Tag Archives: Технологии

TikTok – пясъчникът на китайската цензура

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/tiktok/

Чували ли сте за TikTok? Попитайте децата – те най-вероятно са там. Това е eдно от предпочитаните от тийнейджърите приложения, което по популярност и време, прекарвано в консумация на съдържание, догонва утвърдени платформи като YouTube и Instagram. Зад него не стои нито Google, нито Facebook или някой от останалите технологични гиганти, базирани в Силициевата долина. То е собственост на китайската компания ByteDance, в която SoftBank инвестира 3 млрд. щатски долара през 2018 г. – и която според американското правителство застрашава националната сигурност на САЩ.

И все пак: какво е TikTok и с какво е толкова привлекателен за децата?

Създадено с основното предназначение да бъде интересно и да се ползва от подрастващите, най-вече от тийнейджърите, дизайнът на това приложение е кроен изцяло по мярката на тази възрастова група. В този смисъл успехът му сред потребителите под 18-годишна възраст, които никога не са били особено привлечени от Facebook, а през последните четири години систематично „мигрират“ от социалната мрежа на Марк Зукърбърг, никак не е случаен. А създателите на TikTok, или по-точно на неговия прототип Musical.ly (за това малко по-нататък) и на китайския му еквивалент Douyin, заслужават признание за това, че явно разбират нуждите и предпочитанията на младото поколение по-добре от своите конкуренти.

TikTok предоставя на потребителите лесни за използване и комбиниране инструменти за създаване на кратки видеоклипове (между 3 и 60 секунди), в т.ч. филтри и ефекти, както и огромна библиотека с откъси от популярни песни, които да послужат за саундтрак или които децата могат да изпълняват на плейбек.

Произвежданата по този начин продукция се „излива“ в океан от видеоклипове с потенциална аудитория от над половин милиард души.

Показването на клипчета не е ограничено само до кръга с контакти, което увеличава шанса за постигане на „виралност“ (от англ. viral – вирусен; в социалните мрежи има значение на съдържание, което предизвиква висок интерес и се разпространява бързо между потребителите чрез споделяне).

Предвид възрастта на средностатистическия тиктокър, не е изненадващо, че повечето клипчета имат основната цел да забавляват и демонстрират талантите на своите създатели; едни танцуват, други правят смешни физиономии, трети се замерят с торти, четвърти правят номера на приятелите си или се търкалят по пода (за справка – предизвикателството на Джими Фалън с хаштаг #tumbleweedchallenge). Сериозните теми и активизмът са доста по-слабо застъпени, но периодично стават „вирални“ именно клипове, свързани с глобалното затопляне, опазването на околната среда, насилието, дискриминацията, неравенствата, хомо- и трансфобията и др.

 

 

Е. и М. са ученици в седми клас в столично средно училище. Тя е на 12, той на 13. На въпроса колко души в класа им имат TikTok, отговарят: „Почти всички.“ А колко имат Facebook? „Двама-трима души. Преди бяха повече, а тези, които още ползват, имат профили, за да общуват с родителите си.“ По-активен от двамата е М., а профилът на Е. не е публичен – тя заснема клипчета, които не са видими за никой друг, освен за нея – „просто за забавление“. Казва, че е попадала на видеа, свързани със социални теми – показват се във фийда ѝ, тъй като са придобили популярност. В класа на четвъртокласника Н. има няколко момичета, които също използват приложението.

Съгласно правилата за ползване на социалната мрежа минималната възраст на потребителите му е 13 години,

а профилите на лица под 18 години следва да са одобрени от родител или настойник. В началото на 2019-та обаче Федералната комисия по търговията (FTC) наложи на TikTok рекордна глоба в размер на близо 6 млн. долара във връзка с установено незаконно съхраняване на информация за лица под 13-годишна възраст в нарушение на Закона за защита на онлайн неприкосновеността на децата (COPPA).

Макар възрастовата група 16–24 г. да съставлява 41% от потребителите на приложението, а най-популярният профил да е на 17-годишната американка Лорън Грей с над 35 млн. последователи, в тази социална мрежа пребивават и десетки милиони възрастни. В TikTok се изявяват американски знаменитости като Кейти Пери, Рийз Уидърспуун, Уил Смит, скейт легендата Тони Хоук… Както и една немалка част от редакцията на „Уошингтън Поуст“.

Към днешна дата активните потребители на TikTok са над 500 млн. души (повече от тези на платформи като Reddit, Pinterest, Twitter, Linkedin, Snapchat) от 155 държави, а броят на свалянията на приложението надхвърли 1,5 млрд. За сравнение, на Instagram му отне шест години, за да достигне същия брой активни потребители, а на Facebook – близо четири.

Приложението стартира в Китай през 2016 г. под името Douyin – версия, предназначена само за тамошния пазар, в която съдържанието на публикациите задължително преминава през филтрите на китайските власти. Година по-късно социалната мрежа се клонира в ориентирания към световните пазари TikTok. Средното време, което потребителите прекарват в платформата на ден, е 52 минути, което също е важен показател от гледна точка на рекламодателите и инвеститорите (макар че на този етап TikTok, за разлика от Douyin, не монетизира от платена реклама, а от екстри, които потребителите могат да купуват директно през приложението).

Нито технологичните компании в Силициевата долина, нито американските власти могат да останат безразлични към обстоятелството, че

над 26 милиона от активните месечни потребители на китайската платформа са американски граждани,

като само през първото тримесечие на годината броят им се увеличи с над 13 млн. души, 60% от които са под 24-годишна възраст. Това е най-сваляното приложение в App Store и Google Play (с общо над 110 млн. сваляния в САЩ), а пазарната му оценка, обявена през октомври 2018 г., е 78 млрд. долара. Наред с TikTok, ByteDance притежава най-популярния агрегатор на новини в Китай (Toutiao) и се подготвя за първично публично предлагане на акции в Хонконг в началото на 2020 г.

Рязкото увеличаване на броя на потребителите на TikTok на западните пазари през 2018 г. си има своето обяснение, a именно придобиването от ByteDance на базираната в Санта Моника, Калифорния, социална мрежа Musical.ly и преливането на около 100 млн. регистрации от едната в другата платформа. Tази сделка за 1 млрд. долара и фактическите последици от нея дават половината отговор на въпроса защо през последните няколко месеца

експанзията на този китайски продукт се гледа под лупа от американското правителство и е обект на журналистически разследвания и от двете страни на океана.

В началото на ноември стана ясно, че Комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) към Министерството на финансите стартира т.нар. „преглед с оглед на националната сигурност“ във връзка с придобиването на Musical.ly. Тази сделка предизвиква опасения за прехвърляне на данните на американските потребители на сървърите на ByteDance в Пекин. Има опасения и за нарушаване правото на свобода на изразяване (цензура на постове по политически теми). Задействането на процедурата стана, след като лидерът на демократите в Сената на САЩ Чък Шумър и сенаторът от Републиканската партия Том Котън поискаха разследване на рисковете, които TikTok представлява за национална сигурност. В писмо до директора на националното разузнаване двамата изразяват тревога и от евентуална чуждестранна намеса в американската политика чрез пропагандни кампании, реализирани с приложението.

Малко по-рано този месец изпълнителният директор на TikTok Алекс Жу заяви в интервю за „Ню Йорк Таймс“, че Китай няма юрисдикция над съдържанието в приложението и че данните за потребителите не се споделят нито с китайските власти, нито дори с ByteDance. По официална информация данните на всички потребители на платформата се съхраняват във Вирджиния, САЩ, с резервни копия на сървъри в Сингапур. Запитан какво би направил, ако лично Си Дзинпин поиска от него да премахне определено съдържание в TikTok, Жу твърди, че би отказал. Същевременно анонимен източник, запознат с информацията, събрана от CFIUS, разкри, че

Жу вече е пряко подчинен на изпълнителния директор на ByteDance в Пекин, а не на заемащия аналогична длъжност в Douyin.

За да оперира дадено приложение на китайския пазар, то трябва да бъде проверено и одобрено от китайското Министерство на индустрията и информационните технологии и да се съобразява със строгите норми на китайските власти. Това означава, че единственото съдържание, което е достъпно за китайските потребители, трябва да представя китайското правителство в положителна светлина и да отговаря на определени морални норми; а всичко, което намирисва на бунт и може да се тълкува като неуважение към партията или проява на анархизъм, бива филтрирано.

Пример за това е премахването от Douyin на всяко съдържание, в което се споменава Прасето Пепа, тъй като в Китай образът на британския анимационен герой се асоциира с т.нар. „шъ хуей жън“ (shehuiren) – понятие, което се използва за представители на подривни субкултурни течения (като синоним на гангстери, хулигани).

Каква е причината в TikTok да има толкова малко видеоклипове, свързани с протестите в Хонконг, които доминират във водещите заглавия на международните издания от месеци,

питат се и от „Уошингтън Поуст“, и републиканският сенатор Марко Рубио. Месец преди писмото на Шумър и Котън той също поиска от CFIUS да направи проверка за усвояването на Musical.ly, след като именно CFIUS осуети продажбата на MoneyGram на китайската компания Ant Financial и принуди друга китайска компания да се откаже от контрола над приложението за гей срещи Grindr. В тази връзка Рубио написа в Twitter, че „всяка платформа, собственост на компания в Китай, която събира огромни количества данни за американците, е потенциална сериозна заплаха за нашата страна“. Критик на TikTok, разбира се, е и Марк Зукърбърг, който през 2018-та пусна неуспешен клонинг на TikTok, наречен Lasso, и също е на мнение, че китайският социално-медиен експорт налага цензура върху потребителите си извън Китай.

Според вътрешни документи, придобити от „Гардиън“, в които са описани правилата на модериране на съдържанието в TikTok, видеоклипове, в които се споменават теми табу в Китай, като протестите от 1989 г. на площад Тиенанмън, тибетската и тайванската независимост и духовната практика Фалун Гонг, подлежат на цензуриране. Бивш модератор на съдържание за платформата обаче твърди в интервю за „Ню Йорк Таймс“, че

мениджърите в Съединените щати са инструктирали модераторите да скриват видеоклипове, които включват всякакви политически послания или теми, а не само тези, свързани с Китай.

От ByteDance изтъкват, че тези правила, съгласно които цензурираното съдържание може да бъде премахнато или показването му да бъде ограничено само до потребителя, който го е създал, вече не са валидни. Те са били актуализирани през май, преди началото на настоящите протести в Хонконг, и действащите сега не се отнасят за конкретни държави или проблеми. Основната цел на строгите правила в началото е била приложението да се използва предимно за забавление, но с разпространението на TikTok в световен мащаб е направена преоценка на подхода към съдържанието и са наети местни служители „с разбиране за нюансите на всеки пазар“, казва се още в коментара на ByteDance.

За цензура върху съдържанието и по-конкретно върху постове, свързани с китайската политика, свидетелства актуален случай с блокиране на профила на американска тийнейджърка. В няколко последователни клипчета, „замаскирани“ като демонстрация на поставяне на изкуствени мигли, 17-годишната Фероза Азис обвинява Китай за затварянето на уйгури (тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай) в „концентрационни лагери“ и призовава да се повиши осведомеността за „следващия Холокост“. За съдбата на хилядите уйгури, задържани против волята им, индоктринирани и измъчвани в мрежа от лагери в северозападната китайска провинция Синдзян, светът научи от съвместно разследване на 17 медии, в т.ч. The New York Times, Le Monde и El Pais. Преди да бъдат свалени, постовете на тийнейджърката са изгледани повече от 9 млн. пъти.

Представители на TikTok взеха отношение по случая, твърдейки, че профилът на Фероза е бил блокиран не поради критиката ѝ към Китай, а защото с друг свой профил в приложението, достъпван от същото устройство, е нарушила правилата за ползване, включвайки изображение на Осама бин Ладен в свой пост. Впоследствие от платформата се извиниха на Фероза Азис за случая и по-специално за премахването на клиповете поради „човешка модераторска грешка“.

Проблемът с непрозрачността на модерацията на съдържание и на алгоритмите, чрез които се филтрират и „курират“ постовете в приложението, не се ограничава само до тази социална мрежа.

Същото важи за личните данни на потребителите, използването им за т.нар. профилиране и насочване на платени съобщения, включително и политическа реклама. Това, което отличава TikTok от Facebook, Instagram или Twitter, е аудиторията – предимно деца, и китайското ДНК на тази платформа. От това какви мерки ще бъдат взети за защита на цифровите и човешките права и за повишаване на медийната грамотност на потребителите на TikTok, зависи до голяма степен в каква среда ще растат, общуват и изграждат култура на участие, гражданска ангажираност и критично мислене новите поколения.

Хубаво е да се говори с децата. Вкъщи, в училище, чрез съобщения, ако щете (някои предпочитат). Спокойно и с разбиране, но най-вече – с искрен интерес към това, което ги вълнува, и с уважение към начина им на изразяване и взаимодействие с останалите. Да се гледа на TikTok като на следващия „Син кит“ е нелепо и неправилно. Също така неправилно е да се възприемат тийнейджъри на 15–16 години като твърде незрели, за да бъдат въвлечени в по-сериозни теми като политическото потисничество, цензурата, погазването и понякога трудните баланси на основните човешки права.

Заглавно изображение: pxhere

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Джои Ито и помръкналият блясък на чистия ум

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/joi-ito-i-pomruknaliyat-blyasuk-na-chistiya-um/

Sic transit gloria mundi. „Така отминава земната слава.“ С поредица от грешни преценки, приспана съвест и неетични действия (независимо от намеренията). И това застига не само онези, от които обществото иска и трябва да се освободи – хора, концентрирали неимоверна власт и влияние, заплащайки както с човешкото в себе си, така и с безмилостно погубване на човешки съдби, – но и онези, в които сме припознали светлите умове и прогресивни мислители, държащи ключа към красивия нов свят.

В първата седмица на септември Джои Ито подаде оставка като директор на медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт (MIT Media Lab) и се оттегли от управителните съвети на MIT Technology Review, Фондация „Макартър“, Фондация „Джон С. и Джеймс Л. Найт“ и компанията собственик на „Ню Йорк Таймс“, от позицията на гостуващ професор в Юридическото училище към Харвардския университет и от много други постове от подобен калибър.

Името му изчезна от редица официални страници на реномирани институции, сякаш никога не е имал нещо общо с никоя от тях. Име, срещу което стои дълъг списък с признания и титли, сред които: член на „Киберелита“ (сп. Time, 1997), „един от 25-те най-влиятелни хора в Мрежата“ (Business week, 2008), „един от 100-те най-добри глобални мислители“ (сп. Foreign Policy, 2011), носител на наградата за цялостен принос от Оксфордския интернет институт за ролята му на един от водещите световни защитници на свободата в Интернет (2011), член на Залата на славата на SXSW Interactive Festival (2013), член на Американската академия за изкуства и науки, и други.

Профилът на Джои Ито на сайта на Фондация „Найт“ връща грешка за несъществуваща страница

Каква е причината кариерата и репутацията на този дълбоко уважаван човек да се сринат така позорно? Всичко е следствие от разкритието, че Ито е приемал дарения за изследователската си дейност от Джефри Епстийн – човек, срещу когото многократно са повдигани обвинения и е осъждан за сексуални посегателства и трафик на непълнолетни с цел сексуална експлоатация.

Кой е Джои Ито?

Роден в Киото през 1966 година, учил в Токио и САЩ, Джоичи (Джои) Ито е представител на първото поколение, което израства с Интернет. Не завършва образованието си в университетите в Тъфтс и Чикаго, но е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ от Тъфтс, а през 2018 г. успешно защитава докторат в токийския университет „Кейо“. Името му се свързва с организацията за управление на интернет Icann и повече от дузина онлайн платформи като Flickr, Last.fm, Wikia, Kickstarter и Twitter, в които е ранен инвеститор. Ито е един от пионерите в движението за отворен код (open source), бивш член на борда на Mozilla Foundation и ключова фигура в Creative Commons – организацията с нестопанска цел, на която светът дължи лицензите за свободно споделяне на творческо съдържание.

През 2011 г., на 44-годишна възраст, Ито е избран за директор на MIT Media Lab. От самото ѝ основаване преди повече от 30 години медийната лаборатория се утвърждава като един от водещите хъбове за компютърни науки и иновации в цифровите медии в света и се самоопределя като „антидисциплинарна изследователска общност“, която анализира „по-дълбоките последици от това докъде са ни довели създаването и внедряването на нови технологии“.

Предпочетен измежду повече от 250 кандидати, Ито идва в момент, в който набирането на средства за финансирането на работата на лабораторията е в затруднение и се явява основен приоритет. Негова е заслугата за връщането на интереса към лабораторията след финансовата криза както от страна на търсещите образование в сферата на компютърните технологии, така и на меценатите, които чрез регулярни дарения в такъв тип институции инвестират в науката и техническия прогрес. Някои от тези меценати обаче печелят парите си по непрозрачен начин и влагат „безвъзмездно“ част от тях с различни мотиви – като например за да реабилитират публичния си образ чрез позитивна публичност или за да създадат мрежа от контакти.

Алчен или наивен?

От кои е Ито, когато е взел дълбоко погрешното решение да приеме многократно дарения от Епстийн? Става дума за около 1,7 млн. долара, от които 525 хил. долара, дарени анонимно на лабораторията, и 1,2 млн. долара за собствените инвестиционни фондове на Ито; както и за посредничеството на Епстийн за уреждането на дарения от други хора на обща стойност 7,5 млн. долара.

През 2008 г. Джефри Епстийн е осъден за първи път на лишаване от свобода, след като се признава за виновен по повдигнатите му обвинения за склоняване на непълнолетни лица към проституция. През 2011 г., когато става директор на Media Lab, Ито е бил наясно с криминалното досие и присъдата на Епстийн. Всички, които от този момент нататък са се озовавали по едно и също време на едно и също място с Епстийн, би трябвало да са знаели що за човек е той. (Е, може би не всички подробности, като например убеждението му, че за да не се пренасели планетата, живеещите в най-голяма бедност трябва да бъдат оставени да умират; или болните му фантазии за трансхуманизъм и евгеника, които е смятал да реализира, като превърне имението си в Ню Мексико във ферма за разплод, използвайки собственото си ДНК.)

На 6 юли т.г. Джефри Епстийн бе арестуван по обвинения за секс трафик на непълнолетни момичета. Месец по-късно е намерен мъртъв в затворническата си килия. Заключението на патолога е, че се е самоубил. Около смъртта му обаче има неизяснени обстоятелства и точната ѝ причина все още се разследва.

Какво обаче е знаел Ито през годините, какви решения е взел по отношение на даренията на Епстийн, с кого се е консултирал и си е сътрудничил в MIT? И къде са разминаванията между твърденията в изявлението му от 15 август т.г. и фактите, за които свидетелстват бивши и настоящи преподаватели и служители на лабораторията, както и водената от него кореспонденция и документи?

Изобличаването

На 6 септември 2019 г. „Ню Йоркър“ публикува разследване по темата на Ронан Фароу – американския журналист, отличен с Пулицър за разгласването на случаите на сексуално насилие на Харви Уайнстийн. Публикацията му хвърля светлина върху взаимоотношенията между Ито и Епстийн (които са били по-интензивни, отколкото ги представя Ито), договорените суми и в някои случаи, конкретното им предназначение. Материалът изобличава подхода към тези дарения, вписани като анонимни, тъй като Епстийн е бил в списъка на MIT на дисквалифицираните дарители.

Ито обаче не е действал на своя глава. На 12 септември президентът на MIT Рафаел Райф оповести първоначалните резултати от започналото разследване за даренията на Епстийн, свидетелстващи за собственото му участие в процедурата. Само няколко седмици след като е заел най-високия пост в института през лятото на 2012 година, Райф е сложил подписа си под стандартно благодарствено писмо до Епстийн. Нещо повече – висшите членове на администрацията са били запознати с даренията, които медийната лаборатория е получила от фондациите на Епстийн между 2013 и 2017 г. Те също са имали своите шансове да преразгледат становището на Ито относно това дали човек с присъдата на Епстийн е подходящ дарител, или не.

Въпреки това Ито не се е ползвал с (негласната) подкрепа на всички – някои служители и изследователи в Media Lab не са били безразлични към участието на Епстийн и са декларирали ясно позицията си. Между тях е Сигни Суенсън – бивша служителка в Media Lab, която се е обърнала към организацията Whistleblower Aid и е един от основните информатори на Фароу. Също и двама изследователи (в т.ч. публикувалият в Medium статия по темата Итън Зукерман), напуснали института след изявлението на Ито от август, в което той се извинява за допуснатата грешка, но не дава заявка, че обмисля оттегляне от поста си. До излизането на статията в „Ню Йоркър“.

Въпросите, които остават

След публикуването на журналистическото разследване и реакциите, които предизвиква, решението на Ито да се оттегли от постовете, които заема, изглежда като единственото възможно. Но то повдига въпроси, които не бива да бъдат оставeни да се разсеят в забравата. Като например: нима само Ито, очевидно по собствена воля, е бил оплетен в мрежата на Епстийн? И защо само той – човек, оценяван толкова високо в продължение на години, получава подобна обществена присъда, чиито потенциални последици изглеждат много по-тежки от тези от присъдата на Епстийн от 2008-ма? Надценен ли е бил?

Надценяван ли е от хора като проф. Лорънс Лесиг, oснователя на Creative Commons и на Станфордския център за изследване на Интернета и обществото, защитник на свободната информация и професор по право и лидерство в Юридическото училище в Харвард, комуто Wired даде прозвището „Елвис на киберправото“?

Лорънс Лесиг и Джои Ито. Снимка: LAI Ryanne

Подобно на Зукерман, Лари Лесиг публикува обширен коментар в Medium, в който обаче заема позиция на убеден защитник на Ито. Самият Лесиг разкри преди време, че е бил жертва на сексуално посегателство като дете, но въпреки това не се е опитал да разубеди Ито да вземе пари от Епстийн, доверявайки се на преценката му, че щедро даряващият финансист е оставил педофилията и всичко останало зад гърба си.

В статията си Лесиг говори за практиките на финансиране на университети и представя класификация на различните видове донори според това как печелят парите си и какви са мотивите им да упражняват филантропия. Той извежда четири категории донори, като поставя Епстийн в третата: хора, които са престъпници, но чието богатство не произтича от престъпленията им (за разлика от четвъртия тип, които са забогатели от незаконни и/или неморални действия). В случай че парите са „мръсни“, анонимността е единственото правилно решение, убеден е Лесиг. А според това, което самият той знае за случая (и което се потвърждава от разследването), администрацията на MIT е дала зелена светлина на Ито именно при условие че дарението на Епстийн бъде анонимно.

Епстийн впрочем е дарявал и на Харвард – суми, които ръководството на университета, за разлика от това на MIT, не възнамерява да върне. Самият основател на Media Lab, архитектът Никълъс Негропонте, обяви, че лично е казал на Ито да приеме парите на Епстийн и че от позицията на онова, което е знаел тогава, отново би постъпил по този начин. Затова и Лесиг задава същия въпрос: защо Ито?

Възникват и още въпроси: къде започва и къде свършва виновността в случаи като този? Къде в мрежата от хора, намиращи се в определени отношения и зависимости, свършва вината на онези, които са били индиферентни или безкритични? Кой и как би могъл да измери тази вина, за да накаже едни и оневини други? Съучастник ли е Лесиг на моралното престъпление на Ито? И по-морални и по-ценни за обществото ли са онези, които критикуват безпощадно и единия, и другия от позицията на хора, които никога не са се изправяли пред подобни решения?

Според Лорънс загубата за MIT в лицето на Ито е огромна. И няма да промени нищо, освен стратегията на онези, които подобно на него са сгрешили и знаят, че могат да изгубят всичко. Те, отделни личности или цели институции, просто ще изчакват бурята да отмине, снишавайки се.

 

Заглавна снимка: Roger Barnett (CC BY 2.0)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Горящи китайци

Post Syndicated from Чън Циу-фан original https://toest.bg/goryashti-kitaytsi/

Ако има нещо неизменно в света, това е промяната. Така американският учен Бъртън Уотсън обобщава духа на китайската историография в биографичната книга за историка Съма Циен.

Това отношение към времето изглежда естествено битуващо в най-старата жива цивилизация. „Китайците не срещат никакви пречки при попиването на нови технологии и начини на живот“, пише Ю Хуа. Може би най-доброто доказателство са последните четири десетилетия, през които страната се преобразява и преобразява – до неузнаваемост и без обозрим завършек.

След 1978 г., когато Дън Сяопин инициира реформите, с които изважда Китай от икономическата кома на „Културната революция“ и започва преход от планова икономика към свободен пазар, за две десетилетия страната се превръща във фабриката на света, а за още две – във втора световна икономика и лидер в технологичните изследвания и нововъведения.

На този фон през последните години се надига вълна от научнофантастична литература. Развивана от шепа ентусиасти в продължение на десетилетия, напоследък тя навлиза твърдо в китайския мейнстрийм, а постепенно се налага и като един от малкото успешни културни износи с автори като Лиу Цъсин и Хао Дзин-фан, които въобразяват възможни бъдещи посоки на промяна в китайското и въобще човешкото общество вследствие на развиващите се технологии. 

Сред най-обсъжданите научнофантастични писатели в момента е и Чън Циу-фан, предприемач и бивш служител в китайския клон на Google. Следващото попълнение в поредицата ни „Китай отвътре“ е негово есе, написано на китайски в края на 2018 г. и публикувано на английски в брой 7 на списанието за технологии Logic.


Всяка година в края на aвгуст корозивната пръст на пустинята в щата Невада посреща хиляди поклонници, наричащи себе си горячи. С каравани, частни самолети или причудливи карнавални камиони, те пристигат в Блек Рок Сити – града, който съществува само девет дни в годината. Има артинсталации, целонощни рейв партита и всевъзможни други събития: от йога и медитация, през уроци по садомазохизъм и оргии, до демонстрации на изкуствен интелект и какво ли не. Тук не съществуват търговски транзакции – с пари можеш да си купиш единствено лед и кафе, всичко останало се разменя свободно или се предоставя безвъзмездно. Можеш да получиш хляб и пиене дори срещу прегръдка или песен.

Това е легендарният фестивал „Горящият човек“ – едно колективно утопично представление. Тазгодишната му тема е заимствана от заглавието на сборника на Айзък Азимов от 1950-та „Аз, роботът“. Обсъждат се всякакви етични проблеми за отношенията между роботите и хората, сякаш като отклик на глобалната мания по изкуствения интелект.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Навярно именно темата е привлякла множество китайски предприемачи и инвеститори от технологичната сфера. От предишни репортажи за „Горящият човек“ се вижда, че на сухото езеро са идвали Лари Пейдж, Джеф Безос, Марк Зукърбърг и Илон Мъск – все хора, възприемани от китайските технологични предприемачи като герои на нашето време. Освен това много предишни участници са отдавали успехите на собствените си проекти на вдъхновението, получено от „Горящият човек“. Не може да не се отбележи, че това съвършено сливане на тотемна почит и утилитаризъм е нещо доста китайско.

Заедно с приятели от цял свят тази година и аз станах горяч новак. Макар и да бях запознат с десетте принципа на фестивала, съвсем друго беше лично да изпитам особеното усещане за ред, произтичащ от безредието – изживяване, възможно най-далеч от живота в китайското общество с неговите всевъзможни правила и строг контрол. Трябваха ми цели няколко дни, за да съумея да се потопя в него и да започна да се радвам на „технохипи веселието“.

Не можех да сдържа любопитството си към всичките китайски предприемачи и инвеститори, долетели с чартърни полети чак дотук. Сред тях имаше участници в предприемачески лагери, организирани от китайски интернет гигант, както и 70 основатели на компании, доведени от водещо китайско дружество за рисков капитал, което беше инвестирало в техните стартъпи. Предварително наета компания им беше подготвила скъпи климатизирани капсули с огромни запаси от храна, питейна вода и алкохолни напитки, а в един от лагерите имаше дори зала за караоке.

Натиснете тук за да видите презентацията.

В първите дни обаче тези разточителни за един традиционен горяч удобства стояха неизползвани, докато на четвъртия ден нашите китайски гости не запристигаха със закъснение. Доколкото разбрах, най-скъпото място е струвало 20 000 долара, при положение че обикновеният билет за фестивала е само 425 долара.

Разбира се, непасващите на фестивала привилегированост и консумеризъм са проявявани и преди от елита на Силициевата долина, заради което не са му спестявани критиките. Разликата е, че голяма част от китайците като че ли изобщо не познават фестивала, а повечето от тях дори нямат интерес да разберат и уважат така наречения дух на горяча. Те гледат на фестивала или като на извънзаконен терен за лов на сексуални стимули, или като на поредното ваканционно селище за установяване на бизнес контакти, при което внасят определени чужди привички, особено китайски.

И така виждаме следните сцени: повечето хора лежат в климатизираните си капсули, пият студени питиета и играят на телефоните си (дори да няма сигнал); представят се с титли от сорта на „изпълнителен директор“; снимат чуждите голи тела без разрешение; извършват вербален сексуален тормоз върху горячи от другия пол под формата на покани за „оргийната шатра“; отказват да споделят храната си и дори наричат другите горячи „сервитьори“; отказват да вземат участие в колективни трудови дейности; организират предприемачески лагери на територията на фестивала; хвърлят си боклуците и плюят по земята, и т.н.

Въпреки че друга група китайци, повечето милениали, се стараеха да им обяснят принципите на фестивала (радикално приемане, даряване, декомерсиализация, самообновление, себеизразяване, принос към общността, гражданска отговорност, неоставяне на отпечатък, активно участие и непосредственост), опитите им оставаха почти без резултат.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Този елит, представителен за новата епоха на китайския научно-технологичен подем, сякаш е еманация на по-големи енергии в обществото. Поведението им ме подсети за няколко скорошни случая, които предизвикаха разпалени реакции в Китай.

На 7 август 2018 г. основателят и изпълнителен директор на китайската търсачка Baidu Ли Йен-хун публикува в социалната мрежа WeChat мнение относно слуховете за завръщането на Google на китайския пазар: „Ако Google решат да се върнат в Китай, ние имаме пълната самоувереност отново да се изправим срещу тях и отново да ги победим.“ Публикацията предизвика остри ответни реакции заради качеството на търсене и фалшивите реклами в Baidu. Преди две години студентът Уей Дзъ-си почина вследствие на лечебни процедури срещу рак в клиника, промотирана в търсачката. Акциите на Baidu се сринаха с 15%, а в момента фалшивите медицински реклами продължават да излизат като резултати в очакване на поредната жертва.

На 25 август едно двайсетгодишно момиче от провинция Джъдзян беше изнасилено и убито от шофьор на Didi (нещо като UberPool и Lyft Line). Причината за силния обществен гняв този път беше, че това е вторият подобен случай за платформата в рамките само на 100 дни. Като първо голямо приложение за споделено пътуване Didi остава с множество неразрешени проблеми с уязвимостта – в продуктовия дизайн, шофьорската пресявка и клиентското обслужване. На всичкото отгоре излезе наяве и изказването на бивш директор на компанията, в което той говори за планувания продукт като за „секси социална платформа“. Заради огромния обществен отпор Didi реши временно да свали услугата за споделено пътуване, за да извърши необходимите промени, но това нямаше как да спре потребителите, които масово деинсталираха приложението.

Третият експлозивен случай стана точно по време на „Горящият човек“. Ли Цян-дун, основателят на технологичния гигант за електронна търговия JD.com с пазарна стойност 310 млрд. долара, беше обвинен в сексуално посегателство в САЩ, при което акциите на JD.com паднаха от 31,30 долара на 31 август до 26,95 долара на 7 септември, изпарявайки по този начин 43 млрд. долара от пазарната стойност на компанията. Макар и това да не беше свързано с реалните услуги на предприятието, случаят възбуди общественото въображение и предизвика колективни критики към новата богаташка класа на китайските технологични предприемачи.

Натиснете тук за да видите презентацията.

През последните двайсет години китайската технологична индустрия се изстреля устремно нагоре. Понятия като „вълча природа“, „дивашко израстване“, „интелектуален ъпгрейд“, „нискоизмерен удар“ (заето от прочутия научнофантастичен роман на Лиу Цъсин „Трите тела“) са непрекъснато в устите на китайските предприемачи. Те приличат на откривателите на Новия континент – представят си, че са глутница вълци насред Монголското плато, които могат да се преборят за оцеляване и победа единствено чрез кръвопролитие, плячкосване и териториално разширение.

Обективно погледнато, тези предприятия действително дадоха огромен тласък на технологичния прогрес на Китай, а и на целия свят. В един неоповестен доклад от изследване на Китайския институт за икономическо развитие се вижда, че между 1995 и 2015 г. близо 85% от всички китайски инвестиции в технологични развойни дейности са направени от частни предприятия, а не от правителството, което далеч надвишава процентите в страни като САЩ, Англия и Франция, където те варират между 50 и 60%.

В повечето китайски градове вече почти няма пари в брой – всички плащания се извършват през телефоните и дори уличните продавачи на печени батати имат картонена табела с QR код. А заради дългогодишното отразяване в масмедиите технологии като изкуствен интелект, виртуална реалност, генетични тестове и блокчейн вече са дълбоко внедрени в умовете на обикновените хора.

Китайците са луди по новите технологии, вярват в тях, разчитат на тях и изцяло, дори прекомерно се възползват от удобствата, произлизащи от тях. Същевременно обаче лесно забравят възможните негативни ефекти, например намесата в личното пространство и заблудите вследствие на отклонения в данните.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Преди няколко хиляди години Джуандзъ е казал: „Да ползваме нещата, вместо да бъдем ползвани от тях“, с което простичко е изразил презумпцията си за властовите отношения между човека и материалната цивилизация. Традиционната китайска идея за „извличане на мъдрост от вникването в същината на нещата“ обаче така и не поражда модерна научна мисъл.

Въпросът за отношенията между хората и технологиите влиза в полезрението на китайците едва през последните четирийсет години (след реформите и отварянето през 1978-ма). Що се отнася до усъвършенстването на регулациите на правно и политическо равнище, това се случва постепенно през последните двайсет години, и то само заради скоростното развитие на технологиите в страната. А заради липсата на такива регулации повечето китайски технологични предприятия все още са много изостанали в етично отношение, нямат и желание за саморефлексия по този въпрос.

Когато обаче пазарната среда се насити и стотиците милиони потребители натрупат повече опит и разбиране за технологиите, китайските компании ще трябва да платят цената за своята незрялост. В същото време активната намеса на правителството, изразяваща се в нови закони и регулации, ще продължава все повече да затруднява технологичните компании. Например стриктният контрол върху интернет игрите, наложен тази година от правителството, косвено доведе до смайващия срив от 1,2 трилиона хонконгски долара в пазарната стойност на Tencent.

Натиснете тук за да видите презентацията.

При все това технологичното предприемачество продължава да е най-съблазнителната област. В нашия лагер имаше двама предприемачи, съответно от Пекин и Ханджоу, които бяха дошли на фестивала в търсене на вдъхновение за новите си начинания.

Господин Мяо, който не беше много на „ти“ с английския, денем се размотаваше със „Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, вечер се поклащаше неловко на рейв партитата и всеки ден се връщаше с нови открития и впечатления: „Има будка за целувки, където всеки може да се целуне с непознат!“ На основаната от него платформа за местни услуги ѝ предстоеше излизане на северноамериканския пазар и тук той търсеше някакво културно единение.

Господин Ян пък беше инженер в една от най-нашумелите китайски платформи за кратки клипове. Той си въобразяваше, че „Горящият човек“ представлява някакво огромно TED Talk събитие, съответно преживяваше разочарование след разочарование: „Онези не обсъждат „Светът е плосък“ на Томас Фрийдман, а наистина вярват, че светът е голяма дъска!“

Въпреки че господин Мяо и господин Ян по всяка вероятност са си заминали от фестивала разочаровани, вярвам, че изживяването ги е накарало да се позамислят за отвореността и толерантността. Първият постепенно прие идеята, че хората могат да се разхождат голи или да се целуват с непознати, ако желаят. А вторият се сприятели с един съсед, който черпеше с марихуанови бисквити, после се разговори с друг, който се оказа ИТ специалист.

На фестивала се нaтъкнах и на няколко основатели на част от водещите китайски технологични компании. Те вече имаха по-задълбочени размисли. Уан Сяо-чуан от търсачката Sogou ми каза: „В тази утопична комуна можем да изпитаме изгубените или изкривените в цивилизованото общество културни ценности и принципи. Всеки от нас си отнася част от тях обратно и те му помагат да е по-креативен и по-силен в ежедневния си живот.“

Натиснете тук за да видите презентацията.

В последната нощ на фестивала беше запалена „Галактика“ – огромната дървена структура, наподобяваща междузвездна мъглявина, наричана още „Храмът“. По традиция множество горячи поставят вътре снимки или предмети, свързани с техни починали близки, придружени с възпоменателно послание, които също изгарят в огъня. Всички насядахме върху пустинните пясъци, надигнали глави към възвисяващите се пламъци и необятния космос. Сякаш се върнахме в праисторическите времена и също като предците си копнеехме да се свържем с божествата и с духовете на мъртвите, за да прогоним самотата си.

На фона на пламъците някой се провикна: „Thank you, Larry!“ Последваха го още хора, които просълзени завикаха същото. Те отдаваха почит на родоначалника на всичко това, Лари Харви, споминал се през тази година. В една своя реч от 98-ма той казва: „Това е един реален аналог на киберпространството, но и не е съвсем същото, тъй като липсват анонимността и опосредстваността на интернет. Мястото свързва хората един с друг… Светът се променя с главозамайваща скорост и тук се учим на необходимите умения за оцеляване. Става дума за радикално себеизразяване и радикална самодостатъчност.“ Точно това усетих през осемте дни.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Постройките се разглобиха, арт инсталациите се демонтираха, караваните си заминаха – пустинята придоби изначалния си вид и Млечният път се появи отново на небето. Групи горячи доброволно обикаляха пясъците, за да дооберат човешките отпадъци. И най-миниатюрното стъкълце трябваше да се отнесе. „Не оставяй следа.“

А в китайския лагер група младежи разпалено обсъждаха надеждата си догодина да се въведе система за отсяване, така че да се допускат само хора, които действително споделят ценностите на фестивала и носят горящия дух в себе си. Те изразиха желание да издигнат арт инсталация и лагер, въплъщаващи автентичната китайската култура, така че всички горячи с интерес към Китай да могат да се потопят в нея.

Съгласие. Тази дума изникваше непрекъснато в разговора им. Тя представлява уважението към другите хора, общности и култури. Може би китайските предприемачи понякога ще се присещат за нея след завръщането си в родината и може би ще внедрят това уважение в бъдещите си продукти и услуги, така че технологиите да обслужват по-добре всеки отделен човек. А може би съм твърде голям оптимист.

Ще се върна ли догодина, питам се. Мисля, че да. Понеже най-добрият начин да се промени бъдещето е да се превърнеш в част от него. А аз бих желал да стана по-добър китайски горяч.

Снимките са стопкадри от краткия филм на Phantom Aerial Productions и от видеото на Galactic Seabass за фестивала „Горящият човек“ през 2018 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Васил Колев: „Може да се окаже, че трябва да има един общ ИТ отдел на държавата“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/vasil-kolev-interview/

Васил Колев е ИТ експерт, част от основния екип на Фондация „Отворени проекти“, която организира ежегодната технологична конференция OpenFest, и е сред ветераните поддръжници на идеята за използване на свободен софтуер и софтуер с отворен код в България и в държавната ни администрация.

Повод да разговаряме с него е петиция, инициирана от български ИТ специалисти след случая #НАПлийкс. Подписалите я призовават за отваряне на кода на държавните софтуерни системи с цел по-висока степен на контрол и прозрачност, съответно по-добро качество и повишена сигурност. Не на последно място, има текст в Закона за електронното управление (чл. 58а, т. 1), който изисква в случаите, когато предметът на една държавна поръчка включва разработване на компютърни програми, те да отговарят на критериите за софтуер с отворен код. Васил е сред поддръжниците на петицията и понеже с него сме колеги и се познаваме от почти две десетилетия, разговаряме на „ти“.


Йовко Ламбрев: Случаят #НАПлийкс провокира различни реакции в обществото и една от тях бе петицията на български ИТ специалисти и разработчици, която призовава за пореден път софтуерът, внедрен или внедряван за нуждите на държавната администрация, да бъде с отворен код. Ти си един от експертите, подкрепили петицията, която е доста емоционална и може би ѝ липсва малко повече аргументация и прагматичност. Би ли споделил своите лични виждания в тази посока?

Васил Колев: Отварянето на кода е първата стъпка. Следващата е да се види от обществото и да се коментира, като се даде гласност на процеса.

Ние всъщност имаме закон, който задължава всичкият нов софтуер, който се пише, да бъде с отворен код – и вече има някакви публикувани неща. В една своя лекция дори споменах единия проект, който е писан зле, без да се знае как се ползва Git, и като цяло е трагичен. Доколкото знам, той не е бил приет от възложителя. Има друг проект, който е правен както трябва, и чак на моменти радва колко прегледно работят хората по него.

Подобно публикуване дава възможност на други хора да помогнат на експертите в системата (а и извън нея) да оценят доколко нещо е добре направено, правилно разписано или трябва да бъде „изведено отзад и разстреляно“. Надеждата ми е, че с повече публикувани така системи по-лесно ще можем да виждаме какво става, да рапортуваме „бъгове“ (програмни грешки – б.р.) и даже да ги оправяме.

Самата петиция би могла да доведе до това целият код, който е бил написан някога за държавата, да стане публичен.

От това има допълнителни ползи – например ако изпълнителят вече не съществува, а трябва нещо да се оправи спешно, процесът се улеснява. От друга страна, да се публикува този код без одит означава да покажем всичките му „дупки“ на някакво количество заинтересувани хора. Аз съм подписал петицията, понеже второто не ме притеснява и тези дупки биват открити така или иначе (както показа и случаят с НАП), а един предварителен одит може да се окаже много полезен.

ЙЛ: Иначе казано, само отварянето на кода на един софтуер не гарантира автоматично по-висока сигурност. Особено ако това е изолирана мярка извън общия контекст. Какво според теб трябва да направи държавата, за да започне да се грижи за киберсигурността на институциите (а оттам – и за тази на гражданите си) като всеобхватен процес, който непрекъснато е в развитие?

ВК: Най-малкото, трябва да има някой отговорен за това. Опитът на индустрията показва, че киберсигурността не е тривиален въпрос, особено ако става дума за ниво държава, където и атакуващите по-често са други държави или силно мотивирани/способни организации.

Вероятният правилен подход би бил итеративен, с взимане на някакви мерки, изпробването им, оценяването на резултата и разширяване/премахване в зависимост от него. Това обаче би бил дълъг, болезнен процес и не очаквам да се намерят много хора, които биха поели отговорност. По-скоро ще има всеобхватни програми/решения, които ще работят частично и ще бъдат замествани пак от такива, които ще работят частично другаде, вместо да се надгражда върху предишното. Ако това се избегне, има някаква надежда да се стигне до работеща система.

ЙЛ: Решаването на проблеми на парче е познат подход не само у нас, но често води до силно неефективно пилеене на обществени средства без видими резултати. Ако се върнем към драмата с Търговския регистър от миналото лято, тогава бяха взети някакви решения, които и до днес не са пуснати в действие. Отделен въпрос е и колко бяха обмислени и дискутирани на експертно ниво. От друга страна, гражданите основателно остават с впечатлението, че това са поредните „пари на вятъра“, които пък, както е практика, са насочени към няколко големи и близки до властта фирми. Мислиш ли, че има място за експертни или консултативни съвети към някои от ключовите структури, например към Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), съставени от външни за организацията специалисти?

ВК: На теория структурата, която трябва да консултира, е точно ДАЕУ. Но вероятно би им било полезно да имат към себе си консултативен съвет, най-малкото защото по никакъв начин не могат да предложат дори близки до конкурентните заплати в индустрията и по неволя начинът да имат подходящи хора е те да са на практика доброволци и да дават от свободното си време. От друга страна,

не мисля, че в момента точно информираност и експертно мнение е това, което липсва – липсва политическа воля и желание за действие в самата администрация,

основно поради страха от това какво следва след евентуална грешка, поради което проектите дори за тривиални неща най-често се дават на външни изпълнители.

ЙЛ: А по отношение на ИТ сигурността? Ако разчитаме на държавна структура по киберсигурност, тя лесно може да бъде вкарана в капана на това да пише „удобни“ доклади след своите одити или да бъде принудена да „затваря очи“. Дали не е крайно време да се формира експертна група по киберсигурност, която да предписва минимални изисквания за ИТ сигурност и динамично да следи за изпълнението им? 

ВК: Има добър пример, идващ от ДАЕУ, за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. Експертна група би могла в един отворен процес да дава препоръки за изискванията и практиките, но следенето за изпълнението трябва да се осъществява от орган с правомощия, което само по себе си е сложна задача в нашите държавни структури, понеже всеки такъв орган става много удобен за политически натиск.

Има нужда от цялостна рамка (включваща вероятно и някои съдилища) за одит, проследяване на корекциите и ако трябва – изземване на определени функции от ИТ отделите

на несправящите се структури и предаването им на ДАЕУ или контрактор. Най-накрая може да се окаже, че трябва да има един общ ИТ отдел на държавата, който да поеме функциите и да носи отговорност. В момента тази роля се изпълнява от „Информационно обслужване“ АД, но не е добре регламентирана. А те просто са единствената българска фирма с достатъчно ресурси и държавното участие при тях помага за следване (поне донякъде) на националния интерес.

ЙЛ: Случаят #НАПлийкс за пореден път връща общественото внимание върху темата за полезността и смисъла от държавните агенции, звена и структури. След такава криза, особено когато отговорните лица отказаха да поемат политическата и управленската си вина и отговорността за нея, често се случва „покрай сухото да изгори и суровото“. Ти си имал допирни точки с колеги от държавната администрация, които се опитват да правят нещата по правилен начин, и такива ситуации обезценяват незаслужено точно техните усилия. Би ли споделил впечатления? И може би някои позитивни примери, които не се виждат от обществото ни, понеже то няма поглед върху детайлите.

ВК: Без да цитирам имена и без да претендирам за много голям досег с такива хора, мога да кажа, че има и от двата вида – има хора, които искат да си свършат кадърно работата; има и такива, за които е нужен топ, за да ги размърдаш. Не помага и това, че сякаш съществуват екипи, които могат да реагират в извънработно време на проблем, което от своя страна обезсмисля голяма част от всевъзможните мерки, които могат да се вземат на тема сигурност, надеждност на услугите и т.н. Виждал съм дори умишлено пречене да се реши проблем в извънработно време – нещо, което е тотално немислимо в недържавната част на индустрията.

Като добавим към това и нивото на заплатите в администрацията…

Наскоро имаше обява в сайта на ДАЕУ за системен администратор и заплатата беше около 600 лв. Не мисля, че човек с нужната квалификация за това би се съгласил да работи за под 3000 лв., да не говорим за размерите на отговорността в ДАЕУ. Имайки предвид, че заплатите в администрацията поне официално са 5–10 пъти по-ниски, отколкото в индустрията, ми е трудно да си обясня как съществуват и малкото мотивирани хора, които откривам там.

Заглавна снимка: Markus Spiske

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ЕС е голям и дезинформация дебне отвсякъде

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/eu-disinformation-report/

В края на май т.г. в 28-те държави членки на Европейския съюз се проведоха деветите избори за Европейски парламент. С рекордна за последните 20 години избирателна активност (почти 51%) бе определен съставът на единствената пряко избираема от гражданите институция на ЕС. Като едно от големите предизвикателства бе посочена

опасността от манипулиране на информацията и респективно на обществения дебат, на чиято база имащите право на глас вземат решение кого да подкрепят.

Достатъчно е да се спомене докладът на Freedom House от 2017 г., според който над 30 държави си служат с различни техники за влияние чрез онлайн съдържание, в т.ч. дезинформация; или да се припомнят мащабите на случая Facebook/Cambridge Analytica, за да стане ясно защо това действително е една най-сериозните заплахи за демократичните процеси в ЕС и в частност за интегритета на проведените през май избори.

Дефинирана като „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да бъде подведена обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“, дезинформацията се привежда в действие по много и най-различни начини. Превземането на акаунти в социалните медии, мащабното внедряване на ботове, „фермите“ за фалшиви новини, микропрофилирането в разпространението на съобщения, касаещи партии или отделни кандидати, чрез незаконна употреба на лични данни, са само част от тях.

Дезинформация се разпространява и чрез традиционните медии, но социалните мрежи са средата с най-ниска защита,

най-слаби правила, както и с предпоставки за усилване на ефекта на информационния безпорядък поради „дефекти в дизайна“ и възприетия бизнес модел. По тази причина ограничаването на дезинформацията неминуемо минава през сътрудничеството с Google, Facebook и Twitter. Трите технологични гиганта едновременно станаха страни по Кодекса за добри практики от септември 2018 г., чрез който се ангажираха с проблема, и в периода януари–май 2019 г. всеки месец докладваха на ЕК за напредъка по предприетите мерки.

Този кодекс обаче е само един от компонентите на комплексната рамка за справяне с проблема, разработена от Европейската комисия и върховния представител на Съюза в плана за действие срещу дезинформацията. Дезинформацията стана обект на засилени координирани мерки от страна на европейските институции и държавите членки през 12-те месеца преди изборите за ЕП, но ЕС припознава и адресира опасността от онлайн дезинформационни кампании, и по-конкретно тези, провеждани от Русия, още през 2015 г., когато е сформирана Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom Task Force).

Година по-късно е създадена и съвместна (на ЕК и върховния представител) рамка за борба с хибридните заплахи и за укрепване на устойчивостта на ЕС, неговите държави членки и партньорските страни, както и за активизиране на сътрудничеството с НАТО за противодействие на тези заплахи. Оперативната група обаче получава специални ресурси едва през 2018 г., когато ѝ е отпуснат бюджет от 1,1 млн. евро за противодействие на руската дезинформация. (През 2019 г. бюджетът ѝ е утроен и насочен към осигуряването на професионален медиен мониторинг, анализ на дезинформацията и на данните с цел получаване на по-цялостна и по-точна картина на руските кампании.)

Хронология на мерките за противодействие

Хронология на мерките за противодействие. Източник: информационен фиш на Европейската служба за външна дейност

Както се вижда и от горната инфографика, най-много действия, съсредоточени върху проблема за дезинформацията онлайн, бяха предприети през 2018 г. и достигнаха своята кулминация в самия ѝ край с обявения план за действие срещу дезинформацията. През юни 2019 г. ЕК публикува доклад във връзка с изпълнението на плана и ефективността на допълващия го пакет мерки за провеждане на свободни и честни избори за Европейски парламент. Въпреки че не са категорични и еднозначни, първоначалните изводи от доклада са, че предприетите мерки, включващи системни усилия за повишаване на осведомеността на журналисти, проверители на факти, платформи, национални органи, научни работници и членове на гражданското общество, са изиграли положителна роля.

В доклада се посочва, че макар да не е установена отделна трансгранична кампания за дезинформация от външни източници,

събраните доказателства свидетелстват за непрекъсната дезинформационна дейност от руски източници,

целяща популяризиране на крайни възгледи, поляризиране на дебатите на местно равнище, потискане на избирателната активност и повлияване върху предпочитанията на гласоподавателите.

Тя е била свързана с най-различни теми — от поставянето под въпрос на демократичната легитимност на Съюза до стимулирането на разединяващи обществени дебати по въпроси като миграцията и суверенитета. Злонамерени лица са използвали пожара в катедралата „Нотр Дам“ като илюстрация на предполагаемия залез на западните и християнските ценности в ЕС, а правителствената криза в Австрия е приписвана на „европейската държава в сянка“, на „германските и испанските служби за сигурност“ и на други лица, казва се още в доклада.

Анализаторите са установили, че вместо да провеждат широкомащабни операции, дезинформационните агенти се насочват към операции на местно равнище, които са по-трудни за откриване и разобличаване. Според FactCheckEU в периода преди европейските избори е имало по-малко дезинформация от очакваното и тя не е преобладавала в обсъжданията, какъвто бе случаят при последните избори в Бразилия, Обединеното кралство и САЩ.

Въпреки това в доклади от изследователи, проверители на факти и гражданското общество са били идентифицирани

редица примери за широкомащабни опити за манипулиране на поведението на избирателите в поне девет държави членки.

Така например за над 600 Facebook групи и страници във Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Полша и Испания е съобщено, че разпространяват дезинформация и реч на омразата или че са използвали фалшиви профили, за да повишат изкуствено видимостта на съдържанието на партии или сайтове, които подкрепят.

Трудностите, свързани с достъпа на независими изследователи до данни от платформите, се изтъкват като едно от основните препятствия пред точното оценяване на обхвата и въздействието на кампаниите за дезинформация. В тази връзка ЕК призовава платформите да си сътрудничат с проверителите на факти във всички държави членки, да се погрижат потребителите да могат по-добре да откриват дезинформация и да предоставят реален достъп до данни на изследователската общност.

Както вече стана дума по-горе, през първите пет месеца от 2019 г. ЕК изиска отчетност и съвместно с Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги анализира действията, предприети от Facebook, Google и Twitter въз основа на месечните доклади, предоставени от тези платформи. Налице е подобряване на прозрачността и контрола върху рекламното позициониране с цел ограничаване на злонамерените практики от типа „кликбейт“ и намаляване на приходите от реклами на лицата, публикуващи дезинформация, осуетено е манипулативното поведение, целящо повишаване на видимостта на съдържанието чрез координирани операции, както и злоупотребите с ботове и фалшиви профили.

Дезактивирани са 3,39 млн. YouTube канала и 2,19 млрд. фалшиви Facebook профила

Google докладва, че е премахнал над 3,39 млн. YouTube канала заради нарушения на неговите политики за спам и използването на чужда самоличност. Facebook е дезактивирал 2,19 млрд. фалшиви профила само през първото тримесечие на 2019 г. и е предприел специфични действия срещу над 1700 (едва 168 от които базирани в ЕС) страници, групи и профили с неавтентично поведение, насочено към държавите от ЕС. Фалшивите и разпространяващи спам профили, засечени от Twitter, са 77 млн. (в световен мащаб).

Това е равносметката от партньорството между ЕС и най-големите онлайн платформи, които заедно със софтуерни компании и органи, представляващи рекламната индустрия, приеха кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Неговата ефективност ще бъде оценена от ЕК наесен, 12 месеца след началото на изпълнението, а ако резултатите от оценката са незадоволителни, Комисията ще преразгледа саморегулаторния подход и би могла да предложи решения от регулаторен характер.

Специален акцент в доклада е поставен върху системата за ранно предупреждение,

внедрена най-късно от всички изброени по-горе мерки (вж. инфографиката). Създадена с по-дългосрочна цел от тази да допринесе за координацията между държавите членки в навечерието на изборите, когато се очакват „масирани дезинформационни кампании“, тя заработи само месец преди провеждането им. Тогава еврокомисарят по цифровото общество Мария Габриел разясни, че ЕК е решила да даде „свободата на всяка държава членка сама да избере националната си контактна точка в зависимост от това къде тя прецени, че е звеното, което би било най-адекватно за реакция“. Също така едва тогава бе потвърдено, че в България за въпросната контактна точка отговаря вицепремиерът Томислав Дончев.

Въпреки това в доклада на ЕК се изтъква, че системата за бързо предупреждение е доказала своята ефективност и се е превърнала в ключово средство за борба с дезинформацията, поради което и е планирано засилване на сътрудничеството в нейните рамки, включително чрез разработване на обща методология за анализ и изобличаване на кампаниите за дезинформация и по-силни партньорства с международни партньори като Г-7 и НАТО.

Противодействието на хибридните заплахи и киберсигурността са сред областите на сътрудничество между ЕС и НАТО,

а през юни 2018 г. в Шарлевоа, Канада, държавите от Г-7 приеха декларация за защита на демокрацията от чуждестранни заплахи, набелязвайки сходни на предприетите от Европейския съюз мерки, с които да се гарантират „свободата, независимостта и плурализмът на медиите, базираната на факти информация и свободата на изразяване“.

При толкова много планове, пътни карти, стратегии, кодекси, споразумения за сътрудничество и прочее е очевидно, че правовите държави, и в частност тези от ЕС, търсят решение на проблема с дезинформацията онлайн. Доколко работещо е това решение обаче, е много трудно да се изчисли, въпреки че щетите от дезинформацията почти винаги са и материални. Още по-трудно е да се изчисли

до каква степен потърпевша от мерките е свободата на изразяване.

Инструменти като Google Analytics и Facebook Insights измерват почти всичко друго, но не и това…

Заглавна снимка: © Tumisu

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Електронна поща – правилната употреба

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/e-mail-pravilnata-upotreba/

Знаете ли, че електронната поща съществува отпреди интернет? Бащата на имейла и човекът, заради когото и до днес използваме знака @ в електронните адреси, е Реймънд Самуел Томлинсън. Той създава софтуер за изпращане на текстови съобщения от потребител на една машина до потребител на друга машина още през 1971 г. за мрежата ARPANET. За първи път думата „интернет“ ще се появи в един документ едва в края на 1974-та, а глобалната мрежа ще започне да се развива чак през 80-те.

Идеята на Рей Томлинсън за електронна поща всъщност копира действителната пощенска услуга, при която написваме нещо на лист хартия, слагаме го в плик, пишем адреса на получателя (както и адреса на подателя) и пускаме писмото в пощенска кутия. След това то бива взето от пощенската служба и предавано от ръка на ръка през самолети, влакове или кораби, от държава на държава и от град на град, докато стигне до получателя. Ако някой някъде по пътя не си свърши добросъвестно работата, писмото може да се забави или дори да се загуби. По същия начин и електронното писмо, поставено в нещо като виртуален плик, пътува от компютъра на изпращача до неговия пощенски сървър, който пък препраща към друг, и така – докато стигне до папката „Входяща поща“ на получателя. Разликата е, че днес това се случва най-често за няколко секунди, но все така е възможно някое писмо да се забави с дни и дори да се загуби, подобно на хартиените си събратя.

Спомням си как в средата на 90-те използвах сървър за електронна поща, който имаше връзка с интернет едва два часа в денонощието – тогава машината получаваше и изпращаше писмата на потребителите си. През другото време човек можеше да преглежда акаунта си, да чете и да пише писма, но те щяха да заминат едва когато сървърът осъществеше следващата си сесия с интернет. И това не беше изолиран случай – за доста университетски и частни машини тогава беше твърде скъпо да са непрекъснато свързани към интернет. Представете си, че и отсрещната страна използва такъв сървър. Иначе казано, преди 20–25 години беше съвсем нормално писмата да се бавят по ден-два, докато стигнат до получателя си.

Днешното поведение на някои хора да звънят по телефона три минути след като са изпратили някому имейл, с думите „Пуснах ти нещо на пощата, видя ли го?“ трябва да бъде наказвано минимум с общественополезен труд.

И понеже през 2021 г. ще празнуваме 50-годишния юбилей на електронната поща, не е зле да се запитаме: знаем ли как да я ползваме правилно? Без претенции за изчерпателност, този текст има за цел да ви подскаже някои детайли, които може би не знаете или пропускате.

То:, Cc: и Bcc: (или До:, Як: и Ск:)

Много хора не знаят, че зад трите възможни полета, където може да изпишете имейл адресите на получателите на едно писмо, стоят не само функционални разлики, но и етикет на общуване.

Полето То: (или До: в български превод) сякаш е най-очевидно. Къде, ако не там, следва да поставите адреса на получателя на вашето писмо? Това е и най-естественото място да въведете имейл адреса, когато пишете конкретно до един човек. Често обаче едно писмо се адресира до повече хора. Тогава каква е идеята някои от тях да бъдат в To:, а други в Cc:?

Cc: е абревиатура на carbon copy (тоест „копие под индиго“ – по-младите да попитат бабите си какво е индиго). Идеята е, че всеки адрес, който е изброен в това поле, получава копие на писмото, точно както и всеки друг адрес, посочен в To:. Когато обаче пишете до някого в To:, вие му намеквате, че очаквате отговор именно от него, докато тези, които са в Cc:, получават това писмо само за сведение и не очаквате непременно отговор от тях (освен ако не преценят това за нужно).

И в двете полета може да изписвате по много адреси. Особено в бизнес кореспонденция много често се случва писмата да циркулират до множество хора. До прекалено много хора. Това е лоша практика. Добра идея е да не се разводнява една имейл кореспонденция с излишни участници, да няма повече от един-два адреса в полето To:, а тези, които са в Cc:, да не се обаждат излишно, ако няма какво да добавят към разговора.

Полето Cc: на български най-често се превежда като Як:, което ще рече „явно копие“. А причината да съществува явното копие е, че имаме и т.нар. „скрито копие“ или „сляпо копие“ (от англ. blind carbon copy, или Bcc:). Адресите, поставени в Bcc:, получават точно копие на писмото, както тези в To: или Cc:, с тази разлика, че за това знаят само те и изпращачът.

Има две ключови причини да използвате Bcc: – едната е, когато искате дискретно да споделите с някого имейл, който изпращате до други хора, а другата е, когато пишете до много хора, които не се познават, и не е редно да разкривате техните имейл адреси помежду им.

В първия случай трябва да сте сигурни, че културата на общуване на този, поставен в Bcc:, е на достатъчно ниво, че да не отговаря на други получатели на такъв имейл или да го препрати на трети лица и така да ви издаде, че сте му изпратили скрито копие.

Силно препоръчително е да си изградите навика да преглеждате внимателно до кого е адресиран всеки имейл, който сте получили, и ако вие сте на явно копие, да се намесвате само ако това ще допринесе с нещо към кореспонденцията; а ако сте на скрито копие, да не отговаряте (особено до всички) за нищо на света. Също и да не препращате такъв имейл. Някой ви се е доверил, че няма да го направите – не го предавайте! Особено с мобилните устройства днес е много лесно да се сътвори подобен гаф и така да създадете много неприятни ситуации.

Защо обаче трябва да използваме Bcc:, когато пишем до много хора, които не се познават помежду си? Причината отново е свързана с уважението, което им дължите, не разкривайки техните имейл адреси пред куп други хора. Същото е, като да споделите нечий телефонен номер или пощенски адрес без позволението на притежателя му. Изключително невъзпитано е да изредите десетки получатели в To: и Cc:, а това, за съжаление, е твърде честа практика. Правилно е да поставите адресите в полето за скрито копие – така всеки ще получи писмото, без да знае кои са останалите, до които е било изпратено, нито техните имейл адреси.

Дигитална хигиена и дискретност

Има и още една причина – разните „вируси“ и „червеи“, които се разпространяват по електронната поща, си умират да попаднат на такъв имейл, в който са накопирани явно куп хора, и така да пропълзят и към тях. Не се превръщайте в оръжие на зловредния софтуер, грижете се за собствената си дигитална хигиена и за тази на хората, с които общувате.

Всъщност изненадващо е колко малко хора внимават и съобразяват разликата между бутоните Reply и Reply All в програмите за електронна поща. Използвайте Reply („Отговор“), когато искате да отговорите само на изпращача, от когото пристига писмото, а Reply All, когато искате да отговoрите на всички, до които е било адресирано или копирано (само на явно копие, понеже тези от скритите копия няма как да ги видите). И винаги, винаги преди да натиснете Send („Изпращане“), хвърляйте по едно око на имената и адресите, до които предстои да изпратите имейл, за да видите дали не сте объркали нещо и наистина ли това са хората, до които искате да пишете.

Когато препращате имейл до нов получател или добавяте такъв, прегледайте историята на кореспонденцията назад във времето и помислете дали няма нещо написано преди, което не следва да се разгласява извън първоначалния кръг получатели – било по лични, професионални, морални, етични или други причини. За улеснение днешните програми за електронна поща често скриват историята назад и така забравяме за нея, но тя е там и препращайки я неволно до някого, може да разкрием неща, които не бива.

Добра практика при отговор и препращане е да се изтрива историята назад или да се оставя само това, на което отговаряте. Така писмата са по-кратки и стегнати, избягва се премятането по десетки пъти (и до много хора) на една и съща история назад. Това е напълно излишно и защото обикновено всеки участник в дадена кореспонденция така или иначе има вече тези предходни писма.

Спам и производни

Не отговаряйте на спам. Писмата от непознати кореспонденти, от странни адреси и съдържащи твърде много линкове, най-вероятно са спам. Грешка е да отговаряте, защото така потвърждавате, че зад вашия адрес стои реален човек, и това само ще увеличи спама към вас. Не ги трийте, а ги маркирайте като SPAM/Junk, за да тренирате антиспам филтрите на вашата програма или сървър.

Класика в жанра е да получите писмо, което се прави на изпратено от вашата банка, препраща ви до сайт, изглеждащ като този на вашата банка, и ви провокира да си смените паролата или нещо такова (уж за ваша сигурност). Разпознават се по това, че идват от странни адреси, препращат към странни адреси (понякога само с една буква разлика от оригиналните) и често съдържат доста граматически и правописни грешки. Всъщност това се нарича фишинг (от англ. fishing – да, за рибка са ви взели) и единствената им цел е да научат потребителското ви име и парола. Никога не  щракайте на линкове в такива писма. И на важни сайтове като този на вашата банка или други подобни най-добре е да отивате сами, изписвайки ръчно адреса или използвайки отметката (bookmark), която сте си направили във вашия браузър.

Мястото на фишинг писмата е също в SPAM/Junk папката, която е добре да бъде настроена да зачиства автоматично боклуците там например след седмица или месец. Ако фишингът е много добре направен, считате, че може да заблуди някого, и имате достъп до институцията, която имитира, може да ги предупредите, че от тяхно име се разпространяват странни писма, за да вземат някакви мерки.

Винаги гледайте също (особено когато проследявате линк от имейл) дали браузърът ви изписва предупреждение за липсваща сигурна връзка до сайтовете, които посещавате. Днес няма никакво оправдание да не се ползва по-сигурният HTTPS протокол. Ако собственикът на сайт, който работи по стария HTTP, не е безследно изчезнал, значи е адски мързелив – тоест няма какво полезно да намерите на такива сайтове.

Все по-модерно е напоследък да получавате имейл, който директно ви изнудва да изпратите пари (най-често в криптовалута), за да не бъде разкрита някаква злепоставяща ви информация, получена чрез хакване на компютъра ви. В общия случай това е блъф. И да, познахте – мястото му е в SPAM/Junk папката.

Прикачените файлове

Нали си спомняте, че електронната поща е замислена като копие на конвенционалната – да разнася писма. Не буркани с кисело зеле, нито зимни гуми за колата или плетени от баба дрешки. Такива неща се изпращат като колет или по куриер, защото не се побират в писма. Също толкова абсурдно е да не съобразявате размера на файловете, които изпращате като прикачени файлове. Освен че затормозяват сървърите, прикачените файлове заемат много място във вашата поща, защото остават в папка  „Изпратени“ и заемат още толкова място и в пощата на всички в кореспонденцията.

Една-две снимки, и то с редуциран размер, някой PDF или друг файл до около мегабайт или два е приемливо да прикачите към един имейл в наши дни. За по-обемни неща използвайте услуга за споделяне на файлове като Dropbox, WeTransfer или друга подобна, а на получателя изпратете само линк.

Навици и ефективност

В днешния бизнес често се приема, че програмата за електронна поща трябва да е непрекъснато отворена, а имейлите са се превърнали в необходима напаст. Всъщност смисълът на електронната поща не е да отговорите веднага (за това си има чат или телефон), а да отговорите, когато имате време и възможност. Нека си припомним, че тя е замислена като алтернатива на хартиената поща. Това, че днес електронните писма пристигат за секунди или минути, не означава, че трябва да превръщаме кореспонденцията си в хаос.

Напоследък всеки инструмент, платформа, услуга или доставчик иска да ни пише имейли. Отказвайте, ако нямате такава нужда. За електронната си пощенска кутия отговаряте вие. Филтрирайте спама, прекратявайте абонаментите си за групи, бюлетини и списъци, които не четете и не ви носят полза. Спирайте всички автоматични известия, освен ако наистина не са важни. Не се притеснявайте да обясните на колегите си, че не желаете да ви включват в списъци „за всеки случай“, които нямат отношение към това, което правите.

Направете си папки и настройте филтри за нещата, които желаете да получавате, но не искате да ви се изсипват в папка „Входяща поща“ заедно с всичко останало. Например може да си направите папка „Плащания“ и да настроите писмата, които идват от вашата банка, ePay, PayPal и каквито други платежни услуги използвате, да отиват автоматично там. Така ще ги имате за справка, когато си преглеждате финансите, но те няма да ви се мотаят из другата поща. По същия начин може да филтрирате имейлите си по различни проекти, теми, ангажименти и други подобни критерии.

Опитвайте се да преценявате дали някакъв проблем няма да се реши по-лесно, ако вдигнете телефона. Ако нещо е спешно, също по-добре използвайте телефон, изпратете SMS или друго бързо съобщение. Не превръщайте имейла в чат, особено с много хора.

И затваряйте пощенската си програма! Всички съвременни изследвания показват, че тя е един от убийците на ефективността ни в офиса. Ако не работите поддръжка по имейл или не сте мениджър на някакъв критичен за реакция бизнес, няма нужда да проверявате пощата си през 15 минути. Четете я два-три пъти на ден, за да може през останалото време да сте концентрирани върху реалната си работа. Вярвате или не, но да пишете имейли не носи пряко приход нито на вас, нито на работодателя ви.

ПП: И символът @ не е кльомба, нито маймуна. Чете се „ет“ (от англ. at).

Заглавна снимка: John Schnobrich 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Интернет и ерозията на демокрацията

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. *

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката. Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл. Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването й. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление. Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока. Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато. След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценява хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. 1

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните. Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите. Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията.Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

1 Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ieliektronno-ghlasuvanie-v-da-blghariia/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Илюстративни снимки в текста: Официални прес-материали на "Да, България!"

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?


Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: “Да, България!”

Електронно гласуване в „Да, България!“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение „Да, България!“.

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на „Да, България!“ и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от „Да, България!“, които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване - Да България

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване - Да България

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване - Да България

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една „малка извънпарламентарна партия“ (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: „Да, България!“

Оригинален линк: “Електронно гласуване в „Да, България!“” • Някои права запазени

Обратно в блога

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/back-to-my-blog/

Още преди десетина години започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете. Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с #DeleteFacebook, което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и репутацията му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.

Затова вместо да затваряте блогове, отваряйте такива. Преди беше лесно и модерно, сега е малко по-трудно, но по-необходимо. И вместо в Medium, по-добре в WordPress, Ghost или най-добре на собствен хостинг/сървър, ако имате възможност и познания. Има смисъл от всяко усилие, което да върне гласа на хората, които имат какво да кажат. Вместо курирани или целенасочено манипулирани платформи да създават илюзии за плурализъм и диалог с хора, които не могат да формулират завършени изречения.

От следващата седмица няма да ползвам профила си във Facebook за комуникация, няма да влизам и в сайта им, затова не ме търсете там. Когато имам да кажа нещо, ще го пиша тук, в своя блог. Той е конфигуриран автоматично да публикува всеки нов пост и в twitter и във Facebook, затова ако все пак ме следвате там, засега няма съвсем да загубим връзка, но във Facebook тя ще е еднопосочна, защото няма да влизам и да следя кой как е реагирал или коментирал. Това е моята версия на #DeleteFacebook – дълго се колебах дали веднъж завинаги да не изтрия акаунта си (особено след GDPR), за което си мечтая от години. Но от една страна реших, че не е честно да задраскам с лека ръка 500-те виртуални приятели там и останалите 940, които ме следват, а от друга, ми се струва чудесно и перверзно да експлоатирам ненавистта си към Facebook, ползвайки го за оръжие-усилвател срещу самия него.

Все пак за тези, които са позабравили – RSS протоколът е още жив и за мен продължава да е най-удобният начин да следя, без да пропускам нищо от сайтове и блогове, които не прекаляват с интензивността на публикациите си. Виждам, че чрез Feedly и Inoreader все още са абонирани за RSS-емисията ми повече от 500 души. Благодаря ви!

И нещо ново. Отскоро под всяка публикация в моя сайт ще стои малка форма за абонамент за имейл бюлетин, който всяка събота сутрин ще изпраща автоматично всички публикации от седмицата на тези, които са се записали за това. Само ако съм писал нещо ново през седмицата, разбира се.

Основен фокус на писанията ми занапред ще бъдат както обичайните теми, свързани с технологиите и иновациите, така и по-нови за мен, като индустрията, която ме вълнува напоследък, особено как от традиционна да се превърне в такава от бъдещето; също и теми от бизнеса, от Пловдив, за който с група колеги скоро ще анонсираме и нов проект; и вероятно много други, свързани с политиката и обществото.

Ако вече сте забелязали, че в сайта ми повече няма коментари – така е, винаги можем да си общуваме в Mastodon или (все още) в twitter. Или пък по други известни начини… 😉

Снимка: Glenn Carstens-Peters от Unsplash

Оригинален линк: “Обратно в блога” • Някои права запазени

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

#DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

#DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Снимка: Thought Catalog / Unsplash

#DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Оригинален линк: “#DeleteFacebook” • Някои права запазени

Технологиите изпреварват политиките?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3069

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“)

Технологичното развитие в днешно време е толкова бързо, че законодателството и националните политики по редица въпроси, изглежда, изостават сериозно.

Това изоставане има три аспекта. Първият се отнася до вече съществуващи бизнес модели и практики, които биват променяни с развитието на технологиите. Пример за това са таксиметровите и хотелиерските услуги. Uber и Airbnb не са били възможни преди 10-15 години. И съответно законодателството в тези сфери не ги допуска като възможност – такситата трябва да имат таксиметров апарат и да бъдат жълти, а хотелите трябва да са категоризирани и да отговарят на определени изисквания. Новите технологии позволяват създаването на репутационни системи (например за таксита или хотели), базирани на оценката на потребителите, а не на това какво смята държавата. Съответно законодателството изостава от реалностите и трябва да наваксва.

Вторият аспект на изоставането е свързан с тези технологии, които изцяло променят обществените отношения. Такава област е например изкуственият интелект, а в известен смисъл и блокчейн и криптовалутите. Те имат потенциал да създадат изцяло нови обществени отношения, като решенията при възникнали казуси много трудно може да се съпоставят с вече съществуващи практики.

Третият аспект на изоставащите политики е в електронното управление, т.е. приложението на новите технологии в администрацията. Тъй като проектите имат забавяне от няколко години между идея и реализация, рядко може да бъдат приложени най-новите добри технологични практики. Това обаче не е същественият проблем, тъй като не се прилагат дори и добри практики на по десет години.

Всъщност фундаментални технологични промени не се случват чак толкова бързо. Интернет и уеб набраха скорост за повече от десетилетие, а социалните мрежи и смартфоните също ги има над десет години. Т.е. оправданието, че технологиите се изменят твърде бързо, не е напълно приемливо. По-скоро причината за усещането за изоставане на публичните политики е резултат от няколко фактора: инерцията на администрацията, липсата на технологична адекватност на политическото лидерство, както и неумението за създаване на технологично неутрална нормативна уредба.

Инерцията и мудността на администрацията са естествено явление, което доскоро е можело да бъде разгледано и като преимущество, даващо стабилност и приемственост на институциите. Към това може да причислим и липсата на готовност за използване на новите технологии. Политическото лидерство също не е източник на иновации. Дори в западните демокрации няма много технологично ориентирани лидери и (с изключение на Естония) технологиите достигат до политическия елит едва когато придобият масова популярност.

Технологично неутралните регулации са умение, което нито инертната администрация, нито „нетехнологичното“ лидерство е успяло да усъвършенства. Това е умението да правиш такива закони, че да не се налага да ги променяш при напредък на технологиите. Например не е разумно да се фиксира технологията „таксиметров апарат“, защото при поява на други начини за сигурно измерване на разстояние ще се наложи промяна в закона. От гледна точка на електронното управление например не е разумно в закона за електронната идентификация да се определя, че идентификацията е на картов носител, защото същото ниво на сигурност в близко бъдеще ще бъде предоставяно от смартфоните. Чрез технологично неутрални регулации новите технологии няма да доведат до чак такова изоставане, защото за въвеждането им няма да е необходимо да се чака решение на Народното събрание.

Проактивното изграждане на електронно управление и технологично неутралните регулации ще намалят усещането за изоставане на политиките от технологиите. При изцяло новите технологии обаче, които създават принципно различни обществени отношения, това изоставане е неизбежно. Правото върви след реалния и виртуалния свят. Създаването на правни норми винаги идва със закъснение и няма как да предхожда новите развития.

Дали липсата на регулация на изкуствения интелект или криптовалутите ще доведе до сериозни проблеми? Едва ли, тъй като и тяхното развитие е сравнително бавно. Те съществуват от около десетилетие, така че оставят достатъчно време публичните политики да се възползват от тях, както и да ги регулират.

Все пак иновациите се случват до голяма степен в частния сектор, като публичният следва да ги използва и в краен случай – да ги регулира, само след като те вече са се наложили. В този смисъл технологиите, които изпреварват политиките, не са нещо, което би трябвало да ни притеснява.

Как да допуснем услуги като Uber? [законопроект]

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3032

Съдът в Люксембург реши, че Uber е транспортна компания и предоставя таксиметрови услуги. Това е проблем не само за Uber, а за всички по-съвременни начини да предоставяш транспортна услуга, в това число децентрализирани варианти (например чрез блокчейн, въпреки целия ми скептицизъм към публичните такива).

За да бъдат допустими на пазара тези бизнес модели – дали Uber, дали Lyft, дали дори TaxiMe и TaxiStars, към които таксиметровите компании проявяват недоверие и се оптиват да ги изтикат за сметка на свои приложения, трябва законодателството да го позволява. Докато преди това решение Uber оперираше в (според тях) сива зона на нерегулиран бизнес, вече е ясно, че това не е така. И макар Uber да е най-популярният пример, те не са най-светлият такъв – компанията е на загуба и съвсем не е „цвете за мирисане“. Така че всичко недолу не би следвало да се разглежда като „как да узаконим Uber“, а как да не ограничаваме транспорта в градовете до „жълти коли с табелки, светлинки и таксиметрови апарати“.

Както бях писал преди време – регулациите могат да бъдат правени умно, така че да не ограничават технологични бизнес модели, за които регулаторите не са се сетили. За съжаление, Законът за автомобилните превози е доста остарял и със сигурност не допуска нищо различно от кола с таксиметров апарат с фискална памет, която можеш да си спреш на улицата. Освен това режимът, предвиден в закона е доста утежнен дори за съществуващите превозвачи. Първо, трябва да има регистрация на превозвач. След това всеки шофьор полага изпити и получава удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Но това удостоверение на му е достатъчно – трябва да получи и разрешение от общината, която да разгледа удостоверението му и регистрацията на превозвача, чрез който ще осъщестява услугата. Не на последно място, законът предвижда общинските съвети да определят максимален брой таксита, както и разпределението им между регистрираните превозвачи. Това последното звучи доста непазарна мярка и със сигурност би ограничило някои по-иновативни модели.

Поради всичко това реших да напиша законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Докато пишех черновата, видях, че Естония вече е направила нещо такова, с доста сходен подход. Основните цели са:

  • Разграничаване на такситата, които можеш да си вземеш на улицата от тези, които можеш да вземеш единствено чрез диспечерска система (дали мобилно приложение, дали по друг начин, няма значение)
  • Допускане на измерване на разстоянието и съответно отчитането пред НАП със средства, различни от таксиметров апарат (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП, както са направили в Естония преди време)
  • Улекотяване на регистрационния режим чрез премахване на разрешението от общината – общините, в които оперира даден автомобил се вписват от превозвача в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, откъдето се черпи информация и за дължимия местен данък.
  • Запазване на данъка за таксиметрови превози към общините
  • Запазване на изискванията за техническа изправност, възраст на автомобилите, психическа годност и липса на присъди на водачите
  • Спазване на принципите на елекетронното управление – извличане на данните за автомобилите от регистъра на КАТ, позволяване на подаване на заявления по електронен път, включително автоматизирано, така че превозвачите да могат да интегрират вътрешните си системи за управление на автопарка с централния регистър. Премахване на задължението от носене на документи от страна на таксиметровите шофьори (като удостоверения) и проверката ми по електронен път
  • Премахване на централизираните изпити и обучения и заменянето им с обучителни материали (де факто прехъвлрне на отговорноста за обучение на шофьорите на превозвачите, които така или иначе имат интерес шофьорите им да не са неадекватни)
  • Премахване на възможността общината да определя размера на пазара и да разпределя участниците в него

Последните две точки са пожелателни, но според мен принципно важни. Ето и самият текст, с мотиви към всеки параграф:

Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

§1. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т.5 се изменя както следва: „Данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер
б) дали автомобилът ще извършва таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система
в) общините, в които моторното превозно средство ще извършва превози
2. Ал. 2 се отменя;
3. Създава се нова ал. 6: „(6) Заявления за вписване и за промяна на обстоятелства в регистъра, могат да се подават по автоматизирано и по електронен път по реда на Закона за електронното управление“
4. Създава се нова ал. 7: „(7) Обстоятелства за регистрираните автомобили, определени с наредбата по ал. 5, се извличат автоматично на база на регистрационния номер от националния регистър на пътните превозни средства по реда на Закона за електронното управление“
5. Създава се нова ал. 8: „(8) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извъшва автоматизирани проверки за платен данък за таксиметров превоз на пътници и заличава вписаните в регистъра моторни превозни средства, за които данъкът не е платен за съответната година“
6. Създава се нова ал. 9: „(9) Изискванията към външния вид на автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система могат да са различни от тези за останалите автомобили“
7. Създава се нова ал. 10: „(10) Автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система, нямат право да престояват на местата, обозначени за престояване на таксиметрови автомобили“

Мотиви: Регистърът трябва да съдъдржа актуална информация за автомобилите, с които се извършват таксиметров превоз. Тя трябва да може да бъде променяна по елекетронен път, чрез интеграция на информационната система на превозвача с регистъра.
Достатъчно е вписването единствено на регистрационния номер на автомобилите – останалите данни следва да бъдат извличани (при нужда) от националния регистър на превозните средства в МВР, следвайки принципа на еднократното събиране на данни, заложен в Закона за електронното управление.
Премахва се и ограничението за възраст на автомобила при първа регистрация като превозвач – важното изискване е автомобилите да не са над определена възраст (чл. 24). Премахването на това ограничение допуска динамичното променяне на „автопарка“ на превозвача.
Поради отменените по-надолу разпоредби от чл. 24а, в регистъра в ИААА се предвижда водене и на общините, в които съответните автомобили на превозвача извършват дейност. Това се налага с оглед на плащането на данъка върху таксиметровия превоз на пътници.
Въвежда се важно разграничение на автомобилите, извършващи таксиметров превоз – такива, които извършват услугата единствено при повикване чрез диспечерска система (което включва мобилни приложения и както централизирани, така и разпределени диспечерски системи) и други, които могат да бъдат спирани на пътното платено или вземани от предвидени за това места.
Изрично се допуска възможността автомобилите, които няма да бъдат спирани на пътя, да имат неунифициран външен вид (напр. табела „Такси“, жълт цвят и др.), като обаче нямат право да престояват на т.нар. стоянки за таксита.

§2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думите „електронен таксиметров апарат с фискална памет“ се добавят думите „или по други начини, позволяващи точно измерване на разстояние и отчитане пред данъчната администрация“, а думите „след издаване на разшрение за таксиметров превоз на пътници“ се заменят с думите „след вписване в регистрите по чл. 12, ал. 2 и по ал. 3, т.5“.
2. в ал. 3, т.5 изменя така: „Вписан е в регистър на водачи, извършващи таксиметров превоз, воден от председателя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
3. ал. 4 се изменя така: „Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вписва лицата, отговарящи на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е декларирало, че се е запознало с обучителна информация, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Вписването се подновява на всеки 5 години по заявление на водача.
4. ал. 5 се отменя.
5. ал. 6 се изменя така: „Редът за вписването и подновяването на вписването в регистъра на водачите, извършващи таксиметров превоз, и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1-4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5., като обстоятелствата, необходими за доказване на изискванията, се събират по служебен път“
6. в ал. 17 думите „отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се заменят с думите „заличава вписването на водач, извършващ таксиметрови превоз“

Мотиви: Носенето на удостоверение е излишно, при положение, че контролиращите органи имат електронен достъп в реално време до регистъра. Поради тази причина изискването за удостоверение се заменя с наличие на вписване в регистъра.
Централизираните обучения не са добър механизъм за информираност на шофьорите (което е видно на практика), но създават административна тежест. Обученията и изпитите се заменят с деклариране (възможно по електронен път) от страна на водача, че се е запознал с обучителните материали. Тези материали могат да бъдат текстови или видео-уроци.
Чрез въвеждане на електронни услуги, водачите ще могат отдалечено и лесно да заявяват вписване в регистъра.
Въвежда се възможност за използване на алтернативни технологии на таксиметровия апарат с фискална памет, като например GPS устройства. С наредба ще бъдат определени условията за интегриране на отчетеното от тези устройства разстояние и съответна цена с данъчната администрация.

§3. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1 се изменя така: „Водач, вписан в регистъра на водачи, извършващи таксиметров превоз, имат право да извършват такъв с всеки автомобил, вписан в регистъра по чл. 12, ал. 2 в рамките на общините, за които е валидно вписването“
2. ал. 2-9 се отменят
3. ал. 10 се изменя така: „Административните органи нямат право да определят ограничения на броя таксиметрови автомобили, опериращи на територията на дадена община“
4. ал. 11 се изменяе така: „Общинските съвети могат да определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег и за една минута престой по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община“

Мотиви: допълнителните административни процедури извън регистрацията на превозвача и на водача са излишна административна тежест. Контролът на таксиметровия пазар от страна на общинския съвет, в т.ч. броя автомобили и тяхното разпределение между превозвачи е потенциален източник на корупция и пречи на конкуренцията.
Чрез регистъра по чл. 12, ал. 2 се събира информация в коя община оперират таксиметровите автомобили. Допуска се един автомобил да оперира в повече от една община, което е приложимо например в курортните комплекси.

§4. В чл. 24б след думите „таксиметровите апарати“ се добавят думите „или другите допустими технологични средства“

Мотиви: с наредба се определят и условията за използване и отчитане на други технологични средства, например GPS устройства.

§5. В чл. 95, се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“
2. В ал. 2 се създава нова т.3: „3. извършва таксиметрови услуги в община, за която автомобилът, който управлява, не е регистриран в регистъра по чл. 12, ал 2“
§6. В чл. 96, ал. 4 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“

Разбира се, по-сложната част ще бъде коригирането на наредбите след това, включително намирането на начин за признаване на GPS координатите – ясно е, че както такситата имат „помпички“, така и GPS-ите на телефоните могат да бъдат „лъгани“.

Това е само предложение, на база на което да започне обсъждане. Далеч съм от мисълта, че мога да измисля решение на всички проблеми за един следобед. Нямам законодателна инициатива и не мога да го внеса, а и някои от точките може да не са приемливи за таксиметровия бранш, т.е. да трябва да се търсят компромиси. Все пак смятам, че допускането на повече технологични начини за осъществяване на таксиметрова услуга е добър за пазара и за клиентите.

Да, бъдещето е тук

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/yes-the-future-is-here/

Да, бъдещето е тук

Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от „Да, България!“, на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните.

Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота да развия тезите си, но този разговор така или иначе ще продължи под различни форми. Защото, иска ли ни се или не, ще трябва в този контекст да преосмислим много неща. И колкото по-рано започнем, толкова по-добри шансове ще имаме да сме готови да посрещнем предизвикателствата на бъдещето, защото то няма да бъде само розово. Иновациите могат да бъдат използвани и за добро, и за лошо. Могат да намалят неравенството, но може и да го увеличат. Може да подготвим хората да бъдат гъвкави и да живеят с нагласата, че често и непрекъснато ще сменят професии и призвания, или може да ги оставим на инерцията и да живеем сред кризи, безработица и правителства, които ще падат като плочки домино.

За мен решенията са заключени около образованието и в готовността ни да ги търсим out-of-the-box… Задава се бъдеще, в което най-малко потребни ще са общовалидните рецепти и клишетата в главите ни.

А двойно по-страшно ще е там, където институциите не работят или са приватизирани… като у нас.

Нямаме време, така както аз нямах време да си поема дъх по време на презентацията си. А динамиката на живота само ще се ускорява!

Можете да свалите и копие на слайдовете ми, а запис на останалите презентации (и вероятно малко по-късно и на цялото събитие) потърсете в YouTube канала на „Да, България!“.

Да, бъдещето е тук

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/yes-the-future-is-here/

Да, бъдещето е тук

Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от „Да, България!“, на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните.

Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота да развия тезите си, но този разговор така или иначе ще продължи под различни форми. Защото, иска ли ни се или не, ще трябва в този контекст да преосмислим много неща. И колкото по-рано започнем, толкова по-добри шансове ще имаме да сме готови да посрещнем предизвикателствата на бъдещето, защото то няма да бъде само розово. Иновациите могат да бъдат използвани и за добро, и за лошо. Могат да намалят неравенството, но може и да го увеличат. Може да подготвим хората да бъдат гъвкави и да живеят с нагласата, че често и непрекъснато ще сменят професии и призвания, или може да ги оставим на инерцията и да живеем сред кризи, безработица и правителства, които ще падат като плочки домино.

За мен решенията са заключени около образованието и в готовността ни да ги търсим out-of-the-box… Задава се бъдеще, в което най-малко потребни ще са общовалидните рецепти и клишетата в главите ни.

А двойно по-страшно ще е там, където институциите не работят или са приватизирани… като у нас.

Нямаме време, така както аз нямах време да си поема дъх по време на презентацията си. А динамиката на живота само ще се ускорява!

Можете да свалите и копие на слайдовете ми, а запис на останалите презентации (и вероятно малко по-късно и на цялото събитие) потърсете в YouTube канала на „Да, България!“.