Tag Archives: работа

2018-11-27 StorPool-ската игра на OpenFest 2018

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3403

(английската версия е в блога на StorPool)

В последните няколко години StorPool се появяват на OpenFest. За да направим щанда по-забавен, измисляме някоя игра. Миналата година задачата изглеждаше измамно проста, но доста затрудни хората, та тази година реших да опитам с нещо по-лесно.

“Fix the problems” задачата е базирана на много някакви стандартни случки от админския живот, т.е. на нещо, което би трябвало да ви се е случвало. Представете си обаждане от приятел (което може да е в 8 сутринта), в което ви казват “live сме с тая система, ама даже не тръгва, ПОМОЩ”. Та, логвате се и откривате ужасяваща кочина, сглобена от неща, правени от различни хора на различни езици, не-тествана и пълна с малки и големи проблеми, и трябва да проработи.

(или може би само на мен се случва, знам ли…)

Може да се пробвате, като свалите задачката с примерни данни от quiz.storpool.com/of2018.tgz и се пробвате. Отговорът започва с “8”.

За приключилите и нетърпеливите, ето описание:
Задачата се състои от следните файлове: a.c, a.php, a.pl, a.py, run.sh (който си мислех да кръстя “a.sh”) и един Makefile. “run.sh” свързва всички останали заедно, да сметне някакъв резултат от данните в “data/” директорията.

Цялото нещо си има история – имало 4 различни програмиста – C файлът бил написан от човек, който говори английски, PHP-то от финландец, Perl-а от унгарец, Python-а от арабин, и shell script-а от българин. Всички са имали лошо мнение за останалите и са оставили коментари в кода по адрес на останалите.

Счупванията са сравнително тривиални, понеже time limit-а за цялата задача беше 30 минути и имаше разни заблуждаващи моменти. Започвам от свързващия файл и после по pipe-а:

run.sh навързва всичките останали. Основната грешка е, че липсва -0 параметъра на xargs (което се забелязва доста лесно, понеже find използва -print0). Друга гадост е, че файлът е с DOS-овски нови редове и не може да бъде стартиран нормално, или трябва да се подменят, или да си копирате отвътре pipe и да го пуснете на ръка.

В коментарите може да се види как авторът нарича останалите “идиоти” (което съм сигурен, че всички са виждали в някакъв вид), и списъкът му за пазаруване. Последното може да се вижда странно и невероятно, но е нещо, което съм виждал в production код – случва се, като трябва веднага да се запише нещо и човекът го мързи да отвори нов прозорец в редактора или да намери малко хартия.
(някакъв спомен ми се мотае, че случая, който бях виждал беше поръчка за KFC…)

a.php добавя 1 към всички числа, и за да дразни останалите разработчици, добавя и допълнителни интервал. Очевидната грешка е че вместо STDIN е написано STDON, което бързо се оправя.

В коментарите се вижда как програмистът не е щастлив с останалите от екипа и водката му е почти свършила. Не съм виждал лично подобен коментар, но съм чувал от достоверни източници за подобни случаи. Колкото до смисъла от подобен код, има ужасно много такива дребни неща в много проекти, които никога не е трябвало да съществуват, но все пак са там.

a.pl просто премахва всички интервали, т.е. създава едно голямо число от всичките числа на реда. Грешката е, че се използва $__ вместо $_ – лесна за забелязване правописна грешка.

В последния коментар на файла има оплакване, че авторът не е разбрал нищо от това, което останалите са говорили и че финландецът е бил пиян. В някакъв момент бях се замислил дали не искам да разпиша някъде целият разговор на тия хора, щеше или да е много забавно, или много болезнено.

a.py взима всички числа и връща остатъкът им при деление на 2^63 (което е hard-code-нато като 9223372036854775808). Грешката тук е, че цикълът започва с while False:, което няма никакъв смисъл, и смяната му на while True: решава проблема. Самият код е малко по-гаден от останалите, понеже има променливи с имена на арабски, които се изписват от дясно на ляво и могат да объркат терминала, но в крайна сметка тези части не трябва да се пипат.

Оплакването на края е, че ако не си бил взел трета жена, нямало да му се налага да работи с тези хора…

И накрая, a.c прави странни изчисления и вади остатъка от деление на 2^10 на резултата в шестнайсетичен вид (за да е достатъчно кратко, че да върши работа за отговор). Грешката в кода е, че целочисленият тип в началото е грешен и трябва да се работи с long long (което се вижда в останалия код). Това е и причината в Makefile да има -Werror -Wall, за да се забележи лесно проблема.

А коментарите във файла са премахната заради “PARA-22”, което не би трябвало да има нужда от дообясняване.

Цялото нещо може да изглежда много невероятно, особено колко е чувствително към числата и размера им. Мога да се оправдая с това, че е игра и че основно трябва да е забавно (и че ме мързи), но за съжаление подобни неща съм виждал достатъчно често или са ми разказвали за тях. Поне се надявам, че участниците са се забавлявали:)

2018-09-29 виртуални машини, кеш, cgroup-и и други гадости

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3399

(английската версия е в блога на StorPool)

Това е един случай, който отне известно време да се дебъгне, включващ StorPool, виртуални машини, cgroup-и, OOM killer-а и кеширането. Части от него би трябвало да са полезни и на други хора/админи.

Започна с оплакване от клиента:

> Пак се случва, на тоя hypervisor виртуалните машини ги убива
> OOM killer-а. Това не се случва на hyervisor-и, на които няма
> cgroup-и, не може ли да не ги конфигурирате?

(
Смисълът изобщо да имаме cgroup-и е, че няма друг начин да се резервират памет и процесори за даден набор процеси. Понеже storage системата е една от най-чувствителните части на системата към латентности и подобни проблеми (или, нека сме по-точни, всичко останало е много чувствително към проблеми на storage системата), доста е полезно да е предпазена от всичко останало. По същия начин е полезно и да се разделят виртуалните машини и системните процеси, за да не го отнесе грешното нещо при някой memory leak или побъркан allocation. Също така, има много забавен вариант за memory deadlock (който го има с всяка storage система, която не е в kernel-а и с някои които са вътре, който може да бъде описан по следния начин:

Процес към kernel-а: искам памет
Kernel към процеса: ей-сега
Kernel (говори си сам): то искаш, ама няма. Нямам какво да освободя друго, но мога да flush-на някакъв dirty cache
Kernel към storage системата: на ти тия данни, запиши ги
Storage системата към kernel-а: разбира се, за теб си режа даже ноктите без упойка
Storage системата (говори си сама): тия данни не са aling-нати както трябва за гнусния хардуер отдолу, трябва да ги копирам малко и наместя
Storage системата към kernel-а: искам памет
)

Разбира се, цялото нещо нямаше да е чак такъв проблем, ако Linux-кия OOM killer и cgroup-ите работеха правилно, но версиите по всичките kernel-и, които срещаме (което значи CentOS[67], т.е. kernel с име 3.10.xxx и с diff спрямо оригинала, който вероятно е колкото 30% от кода) се държат странно и от време на време застрелват sshd вместо който трябва. Новите идеи за отношенията м/у OOM killer-а и cgroup-ите се очертава да ни стъжнят живота още повече.

Та, за да си резервира човек някакъв набор памет за набор от процеси на KVM hypervisor, трябва да създаде memory cgroup-а за системните неща (system.slice), виртуалните машини (machine.slice), може би user-ските неща (user.slice), и в нашия случай storpool.slice. После за всички тия групи сборът на лимитите трябва да е с около 1-2GB по-малък от общата памет (понеже някаква част си е за kernel-а и той никъде не я account-ва), и да се подсигури, че всички процеси са по тези cgroup-и или техни деца, и няма никой в root cgroup-ата. Това се постига с разни опции на libvirt, systemd и малко тел+тиксо, но като цяло върши работа.

Има обаче известен проблем с memory cgroup-ите, буфер кеша и OOM killer-а. Ако не ползвате cgroup-и и не ви стига паметта, kernel-ът по принцип flush-ва dirty page-овете (т.е. незаписаните данни) и clean cache (прочетени файлове от файловата система), та да си върне памет и да може да я даде на който я иска. В случая с cgroup-ите обаче clean cache не се почиства, и предпочитания за kernel-а начин е просто да пусне OOM killer-а, който да застреля някой полезен процес.

(За който бори такива проблеми, има доста полезна информация колко памет е account-ната за какво в “memory.stat” за всяка cgroup-а в /sys, например /sys/fs/cgroup/memory/machine.slice/memory.stat)

Ако си говорим принципно, в случая с виртуалните машини това не трябва да е проблем, понеже те няма причина да ползват кеш – вътре във виртуалката ще има какъвто и трябва, и няма смисъл да се хаби двойно памет (съответно всичките дискове се настройват с cache=none). Да не говорим, че не-спирането на кеша (който разбира се е пуснат по default, ама post за идиотските default-и в qemu/libvirt ще е бая) не позволява да се правят live миграции (libvirt-а отказва, щото можело да доведе до загуба на данни).

(Което всъщност е оправено в https://github.com/qemu/qemu/commit/dd577a26ff03b6829721b1ffbbf9e7c411b72378, но още не изглежда да е merge-нато, благодаря на колегите, че ми го посочиха)

Повечето оркестрационни системи в наши дни ползват “cache=none” в техните конфигурации (и интеграциите на StorPool с тях гледат да го настроят, ако има как), но в този конкретен случай системата имаше някакви много стари виртуалки, правени от стари template-и (някои от които ползваха IDE вместо virtio), и със съответния default. Правилното решение за тези виртуалки би било да се оправи template-а и да се рестартират, но по някаква причина хората не са щастливи да рестартират виртуалките на клиентите, и предполагам, че и клиентите не са големи фенове на идеята. Също така имаше някаква странна причина (която мозъкът ми е изтрил) да не може да се сменят конкретно тези template-и.

Не сме първите, които удрят проблема с “твърде много clean cache в паметта, който не ни трябва”. Ето какво ни хрумна и какво направихме в крайна сметка:

Първата идея, която ни хрумна беше периодично да почистваме buffer cache, с “echo 3 > /proc/sys/vm/drop_caches”. Това ще сработи, но като решение е доста тъпа брадва, понеже и ще изхвърли от кеша полезни неща (и системата ще си препрочита libc-то постоянно).

Втората идея се появи с това, че има нещо много хубаво, наречено LD_PRELOAD, с което в общи линии може да се прихване всякаква функция, която се вика от дадено binary и да се добави още нещо. По този начин може да се прихване open() и ако се открие, че е block device, да му се сложи флаг O_DIRECT (който в общи линии значи “опитай се да не ползваш buffer cache”). Проблемът на O_DIRECT е, че има някои неприятни ограничения, като например изискването паметта и offset-ите при писане/четене да са подравнени по някакъв начин, като 512 байта подравняване би трябвало да са ОК, ако не се ползва файлова система (където може да се наложи подравняване на page size или повече). Понеже няма как да знаем какво прави виртуалната машина отгоре, имаше шанс да се наложи да прихващаме всички read() и write() и да правим копие на данните в наша, подравнена памет, което щеше да е прилично количество писане и щеше да е трудно да няма грешки.

Сетихме се също така, че в kernel-а има интерфейс, наречен posix_fadvise(), който може да се използва да маркира някаква част от кеша като “няма да ми трябва повече” (които kernel-а да разкара). Това можеше да се използва с LD_PRELOAD за read()-ове, като просто се маркираше прочетеното като POSIX_FADV_DONTNEED. Идеята я имаше донякъде реализирана в https://code.google.com/archive/p/pagecache-mangagement/ и тръгнах да я дописвам да прави нещо по-просто (просто posix_fadvise() веднага след read, вместо сложни сметки с колко кеш да се позволява на процес).

Някъде в тоя момент CTO-то ни попита “а то всъщност трябва ли да се вика posix_fadvise() от процеса, или може от всякъде”? Оказа се, че в същото repo има прост инструмент, който изхвърля от кеша данните за даден файл (или блоково устройство), наречен “fadv” (който открих след като написах същите 5 реда).

Крайният резултат беше малък скрипт, който пуска “fadv” за всички наши устройства и ги държи извън кеша, което се каза приемлив workaround. Оказа се и доста бърз – на първото си стартиране му отне около минута да изхвърли около 100GB от кеша, на следващите си пускания минаваше за под секунда.

2018-09-22 бавни ли са ни базите данни?

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3398

(обмислям лекция за OpenFest по темата разни инструменти за debug-ване, които съм открил в последно време, звучи ли интересно на някого?)

Тия дни около една лекция на hack conf за scale-ването на приложения, разговори с разни хора за архитектура на системи и дебъгването на някакви готови неща почна да ми се мотае следния въпрос: наистина ли базите данни са толкова бавни и защо?

Въпросът идва от идеята, че единият начин да си спестиш натоварването в пиковите моменти на базата е да буферираш в някаква опашка (напр. Apache Kafka) заявките, така че да може да наваксаш в някакви по-тихи периоди. Това го чух и като идея изобщо за влизащите заявки в системата, без значение дали са batch заявки или такива директно от потребители.

За да не се губят данни, тази опашка трябва да persist-ва данните, т.е. реално да представлява един transaction log, който да се пише на диска преди да се отговори на клиента, че данните са получени. За да се приемат тези данни, вероятно е нужна и малко валидация, да се види дали са “приемливи”/отговарят на constraint-ите на системата.

… което е точно каквото прави всъщност базата данни. По това, което съм виждал (и чел в “Transaction processing”, което май все още е книгата “как се пише база данни”), базата прави точно това – проверява няколко неща и пише транзакцията в лога. Промяната на реалните данни се случва на batch-ове, като се затвори текущия сегмент от transaction log-а, така че писането в базата би трябвало да е бая бърза операция. Четенето се случва от кеш или от реалните данни, така че ако transaction log-а не е на същия хардуер, като цяло няма обективна причина опашката да помага, реално е вършене на същата работа още веднъж.

Та явно базите данни са по-бавни, отколкото би трябвало. Някой да има наблюдения по темата?

2018-08-24 интересен FreeBSD/ZFS проблем

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3394

Днес борихме забавен проблем от типа “може да се дава за пример как се дебъгва нещо, което не разбираш”.

Оригиналното оплакване беше “защо ми е толкова висок пинга до тия машини”. Проследихме го до router-а им, едно FreeBSD (скоро update-вано), което върши разни вътрешни поддържащи дейности и е router за един набор тестова железария.
(аз, ако някой не знае, от FreeBSD не разбирам и конкретно на тая машина съм и се заканил да я преинсталирам с Debian, ама ме спират)

Проблемът беше доста на random и за различни хора. Основното нещо, което се забелязваше в top беше, че 25% от процесорното време отиват в "interrupt", което в общи линии значеше един от 4те core-а на процесора (машината няма hyper-threading). Понеже ми се искаше да имам някаква по-свястна видимост, реших така и така да тествам prometheus при нас, съответно update-нах port-овете на машината (оказва се, че node_exporter-а на prometheus вече го има там), сипах една виртуалка в офисния клъстер, сипах един prometheus и го вързах в grafana-та ни.
(все повече и повече обичам секундните статистики, не знам дали съм го казвал)

Проблемът с 25-те процента в interrupt си се виждаше много хубаво на графиките, и не корелираше с мрежов трафик или каквото и да е. След като си задавах въпроса “какъв е еквивалента на perf top във FreeBSD” открих един много полезен сайт с DTrace примери и по-специално hotkernel програмчето, което можеше да ми каже за даден период от време къде е висял kernel-а. Оказа се, че освен двете idle функции, основно се стои в vm_page_scan_contig(), т.е. някой усилено се опитваше да си заделя последователна памет. Нямаше някъде информация за някакъв известен такъв бъг (и се надявам google да индексира това за следващия, който търси).

Някъде в този момент се оказа, че backup-ите ни, които ходят до тази машина през един NFS вървят доста бавно – сетихме се от мрежовия проблем. В един момент колегата каза “абе, я да видим ако спрем писането им за малко дали нещо ще се промени” и изведнъж проблемът изчезна. Последва въпросът “това от NFS-а ли е, или от ZFS-а отдолу?”, което лесно се тества с едно копиране отвън, и се оказа, че този път (за разлика от доста други) NFS-ът е невинен.

Та, оказахме се с проблем, че като се опитваме да пишем по ZFS-а, той се опитва да си заделя памет, това го бави много и всичко върви зле, а докато kernel-а му търси памет, всичко, дето се опитва да се schedule-не на тоя процесор (като например прекъсванията на една от опашките на мрежовата карта) страда.

Ровихме разни неща по ZFS-а, и в един момент около размислите по паметта видяхме, че от 16GB памет 14GB се води "wired", т.е. заета от kernel-а за някакви неща, в случая изглеждаше да е за ARC кеша на ZFS. Решихме да я намалим, като и пипнахме vfs.zfs.arc_max на 10GB, което обаче нямаше ефект. С малко ровене открихме, че “то няма начин да се чисти кеша, но ако някое приложение си поиска памет, ще се flush-не”, съответно докато си извадя C програмката, дето яде памет, колегата драсна следното:


python -c 'a="b"*1024**4'

(което реално се опитва да изяде 1TB памет, та трябваше да го утрепем в един момент)

Съответно в момента, в който се появи някаква свободна памет, проблемът спря да се появява. Накратко казано, default-ната стойност за количество кеш на ZFS-а е толкова висока, че изяжда цялата памет, и прави всичките му нужни memory allocation-и много бавни, което потрошава цялата производителност. Вероятно това е някаква скорошна промяна, та се чудим дали/къде да го report-ваме.

2018-06-30 две малки парчета код

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3388

Тия дни ми се случи да напиша две малки парчета код, които да ми решат някакъв проблем.

Първото е sproxy – малък демон, който чете на stdin, пълни един цикличен буфер и го дава на всеки, който се закачи за него. Използвам го, за да заместя multicast-а във FOSDEM-ските videobox-ове – видео потокът от encoder-а в кутията се налива в sproxy-то и си тече, и консуматорите (локалния recorder, voctomix-а, разни дебъгващи хора) могат да се свържат до него и да си дърпат видеото. Сумарно стана около 120 реда код на C – кратко, изчистено и доста просто.
Остана да му допиша още един порт, на който като се върже клиент, получава бързо всичко, което е в буфера (в момента който се свърже, получава всичко ново), за малкия tool по кутиите, който взима текущия кадър от видеото да го покаже на дисплея.
(писах го няколко часа и го дебъгвах още толкова)

А по време на първите лекции на БургасConf си сглобих нещо малко ffmpeg с ebur128 филтъра, малко питонски код, InfluxDB и Grafana, което в сравнително реално време да ми чертае нивото на звука от stream-а (примерен изглед). Цялата работа опря до един ffmpeg команден ред, един regex и една функция, която сипва данните в influx-а.
(в grafana-та има и един “километраж”, което е може би най-безсмисления тип визуализация, сложих го като демонстрация. Понеже не се оправя с отрицателни стойности, нещата, дето показва са +70db)
Нещото се оказа толкова лесно и удобно, че даже го показах в един lightning talk на БургасConf. С още малко доработка мисля да влезе в monitoring-а на FOSDEM и разните други конференции, които правим. Ще го кача след доработката, че сега никак не ме радва как работи и как няма буфериране, ако базата почне да се бави.

Такива неща са пример колко полезно и важно е човек да може да пише поне малко, понеже с малко код и съществуващия софтуер човек може да постигне интересни неща. Ето за това не мога да смятам системен администратор, който не може да пише за истински такъв. Чудя се мога ли да измисля някакъв курс за писане на дребни хакове 🙂

2018-06-23 Национална конференция на “Да България”

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3387

Днес се проведе първата Национална конференция на “Да България”.

Обичам заниманията с неща, които други не са правили. Днес това беше реализираното електронно гласуване за всичките точки от дневния ред, което изглежда е първото такова нещо, правено в България, като малка демонстрация, че е нещо, което всъщност може да работи. В рамките на няколко часа бяха направени 45 гласувания, едно от които с интегрална бюлетина. От наблюденията ми на подобни неща (например на учредяването на партията), дори с перфектна организация и много преброители няма как едно гласуване да е под 10 минути, а тук се справяхме за 2-3. Цялата технология беше разработена от няколко човека (от приложението до backend-а) и издържа съвсем спокойно на цялото натоварване без на сървъра да му мигне окото.

В периода, в който вървеше live stream нямаше гласувания, но се надявам в някой момент да можем да публикуваме запис от протичането на едно примерно гласуване – режисьорската работа какво кога къде да показвам на моменти ми идваше много, особено при темповете, с които работехме към края, когато всички вече бяха свикнали със задачите си.

Не беше най-уморителното събитие, в което съм участвал (OpenFest и FOSDEM определено са по-страшни, а gaming турнира в рамките на Animes Expo беше в порядъци по-неприятен), но определено ще имам нужда да си почина малко.

За едно дарение

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3132

През седмицата компанията, която стартирах преди шест месеца, дари лицензи на Държавна агенция „Електронно управление“ за използване (без ограничение във времето) на нашия софтуер, LogSentinel. В допълнение на прессъобщенията и фейсбук анонсите ми се иска да дам малко повече детайли.

Идеята за продукта и съответно компанията се роди няколко месеца след като вече не бях съветник за електронно управление. Шофирайки няколко часа и мислейки за приложение на наученото в последните две години (за блокчейн и за организационните, правните и техническите аспекти на големите институции) реших, че на пазара липсва решение за сигурна одитна следа – нещо, към което да пращаш всички събития, които са се случили в дадена система, и което да ги съхранява по начин, който или не позволява подмяна, или подмяната може да бъде идентифицирана изключително бързо. Попрочетох известно количество научни статии, написах прототип и след няколко месеца (които прекарах в Холандия) формализирахме създаването на компанията.

Софтуерът използва блокчейн по няколко начина – веднъж вътрешно, като структури от данни, и веднъж (опционално) да запише конкретни моменти от историята на събитията в Ethereum (криптовалути обаче не копае и не продава). В този смисъл, можем да го разгледаме като иновативен, макар че тази дума вече е клише.

В един момент решихме (със съдружниците ми), че държавата би имала полза от такова решение. Така или иначе сигурната одитна следа е добра практика и в немалко европейски нормативни актове има изисквания за такава следа. Не че не може да бъде реализирана по други начини – може, но ако всеки изпълнител пише отделно такова решение, както се е случвало досега, това би било загуба на време, а и не би било с такова ниво на сигурност. Пилотният проект е за интеграция със системата за обмен на данни между системи и регистри (т.е. кой до какви данни е искал достъп, в контекста на GDPR), но предстои да бъдат интегрирани и други системи. За щастие интеграцията е лесна и не отнема много време (ако се чудите как ни излиза „сметката“).

Когато журналист от Дневник ме пита „Защо го дарявате“, отговорът ми беше „Защо не?“. Така или иначе сме отделили достатъчно време да помагаме на държавата за електронното управление, не само докато бяхме в Министерски съвет, но и преди и след това, така че беше съвсем логично да помогнем и не само с мнения и документи, а и с това, което разработваме. Нямам намерение да участвам в обществени поръчки, които и да спечеля честно, винаги ще оставят съмнения, че са били наредени – хората до голяма степен с право имат негативни очаквания, че „и тоя си постла да намаже от държавния пост“. Това не е случаят и не искахме да има никакви съмнения по въпроса. Основният ни пазар е частният сектор, не обществените поръчки.

Даряване на софтуер за електронно управление вече се е случвало. Например в Естония. Там основни софтуерни компоненти са били дарени. Е, след това фирмите са получавали поръчки за надграждане и поддръжка (ние нямаме такова намерение). Но благодарение на това взаимодействие между държава и частен сектор, в Естония нещата „потръгват“. Нашето решение не е ключов компонент, така че едно дарение няма да доведе значителни промени и да настигнем Естония, но със сигурност ще бъде от помощ.

Като цяло реакцията на дарението беше позитивна, което е чудесно. Имаше и някои разумни притеснения и критики – например защо не отворим кода, като сме прокарали законово изменение за отворения код. Както неведнъж съм подчертавал, изискването важи само за софтуер, чиято разработка държавата поръчва и съответно става собственик. Случаят не е такъв, става дума за лицензи на готово решение. Но все пак всички компоненти (библиотеки и др.) около продукта са с отворен код и могат да се ползват свободно за интеграция.

Не смятам, че сме направили геройство, а просто една позитивна стъпка. И е факт, че в следствие на тази стъпка продуктът ще получи малко повече популярност. Но идеята на председателя на ДАЕУ беше самото действие на даряване да получи повече популярност и съответно да вдъхнови други доставчици. И би било супер, ако компании с устойчиви бизнеси, дарят по нещо от своето портфолио. Да, работата с държавата е трудна и има доста непредвидени проблеми, а бизнесите работят за да печелят, не за да подаряват. Но допринасянето за по-добра среда е нещо, което бизнесите по света правят. Например в САЩ големи корпорации „даряват“ временно най-добрите си служители на USDS, станал известен като „стартъп в Белия дом“. При нас също има опция за такъв подход (заложена в Закона за електронно управление), но докато стигнем до нея, и даренията на лицензи не са лош подход.

Може би все още не личи отвън, но след промените в закона, които бяха приети 2016-та, електронното управление тръгна, макар и бавно, в правилна посока. Използване на централизирани компоненти, използване на едни и същи решения на няколко места (вместо всеки път всичко от нулата), централна координация на проектите. Нашето решение се вписва в този подход и се надявам да допринесе за по-високата сигурност на системите в администрацията.

Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2143


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Зукърбърг е приел поканата на Европейския парламент, но няма да има публично изслушване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/fb_ep_transp/

Вера Йоурова, член на ЕК – Антонио Таяни, председател на ЕП – и брюкселска журналистка обменят мисли в Туитър.  Зукърбърг пристига в Брюксел “вероятно следващата седмица” – но няма да има публично изслушване, казва Йоурова.  – Не е ваша работа, казва Таяни.  – Гласувани сте от нас, наша работа е, пише Дженифър Бейкър (@BrusselsGeek) – Говоря на Йоурова, пояснява Таяни.

.

 

 

 

 

 

 

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/fee_psm/

През март  2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.

Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата  – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата  не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.  Обществените и частните радио- и телевизионни оператори  неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.

Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата  нарушава правото на ЕС  – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

 

Преюдициални въпроси:

1)

Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

2)

Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

3)

Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

4)

Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

5)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?

6)

Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

7)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?

Коментар по въпрос №4:  допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години –  ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.

И – отново за характера на таксата: ако  плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.

Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.

Седем мита за GDPR

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3105

GDPR, или новият Общ регламент относно защитата на данните, е гореща тема, тъй като влиза в сила на 25-ти май. И разбира се, публичното пространство е пълно с мнения и заключения по въпроса. За съжаление повечето от тях са грешни. На база на наблюденията ми от последните месеци реших да извадя 7 мита за Регламента.

От края на миналата година активно консултирам малки и големи компании относно регламента, водя обучения и семинари и пиша технически разяснения. И не, не съм юрист, но Регламентът изисква познаване както на правните, така и на технологичните аспекти на защитата на данните.

1. „GDPR ми е ясен, разбрал съм го“

Най-опасното е човек да мисли, че разбира нещо след като само е чувал за него или е прочел две статии в новинарски сайт (както за GDPR така и в по-общ смисъл). Аз самият все още не твърдя, че познавам всички ъгълчета на Регламента. Но по конференции, кръгли маси, обучения, срещи, форуми и фейсбук групи съм чул и прочел твърде много глупости относно GDPR. И то такива, които могат да се оборят с „Не е вярно, виж чл. Х“. В тази категория за съжаление влизат и юристи, и IT специалисти, и хора на ръководни позиции.

От мита, че познаваме GDPR, произлизат и всички останали митове. Част от вината за това е и на самия Регламент. Дълъг е, чете се трудно, има лоши законодателни практики (3 различни хипотези в едно изречение??) и нито Европейската Комисия, нито някоя друга европейска институция си е направила труда да го разясни за хората, за които се отнася – а именно, за почти всички. Т.нар. „работна група по чл. 29 (от предишната Директива)“ има разяснения по някои въпроси, но те са също толкова дълги и трудно четими ако човек няма контекст. При толкова широкообхватно законодателство е голяма грешка то да се остави нерязяснено. Да, в него има много нюанси и много условности (което е друг негов минус), но е редно поне общите положения да бъдат разказани ясно и то от практическа гледна точка.

Така че не – да не си мислим, че сме разбрали GDPR.

2. „Личните данни са тайна“

Определението за лични данни в Регламента може би характеризира целия Регламент – трудно четима и „увъртяно“:

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

Всъщност лични данни са всичко, което се отнася за нас. Включително съвсем очевидни неща като цвят на очи и коса, ръст и т.н. И не, личните данни не са тайна. Имената ни не са тайна, ръстът ни не е тайна. ЕГН-то ни не е тайна (да, не е). Има специални категории лични данни, които могат да бъдат тайна (напр. медицински данни), но за тях има специален ред.

Разграничаването, което GDPR не прави ясно, за разлика от едно разяснение на NIST – има лични данни, на база на които хората могат да бъдат идентифицирани, и такива, с които не могат, но се отнасят за тях. По цвят на косата не можем да бъдем идентифицирани. Но цветът на косата представлява лични данни. По професия не можем да бъдем идентифицирани. (По три имена и професия обаче – евентуално може и да можем). И тук едно много важно нещо, посочено в последните изречения на съображение 26 – данни, които са лични, но не могат да бъдат отнесени към конкретно лице, и на база на които не може да бъде идентифицирано такова, не попадат в обхвата на регламента. И съвсем не са тайна – „имаме 120 клиента на възраст 32 години, които са си купили телефон Sony между Април и Юли“ е напълно окей.

Та, личните данни не са та тайни – някои даже са съвсем явни и видни. Целта на GDPR е да уреди тяхната обработка с автоматизирани средства (или полуавтоматизирани в структуриран вид, т.е. тетрадки). С други думи – кой има право да ги съхранява, за какво има право да ги използва и как трябва да ги съхранява и използва.

3. „GDPR не се отнася за мен“

Няма почти никакви изключения в Регламента. Компании под 250 души не са длъжни да водят едни регистри, а компании, които нямат мащабна обработка и наблюдение на субекти на данни нямат задължение за длъжностно лице по защита на данните (Data protection officer; тази точка е дискусионна с оглед на предложенията за изменения на българския закон за защита на личните данни, които разширяват прекалено много изискванията за DPO). Всичко останало важи за всички, които обработват лични данни. И всички граждани на ЕС имат всички права, посочени в Регламента.

4. „Ще ни глобят 20 милиона евро“

Тези глоби са единствената причина GDPR да е популярен. Ако не бяха те, на никого нямаше да му дреме за поредното европейско законодателство. Обаче заради плашещите глоби всякакви консултанти ходят и обясняват как „ами те глобите, знаете, са до 20 милиона“.

Но колкото и да се повтарят тези 20 милиона (или както някои пресоляват манджата „глоби над 20 милиона евро“), това не ги прави реалистични. Първо, има процес, който всички регулатори ще следват, и който включва няколко стъпки на „препоръки“ преди налагане на глоба. Идва комисията, установява несъответствие, прави препоръки, идва пак, установява взети ли са мерки. И ако сте съвсем недобросъвестни и не направите нищо, тогава идват глобите. И тези глоби са пропорционални на риска и на количеството данни. Не е „добър ден, 20 милиона“. Според мен 20-те милиона ще са само за огромни международни компании, като Google и Facebook, които обработват данни на милиони хора. За тетрадката с вересиите глоба няма да има (правото да бъдеш забравен се реализира със задраскване, но само ако магазинерът няма легитимен интерес да ги съхранява, а именно – да му върнете парите :)).

Тук една скоба за българското законодателство – то предвижда доста високи минимуми на глобите (10 хил. лева). Това се оспорва в рамките на общественото обсъждане и е несъразмерно на минимумите в други европейски държави и се надявам да спадне значително.

5. „Трябва да спрем да обработваме лични данни“

В никакъв случай. GDPR не забранява обработката на лични данни, просто урежда как и кога те да се обработват. Имате право да обработвате всички данни, които са ви нужни, за да си свършите работата.

Някои интернет компании напоследък обявиха, че спират работа заради GDPR, защото не им позволявал да обработват данни. И това в общия случай са глупости. Или те така или иначе са били на загуба и сега си търсят оправдание, или са били такъв разграден двор и са продавали данните ви наляво и надясно без ваше знание и съгласие, че GDPR представлява риск. Но то това му е идеята – да няма такива практики. Защото (както твърди Регламентът) това представлява риск за правата и свободите на субектите на данни (субект на данните – това звучи гордо).

6. „Трябва да искаме съгласие за всичко“

Съгласието на потребителите е само едно от основанията за обработка на данните. Има доста други и те дори са по-често срещани в реалния бизнес. Както отбелязах по-горе, ако можете да докажете легитимен интерес да обработвате данните, за да си свършите работата, може да го правите без съгласие. Имате ли право да събирате адреса и телефона на клиента, ако доставяте храна? Разбира се, иначе не може да му я доставите. Няма нужда от съгласие в този случай (би имало нужда от съгласие ако освен за доставката, ползвате данните му и за други цели). Нужно ли е съгласие за обработка на лични данни в рамките на трудово правоотношение? Не, защото Кодекса на труда изисква работодателят да води трудово досие. Има ли нужда банката да поиска съгласие, за да ви обработва личните данни за кредита? Не, защото те са нужни за изпълнението на договора за кредит (и не, не можете да кажете на банката да ви „забрави“ кредита; правото да бъдеш забравен важи само в някои случаи).

Усещането ми обаче е, че ще плъзнат едни декларации и чекбоксове за съгласие, които ще са напълно излишни…но вж. т.1. А дори когато трябва да ги има, ще бъдат прекалено общи, а не за определени цели (съгласявам се да ми обработвате данните, ама за какво точно?).

7. „Съответсвието с GDPR е трудно и скъпо“

…и съответно Регламентът е голяма административна тежест, излишно натоварване на бизнеса и т.н. Ами не, не е. Съответствието с GDPR изисква осъзната обработка на личните данни. Да, изисква и няколко хартии – политики и процедури, с които да докажете, че знаете какви лични данни обработвате и че ги обработвате съвестно, както и че знаете, че гражданите имат някакви права във връзка с данните си (и че всъщност не вие, а те са собственици на тези данни), но извън това съответствието не е тежко. Е, ако хал хабер си нямате какви данни и бизнес процеси имате, може и да отнеме време да ги вкарате в ред, но това е нещо, което по принцип e добре да се случи, със или без GDPR.

Ако например досега в една болница данните за пациентите са били на незащитен по никакъв начин сървър и всеки е имал достъп до него, без това да оставя следа, и също така е имало още 3-4 сървъра, на които никой не е знаел, че има данни (щото „IT-то“ е напуснало преди 2 години), то да, ще трябват малко усилия.

Но почти всичко в GDPR са „добри практики“ така или иначе. Неща, които са полезни и за самия бизнес, не само за гражданите.

Разбира се, синдромът „по-светец и от Папата“ започва да се наблюдава. Освен компаниите, които са изсипали милиони на юристи, консултанти, доставчици (и което накрая е имало плачевен резултат и се е оказало, че за един месец няколко човека могат да я свършат цялата тая работа) има и такива, които четат Регламента като „по-добре да не даваме никакви данни никъде, за всеки случай“. Презастраховането на големи компании, като Twitter и Facebook например, има риск да „удари“ компании, които зависят от техните данни. Но отново – вж. т.1.


В заключение, GDPR не е нещо страшно, не е нещо лошо и не е „измислица на бюрократите в Брюксел“. Има много какво да се желае откъм яснотата му и предполагам ще има какво да се желае откъм приложението му, но „по принцип“ е окей.

И както става винаги със законодателства, обхващащи много хора и бизнеси – в началото ще има не само 7, а 77 мита, които с времето и с практиката ще се изяснят. Ще има грешки на растежа, има риск (особено в по-малки и корумпирани държави) някой „да го отнесе“, но гледайки голямата картинка, смятам, че с този Регламент след 5 години ще сме по-добре откъм защита на данните и откъм последици от липсата на на такава защита.

2018-05-03 python, multiprocessing, thread-ове и забивания

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3384

Всеки ден се убеждавам, че нищо не работи.

Открих забавен проблем с python и multiprocessing, който в момента още не мога да реша чий проблем е (в крайна сметка ще се окаже мой). Отне ми прилично количество време да го хвана и си струва да го разкажа.

Малко предистория: ползваме influxdb, в което тъпчем бая секундни данни, които после предъвкваме до минутни. InfluxDB има continuous queries, които вършат тази работа – на някакъв интервал от време хващат новите данни и ги сгъват. Тези заявки имаха няколко проблема:
– не се оправят с попълване на стари данни;
– изпълняват се рядко и минутните данни изостават;
– изпълняват се в общи линии в един thread, което кара минутните данни да изостават още повече (в нашия случай преди да ги сменим с около 12 часа).

Хванаха ме дяволите и си написах просто демонче на python, което да събира информация за различните бази какви данни могат да се сгънат, и паралелно да попълва данните. Работи в общи линии по следния начин:
– взима списък с базите данни
– пуска през multiprocessing-а да се събере за всяка база какви заявки трябва да се пуснат, на база на какви measurement-и има и докога са минутните и секундните данни в тях;
– пуска през multiprocessing-а събраните от предния pass заявки
– и така до края на света (или докато зависне).

След като навакса за няколко часа, успяваше да държи минутните данни в рамките на няколко минути от последните секундни данни, което си беше сериозно подобрение на ситуацията. Единственият проблем беше, че от време на време спираше да process-ва и увисваше.

Днес намерих време да го прегледам внимателно какво му се случва. Процесът изглежда като един parent и 5 fork()-нати child-а, като:
Parent-а спи във futex 0x22555a0;
Child 18455 във futex 0x7fdbfa366000;
Child 18546 read
Child 18457 във futex 0x7fdbfa366000
Child 18461 във futex 0x7fdbfa366000
Child 18462 във futex 0x7fdbfa366000
Child 18465 във futex 0x7fdbf908c2c0

Това не беше особено полезно, и се оказа, че стандартния python debugger (pdb) не може да се закача за съществуващи процеси, но за сметка на това gdb с подходящи debug символи може, и може да дава доста полезна информация. По този начин открих, че parent-а чака един child да приключи работата си:


#11 PyEval_EvalFrameEx (
[email protected]=Frame 0x235fb80, for file /usr/lib64/python2.7/multiprocessing/pool.py, line 543, in wait (self== 1525137960000000000 AND time < 1525138107000000000 GROUP BY time(1m), * fill(linear)\' in a read only context, please use a POST request instead', u'level': u'warning'}], u'statement_id': 0}]}, None], _callback=None, _chunksize=1, _number_left=1, _ready=False, _success=True, _cond=<_Condition(_Verbose__verbose=False, _Condition__lock=, acquire=, _Condition__waiters=[], release=) at remote 0x7fdbe0015310>, _job=45499, _cache={45499: < ...>}) a...(truncated), [email protected]=0) at /usr/src/debug/Python-2.7.5/Python/ceval.c:3040

Като в pool.py около ред 543 има следното:


class ApplyResult(object):

...

def wait(self, timeout=None):
self._cond.acquire()
try:
if not self._ready:
self._cond.wait(timeout)
finally:
self._cond.release()

Първоначално си мислех, че 18546 очаква да прочете нещо от грешното място, но излезе, че това е child-а, който е спечелил състезанието за изпълняване на следващата задача и чака да му я дадат (което изглежда се раздава през futex 0x7fdbfa366000). Един от child-овете обаче чака в друг lock:


(gdb) bt
#0 __lll_lock_wait () at ../nptl/sysdeps/unix/sysv/linux/x86_64/lowlevellock.S:135
#1 0x00007fdbf9b68dcb in _L_lock_812 () from /lib64/libpthread.so.0
#2 0x00007fdbf9b68c98 in __GI___pthread_mutex_lock ([email protected]=0x7fdbf908c2c0 ) at ../nptl/pthread_mutex_lock.c:79
#3 0x00007fdbf8e846ea in _nss_files_gethostbyname4_r ([email protected]=0x233fa44 "localhost", [email protected]=0x7fdbecfcb8e0, [email protected]=0x7fdbecfcb340 "hZ \372\333\177",
[email protected]=1064, [email protected]=0x7fdbecfcb8b0, [email protected]=0x7fdbecfcb910, [email protected]=0x0) at nss_files/files-hosts.c:381
#4 0x00007fdbf9170ed8 in gaih_inet (name=, [email protected]=0x233fa44 "localhost", service=, [email protected]=0x7fdbecfcbb90, [email protected]=0x7fdbecfcb9f0,
[email protected]=0x7fdbecfcb9e0) at ../sysdeps/posix/getaddrinfo.c:877
#5 0x00007fdbf91745cd in __GI_getaddrinfo ([email protected]=0x233fa44 "localhost", [email protected]=0x7fdbecfcbbc0 "8086", [email protected]=0x7fdbecfcbb90, [email protected]=0x7fdbecfcbb78)
at ../sysdeps/posix/getaddrinfo.c:2431
#6 0x00007fdbeed8760d in socket_getaddrinfo (self=
, args=) at /usr/src/debug/Python-2.7.5/Modules/socketmodule.c:4193
#7 0x00007fdbf9e5fbb0 in call_function (oparg=
, pp_stack=0x7fdbecfcbd10) at /usr/src/debug/Python-2.7.5/Python/ceval.c:4408
#8 PyEval_EvalFrameEx (
[email protected]=Frame 0x7fdbe8013350, for file /usr/lib/python2.7/site-packages/urllib3/util/connection.py, line 64, in create_connection (address=('localhost', 8086), timeout=3000, source_address=None, socket_options=[(6, 1, 1)], host='localhost', port=8086, err=None), [email protected]=0) at /usr/src/debug/Python-2.7.5/Python/ceval.c:3040

(gdb) frame 3
#3 0x00007fdbf8e846ea in _nss_files_gethostbyname4_r ([email protected]=0x233fa44 "localhost", [email protected]=0x7fdbecfcb8e0, [email protected]=0x7fdbecfcb340 "hZ \372\333\177",
[email protected]=1064, [email protected]=0x7fdbecfcb8b0, [email protected]=0x7fdbecfcb910, [email protected]=0x0) at nss_files/files-hosts.c:381
381 __libc_lock_lock (lock);
(gdb) list
376 enum nss_status
377 _nss_files_gethostbyname4_r (const char *name, struct gaih_addrtuple **pat,
378 char *buffer, size_t buflen, int *errnop,
379 int *herrnop, int32_t *ttlp)
380 {
381 __libc_lock_lock (lock);
382
383 /* Reset file pointer to beginning or open file. */
384 enum nss_status status = internal_setent (keep_stream);
385

Или в превод – опитваме се да вземем стандартния lock, който libc-то използва за да си пази reentrant функциите, и някой го държи. Кой ли?


(gdb) p lock
$3 = {__data = {__lock = 2, __count = 0, __owner = 16609, __nusers = 1, __kind = 0, __spins = 0, __elision = 0, __list = {__prev = 0x0, __next = 0x0}},
__size = "\002\000\000\000\000\000\000\000\[email protected]\000\000\001", '\000' , __align = 2}
(gdb) p &lock
$4 = (__libc_lock_t *) 0x7fdbf908c2c0

Тук се вижда как owner-а на lock-а всъщност е parent-а. Той обаче не смята, че го държи:


(gdb) p lock
$2 = 0
(gdb) p &lock
$3 = (__libc_lock_t *) 0x7fdbf9450df0
(gdb) x/20x 0x7fdbf9450df0
0x7fdbf9450df0
: 0x00000000 0x00000000 0x00000000 0x00000000
0x7fdbf9450e00 <__abort_msg>: 0x00000000 0x00000000 0x00000000 0x00000000
0x7fdbf9450e10 : 0x00000000 0x00000000 0x00000000 0x00000000
0x7fdbf9450e20 : 0x00000000 0x00000000 0x00000000 0x00000000
0x7fdbf9450e30 : 0x001762c9 0x00000000 0x00000000 0x00000000

… което е и съвсем очаквано, при условие, че са два процеса и тая памет не е обща.

Та, явно това, което се е случило е, че докато parent-а е правел fork(), тоя lock го е държал някой, и child-а реално не може да пипне каквото и да е, свързано с него (което значи никакви reentrant функции в glibc-то, каквито па всички ползват (и би трябвало да ползват)). Въпросът е, че по принцип това не би трябвало да е възможно, щото около fork() няма нищо, което да взима тоя lock, и би трябвало glibc да си освобождава lock-а като излиза от функциите си.

Първоначалното ми идиотско предположение беше, че в signal handler-а на SIGCHLD multiprocessing модула създава новите child-ове, и така докато нещо друго държи lock-а идва сигнал, прави се нов процес и той го “наследява” заключен. Това беше твърде глупаво, за да е истина, и се оказа, че не е…

Около въпросите с lock-а бях стигнал с търсене до две неща – issue 127 в gperftools и Debian bug 657835. Първото каза, че проблемът ми може да е от друг lock, който някой друг държи преди fork-а (което ме накара да се загледам по-внимателно какви lock-ове се държат), а второто, че като цяло ако fork-ваш thread-нато приложение, може после единствено да правиш execve(), защото всичко друго не е ясно колко ще работи.

И накрая се оказа, че ако се ползва multiprocessing модула, той пуска в главния процес няколко thread-а, които да се занимават със следенето и пускането на child-ове за обработка. Та ето какво реално се случва:

– някой child си изработва нужния брой операции и излиза
– parent-а получава SIGCHLD и си отбелязва, че трябва да види какво става
– главния thread на parent-а тръгва да събира списъка бази, и вика в някакъв момент _nss_files_gethostbyname4_r, който взима lock-а;
– по това време другия thread казва “а, нямам достатъчно child-ове, fork()”
– profit.

Текущото ми глупаво решение е да не правя нищо в главния thread, което може да взима тоя lock и да се надявам, че няма още някой такъв. Бъдещото ми решение е или да го пиша на python3 с някой друг модул по темата, или на go (което ще трябва да науча).

Лешоядите са всъщност много полезни създания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/

Снощи ми дойде в повече. По принцио се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Две изслушвания на Марк Зукърбърг пред парламентарни комисии в САЩ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/10/fb_hearings/

Предстоят две изслушвания на Марк Зукърбърг  на 10 и 11 април 2018 г.  пред три парламентарни комисии в САЩ

Подготвените писмени показания на  Зукърбърг могат да се прочетат в американските медии.

Показанията имат  две части – за Кеймбридж Аналитика и за   намеса в изборите, свързана с Русия, като по всеки от двата въпроса Зукърбърг излага какво се е случило и какво прави компанията FB в отговор.

Изслушванията ще се проведат по предварителни съобщения  днес от 21.15 българско време (пред две сенатски  комисии – на живо тук –  https://cs.pn/2IxEXj7 ) и утре от 17 часа българско време (пред комисия на Камарата на представителите – на живо тук  https://cs.pn/2uMK392)

Междувременно той е провел и предварителни срещи с представители на Конгреса, а медиите предлагат нови и нови въпроси, които да му бъдат поставени.

Но мнението на Зейнеп Тюфекчи е по-различно: Какво го да питат в Конгреса: нищо. По-хубаво да си гледат работата.

 

ЕСПЧ: общественият интерес от информиране за злоупотреби в прокуратурата надделява

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/06/echr-23/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.

Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение  на получени в прокуратурата писма.

Фактите

Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители.  Те изпращат писма до  президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин.  Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро  наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.

По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху  съда и прокуратурата.  В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата  не са били означени като конфиденциални.

След публикуване  на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.

Решението на ЕСПЧ

Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.

ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото  на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10,  ако  не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2  или не е необходима в едно демократично  общество  за постигането на тези цели.

ЕСПЧ установява, че  публикуването на писмата е основателно.

90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]

91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.

Европейския съд по правата на човека – голяма камара –  постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и  установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми –   независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е  особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.

Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като  необходима в едно демократично общество.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

2018-03-29 ТУЕС

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3383

(това трябваше да го напиша преди седмица, ама работа, умора, други оправдания)

Някога бях чувал историята (за която не намерих потвърждение и май трябва да поровя още малко), че всички ресторанти в България, без значение какви са, трябвало да предлагат шопска салата и още нещо, за да са сертифицирани, че може да работят (не помня дали другото беше пържени картофи или кебапчета). Това звучи малко странно за да речем китайски или суши ресторант…

На подобен принцип МОН искаше да придърпа ТУЕС (училище, което реално е под шапката на ТУ) към себе си и да го уеднакви с останалите (още подробности има на сайта на асоциацията на завършилите там). Аз съм от хората, които и една добра дума не могат да измислят за ТУ-София (самия университет, студентите там не са виновни за състоянието и управлението му, само са пострадали от това), но да се отнеме автономията на ТУЕС ми се вижда твърде лоша идея.

Работил съм с хора, завършили къде ли не – random ПМГ-та, езикови гимназии, СМГ, НПМГ, ТУЕС и НПГ-КТС в Правец (което май вече са го придърпали), и ако трябва да избирам с хора откъде трябва да работя, поне за момента ТУЕС е на първо място. Хората от там имат желание да вършат работа и им е интересно, което изглежда да е доста по-рядко срещано в останалите. Заради това и написахме от името на ФОП (фондацията зад OpenFest) писмо по темата. Ходих и преди седмица да помагам (съвсем малко) във видеото и т.н. на HackTues и в един момент, гледайки какво става там реших, че това изглежда като правилната гимназия, в която Иги да иде да учи, като порасне…

А е късно да пиша по темата, понеже поне засега това изглежда да свърши работа и засега нещата ще са ок.