Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3531

Не мога да спя и мисля глупости, и се ядосавам, щото someone is wrong on the internet. Тия дни четох нещо много полезно по темата за “това е просто инструмент”, и имам малко мисли по темата (писанието е доста по-добро от моето, ама имам нужда и аз да напиша нещо).

Първо, това е thought-terminating cliche – хората го казват като приключващо спора, колкото и глупаво и малоумно да е. Нито един инструмент не е “просто” инструмент – всеки инструмент носи със себе си допълнителни последствия, и има ефекти в/у нас и светът около нас, колкото и да си затваряме очите.

Преди да стигна до текущия “просто инструмент”, мога да дам няколко супер очевидни примера за “просто инструменти”, които имат много по-голямо влияние от базовата си функция.

Колите са един такъв прост и очевиден пример – основната им функция е транспортна, но на практика имат огромно влияние върху здравето (замърсяване и катастрофи), архитектурата на градовете, сегрегацията (в щатите са я докарали до наука, как да държим по-тъмнозелените надалеч, като направим така, че за тях няма транспорт), и т.н., и т.н..

Друг прост пример са оръжията и парите, които са различно регулирани на различни места. И за двете има политически течения, дето твърдят, че това са просто инструменти, но да отречем тяхното огромно влияние би било чак смешно.

И сега имаме някакви нови неща. Например, интернетът навсякъде, който също има огромно влияние. И който също е просто инструмент, който обаче с малко добавки почна да има сериозна роля в резултатите от различни избори по света, като един от по-крайните ефекти. После, bitcoin и подобните валути, които много улесниха прането на пари и разни незаконни разплащания, както и дадоха нов живот на стари схеми за измама. И сега AI, което за всичкия ток, който харчи, върши смислена работа на сравнително малко хора (не броя тия, дето усилено работят да издоят всичките пари на тоя свят, само за потребителите му), но се промотира като наследник на нарязания хляб и топлата вода.

Та, следващия, който тръгне да ми обяснява за как AI (или каквото и да е) е “просто инструмент”, ще му обясня, че и псуването на майка е просто инструмент и това, че го пращам да се съвокуплява с нея си е част от инструмента и няма що да се ядосва. В крайна сметка, той и хероинът е едно просто обезболяващо, къде ни е проблема…

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3530

Предметът, който най-много мразех в училище беше биологията. Пълен с неща за запомняне/зазубряне, без никаква централна идея защо нещата са така, просто купчина неща, взаимодействащи си по някакъв начин. Нито един отговор “защо”, освен “вероятно по друг начин нямаше да работи”.

Тези дни зачетох “How Life Works: A User’s Guide to the New Biology” на Phillip Ball (бил освен всичко 10 години редактор на “Nature”), и там има изрично засегнат този момент – че гледаме една система, на която нямаме никаква идея защо е така (и вероятно няма “защо”), огромна купчина взаимодействащи си неща, толкова сложни, че още не може да ги разберем дори как работят и защо.
(това го има в wikipedia за много лекарства, “механизмът на действие не е съвсем ясен”)

Струва ми се, че вървим в подобна посока и с информатиката (или IT-то, или computer science, както и да му викате). Става все по-лесно да се сглоби нещо от готови компоненти и то някак да сработи, без да има идея дали от някаква част има смисъл, да се прекали с абстракциите и да се чудиш после как да пренесеш информация между три слоя и всякакви такива неща. AI-то единствено показва как може да се ускори този процес, защото преди неща, които щяха да са достатъчно хамалогия, че човек да се спре и да се замисли “абе, дали наистина има смисъл”, сега са просто някакво чакане.

И уж има абстракции, та човек може да се спре на едно ниво абстракция и да разглежда системите там, и да е сравнително поносимо. На практика обаче (това може и да е selection bias, щото при мен все идват по-“интересните” проблеми) абстракциите протичат, и това води до все по-сложни за оправяне проблеми.

Та с колкото по-малко идея правим системи, толкова по-трудни ще са за разбиране, и ще стигнем до същите методи на “лечение”. Не искам да обиждам докторите, които имат наистина отвратителна област на работа (не може да репродуцираш проблем, не може да правиш експерименти, инструментариумът е на невероятно допотопно ниво спрямо каквото наистина би било нужно, и безумно скъп, все едно добавянето на един printf да струва милион евро), но голяма част от решенията са почти от типа на онова с windows-ите, “рестартирай и ще се оправи” – почти никога няма сигурност и яснота дали наистина е това, просто щото няма как.

Все още е възможно да се събере екип за всяка една система, която сме направили, който да е до около 15 човека (числото си го измислям, но ми звучи правилно), и да може да я разбере end-to-end. Дали ще стигнем до момент, в който и 150 няма да стигнат?

Знам ли, може би не искаме да си го причиним?

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3521

И понеже ме питаха къде ми е post-а за нова година…

Равносметъчно:

– финализирахме развода. Още си подреждам живота, ама върви в някаква смислена посока;
– върнах се в организацията на OpenFest и направихме 2025-та. От една страна е страхотно, от друга както винаги е много работа и много изриване на неща;
– случи се и FOSDEM 2025;
– за пръв път направихме ConfConf;
– ходих до Тайланд за FOSSASIA;
– успях за пръв път от 10на години да ида на CCC конгреса;
– върнах се и в управителния съвет на initLab;
– снабдих се с контрабас, и ми е новия любим инструмент. Имам малко записи на колко съм зле, но много радва и е и добър вариант за фитнес уред…
– В записите по-горе има няколко опита с ardour за някакви парчета;
– За пръв път откакто живея в София изкачих Черни връх (с децата);
– имах две занимания по детоксикация на организации. Чудя се искам ли да го направя на нормална лекция, на такава с пиене, или просто да си го изтрия от главата;
– След Червото, Каладан и Галя Пухалева починаха тая година, както и вуйчо ми;
– От друга страна, доста хора им се родиха деца (даже ги споменах в откриването на OpenFest 2025);
– И има някаква огромна купчина работни неща, за които някой ден трябва да пиша.

Светлото бъдеще:

– Ще си отспя, поне утре;
– Има интересни планове за OpenFest 2026;
– FOSDEM-ския videobox го очаква още един хардуерен update (на аудиомиксера), софтуерен update (да му сложим fazantix), и ще може да се ползва лесно от други събития като нещо, което да stream-ва/записва цяла зала;
– Зачел съм се по темата за дистрибутирани системи, колкото повече чета, толкова по-лошо ми изглежда;
– И, както обикновено, ще се опитам да пиша малко повече, току-виж и го спазя.

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3473

– Децата са добре. Проведохме даже експеримент – големия ходи с майка си за 2 седмици до Ню Йорк, и ние с малкия си изкарахме много добре, типично по ергенски, с печене на пържоли и други такива;
– Успял съм да напиша 7 blog post-а през годината (без този). Има какво да се желае още, определено;
– FOSDEM 2023 се случи, направихме видео за последна година със стария хардуер, и се получи добре;
– Продължаваме да борим новия setup за FOSDEM 2024, пълно е с “интересни” проблеми;
– OpenFest 2023 се случи без мен. Догодина предавам фондацията, и ще съм приключил;
– Опитите ми за баланс на колко се натоварвам не са от най-успешните, въпреки махането на някакви задачи, трябва да се постарая малко повече за догодина.

Мисля да последвам традицията от миналата година и да не си правя планове за идващата.