В началото на май правителството на Желязков реши, че ще продава хиляди имоти с отпаднала необходимост. Обеща прозрачност кои са имотите, защо, както и на процеса на продажба. След като дълго време не публикува списък, го изисквах и в края на юни – почти два месеца след решението – пуснах карта предстаяща по достъпен начин имотите, които обмислят да продават. Цялата хронология ще намерите в края на въпросната статия с линкове към другите текстове.
Много се изговори по темата. Желязков настояваше, че нямало да разпродават имотите и че щяло да има подробен анализ. След това скри списъка и обеща да пуснат нов. Това така и не стана и отказва да го предостави при няколко запитвания по ЗДОИ, защото не бил готов. Не бяха публикувани никакви анализи или аргументация за продажба на имоти от първоначалния списък. Желязков на няколко пъти отрече да текат търгове, което оборих. За капак на всичко се оказа, че районни администрации и дори други министерства имат нужда от част от имотите и в някои случаи се опитват от години да ги плучат за различни инфраструктурни проекти. Имаше няколко решения на МС за прехвърляне, но предимно на кметове свързани пряко или косвено с Пеевски. Решението обаче не значи реално прехвърляне, както се видя в София, където така застояват с години аналогични решения блокирайки изцяло или частично проекти като за линейния парк в Изгрев и Слатина.
В крайна сметка Желязков обяви, че ще прати искане за решение в парламента, но го направи докато бяха в отпуска и това не блокира течащи продажби. Гласуване по искането така и нямаше до сега, а междувременно системата за интернет търгове за въпросните имоти беше свалена за около месец без реално обяснение защо и какво го налага.
От решението на МС минаха седем месеца. От разкритието ми кои са имотите – пет месеца. От спирането на платформата за месец – три месеца. Реших да видя какво се случва междувременно.
От края на август няма нова информация на МС, няма нов списък, няма публикувани анализи. В края на октомври мълчаливо отказаха да ми предоставят работния списък, а на журналисти са отказвали с аргумента, че не пазят такава информация и нов списък няма. От пускането на платформата в средата на септември са публикувани 23 търга, от които 12 са изтрити ден по-късно заради установени технически грешки. От останалите 5 търга са били успешни, а 4 от тях са от списъка с 4400-те имота на Желязков.
Вгледах се в броя търгове през времето в платформата на АППК. Графиката показва колко са били активни в началото на всеки месец от пускането на платформата през 2020-та до сега.
Вижда се, че няма много нови търгове след решението през май, макар няколко да са били за имоти от списъка. През юли обаче рязко обявяват продажба на повече имоти и това продъжава до края на август. Междувременно има търгове, които са затворени като успешни, отменени или изтрити заради грешки и нови, които са били обявени. След спирането на платформата обаче активните търгове намаляват на под 20. На 1-ви декември активните бяха 4. Днес те са вече 3, като единият е бил отменен.
Няма информация за причините за това. Възможно е институциите да са решили да спрат продажбите до завършване на заветните анализи. Възможно е да ги продават в противовес на собствените си правила извън платформата на АППК. В края на август отрекоха да планират такова нещо. Възможно е АППК да са стегнали изискванията за приемане и обявяване на търгове и това да забавя новите. Възможно е предвид повишената видимост и пряко волята им – подобрена прозрачност да са променили стратегията и да бързат да прехвърлят имотите на удобни общини, където ще е далеч по лесно да бъдат продадени без конкурс и прозрачност. Вероятно затова Пеевски и Борисов блокираха в парламента предложението на Да, България търговете на общини и общински фирми да минава през същата тази платформа на АППК. Възможно е също просто да има управленски и административен вакуум, който да блокира процесите.
Не вярвам да получим отговор, особено предвид исканията за оставка. Виждаме редовни опити за блокиране на прозрачност и разследвания. Виждаме влошаване на практиките за отговаряне по ЗДОИ и комуникация в медиите. Виждаме как са готови да върнат Виденовото време като управление на финанси и ефект върху икономиката само и само да могат да обслужат интересите на Таки и Пеевски. Виждаме машинациите на не/изпълняващия длъжността главен прокурор и вече готвеното наместване на негов наследник пак близък до Пеевски.
В този контекст едни два декара гора или поле край някое село надали е най-големият проблем занимаващ всички. Занимава обаче хората от района, защото от там може да минава питейната им вода, пътя за селото, да е гора, природен парк или да е отредено за инфраструктура, която чакат от десетилетие. Затова трябва да ни пука, а и най-малкото е емблематично как работи шайката на Пеевски заграбвайки обществен ресурс. Затова и направих картата за собствеността на земята в България – за придобием представа какво се случва.
Един от многото повдигнати въпроса покрай картата ми с 4400-те имота готвени за продажба от правителството на Желязков беше, че много хора включително кметове не са знаели, че определени имоти са собственост на държавни институции и фирми. Трагедията в Елените пък постави интересени въпроси за собствеността на парцелите около и върху заличеното корито на реката, както и на склоновете над селището. Един от ключовите въпроси за изчезващите градинки, градоустройството и презастрояването не само в София, но във всички градове в България е изненадаващата частна собственост на междублокови пространства, градинки и места иначе предназначени и отдавна използвани за инфраструктура, училища и публични пространства.
С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър
Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.
Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта и какво показва. Други подобни карти ще намерите на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.
За целите на този текст е възможно да използвам думите парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. В случая за избягване на тафтологии ще използвам в смисъл конкретно на парцел.
Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.
Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.
Източници на данни
Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявават сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.
Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.
Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.
За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или инстритуция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.
На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този парцел ще виждате защо и линк към източника.
След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.
Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 парцела, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.
Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.
Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.
Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевграда в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.
Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има инфорамция коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на инфорамцията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.
Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.
Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.
Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.
Техническо изпълнение
Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.
В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.
Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддържка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.
Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.
Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни пацели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни парцели и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии межди парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на пацелите, които съм показал.
При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.
При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.
Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.
При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична инфорамция, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като инфорамция в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картатам особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.
Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния парцел. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.
Конкретни казуси
Когато направих първата карта със София и ведната се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се отриентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.
Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.
Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за парцели 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отблязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изкючение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.
На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.
На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901
Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.
Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.
Защо е важно и какво трябва да се случи?
Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.
Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене. Препоръчвам тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.
Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.
Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.
Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.
Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от наподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.
Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.
Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявамк милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.
Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.
Имаше и твърдения за спряни проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чехмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.
Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е станно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.
Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:
Като се сдобия с някакви данни, често отнема доста време докато разбера какво гледам и подредя. Обикновено започвам със статистика и извадки за първите неща, които ми правя впечатление.
Има едно такова нещо като ЕПИП – електронни съдебни дела. Порталът е доста добър, бърз и позволява преглед на воденето на повечето дела заедно с документите, разпределението и прочие. Проблемът е, че не може да се търси по ключови думи, страни, а нямат и отворени данни.
В порталът има данни за 4.5 млн. дела. Най-ранните от тях са заведени пред 1970-та г. Ето малко статистика за тях:
На първата снимка виждате делата по месеци от последните 15 години. Вижда се рязко увеличение между 2016-та до 2021-ва, което може да се обясни по-скоро с качването на данни в системата и липсата на повечето дела преди 2016-та, отколкото друго.
Втората графика показва часът, в който са заведени делата в последните пет години, когато този час е упоменат. Известен е часът за 58% от делата. Вероятно конкретни съдилища не публикуват тази информация, а само дата. Сред останалите се забелязва обедната почивка и края на работния ден. Вижда се обаче интересен феномен за завеждане да 1% от делата с известен част между 1 и 4 часа след полунощ.
Най-много дела сред публичните в системата са на Топлофикация София – почти 100 хиляди. Третата графика ги показва. Сред завеждащите десетки хиляди дела са телекоми, банки, фирми за събиране на задължения, ВИК дружества.
Прокуратурите на България са завели 432 хиляди дела сред публичните такива. Четвъртата графика ги показва. 12% от всички дела на прокурори в последните 5 години са заведени от Районна прокуратура – София.
Липсата на дела от СРП и редица други институции преди 2021-ва сочи към това, че липсват все още много дела в системата. Не е ясно дали просто не ги дават или са в процес на качване. Така обаче трудно може да преценим дали има увеличение на делата от някоя прокуратура или от определена компания като Топлофикация София. Друг проблем е различното изписване на институциите. Докато фирмите се преименуват, а редовните преструктурирания на съдебната система и обвинението водят до объркване, дори изписването на една и съща прокуратура или компания в същата година се различават значително.
На горната графика съм представил статистика на наличните дела в портала по съдилища. Може би това ще ни даде представа кои не са въвели стара информация или е изгубена в предшестващите им структури Вижда се ясно, че Административен съд – София-град не е представил никакви дела преди 2019-та, а е основан 2007-ма. Висшия административен съд има дела едва след 2021-ва. Висшия касационен съд са публикували за по-дълъг период, но имат дупка между 2017 и 2019-та, както и доста данни преди 2008-ма. Софийски районен съд и СГС не са публикували дела преди 2017-та, както и голяма част от данните на районни, окръжни и административни съдилища извън София. Последните обаче се вижда, че не са публикували и доста дела преди 2021-ва.
На следващата графика виждате същите данни като процент от всички налични дела в системата. Отново, това не означава, че един или друг съд е нямал дела предходни години, а че просто не са налични в електронния портал, както са задължени.
Всичко това е важно, защото с тези данни бихме могли и следва да проследяваме работата на прокурорите и съдилищата. До тук видяхте няколко бързи справки на база основните данни, които се виждат в заглавната страница на портала. Има около терабайт от структурирани данни и документи, които могат да се обработят и покажат значително повече.
Дори по-важно е да се дигирализира съдебното производство, каквото предложение вкара Божидар Божанов. Доколкото то очевидно няма да е публично, мярката ще запази доказателствата, проследимостта и ще лиши прокуратурата от редица оправдания, а всичко по веригата от възможността да затриват доказателства и да мотаят процеса. В публична част може да се изважда статистика в реално време колко преписки на каква фаза се намират и в коя институция. Сега това е статистика, която дори вътре в съдебната власт е практически невъзможна, а и съдейки по отказите по ЗДОИ – ревниво пазена тайна.
Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.
Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там.
Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.
Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.
Загуба на гори
В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.
Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.
Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.
От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.
През май Мартин пусна картата Черна писта, която показва нагледно данни получени по ЗДОИ от МВР за катастрофите в България с информация за местоположение, време, ситуация и жертви. Данните покриваха периода от 1-ви януари 2021 до 13-ти април 2025. Това прави 162.3 средно на ден. Съдържаха 253674 записа от които 75929 или 30% нямат известно местоположение. Пуснах анализ на тези данни показващи недостатъци в методологията на МВР като например координатите на инцидентите.
Два месеца по-късно Мартин писа, че получава отказ от МВР за последните данни. Малко по-късно сподели комуникацията с тях. Накратко МВР отказва да изпрати същата справка от последните месеци, тъй като работила върху собствена карта. Тази карта виждате долу. Представлява табло, което дава статистика и информация с последните случаи. Има филтри за райони, видове ПТП-та и периоди.
Таблото не е лошо и като плюс има отворени данни като линк долу вдясно. Това е важно, защото както съм изтъквал многократно, трябват ни суровите данни, а не интерпретация или статистика подбрана от институцията създаваща данните. Това създава риск от изкривяване на фактите и предотвратява възможността да проверяваме твърденията им и да си вадим изводи за работата. Спира ни да задаваме и въпроси, като например защо част от данните липсват или ПТП-та се намират в средата на парк или море.
Настоящите данни на МВР може да свалим са под формата на SHP файл, който е труден за използване от повечето хора. Отделно самият сайт предотвратява автоматичното сваляне, а гео сървърът им е затворен, което спира доста интерактивни приложения.
Затова направих скрипт, който всеки ден да сваля данните и да ги обръща в нещо по-използваемо. Може да ги свалите на този линк. Техния архив се обновява ежедневно и съдържа данни от началото на 2024-та. Към този момент съдържа 64255 записа между 1-ви януари 2024 и 4-ти ноември 2025. Това прави 95.5 на ден. От тях 3992 или 6.2% са без известно местоположение.
Тъй като и двете справки покриват цялата 2024-та г. може да направим бързо сравнение. Докато данните получени от Мартин и налични в Черна писта съдържат 63183 записа от които 58051 или почти 92% са с известно местоположение. За сравнение, наличните катастрофи на картата на МВР и отворените им данни са 34664 или почти наполовина по-малко. От тях 31541 или 91% са с известно местоположение.
Това означава, че по някаква причина отворените сега данни от МВР съдържат доста по-малко случаи от тези, които са предоставили на Мартин. Подробно вглеждане в разликите би помогнало да се разбере какво липсва, дали е имало дублиране преди или просто са изчистили грешки. Положителното поне е, че данните на МВР съдържат повече параметри и са публикували описание на номенклатурите и какво означават. Липсва номенклатура за crashtype, но съм я извадил от кода им във файла METADATA. Данните на Черна писта са публикувани на страницата. Ако някой открие различията и има обяснение кои катастрофи липсват и защо, ще се радвам да сподели в коментарите.
Покачващите се цени на имотите са основен елемент в няколко взаимносвързани обществени теми – има ли имотен балон, има ли презастрояване, финансова култура и инвестиции на домакинствата, демографска политика, сиви капитали и пране на пари. Описал съм позицията си, че имотния пазар не работи на пазарен принцип и защо въобще се говори за презастрояване макар да няма формална дефиниция.
Днес ще засегна друг аспект – статистиката за цените на имотите. Разделям я от данните за брой жилища пуснати на пазара, жилищна площ и отпуснати ипотеки. За тях препоръчвам да погледнете скорошната статия на Капитал и суровите данни от НСИ. Тук искам да погледнем това, което според мен е основен фактор в ценообразуването в сектора – следенето на т.н. „пазарни цени“.
Новини за покачването им навсякъде в България виждаме постоянно. Наскоро беше обявено, че България е сред рекордьорите по това отношение. Достатъчни са данните на Евростат, които ни поставят на 7-мо място по ръст за последните 15 години. 8-мо, ако включим Исландия. Тук ще намерите суровите данни по тримесечия.
За това, разбира се, има много фактори включително финансова култура, несигурност на инвестициите, влошен бизнес климат и липса на върховенство на закона, вътрешна миграция, пране на пари, ръст на доходите на част от населението та дори и обратна миграция от диаспорите.
Тезата ми обаче е, че има твърде много променливи в източниците на данни за цените на имотите, за които е практически невъзможно да контролираме и изчистим. Така според мен няма нито една оценка за пазара, която да може да твърди, че е вярна или дори, че може да следи динамика през времето. Разделям причините в четири категории.
Некоректни практики на брокери
Често изследвания и статистики за цените на имотите, особено що се отнася до разбивка по квартали, използват извадки от текущи обяви от сайтовете за имоти. Някои, включително най-известният imot.bg, включват дори историческа справка за избрания район. Взимайки квадратурата и параметрите на жилището лесно може да се изчисли средна цена на кв.м.
Проблемът с този подход е, че огромна част от обявите са фалшиви. Според брокери половината обяви, с които се свързват, се оказват на несъществуващи имоти и служат само като въдица за привличане на интерес след което се представят други жилища и сгради. Дори когато са истински оказва се, че параметри като квадратура, брой стаи, наличие на паркоместа и дори района на сградата са подменени.
Такива нелоялни практики са масови и затова много брокери призовават за регулиране на сектора. Като пример се дава Франция, където след 2-3 подобни измамни обяви или нарушения на кодекс лицето получава забрана да упражнява професията за дадено време. Доколкото искането за внасяне на ред се подкрепя от много фирми за недвижими имоти, брокери са ми споделяли, че най-големите и известни само формално са зад тази идея, но лобират да не види бял свят.
Друг източник на данни са самите комисионни на брокерите. Те знаят много добре кои обяви стигат до сделки, на каква цена се изповядват и колко реално е платено. В края на краищата на база именно платените пари получават комисионна. Тази информация обаче надали ще види бял свят, но дори да я получим, не може да се очаква, че ще е надеждна през времето, а и агенциите не покриват целия пазар на имоти – има много сделки директно със строител или без посредник.
Дори да изключим последното и дори оценката за 50% фалшиви обяви да е завишена, достатъчно е да са само една трета, за да прави тази вариация абсолютно неизползваеми публичните данни от подобни сайтове за оценка цената на жилищата.
Разлики в параметри на жилищата
Дори да можем да отсеем реалните обяви от публично достъпните, има разлики в самите имоти. Най-очевидна е квадратурата. Докато старите жилища се мерят по т.н. светла част или само видимия под на апартамент, например, при новите се броят вътрешни стени и целите балкони. Отделно на места включват общите части и понякога по различен начин. Когато се върнах от Германия се наложи в рамките на две седмици да огледам десетки апартаменти. Това ми даде възможност да сравня в кратък отрязък разликите между обявите и реалността. Квадратурата се разминаваше понякога с 50% от реалната жилищна площ.
Това непостоянство на това как се мери квадратурата означава, че не може да се сравняват имоти и цената им на кв.м. Тъй като в един район често се среща различни агенции да имат повече или по-малко обяви в зависимост от периода значи, че „динамиката“ на описанията се разминава и през времето и съвсем не може да сравняваме тримесечие за тримесечие или година.
Дори по-голям ефект има степента на завършване на сградата и жилището. Често сделки за жилища се правят на зелено, отделни обяви за които не се публикуват в сайтовете за имоти и не минават през агенции, т.н. там няма данни за тях. Цената им принципно е по-малка, но предвид, че жилището може да е готово след 2, 5 или 10 г. в зависимост от това колко е читав строителят, тези сделки не може да се слагат в една графа с препродажбата на жилища. В тази връзка, дори да получим данни за и да вкараме сделките на зелено в статистиката, нелоялни бизнес практики като късане на договор и прекомерни индексации означават, че за същото жилище получаваме две цени в различни години без дори да е предадено. Индексацията е параметър, за който също не научаваме и реално завишава значително платеното за едно жилище. Дори да научим за него кога го броим към статистиката – към годината на договора, кога се прехвърли или към годината на акт 16? А ако така и не получи такъв?
Доколкото агенциите за недвижими имоти и сайтовете с обяви посочват дали едно жилище е завършено, на мазилка или за ремонт, всеки търсил жилище знае, че тези също подвеждат силно и варират в широки граници. Покачващата се цена на майстори и материали именно заради огромния брой празни жилища и масовото вливане на пари в сектора води до допълнителен разход от 10 до 30% от цената на къща или апартамент за ремонт и обзавеждане. Оскъпяването на жилището след това е дори по-голямо.
Изброените широки граници са невъзможни да се изчистят в данните без да се посети всеки отделен апартамент и оцени по единни стандарти, което е практически невъзможно, но и не би било допуснато от самите брокери и продаващи.
Данъчни измами, сделки на сиво и други схеми
Тук може би може да се изпише най-много и затова ще гледам да маркирам основните. Най-очевидната е подписване на договор на занижени цени и даване на остатъка на ръка. Така се избягва от една страна плащането на данък, а от друга помага да се изперат незаконни или просто недекларирани пред НАП пари. По същия начин, но без доплащане на ръка, е документирано да се осъществява корупция, в които апартаменти (с и без асансьори) практически се подаряват на депутати, общински съветници, висши магистрати и техни роднини.
Така се зачерква друг източник на данни за сключените сделки – имотния регистър и нотариалните актове. Доколкото реалната цена на сделката е различна независимо дали се доплаща в кеш, в натура, с прокаран закон или с отсъждане по дело, няма как да я установим с точност. В някои случаи има вписани ипотеки, което помага. Тези обаче са едва една трета от сделките в последните тримесечия. Също така не гарантират, че няма пари или услуги под масата, защото често нотариуси и банки си затварят очите за подобни практики.
Не трябва да забравяме, че има немалко жилища в сгради без акт 16 или дори разрешения за строеж. Колко точно са всъщност никой не знае. Оказва се, че документите са пръснати между няколко институции в зависимост от типа сграда и почти никоя от тях не иска да ги дава или дори да сподели справка. Все още работя по това. ДНСК поне започна да сканира и публикува всички разрешения за строеж. Става бавно и е трудно да намери точно каквото му трябва човек, но може би ще се случи. Известни са обаче сгради, които имат тези проблеми и при оглед с неохота го признават, ако се сетите да питате. В такива случаи жилищата са обикновено с по-ниски цени, но следва ли да се включват в индексите при условие, че там не следва да живее никой и дори трябва да бъдат разрушени?
Вече стана дума за схемите с късане на договори на зелено и препродажба. Друга практика е да не се продава самият апартамент, а фирма, която държи собствеността и всеки купувач взима дялове в дружеството. Останалото се урежда с вътрешни договорки. Така реално продажба на имот няма, а от там се спестяват куп данъци. НАП санкционира Артекс преди години именно за това посочвайки очевидното, че сделките са фиктивни с цел избягване на данъци. Административният съд обаче взе страната на небезизвестният строител и дори отсъди да им платим от данъците си обезщетение. Това след като им опростиха 20 млн. лв. данъци, но преди според медиите ключови политици да получат евтини апартаменти. Идентична схема нашумя наскоро във връзка със Сарафов, където придобиване на имот на нелогично ниска цена беше разкрита и връзка с нелегалната фабрика за цигари свързана с Таки и Пеевски.
Доколкото изброеното и много други нелоялни и откровено незаконни практики прикриват други незаконни действия, за целите на статистиката за имотния пазар обезсмислят данните от държавни институции, официални документи или вътрешни извадки на самите агенции за имоти. В случая цените може да се занижават, но не може да се твърди дали и до колко това компенсира спекулативното завишаване от други фактори, както и че е постоянно през времето, което да позволява сравнението, което четем в медиите.
Вторичен пазар на имоти и ценообразуване
Тук се комбинират ефектите от няколко фактора, но като психологически ефект. Публичните данни и щедрите обещания на брокерите създават очаквания у продаващите и те съвсем очаквано залагат завишени цени.
Всъщност, нерядко се случва имоти да се слагат на неразумно висока цена въпреки предупрежденията дори на агенциите. Виждаме такива да престояват и да се публикуват отново и отново с месеци. Причината е, че собствениците нямат нужда от парите веднага, но оставят жилището „на пазара“ в случай, че някой се подлъже и получат цена доста над очакваното. В друг сектор би се нарекло limit sell order. Резултат е от „паркираните“ в имотите пари и неразумните очаквания към пазара. Вторичният ефект е още по-надута статистика от обявите за даден район.
Тук голямо влияние имат оценителите на имоти, за които ще стане дума след малко. Те се вглеждат по-дълбоко в състоянието на имота, сградата и обзавеждането, но в крайна сметка се влияят и придържат към същите метрики и изначално грешни източници за цени. Оценките се използват също като индикативни цени при препродажба или при пускане на нови жилища на зелено. Това затваря цикъла захранвайки същата мелница на фалшиви, неравномерно завишени, неправилно отчетени или неосъществени продажби.
Липса на данни, регулация и прозрачност
Тук някой би отправил критика, че привидно голяма част от тезата ми се базира на наблюдения върху пазара на имоти, обявите, разговори с архитекти и брокери, както и от собственото ми търсене на жилище. Този някой може би имал право доколкото не излизам с точни числа (или карти) на отклонение на цени, разминавания на оферти и сключени сделки. Същността на тази теза обаче е, че това са добре известни фактори и проблеми, за които се говори отдавна, но са проблем именно, защото не са измерими, предвидими и най-вече са непостоянни в ефекта си върху пазара.
Аналогично, когато писах за абортите в България, изписах надълго и широко защо не може да се вярва на данните на НЦОЗА. Разликата там обаче е, че освен, че са единственият наличен официален източник на информация, става дума за що-горе едно число с малко демографски променливи, които от своя страна са добре документирани и ясно определени – раждаемост, брой жени по възрастови групи и прочие. Не това е положението при данните за цените на имотите. Като антипример често давам данните на НЗОК за ражданията, които не само са неясни като методология, но и отчетливо непостоянни като неточност през времето.
За да имаме по-добри данни за имотите, трябват три неща. Първо, както стана дума по-рано, трябва да се регулира сектора на посредниците. Брокерите да носят отговорност за фалшиви или силно подвеждащи обяви. Трябва да има единна методология за описване, измерване и публикуване на имотите, за да не подвеждат и да може да се сравнява. Трябва всички документи покрай строителството и цени на вписване на имоти да бъдат публични, лесно и безплатно достъпни. Това ще заличи огромна част от несигурността, която описах до тук. Несигурност, която за пореден път твърдя, че прави практически всички сензационни заглавия в медии, оценки на агенции за недвижими имоти и индекси за цените на пазара най-малкото безпредметни.
Защо има значение отвъд заглавията?
Правилно е да се запитаме на този етап дали нещо от това има значение. Все пак, хората купуват и продават постоянно жилища на тези цени, видимо има търсене, което се среща с това предлагане. Идеята на пазарът все пак е именно тази и в самото начало започнах с това, че има рекорден брой сделки и ипотеки.
Първият проблем е, че има хора на пазара, които нямат особен избор. Задомяват се, раждат им се деца, връщат се от чужбина или си намират нова работа в друг град. Тогава въпросът е не дали да се вземе жилище, а какво и къде могат да си позволят и какъв дял от дохода им в следващите 20 години ще отделят. Изкуствено завишените цени на имотите означават, че ще ограничат финансовата си сигурност и икономическа активност в бъдеще, ще ограничат района, в който ще е удобно да търсят работа, градина и училище и в най-лошия според мен случай – ще повлияе на решението им да имат повече деца заради недостатъчно място. Именно жилищното пространство е сред основните рискови фактори, които се посочват от изследващите демографската криза в съвременния свят и има ясни белези за това от индустриалната революция до сега.
Стана въпрос обаче вече за оценителите и там се крие риск за банковата и застрахователната система. Зачетете се по-подробно в стандарта за оценка на сайта на Камарата на независимите оценители в България или дори в оценката на собствения си имот, ако имате такава. Ще откриете, че използват именно данните изброени до тук с всичките условности и неконтролируеми и измерими променили, които им влияят. С други думи, доколкото те се вглеждат по-добре в състоянието на жилището, в крайна сметка отново разчитат на поне 30% фалшиви обяви, други с нереалистични цени при сключени сделки на доста по-ниски цени, пари под масата или в магистратска натура.
Доколкото тези оценки влияят например на вноската ви за често задължителната застраховка живот към ипотеката води до оскъпяване за вас. Системно обаче те имат потенциално пагубен ефект върху активите на банките и дейността на застрахователните дружества. По всичко личи, че рисковите отдели на същите са съвсем наясно с този проблем, но предвид другите им практики, злоупотреби, проблеми с регулатори и дори съмнения за съдействие при пране на пари, надали трябва да ни учудва. Разчитат на видимо надути оценки в един откровено надут балон, за да не трябва да отписват активи и да покажат реалното състояние, до което нерентабилното отпускане на ипотеки ги е докарало.
Какво следва?
Ако вярваме на НСИ – още стотици хиляди кв. м. жилищна площ всяка година. Вече са разрешени милиони още за застрояване из страната. Националната асоциация на строителните предприемачи освен да настоява, че няма такова нещо като презастрояване, твърди, че решението за високите цени е леенето на много повече бетон. Т.е. повече предлагане. Предвид обсъденото вече ценообразуване, нелоялни практики и индексация, това бързо се разпознава като поредната подмяна.
Казах, че имотният пазар не работи на пазарен принцип, защото не е основан на нужда за дадената стока – в случая жилище, което да се обитава по един или друг начин, а на спекулативната му стойност. Доколкото има несъмнено много хора търсещи жилище, в което да живеят, вече между 20 и 40% в зависимост от града остават празни. Така същите разбираемо могат да се определят като нищо повече от бетонно крипто.
Постоянно се пита дали и кога ще се спука балонът. Истината е, че никой не знае. Това не значи, че междувременно щетата върху икономиката, прането на пари, финансовото състояние на населението и дори демографската криза не е истинска. В няколко интервюта наскоро споделих мнението си, че ще видим срив едва когато има значително намаление на доходите и свободните капитали най-вече в два сектора на обществото. Първият е IT индустрията, където сериозен и най-важното продължителен спад в позициите на IT специалисти ще накара много да се освобождават от инвестиции в такива имоти. Вторият е спиране на еврофондове и/или работеща прокуратура и регулаторни органи, които по един или друг начин спират краденето на обществен ресурс и изпирането му. И в двата случая пазарът ще бъде залят от до сега високо оценени жилища и ще се види липсата на търсене отвъд базовата жилищна нужда. Тогава вече ще имаме редица други проблеми в допълнение на тези, които природата ни донася.
Съгласни ли се с тезата ми? Ако не, ще се радвам да споделите в коментарите кои източници на данни за цените на имотите смятате за надеждни, защо и как се контролира за променливите и условностите, които изброих.
Преди няколко седмици си сложих ваксина срещу COVID-19. До две седмици ще си сложа противогрипна. Първите са безплатни за всички, а вторите – безплатни за хора над 65 г. Беше ми трудно обаче да се ориентирам къде има имунизационни центрове за тези за COVID-19, защото страниците на РЗИ-тата са шарени и трудни за навигиране. Затова направих тази карта с информацията към днешна дата.
Целият списък с места ще намерите на информационния портал за задължителни и препоръчителни имунизации на Министерството на здравеопазването Плюс мен. Препоръчвам ви да го разгледате, защото е изготвен с помощта на имунолози и епидемиолози и за разлика от други ресурси в мрежата, съдържа информация базирана на факти, данни и изследвания.
Списъкът води обаче към отделни страници и файлове на РЗИ-тата, които са разнородни и невинаги разбираеми. Подобно на РДВР-тата и горските стопанства, всяко РЗИ си е държава в държавата и липсва особена координация, носене на отговорност или последователност в усилията, комуникацията или дори практиките. В София има най-много и по таблицата ми беше трудно да се ориентирам къде е най-удобният за мен имунизационен център. Когато си поставих ваксината открих грешки в публикуваните таблици – две болници настояваха, че нямат такива центрове при позвъняване – затова не направих картата по-рано. Виждам обаче, че в края на септември с началото на кампанията са обновили списъците навсякъде и затова реших, че ще е полезно.
Доста РЗИ-та съобщават, че всеки от нас има възможност да поиска личния му лекар да поръча ваксина и да си сложи там. Доколкото някои не знаят, не искат или няма голям интерес, т.е. отварянето на една доза за 1-2-ма души е безсмислено, често се случва да насочват всички към РЗИ-тата. Също така, доста РЗИ-та говорят за мобилни екипи, с които може да се ваксинират трудноподвижни хора или такива в отдалечени райони. На страниците им и на картата са поместени контактите.
На някои места е посочено, че няма нужда от предварително запазване на час, но на повечето изрично казват, че трябва – навярно, за да се групират повече хора в един ден, за да не се прахосват флаконите ваксини. Има доста центрове за имунизиране на деца. Ваксината може да се поставя още от 6 месечна възраст, но не на всякъде е отбелязано, че слагат на деца. Като правило над 12 годишна възраст може да сложат навсякъде.
Припомням също, че пенсионери над 65 години имат право на безплатна ваксина срещу грип. Ако не ви е звъннал вече личния лекар, свържете се, за да поръча ваксина. Останалите трябва да си набавим сами от аптеките. Вече са налични, макар заради огромното търсене да свършват бързо. В някои аптеки има даже списъци на чакащи. Може да ги поставите при личните лекари или в същите имунизационни центрове на картата. Няма проблем да се поставя заедно с ваксината срещу COVID-19.
Може да отворите картата на цял екран тук. Данните в нея са актуални към 18-ти октомври 2025. Непременно сверявайте в страниците на РЗИ-тата и по телефона последното състояние, защото е възможно да променят местата на кабинетите, работното време и други условия. Ако забележите някаква такава промяна или неточност в картата, моля коментирайте под тази статия, за да обърна внимание.
След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.
Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.
Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.
Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.
На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.
В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.
Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.
Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.
Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Всъщност се случва всяка година и ще се случва повече. Спомням си за едно подобно в Добрич преди години, а чета се случва идентично в момента пак там.
Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.
На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.
Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.
На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.
Манастирски ливади между бул. Черни връх и България
Кв. Витоша между Черни връх и Симеоновско шосе
Симеоновско шосе при Г.М. Димитров и зоопарка
Новият квартал до Горубляне
Дианабад под зеления ринг
Черни връх между мол Парадайс и зоопарка
Младост при Южната дъга и новия Бизнес парк
Централна част при кулите на Т.Александров и бул. Иван Иванов
Горната част на кв. Княжево
По протежението на бул. Цар Борис
Овча купел по бул. През. Линкълн
Кв. Симеоново, Витоша и Малинова долина
Северната част на Западен парк
Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи.
Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.
За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.
Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.
През 2018-та си направих труда да систематизирам няколко числа за варицелата като болест. Чудих се защо някои страни са въвели ваксината в имунизационния си календар и я покриват, а други не. Например България и Нидерландия не е в календара, а в Германия и Италия е и при това в Италия е задължителна. Отговорът най-просто казано е следния. Ваксината е скъпа и се прави икономически анализ дали медицинските разходи за болни деца, хоспитализации и болнични за родителите от работа ще е по-голям от общата цена. Преди 20-тина години Нидерландия е решила, че не ѝ се дават парите и предпочита няколко стотин деца на година да се хоспитализират. Германия е решила да ваксинира колкото се може повече.
Има и друг аспект тук, който може да се отбележи когато се организират такива мерки. В действителност обаче играе най-вече на струната на антиваксърите. При масова имунизация, се забелязва краткотрайно и леко увеличение на случаите със симптоми на варицела сред възрастните. Показано е, че става дума за херпес зостер. Една хипотеза е, че когато през цялото време множество малки деца са болни, това дава възможност на имунната система на възрастните да „тренира“ допълнително срещу инфекцията, която носят от деца. Има различни изследвания колко хора носят херпес зостер, но според CDC, една трета от населението на щатите ще развие болестта поне веднъж в живота си, защото я носи.
С други думи, използващите този аргумент срещу ваксинацията, настояват, че за да се чувстват възрастните малко по-добре, следва масово да са болни десетки хиляди деца всяка година. Този ефект в статистиката може да се наблюдава при масово навлизане на ваксината. Освен, че е математически, здравно и икономически необосновано, това е видимо крайно егоцентрично. Тъй като обаче е редовен аргумент на антиваксърите, следва да се знаят причините.
Очакван ефект
Връщайки се към числата, които намерих преди седем години, ще цитирам директно статуса си от тогава:
В Германия преди 20 години са имали по 750 хиляди случая на варицела на година, т.е 9 на всеки 1000 души. През 2004-та въвеждат ваксината и до 2007-ма постигат 60% покритие. Още тогава новите заразявания намаляват 8-9 пъти. Сега, 10 години по-късно, случаите са вече по 22 до 25 хиляди на година или намаление от над 30 пъти.
За сравнение, в България през 2016-та имаше 31846 случая на варицела – повече от тези в Германия за същата година, нищо че е с 11 пъти по-голямо население. Случите у нас сега са 3.5 до 5 на 1000 души. Ако най-накрая се внесе ваксината в България, включи се в календара и постигнем покритието в Германия, до няколко години случаите ще намалеят до под 1000. Общо. На година.
Впрочем, тук ще видите сравнение на календарите за имунизация срещу варицела в Европа от ECDC. Ваксината е налична навсякъде и не са установени проблеми вече две десетилетия. Където не е включена или покрита като разход е изцяло по финансови причини.
Новите данни за България
От тогава мина доста време и се случиха няколко неща. През 2020 година ваксината все пак стана достъпна в България. До тогава единици я купуваха от Гърция и я поставяха, но беше сравнително рядко. Пандемията не помогна на прилагането ѝ веднага, но към 2024-та според НЦЗПБ има около 6300 имунизирани. Ако приемем, че повечето са деца на годинка, когато се препоръчва ваксината, това означава покритие от 11%. Ако вземем последните 5 години, откакто има ваксина, средно по 6% от децата на година са били ваксинирани.
Всъщност, трудно може да се каже със сигурност точно колко деца са били имунизирани срещу варицела. Причината е съобщаването. Първо, фори преди 2000 г. родители са купували ваксината от Гърция. Не е възможно да се определи колко са били, но според доклад от 2019-та е имало цели 1850 деца имунизирани по този начин. За сравнение, дори по-малко са били през 2022-ра.
Отделно от НЗС научаваме, че през 2022-ра са били поставени 1606 ваксини срещу варицела. Тъй като се изискват две дози, това значи 800 имунизирани тогава. През 2024-та показват 8013 дози или 4000 имунизирани. Тези числа се разминават с данните в докладите на НЦЗПБ. Те взимат данните от НЦОЗА, които от своя страна ги взимат от информационната система на НЗОК. Доколкото НЦОЗА съм критикувалмногократно за липсата на публикувана методология и исторически данни, за жалост за някои неща като абортите получаваме данни само от тях. НЗОК съм критикувал за фонда за лечение на деца, данните за ефективността, които скриха и липсата на прозрачност. В същото време обаче имам личен пример как поставени ваксини се виждат в информационната система на НЗОК, но не и в his.bg (НЗС). Писал съм многократно на Информационно обслужване, които отговарят за системата, но топката се прехвърля. НЗОК, че е черна дупка за данни е ясно на всички, но тук конкретно проблемът е в ИО отново. В този смисъл е разумно да се предположи, че не всички поставени ваксини ще влизат в информационните системи и по голяма ирония следва да гледаме данните на НЦОЗА, а не тези на новата здравна информационна система.
Дори така взети числата, 11% през 2024-та са твърде малко. Помага да се защитят самите деца, но не и да се спре ежегодната епидемия. От друга страна, предвид че за пълен курс родителите трябва да се бръкнат 160 лв. и имайки предвид цялата дезинформация и сплашване, си е цял рекорд толкова родители да се решат.
Колко се разболяват?
Варицелата е едно от най-разпространените инфекциозни заболяваня в България. Някои години бие дори грипа. От докладите на НЦЗПБ ще срещнете тази графика за последните 50 години. Единственият сериозен спад беше по време на пандемията. Дори тогава обаче, въпреки крайната изолация, миене и дистанция, пак един от 1000 се разболя, т.е. заболевамостта падна с 4-5 пъти.
Ако разгледаме по възрастови групи обаче виждаме друга картина. Децата между 1 и 4 години включително се разболяват значително повече. Всъщност, между 3 и 6% от всички малки деца се разболяват всяка година. Не 6 на десет хиляди или на хиляда, а по 6 от всеки 100 всяка една година. При децата между 5 и 9 години, които не са я карали преди, процентът е между 2 и 4% всяка година. При децата под годинка и тези над 10 виждаме нива около 1%. Първите, защото ги пазим повече, а другите, защото доста са карали вече или имунната им система се справя по-добре. Виждаме на графиката как и случаите скачат значително след пандемията, вероятно защото има голям резервоар от деца, които не са били заразени.
Ако вземем средната стойност на дялът заразени от всяка възрастова група за последните 16 години и разгледаме какво е отклонението през годините, виждаме нещо любопитно – имало е голям скок през 2013-та г. През останалото време нивата се движат относително равномерно. Виждаме равномерно намаление по време на пандемията. След това обаче децата между 5 и 14 години имат значителен скок докато при децата между 1 и 4 г. и бебетата почти няма разлика със средните нива от преди пандемията. Докато сигналът е твърде слаб, едно обяснение биха били тези поне 6% деца, които са били ваксинирани, имат траен имунитет и са били извадени от растящия през пандемията резервоар от бъдещи жертви на инфекцията. Ще разберем само като следим заболеваемостта на групата 5-9 г. в следващите пет години.
20 до 40 хиляди случая болни деца на година седмици наред се разглежда като нормално от някои, тъй като сме го минавали поколения наред. Къде за успокоение на родителите, къде защото нямаше до сега какво да се направи, но има някакво впечатление, че болестта е безобидна. Това далеч не е така. Всъщност между 1 и 1.7% от децата заболели от варицела влизат в болница с усложнения. Това често са тежки кожни проблеми или болести на дихателната система като пневмония.
Колко влизат в болница?
Всъщност, от справка на д-р Александър Атанасов получена по ЗДОИ с помощта на Доротея Дачкова от вестник Сега става ясно, че от 5581-те хоспитализации заради варицела на деца, 67.5% са били без придружаващи заболявания. Най-много се хоспитализират заради усложнения деца под годинка – цели 17% от всички хоспитализирани деца. Шест от всички десет деца с усложнения от варицела са под 5 годишна възраст.
Колко умират?
Хоспитализациите са само един индикатор. През последните 15 години е имало 14 смъртни случая, където причината е била пряко усложнения след заболяване от варицела. При това далеч не всички са били деца. Миналата година 31 годишна жена от Стара Загора умира от пневмония причинена от варицела, която е прихванала от двете си деца. Две години по-рано 13 годишно дете с детска спинална мускулна атрофия умира заразено от майка си. през 2018-та дете на 2 години и 10 месеца умира от варицела в комбинация със стрептококов сепсис. Друго дете на 7 години умира по същия начин със съпътстващи заболявания, както и година по-късно мъж на 41 години. Тогава и друг на 33 г. в Русе умира пак заради варицела причинила пневмония. Списъкът продължава.
Доколкото тези числа не изглеждат големи, всички са всъщност лесно предотвратими. Отделно хоспитализацията на стотици всяка година и ненужното страдания на деца и родители. Отделно факта, че голяма част от прекаралите варицела всъщност се възстановяват напълно, а варицелата бидейки херпес вирус, се задържа в латентна форма в нервните клетки. При отслабване на организма се връща с пълна сила, което довежда от изключителни повтарящи се болки, намалено качество на живота и не на последно място – заразяване на други и най-вече децата в близкото обкръжение. При някои това се случва еднократно, а при други поне веднъж годишно.
Превенция и за това състояние има – ваксина срещу херпес зостер. Ще помогне и на притеснението, което някои имат за краткосрочния ефект след пресичане на боледуването на десетки хиляди деца всяка година. Не съм намерил обаче да се внася в България и все още се налага да се поръчва от Гърция. Има проблем и с липсата на знание и обучение на личните лекари за нея.
Какво ще последва?
11% ваксинирани деца е изключително малко. Похвално е за родителите отделили немалко пари за тази цел, но покритието трябва да е значително повече, за да постигнем ефектът, който се наблюдава в Германия.
Цената е всъщност основен фактор покритието да не е високо и тук идеята да се включи ваксината срещу варицелата в календара и от там да се покрие от бюджета е безапелативно добра. Дори да вземем сегашните цени на единични бройки, разходът за такава стъпка би бил около 8.5 млн. лв. В действителност ще е значително по-малко, когато се купува от държавата.
За сравнение, ако вземем заболелите през миналата година, приемем, че само половината се налага родител да взима болнични да ги гледа, вземем средната работна заплата за двете седмици нужни да се гледа това дете, получаваме 6.2 млн. лв. от социални плащания. Отгоре на това добавяме поне милион медицински разходи на година за държавата за лечение на децата с усложнения. С други думи, дори само спестяването на пряката икономическа щета за държавния бюджет ще е достатъчно да покрие разхода за такава имунизационна кампания. При това не за една година, а за всички занапред.
Всичко описано до тук е напълно предотвратимо от десетилетия и е безумно защо все още се налага десетки хиляди семейства да страдат от тази инфекция всяка година. Първото ми дете беше ваксинирано като част от календара в Германия когато беше на годинка. Получи ваксината заедно с тази срещу морбили, паротит и рубеола. Второто ми дете получи ваксината в България пак на година и пак заедно с МПР. Не са боледували никога от това и не са имали странични ефекти. Когато имаше болни със съмнения за варицела в яслите и градините, те оставаха там, защото са защитени.
Миналата седмица писах за законопроект на ИТН, който цели да вдигне възможната височина на строителство в София на места на 125 метра. Законопроектът е едно изречение и въвежда много странно изключение (на изключението) за имоти по Цариградско шосе. Всъщност, става дума за доста конкретни имоти и така формулирано предложението ме накара да се зачудя кои са те. Именно тях показах в предишната си статия. Както обещах, разгледах и останалите из София, макар там височината да се вдига „само“ с 25%.
За подробно описание какво предлага предложението на тримата депутати ще намерите в предишната ми статия. Най-общо обаче текстът, който искат да променят сега позволява 100 метра височина в Смф зоните (в сиво) на 400 метра от метростанции (в зелено) изключвайки централната част и четири района (в червено). Тук съм добавил бъдещите метростанции и съм махнал тези изцяло в изключените райони. Те вдигат 100 на 125 и добавят няколко имота в Младост по Цариградско. Ако ви изглежда крайно специфично, това е защото е. Практическата липса на аргументация, това че тримата депутати нямат нищо общо със София и как е формулиран законопроектът ме накара да се разровя.
Първо, ще добавя двете карти, които направих. Те са по подобие на другите ми за държавните имоти за продажба от списъка на Желязков и 3D картата на застрояването на София. Те показват имотите отговарящи на горните критерии, които открих. Изключих общинските и държавните имоти, въпреки че, както се разбра, може да бъдат продадени без много шум. Изключих най-малките под 500 кв. макар би могло да се обединят с други по-големи, за да се застоят високо. Махнах метростанциите, около които няма Смф или не намерих имоти. Остават тези на картата. Възможно е да съм пропуснал някои предвид, че данните за собствеността в КАИС и iSofMap не са непременно актуални все още. Ако натиснете върху парцелите ще намерите последните данни за вид и предназначение според КАИС.
Тази карта показва същите данни, но само с парцелите в обемен вид. В някои от откритите парцели вече има построени сгради и повечето надали ще бъдат съборени, за да се възползва някой от новата височина. Тук виждате състоянието на застрояването до преди две години, тъй като тогава последно е 3D заснемането, което използва. Повече за това тук.
Отделно, размерът на имота и съседните има значение, защото има редица други изисквания като отстояние и разгърната площ. Те могат да се преценят при предложен проект, какъвто сега няма или нямам достъп за всеки от тези имоти. Затова маркирам само онези, които са засегнати по този един параметър обсъждан във внесеното предложение.
Може да отворите двете карти на цял екран тук и тук.
Засегнати райони из цяла София
Първо, в близост до горната част на Цариградско виждаме голям участък, който попада в хипотезата на този законопроект. Тези имоти се намират точно на границата на район Младост. Този най-вляво промени проекта си поне веднъж, а преди месец беше на комисия в НАГ с други предложения. Вдясно виждаме доста отделни сгради и към настоящия момент някои от празните парцели вече са запълнени. Получих дост сигнали за озеленяването там и колко е бутафорно.
Друг интересен парцел е този до районната община в Слатина. Той също попада в описаните критерии и е още на виза за проектиране. Има проект до 75 метра. Над това, както и при другите такива, трябва гласуване в СОС. Спорно е обаче колко има желание да се спират такива проекти, както и дали няма гласуване за подобни сгради да бъде из търгувано за подкрепа за други проекти, в парламента или просто за асансьори. Виждали сме и от трите. Не бих могъл да твърдя такова нещо за конкретния парцел. Давам просто пример за такава възможност след промените. Докато за 8 етажа повече може би не биха се занимавали, за 16 или 50 метра отгоре – биха.
Следващите имоти са малки, но показателни. Един от тях се вижда вече застроен – NV Tower. При нея имаше един интересен казус преди години – осветяваше целия квартал като дискотека нощем. После се оказа, че според отговор на ДНСК артистичното осветление беше незаконно и спряха. Съседният парцел е изцяло жилищна сграда в Смф (уж смесен) имот. Питайте Здравков защо. До тях се виждат няколко частни имота, които са отредени към този момент за многоетажен гараж. Попадат в хипотезата за 125 метра небостъргачи и предвид местоположението изглежда отстоянията им ще достатъчни.
На това кръстовище се вижда метростанцията Г.М. Димитров и това показва ключов проблем с този законопроект. Интересен факт тук е, че сградата отсреща на обсъжданите парцели е построена от инвеститорска компания с едноименна поправка предшестваща и наподобяваща обсъждания законопроект. Живущи в сградата на горни етажи се оплакват отдавна от неприятни вибрации и клатене когато минава метрото. При това говорим са само 50 метрова сграда. Този ефект ще е значително по-голям при по-високо строителство. От това следва, че би трябвало да се намалява етажността, а не да се уличава. Имало е, разбира се, ограничения за т.н. „вибрационна зона“ около метрото, както и изисквания за луфтове и конкретни елементи. За съжаление, според архитекти, доста от тези са отпаднали незнайно как в голяма част от града. Резултатът е видим, както казваше един партиен лозунг.
Продължаваме на юг с незастроени парцели до Студентски парк и Симеоновско шосе. Отново – на границата на районите с ограничения. Някои от тях са застроени, а други се подготвят за това и нямат започната процедура. Тук е полезно да се отбележи скандалната кула, която ще бъде забучена по очертанията на парцела на автокъщата в Студентски парк. Изискванията по ЗУТ и ЗУЗСО са специфично направени, за да са възможни такива опасни неща. А са опасни, защото тази отсечка от пътя е навярно най-опасната в Студентски град. Затова ще бъде отрязано още от парка, за да се направи нов булевард – специално за тази 60 метрова сграда. Очакваме същото за други подобни засегнати от този законопроект, независимо, че вносителите настояват, че промените им не пречат и не засягат никого и няма да има допълнителна тежест или разходи за общината.
Доколкото Черни връх е изключен от списъка, там има други проблеми, включително 215 метровата кула и стената от сгради по горната част от булеварда, някои от които според главния архитект незаконно са настроили етажи, но това е било прието от Здравков и ДНСК. Има обаче няколко парцела от другата страна, където сега има складове и един магазин Фантастико. Някой ден някой може да реши да инвестира там и тази промяна ги засяга.
На запад из Овча купел има няколко парцела, но ще обърна внимание на тези по булевард Цар Борис. Някои са застроени, а други – не. Това ще стане възможно с планираните спирки на метрото стигащи Южната дъга.
В северната част на София има доста имоти, особено до Надежда в индустриалните части. Правят впечатление обаче имотите до и зад гарата. Особени тези от северната част на линията. Там вече има застроени масивни комплекси, но ще има още много. Отстоянията няма да са им проблем и отново ще могат да стигнат 125 метра с малко машинации в СОС.
Новото метро донася този проблем този проблем и в квартал Левски. Някои от отбелязаните парцели са вече застроени, други не са и дори нямат виза за проектиране.
Какво следва?
Утре, 17-ти септември ще има обсъждане на законопроектът в комисия в парламента. Един от вносителите в заместник председател на ИТН в тази комисия. С липсата на аргументи на този проект не виждам как може да мине. В сегашната политическа среда и изтъргуване на лобистки поправки срещу подкрепа за други гласувания – като вето на недоверие – не изключвам да мине през гласуването доста бързо и необезпокоявано.
Ще следим какво ще се случи на комисията утре. Би трябвало да се излъчва на живо и ще разберем дали ще бъдат изнесени някакви аргументи и обяснена липсата на такива към законопроекта или ще бъде задушена всякаква дискусия и критика по темата.
На 7-ми септември в. Сега писа за законопроект на трима депутати от ИТН, с което се вдига ограничението на височина на застрояване на конкретни части в София. Предложението е внесено на 5-ти септември от Венцислав Асенов, Христинка Иванова и Танер Тюркоглу. Първият се бори активно в последно време с „меренето на средната скорост“ видимо като част от лобизма срещу мярката. Втората стана известна със скандали и изтекли записи показващи разцепването на партията. Третият се споменава с това, че има спорни бизнес връзки с други в партията и дъщеря му има задължения към НАП. Тримата искат да се изключат от ограниченията за височина урегулираните поземлени имоти с лице към Цариградско шосе и позволената височина да се вдигне на 125 метра. Законопроектът е едно изречение, но с голям ефект.
Сегашното положение на ЗУЗСО посочва в точка 5.3 на приложението към чл. 3, ал. 2, че в урегулирани поземлени имоти в СМФ зони с лице към голяма улица и които са на 400 м. от метроспирка може да се застрояват до 100 метра. Има обаче изключение изрично за райони Триадица, Лозенец, Младост и Изгрев, където ограничението е както във всички други СМФ зони – 75 метра. Затова кулите на Артекс, тази на 4-ти км. на Булфарма със огромния билборд със спорна законност, както и останалите в Младост, по булевардите Симеоновско, Черни връх и България са до 75 метра. Визуализация на тези зони и колко високо стигат над сегашните сгради може да видите на картата с ПУП-овете на Столична община. Натиснете бутонът с картата вляво, за да смените изгледа.
Какво точно се променя и къде?
Първо, предложението на ИТН е объркано – искат да променят точка 5.1 от приложението, а там не се споменава Младост. Т.е. в този си вид дори да се приеме няма да може да се приложи. Ако се споразумеят с НН ГЕРБ/ДПС да мине в зала, лесно може да го коригират като техническа грешка. Първо ще влиза в комисия с председател от ГЕРБ и където Асенов сам е зам. председател. Не изглежда да е бил обсъждан на заседанието на 10-ти септември.
По-важното обаче е, че освен да вдига от 100 на 125 метра ограничението за тези СМФ зони около метро спирки, маха от изключението конкретни имоти с лице към Цариградско шосе. С други думи, в цяла Младост ще може до 75 метра, но за определени имоти ще може до 125. Стана ми интересно кои са те и кой ги държи. Открих 46 имоти, които са частни, в регулация, с лице към Цариградско, в Младост (в зелено), на 400 метра от метроспирка (в синьо) и в СМФ зона. Отбелязал съм ги в червено. Има един в светло червено, който е собственост на БАН. Не е в списъка с имотите на Желязков за продаване, но от опита с паркове и градини на други места в София може да съдим, че институтът борави с държавната собственост повече като строителна компания, отколкото като средище за науката.
Тук виждате същата карта, но със сателитна снимка. Около метро спирката на арена София от страната на Младост има само държавни и общински имоти.
Кои са облагодетелстваните?
Фокусирайки се върху конкретните имоти виждаме, че повечето са малки или вече имат построени сгради. На спирка ИЕЦ/Цариградско се виждат няколко парцела, които с малко въображение и овладяване на СОС може да се прокарат изключения за разгърната площ и да се стигнат 125 метра. Това обаче е малко вероятно. Единствено първият вляво има по-голям шанс и е подал документи за ОВОС за собствен водоизточник описвайки сграда с подземни гаражи. Разбира се, имотът където се намира Метро има най-голям потенциал за комплекс с множество сгради от 125 метра. Макар да не стигат така височината на Скай Форд, ще уплътнят значително пейзажа с подобни на Капитал Форт. Няма индикации за такова желание към този момент, но промяната ще го направи напълно възможна.
Сред имотите до новата спирка след 4-ти километър попада The Mall и офис сградите около него, Бриколаж и складовете наоколо. Не се забелязват планове за по-сериозни строежи там, с изключение на една кула до паркинга на мола.
Тук попадаме на най-големия печеливш от тази схема – новият жилищен и търговски комплекс на мястото на ИПК Родина. Той беше от първите, които добавих на картата ми със застрояването още когато беше в пилотна фаза преди почти две години. Повече за него и историята му свързана с Пеевски, източването на КТБ и прочие може да прочетете в Капитал, които споделят визуализацията ми. Виждате го отново на втората снимка с височината му до 75 метра – колкото и другия проект на собствениците Булфарма отсреща на булеварда. Доколкото не може да твърдим, че има връзка между тях и законопроектът на ИТН, безспорно от всички имоти, които видях, те се облагодетелстват най-много в краткосрочен план. Достатъчно е само да изчакат да излезе в Държавен вестник и да внесат промени по проекта, които НАГ няма да може да откаже поради волята на законодателя. По принцип по каналния ред не могат да увеличат застроената площ от вече прекомерната заложената още през 2017, но дори само вдигането на височината увеличава печалбата на кв.м. драстично.
В горните снимки се фокусирам върху имотите около Цариградско шосе, защото в едното изречение на законопроекта личи, че там се целят. Тази промяна ще вдигне максималната височина и за строителство в Люлин, Надежда, Левски, Овча купел, Дружба, около летището и дори на отделни места в Слатина. В СМФ зоните там обаче вече е разрешено до 100 метра и промяната не е толкова драстична като обсъжданите горе. Все пак, ще се опитам да разглеждам и другите райони дали ще изскочи нещо.
Защо се прави това и какво да направим?
Законопроектът на тримата от ИТН е без реална аргументация. Според тях не влияе на околните, не предвижда „разходи за държавата и гражданите“ или административна тежест. Разбира се, не споменават тежестта на община София за инфраструктура и драстичното сваляне на цената на околните имоти. Доколкото естетиката е въпрос на лично мнение, в комбинация с останалата част от нормативната уредба ще доведе до влошаване на градската среда.
Всъщност, опитват се да изтъкнат, че бъдещите сгради щели да бъдат естествена преграда за шумовото и праховото замърсяване на Цариградско. Това не е подкрепено с каквито и да е източници. Най-малкото логиката говори за точно обратното – ако иска някой преграда, трябва да има ниски и дълги сгради, които да създават стена по продължението на булеварда. Също както виждаме в момента да се случва по Черни връх, където се позволиха долепена поредица от сгради с надвишени параметри благодарение на решения на Фандъкова, ГЕРБ в СОС и тогавашния главен архитект Здравков сега наместен в софийската РДНСК да контролира собствените си заповеди и да одобрява проектите, които е уредил. Има сведения обаче, че шумово и прахово замърсяване се намалява със зелени площи и особено гъста дървесна растителност. В проекта си обаче ИТН не увеличава тези изисквания за много конкретно подбраните имоти. Така или иначе контролирането на изпълнението и поддържането на задължителното озеленяване страда сериозно.
В аргументите им многократно се обяснява, че нечестно се ограничавали „възможностите“ на тези имоти. На база думите им, съмнения изтъкнати в медиите години наред за търговия с постове и влияние на партията им и така типичната за нас българите циничност, лесно може да се направи извод за реалните цели на предложението. Със сигурност един конкретен инвеститор ще спечели и от това определено няма да се намали замърсяването на булеварда. Предвид сигналите, че не е изпълнил дори задължителното озеленяване на другата си кула отсреща, надали може да разчитаме на нещо различно и тук.
Ако искате да спрете тази откровена злоупотреба, свържете се с депутатът, за който сте гласували във вашия район. Свържете се най-вече с депутатите от ИТН, чиито колети са пуснали този проект, да ги питате как е позволено това. Обърнете внимание и на темата с продажбата на държавни имоти – тя също ще се гласува скоро в парламента и ще има значение и в този контекст.
Преди пет години започнах карта към GovAlert портала, чиято цел беше да систематизира нагледно документи от градоустройството в София. Тъй като следях конкретен имот дали ще тръгне да се застроява, се запитах няма ли по-добър начин да следим за такава активност. Въпросният имот все пак получи тихомълком разрешение от предишната администрация на Столична община с ключови стъпки в процеса или изцяло скрити, или публикувани в почивните дни по Коледа.
Картата обаче се разрасна с още категории документи и става все по-полезна. Вече се използва както от обикновени граждани на града и активисти, така и от агенции за недвижими имоти и служители в администрацията за по-лесно търсене на документи и събития. От нея започна и проектът показващ 3D застрояването на София и вдъхнови други такива, включително този за търговете на кабинета от май.
В последните седмици добавих няколко нови категории документ, които не идват от НАГ София:
Процедури по ОВОС и екооценки
Разрешения за ползване от ДНСК
Имоти споменати в обществени поръчки
Търгове за продажба на държавно имущество
Имоти споменати в решения на Министерски съвет
Някои от тези ги обявих вече в други статии, особено тези за търговете. Ще ги опиша по-надолу с примери и линкове, но първо няколко условности за данните, с които започвам винаги.
Условности на данните
Източници на тези документи са съответните данни и точността и изчерпателността им зависи изцяло от това колко администрациите ги публикуват и поддържат. Идентично на НАГ София и останалите категории, процесът е автоматизиран и успява да прочете само документите, които са в познат формат. Поставянето на картата (т.н. геокодиране) на тези документи невинаги е възможно, тъй като обекти са описани като адрес или са с неизвестно местоположение. Използвам споменати кадастрални идентификатори, където ги има. В някои случаи те са сгрешени или стари и не съществуват вече, следователно не мога да ги сваля от кадастъра. В други случаи са описани съседни имоти и конкретния документ не се отнася пряко за тях. Затова пиша, че са споменати, а не, че даден имот ще се продава или има процедура по ОВОС, а че документът се отнася по някакъв дори косвен начин за тях.
Така не може да се очаква, че видимото на картата е изчерпателно или абсолютно точно, а че е най-доброто, което може да се постигне алгоритмите ми за откриване на събития и документи в администрацията. Следва да се използват като начална точка на търсене на информация и средство за откриване на активност на дадено място и връзки между институции, които иначе трудно биха били направени.
Допълнително, на картата виждате фокус върху София, Пловдив и Благоевград. Това е, защото съм успял само от тези три града са изведа някаква смислена информация за градоустройството. При други съм ударил на стена и не виждам особено желание за подобрена прозрачност и някакви отворени данни. Работя по въпроса, макар настойчивите напъни за влошаване на прозрачността в кабинета да ми губят времето твърде много в последните месеци.
Работя по добавянето на още категории също, но за тях ще пиша когато са готови. Някои от тези списъци от документи съдържат данни за цялата страна – например решенията на МС, разрешенията на ДНСК и търговете. Последните ги добавих в картата за държавните имоти с отпаднала необходимост. За тях и за другите такива обмислям да направя карта на цялата страна по подобие на тази. Проблемът е технически заради количеството данни и ще трябва повече време за целта. Отделно виждате долу графики с броя документи само за изброените градове – не всички намерени или дори не всички с известни имоти в цялата страна. Това е само откритата активност в София, Пловдив и Благоевград.
Решения на Министерски съвет
Източник на данните в PRIS. Причината да ги добавя всъщност беше статистиката, която вадих за работата на сегашния кабинет – брой решения за продажба и прехвърляне на имоти. Целта ѝ беше да оборя Желязков, че не се продава нищо докато всъщност търговете си вървяха. На следващите снимки виждате решения и други документи, които намирам в изброените градове за последните 15 години. Пазя всички след 2000-та, но преди 2010-та почти не се намират идентификатори, с които мога да си сложа на картата.
Решения на Министерски съвет в СофияРешения на Министерски съвет в ПловдивРешения на Министерски съвет в Благоевград
Търгове за държавна собственост
Тук се повтарят данните от картата със списъка на Желязков, но се добавят към останалите документи от градоустройството. За съжаление, към този момент линковете не работят, тъй като регистъра със стари търгове на АППК беше свален. Нямаме отговор все още защо, какво налага две седмици „анализ и архивиране“, дали ще има промени след 12-ти септември и дали част от данните ще изчезнат.
Източник тук е портала за обществени поръчки. Обновява се всеки ден. Причината да добавя данните беше, че следих за няколко поръчки за обновяване на училища в София и Пловдив. Отделно исках да видя дали е имало поръчки и изхарчени пари за имоти от списъка на Желязков с отпаднала необходимост. Не намерих такива в София, но с карта за цяла България може да стане по-видимо.
Споменати в обществени поръчки в СофияСпоменати в обществени поръчки в ПловдивСпоменати в обществени поръчки в Благоевград
Разрешения за ползване от ДНСК
Източникът е регистъра на ДНСК. От началото на тази година са започнали да сканират всички разрешения със задна дата и да ги качват. Затова виждаме най-вече тези от последните две. Когато добавят нови ще ги добавят ще се виждат на картата. Регистърът им има данни за последните 25 години и ще отнеме доста време докато публикуват старите.
Причината да ги добавям е желанието ми да се разбере кои сгради всъщност могат да се използват и кои са довършени, но заради нарушения или други причини нямат акт 16. Тези разрешения са само един елемент от това усилие, но междувременно го добавих на картата. Оказва се изключително трудно да се намерят документите за акт 14.
Тези документи ги добавих заради оная кула на Черни връх в София и търсенето на оценки по ОВОС. Доколкото някои документи ги има в НАГ, не всички се виждат там. Тук дърпам данните само за София, но когато направя общата карта ще изтегля всички за цяла България.
Днес Желязков пред медии се е чудел защо се говори още за онези имоти с отпаднала необходимост. Попитал е дали някой е казал кои са тези имоти. Да, той ми даде списъка и с картата всички разбрахме какви имоти „вече са установени“, както се изрази пред медиите. Всъщност, както стана ясно в последствие, дори той не е знаел кои са всъщност имотите когато са приемали програмата. Медии, общини, а съдейки и по лога на посещенията – самите министерства и областни управи използват моята карта редовно, за да се ориентират какво се случва.
Настоява в изказването си днес, че целта на плана за управление бил да се „систематизира информацията за наличните имоти, да ги опише и за потърси варианти как те да се използват ефективно“. Тук има обаче няколко проблема:
програмата сочи към съвсем друго
все още не са обяснили какво означава „отпаднала необходимост“ и изглежда ведомствата имат различни идеи за това.
в първия списък имаше редица имоти, които всъщност са били продадени години по-рано и не са собственост нито на държавата, нито на държавни фирми
скриха първия списък макар да настояваха, че е предварителен и щяло да има анализи за всеки имот
нито един анализ за който и да е от имотите, включително тези обявени на търг, не беше публикуван
четири месеца по-късно не са публикували нов списък въпреки постоянните обещания, че ще го направят
После пита риторично кой бил казал, че нещо ще се продава. Всъщност, именно той го казва на няколко пъти, пише го в плана и както установих – вече са продадени редица имоти от въпросния списък.
Ето хронологията на твърденията на Желязков заедно с моите статии и отговори към него:
8-ми май – „и разбира се ефективност от тяхната продажба. Продажбата ще се случва през АППК е електронна платформа с явно наддаване… Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени.“ Източник: gov.bg
9-ти май – „Предвижда се част от тях да бъдат продадени, но само тези, които нямат инвестиционен потенциал и са просто актив за държавата.“ Източник: Дневник
10-ти май – Прочит на програмата показва, че най-късно до 30 юни министерства и областни управители трябва да предадат в АППК документи нужни за продажба на имоти. Източник: Сега
27-ми юни – получих от Желязков списъка и направих карта показвайки кои са имотите, които обсъжда.
2-ри септември – „Просто направихме това, което десетилетия никой не прави – да обяви кои са тези имоти. Някой каза ли кои са тези имоти? Излязоха едни политици и започнаха да лъжат, че нещо се разпродава. Не, систематизира се информацията за наличните имоти.“ Източник: Focus
В самия план за управление думата „продажба“ се споменава 27 пъти в рамките на 10 страници. Една трета – 1466 от 4225 думи са отделени именно на дейности свързани с продажбата. По конкретно се говори за:
Страница 4 – „Бързият и прецизен анализ на състоянието на имотите, както и предоставянето на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) на тези от тях, които имат висок инвестиционен потенциал за приватизационна продажба, ще осигури постъпления в държавния бюджет. По този начин ще се постигне еднократен ефект, като времевият хоризонт е между 6 м. до 1 година и 6 месеца. Приходите от продажбата на държавно имущество ще постъпват във фонд към министъра на регионалното развитие и благоустройството, създаден със закон.“
Цялата точка 4 на страници 5 и 6
Страница 8 за исканите промени в ЗДС и ЗПСК, за да се улесни продажбата на имоти на МО
Страница 9 и 10 за сроковете за представяне на документи с цел продажба на имотите
Всичко това можеше да бъде избегнато, ако знаеше какво значи прозрачност. Ако думата не беше просто дъвка за замазване на обектива на камерите вперени в него, също както заявката му, че с парите от продажбите на имоти щели да се строят градини и училища. Продажби, за които после беше крайно изнервен, че питаме.
Можеше просто да каже в началото, че цари хаос, че институциите не знаят какви имоти имат и къде са, че шефовете наместени там да обслужват авери на Борисов, Пеевски, Таки и Ковачки и просто са оставили останалото на самотек – също както Сарафов и всички преди него в прокуратурата или сега каквото виждаме в ББР. Можеше да каже, че се цели внасяне на ред и всеки месец ще се публикуват резултатите. Щях да го привествам колкото и зле да беше оформена тази справка. Щях да направя същата карта, за да може ние и те да ги разбираме по-добре също както направи за документите и застрояването на София.
Но прозрачност нямаше. Публикуваха справката с информацията подадена от министерства, областни и държавни фирми. Картата видя бял свят и открихме кои имоти в „най-кратки срокове“ министерствата би следвало да изпратят документация към АППК за търгове. В паниката си скриха този списък и прехвърлиха топката на парламента за пред медиите докато продължаваха с търговете от списъка. В края на август и системата за търговете беше спряна до 12-ти септември без обяснение.
Заявките, че всичко ще е прозрачно не спират, включително днес. Изпратих запитвания по ЗДОИ до АППК и МРРБ. Първите питах какво е причинило спирането на регистъра с търговете. Вторите – да предоставят обновен списък с имоти, които отговарят на дефинициите в плана за управление за имоти, които би следвало да се продават. Всички очакваме отговори на тези въпроси. До днес получавахме само политическо шикалкавене и прехвърляне на топката.
Преди две години – на 26 юли 2023-та в 14 часа на магистрала Тракия се обръща камион пълен със скрап. По чудо няма пострадали други коли. Бързо се разбира, че камионът е на Господин Вълев Вълев по-известен като Динко. В първите 24 часа след случая медиите основно тикаха микрофони пред лицето му и чакаха някоя институция да каже нещо. Тъй като никой не се зае, аз изрових всичко налично от публични източници и обобщих нарушенията във Facebook. Отне ми 20 мин. на телефона. След това ги описах подробно в статия, която беше прекопирана и цитирана от доста медии. Оказа се, че не само катастрофиралия, но и много от камионите му нямат технически преглед, гражданска и/или са пътували без винетка, което обикновено е сигнал за по-сериозни нарушения.
17 часа след поста ми във Facebook и два часа след статията в блога Министерството на транспорта и съобщенията излезе с новина, че започват проверка на фирмите на Динко и тази, към която е регистриран камиона. Последваха реакции и информация, че ще му отнемат лиценза заради множество нарушения.
В следващите две години не се чу нищо повече за случая. Динко излезе няколко пъти в медиите за други неща, но не стана ясно нито какво се случва с проверката, нито дали има наистина последствия. С оглед на постоянно изникващите проблеми по пътя, данните за жертви, популистки недомислени изказвания при поредния инцидент и призивите за реални действия реших да проверя къде е лицето Вълев и какво се случва с бизнеса му. Търся отговор на въпроса какво са правили институциите, взели ли са мерки, тези мерки имали ли са ефект и дали поведението на лицето се е променило.
Мисля, че знаете отговора, но нека започнем поред.
Камионите на Динко
В статии от 2023-та се говори, че Вълев има 12 камиона към фирмата си „Бозав“ ЕООД. Обърналият се камион с номер A1256HH е на „Логтранс БГ“ ЕООД. към днешна дата виждаме 10 камиона с данни, че на фирмата на Вълев и още 6, които най-малкото използва, а вероятно също са негова собственост. Така стават 16 камиона с различни конфигурации.
9 от тях виждаме в разрешителни за извършване на пътна помощ актуално към настоящия момент още два се намират в разрешителното от 2022. От първите 9 само 3 са с актуален технически преглед. Един от другите 6 му изтече техническия преглед вчера, а други три не са с ГТП от поне три месеца. Въпреки това, Вълев продължава да им плаща гражданска отговорност и присъстват в регистъра за извършване на пътна помощ.
Два от камионите извършващи пътна дейност заедно с още 7 се намират в регистрациите на „Бозав“ ЕООД за превоз на отпадъци от РИОСВ Стара Загора за цялата страна. Беше получил такова три месеца преди инцидента, след което около седем месеца нямаше разрешение. Издали са му обаче ново през февруари 2024-та. В него се споменават шест камиона, включително катастрофиралия през 2023-та – A1256HH. Към онзи момент той няма нито гражданска отговорност, нито ГТП. Това не пречи да бъде включен във всички разрешения след това – през май и октомври 2024-та и последно януари 2025-та. Други камиони се сменят в тези разрешения, но последното от началото на тази година е интересно, защото от 7 камиона споменати в него, три са без валиден технически преглед и продължават да са независимо, че им се плаща гражданска.
Фирмата на Вълев има и разрешения за третиране на отпадъци. Обновяват му го месец преди инцидента през 2023-та. Въпреки заявките на институциите, че ще му отнемат лицензите за нарушения, получава ново само два месеца след катастрофата – на 20-ти септември 2023-та. Следващото е издадено на 15-ти януари 2024-та. Тук интересното е, че на 25-ти април излиза решение на РИОСВ Стара Загора за отнемане на издаденото през януари и от тогава няма издадено следващо.
Може да ги пренася обаче да пренася отпадъци из цялата страна, макар към днешна дата да е законно да го прави само с два от седемте в разрешението му. Останалите, аналогично на катастрофиралия през 2023-та камион, нямат сведения да са технически изправни.
Пътните такси на Динко
Доколкото задълженията към хазната да не влияят пряко на пътните инциденти, сведения са за отношението на човек и бизнес към закона и ефектът на някакви наложени санкции. В статията ми преди две години писах, че откривам над 11 хиляди лева натрупани глоби към тол агенцията от 2021-ва насам. Към днешна дата тази сума надхвърля 24 хиляди лева. Повечето от натрупаните от тогава са по магистралата за Бургас при Ветрен от камион Y4443AH през септември 2024-та.
Горе виждате обновена карта къде са глобявани 13 камиона използвани от Вълев. В червено са 17-те глоби от 2023-та насам. В тъмно червено е мястото с най-много глоби – 13. В зелено е обновен списък от тези преди инцидента преди две години с други негови камиони, които открих.
Ще се фокусирам върху конкретен случай. Споменатият по-горе камион Y4443AH има наложена санкция за каране без маршрутна карта или валидна тол декларация на 24-ти октомври 2024-та. Глобата е 540 лв., които според сайта на тол агенцията не са платени. Притеснителното обаче е, че техническият преглед на този камион е изтекъл пет дни по-рано – на 19-ти октомври. Глобата е сведение, че се е движил по магистралата незаконно подобно на катасофиралия камион през 2023-та. Нещо повече – вероятно е превозвал пак по същия начин отпадъци, тъй като е включен в разрешителното за това три седмици по-рано – на 3-ти октомври.
Делата на Динко
Открих 34 дела, в които фирмата на Вълев е страна. В 24 от тях той обжалва решения на институции или е страна. 16 от делата са заведени след инцидента през 2023-та.
6 от тях се отнасят до негово заведение в с. Прилеп, Сингуляре. Четири от тях са нарушения в трудовото законодателство – работа без договор или неизплащане на двойна заплата през празниците. Две са за изхвърляне на отпадни води от заведението, включително незаконно изграждане на канал за целта към близката река. В едно документите към едно от делата в Районен съд Карнобат се споменава и незаконно строителство на помещение за хазарт към заведението. Не може да знаем дали е имало слот машини или друг хазарт, но фирмата на Вълев, която е собственик на земята и заведението, не е в никой от регистрите за хазартна дейност.
Останалите 10 дела са заведени от Вълев като обжалва актове. Някои от края на 2023-та са за безопасност на труда и трудовото законодателство. Има няколко за нарушения на ЗУО – липсваща ограда, обезопасяване, незаконни площадки и горене на кабели. Всъщност от последните са и потвърдени най-големите глоби – общо 24 хиляди лв.
5 от делата падат в съда – например за незаконна пътна връзка. Според съда е бил глобен вече през 2019-та за това и в новия акт от края на 2023-та не е упоменато дали пътят е бил направен отново или просто не са го накарали да махне стария. Други актове падат, защото според съда в тях се говори за множество различни нарушения, за които трябвало да се съставят отделни актове. При някои обжалвания намаляват глобите.
Общо след делата заведени от Вълев между октомври 2023 и януари 2025-та са потвърдени глоби за 30000 лв. Осъден е да плати адвокатски разходи за 1270 лв., но и различни институции са осъдени да му платят 6780 лв. по хонорари. Така нето за над година трябва да плати на държавата около 24490 лв. Толкова дължи и в глоби за липса на тол такси и винетки. Не знаем дали е имал и други актове или с тези дела се изчерпва всичко около него.
Институциите и Динко
Докато горе ставаше дума за съдебните дела, има обществена информация и за държанието на Вълев. Преди само три седмици излезе запис за опасно неправилно изпреварване с джипа му, при което за малко да смаже моторист. Цената на пикапа е сериозна и дава да се разбере колко смехотворни са глобите, които му се налагат за постоянни нарушения на трудовото и екологичното законодателство, както и безопасността на труда и движението по пътищата. За същия номер, впрочем има глоби за липса на винетка през 2021 и 2022-ра.
През 2024-та пък излезе информация, че го разследват за участие в престъпна група за изнудвания. Не стана ясно дали е имало резултат от това обвинение или и това разследване е потънало или оставено на трупчета за удобен момент, например при следващ инцидент подобен на онзи през 2023-та. Скоро след инцидента през 2023-та, впрочем, го бяха арестували за агресия спрямо просещ човек. Не стана ясно дали е бил съден или дори глобен – само, че излиза срещу гаранция.
Макар да нямаме информация за всички проверки и актове към бизнеса и личността на Вълев, от заведените дела и описаните факти в протоколи и решения е видно, че институциите са се активизирали сериозно след инцидента. Част от тези актове падат, тъй като не са оформени правилно, санкциите са били прекалени или нарушенията са били отколешни. Забелязва се обаче един вид кампанийно стоварване на регулаторния чук върху Динко.
Какво от това?
От останалата публична информация обаче виждаме, че това не му е повлияло по никакъв начин. Надали има изненадани, но в крайна сметка това е идеята на глобите и проверките. Не помага фактът, че изглежда проверки преди инцидента, както и година след него явно няма. Нарушения като незаконно строителство, горене на отпадъци и проблеми с безопасността и трудовите правоотношения са масови и отколешни и това изглежда не е изключение за бизнеса на Вълев. Достатъчно е да се сниши за известно време и да продължава по старо му. Поне до следващия обърнат тир и навярно размазана жертва по пътя.
Направих си труда да извлека цялата тази информация не за да говоря за една банално патологична личност, а за изводите, които може да си направим за институциите ни и как реагираме на тази патология, нарушения и откровени престъпления. След като прахта улегне, катастрофата се разчисти, дъжда измие кръвта, следват няколко проверки – бланкетни по думите на един съдия, няколко акта, няколко дела, няколко шумни заглавия, няколко нескопосани обвинения връщани на прокурорите години наред за фрапантни грешки и забравяме до следващия път.
Това стана с Динко и оная катастрофа. Това продължава да прави той до ден днешен като лакмус за институциите ни. Това се случва с парашутите, катастрофите, болниците ни, корупцията, обществените поръчки и прочие. Това с тира му беше просто по-очевидно. Всичко това е неизбежен ефект от скритото кадруване в регулаторите, прокуратурата и съдебната система, овладяването им до превръщане в бухалка, а не нещо, което помага на хората. Затова Пеевски и Борисов не искаха конкурси за шефове на регулаторите, спирането на командироването на прокурори и промени във ВСС. Затова беше блокиран одита и създаване на публична, проследима и истински случайно разпределение на делата. Затова Сарафов е все още главен прокурор, а Кошлуков е в БНТ.
Защото не е важно дали регулаторът пише неграмотен акт, прокурорът – нескопосано и често противозаконно обвинение и съдията – решение противоречащо на европейски закони, конституция и десетилетия практика. Важното им е тези да се пишат при команда когато някой трябва да се удари. Това се случва масово в местната власт из страната. Случва се отдавна в бизнеси особено в малките населени места. Затова хора като Динко просъществува и се държи така – защото той е наш проблем и утре той или поредния като него ще убие нашите деца. Овладените регулатори и прокуратура са заети са обслужват други.
Тия дни излезе становище за следенето на средната скорост, което ми се стори толкова абсурдно, че веднага реших, че е излязло от Диана Русинова. Това е същата, която дежури в медиите с фалшива жилетка и още по-измислени тези, но известна с това, че стои зад „експертно“ становище проправил пътя за онзи 215 метров небостъргач в София. Не, в случая става дума за друга организация нямаща общо с официалните институции, която настоява, че системата за следене на средна скорост била пред провал, защото тол камерите не били направени за тази цел. Повтарят и една отколешна теза, че трябвало да се сертифицират камерите, за да можело да следят така движението.
Твърдението беше публикувано от БТА и цитирано от Сега, БНР, Дарик News и много други. Зад института стои Богдан Милчев. Той е бивш шеф на КАТ София и е отстранен от поста преди 12 години от тогавашния министър Йовчев от кабинета на Орешарски за несправяне с многото жертви по пътя. Същият Милчев отново преди два дни настоява, че „война по пътищата няма“, а през април възхвалява Пеевски като спасение за безопасността по пътищата. Критикува участието на Русинова в медии и покани от институции, но видимо нивото на компетентност, популизъм и търговия с медийно влияние и експертизи е на същото ниво.
По-важно тук е твърдението за преброителните камерите и следенето на средната скорост. То нито е негово, нито е ново, нито е вярно. Всъщност, както виждаме доста често в последните седмици, поемат се нашумели теми, извъртат се в нещо сензационно и несвързано и се яхват къде за политически, къде за бизнес цели.
Нека го обясня просто, така че дори Русинова и Милчев да го разберат.
Представете си, че си правите селфи разклона на Ветрен при Бургас и го пускате в инста и фейса, защото без content накъде сме. След точно два часа си правите ново селфи на влизане в София и пускате веднага във фейса, защото бързате за поредното дежурене по студията. Всичко шест.
Проблемът е, че имаме две точки, където се знае кога сте били, защото цялата ви работа е да сте пред камерите и соцалките. А разстоянието между тези две точки е грубо 356 км. При нормално каране това ще отнеме поне три часа, но да приемем, че няма ремонти, хранилките на ГЕРБ и ДПС не са крали от дебелината на пътя, та е качествен и няма натоварване и други граничения. Та да кажем, че карате неотклонно със 140 км/ч както е разрешено. Тогава ви трябват точно 2 часа и 32 минути. Минали сте го обаче по-бързо – средно с около 178 км/ч. Браво, юнаци! Има ли значение какъв модел е телефона ви, колата и прочие? Има значение единствено да е ясно в колко часа сте били на дадено място.
Преброителните камерите имат една единствена функция и са сертифицирани отдавна за нея. Те записват номер на кола, която е минала в даден час на дадено място. Това е. Всъщност, записват и доста други параметри, но това е най-важното в случая. Това значи, че въпросните камери си вършат работата и технически данните им могат да се използват за административни процедури и актове за разлика от споделянето в социалките или снимки от лични телефони, тъй като системата е в тол агенцията и е сетрифицирана.
Следенето дали някой има винетка (или тол такса за камионите), гражданска и технически прегледи съответно автоматичното им глобяване е въпрос единствено на използване на тези нормативно издържани данни като се установи, че превозно средство е било на пътя в даден ден при наличието или липсата на друго обстоятелства. С малко повече работа по снимките може да се приложи същото за камините за боклук, дървесен материал и опасни материали , карането в сервизната лента, карането на тирове в забранени части на деня (шум, жега, натоварено движение) и прочие.
Аналогично, по примера горе, тези данни могат да се използват да се установи, че една кола е изминала определено разстояние непонятно бързо. Технически това винаги е било възможно. Оправданието до преди няколко години беше липсата на нормативна уредба да го позволи на КАТ. Всъщност, още преди две години беше готово технически да се следи средната скорост. Тогава именно МВР блокира усилията с аналогични на горните непонятни изисквания за някакво сертифициране. Освен, че пилеят публични ресурси, липсва и обяснение кое налага това технически или нормативно извън желанието на самата полиция да протака тази мярка.
Нещо повече, от самото начало на тол агенцията и преброителните камери, МВР винаги е могла да следи за средна скорост с малко усилия. Има всички данни за всеки минавал някога през дадено място. Това включва както коли на службите и НСО, така и колите на всички, които четем всяка седмица, че са размазали някого на пътя. Да, тези данни не включват камерите от градовете и не включват цялата пътна мрежа, но това е най-вече заради нежелание на МВР. Това означава, че ако е искала, МВР е можела да следи средна скорост, ако не за глоби, то поне за оценка на риска и маркиране на редовно нарушаващи скоростта номера.
Всичко това следва да ви говори за огромно нежелание и лобиране да се спре тази мярка, както и да се следят системните нарушители. При това идва именно от институции и говорещи глави с редовни заявки в посока намаляване на жертвите по пътищата. Вместо това, първите искат с парите предназначени за тази цел да си напазаруват луксозни коли по спорни критерии. Макар сега законът да предвижда следене само на 50 участъка, дори със сегашните камери е възможно много повече, а с добавянето на още, включително общинските, ще може да се покрият и градовете.
Не мислих да се занимавам с темата за следенето на средната скорост и глобите за превишаването ѝ. Питаха ме дори дали няма да правя карта на отсечките. Не писах до сега и не направих карта не защото липсваше разбиране по темата, а защото ми се стори, че именно това неразбиране може би ще подтикне хората все пак да спазват ограниченията.
Наистина, в последните две седмици прекосих България и се виждаше именно това – почти липсваха мигащите, пресвяткащите и натискащите се да карат със 180 докато изпреварваш колона от тирове, например. Едно пътуване е, възможно да е краткотрайно или да съм имал късмет. Вие забелязвате ли разлика?
Както писах в четвъртък, в рамките на 48 часа след отговора на Желязков на критиките ми бяха проведени два търга, един от които от списъка с „отпаднала“ необходимост. Именно той беше продаден за 23100 лв. Представлява земя с рушаща се сграда в с. Голям Желязна в Ловеч. В парцела попада и трафопост, който не е обект на продажба. Купувачът е инициатива за създаване на кулинарно училище, която е купила сградата на местното училище в селото и го е възстановила за нов живот. Сега купуват този имот в близост. Не знам нищо за работата им, но от малкото прочетено определено искам да знам повече.
По всичко личи, че това е положителен пример за държавна земя, която влиза в ръцете на хора, които искат да правят нещо полезно и смислено с нея, показва отново че отговорът на Желязков е подвежда обществото. Показва също колко хаотично е правен списъка и се подхожда към тези продажби, защото сред държавните имоти с „отпаднала необходимост“ виждаме също въпросната сграда на селското училище купено от същата фирма още преди години.
Малкият имот е продаден на 8-ми август. Големият имот е продаден преди години, но пак е в списъка.Училището в селото, което е било продадено и към 2024-та вече се възстановява от новия собственик
Бъдещите търгове са също на картата
Намерих обаче още нещо и снощи прекарах отново значително време да сложа на картата. На страницата на АППК има списък с текущи проекти за нови търгове. Тоест информация за имоти, които ще най-вероятно ще обявяват за продажба.
Към този момент виждаме 25 такива проекта. 15 от тях засягат имоти в списъка на Желязков и по-специално 34 парцели или сгради в него. Това означава още 14 търга отгоре на 6-те, за които говоря горе, които може да бъдат обявени и в някои случаи продадени преди края на ваканцията на Народното събрание. Нещо, с което Желязков е напълно наясно излизайки с тази формулировка на отговора си.
Тези проекти ще намерите в нов филтър на картата „Проекти за търгове“. Показват номер, който се състои от датата, когато съм ги видял последно и пореден номер в този документ. Тъй като е Excel таблица, не изглежда да имат уникални номера, затова съм направил такъв сам. Таблицата обаче изглежда се съставя доста добре, така че ще може да следим какво идва като нови търгове. Информацията съдържа само описание на обектите и данъчна оценка. Аз добавям освен кога съм видял за пръв път проекта, кога за последно е бил там или кога виждам, че е махнат от списъка. Тогава, ако има обявен търг, той ще се види на същото място.
Ето например такъв проект за сграда до Младежкия парк в Русе – номер в списъка на Желязков 2580, собственост Областна администрация Русе и данъчна оценка 258 хиляди лева.
Сграда в Русе с проект за търг
Ето пример и с 11 сгради зад летище София с обща данъчна оценка от 2.7 млн. лв.
Сгради в София с проект за продан.
Тъй като виждам само последният списък с проекти, това не значи, че някои от тях не са започнали доста по-отдавна. Също, данъчната оценка видимо няма да е началната цена на търговете. Например, има един проект в Криводол, където нямам кадастриален идентификатор и мога да го покажа само към населеното място. Виждаме на същото място търг, който не е успешен през 2024-та с начална цена 75 хил. лв. Към сегашна дата виждаме проект за продажба на същото с данъчна оценка под 24 хил. лв. Т.е. опитват се отново и вероятно търгът ще е за повече.
Този пример показва трудността да се свържат проекти, търгове и имоти в списъка за разпродажба на кабинета, когато няма точна информация за местоположението. Търся начин да реша този проблем, за да не пропускаме тези случаи.
Пример за имот без ясно местоположение, който е списъка, има проект и провален стар търг, които не мога да свържа автоматично
На 1-ви август публикувах поредния текст от сагата с държавните имоти за разпродажба. В него освен всичко друго описах как списъкът с над 4400 имоти обсъждани и готвени за продажба от кабинета на Желязков е изчезнал от сайта на МРРБ, както и че обявени търгове изчезват от публичния регистър. Списъкът остава единствено наличен в оригиналната статия, с която разкрих него и картата, която го направи истински използваем.
Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка. За последното Клуб Z цитират пресконференция на Спаси София, които от своя страна изглежда визират отново моята статия и карта свързваща търгове с имоти.
Поредният отговор на кабинета
В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.
…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.
В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.
Има ли продажби на имоти?
За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият имоти с отпаднала необходимост.
Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.
В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.
Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.
Активните търгове за имоти от списъка на Желязков
Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.
Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.
Още за картата
Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.
Всички предстоящи търгове за държавни имоти
Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.
Какво всъщност пита Желязков депутатите?
Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.
Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.
В същото време търговете си текат, обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.
Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им.
Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.
На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.
Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:
Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.
Имоти за едни общини, но не за други
Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.
Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.
По-лесна продажба на държавни имоти
Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.
Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.
Възможност за действие – подайте сигнал
Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.
Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.
Филтри и търсачка в картата
Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.
Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.
Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.
По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.
Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
