Tag Archives: Отпадъци

Последните данни за индустриалното замърсяване

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/novi-danni-industrialno-zamarsqvane/

Обнових данните за индустриалното замърсяване. Сетих се, че не ги бях обновил тази година. Така графиката ми позволява разглеждане и филтриране на данни по замърсители и индустриални площадки за последните 14 години. На страницата ще видите как изглежда като изключим CO2 емисиите.

Според съобщеното, има намаление на емисиите, особено във въздуха, и почти достигат нивата от 2020-та г. Има увеличение при замърсяването на водите, но е пак под нивата от преди 10 години.

В същото време трябва да се каже, че това са „декларирано“ замърсяване и емисии. Все още над 27% от тях са изчислени, ако изключим CO2. Няколко поредни разкрития показаха, че дори измерените стойности не отговарят на истината. Не става ясно дали това отчитане се контролира и дали е имало някога санкции за грешно съобщаване. Ще питам пак.

Самата интерактивна графика пуснах преди 11 години. Обновявам я всяка година в края на лятото, когато се предполага, че всички задължени са подали данни. Последно писах през 2019-та по темата и отново миналата година конкретно за данните на инсталациите свързани с Ковачки. Може да ви е интересно да видите и останалите ми статии свързани с други аспекти на замърсяването.

The post Последните данни за индустриалното замърсяване first appeared on Блогът на Юруков.

Научни новини: Полезни отпадъци, пречистване на вода, „Старлайнер“ и „Вояджър 1“

Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-polezni-otpadutsi/

Полезни отпадъци

Научни новини: Полезни отпадъци, пречистване на вода, „Старлайнер“ и „Вояджър 1“

Използването на плодовете на какаовото дърво е древна традиция, започнала преди повече от 5000 години в Южна Америка, на територията на днешен Еквадор. Европейските колонизатори за първи път пренасят какаови зърна на Стария континент през XVI век и както се казва, останалото е история. 

Традиционната технология за производство на шоколад е изключително трудоемка. Плодовете на дървото се берат ръчно, след което се изважда сърцевината им – лепкава маса от пулп и семена. Тя преминава през няколкодневна ферментация, после зърната се изсушават, изпичат и смилат, за да се получи какаова маса, която служи за основа на различни продукти.

Тъй като какаовата маса не съдържа много естествени захари, тя не е особено сладка и има характерен горчив вкус. Затова към нея обикновено се прибавят захар, мляко на прах и други добавки. Понякога това се прави дори и за натуралните шоколади, за да им се придаде известна сладост.

Интересен подход за намаляване на екологичния отпечатък от производството на шоколад е т.нар. шоколад от цял плод. В него се използват части от плода, които обикновено се изхвърлят – вътрешната част на шушулката (ендокарп) и месестият пулп, обвиващ семената. За целта ендокарпът се стрива на прах и се смесва с пулпа, за да се образува сладък гел. След смесването му с емулгатор (например лецитин) този гел може да замести рафинираната захар в шоколада.

След изпитване на различни рецепти в лабораторни условия учени са намерили една рецепта, при която текстурата на шоколада е неразличима от традиционно приготвения. Резултатът е потвърден от 11-членно жури. Вкусът не отговаря напълно, защото продуктът не е толкова сладък, колкото контролата. Това вероятно се получава, защото гелът е с по-едри частици, които не са с кристална структура и не се разтапят в устата като захарта. Друга промяна във вкуса е появата на специфични плодови нотки.

Това води и до следния недостатък на технологията: приложима е само в производството на тъмен шоколад, чийто конвенционален еквивалент съдържа около 10% добавена захар.

Все пак подходът има предимства както от хранителна, така и от екологична гледна точка. Освен че количеството на вложената захар намалява, в шоколада има повече фибри и по-малко наситени мазнини поради редуцираното количество какаово масло (което понякога се заменя с рибено). Ползите за природата също са разнообразни: избягват се отглеждането и транспортът на захарно цвекло, производството е по-независимо, а отпадъците намаляват.

Идеята на учените не е революционна, защото подобни шоколади се предлагат на пазара от няколко години, макар да са все още рядкост. Но в изследването си авторите описват начин за прецизиране и оптимизиране на технологията и измерват потенциалния ефект върху околната среда – фактори, които са важни за масовото ѝ въвеждане.

Външната част на шушулките на какаовия плод също може да бъде оползотворена за производството на забавители на горенето. Това са вещества, с които могат да се третират материали, така че драстично да се намали тяхната запалимост. По-старите забавители са бром- и хлорсъдържащи молекули, които са токсични. Това налага забраната на употребата им и въвеждането на нови продукти, един от които се базира на модифициран лигнин. Обикновено лигнинът се добива от дървесина, но се съдържа и в други видове растителни тъкани, като шушулките.

За извличането му шушулките първо се смилат на прах, след което минават през няколко стъпки на обработка за отстраняване на мазнини, въглехидрати и белтъчини. Полученият чист лигнин може да се модифицира в три химични стъпки, така че към него да се прикачи молекула, наречена DOPO, която му придава способността да забавя горенето. Така обработеният лигнин не гори при нагряване, а само се овъглява.

Резултатът е обещаващ, но въпреки че DOPO се счита за вещество с ниска опасност за здравето, авторите на изследването отбелязват, че трябва да се направи оценка на риска, преди да се използва. Ако безопасността му се потвърди, може да бъде добавен към продуктите, които се използват в момента, и да даде възможност за оползотворяване и добавяне на стойност при отпадъци от земеделието.

Пречистване на вода

С промяната на климатичните условия достъпът до питейна вода на големи групи хора ще става все по-голямо предизвикателство. Едно от решенията е използването на океанска вода, но обезсоляването ѝ е изключително скъпо, енергоемко и неприложимо в много географски райони, застрашени от недостиг на вода. Там обикновено се прибягва до изпомпване на вода от подземни находища, която често съдържа най-различни замърсители – тежки метали, пестициди, торове.

Индия е такова място – в много от щатите ѝ нивата на арсеник и флуор са над допустимите според Световната здравна организация. За решаването на този проблем местен колектив е разработил иновативна технология, която не само пречиства водата, но и позволява безопасно депониране на замърсителите, както и многократно използване на системата.

Процесът започва с пропускането на замърсената вода през филтър, направен от хитозан, към който са добавени метали – желязо и алуминий. Хитозанът е естествен полимер, получен при третирането на хитина от черупките на ракообразни с основен агент (например натриева основа). При преминаването на водата през филтъра арсеникът се адсорбира върху хитозана и така водата се пречиства.

Следващата стъпка е отделянето на арсеника от филтриращия материал, който по този начин се регенерира за повторна употреба. Това се постига с помощта на промиването му с разтвор на натриева основа. Отработеният разтвор се пречиства през мембрана, която отделя арсеника от него, и той може да се използва отново.

Финалната стъпка е биоремедиацията на арсеника с помощта на тор от крави. В него се съдържат микроорганизми, които имат способността да метилират арсеника и да го преобразуват от неорганичен тежък метал в многократно по-безопасна органична форма. За този процес е нужно кратко време (около седмица) и после получената смес може да бъде депонирана, без да оказва голямо влияние върху околната среда.

Процесът се прилага успешно и при замърсяване от флуор, като за целта в последната стъпка той се утаява с помощта на калциев хидроксид (гасена вар) или калциев хлорид. Получената утайка от калциев флуорид е неразтворима във вода и е практически инертна форма на флуора.

Възможността за преизползване на много от компонентите в процеса прави разработката на екипа практична и иновативна – качества, които са отразени в заявление за патент от началото на годината. Изследователите вече работят върху подобряване на технологията, така че да може да се използва и за други тежки метали, както и в по-голям мащаб. Идеята е в малките населени места, където няма достъп до много средства и инфраструктура, да се изградят пречиствателни станции, които да осигуряват чиста питейна вода и да бъдат лесни за поддръжка.

За пречистване на вода може да се използват и различни растителни отпадъци. Процесът, при който замърсителите се адсорбират (прикрепват се по повърхността ѝ) или абсорбират (вмъкват се в нея) от биологична матрица, може общо да бъде наречен биосорбция.

Биосорбцията набира популярност и съществуват редица примери за употребата ѝ – абсорбция на живак в използвано кафе, лекарствени продукти в люспи от ориз, багрила в черупки от орехи. Кокосовите отпадъци, съставляващи над 60% от целия плод, са особено добър адсорбент и може да се използват за премахване на кобалт, хром и никел, при това без никаква обработка. 

За подобряване на способността за свързване на опасните субстанции растителните отпадъци могат да бъдат третирани по различен начин – с киселини, основи или други вещества. Така тяхната структура се променя и адаптира спрямо замърсителите. Недостатък е, че при тази обработка често се генерират токсични отпадъци, които следва да се третират по специален начин, за да се обезвредят.

Постигнатите до момента успехи са обобщени в публикация, в която също се предлагат разнообразни методи за оптимизация на технологията. Авторите не крият и предизвикателствата, които трябва да се преодолеят преди по-широкото ѝ приложение. Преработката им може да създаде нови потоци, които трябва да бъдат пречиствани. Също така тяхната селективност не е висока и понякога замърсителите не могат да бъдат извлечени. Това ограничава възможността за преизползването на биосорбантите, както и за връщането на тежките метали в различни производствени процеси.

Въпреки това технологията изглежда перспективна и се работи активно за премахване на тези пречки. Пример за подобряване на регенерацията е третирането с ултразвук или електрохимически методи. Със задълбочаване на климатичните промени нуждата от използване на цялата добита биомаса ще се увеличава, тъй като земеделието ще става все по-енергоемко, скъпо и трудно. Подобни технологии са много обещаващи, защото предоставят възможност ключови ресурси като например замърсените води да станат достъпни.

„Старлайнер“ е в орбита

След дългогодишни отлагания капсулата „Старлайнер“ на „Боинг“ бе изстреляна към Международната космическа станция (МКС) с екипаж от двама астронавти – ветераните Сунита Уилямс и Бъч Уилмор. Първоначалният план беше капсулата да е завършена през 2014 г., а полетите с екипаж да започнат през 2017 г., но първо проектът имаше финансови проблеми с одобряването на бюджета за НАСА, а след това технически – от страна на „Боинг“. През 2022 г., след успешен пробен полет, капсулата беше одобрена за тест с астронавти, но при проверка се установи, че е използвана запалима изолация на кабелите и беше открит проблем с парашутите, което наложи поредното отлагане.

В последните няколко месеца различни технически спънки забавиха полета, като непосредствено преди него беше установен и теч на хелий в системата за управление на капсулата. След преценка на риска беше взето решение, че тя може да бъде изстреляна. За съжаление, изпускането на газ се оказа само началото – след като стигна до ниска околоземна орбита, по време на захода към МКС в капсулата се появиха нови течове и няколко от двигателите за контрол на ориентацията ѝ отказаха. Това наложи известно забавяне на скачването, но то се осъществи и в момента астронавтите са в станцията.

От НАСА и „Боинг“ взеха решение да забавят връщането на капсулата към Земята, докато не се анализират всички данни. Ако няма промяна в текущите планове, астронавтите трябва да кацнат на 26 юни в Ню Мексико.

Въпреки възникналите проблеми успешният полет до МКС е добра новина за НАСА, тъй като след разрешаването им агенцията ще има достъп до две компании (заедно със SpaceX), които могат да извеждат астронавти в орбита. И НАСА, и „Боинг“ разглеждат ситуацията по-скоро като възможност за изчистване на грешки и извличане на информация за подобряване на капсулата, отколкото като провал.

„Вояджър 1“ отново изпраща научни данни

След като повече от половин година не беше ясно дали „Вояджър 1“ ще може да прави измервания и да ги изпраща към нас, благодарение на усилията на техническия екип в НАСА той отново работи на пълни обороти, или поне доколкото позволяват намаляващите му ресурси.

През април с далечната сонда беше осъществена връзка и екипът на НАСА започна да получава диагностични данни, които помогнаха за точно определяне на проблема и изпращане на обновен софтуер, който да заобиколи повредената памет в бордовия компютър. Месец по-късно, в средата на май, към апарата беше изпратена команда да започне да връща данни от два от научните си инструменти – подсистемата за измерване на плазмени вълни и магнетометъра.

Преди няколко дни от НАСА съобщиха, че получават данни и от други два прибора – подсистемата за измерване на космически лъчи и инструмента за измерване на заредени частици. На сондата има още шест измервателни уреда, но те не са активни или поради повреда, или защото са изключени, за да пестят енергия. Апаратът се захранва от генератор с радиоактивни изотопи, който бавно губи ефективността си, и се очаква около 2030 г. да не може да захранва дори и активните към момента четири инструмента.

Екипът планира няколко софтуерни обновления за подобряване работата на апарата. Първо ще бъдат синхронизирани отново часовниците на бордовите компютри, така че всички зададени инструкции да се изпълняват в правилния момент. След това ще бъде направен опит да се оптимизира работата на системата за записване на данни от инструмента, измерващ плазмените вълни. Тези данни се записват на магнитна лента и се изпращат два пъти в годината към Земята, за разлика от повечето друга информация, която не се съхранява, а се изпраща директно.

Така сондата отново заема мястото си на пионер в изследването на междузвездното пространство. Това е районът на Космоса отвъд хелиосферата – сферата, в която все още се усеща ефектът от магнитните полета и заредените частици (т.нар. слънчев вятър), излъчвани от Слънцето. Мисията „Вояджър“, състояща се от два идентични апарата, изстреляни с около две седмици разлика, е най-старата активна мисия на НАСА – 50-годишният юбилей ще бъде отбелязан през 2027 г. Двата апарата са и най-далечните обекти в Космоса, създадени от човек – намират се на почти един светлинен ден от Земята, или над 24 млрд. км.

Интервю на единствения „зелен“ член на кабинета Зам.-министър: Отстраняваме шефoве на РИОСВ, ако са компрометирани

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/zamministr-riosv-burgas-burgas.html

петък 24 ноември 2023


Николай Сиджимов е зам.-министър на околната среда и водите в правителството на Николай Денков от квотата на “Зелено движение” и “Демократична България”. Той коментира пред “Биволъ” многобройните проблеми в Министерството…

Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/dinko-i-kamionite-mu/

Вчера стана ясно, че камион се е обърнал блокирайки магистрала Тракия в двете посоки. Тривиална вече за нашия информационен канал история, която иначе би се загубила в потокът жлъч, кръв и скандали. Нещо обаче в отразяването на подробностите около случая ме подразни и реших да потърся сам информация.

За 20-тина минути излязоха доста неща, които описах в пост в социалките. Поради интереса добавих още в коментарите. Ще ги събера тук накратко и ще добавя накрая къде може да се правят такива проверки, ако някой има интерес. Надявам се най-малкото в националните ни медиите да започнат да го правят, защото това, на което сме свидетели е трагично.

Вече беше обявено, че камионът е на Господин Вълев Вълев по известен като Динко. Не, нямам никакво уважение към човека, просто първото му име наистина е „Господин“. Твърди, че имало метал и камъни по пътя, което от АПИ отричат, но добавят, че камионът е с изтекъл технически преглед от април и гумите били изключително изтъркани.

Припомням, че камионът е спукал гума, което се случва лесно при неизправни, поправяни незаконно или просто изпилени гуми, още повече при съмнения за претоварен камион, в резултат на което няколко коли са пострадали, няколко души са в болница, но като по чудо няма жертви.

Ето какво научаваме от регистрите:

Фирмата му е разследвана за данъчни измами, има множество санкции за нарушения с разрешителните за управление на отпадъци и други проблеми покрай тях, включително за нерегламентирана площадка, пожари и прочие. Отделно имаше скандал преди две години, в които със схема трябваше да се продаде цялата въздушно-контактна и канална високоволтова мрежа на Градски транспорт Пловдив за скрап на неговата фирма. Процедурата беше спряна и уж материалите са в прокуратурата. Познайте къде залежават.

Последното разрешително за управление на отпадъци му е от юни. Разрешителното за транспорт обаче е от 13-ти април и включва седем камиона. Още едно разрешително има за други три камиона на другата си фирма. Сред първите е злополучният от днес явно с номер A1256HH. На него му е изтекъл техническия преглед три дни по-рано – на 10-ти април. На още четири от камионите са им изтекли между февруари 2022 и март 2023, но това не пречи явно да са в разрешителното. И така до днес. Не пречи също, че два от тях все още също нямат гражданска.

Впрочем три от същите камиони без технически преглед, включително двата без гражданска, са вписани като средства за извършване на пътна помощ към 20 юни 2023.

Отделно в някои медии го хвалят, че докарал „уникален за района“ камион, който да изгребе отпадъците. Не се вижда точният номер, но изглежда да е със смолянска регистрация. В разрешителните от различните инспекции на която и да от фирмите му липсва камион с близка до тази регистрация, който да има право да превозва отпадъци.

За последните две години камионите му са насъбрали 17 нарушения, за които дължи компенсаторни такси за над 11 хиляди лева. Някои от тях са от 2021-ва. Един от камионите му – У0049АТ, с изтекъл гтп през септември 2022-ра, има регистрирано нарушение, че е карал без маршрутна карта през април 2023-та. Т.е. доказано е карал без ГТП и преди. Отделно двата му камиона Волво, включително този, който се блъсна днес, освен, че са без гтп, нямат нито една маршрутна карта, т.е. тол такса за пътищата в последно време. Включително за днес. Това е още едно нарушение отгоре на другите и отново не е отчитано дълго време.

Горе виждате карта на всички места, където камионите на Динко са хващани между юли 2021 и юни 2023, че не си плащат тол таксите като хората. В червено са местата, където е хващан два пъти. В синьо са местата, където е карал без ГТП и тол такса. В данните липсват двете нарушения на камионът A1256HH, който най-вероятно се е обърнал днес, защото май не е на името на фирмите му. Поне така може да съдим по регистъра отказващ справка по ЕИК. Най-много установени нарушения има през 2022-ра – 10.

От къде научаваме всичко това:

The post Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина first appeared on Блогът на Юруков.

Анна Мацоне от Tg2 (Rai2) „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

понеделник 21 септември 2020


Със съд заплаши ТЕЦ „Бобов дол” италианската новинарска телевизия Telegiornale 2 (Tg2), част от Rai 2 към обществената Radiotelevisione Italiana (Rai). Екипът на Rai в партньорство с „Биволъ” успя да проведе снимки на място в Бобов Дол. Както сподели в интервюто си за „ЗовНюз” репортерът ни Димитър Стоянов, той вдигна дрон, кадри от който показа италианската телевизия. В събота репортажът на репортерката Анна Мацоне и оператора Доменико ди Руоко излезе в праймтайма в предаването Dossier, където прозвуча името на енергийния магнат Христо Ковачки до тези на “Ндрангета” и “Камора”. „Биволъ” успя да поговори с репортерката и редакторката на Tg2/Rai2 Анна Мацоне, която отрази не само протестите в България, но и темата с горенето на отпадъците в Бобов дол.

Екипът на Rai2 на жп линията край ТЕЦ “Бобов дол” (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Те са свободни да правят каквото си искат”, гласи коментарът й за “Биволъ” относно „опровержението” от страна на ръководството на ТЕЦ-а, обвинил италианската медия в „тенденциозност”.

“Направихме снимки пред централата „Бобов дол”, която работеше, въпреки решението на властите Ви”, гласи позицията на Анна Мацоне, която вече се е прибрала в Рим след командировката си в България.

„Имаме заснети кадри и стендъп на фона на функционираща централа, ясно видима зад гърба ми”.

„Ние не бяхме използвали архивни кадри или изображения и можем да си го докажем без никакъв проблем. Също така заснехме машината, която събира отпадъци на територията на централата и ясно чухме звука, който демонстрира, че в ТЕЦ-а се разфасоват отпадъци”, казва Анна Мацоне.

Изцяло потвърждава това, което е видяла: „Каквото сме заснели и каквото чухме…”. „Затова не се страхувам от нищо. Върша си работата, както обикновено”, коментира журналистката.

„Не ме е страх от мафията”

Доменико ди Руоко снима балите с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Може би, аз не съм достатъчно съзнателна, но не се чувствам в опасност или да се страхувам да бъда заплашена. Нито се чувствам като герой. Като Вас, само си върша работата си”, казва журналистката.

„Не мисля за това, че някой ще побеснее, гледайки репортажите ми”.

Според нея по-важнотo e това как да информира добре хората, които я гледат: „Да го правя коректно и на време”. „Това е нашият дълг, тъй като наравно с правото за публично мнение е и това да бъде информиран, без информацията да се засенчва”, коментира Анна Мацоне.

Решила е да се фокусира върху темата с трафика на отпадъците, тъй като според думите й България „се е превърнала в получател и склад на боклука”.

“Трафикът се менажира от екомафиите от Европа начело с италианските ОПГ-та „Ндрангета” и „Камора”.

Италианската телевизионерка припомня, че има информация за разследвания и спецоперации, които са започнати от италианските магистрати и българската полиция. „Ние си помислихме, че също е важно да говорим за тези тайни връзки между двете ни страни”, казва Мацоне.

„България е залята с хиляди и хиляди тонове отпадъци, които се внасят от Италия”.

И тези според доставки доставки според журналистката се ръководят предимно от компаниите, които са разследвани по подозрение за това, че в качеството си на юридически лица са „проксита” на организациите като „Ндрангета” и „Камора”.

Бали с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„От няколко години насам прокурорът на Катанцаро Никола Гратери беше проследявал операциите на екомафиите, които незаконно извозват боклука към България и други балкански държави”, казва Анна.

Припомня и че, в началото на тази година около 9,000 тона нелегални отпадъци са били задържани в пристанището на гр. Варна. „Спецоперацията “Rinascita-Scott”, която започна със серията блицове през 2019 г., доведе до разследване на 334 души заради евентуалните им връзки с мафията”, обобщава Мацоне.

За „физиката” на българския протест

Журналистката oт RAI сподели и защо е решила да отрази протестите в София, като на пръв поглед може да изглежда, че е логистично решение.

„Решихме да говорим за България по редица причини. RAI разполага с кореспондент в Москва, който вече следи отблизо ситуацията в Беларус. Освен това, президентът Александър Лукашенко е наложил забрана за влизане в страната за чуждестранните журналисти”.

„Фокусирахме се върху България, защото малцина предават какво се случва при вас”

На протеста (Сн.: Николай Марченко)

Според Анна Мацоне са я заинтересували антиправителствените протести, които продължават над два месеца. Както и „корупцията за която алармира гражданското общество”. „Пълна тишина е около ситуацията в България, при положение, че за разлика от Беларус, е част от Европейския съюз”, казва репортерката.

Тя даде и мнението си за медиите ни, с чиито представители успя да се запознае: „В България срещнах много журналисти, които са много добре подготвени и добри в работата си”.

„Историите, които разказват, са базирани на фактологични доказателства”

„Вярвам, че във всяка демократична и дори недемократична държава, ролята на журналистите е фундаментална”, категорична е Мацоне.

Тя я вижда в това да се осветлява щателно укриваната от хората информация. „Нашият дълг е да информираме, винаги и по всяко време, вярвам, че българските журналисти, с които успях да се запозная, вършат работата си по изключителен и смел начин”.

По време на мирните протести на площада, е успяла да срещне не само обикновени хора, но и редица интелектуалци, сред които писателят Георги Господинов.

„Видях, че той протестираше с дъщеря си за по-добрата държава”.

Анна Мацоне си спомня думите на българския писател, който й е споделил, че „физиката на протестите” е като процеса в едноименната му книга „Физика на тъгата”: тя се е проявила поради едни и същи нужди.

„А именно, да се осветлят скритите процеси, да се излезе от тази болка и да се стигне до промяна. Да се обърне енергията в нещо позитивно, за самите нас и за другите. Вярвам, че Георги беше прав в това, което каза”, споделя журналистката.

Работното  посещение в България по думите й е било кратко, но „много интензивно и интересно”: „Заедно с оператора Доменико Ди Руоко ние успяхме да се задълбочим в реалността, която не познавахме”.

„Надяваме се пак да имаме възможност да разкажем за това, което се случва в България”

„И ще се стараем да държим италианците добре информирани за историите Ви, които така тясно се преплитат с нашите”, казва Анна.

Към настоящия момент все още обаче нямало обратна връзка от страна на италианските политици и прокурори: „Но ние получаваме позитивни коментари от мнозина наши колеги и зрители, които ни поздравяват за това, че се захващаме с толкова сложни теми”.

Които според журналистката иначе само накратко се споменават в мейнстрийм медиите.

Ще продължим да го правим.

Анна Мацоне увери, че и директорът на Tg2 Дженаро Санджулиано също е известен с това, че “не се страхува да разказва за укриваните от обществото факти”. “И аз мисля в тези категории. Затова се радвам да работя с него”, обобщи тя.