Tag Archives: данни

Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/

В последната си статия критикувах НАП за функционалността на услугата, която би следвало да позволи на всеки да провери дали данните му са изтекли в мрежата. В действителност тази проверка не дава достатъчно информация, за да се вземат някакви мерки след положителен отговор, но и практически прави невъзможна проверката от българи живеещи в чужбина.

Част от тази статия правеше твърдение, че ЕГН-то, имената и местоположението на около 100 хиляди българи в чужбина може да бъде намерено в архива на #НАПЛийкс. Това число се базираше почти изцяло на таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv. След допълнителна проверка днес открих, че съм направил грешка в обработката на данните.

Картата, която използвах в предишната статия, преди да бъде коригирана.

Таблицата съдържа повторни записи с различни кодове и идентични местоположения. При изолиране на уникални ЕГН-та, броят на засегнатите е в действителност малко над 14 хиляди, а не както първоначално твърдях – 100 хиляди. Това отново е сериозен брой хора, но е значително по-малко от първоначалната ми оценка.

Горе показвам снимка на картата, която бях изготвил на база въпросните данни. Тя практически не се променя, тъй като оригиналните местоположения са същите. Броят българи на тях обаче е по-малък. На база коригираните данните направих карта показваща точните местоположения описани в данните. Докато горната групира емиграцията ни с точност до 50 км. тази тук е до 5 км. или общо казано град или по-голям квартал.

Същинската причина да погледна отново тази таблица, беше да открия на колко от българите в Германия са изтекли данните. Както съм обсъждал преди, диаспората ни в Германия е най-голямата в света и в последните години се увеличи значително.

Както коментирах преди, не знаем колко са актуални данните, а за голяма част от тях не знаем все още и какво означават. Тази таблица обаче показва 33208 записа на 4268 българи, които са отбелязани, че живеят в Германия. Това са 1.18% от емиграцията ни.

Разглеждайки по-подробно по възрастови групи се вижда, че почти всички са над 65 годишна възраст. Това, както и някои от кодовете в таблиците в папката показват, че става дума за пенсии и различни социални плащания. В таблицата има и доста суми и конкретни плащания, но не става ясно дали са такива изплатени в България или суми, които България е превеждала в чужбина.

Сравнение на броя, възрастовата структура и дела на българите живеещи в Германия и тези от тях, чиито данни се намират в изтеклия от НАП архив.

В тази графика съм показал в синьо възрастовото разпределение на цялата ни емиграция към края на 2018-та. В червено е броят на споменатите българи живеещи в Германия в теча на данни по възрастови групи в зелено съм отделил споменатите българи като дял от всички отчетени като живеещи в Германия. Забелязва се, че тези на 85 са дори повече в изтеклите данни, отколкото DeStatis отчита в страната. Това може да се дължи на различно време на отчитане и промяна в населението заради смърт или миграция. В тази възрастова група са около 60 човека, така че такива разминавания са очаквани.

На база на това може да се каже, че данните на голяма част от българите пенсионери в Германия или такива получаващи пенсия от Германия са изтекли. Тази справка отчита само една таблица създадена от НОИ, а не всички данни, които са изтекли от тях. В други папки и таблици се съдържат много други данни, немалко от които са на българи живеещи отдавна в чужбина или емигрирали в последните 10 години.

Поправката в конкретното число, което цитирах в предишната си статия, не променя факта, че трябва да има начин сънародниците ни зад граница да могат да проверяват дали данните им са изтекли, както и всички да знаят какви са измеренията на теча. Само това, което сам научих за тази таблица по косвени сведения показва, че е въпрос на време докато се осмисли всичко и някои недобросъвестни наши съграждани не прибегнат до злоупотреби.

НАП признава за 1% от изтеклите лични карти и изключва българите в чужбина от проверката

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/

Най-накрая НАП пусна справка, с която да проверим дали са позволили личните ни данни да изтекат в мрежата. Оставаме на страна, че им отне повече от седмица, а други услуги със същото ниво на информация се появиха 48 часа след теча. Предполагам, че са проверявали измеренията на проблема.

Проверката става на check.nra.bg и освен ЕГН изисква и мобилен телефон. Това, изглежда, е идеята им за някакво ниво на сигурност и защита на личната информация. Това обаче е абсурден метод, но явно единството, което им е хрумнало при липсата на електронна идентификация и сигурен начин администрацията да общува с нас. Както каза Божо, причината да я няма е, че вече три години проекта се бави.

Облаче ле бяло…

Друг проблем обаче е, че тази проверка може да се използва почти изцяло само от хора живеещи в България. За сънародниците ни зад граница е практически неприложима, тъй като може да нямат или да не могат да използват български номер където се намират. А данните на десетки хиляди българи зад граница могат да се намерят в теча. Освен декларациите на някои от тях, се вижда например, че са декларирали отказ от здравни права. На някои има целия им адрес в страната и в чужбина. Само в таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv има над записи с ЕГН, име, местоживеене в чужбина с точност до пощенски код и друга информация за над 100 хиляди наши сънародници.

Тук съм показал къде се намират те. Виждаме, че почти всички са в Европа, което може да е заради спецификата на данните в конкретната таблица. Не съм включил около 100-тина с грешни пощенски кодове, както и още няколко хиляди, чиито точни адреси намерих. Всяка от тъмните точки показва между няколко стотин и няколко хиляди българи засегнати от #НАПЛийкс.

Интересното на тази карта е, че е навярно най-точната карта на концентрацията на емиграцията ни. Не съм показал точното местоположение от данните на тия 100 хиляди записа. За целите на тази статия съм ги групирал по региони с радиус от 50 км.

НАП признава за 1% от личните карти

Дори в страната обаче проверката на НАП не е особено полезна. Това, което дава като информация е дали ЕГН-то ти присъства в теча или не. Нито дава представа какви са измеренията на проблема лично за теб, нито дава съвети.

Все пак след вълната от критика снощи, пуснаха няколко съвета днес като допълнение на списъка от сряда. В тях за пореден път обясняват, че всъщност нямало нужда да се сменят личните карти или друг повод за притеснение. В тях твърдят, че данните от личните карти на само 189 българи са станали публично достояние. Днес добавят, че поне 50-тина от тях са били вече уведомени за проблема.

В действителност, в базата данни виждаме десетки хиляди номера на лични карти и паспорти. Само в таблицата GAMON/PLAYER.csv се виждат 19420 български лични карти, които са издадени в последните 9 години и следователно би трябвало да са валидни. След проверка на няколко от тях се вижда, че има както невалидни, така и вече сменени.

Надявам се, че НАП са направили именно такава проверка и затова твърдят, че само 189 или под 1% от хората с изтекли номера на лични карти са в риск. Не се съмнявам, че ще отговорят така. Ако е вярно обаче, това означава, че цялата концепция на регистрирането в сайтовете за хазарт е сбъркана, щом над 99% от хората слагат невалидни данни. Всъщност, записите във въпросната таблица са над 45 хиляди и голяма част от другите са въвели измислени числа в полето за личната карта. Очевидно никой не проверява, за да са толкова сбъркани собствените им данни. Забелязват се и дузина номера на паспорти от Германия.

И к’во като ми пратиха SMS?

Номерът на заявката беше закрит от автора.

Тази седмица писах пуснах текст в Майко Мила за измеренията на проблема и какви мерки може да вземе всеки от нас. Общо взето – почти нищо не може да направим. Най-важното е това, което НАП също посочиха след статията ми – банки, мобилни оператори и други компании да са бдителни и да внимават в идентификацията на клиенти.

Това, което НАП обаче настояват е, че проблем с личните карти почти няма и хората в риск ще бъдат уведомени лично. В данните обаче виждаме друго. Затова бих препоръчал на всеки, който е въвеждал такава информация в сайтове за хазарт и все още е със същите лични документи, да се замисли.

За жалост, справката на НАП не изпълнява основната задача, за която следваше да бъде създадена. Въпреки всички съображения, които изтъкнах, другите „частни“ услуги правеха същото, а в случая на Биволъ – дори повече. За жалост, те са вече свалени. Проверката на НАП отговаря на въпроса дали данни са изтекли, но не и какво следва от това, което е същественото. Какви мерки могат да вземат хората? Дали домашния им адрес, доходите, роднините, заемите и/или договорите им са изтекли?

В този смисъл проверката пусната от НАП е малко повече от отбивана на номера, а доста хора, къде на шега – къде на сериозно се усъмниха, че НАП така не само събират телефонни номера, но има риск и тези данни да изтекат. Показателно е, че хората имат повече доверие на Биволъ и дори анонимни услуги, отколкото на Министерството на финансите. Нищо в това разследване или досегашната работа на институцията под ръководството на Горанов не ни кара да мислим нещо различно.

10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс и едно, за което не искате да мислите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-10-neshta/

  1. Масивът на #НАПЛийкс съдържа данни за 6 млн. български граждани – 4.66 млн. живи и 1.38 починали. Основната част от данните обхващат последните 10 години
  2. В мейла си до медиите хакерите дават да се разбере, че имат още толкова данни изтеглени от сървърите
  3. Има 57 папки, някои от които са системна информация за базата данни на НАП
  4. Някои от таблиците включват потребителски имена, пароли и други данни за работата на служители на НАП и други държавни структури. Има и доста лични сертификати на граждани
  5. Освен данъчни декларации, данните включват плащания по заеми, номера на превозни средства, граждански договори, данни на много българи зад граница получавали пенсии или отказали се от здравно осигуряване, IP адреси и информация дали играете хазарт
  6. Ако сте работили или плащали някакъв данък в последните 10 години, то почти сигурно, че най-малкото ЕГН-то, името, адреса и дохода ви е в базата
  7. Базата съдържа индикации за сигнали и елементи от разследвания между НАП и европейски институции
  8. Течът на данните е бил възможен заради неспазването на елементарни мерки за сигурност в администрацията – нещо, за което предупреждаваме отдавна
  9. Макар данните да не донесат пряка вреда за повечето хора, те може да навредят на текущи данъчни разследвания, както и да се използват от телефонни измамници или за изнудване.
  10. В същото време публичността на тази информация, колкото и вредно да е за националната сигурност, ще даде възможност на изследователи да направят по-добра картина за доходите на населението, безработицата и социалните придобивки. Също така ще подпомогнат журналистически разследвания в имотното състояние на публични лица и отказът от проверки на самите служби в злоупотреби като #АпартаментГейт

Първото, което следва да се направи сега, е да се понесе политическата и професионалната отговорност. Горанов следва да подаде незабавно оставка заедно с ръководителите на отговорните за този пропуск структури. Трябва да има криминално разследване как се е допуснало това и обвинения, макар това да е малко вероятно предвид в какво се е превърнала прокуратурата ни в момента.

Паралелно с това следва да се направи одит на цялата информационна структура на обществения сектор. Правила и закони, които определят как следва да се пазят данните, кой следва да има достъп до какво има, но не се спазва, както стана ясно. Време е да започне администрацията сериозно да мисли за електронно управление и съпътстващите мерки за сигурност, системи за проверка и достъп.

Не на последно място обаче, трябва да разберем, че този теч на данни е стряскащ само защото вече не може да си затваряме очите за състоянието на държавните бази данни. Истината е, че почти всеки в администрацията е имал достъп до същата информация, а заедно с тях и познатите им. Хазарта започва една от последните си песни с „Имам човек в НАП…“. Е, доста хора имат човек тук и там. Един мой приятел разказваше как започнал успешен консултантски бизнес в България и скоро след това дошли „гости“ заедно със служител на НАП в неприкрит опит да разберат какво прави фирмата и дали може да се присвои.

Сега вече няма нужда да „имаш човек“ или поне не за доходите от 2007-ма насам. Въпрос на време е някой да пусне публична търсачка за информацията. Не съм съгласен, че трябва да се направи, но толкова хора имат вече архива, че е неизбежно.

И тук идваме към точката, за която не искате да мислите – какво правим с тази информация? Не тази, че са хакнали НАП, а с това, че всички ще знаят доходите ви. Нормално е да сте бесни. Трябва да сте бесни. Ако не защото личната ви информация е навсякъде, то най-малкото защото администрация за милиарди е позволила това. Само бесните хора могат да свършат нещо.

По-важен е въпроса дали следва всички да го знаем това? Не само сега и занапред Дали го искаме? В Швеция техният аналог на НАП прави публични всички данъчни декларации в края на годината. Отделни може да се видят с телефонно обаждане, но условието е, че отсрещната страна ще разбере, че сте видели декларацията им. Заедно с това публикуват детайлни справки за доходите по възрастови групи, региони, професии, нива на квалификация и прочие. Тази прозрачност в доходите е помогнала на много компании да поемат инициативата и сами да информират служителите си колко взимат колегите им на същото ниво.

Ние обаче не сме Швеция и това не е прозрачност. Това е престъпно нехайство. Макар голяма част от данните наистина да не заплашват пряко населението, части от тях и цялата им съвкупност наистина са проблем за националната сигурност.

Някой ще направи портал позволяващ лесна проверка. Всеки ще може да види доходите на съседа, колегата, известни и небезизвестни личности. Как това ще се отрази на взаимоотношенията ни, на обществения и политическия живот?

Какво следва от тук?

НЗОК без да иска ни показа, че двойно бави заявленията за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-dvoino-bavi-zaqvleniqta/

Няма три седмици откакто пуснах статията си за НЗОК и това как вършат един аспект от работата си. Припомням, че от началото на април поеха функциите на злощастния Фонд за лечение на деца и заедно с него – „публичния“ регистър на заявленията. Анализ на данните именно в него показа голямо забавяне на заявления, липса на обратна връзка, пропуски в справките, към които сами насочват родителите и системен проблем в прозрачността.

За последните 18 дни доста неща се случиха в този регистър. Нормативното изискване да е публичен и да не съдържа лични данни имаше за цел не само да могат близките да получават навременна информация за молбите си, но и всички ние да може да си формираме мнение за работата на институцията. Именно това правя тук.

За да се постигне това обаче, трябваше да следим какво се променя в регистъра и колко често. Тази задача се оказа непосилна за сам човек предвид огромния брой справки, които трябва да се правят на ръка и отнемат често дни. Затова няколко доброволци се притекоха на помощ и благодарение именно на работата им може да си направим изводите, които ще изложа тук.

Накратко казано

  • 456 заявления подадени към НЗОК от април до сега
  • 165 или 36% одобрени заедно с още 43 останали от фонда
  • Двойно забавяне във времето нужно за одобрение спрямо миналата година – между 45 и 72 дни се чака сега, над половината се бавят повече от месец
  • 65% от заявленията подадени преди статията ми от 19 юни са въведени в едва след нея
  • При 56 заявления или 12% са подменени входящите дати с такива доста след като първо за забелязани в регистъра и така значително променяйки статистиката за забавянето им
  • Множество грешки са изчистени и са изтрити 25% от всички записи в базата данни, които са дублирали други даващи противоречива информация
  • Голяма част от новините по случаите се въвеждат в текстови вид в полето за коментари

Ударно въвеждане на данни със задна дата

Както писах на 23-ти юни, веднага след моята статия администрацията на НЗОК се зае да въвежда и обновява пропуснатите данни в регистъра. Тук съм показал кога какво е въвеждано.

Първо в червено виждаме, че от края на май до 19-ти юни има въведени само 11 заявления. В този период има 15 работни дни, което прави по 0.7 заявления на ден. Тук показвам само новите вписани, а не промените по стари такива, тъй като е трудно да се прецени колко са те. Ще обясня после защо.

Между първата и третата ми статия по темата (втората беше реакция на отговора на НЗОК) са въведени 86 заявления за два работни дни или средно 43 средно на ден. Отбелязал съм го в жълто по седмици на подаване на заявлението, а сивите ленти са кога е свършило въвеждането. Вижда се, че някои от заявленията са били стари 5 седмици.

В следващите три работни дни до 26-ти са въведени още 149 заявления в регистъра (графиката в зелено) или 50 средно на ден. Тук са показани само 41 от тях, защото останалите са с дата 30-ти март. Има общо 130 заявления с входяща дата края на март, т.е. преди да поемат функциите. По-долу обсъждам какви са те. И тук се вижда доста заявления, които са липсвали още от началото на април и май.

Последната графика в оранжево показва въведеното в последните два работни дни от миналата седмица – 46 или по 23 средно на ден. Отново доста от тях са стари и липсващи от седмици в регистъра.

Обединявайки всички тези в една графика виждаме кога какво е въвеждано. В синьо са тези въведени през април и май, когато е имало по 3 въвеждания на ден. 122-те заявления от тогава заедно с 11-те до 19-ти юни (червено) са най-вече това, на което базирах оригиналния си анализ.

Вижда се колко много повече семейства са били подали искане за финансиране на скъпи струващо лечение на деца и са чакали със седмици без входящия им номер да е бил отчетен. Едва в последните 3-4 дни (в лилаво) се вижда, че добавят само скорошни заявления. В двете седмици след статията ми почти изцяло са вкарвали данни със стара дата.

Проблеми във въведеното и условности в данните

В тази статия показвам изводите в същите графики, както до сега с презумпцията, че ако следите историята ще сте свикнали с тях и ще знаете как да ги разчитате. Има доста аспекти на публичните данни, които не могат да се представят с графики.

Едно такова нещо е динамиката на въвеждането. Заедно с новите заявления, както споменах минали път доста от входящите номера са променени. Най-често това е смяната на „Е“ на кирилица с „E“ на латиница в началото. Във формуляра за справки пише изрично, че трябва да е на латиница, но едва когато една майки не ми изпрати входящия номер на дъщеря ѝ за пример за заявление, което се бави с над месец, не разбрах, че доста са вписани по погрешка на кирилица. В последните дни са променени, което е странно, защото надали са уведомили родителите.

Друга промяна са датите. Една от метриките, която публикувам по-долу, е забавянето на заявленията – времето от подаване до решаване. При обработването на последните данни, които ми подадоха доброволците, забелязах рязко намаление на този показател. Дори проверих сам въпросните записи, за да съм сигурен, че няма грешка. Това би било похвално наистина – НЗОК показва, че си върши работата бързо, но просто не го е документирала.

След като сравних записите обаче се оказа, че просто са сменили входящата дата средно с 5-6 седмици напред. Това се забелязва при 56 заявления. Знам, че са грешни, защото тези входящи номера не само са били в регистъра доста преди новите им входящи дати, но и все още по тях се виждат становища и дати на писма от по-рано. Анализът и изводите по-долу са направени с оригиналните входящи дати. Има, всъщност, още 4-5 заявления, където пише, че са подавани отново без да е известно защо. Тях не ги включвам. Освен, че променят статистиката, тези „поправки“ са абсурдни, защото означават, че близките не могат да открият въобще информация за заявленията си.

Друг интересен момент е колко много заявления са с дата на подаване 30-ти март – 134. От тях 108 са въведени скоро след моята статия. Нямам отговор какви са тези заявления. Поставих този въпрос, както и доста други в запитване по ЗДОИ. Вариантите са или да са подадени към НЗОК преди да поемат функции, да са прехвърлени заявления от фонда, но с нови номера или просто да са със сгрешени дати и всъщност подадени в последните 3 месеца.

Ако сте чели внимателно първата ми статия, ще забележите, че говоря за 161 заявления към касата. Тук обаче посочвам, че 131 от тях са въведени между 30-ти март и 19-ти юни. Други 30 тогава бяха с входящ номер започващ с E113-02. Такива номера ми бяха споделени в групи във фейса от чакащи финансиране през май и така разбрах, че въобще ги има. Както писах преди, открих, че НЗОК по всяка вероятност използва регистъра и за заявления за лечение на възрастни. Това би обяснило разликата в номерата. Задал съм и този въпрос в запитването си, но предвид колко е вероятно, този път съм изключил тези записи от анализа.

Доста записи от регистъра всъщност бяха изтрити за този период. Всички те бяха повтарящи се номера. Когато попълниш във формуляра номер и дата, просто ти излизат два, три, а понякога и 4 записа с противоречаща си информация. В един момент 25% от всички записи бяха повтарящи се.

Накрая, един аспект от данните е донякъде извън контрола на касата – структурата на регистъра в този си вид не позволява подробно описание на всички дейности, които се изпълняват. Лечението на тежко болни деца не пасва в един калъп, а полетата са еднакви. Затова много от информацията се вписва в текстови формат в полето за коментари. Един недостатък тук е, че е много трудно да се разбере кои заявления са активни и кои – прекратени по една или друга причина. Това направи анализа толкова по-труден – моята задача беше именно да изведа информацията от тези полета и да разбера кои заявления са решени, кога и колко са се забавили. Разбира се, решението е просто и трябваше отдавна да бъде въведено – новия истински публичен регистър, който обещаха от самото начало. За жалост няма изгледа да се случи скоро.

Малко решения, но пък бавни

Може да предположим, че чиновниците в са привършили с въвеждането на старите данни. Освен, че обещаха в интервю пред БТВ да изчистят всичко до юли и в последните дни въвеждат само скорошни, виждаме, че заявленията между 30-ти март и 19 юни са 376. Това почти съвпада с казаното от касата в отговора на статията ми. Тогава илюстрирах с конкретни номера на заявления на какво базирам изводите си и дадох възможност на всеки да провери, както е предвидено по закон. Разликата от над 200 записа са били въведени едва след това и сами по себе си не говорят в тяхна полза – едва 14% са били решени до тогава. 2/3 от тези решения са взети едва през юни, т.е. скоро преди статията ми.

Връщайки се към изводите, които направих преди, виждаме значително увеличение на чакащите заявления. Тази графика не показва колко са подавани, а колко залежават на нечие бюро във всеки един момент. В синьо са тези, които ще бъдат решени в бъдеще, а тези в червено – онези, които са чакали месец без действие по тях. Нормално е в последните седмици броят на решените да намалява, но много натрупани чакащи е показателен.

В следващата вече показвам колко са били подадени по месеци разделени по статус. Вижда се пикът през март дължащ се почти изцяло на въведените от НЗОК с входяща дата 30-ти март. Повтарям, че чакам отговор на какво се дължи това струпване. Най-вероятно е поредната грешка и всъщност са подадени по някое време през следващите три месеца.

Тук показвам същите данни като горе, но в проценти. Вижда се, че значително повече заявления през април и май са останали без решение. Докато тези в края на юни и началото на юли са твърде от скоро и донякъде е нормално да чакат, много от останалите през юни се бавят вече месец.

Тук показвам заявленията не по месец на подаване, както горе, а по месец на решаване. Обяснимо се виждат по-малко заявления. Виждаме и че през последните месеци не са одобрявани по-малко заявления от преди година, например.

Така и не получих отговор от Фонда преди и НЗОК сега за „дупката“ през октомври до декември миналата година. Тогава сякаш фонда ефективно спира работа – нито приема нови заявления, нито решава стари.

Това, което е различно в последните 3 месеца обаче е времето, което е отнело всяко едно решение. Вижда се, че то е двойно спрямо предишните години. Средно тежко болните деца са чакали между 45 и 73 дни за решение от НЗОК. При това огромна част от това забавяне се е дължала на административни неуредици, а не на чакане на експерти. Изключвайки заявленията подадени на 30-ти март практически не променя този извод.

Същото чуваме и от анекдотни примери в жалбите на редица родители, които съобщават за забавяне от два месеца и дори повече. Докато в трагичния случай с починалото наскоро момиче това протакване да не е довело до по-лоши здравни грижи, при много други именно това се случва. Особено когато става дума за скъпоструващи медикаменти и лечение в чужбина. Мудността на администрацията и високопарното според някои родители отношение, което струеше и от отговора на касата до мен, води и до косвени щети – болници, особено такива в чужбина, са все по-предпазливи в предлагането на такива здравни услуги, тъй като нямат гаранции, че ще си получат парите.

Да говорим за средни стойности обаче е често измамно. Възможно е да има множество бързо решени заявления и няколко, които са се забавили значително по обективни причини. Не това виждаме в данните обаче.

Тук съм показал движението на решенията на НЗОК и фонда преди това разделени по време отнело да го вземат. Вижда се колко малко заявления са решени до една седмица (в синьо) и има тенденция за намаление. Докато преди повечето заявления са били решавани до максимум месец, откакто НЗОК пое функциите на фонда за мнозинството отнема доста над месец.

Данните явно са важни

Не спирам да повтарям, че нищо от това няма да излекува някое дете или дори да помогне на решението дали да се одобри заявлението на родителите му. Задачата на фонда преди и касата сега е несъмнено трудна предвид баланса между налични средства, шансове за успех на лечението и предпазването от множеството шарлатани, които се експлоатират болката на тези семейства и ламтят за публичните средства отделени за целта. Затова и навремето имаше обществен съвет, който макар не без своите проблеми, помагаше да се постигне този баланс.

Данните, които анализирам обаче ни дават толкова важния поглед над една затворена безотчетна система на финансиране, от която зависят стотици човешки животи. Отдавна трябваше касата да поеме скъпоструващото лечение на децата, но това не се случваше, защото не бяха готови административно. Виждаме ясно, че това не се е променило въобще и дори по всичко личи, че става по-зле.

Разбираемо е, защо не искат прозрачност и усложняват максимално справките в публичния регистър. Нищо от изложеното тук не е лицеприятно. Разбираемо е и защо на среща на министъра с подчинените му и представители на неправителствени организации в седмицата след статията ми той е бил горещо уверяван, че всичко е наред, че се спазва процедурата и парите текат – главите на определени висши чиновници, а и немалко постъпления в определени болници зависят от това.

Нищо в тези данни не показва, а и не може да покаже злоупотеби. За такива чуваме обаче редовно – точене на касата, подмяна на препарати за лечение на рак с фалшиви или по-евтини, износ на животоспасяващи лекарства и прочие. Не е далеч от мисълта, че прилагат същата етика и към тежко болни деца, а и сведения за това имаме от членове на обществения съвет към фонда преди години.

Това, което данните показват, е мудността на администрацията, която дори при най-добри намерения на практика убива. Именно затова търсим прозрачност и то не само при лечението на деца, не само в касата, не само в здравната сфера – за да знаем какви въпроси да задаваме и накъде да насочим прожекторите. Искаме същата прозрачност и от прокуратурата, съдилищата, МВР и прочие институции и не я получаваме по същата причина – където нещата не стават заради корупция, се спъват в неработещи структури плачещи за метла от уволнения и дори наказателна отговорност.

Онкоболните не са се увеличили 3 пъти – отново проблем с данните в МЗ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/onkobolnite-ne-sa-se-uvelichili-3-pati/

Преди седмица няколко медии излязоха със заглавие, че онкоболните са се увеличили три пъти в рамките на 40 години. Информацията, а и почти целият текст на новината са копирани от БГНЕС. Сред тях бяха БТВ и Дарик.

По принцип прескачам новините споменаващи рак, защото или се цитира повърхностно някое изследване с твърдения как кафето я го причинява, я го предтовратява, или за пореден път се правят прибързани твърдения, че лек е намерен. В случая обаче се загледах, навярно, защото говореха за статистика и твърдението ми се стори странно.

Източник на информацията е справка на Националния център за обществено здраве и анализи за 2017-та. На подобна пак от тях базирах статията си за абортите в България. В случая посочват, че през 1980-та е имало 113 хиляди онкоболни докато преди две години – почти 293 хиляди. Това е драматично увеличение, особено предвид намаляващото население за същия период.

Оставям на стана, че разликата не е три пъти, а 2.6 и не е за 40 години, а за 37. Това са детайли. Както при данните за абортите и тези от регистъра за ражданията се усъмних, че числата тогава са сравними с числата сега. Причините за това може да са много – разлика в съобщаването, категоризацията, методологията на събирането на данните, а гледайки по-специално заболяването – диагностиката, възрастовата структура на населението и други. Никое от тези неща не би означавало, че няма увеличение, но ще даде контекст и може би ще покаже, че новината не е толкова сензационна, колкото я изкарват медиите. Нещо подобно показах с данните за смъртността.

Бях прав да се усъмня

Когато съм използвал информация от НЦОЗА тук, съм отправял критика към това, което публикуват, липсата на методология и яснота за качеството и значението на данните. Направих го при абортите, данните за заболеваемостта, смъртността, ражданията и прочие. Тази тема няма да е изключение.

Докато търсих информация попаднах на Националния раков регистър и годишните им доклади. Да си призная бях възхитен от изчерпателността и методологията в тях – нещо, което доста рядко се среща в която и да е институция – частна или обществена – от която съм черпел данни. Особено ми хареса това, че съпоставят данните на база стандартизирана заболеваемост и смъртност. Това означава, че изключват от уравнението промяната във възрастовата структура на населението, тъй като именно възрастта е водещия фактор при рака. Именно тази стандартизация използвах като сравнявах общата смъртност.

За да разбера повече по темата се свързах с тях. Оказа се, че съмненията ми са били напълно обосновани. Проблемите с тази новина са няколко. Първо и най-важно, данните идват от НЦОЗА, а не от раковия регистър. НЦОЗА показват с числата си не броя болни от рак към 2017-та, а отчетените пътеки, през които тези болни са минали. Тъй като един онкоболен се случва да мине през 5 и повече клиники и болници за изследвания, консултации и терапии, разбираемо, че доста от отчетените в тази статистика се броят многократно. От друга страна възможността за диагностика и лечение през 80-те са били по-малко и по-локализирани. Така се съпоставят несравними неща.

Също така има наистина разлика в засичането на рака днес и преди. Сега много повече случаи се хващат значително по-рано, което означава и много повече шансове за успех на лечението. Не по-малък фактор е намалението на общата заболеваемост и увеличената продължителност на живота. Увеличаването на последното само с няколко години се превежда в много повече възрастни хора, които до преди 4 десетилетия биха се споминали от други болести доста по-рано.

Какво трябваше да направят журналистите?

В този смисъл новината не следва да е, че са се увеличили „3 пъти“ онкоболните, а че почти три пъти повече консултации и терапии са получили болните от рак в България на година. Да, не е толкова стряскаща новината, но би отговаряла на истината.

Тази проверка не е въобще трудна. Казвал съм го и друг път – често е достатъчно едно телефонно обаждане. Ако бяха си направили труда, щяха да открият още интересни аспекти. Например, че макар формално да имаме раков регистър, той от години е в немилост и бива прехвърлян като топка между институциите в сферата на здравеопазването.

Както при имунизациите, има нужда от достоверна информация, за да се правят скрининги, подготвят кадри, организират информационни кампании, оценя ефективността на мерки и дори подготвя финансиране. По думите на проф. д-р Валерианова до 2014-та това е било възможно и България е можела да се похвали с една от най-качествените и стари бази данни за онкологичните заболявания в света. Всичко това е било възможно, не само защото е имало стегната организация по събиране и проверка на данни, но и защото са се проследявал всеки отделен случай и се използвали стандартни класификации и формати за обмен на данни.

Всичко това се променя, когато по чисто чиновнически маниер регистъра се мести от структура в структура, разваля се организацията на събирането на данните и се орязва бюджета. Тук логиката на министерството следва онази на регистъра на ражданията, имунизации и въобще цялата здравна информационна система – че е достатъчно да има някъде някакво формулярче с прикачена наредба задължаваща някой да го попълва.

Резултатът е, че вече 4-5 години няма надеждни данни за болните от рак в България. За този период има само прогнози с висока степен на неотчетени случаи. Това отгоре на свързаните проблеми със скъпоструващите лекарства, изотопите, пътеките, лечение на деца в чужбина и прочие. За да знаем дали има влошаване по видове рак, трябва да имаме надеждни данни. За целта трябва да има система за проверка и контрол на качеството, за което трябват хора и някакъв бюджет – не просто електронен формуляр някъде. Това не е интернет анкета.

Да, има повече онкоболни

В годишника от 2014 има доста интересни данни и ви препоръчвам да го прелистите, ако ви интересува темата. Ето тук се вижда същото, което обсъждаха медиите в миналата седмица – разликата спрямо 1980-та. Тук първо, че се гледат случаите на всеки 100 хиляди души, а не абсолютен брой и второ – изключва се факторът на застаряващото население чрез използване на стандартизирана структура. Така виждаме, че при мъжете заболеваемостта се вдигнала всъщност с 55%, а при жените – 45%

При смъртността промяна пък почти няма. Причина за това, както споменах, е до голяма степен ранната диагностика и значително по-високите шансове на заболелите.

Гледайки по възрастови групи виждаме, че 1/4 от случаите на рак при деца то 14 годишна възраст са левкемия. С това са диагностицирани около 30-тина деца на година. При новообразуванията сред мъжете между 15 и 30 над 1/3 или 54 случая са на тестисите. При жените в тази възрастова група 40% или 67 случая са на щетовидната жлеза, шийката на матката или гърдите.

Между 30 и 45 г. при мъжете нищо не се откроява, макар да се вижда, че се увеличават случаите като цяло – 643 за 2014-та. Все пак са двойно по-малко от жените в тази възрастова група. При тях над 1/3 са рак на гърдата, а още 20% са на шийката на матката.

Между 45 и 75 сред мъжете има рязък скок на случаите на рак и основна част заемат тези на белия дроб и трахеята – 21% или 2486 случая, както и тези на меките тъкани. При жените рака на гърдата остава водещ с между 25 и 30% от случаите.

Изброеното до тук са само новите случаи за 2014-та. Интересното е, че е имало поне 1500 нови случая на рак на шийката на матката и меките тъкани при жените и още няколко стотин подобни при мъжете, за сериозна част от които се знае, че се причиняват от ЧПВ. Страни въвели масова имунизация с ваксината срещу най-опасните щамове показват над 90% намаление в заболевамостта и новообразуванията. Успешна превенция са и при мъжете, където рака на ануса, пениса и гърлото причинени нерядко от ЧПВ. Междувременно в България всеки ден по 5 жени биват диагностицирани само с рак на шийката на матката, а по една умира.

Важен проблем с много спекулации

Несъмнено новообразуванията са един от най-големите здравни проблем в едно развито общество наравно с диабета и сърдечните заболявания. Причините за увеличената заболевамост ще намерим в замърсяването на въздуха, храната, която ядем, липсата на движение и като цяло различния начин на живот, който водим в сравнение с няколко поколения назад.

В никакъв случай не може да се каже, че сега сме по-болни или че тогава са яли по-здравословна храна – всичко сочи към обратното. Тривиални днес инфекциозни болести са взимали много повече жертви преди 100 години, отколкото сега. Замърсеността на водата и храната с болести и паразити е била несравнимо по-голяма. От друга страна сега има доста повече химикали, които замърсяват същите. Доста се спекулира за измеренията на последния проблем, но малко оспорват, че е допринасящ фактор към рака.

За да започнем да говорим за причините и мерките, които следва да вземем, трябва да разбираме добре измеренията на проблема и как те се променят през времето. Това важи колкото за демографската криза, толкова и за рака. Събирането, проверката и комуникирането на тази информация не е проста работа и не следва да се възприема като проста чиновническа задача.

По всичко личи, че Министерството на здравеопазването има точно това отношение не само към данните за онкоболните в България, но и към здравната информационна инфраструктура като цяло. Настрана, че технически възприемат нещата като проста интернет анкета, но и сякаш не разбират нуждата от контрол на качеството и специалистите заети с него. Както при НЗОК и тежко болните деца тези данни няма да излекуват никого, но са безценни както за обществеността, така и са самите институции в оценката на ефективността и разпознаване на проблемите.

НЗОК все пак обнови регистъра си и нещата изглеждат още по-зле

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-obnovi-registara-si/

Преди четири написах статия с данни сочещи, че НЗОК забавя драстично заявления за финансиране на лечение на тежко болни лица. Данните идват от публичния по закон, но практически труден за използване регистър. Последва реакция от НЗОК, на която отговорих с подробно в петък.

Анализът ми се основаваше на публична информация от стария фонд, както и 161-те заявления подадени директно към НЗОК, за които имаше информация в регистъра им. Както описах на няколко места, входящите номера на заявленията са поредни, а и се случва родители умишлено да ги публикуват в социалните мрежи. Това позволява на всеки да получи анонимна информация за движението на различни случаи. Това, което аз направих е да видя движението по всички. Процесът е бавен и ненужно усложнен, но именно от там идва критиката ни за липсата на прозрачност и отчетност от касата.

Нови данни със задна дата

Вчера реших да погледна дали има нови заявления и за мое учудване не открих просто няколко, а стотина. За да съм точен – 94 нови заявления и 5 дублиращи записа (една от грешките, които чиновниците в касата правят, както писах преди). Има и добавена информация по 11 други заявления, три от които са отбелязани като одобрени.

Интересното за тези 94 заявления бе, че само 7 бяха в дата на подаване след 19-ти юни, когато излезе статията ми. Нека обаче приемем, че има все пак техническо време за въвеждане на всяко заявление – да кажем седмица. Тогава 82 заявления вписани в данните в последните 3 дни са липсвали от регистъра повече от седмица след приемането им в НЗОК.

Тук съм го показал нагледно. Датите отбелязват съботата след съответната работна седмица (не очаквам да въвеждат данни в почивните дни). Имам справка към 29-ти май и съм отбелязал със синьо заявления от кои дати са виждали родителите до тогава. Отбелязал съм къде във времето е 19-ти юни. Записите добавени от началото на месеца то статията ми са в червено. Вижда се един от 30 март, един на 3-ти май, няколко в края на май и останалите в първите седмици на юни. Нищо след 7-ми юни. Тогава за три дни се въвежда всичко в жълтото. 34 са били още от месец май. Последният е от вчера.

С други думи се вижда една голяма дупка във въвеждането на информация. Показа също, че и може да се уведомяват родителите своевременно, но трябва на някой от висшите чиновници да му пука. В случая – от обществен натиск. Иронията отново е, че именно касата призоваваха постоянно родителите да гледат регистъра, а се оказва, че 37% от заявленията подадени след закриването на фонда въобще не са били оповестени.

Обновена статистика на дейността им

Тази нова информация показва, че наистина има повече заявления подадени на касата. Просто не са спазвали нормативните изисквания и по точката за публичността.

Направих си труда да обновя графиките, които показах в оригиналната статия, както и в предишната от април. Тук сравнявам „активните“ заявления по дни. Представете си ги като папки отлежаващи на нечие бюро. В синьо са тези, които знаем, че в бъдещето ще бъдат решени, но в дадения ден още не са. В червено са тези, за които така и не е отбелязано решение или закриване. След месец неактивност (липса на писма, становища и т.н.) червените ги махам.

Така се получава тази крива на натовареността. Намалението в края на април е заради махнатите червени заявления от края на март след месец неактивност. Вижда се разликата между новите и старите данни. Има малко повече решени, но като цяло картинката въобще не подкрепя настояването на подопечните на министъра, че всичко е наред.

За изчерпателност направих същото сравнение и при останалите графики. Тук показвам броят подадени заявления по месеци по категории на отговора. Все повече са тези без отговор, особено онези чакащи повече от месец.

Тук промяната е минимална – показал съм броят решени заявления по месеци. Има 7-8 добавени одобрени. Никаква промяна за заявленията останали от стария фонд, по които от НЗОК настояваха, че са наследили и се работи.

Тази графика е опит да се покаже активността на касата с отбелязване на действия по заявленията – писма, връщане на документи, становища. Както обясних подробно преди, тези действия не отнемат непременно едно и също време, а някои вървят паралелно. С доста уговорки показва все пак кога какво е правено.

От данните добавени със задна дата се вижда, че има повече активност по заявленията от юни и малко към тези от май. Няма движение по тези наследени от стария фонд. Взимането на крайни решения за финансиране са по-скоро изключение.

Една странична бележка: Интересен момент, който няколко души гледащи данните забелязахме, е че входящите номера започват с Е113-01 и Е113-02. Това говори за категории, но тъй като регистърът е напълно анонимен, няма как да разберем нито самоличността, нито възрастта, диагнозата, нужното лечение или дори сумата, която се търси. Забелязах обаче, че в страницата на касата с информация за лечение на лица на 18-годишна възраст е сложен линк към същия този регистър. Това може да означава, че заявленията започващи с Е113-02 са на възрастни хора, а не деца. Такива са 40 от всички 255 и само едно е получили решение – отказ. Дали това предположение е вярно, ще разберем когато получа информация по ЗДОИ от касата с въпросите, които събирам.

Корекция в негативна посока

Със заглавието на статията, с която критикувах НЗОК, твърдях, че от месец не са взели решение по нито едно заявление за финансиране на лечение на тежко болно дете. Тази теза се базираше на информацията, която родители получаваха чрез регистъра и на данните в този регистър. После го обосновах с числа и конкретни примери. Въз основа на тогавашната публично достъпна информация беше вярно. В текста казах също следното:

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Оказах се прав. След като добавиха данните разбрахме, че са забавили публикуването на някои с над месец. От същите разбрахме и че НЗОК са одобрили все пак заявления в последния месец – четири от 11-ти юни и едно подадено на 21-ви юни. Това е. За същия период са подадени общо 111 нови заявления за 111 болни деца. Колко от тях не могат да чакат според вас?

Няколко родители вече излязоха с историите си как документите им са били предвижени към решение едва след като са тръгнали да говорят с журналисти и да бият камбаната. Това явно е единственият начин да се събуди тази спяща бюрократична машина. Но работи случай по случай, а случаите са толкова много, че трябва всеки ден от година да гостува по едно борещо се семейство във всеки сутрешен блок на трите основни телевизии.

Прозрачността не е решение, а инструмент

Един истински публичен регистър на фонда не решава нищо пряко – нито ще промени работата им, нито ще излекува децата. Прозрачността обаче е инструмент, който ще ни позволи да задаваме въпроси, да търсим решение и то рано – когато децата още имат шанс, а не чакат куриери да тичат между болници и кабинети на институции в съседни сгради. Да предлагаме подобряване на процедурите, нормативната база и дори намаляване на разходите в дългосрочен план за неща, в които може да се инвестира сега.

Нищо от това, което ви показвам тук не отчита онова, с което тези семейства се борят. В тези графики те са само статистика. Лекарите са тези, които могат да им помогнат, а НЗОК е тази, които е длъжна да осигури бързо и адекватно здравеопазване. Единственото, което тези данни показват – дори след обновяването им от чиновниците – е, че това далеч не се случва.

Какво НЗОК каза вчера, какво премълча и как да го проверим?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-kak-da-proverim/

Рано вчера пуснах текста си за НЗОК и работата им по финансиране на лечението на деца. Те поеха тези функции след закриването на специалния фонд и имаха заявки, че са готови да се справят със задачата. Анализът на данните от регистъра им показа съвсем друго.

Още преди обед НЗОК излезе със съобщение до медиите, което определя статията ми като целяща сензация. Представят числа, с които явно са искали да оборят изводите ми. При внимателен прочит обаче се вижда, че не само не противоречат на изложеното от мен, а и дори повдигат още притеснения.

Ще оставя като начало настрана ехидното им държание, както го определи Любомир Аламанов и ще разгледам конкретно изказването им точка по точка.

Информираме следното

От 1 април 2019 г., когато дейността на Център „Фонд за лечение на деца“ бе поета от НЗОК, Специализираната комисия в институцията е разгледала 379 заявления за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, в това число и неприключените заявления от Фонда.

Това изказване всъщност не противоречи на написаното в статията ми. Написах, че са получени 161 заявления директно към касата и не е известно какво става със старите останали във фонда. Важното тук е, че под „разгледала“ се има предвид всякакви дейности. Съдейки по данните, комисията към НЗОК често връща за становище, изпраща писма до МЗ, болници, институти и прочие. „Разглежда“ означава, че в дадено заседание се е говорило за заявление, а не че е придвижено успешно до край.

Единственото, което научаваме от този текст, е че освен навярно голяма част от 161-те нови, са разгледали поне 218 заявления останали от стария фонд. Това може да е наистина така, но е повече от странно, защо не са въвели тази информация в регистъра. Всъщност, от началото на април до днес, промени в регистъра има само по следните четири заявления останали от фонда:

  • 100/2019-01-28 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 152/2019-02-13 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 331/2019-03-22 – добавени са две становища и е маркирано като одобрено
  • 354/2019-03-28 – маркирано, че документацията е пълна; няма решение

За периода от 1.юни – 19.юни т.г. Комисията е разгледала около 100 случая по процедура, всички на различни етапи – нови случаи, случаи за попълване на документацията, очакващи или получили вече становища от външни експерти.

Отново – това не противоречи на изводите от анализа ми. Още в заглавието пиша, че не се виждат решения в последния месец. В последната графика посочвам, че движение по някои заявления има. За да сме точни, това са били точно 42 действия като изпращане на писма, получаване на становища и прочие. Ако са работили по повече случаи, то това не е отбелязано в регистъра.

За същия период са издадени 29 заповеди за извършване на плащания, още 10 очакват одобрение. Не е издаден нито един отказ за заплащане.

Тук пак има разлика в терминологията. Заповедта за плащане идва след решението за одобрението. С други думи не отговарят на въпроса колко решения всъщност са взети в последния месец. Написаното обаче предполага, че поне 39 заявления са били одобрени през описания период или малко преди него. В регистъра има само 28 одобрени. И да, няма нито един отказ през юни, но има такова от края на май – E113-02-20/2019-03-30.

Дори обаче да приемем буквално това, което пишат, както направиха доста медии, то пак прозират проблеми. 29 до 39 заповеди за плащания за 3 седмици при 100 разгледани заявления означава, че в най-добрия случай, поне 60% чакат със седмици. Кои са тези одобрени и как са научили за плащанията – не може да знаем, защото ги няма в регистъра.

Всъщност, нека разглеждаме подробно какво родителите на болните деца виждат по заявленията си като следват напътствията на касата. Имам копие от данните им от 29-ти май и мога да сравнявам. Тук са описани всички промени в регистъра за последните три седмици:

  • E113-02-23/2019-03-30 – получени са документи от заявителя
  • Е113-02-11/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-02-12/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-4/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-7/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-8/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-01-149/2019-04-02 – получени са становища
  • Е113-01-156/2019-04-05 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-26/2019-04-05 – получени са становища
  • Е113-02-15/2019-04-09 – получени и изпратени писма
  • E113-01-168/2019-04-10 – организирана е работна среща
  • E113-01-194/2019-04-22 – насрочено за решаване на 10 юни
  • Е113-02-28/2019-04-24 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получени са писма и оферти
  • E113-01-205/2019-04-25 – получен е протокол
  • E113-01-206/2019-04-25 – получени са становища
  • Е113-02-18/2019-04-30 – получени и изпратени писма
  • E113-01-215/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-216/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-220/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-221/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-224/2019-05-08 – насрочено за решаване за 6 юни
  • E113-01-236/2019-05-14 – насрочено за решаване за 12 юни
  • E113-01-239/2019-05-14 – получени и изпратени писма
  • E113-01-243/2019-05-14 – върнато заявление заради грешки
  • E113-01-248/2019-05-15 – получени са становища
  • Е113-02-30/2019-05-16 – получени и изпратени писма
  • E113-01-255/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-256/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-257/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-258/2019-05-20 – насрочено за решаване за 10 юни
  • Добавени са 13 заявления, нито едно от тях решено

Нито един случай не е отбелязан като решен в този период, както и в двете седмици преди това. Очаквах, впрочем, вчера да въведат повече информация след целия шум, но уви – само това са добавили:

  • E113-02-23/2019-03-30 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-12/2019-03-30 – изпратено писмо до МЗ
  • Е113-02-22/2019-03-30 – изпратени писма до външни експерти
  • Е113-02-15/2019-04-09 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получен отговор от ИАМН
  • Добавено е едно заявление

Поредният регистър, но не съвсем

Както писах в предишната статия, регистърът е мястото, където се информират родителите за движението на заявленията им. Това е нормативно регламентиран публичен информационен масив, който са длъжни да поддържат.

Иронията е, че последвалото съобщение, в което нападат медиите за отразяването им на случая на Мария, завършва с призив всички родители да проверяват статуса на заявлението им именно в регистъра, за който говоря тук и на база на който правя изложените изводи. Това означава, че не са го просто изоставили, а следва да съдържа вярна и навременна информация за работата им.

Въпреки това виждаме, че заявките на брой решени случаи и разгледани такива се разминават рязко с това, което казват на всеки отделен родител. Дори обаче да беше вярно, пак щеше да означава, че изостават много от темповете на работата на и без това проблемния преди това фонд.

Разбирам, ако са се обидили от определенията ми, че от данните проличава некадърност. Бих го илюстрирал с прост пример. На прословутата справка, където днес НЗОК прати родителите, пише изрично, че „Ако Вашето заявление е с входящ номер E113-01-001, буквата E се изписва на латиница.“ Оказва се обаче, че в поне 1/3 от всички заявления „E“-то е на кирилица. Може да го видите и списъците горе – копирал съм номерата буквално. В оригиналната справка има дори дублирани записи с различни статуси и коментари, където входящия номер веднъж е с „Е“ на кирилица и веднъж – на латиница.

Данните им срещу думите им

Съвсем разбираемо, доста медии отразяващи позицията на НЗОК избраха да цитират дословно числата им и да се фокусират върху по-конкретния и разбираем скандал колко всъщност е сметката в болницата. Това, което аз изнасям като информация е трудно проверимо и както правилно посочи една журналистка днес – касата се постара нещата да станат „моята дума срещу тяхната дума“.

Първото, което трябва да се разбере е, че регистъра е важен и информацията в него следва да се смята за актуалното състояние. Ако НЗОК не са го въвели, значи не са го свършили. Това поне казват на родителите.

Как да се провери обаче? След съобщението до медиите на НЗОК ги призовах да подкрепят думите си с факти. Да отворят данните на регистъра, който би следвало да е изцяло публичен. Не съдържа никакви лични данни – само входящ номер, дати и кратък коментар. Няма имена, лични номера, диагнози, суми и прочие, което да може да идентифицира отделна личност. Единствената причина, явно, да не пуснат открито таблицата е, за да затруднят анализи като този, който направих вчера.

Проверете сами

Затова реших да пусна всички входящи номера на заявления от 2016-та до този момент. Входящите номера сами по себе си не са лични данни. Във фонда до скоро ги имаше дори изброени в публичните протоколи от срещите. Няма код за сигурност към тях и всеки може дори лесно да отгатне какви са, защото са поредни. Сайта на регистъра няма дори криптирана връзка.

Може да свалите всички над 3000 номера на заявления тук като Excel таблица. Най-новите са накрая. Въвеждайки номера и датата в сайта за справки ще видите последния статус. Отбелязал съм в третата колона дали и какво е решението по заявленията към днешна дата.

Причината да не пусна всички данни в една таблица са няколко. Най-основната от тях е, че съм взимал определени решения относно поправянето на грешките и тя няма да отразява това, което ще видите в регистъра. Целта на горния списък е всеки заинтересован да потвърди изводите в анализа ми. Те може да бъдат използвани и за по-подробни запитвания по ЗДОИ. Тогава може би ще стане ясно колко се разминава казаното от касата днес пред медиите с това, което показват на родителите.

Обиди вместо факти

Не очаквах след критиката ми НЗОК просто да признае, че положението е абсурдно. Всъщност, не очаквах въобще да забележат критиката ми. Донякъде обаче бе очаквано твърдението им, че съм гонил сензация, също както че е лоша практика медиите да обсъждат системните им проблеми. Ако търсих сензация, нямаше да отделям няколко страници за ограниченията на данните, условностите на анализа и изрично да соча къде бих могъл да греша. Щях да надраскам нещо в стила на медиите, които правителството и явно цялата прокуратура обгрижва. Да си измисля числа, да ги украся с епитети и шокиращи глупости. С други думи, щях да напиша нещо в стила на съобщенията, които собствения им през център сътвори.

НЗОК без дори едно решение за болно дете от месец

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-bez-reshenie-za-bolno-dete/

Снощи стана ясно, че майка на тежко болно дете е получила фактура за лечението му заради сериозното забавяне на молбата ѝ във Фонда за лечение на деца. Всъщност такъв фонд вече няма, защото от началото на април функциите му бяха поети изцяло от Здравната каса. Или поне така е на хартия.

Знам, че в такава ситуация е абсурдно да говорим за числа и статистика и това е последното, което искате да чуете от мен, но има нужда, защото ситуацията е абсурдна. Още повече, че 6-годишната Мария далеч не е единствената в тази ситуация, а има още поне 130 деца като нея.

Какво прави въобще НЗОК?

Накратко, фондът през годините имаше най-грубо две функции – прозрачно харчене на средства отделени за такива деца и бързо придвижване на документите, за да чакат максимално кратко. За първото без липса на скандали се грижеше кръг от експерти и обществен съвет. За второто с доста променлив успех – администрацията. Всичко това имаше за цел да бъде „временно“ докато НЗОК си оправи процедурите и поеме функциите.

За да се оцени тази ефективност и дали НЗОК се справя по-добре (или въобще) със задачата, трябва да сравним с миналото. Ако ви се занимава с подробностите, ще ги опиша по-надолу, а тук са изводите накратко:

  • От поемането на функциите в НЗОК са подадени 161 заявления
  • 30 от тях са подадени в края на март. Въведени са в регистъра със задна дата, но с поне седмица закъснение
  • От всички 161 само 29 са били решени (18%). Всички без едно са приети
  • Останалите са в различни фази на разглеждане и се бавят между 4 и 8 седмици
  • Данните за голяма част от новите заявления не се попълват или имат грешки като повторни записи, грешно изписване на кодове и дати
  • В 37 заявления (22%) липсва каквато и да е информация докъде са стигнали.
  • От заявленията подадени към вече закрития фонд само едно е било решено. Състоянието на останалите е неясно. Възможно е някои да са били накарани да подават документи наново към НЗОК, но и това не е ясно.

Предистория на данните

Фондът имаше едно време публичен регистър, който даваше доста информация – колко пари, колко бързо, за какво и къде отиват. Преди 3 години направих анализ на тогавашните данни, включително с карта къде отиват да се лекуват децата. След фиаското с арестувания шумно и после оправдан директор Александров, показах как работата на фонда се влошава под новото ръководство отново гледайки същите данни. Малко след това критикувах нарочно влошената прозрачност на фонда, тъй като регистърът беше затворен.

През април пуснах нов анализ на регистъра. Все още не е публичен, но намерих начин да получа всичко от 2016-та насам. В графиките показах колко заявления са подадени, колко са получили решение, колко е било закъснението и оценка какви са били дейностите по тях.

Тук пускам обновените графики, но вече с 11 седмици работа на НЗОК по тези заявления. Преди да ги видите обаче се налага отново да спомена няколко важни неща. Описал съм подробно условностите на този анализ в предишната статия. Накратко – всичко тук се основава на информацията, която чиновниците сами публикуват в регистъра и която родителите на тези болни деца виждат. Те имат само един входящ номер, отварят, чакат, въртят телефони и се надяват. Това, което аз правя, е да взимам всички тези данни и да ги обобщавам. Изчиствам очевидните грешки (като решение през 19-ти век), но в доста случаи НЗОК просто не дава коректна информация на родителите през регистъра. Например – има дублирани записи с противоречащи си данни.

Отгатнете кога НЗОК поема нещата

С тези неща наум, ето как изглеждат нещата. Тук показвам колко работа има натрупана във всеки ден от годината във фонда от 2016-та насам. В синьо са заявленията, които все пак ще бъдат решени в някакъв бъдещ момент, но в дадения ден са събирали прах на нечие бюро. В червено са тези, които не са били решени до 30 дни след последното действие (писмо, становище) по тях.

Вижда се, че от април насам се трупат много заявления. Също, че от над месец няма заявление, което да е получило решение. Само идват нови, а старите престояват. Пиковете и спадовете в миналото отбелязват заседанията на комисията. Сега не е ясно какво, когато и кой решава.

Тук показвам колко заявления са били подадени по месеци и колко от тях са били решени. Вижда се рекорден пик в месеца преди да се закрие фонда. Виждат се и рекордно много неразгледани след това.

Следващата графика показва колко заявления са били решавани през дадения месец. Рекорден брой решения през март и почти нищо от април до средата на май. Нищо от тогава.

Тук показвам какви дейности за извършвани по заявленията. Уговорката е, че не всички отнемат едно и също време и някои вървят паралелно – становищата на експерти, например. Дава обаче обща представа какво се случва. Отново, вижда се, че в последните два месеца са маркирани много становища на експерти, а за първите три седмици на този месец – почти нищо не е отбелязано като свършено.

В предишната статия показах и колко са се бавили заявленията преди да бъдат решени, но сега тази графика е безсмислена. Просто доста от записите на НЗОК са непълни и не може да се разбере колко време е отнело дадено решение. Това отгоре на твърде малкото взети решения.

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Фатално мъглява прозрачност

Все пак, първата графика дава идея колко деца чакат. Нямаме отговор колко недочакват парите, но по множащите се кампании в социалните мрежи добиваме представа. НЗОК изглежда повече чака децата да починат, отколкото да работи по скоростното придвижване на заявленията им и осигуряване на бързо и качествено лечение.

Само този извод може да си направим от данните, които самата касата събира. Министерството на здравеопазването трябва бързо да даде отговор какво се случва с тези заявления и защо толкова е влошена работата по тях. Отделно, че имаше обещание за публичен регистър, което не се случи. Дори да направят такъв, с толкова нескопосано въвеждане ще е безполезен. Но и такъв няма да видим. Виждаме ясно причините да блокират прозрачността и да не бързат да отворят данните. Е, аз им ги отворих и ситуацията е по-абсурдна от всякога.

Последните данни за случаите на морбили

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/morbili-danni/

Преди три седмици пуснах графиките, с които следя развитието на епидемията от морбили. Тогава критикувах и Министерството на здравеопазването за това, че не са взели достатъчно мерки в последните 10 години, за да не се стигне до тук. В случая не става дума само за пари, а и за инвестиране в хора, организация и превантивна политика.

Всичко това опира до политическо решение и действия на ниво министри и заместник министри. По думите на експерти и онези, които са на първа линия срещу подобни епидемии, системата се държи само защото шепа души не са вдигнали ръце от претовареност и нехайството на ръководството на министерството.

Във всичко това според мен липсва достатъчно видимост. Прозрачността не е въпрос на спускане на заповед, която чиновниците да се чудят как да разшифроват или изпълняват. Не е създаване на поредния регистър или поредния седмичен отчет. Последните помагат, но често са просто отбиване на номера. Затова подадох запитване по ЗДОИ за мерките, които министерството е взело в последните години за превенция на морбили именно в онези квартали и региони, които бяха най-силно засегнати от епидемията преди 10 години и които сами са описали в програмата си за елиминация на морбили като високорискови. Същите са и сред най-засегнатите от сегашната епидемия. Пуснах запитването през новия портал за обществена информация, пък да видим какво ще стане.

Междувременно, се увеличиха на 891 към тази сутрин. За два дни има вече 31 обявени нови случая. Всъщност, когато започнах да пиша този текст още бяха 20. Броят за текущата седмица в графиките не е пълен и се очаква да задмине предходните.

Всички тези данни са от портала за събиране и анализ на данни за МПР. Там се качват доста данни, но ние получаваме само общ брой и разбивка по седмици в графичен вид. Също така обявените случаи се намаляват със задна дата махайки онези, които не са потвърдени лабораторно. Между 16-та и 20-та седмица, например, така са махнати 5 от случите категоризирани като възможни. За същия период е имало други 291 случая, които са потвърдени.

Тъй като ми омръзна да разчитам графиката и да обновявам моите на ръка, написах скрипт, който го прави автоматично. Като натиснете линка, ще се свали CSV файл с случаите актуални към най-рано предишния ден.

За подобна разбивка по възрастови групи и региони може да следите бюлетина на МЗ. До към случай 300 ги следиха и на пресконференции, но сега явно не е толкова интересно за медиите и остана в бюлетина. Случаите обаче растат и скоро ще минат 1000, колкото е средната вероятност за смъртен случай.

Пътят към епидемия от морбили в три графики

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/po-patq-na-epidemiqta/

В последните седмици в социалните мрежи пускам една графика съпоставяща сегашните случаи от морбили с началото на предходните две епидемии – от 2017-та и онази започнала през 2009-та. Данните за тях са достъпни в докладите на НЦЗПБ, а броят на текущите случаи се съобщава почти в реално време в информационната им система.

Днес обнових графиката със случаите от последните две седмици. В жълто виждате тях. В синьо и червено виждате броят съобщени случаи през първите седмици от последните две епидемии. Тази през 2009-а имаше над 24 хиляди случая, но през първите 3 месеца всъщност е имало сравнително малко случаи. Едва след това се ускорява рязко и достига до няколко хиляди случая на седмица.

Няма нужда да имате диплома за епидемиолог, за да ви е ясно, че е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят. При това тук изброих само външни фактори, несвързани със самата болест, щам, имунизационно покритие и прочие.

Все пак с тези графики искам да покажа колко сериозно е положението сега. Разрастването на епидемията се ускорява, както се вижда тук. Показвам същите данни, както отгоре, но колко са общия брой на регистрираните заразени към края на всяка седмица. Към този момент вече има 459.

Разбира се, само епидемиолозите ще могат да кажат как предишните епидемии са се развили, как са се различавали и дали сегашните случаи ще доведат до епидемия, каквато беше обявена в съседна Северна Македония.

Един друг нюанс е възрастовото разпределение, което съм показал тук. За 2019-та данните са предварителни и не включва случаите от тази седмица.

Няма спор, че антиваксърскоъо движение подкрепяно безпринципно и словоохотливо от медии, политици и публични личности спомагат много за такива взривове. Има обаче доста други фактори от публичното здраве като проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравното обслужване на най-бедните, които имат огромно значение.

В случая дори липсата на ефективно правораздаване вреди, тъй като са малко наказаните родители и най-вече лекари, за това, че не имунизират децата и подправят документи. В случая, макар да е известна липсата на специалисти и пари, явно лошата организация и чиновническата глупост също да пречат доста на ефективната превенция.

Майчинските в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/maichinski-de/

Днес се ровех в портала на немската статистическа служба и забелязах, че са обновили данните за изплатените майчински. Всъщност търсех дали са пуснали числата за приелите немско гражданство – интересувам се от броя българи получили немско гражданство, но и колко британци са взели такова. Очаква се последните да са доста. Но за майчинските видях, че са добавили данните от 2014-та и 2015-та. Всъщност, терминът на немски е по-скоро „родителски пари“, защото се получават и от бащите при взимане на време за отглеждане на децата.

Колко обаче се взимат? Има доста сравнения между обезщетенията за майчинство и бащинство в Европа. На доста от тях България изпъква с високият си процент обезщетения спрямо заплатата и дългият период. Тези сравнения обаче са често некоректни, защото системите, социалната обстановка, подробностите и културните особености се различават доста. Затова реших да споделя няколко числа за „обезщетенията за родителство“ в Германия.

Първо – накратко за системата. Най-общо казано едно семейство получава 14 месеца обезщетения. 12 месеца може да се използват от единия родител, а два може от другия. Самотен родител може да използва всички. Най-често бащите взимат два месеца, а майките – 12. Обезщетението е максимално 65% от заплатата, но този процент намалява сериозно колкото по-голяма е тя. Максималният размер е 1800 евро независимо колко е висок дохода. Така всеки, които получава повече от горе-долу средната заплата за страната всъщност е на загуба от тези обезщетения. Има подробности когато се работи почасово през този период, добавки за ниски доходи, повече деца и т.н.

Ето числата за 2015-та:

Общо 948 хиляди души са получавали такива обезщетения. От тях 27% са мъже, а 73% са жени. 7% от мъжете не са имали доходи преди раждането. При жените този процент е 30% – т.е. са получили минимално социално обезщетение от 200 до 400 евро. Всъщност, 6.5% от мъжете срещу 24% от жените са получили допълнение към обезщетението заради крайно ниски доходи.

Разпределение на броя месеци, които са взимани за отглеждане на дете

79% от бащите са взели само два месеца бащинство. 5% са взели максималното от 12 месеца. 11% са взели до 6 месеца. При жените ситуацията е обърната – 88% са взели 12 месеца. 9% са взели 10 или 11 месеца. Едва 3-4% са взели по-малко от 10 месеца. Причината тук трябва да се търси в недостатъчното ясли, лошото им работно време и голямото разминаване в доходите.

Друг интересен аспект са самотните родители. Един родител може да вземе 13 или 14 месеца обезщетение само, ако отглежда детето сам. Такива са били 35 мъже през 2014-та и 12728 жени. При жените това са всъщност 1.8% от всички майки получавали обезщетение.

Разпределение на получаващите определено обезщетение в евро

Сумите, които са получавани са също интересни, защото говорят за доходите в домакинствата. Горе виждате подробното разпределение. 20% от мъжете са получавали максималната сума от 1800 евро. 44% са получавали между 1000 и 1800 евро. Около 26% са получавали между 300 и 1000 евро и 10% – под 300 евро. При жените нещата отново са обърнати. 24% са получавали под 300 евро. 51% са получавали между 300 и 1000 евро. 20% между 1000 и 1800 и 5% – максималната сума. Предвид цитираните тук суми, трябва да се знае, че границата на бедността в Германия е малко над 1000 евро на човек.

Данните са доста подробни и има разбивка по четиримесечия и провинции. Няма разбивка по произход на родителите, а щеше да бъде интересно да се види за емиграцията ни. Всичко това показва добре какво е разпределението на задълженията в семействата в Германия, кой остава вкъщи да се грижи за децата и кой какви пари получава в домакинствата, където има деца. Дава и представа за доходите на домакинствата в страната, за които има доста митове, също както при пенсиите.

Чиновниците, касата и тежко болните деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/kasata-i-tejko-bolnite-deca/

От 1-ви април функциите на фонда за лечение на деца бяха поети от НЗОК. Какво означава това за децата чакащи лечение малко могат да кажат. Със силно намалялата прозрачност, скандалите около частни интереси и вмешателството на министерството, изглежда малко могат да кажат и какво се случваше с фонда в последните няколко години. Всъщност, доста малко разбират какво прави фондът по принцип, защо въобще съществува, как следва да се одобряват парите за подобни лечения и въобще какъв следва да се отделения ресурс и как да се управлява.

Не мога да отговоря на тези въпроси и от това, което съм изчел, еднозначен отговор няма. Определено има нужда от някаква експертна оценка и филтър, тъй като някаква част от търсените пари всъщност са за скъпи хотели маскирани като клиники, псевдо-научни лечения и тем подобни. Само здравни специалисти могат да направят разликата, а не чиновници. Също така следва да се мисли стратегически, защото по-значителна инвестиция в техника и най-вече обучение на кадри може не само да спести пари в бъдеще, но и да подобри здравето и живота на стотици деца.

Нещо явно не е наред

Малко от това обаче е видимо за хора като мен и вас. Ние съдим за това дали фондът работи добре единствено по кампаниите за набиране на пари – кутиите по магазините, снимките със сметки във фейса, благотворителните изяви и интервюта. Макар някои от тях да са на измамници – сменени сметки, кампании с фалшиви случаи или реални случаи, но за неработещи терапии и празни обещания, то определено се забеляза ръст в последните години.

Тези впечатления са субективни и при липсата на всякаква прозрачност на фонда може да разчитаме само на тях. През 2016-та регистърът им беше публичен. Макар да имаше своите проблеми, може да се види за какви състояния се дават какви пари, как тече оценката, къде ще е лечението и прочие детайли. Именно на база онези данни направих анализ за дейността на фонда.

Тогава стана и фиаското със смяната на директора. Затвориха регистъра и вече нямаше публичен достъп до случаите. Министерството отказваше информация за работата предвид скандалът, който се беше развил. Вместо да ги съдя по ЗДОИ, открих друг начин да получа данните, които трябваше да са публични така или иначе. Тогава написах още два анализа показващи значително увеличение на времето за обработване на запитванията, както и критика за липсата на прозрачност. Вече не виждахме колко пари се дават, какви са диагнозите, къде ще се лекуват децата и прочие. Всъщност именно последното беше единият скандален аспект в обсебването на фонда.

Новите данни

Всичко това се случи през 2016-та. Наскоро се сетих отново за тези данни покрай предната дарителскакампания за болно дете – този път от Пловдив. Бях проверил, че е истински случай и терапията не е измислена и дарих.

Свалих пак данните и подготвих няколко графики. Те показват работата на фонда от октомври 2016-та до сега – от последната ми статия горе-долу. Първото, което трябва да се разбере е, че това не е отразява здравословното състояние на децата. Не показва дали процедурата по подаване на запитвания е влошена или има други фактори отразяващи се на подаването. Не показва колко пари са дадени за всеки случай, дали някои деца са подавали повече пъти, дали са лекувани в България, дали са поемани разходите на родителите, дали организацията на фонда по събирането на документи и подпомагане на родителите на място е съществувала дори, както преди три години.

Тук виждаме единствено и само датите и информацията, която фонда си записва. С изключение на вътрешната документация, това тук е всичко, което фондът може да изведе като статистика за работата си. Трябва също да спомена, че в данните има доста грешки – най-вече объркани години и месеци. Видимо сайтът и формулярите по поддържането му са направени крайно аматьорки и всичко се прави на ръка.

С това на ум, ето какво научих от регистъра им.

Две години и половина работа в графики

Накратко числата за последните 30 месеца са:

  • 2925 заявления, по 62% от които е имало решение
  • 1669 или 91% одобрени и 163 отказани
  • Средно време за решаване – 27.7 дни
  • Средно време при експерти – 2.5 дни
  • Максимално време за решаване – 379 дни
  • 342 подадени от началото на годината
  • 233 от тях са получили решение, 6 са отказани

Тук съм извадил броят активни заявления по дни. В синьо са броят заявления, които са били активни и решени в даден бъдещ момент. Представете си ги като куп папки на бюрото на секретаря на фонда, които чакат одобрение. Синьото показва броят такива папки във всеки ден от последните две години и половина, които в даден момент ще получат или не одобрение.

В червено пък са „активните“ заявления, които не са получили решение в рамките на 30 дни след последното действие по тях. Например, някой подава заявление на 1-ви април. След 4 дни го връщат заради липсващи документи, след три дни като се предоставят се праща на двама експерти, на тях им отнема още седмица и така вече са минали две седмици от подаването. В следващите 30 дни бездействие по заявлението го водя за активно за целите на тази графика. Причините за това бездействие може да са оттегляне на заявлението, намиране на друго финансиране, смърт на детето или просто административно забавяне.

Вижда се, че често активните заявления са били над 150 в дадения ден. Забелязва се тенденция за намаляване, което може да говори както за по-бърза работа, така и за по-малко подадени заявления.

Следващата графика показва броят подадени заявления по месеци. Видимо е имало проблем между октомври и януари. Вижда се и лека тенденция на намаляване на подаването през последните две години. Това надали е защото няма деца нуждаещи се от лечение – по-скоро причината трябва да се търси другаде. През последните два месеца има и голям скок в заявленията – навярно в очакване на преминаването на фонда към касата. От началото на април има само 7 случая, което пък говори за проблем, тъй като средно в седмиците преди това е имало по 29 заявления на седмица.

В синьо в графиката горе се виждат одобрените, в червено неодобрените, а в жълто – заявленията без решение. Долната графика показва същите данни, но като дял от подадените.

Тук съм дал средното време от подаването на заявлението до получаването на решение. В червено съм времето, за което се е чакало за становище от експерти. Включени са само решените случаи и са подредени по дата на подаване на заявлението. Тоест колко средно се очаква да чакат болни деца от месеца, в който са подали заявлението.

Забелязва се, че намалява времето при експертите и леко намалява придвижването на документите в самата комисия. Все пак обаче средно отнема по 3-4 седмици да се вземе решение.

Това са същите данни, но подредени по месеца на взимане на решението. Тоест колко средно са чакали вече болни деца, за да получат решение взето през дадения месец. Отново се вижда намаление на времето, основно дължащо се на бързите становища на експертите.

Докато до тук гледахме средното време за обработване, тук се вижда колко решения всъщност са взети по месеци. Вижда се пик в последните два месеца и практическо спиране около ноември миналата година.

В тази връзка e интересно да се видят и дейностите, които са извършвали от фонда. Тук съм направил разбивка по това, което се вижда в регистъра. Не може да се каже колко е работата по всяка от тези дейности и колко време отнемат. Приемането на документи би трябвало да е много по-бързо от търсенето на болници, например. Също така, една и съща дейност между случаите и през времето навярно отнема различно време. Също така, навярно не са отчетени други дейности, които извършва фонда.

Тези числа обаче показват индикативно каква е натовареността на фонда през времето. Вижда се огромна дупка през последните три месеца на миналата година, както и един през април 2017-та и февруари 2018-та.

Уж идва прозрачност

Както казах по-рано, всички тези изводи се базират единствено и само на регистъра на фонда – т.е. това, което родителите на болните деца виждат. В случая обаче не взимам един или два, а всички почти 3000 запитвания. От тези данни може да си вадим изводи единствено за времето, което е отнемало на фонда и кога колко решения са взимали. Това обаче е само върха на айсберга, както се разбра от бившите вече членове на обществения съвет. Вече отдавна не виждаме и колко пари се дават, кои са експертите, къде е лечението и за какво се дават.

С новата наредба Здравната каса обещава регистъра да е отворен. Така може да не се наложи да вадя данните както аз си знам. Не става ясно обаче дали ще получаваме повече информация, с която да си направим преценка дали касата се справя със задачата. Ако съдим по последната седмица, това далеч не е така.

Няколко числа за мъртвородените в Сливен

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/

Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Едни (не)отворени данни за жертвите от войните ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/

Когато ми хрумне нещо, започвам да се ровя за информация, за да си отговоря на въпроса. Събирам таблици, където ги има. Където не – пускам заявления по ЗДОИ или пиша скриптове, за да отворя нужните данни. Така стана и като тръгнах да търся нещо конкретно за българите в Германия и 2 часа по-късно имах 30 таблици и цяла статия със статистика.

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.

Данни за българите в Германия за 2017

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni_bg_de/

Към декември 2017 е имало 310445 българи в Германия (без немски паспорт). От тях 67525 или 22% са непълнолетни. 6115 или 2% са над 65 годишна възраст.

1739 българи са получили немско гражданство през 2017-та. От тях 695 са с брак, а 263 са непълнолетни. Около 14500 са с двойно гражданство. 4000 българи са взели немско гражданство и са се отказали от българското си (всички са преди да влезем в ЕС, когато това беше изискване).

87230 българи са „влезли“ в Германия за 2017-та и 40250 са я напуснали. 74% от изнеслите се от Германия са били по-малко от 5 години в страната. 190 са починали. От „влезлите“ 67185 (77%) са емигрирали за пръв път от други България или други страни. Няма, разбивка за тази година, но предишни показват, че повечето идват от трети европейски страни. 16170 (18%) българи са се върнали в Германия. 3050 са родените българчета в Германия (не става ясно дали броят и тези получили автоматично немско гражданство).

88% от българите в Германия са емигранти. Останалите са родени в Германия. 6.6% са с двойно гражданство. 15% само са с висше образование.

В Германия има 130 хиляди домакинства, в които поне един член е българин. 1/3 от тях са от сам българин. Поне 35% от българите в Германия са живели под прага на бедността през 2017-та. Средното за Германия е 20-25%. Около 10% от домакинствата се водят за богати по немските стандарти. Средният доход на домакинство с българин в него от заплатите на всички членове е бил 2187 евро нето. Средното за Германия е 2790.

43.6% имат работа (41% жените и 56.5% мъжете). 36% ги издържат близки. 2% получават пенсия. 13% получават пари за безработица, а още 4.5% получават друга форма на социални помощи. 51% работят повече от 40 часа на седмица, а 9% – повече от 45 часа (поне официално). 41% работят в събота (пак само официално – и аз работя често в събота и неделя без да се пише никъде), а още 25% работят в неделя и празници.

29% от семействата, в които има поне един българин, са обявили, че се говори основно на немски в дома им. 44% са казали български (по-точно „друг европейски език“). 10% са казали турски.

По време на допитване миналата година 8.3% са отговорили, че са дошли в Германия заради образованието. 34.2% – заради работа. 31% са казали, че са дошли, за да се съберат с емигрирали по-рано роднини.

5% от българите в Германия се определят като в лошо здраве. 30% от пълнолетните са с наднормено тегло, а още 19% страдат от затлъсяване. 40% от българите над 15 години са казали, че пушат. Още 10% са пробвали преди цигари. 35% пушат редовно. Средно са пропушили на 18. Средно за Германия 22.6% пушат.

Може да разгледате и аналогичните данни от преди две години. Тук пък има карта на разпределението на българите в Германия за последните 10 години. Всички изводи тук се базират на данните на DeStatis.

Малко данни за родилната помощ в България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

  • Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
  • Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
  • 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
  • 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
  • 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
  • 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
  • 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
  • При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Св. Лазар (София).
  • При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.

Другият паднал регистър

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/

Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 по-малко – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

За едно дарение

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3132

През седмицата компанията, която стартирах преди шест месеца, дари лицензи на Държавна агенция „Електронно управление“ за използване (без ограничение във времето) на нашия софтуер, LogSentinel. В допълнение на прессъобщенията и фейсбук анонсите ми се иска да дам малко повече детайли.

Идеята за продукта и съответно компанията се роди няколко месеца след като вече не бях съветник за електронно управление. Шофирайки няколко часа и мислейки за приложение на наученото в последните две години (за блокчейн и за организационните, правните и техническите аспекти на големите институции) реших, че на пазара липсва решение за сигурна одитна следа – нещо, към което да пращаш всички събития, които са се случили в дадена система, и което да ги съхранява по начин, който или не позволява подмяна, или подмяната може да бъде идентифицирана изключително бързо. Попрочетох известно количество научни статии, написах прототип и след няколко месеца (които прекарах в Холандия) формализирахме създаването на компанията.

Софтуерът използва блокчейн по няколко начина – веднъж вътрешно, като структури от данни, и веднъж (опционално) да запише конкретни моменти от историята на събитията в Ethereum (криптовалути обаче не копае и не продава). В този смисъл, можем да го разгледаме като иновативен, макар че тази дума вече е клише.

В един момент решихме (със съдружниците ми), че държавата би имала полза от такова решение. Така или иначе сигурната одитна следа е добра практика и в немалко европейски нормативни актове има изисквания за такава следа. Не че не може да бъде реализирана по други начини – може, но ако всеки изпълнител пише отделно такова решение, както се е случвало досега, това би било загуба на време, а и не би било с такова ниво на сигурност. Пилотният проект е за интеграция със системата за обмен на данни между системи и регистри (т.е. кой до какви данни е искал достъп, в контекста на GDPR), но предстои да бъдат интегрирани и други системи. За щастие интеграцията е лесна и не отнема много време (ако се чудите как ни излиза „сметката“).

Когато журналист от Дневник ме пита „Защо го дарявате“, отговорът ми беше „Защо не?“. Така или иначе сме отделили достатъчно време да помагаме на държавата за електронното управление, не само докато бяхме в Министерски съвет, но и преди и след това, така че беше съвсем логично да помогнем и не само с мнения и документи, а и с това, което разработваме. Нямам намерение да участвам в обществени поръчки, които и да спечеля честно, винаги ще оставят съмнения, че са били наредени – хората до голяма степен с право имат негативни очаквания, че „и тоя си постла да намаже от държавния пост“. Това не е случаят и не искахме да има никакви съмнения по въпроса. Основният ни пазар е частният сектор, не обществените поръчки.

Даряване на софтуер за електронно управление вече се е случвало. Например в Естония. Там основни софтуерни компоненти са били дарени. Е, след това фирмите са получавали поръчки за надграждане и поддръжка (ние нямаме такова намерение). Но благодарение на това взаимодействие между държава и частен сектор, в Естония нещата „потръгват“. Нашето решение не е ключов компонент, така че едно дарение няма да доведе значителни промени и да настигнем Естония, но със сигурност ще бъде от помощ.

Като цяло реакцията на дарението беше позитивна, което е чудесно. Имаше и някои разумни притеснения и критики – например защо не отворим кода, като сме прокарали законово изменение за отворения код. Както неведнъж съм подчертавал, изискването важи само за софтуер, чиято разработка държавата поръчва и съответно става собственик. Случаят не е такъв, става дума за лицензи на готово решение. Но все пак всички компоненти (библиотеки и др.) около продукта са с отворен код и могат да се ползват свободно за интеграция.

Не смятам, че сме направили геройство, а просто една позитивна стъпка. И е факт, че в следствие на тази стъпка продуктът ще получи малко повече популярност. Но идеята на председателя на ДАЕУ беше самото действие на даряване да получи повече популярност и съответно да вдъхнови други доставчици. И би било супер, ако компании с устойчиви бизнеси, дарят по нещо от своето портфолио. Да, работата с държавата е трудна и има доста непредвидени проблеми, а бизнесите работят за да печелят, не за да подаряват. Но допринасянето за по-добра среда е нещо, което бизнесите по света правят. Например в САЩ големи корпорации „даряват“ временно най-добрите си служители на USDS, станал известен като „стартъп в Белия дом“. При нас също има опция за такъв подход (заложена в Закона за електронно управление), но докато стигнем до нея, и даренията на лицензи не са лош подход.

Може би все още не личи отвън, но след промените в закона, които бяха приети 2016-та, електронното управление тръгна, макар и бавно, в правилна посока. Използване на централизирани компоненти, използване на едни и същи решения на няколко места (вместо всеки път всичко от нулата), централна координация на проектите. Нашето решение се вписва в този подход и се надявам да допринесе за по-високата сигурност на системите в администрацията.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Препоръка на ЕК за достъпа до научна информация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/31/access-9/

Станаха известни новите изисквания за академично израстване, включително изискванията за научна продукция.  Но научната продукция е свързана и с условията за научно творчество, вкл. системна промяна към отворена  наука.

Публикувана е Препоръка (ЕС) 2018/790 на Комисията от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Държавите членки следва да гарантират, че:

  • тези диалози укрепват свързаната технологична среда за отворена наука, която обхваща всички резултати от всички етапи на жизнения цикъл на научните изследвания (данни, публикации, програмно осигуряване, методи, протоколи и т.н.);
  • постепенно се постига системна промяна към отворена наука, която освен технологичната промяна и ефикасността включва също така принципа на реципрочност, изменения в културата сред изследователите, както и институционална промяна във връзка с научните изследвания в академичните институции и финансиращите органи в посока към отворена наука, в това число въпроси като морал и етика, когато е приложимо.

Държавите  следва да информират Комисията в срок от 18 месеца от публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз, а след това — веднъж на всеки две години, за действията, предприети в изпълнение на елементите, предвидени в настоящата препоръка. На тази база Комисията следва да извършва преглед на напредъка в рамките на Съюза, за да прецени дали е необходимо допълнително действие за постигане на целите, предложени в настоящата препоръка.