Tag Archives: General

Четири числа на тема броя хора в IT-то

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3432

Днес ми изпълниха заявка от НСИ по темата “колко системни администратора има в България”.

Искам преди това да кажа, че това са едни прекрасни хора – след като си подадох online заявка в свободен текст (“колко човека е имало на трудов договор през годините с код на длъжноста 2522* и 25*)”, те ми се обадиха да ми кажат какво имат (че данни за нещо такова се събират на 4 години, и още не са обработени тези за 2018, тях ще ги има догодина), и след като ми взеха невероятната сума от 1.86лв (платими през epay, тривиално online) ми пратиха данните.

Самите данни са 4 числа: през 2010та на код 2522* е имало 3478 човека, на код 25* – 20360 човека. През 2014та на код 2522 е имало 4847 човека, на 25* – 29413 човека.

Гласуване за лекции за OpenFest 2019

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3431

TLDR – Гласуване за лекциите за OpenFest 2019.

Както всяка от последните години, имаме едно консултативно гласуване за лекциите за OpenFest 2019, резултатите от което ни помагат да подредим лекциите по зали и да избегнем колкото можем конфликтите.

2019-09-08 нов мрежов setup в 3dc

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3428

Преди някакво време с Мариян си взехме половин rack в 3dc, за да си слиожим там разни машини (и подслоняваме други проекти, последно linux-bg.org). Свършихме малко интересни неща с мрежата и ми се ще да ги разкажа, заедно с разни бъдещи планове.

В началото бяхме на един гигабитов switch (Quanta LB4m, стои ми в момента в краката). От там тръгна setup-а с няколко vlan-а – един за публични цели (/27), едни за ipmi, и разни за външните връзки. От самото начало две машини бяха router-и и за всяка връзка навън или навътре се правят сесии и до двата.

Последва разширяване, първо с един, после с втори 10gbe switch – Arista DCS-7050S-64 и DCS-7050S-52 (имаше и някакъв междинен, който не мога да си спомня). Самите switch-ове имат много приятен начин за настройка, понеже на практика са откраднали Cisco CLI-то и са го направили приятно за ползване. В началото използвахме основно единия, после закачихме всичко на двата, взехме една кофа медни SFP-та и махнахме гигабитовата Quanta.

За redundancy (понеже веднъж се случи да crash-не единия switch), първоначално направихме setup-а с active-passive bond-ове с miimon (arp_monitor щеше да е трудно заради неяснотата какво точно да се пингва, вероятно трябваше да са самите switch-ове). Не сме мислили за идеята за MLAG и клъстериране на switch-овете, понеже поне моя опит показва, че няма никой производител, който да може да си направи правилно клъстерирането и отпадането на единия switch да не повлияе на другия (и вероятно мога да напиша един blog post по темата).

Текущата стъпка е active-passive bond-а да се замести от отделни BGP сесии през двата switch-а до двата router-а, т.е. общо 4 сесии. Създадох по един vlan на switch (за да не пипам съществуващия трафик), peer-нах там машините с двата router-а и те си анонсират на /32ки адресите, които имат. Така се постига по-добро redundancy, понеже всяка машина има 4 пътя и при отпадане на каквото и да е може да знае кои други пътища и работят.
(има пуснато и BFD в схемата, на което Мариян ме открехна, и сесия се усеща, че е умряла за около секунда, вместо стандартните BGP timeout-и)

С този setup също така може да се пусне ECMP (equal-cost multipath) и да се ползват и двата интерфейса едновременно (не че някой пълни и един 10gbps интерфейс, но принципът е интересен).

Обмислях да направя директно следващата стъпка вместо тази, която е вместо с двата router-а машините да говорят BGP директно със switch-овете, като така се намалява броя сесии. Това обаче изисква малко tooling, за да мога да синхронизирам конфигурацията на двата switch-а по темата и доста внимание да не изтърва пълна таблица натам, защото ще клекнат (така като гледам, на пръв поглед поддържат до 16к пътя). В този случай обаче все пак ще трябва да оставя L2 нещата по switch-овете за външните връзки, т.е. не мога да мина изцяло на route-нат setup (защото не мога и да терминирам сесиите директно в switch-овете, въпреки че обмислям хакове да прекарвам многото трафик директно през switch-овете, с VRF-и).

Също един от следващите планове е cloud-тип нещо – три железа (с най-вероятно StorPool за storage), около 1 TB памет, 100-ти на core-а и изцяло route-ната мрежа, до самите виртуалки. Също така обмислям и router-ите да са 2 и да са пак виртуалки, с PCI pass-through на мрежови интерфейси, но това трябва да си го досглобя в главата – има разни подробности за най-подходящия point-to-point интерфейс за вътре във виртуалките, и за начина на реализация на вътрешни мрежи.

(
Дълго време гледам как чисто layer2 мрежите имат купчина неудобни проблеми от гледна точка на redundancy и използване на целия си ресурс. Редовно виждам как в datacenter мрежи STP-то, клъстерирането и подобните неща убиват някакви услуги, и пробутвам на разни хора идеята да минат на layer3 мрежи – от много време няма някаква разлика в performance на двете. Явно е по-правилно да дам пример 🙂 )

Be the America Hong Kong thinks you are

Post Syndicated from esr original http://esr.ibiblio.org/?p=8448

I think this is my favorite Internet meme ever.

Yeah, Hong Kong, we actually have a problem with Communist oppression here, too. Notably in our universities, but metastatizing through pop culture and social media censorship too. They haven’t totally captured the machinery of state yet, but they’re working on that Long March all too effectively.

And you are absolutely right when you say you need a Second-Amendment-equivalent civil rights guarantee. Our Communists hate that liberty as much as yours do – actually, noticing who is gung-ho for gun confiscation is one of the more reliable ways to unmask Communist tools.

We need to be the America you think we are, too. Some of us are still trying.

2019-08-04 единичен апокриф

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3427

От серията апокрифи, с добавка.

Преди година-две се возех с един приятел, и той ми разказа следната история: българска фирма, която едно време продаваше много мрежов хардуер на isp-та, си поръчала много оптични конвертори от Китай.Пазарили се здраво с китайците за отстъпки, и накрая китайците казали – добре, за тия пари ще ви направим конвертори, и им ги пратили…

Пуснали те първите конвертори за разни потребители, и дошъл въпроса “защо през тая връзка мога да сваля zip файл, ама doc не мога?”… И тук човека ме пита – сещаш ли се какво е станало?

И аз си спомних как преди много години, около 1998, почти всичкия internet беше серийни връзки, и бяхме намерили начин да качваме серийния асинхронен сигнал в/у радио и да го носим на някакви сериозни разстояния, но имаше малък проблем – като пуснеш само нули или само единици, и те потрошаваха сигнала, понеже нямаше какво да му поддържа нормално нивото. Нещо като manchester encoding щеше да реши проблема (и да ни смъкне двойно bandwidth-а), но тогава такива неща не ни бяха във възможностите, за това написах малко демонче, наречено lfld (“line-fill daemon”), което в моментите, в които няма сигнал от серийния порт, да бълва “U” (01010101 в binary, 0x55), та да държи линията в нормално състояние, и на pppd-то беше обяснено да escape-ва 0x00, 0xff и 0x55. Тия дни дори си видях кода някъде, и е средно зле, ако има интерес към подобно нещо, мога да го кача някъде (може да се наложи допипване, че да работи на kernel > 2.0)
(синхронен сериен порт също би трябвало да ни реши проблема, ако си носеше clock-а със себе си, но тогава тия неща бяха ужасно скъпи)

Та, какво се оказало – китайците спестили от едни регулатори на волтажа, та нещо с голяма ентропия е ок (като zip-а), нещо с много повтарящи се битове – не толкова. Та фирмата организирала работилница, и половин София им помагала да patch-ват с поялниците всичките тия хиляди конвертори…

Учудващо как някакви проблеми не изчезват 🙂

НАП Leaks

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3426

Та, leak-а от НАП.

(никак не съм благодарен на хората, дето са ми дали телефона на разни журналисти, които да ми задават умни въпроси от ранната сутрин, без аз да имам никаква идея от нещата)

Върви много спам по темата, няма да преповтарям неща от там. По-скоро ми се мотае въпроса, този набор от файлове от къде точно в НАП идва? Би било много интересно някой да анотира и напише какво има там като типове справки/данни, понеже поне по някакъв начален поглед и малко разпитване, онова там е тюрлю-гювеч (да използваме техническия термин). Изглежда като “staging” за раздаване на поискани справки по неофициална линия (особено файла QNEQNEV.CSV), и това изглежда като по-интересния момент – кой, какви справки и защо си е вадел от там.
(също така, някой да вземе да публикува какъв е тоя неофициален ред за искане на справки – от много време ми е интересно колко човека в България се водят на sysadmin-ска длъжност (даже не ме интересува кои са, просто числото))

А колкото до хлапето, което са събрали и са тормозили цяла нощ да си признае, няма да се повтарям, че тия освен, че не са хора, не са и особено грамотни.

2019-07-14 разни

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3424

(днес имаше ден на отворените врати в initLab, но май никой не беше разбрал, основно обичайните заподозрени свършихме малко работа. По принцип е всяка втора събота на месеца, за заинтересуваните)

За рождения ден (някакво време след като излязох от болницата) група хора ми подариха квадратен монитор, да работя на него (след като си смених лаптопа с нещо много странно с 4:3 екран, щото 16:10 ми беше писнало). С няколко фалстарта (видеокартата ми на текущия не обичаше конвертори, прекъсващ кабел и т.н.) в момента съм на него на работа, и тотално не мога да си обясня как може да се работи по друг начин. Виждам си всичкия код, мога паралелно с него да гледам някакви логове, схемите ми се събират на екрана и не трябва да ги сплесквам по вертикала, изобщо радост за душата. Препоръчвам на всеки, дето върши някаква работа.

По темата се зарових да видя какви са опциите, и явно единственият монитор в тоя размер е този – човек може да си купи панел с тоя размер и LVDS (или по-нормален) интерфейс от китайците, но ще трябва да си направи и стойка (или монитор като за авиодиспечер, или медицински цели). Предполагам, че повечето хора се справят с много широки монитори, за да си докарат нужния вертикален момент, или правят както Кънев едно време в initlab (два 16:9 монитора на 90 градуса и още един в нормална позиция, за тестване).

Явно индустрията се е ориентирала към гледането на филми, дано не дойде момента, в който неща като Cinerama (2.59:1) станат модерни, тогава всички, дето трябва да вършим работа, ще трябва да си купуваме медицински монитори.

Хрумна ми също така, че перфектния ми лаптоп би имал подобен монитор, който да може да се сгъва на 4, т.е. да имам квадратен малък, и разгънат квадратен голям такъв (когато имам място), но това отива в научната фантастика (заедно с model M клавиатура в лаптопа, и вероятно екзоскелет, че да мога да го нося без да ми се строши гръбнака).

(in other news, ако някой му хрумва клавиатура с подобен размер и усещане като model M, но по-тиха, да каже, че ще вземат да ме изгонят от офиса)

Loadsharers has a logo

Post Syndicated from esr original http://esr.ibiblio.org/?p=8403

Nobody stepped up to design a Loadsharers logo, so I did it myself. Here it is:

Loadsharers logo

Yeah, I’m not much of a graphic artist, but I can do a semi-competent job of whacking together a simple logo when I need to. If you’re an actual pro and think you can fix this or do better, have at it. The XCF I made this from is in the Loadshaers repository at https://gitlab.com/esr/loadsharers

The only fly in the ointment is that I’m not entirely sure who owns the clipart image of Atlas that I’m using. I found it on some random sludgy “free” clipart website, in two versions: one with a copyright asserted by Can Stock, another inviting download from a site called Dreamlines. But I couldn’t find it by search and eyeball on either site. Email to Can Stock got no response.

I fear the only way I’m going to find out is if I get a Cease and Desist letter. At which point I’ll reply by saying “I tried…and have you got a vector graphics version I can buy the rights to?”

If you are a Loadsharer, feel free to display this proudly on your website, with a link to loadsharers.net. Someday there might be T-shirts.

OpenFest 2019 – CfV, CfP

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3423

Та, ако някой се е съмнявал, да кажа – ще има OpenFest 2019. Тази година имаме някаква насоченост към бъдещето, и едната посока е човешкото бъдеще, т.е. ученици и други деца, та от там и голямото “Tomorrow” в страницата. Очаквайте по-ясно описание на самия сайт (аз малко недоспивам тия дни).

Както винаги си търсим доброволци и лектори.

While I was making other plans, teil vier

Post Syndicated from esr original http://esr.ibiblio.org/?p=8392

I can walk again.

Wearing a joint-immobilizing boot brace, so I lurch around with a gait even more graceless than my usual palsied semi-stumble, but I can walk. And shower. And make my own breakfast. Hallelujah!

Better news: my prognosis is good. The joint had osteoarthritic damage that may be trouble down the road, but I’ve been osteoathritic in both feet for years now without symptoms. The big good news is that the joint cartilage wasn’t damaged, so I should get full use of the ankle back.

Boot brace for three weeks, physical therapy to strengthen the ankle after that. I won’t be back in kung-fu class for a while. Still, the medical level of this saga is going as well as could be expected.

The financial level, not so much, We got socked with a surgery bill of $2,238 today. Followup and PT…I don’t know what that will cost,but it won’t be cheap.

What’s worse, healthcare.gov chose this perfect time to yank our ACA subsidy because we can’t document the regular income streams. Of course we can’t document them because we don’t have them. Which means we have to pay another $2000 to keep our existing coverage for just the next month, and the bureaucrats have told us to apply for Medicaid. Which we may not be able to get before open enrollment in January.

This means the amount of money I need to pull in without burning savings just went up by $2000 a month. Which is doing a good job of keeping me focused on getting Loadsharers off the ground. If it does well, I’ll do well, and have successfully attacked the larger problem of LBIP funding.

There’s going to be a Linux Journal article, and at least one technology-press interview. I’ve even (gasp!) tweeted about this, something that happens approximately once every other blue moon.

I have a list of 11 people who have taken the pledge. I think we need around 11,000 (mostly supporting LBIPs other than me) to make a real dent in the problem. So please, go out and prosyletize to your tech-industry friends, and ask them to spread the word. We need this to go viral.

Посещение от НПМГ в лаба

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3422

(чак сега успявам да пиша)

Преди няколко седмици организирахме посещение на ученици от НПМГ в лаба – един техен учител (Теодор Катранджиев) се свърза с нас и пита дали може да но посетят и да видят какво правим.

Дойдоха в лаба, показахме им различните неща, които имаме и правим, обясних неформалния характер на мястото, и ги позабавлявахме с разните странни неща, които имаме – разказах им за системата за отваряне на вратата и контрол на лампите, показах им едно софтуерно радио, и един стар MFM-RLL харддиск (питаха ме колко е голям, казах – 10 или 20, и Теодор ми напомни да спомена, че това са мегабайти).

После отделихме едно прилично количество време да ни задават въпроси – в лаба бяха хората от camplight и те доста помогнаха. Имаше въпроси по темата работа, къде да учат след училище и всякакви такива неща (където обяснявах, че в България ФМИ на СУ е най-малко зле). Разказахме им за всякакви хакатони, за различни компании, които си търсят хора и всякакви такива неща, и се надявам че им бяхме полезни.

(и тия дни като обявим официално call for volunteers за openfest, ще им го пратим и на тях)

Та, мисля си, че трябва да има по-често някакви подобни събития, понеже все повече и повече ми изглежда, че около училищата нещата са доста липсващи и няма какво да насочва учениците и да им казва какви са им опциите. Май ми трябваше много време да го осъзная, понеже аз самия никога не съм имал проблема да знам какво искам да правя (някъде в 4ти клас бях писал съчинение, че като порасна искам да се занимавам с компютри, в общи линии), но и по мое време имаше доста места, на които децата да се запознаят с различните професии, особеностите им и т.н.. Има училища, в които положението изглежда да е по-добре (например ТУЕС, трябва да разкажа за едно скорошно събитие там), но изглежда, че генералният случай е доста зле и учениците остават неориентирани.

Та, ако някой се интересува, лабът е отворен за подобни събития, и вероятно бих могъл да сръчкам някакви хора да са там и да отговарят, освен да показваме забавните играчки, които имаме.

In a blatant attempt to attract more Institutional supporters…

Post Syndicated from Eric Raymond original http://esr.ibiblio.org/?p=8379

Anybody who has visited my Patreon page should know that I have two special support tiers.

At Bronze ($20 per month) level, you get included in the credits of the project pages for all my solo stuff. Here’s a recent example.

Today I’m announcing two new perks for Institutional ($100 permonth) supporters. This tier is intended for people with corporate budgets behind them.

When you sign up, you get to chose a name (possibly your corporation’s) and at your option a URL to back the name; this will be included in the credits pages. You will also get an individual shout-out in the “Acknowledgements” section of my forthcoming book “The Programmer’s Way: A Guide to Right Mindset”

By joining my feed at Institutional level, your company can demonstrate good Internet citizenship through supporting the often thankless and obscure work needed to keep the infrastructure humming.

Thanks in advance for your support.

While I was making other plans, pars tres

Post Syndicated from Eric Raymond original http://esr.ibiblio.org/?p=8367

A day or so after the not-so-thrilling last installment of my medical troubles (previous post), I get my hands on a knee scooter. Rented from a local pharmacy.

This is a big improvement over the wheelchair. I’m more mobile on it, and can pee standing up. If you think that last bit doesn’t matter, pray you never find out what an epic getting on and off a toilet seat is when you don’t have the use of your dominant leg.

Unfortunately, life is tradeoffs. You can fall off a knee scooter; I have, twice. No serious harm done, but that kind of thing is another increment of pain and exhaustion in a process with quite a sufficiency of those, thank you.

The ankle started hurting yesterday, seriously enough that I briefly considered actually taking a Percocet, but only when it was horizontal in bed. I think my sensory feed from that extremity must still be a bit disturbed by the aftermath of the nerve block, because it took me almost a day to figure out that the pain was due to external pressure from some of the support scaffolding in the ankle dressing.

I think those rigid parts have shifted around in an unhelpful way due to my crawling around and/or mounting the knee scooter. We’re going to try to get an appointment at the orthopedist’s office today to have someone there inspect and rewrap the thing.

Which means I’m going to have to deal with getting down (and later up) the steps in front of my house. Yeek! Neither scooter nor wheelchair is well adapted to this; I’ll probably have to bust out the kneepads and crawl again.

It hasn’t been all bad. Saturday a couple of my friends from our Friday night game group came over to boardgame with me; Xia: Legends of a Drift System. A good time was had by all.

My far friends on the net have come through as well. My Patreon feed is $356 per month thicker than it was a week ago. And there have been a bunch of one-off donations. John Carmack (yes, the John Carmack) sent $1000, for which I am humbly grateful.

SELF is definitely a scrub, but we’re making plans for me to video in my keynote. Topic change: I’m going to talk about infrastructure sustainability considered as a problem of load-bearing people, and the fact that the hacker culture doesn’t have any customs about how to support our old maintainer/warhorses or arrange an orderly succession when they die in harness.

I’ve actually been worrying about this problem for years, but mostly because of load-bearing people near me who weren’t me. Now my attention is seriously focused. 🙂

I am able to work, and a good thing too or I’d be going bonkers. NTPsec is in a bit of a quiet period right now; we’ve delivered NTS, and the next big push I have in mind will have to wait until Go has a TLS 3.0 binding. So I’ve been making progress on the Go port of reposurgeon.

The Patreon is up to $1709 now. At $2000 it would cover monthly mortgage and bills; that’s starting to look attainable, which is a damn good thing given that I still have no clearer idea what the medical stuff will end up costing than “a lot”.

I increasingly think that software users and engineers who care about the infrastructure commons they rely on not collapsing out from under them are going to have to adopt something like the old custom of tithing, in self-defense.

In simpler times, before state-welfare schemes or insurance companies, community citizens in good standing were often religiously required or strongly encouraged to “tithe” – give a small fraction of their income to a church expressly for relief of the poor.

Nowadays we can cut out the middlemen and attendant risk of corruption. We have Patreon and SubscribeStar. Can we grow a social norm that hackers with regular jobs in the profit-making sector should use services like these to split (say) $30 a month among three infrastructure developers of their choice?

Yes, I am asking this for me, now. But I noticed the problem before it was personal. The problem is bigger than me, and the solution should be too.

The point of suggesting a fan-out of three is to avoid a situation where all that goodwill gets captured by a handful of hackers with high visibility (like, er, myself), and people who want to help have a reason to seek out developers who are doing important work in more obscurity.

While I was making other plans, part deux

Post Syndicated from Eric Raymond original http://esr.ibiblio.org/?p=8358

Thanks to everyone who joined my Patreon feed or upped their contributions. I’m still worried, but a little less so now.

Some good news. The post-op pain has stabilized at a level where the occasional Tylenol will handle it nicely. If Dr. Wilson the anesthesiologist is listening, damn! You are good at your job. The timing of the fadeout on the nerve block spared me agony without overdoing intrusive chemicals. This means I will not have to touch the opiates, an outcome for which I am deeply thankful.

The kneepads I ordered yesterday arrived this morning. Big win – crawling doesn’t hurt now, which improves my options. Also helps with dismounting to the floor off a toilet, which is one of those things you will never realize is a big deal until you have to do it.

But the biggest when is the real wheelchair. My mother is connected to a neighborhood non-profit in West Chester that loans out this kind of equipment. When she first went there the only visible option was a service chair, a wheeled chair designed to be moved by a nure or assistant rather than to enable the user to self-propel, so that’s what she brought back.

It was awful. A service chair doesn’t cope well with rugs or doorsills. The caster-like wheels on the front are perverse; any kind of turning or backing motion inevitably leaved them in a twisted state that make maneuvering nigh-impossible unless the person moving the chair can brute-muscle it around, which Cathy can’t do.

She went back and found out about the basement where they keep the good stuff, and now I have a real wheelchair – that is, the kind designed to be driven by the user’s arms. Massive improvement! The lesser part of it is that the big wheels cope better with sills and rugs; the much greater part is that I can move myself around. Having some autonomy back is, for someone with a psychology like mine, as precious as jewels.

Reduces the burden on Cathy, too. Hoicking my 245lbs around in that service chair was barely within the limits of her strength, hard work. I feel better because I can take that load off her now.

Excuse me while I wheel myself out to the kitchen for a ribeye steak from the Outback. And if, dear reader, you fail to comprehend that this, too, is therapy, you are certainly not qualified to take are of the likes o’ me.

Still trying to get my hands on a knee scooter.

While I was was making other plans

Post Syndicated from Eric Raymond original http://esr.ibiblio.org/?p=8349

Today I had to – literally – crawl from my wife’s car to my house. Because I couldn’t walk. Life is what happens while you were making other plans.

About six months ago I sprained my right ankle in kung fu class. It gave me occasional pain, mostly in cold weather, but I thought it was healing and I could just let it heal. Until about two months ago when I was out with friends on a chilly evening and my ankle folded up under me, just lost the power to support me entirely.

I escaped serious injury from the concrete pavement because I am really good at falling down without hurting myself. This is a skill you learn in early childhood when spastic palsy compromises the motor control in a leg. But it meant I had a prompt need to find out what was going on in there.

A couple of visits to doctors and an MRI scan later we determined that I had developed one of the more unfortunate possible sequelae of a sprain, a thing called an osteochondral lesion. This is what happens when an area of bone in the load-bearing area of the joint erodes away, so the cartilage above it is no longer supported. If the unsupported cartilage is then damaged, the long-term result can be crippling arthritis of the joint.

In my case, it seemed I had gotten lucky. The cartilage seemed undamaged in the MRI images. The indicated procedure is to go in with an arthroscopic probe and squirt synthetic bone into the lesion. Once it hardens it can support the cartilage so it doesn’t take additional damage.

I waited nearly a month for the surgery. Two weeks ago, while still waiting, my ankle folded under me as I was cooking breakfast. This time I wasn’t so lucky. I tucked in the right way to avoid injury from the floor, but the back of my head hit an errant chair leg, producing a laceration that bled copiously on the kitchen linoleum.

I picked myself up, applied pressure with a towel, called my wife, and informed her that when her errand was done she’d need to take me to the ER. A short but extremely expensive visit later I returned with three staples in my head and an MRI scan reassuring everyone that I probably hadn’t taken any permanent damage.

I think the medical staff got that before the MRI, because my main coping mechanism for hospital stress is wry humor aimed to make the people attending me laugh. I do it because this helps me feel in control of my situation, but in this particular case it conveyed something else that was useful. Comic wryness is, after all, pretty much impossible to maintain when you’re concussed or shocky.

Home again home again. It’s nice that even at 61 I’m a physically tough person with a high pain threshold and a thick skull who is actually rather difficult to injure – my school name over at the kung fu kwoon is “The Mighty Oak”. And I like that I can be self-reliant and stoic under stress. But thank you, I’d prefer not to have this confirmed by repeated injuries…

I had that surgery about eighteen hours ago. And ended up crawling from my car because none of the medical people talked about or planned for my post-operative problems until after I was out of anesthesia. Pain management was as far as they got.

It was not made clear to me in advance that I wouldn’t be able to put any weight on the joint for a minimum of two weeks, at risk of compounding my troubles. A nurse handed me a pair of crutches as an afterthought, but everyone’s specialties we so siloed that it didn’t occur to anyone to ask if I knew how to use them, let alone whether the impaired motor control in my uninjured leg might disqualify me.

So now it’s oh-dark-thirty the next morning, I’m writing this because the anesthesia and the four hours or so of shut-eye after I got home have left me all slept out for the moment, and I’ve learned from experience that quietly coding or writing until I’m tired enough to sleep again is better for me than tossing and turning.

I was scheduled to give the main keynote at South East Linux Fest on the 14th (this was well before I even knew I was going to need surgery, let alone how close to the event it would be). I’d have to do it from a wheelchair, now. I don’t have a wheelchair yet; we’re hoping to get one tomorrow. It may not be practical at all depending on my medical state, and I can’t even get my post-op check until after SELF. It’s hard to predict whether I’ll be able, and in a mere ten days I don’t think the odds are very good.

Part of the reason this is a public blog post is as my subjunctive apology to everyone who was expecting to see me at SELF, in the all-too-likely event that I can’t be there. Right after I post this I’m going to put a link to it on SELF’s IRC channel and recommend to the organizers that they find someone else to keynote.

I’m not entirely sure a wheelchair will fit in the corridor and through the doors of my house. Until I can verify that, I move by knee-walking or crawling. Besides forcing one to learn how to fall well, another perverse benefit of a palsied leg (or legs) is that the body compensates by making the arms and shoulders abnormally strong; this is helping me now as I frequently have to hoist myself around by main strength. Just getting from the floor to a toilet seat isn’t entirely trivial even so.

I’ve ordered a pair of carpenter’s kneepads for next-day shipping from Amazon. Improvise, adapt, overcome!

Cooking isn’t practical; the ritual of The Breakfast is denied to me until I’m back on my feet. Fortunately I can sit at my desk and type with my right leg elevated, as I am now doing.

There’s no real pain yet; the nerve block is sill operating. That will probably change within the next 24 hours. When it does, there’s a vial of Percocet (oxycodone and acetaminophen) pills a’waitin. Which I’m going to try hard not to take, because opiates scare me shitless. Still, my stoicism has limits and they might be tested this time.

There was some damage to the cartilage. The orthopedist said that if it fails to heal well I may need an ankle joint replacement. I am guardedly optimistic about this, as I do have a history of healing quickly and well from trauma (that nasty scalp laceration cleared up inside of a week). But the downside could be dire.

Finally…if you’ve ever thought that you might join my Patreon feed, now would be a really good time. This…adventure..has blown a $6000 hole in my budget and the expenses aren’t over yet. There’s that post-op check at minimum, and probably physical therapy afterwards, and that’s if all heals well; otherwise it’ll be much, much more expensive.

Friends of Armed & Dangerous 2019

Post Syndicated from Eric Raymond original http://esr.ibiblio.org/?p=8317

Once again I will be at Penguicon and hosting a party for all friends of this blog. This coming Friday evening, room number not yet known, it will be posted at the con.

Those of you who participated in the design of the Great Beast may be interested to know that I expect to receive its successor at Penguicon – a Greater Beast built from a 64-core Threadripper chip. The machine might well be at the party.

UPDATE: room 507, 9pm, Friday

2019-04-26 две събития

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3421

Изпратих семейството надалече и ми остана малко време за социални събития, та за един ден отидох на две (вместо да си отспя).

Първо сутринта отидох до ТУЕС, където имаше ТУЕСФест – интересната част беше, че навсякъде по стаите и коридорите ученици бяха изложили проекти, които бяха направили. Имаше толкова забавни неща, че ме хвана детска радост:
– машина за организиране на drinking game;
– група осмокласници бяха изкормили и mod-нали кафе машина, така че да могат да я командват гласово;
– имаше няколко security-ориентирани дипломни работи – IDS, reverse VPN, нещо, дето атакува wireless мрежи;
– излъчвател на DCF77;
– софтуерно радио – човекът с един RTL2832U си беше направил вузиализация на ефира и възможност за слушане на FM радио;
– минималистичен компютър от breadboard-ове и интегрални схеми, който наближаваше turing-complete машина;
… и някакви други, дето не съм запомнил, ТУЕС ще направят едно добро дело като публикуват списъка.

Следобеда отидох на Uber Open Source Summit в CityStage, където ме бяха поканили да участвам в панел на тема “Contributing to Open Source”. Дискусията се надявам да е била полезна на присъстващите, ще видя като излезе записът какви глупости съм говорил. Самото събитие беше приятно и се намериха доста хора, с които да си поговорим, та с удоволствие бих отишъл пак на нещо подобно. Като цяло имах очакването, че като събитие, организирано от голяма компания няма да ми е особено интересно/приятно, но тук се бяха справили и нямаше разните дразнещи спамерски моменти, които съм виждал на други места.

2019-04-19 FizzBuzz 3

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3420

(предхождащи post-ове по темата: FizzBuzz, FizzBuzz 2)
Задачката продължава да води до интересни идеи, та ще публикувам някои от тях.

В последно време търсим java програмист, та в едно от решенията имаше следното:

try {
	errorNumber=  1/(tmpNum%15);
} catch (ArithmeticException ae) {
	return "AB";
} 

Това за мен беше съвсем неизвестен начин да се напише if() 🙂 Ползването на exception-и е страшно неефективно (поне под Linux генерира SIGFPE, т.е. ще мине за малко и през kernel-а), но е още един начин да се промени пътя на кода.

Също така, в езиците, в които няма goto цикълът може да се реализире с рекурсия, като функцията, в която се влиза се избира от масив (идеята дойде на Slackware, който написа реализация на php), и изглежда горе-долу по следния начин:

function printto99($i) {
	global $funcs;
	....
	$funcs[$i % 100]($i+1);
}
function print100($i) {
	global $funcs;
	....
	return;
}

$funcs = array(0 => printto99(), 1 => print100());

$funcs[0](1);

В …. частта се слага логиката какво да се печата, което ме мързи да разписвам пак.

В Java тази конкретна идиотщина може да се реализира, като вместо масив от функции се направи масив от обекти с общ родител, който има два наследника – printto99 и print100 и така да се направи цикъла.

2019-04-04 раждане

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3418

Ясен Василев Колев, 51cm, 3800g, роден в 01:30 тая нощ.

Елена приспиваше звяра, в един момент чух рев, и я видях я да излиза от стаята с думите “доприспи го, изтекоха ми водите”. Всичко е минало лесно и сравнително бързо, сега като ходих да ги видя и на двамата много им се спеше. Прибирам си ги вероятно във вторник.

Обещавам да си чета от време на време mail-а, ако трябвам на някого.