Post Syndicated from RealEnder original https://alex.stanev.org/blog/?p=248

Сигурен съм, че сте чели старата история за хакера в стола. Тъй като отново съм на тема ISO 27001:2005, нека направим едно упражнение, при което ще проследим как ще се развие събитието, ако в стола има внедрена Система за управление на информационната сигурност.

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!”

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой идиот може да му дойде това на ума?”

Директорът на столовата разпределя документа на Отговорника по информационна сигурност по компетенция. Последният размишлява известно време дали да попълни Доклад за инцидент, Предложение за превантивно действие, направо Искане за коригиращо действие или някой друг документ, на който не му помни името. Свързва се с Консултантите, които обаче са заети с други клиенти и така или иначе не помнят какво са писали в Процедурите и Политиките за информационна сигурност. Те го финтират финно, като му обясняват, че откато са предали системата в ръцете на клиента, вероятно е имало развитие и не искат в желанието си да помогнат да навредят. На финала на разговора, му споменават, че всякакви ги имало и да не обръща внимание на такива простотии.

Спокоен, отговорникът забутва писмото в “шкафа, където одиторите не гледат” и забравя за случая.

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”

Вече съмнение няма и машината се задейства. Събира се Форумът по информационна сигурност, Консултантите са викнати по спешност, срещу съответното възнаграждение. Отговорникът прилежно е попълнил Доклад за инцидент, добавил го е в Регистъра на инцидентите, запознал е чрез Докладна-записка Групата за връзки с обществеността (Главният готвач и една от по-приказливите лелички), прегледал е окло 18 пъти Планът за непрекъсваемост на дейността, Матрицата за достъп, както и други странни документи. Консултантите проверяват всички записи и уверяват клиента, че системата работи.

След освобождаването на Директора от предварителния арест, на заседание на Форумът по информационна сигурност се набелязват допълнителните контроли, с които ще се третира критичният ресурс (солниците), получава се одобрение за финансиране на дейността, а Планът за третиране на риска се допълва с още множество записи с отстояние близкото бъдеще.

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.

След повторното поругаване на Системата, което съвпада с ресертификационният одит, Сертификаторът отнема издадения сертификат и обяснява, че го правят с ясното съзнание, че това е в полза на клиента(обществения стол). Форумът по информационна сигурност се събира и единодушно хвърля вината върху “калпавите консултанти, които нищо не разбират”. Намират нови и поканват нов Сертификатор от чужбина, който в желанието си да стъпи на местна територия си затваря очите за събитията от последните месеци.

Новите консултанти преглеждат внимателно всичко, обясняват колко погрешен и несъобразен е бил подходът на предходните и как доказателствата за това са в папката с Инцидентите.

Обръщат системата с главата надолу, правят опресняващо обучение на персонала и проверяват осъзнатостта. Наемат се технически експерти, които правят penetration тестове и пишат дълги назидателни доклади.

Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.

Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: “Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!” Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.

На другия ден, след пълна инвентаризация, отново се попълва Доклад за инцидент. Преглеждат се записите от видеонаблюдението и Дневниците на на сервитьорките с раздадените солници срещу подпис. С помощта на консултантите се извършва кросчек на обективните доказателства, който ограничава кръга на заподозрените до около 50 човека. Междувременно, Отговорникът по информационна сигурност наказва с Искания за коригиращи действия всеки, който срещне случайно в коридорите, в резултат на което служебните и клиентски тоалетни се препълват с изпокрили се служители на стола.

Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.

 

Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.

Системата обаче вече работи. Тъй като за инцидента не се разчува, а и от столовата са нямали време за цялата хамалогия около внедряването, консултантите дават умната идея документално нещата да се оформят като тренировка на Плана за непрекъсваемост на дейността. Допълнително се добавят записи и за сценариите “Земетресение” и “Луда крава”.

Относно идеята за паролата, местния админ гуру обяснява, че тези неща не се правят така на парче и ще се помисли за цялостно решение, в унисон с най-добрите световни практики. Изпращат го навън за няколко месеца, за да почерпи знание от извора. Благодарение на обширните си познания и практика по ISO 27001, там си намира по-добра работа и се спасява с декларацията, че вече нещата са стабилни и полето за изява в столовата е му е отесняло.

Работата му се поема от висококвалифициран инженерен екип, който разработва envisioning документ за внедряване на Enterprise Architecture в столовата, след това работи и по проблема със солниците.

Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.

 

Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.

Доволен от постигнатото, директорът изпраща поздравителен мейл към служителите, като им напомня, че това е само началото и предстои сертификация и по още няколко наболели стандарта.