Tag Archives: данни

Явор Колев е прав на думи за изчезналите, но все още липсват дела

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/

Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.

Справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/

Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.



Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

С бърза справка, например, може да видим, че абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, което е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години.

Какви други неща забелязвате в данните?

10 пъти когато Урумов е имал общо с истерията покрай стратегията за децата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/

След скорошните събития на всички стана ясно, че истерията около стратегията за децата е сериозен проблем. Борисов и Дончев обявиха, че са били запознати с проблема, но не стана ясно, защо не са били взимани каквито и да е мерки, включително открита позиция, каквато виждаме чак сега. Дончев сподели и че Александър Урумов – ПР в МО привлечен лично от Каракачанов – е участвал в разпалването на тази истерия. Урумов от своя страна отрече да има нещо общо.

Е, следейки активността му в дори само в основната група на торбаланците, виждаме съвсем друго. Той не само споделя фалшиви новини и разпространява лъжи за практиката на социалните служби и същността на стратегията, но и е един от уважаваните членове на тази групичка.

Преди месец направих анализ на активността на групата и покрай това имам почти всички коментари и кой ги е пускал. Тук съм събрал 10 от дискусиите, в които Урумов е участвал и който не е успял да изтрие. За по-скорошните явно се е сетил, както и отделни коментари от по-старите. Тук съм цитирал два от изтритите.

Вие преценете дали някой му дължи извинение, както сам изисква докато медиите на Пеевски му пригласят.

31 март

1 май

5 май

11 май

15 май

12 юни

(линк) Отдолу съм добавил и няколко по-интересни коментара от тези, които е изтрил.

„Между другото, дойде един емисар да ме сдобрява с този помияр на снимката. И то след това писмо:)Казах му – “като плашите някой с уволнение, първо питайте дали го е страх ”:)И други неща му казах;)Замина си обезкуражен:)“

„“Толерантните” и “дискриминираните”, милите те. Ето какво пишат по адрес на съпротивата срещу техните безумия и срещу хората, които им се противопоставят.Избрани “истанбулски” моменти.“

25 юли

НЗОК и болните деца – 6 месеца бюрокрация

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/

Измина повече от три месеца от статията ми критикуваща НЗОК и работата им по заявленията за лечение на деца. В седмиците след това си разменихме любезности, чиновниците се разбързаха да въвеждат липсващи данни и да придвижват документи, а новите данните показаха само, че нещата са били дори по-зле, отколкото предполагахме.

Минаха почивните юли и август и реших да проверя какво се е променило. Ако трябва да съм честен, струва ми се, че намаляха кампаниите за събиране на пари. Това, разбира се, е строго субективно, защото може просто да са били заравяни в стената ни под тоновете новини за скандали, корупция и пошлост, която ни залива.

Не се чу обаче почти нищо за този аспект на работа на касата. Донякъде това е странно предвид колко шум се вдигна тогава и какви проблеми се видяха, особено покрай смърта на едно дете. От друга страна, както знаем добре, всяка буря у нас идва и отминава, за да даде път на следващата. А следващата беше скандалът с НАП. Явно сега пак чакаме да умре поредното дете, за да се сетим, че има НЗОК и проблемите тлеят в нея.

Данните

За да разбера какво се случва, се обръщам отново към регистъра с данните за лечение на деца. Както описах подробно в последната статия по темата, както и всички предишни, с тези данни има редица проблеми. Анализът тук и графиките са само толкова точни, колкото е въведеното от чиновниците в касата. Това важи както за отбелязване на дейности и дати, така и дали случаите са приключени, оттеглени или неактуални. Презумпцията следва да бъде, че щом на сайта на касата все още пише, че близките следва да гледат именно регистъра за движението по заявленията, то информацията следва да е вярна и навременна. Същото повториха в многобройни прессъобщения.

Все пак, предвид, че регистърът е доста нескопосан и създаден като формат за друг вид процеси и административна структура, доста от информацията бива въвеждана в свободен текст. Всъщност поне половината от датите за одобрени заявления и дейности по тях е именно в полето „коментари“. Затова се наложи да обработя заявленията и да извлека липсващата информация на ръка. Това предполага грешки, но надали колкото намерих в данните, които имаха повече от 3 месеца да оправят.

Предвид тези условности, ето няколко бързи числа:

  • НЗОК има подадени и вписани в регистъра 734 заявления за 6 месеца работа
  • 402 или 54.8% са приключени. От тях всички освен 7 са одобрени.
  • Средното време от подаване до одобрение на заявление е било 36.3 дни
  • Увеличава се времето, което отнема да се вземе становище от експерти – от средно 2.2 дни през 2018-та на 10.3 дни откакто НЗОК пое нещата
  • От „наследените“ от фонда заявления, 146 са били прехвърлени в края на март. 48 от тях са били решени в до края на юли и още толкова – в последните два месеца. Средно е отнело 50 дни да се реши едно такова заявление.

Добрите новини

Нека започнем с нещо положително. След като пуснах статията си и докато НЗОК всякак се опитваше да отрича всичко, чиновниците им трескаво триха записи, въвеждаха и поправяха. За две седмици вече изглежда бяха изчистили нещата, защото добавяха само нови заявления. Тази активност беше ясно различима когато гледаме всички данни в публичния по закон регистър наедно, а не отделни записи, както могат близките.

Сега виждаме, че същото продължава. Тук съм показал този аспект от качеството на работа на чиновниците в касата за тези 6 месеца. В синьо се виждат данните, с които направих първия си анализ на 19-ти юни. Всяка колона показва брой записи по седмица на подаване. В черна точка съм отбелязал именно тази дата. В червено са записите добавени в двете седмици след статията ми. Вижда, че над две трети са добавени със задна дата, често над месец след като са подадени. Това означава, че родителите не са откривали в регистъра входящия номер, за който са чакали решение от над месец.

През юли и август обаче се забелязва, че въвеждат само навременна информация. Има доста промени по стари заявления, но това е защото не са решени все още. Вижда е и доста по-малко приети заявления през август. Може само да спекулираме за причините, но надали е защото децата имат по-малка нужда от скъпоструващо лечение през почивните месеци. Възможно е обаче да е затруднена диагностиката, получаването на офери и прочие през този период заради отпуски у нас и в чуждестранни клиники.

Тук показвам отново колко заявления са били подадени през последните две години към фонда и след това в касата. През март има голям пик, за който получих отговор от касата, че е всъщност пренесени стари заявления от фонда. Вижда се, че има доста подадени през юни и юли, както и че много от тях остават нерешени. От друга страна се вижда, че има много по-малко откази, което е хубаво.

Друго положително нещо е броят решени заявления. Докато в предишната графика показвах колко са подадени през всеки месец, тук показвам колко са били решени за всеки месец през последните две години. Вижда се, че отбелязват доста одобрени решения, особено през юли. Това означва, че по-малко залежават продължително. Също, поне съдейки по този един параметър, изглежда имат капацитет поне да вземат решение по тези случаи.

Лошите новини

Тук обаче има едно голямо „обаче“. Както споменах, регистърът като структура на данните отговаря на други вътрешни процеси. НЗОК след като вземе решение за одобрение, прави препоръка за заповед за одобрение. След заповедта следва заповед за плащане и плащане. В регистъра за повечето „привършени“ случаи може да съдим само по решението с предполжение за одобрение. Макар тези записи да са маркирани като „одобрени“, често липсва индикация дали и кога е пусната документално заповедта и кога всъщност са преведени парите. Това е малък, но важен детайл, защото в малкото случаи, в които това е отбелязвано, се забелязва забавяне от седмици между формалното одобрение и заповедта за превод или самия превод. Това сочи към допълнителни бюрократични проблеми и ненормално бавна комуникация между отдели вътре в самата каса.

Да оставим това настрана и да вземем най-ранната възможна дата, в която родителите са разбирали, че всъщност детето им ще има шанс да живее. Дори тогава нещата не изглеждат добре. Почти нищо не се е променило от май и юни. Все още средно се чака над месец. През август има малко подобрение като са одобрявали заявления подадени средно 36 дни по-рано. Това обаче може да се обясни с малкото взети решения и то предимно в началото на месеца.

В предишната графика виждаме отново голямото време, което се е чакало за становище от експерти. В тази тук съм показал известните дейности извършени по месеци. Отново трябва да предупредя, че не всички дейности отнемат еднакво време – пращането на писмо е сигурно половин час,а взимането на становище – няколко дни. Също така, някои от дейностите са отбелязани само в коментарите. Има страшно много написани писма напред назад, например, за отговор на които се чака с дни и седмици.

Все пак дори само от въведеното в правилните колони виждаме, че се търси много повече мнение на експерти и несравнимо повече се връщат документи към близките на болните деца. Не отбелязват също да търсят епикриза или подходяща болница – съдейки по коментарите, това се прави чрез пращане на писма до близките. Има немалко сигнали от чакащи отговор, които са били карани да събират документи из болници и лекари – нещо, което касата следва да иска по служебен път или да има вече.

Всичко това се води до сериозно забавяне на решенията на касата. Макар да има повече такива в последните няколко месеца, те са изключително бавни. Тук се вижда, че одобреното финансиране в рамките на седмица остава под средното на това по времето на фонда. Същото важи и за решенията в рамките на месец. Затова вече повече от половината заявления вече получават отговор след над месец чакане. По-точно, това са 51.6% от заявленията като през 2018-та фондът е оставят само 17.3% от родителите да чакат толкова много.

Работи се по случая, какво толкова искате?

След статиите ми през юни и разменянето на реплики през медиите, реших да попитам НЗОК какво всъщност правят. Направих го по ЗДОИ през новия портал за целта. Препоръчвам го, впрочем. Получих отговор към края на юли. Отне им доста повече от законовото изискване и не отговориха на всички въпроси, но все пак отговориха нещо.

В отговора си казват, че пикът от заявления през март са прехвърлени автоматично от фонда и подалите заявление не са били натоварени с допълнителна бюрокращина. Такива са били 146 случая и „всички са разгледани“. Както описах преди, това „разглеждане“ не означава, че случаите са получили своето одобрение или че парите са преведени. Означава, че са били погледнати и нещо е свършено по тях. Всъщност, според данните в регистъра им към този момент, само 95 от тези 146 прехвърлени са решени. При това средно е отнело 50 дни са решаването им и то само защото смятаме датата на прехвърляне, а не оригиналната дата на подаване на заявлението към фонда. От тези 95 решени половината са били решени в първите три-четири месеца, а останалите – в последните два.

Казват също, че 279 заявления са били подадени от началото на април до края на юни към касата и всички са били разгледани. Отново „разгледани“ не означава много. Данните в регистъра показват 299 подадени заявления и 207 решени – т.е. около две от всеки три са получили одобрение.

Индикация за това, че „разгледани“ не означава „детето ще получи лечение“, е и друг техен отговор. Казват, че към 19 юли са издали 198 заповеди за одобрение, от които 48 са за заявленията прехвърлени от фонда. С други думи, за почти четири месеца са приключили работа по една трета от „наследените“ заявления и половината от тези подадени директно към тя. От останалите нерешени, 4 са били върнати от ВАС след обжалване на откази, 7 не са били приключени, защото са липсвали документи и две заявления са оттеглени от родителите. С останалите стотина известни към онзи момент не става дума какво се е случило.

Не знаят как се справят

Отговарят , че нормативно срокът за решаване на един случай е 14 дни и комисията имала ежедневни заседания. Известни са им само две жалби за забавени преписки, за едната от които е било установена, че е неоснователна, защото заповедта била издадена в рамките на 13 дни. Отговарят, че срокът от 14 дни се спазва. Това е повече от странно, тъй като според собствения им регистър, дори ако смятаме само записите с правилно попълнена информация, излиза, че решенията отнемат средно над два пъти този срок.

Смут буди и другият им отговор – че не правят анализ на ефективността на работата си и сравнение с тази на фонда за лечение на деца. Като основна причина посочват, че правилникът и начинът на работа е бил различен между фонда и касата. Това е вярно, но не отменя възможността и нуждата за сравнение между най-важният за децата показател – времето от подаването на заявление до положителен отговор стигнал до родителите. За това отговарят, че не е сравнимо, защото изискването за фонда било между 30 и 45 дни, а при фонда – 14 дни. Непонятно ми е какво общо има това с каквото и да е.

Показах ясно горе обаче, че не само може да ги сравним по този показател, а и че значително са увеличили бюрокрацията и времето нужно да се предостави финансиране за критично важни лечения. При това няма индикации за подобрение въпреки критиката към касата, срещите на министерството с пациентски организации и заявките на министъра. Явно именно този изводи са истиснката причина да не правят такъв анализ.

Чакаме следващото обещание

Накрая потвърждават нещо, което беше ясно отдавна – че регистъра е публичен и не съдържа лични данни. Не е ясно обаче защо са спрели лесната възможност да се обследват всички данни и се налага хора като мен с помощта на доброволци да губим толкова време да ги разглеждаме и търсим. За пореден път заявиха, че подготвят изграждането на нов регистър, но индикации за това липсват.

Всичко това води до един извод – касата не е била готова да поеме работата на Фонда за лечение на деца и след първоначален хаос, са заложили на тежко бюрократична процедура, която бави случаите значително повече от преди. Дори след критиката и обществения натиск малко се е променило, а качеството на данните в регистъра, макар и въвеждани вече сравнително навреме, е все още ниско и не позволява прозрачност на процедурите и изискуемата по закон възможност да си съставим мнение за работата им.

Данни за българите в Германия за 2018

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/

Стана традиция да пускам данни за различни аспекти от емиграцията ни. Фокусирам се върху Германия тъй като е страната с най-голямата диаспора. В края на тази статия ще намерите линкове към предишните числа и други теми около българите в чужбина. Добавил съм тук и обновена карта с разпределението на българите по общини за последните 20 години.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 690. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 7700. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигранстките домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6%. 49% от домакинствата с българи има само един работещ. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигранстките домакинства виждаме по-ниски нива – 47.7% и 0.92 души. Сред немските – 34.68% и 0.97. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Границата на бедността в Германия е била 1952 евро за двойка и 1300 за сам човек. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Този цял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis


Още по темата ще намерите в тези статии:

Групата на торбаланците – кой, по колко и за какво става реч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/

Постоянно се сблъскваме с всякакви глупости в мрежата. Това е едно от проклятията ѝ – мигновенната масова комуникация изкарва понякога доброто, но по-често най-лошото у хората. А хората вярват в какво ли не. Свикнали сме да ги филтрираме, както не обръщаме внимание на поредния мрънкащ нещо на себе си в автобуса. Те обаче се намират един друг, увещават се, развиват конспирациите си и си играят със страховете на лековерните. Лесна мишена и инструмент са за по-зловедни намерения.

Всяка истерия има свое начало. Тази срещу злощастната стратегия за детето започна черпейки сили от другата истерия – срещу т.н. истанбулска конвенция. Аргументите са подобни, фалшивите новини, и дори хората са същите. По аналогичен начин медиите се опитваха да играят на някакъв фалшив баланс между това, което е и това, което хората ги е страх, че е. Ефектът е, че се създаде впечателение за някаква масовост.

Няма да засягам аргументите в едната и другата посока. От министерството са го направили вече. Препоръчвам и тази статия на Десислава Лещарска по въпроса.

Вместо това ще разгледам основната сцена, от която се създаваха тези страхове и контролираха усилията за разпространяването им – групата „НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО“. Нещо подобно направих преди 5 години с антиваксърите – доста преди WHO да ги обяви за заплаха за общественото здраве и обществото да ги разпознае като такива. С тази група нещата не стоят много различно.

Редици

Към този момент групата има почти 158 хиляди члена. Открита е през февруари и има множество местни групи и такива на близки теми. Сравнявайки списъците с членове обаче виждаме, че го голяма степен се припокриват. С други думи именно в тази група ще намерим всички, които са и в другите. Същото се забелязва и при публикациите, които често се копират или репостват между групите.

От тези 158 хиляди члена, 2518 са публикували общо 7827 поста. От тях 1526 души са пуснали само един пост. 23.4% от всички публикации пък се дължат на по-малко от 1% от постващите. 16% са от само 10 души. От тях една – Христина Рунтова – има най-много и колкото следващите петима взети заедно.

При коментарите нещата са подобни. Има 280493 коментара от 22961 души. 8306 са пуснали само един коментар в групата. Отново 27.8% се дължат на 1% от коментиращите, а 18% се дължат на 100 души. Начело на този списък ще намерим и онези 10, които генерират най-много съдържание. 7 души имат над 1000 коментара за тези няколко месеца.

Избори, работно време

Докато активността в групата започва бавно през февруари и март, в края на април нараства с бързи темпове. Пикът е май около Изборите за европейски парламент. Тогава има 2544 поста и 83270 коментара – двойно повече от всеки друг месец. След това активността намалява значително и въпреки готвения днес протест и засилването на активността на ядрото пишещи, не успяват да активизират хората в групата да генерират съдържавне. Поне не както в началото.

Това далеч не означава, че групата замира. Говорим за публикация на всеки 20 мин. и коментар всяка минута. С такава активност не могат да се похвали почти никоя медия в България. Най-висока активност при публикуващите има между обяд и 5 часа и сравнително намалява вечерта. При коментиращите пикът е в 9 часа вечерта и отново около обяд. По дни най-много виждаме в петък и събота и рязко намалява в неделя.

При ядрото публикуващи и коментиращи виждаме нещо доста различно. Имат относително постоянна активност през деня и силен пик в 9 и 10 часа. По дни с постовете са най-активни пък в понеделник и петък. С коментарите пък са най-активни в неделя. Точно обратното на масовия потребител на групата.

По месеци се виждам, че в началото е имало 47 публикуващи и само двама от ядрото на групата. През март стават 122, април – 501, а през май – 1231 публикуващи. После броят активни намалява рязко и сега се е стабилизирал на 450 постващи на месеца. Като изключим ядрото публикуващи. Средно останалите имат по 1.8-2.2 поста на човек на месец. При ядрото в началото са били 40 до 80, но през май и юни намаляват на 19. Сега, след като активността на грпата залязва, се вижда покачване на 27 средно поста. Аналогична е промяната на активността на същите няколко души и при коментарите.

Ключови думи

От гледна точка на размерът на текстовете, ядрото публикува средно по 500 знака докато останалите – почти двойно по-малко – 281 знака на пост. Тук изключвам 27% празни публикации, където са споделили само снимка, клип или чужд текст, който е бил свален от Facebook или изтрит.

Когато погледнем какво всъщност е написано, виждаме доста честа употреба на определени ключови думи. Например, в 43.8% от публикациите е споменат „родител“ и в текста и коментарите се споменава 7.9 пъти. В 33.8% от публикациите – майка (5.2 пъти във всяка), а в едва 19.6% и 3.1 пъти във всяка – баща. „Стратегията“ се споменава съвсем очаквано в 43.5% (5.6 пъти), а вариации на „конвенцията“ – в 13.1% (2.5 пъти).

„Ценност“ се споменава в 16% от публикациите, „семейство“ – в 39%, „социалните“ – в 32%. За права и закона се говори съответно 28% и 40% в дискусиите. Вариации на „бог“ се спенават в над 1/3 от текстовете и то често – по 5 пъти. Евангелистичната църква се споменава само 284 пъти във всички десетки хиляди коментари, а православната – над 3200.

Всъщност, гледайки профилите на ядрото от организаторите на всичко това, виждаме доста активност от религиозни групи, семинари на църкви и секти и премного текстове на руски. Няколко от тях споделят редовно публикации от паравоенните организации, включително обучения от компания, за която bellingcat разкри, че работи с неофашистките организации из Европа.

Норвегия има видно място, разбира се – 21.3%. Следва я Швеция и Германия. Карбовски е споменат 1031 пъти в 281 публикации. За Сорос говорят повече – 1394 пъти в 758 публикации. Споменават и организацията Анимус 1000 пъти на 450 места. За НПО-та по принцип се говори поне 6700 пъти. Защо са замесени и какви глупости се говорят по темата ще прочетете при Георги Богданов, който ги е обобщил доста добре.

Именно в текстовете прозира грозната страна на тази истерия. Макар голяма част от емоционалните въдици, псувните и конспирациите да се предават чрез картинки и линкове, в публикациите и коментарите виждаме премного от тях. Определят целите на стратегията като „разврат“ на 583 места. Говорят за секс учудващо често – 4688 пъти в 16% от всички публикации. В 13.6% – повечето припокриващи се с тези за секса, се опитват да направят връзка с педофилия. На общо 1040 места дават различни определяния за LGBTQ обществото, включително позоваваки се библията и притчите за Содом.

Споменават и шамарите – на 919 места. 376 пъти става въпрос за ваксините като 1/3 от тях се дават като пример за опитите на властта да изтрепи децата им. В по-голямата си част обаче се опитват да убедят родителите, че пропуснатите ваксини щяло да бъде аргумент да им се вземат децата. Говори се много за отнемане – 13752 пъти. И за приемните родители говорят – е 16.7% от публикациите и то все нелицеприятни неща.

Погледнете и вие

Всичко това в никакъв случай не може да даде пълната картина за измеренията на тази истерия. Това, което се опитах да направя обаче е да дам обща представа кои са и какво пишат. Виждаме, че едно малко ядро от 10 публикуващи и още няколко десетки коментиращи генерират огромна част от съдържанието и го насочват срещу страховете и лековерието на родителите. При липсата на адекватна журналистика, политически и обществен дебат, този тип провокации процъфтяват. В основата на това стоят Христина Рунтова, Валентин Желев, Мария Янакиева, Юлия Грозданова, Мариана Илиева и Михаела Берова.

Ако искате да видите какви думи и фрази са използвани най-често във въпросната група, може да свалите двете таблици през линковете. Ако някой иска да анализира пълния архив със съдържанието на групата, моля да ми пише да го изпратя. Не съдържа никакви лични данни, а само публична информация за активността им в тази публична група.

Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/

В последната си статия критикувах НАП за функционалността на услугата, която би следвало да позволи на всеки да провери дали данните му са изтекли в мрежата. В действителност тази проверка не дава достатъчно информация, за да се вземат някакви мерки след положителен отговор, но и практически прави невъзможна проверката от българи живеещи в чужбина.

Част от тази статия правеше твърдение, че ЕГН-то, имената и местоположението на около 100 хиляди българи в чужбина може да бъде намерено в архива на #НАПЛийкс. Това число се базираше почти изцяло на таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv. След допълнителна проверка днес открих, че съм направил грешка в обработката на данните.

Картата, която използвах в предишната статия, преди да бъде коригирана.

Таблицата съдържа повторни записи с различни кодове и идентични местоположения. При изолиране на уникални ЕГН-та, броят на засегнатите е в действителност малко над 14 хиляди, а не както първоначално твърдях – 100 хиляди. Това отново е сериозен брой хора, но е значително по-малко от първоначалната ми оценка.

Горе показвам снимка на картата, която бях изготвил на база въпросните данни. Тя практически не се променя, тъй като оригиналните местоположения са същите. Броят българи на тях обаче е по-малък. На база коригираните данните направих карта показваща точните местоположения описани в данните. Докато горната групира емиграцията ни с точност до 50 км. тази тук е до 5 км. или общо казано град или по-голям квартал.

Същинската причина да погледна отново тази таблица, беше да открия на колко от българите в Германия са изтекли данните. Както съм обсъждал преди, диаспората ни в Германия е най-голямата в света и в последните години се увеличи значително.

Както коментирах преди, не знаем колко са актуални данните, а за голяма част от тях не знаем все още и какво означават. Тази таблица обаче показва 33208 записа на 4268 българи, които са отбелязани, че живеят в Германия. Това са 1.18% от емиграцията ни.

Разглеждайки по-подробно по възрастови групи се вижда, че почти всички са над 65 годишна възраст. Това, както и някои от кодовете в таблиците в папката показват, че става дума за пенсии и различни социални плащания. В таблицата има и доста суми и конкретни плащания, но не става ясно дали са такива изплатени в България или суми, които България е превеждала в чужбина.

Сравнение на броя, възрастовата структура и дела на българите живеещи в Германия и тези от тях, чиито данни се намират в изтеклия от НАП архив.

В тази графика съм показал в синьо възрастовото разпределение на цялата ни емиграция към края на 2018-та. В червено е броят на споменатите българи живеещи в Германия в теча на данни по възрастови групи в зелено съм отделил споменатите българи като дял от всички отчетени като живеещи в Германия. Забелязва се, че тези на 85 са дори повече в изтеклите данни, отколкото DeStatis отчита в страната. Това може да се дължи на различно време на отчитане и промяна в населението заради смърт или миграция. В тази възрастова група са около 60 човека, така че такива разминавания са очаквани.

На база на това може да се каже, че данните на голяма част от българите пенсионери в Германия или такива получаващи пенсия от Германия са изтекли. Тази справка отчита само една таблица създадена от НОИ, а не всички данни, които са изтекли от тях. В други папки и таблици се съдържат много други данни, немалко от които са на българи живеещи отдавна в чужбина или емигрирали в последните 10 години.

Поправката в конкретното число, което цитирах в предишната си статия, не променя факта, че трябва да има начин сънародниците ни зад граница да могат да проверяват дали данните им са изтекли, както и всички да знаят какви са измеренията на теча. Само това, което сам научих за тази таблица по косвени сведения показва, че е въпрос на време докато се осмисли всичко и някои недобросъвестни наши съграждани не прибегнат до злоупотреби.

НАП признава за 1% от изтеклите лични карти и изключва българите в чужбина от проверката

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/

Най-накрая НАП пусна справка, с която да проверим дали са позволили личните ни данни да изтекат в мрежата. Оставаме на страна, че им отне повече от седмица, а други услуги със същото ниво на информация се появиха 48 часа след теча. Предполагам, че са проверявали измеренията на проблема.

Проверката става на check.nra.bg и освен ЕГН изисква и мобилен телефон. Това, изглежда, е идеята им за някакво ниво на сигурност и защита на личната информация. Това обаче е абсурден метод, но явно единството, което им е хрумнало при липсата на електронна идентификация и сигурен начин администрацията да общува с нас. Както каза Божо, причината да я няма е, че вече три години проекта се бави.

Облаче ле бяло…

Друг проблем обаче е, че тази проверка може да се използва почти изцяло само от хора живеещи в България. За сънародниците ни зад граница е практически неприложима, тъй като може да нямат или да не могат да използват български номер където се намират. А данните на десетки хиляди българи зад граница могат да се намерят в теча. Освен декларациите на някои от тях, се вижда например, че са декларирали отказ от здравни права. На някои има целия им адрес в страната и в чужбина. Само в таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv има над записи с ЕГН, име, местоживеене в чужбина с точност до пощенски код и друга информация за над 100 хиляди наши сънародници.

Тук съм показал къде се намират те. Виждаме, че почти всички са в Европа, което може да е заради спецификата на данните в конкретната таблица. Не съм включил около 100-тина с грешни пощенски кодове, както и още няколко хиляди, чиито точни адреси намерих. Всяка от тъмните точки показва между няколко стотин и няколко хиляди българи засегнати от #НАПЛийкс.

Интересното на тази карта е, че е навярно най-точната карта на концентрацията на емиграцията ни. Не съм показал точното местоположение от данните на тия 100 хиляди записа. За целите на тази статия съм ги групирал по региони с радиус от 50 км.

НАП признава за 1% от личните карти

Дори в страната обаче проверката на НАП не е особено полезна. Това, което дава като информация е дали ЕГН-то ти присъства в теча или не. Нито дава представа какви са измеренията на проблема лично за теб, нито дава съвети.

Все пак след вълната от критика снощи, пуснаха няколко съвета днес като допълнение на списъка от сряда. В тях за пореден път обясняват, че всъщност нямало нужда да се сменят личните карти или друг повод за притеснение. В тях твърдят, че данните от личните карти на само 189 българи са станали публично достояние. Днес добавят, че поне 50-тина от тях са били вече уведомени за проблема.

В действителност, в базата данни виждаме десетки хиляди номера на лични карти и паспорти. Само в таблицата GAMON/PLAYER.csv се виждат 19420 български лични карти, които са издадени в последните 9 години и следователно би трябвало да са валидни. След проверка на няколко от тях се вижда, че има както невалидни, така и вече сменени.

Надявам се, че НАП са направили именно такава проверка и затова твърдят, че само 189 или под 1% от хората с изтекли номера на лични карти са в риск. Не се съмнявам, че ще отговорят така. Ако е вярно обаче, това означава, че цялата концепция на регистрирането в сайтовете за хазарт е сбъркана, щом над 99% от хората слагат невалидни данни. Всъщност, записите във въпросната таблица са над 45 хиляди и голяма част от другите са въвели измислени числа в полето за личната карта. Очевидно никой не проверява, за да са толкова сбъркани собствените им данни. Забелязват се и дузина номера на паспорти от Германия.

И к’во като ми пратиха SMS?

Номерът на заявката беше закрит от автора.

Тази седмица писах пуснах текст в Майко Мила за измеренията на проблема и какви мерки може да вземе всеки от нас. Общо взето – почти нищо не може да направим. Най-важното е това, което НАП също посочиха след статията ми – банки, мобилни оператори и други компании да са бдителни и да внимават в идентификацията на клиенти.

Това, което НАП обаче настояват е, че проблем с личните карти почти няма и хората в риск ще бъдат уведомени лично. В данните обаче виждаме друго. Затова бих препоръчал на всеки, който е въвеждал такава информация в сайтове за хазарт и все още е със същите лични документи, да се замисли.

За жалост, справката на НАП не изпълнява основната задача, за която следваше да бъде създадена. Въпреки всички съображения, които изтъкнах, другите „частни“ услуги правеха същото, а в случая на Биволъ – дори повече. За жалост, те са вече свалени. Проверката на НАП отговаря на въпроса дали данни са изтекли, но не и какво следва от това, което е същественото. Какви мерки могат да вземат хората? Дали домашния им адрес, доходите, роднините, заемите и/или договорите им са изтекли?

В този смисъл проверката пусната от НАП е малко повече от отбивана на номера, а доста хора, къде на шега – къде на сериозно се усъмниха, че НАП така не само събират телефонни номера, но има риск и тези данни да изтекат. Показателно е, че хората имат повече доверие на Биволъ и дори анонимни услуги, отколкото на Министерството на финансите. Нищо в това разследване или досегашната работа на институцията под ръководството на Горанов не ни кара да мислим нещо различно.

10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс и едно, за което не искате да мислите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-10-neshta/

  1. Масивът на #НАПЛийкс съдържа данни за 6 млн. български граждани – 4.66 млн. живи и 1.38 починали. Основната част от данните обхващат последните 10 години
  2. В мейла си до медиите хакерите дават да се разбере, че имат още толкова данни изтеглени от сървърите
  3. Има 57 папки, някои от които са системна информация за базата данни на НАП
  4. Някои от таблиците включват потребителски имена, пароли и други данни за работата на служители на НАП и други държавни структури. Има и доста лични сертификати на граждани
  5. Освен данъчни декларации, данните включват плащания по заеми, номера на превозни средства, граждански договори, данни на много българи зад граница получавали пенсии или отказали се от здравно осигуряване, IP адреси и информация дали играете хазарт
  6. Ако сте работили или плащали някакъв данък в последните 10 години, то почти сигурно, че най-малкото ЕГН-то, името, адреса и дохода ви е в базата
  7. Базата съдържа индикации за сигнали и елементи от разследвания между НАП и европейски институции
  8. Течът на данните е бил възможен заради неспазването на елементарни мерки за сигурност в администрацията – нещо, за което предупреждаваме отдавна
  9. Макар данните да не донесат пряка вреда за повечето хора, те може да навредят на текущи данъчни разследвания, както и да се използват от телефонни измамници или за изнудване.
  10. В същото време публичността на тази информация, колкото и вредно да е за националната сигурност, ще даде възможност на изследователи да направят по-добра картина за доходите на населението, безработицата и социалните придобивки. Също така ще подпомогнат журналистически разследвания в имотното състояние на публични лица и отказът от проверки на самите служби в злоупотреби като #АпартаментГейт

Първото, което следва да се направи сега, е да се понесе политическата и професионалната отговорност. Горанов следва да подаде незабавно оставка заедно с ръководителите на отговорните за този пропуск структури. Трябва да има криминално разследване как се е допуснало това и обвинения, макар това да е малко вероятно предвид в какво се е превърнала прокуратурата ни в момента.

Паралелно с това следва да се направи одит на цялата информационна структура на обществения сектор. Правила и закони, които определят как следва да се пазят данните, кой следва да има достъп до какво има, но не се спазва, както стана ясно. Време е да започне администрацията сериозно да мисли за електронно управление и съпътстващите мерки за сигурност, системи за проверка и достъп.

Не на последно място обаче, трябва да разберем, че този теч на данни е стряскащ само защото вече не може да си затваряме очите за състоянието на държавните бази данни. Истината е, че почти всеки в администрацията е имал достъп до същата информация, а заедно с тях и познатите им. Хазарта започва една от последните си песни с „Имам човек в НАП…“. Е, доста хора имат човек тук и там. Един мой приятел разказваше как започнал успешен консултантски бизнес в България и скоро след това дошли „гости“ заедно със служител на НАП в неприкрит опит да разберат какво прави фирмата и дали може да се присвои.

Сега вече няма нужда да „имаш човек“ или поне не за доходите от 2007-ма насам. Въпрос на време е някой да пусне публична търсачка за информацията. Не съм съгласен, че трябва да се направи, но толкова хора имат вече архива, че е неизбежно.

И тук идваме към точката, за която не искате да мислите – какво правим с тази информация? Не тази, че са хакнали НАП, а с това, че всички ще знаят доходите ви. Нормално е да сте бесни. Трябва да сте бесни. Ако не защото личната ви информация е навсякъде, то най-малкото защото администрация за милиарди е позволила това. Само бесните хора могат да свършат нещо.

По-важен е въпроса дали следва всички да го знаем това? Не само сега и занапред Дали го искаме? В Швеция техният аналог на НАП прави публични всички данъчни декларации в края на годината. Отделни може да се видят с телефонно обаждане, но условието е, че отсрещната страна ще разбере, че сте видели декларацията им. Заедно с това публикуват детайлни справки за доходите по възрастови групи, региони, професии, нива на квалификация и прочие. Тази прозрачност в доходите е помогнала на много компании да поемат инициативата и сами да информират служителите си колко взимат колегите им на същото ниво.

Ние обаче не сме Швеция и това не е прозрачност. Това е престъпно нехайство. Макар голяма част от данните наистина да не заплашват пряко населението, части от тях и цялата им съвкупност наистина са проблем за националната сигурност.

Някой ще направи портал позволяващ лесна проверка. Всеки ще може да види доходите на съседа, колегата, известни и небезизвестни личности. Как това ще се отрази на взаимоотношенията ни, на обществения и политическия живот?

Какво следва от тук?

НЗОК без да иска ни показа, че двойно бави заявленията за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-dvoino-bavi-zaqvleniqta/

Няма три седмици откакто пуснах статията си за НЗОК и това как вършат един аспект от работата си. Припомням, че от началото на април поеха функциите на злощастния Фонд за лечение на деца и заедно с него – „публичния“ регистър на заявленията. Анализ на данните именно в него показа голямо забавяне на заявления, липса на обратна връзка, пропуски в справките, към които сами насочват родителите и системен проблем в прозрачността.

За последните 18 дни доста неща се случиха в този регистър. Нормативното изискване да е публичен и да не съдържа лични данни имаше за цел не само да могат близките да получават навременна информация за молбите си, но и всички ние да може да си формираме мнение за работата на институцията. Именно това правя тук.

За да се постигне това обаче, трябваше да следим какво се променя в регистъра и колко често. Тази задача се оказа непосилна за сам човек предвид огромния брой справки, които трябва да се правят на ръка и отнемат често дни. Затова няколко доброволци се притекоха на помощ и благодарение именно на работата им може да си направим изводите, които ще изложа тук.

Накратко казано

  • 456 заявления подадени към НЗОК от април до сега
  • 165 или 36% одобрени заедно с още 43 останали от фонда
  • Двойно забавяне във времето нужно за одобрение спрямо миналата година – между 45 и 72 дни се чака сега, над половината се бавят повече от месец
  • 65% от заявленията подадени преди статията ми от 19 юни са въведени в едва след нея
  • При 56 заявления или 12% са подменени входящите дати с такива доста след като първо за забелязани в регистъра и така значително променяйки статистиката за забавянето им
  • Множество грешки са изчистени и са изтрити 25% от всички записи в базата данни, които са дублирали други даващи противоречива информация
  • Голяма част от новините по случаите се въвеждат в текстови вид в полето за коментари

Ударно въвеждане на данни със задна дата

Както писах на 23-ти юни, веднага след моята статия администрацията на НЗОК се зае да въвежда и обновява пропуснатите данни в регистъра. Тук съм показал кога какво е въвеждано.

Първо в червено виждаме, че от края на май до 19-ти юни има въведени само 11 заявления. В този период има 15 работни дни, което прави по 0.7 заявления на ден. Тук показвам само новите вписани, а не промените по стари такива, тъй като е трудно да се прецени колко са те. Ще обясня после защо.

Между първата и третата ми статия по темата (втората беше реакция на отговора на НЗОК) са въведени 86 заявления за два работни дни или средно 43 средно на ден. Отбелязал съм го в жълто по седмици на подаване на заявлението, а сивите ленти са кога е свършило въвеждането. Вижда се, че някои от заявленията са били стари 5 седмици.

В следващите три работни дни до 26-ти са въведени още 149 заявления в регистъра (графиката в зелено) или 50 средно на ден. Тук са показани само 41 от тях, защото останалите са с дата 30-ти март. Има общо 130 заявления с входяща дата края на март, т.е. преди да поемат функциите. По-долу обсъждам какви са те. И тук се вижда доста заявления, които са липсвали още от началото на април и май.

Последната графика в оранжево показва въведеното в последните два работни дни от миналата седмица – 46 или по 23 средно на ден. Отново доста от тях са стари и липсващи от седмици в регистъра.

Обединявайки всички тези в една графика виждаме кога какво е въвеждано. В синьо са тези въведени през април и май, когато е имало по 3 въвеждания на ден. 122-те заявления от тогава заедно с 11-те до 19-ти юни (червено) са най-вече това, на което базирах оригиналния си анализ.

Вижда се колко много повече семейства са били подали искане за финансиране на скъпи струващо лечение на деца и са чакали със седмици без входящия им номер да е бил отчетен. Едва в последните 3-4 дни (в лилаво) се вижда, че добавят само скорошни заявления. В двете седмици след статията ми почти изцяло са вкарвали данни със стара дата.

Проблеми във въведеното и условности в данните

В тази статия показвам изводите в същите графики, както до сега с презумпцията, че ако следите историята ще сте свикнали с тях и ще знаете как да ги разчитате. Има доста аспекти на публичните данни, които не могат да се представят с графики.

Едно такова нещо е динамиката на въвеждането. Заедно с новите заявления, както споменах минали път доста от входящите номера са променени. Най-често това е смяната на „Е“ на кирилица с „E“ на латиница в началото. Във формуляра за справки пише изрично, че трябва да е на латиница, но едва когато една майки не ми изпрати входящия номер на дъщеря ѝ за пример за заявление, което се бави с над месец, не разбрах, че доста са вписани по погрешка на кирилица. В последните дни са променени, което е странно, защото надали са уведомили родителите.

Друга промяна са датите. Една от метриките, която публикувам по-долу, е забавянето на заявленията – времето от подаване до решаване. При обработването на последните данни, които ми подадоха доброволците, забелязах рязко намаление на този показател. Дори проверих сам въпросните записи, за да съм сигурен, че няма грешка. Това би било похвално наистина – НЗОК показва, че си върши работата бързо, но просто не го е документирала.

След като сравних записите обаче се оказа, че просто са сменили входящата дата средно с 5-6 седмици напред. Това се забелязва при 56 заявления. Знам, че са грешни, защото тези входящи номера не само са били в регистъра доста преди новите им входящи дати, но и все още по тях се виждат становища и дати на писма от по-рано. Анализът и изводите по-долу са направени с оригиналните входящи дати. Има, всъщност, още 4-5 заявления, където пише, че са подавани отново без да е известно защо. Тях не ги включвам. Освен, че променят статистиката, тези „поправки“ са абсурдни, защото означават, че близките не могат да открият въобще информация за заявленията си.

Друг интересен момент е колко много заявления са с дата на подаване 30-ти март – 134. От тях 108 са въведени скоро след моята статия. Нямам отговор какви са тези заявления. Поставих този въпрос, както и доста други в запитване по ЗДОИ. Вариантите са или да са подадени към НЗОК преди да поемат функции, да са прехвърлени заявления от фонда, но с нови номера или просто да са със сгрешени дати и всъщност подадени в последните 3 месеца.

Ако сте чели внимателно първата ми статия, ще забележите, че говоря за 161 заявления към касата. Тук обаче посочвам, че 131 от тях са въведени между 30-ти март и 19-ти юни. Други 30 тогава бяха с входящ номер започващ с E113-02. Такива номера ми бяха споделени в групи във фейса от чакащи финансиране през май и така разбрах, че въобще ги има. Както писах преди, открих, че НЗОК по всяка вероятност използва регистъра и за заявления за лечение на възрастни. Това би обяснило разликата в номерата. Задал съм и този въпрос в запитването си, но предвид колко е вероятно, този път съм изключил тези записи от анализа.

Доста записи от регистъра всъщност бяха изтрити за този период. Всички те бяха повтарящи се номера. Когато попълниш във формуляра номер и дата, просто ти излизат два, три, а понякога и 4 записа с противоречаща си информация. В един момент 25% от всички записи бяха повтарящи се.

Накрая, един аспект от данните е донякъде извън контрола на касата – структурата на регистъра в този си вид не позволява подробно описание на всички дейности, които се изпълняват. Лечението на тежко болни деца не пасва в един калъп, а полетата са еднакви. Затова много от информацията се вписва в текстови формат в полето за коментари. Един недостатък тук е, че е много трудно да се разбере кои заявления са активни и кои – прекратени по една или друга причина. Това направи анализа толкова по-труден – моята задача беше именно да изведа информацията от тези полета и да разбера кои заявления са решени, кога и колко са се забавили. Разбира се, решението е просто и трябваше отдавна да бъде въведено – новия истински публичен регистър, който обещаха от самото начало. За жалост няма изгледа да се случи скоро.

Малко решения, но пък бавни

Може да предположим, че чиновниците в са привършили с въвеждането на старите данни. Освен, че обещаха в интервю пред БТВ да изчистят всичко до юли и в последните дни въвеждат само скорошни, виждаме, че заявленията между 30-ти март и 19 юни са 376. Това почти съвпада с казаното от касата в отговора на статията ми. Тогава илюстрирах с конкретни номера на заявления на какво базирам изводите си и дадох възможност на всеки да провери, както е предвидено по закон. Разликата от над 200 записа са били въведени едва след това и сами по себе си не говорят в тяхна полза – едва 14% са били решени до тогава. 2/3 от тези решения са взети едва през юни, т.е. скоро преди статията ми.

Връщайки се към изводите, които направих преди, виждаме значително увеличение на чакащите заявления. Тази графика не показва колко са подавани, а колко залежават на нечие бюро във всеки един момент. В синьо са тези, които ще бъдат решени в бъдеще, а тези в червено – онези, които са чакали месец без действие по тях. Нормално е в последните седмици броят на решените да намалява, но много натрупани чакащи е показателен.

В следващата вече показвам колко са били подадени по месеци разделени по статус. Вижда се пикът през март дължащ се почти изцяло на въведените от НЗОК с входяща дата 30-ти март. Повтарям, че чакам отговор на какво се дължи това струпване. Най-вероятно е поредната грешка и всъщност са подадени по някое време през следващите три месеца.

Тук показвам същите данни като горе, но в проценти. Вижда се, че значително повече заявления през април и май са останали без решение. Докато тези в края на юни и началото на юли са твърде от скоро и донякъде е нормално да чакат, много от останалите през юни се бавят вече месец.

Тук показвам заявленията не по месец на подаване, както горе, а по месец на решаване. Обяснимо се виждат по-малко заявления. Виждаме и че през последните месеци не са одобрявани по-малко заявления от преди година, например.

Така и не получих отговор от Фонда преди и НЗОК сега за „дупката“ през октомври до декември миналата година. Тогава сякаш фонда ефективно спира работа – нито приема нови заявления, нито решава стари.

Това, което е различно в последните 3 месеца обаче е времето, което е отнело всяко едно решение. Вижда се, че то е двойно спрямо предишните години. Средно тежко болните деца са чакали между 45 и 73 дни за решение от НЗОК. При това огромна част от това забавяне се е дължала на административни неуредици, а не на чакане на експерти. Изключвайки заявленията подадени на 30-ти март практически не променя този извод.

Същото чуваме и от анекдотни примери в жалбите на редица родители, които съобщават за забавяне от два месеца и дори повече. Докато в трагичния случай с починалото наскоро момиче това протакване да не е довело до по-лоши здравни грижи, при много други именно това се случва. Особено когато става дума за скъпоструващи медикаменти и лечение в чужбина. Мудността на администрацията и високопарното според някои родители отношение, което струеше и от отговора на касата до мен, води и до косвени щети – болници, особено такива в чужбина, са все по-предпазливи в предлагането на такива здравни услуги, тъй като нямат гаранции, че ще си получат парите.

Да говорим за средни стойности обаче е често измамно. Възможно е да има множество бързо решени заявления и няколко, които са се забавили значително по обективни причини. Не това виждаме в данните обаче.

Тук съм показал движението на решенията на НЗОК и фонда преди това разделени по време отнело да го вземат. Вижда се колко малко заявления са решени до една седмица (в синьо) и има тенденция за намаление. Докато преди повечето заявления са били решавани до максимум месец, откакто НЗОК пое функциите на фонда за мнозинството отнема доста над месец.

Данните явно са важни

Не спирам да повтарям, че нищо от това няма да излекува някое дете или дори да помогне на решението дали да се одобри заявлението на родителите му. Задачата на фонда преди и касата сега е несъмнено трудна предвид баланса между налични средства, шансове за успех на лечението и предпазването от множеството шарлатани, които се експлоатират болката на тези семейства и ламтят за публичните средства отделени за целта. Затова и навремето имаше обществен съвет, който макар не без своите проблеми, помагаше да се постигне този баланс.

Данните, които анализирам обаче ни дават толкова важния поглед над една затворена безотчетна система на финансиране, от която зависят стотици човешки животи. Отдавна трябваше касата да поеме скъпоструващото лечение на децата, но това не се случваше, защото не бяха готови административно. Виждаме ясно, че това не се е променило въобще и дори по всичко личи, че става по-зле.

Разбираемо е, защо не искат прозрачност и усложняват максимално справките в публичния регистър. Нищо от изложеното тук не е лицеприятно. Разбираемо е и защо на среща на министъра с подчинените му и представители на неправителствени организации в седмицата след статията ми той е бил горещо уверяван, че всичко е наред, че се спазва процедурата и парите текат – главите на определени висши чиновници, а и немалко постъпления в определени болници зависят от това.

Нищо в тези данни не показва, а и не може да покаже злоупотеби. За такива чуваме обаче редовно – точене на касата, подмяна на препарати за лечение на рак с фалшиви или по-евтини, износ на животоспасяващи лекарства и прочие. Не е далеч от мисълта, че прилагат същата етика и към тежко болни деца, а и сведения за това имаме от членове на обществения съвет към фонда преди години.

Това, което данните показват, е мудността на администрацията, която дори при най-добри намерения на практика убива. Именно затова търсим прозрачност и то не само при лечението на деца, не само в касата, не само в здравната сфера – за да знаем какви въпроси да задаваме и накъде да насочим прожекторите. Искаме същата прозрачност и от прокуратурата, съдилищата, МВР и прочие институции и не я получаваме по същата причина – където нещата не стават заради корупция, се спъват в неработещи структури плачещи за метла от уволнения и дори наказателна отговорност.

Онкоболните не са се увеличили 3 пъти – отново проблем с данните в МЗ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/onkobolnite-ne-sa-se-uvelichili-3-pati/

Преди седмица няколко медии излязоха със заглавие, че онкоболните са се увеличили три пъти в рамките на 40 години. Информацията, а и почти целият текст на новината са копирани от БГНЕС. Сред тях бяха БТВ и Дарик.

По принцип прескачам новините споменаващи рак, защото или се цитира повърхностно някое изследване с твърдения как кафето я го причинява, я го предтовратява, или за пореден път се правят прибързани твърдения, че лек е намерен. В случая обаче се загледах, навярно, защото говореха за статистика и твърдението ми се стори странно.

Източник на информацията е справка на Националния център за обществено здраве и анализи за 2017-та. На подобна пак от тях базирах статията си за абортите в България. В случая посочват, че през 1980-та е имало 113 хиляди онкоболни докато преди две години – почти 293 хиляди. Това е драматично увеличение, особено предвид намаляващото население за същия период.

Оставям на стана, че разликата не е три пъти, а 2.6 и не е за 40 години, а за 37. Това са детайли. Както при данните за абортите и тези от регистъра за ражданията се усъмних, че числата тогава са сравними с числата сега. Причините за това може да са много – разлика в съобщаването, категоризацията, методологията на събирането на данните, а гледайки по-специално заболяването – диагностиката, възрастовата структура на населението и други. Никое от тези неща не би означавало, че няма увеличение, но ще даде контекст и може би ще покаже, че новината не е толкова сензационна, колкото я изкарват медиите. Нещо подобно показах с данните за смъртността.

Бях прав да се усъмня

Когато съм използвал информация от НЦОЗА тук, съм отправял критика към това, което публикуват, липсата на методология и яснота за качеството и значението на данните. Направих го при абортите, данните за заболеваемостта, смъртността, ражданията и прочие. Тази тема няма да е изключение.

Докато търсих информация попаднах на Националния раков регистър и годишните им доклади. Да си призная бях възхитен от изчерпателността и методологията в тях – нещо, което доста рядко се среща в която и да е институция – частна или обществена – от която съм черпел данни. Особено ми хареса това, че съпоставят данните на база стандартизирана заболеваемост и смъртност. Това означава, че изключват от уравнението промяната във възрастовата структура на населението, тъй като именно възрастта е водещия фактор при рака. Именно тази стандартизация използвах като сравнявах общата смъртност.

За да разбера повече по темата се свързах с тях. Оказа се, че съмненията ми са били напълно обосновани. Проблемите с тази новина са няколко. Първо и най-важно, данните идват от НЦОЗА, а не от раковия регистър. НЦОЗА показват с числата си не броя болни от рак към 2017-та, а отчетените пътеки, през които тези болни са минали. Тъй като един онкоболен се случва да мине през 5 и повече клиники и болници за изследвания, консултации и терапии, разбираемо, че доста от отчетените в тази статистика се броят многократно. От друга страна възможността за диагностика и лечение през 80-те са били по-малко и по-локализирани. Така се съпоставят несравними неща.

Също така има наистина разлика в засичането на рака днес и преди. Сега много повече случаи се хващат значително по-рано, което означава и много повече шансове за успех на лечението. Не по-малък фактор е намалението на общата заболеваемост и увеличената продължителност на живота. Увеличаването на последното само с няколко години се превежда в много повече възрастни хора, които до преди 4 десетилетия биха се споминали от други болести доста по-рано.

Какво трябваше да направят журналистите?

В този смисъл новината не следва да е, че са се увеличили „3 пъти“ онкоболните, а че почти три пъти повече консултации и терапии са получили болните от рак в България на година. Да, не е толкова стряскаща новината, но би отговаряла на истината.

Тази проверка не е въобще трудна. Казвал съм го и друг път – често е достатъчно едно телефонно обаждане. Ако бяха си направили труда, щяха да открият още интересни аспекти. Например, че макар формално да имаме раков регистър, той от години е в немилост и бива прехвърлян като топка между институциите в сферата на здравеопазването.

Както при имунизациите, има нужда от достоверна информация, за да се правят скрининги, подготвят кадри, организират информационни кампании, оценя ефективността на мерки и дори подготвя финансиране. По думите на проф. д-р Валерианова до 2014-та това е било възможно и България е можела да се похвали с една от най-качествените и стари бази данни за онкологичните заболявания в света. Всичко това е било възможно, не само защото е имало стегната организация по събиране и проверка на данни, но и защото са се проследявал всеки отделен случай и се използвали стандартни класификации и формати за обмен на данни.

Всичко това се променя, когато по чисто чиновнически маниер регистъра се мести от структура в структура, разваля се организацията на събирането на данните и се орязва бюджета. Тук логиката на министерството следва онази на регистъра на ражданията, имунизации и въобще цялата здравна информационна система – че е достатъчно да има някъде някакво формулярче с прикачена наредба задължаваща някой да го попълва.

Резултатът е, че вече 4-5 години няма надеждни данни за болните от рак в България. За този период има само прогнози с висока степен на неотчетени случаи. Това отгоре на свързаните проблеми със скъпоструващите лекарства, изотопите, пътеките, лечение на деца в чужбина и прочие. За да знаем дали има влошаване по видове рак, трябва да имаме надеждни данни. За целта трябва да има система за проверка и контрол на качеството, за което трябват хора и някакъв бюджет – не просто електронен формуляр някъде. Това не е интернет анкета.

Да, има повече онкоболни

В годишника от 2014 има доста интересни данни и ви препоръчвам да го прелистите, ако ви интересува темата. Ето тук се вижда същото, което обсъждаха медиите в миналата седмица – разликата спрямо 1980-та. Тук първо, че се гледат случаите на всеки 100 хиляди души, а не абсолютен брой и второ – изключва се факторът на застаряващото население чрез използване на стандартизирана структура. Така виждаме, че при мъжете заболеваемостта се вдигнала всъщност с 55%, а при жените – 45%

При смъртността промяна пък почти няма. Причина за това, както споменах, е до голяма степен ранната диагностика и значително по-високите шансове на заболелите.

Гледайки по възрастови групи виждаме, че 1/4 от случаите на рак при деца то 14 годишна възраст са левкемия. С това са диагностицирани около 30-тина деца на година. При новообразуванията сред мъжете между 15 и 30 над 1/3 или 54 случая са на тестисите. При жените в тази възрастова група 40% или 67 случая са на щетовидната жлеза, шийката на матката или гърдите.

Между 30 и 45 г. при мъжете нищо не се откроява, макар да се вижда, че се увеличават случаите като цяло – 643 за 2014-та. Все пак са двойно по-малко от жените в тази възрастова група. При тях над 1/3 са рак на гърдата, а още 20% са на шийката на матката.

Между 45 и 75 сред мъжете има рязък скок на случаите на рак и основна част заемат тези на белия дроб и трахеята – 21% или 2486 случая, както и тези на меките тъкани. При жените рака на гърдата остава водещ с между 25 и 30% от случаите.

Изброеното до тук са само новите случаи за 2014-та. Интересното е, че е имало поне 1500 нови случая на рак на шийката на матката и меките тъкани при жените и още няколко стотин подобни при мъжете, за сериозна част от които се знае, че се причиняват от ЧПВ. Страни въвели масова имунизация с ваксината срещу най-опасните щамове показват над 90% намаление в заболевамостта и новообразуванията. Успешна превенция са и при мъжете, където рака на ануса, пениса и гърлото причинени нерядко от ЧПВ. Междувременно в България всеки ден по 5 жени биват диагностицирани само с рак на шийката на матката, а по една умира.

Важен проблем с много спекулации

Несъмнено новообразуванията са един от най-големите здравни проблем в едно развито общество наравно с диабета и сърдечните заболявания. Причините за увеличената заболевамост ще намерим в замърсяването на въздуха, храната, която ядем, липсата на движение и като цяло различния начин на живот, който водим в сравнение с няколко поколения назад.

В никакъв случай не може да се каже, че сега сме по-болни или че тогава са яли по-здравословна храна – всичко сочи към обратното. Тривиални днес инфекциозни болести са взимали много повече жертви преди 100 години, отколкото сега. Замърсеността на водата и храната с болести и паразити е била несравнимо по-голяма. От друга страна сега има доста повече химикали, които замърсяват същите. Доста се спекулира за измеренията на последния проблем, но малко оспорват, че е допринасящ фактор към рака.

За да започнем да говорим за причините и мерките, които следва да вземем, трябва да разбираме добре измеренията на проблема и как те се променят през времето. Това важи колкото за демографската криза, толкова и за рака. Събирането, проверката и комуникирането на тази информация не е проста работа и не следва да се възприема като проста чиновническа задача.

По всичко личи, че Министерството на здравеопазването има точно това отношение не само към данните за онкоболните в България, но и към здравната информационна инфраструктура като цяло. Настрана, че технически възприемат нещата като проста интернет анкета, но и сякаш не разбират нуждата от контрол на качеството и специалистите заети с него. Както при НЗОК и тежко болните деца тези данни няма да излекуват никого, но са безценни както за обществеността, така и са самите институции в оценката на ефективността и разпознаване на проблемите.

НЗОК все пак обнови регистъра си и нещата изглеждат още по-зле

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-obnovi-registara-si/

Преди четири написах статия с данни сочещи, че НЗОК забавя драстично заявления за финансиране на лечение на тежко болни лица. Данните идват от публичния по закон, но практически труден за използване регистър. Последва реакция от НЗОК, на която отговорих с подробно в петък.

Анализът ми се основаваше на публична информация от стария фонд, както и 161-те заявления подадени директно към НЗОК, за които имаше информация в регистъра им. Както описах на няколко места, входящите номера на заявленията са поредни, а и се случва родители умишлено да ги публикуват в социалните мрежи. Това позволява на всеки да получи анонимна информация за движението на различни случаи. Това, което аз направих е да видя движението по всички. Процесът е бавен и ненужно усложнен, но именно от там идва критиката ни за липсата на прозрачност и отчетност от касата.

Нови данни със задна дата

Вчера реших да погледна дали има нови заявления и за мое учудване не открих просто няколко, а стотина. За да съм точен – 94 нови заявления и 5 дублиращи записа (една от грешките, които чиновниците в касата правят, както писах преди). Има и добавена информация по 11 други заявления, три от които са отбелязани като одобрени.

Интересното за тези 94 заявления бе, че само 7 бяха в дата на подаване след 19-ти юни, когато излезе статията ми. Нека обаче приемем, че има все пак техническо време за въвеждане на всяко заявление – да кажем седмица. Тогава 82 заявления вписани в данните в последните 3 дни са липсвали от регистъра повече от седмица след приемането им в НЗОК.

Тук съм го показал нагледно. Датите отбелязват съботата след съответната работна седмица (не очаквам да въвеждат данни в почивните дни). Имам справка към 29-ти май и съм отбелязал със синьо заявления от кои дати са виждали родителите до тогава. Отбелязал съм къде във времето е 19-ти юни. Записите добавени от началото на месеца то статията ми са в червено. Вижда се един от 30 март, един на 3-ти май, няколко в края на май и останалите в първите седмици на юни. Нищо след 7-ми юни. Тогава за три дни се въвежда всичко в жълтото. 34 са били още от месец май. Последният е от вчера.

С други думи се вижда една голяма дупка във въвеждането на информация. Показа също, че и може да се уведомяват родителите своевременно, но трябва на някой от висшите чиновници да му пука. В случая – от обществен натиск. Иронията отново е, че именно касата призоваваха постоянно родителите да гледат регистъра, а се оказва, че 37% от заявленията подадени след закриването на фонда въобще не са били оповестени.

Обновена статистика на дейността им

Тази нова информация показва, че наистина има повече заявления подадени на касата. Просто не са спазвали нормативните изисквания и по точката за публичността.

Направих си труда да обновя графиките, които показах в оригиналната статия, както и в предишната от април. Тук сравнявам „активните“ заявления по дни. Представете си ги като папки отлежаващи на нечие бюро. В синьо са тези, които знаем, че в бъдещето ще бъдат решени, но в дадения ден още не са. В червено са тези, за които така и не е отбелязано решение или закриване. След месец неактивност (липса на писма, становища и т.н.) червените ги махам.

Така се получава тази крива на натовареността. Намалението в края на април е заради махнатите червени заявления от края на март след месец неактивност. Вижда се разликата между новите и старите данни. Има малко повече решени, но като цяло картинката въобще не подкрепя настояването на подопечните на министъра, че всичко е наред.

За изчерпателност направих същото сравнение и при останалите графики. Тук показвам броят подадени заявления по месеци по категории на отговора. Все повече са тези без отговор, особено онези чакащи повече от месец.

Тук промяната е минимална – показал съм броят решени заявления по месеци. Има 7-8 добавени одобрени. Никаква промяна за заявленията останали от стария фонд, по които от НЗОК настояваха, че са наследили и се работи.

Тази графика е опит да се покаже активността на касата с отбелязване на действия по заявленията – писма, връщане на документи, становища. Както обясних подробно преди, тези действия не отнемат непременно едно и също време, а някои вървят паралелно. С доста уговорки показва все пак кога какво е правено.

От данните добавени със задна дата се вижда, че има повече активност по заявленията от юни и малко към тези от май. Няма движение по тези наследени от стария фонд. Взимането на крайни решения за финансиране са по-скоро изключение.

Една странична бележка: Интересен момент, който няколко души гледащи данните забелязахме, е че входящите номера започват с Е113-01 и Е113-02. Това говори за категории, но тъй като регистърът е напълно анонимен, няма как да разберем нито самоличността, нито възрастта, диагнозата, нужното лечение или дори сумата, която се търси. Забелязах обаче, че в страницата на касата с информация за лечение на лица на 18-годишна възраст е сложен линк към същия този регистър. Това може да означава, че заявленията започващи с Е113-02 са на възрастни хора, а не деца. Такива са 40 от всички 255 и само едно е получили решение – отказ. Дали това предположение е вярно, ще разберем когато получа информация по ЗДОИ от касата с въпросите, които събирам.

Корекция в негативна посока

Със заглавието на статията, с която критикувах НЗОК, твърдях, че от месец не са взели решение по нито едно заявление за финансиране на лечение на тежко болно дете. Тази теза се базираше на информацията, която родители получаваха чрез регистъра и на данните в този регистър. После го обосновах с числа и конкретни примери. Въз основа на тогавашната публично достъпна информация беше вярно. В текста казах също следното:

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Оказах се прав. След като добавиха данните разбрахме, че са забавили публикуването на някои с над месец. От същите разбрахме и че НЗОК са одобрили все пак заявления в последния месец – четири от 11-ти юни и едно подадено на 21-ви юни. Това е. За същия период са подадени общо 111 нови заявления за 111 болни деца. Колко от тях не могат да чакат според вас?

Няколко родители вече излязоха с историите си как документите им са били предвижени към решение едва след като са тръгнали да говорят с журналисти и да бият камбаната. Това явно е единственият начин да се събуди тази спяща бюрократична машина. Но работи случай по случай, а случаите са толкова много, че трябва всеки ден от година да гостува по едно борещо се семейство във всеки сутрешен блок на трите основни телевизии.

Прозрачността не е решение, а инструмент

Един истински публичен регистър на фонда не решава нищо пряко – нито ще промени работата им, нито ще излекува децата. Прозрачността обаче е инструмент, който ще ни позволи да задаваме въпроси, да търсим решение и то рано – когато децата още имат шанс, а не чакат куриери да тичат между болници и кабинети на институции в съседни сгради. Да предлагаме подобряване на процедурите, нормативната база и дори намаляване на разходите в дългосрочен план за неща, в които може да се инвестира сега.

Нищо от това, което ви показвам тук не отчита онова, с което тези семейства се борят. В тези графики те са само статистика. Лекарите са тези, които могат да им помогнат, а НЗОК е тази, които е длъжна да осигури бързо и адекватно здравеопазване. Единственото, което тези данни показват – дори след обновяването им от чиновниците – е, че това далеч не се случва.

Какво НЗОК каза вчера, какво премълча и как да го проверим?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-kak-da-proverim/

Рано вчера пуснах текста си за НЗОК и работата им по финансиране на лечението на деца. Те поеха тези функции след закриването на специалния фонд и имаха заявки, че са готови да се справят със задачата. Анализът на данните от регистъра им показа съвсем друго.

Още преди обед НЗОК излезе със съобщение до медиите, което определя статията ми като целяща сензация. Представят числа, с които явно са искали да оборят изводите ми. При внимателен прочит обаче се вижда, че не само не противоречат на изложеното от мен, а и дори повдигат още притеснения.

Ще оставя като начало настрана ехидното им държание, както го определи Любомир Аламанов и ще разгледам конкретно изказването им точка по точка.

Информираме следното

От 1 април 2019 г., когато дейността на Център „Фонд за лечение на деца“ бе поета от НЗОК, Специализираната комисия в институцията е разгледала 379 заявления за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, в това число и неприключените заявления от Фонда.

Това изказване всъщност не противоречи на написаното в статията ми. Написах, че са получени 161 заявления директно към касата и не е известно какво става със старите останали във фонда. Важното тук е, че под „разгледала“ се има предвид всякакви дейности. Съдейки по данните, комисията към НЗОК често връща за становище, изпраща писма до МЗ, болници, институти и прочие. „Разглежда“ означава, че в дадено заседание се е говорило за заявление, а не че е придвижено успешно до край.

Единственото, което научаваме от този текст, е че освен навярно голяма част от 161-те нови, са разгледали поне 218 заявления останали от стария фонд. Това може да е наистина така, но е повече от странно, защо не са въвели тази информация в регистъра. Всъщност, от началото на април до днес, промени в регистъра има само по следните четири заявления останали от фонда:

  • 100/2019-01-28 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 152/2019-02-13 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 331/2019-03-22 – добавени са две становища и е маркирано като одобрено
  • 354/2019-03-28 – маркирано, че документацията е пълна; няма решение

За периода от 1.юни – 19.юни т.г. Комисията е разгледала около 100 случая по процедура, всички на различни етапи – нови случаи, случаи за попълване на документацията, очакващи или получили вече становища от външни експерти.

Отново – това не противоречи на изводите от анализа ми. Още в заглавието пиша, че не се виждат решения в последния месец. В последната графика посочвам, че движение по някои заявления има. За да сме точни, това са били точно 42 действия като изпращане на писма, получаване на становища и прочие. Ако са работили по повече случаи, то това не е отбелязано в регистъра.

За същия период са издадени 29 заповеди за извършване на плащания, още 10 очакват одобрение. Не е издаден нито един отказ за заплащане.

Тук пак има разлика в терминологията. Заповедта за плащане идва след решението за одобрението. С други думи не отговарят на въпроса колко решения всъщност са взети в последния месец. Написаното обаче предполага, че поне 39 заявления са били одобрени през описания период или малко преди него. В регистъра има само 28 одобрени. И да, няма нито един отказ през юни, но има такова от края на май – E113-02-20/2019-03-30.

Дори обаче да приемем буквално това, което пишат, както направиха доста медии, то пак прозират проблеми. 29 до 39 заповеди за плащания за 3 седмици при 100 разгледани заявления означава, че в най-добрия случай, поне 60% чакат със седмици. Кои са тези одобрени и как са научили за плащанията – не може да знаем, защото ги няма в регистъра.

Всъщност, нека разглеждаме подробно какво родителите на болните деца виждат по заявленията си като следват напътствията на касата. Имам копие от данните им от 29-ти май и мога да сравнявам. Тук са описани всички промени в регистъра за последните три седмици:

  • E113-02-23/2019-03-30 – получени са документи от заявителя
  • Е113-02-11/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-02-12/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-4/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-7/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-8/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-01-149/2019-04-02 – получени са становища
  • Е113-01-156/2019-04-05 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-26/2019-04-05 – получени са становища
  • Е113-02-15/2019-04-09 – получени и изпратени писма
  • E113-01-168/2019-04-10 – организирана е работна среща
  • E113-01-194/2019-04-22 – насрочено за решаване на 10 юни
  • Е113-02-28/2019-04-24 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получени са писма и оферти
  • E113-01-205/2019-04-25 – получен е протокол
  • E113-01-206/2019-04-25 – получени са становища
  • Е113-02-18/2019-04-30 – получени и изпратени писма
  • E113-01-215/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-216/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-220/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-221/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-224/2019-05-08 – насрочено за решаване за 6 юни
  • E113-01-236/2019-05-14 – насрочено за решаване за 12 юни
  • E113-01-239/2019-05-14 – получени и изпратени писма
  • E113-01-243/2019-05-14 – върнато заявление заради грешки
  • E113-01-248/2019-05-15 – получени са становища
  • Е113-02-30/2019-05-16 – получени и изпратени писма
  • E113-01-255/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-256/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-257/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-258/2019-05-20 – насрочено за решаване за 10 юни
  • Добавени са 13 заявления, нито едно от тях решено

Нито един случай не е отбелязан като решен в този период, както и в двете седмици преди това. Очаквах, впрочем, вчера да въведат повече информация след целия шум, но уви – само това са добавили:

  • E113-02-23/2019-03-30 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-12/2019-03-30 – изпратено писмо до МЗ
  • Е113-02-22/2019-03-30 – изпратени писма до външни експерти
  • Е113-02-15/2019-04-09 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получен отговор от ИАМН
  • Добавено е едно заявление

Поредният регистър, но не съвсем

Както писах в предишната статия, регистърът е мястото, където се информират родителите за движението на заявленията им. Това е нормативно регламентиран публичен информационен масив, който са длъжни да поддържат.

Иронията е, че последвалото съобщение, в което нападат медиите за отразяването им на случая на Мария, завършва с призив всички родители да проверяват статуса на заявлението им именно в регистъра, за който говоря тук и на база на който правя изложените изводи. Това означава, че не са го просто изоставили, а следва да съдържа вярна и навременна информация за работата им.

Въпреки това виждаме, че заявките на брой решени случаи и разгледани такива се разминават рязко с това, което казват на всеки отделен родител. Дори обаче да беше вярно, пак щеше да означава, че изостават много от темповете на работата на и без това проблемния преди това фонд.

Разбирам, ако са се обидили от определенията ми, че от данните проличава некадърност. Бих го илюстрирал с прост пример. На прословутата справка, където днес НЗОК прати родителите, пише изрично, че „Ако Вашето заявление е с входящ номер E113-01-001, буквата E се изписва на латиница.“ Оказва се обаче, че в поне 1/3 от всички заявления „E“-то е на кирилица. Може да го видите и списъците горе – копирал съм номерата буквално. В оригиналната справка има дори дублирани записи с различни статуси и коментари, където входящия номер веднъж е с „Е“ на кирилица и веднъж – на латиница.

Данните им срещу думите им

Съвсем разбираемо, доста медии отразяващи позицията на НЗОК избраха да цитират дословно числата им и да се фокусират върху по-конкретния и разбираем скандал колко всъщност е сметката в болницата. Това, което аз изнасям като информация е трудно проверимо и както правилно посочи една журналистка днес – касата се постара нещата да станат „моята дума срещу тяхната дума“.

Първото, което трябва да се разбере е, че регистъра е важен и информацията в него следва да се смята за актуалното състояние. Ако НЗОК не са го въвели, значи не са го свършили. Това поне казват на родителите.

Как да се провери обаче? След съобщението до медиите на НЗОК ги призовах да подкрепят думите си с факти. Да отворят данните на регистъра, който би следвало да е изцяло публичен. Не съдържа никакви лични данни – само входящ номер, дати и кратък коментар. Няма имена, лични номера, диагнози, суми и прочие, което да може да идентифицира отделна личност. Единствената причина, явно, да не пуснат открито таблицата е, за да затруднят анализи като този, който направих вчера.

Проверете сами

Затова реших да пусна всички входящи номера на заявления от 2016-та до този момент. Входящите номера сами по себе си не са лични данни. Във фонда до скоро ги имаше дори изброени в публичните протоколи от срещите. Няма код за сигурност към тях и всеки може дори лесно да отгатне какви са, защото са поредни. Сайта на регистъра няма дори криптирана връзка.

Може да свалите всички над 3000 номера на заявления тук като Excel таблица. Най-новите са накрая. Въвеждайки номера и датата в сайта за справки ще видите последния статус. Отбелязал съм в третата колона дали и какво е решението по заявленията към днешна дата.

Причината да не пусна всички данни в една таблица са няколко. Най-основната от тях е, че съм взимал определени решения относно поправянето на грешките и тя няма да отразява това, което ще видите в регистъра. Целта на горния списък е всеки заинтересован да потвърди изводите в анализа ми. Те може да бъдат използвани и за по-подробни запитвания по ЗДОИ. Тогава може би ще стане ясно колко се разминава казаното от касата днес пред медиите с това, което показват на родителите.

Обиди вместо факти

Не очаквах след критиката ми НЗОК просто да признае, че положението е абсурдно. Всъщност, не очаквах въобще да забележат критиката ми. Донякъде обаче бе очаквано твърдението им, че съм гонил сензация, също както че е лоша практика медиите да обсъждат системните им проблеми. Ако търсих сензация, нямаше да отделям няколко страници за ограниченията на данните, условностите на анализа и изрично да соча къде бих могъл да греша. Щях да надраскам нещо в стила на медиите, които правителството и явно цялата прокуратура обгрижва. Да си измисля числа, да ги украся с епитети и шокиращи глупости. С други думи, щях да напиша нещо в стила на съобщенията, които собствения им през център сътвори.

НЗОК без дори едно решение за болно дете от месец

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-bez-reshenie-za-bolno-dete/

Снощи стана ясно, че майка на тежко болно дете е получила фактура за лечението му заради сериозното забавяне на молбата ѝ във Фонда за лечение на деца. Всъщност такъв фонд вече няма, защото от началото на април функциите му бяха поети изцяло от Здравната каса. Или поне така е на хартия.

Знам, че в такава ситуация е абсурдно да говорим за числа и статистика и това е последното, което искате да чуете от мен, но има нужда, защото ситуацията е абсурдна. Още повече, че 6-годишната Мария далеч не е единствената в тази ситуация, а има още поне 130 деца като нея.

Какво прави въобще НЗОК?

Накратко, фондът през годините имаше най-грубо две функции – прозрачно харчене на средства отделени за такива деца и бързо придвижване на документите, за да чакат максимално кратко. За първото без липса на скандали се грижеше кръг от експерти и обществен съвет. За второто с доста променлив успех – администрацията. Всичко това имаше за цел да бъде „временно“ докато НЗОК си оправи процедурите и поеме функциите.

За да се оцени тази ефективност и дали НЗОК се справя по-добре (или въобще) със задачата, трябва да сравним с миналото. Ако ви се занимава с подробностите, ще ги опиша по-надолу, а тук са изводите накратко:

  • От поемането на функциите в НЗОК са подадени 161 заявления
  • 30 от тях са подадени в края на март. Въведени са в регистъра със задна дата, но с поне седмица закъснение
  • От всички 161 само 29 са били решени (18%). Всички без едно са приети
  • Останалите са в различни фази на разглеждане и се бавят между 4 и 8 седмици
  • Данните за голяма част от новите заявления не се попълват или имат грешки като повторни записи, грешно изписване на кодове и дати
  • В 37 заявления (22%) липсва каквато и да е информация докъде са стигнали.
  • От заявленията подадени към вече закрития фонд само едно е било решено. Състоянието на останалите е неясно. Възможно е някои да са били накарани да подават документи наново към НЗОК, но и това не е ясно.

Предистория на данните

Фондът имаше едно време публичен регистър, който даваше доста информация – колко пари, колко бързо, за какво и къде отиват. Преди 3 години направих анализ на тогавашните данни, включително с карта къде отиват да се лекуват децата. След фиаското с арестувания шумно и после оправдан директор Александров, показах как работата на фонда се влошава под новото ръководство отново гледайки същите данни. Малко след това критикувах нарочно влошената прозрачност на фонда, тъй като регистърът беше затворен.

През април пуснах нов анализ на регистъра. Все още не е публичен, но намерих начин да получа всичко от 2016-та насам. В графиките показах колко заявления са подадени, колко са получили решение, колко е било закъснението и оценка какви са били дейностите по тях.

Тук пускам обновените графики, но вече с 11 седмици работа на НЗОК по тези заявления. Преди да ги видите обаче се налага отново да спомена няколко важни неща. Описал съм подробно условностите на този анализ в предишната статия. Накратко – всичко тук се основава на информацията, която чиновниците сами публикуват в регистъра и която родителите на тези болни деца виждат. Те имат само един входящ номер, отварят, чакат, въртят телефони и се надяват. Това, което аз правя, е да взимам всички тези данни и да ги обобщавам. Изчиствам очевидните грешки (като решение през 19-ти век), но в доста случаи НЗОК просто не дава коректна информация на родителите през регистъра. Например – има дублирани записи с противоречащи си данни.

Отгатнете кога НЗОК поема нещата

С тези неща наум, ето как изглеждат нещата. Тук показвам колко работа има натрупана във всеки ден от годината във фонда от 2016-та насам. В синьо са заявленията, които все пак ще бъдат решени в някакъв бъдещ момент, но в дадения ден са събирали прах на нечие бюро. В червено са тези, които не са били решени до 30 дни след последното действие (писмо, становище) по тях.

Вижда се, че от април насам се трупат много заявления. Също, че от над месец няма заявление, което да е получило решение. Само идват нови, а старите престояват. Пиковете и спадовете в миналото отбелязват заседанията на комисията. Сега не е ясно какво, когато и кой решава.

Тук показвам колко заявления са били подадени по месеци и колко от тях са били решени. Вижда се рекорден пик в месеца преди да се закрие фонда. Виждат се и рекордно много неразгледани след това.

Следващата графика показва колко заявления са били решавани през дадения месец. Рекорден брой решения през март и почти нищо от април до средата на май. Нищо от тогава.

Тук показвам какви дейности за извършвани по заявленията. Уговорката е, че не всички отнемат едно и също време и някои вървят паралелно – становищата на експерти, например. Дава обаче обща представа какво се случва. Отново, вижда се, че в последните два месеца са маркирани много становища на експерти, а за първите три седмици на този месец – почти нищо не е отбелязано като свършено.

В предишната статия показах и колко са се бавили заявленията преди да бъдат решени, но сега тази графика е безсмислена. Просто доста от записите на НЗОК са непълни и не може да се разбере колко време е отнело дадено решение. Това отгоре на твърде малкото взети решения.

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Фатално мъглява прозрачност

Все пак, първата графика дава идея колко деца чакат. Нямаме отговор колко недочакват парите, но по множащите се кампании в социалните мрежи добиваме представа. НЗОК изглежда повече чака децата да починат, отколкото да работи по скоростното придвижване на заявленията им и осигуряване на бързо и качествено лечение.

Само този извод може да си направим от данните, които самата касата събира. Министерството на здравеопазването трябва бързо да даде отговор какво се случва с тези заявления и защо толкова е влошена работата по тях. Отделно, че имаше обещание за публичен регистър, което не се случи. Дори да направят такъв, с толкова нескопосано въвеждане ще е безполезен. Но и такъв няма да видим. Виждаме ясно причините да блокират прозрачността и да не бързат да отворят данните. Е, аз им ги отворих и ситуацията е по-абсурдна от всякога.

Последните данни за случаите на морбили

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/morbili-danni/

Преди три седмици пуснах графиките, с които следя развитието на епидемията от морбили. Тогава критикувах и Министерството на здравеопазването за това, че не са взели достатъчно мерки в последните 10 години, за да не се стигне до тук. В случая не става дума само за пари, а и за инвестиране в хора, организация и превантивна политика.

Всичко това опира до политическо решение и действия на ниво министри и заместник министри. По думите на експерти и онези, които са на първа линия срещу подобни епидемии, системата се държи само защото шепа души не са вдигнали ръце от претовареност и нехайството на ръководството на министерството.

Във всичко това според мен липсва достатъчно видимост. Прозрачността не е въпрос на спускане на заповед, която чиновниците да се чудят как да разшифроват или изпълняват. Не е създаване на поредния регистър или поредния седмичен отчет. Последните помагат, но често са просто отбиване на номера. Затова подадох запитване по ЗДОИ за мерките, които министерството е взело в последните години за превенция на морбили именно в онези квартали и региони, които бяха най-силно засегнати от епидемията преди 10 години и които сами са описали в програмата си за елиминация на морбили като високорискови. Същите са и сред най-засегнатите от сегашната епидемия. Пуснах запитването през новия портал за обществена информация, пък да видим какво ще стане.

Междувременно, се увеличиха на 891 към тази сутрин. За два дни има вече 31 обявени нови случая. Всъщност, когато започнах да пиша този текст още бяха 20. Броят за текущата седмица в графиките не е пълен и се очаква да задмине предходните.

Всички тези данни са от портала за събиране и анализ на данни за МПР. Там се качват доста данни, но ние получаваме само общ брой и разбивка по седмици в графичен вид. Също така обявените случаи се намаляват със задна дата махайки онези, които не са потвърдени лабораторно. Между 16-та и 20-та седмица, например, така са махнати 5 от случите категоризирани като възможни. За същия период е имало други 291 случая, които са потвърдени.

Тъй като ми омръзна да разчитам графиката и да обновявам моите на ръка, написах скрипт, който го прави автоматично. Като натиснете линка, ще се свали CSV файл с случаите актуални към най-рано предишния ден.

За подобна разбивка по възрастови групи и региони може да следите бюлетина на МЗ. До към случай 300 ги следиха и на пресконференции, но сега явно не е толкова интересно за медиите и остана в бюлетина. Случаите обаче растат и скоро ще минат 1000, колкото е средната вероятност за смъртен случай.

Пътят към епидемия от морбили в три графики

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/po-patq-na-epidemiqta/

В последните седмици в социалните мрежи пускам една графика съпоставяща сегашните случаи от морбили с началото на предходните две епидемии – от 2017-та и онази започнала през 2009-та. Данните за тях са достъпни в докладите на НЦЗПБ, а броят на текущите случаи се съобщава почти в реално време в информационната им система.

Днес обнових графиката със случаите от последните две седмици. В жълто виждате тях. В синьо и червено виждате броят съобщени случаи през първите седмици от последните две епидемии. Тази през 2009-а имаше над 24 хиляди случая, но през първите 3 месеца всъщност е имало сравнително малко случаи. Едва след това се ускорява рязко и достига до няколко хиляди случая на седмица.

Няма нужда да имате диплома за епидемиолог, за да ви е ясно, че е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят. При това тук изброих само външни фактори, несвързани със самата болест, щам, имунизационно покритие и прочие.

Все пак с тези графики искам да покажа колко сериозно е положението сега. Разрастването на епидемията се ускорява, както се вижда тук. Показвам същите данни, както отгоре, но колко са общия брой на регистрираните заразени към края на всяка седмица. Към този момент вече има 459.

Разбира се, само епидемиолозите ще могат да кажат как предишните епидемии са се развили, как са се различавали и дали сегашните случаи ще доведат до епидемия, каквато беше обявена в съседна Северна Македония.

Един друг нюанс е възрастовото разпределение, което съм показал тук. За 2019-та данните са предварителни и не включва случаите от тази седмица.

Няма спор, че антиваксърскоъо движение подкрепяно безпринципно и словоохотливо от медии, политици и публични личности спомагат много за такива взривове. Има обаче доста други фактори от публичното здраве като проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравното обслужване на най-бедните, които имат огромно значение.

В случая дори липсата на ефективно правораздаване вреди, тъй като са малко наказаните родители и най-вече лекари, за това, че не имунизират децата и подправят документи. В случая, макар да е известна липсата на специалисти и пари, явно лошата организация и чиновническата глупост също да пречат доста на ефективната превенция.

Майчинските в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/maichinski-de/

Днес се ровех в портала на немската статистическа служба и забелязах, че са обновили данните за изплатените майчински. Всъщност търсех дали са пуснали числата за приелите немско гражданство – интересувам се от броя българи получили немско гражданство, но и колко британци са взели такова. Очаква се последните да са доста. Но за майчинските видях, че са добавили данните от 2014-та и 2015-та. Всъщност, терминът на немски е по-скоро „родителски пари“, защото се получават и от бащите при взимане на време за отглеждане на децата.

Колко обаче се взимат? Има доста сравнения между обезщетенията за майчинство и бащинство в Европа. На доста от тях България изпъква с високият си процент обезщетения спрямо заплатата и дългият период. Тези сравнения обаче са често некоректни, защото системите, социалната обстановка, подробностите и културните особености се различават доста. Затова реших да споделя няколко числа за „обезщетенията за родителство“ в Германия.

Първо – накратко за системата. Най-общо казано едно семейство получава 14 месеца обезщетения. 12 месеца може да се използват от единия родител, а два може от другия. Самотен родител може да използва всички. Най-често бащите взимат два месеца, а майките – 12. Обезщетението е максимално 65% от заплатата, но този процент намалява сериозно колкото по-голяма е тя. Максималният размер е 1800 евро независимо колко е висок дохода. Така всеки, които получава повече от горе-долу средната заплата за страната всъщност е на загуба от тези обезщетения. Има подробности когато се работи почасово през този период, добавки за ниски доходи, повече деца и т.н.

Ето числата за 2015-та:

Общо 948 хиляди души са получавали такива обезщетения. От тях 27% са мъже, а 73% са жени. 7% от мъжете не са имали доходи преди раждането. При жените този процент е 30% – т.е. са получили минимално социално обезщетение от 200 до 400 евро. Всъщност, 6.5% от мъжете срещу 24% от жените са получили допълнение към обезщетението заради крайно ниски доходи.

Разпределение на броя месеци, които са взимани за отглеждане на дете

79% от бащите са взели само два месеца бащинство. 5% са взели максималното от 12 месеца. 11% са взели до 6 месеца. При жените ситуацията е обърната – 88% са взели 12 месеца. 9% са взели 10 или 11 месеца. Едва 3-4% са взели по-малко от 10 месеца. Причината тук трябва да се търси в недостатъчното ясли, лошото им работно време и голямото разминаване в доходите.

Друг интересен аспект са самотните родители. Един родител може да вземе 13 или 14 месеца обезщетение само, ако отглежда детето сам. Такива са били 35 мъже през 2014-та и 12728 жени. При жените това са всъщност 1.8% от всички майки получавали обезщетение.

Разпределение на получаващите определено обезщетение в евро

Сумите, които са получавани са също интересни, защото говорят за доходите в домакинствата. Горе виждате подробното разпределение. 20% от мъжете са получавали максималната сума от 1800 евро. 44% са получавали между 1000 и 1800 евро. Около 26% са получавали между 300 и 1000 евро и 10% – под 300 евро. При жените нещата отново са обърнати. 24% са получавали под 300 евро. 51% са получавали между 300 и 1000 евро. 20% между 1000 и 1800 и 5% – максималната сума. Предвид цитираните тук суми, трябва да се знае, че границата на бедността в Германия е малко над 1000 евро на човек.

Данните са доста подробни и има разбивка по четиримесечия и провинции. Няма разбивка по произход на родителите, а щеше да бъде интересно да се види за емиграцията ни. Всичко това показва добре какво е разпределението на задълженията в семействата в Германия, кой остава вкъщи да се грижи за децата и кой какви пари получава в домакинствата, където има деца. Дава и представа за доходите на домакинствата в страната, за които има доста митове, също както при пенсиите.

Чиновниците, касата и тежко болните деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/kasata-i-tejko-bolnite-deca/

От 1-ви април функциите на фонда за лечение на деца бяха поети от НЗОК. Какво означава това за децата чакащи лечение малко могат да кажат. Със силно намалялата прозрачност, скандалите около частни интереси и вмешателството на министерството, изглежда малко могат да кажат и какво се случваше с фонда в последните няколко години. Всъщност, доста малко разбират какво прави фондът по принцип, защо въобще съществува, как следва да се одобряват парите за подобни лечения и въобще какъв следва да се отделения ресурс и как да се управлява.

Не мога да отговоря на тези въпроси и от това, което съм изчел, еднозначен отговор няма. Определено има нужда от някаква експертна оценка и филтър, тъй като някаква част от търсените пари всъщност са за скъпи хотели маскирани като клиники, псевдо-научни лечения и тем подобни. Само здравни специалисти могат да направят разликата, а не чиновници. Също така следва да се мисли стратегически, защото по-значителна инвестиция в техника и най-вече обучение на кадри може не само да спести пари в бъдеще, но и да подобри здравето и живота на стотици деца.

Нещо явно не е наред

Малко от това обаче е видимо за хора като мен и вас. Ние съдим за това дали фондът работи добре единствено по кампаниите за набиране на пари – кутиите по магазините, снимките със сметки във фейса, благотворителните изяви и интервюта. Макар някои от тях да са на измамници – сменени сметки, кампании с фалшиви случаи или реални случаи, но за неработещи терапии и празни обещания, то определено се забеляза ръст в последните години.

Тези впечатления са субективни и при липсата на всякаква прозрачност на фонда може да разчитаме само на тях. През 2016-та регистърът им беше публичен. Макар да имаше своите проблеми, може да се види за какви състояния се дават какви пари, как тече оценката, къде ще е лечението и прочие детайли. Именно на база онези данни направих анализ за дейността на фонда.

Тогава стана и фиаското със смяната на директора. Затвориха регистъра и вече нямаше публичен достъп до случаите. Министерството отказваше информация за работата предвид скандалът, който се беше развил. Вместо да ги съдя по ЗДОИ, открих друг начин да получа данните, които трябваше да са публични така или иначе. Тогава написах още два анализа показващи значително увеличение на времето за обработване на запитванията, както и критика за липсата на прозрачност. Вече не виждахме колко пари се дават, какви са диагнозите, къде ще се лекуват децата и прочие. Всъщност именно последното беше единият скандален аспект в обсебването на фонда.

Новите данни

Всичко това се случи през 2016-та. Наскоро се сетих отново за тези данни покрай предната дарителскакампания за болно дете – този път от Пловдив. Бях проверил, че е истински случай и терапията не е измислена и дарих.

Свалих пак данните и подготвих няколко графики. Те показват работата на фонда от октомври 2016-та до сега – от последната ми статия горе-долу. Първото, което трябва да се разбере е, че това не е отразява здравословното състояние на децата. Не показва дали процедурата по подаване на запитвания е влошена или има други фактори отразяващи се на подаването. Не показва колко пари са дадени за всеки случай, дали някои деца са подавали повече пъти, дали са лекувани в България, дали са поемани разходите на родителите, дали организацията на фонда по събирането на документи и подпомагане на родителите на място е съществувала дори, както преди три години.

Тук виждаме единствено и само датите и информацията, която фонда си записва. С изключение на вътрешната документация, това тук е всичко, което фондът може да изведе като статистика за работата си. Трябва също да спомена, че в данните има доста грешки – най-вече объркани години и месеци. Видимо сайтът и формулярите по поддържането му са направени крайно аматьорки и всичко се прави на ръка.

С това на ум, ето какво научих от регистъра им.

Две години и половина работа в графики

Накратко числата за последните 30 месеца са:

  • 2925 заявления, по 62% от които е имало решение
  • 1669 или 91% одобрени и 163 отказани
  • Средно време за решаване – 27.7 дни
  • Средно време при експерти – 2.5 дни
  • Максимално време за решаване – 379 дни
  • 342 подадени от началото на годината
  • 233 от тях са получили решение, 6 са отказани

Тук съм извадил броят активни заявления по дни. В синьо са броят заявления, които са били активни и решени в даден бъдещ момент. Представете си ги като куп папки на бюрото на секретаря на фонда, които чакат одобрение. Синьото показва броят такива папки във всеки ден от последните две години и половина, които в даден момент ще получат или не одобрение.

В червено пък са „активните“ заявления, които не са получили решение в рамките на 30 дни след последното действие по тях. Например, някой подава заявление на 1-ви април. След 4 дни го връщат заради липсващи документи, след три дни като се предоставят се праща на двама експерти, на тях им отнема още седмица и така вече са минали две седмици от подаването. В следващите 30 дни бездействие по заявлението го водя за активно за целите на тази графика. Причините за това бездействие може да са оттегляне на заявлението, намиране на друго финансиране, смърт на детето или просто административно забавяне.

Вижда се, че често активните заявления са били над 150 в дадения ден. Забелязва се тенденция за намаляване, което може да говори както за по-бърза работа, така и за по-малко подадени заявления.

Следващата графика показва броят подадени заявления по месеци. Видимо е имало проблем между октомври и януари. Вижда се и лека тенденция на намаляване на подаването през последните две години. Това надали е защото няма деца нуждаещи се от лечение – по-скоро причината трябва да се търси другаде. През последните два месеца има и голям скок в заявленията – навярно в очакване на преминаването на фонда към касата. От началото на април има само 7 случая, което пък говори за проблем, тъй като средно в седмиците преди това е имало по 29 заявления на седмица.

В синьо в графиката горе се виждат одобрените, в червено неодобрените, а в жълто – заявленията без решение. Долната графика показва същите данни, но като дял от подадените.

Тук съм дал средното време от подаването на заявлението до получаването на решение. В червено съм времето, за което се е чакало за становище от експерти. Включени са само решените случаи и са подредени по дата на подаване на заявлението. Тоест колко средно се очаква да чакат болни деца от месеца, в който са подали заявлението.

Забелязва се, че намалява времето при експертите и леко намалява придвижването на документите в самата комисия. Все пак обаче средно отнема по 3-4 седмици да се вземе решение.

Това са същите данни, но подредени по месеца на взимане на решението. Тоест колко средно са чакали вече болни деца, за да получат решение взето през дадения месец. Отново се вижда намаление на времето, основно дължащо се на бързите становища на експертите.

Докато до тук гледахме средното време за обработване, тук се вижда колко решения всъщност са взети по месеци. Вижда се пик в последните два месеца и практическо спиране около ноември миналата година.

В тази връзка e интересно да се видят и дейностите, които са извършвали от фонда. Тук съм направил разбивка по това, което се вижда в регистъра. Не може да се каже колко е работата по всяка от тези дейности и колко време отнемат. Приемането на документи би трябвало да е много по-бързо от търсенето на болници, например. Също така, една и съща дейност между случаите и през времето навярно отнема различно време. Също така, навярно не са отчетени други дейности, които извършва фонда.

Тези числа обаче показват индикативно каква е натовареността на фонда през времето. Вижда се огромна дупка през последните три месеца на миналата година, както и един през април 2017-та и февруари 2018-та.

Уж идва прозрачност

Както казах по-рано, всички тези изводи се базират единствено и само на регистъра на фонда – т.е. това, което родителите на болните деца виждат. В случая обаче не взимам един или два, а всички почти 3000 запитвания. От тези данни може да си вадим изводи единствено за времето, което е отнемало на фонда и кога колко решения са взимали. Това обаче е само върха на айсберга, както се разбра от бившите вече членове на обществения съвет. Вече отдавна не виждаме и колко пари се дават, кои са експертите, къде е лечението и за какво се дават.

С новата наредба Здравната каса обещава регистъра да е отворен. Така може да не се наложи да вадя данните както аз си знам. Не става ясно обаче дали ще получаваме повече информация, с която да си направим преценка дали касата се справя със задачата. Ако съдим по последната седмица, това далеч не е така.

Няколко числа за мъртвородените в Сливен

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/

Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Едни (не)отворени данни за жертвите от войните ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/

Когато ми хрумне нещо, започвам да се ровя за информация, за да си отговоря на въпроса. Събирам таблици, където ги има. Където не – пускам заявления по ЗДОИ или пиша скриптове, за да отворя нужните данни. Така стана и като тръгнах да търся нещо конкретно за българите в Германия и 2 часа по-късно имах 30 таблици и цяла статия със статистика.

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.