Tag Archives: данни

НЗОК все пак обнови регистъра си и нещата изглеждат още по-зле

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-obnovi-registara-si/

Преди четири написах статия с данни сочещи, че НЗОК забавя драстично заявления за финансиране на лечение на тежко болни лица. Данните идват от публичния по закон, но практически труден за използване регистър. Последва реакция от НЗОК, на която отговорих с подробно в петък.

Анализът ми се основаваше на публична информация от стария фонд, както и 161-те заявления подадени директно към НЗОК, за които имаше информация в регистъра им. Както описах на няколко места, входящите номера на заявленията са поредни, а и се случва родители умишлено да ги публикуват в социалните мрежи. Това позволява на всеки да получи анонимна информация за движението на различни случаи. Това, което аз направих е да видя движението по всички. Процесът е бавен и ненужно усложнен, но именно от там идва критиката ни за липсата на прозрачност и отчетност от касата.

Нови данни със задна дата

Вчера реших да погледна дали има нови заявления и за мое учудване не открих просто няколко, а стотина. За да съм точен – 94 нови заявления и 5 дублиращи записа (една от грешките, които чиновниците в касата правят, както писах преди). Има и добавена информация по 11 други заявления, три от които са отбелязани като одобрени.

Интересното за тези 94 заявления бе, че само 7 бяха в дата на подаване след 19-ти юни, когато излезе статията ми. Нека обаче приемем, че има все пак техническо време за въвеждане на всяко заявление – да кажем седмица. Тогава 82 заявления вписани в данните в последните 3 дни са липсвали от регистъра повече от седмица след приемането им в НЗОК.

Тук съм го показал нагледно. Датите отбелязват съботата след съответната работна седмица (не очаквам да въвеждат данни в почивните дни). Имам справка към 29-ти май и съм отбелязал със синьо заявления от кои дати са виждали родителите до тогава. Отбелязал съм къде във времето е 19-ти юни. Записите добавени от началото на месеца то статията ми са в червено. Вижда се един от 30 март, един на 3-ти май, няколко в края на май и останалите в първите седмици на юни. Нищо след 7-ми юни. Тогава за три дни се въвежда всичко в жълтото. 34 са били още от месец май. Последният е от вчера.

С други думи се вижда една голяма дупка във въвеждането на информация. Показа също, че и може да се уведомяват родителите своевременно, но трябва на някой от висшите чиновници да му пука. В случая – от обществен натиск. Иронията отново е, че именно касата призоваваха постоянно родителите да гледат регистъра, а се оказва, че 37% от заявленията подадени след закриването на фонда въобще не са били оповестени.

Обновена статистика на дейността им

Тази нова информация показва, че наистина има повече заявления подадени на касата. Просто не са спазвали нормативните изисквания и по точката за публичността.

Направих си труда да обновя графиките, които показах в оригиналната статия, както и в предишната от април. Тук сравнявам „активните“ заявления по дни. Представете си ги като папки отлежаващи на нечие бюро. В синьо са тези, които знаем, че в бъдещето ще бъдат решени, но в дадения ден още не са. В червено са тези, за които така и не е отбелязано решение или закриване. След месец неактивност (липса на писма, становища и т.н.) червените ги махам.

Така се получава тази крива на натовареността. Намалението в края на април е заради махнатите червени заявления от края на март след месец неактивност. Вижда се разликата между новите и старите данни. Има малко повече решени, но като цяло картинката въобще не подкрепя настояването на подопечните на министъра, че всичко е наред.

За изчерпателност направих същото сравнение и при останалите графики. Тук показвам броят подадени заявления по месеци по категории на отговора. Все повече са тези без отговор, особено онези чакащи повече от месец.

Тук промяната е минимална – показал съм броят решени заявления по месеци. Има 7-8 добавени одобрени. Никаква промяна за заявленията останали от стария фонд, по които от НЗОК настояваха, че са наследили и се работи.

Тази графика е опит да се покаже активността на касата с отбелязване на действия по заявленията – писма, връщане на документи, становища. Както обясних подробно преди, тези действия не отнемат непременно едно и също време, а някои вървят паралелно. С доста уговорки показва все пак кога какво е правено.

От данните добавени със задна дата се вижда, че има повече активност по заявленията от юни и малко към тези от май. Няма движение по тези наследени от стария фонд. Взимането на крайни решения за финансиране са по-скоро изключение.

Една странична бележка: Интересен момент, който няколко души гледащи данните забелязахме, е че входящите номера започват с Е113-01 и Е113-02. Това говори за категории, но тъй като регистърът е напълно анонимен, няма как да разберем нито самоличността, нито възрастта, диагнозата, нужното лечение или дори сумата, която се търси. Забелязах обаче, че в страницата на касата с информация за лечение на лица на 18-годишна възраст е сложен линк към същия този регистър. Това може да означава, че заявленията започващи с Е113-02 са на възрастни хора, а не деца. Такива са 40 от всички 255 и само едно е получили решение – отказ. Дали това предположение е вярно, ще разберем когато получа информация по ЗДОИ от касата с въпросите, които събирам.

Корекция в негативна посока

Със заглавието на статията, с която критикувах НЗОК, твърдях, че от месец не са взели решение по нито едно заявление за финансиране на лечение на тежко болно дете. Тази теза се базираше на информацията, която родители получаваха чрез регистъра и на данните в този регистър. После го обосновах с числа и конкретни примери. Въз основа на тогавашната публично достъпна информация беше вярно. В текста казах също следното:

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Оказах се прав. След като добавиха данните разбрахме, че са забавили публикуването на някои с над месец. От същите разбрахме и че НЗОК са одобрили все пак заявления в последния месец – четири от 11-ти юни и едно подадено на 21-ви юни. Това е. За същия период са подадени общо 111 нови заявления за 111 болни деца. Колко от тях не могат да чакат според вас?

Няколко родители вече излязоха с историите си как документите им са били предвижени към решение едва след като са тръгнали да говорят с журналисти и да бият камбаната. Това явно е единственият начин да се събуди тази спяща бюрократична машина. Но работи случай по случай, а случаите са толкова много, че трябва всеки ден от година да гостува по едно борещо се семейство във всеки сутрешен блок на трите основни телевизии.

Прозрачността не е решение, а инструмент

Един истински публичен регистър на фонда не решава нищо пряко – нито ще промени работата им, нито ще излекува децата. Прозрачността обаче е инструмент, който ще ни позволи да задаваме въпроси, да търсим решение и то рано – когато децата още имат шанс, а не чакат куриери да тичат между болници и кабинети на институции в съседни сгради. Да предлагаме подобряване на процедурите, нормативната база и дори намаляване на разходите в дългосрочен план за неща, в които може да се инвестира сега.

Нищо от това, което ви показвам тук не отчита онова, с което тези семейства се борят. В тези графики те са само статистика. Лекарите са тези, които могат да им помогнат, а НЗОК е тази, които е длъжна да осигури бързо и адекватно здравеопазване. Единственото, което тези данни показват – дори след обновяването им от чиновниците – е, че това далеч не се случва.

Какво НЗОК каза вчера, какво премълча и как да го проверим?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-kak-da-proverim/

Рано вчера пуснах текста си за НЗОК и работата им по финансиране на лечението на деца. Те поеха тези функции след закриването на специалния фонд и имаха заявки, че са готови да се справят със задачата. Анализът на данните от регистъра им показа съвсем друго.

Още преди обед НЗОК излезе със съобщение до медиите, което определя статията ми като целяща сензация. Представят числа, с които явно са искали да оборят изводите ми. При внимателен прочит обаче се вижда, че не само не противоречат на изложеното от мен, а и дори повдигат още притеснения.

Ще оставя като начало настрана ехидното им държание, както го определи Любомир Аламанов и ще разгледам конкретно изказването им точка по точка.

Информираме следното

От 1 април 2019 г., когато дейността на Център „Фонд за лечение на деца“ бе поета от НЗОК, Специализираната комисия в институцията е разгледала 379 заявления за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, в това число и неприключените заявления от Фонда.

Това изказване всъщност не противоречи на написаното в статията ми. Написах, че са получени 161 заявления директно към касата и не е известно какво става със старите останали във фонда. Важното тук е, че под „разгледала“ се има предвид всякакви дейности. Съдейки по данните, комисията към НЗОК често връща за становище, изпраща писма до МЗ, болници, институти и прочие. „Разглежда“ означава, че в дадено заседание се е говорило за заявление, а не че е придвижено успешно до край.

Единственото, което научаваме от този текст, е че освен навярно голяма част от 161-те нови, са разгледали поне 218 заявления останали от стария фонд. Това може да е наистина така, но е повече от странно, защо не са въвели тази информация в регистъра. Всъщност, от началото на април до днес, промени в регистъра има само по следните четири заявления останали от фонда:

  • 100/2019-01-28 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 152/2019-02-13 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 331/2019-03-22 – добавени са две становища и е маркирано като одобрено
  • 354/2019-03-28 – маркирано, че документацията е пълна; няма решение

За периода от 1.юни – 19.юни т.г. Комисията е разгледала около 100 случая по процедура, всички на различни етапи – нови случаи, случаи за попълване на документацията, очакващи или получили вече становища от външни експерти.

Отново – това не противоречи на изводите от анализа ми. Още в заглавието пиша, че не се виждат решения в последния месец. В последната графика посочвам, че движение по някои заявления има. За да сме точни, това са били точно 42 действия като изпращане на писма, получаване на становища и прочие. Ако са работили по повече случаи, то това не е отбелязано в регистъра.

За същия период са издадени 29 заповеди за извършване на плащания, още 10 очакват одобрение. Не е издаден нито един отказ за заплащане.

Тук пак има разлика в терминологията. Заповедта за плащане идва след решението за одобрението. С други думи не отговарят на въпроса колко решения всъщност са взети в последния месец. Написаното обаче предполага, че поне 39 заявления са били одобрени през описания период или малко преди него. В регистъра има само 28 одобрени. И да, няма нито един отказ през юни, но има такова от края на май – E113-02-20/2019-03-30.

Дори обаче да приемем буквално това, което пишат, както направиха доста медии, то пак прозират проблеми. 29 до 39 заповеди за плащания за 3 седмици при 100 разгледани заявления означава, че в най-добрия случай, поне 60% чакат със седмици. Кои са тези одобрени и как са научили за плащанията – не може да знаем, защото ги няма в регистъра.

Всъщност, нека разглеждаме подробно какво родителите на болните деца виждат по заявленията си като следват напътствията на касата. Имам копие от данните им от 29-ти май и мога да сравнявам. Тук са описани всички промени в регистъра за последните три седмици:

  • E113-02-23/2019-03-30 – получени са документи от заявителя
  • Е113-02-11/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-02-12/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-4/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-7/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-8/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-01-149/2019-04-02 – получени са становища
  • Е113-01-156/2019-04-05 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-26/2019-04-05 – получени са становища
  • Е113-02-15/2019-04-09 – получени и изпратени писма
  • E113-01-168/2019-04-10 – организирана е работна среща
  • E113-01-194/2019-04-22 – насрочено за решаване на 10 юни
  • Е113-02-28/2019-04-24 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получени са писма и оферти
  • E113-01-205/2019-04-25 – получен е протокол
  • E113-01-206/2019-04-25 – получени са становища
  • Е113-02-18/2019-04-30 – получени и изпратени писма
  • E113-01-215/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-216/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-220/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-221/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-224/2019-05-08 – насрочено за решаване за 6 юни
  • E113-01-236/2019-05-14 – насрочено за решаване за 12 юни
  • E113-01-239/2019-05-14 – получени и изпратени писма
  • E113-01-243/2019-05-14 – върнато заявление заради грешки
  • E113-01-248/2019-05-15 – получени са становища
  • Е113-02-30/2019-05-16 – получени и изпратени писма
  • E113-01-255/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-256/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-257/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-258/2019-05-20 – насрочено за решаване за 10 юни
  • Добавени са 13 заявления, нито едно от тях решено

Нито един случай не е отбелязан като решен в този период, както и в двете седмици преди това. Очаквах, впрочем, вчера да въведат повече информация след целия шум, но уви – само това са добавили:

  • E113-02-23/2019-03-30 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-12/2019-03-30 – изпратено писмо до МЗ
  • Е113-02-22/2019-03-30 – изпратени писма до външни експерти
  • Е113-02-15/2019-04-09 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получен отговор от ИАМН
  • Добавено е едно заявление

Поредният регистър, но не съвсем

Както писах в предишната статия, регистърът е мястото, където се информират родителите за движението на заявленията им. Това е нормативно регламентиран публичен информационен масив, който са длъжни да поддържат.

Иронията е, че последвалото съобщение, в което нападат медиите за отразяването им на случая на Мария, завършва с призив всички родители да проверяват статуса на заявлението им именно в регистъра, за който говоря тук и на база на който правя изложените изводи. Това означава, че не са го просто изоставили, а следва да съдържа вярна и навременна информация за работата им.

Въпреки това виждаме, че заявките на брой решени случаи и разгледани такива се разминават рязко с това, което казват на всеки отделен родител. Дори обаче да беше вярно, пак щеше да означава, че изостават много от темповете на работата на и без това проблемния преди това фонд.

Разбирам, ако са се обидили от определенията ми, че от данните проличава некадърност. Бих го илюстрирал с прост пример. На прословутата справка, където днес НЗОК прати родителите, пише изрично, че „Ако Вашето заявление е с входящ номер E113-01-001, буквата E се изписва на латиница.“ Оказва се обаче, че в поне 1/3 от всички заявления „E“-то е на кирилица. Може да го видите и списъците горе – копирал съм номерата буквално. В оригиналната справка има дори дублирани записи с различни статуси и коментари, където входящия номер веднъж е с „Е“ на кирилица и веднъж – на латиница.

Данните им срещу думите им

Съвсем разбираемо, доста медии отразяващи позицията на НЗОК избраха да цитират дословно числата им и да се фокусират върху по-конкретния и разбираем скандал колко всъщност е сметката в болницата. Това, което аз изнасям като информация е трудно проверимо и както правилно посочи една журналистка днес – касата се постара нещата да станат „моята дума срещу тяхната дума“.

Първото, което трябва да се разбере е, че регистъра е важен и информацията в него следва да се смята за актуалното състояние. Ако НЗОК не са го въвели, значи не са го свършили. Това поне казват на родителите.

Как да се провери обаче? След съобщението до медиите на НЗОК ги призовах да подкрепят думите си с факти. Да отворят данните на регистъра, който би следвало да е изцяло публичен. Не съдържа никакви лични данни – само входящ номер, дати и кратък коментар. Няма имена, лични номера, диагнози, суми и прочие, което да може да идентифицира отделна личност. Единствената причина, явно, да не пуснат открито таблицата е, за да затруднят анализи като този, който направих вчера.

Проверете сами

Затова реших да пусна всички входящи номера на заявления от 2016-та до този момент. Входящите номера сами по себе си не са лични данни. Във фонда до скоро ги имаше дори изброени в публичните протоколи от срещите. Няма код за сигурност към тях и всеки може дори лесно да отгатне какви са, защото са поредни. Сайта на регистъра няма дори криптирана връзка.

Може да свалите всички над 3000 номера на заявления тук като Excel таблица. Най-новите са накрая. Въвеждайки номера и датата в сайта за справки ще видите последния статус. Отбелязал съм в третата колона дали и какво е решението по заявленията към днешна дата.

Причината да не пусна всички данни в една таблица са няколко. Най-основната от тях е, че съм взимал определени решения относно поправянето на грешките и тя няма да отразява това, което ще видите в регистъра. Целта на горния списък е всеки заинтересован да потвърди изводите в анализа ми. Те може да бъдат използвани и за по-подробни запитвания по ЗДОИ. Тогава може би ще стане ясно колко се разминава казаното от касата днес пред медиите с това, което показват на родителите.

Обиди вместо факти

Не очаквах след критиката ми НЗОК просто да признае, че положението е абсурдно. Всъщност, не очаквах въобще да забележат критиката ми. Донякъде обаче бе очаквано твърдението им, че съм гонил сензация, също както че е лоша практика медиите да обсъждат системните им проблеми. Ако търсих сензация, нямаше да отделям няколко страници за ограниченията на данните, условностите на анализа и изрично да соча къде бих могъл да греша. Щях да надраскам нещо в стила на медиите, които правителството и явно цялата прокуратура обгрижва. Да си измисля числа, да ги украся с епитети и шокиращи глупости. С други думи, щях да напиша нещо в стила на съобщенията, които собствения им през център сътвори.

НЗОК без дори едно решение за болно дете от месец

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-bez-reshenie-za-bolno-dete/

Снощи стана ясно, че майка на тежко болно дете е получила фактура за лечението му заради сериозното забавяне на молбата ѝ във Фонда за лечение на деца. Всъщност такъв фонд вече няма, защото от началото на април функциите му бяха поети изцяло от Здравната каса. Или поне така е на хартия.

Знам, че в такава ситуация е абсурдно да говорим за числа и статистика и това е последното, което искате да чуете от мен, но има нужда, защото ситуацията е абсурдна. Още повече, че 6-годишната Мария далеч не е единствената в тази ситуация, а има още поне 130 деца като нея.

Какво прави въобще НЗОК?

Накратко, фондът през годините имаше най-грубо две функции – прозрачно харчене на средства отделени за такива деца и бързо придвижване на документите, за да чакат максимално кратко. За първото без липса на скандали се грижеше кръг от експерти и обществен съвет. За второто с доста променлив успех – администрацията. Всичко това имаше за цел да бъде „временно“ докато НЗОК си оправи процедурите и поеме функциите.

За да се оцени тази ефективност и дали НЗОК се справя по-добре (или въобще) със задачата, трябва да сравним с миналото. Ако ви се занимава с подробностите, ще ги опиша по-надолу, а тук са изводите накратко:

  • От поемането на функциите в НЗОК са подадени 161 заявления
  • 30 от тях са подадени в края на март. Въведени са в регистъра със задна дата, но с поне седмица закъснение
  • От всички 161 само 29 са били решени (18%). Всички без едно са приети
  • Останалите са в различни фази на разглеждане и се бавят между 4 и 8 седмици
  • Данните за голяма част от новите заявления не се попълват или имат грешки като повторни записи, грешно изписване на кодове и дати
  • В 37 заявления (22%) липсва каквато и да е информация докъде са стигнали.
  • От заявленията подадени към вече закрития фонд само едно е било решено. Състоянието на останалите е неясно. Възможно е някои да са били накарани да подават документи наново към НЗОК, но и това не е ясно.

Предистория на данните

Фондът имаше едно време публичен регистър, който даваше доста информация – колко пари, колко бързо, за какво и къде отиват. Преди 3 години направих анализ на тогавашните данни, включително с карта къде отиват да се лекуват децата. След фиаското с арестувания шумно и после оправдан директор Александров, показах как работата на фонда се влошава под новото ръководство отново гледайки същите данни. Малко след това критикувах нарочно влошената прозрачност на фонда, тъй като регистърът беше затворен.

През април пуснах нов анализ на регистъра. Все още не е публичен, но намерих начин да получа всичко от 2016-та насам. В графиките показах колко заявления са подадени, колко са получили решение, колко е било закъснението и оценка какви са били дейностите по тях.

Тук пускам обновените графики, но вече с 11 седмици работа на НЗОК по тези заявления. Преди да ги видите обаче се налага отново да спомена няколко важни неща. Описал съм подробно условностите на този анализ в предишната статия. Накратко – всичко тук се основава на информацията, която чиновниците сами публикуват в регистъра и която родителите на тези болни деца виждат. Те имат само един входящ номер, отварят, чакат, въртят телефони и се надяват. Това, което аз правя, е да взимам всички тези данни и да ги обобщавам. Изчиствам очевидните грешки (като решение през 19-ти век), но в доста случаи НЗОК просто не дава коректна информация на родителите през регистъра. Например – има дублирани записи с противоречащи си данни.

Отгатнете кога НЗОК поема нещата

С тези неща наум, ето как изглеждат нещата. Тук показвам колко работа има натрупана във всеки ден от годината във фонда от 2016-та насам. В синьо са заявленията, които все пак ще бъдат решени в някакъв бъдещ момент, но в дадения ден са събирали прах на нечие бюро. В червено са тези, които не са били решени до 30 дни след последното действие (писмо, становище) по тях.

Вижда се, че от април насам се трупат много заявления. Също, че от над месец няма заявление, което да е получило решение. Само идват нови, а старите престояват. Пиковете и спадовете в миналото отбелязват заседанията на комисията. Сега не е ясно какво, когато и кой решава.

Тук показвам колко заявления са били подадени по месеци и колко от тях са били решени. Вижда се рекорден пик в месеца преди да се закрие фонда. Виждат се и рекордно много неразгледани след това.

Следващата графика показва колко заявления са били решавани през дадения месец. Рекорден брой решения през март и почти нищо от април до средата на май. Нищо от тогава.

Тук показвам какви дейности за извършвани по заявленията. Уговорката е, че не всички отнемат едно и също време и някои вървят паралелно – становищата на експерти, например. Дава обаче обща представа какво се случва. Отново, вижда се, че в последните два месеца са маркирани много становища на експерти, а за първите три седмици на този месец – почти нищо не е отбелязано като свършено.

В предишната статия показах и колко са се бавили заявленията преди да бъдат решени, но сега тази графика е безсмислена. Просто доста от записите на НЗОК са непълни и не може да се разбере колко време е отнело дадено решение. Това отгоре на твърде малкото взети решения.

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Фатално мъглява прозрачност

Все пак, първата графика дава идея колко деца чакат. Нямаме отговор колко недочакват парите, но по множащите се кампании в социалните мрежи добиваме представа. НЗОК изглежда повече чака децата да починат, отколкото да работи по скоростното придвижване на заявленията им и осигуряване на бързо и качествено лечение.

Само този извод може да си направим от данните, които самата касата събира. Министерството на здравеопазването трябва бързо да даде отговор какво се случва с тези заявления и защо толкова е влошена работата по тях. Отделно, че имаше обещание за публичен регистър, което не се случи. Дори да направят такъв, с толкова нескопосано въвеждане ще е безполезен. Но и такъв няма да видим. Виждаме ясно причините да блокират прозрачността и да не бързат да отворят данните. Е, аз им ги отворих и ситуацията е по-абсурдна от всякога.

Последните данни за случаите на морбили

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/morbili-danni/

Преди три седмици пуснах графиките, с които следя развитието на епидемията от морбили. Тогава критикувах и Министерството на здравеопазването за това, че не са взели достатъчно мерки в последните 10 години, за да не се стигне до тук. В случая не става дума само за пари, а и за инвестиране в хора, организация и превантивна политика.

Всичко това опира до политическо решение и действия на ниво министри и заместник министри. По думите на експерти и онези, които са на първа линия срещу подобни епидемии, системата се държи само защото шепа души не са вдигнали ръце от претовареност и нехайството на ръководството на министерството.

Във всичко това според мен липсва достатъчно видимост. Прозрачността не е въпрос на спускане на заповед, която чиновниците да се чудят как да разшифроват или изпълняват. Не е създаване на поредния регистър или поредния седмичен отчет. Последните помагат, но често са просто отбиване на номера. Затова подадох запитване по ЗДОИ за мерките, които министерството е взело в последните години за превенция на морбили именно в онези квартали и региони, които бяха най-силно засегнати от епидемията преди 10 години и които сами са описали в програмата си за елиминация на морбили като високорискови. Същите са и сред най-засегнатите от сегашната епидемия. Пуснах запитването през новия портал за обществена информация, пък да видим какво ще стане.

Междувременно, се увеличиха на 891 към тази сутрин. За два дни има вече 31 обявени нови случая. Всъщност, когато започнах да пиша този текст още бяха 20. Броят за текущата седмица в графиките не е пълен и се очаква да задмине предходните.

Всички тези данни са от портала за събиране и анализ на данни за МПР. Там се качват доста данни, но ние получаваме само общ брой и разбивка по седмици в графичен вид. Също така обявените случаи се намаляват със задна дата махайки онези, които не са потвърдени лабораторно. Между 16-та и 20-та седмица, например, така са махнати 5 от случите категоризирани като възможни. За същия период е имало други 291 случая, които са потвърдени.

Тъй като ми омръзна да разчитам графиката и да обновявам моите на ръка, написах скрипт, който го прави автоматично. Като натиснете линка, ще се свали CSV файл с случаите актуални към най-рано предишния ден.

За подобна разбивка по възрастови групи и региони може да следите бюлетина на МЗ. До към случай 300 ги следиха и на пресконференции, но сега явно не е толкова интересно за медиите и остана в бюлетина. Случаите обаче растат и скоро ще минат 1000, колкото е средната вероятност за смъртен случай.

Пътят към епидемия от морбили в три графики

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/po-patq-na-epidemiqta/

В последните седмици в социалните мрежи пускам една графика съпоставяща сегашните случаи от морбили с началото на предходните две епидемии – от 2017-та и онази започнала през 2009-та. Данните за тях са достъпни в докладите на НЦЗПБ, а броят на текущите случаи се съобщава почти в реално време в информационната им система.

Днес обнових графиката със случаите от последните две седмици. В жълто виждате тях. В синьо и червено виждате броят съобщени случаи през първите седмици от последните две епидемии. Тази през 2009-а имаше над 24 хиляди случая, но през първите 3 месеца всъщност е имало сравнително малко случаи. Едва след това се ускорява рязко и достига до няколко хиляди случая на седмица.

Няма нужда да имате диплома за епидемиолог, за да ви е ясно, че е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят. При това тук изброих само външни фактори, несвързани със самата болест, щам, имунизационно покритие и прочие.

Все пак с тези графики искам да покажа колко сериозно е положението сега. Разрастването на епидемията се ускорява, както се вижда тук. Показвам същите данни, както отгоре, но колко са общия брой на регистрираните заразени към края на всяка седмица. Към този момент вече има 459.

Разбира се, само епидемиолозите ще могат да кажат как предишните епидемии са се развили, как са се различавали и дали сегашните случаи ще доведат до епидемия, каквато беше обявена в съседна Северна Македония.

Един друг нюанс е възрастовото разпределение, което съм показал тук. За 2019-та данните са предварителни и не включва случаите от тази седмица.

Няма спор, че антиваксърскоъо движение подкрепяно безпринципно и словоохотливо от медии, политици и публични личности спомагат много за такива взривове. Има обаче доста други фактори от публичното здраве като проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравното обслужване на най-бедните, които имат огромно значение.

В случая дори липсата на ефективно правораздаване вреди, тъй като са малко наказаните родители и най-вече лекари, за това, че не имунизират децата и подправят документи. В случая, макар да е известна липсата на специалисти и пари, явно лошата организация и чиновническата глупост също да пречат доста на ефективната превенция.

Майчинските в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/maichinski-de/

Днес се ровех в портала на немската статистическа служба и забелязах, че са обновили данните за изплатените майчински. Всъщност търсех дали са пуснали числата за приелите немско гражданство – интересувам се от броя българи получили немско гражданство, но и колко британци са взели такова. Очаква се последните да са доста. Но за майчинските видях, че са добавили данните от 2014-та и 2015-та. Всъщност, терминът на немски е по-скоро „родителски пари“, защото се получават и от бащите при взимане на време за отглеждане на децата.

Колко обаче се взимат? Има доста сравнения между обезщетенията за майчинство и бащинство в Европа. На доста от тях България изпъква с високият си процент обезщетения спрямо заплатата и дългият период. Тези сравнения обаче са често некоректни, защото системите, социалната обстановка, подробностите и културните особености се различават доста. Затова реших да споделя няколко числа за „обезщетенията за родителство“ в Германия.

Първо – накратко за системата. Най-общо казано едно семейство получава 14 месеца обезщетения. 12 месеца може да се използват от единия родител, а два може от другия. Самотен родител може да използва всички. Най-често бащите взимат два месеца, а майките – 12. Обезщетението е максимално 65% от заплатата, но този процент намалява сериозно колкото по-голяма е тя. Максималният размер е 1800 евро независимо колко е висок дохода. Така всеки, които получава повече от горе-долу средната заплата за страната всъщност е на загуба от тези обезщетения. Има подробности когато се работи почасово през този период, добавки за ниски доходи, повече деца и т.н.

Ето числата за 2015-та:

Общо 948 хиляди души са получавали такива обезщетения. От тях 27% са мъже, а 73% са жени. 7% от мъжете не са имали доходи преди раждането. При жените този процент е 30% – т.е. са получили минимално социално обезщетение от 200 до 400 евро. Всъщност, 6.5% от мъжете срещу 24% от жените са получили допълнение към обезщетението заради крайно ниски доходи.

Разпределение на броя месеци, които са взимани за отглеждане на дете

79% от бащите са взели само два месеца бащинство. 5% са взели максималното от 12 месеца. 11% са взели до 6 месеца. При жените ситуацията е обърната – 88% са взели 12 месеца. 9% са взели 10 или 11 месеца. Едва 3-4% са взели по-малко от 10 месеца. Причината тук трябва да се търси в недостатъчното ясли, лошото им работно време и голямото разминаване в доходите.

Друг интересен аспект са самотните родители. Един родител може да вземе 13 или 14 месеца обезщетение само, ако отглежда детето сам. Такива са били 35 мъже през 2014-та и 12728 жени. При жените това са всъщност 1.8% от всички майки получавали обезщетение.

Разпределение на получаващите определено обезщетение в евро

Сумите, които са получавани са също интересни, защото говорят за доходите в домакинствата. Горе виждате подробното разпределение. 20% от мъжете са получавали максималната сума от 1800 евро. 44% са получавали между 1000 и 1800 евро. Около 26% са получавали между 300 и 1000 евро и 10% – под 300 евро. При жените нещата отново са обърнати. 24% са получавали под 300 евро. 51% са получавали между 300 и 1000 евро. 20% между 1000 и 1800 и 5% – максималната сума. Предвид цитираните тук суми, трябва да се знае, че границата на бедността в Германия е малко над 1000 евро на човек.

Данните са доста подробни и има разбивка по четиримесечия и провинции. Няма разбивка по произход на родителите, а щеше да бъде интересно да се види за емиграцията ни. Всичко това показва добре какво е разпределението на задълженията в семействата в Германия, кой остава вкъщи да се грижи за децата и кой какви пари получава в домакинствата, където има деца. Дава и представа за доходите на домакинствата в страната, за които има доста митове, също както при пенсиите.

Чиновниците, касата и тежко болните деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/kasata-i-tejko-bolnite-deca/

От 1-ви април функциите на фонда за лечение на деца бяха поети от НЗОК. Какво означава това за децата чакащи лечение малко могат да кажат. Със силно намалялата прозрачност, скандалите около частни интереси и вмешателството на министерството, изглежда малко могат да кажат и какво се случваше с фонда в последните няколко години. Всъщност, доста малко разбират какво прави фондът по принцип, защо въобще съществува, как следва да се одобряват парите за подобни лечения и въобще какъв следва да се отделения ресурс и как да се управлява.

Не мога да отговоря на тези въпроси и от това, което съм изчел, еднозначен отговор няма. Определено има нужда от някаква експертна оценка и филтър, тъй като някаква част от търсените пари всъщност са за скъпи хотели маскирани като клиники, псевдо-научни лечения и тем подобни. Само здравни специалисти могат да направят разликата, а не чиновници. Също така следва да се мисли стратегически, защото по-значителна инвестиция в техника и най-вече обучение на кадри може не само да спести пари в бъдеще, но и да подобри здравето и живота на стотици деца.

Нещо явно не е наред

Малко от това обаче е видимо за хора като мен и вас. Ние съдим за това дали фондът работи добре единствено по кампаниите за набиране на пари – кутиите по магазините, снимките със сметки във фейса, благотворителните изяви и интервюта. Макар някои от тях да са на измамници – сменени сметки, кампании с фалшиви случаи или реални случаи, но за неработещи терапии и празни обещания, то определено се забеляза ръст в последните години.

Тези впечатления са субективни и при липсата на всякаква прозрачност на фонда може да разчитаме само на тях. През 2016-та регистърът им беше публичен. Макар да имаше своите проблеми, може да се види за какви състояния се дават какви пари, как тече оценката, къде ще е лечението и прочие детайли. Именно на база онези данни направих анализ за дейността на фонда.

Тогава стана и фиаското със смяната на директора. Затвориха регистъра и вече нямаше публичен достъп до случаите. Министерството отказваше информация за работата предвид скандалът, който се беше развил. Вместо да ги съдя по ЗДОИ, открих друг начин да получа данните, които трябваше да са публични така или иначе. Тогава написах още два анализа показващи значително увеличение на времето за обработване на запитванията, както и критика за липсата на прозрачност. Вече не виждахме колко пари се дават, какви са диагнозите, къде ще се лекуват децата и прочие. Всъщност именно последното беше единият скандален аспект в обсебването на фонда.

Новите данни

Всичко това се случи през 2016-та. Наскоро се сетих отново за тези данни покрай предната дарителскакампания за болно дете – този път от Пловдив. Бях проверил, че е истински случай и терапията не е измислена и дарих.

Свалих пак данните и подготвих няколко графики. Те показват работата на фонда от октомври 2016-та до сега – от последната ми статия горе-долу. Първото, което трябва да се разбере е, че това не е отразява здравословното състояние на децата. Не показва дали процедурата по подаване на запитвания е влошена или има други фактори отразяващи се на подаването. Не показва колко пари са дадени за всеки случай, дали някои деца са подавали повече пъти, дали са лекувани в България, дали са поемани разходите на родителите, дали организацията на фонда по събирането на документи и подпомагане на родителите на място е съществувала дори, както преди три години.

Тук виждаме единствено и само датите и информацията, която фонда си записва. С изключение на вътрешната документация, това тук е всичко, което фондът може да изведе като статистика за работата си. Трябва също да спомена, че в данните има доста грешки – най-вече объркани години и месеци. Видимо сайтът и формулярите по поддържането му са направени крайно аматьорки и всичко се прави на ръка.

С това на ум, ето какво научих от регистъра им.

Две години и половина работа в графики

Накратко числата за последните 30 месеца са:

  • 2925 заявления, по 62% от които е имало решение
  • 1669 или 91% одобрени и 163 отказани
  • Средно време за решаване – 27.7 дни
  • Средно време при експерти – 2.5 дни
  • Максимално време за решаване – 379 дни
  • 342 подадени от началото на годината
  • 233 от тях са получили решение, 6 са отказани

Тук съм извадил броят активни заявления по дни. В синьо са броят заявления, които са били активни и решени в даден бъдещ момент. Представете си ги като куп папки на бюрото на секретаря на фонда, които чакат одобрение. Синьото показва броят такива папки във всеки ден от последните две години и половина, които в даден момент ще получат или не одобрение.

В червено пък са „активните“ заявления, които не са получили решение в рамките на 30 дни след последното действие по тях. Например, някой подава заявление на 1-ви април. След 4 дни го връщат заради липсващи документи, след три дни като се предоставят се праща на двама експерти, на тях им отнема още седмица и така вече са минали две седмици от подаването. В следващите 30 дни бездействие по заявлението го водя за активно за целите на тази графика. Причините за това бездействие може да са оттегляне на заявлението, намиране на друго финансиране, смърт на детето или просто административно забавяне.

Вижда се, че често активните заявления са били над 150 в дадения ден. Забелязва се тенденция за намаляване, което може да говори както за по-бърза работа, така и за по-малко подадени заявления.

Следващата графика показва броят подадени заявления по месеци. Видимо е имало проблем между октомври и януари. Вижда се и лека тенденция на намаляване на подаването през последните две години. Това надали е защото няма деца нуждаещи се от лечение – по-скоро причината трябва да се търси другаде. През последните два месеца има и голям скок в заявленията – навярно в очакване на преминаването на фонда към касата. От началото на април има само 7 случая, което пък говори за проблем, тъй като средно в седмиците преди това е имало по 29 заявления на седмица.

В синьо в графиката горе се виждат одобрените, в червено неодобрените, а в жълто – заявленията без решение. Долната графика показва същите данни, но като дял от подадените.

Тук съм дал средното време от подаването на заявлението до получаването на решение. В червено съм времето, за което се е чакало за становище от експерти. Включени са само решените случаи и са подредени по дата на подаване на заявлението. Тоест колко средно се очаква да чакат болни деца от месеца, в който са подали заявлението.

Забелязва се, че намалява времето при експертите и леко намалява придвижването на документите в самата комисия. Все пак обаче средно отнема по 3-4 седмици да се вземе решение.

Това са същите данни, но подредени по месеца на взимане на решението. Тоест колко средно са чакали вече болни деца, за да получат решение взето през дадения месец. Отново се вижда намаление на времето, основно дължащо се на бързите становища на експертите.

Докато до тук гледахме средното време за обработване, тук се вижда колко решения всъщност са взети по месеци. Вижда се пик в последните два месеца и практическо спиране около ноември миналата година.

В тази връзка e интересно да се видят и дейностите, които са извършвали от фонда. Тук съм направил разбивка по това, което се вижда в регистъра. Не може да се каже колко е работата по всяка от тези дейности и колко време отнемат. Приемането на документи би трябвало да е много по-бързо от търсенето на болници, например. Също така, една и съща дейност между случаите и през времето навярно отнема различно време. Също така, навярно не са отчетени други дейности, които извършва фонда.

Тези числа обаче показват индикативно каква е натовареността на фонда през времето. Вижда се огромна дупка през последните три месеца на миналата година, както и един през април 2017-та и февруари 2018-та.

Уж идва прозрачност

Както казах по-рано, всички тези изводи се базират единствено и само на регистъра на фонда – т.е. това, което родителите на болните деца виждат. В случая обаче не взимам един или два, а всички почти 3000 запитвания. От тези данни може да си вадим изводи единствено за времето, което е отнемало на фонда и кога колко решения са взимали. Това обаче е само върха на айсберга, както се разбра от бившите вече членове на обществения съвет. Вече отдавна не виждаме и колко пари се дават, кои са експертите, къде е лечението и за какво се дават.

С новата наредба Здравната каса обещава регистъра да е отворен. Така може да не се наложи да вадя данните както аз си знам. Не става ясно обаче дали ще получаваме повече информация, с която да си направим преценка дали касата се справя със задачата. Ако съдим по последната седмица, това далеч не е така.

Няколко числа за мъртвородените в Сливен

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/

Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Едни (не)отворени данни за жертвите от войните ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/

Когато ми хрумне нещо, започвам да се ровя за информация, за да си отговоря на въпроса. Събирам таблици, където ги има. Където не – пускам заявления по ЗДОИ или пиша скриптове, за да отворя нужните данни. Така стана и като тръгнах да търся нещо конкретно за българите в Германия и 2 часа по-късно имах 30 таблици и цяла статия със статистика.

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.

Данни за българите в Германия за 2017

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni_bg_de/

Към декември 2017 е имало 310445 българи в Германия (без немски паспорт). От тях 67525 или 22% са непълнолетни. 6115 или 2% са над 65 годишна възраст.

1739 българи са получили немско гражданство през 2017-та. От тях 695 са с брак, а 263 са непълнолетни. Около 14500 са с двойно гражданство. 4000 българи са взели немско гражданство и са се отказали от българското си (всички са преди да влезем в ЕС, когато това беше изискване).

87230 българи са „влезли“ в Германия за 2017-та и 40250 са я напуснали. 74% от изнеслите се от Германия са били по-малко от 5 години в страната. 190 са починали. От „влезлите“ 67185 (77%) са емигрирали за пръв път от други България или други страни. Няма, разбивка за тази година, но предишни показват, че повечето идват от трети европейски страни. 16170 (18%) българи са се върнали в Германия. 3050 са родените българчета в Германия (не става ясно дали броят и тези получили автоматично немско гражданство).

88% от българите в Германия са емигранти. Останалите са родени в Германия. 6.6% са с двойно гражданство. 15% само са с висше образование.

В Германия има 130 хиляди домакинства, в които поне един член е българин. 1/3 от тях са от сам българин. Поне 35% от българите в Германия са живели под прага на бедността през 2017-та. Средното за Германия е 20-25%. Около 10% от домакинствата се водят за богати по немските стандарти. Средният доход на домакинство с българин в него от заплатите на всички членове е бил 2187 евро нето. Средното за Германия е 2790.

43.6% имат работа (41% жените и 56.5% мъжете). 36% ги издържат близки. 2% получават пенсия. 13% получават пари за безработица, а още 4.5% получават друга форма на социални помощи. 51% работят повече от 40 часа на седмица, а 9% – повече от 45 часа (поне официално). 41% работят в събота (пак само официално – и аз работя често в събота и неделя без да се пише никъде), а още 25% работят в неделя и празници.

29% от семействата, в които има поне един българин, са обявили, че се говори основно на немски в дома им. 44% са казали български (по-точно „друг европейски език“). 10% са казали турски.

По време на допитване миналата година 8.3% са отговорили, че са дошли в Германия заради образованието. 34.2% – заради работа. 31% са казали, че са дошли, за да се съберат с емигрирали по-рано роднини.

5% от българите в Германия се определят като в лошо здраве. 30% от пълнолетните са с наднормено тегло, а още 19% страдат от затлъсяване. 40% от българите над 15 години са казали, че пушат. Още 10% са пробвали преди цигари. 35% пушат редовно. Средно са пропушили на 18. Средно за Германия 22.6% пушат.

Може да разгледате и аналогичните данни от преди две години. Тук пък има карта на разпределението на българите в Германия за последните 10 години. Всички изводи тук се базират на данните на DeStatis.

Малко данни за родилната помощ в България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

  • Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
  • Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
  • 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
  • 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
  • 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
  • 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
  • 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
  • При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Св. Лазар (София).
  • При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.

Другият паднал регистър

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/

Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 по-малко – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

За едно дарение

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3132

През седмицата компанията, която стартирах преди шест месеца, дари лицензи на Държавна агенция „Електронно управление“ за използване (без ограничение във времето) на нашия софтуер, LogSentinel. В допълнение на прессъобщенията и фейсбук анонсите ми се иска да дам малко повече детайли.

Идеята за продукта и съответно компанията се роди няколко месеца след като вече не бях съветник за електронно управление. Шофирайки няколко часа и мислейки за приложение на наученото в последните две години (за блокчейн и за организационните, правните и техническите аспекти на големите институции) реших, че на пазара липсва решение за сигурна одитна следа – нещо, към което да пращаш всички събития, които са се случили в дадена система, и което да ги съхранява по начин, който или не позволява подмяна, или подмяната може да бъде идентифицирана изключително бързо. Попрочетох известно количество научни статии, написах прототип и след няколко месеца (които прекарах в Холандия) формализирахме създаването на компанията.

Софтуерът използва блокчейн по няколко начина – веднъж вътрешно, като структури от данни, и веднъж (опционално) да запише конкретни моменти от историята на събитията в Ethereum (криптовалути обаче не копае и не продава). В този смисъл, можем да го разгледаме като иновативен, макар че тази дума вече е клише.

В един момент решихме (със съдружниците ми), че държавата би имала полза от такова решение. Така или иначе сигурната одитна следа е добра практика и в немалко европейски нормативни актове има изисквания за такава следа. Не че не може да бъде реализирана по други начини – може, но ако всеки изпълнител пише отделно такова решение, както се е случвало досега, това би било загуба на време, а и не би било с такова ниво на сигурност. Пилотният проект е за интеграция със системата за обмен на данни между системи и регистри (т.е. кой до какви данни е искал достъп, в контекста на GDPR), но предстои да бъдат интегрирани и други системи. За щастие интеграцията е лесна и не отнема много време (ако се чудите как ни излиза „сметката“).

Когато журналист от Дневник ме пита „Защо го дарявате“, отговорът ми беше „Защо не?“. Така или иначе сме отделили достатъчно време да помагаме на държавата за електронното управление, не само докато бяхме в Министерски съвет, но и преди и след това, така че беше съвсем логично да помогнем и не само с мнения и документи, а и с това, което разработваме. Нямам намерение да участвам в обществени поръчки, които и да спечеля честно, винаги ще оставят съмнения, че са били наредени – хората до голяма степен с право имат негативни очаквания, че „и тоя си постла да намаже от държавния пост“. Това не е случаят и не искахме да има никакви съмнения по въпроса. Основният ни пазар е частният сектор, не обществените поръчки.

Даряване на софтуер за електронно управление вече се е случвало. Например в Естония. Там основни софтуерни компоненти са били дарени. Е, след това фирмите са получавали поръчки за надграждане и поддръжка (ние нямаме такова намерение). Но благодарение на това взаимодействие между държава и частен сектор, в Естония нещата „потръгват“. Нашето решение не е ключов компонент, така че едно дарение няма да доведе значителни промени и да настигнем Естония, но със сигурност ще бъде от помощ.

Като цяло реакцията на дарението беше позитивна, което е чудесно. Имаше и някои разумни притеснения и критики – например защо не отворим кода, като сме прокарали законово изменение за отворения код. Както неведнъж съм подчертавал, изискването важи само за софтуер, чиято разработка държавата поръчва и съответно става собственик. Случаят не е такъв, става дума за лицензи на готово решение. Но все пак всички компоненти (библиотеки и др.) около продукта са с отворен код и могат да се ползват свободно за интеграция.

Не смятам, че сме направили геройство, а просто една позитивна стъпка. И е факт, че в следствие на тази стъпка продуктът ще получи малко повече популярност. Но идеята на председателя на ДАЕУ беше самото действие на даряване да получи повече популярност и съответно да вдъхнови други доставчици. И би било супер, ако компании с устойчиви бизнеси, дарят по нещо от своето портфолио. Да, работата с държавата е трудна и има доста непредвидени проблеми, а бизнесите работят за да печелят, не за да подаряват. Но допринасянето за по-добра среда е нещо, което бизнесите по света правят. Например в САЩ големи корпорации „даряват“ временно най-добрите си служители на USDS, станал известен като „стартъп в Белия дом“. При нас също има опция за такъв подход (заложена в Закона за електронно управление), но докато стигнем до нея, и даренията на лицензи не са лош подход.

Може би все още не личи отвън, но след промените в закона, които бяха приети 2016-та, електронното управление тръгна, макар и бавно, в правилна посока. Използване на централизирани компоненти, използване на едни и същи решения на няколко места (вместо всеки път всичко от нулата), централна координация на проектите. Нашето решение се вписва в този подход и се надявам да допринесе за по-високата сигурност на системите в администрацията.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Препоръка на ЕК за достъпа до научна информация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/31/access-9/

Станаха известни новите изисквания за академично израстване, включително изискванията за научна продукция.  Но научната продукция е свързана и с условията за научно творчество, вкл. системна промяна към отворена  наука.

Публикувана е Препоръка (ЕС) 2018/790 на Комисията от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Държавите членки следва да гарантират, че:

  • тези диалози укрепват свързаната технологична среда за отворена наука, която обхваща всички резултати от всички етапи на жизнения цикъл на научните изследвания (данни, публикации, програмно осигуряване, методи, протоколи и т.н.);
  • постепенно се постига системна промяна към отворена наука, която освен технологичната промяна и ефикасността включва също така принципа на реципрочност, изменения в културата сред изследователите, както и институционална промяна във връзка с научните изследвания в академичните институции и финансиращите органи в посока към отворена наука, в това число въпроси като морал и етика, когато е приложимо.

Държавите  следва да информират Комисията в срок от 18 месеца от публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз, а след това — веднъж на всеки две години, за действията, предприети в изпълнение на елементите, предвидени в настоящата препоръка. На тази база Комисията следва да извършва преглед на напредъка в рамките на Съюза, за да прецени дали е необходимо допълнително действие за постигане на целите, предложени в настоящата препоръка.

ЕС: информационно табло за правосъдието 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/29/jus/

Информационното табло за правосъдието 2018 вече е публикувано.

Информационното табло е част от използвания от Комисията инструментариум за мониторинг на съдебните системи на държавите членки, заедно с европейския семестър, Рамката относно принципите на правовата държава, Механизма за сътрудничество и проверка и производствата за установяване на нарушения.

Резюме на Информационното табло в областта на правосъдието: Информационен документ

Въпроси и отговори

Анотирани графики с пълни данни

Проучване Евробарометър на тема „Усещането сред широката общественост за независимостта на националните правосъдни системи в ЕС“

Проучване Евробарометър на тема „Усещането сред дружествата за независимостта на националните правосъдни системи в ЕС“

Европейски семестър

Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/27/gdpr-schrems/

Макс Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp. Причината е, че според него е незаконен изборът, пред който са изправени потребителите им – да приемат условията на компаниите или да загубят достъп до услугите им.

Подходът “съгласи се или напусни”, казва Шремс пред Reuters Television, нарушава правото на хората съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR) да избират свободно дали да позволят на компаниите да използват данните им. Трябва да има  избор,  смята Шремс.

Шремс е австриецът, който все не е доволен от защитата на личните данни в социалните мрежи и не ги оставя на мира, като превръща борбата си за защита на данните и в професия, юрист е. Този път действа чрез създадена от него неправителствена организация noyb

Independent.ie 

The Guardian

Прозрачност на политическата реклама

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/26/polit_ad_fb_twitter/

Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как  предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.

Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.

Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен  Ads Transparency Center  предстои да бъде създаден и в Twitter.

В САЩ има проект за закон –  the Honest Ads Act –  ако бъде приет,  прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.

Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита.  Въвежда

  •  изискване на цифрови платформи с най-малко 50 000 000 месечни зрители да поддържат публичен архив  – всеки файл  ще съдържа цифрово копие на рекламата, описание на аудиторията, която рекламата цели, броя на генерираните показвания, датите и часовете на публикуване, таксуваните тарифи и информацията за връзка на купувача;
  • изискване  онлайн платформите да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че чуждестранни физически и юридически лица не купуват политически реклами, за да повлияят на американския електорат.

 

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Индексът на настигането: публикуван е докладът за 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/16/catch_up_index/

Индексът на настигането на Институт “Отворено общество” – София измерва и сравнява развитието на тридесет и пет европейски страни по четири категории: “икономика”, “демокрация”, “качество на живот” и “управление”.

Според методологията на изследването, изходните данни по индикатори се стандартизират в точки по скала от 0 до 100 – от най-нисък до най-висок резултат. Страните също така се класират според резултатите си – от 1 (най-висока) до 35 (последна) позиция.

Според новоизлезлия доклад България е на 29-то място.

Самата категория “демокрация” се измерва с редица индикатори, сред които и такива за свобода на медиите.