Tag Archives: Технологии

Конспирация от пето поколение: как социалните мрежи превърнаха 5G в невидима заплаха

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/konspiratsiya-ot-peto-pokolenie/

В средата на май видеоклип с провокативно послание предизвика поредната вихрушка в социалните мрежи. Едноминутният запис показва мъж в предпазно облекло, застанал непосредствено до телекомуникационна кула. Мъжът се представя за инженер и разказва, че през последните седмици се е занимавал с инсталиране на 5G оборудване на места във Великобритания.

После авторът на клипа прави наглед сензационно разкритие. Мъжът обръща камерата към ръката си, в която държи платка с гравиран надпис в горния ъгъл.

„Вижте, това е част от 5G оборудването – казва той. – И върху него пише COV-19.“

Материалът мигновено привлече вниманието на потребители не само на Острова, а и в цяла Европа. Видеото събра десетки хиляди гледания в платформи като YouTube и Instagram. В разкритието някои видяха неоспоримо доказателство за връзката между 5G технологията и пандемията от COVID-19.

Впоследствие обаче привържениците на тази теория отново бяха разочаровани. Платката в ръцете на мъжа не е част от комплект за инсталиране на 5G мрежа. Според „Ройтерс“ тя е била взета от стара телевизионна кутия. Гравираният надпис също не е автентичен, заключава агенцията. Развенчаването на поредната атрактивна фалшива новина обаче не сложи край на една от най-известните конспирации след началото на световната здравна криза.

От поне четири месеца в интернет обикаля твърдението, че поетапното изграждане на 5G мрежи в Европа, Азия, Австралия и Съединените щати допринася за разпространението на COVID-19 – заболяването, засегнало над 7,5 млн. души и отнело живота на повече от 420 000 (данни към петък, 12 юни). Някои противници на тази технология вярват не просто че тя е ускорила разрастването на пандемията, отслабвайки човешката имунна система, а и че 5G всъщност пренася коронавируса във въздуха.

Въпреки усилията на правителства, здравни експерти и медии да потушат подобни митове, общественото недоверие към 5G мрежите продължава да растe, a необоснованите слухове за вредите от тях предизвикаха протести, скандали и палежи на антени на мобилни оператори.

Какво е 5G и застрашава ли здравето ни?

Петото поколение на мобилната клетъчна мрежа, накратко 5G, пристигна с обещанието да ускори цифровата революция и внедряването на разнообразие от „умни“ устройства в ежедневието. В сравнение с 4G наследникът ѝ предлага съществено по-бърз обмен на данни. В дългосрочен план високата скорост вероятно ще окаже ефект върху развитието на иновации като автономните автомобили, както и модернизацията на градската среда, здравеопазването и други ключови сектори. Това са някои от основните аргументи в полза на 5G от гледна точка на бизнеса и крайния потребител, който скоро би могъл да свали пълнометражен филм или цял сезон на любимия си сериал в рамките на минута.

Изграждането на 5G инфраструктура в различни градове по света тече от няколко години насам. Водещи мобилни оператори и производители на телефони започнаха да предлагат услугата още през 2019 г. Но мрежата е далеч от завършения си вид. На този етап 5G продължава да бъде лукс вместо широко достъпно удобство. Междувременно обсъжданията на технологията в медийното пространство оставят аудиторията с повече въпроси, отколкото отговори. Дълго преди появата на новия коронавирус това объркване прерасна в притеснение, че 5G крие животозастрашаващи рискове.

Един от първите митове за вредата от 5G се роди в края на 2018 г., когато създателката на блога Health Nut News Ерин Елизабет обвини технологията за мистериозната смърт на 300 птици в Хага, Нидерландия. Елизабет спекулира, че птиците са загинали вследствие на тестове на 5G антена в същия регион, каквито всъщност изобщо не са били провеждани в периода около инцидента. Авторката се позовава на поредица от публикации на холандския „изследовател на извънземни“ Джон Кюлс, важна фигура в международното движение против 5G и основател на вече несъществуващата Facebook група Stop5G.

Тази и други конспиративни теории на Кюлс са били разобличавани от сайтове за проверка на факти, като Snopes. Слуховете за смъртоносния ефект от безжичните технологии съвсем не са ново явление – те съпътстваха надграждането на всяко предишно поколение мобилни мрежи от 2G насам. 5G прави скок напред по отношение на честотите, които използва – от 3,5 GHz до 26 GHz и нагоре. Колкото по-висока честота има вълната, толкова по-малка е нейната дължина. А колкото по-къса е вълната, толкова повече нейната енергия се поглъща по пътя ѝ и тя затихва на по-кратки разстояния. Заради това осигуряването на качествено и надеждно 5G покритие изисква инсталирането на много повече антени в сравнение с предишните поколения.

Тези характеристики на 5G технологията разпалиха страховете на нейните противници. Множество изследвания обаче не са открили негативен ефект от безжичните технологии върху човешкото здраве, обявиха от Световната здравна организация (СЗО). Вярно е, че много малко от опитите включват 5G, но учените нямат причина да очакват различен резултат. Позицията на СЗО беше потвърдена и от Международния комитет за защита от нейонизиращи лъчения (МКЗНЛ), който наскоро обнови препоръчителните си лимити в съответствие с 5G.

И все пак в интернет продължават да циркулират слухове, че технологията може да причини редица тежки заболявания, включително рак, аутизъм, алцхаймер и стерилност. В началото на годината към този списък се присъедини и коронавирусът.

Слухове по време на пандемия

През януари, месец преди COVID-19 да застигне Запада, белгийският вестник Het Laatste Nieuws публикува интервю с общопрактикуващия лекар Крис ван Керкховен. В материала, озаглавен „5G застрашава живота и никой не го знае“, Ван Керкховен не просто твърди, че технологията е опасна, а я свързва с новия вирус. Според „Гардиън“ това е първият официален случай на спекулация, че 5G може да влоши пандемията. Вестникът сваля интервюто, но слухът бързо се разпространява, превръщайки се в двигател на истинска буря от дезинформация.

Дори преди интервюто на Ван Керкховен в интернет вече циркулират епизодични догадки, че 5G има нещо общо със заразата. Основната причина за това е, че както коронавирусът, така и технологията могат да бъдат проследени обратно до Китай. Американската компания за анализ на онлайн съдържание Zignal Labs съобщава за публикация в Twitter от 19 януари, три дни преди изявлението на белгийския доктор, която свързва COVID-19 с постепенното изграждане на 5G мрежа в Ухан.

Именно Ухан е предполагаемото първо огнище на заразата. Това съвпадение моментално беше използвано от противниците на 5G за всяване на паника. Но Ухан съвсем не е единственият китайски град с 5G покритие. Още през есента на 2019 г. „Ройтерс“ съобщи, че Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Ханджоу също са част от мрежата и се очаква оборудването да бъде инсталирано в още 50 града до края на годината. Този факт обаче няма да прибере конспирацията обратно в бутилката.

Теориите за „конкретна“ връзка между пандемията и 5G са разнообразни. Според един от най-известните слухове 5G помага на коронавируса да проникне в организма, като повишава температурата на тялото и отслабва имунната система. Други членове на движението против 5G вярват, че облъчването с радиовълни предизвиква суха кашлица, умора, мускулни болки, загуба на обоняние и други симптоми на COVID-19. Нито едно от тези твърдения не е вярно. Контактът с безжични технологии би могъл да затопли кожата при определени условия, но не и при обичайна употреба. А за катастрофален ефект върху здравето на потребителите не може да става и дума.

Някои скептици дори отиват по-далеч в предположенията си. Според тях коронавирусът се свързва с 5G сигнала и го използва като средство, чрез което да се разпространява по света. В това схващане няма абсолютно никаква логика, при положение че подобно взаимодействие между биологично явление и радиовълни е на практика невъзможно. Както отбелязва Том Уорън от американското издание Verge, съществува само един тип вируси, които се предават по този начин – компютърните. Мобилните устройства наистина могат да пренасят COVID-19, ако не са дезинфекцирани и потребителят ги доближи до лицето си. По това обаче те не се различават от всяка друга физическа повърхност.

В рамките на няколко седмици асоциациите между коронавируса и 5G проникнаха във всеки ъгъл на виртуалния свят. Според проучването на Zignal Labs, цитирано от онлайн изданието Vox, в средата на април това е била втората най-популярна спекулация за COVID-19 в социалните мрежи, изпреварена единствено от слуха, че Бил Гейтс собственоръчно е създал вируса.

Именно тези платформи са били основният проводник на дезинформация според ново изследване на публикации в Twitter, обхващащо едноседмичен период от края на март до началото на април. „Произходът на тази теория демонстрира транснационалните измерения на новия медиен пейзаж и начина, по който пътуват фалшивите новини и теории на конспирацията“, пишат авторите на изследването, публикувано в Journal of Medical Internet Research.

Да не останем по-назад

На този фон България очаквано също беше засегната от паниката, разпалена от глобалния преход към 5G, въпреки че изграждането на подобна мрежа в страната все още е в начален етап. В средата на пролетта в българския ефир тръгна предаването „Питай БНТ“. С новия си проект обществената телевизия обеща на зрителите активна роля в обсъждането на актуални теми. Аудиторията получи възможност да изпраща въпроси, на които експерти да отговарят в студиото. Още във втория епизод на предаването водеща тема беше дали 5G застрашава здравето. Във Facebook някои потребители изразиха притесненията си, че радиочестотната радиация убива птици, други критикуваха прибързаното въвеждане на технологията, а трети попитаха кому изобщо е нужно 5G, ако носи толкова много рискове. Гостите в студиото – журналистът Асен Григоров и радиологът д-р Марин Петков, се постараха да успокоят подобни тревоги, подчертавайки, че нейонизиращите лъчения не са опасни за здравето. Експертността им обаче се оказа недостатъчна да разсее съмненията на скептичните зрители.

Месец по-късно дискусията за следващото поколение мобилна мрежа остава една от най-разгорещените в кратката история на „Питай БНТ“. Силният интерес към този проблем и появата му в национален ефир са доказателства за отпечатъка на международното движение против 5G върху значителна част от българското общество. Спекулациите за вредите от технологията се засилват, въпреки че у нас дори няма работеща 5G мрежа, съобщиха от „Свободна Европа“.

Ключова фигура в българския протест срещу нововъведението е Facebook групата Stop5G Bulgaria. Създадена през април 2019 г., тази група е част от цяла верига общности в различни държави, обединени от едно и също искане. У нас тя вече има над 78 000 членове. Администраторите на групата препращат потребителите към петиция, изискваща „незабавно спиране на процедурата по изграждане на 5G мрежата и официално становище от независими експерти, изследвали в детайли негативните ефекти от 5G радиовълните“. Текстът към петицията е наситен с необосновани твърдения за фаталното влияние на радиочестотната радиация върху здравето на хора и животни. Петицията вече е събрала почти 28 000 подписа.

В аргументите на съпротивата срещу 5G в България не се споменава предполагаемата връзка на технологията с коронавируса. У нас коментарите в подкрепа на тази конспиративна теория са рядкост в сравнение с наглед основната тревога на потребителите, че облъчването с радиовълни отслабва имунната система и може да причини ракови заболявания. Но движението използва пандемията, за да насочи вниманието към каузата си.

С действията си Stop5G Bulgaria привлече вниманието на омбудсмана Диана Ковачева и кмета на община Русе Пенчо Милков. И двамата заявиха, че подкрепят обществено обсъждане на последиците от въвеждането на 5G. Милков дори съобщи, че е изпратил запитване до ръководствата на трите мобилни оператора „Виваком“, „А1“ и „Теленор“ дали в региона се изгражда такава мрежа. Някои възприеха този ход като работа в интерес на гражданите. Други обаче разкритикуваха Милков, че се възползва от неоснователните притеснения на русенци, за да подобри репутацията си, а самият той демонстрира невежество. Междувременно Министерството на транспорта също се намеси в разговора. От ведомството увериха гражданите, че у нас се прилагат „едни от най-високите изисквания в Европа към потенциалните вредни излъчвания“.

За разлика от други европейски страни, в България недоволството от 5G се изразява основно в интернет и не е прераснало във вандалски прояви, каквито досега имаше във Великобритания, Нидерландия, Ирландия, Кипър и още няколко европейски държави. С приближаването на прехода към 5G обаче не са изключени подобни инциденти и у нас, ако дезинформацията продължи да предизвиква напрежение.

В началото на юни граждани в София и Русе излязоха на протести срещу прибързаното въвеждане на технологията. За разлика от оплакванията им във Facebook обаче, броят на участниците в тези демонстрации беше пренебрежимо малък.

Телекомуникационните оператори споделят, че скоро не се очаква напредък по изграждането на мрежа от пето поколение у нас. Това обаче не спира някои българи да смятат, че „заплахата“ е непосредствена, и да предприемат онлайн или офлайн действия, за да ѝ се противопоставят. Тази безпочвена паника не само отклонява гражданската енергия и обществения дебат извън сферата на рационалното, но дава основания да се превърне в поредната тема за политическа употреба и заиграване с човешките страхове.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на пандемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Вашият живот може да бъде записан с цел подобряване на обслужването

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/clearview-litsevo-razpoznavane/

Софтуерно приложение за лицево разпознаване надмина като възможности всичко, направено до момента. Clearview позволява разкриването на самоличността на даден човек чрез една-единствена снимка, съпоставяйки я с наличните три милиарда изображения в базата данни, с която е свързано.

Big data

Въпросните изображения са извлечени от милиони уебсайтове и социални медии като Facebook, TwitterYouTube, Instagram и др., въпреки че подобна практика е в нарушение на условията за ползването им. Според твърденията на създателя на Clearview, през 2019 г. приложението е използвано от над 600 правоприлагащи органи и частни компании с дейности в сферата на сигурността. Той твърди също, че извличането на данни от Facebook е нещо, което мнозина правят и за което „Facebook знае“. От социалната мрежа отговарят, че не знаят и че правят проверка.

Подобно на скандала с Cambridge Analytica и Facebook, за който широката общественост научи благодарение на журналистическо разследване на „Гардиън“, светлина върху случая с Clearview хвърля разследване на „Ню Йорк Таймс“. Компютърният код на Clearview е анализиран от експертите на медията и е установено наличието на компонент, който позволява комуникация с очила за добавена реалност – идеята е потребителите да могат да идентифицират всеки, когото видят. Разкриване на самоличността на хора, участващи в протести, или на непознати обекти на привличане – и то не само имената им, но и информация за това къде живеят, с какво се занимават и кои са контактите им – са само част от примерите за приложението на Clearview.

Защита на личния живот

Причината подобен софтуер да не бъде създаден и внедрен много по-рано, при всички възможности и ресурси на големите технологични компании, е схващането, че това би довело до радикално заличаване на неприкосновеността на личния живот, която сме свикнали да възприемаме, зачитаме и защитаваме като основно човешко право.

Понятието „личен живот“ се тълкува широко в съдебната практика. Поверителността му се изразява в неразкриване на аспекти от професионалния живот и общественото поведение на дадено лице, ситуации от интимен характер, чувствителни или конфиденциални данни, както и информация, която може да доведе до предубедено възприемане на лицето от обществото. Макар и тясно свързани, защото и двете са насочени към защитата на сходни ценности – независимостта и човешкото достойнство на хората, – правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни са отделни права.

„Ние изградихме тази технология и се отказахме от нея. Доколкото знам, това е единствената технология на Google, която, след като я разработихме и разгледахме, решихме да я спрем“, заяви бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмит на технологична конференция през 2011 г. Става дума именно за софтуер, който свързва снимки с персоналните профили на хората, изобразени на тях.

Между 2015 и 2016 г. Facebook също разработва такъв софтуер, предназначен за вътрешно ползване (извън платформата, от служители спрямо колеги и приятели). Компанията отрича приложението да може да се използва за идентифициране на потребителите на социалната мрежа, въпреки че в нея е интегрирана функция за лицево разпознаване. Но от отделния потребител зависи дали ще позволи алгоритмично разпознаване на своя профил и отбелязване (тагване) от други потребители.

Как работи

Поначало лицевото разпознаване работи по един и същи начин. Снимка на неидентифицирано лице се съпоставя с всички налични изображения в базата данни. Полицейските управления имат достъп до инструменти за лицево разпознаване от почти 20 години, но досега са били ограничавани до търсене сред предоставени от властите данни, като например снимки на задържани лица или от шофьорски книжки. Разликата при Clearview е както в количеството, така и в произхода на изображенията – снимки на потребители на сайтове и социални мрежи, които са публично достъпни към момента на процеса по извличане.

През февруари 2019 г. полицейско управление в Индиана разкрива самоличността на извършител на криминално деяние в рамките на 20 минути, използвайки Clearview. Двама мъже влизат във физическа саморазправа в парк, единият прострелва другия, а сцената е заснета с телефон от намиращ се на мястото очевидец. Полицията взема кадър от видеото, на който се вижда лицето на извършителя, и го пуска за анализ в Clearview. Приложението моментално открива съвпадение във видео, публикувано в социална мрежа от друго лице, придружено с името му. До онзи момент човекът не е бил задъ̀ржан, нито е имал издадена шофьорска книжка, тоест не е бил в правителствените бази данни и не би могъл да бъде идентифициран със стандартните инструменти.

За кого работи

Основана от софтуерния разработчик Хоан Тон-Тат и Ричард Шуорц (съветник на Рудолф Джулиани по време на управлението му като кмет на Ню Йорк), компанията ползва посредническите услуги на настоящи и бивши републикански служители, които предлагат софтуера на полицията с гратисен тестов период и абонаментен план. За Clearview работи и Пол Клемент (правителствен юрисконсулт в администрацията на президента Джордж У. Буш), чиято задача е да разсейва съмненията относно законността на приложението.

Разработката на приложението пък става възможна благодарение и на инвестицията от 200 000 долара на небезизвестния Питър Тийл – съосновател на PayPal и Palantir и член на борда на директорите на Facebook.

От Clearview твърдят, че полицейското управление в Индиана е станало първият им платен клиент, както и че са вербували не само републиканци, но и демократи. От полицейското управление отказват коментар, като потвърждават единствено, че са тествали приложението. Детектив от Ню Джърси, който също го е тествал и препоръчал на капитана на управлението си, твърди, че с Clearview за секунди са били разпознати извършители на углавни престъпления.

Според компанията и правителствени служители Clearview се тества от щатските служби на реда и сигурността, в т.ч. ФБР и Департамента за вътрешна сигурност, както и от канадските правоприлагащи органи.

Много или малко са 75% съвпадения

Самият Тон-Тат обаче признава, че Clearview невинаги работи, защото при повечето снимки онлайн камерата е била на нивото на очите, докато охранителните камери обикновено са поставени високо, под ъгъл. Според него приложението намира съвпадения в 75% от случаите. Не е ясно обаче колко от тях всъщност са фалшиво позитивни резултати, тъй като приложението не е минало изпитания – например в Националния институт за стандарти и технологии, който оценява изпълнението на алгоритмите за лицево разпознаване.

„Нямаме данни, които да доказват, че този инструмент е точен“, отбелязва Клеър Гарви от Центъра за технологии и неприкосновеност на личния живот към Университета на Джорджтаун. Гарви е изследвала използването на лицево разпознаване от правителството. „Колкото по-голяма е базата данни, толкова по-голям е рискът от погрешно идентифициране поради „ефекта на двойника“. Тук се говори за огромно количество данни на случайни хора в интернет.“

Кашмир Хил, който провежда журналистическото разследване за „Ню Йорк Таймс“, установява също, че от компанията проверяват самоличността на търсените лица и могат да манипулират резултатите за използващите системата. По желание на Хил няколко полицейски служители пускат негова снимка в Clearview, но приложението не връща съвпадения, тъй като от компанията са установили кой е той и с какво се занимава, и са скрили резултатите, преди да позвънят на полицаите, за да ги питат да не би да са в комуникация с медиите.

„Зловещо е това, което правят, но ще има още много като тях. Няма монопол върху математиката“, каза Ал Джидари, професор в Юридическия факултет на Станфордския университет. „При липса на много силен федерален закон за защита на неприкосновеността на личния живот всички сме прецакани.“

В Европейския съюз

В работната версия на проекта за „бяла книга“ за изкуствения интелект (ИИ) на Европейската комисия, чието публикуване се очаква след около месец, се посочва възможността за забрана за използване на лицево разпознаване в обществени зони за следващите пет години. Целта на тази мярка е да се издейства повече време на регулаторите за „разработване на стабилна методология за оценка на въздействието на тази технология и възможни мерки за управление на риска“. Изключения от забраната могат да бъдат направени за проекти, свързани с обществената сигурност, както и за научноизследователски и развойни програми.

В началото на 2020 г. настоящият изпълнителен директор на Google и Alphabet Сундар Пичай също зае публична позиция във връзка с по-нататъшното развитие на ИИ. Той отбеляза, че макар в ИИ да има огромен потенциал, съществуват и значителни опасности, като злоупотребата с т.нар. deepfakes – компютърно генерирани видеоклипове, при които се използва наслагване на образа на една личност върху образа на друга и манипулацията е почти или напълно неуловима. Според Пичай въпросът с възможните приложения на ИИ е „твърде важен, за да не се налага регулиране“, но е необходим разумен подход, „който да не убива иновациите“.

Капитализъм на наблюдението

В края на 2019 г. активистът за човешки права и съосновател на Small Technology Foundation Арал Балкан участва в конференция за регулация на съдържание онлайн, организирана от Европейския парламент. На нея той не спести критиката си към ЕС за това накъде насочва усилията и финансирането си, и сравни Facebook с Щази в присъствието на представител на компанията.

 

 

Балкан изтъква, че именно Facebook извършва масово наблюдение, като анализира цялото съдържание, което публикуват потребителите на платформата, и използва тези данни за създаването на профили на поведението им. Бизнес модел, който той нарича „обработване на хора“ (people farming), a според Шошана Зубоф, професор в Харвардското бизнес училище, на която Балкан се позовава в същата презентация, това е „капитализъм на наблюдението“ (surveillance capitalism).

И с двете понятия се описва едно и също – компаниите събират данните за потребителите си на базата на техните дейности и превръщат тези данни в ресурс за т.нар. микропрофилиране – инструмент за прецизно насочване на рекламни съобщения. На изслушването пред Конгреса на САЩ през 2018 г. Марк Зукърбърг заяви, че компанията не продава данните на потребителите на своите продукти (Facebook, WhatsApp, Instagram). Но така или иначе, получавайки безплатен достъп до съответната услуга, потребителят се превръща в стока, от която доставчикът ѝ печели.

Епизод IV: Нова надежда

Надеждата за бъдещето на интернет може би е в децентрализацията му. Вече има добри примери за т.нар. разпределени социални мрежи като Mastodon – софтуер с отворен код, който свързва във федерална система безкраен брой сървъри, а хората могат да избират на кой от тях да се доверят и да се регистрират. Разбира се, за средния потребител подобна миграция може да изглежда трудна и непривлекателна.

Изображение от презентацията на Арал Балкан, озаглавена „Скъпи регулатори, не изхвърляйте бебето с водата от ваната“

Но дори при ползване на услугите на компаниите с монополно влияние има мерки, които всеки може да предприеме за намаляване на цифровия си отпечатък – чрез настройки на профилите в социалните медии и чрез собственото си поведение. В този смисъл тагването ни по места, събития, снимки и пр. може би не всеки път е добра идея.

Заглавна снимка: pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

TikTok – пясъчникът на китайската цензура

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/tiktok/

Чували ли сте за TikTok? Попитайте децата – те най-вероятно са там. Това е eдно от предпочитаните от тийнейджърите приложения, което по популярност и време, прекарвано в консумация на съдържание, догонва утвърдени платформи като YouTube и Instagram. Зад него не стои нито Google, нито Facebook или някой от останалите технологични гиганти, базирани в Силициевата долина. То е собственост на китайската компания ByteDance, в която SoftBank инвестира 3 млрд. щатски долара през 2018 г. – и която според американското правителство застрашава националната сигурност на САЩ.

И все пак: какво е TikTok и с какво е толкова привлекателен за децата?

Създадено с основното предназначение да бъде интересно и да се ползва от подрастващите, най-вече от тийнейджърите, дизайнът на това приложение е кроен изцяло по мярката на тази възрастова група. В този смисъл успехът му сред потребителите под 18-годишна възраст, които никога не са били особено привлечени от Facebook, а през последните четири години систематично „мигрират“ от социалната мрежа на Марк Зукърбърг, никак не е случаен. А създателите на TikTok, или по-точно на неговия прототип Musical.ly (за това малко по-нататък) и на китайския му еквивалент Douyin, заслужават признание за това, че явно разбират нуждите и предпочитанията на младото поколение по-добре от своите конкуренти.

TikTok предоставя на потребителите лесни за използване и комбиниране инструменти за създаване на кратки видеоклипове (между 3 и 60 секунди), в т.ч. филтри и ефекти, както и огромна библиотека с откъси от популярни песни, които да послужат за саундтрак или които децата могат да изпълняват на плейбек.

Произвежданата по този начин продукция се „излива“ в океан от видеоклипове с потенциална аудитория от над половин милиард души.

Показването на клипчета не е ограничено само до кръга с контакти, което увеличава шанса за постигане на „виралност“ (от англ. viral – вирусен; в социалните мрежи има значение на съдържание, което предизвиква висок интерес и се разпространява бързо между потребителите чрез споделяне).

Предвид възрастта на средностатистическия тиктокър, не е изненадващо, че повечето клипчета имат основната цел да забавляват и демонстрират талантите на своите създатели; едни танцуват, други правят смешни физиономии, трети се замерят с торти, четвърти правят номера на приятелите си или се търкалят по пода (за справка – предизвикателството на Джими Фалън с хаштаг #tumbleweedchallenge). Сериозните теми и активизмът са доста по-слабо застъпени, но периодично стават „вирални“ именно клипове, свързани с глобалното затопляне, опазването на околната среда, насилието, дискриминацията, неравенствата, хомо- и трансфобията и др.

 

 

Е. и М. са ученици в седми клас в столично средно училище. Тя е на 12, той на 13. На въпроса колко души в класа им имат TikTok, отговарят: „Почти всички.“ А колко имат Facebook? „Двама-трима души. Преди бяха повече, а тези, които още ползват, имат профили, за да общуват с родителите си.“ По-активен от двамата е М., а профилът на Е. не е публичен – тя заснема клипчета, които не са видими за никой друг, освен за нея – „просто за забавление“. Казва, че е попадала на видеа, свързани със социални теми – показват се във фийда ѝ, тъй като са придобили популярност. В класа на четвъртокласника Н. има няколко момичета, които също използват приложението.

Съгласно правилата за ползване на социалната мрежа минималната възраст на потребителите му е 13 години,

а профилите на лица под 18 години следва да са одобрени от родител или настойник. В началото на 2019-та обаче Федералната комисия по търговията (FTC) наложи на TikTok рекордна глоба в размер на близо 6 млн. долара във връзка с установено незаконно съхраняване на информация за лица под 13-годишна възраст в нарушение на Закона за защита на онлайн неприкосновеността на децата (COPPA).

Макар възрастовата група 16–24 г. да съставлява 41% от потребителите на приложението, а най-популярният профил да е на 17-годишната американка Лорън Грей с над 35 млн. последователи, в тази социална мрежа пребивават и десетки милиони възрастни. В TikTok се изявяват американски знаменитости като Кейти Пери, Рийз Уидърспуун, Уил Смит, скейт легендата Тони Хоук… Както и една немалка част от редакцията на „Уошингтън Поуст“.

Към днешна дата активните потребители на TikTok са над 500 млн. души (повече от тези на платформи като Reddit, Pinterest, Twitter, Linkedin, Snapchat) от 155 държави, а броят на свалянията на приложението надхвърли 1,5 млрд. За сравнение, на Instagram му отне шест години, за да достигне същия брой активни потребители, а на Facebook – близо четири.

Приложението стартира в Китай през 2016 г. под името Douyin – версия, предназначена само за тамошния пазар, в която съдържанието на публикациите задължително преминава през филтрите на китайските власти. Година по-късно социалната мрежа се клонира в ориентирания към световните пазари TikTok. Средното време, което потребителите прекарват в платформата на ден, е 52 минути, което също е важен показател от гледна точка на рекламодателите и инвеститорите (макар че на този етап TikTok, за разлика от Douyin, не монетизира от платена реклама, а от екстри, които потребителите могат да купуват директно през приложението).

Нито технологичните компании в Силициевата долина, нито американските власти могат да останат безразлични към обстоятелството, че

над 26 милиона от активните месечни потребители на китайската платформа са американски граждани,

като само през първото тримесечие на годината броят им се увеличи с над 13 млн. души, 60% от които са под 24-годишна възраст. Това е най-сваляното приложение в App Store и Google Play (с общо над 110 млн. сваляния в САЩ), а пазарната му оценка, обявена през октомври 2018 г., е 78 млрд. долара. Наред с TikTok, ByteDance притежава най-популярния агрегатор на новини в Китай (Toutiao) и се подготвя за първично публично предлагане на акции в Хонконг в началото на 2020 г.

Рязкото увеличаване на броя на потребителите на TikTok на западните пазари през 2018 г. си има своето обяснение, a именно придобиването от ByteDance на базираната в Санта Моника, Калифорния, социална мрежа Musical.ly и преливането на около 100 млн. регистрации от едната в другата платформа. Tази сделка за 1 млрд. долара и фактическите последици от нея дават половината отговор на въпроса защо през последните няколко месеца

експанзията на този китайски продукт се гледа под лупа от американското правителство и е обект на журналистически разследвания и от двете страни на океана.

В началото на ноември стана ясно, че Комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) към Министерството на финансите стартира т.нар. „преглед с оглед на националната сигурност“ във връзка с придобиването на Musical.ly. Тази сделка предизвиква опасения за прехвърляне на данните на американските потребители на сървърите на ByteDance в Пекин. Има опасения и за нарушаване правото на свобода на изразяване (цензура на постове по политически теми). Задействането на процедурата стана, след като лидерът на демократите в Сената на САЩ Чък Шумър и сенаторът от Републиканската партия Том Котън поискаха разследване на рисковете, които TikTok представлява за национална сигурност. В писмо до директора на националното разузнаване двамата изразяват тревога и от евентуална чуждестранна намеса в американската политика чрез пропагандни кампании, реализирани с приложението.

Малко по-рано този месец изпълнителният директор на TikTok Алекс Жу заяви в интервю за „Ню Йорк Таймс“, че Китай няма юрисдикция над съдържанието в приложението и че данните за потребителите не се споделят нито с китайските власти, нито дори с ByteDance. По официална информация данните на всички потребители на платформата се съхраняват във Вирджиния, САЩ, с резервни копия на сървъри в Сингапур. Запитан какво би направил, ако лично Си Дзинпин поиска от него да премахне определено съдържание в TikTok, Жу твърди, че би отказал. Същевременно анонимен източник, запознат с информацията, събрана от CFIUS, разкри, че

Жу вече е пряко подчинен на изпълнителния директор на ByteDance в Пекин, а не на заемащия аналогична длъжност в Douyin.

За да оперира дадено приложение на китайския пазар, то трябва да бъде проверено и одобрено от китайското Министерство на индустрията и информационните технологии и да се съобразява със строгите норми на китайските власти. Това означава, че единственото съдържание, което е достъпно за китайските потребители, трябва да представя китайското правителство в положителна светлина и да отговаря на определени морални норми; а всичко, което намирисва на бунт и може да се тълкува като неуважение към партията или проява на анархизъм, бива филтрирано.

Пример за това е премахването от Douyin на всяко съдържание, в което се споменава Прасето Пепа, тъй като в Китай образът на британския анимационен герой се асоциира с т.нар. „шъ хуей жън“ (shehuiren) – понятие, което се използва за представители на подривни субкултурни течения (като синоним на гангстери, хулигани).

Каква е причината в TikTok да има толкова малко видеоклипове, свързани с протестите в Хонконг, които доминират във водещите заглавия на международните издания от месеци,

питат се и от „Уошингтън Поуст“, и републиканският сенатор Марко Рубио. Месец преди писмото на Шумър и Котън той също поиска от CFIUS да направи проверка за усвояването на Musical.ly, след като именно CFIUS осуети продажбата на MoneyGram на китайската компания Ant Financial и принуди друга китайска компания да се откаже от контрола над приложението за гей срещи Grindr. В тази връзка Рубио написа в Twitter, че „всяка платформа, собственост на компания в Китай, която събира огромни количества данни за американците, е потенциална сериозна заплаха за нашата страна“. Критик на TikTok, разбира се, е и Марк Зукърбърг, който през 2018-та пусна неуспешен клонинг на TikTok, наречен Lasso, и също е на мнение, че китайският социално-медиен експорт налага цензура върху потребителите си извън Китай.

Според вътрешни документи, придобити от „Гардиън“, в които са описани правилата на модериране на съдържанието в TikTok, видеоклипове, в които се споменават теми табу в Китай, като протестите от 1989 г. на площад Тиенанмън, тибетската и тайванската независимост и духовната практика Фалун Гонг, подлежат на цензуриране. Бивш модератор на съдържание за платформата обаче твърди в интервю за „Ню Йорк Таймс“, че

мениджърите в Съединените щати са инструктирали модераторите да скриват видеоклипове, които включват всякакви политически послания или теми, а не само тези, свързани с Китай.

От ByteDance изтъкват, че тези правила, съгласно които цензурираното съдържание може да бъде премахнато или показването му да бъде ограничено само до потребителя, който го е създал, вече не са валидни. Те са били актуализирани през май, преди началото на настоящите протести в Хонконг, и действащите сега не се отнасят за конкретни държави или проблеми. Основната цел на строгите правила в началото е била приложението да се използва предимно за забавление, но с разпространението на TikTok в световен мащаб е направена преоценка на подхода към съдържанието и са наети местни служители „с разбиране за нюансите на всеки пазар“, казва се още в коментара на ByteDance.

За цензура върху съдържанието и по-конкретно върху постове, свързани с китайската политика, свидетелства актуален случай с блокиране на профила на американска тийнейджърка. В няколко последователни клипчета, „замаскирани“ като демонстрация на поставяне на изкуствени мигли, 17-годишната Фероза Азис обвинява Китай за затварянето на уйгури (тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай) в „концентрационни лагери“ и призовава да се повиши осведомеността за „следващия Холокост“. За съдбата на хилядите уйгури, задържани против волята им, индоктринирани и измъчвани в мрежа от лагери в северозападната китайска провинция Синдзян, светът научи от съвместно разследване на 17 медии, в т.ч. The New York Times, Le Monde и El Pais. Преди да бъдат свалени, постовете на тийнейджърката са изгледани повече от 9 млн. пъти.

Представители на TikTok взеха отношение по случая, твърдейки, че профилът на Фероза е бил блокиран не поради критиката ѝ към Китай, а защото с друг свой профил в приложението, достъпван от същото устройство, е нарушила правилата за ползване, включвайки изображение на Осама бин Ладен в свой пост. Впоследствие от платформата се извиниха на Фероза Азис за случая и по-специално за премахването на клиповете поради „човешка модераторска грешка“.

Проблемът с непрозрачността на модерацията на съдържание и на алгоритмите, чрез които се филтрират и „курират“ постовете в приложението, не се ограничава само до тази социална мрежа.

Същото важи за личните данни на потребителите, използването им за т.нар. профилиране и насочване на платени съобщения, включително и политическа реклама. Това, което отличава TikTok от Facebook, Instagram или Twitter, е аудиторията – предимно деца, и китайското ДНК на тази платформа. От това какви мерки ще бъдат взети за защита на цифровите и човешките права и за повишаване на медийната грамотност на потребителите на TikTok, зависи до голяма степен в каква среда ще растат, общуват и изграждат култура на участие, гражданска ангажираност и критично мислене новите поколения.

Хубаво е да се говори с децата. Вкъщи, в училище, чрез съобщения, ако щете (някои предпочитат). Спокойно и с разбиране, но най-вече – с искрен интерес към това, което ги вълнува, и с уважение към начина им на изразяване и взаимодействие с останалите. Да се гледа на TikTok като на следващия „Син кит“ е нелепо и неправилно. Също така неправилно е да се възприемат тийнейджъри на 15–16 години като твърде незрели, за да бъдат въвлечени в по-сериозни теми като политическото потисничество, цензурата, погазването и понякога трудните баланси на основните човешки права.

Заглавно изображение: pxhere

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Джои Ито и помръкналият блясък на чистия ум

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/joi-ito-i-pomruknaliyat-blyasuk-na-chistiya-um/

Sic transit gloria mundi. „Така отминава земната слава.“ С поредица от грешни преценки, приспана съвест и неетични действия (независимо от намеренията). И това застига не само онези, от които обществото иска и трябва да се освободи – хора, концентрирали неимоверна власт и влияние, заплащайки както с човешкото в себе си, така и с безмилостно погубване на човешки съдби, – но и онези, в които сме припознали светлите умове и прогресивни мислители, държащи ключа към красивия нов свят.

В първата седмица на септември Джои Ито подаде оставка като директор на медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт (MIT Media Lab) и се оттегли от управителните съвети на MIT Technology Review, Фондация „Макартър“, Фондация „Джон С. и Джеймс Л. Найт“ и компанията собственик на „Ню Йорк Таймс“, от позицията на гостуващ професор в Юридическото училище към Харвардския университет и от много други постове от подобен калибър.

Името му изчезна от редица официални страници на реномирани институции, сякаш никога не е имал нещо общо с никоя от тях. Име, срещу което стои дълъг списък с признания и титли, сред които: член на „Киберелита“ (сп. Time, 1997), „един от 25-те най-влиятелни хора в Мрежата“ (Business week, 2008), „един от 100-те най-добри глобални мислители“ (сп. Foreign Policy, 2011), носител на наградата за цялостен принос от Оксфордския интернет институт за ролята му на един от водещите световни защитници на свободата в Интернет (2011), член на Залата на славата на SXSW Interactive Festival (2013), член на Американската академия за изкуства и науки, и други.

Профилът на Джои Ито на сайта на Фондация „Найт“ връща грешка за несъществуваща страница

Каква е причината кариерата и репутацията на този дълбоко уважаван човек да се сринат така позорно? Всичко е следствие от разкритието, че Ито е приемал дарения за изследователската си дейност от Джефри Епстийн – човек, срещу когото многократно са повдигани обвинения и е осъждан за сексуални посегателства и трафик на непълнолетни с цел сексуална експлоатация.

Кой е Джои Ито?

Роден в Киото през 1966 година, учил в Токио и САЩ, Джоичи (Джои) Ито е представител на първото поколение, което израства с Интернет. Не завършва образованието си в университетите в Тъфтс и Чикаго, но е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ от Тъфтс, а през 2018 г. успешно защитава докторат в токийския университет „Кейо“. Името му се свързва с организацията за управление на интернет Icann и повече от дузина онлайн платформи като Flickr, Last.fm, Wikia, Kickstarter и Twitter, в които е ранен инвеститор. Ито е един от пионерите в движението за отворен код (open source), бивш член на борда на Mozilla Foundation и ключова фигура в Creative Commons – организацията с нестопанска цел, на която светът дължи лицензите за свободно споделяне на творческо съдържание.

През 2011 г., на 44-годишна възраст, Ито е избран за директор на MIT Media Lab. От самото ѝ основаване преди повече от 30 години медийната лаборатория се утвърждава като един от водещите хъбове за компютърни науки и иновации в цифровите медии в света и се самоопределя като „антидисциплинарна изследователска общност“, която анализира „по-дълбоките последици от това докъде са ни довели създаването и внедряването на нови технологии“.

Предпочетен измежду повече от 250 кандидати, Ито идва в момент, в който набирането на средства за финансирането на работата на лабораторията е в затруднение и се явява основен приоритет. Негова е заслугата за връщането на интереса към лабораторията след финансовата криза както от страна на търсещите образование в сферата на компютърните технологии, така и на меценатите, които чрез регулярни дарения в такъв тип институции инвестират в науката и техническия прогрес. Някои от тези меценати обаче печелят парите си по непрозрачен начин и влагат „безвъзмездно“ част от тях с различни мотиви – като например за да реабилитират публичния си образ чрез позитивна публичност или за да създадат мрежа от контакти.

Алчен или наивен?

От кои е Ито, когато е взел дълбоко погрешното решение да приеме многократно дарения от Епстийн? Става дума за около 1,7 млн. долара, от които 525 хил. долара, дарени анонимно на лабораторията, и 1,2 млн. долара за собствените инвестиционни фондове на Ито; както и за посредничеството на Епстийн за уреждането на дарения от други хора на обща стойност 7,5 млн. долара.

През 2008 г. Джефри Епстийн е осъден за първи път на лишаване от свобода, след като се признава за виновен по повдигнатите му обвинения за склоняване на непълнолетни лица към проституция. През 2011 г., когато става директор на Media Lab, Ито е бил наясно с криминалното досие и присъдата на Епстийн. Всички, които от този момент нататък са се озовавали по едно и също време на едно и също място с Епстийн, би трябвало да са знаели що за човек е той. (Е, може би не всички подробности, като например убеждението му, че за да не се пренасели планетата, живеещите в най-голяма бедност трябва да бъдат оставени да умират; или болните му фантазии за трансхуманизъм и евгеника, които е смятал да реализира, като превърне имението си в Ню Мексико във ферма за разплод, използвайки собственото си ДНК.)

На 6 юли т.г. Джефри Епстийн бе арестуван по обвинения за секс трафик на непълнолетни момичета. Месец по-късно е намерен мъртъв в затворническата си килия. Заключението на патолога е, че се е самоубил. Около смъртта му обаче има неизяснени обстоятелства и точната ѝ причина все още се разследва.

Какво обаче е знаел Ито през годините, какви решения е взел по отношение на даренията на Епстийн, с кого се е консултирал и си е сътрудничил в MIT? И къде са разминаванията между твърденията в изявлението му от 15 август т.г. и фактите, за които свидетелстват бивши и настоящи преподаватели и служители на лабораторията, както и водената от него кореспонденция и документи?

Изобличаването

На 6 септември 2019 г. „Ню Йоркър“ публикува разследване по темата на Ронан Фароу – американския журналист, отличен с Пулицър за разгласването на случаите на сексуално насилие на Харви Уайнстийн. Публикацията му хвърля светлина върху взаимоотношенията между Ито и Епстийн (които са били по-интензивни, отколкото ги представя Ито), договорените суми и в някои случаи, конкретното им предназначение. Материалът изобличава подхода към тези дарения, вписани като анонимни, тъй като Епстийн е бил в списъка на MIT на дисквалифицираните дарители.

Ито обаче не е действал на своя глава. На 12 септември президентът на MIT Рафаел Райф оповести първоначалните резултати от започналото разследване за даренията на Епстийн, свидетелстващи за собственото му участие в процедурата. Само няколко седмици след като е заел най-високия пост в института през лятото на 2012 година, Райф е сложил подписа си под стандартно благодарствено писмо до Епстийн. Нещо повече – висшите членове на администрацията са били запознати с даренията, които медийната лаборатория е получила от фондациите на Епстийн между 2013 и 2017 г. Те също са имали своите шансове да преразгледат становището на Ито относно това дали човек с присъдата на Епстийн е подходящ дарител, или не.

Въпреки това Ито не се е ползвал с (негласната) подкрепа на всички – някои служители и изследователи в Media Lab не са били безразлични към участието на Епстийн и са декларирали ясно позицията си. Между тях е Сигни Суенсън – бивша служителка в Media Lab, която се е обърнала към организацията Whistleblower Aid и е един от основните информатори на Фароу. Също и двама изследователи (в т.ч. публикувалият в Medium статия по темата Итън Зукерман), напуснали института след изявлението на Ито от август, в което той се извинява за допуснатата грешка, но не дава заявка, че обмисля оттегляне от поста си. До излизането на статията в „Ню Йоркър“.

Въпросите, които остават

След публикуването на журналистическото разследване и реакциите, които предизвиква, решението на Ито да се оттегли от постовете, които заема, изглежда като единственото възможно. Но то повдига въпроси, които не бива да бъдат оставeни да се разсеят в забравата. Като например: нима само Ито, очевидно по собствена воля, е бил оплетен в мрежата на Епстийн? И защо само той – човек, оценяван толкова високо в продължение на години, получава подобна обществена присъда, чиито потенциални последици изглеждат много по-тежки от тези от присъдата на Епстийн от 2008-ма? Надценен ли е бил?

Надценяван ли е от хора като проф. Лорънс Лесиг, oснователя на Creative Commons и на Станфордския център за изследване на Интернета и обществото, защитник на свободната информация и професор по право и лидерство в Юридическото училище в Харвард, комуто Wired даде прозвището „Елвис на киберправото“?

Лорънс Лесиг и Джои Ито. Снимка: LAI Ryanne

Подобно на Зукерман, Лари Лесиг публикува обширен коментар в Medium, в който обаче заема позиция на убеден защитник на Ито. Самият Лесиг разкри преди време, че е бил жертва на сексуално посегателство като дете, но въпреки това не се е опитал да разубеди Ито да вземе пари от Епстийн, доверявайки се на преценката му, че щедро даряващият финансист е оставил педофилията и всичко останало зад гърба си.

В статията си Лесиг говори за практиките на финансиране на университети и представя класификация на различните видове донори според това как печелят парите си и какви са мотивите им да упражняват филантропия. Той извежда четири категории донори, като поставя Епстийн в третата: хора, които са престъпници, но чието богатство не произтича от престъпленията им (за разлика от четвъртия тип, които са забогатели от незаконни и/или неморални действия). В случай че парите са „мръсни“, анонимността е единственото правилно решение, убеден е Лесиг. А според това, което самият той знае за случая (и което се потвърждава от разследването), администрацията на MIT е дала зелена светлина на Ито именно при условие че дарението на Епстийн бъде анонимно.

Епстийн впрочем е дарявал и на Харвард – суми, които ръководството на университета, за разлика от това на MIT, не възнамерява да върне. Самият основател на Media Lab, архитектът Никълъс Негропонте, обяви, че лично е казал на Ито да приеме парите на Епстийн и че от позицията на онова, което е знаел тогава, отново би постъпил по този начин. Затова и Лесиг задава същия въпрос: защо Ито?

Възникват и още въпроси: къде започва и къде свършва виновността в случаи като този? Къде в мрежата от хора, намиращи се в определени отношения и зависимости, свършва вината на онези, които са били индиферентни или безкритични? Кой и как би могъл да измери тази вина, за да накаже едни и оневини други? Съучастник ли е Лесиг на моралното престъпление на Ито? И по-морални и по-ценни за обществото ли са онези, които критикуват безпощадно и единия, и другия от позицията на хора, които никога не са се изправяли пред подобни решения?

Според Лорънс загубата за MIT в лицето на Ито е огромна. И няма да промени нищо, освен стратегията на онези, които подобно на него са сгрешили и знаят, че могат да изгубят всичко. Те, отделни личности или цели институции, просто ще изчакват бурята да отмине, снишавайки се.

 

Заглавна снимка: Roger Barnett (CC BY 2.0)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Горящи китайци

Post Syndicated from Чън Циу-фан original https://toest.bg/goryashti-kitaytsi/

Ако има нещо неизменно в света, това е промяната. Така американският учен Бъртън Уотсън обобщава духа на китайската историография в биографичната книга за историка Съма Циен.

Това отношение към времето изглежда естествено битуващо в най-старата жива цивилизация. „Китайците не срещат никакви пречки при попиването на нови технологии и начини на живот“, пише Ю Хуа. Може би най-доброто доказателство са последните четири десетилетия, през които страната се преобразява и преобразява – до неузнаваемост и без обозрим завършек.

След 1978 г., когато Дън Сяопин инициира реформите, с които изважда Китай от икономическата кома на „Културната революция“ и започва преход от планова икономика към свободен пазар, за две десетилетия страната се превръща във фабриката на света, а за още две – във втора световна икономика и лидер в технологичните изследвания и нововъведения.

На този фон през последните години се надига вълна от научнофантастична литература. Развивана от шепа ентусиасти в продължение на десетилетия, напоследък тя навлиза твърдо в китайския мейнстрийм, а постепенно се налага и като един от малкото успешни културни износи с автори като Лиу Цъсин и Хао Дзин-фан, които въобразяват възможни бъдещи посоки на промяна в китайското и въобще човешкото общество вследствие на развиващите се технологии. 

Сред най-обсъжданите научнофантастични писатели в момента е и Чън Циу-фан, предприемач и бивш служител в китайския клон на Google. Следващото попълнение в поредицата ни „Китай отвътре“ е негово есе, написано на китайски в края на 2018 г. и публикувано на английски в брой 7 на списанието за технологии Logic.


Всяка година в края на aвгуст корозивната пръст на пустинята в щата Невада посреща хиляди поклонници, наричащи себе си горячи. С каравани, частни самолети или причудливи карнавални камиони, те пристигат в Блек Рок Сити – града, който съществува само девет дни в годината. Има артинсталации, целонощни рейв партита и всевъзможни други събития: от йога и медитация, през уроци по садомазохизъм и оргии, до демонстрации на изкуствен интелект и какво ли не. Тук не съществуват търговски транзакции – с пари можеш да си купиш единствено лед и кафе, всичко останало се разменя свободно или се предоставя безвъзмездно. Можеш да получиш хляб и пиене дори срещу прегръдка или песен.

Това е легендарният фестивал „Горящият човек“ – едно колективно утопично представление. Тазгодишната му тема е заимствана от заглавието на сборника на Айзък Азимов от 1950-та „Аз, роботът“. Обсъждат се всякакви етични проблеми за отношенията между роботите и хората, сякаш като отклик на глобалната мания по изкуствения интелект.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Навярно именно темата е привлякла множество китайски предприемачи и инвеститори от технологичната сфера. От предишни репортажи за „Горящият човек“ се вижда, че на сухото езеро са идвали Лари Пейдж, Джеф Безос, Марк Зукърбърг и Илон Мъск – все хора, възприемани от китайските технологични предприемачи като герои на нашето време. Освен това много предишни участници са отдавали успехите на собствените си проекти на вдъхновението, получено от „Горящият човек“. Не може да не се отбележи, че това съвършено сливане на тотемна почит и утилитаризъм е нещо доста китайско.

Заедно с приятели от цял свят тази година и аз станах горяч новак. Макар и да бях запознат с десетте принципа на фестивала, съвсем друго беше лично да изпитам особеното усещане за ред, произтичащ от безредието – изживяване, възможно най-далеч от живота в китайското общество с неговите всевъзможни правила и строг контрол. Трябваха ми цели няколко дни, за да съумея да се потопя в него и да започна да се радвам на „технохипи веселието“.

Не можех да сдържа любопитството си към всичките китайски предприемачи и инвеститори, долетели с чартърни полети чак дотук. Сред тях имаше участници в предприемачески лагери, организирани от китайски интернет гигант, както и 70 основатели на компании, доведени от водещо китайско дружество за рисков капитал, което беше инвестирало в техните стартъпи. Предварително наета компания им беше подготвила скъпи климатизирани капсули с огромни запаси от храна, питейна вода и алкохолни напитки, а в един от лагерите имаше дори зала за караоке.

Натиснете тук за да видите презентацията.

В първите дни обаче тези разточителни за един традиционен горяч удобства стояха неизползвани, докато на четвъртия ден нашите китайски гости не запристигаха със закъснение. Доколкото разбрах, най-скъпото място е струвало 20 000 долара, при положение че обикновеният билет за фестивала е само 425 долара.

Разбира се, непасващите на фестивала привилегированост и консумеризъм са проявявани и преди от елита на Силициевата долина, заради което не са му спестявани критиките. Разликата е, че голяма част от китайците като че ли изобщо не познават фестивала, а повечето от тях дори нямат интерес да разберат и уважат така наречения дух на горяча. Те гледат на фестивала или като на извънзаконен терен за лов на сексуални стимули, или като на поредното ваканционно селище за установяване на бизнес контакти, при което внасят определени чужди привички, особено китайски.

И така виждаме следните сцени: повечето хора лежат в климатизираните си капсули, пият студени питиета и играят на телефоните си (дори да няма сигнал); представят се с титли от сорта на „изпълнителен директор“; снимат чуждите голи тела без разрешение; извършват вербален сексуален тормоз върху горячи от другия пол под формата на покани за „оргийната шатра“; отказват да споделят храната си и дори наричат другите горячи „сервитьори“; отказват да вземат участие в колективни трудови дейности; организират предприемачески лагери на територията на фестивала; хвърлят си боклуците и плюят по земята, и т.н.

Въпреки че друга група китайци, повечето милениали, се стараеха да им обяснят принципите на фестивала (радикално приемане, даряване, декомерсиализация, самообновление, себеизразяване, принос към общността, гражданска отговорност, неоставяне на отпечатък, активно участие и непосредственост), опитите им оставаха почти без резултат.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Този елит, представителен за новата епоха на китайския научно-технологичен подем, сякаш е еманация на по-големи енергии в обществото. Поведението им ме подсети за няколко скорошни случая, които предизвикаха разпалени реакции в Китай.

На 7 август 2018 г. основателят и изпълнителен директор на китайската търсачка Baidu Ли Йен-хун публикува в социалната мрежа WeChat мнение относно слуховете за завръщането на Google на китайския пазар: „Ако Google решат да се върнат в Китай, ние имаме пълната самоувереност отново да се изправим срещу тях и отново да ги победим.“ Публикацията предизвика остри ответни реакции заради качеството на търсене и фалшивите реклами в Baidu. Преди две години студентът Уей Дзъ-си почина вследствие на лечебни процедури срещу рак в клиника, промотирана в търсачката. Акциите на Baidu се сринаха с 15%, а в момента фалшивите медицински реклами продължават да излизат като резултати в очакване на поредната жертва.

На 25 август едно двайсетгодишно момиче от провинция Джъдзян беше изнасилено и убито от шофьор на Didi (нещо като UberPool и Lyft Line). Причината за силния обществен гняв този път беше, че това е вторият подобен случай за платформата в рамките само на 100 дни. Като първо голямо приложение за споделено пътуване Didi остава с множество неразрешени проблеми с уязвимостта – в продуктовия дизайн, шофьорската пресявка и клиентското обслужване. На всичкото отгоре излезе наяве и изказването на бивш директор на компанията, в което той говори за планувания продукт като за „секси социална платформа“. Заради огромния обществен отпор Didi реши временно да свали услугата за споделено пътуване, за да извърши необходимите промени, но това нямаше как да спре потребителите, които масово деинсталираха приложението.

Третият експлозивен случай стана точно по време на „Горящият човек“. Ли Цян-дун, основателят на технологичния гигант за електронна търговия JD.com с пазарна стойност 310 млрд. долара, беше обвинен в сексуално посегателство в САЩ, при което акциите на JD.com паднаха от 31,30 долара на 31 август до 26,95 долара на 7 септември, изпарявайки по този начин 43 млрд. долара от пазарната стойност на компанията. Макар и това да не беше свързано с реалните услуги на предприятието, случаят възбуди общественото въображение и предизвика колективни критики към новата богаташка класа на китайските технологични предприемачи.

Натиснете тук за да видите презентацията.

През последните двайсет години китайската технологична индустрия се изстреля устремно нагоре. Понятия като „вълча природа“, „дивашко израстване“, „интелектуален ъпгрейд“, „нискоизмерен удар“ (заето от прочутия научнофантастичен роман на Лиу Цъсин „Трите тела“) са непрекъснато в устите на китайските предприемачи. Те приличат на откривателите на Новия континент – представят си, че са глутница вълци насред Монголското плато, които могат да се преборят за оцеляване и победа единствено чрез кръвопролитие, плячкосване и териториално разширение.

Обективно погледнато, тези предприятия действително дадоха огромен тласък на технологичния прогрес на Китай, а и на целия свят. В един неоповестен доклад от изследване на Китайския институт за икономическо развитие се вижда, че между 1995 и 2015 г. близо 85% от всички китайски инвестиции в технологични развойни дейности са направени от частни предприятия, а не от правителството, което далеч надвишава процентите в страни като САЩ, Англия и Франция, където те варират между 50 и 60%.

В повечето китайски градове вече почти няма пари в брой – всички плащания се извършват през телефоните и дори уличните продавачи на печени батати имат картонена табела с QR код. А заради дългогодишното отразяване в масмедиите технологии като изкуствен интелект, виртуална реалност, генетични тестове и блокчейн вече са дълбоко внедрени в умовете на обикновените хора.

Китайците са луди по новите технологии, вярват в тях, разчитат на тях и изцяло, дори прекомерно се възползват от удобствата, произлизащи от тях. Същевременно обаче лесно забравят възможните негативни ефекти, например намесата в личното пространство и заблудите вследствие на отклонения в данните.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Преди няколко хиляди години Джуандзъ е казал: „Да ползваме нещата, вместо да бъдем ползвани от тях“, с което простичко е изразил презумпцията си за властовите отношения между човека и материалната цивилизация. Традиционната китайска идея за „извличане на мъдрост от вникването в същината на нещата“ обаче така и не поражда модерна научна мисъл.

Въпросът за отношенията между хората и технологиите влиза в полезрението на китайците едва през последните четирийсет години (след реформите и отварянето през 1978-ма). Що се отнася до усъвършенстването на регулациите на правно и политическо равнище, това се случва постепенно през последните двайсет години, и то само заради скоростното развитие на технологиите в страната. А заради липсата на такива регулации повечето китайски технологични предприятия все още са много изостанали в етично отношение, нямат и желание за саморефлексия по този въпрос.

Когато обаче пазарната среда се насити и стотиците милиони потребители натрупат повече опит и разбиране за технологиите, китайските компании ще трябва да платят цената за своята незрялост. В същото време активната намеса на правителството, изразяваща се в нови закони и регулации, ще продължава все повече да затруднява технологичните компании. Например стриктният контрол върху интернет игрите, наложен тази година от правителството, косвено доведе до смайващия срив от 1,2 трилиона хонконгски долара в пазарната стойност на Tencent.

Натиснете тук за да видите презентацията.

При все това технологичното предприемачество продължава да е най-съблазнителната област. В нашия лагер имаше двама предприемачи, съответно от Пекин и Ханджоу, които бяха дошли на фестивала в търсене на вдъхновение за новите си начинания.

Господин Мяо, който не беше много на „ти“ с английския, денем се размотаваше със „Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, вечер се поклащаше неловко на рейв партитата и всеки ден се връщаше с нови открития и впечатления: „Има будка за целувки, където всеки може да се целуне с непознат!“ На основаната от него платформа за местни услуги ѝ предстоеше излизане на северноамериканския пазар и тук той търсеше някакво културно единение.

Господин Ян пък беше инженер в една от най-нашумелите китайски платформи за кратки клипове. Той си въобразяваше, че „Горящият човек“ представлява някакво огромно TED Talk събитие, съответно преживяваше разочарование след разочарование: „Онези не обсъждат „Светът е плосък“ на Томас Фрийдман, а наистина вярват, че светът е голяма дъска!“

Въпреки че господин Мяо и господин Ян по всяка вероятност са си заминали от фестивала разочаровани, вярвам, че изживяването ги е накарало да се позамислят за отвореността и толерантността. Първият постепенно прие идеята, че хората могат да се разхождат голи или да се целуват с непознати, ако желаят. А вторият се сприятели с един съсед, който черпеше с марихуанови бисквити, после се разговори с друг, който се оказа ИТ специалист.

На фестивала се нaтъкнах и на няколко основатели на част от водещите китайски технологични компании. Те вече имаха по-задълбочени размисли. Уан Сяо-чуан от търсачката Sogou ми каза: „В тази утопична комуна можем да изпитаме изгубените или изкривените в цивилизованото общество културни ценности и принципи. Всеки от нас си отнася част от тях обратно и те му помагат да е по-креативен и по-силен в ежедневния си живот.“

Натиснете тук за да видите презентацията.

В последната нощ на фестивала беше запалена „Галактика“ – огромната дървена структура, наподобяваща междузвездна мъглявина, наричана още „Храмът“. По традиция множество горячи поставят вътре снимки или предмети, свързани с техни починали близки, придружени с възпоменателно послание, които също изгарят в огъня. Всички насядахме върху пустинните пясъци, надигнали глави към възвисяващите се пламъци и необятния космос. Сякаш се върнахме в праисторическите времена и също като предците си копнеехме да се свържем с божествата и с духовете на мъртвите, за да прогоним самотата си.

На фона на пламъците някой се провикна: „Thank you, Larry!“ Последваха го още хора, които просълзени завикаха същото. Те отдаваха почит на родоначалника на всичко това, Лари Харви, споминал се през тази година. В една своя реч от 98-ма той казва: „Това е един реален аналог на киберпространството, но и не е съвсем същото, тъй като липсват анонимността и опосредстваността на интернет. Мястото свързва хората един с друг… Светът се променя с главозамайваща скорост и тук се учим на необходимите умения за оцеляване. Става дума за радикално себеизразяване и радикална самодостатъчност.“ Точно това усетих през осемте дни.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Постройките се разглобиха, арт инсталациите се демонтираха, караваните си заминаха – пустинята придоби изначалния си вид и Млечният път се появи отново на небето. Групи горячи доброволно обикаляха пясъците, за да дооберат човешките отпадъци. И най-миниатюрното стъкълце трябваше да се отнесе. „Не оставяй следа.“

А в китайския лагер група младежи разпалено обсъждаха надеждата си догодина да се въведе система за отсяване, така че да се допускат само хора, които действително споделят ценностите на фестивала и носят горящия дух в себе си. Те изразиха желание да издигнат арт инсталация и лагер, въплъщаващи автентичната китайската култура, така че всички горячи с интерес към Китай да могат да се потопят в нея.

Съгласие. Тази дума изникваше непрекъснато в разговора им. Тя представлява уважението към другите хора, общности и култури. Може би китайските предприемачи понякога ще се присещат за нея след завръщането си в родината и може би ще внедрят това уважение в бъдещите си продукти и услуги, така че технологиите да обслужват по-добре всеки отделен човек. А може би съм твърде голям оптимист.

Ще се върна ли догодина, питам се. Мисля, че да. Понеже най-добрият начин да се промени бъдещето е да се превърнеш в част от него. А аз бих желал да стана по-добър китайски горяч.

Снимките са стопкадри от краткия филм на Phantom Aerial Productions и от видеото на Galactic Seabass за фестивала „Горящият човек“ през 2018 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Васил Колев: „Може да се окаже, че трябва да има един общ ИТ отдел на държавата“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/vasil-kolev-interview/

Васил Колев е ИТ експерт, част от основния екип на Фондация „Отворени проекти“, която организира ежегодната технологична конференция OpenFest, и е сред ветераните поддръжници на идеята за използване на свободен софтуер и софтуер с отворен код в България и в държавната ни администрация.

Повод да разговаряме с него е петиция, инициирана от български ИТ специалисти след случая #НАПлийкс. Подписалите я призовават за отваряне на кода на държавните софтуерни системи с цел по-висока степен на контрол и прозрачност, съответно по-добро качество и повишена сигурност. Не на последно място, има текст в Закона за електронното управление (чл. 58а, т. 1), който изисква в случаите, когато предметът на една държавна поръчка включва разработване на компютърни програми, те да отговарят на критериите за софтуер с отворен код. Васил е сред поддръжниците на петицията и понеже с него сме колеги и се познаваме от почти две десетилетия, разговаряме на „ти“.


Йовко Ламбрев: Случаят #НАПлийкс провокира различни реакции в обществото и една от тях бе петицията на български ИТ специалисти и разработчици, която призовава за пореден път софтуерът, внедрен или внедряван за нуждите на държавната администрация, да бъде с отворен код. Ти си един от експертите, подкрепили петицията, която е доста емоционална и може би ѝ липсва малко повече аргументация и прагматичност. Би ли споделил своите лични виждания в тази посока?

Васил Колев: Отварянето на кода е първата стъпка. Следващата е да се види от обществото и да се коментира, като се даде гласност на процеса.

Ние всъщност имаме закон, който задължава всичкият нов софтуер, който се пише, да бъде с отворен код – и вече има някакви публикувани неща. В една своя лекция дори споменах единия проект, който е писан зле, без да се знае как се ползва Git, и като цяло е трагичен. Доколкото знам, той не е бил приет от възложителя. Има друг проект, който е правен както трябва, и чак на моменти радва колко прегледно работят хората по него.

Подобно публикуване дава възможност на други хора да помогнат на експертите в системата (а и извън нея) да оценят доколко нещо е добре направено, правилно разписано или трябва да бъде „изведено отзад и разстреляно“. Надеждата ми е, че с повече публикувани така системи по-лесно ще можем да виждаме какво става, да рапортуваме „бъгове“ (програмни грешки – б.р.) и даже да ги оправяме.

Самата петиция би могла да доведе до това целият код, който е бил написан някога за държавата, да стане публичен.

От това има допълнителни ползи – например ако изпълнителят вече не съществува, а трябва нещо да се оправи спешно, процесът се улеснява. От друга страна, да се публикува този код без одит означава да покажем всичките му „дупки“ на някакво количество заинтересувани хора. Аз съм подписал петицията, понеже второто не ме притеснява и тези дупки биват открити така или иначе (както показа и случаят с НАП), а един предварителен одит може да се окаже много полезен.

ЙЛ: Иначе казано, само отварянето на кода на един софтуер не гарантира автоматично по-висока сигурност. Особено ако това е изолирана мярка извън общия контекст. Какво според теб трябва да направи държавата, за да започне да се грижи за киберсигурността на институциите (а оттам – и за тази на гражданите си) като всеобхватен процес, който непрекъснато е в развитие?

ВК: Най-малкото, трябва да има някой отговорен за това. Опитът на индустрията показва, че киберсигурността не е тривиален въпрос, особено ако става дума за ниво държава, където и атакуващите по-често са други държави или силно мотивирани/способни организации.

Вероятният правилен подход би бил итеративен, с взимане на някакви мерки, изпробването им, оценяването на резултата и разширяване/премахване в зависимост от него. Това обаче би бил дълъг, болезнен процес и не очаквам да се намерят много хора, които биха поели отговорност. По-скоро ще има всеобхватни програми/решения, които ще работят частично и ще бъдат замествани пак от такива, които ще работят частично другаде, вместо да се надгражда върху предишното. Ако това се избегне, има някаква надежда да се стигне до работеща система.

ЙЛ: Решаването на проблеми на парче е познат подход не само у нас, но често води до силно неефективно пилеене на обществени средства без видими резултати. Ако се върнем към драмата с Търговския регистър от миналото лято, тогава бяха взети някакви решения, които и до днес не са пуснати в действие. Отделен въпрос е и колко бяха обмислени и дискутирани на експертно ниво. От друга страна, гражданите основателно остават с впечатлението, че това са поредните „пари на вятъра“, които пък, както е практика, са насочени към няколко големи и близки до властта фирми. Мислиш ли, че има място за експертни или консултативни съвети към някои от ключовите структури, например към Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), съставени от външни за организацията специалисти?

ВК: На теория структурата, която трябва да консултира, е точно ДАЕУ. Но вероятно би им било полезно да имат към себе си консултативен съвет, най-малкото защото по никакъв начин не могат да предложат дори близки до конкурентните заплати в индустрията и по неволя начинът да имат подходящи хора е те да са на практика доброволци и да дават от свободното си време. От друга страна,

не мисля, че в момента точно информираност и експертно мнение е това, което липсва – липсва политическа воля и желание за действие в самата администрация,

основно поради страха от това какво следва след евентуална грешка, поради което проектите дори за тривиални неща най-често се дават на външни изпълнители.

ЙЛ: А по отношение на ИТ сигурността? Ако разчитаме на държавна структура по киберсигурност, тя лесно може да бъде вкарана в капана на това да пише „удобни“ доклади след своите одити или да бъде принудена да „затваря очи“. Дали не е крайно време да се формира експертна група по киберсигурност, която да предписва минимални изисквания за ИТ сигурност и динамично да следи за изпълнението им? 

ВК: Има добър пример, идващ от ДАЕУ, за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. Експертна група би могла в един отворен процес да дава препоръки за изискванията и практиките, но следенето за изпълнението трябва да се осъществява от орган с правомощия, което само по себе си е сложна задача в нашите държавни структури, понеже всеки такъв орган става много удобен за политически натиск.

Има нужда от цялостна рамка (включваща вероятно и някои съдилища) за одит, проследяване на корекциите и ако трябва – изземване на определени функции от ИТ отделите

на несправящите се структури и предаването им на ДАЕУ или контрактор. Най-накрая може да се окаже, че трябва да има един общ ИТ отдел на държавата, който да поеме функциите и да носи отговорност. В момента тази роля се изпълнява от „Информационно обслужване“ АД, но не е добре регламентирана. А те просто са единствената българска фирма с достатъчно ресурси и държавното участие при тях помага за следване (поне донякъде) на националния интерес.

ЙЛ: Случаят #НАПлийкс за пореден път връща общественото внимание върху темата за полезността и смисъла от държавните агенции, звена и структури. След такава криза, особено когато отговорните лица отказаха да поемат политическата и управленската си вина и отговорността за нея, често се случва „покрай сухото да изгори и суровото“. Ти си имал допирни точки с колеги от държавната администрация, които се опитват да правят нещата по правилен начин, и такива ситуации обезценяват незаслужено точно техните усилия. Би ли споделил впечатления? И може би някои позитивни примери, които не се виждат от обществото ни, понеже то няма поглед върху детайлите.

ВК: Без да цитирам имена и без да претендирам за много голям досег с такива хора, мога да кажа, че има и от двата вида – има хора, които искат да си свършат кадърно работата; има и такива, за които е нужен топ, за да ги размърдаш. Не помага и това, че сякаш съществуват екипи, които могат да реагират в извънработно време на проблем, което от своя страна обезсмисля голяма част от всевъзможните мерки, които могат да се вземат на тема сигурност, надеждност на услугите и т.н. Виждал съм дори умишлено пречене да се реши проблем в извънработно време – нещо, което е тотално немислимо в недържавната част на индустрията.

Като добавим към това и нивото на заплатите в администрацията…

Наскоро имаше обява в сайта на ДАЕУ за системен администратор и заплатата беше около 600 лв. Не мисля, че човек с нужната квалификация за това би се съгласил да работи за под 3000 лв., да не говорим за размерите на отговорността в ДАЕУ. Имайки предвид, че заплатите в администрацията поне официално са 5–10 пъти по-ниски, отколкото в индустрията, ми е трудно да си обясня как съществуват и малкото мотивирани хора, които откривам там.

Заглавна снимка: Markus Spiske

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ЕС е голям и дезинформация дебне отвсякъде

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/eu-disinformation-report/

В края на май т.г. в 28-те държави членки на Европейския съюз се проведоха деветите избори за Европейски парламент. С рекордна за последните 20 години избирателна активност (почти 51%) бе определен съставът на единствената пряко избираема от гражданите институция на ЕС. Като едно от големите предизвикателства бе посочена

опасността от манипулиране на информацията и респективно на обществения дебат, на чиято база имащите право на глас вземат решение кого да подкрепят.

Достатъчно е да се спомене докладът на Freedom House от 2017 г., според който над 30 държави си служат с различни техники за влияние чрез онлайн съдържание, в т.ч. дезинформация; или да се припомнят мащабите на случая Facebook/Cambridge Analytica, за да стане ясно защо това действително е една най-сериозните заплахи за демократичните процеси в ЕС и в частност за интегритета на проведените през май избори.

Дефинирана като „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да бъде подведена обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“, дезинформацията се привежда в действие по много и най-различни начини. Превземането на акаунти в социалните медии, мащабното внедряване на ботове, „фермите“ за фалшиви новини, микропрофилирането в разпространението на съобщения, касаещи партии или отделни кандидати, чрез незаконна употреба на лични данни, са само част от тях.

Дезинформация се разпространява и чрез традиционните медии, но социалните мрежи са средата с най-ниска защита,

най-слаби правила, както и с предпоставки за усилване на ефекта на информационния безпорядък поради „дефекти в дизайна“ и възприетия бизнес модел. По тази причина ограничаването на дезинформацията неминуемо минава през сътрудничеството с Google, Facebook и Twitter. Трите технологични гиганта едновременно станаха страни по Кодекса за добри практики от септември 2018 г., чрез който се ангажираха с проблема, и в периода януари–май 2019 г. всеки месец докладваха на ЕК за напредъка по предприетите мерки.

Този кодекс обаче е само един от компонентите на комплексната рамка за справяне с проблема, разработена от Европейската комисия и върховния представител на Съюза в плана за действие срещу дезинформацията. Дезинформацията стана обект на засилени координирани мерки от страна на европейските институции и държавите членки през 12-те месеца преди изборите за ЕП, но ЕС припознава и адресира опасността от онлайн дезинформационни кампании, и по-конкретно тези, провеждани от Русия, още през 2015 г., когато е сформирана Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство (East StratCom Task Force).

Година по-късно е създадена и съвместна (на ЕК и върховния представител) рамка за борба с хибридните заплахи и за укрепване на устойчивостта на ЕС, неговите държави членки и партньорските страни, както и за активизиране на сътрудничеството с НАТО за противодействие на тези заплахи. Оперативната група обаче получава специални ресурси едва през 2018 г., когато ѝ е отпуснат бюджет от 1,1 млн. евро за противодействие на руската дезинформация. (През 2019 г. бюджетът ѝ е утроен и насочен към осигуряването на професионален медиен мониторинг, анализ на дезинформацията и на данните с цел получаване на по-цялостна и по-точна картина на руските кампании.)

Хронология на мерките за противодействие

Хронология на мерките за противодействие. Източник: информационен фиш на Европейската служба за външна дейност

Както се вижда и от горната инфографика, най-много действия, съсредоточени върху проблема за дезинформацията онлайн, бяха предприети през 2018 г. и достигнаха своята кулминация в самия ѝ край с обявения план за действие срещу дезинформацията. През юни 2019 г. ЕК публикува доклад във връзка с изпълнението на плана и ефективността на допълващия го пакет мерки за провеждане на свободни и честни избори за Европейски парламент. Въпреки че не са категорични и еднозначни, първоначалните изводи от доклада са, че предприетите мерки, включващи системни усилия за повишаване на осведомеността на журналисти, проверители на факти, платформи, национални органи, научни работници и членове на гражданското общество, са изиграли положителна роля.

В доклада се посочва, че макар да не е установена отделна трансгранична кампания за дезинформация от външни източници,

събраните доказателства свидетелстват за непрекъсната дезинформационна дейност от руски източници,

целяща популяризиране на крайни възгледи, поляризиране на дебатите на местно равнище, потискане на избирателната активност и повлияване върху предпочитанията на гласоподавателите.

Тя е била свързана с най-различни теми — от поставянето под въпрос на демократичната легитимност на Съюза до стимулирането на разединяващи обществени дебати по въпроси като миграцията и суверенитета. Злонамерени лица са използвали пожара в катедралата „Нотр Дам“ като илюстрация на предполагаемия залез на западните и християнските ценности в ЕС, а правителствената криза в Австрия е приписвана на „европейската държава в сянка“, на „германските и испанските служби за сигурност“ и на други лица, казва се още в доклада.

Анализаторите са установили, че вместо да провеждат широкомащабни операции, дезинформационните агенти се насочват към операции на местно равнище, които са по-трудни за откриване и разобличаване. Според FactCheckEU в периода преди европейските избори е имало по-малко дезинформация от очакваното и тя не е преобладавала в обсъжданията, какъвто бе случаят при последните избори в Бразилия, Обединеното кралство и САЩ.

Въпреки това в доклади от изследователи, проверители на факти и гражданското общество са били идентифицирани

редица примери за широкомащабни опити за манипулиране на поведението на избирателите в поне девет държави членки.

Така например за над 600 Facebook групи и страници във Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Полша и Испания е съобщено, че разпространяват дезинформация и реч на омразата или че са използвали фалшиви профили, за да повишат изкуствено видимостта на съдържанието на партии или сайтове, които подкрепят.

Трудностите, свързани с достъпа на независими изследователи до данни от платформите, се изтъкват като едно от основните препятствия пред точното оценяване на обхвата и въздействието на кампаниите за дезинформация. В тази връзка ЕК призовава платформите да си сътрудничат с проверителите на факти във всички държави членки, да се погрижат потребителите да могат по-добре да откриват дезинформация и да предоставят реален достъп до данни на изследователската общност.

Както вече стана дума по-горе, през първите пет месеца от 2019 г. ЕК изиска отчетност и съвместно с Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги анализира действията, предприети от Facebook, Google и Twitter въз основа на месечните доклади, предоставени от тези платформи. Налице е подобряване на прозрачността и контрола върху рекламното позициониране с цел ограничаване на злонамерените практики от типа „кликбейт“ и намаляване на приходите от реклами на лицата, публикуващи дезинформация, осуетено е манипулативното поведение, целящо повишаване на видимостта на съдържанието чрез координирани операции, както и злоупотребите с ботове и фалшиви профили.

Дезактивирани са 3,39 млн. YouTube канала и 2,19 млрд. фалшиви Facebook профила

Google докладва, че е премахнал над 3,39 млн. YouTube канала заради нарушения на неговите политики за спам и използването на чужда самоличност. Facebook е дезактивирал 2,19 млрд. фалшиви профила само през първото тримесечие на 2019 г. и е предприел специфични действия срещу над 1700 (едва 168 от които базирани в ЕС) страници, групи и профили с неавтентично поведение, насочено към държавите от ЕС. Фалшивите и разпространяващи спам профили, засечени от Twitter, са 77 млн. (в световен мащаб).

Това е равносметката от партньорството между ЕС и най-големите онлайн платформи, които заедно със софтуерни компании и органи, представляващи рекламната индустрия, приеха кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Неговата ефективност ще бъде оценена от ЕК наесен, 12 месеца след началото на изпълнението, а ако резултатите от оценката са незадоволителни, Комисията ще преразгледа саморегулаторния подход и би могла да предложи решения от регулаторен характер.

Специален акцент в доклада е поставен върху системата за ранно предупреждение,

внедрена най-късно от всички изброени по-горе мерки (вж. инфографиката). Създадена с по-дългосрочна цел от тази да допринесе за координацията между държавите членки в навечерието на изборите, когато се очакват „масирани дезинформационни кампании“, тя заработи само месец преди провеждането им. Тогава еврокомисарят по цифровото общество Мария Габриел разясни, че ЕК е решила да даде „свободата на всяка държава членка сама да избере националната си контактна точка в зависимост от това къде тя прецени, че е звеното, което би било най-адекватно за реакция“. Също така едва тогава бе потвърдено, че в България за въпросната контактна точка отговаря вицепремиерът Томислав Дончев.

Въпреки това в доклада на ЕК се изтъква, че системата за бързо предупреждение е доказала своята ефективност и се е превърнала в ключово средство за борба с дезинформацията, поради което и е планирано засилване на сътрудничеството в нейните рамки, включително чрез разработване на обща методология за анализ и изобличаване на кампаниите за дезинформация и по-силни партньорства с международни партньори като Г-7 и НАТО.

Противодействието на хибридните заплахи и киберсигурността са сред областите на сътрудничество между ЕС и НАТО,

а през юни 2018 г. в Шарлевоа, Канада, държавите от Г-7 приеха декларация за защита на демокрацията от чуждестранни заплахи, набелязвайки сходни на предприетите от Европейския съюз мерки, с които да се гарантират „свободата, независимостта и плурализмът на медиите, базираната на факти информация и свободата на изразяване“.

При толкова много планове, пътни карти, стратегии, кодекси, споразумения за сътрудничество и прочее е очевидно, че правовите държави, и в частност тези от ЕС, търсят решение на проблема с дезинформацията онлайн. Доколко работещо е това решение обаче, е много трудно да се изчисли, въпреки че щетите от дезинформацията почти винаги са и материални. Още по-трудно е да се изчисли

до каква степен потърпевша от мерките е свободата на изразяване.

Инструменти като Google Analytics и Facebook Insights измерват почти всичко друго, но не и това…

Заглавна снимка: © Tumisu

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Електронна поща – правилната употреба

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/e-mail-pravilnata-upotreba/

Знаете ли, че електронната поща съществува отпреди интернет? Бащата на имейла и човекът, заради когото и до днес използваме знака @ в електронните адреси, е Реймънд Самуел Томлинсън. Той създава софтуер за изпращане на текстови съобщения от потребител на една машина до потребител на друга машина още през 1971 г. за мрежата ARPANET. За първи път думата „интернет“ ще се появи в един документ едва в края на 1974-та, а глобалната мрежа ще започне да се развива чак през 80-те.

Идеята на Рей Томлинсън за електронна поща всъщност копира действителната пощенска услуга, при която написваме нещо на лист хартия, слагаме го в плик, пишем адреса на получателя (както и адреса на подателя) и пускаме писмото в пощенска кутия. След това то бива взето от пощенската служба и предавано от ръка на ръка през самолети, влакове или кораби, от държава на държава и от град на град, докато стигне до получателя. Ако някой някъде по пътя не си свърши добросъвестно работата, писмото може да се забави или дори да се загуби. По същия начин и електронното писмо, поставено в нещо като виртуален плик, пътува от компютъра на изпращача до неговия пощенски сървър, който пък препраща към друг, и така – докато стигне до папката „Входяща поща“ на получателя. Разликата е, че днес това се случва най-често за няколко секунди, но все така е възможно някое писмо да се забави с дни и дори да се загуби, подобно на хартиените си събратя.

Спомням си как в средата на 90-те използвах сървър за електронна поща, който имаше връзка с интернет едва два часа в денонощието – тогава машината получаваше и изпращаше писмата на потребителите си. През другото време човек можеше да преглежда акаунта си, да чете и да пише писма, но те щяха да заминат едва когато сървърът осъществеше следващата си сесия с интернет. И това не беше изолиран случай – за доста университетски и частни машини тогава беше твърде скъпо да са непрекъснато свързани към интернет. Представете си, че и отсрещната страна използва такъв сървър. Иначе казано, преди 20–25 години беше съвсем нормално писмата да се бавят по ден-два, докато стигнат до получателя си.

Днешното поведение на някои хора да звънят по телефона три минути след като са изпратили някому имейл, с думите „Пуснах ти нещо на пощата, видя ли го?“ трябва да бъде наказвано минимум с общественополезен труд.

И понеже през 2021 г. ще празнуваме 50-годишния юбилей на електронната поща, не е зле да се запитаме: знаем ли как да я ползваме правилно? Без претенции за изчерпателност, този текст има за цел да ви подскаже някои детайли, които може би не знаете или пропускате.

То:, Cc: и Bcc: (или До:, Як: и Ск:)

Много хора не знаят, че зад трите възможни полета, където може да изпишете имейл адресите на получателите на едно писмо, стоят не само функционални разлики, но и етикет на общуване.

Полето То: (или До: в български превод) сякаш е най-очевидно. Къде, ако не там, следва да поставите адреса на получателя на вашето писмо? Това е и най-естественото място да въведете имейл адреса, когато пишете конкретно до един човек. Често обаче едно писмо се адресира до повече хора. Тогава каква е идеята някои от тях да бъдат в To:, а други в Cc:?

Cc: е абревиатура на carbon copy (тоест „копие под индиго“ – по-младите да попитат бабите си какво е индиго). Идеята е, че всеки адрес, който е изброен в това поле, получава копие на писмото, точно както и всеки друг адрес, посочен в To:. Когато обаче пишете до някого в To:, вие му намеквате, че очаквате отговор именно от него, докато тези, които са в Cc:, получават това писмо само за сведение и не очаквате непременно отговор от тях (освен ако не преценят това за нужно).

И в двете полета може да изписвате по много адреси. Особено в бизнес кореспонденция много често се случва писмата да циркулират до множество хора. До прекалено много хора. Това е лоша практика. Добра идея е да не се разводнява една имейл кореспонденция с излишни участници, да няма повече от един-два адреса в полето To:, а тези, които са в Cc:, да не се обаждат излишно, ако няма какво да добавят към разговора.

Полето Cc: на български най-често се превежда като Як:, което ще рече „явно копие“. А причината да съществува явното копие е, че имаме и т.нар. „скрито копие“ или „сляпо копие“ (от англ. blind carbon copy, или Bcc:). Адресите, поставени в Bcc:, получават точно копие на писмото, както тези в To: или Cc:, с тази разлика, че за това знаят само те и изпращачът.

Има две ключови причини да използвате Bcc: – едната е, когато искате дискретно да споделите с някого имейл, който изпращате до други хора, а другата е, когато пишете до много хора, които не се познават, и не е редно да разкривате техните имейл адреси помежду им.

В първия случай трябва да сте сигурни, че културата на общуване на този, поставен в Bcc:, е на достатъчно ниво, че да не отговаря на други получатели на такъв имейл или да го препрати на трети лица и така да ви издаде, че сте му изпратили скрито копие.

Силно препоръчително е да си изградите навика да преглеждате внимателно до кого е адресиран всеки имейл, който сте получили, и ако вие сте на явно копие, да се намесвате само ако това ще допринесе с нещо към кореспонденцията; а ако сте на скрито копие, да не отговаряте (особено до всички) за нищо на света. Също и да не препращате такъв имейл. Някой ви се е доверил, че няма да го направите – не го предавайте! Особено с мобилните устройства днес е много лесно да се сътвори подобен гаф и така да създадете много неприятни ситуации.

Защо обаче трябва да използваме Bcc:, когато пишем до много хора, които не се познават помежду си? Причината отново е свързана с уважението, което им дължите, не разкривайки техните имейл адреси пред куп други хора. Същото е, като да споделите нечий телефонен номер или пощенски адрес без позволението на притежателя му. Изключително невъзпитано е да изредите десетки получатели в To: и Cc:, а това, за съжаление, е твърде честа практика. Правилно е да поставите адресите в полето за скрито копие – така всеки ще получи писмото, без да знае кои са останалите, до които е било изпратено, нито техните имейл адреси.

Дигитална хигиена и дискретност

Има и още една причина – разните „вируси“ и „червеи“, които се разпространяват по електронната поща, си умират да попаднат на такъв имейл, в който са накопирани явно куп хора, и така да пропълзят и към тях. Не се превръщайте в оръжие на зловредния софтуер, грижете се за собствената си дигитална хигиена и за тази на хората, с които общувате.

Всъщност изненадващо е колко малко хора внимават и съобразяват разликата между бутоните Reply и Reply All в програмите за електронна поща. Използвайте Reply („Отговор“), когато искате да отговорите само на изпращача, от когото пристига писмото, а Reply All, когато искате да отговoрите на всички, до които е било адресирано или копирано (само на явно копие, понеже тези от скритите копия няма как да ги видите). И винаги, винаги преди да натиснете Send („Изпращане“), хвърляйте по едно око на имената и адресите, до които предстои да изпратите имейл, за да видите дали не сте объркали нещо и наистина ли това са хората, до които искате да пишете.

Когато препращате имейл до нов получател или добавяте такъв, прегледайте историята на кореспонденцията назад във времето и помислете дали няма нещо написано преди, което не следва да се разгласява извън първоначалния кръг получатели – било по лични, професионални, морални, етични или други причини. За улеснение днешните програми за електронна поща често скриват историята назад и така забравяме за нея, но тя е там и препращайки я неволно до някого, може да разкрием неща, които не бива.

Добра практика при отговор и препращане е да се изтрива историята назад или да се оставя само това, на което отговаряте. Така писмата са по-кратки и стегнати, избягва се премятането по десетки пъти (и до много хора) на една и съща история назад. Това е напълно излишно и защото обикновено всеки участник в дадена кореспонденция така или иначе има вече тези предходни писма.

Спам и производни

Не отговаряйте на спам. Писмата от непознати кореспонденти, от странни адреси и съдържащи твърде много линкове, най-вероятно са спам. Грешка е да отговаряте, защото така потвърждавате, че зад вашия адрес стои реален човек, и това само ще увеличи спама към вас. Не ги трийте, а ги маркирайте като SPAM/Junk, за да тренирате антиспам филтрите на вашата програма или сървър.

Класика в жанра е да получите писмо, което се прави на изпратено от вашата банка, препраща ви до сайт, изглеждащ като този на вашата банка, и ви провокира да си смените паролата или нещо такова (уж за ваша сигурност). Разпознават се по това, че идват от странни адреси, препращат към странни адреси (понякога само с една буква разлика от оригиналните) и често съдържат доста граматически и правописни грешки. Всъщност това се нарича фишинг (от англ. fishing – да, за рибка са ви взели) и единствената им цел е да научат потребителското ви име и парола. Никога не  щракайте на линкове в такива писма. И на важни сайтове като този на вашата банка или други подобни най-добре е да отивате сами, изписвайки ръчно адреса или използвайки отметката (bookmark), която сте си направили във вашия браузър.

Мястото на фишинг писмата е също в SPAM/Junk папката, която е добре да бъде настроена да зачиства автоматично боклуците там например след седмица или месец. Ако фишингът е много добре направен, считате, че може да заблуди някого, и имате достъп до институцията, която имитира, може да ги предупредите, че от тяхно име се разпространяват странни писма, за да вземат някакви мерки.

Винаги гледайте също (особено когато проследявате линк от имейл) дали браузърът ви изписва предупреждение за липсваща сигурна връзка до сайтовете, които посещавате. Днес няма никакво оправдание да не се ползва по-сигурният HTTPS протокол. Ако собственикът на сайт, който работи по стария HTTP, не е безследно изчезнал, значи е адски мързелив – тоест няма какво полезно да намерите на такива сайтове.

Все по-модерно е напоследък да получавате имейл, който директно ви изнудва да изпратите пари (най-често в криптовалута), за да не бъде разкрита някаква злепоставяща ви информация, получена чрез хакване на компютъра ви. В общия случай това е блъф. И да, познахте – мястото му е в SPAM/Junk папката.

Прикачените файлове

Нали си спомняте, че електронната поща е замислена като копие на конвенционалната – да разнася писма. Не буркани с кисело зеле, нито зимни гуми за колата или плетени от баба дрешки. Такива неща се изпращат като колет или по куриер, защото не се побират в писма. Също толкова абсурдно е да не съобразявате размера на файловете, които изпращате като прикачени файлове. Освен че затормозяват сървърите, прикачените файлове заемат много място във вашата поща, защото остават в папка  „Изпратени“ и заемат още толкова място и в пощата на всички в кореспонденцията.

Една-две снимки, и то с редуциран размер, някой PDF или друг файл до около мегабайт или два е приемливо да прикачите към един имейл в наши дни. За по-обемни неща използвайте услуга за споделяне на файлове като Dropbox, WeTransfer или друга подобна, а на получателя изпратете само линк.

Навици и ефективност

В днешния бизнес често се приема, че програмата за електронна поща трябва да е непрекъснато отворена, а имейлите са се превърнали в необходима напаст. Всъщност смисълът на електронната поща не е да отговорите веднага (за това си има чат или телефон), а да отговорите, когато имате време и възможност. Нека си припомним, че тя е замислена като алтернатива на хартиената поща. Това, че днес електронните писма пристигат за секунди или минути, не означава, че трябва да превръщаме кореспонденцията си в хаос.

Напоследък всеки инструмент, платформа, услуга или доставчик иска да ни пише имейли. Отказвайте, ако нямате такава нужда. За електронната си пощенска кутия отговаряте вие. Филтрирайте спама, прекратявайте абонаментите си за групи, бюлетини и списъци, които не четете и не ви носят полза. Спирайте всички автоматични известия, освен ако наистина не са важни. Не се притеснявайте да обясните на колегите си, че не желаете да ви включват в списъци „за всеки случай“, които нямат отношение към това, което правите.

Направете си папки и настройте филтри за нещата, които желаете да получавате, но не искате да ви се изсипват в папка „Входяща поща“ заедно с всичко останало. Например може да си направите папка „Плащания“ и да настроите писмата, които идват от вашата банка, ePay, PayPal и каквито други платежни услуги използвате, да отиват автоматично там. Така ще ги имате за справка, когато си преглеждате финансите, но те няма да ви се мотаят из другата поща. По същия начин може да филтрирате имейлите си по различни проекти, теми, ангажименти и други подобни критерии.

Опитвайте се да преценявате дали някакъв проблем няма да се реши по-лесно, ако вдигнете телефона. Ако нещо е спешно, също по-добре използвайте телефон, изпратете SMS или друго бързо съобщение. Не превръщайте имейла в чат, особено с много хора.

И затваряйте пощенската си програма! Всички съвременни изследвания показват, че тя е един от убийците на ефективността ни в офиса. Ако не работите поддръжка по имейл или не сте мениджър на някакъв критичен за реакция бизнес, няма нужда да проверявате пощата си през 15 минути. Четете я два-три пъти на ден, за да може през останалото време да сте концентрирани върху реалната си работа. Вярвате или не, но да пишете имейли не носи пряко приход нито на вас, нито на работодателя ви.

ПП: И символът @ не е кльомба, нито маймуна. Чете се „ет“ (от англ. at).

Заглавна снимка: John Schnobrich 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Интернет и ерозията на демокрацията

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. *

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Интернет и ерозията на демокрацията

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. *

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката. Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл. Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването й. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление. Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока. Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато. След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценява хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. 1

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните. Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите. Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията.Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

1 Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ieliektronno-ghlasuvanie-v-da-blghariia/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Илюстративни снимки в текста: Официални прес-материали на "Да, България!"

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?


Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: “Да, България!”

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?


Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: “Да, България!”

Електронно гласуване в „Да, България!“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение „Да, България!“.

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на „Да, България!“ и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от „Да, България!“, които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване - Да България

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване - Да България

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване - Да България

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една „малка извънпарламентарна партия“ (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: „Да, България!“

Оригинален линк: “Електронно гласуване в „Да, България!“” • Някои права запазени

Обратно в блога

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/back-to-my-blog/

Още преди десетина години започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете. Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с #DeleteFacebook, което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и репутацията му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.

Затова вместо да затваряте блогове, отваряйте такива. Преди беше лесно и модерно, сега е малко по-трудно, но по-необходимо. И вместо в Medium, по-добре в WordPress, Ghost или най-добре на собствен хостинг/сървър, ако имате възможност и познания. Има смисъл от всяко усилие, което да върне гласа на хората, които имат какво да кажат. Вместо курирани или целенасочено манипулирани платформи да създават илюзии за плурализъм и диалог с хора, които не могат да формулират завършени изречения.

От следващата седмица няма да ползвам профила си във Facebook за комуникация, няма да влизам и в сайта им, затова не ме търсете там. Когато имам да кажа нещо, ще го пиша тук, в своя блог. Той е конфигуриран автоматично да публикува всеки нов пост и в twitter и във Facebook, затова ако все пак ме следвате там, засега няма съвсем да загубим връзка, но във Facebook тя ще е еднопосочна, защото няма да влизам и да следя кой как е реагирал или коментирал. Това е моята версия на #DeleteFacebook – дълго се колебах дали веднъж завинаги да не изтрия акаунта си (особено след GDPR), за което си мечтая от години. Но от една страна реших, че не е честно да задраскам с лека ръка 500-те виртуални приятели там и останалите 940, които ме следват, а от друга, ми се струва чудесно и перверзно да експлоатирам ненавистта си към Facebook, ползвайки го за оръжие-усилвател срещу самия него.

Все пак за тези, които са позабравили – RSS протоколът е още жив и за мен продължава да е най-удобният начин да следя, без да пропускам нищо от сайтове и блогове, които не прекаляват с интензивността на публикациите си. Виждам, че чрез Feedly и Inoreader все още са абонирани за RSS-емисията ми повече от 500 души. Благодаря ви!

И нещо ново. Отскоро под всяка публикация в моя сайт ще стои малка форма за абонамент за имейл бюлетин, който всяка събота сутрин ще изпраща автоматично всички публикации от седмицата на тези, които са се записали за това. Само ако съм писал нещо ново през седмицата, разбира се.

Основен фокус на писанията ми занапред ще бъдат както обичайните теми, свързани с технологиите и иновациите, така и по-нови за мен, като индустрията, която ме вълнува напоследък, особено как от традиционна да се превърне в такава от бъдещето; също и теми от бизнеса, от Пловдив, за който с група колеги скоро ще анонсираме и нов проект; и вероятно много други, свързани с политиката и обществото.

Ако вече сте забелязали, че в сайта ми повече няма коментари – така е, винаги можем да си общуваме в Mastodon или (все още) в twitter. Или пък по други известни начини… 😉

Снимка: Glenn Carstens-Peters от Unsplash

Оригинален линк: “Обратно в блога” • Някои права запазени

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.


Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.


Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

#DeleteFacebook

Post Syndicated from Yovko Lambrev original https://yovko.net/deletefacebook/

#DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.


Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Снимка: Thought Catalog / Unsplash

#DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

#DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.


Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Снимка: Thought Catalog / Unsplash