Post Syndicated from original https://www.toest.bg/nvo-endgame/

Съвсем скоро всичко ще свърши. Текат последните дни преди третото класиране след националното външно оценяване (НВО) в VII клас. Всички ще отдъхнат. Не защото е минало добре, а просто защото е свършило. Горко̀ им на тези с повече деца, които трябва да преживеят отново адския VII клас след време. Защото шансове за промяна не са видими на хоризонта. 

На 30 юни тази година Министерството на образованието и науката (МОН) отново се потупа само по гърба, подреди едни числа в една статистика и я остави да прашасва при всички статистики от минали години. 

Средният резултат от НВО в края на VII клас се запазва в диапазона от предходната година – 55,26 т. (с около половин точка по-надолу от 2025 г., но по-висок от 2024 г.),

пишат от МОН. Значи всичко е наред?

Кратка хронология на последните месеци

През май присъствах на среща с настоящия министър на образованието проф. Вълчев, зам. министърката д-р Таня Панчева и експерти от Министерството. Всички те бяха на мнение, че няма нужда предстоящият изпит по математика за седмокласниците да бъде разясняван допълнително, въпреки че включва голям брой задачи, за които нито учители, нито ученици знаеха как ще изглеждат и какво ще съдържат. Така на 19 юни седмокласниците бяха първите, които видяха в какво се състои изпитът им. И се опитаха да направят най-доброто, на което са способни. 

Средният резултат по български език и литература е 55,26 точки (за сравнение, през 2025 г. – 55,91), което отбелязва спад от 0,65 точки. По математика средният резултат е 38,45 точки спрямо 42,74 от миналата година – спад от 4,29 точки. 

Средният български ученик е с тройка по математика и с четворка по български език и литература.

Когато средният успех е едва 38,45 точки, не може да бъде прилагано класическото изискване за 50% успеваемост за оценка среден 3. Според него над 60% от всички явили се би трябвало да са скъсани, а това би било статистическа аномалия, показваща дефект в теста, а не в учениците.

Уви, при нас дефекти в теста не се търсят. 

Визуализациите на резултатите от изпита по математика, публикувани от Георги Стоев – макроикономист, председател на trakia.tech и водещ на подкаста Ex Ante, в профила му във Facebook представят всички тези числа нагледно. Националното разпределение на 51 162 ученици показва концентрация на слабите резултати. Данните не включват областите Шумен (няма публикувани данни) и Враца (публикувани със закъснение и в машинно нечетим вид). 

Кой не може да смята?

Любопитно е как изпитът по български език и литература търпи минимални промени във времето, а изпитът по математика е обект на всевъзможни експерименти почти всяка учебна година. Тоест по български може да е едно и също, но по математика явно се притесняваме, че учениците може да заучат формата и ще се справят прекалено добре. 

Може би в МОН все още не разбират как функционира всичко в математиката? 

Всъщност това Министерството си го призна тази година, като подари точки за „частично овладяване на проверяваните знания и умения“. Въпреки обжалването на внезапните промени в изпитните формати по математика МОН публикува на 21 юли 2026 г. Проект на заповед за определяне на учебните предмети, които ще участват интегрирано в НВО по математика и природни науки и по български език и литература в края на Х клас през… следващата учебна година. 

Ако този проект бъде приет, учениците отново ще са изправени пред безумието изпитът да е променен преди промяна на учебния материал, която следва да е по-скоро качествена – да се види какви са взаимовръзките между отделните предмети, а не толкова количествена, под формата на нов материал. Кога в Министерството ще чуят учителите, родителите и самите ученици, да не говорим за експерти от България и света, че подготовката предшества изпита? Ако всичко се правеше по този начин, можеше например да се явяваме на шофьорски изпит, а после да се учим да караме. 

Георги Стоев прави и една извадка за четирите най-големи града в България. В поста си той казва: 

Вчера публикувах следното некоректно твърдение относно резултатите от НВО по математика след 7 клас: „среден ученик не съществува в София“. Това технически не е вярно; разбира се има деца по средата. Но важно ми се струва, че средната [средата – б.р.] (52 т.) не описва типичния случай за града. Това важи и за Пловдив, Варна и Русе. В София специално средни ученици съществуват (~32% от всички), но не са типичните. Типичен в София е ученикът при единия от двата пика: или слаб (~12 т.) или силен (~82 т.). Ученик с резултат около средната (52 т.) е по-рядък от всеки от тях.

Няма средно положение, няма и две крайности, които да се „бият“. Има срив и концентрация на слаби оценки. Единствено в София от цяла България се наблюдава едва забележим превес на оценките във високия сегмент. 

МОН казва: „Регионалните резултати от НВО показват устойчиво представяне на отделните изпити и в годините“, а всъщност те като огромен червен светофар осветяват единствено и само 

нуждата от незабавни и адекватни мерки за повишаване на качеството на учебния процес, за изясняване на целите на външното оценяване, за реални последици до последната брънка на образователната верига и за поемане на отговорност. 

През май на срещата в МОН получих гръмкото обещание, че резултатите ще бъдат обстойно анализирани и ще бъдат предприети мерки. Започвам да чакам.

Мерене на точки

И започнало едно мерене на балове… Ако беше приказка, така щяхме да я разказваме. Но не е приказка, а просто изкривена реалност, в която усещането е, като да плуваш в желе. 

Според различния профил в отделните гимназии балът се изчислява по различен начин. Математическите гимназии утрояват точките от изпита по математика и вземат еднократно точките от изпита по български език. Хуманитарните гимназии утрояват българския език и броят математиката само веднъж. Повечето гимназии удвояват точките от двата изпита. 

И въпреки това разнообразие в балообразуването всяка година има съревнование къде влизат учениците с най-висок бал. В театъра, в който се развива действието, от ложата на статистиците се разнасят въздишки на досада и пляскане по челото.

Училищата също започнаха да се „кичат“ с отличници. Никога няма да разберем обаче дали тези отличници са плод на труда на учителите в училището, от което излизат, или на школи и частни уроци, или на произход, или на талант, или на среда, или… 

И в някакъв момент трябва да помислим за страшните проценти, които се наблюдават във всяка една област в България. 

Това са седмокласниците, които имат под 30 точки, тоест слаба оценка. Почти 30% в София, почти 50% в Пловдив, почти 40% във Варна и Бургас от набор 2012 вече са капитулирали по математика. А са само на 14 години. Поради недостатъчна подкрепа при учебни затруднения? Поради недостатъчна езикова подготовка? Поради социален статус, който не позволява допълнителна подготовка или излизане извън него по някаква причина? Може би никога няма да разберем. 

Но всички тези деца са оставени сами. И няма да го „израснат“. 

Подредете си областите наум, помислете за развитието им, за управлението им и тези резултати ще ви се сторят съвсем логични. И ще ви изниква все един и същ въпрос: ще предприеме ли МОН каквото и да било?

„Избрахме възможно най-отдалечената гимназия от нашия блок!“, иронизира в скеча си Здрава Каменова – актриса и драматург, чиито клипове на тема образование често бъркат директно в раната на неадекватната образователна система. Да, защото, ако има нещо, което все пак работи, то е сегрегацията. „Елитните“ vs. кварталните училища. Кварталното училище е краен вариант, независимо от профилите, които предлага. Квартално е синоним на сбирщайн, на баберек. 

И така, ние имаме модерно, безплатно и адекватно образование на хартия. Експертите в МОН живеят с широко затворени очи, министърът приказва за мерки, за изговаряне на проблеми, документите се роят, учителите ходят на обучения под строй и получават образователни кредити неизвестно за какво. 

Да са живи и здрави родителите да плащат за частни уроци, както и онази част от учителите, които от нищо правят нещо. А децата, все така разделени на добри и лоши ученици, ще растат. И ще станат добри и лоши възрастни. Но те пък, като станат възрастни, няма да са грижа на МОН, да се оправят следващите.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/nvo-vreme-izpitno/

Този разказ се основава на лични преживявания. За съжаление, на такива, които не са изключение, а се повтарят ежегодно за родителите на седмокласници в съответната година. 

Brace yourself и отивай на НВО

Рано или късно семействата с деца стигат до съдбоносната учебна година на седми клас и изпитите, с които тя завършва – националното външно оценяване по български език и литература и по математика. От самото си начало тези два изпита станаха „изпити с голям залог“ (high-stakes testing). 

High-stakes testing са стандартизирани тестове, чиито резултати директно определят бъдещия път на изпитвания в дадена сфера. Примери за такива тестове са: дипломни и държавни изпити, изпити, които дават правото да се практикува дадена професия или да се получава стипендия, и т.н. 

Отличителните им белези са:

• единно дефинирано оценяване;
• преки последици за успешното или неуспешното изпитание (нещо е заложено на карта);
• ясна граница между тези, които са издържали, и тези, които не са.

Въпреки че при НВО в седми клас нямаме рязка граница между „издържал“ и „неиздържал“, със сигурност знаем от опит, че резултатите от изпитите са решаващи дори в рамките на половин точка.

Терминът high-stakes testing произлиза директно от хазартната концепция. Там при игра с високи залози се излага на риск голяма сума според личната преценка на играча. В случая с изпитите прилагането на подобна система е свързано с несигурност и потенциални загуби за участниците в теста, които трябва да го „спечелят“, вместо да могат да постигнат целта си по друг начин.

РУлетка или рОлетка?

Рулетката е хазартна игра, в която трябва да се предвиди къде ще падне въртящото се топче. Играчите правят залози и играят срещу казиното, представено на игралната маса от крупието.

Ролетката е уред за измерване на дължина с точност до милиметър. 

Кое мери учениците в седми клас – рулетката или ролетката?

Министерство на образованието и науката (МОН) смята, че ги мери с „ролетка“. Всяка задача е точкувана и измерва знанието в брой точки. Ежегодно МОН публикува модели на предстоящите изпити, като на първо място изброява целите им:

• диагностика на индивидуалния напредък и на образователните потребности на учениците от седми клас;
• мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване на качеството на образованието;
• установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по български език и литература, определени в учебната програма за съответния клас;
• установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението в края на прогимназиалния етап по български език и литература/математика, определени в Държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка;
• използване на резултатите от НВО по български език и литература/математика като балообразуващ елемент при приемането на ученици в осми клас.

Всяка година учители, експерти, родители и ученици се питаме как един и същи инструмент е способен да измери всичко изброено. Питаме се също така къде остават мерките, които са необходими за повишаване на качеството на образованието. Питаме се и за последствията от недостатъчната степен на очакваните резултати. Защото никоя от тези цели не бива разглеждана след изпитите така, както последната – използване на резултатите като балообразуващ елемент при приема в осми клас. Ето така, като се забравя удобно за какво са въведени изпитите, те се превръщат в изпити с голям залог. Не била ролетка, най ми била рулетка.

Знаете ли, че…

… всяка година около датите на изпитите тръгват разкази как изпитните варианти са изтекли. Всички знаят, всички мълчат. Дори и в МОН. 

Настоящата рубрика е повод често да бъда търсена по образователни казуси в качеството си на журналистка. Не просто защото имам трибуна, от която даден казус може да стигне до по-голяма публика, но и основно защото Етичният кодекс на българските медии защитава анонимността на информаторите и поверителните източници чрез строги професионални правила. Ето така тази година в деня на изпита по български език и литература, малко след изтичането му, получих снимки на целия изпит от читател. На тях освен теста ясно се виждат краката на квесторката, както и списъци на учениците от стаята, в която е заснет. Дори името на училището е видно.

Информаторът ми, без да е заявявал интерес да получи подобни снимки, се сдобива с тях в края на изпита. Но те отдавна са послужили там, закъдето са били поръчани. След споделянето на този факт в тесен кръг се оказа, че това е публичната тайна за една ежегодна практика: всяка година изпитът изтича още сутринта и обикаля определени кръгове. 

Рязко си спомних края на 90-те, когато вечерта преди изпита по география в един от родните университети моя съученичка чува темата от съседна маса в заведение и решава да си я припомни още веднъж за всеки случай. На следващия ден беше щастлива, че е вечеряла с родителите си точно в този ресторант…

Знаете ли, че…

… конспектът по литература за седми клас включва 11 автори и общо 22 творби? С най-много произведения в него присъства Иван Вазов – общо 6. Никой от останалите автори не е включен с повече от две произведения. 

… тезата е задача с разширен свободен отговор, която винаги е формулирана така: „Запишете в текст от 3–4 изречения какво е внушението на думите [следва цитат от произведение]“. За последните 18 години (от 2009 до 2026 г.) цитат от произведение на Иван Вазов е бил тема за тезата цели 12 пъти. Йордан Йовков – 2 пъти, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Христо Ботев и Елин Пелин – по 1 път. Останалите автори – Любен Каравелов, Веселин Ханчев, Христо Смирненски, Добри Чинтулов и Пенчо Славейков – все още не са удостоени с честта.

… правилният отговор на следния въпрос би ви донесъл 2 точки на НВО, но не е ясно какво точно знание ви носи: 

Пейзажът изгражда атмосфера на приказна тайнственост в:
А) „Косачи“
Б) „Радини вълнения“
В) „Хубава си, моя горо“
Г) „Бай Ганьо пътува“

Дали познахте, че отговорът е А? Дори и да не сте, съм сигурна, че когато чуете „Косачи“ на Елин Пелин, в съзнанието ви изниква романтичният млад и наивен Лазо, който тръгва през нощта, за да се върне при булката си. Но спокойно, предстои XI клас, когато в учебната програма отново ще влезе същият разказ на същия автор.

Единственият досег на седмокласниците с нещо от времето, в което живеят, е преразказът на непознат текст. Остава загадка обаче по какъв критерий се определя произведението. За сметка на това почти всяка година (с малки изключения) някой от тези две страници текст размахва укорително показалец към децата и уж ги учи на кураж и/или честност, но с наратив, който по-скоро ги отблъсква, отколкото да ги заговаря. Ето само три изречения от тазгодишния разказ: 

Когато дойде лятото, той – вместо да се радва на ваканцията – започна да учи. По цял ден стоеше в стаята си и четеше. Излизаше само до библиотеката.

Да, напълно реален сценарий за всеки 14-годишен, но друг път.

По математика тази година турбуленциите бяха огромни 

След предложения за нововъведения, които все пак не бяха осъществени, и след пълния мрак, в който учителите трябваше да готвят седмокласниците, защото нямаше яснота как ще изглеждат цели 7 задачи от изпита, в крайна сметка (както се и очакваше заради новия тип задачи) резултатите са по-ниски, отколкото миналата година. 

Задача 21 с един злополучен равнобедрен триъгълник беше дълго дискутирана тема и въпреки възражението от Съюза на математиците, на граждани, на преподаватели и на експерти МОН реши, че математиката не е вече точна наука и позволява творческа интерпретация. Така бяха присъдени 2 точки за грешен отговор, 3 точки, ако е посочен грешният и правилният и 4 точки, ако е посочен само правилния отговор. Така децата, които наистина разбират задачата, получават само една точка повече от тези, които не я разбират. Дали ще има статистика колко такива подарени точки има? Не, разбира се. Това е образование, не е концерт по желание.

Какво точно измери и тази година НВО?

Може би си мислите, че то измерва как са образовани децата? Може би си мечтаете то да измери качеството на преподаване на отделни учители? Може би ви се иска то да помага за намирането на силните страни на всеки ученик? Или пък си представяте как то е измерило ползи или вреди от поредно пренареждане на учебната програма? За съжаление, нито едно от тези неща.

НВО-то измери:

• колко семейства имат финансовите ресурси за частни уроци и школи;
• кои семейства могат да се справят със собствени сили с безумното предизвикателство, защото родители, баби и дядовци имат необходимата академична подготовка, за да помогнат на децата;
• кои деца от кои точно семейства остават изцяло извън радара на образователната система.
• единиците, които са се справили със собствени усилия, също остават незабелязани. 

Но тези реални измервания никога не са били обект на анализ. Министърът на образованието в част от коментара си относно резултатите от НВО казва също: 

Неслучайно системата обрасна с толкова нерегламентирани плащания, частни уроци. Това не е обвинение към българските учители, напротив.

Интересно, имаме министър, който обърна внимание на това!? Дали ще започне най-после този разговор?

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/nvo-tragediya-v-3-deystviya/

Първо действие: Математика

Действащи лица 
В главната роля: Красимир Вълчев, министър на образованието и науката в периода януари 2025 – февруари 2026 г.

Статисти: седмокласници и техните учители и родители

Учениците, които са седмокласници през настоящата учебна 2025/2026 година, определено не са големи късметлии, що се отнася до учебните им условия. Това е поколението, което завърши още първи клас в онлайн среда (2020 г.). Това е и поколението, което цяла година не знае как точно ще бъде изпитвано и оценявано на предстоящото на 19 юни национално външно оценяване (НВО) по математика. 

Историята започва на 26 август 2025 г., когато министър Красимир Вълчев издава Заповед №РД09-2073. С нея той заповядва на седмокласниците по неведоми пътища да си набавят знания за междупредметните връзки и да се подготвят без учебници и без много-много време за предстоящия изпит. А изпитът никога не е бил провеждан в този формат, нито пък някой учител е виждал в някоя програма, камо ли в учебник гореспоменатите междупредметни връзки.

За математиката, хората и радостта

За красотата на математиката и физиката; за любовта към света и хората; за смисъла в изграждането на общности; за възможността да запалиш пламъка на любопитството у някого. Разговор на Донка Дойчева-Попова и Пейо Попов с гл. ас. Лъчезар Симеонов, който води една необичайна школа по физика.

ТоестДонка Дойчева-Попова

Колкото и шантаво да звучи тази история, тя е факт

Министър Красимир Вълчев сложи каруцата пред коня и въведе изпит, за който никой никога не е бил подготвян. Най-тъжното в цялата история беше, че идеята за такъв изпит всъщност изобщо не е лоша. От години в разговорите за реформа на образователната система се прокрадва чудесната (но явно засега твърде авангардна) идея да свържем знанията, придобивани в обучението по отделните предмети, и така да ги направим приложими, близки до реалността и много по-разбираеми за учениците. Уви, досега тези идеи остават на хартия, като добри намерения и изменения в учебните планове и материали няма. 

Двама родители на седмокласници подават жалби срещу заповедта – адв. Снежана Стефанова от Пловдив и Иван Радев от София. Причините: 

Това е грубо нарушение на основни принципи, като правната сигурност, предвидимостта и защитата на легитимните очаквания и представлява превратно упражняване на власт.

Превъртаме напред: след изключително бавен процес (три месеца Върховният административен съд не може да реши кой е компетентният съд за разглеждане на жалбите), едва през февруари 2026 г., в началото на втория учебен срок, заповедта на министъра е отменена от самия него. 

Оценките – (не)нужното зло

Изпитването като опит за унижение и оценката като наказание – това трябва да се промени спешно. Защото колкото и умни реформи да измислим и да приложим, ако има повече човечност, образователната ни система ще се гордее с много по-добри резултати. От Донка Дойчева-Попова.

ТоестДонка Дойчева-Попова

Със Заповед №РД09-545/11.02.2026 г. е променено наименованието на изпита, а със Заповед №РД09-546/11.02.2026 г. са променени параметрите на самия изпит.

Красимир Вълчев коментира пред БНТ:

Ще има 24 задачи, които ще бъдат изцяло математически, няма да има задачи с елементи от природните науки, така както е било през предходните години. Нищо друго не променяме във формата, в съдържанието, в продължителността на изпита след седми клас.

И всички заживели щастливо… 

Уви, не.

На 12 февруари тази година Министерството на образованието и науката (МОН) публикува на сайта си Модел на НВО по математика. Само за сравнение: моделът за изпита по български език и литература е публикуван на 12 септември 2025 г. 

Вие след уверение от министъра, че изпитът ще остане в досегашния си формат, бихте ли проверили? Да! Дори е задължително. 

Просто никога не се знае къде е следващият капан 

И този път МОН не разочарова. Без излишни обосновки или доказателства кое точно налага промяна на досегашния формат, той е променен. 

Ето една пътеводна таблица в дебрите на НВО по математика, за да стане по-ясно за какво ще говорим. В нея се вижда от какво точно се е състоял изпитът през последните четири години. 

• Задачи със структуриран отговор са задачи, чийто отговор може да изберете от 4 предложени възможности. 
• Задачи с кратък свободен отговор са задачи, чието решение не интересува никого, единственото важно е записаният от изпитвания отговор да е верен.
• Задачи със свободен отговор са типичните многостъпкови „задачи с думи“, в които става видимо дали учениците могат да правят взаимовръзки и използвайки формули, да стигнат до правилното решение.

В тазгодишния изпит са въведени 7 задачи с кратък свободен отговор и в модела на изпита, публикуван на сайта на МОН, има посочени примери. 

Защо тогава преподаватели в VII клас все още не са наясно как точно да подготвят учениците за предстоящия изпит?

В запитване до настоящия министър на образованието проф. д-р Георги Вълчев депутатът от „Демократична България“ Чило Попов изяснява следното:

За последен път при национално външно оценяване по математика в края на 7. клас е имало задачи със свободен отговор през 2023 г., когато те са били под формата на текстова задача без подусловия. Оценяването на тези задачи е било спорно, тъй като всеки ученик е можел да получи на този тип задача или 0 точки, или 4 точки. Това означава, че независимо от използваните знания и приложен подход за решаване на задачата, ученикът е можел или да получи максималния брой точки, или да не получи никакви точки.

Какво казват учителите за този тип задачи?

В групи на учителите по математика в социалните мрежи специалистите дискутират темата и подобни задачи не се одобряват масово. Според преподаватели така не се оценяват адекватно знанията на учениците. Преподаватели, с които разговарях, наблюдават в практиката си често случаи, в които децата решават вярно дадена задача, но предвид възрастта си и стреса по време на изпитване допускат грешка по невнимание – често това са чисто изчислителни грешки. В случая с този тип задачи това би означавало пълна загуба на точките, защото крайният резултат въпреки правилния път на решение е грешен. 

Какво е дискалкулия и защо никой не ѝ обръща внимание?

Дискалкулията е сравнително непознато понятие в България. У нас повече говорим за мързеливи или глупави ученици. Какво е добре да знаем за дискалкулията и защо е толкова важно да говорим за нея без срам и без да се правим, че не я виждаме.

ТоестДонка Дойчева-Попова

От друга страна, се допускат и случаи на налучкване и дочуване на правилния резултат, което отново не би показало реалните умения на учениците. В крайна сметка тези задачи се оказват едно ненужно препятствие и не са подходящ инструмент за изпитване.

Но и това не е всичко! 

В публикувания модел въпросните задачи са показани като задачи с две или три подусловия. От МОН са записали със звездичка следното пояснение: 

Наличието на подусловия и броят им ще се определя при съставянето на конкретните изпитни варианти.

Ето така учители и ученици са в неизвестност какво предстои, а първите, които ще видят реалния формат на изпита, са самите изпитвани, при това в деня на изпита.

Остава и един последен, но много важен въпрос: 

как ще бъдат точкувани въпросните седем задачи? 

Остава ли оценяването на пълното им решение с четири точки и отнася ли се то за всички подусловия общо? Дали решението на първото подусловие участва в решението на следващите подусловия? Тук отново може да си представим грешка по невнимание, но правилен подход при всички подусловия и резултатът отново ще е ученик, ощетен от начина на оценяване.

Нека погледнем изпитната ситуация.

Учениците, завършващи VII клас, са на възраст между 13 и 14 години. Тази година освен нововъведените, но неразяснени обстоятелства около задачите има и допълнителна промяна: изпитът ще е с по-голямо времетраене – два модула, всеки от които по 90 минути. Общо три астрономически часа работа! До миналата година по правилник учениците нямаха право да напускат стаята в първите 60 минути от изпита. Това остава ли в сила и тази година? 

Какво казва науката?

Едно от най-разпространените практически правила в областта на психологията на развитието е: „Възрастта по две е равна на концентрацията в минути.“ Това правило не е доказано научно, а по-скоро е емпирично, но отговаря в голяма степен на откритията в тази област. Например резултатите от следното проучване, които доказват:

•  увеличен брой на грешки по невнимание във възрастта между 12 и 14 години; 
• краткотрайни пропуски във вниманието: пренебрегване на стимули поради изместване на фокуса;
• грешките не са в резултат на импулсивност, а се дължат на пропуски в концентрацията.

Фронталният лоб на мозъка на 12–14-годишните все още не е достатъчно развит и те не са достигнали оптималните си нива на концентрация, каквито са типични за възрастните. Биологичните връзки в мозъка са в процес на изграждане. Тоест мозъкът на 13-годишните изглежда като огромен строителен обект в най-активната си фаза. Нищо не е готово, въпреки че вече е добило приблизителните си окончателни размери и краен вид.

Първо действие на тази трагедия не завършва добре. За учениците. За МОН още не е ясно. Но оттам сме свикнали да има сравнения: „Тази година средният успех на НВО-то по математика се понижи.“ В сравнение с какво, при положение че нямаме повече от две години с един и същ изпит?

Въпросът „Какво измерваме?“ трябва непременно да върви ръка за ръка с въпросите „Защо го измерваме?“ и „Как го измерваме?“. 

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-1/

В първия епизод на „Тоест разговаряме“ с Донка Дойчева-Попова потърсихме отговор на въпроса дали училището може да е пространство за мислене, а не за принуда и натиск. Обсъдихме промените в училищното образование – забраната на телефоните (между демонизация и реални ползи), новия предмет добродетели и религии (смисъл и липсваща концепция), корекциите в НВО след VII клас (интердисциплинарни задачи по математика, въведени в последния момент). Разговаряхме за реформите „на парче“ и непредвидимостта в системата, ролята на родителските и ученическите съвети, протестите срещу образователните промени. Акцентирахме върху неефективното чуждоезиково обучение и „невидимите деца“ – тези с дислексия и дискалкулия, за които липсват диагностика и специалисти. Говорихме и за смисъла на обучението по изкуства, за нуждата от интердисциплинарност и човечност в клас.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:

По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Донка да отговори тук на още един, за мен доста важен въпрос на зрител:

Защо се налага децата да ходят на уроци, за да изкарат изпитите след VII клас?

Основната причина е, че учебните програми са препълнени и не оставят достатъчно време за пълно усвояване на материала. Нищо извънредно няма в изпитите след VII клас, просто съотношението учебен материал – време е нереалистично. В същото време познавам много деца, които не ходят на частни уроци и се справят отлично с тези изпити. Това, което е различно при тях, е: едните са имали късмет с изключително адекватен и вдъхновяващ учител, което е направило възможно усвояването на материала. Другата група имат късмет с родители, които са в състояние да помогнат – тоест хора, които отделят нужното време и имат капацитета да обърнат допълнително внимание на децата си. А сега да си представим всички онези деца, мнозинството, които нямат нито едното, нито другото…

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Резултатите от нея са повече от красноречиви.

Донка Дойчева-Попова е учебна терапевтка, гражданска активистка и водеща на рубриката „Възможното образование“ в „Тоест“. Завършила е организационна психология и политически науки в Мюнхен и има специализация по дискалкулия в Германия. Работи с деца със специфични образователни затруднения и обучава учители как да преподават математика с емпатия и разбиране. Има дългогодишен опит като преводач и преподавател по немски език с фокус върху ранното езиково обучение. В текстовете си в „Тоест“ обръща внимание на дефицитите в българското образование – и на редките острови на смисъл в него.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Емилия Милчева, вътрешнополитическата анализаторка на „Тоест“, и ще се проведе на живо в YouTube Live на 11 октомври 2025 г., събота, от 16:00 ч.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/irina-manusheva-interview/

През последните два месеца критиките за състоянието на българското средно образование идват от различни посоки, но водят до едни и същи общи изводи – ниска мотивация и ниски постижения на учениците, фокус върху зазубрянето на фактология, липса на ключови за ХХI век умения и драматично разширяваща се ножица между малкия дял на постигащите най-високи резултати и все по-големия дял на оставащите под минималния праг на грамотността.

Макар тези изводи да не са нови, сериозен дебат „какво правим“ липсва. „Да държиш децата принудително в училище 12+ години по 8 часа на ден, без да им дадеш нищо смислено, е чисто и просто престъпление“, казва Ирина Манушева. И прави първата крачка към разбутване на кошера с петиция за преразглеждане на националните външни оценявания (НВО) и на задължителното кандидатстване след VII клас. 

С нея разговаря Надежда Цекулова.

Ирина, какво мотивира усилията Ви да настоявате за промени в образованието? 

Аз съм майка на три деца. Освен това съм преводач и съм философ по образование, а пък преди това съм завършила математическа гимназия, което дава един доста широк поглед върху различни аспекти на образованието. Работила съм години в частно училище, където се ценяха свободата и творчеството на учителите и съществените неща в развитието на децата. В практиката си там за първи път се запознах с такива образователни идеолози като Селестен Френе, Шалва Амонашвили и много други. И видях как може да бъде. 

И така, като дойде време децата ми да тръгват на училище, изпаднах в лек ступор. Минахме през частно училище с най-големия. После през държавно училище, където в началото беше страхотно. Но настъпи моментът той да стане V клас и все повече тази работа не ми харесваше – не конкретни учители или конкретни училища, просто не ми харесваше като идея, като принципи, като акценти, приоритети, учебно съдържание, всичко. Точно в този момент приеха закона, в който се разрешава самостоятелна форма на обучение по желание, и аз си оставих децата вкъщи. 

Звучи рисково.

Така е, скочихме в дълбокото. Синът ми трябваше да бъде в пети клас, а голямата ми дъщеря – в първи. Всяка година ги питахме: „Вие искате ли сега да тръгнете на училище?“ и до VII клас и двамата не искаха. След това си кандидатстваха за гимназия по общия ред, влязоха там, където желаеха. Сега най-малката продължава по същия начин.

Вашите деца са подготвени вкъщи, явили са се на НВО и през механизмите на НВО са влезли в училищата, в които учат сега, в гимназия? 

Да, големият вече завърши Националната природо-математическа гимназия. Влязоха без частни уроци по български и математика. Но бързам да поясня, че когато взехме това решение, нямаше как да знаем, че ще стане така. 

Вероятно някой би Ви казал: ето, за Вашите деца НВО е сработило добре. Защо тогава искате да го променяме?

Защото това е самоспасяване. Аз си оставям децата вкъщи, на мен този вариант ми е възможен, защото работя вкъщи като преводач, мога да ги подкрепям педагогически на практика по всичко, да им давам насоки и те сами се занимават. Но това очевидно не може да е вариант за всички, не е вариант за масовото образование. Както и частните уроци са самоспасяване, частните училища – до голяма степен също. Кой каквото може, това прави. 

Идеята на масовото образование обаче е да служи на всички – затова е масово. Целта му не е просто да отглежда децата някъде, докато родителите им са на работа. Целта му е да подсигури някакво развитие на тези деца, за да могат след това да бъдат активни граждани на обществото и да работят едни професии, които са необходими на цялото общество, да могат да вземат решения за развитието на цялото общество. 

Може би тук трябва да споменем за онези наши читатели, които не са изкушени от темата за образователните резултати, че вече десетилетие всяка година имаме випуски с деца, чието средно ниво не достига общоприетия минимум от 50%. 

Така е. Изчислих резултатите за VII клас от НВО по математика тази година. В 9 области 50 и повече процента от учениците не покриват 30 от 100 точки, а в 14 области – 75 и повече процента не покриват 50 от 100. София е единствената област, в която цели 54% от децата покриват над 50 точки. Системата сама си задава целите, сама определя задължителни средства и методи, сама се оценява, сама си пише „слаб“ и накрая се тупа по рамото. Похвалиха се, че резултатите тази година са много по-добри от миналата – при положение че по български език и литература са същите (средно за страната), а по математика са с почти 8 точки по-високи, но времето за първи модул беше увеличено с 25% и вместо 17 задачи със затворени и 3 с отворени отговори, имаше 20 задачи със затворени отговори. Резултатите няма как да бъдат сравнявани.

Това има пряко отражение върху състоянието на обществото, на икономиката, на всичко в живота ни – няма откъде да се вземат нито инженери, нито лекари, нито учители, ако година след година държим образованието на това ниво. 

На всичкото отгоре системата уврежда естественото любопитство на децата. Превръща ги в хора, които се отнасят с надменност към идеята за учене, изобщо не можем да говорим за никакво желание за учене цял живот, което сме вписали във всички стратегически документи. В този си вид образователният процес не възпитава лична отговорност, не възпитава инициативност. Децата от малки свикват, че правилата могат да бъдат абсолютно произволни и случайни и се спазват само под страх от наказание, а не защото са важни за функционирането и развитието на една общност. Никой не им показва, че е важно ученето, а не присъствието – ерго свършената работа, а не престоят на работното място.

И това са нещата, които според мен са решаващи наистина за цялото общество. 

Защо искате реформиране точно на НВО? 

Образованието има нужда от коренно преосмисляне. Разговорът за промените е много по-голям от това, което петицията засяга. Изобщо не можем да говорим за развиване на социално-емоционални умения, творческо и критично мислене и изобщо всичко, което наистина ще им бъде необходимо в бъдеще.

В същото време е трудно този разговор да се осъществи и няма никакви признаци, че е възможно скоро да се проведе реална и толкова дълбока реформа. Но националните външни оценявания сами по себе си пораждат широкообхватни и много дългосрочни последици и поне с тях ми се струва, че трябва да се захванем спешно. 

Когато бяха въведени преди повече от 15 години, целта на външните оценявания в IV, VII, Х и ХII клас беше да измерват общото състояние на образователната система, да може да се открият някакви проблеми на училищно, регионално или национално ниво, да се проследяват последиците от различни мерки и реформи, които се предприемат. Само че много скоро след това започнаха да се използват за вход в гимназиите и цялата идея се опорочи напълно, защото децата започнаха да се готвят изрично за тези изпити във и извън училище. Това не са само мои наблюдения, но и на много учители, директори и образователни експерти, включително на Анелия Андреева, директорката на Националния инспекторат по образованието, която също подкрепя петицията.

През последните месеци излязоха няколко доклада – от международния PISA до изследването на собствената ни Сметна палата, – които обръщат внимание, че този подход е довел не до отсяване на деца по интереси, а наред с друго – до все по-критично социално сегрегиране. Това не е ли видно отдавна?

Този проблем беше видим още преди кандидатстването след VII клас да стане задължително, но след „реформата“ с новия закон истерията около изпитите и разделението на „елитни и неелитни“ само се задълбочиха. 

Системата доведе до разслояване на училищата не толкова според интересите на децата – например дали искат да учат софтуерни и хардуерни науки, или изкуства, или имат математически интереси, – а по някаква псевдоелитност. Естествен стремеж на всички родители е детето да учи в по-добра среда. Така училищата започнаха да се делят на най-елитни, по-елитни, полуелитни… 

В другия полюс се образуваха гнезда, в които никой не искаше да учи. В тези училища остават деца, които са страшно немотивирани. Трябва да сме наясно, че те не са нито по-глупави, нито по-малко способни, просто по някаква причина не са се представили добре точно на тези изпити.

Когато оставим в едно училище няколкостотин ученици с ниска мотивация, техните учители нерядко също са с ниска мотивация – това е един порочен кръг, от който почти няма излизане. Шансът тези деца да добият някаква мотивация, докато завършат училище, е почти нулев. 

От дискусиите в социалните мрежи обаче виждаме, че и учители, и родители много често вменяват на децата вината за образователните им затруднения. Аз имам сериозно несъгласие с това, защото намирам възрастните за отговорни за създаване на обществото, в което децата растат и се развиват. Вие как смятате?

Децата обикновено нямат проблем с полагането на труд и усилия, а със смисъла. Това, което наричаме мързел или липса на самодисциплина, често е просто липса на усещане за смисъл в нещата, които се искат от тях. И обратното: това, което на пръв поглед изглежда като мотивация и трудолюбие, в много случаи е конформизъм. За детето се оказва по-лесно да се подчини на целите на възрастните, ако щѐ и да ходи на курсове по цяла събота и неделя, отколкото да се противопостави. И тук влиза както кандидатстването, така и всички приоритети и акценти в ученето, цялата култура, която възрастните създават около образованието.

В едно интервю споменавате, че изпитите за НВО не са стандартизирани и ние всъщност не знаем какво се измерва с тях. Това не звучи добре. Десетки хиляди деца се готвят системно, десетки милиони левове излизат от джобовете на родителите всяка година за частни уроци и накрая дори не е ясно какво оценяваме с изпита, около който се върти всичко това?

Точно така. Да започнем от очевидното – не знаем дали по-добрите резултати, където ги има, са резултат от по-добро управление на училището, от по-ефективна работа на учителите, или от частните уроци и амбициите на децата и техните семейства – и финансовите им възможности, не на последно място. Отвъд това изпитите всяка година се променят, което ги прави несравними. Не знаем доколко отговарят на критериите за валидност и надеждност – проблем, на който изпълнителната директорка на Института за изследвания в образованието Асенка Христова неотдавна обърна внимание. Ако трябва да резюмирам изключително грубо този сложен въпрос, това означава, от една страна, изпитът да измерва коректно и прецизно точно каквото искаме да измери, а от друга – да ни дава устойчиви във времето резултати. 

В настоящия си вид НВО не отговарят на тези изисквания. 

Според петицията обаче форматът на външното оценяване е само върхът на айсберга. Отбелязва се, че сериозните дефицити на задължителното профилиране, вход за което са НВО, „ограничават развитието“ на децата. Защо? 

При въвеждането на промените профилирането беше представено като възможност учениците да не учат всичко задължително, а това, което искат. Обаче на практика нищо такова не се случва. Още след VII клас повечето деца имат много ограничен избор изобщо какво могат да кандидатстват, а понякога никакъв. 

На всичко отгоре повечето деца на тази възраст всъщност нямат изразен интерес какво искат да учат. Дори тези обаче, които знаят, не учат това, което желаят. Учат каквото може да осигури училището, в което са влезли. Понякога това се решава буквално в последните месеци на предходната учебна година – според натовареността на учителите по различните предмети. Има свободен учител по философия? Значи децата ще се профилират във философия. 

В сегашната система профилирането реално става след десети клас, но се предопределя с избор, направен след седми. Това вкарва учениците в една система, от която няма измъкване. В допълнение, повечето деца и родители изобщо не са наясно в бъдеще това какви ограничения може да им донесе. Например кандидатстването в университети от професионална паралелка понякога се оказва трудно, защото не им достига хорариум по някои предмети. 

Друг аспект на този проблем е, че за всякакви специалности, които не са особено търсени, но пък за сметка на това са изключително важни в наши дни, става все по-трудно набирането на студенти. Физиката е ярък пример за това. България има изключително добри позиции в съвременната физика, но няма откъде да се вземат млади физици, защото повечето деца не са учили физика в ХI и ХII клас. Има и друго – след VII клас много ученици проявяват интерес към тази наука. Обаче къде да я изучават? В София има три паралелки с физика – една в Националната природо-математическа гимназия и две в Софийската математическа гимназия. Там се влиза с по стотина точки по български и математика. На състезанието по физика на НПМГ всяка година се явяват стотици деца, от които училището приема 26. А останалите? 

Но най-тревожното е, че дори от тези, които са влезли точно там, където са желали, в края на образованието едва 10% са удовлетворени. 

Аз писах до Министерството на образованието и науката. Отговориха ми, че проследяват работната заетост на тези, които завършват професионални паралелки, и че имат проучване кои предмети затрудняват учениците до Х клас. Нямаме за идея да питаме децата дали всъщност са удовлетворени от образованието си. А нали те ще живеят с това образование после? 

Ще ми се петицията да помогне да започнем разговор за всичко това. 

Петицията на Ирина Манушева е все още отворена за подпис и може да се присъедините към нейните искания чрез този линк.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.