Tag Archives: данни

За паркоместата в София, зоните и една ЦГМ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/sofia-parking-data/

В петък общинският съветник от Демократична България Симеон Ставрев публикува информация за това как Центърът за градска мобилност управлява паркоместата в столицицата. По-специално данни колко от тях са средно заети, колко стикери са платени, колко са приходите и колко се реинвестира в тротоари. Предвид колко трудно е било да получи тази информация, дори в ролята си на общински съветник, следва да се досетите, че изводите не са много лицеприятни. Може да се запознаете със запитването и отговора.

Няма да засягам финансовата част от информацията, тъй като там все още има доста неясноти и липса на прозрачност от общинската структура и самата Фандъкова. Вместо това реших да представя в по-пегледен вид данните за самите паркоместа. За разлика от други европейски градове, София няма отворени данни къде точно е всяко паркомясто или информация в реално време колко коли влизат в конкретните зони и излизат. На тази база би могло да се извади оценка за заетостта. Някои градове имат дори евтини сензои на всяко място, които показват точно дали някой е паркирал там или не, позволявайки спестяване на време, нерви, задръствания, бензин, шумово и прахово замърсяване докато хората обикалят да намерят нещо.

Вместо това имаме средна заетост за цялата година по подзони. В отговорът си не са пропуснали да разяснят, че в определени части от деня и месеци заетостта варира силно. Не става ясно обаче как точно я измерват и дали е на база реални данни за влезли коли или обследвания на място.

Тъй като няма публична карта на подзоните в отворен формат, направих такава на база снимките на сайта на ЦГМ. Ще я намерите в GitHub. Имайте предвид, че е правена на ръка и е единствено за целите на визуализацията. Не покрива точно коя страна на улиците в включена в определена зона и други аспекти. Затова не следва да се използва като източник за инфорамация къде са границите им.

След като преписах данните в таблица (защото защо да се отговаря на запитване в четим формат), създадох няколко карти. Първи две са на активните стикери и броя паркоместа. Следващите са на средната заетост по подзони и броя издадени стикери на всеки 100 паркоместа.

Макар да показват доста малко като информация, все пак може да е по-полезна за някого, отколкото сухите числа предоставени на хартия от ЦГМ. Може да отворите картите и на отделна страница от тук и тук. Показва и как би могло да се предоставя информацията без нужда да се бориш за всяко число. Друг пример биха били картите, които направих за движението на градския транспорт в Бургас.

Пет карти за шест български града

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/karti-bulgaria/

В последния месец пуснах на няколко места няколко карти на различни градове. Без контекст или обяснение. Отчасти беше, защото нямах време да описвам подробно, отчасти – експеримент дали някой ще се сети какво означават цветовете.

Сега най-накрая успях да оформя всички карти. Включил съм 6-те най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора. Картите показват 5 аспекта от сградите им – етаж, собственост, предзназначение, застроена площ и година на последната заповед за одобрение.

Данните

Данните взех от кадастъра. Имат geo сървър със свободен достъп, който лесно може да се интегрира в други решения за картография. Първоначално изпозвах скритове да свалям данни и да ги обръщам в GeoJson, но после направо минах към MapBox където просто можех да вкарам данните. По принцип използвам Carto за визуализация на географски данни, но MapBox има друго приложение и е много по-мощен в стилизиране на толкова големи масиви от информация. Както почти всички, използват данните на Openstreetmap, сред които се намира и тези за сградите. Можех да използвам и тях, но се различават доста от тези на кадастъра, а и нямат нужната ми мета информация като собственост и дата на решението.

С тези данни има някои недостатъци. Заради всеизвестните неурециди някои сгради не са вписани в регистъра, има грешна или стара информация, доста не са класифицирани въобще по търсените критерии. Всъщност, гледайки цяла България има все още дупки. Въпреки това има възможност да се види почти всичко в града в интересни детайли.

Данните не показват отделни апартаменти, етажи или лични данни за собствениците, а само отделно стоящи сгради и обща информация. Някои от тях са прилепени, като панелните блокове. В очертанията, които разглеждам за София, се виждат 244 хиляди сгради. Пловдив – 68.5 хиляди, Бургас – 34.4 хил., Варна – 88.4 хил., Загора – 23.4 хил. и Русе – 42.7 хил. Всички може да свалите в отворен и изчистен формат тук.

Легенда

Аспектите, които разглеждам отново зависят от наличната мета информация. Разделението по цветове и групи не произтича от която и да е номенклатура или установен принцип. Търсех нещо, което естетически изглежда добре.

Затова и няма легенда и описание на самите карти. Заех идеята от интернет магазини, които продават картини изработени от очертанията на улиците на световни метрополиси взети от Openstreetmap. Подобно на анимирана ми картата за българчетата родени в чужбина целта не е да показва един отделен елемент, а впечатление за цялата картина наедно. Естетика, а не просто графика

Все пак, за любопитните изработих отделно легенда. Натиснете снимката за по-голям размер.

Картите

Тук съм изброил всички карти. Всяка има два варианта – градът и околността и само вътрешната му част. Отново, натиснете снимките, за да ги видите в пълен размер.

София

Пловдив

Бургас

Варна

Стара Загора

Русе

Резолюцията на тези карти са достатъчно големи, за да се отпечатат. Може да ги използвате свободно за лични цели. Ако все пак някой реши да ги отпечата и сложи в рамка, ще се радвам да ми изпратите снимка какъв е крайният резултат.

Интересен момент от тези карти е, че данните са публично достъпни, но всъщност доста рядко използвани. Извън строго специфичната цел, за която се поддържа кадастъра, намерих твърде малко примери за използването им. Един такъв е инструментът на GIS София, който налага няколко различни слоя и ползволява разглеждане в дълбочина на различни аспекти от столицата.

Един основен проблем в използването им е размерът и сложността на този тип данни. Дори проста таблица с местоположението на автобусите в Бургас е с мащаби значително над възможностите на журналист или ентусиаст работещ с данни. Затова важна стъпка в прозрачността и отворените данни е и достъпността им. Не само трябва да са налични, добре документирани и с високо качество – неща, с които все още България има сериозни проблеми – но и трябва да са са лесни за използване. Това може да стане през формата, с инструменти или интерфейси, които лесно ги филтрират или директно могат да се използват в други инструменти като GIS платформи, както направих в случая.

Колко българи взимат германско гражданство?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/germansko-grajdanstvo/

През 2019-та близо 1900 българи са взели германско гражданство. От тях 1300 са заради престой в Германия. Други са след брак, осиновяване и други причини. Този брой не включва децата, които са родени в Германия от български родители и автоматично получили гражданство.

Средно 1.7% от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, се възползват от тази възможност. При жените нивото е повече от два пъти по-голямо – 2.9% спрямо 1.3% при мъжете.

Има над 10 хиляди живеещи повече от 20 години в страната само с българския си паспорт. Още 11 хиляди са били в Германия между 15 и 20 години и пак не си вадят германски паспорт. Още 63 хиляди имат право, тъй като са пребивавали повече от 8 години, но не са го направили до сега.

До края на 2022 още 88 хиляди българи ще имат право на германско гражданство. Това е повече, отколкото всички до сега. До 2026-та – още 150 хиляди. Това означава, че в идните 3 години ще се удвои броят на българите взимащи германски паспорт, а в следващите 4 – ще се удвои отново.

Още по темата:

Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/ncoza-korona/

След като вчера попаднах на няколко изказвания как имало бум на раждаемостта, се разтърсих от къде може да идва това. Освен няколко анекдотни наблюдения на завеждащи АГ отделения бяха цитирани числата на Националния център за обществено здраве и анализи. През ноември писах описах критиката си за работата им. Споменавал съм го и преди това в статията си за абортите, например. Затова хвърляйки един поглед на данните видях сигнали за същите проблеми.

Тъй като НЦОЗА са си обновили сайта, свалянето на документите е по-трудно от преди. Все пак успях да обновя архива си съдържащ извадките им от 2017-та насам.

От справките за първото тримесечие научаваме, че ражданията са се увеличили наистина с 325 спрямо същия период на 2019-та или 2.5%. Миналата година също е имало увеличение – с 1.6%. На годишна база обаче имаше намаление за 2019-та и това ни показва, че такъв сигнал точно в данните на тази агенция не значи много. Основния проблем е липсата на методология и разбиране какво всъщност показват тези числа и какви презумпции са направили съставящите ги.

Ако погледнем умиранията, също виждаме драстично намаление за първото тримесечие – с 8.86%, за да сме по-точни. През 2018-та също е имало намаление, но с 4.3% спрямо 2017-та, когато грипната епидемия е особено тежка. Проблемът с тези числа, както и тези за ражданията, е че не е много ясно как са получени.

Затова реших да ги сравня с тези на НСИ, които покрай коронавируса пускат ежеседмични такива. За тях знаем, че включват единствено смъртните случаи в страната, независимо дали са на български граждани или чужденци. Забелязва се, че през последните три години има някакво постоянство от около 2000 души разлика между тези на НСИ и НЦОЗА. Това може да е индикация, че независимо от разминаването, грешката може би е постоянна.

В този смисъл, навярно съм прибързал със заключението си. Докато такъв сигнал в данните не е индикация за резултатът на годишна база, не е пръв път, когато се случва. Може да има и наистина увеличение на ражданията. Това също се е случвало в последните години, включително на годишна база, макар и да беше посрещнато сляпо със стандартните сензации за „поредния антирекорд„.

Затова – да, може би греша в конкретната си критиката към НЦОЗА. Въпреки това продължавам да настоявам, че не може да се разчита на данните им предвид, че липсва описана методология и привиден контрол над качеството.

Докато тършувах из данните реших да разгедам пак тези на НСИ. EuroMOMO и NYT поддържат доста полезни графики за прекомерната смъртност причинена от коронавируса. В България не виждаме този сигнал все още заради силно ограниченото разпространение на вируса. Тепърва ще видим доколко ограниченията са намалили смъртността от грип и травми от една страна и увеличили смъртността от други предотвратими заради отложено лечение.

Сега може да сравняваме единствено минали периоди. На страницата на НСИ показват данните си по седмици на годишна база. Намирам за по-прегледно да поставим в центъра зимния сезон, когато има най-голяма смъртност. Причините за това са по-малко травми и катастрофи и повече инфекциозни заболявания като грип.

В тъмно зелено виждате последния зимен сезон, а в по-светли оттенъци – предходните. Вижда се тежката епидемия през зимата на 2016-та, която отне живота на десетки хиляди. В по-малка степен и по-късно през годината се вижда и тази от минали сезон.

За да придобием по-добра представа за измеренията на смъртните случаи в този период, тук съм ги центрирал по седмиците с пикови стойности. Вертикалната скала е все още в абсолютен брой, макар да съм я отрязал за разлика от горната графика, за да се различават графиките. По хоризонталата виждате седмиците преди и след тази на пика.

Става ясно, че макар наистина да има намаление на смъртните случаи през първите три седмици от 2020 спрямо същите на 2019-та, това до голяма степен се дължи на тежката и закъсняла грипна епидемия тогава. В същото време днешните стойности се доближават до тези в началото на 2016 и 2017.

Тук си направих труда да покажа същите данни, но спрямо средната стойност за съответния сезон. Първо, защото очаквам да ми се направи забележка, че предишната ми графика има отрязана вертикална скала. Второ, защото така се вижда по-отчетливо общия модел на висока смъртност именно по време на грипните епидемии.

Последното е значимо, защото буквално до месец преди да се заговори за COVID-19 като глобална заплаха, масово се отричаше, че грипът е сериозен проблем и че умират хора от него. Сега същите хора настояват, че грипът е изключително смъртоносно заболяване, а не коронавируса. При това същите тези данни, които показвам сега, ги имахме и тогава. Не се взимаха обаче насериозно, защото „просто си е грип“.

Графиките горе всъщност не показват точните стойности по седмици. Неизменно има вариация между тях и в сравнително малка държава като България неизменно се получава шум в поредицата. Това виждаме и в реалните стойности горе. Много по-малко прегледни са. Затова изгладих данните за целите на предишните графики като събрах удвоена стойността на дадена седмица с тази на предходната и следващата и разделих на четири. Така се изравнява тенденцията на умиранията като в същото време се запазва част от динамиката по седмици. Средните стойности и общия брой на годишна база се запазва.

Важно е да се разбере тук, че нищо от тези числа и графики не говори нищо за смъртността от коронавирус и как се отразява на населението ни. Като начало, смъртността се отнася към заболеваемостта, която е изключително ниска към този момент у нас.

По-важното обаче е, че горните числа са предварителни и с доста условности, които трябва да разберем. Имаме броя починали от коронавирус и ги следим, но реална представа за сегашния ефект от пандемията ще получим едва през април 2021-та. Статистическите данни не са просто числа, които съществуват някъде и някой ги крие или не иска да събере. Това, че настояваме отговори точно сега, не означава, че могат да бъдат дадени или че са известни някому. Всичко това отнема обективно време и именно този аспект от кризата е една от основните конфликтни точки.

Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/bg-de/

В началото на годината Борисов се похвали, че все повече българи се връщат в страната позовавайки се на данните на НСИ. Много побързаха да му опонират с това, че повече са напуснали за същия период. Днес излязоха данните за 2019-та, които показват как тези два показателя се свиват все повече. Какво означават те и колко може да разчитаме на тях беше обсъдено нашироко.

Така и не стигнах до това да го опиша в подробности. Разрастна се кризата с COVID19 и вниманието ми, както на всички останали, се премести. Най-важното, което трябва да разберем за демографки данните данни е, че никой не знае. Това важи колко за миграцията, толкова и за смъртността, която изведнъж излезе на преден план предвид пандемията.

Наистина много българи не сменят настоящия си адрес когато напускат страната, което ограничава НСИ във възможностите. Данните за напусналите са подценени. Същото означава обаче, че върналите се обратно не им се налага да сменят адреса си от чужбина в България. Това важи особено за емигриралите в рамките на ЕС. Така и данните за прибиращите се са силно подценени.

Това не трябва да се гледа като недостатък на статистиката. Подобни проблеми са твърде често срещани и следва да се имат предвид. Статистиката не е абсолютна. Инцидентът между НСИ и агенция Митници, например, където не бяха отчетени и коригирани навреме реалните стойности на износа и вноса повлия директно върху оценката за БВП. Аналогични обаче се случват редовно в демографията.

Колко са българите в Германия?

Това е въпрос, върху който често пиша. За това четем редовно сензационни и доста приворечиви заглавия, особено ако следите DW. Истината е, че през последните няколко години имаше огромен прираст на българската диаспора. Индикациите са, че голяма част е формирана от хора местещи се от други европейски държави.

Най-простият отговор е 336990 в края на 2018-та. В края на 2011-та пък броят е бил 93889 или над три пъти и половина по-малко. Остава висок процентът на младите, а вече има и все повече деца родени в Германия, което е индикация, че повече семейства се установяват за постоянно.

Това число виждаме като отворим таблицата за имигрантите на DeStatis. Ако отворим тази за населението и търсим по гражданство, получаваме различно число – 319271 или 5.3% по-малко. От къде идва тази разлика от 17719 души?

Зависи кого питаш?

Изчетох методологията на тези две таблици, но не стана ясно от къде идва разликата. Затова писах направо на DeStatis. Подобно на НСИ са доста отзивчиви на такива запитваня. Предполагам, че не се случва често някой да ги пита методологични въпроси.

Отговорът им беше, че източниците са различни. Широко тиражираното число от 337 хиляди е взето от имиграционните служби. Те отговарят за визи, разрешителни за работа, постоянно пребиваване и прочие. Що се отнася до граждани на ЕС отговорностите им са малко, а от там и покритието на данните – не толкова добро. Според статистическата служба тези данни следва да се използват само за изследване на юридическият статут на имигрантите.

Данните за населението – по-малкото число от 319 хиляди – идва от службите по регистрация. Това е немският аналог на ГРАО към общините. Получава се информация за актове за гражданско състояние, регистрации и отрегистрации и така се обновява общото население. Този подход съвпада точно с това, което НСИ прави за оценка на населението в България.

По-големият проблем между тези два източника е кога са последно са коригирани. Този за населението е бил последно преглеждан през 2011-та, когато беше преброяването. Аналогично на България е имало корекция надолу. В Германия оценката за броя на имигрантите е била поправена надолу с почти милион души. Това е засегнало и броя българи, които са се оказали няколко хиляди по-малко. От друга страна, базата данни на имиграционните не е била обновявана от 2004-та насам и са се натрупали много грешки.

Не липсват и проблеми в регистрациите и комуникацията между институциите. DeStatis признаха в разговора ни за нещо общоизвестно – много хора не се отрегистрират като напуснат страната или регистрират децата и семействата си без реално да живеят в страната. Това се прави както за прибиране на социални осигуровки, така и за да се трупа години пребиваване, след което да се вземе гражданство. Тази и друга информация често не стига до имиграционните, което силно завишава оценките за чуждестранното население.

От друга страна, има слухове за не малко работници, които от незнание биват подмамвани да работят на черно без регистация, здравни и социални. Колко голям е техният брой е трудно да се каже, но анекдорни случаи показват, че поне някои легализират пребиването си в Германия. Това означава, че част от тях всъщност биват вписвани като „току-що“ имигрирали докато всъщност са в Германия от години.

Разликите

Интересното в тези два източника е, че имиграционните служби са сочели по-малък брой българи в Германия през 2011-та – 94 хиляди спрямо 97.5 хиляди по данни на общините. Това продължава до 2015-та със средна разлика от 2 до 5 хиляди. През 2016-та оценките на имиграционните скачат с 8 хиляди повече, а през 2017-та – с цели 14 хиляди.

По възрастови групи данните на общините показват около 7800 души повече до 20 годишна възраст. Половината от които са около 18 годишна възраст. При българите между 20 и 30 г. обаче показват 6500 по-малко. Между 30 и 50 г. – 14 хиляди по-малко, а над 50 г. – 4800 по-малко.

И двата източника показват драстично увеличение на българите в Германия, но доста различни криви и тенденции. Трудно е да се каже как расте диаспората ни в Германия предвид толкова големи различия и пропуски. Докато имиграционните служби имат много по-добра представа що се отнася до натурализацията и трудовите взаимоотношения, то общините знаят по-добре за адресните регистрации, които са задължителни, ако искаш да правиш каквото и да е в страната.

Така определено може да кажем, че не само числото 337 хиляди е силно завишено, но и това от 319 хиляди. По-важното е случая е, че данните на общините показват значително по-голямо забавяне от това на имиграционните служби. Това се вижда особено ясно при българите между 20 и 30 години – пикът на увеличението е бил през 2014-та със 7000 имигрирали, а през 2018-та са били 1500. При тези между 30 и 50 има аналогично намаление. При децата под 10 годишна възраст отново се вижда, че пикът е бил през 2014-та и сега има два до три пъти по-малко регистрирани.

И пак са много…

Много по-точни числа ще получим при преброяването догодина. То ще се проведе в цяла Европа и въпреки недостатъците му в Германия, ще даде много по-точна представа колко българи и на каква възраст пребивават в страната. Това няма да промени фактa, че страната има най-голямата българска диаспора и че голяма част от тях няма да се върнат в България. Ще е важен елемент от разбирането ни за демографията, какви мерки следва да се предприемат както за насърчаване на младите, така и за запазване на българщината у семействата избрали да се установят зад граница.

Тези разминавания обаче трябва да ни покажат и друго – това, че няма точни данни, която ясно да отговорят на конкретното питане, които ни гложди, не означава, че някой ги крие или подправя. Докато в разговорния език дефинициите да ясни, еднозначни и подразбиращи се, това далеч не е така в статистиката – особено когато са намесени юридически определения и процеси. Това не трябва да ни обезсърчава, а да ни подскаже да сме внимателни към числата. Също да имаме разбиране към нюансите на информацията, която ни се поднася и последствията от неразбирането ѝ. Особено в условията на сегашната пандемия и мерките срещу нея, тези неща са важни.

Притча за данните

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/pritcha-za-dannite/

Имал си един човек лозе. На лозето имал малка барака с легло и мивка, където понякога нощувал. Летем ходел на лозето всяка седмица, а понякога и по-често. Край лозето имало висока плътна ограда. Не знаел защо – така го бил взел и така си останало. Познавал някои от съседите, но повечето – не. Рядко се виждали.

В началото на едно лято забелязал, че в двора му има няколко топки за тенис. Зачудил се как са попаднали там и ги прибрал. Следващата събота били двойно повече пръснати навсякъде. Следващият път дошъл по средата на седмицата и събрал още повече само за няколко дни. Чул детски гласове и някой да играе тенис отвъд оградата. Решил, че някой съсед си е направил тенис корт на парцела да му се учат децата да играят. Иначе защо толкова много топли ще хвърчат? Хвърлил обратно топките през оградата – нямало какво да ги прави.

През следващите седмици всеки път намирал прехвръкнали топки и все ги връщал. Понякога повече, понякога – по-малко. Явно децата на съседа задобрявали, си казал. Една седмица в края на лятото обаче нямало топки. Следващата – също. Решил, че не са идвали, но после чул някой да играе на корта. Казал си, че сигурно са станали толкова добри тия деца, че вече не правят такива грешки.

Решил се да заобиколи по криволичещия черен път, да намери имота на съседа му и да го поздрави. Пътят обаче свършил в клуб за тенис. Оказало се, че всичко зад неговия имот и тези на съседите му било изкупено и превърнато в спортен комплекс. Кортът зад неговия двор бил просто един от многото. На него ту се учели деца, ту тренирали професионалисти. През въпросната седмица имало малък турнир.


Нищо от наблюденията на човека не са били грешни. Предположенията му са били логични. Той е имал лозе, около него на пътя са били все лозя и е нормално да предложи, че зад неговия имот е същото. Защо другото или другите да са различни? Чул е детски гласове и видял промяна в броя „избягали“ топли и е нормално да реши, че децата на съседа играят по-добре.

При липса на друга информация е ествено да изхождаме от чисто човешката си логика и опит. Всъщност една от дефинициите на интелект е именно това – да достигаме до правилни изводи на база непълна информация. Трябва да познаваме обаче ограниченията си и да прозираме проблемите в тези си изводи.

В случая човекът е загубил малко време да обиколи лозята и навярно се е почувствал глупаво на входа на тенис клуба. По-често правим политически, икономически, инвестиционни и междучовешки решения на база аналогични заблуди и предразсъдъци върху наличната информация. Нарича се bias и има много примери в историята колко опасен може да бъде когато залогът е голям.

Уязвимите от епидемията и какво не знаем още за жертвите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/uqzvimite-ot-epidemiqta/

Темата за кронавируса съвсем разбираемо занимава всички и важна част от нея е какво следва. Ограниченията предприемани от власти в различни страни ще имат разнопосочно въздействие върху разпространението на епидемията. Някои от мерките насочени към икономиката и обществения живот пък може да имат дори по-негативен ефект от самият вирус.

Колко ще са преките жертви обаче не е съвсем ясно. Някои сочат смъртността в Китай като база. Други гледат Германия с изключително ниската смъртност спрямо засечените заразени. Както обясних миналата седмица, смъртността сметната така не значи почти нищо. Тестването на населението е доста различно, типът тестове, точността и проверките – също. САЩ, Турция, Германия и Южна Корея имат коренно различни нива на тестване и съобщаване на данните по това отношение. Отделно броят на смъртните случаи зависи от кога е започнала вълната на епидемията, къде и каква е възрастовата структура на първите заразени и прочие. В Италия е по-рано от Германия, например. Отделно, има сведения за различния в отчитането на смъртните случаи – в Германия явно не тестват починали за вируса. Включвали към жертвите само тези диагностицирани предварително. Не публикуват и данни за възрастта им и колко още са в критично състояние.

Затова е изключително трудно да оценим колко хора ще умрат от този вирус. Опитах се да го направя преди няколко дни смятайки на крак въз основа на предварителната смъртност в Италия и възрастовото разпределение в България по региони. Така при 40% заразени изкарах 73.5 хиляди души. Това обаче има толкова много условности, че не прави оценката особено полезна. Освен всичко изброено до тук, нито знаем колко са общо заразените, че да говорим за смъртност, нито е минала епидемията, за да видим дали тези нива на жертви ще се задържат или се намираме в някакъв пик. Отделно в последните дни смъртността в Италия се покачва, особено сред младите.

Това, което отдавна е ясно обаче, е че вирусът засяга особено тежко най-възрастните и то особено тези със сърдечни проблеми, болести на дихателната система и пушещите. Това накара някои да спекулират, че всъщност общата смъртност на държавите няма да се вдигне особено. Ако мога да цитирам един коментар, „тия дето без това ще умрат до няколко години, ги уморява сега“. Тезата е, че ще се промени диагнозата на смъртта и ще се намали с няколко години живота им.

Има вероятност това да е така, но в същото време немалко от жертвите нямат от изброените проблеми. Също така с редица от тези заболявания и състояния може да се живее години наред. Въвеждането на безплатна ваксина от грип ще намали случаите и смъртността от него сред най-възрастните. Преживяемостта след инфаркт или рак на белия дроб е много голяма. Това означава, че намаляването на очаквания живот на жертвите не е само с „няколко години“, особено когато говорим за младите сред тях.

Също това не следва да бъде успокоение или спирачка за нужните мерки да предпазим най-уязвимите. Докато търсих информация за разпределението им в България, направим тези три карти, които може да са ви интересни.

Първата показва отношението на хора на поне 65 г. спрямо цялото население на общината. Именно тези общини следва да се изолират най-много. Разликата между селата и градовете в доста от тях не е толкова голяма, колкото очаквах. Вижда се, че повечето са в западна и северозападна България. Има и около Стара Загора и Пловдив. Най-много обаче са в близост на София, което може би говори в полза на блокирането на излизането от града.

Тази карта е подобна, но показва оценка каква част от населението на тези общини би починала, ако се запази повъзрастовата смъртност, която виждаме в Италия към петък 20-ти март. За съжаление, не намерих надеждни данни за смъртността в Южна Корея, но дори с тези, които видях, процентите са стряскащи. Подобни данни от Германия все още няма. Отново – това е доста обща оценка, която със сигурност ще се промени в следващите седмици. Това може както да увеличи значително общата смъртност в тези региони, така и да няма голям ефект.

Докато последните карти показваха цялото население над 65 г., тук смятам само онези в тази възрастова група, които са починали през 2018-та от болести на органите на кръвообращението (I00-I99) и такива на дихателната система (J00-J99). За жалост НСИ не дава данни по общини, а само по области. Виждат се доста случаи в северозападна България. В Разград и Ямбол също има доста.

Това не са всички случаи, а колко хора над 65 години са починали от заболявания, за които знаем, че са рискови при инфекция от корона вирус. С повече данни бихме могли да направим по-точна оценка, но отново това не би помогнало много. Просто никой не знае как ще се развие вируса, колко хора ще умират в следващите седмици, дали ще има някакви здравословни проблеми сред възстановилите се и дали епидемията ще се върне в края на годината.

Междувремето трябва да сме отговорни, да спазваме дистанция, да си мием ръцете, да пазим старите и най-уязвимите, но и да не забравяме, че колкото и да е критична ситуацията, не следва да оставяме силните на деня да се самозабравят и да правят каквото си искат. Виждаме прекалено своеволия както на законодателната, така и на изпълнителната власт и докато някои мерки са спешни и полезни, други имат потенциал да са по-вредни от самата епидемия. И в целият този управленски хаос главният прокурор узурпира власт в ущърб на конституцията и никой не смее да му се противопостави, тъй като властта му е безочетна, безконтролна, непрозрачна и безотговорна.

Както казах в края на предишния ми текст, единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите. Жална ни майка …

Заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/grippe-data/

Покрай COVID-19 и числата, с които ни заливат всеки ден, започна интересна дискусия как се смята точно заболеваемостта и смъртността. Работата е, че точна мярка няма. Вероятностите някой да се зарази или да се спомине от една или друга болест зависят от много неща дори когато сме добре запознати с конкретните ѝ параметри.

Пример за това е грипът. Всяка година има грипна пандемия по света. Спрямо данните към сегашния момент, болестта причинявана от скорошната вариация на коронавируса – COVID-19 се разпространява по-бързо и е по-смъртоносна от сезонният грип, с който сме свикнали. Причината за това е както липсата на насъбран стаден имунитет, какъвто имаме при грипа, така и липсата на лекарства и ваксини срещу него. Всъщност именно липсата на стаден имунитет срещу новият за повечето по онова щам на грип се смята, че е причината т.н. испански грип да е толкова смъртоносен преди точно 100 г.

Аналогични сметки за заболеваемостта се правят и при грипа – гледа се колко хора с оплаквания са били обслужени в рамките на здравната система и при колко от тях е потвърден грип или други остри респираторни болести. Същото се повтаря всяка година. Това в никакъв случай не означава, че се изследват всички болни от грип. Прави се само извадка и на нейна база се интерполира както общия брой, така и разпределението на конкретните щамове.

Така от НЦЗПБ получаваме графика като горната, която ни показва колко и от какво има болни през годината. Порталът им за следене на грип и ОРЗ върви от доста време и има върви проект скоро да бъде обновен. Предвид крайно недостатъчният им персонал и колко бяха претоварени с епидемията от морбили миналата година и коронавирус – през тази, надали ще го видим скоро. Аналогично не виждаме да се използва и разработеният вече портал за електронни имунизационни картони, за което изглежда вина има бюрокрацията в министерството на здравеопазването.

Данните обаче са си там и се обновяват всяка седмица. Има по възрастови групи, области и включват обслужени лица, заразени и заболеваемост (обслужени спрямо заразени). Има новини 10 години назад как се е движила епидемията, което е полезно. За жалост, може да видим само седмица назад и единствено по графиките си личи какво е било средното за страната миналата година.

Оказа се обаче, че преди две години съм пуснал скрипт на сървъра ми, който да точи всяка седмица именно тези данни. Изгледа съм го забравил, както и данните, които е събрал от януари 2018-та.

На тяхна база направих набързо горната интерактивна графика на Carto. Не съм доволен как изглежда – не показва броят болни през времето, не може да се пуска промяна седмица по седмица, а и е малко бъгава. За съжаление нямам време да направят нова по подобие на тази за индустриалното замърсяване и българите в Германия.

Затова пускам свободно таблицата с данните. Надявам се някой да направи нещо по-добро. Покриват всички диагностицирани случаи на остри респираторни заболявания за тези две години седмица по седмица за различни възрастови групи и по области. За жалост няма разбивка дали тези хора са имали нужда от интензивни грижи, както и няма данни за смъртността специално от грип. От данните на НСИ може да се изведе месечна статистика на смъртните случаи от респираторни заболявания и годишна по възрастови групи. Ако не ви се нрави сметката им за заболеваемост спрямо „обслужени лица“, тези данни ще ви позволят да сметнете спрямо населението по възрастови групи взети от НСИ.

Ако някой пусне нещо или открие подобни визурализации или анализи, ще се радвам да ги пусне в коментарите тук.

Колко бързо откликваме на зов за помощ?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/darenia/

Вчера попаднах на поредната кампания за събиране на пари за болно дете. Сумата беше висока, операцията спешна, но с висока успеваемост. Хората се отзоваваха бързо. Докато влязох да даря 30 хиляди евро вече бяха събрани за няколко часа.

Днес сутринта видях, че цялата сума от над 160 хиляди евро е била осигурена. Макар да се очакваше – видяхме го при други кампании набиращи дори повече средства – се учудих колко бързо стана сега. Затова реших да видя колко бързо са откликнали хората.

Вече ми е малко професионално изкривяване, но… свалих данните за даренията. Публични са на сайта и изтрих всички имена и друга информация. Целта ми не е да изследвам конкретната кампания, а реакцията на хората като цяло. Времената в графиките долу са в UTC – два часа назад спрямо София.

Малко над 6900 души са дарили пари. Сумата е събрана за 12 часа и 40 мин. от първото дарение. 90% от сумата бе събрана за 7 часа и 40 мин. Най-голяма беше активността снощи между 9:30 и полунощ българско време. В един момент на всеки 10 минути са се събирали между 5 до 8 хиляди евро от 250 души. Нов пик се забелязва тази сутрин след като сумата е отдавна събрана и преди кампанията да бъде спряна.

Средната дарена сума е 27€. 42% от даренията са анонимни и малко по-високи – средно по 29€. 116 от дарилите са дали 150€ или повече. 7 от тях са дали между 1000 и 2000€. 1200 са дали под 10€, а още 2500 – между 10 и 20€.

Всичко това показва, че хората могат да се организират бързо, да отделят, да даряват и да помогнат. Надявам се операцията да е успешна и детето да се възстанови. Имаше наскоро подобен случай, в който събрахме бързо парите и детето е вече добре.

Всичко това е наистина прекрасно, но все така остава въпросът защо въобще се налага да се стига до тук и защо отнема седмици, а понякога и месеци на НЗОК да реагира адекватно. Опитал съм се да отговоря в анализите си на техните данни:

Децата на България родени в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/balgarcheta-rodeni-zad-granica/

В световните класации България се води като страната загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена до сега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическият и политически преход с демографският такъв. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Преди пет години поисках данни от ГРАО именно за част от следващото поколение – българчетата родени зад граница за десет години назад. По-точно справката покриваше всички деца с българско гражданство, чиито място на раждане е зад граница и българският акт е издаден на база такъв от чужбина. Направих визуализация показваща колко са и къде по света може да ги намерим.

Наскоро поискаха подобна справка, но за последните 30 години – от началото на 90-те до сега. Отново включих и деца, родени в този период, но получили гражданство след натурализация. Както миналия път, и този имаше известни грешки в справката на ГРАО, които се наложи да се изчистват – като родени в Югославия след разтурването й. По-важното е, че коригирах данните, за да отчета семейства, които все още не са регистрирали децата си в България. Подробности за корекцията и процесът на регистрация ще обсъдя по-долу.

Накратко информацията в този текст:

  • 299481 деца са български акт за раждане и място на раждане извън България в регистъра на ГРАО между 1990 и 2018
  • Оценката ми е за още 32 хиляди деца, които вече са родени, но ще бъдат регистрирани в близките години. С тях общият брой става 331606
  • 33% от тези деца са родени в Турция. Още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония
  • 183460 са българчетата родени в страни с български емигранти като Германия, Великобритания и САЩ.
  • Преди 2008-ма Испания и Гърция са имали най-много такива деца, но след това намаляват сериозно
  • След 2010-та се забелязва сериозен пик в Германия и Великобритания
  • Практиката на консулствата и Външно по отношение на актовете за гражданско състояние е разнородна и непостоянна, което обезкуражава родители да регистрират децата си в България

В следващите раздели има интерактивни графики, които ще се променят докато четете историята. По-нататък ще може да контролирате изгледа им или да се връщате назад, за да разглеждате различни аспекти от данните. Може да натиснете този линк, ако желаете да изключите динамичните графики и да виждате само статични снимки. Полезно е при малки екрани.

Колко и къде са децата?

Този въпрос е пословично труден и съм обяснявал преди защо. Всичко зависи от дефинициите, които използваме и въпросите, които питаме. От така зададената справка, данните на ГРАО показват 299481 деца родени в чужбина между началото на 1990 и края на 2018. С корекцията след моя анализ реалният им брой е по-скоро 331606. Така оценката ми е за 32 хиляди деца, които са родени от български граждани, но ще им бъде изваден акт за раждане в следващите 10 г.

Както се очаква, това число има много условности, които ще разгледаме в следващите редове. От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата родени в Турция. Те представляват една трета от онези 330 хиляди, които споменах горе. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство родени там расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 10 години. В Испания и следващата държава – Гърция има силно намаление след пика преди 10 години. Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да вадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция е процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство родени в Албания предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Заради изброените няколко държави, както и няколко други, разделих данните на такива, където има предимно натурализирани граждани и такива, за които е известно, че има много емигрирали българи, които са родени в България. Към първата група включих и Турция макар българите там да не са натурализирани, а възстановили гражданството си. Това разделение не е точно и по други причини – справката ми от ГРАО показва само месторождението на детето, но не и произхода на родителите им.

Ако имаме и това, ще видим, че немалко деца родени в Германия и Великобритания са от семейства на натурализирани българи. Макар да има индикации, че повечето българи в Молдова и Турция си остават там след като получат гражданството, немалко минават транзитно през България и емигрират в западна Европа. Особено в десетилетието след приемането ни в ЕС сериозна част от диаспората се формира именно от такива хора. Анекдотно сведение, но показателно за това е, че всеки ден поне една трета от чакащите пред българското консулство във Франкфурт са македонци.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад пък практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднина родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи емигрирали във Великобритания, например, са им се родили деца там, които тук причислявам към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата родени зад граница са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. В америките очаквано най-много са в САЩ и Канада. Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хон Конг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея.

Всъщност, гледайки така само страните с предимно емигранти дошли от България, виждаме, че броят на българчетата в чужбина излиза 183460. Тоест децата на натурализирани българи и такива възстановили паспорта си в Турция представляват поне 44% от справката на ГРАО.

Ако ги пръснем по географски принцип, както съм показал долу, виждаме отново, че българи има по цял свят. Един съществен детайл тук е, че някои от тези деца са само родени в такива екзотични страни докато постоянното пребиваване на родителите им е някъде другаде.

Това може да е защото са пътували по работа – като семействата на дипломатите – или на почивка и се е случило детето да се роди там. Това не означава, че децата ще продължат да живеят където са родени. Някои се връщат в България, други – където са емигрирали родителите им. Особено при българите в чужбина е невъзможно да разберем къде точно живеят, което прави и преброяването на емиграцията по региони и дори държави толкова по-трудна.

До тук разглеждахме общия брой родени в последните 30 години. Динамиката как се натрупват през годините също е интересна. Виждаме, че има силен скок на родените в Германия веднага след падането на Берлинската стена. След това намаляват силно за 20 години докато след 2015-та са поне 4500 на година. Обяснение за това е рязкото увеличение на диаспората ни в Германия както от хора емигрирали от България, така и от българи преместили се от Испания, Италия и Гърция, а и в не по-малка степен от натурализирани българи дошли от Молдова и Македония.

Междувременно виждаме голямо увеличение след 2000-та на родените в Испания и Гърция, което силно намалява след кризите в тези страни. Това е едно от сведенията колко голяма част от емигрантите ни там са напуснали тези страни предимно местейки се в Германия и Великобритания. В последната, впрочем, също има доста голям пик в последното десетилетие, най-вече заради установилите се студенти, които вече създават семейства.

Друг начин да разберем как се променя броят родени в чужбина е, да погледнем промяната през годините. Тоест не натрупването, а броят добавени през всяка година. Виждаме описаното горе от различен ъгъл – скокът в Германия в последните години и забавянето в други европейски страни.


Сигурно сте забелязали, че има линкове за контролиране на графиките в горния ляв ъгъл. Чрез тях може да спирате и пускате въртенето на годините, да показвате само страните с емигранти или всички взети заедно, натрупването оте 90-та насам или добавените всяка година. Ако се върнете назад в статията ще видите същите параметри в различни изгледи като някои ще се променят заради историята.


Нещо важно, което трябва да разберем за тези данни е, че увеличението на тези деца не означава, че повече българи напускат страната. От други източници виждаме обръщане на тенденцията. Пикът на българчетата родени в няколко страни се дължи на редица фактори. Основният е български студенти и емигрирали за работа преди над десетилетие, които вече имат стабилни доходи и са се решили да имат деца. Затова промяната в данните тук са по-скоро ехо от миграционни ефекти години по-рано.

В голяма степен тези данни са сведение за размера на емиграцията ни по страни. Макар да има доста условности, някои от които засегнах по-горе, в голяма степен показват къде български емигранти се установяват и създават семейства. Докато някои от тях не регистрират детето си в България, повечето го правят. Понякога причините за първите са емоционални – яд срещу българската държава, управляващите и държавната машина като цяло. Затова и виждаме хора отказващи се от гражданството си. При мнозинството обаче проблемът е чисто административен.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си родено там и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Поне с това впечатление оставам от действията им след като им изпратих серия от запитвания по ЗДОИ. Оказа се, че са ги препратили на всички консулства по света, за да съберат числа, които би трябвало вече да имат при себе си. Така освен всичко друго, създават допълнителна работа на и без това претоварените служители там.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година докато мине пощата. В официалния си отговор министерството отказа да уточни колко често минава въпросната поща, тъй като е държавна тайна. Казаха обаче, че от миналата година има инструкция към всички консулства да използват лицензирани куриерски услуги за изпращането на актове за гражданско състояние. Същите се използват вече за паспорти и лични карти и се заплащат от гражданите.

Това означава, че от сега нататък би трябвало да е много по-бързо и лесно да регистрирате детето или брака си в чужбина и да получите акт за раждане и нови лични документи. Остава въпросът дали консулствата ще имат административен капацитет за целта. Има сведения, че по-натоварените директно отказват да извършват такива услуги, тъй като им е непосилно.

Служебно регистриране

Това не означава, че актове за раждане не се издават така. От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница им е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. От това лесно може да предположим, че още доста не им се занимава с процедурата когато детето получи по-лесно чуждо гражданство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова, ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

В щатите има учудващо малко такива актове – едва 2.7 от всички регистрирани деца. Това може да е заради малкото консулства в страната – може да е все тая за родителите дали ще извадят акт при следващото си връщане в България или дали ще трябва да отделят няколко дни за две отделни пътувания на хиляди километри до посолството. Тук могат да взимат пример от Испания, където консулските ни служители не само са препратили документите, но и са извадили и предали на родителите български акт за раждане за близо 50% от българчетата родени там.

При Ирландия този дял е 17%. Молдова – 30%. При Норвегия, където за последните 5 години са се родили 554 българчета, 83% от актовете са препратени към министерството служебно, но нито един не е издаден и даден на родителите съдейки по справката. Аналогична е ситуацията в Южна Африка (82%), Чехия (60%), Русия (47%) и Украйна (26%). В Молдова 30% от живеещите там са извадили акта си за раждане директно в консулството. Интересен е Кипър, където все още има много българи и немалко деца, но едва 7 от 1044 акта за този период са минали въобще през консулството.

Сравнение и корекция на данните

Преди да разясня корекцията на данните, ще започна с по-нагледно сравнение между държавите с най-големи диаспори. Тук съм изключил тези, където има преобладаващо натурализирано население или такова върнало си българското гражданство. В „други“ съм включил само държавите с емигранти дошли предимно от България.

Графиката показва броя родени по години, а не натрупаните до сега. Забелязва се драстичният пик в Германия, за който стана дума горе. Докато до 2010-та е имало приблизително толкова родени, колкото във Великобритания, след това се увеличава от няколко стотин до няколко хиляди. В същото време децата родени в Испания намаляват след пика от 2008-ма. В Гърция пикът е бил през 2010-та. В САЩ изглежда няма особена промяна в последните години. Вижда се забавяне и в увеличението в други държави.

Един интересен аспект тук е, че тези данни обхващат доста дълъг период. Това означава, че поне някои българи родени през 90-те в чужбина сега вече имат свои деца. Макар някои да се съмняват, че са запазили езика си и самосъзнанието си, а още по-малко, че ще извадят български паспорт на децата си, всъщност това въобще не е изключение. За да разберем колко обаче трябва ГРАО и НСИ да въведат индекси и да публикуват данни подобни на тези в Германия – за населението с мигрантски корени и родени в чужбина първо и второ поколение.

Всички данни до сега включваха корекцията, за която споменах в началото. През 2014-та получих данни с идентично искане към ГРАО, но за по-малък период – 2004 до 2013-та. Тогава споменах условността, че не е ясно колко още деца ще бъдат регистрирани със закъснение от месеци и години. Макар изискването по закон да е 6 месеца, често отнема повече особено, ако минава през консулствата.

С новата справка добиваме някаква представа за това. Сравнявайки данните за 2004-2013 според двете справки виждаме, че средно около 18-20% от децата са регистрирани по-късно. Още 10-15% закъсняват с година-две.

Има няколко причини да не приемаме тази разлика за абсолютна. Първата е, че при всяка справка на ГРАО съм намирал грешки и разминавания. Второ, причините за закъснение преди 10 години може да ги няма сега. Не трябва да забравяме, че по средата на онзи период България влиза в ЕС, което променя ситуацията за много българи. Такова събитие през последните 10 години няма. Отделно промени в законите и практиките, консулските услуги и хаотичната работа на Агенцията за българите в чужбина добавят много шум в данните. Също така цитираните проценти са средни за всички българи в чужбина. Разминаванията между страните са сериозни.

Опитах се да отчета особеностите на повечето държави и горните проблеми в корекцията си. Така долу виждате как съм извел прогнозата си за децата, които вече са се родили, но тепърва предстоят да се регистрират. В синьо са данните на ГРАО за страни, където има предимно емигранти идващи от България. Спадът през 2018-та отдавам именно на такова забавяне. След корекцията се вижда възходяща тенденция.

В жълто пък са данните на ГРАО за страните с натурализирани българи плюс Турция. Корекцията ми не променя тенденцията, но увеличава значително общия им брой. Всъщност именно тук е най-голямата несигурност, тъй като в процесът на натурализация има най-много промени през годините. Именно затова повечето семейства бързат да регистрират децата си. От тази гледна точка имам съмнения, че тук корекцията ми е леко завишена. Ще се компенсира обаче от децата на бъдещи натурализирани семейства.

Епилог

Задълбавайки твърде много в данните рискуваме да се изгубим в условностите и компромисите, които взимаме в анализа им. Затова е важно да се описват подробно. Има много спекулативни твърдения за демографията в медиите и неизменно такива намират място в политически изказвания и дори иначе доброжелателни доклади на неправителствени организации и държавни органи. Нюансите и детайлите липсват почти изцяло.

Ситуацията не е в никакъв случай добра, но излишното ѝ преекспониране и гонене на сензации не помагат по никакъв начин да се разбере проблема или да се открие някакво решение. Децата родени от българи в чужбина са много и доста хора ще нададат стон, че те са изгубени за България. Това не е непременно така – историята е пълна с всякакви завои и обрати. Важно е да ги разбираме и да се учим от тях. За целта са ни нужни точните числа и разбиране какво означават, а не измислени и нахвърлени набързо.

Данни от ГРАО от сегашната справка и тази преди 5 години може да свалите тук. Други полезни статии по темата:

Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/maichinski-de-2/

Тези дни германската статистическа служба обнови данните за изплатените майчински. Писах за тях миналата година разгледайки по колко месеца и колко често взимат майки и бащи.
Нещата малко са се променили тази година. Увеличението на изплатените суми съответстват с повишените заплати, но и доста точно с нарастващата инфлация. Затова реално положението е същото. Тенденцията все повече мъже да получават обезщетение за бащинство се запазва, което е добър сигнал.

Това, което ми направи впечатление, а го бях пропуснал миналия път като гледах данните, са сумите. Посочих разпределението тогава, но днес забелязах колко много от жените получават минимума. По-точно, 45% от изплатените майчински са под 500 евро, a общо 63% – под 750 евро. За сравнение 781 евро е линията на бедността за сам човек в Германия. Едва 8.4% жени са получавали над 1500 евро и то защото заплатите им са били над 3000 евро нето – нещо, което е доста по-рядко, отколкото доста тръгнали към Германия си мислят.

Смятайки средно парите, излиза, че половината от жените в Германия взимат майчински близки до средното в България. Разликата е, че се взимат по-кратко време в Германия, а втората година няма въобще обезщетение. Минималните суми се оказва, че са също близки.

Причината за разликата е в предишните доходи. Докато 86% от мъжете са имали работа преди това, при 52% от жените са нямали такава, а при половината от останалите заплатата е била толкова ниска или часовете малко, че са били около минималното обезщетение. Това проличава не само при майчинските, но и с още по-голяма сила при пенсионното осигуряване. Пенсиите на жените са с 20 до 35% по-ниски в зависимост от сектора и провинцията. Много получават само социална пенсия. Така гледайки само пенсиите, над 60% от жените остават под прага на бедността, особено след развод или смърт на партньора.

В младините им обаче на фона на ниските доходи за немалка част от населението и факта, че обезщетението за майчинство и бащинство са в най-добрия случай 60% от нето заплатата, е направо учудващо, че някои бащи взимат бащинство. Единствената причина на този етап е, че 2 месеца от платеният отпуск могат да бъдат взети само от другия родител – почти винаги бащата. 64% от тях не се възползват въобще от него. От останалите повечето са такива с висок доход, които могат да си позволят да загубят над половината от заплатата си с цел да изградят по-добра връзка с детето си. 8 от 10 бащи, които се решават на това, го взимат минимума от 2 месеца.

Аналогичен проблем има и в България и на много места, където има максимален доход и съответно обезщетение. Така родители в България в висок доход също ще загубят половината при майчинство или бащинство. Разликата е, че в Германия това се случва дори със средните и ниски доходи и намалението дори при тях е с поне 60% от чистите пари, а не 10% от брутото, както е в България.

Това, което не очаквах от данните, беше колко ниско обезщетение взима голяма част от семействата. При разлика в заплатите от 4-5 пъти, странно е, че над половината семейства получават същите майчински както средното в България.

Други статии, които може да са ви интересни в тази връзка, са тези с данните за българите в Германия, за социалните грижи и защитата на уязвимите и пенсионното осигуряване.

Източник: DeStatis

Крие ли се броят раждания и защо е тъжен Костя?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/broi-rajdaniq/

Отдавна не ми се беше случвало да ми кипва толкова бързо от повърхностно или подвеждащо изказване, но явно беше време. Днес ми изпратиха видео публикувано от Костадин Костадинов от партия „Възраждане“. Ако не знаете кой е – честито. Няма значение всъщност, защото твърденията му относно демографията в България ги чуваме най-редовно. Стандартна практика той и хора с неговите убеждения и капацитет да подменят числа и да рисуват апокалиптични картини. В този случай обаче знам и съм писал многократно какво точно стои зад всяко негово изречение.

Няма да пускам линк към записа, за да не му давам излишно внимание. Лесно ще я намерите в YouTube. Ще започна с основните му идеи, повечето от които е поместил в първата част от записа. След тях развива тези за завладяване, изчезване, конспирации и прочие.

Защо няма водещи негативни новини в началото на годината за намалели раждания? Замислете се – явно данните се крият!

О, разбира се! Наистина тази година не виждаме такива заглавия. Чак не смеех да се зарадвам. Години наред писах на редакциите на основните медии да спрат да пускат евтини сензации на база грешни данни. Всъщност, по едно време се беше стигнало до комичната ситуация, че ражданията всъщност се бяха увеличили, но водещите настойчиво повтаряха за „нов антирекорд“.

Къде е „броячът“ на ражданията? Защо се крие?

Това, което той нарича „брояч“, всъщност е регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването. Именно на него разчитаха журналисти и политици за негативните си послания и стряскащи заглавия. В действителност както многократно илюстрирах тук, регистъра беше не само грешен, но и с непостоянно качество. Събирането на информацията беше оставена на произвола, голяма част се въвеждаше с месеци закъснение, а понякога и самият регистър отказваше да работи.

Години наред призовавах да се спре публичната част, тъй като не върши никаква друга работа, освен да генерира фалшиви новини. Най-накрая го спряха, но беше доста по-отдавна от миналия октомври, когато Костадинов явно е забелязал.

На 2-3-ти януари излизат данните за раждаемостта, смъртността и за емиграцията.

Не. Данните за раждаемостта и други демографски процеси излизат през април, когато НСИ са събрали информация от всички източници. Не, не са му казали „категорично“, че нямат данни и че „може би“ ще ги имат през април. Има си календар и излизат в една и съща седмица от годината всяка година.

МЗ също не са му казали, че нямат информация. Ако се е изтърсил пред портиера или деловодството да търси числа, нормално е да му кажат, че на място ги нямат. За тази цел си има питания по ЗДОИ. Данни обаче имат в НЗОК и по болниците и тази информация вече е събрана. Там обаче има условности, които не очаквам Костадинов да иска или да може да разбере. Най-вече какво се брои, към кой регион, кога и кога се вписва.

Разполага с „техни“ източници, които му казали, че ражданията били 41-42 хиляди през 2019, а за 2018 – над 50 хиляди.

Тук прихнах да се смея. Първо, защото числата са далеч от истината, за което ще разберете след малко. Най-вече обаче, защото като каза 42 хиляди веднага разбрах кой е тайният им „източник“. Това са съвсем публичните отчети на Националният център по обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват различни справки, част от които са за ражданията.

Един от проблемите на Костя обаче е, че са пуснали справки само за първите три тримесечия на 2019-та, т.е. до септември. Ако съберем числата там излизат точно 41828 раждания. За 9 месеца. Ако сметнем обаче за цялата 2018-та излизат 56099 раждания. Не е съвпадение, защото другаде такива оценки няма.

Всъщност, в известен смисъл аз също съм му „таен“ източник, тъй като макар публични, справките на НЦОЗА са достъпни само няколко месеца назад. Тези за 2018-та и назад са отдавна изтрити от сайта им. Затова през ноември публикувах архива си, в който съм ги запазил. Много вероятно е да ги е взел точно от тази ми статия. Явно обаче е прескочил изчерпателните ми предупреждения за ниското качество на данни, че се отклоняват сериозно от реалния брой раждания и че всъщност справките на НЦОЗА отчитат само част от реалните събития.

България е държавата с най-висок „процент“ смъртност в света.

Това тук винаги ме дразни като изказване и то основно, защото не е толкова лесно да се обясни, особено когато отсрещната страна сякаш търси и има нужда да чува такива новини. Написах две статии обсъждащи този проблем – как смъртността не е просто едно число и как всъщност следва да се сравняват държавите, за да има някакъв смисъл.

Накратко – не може да се сравнява смъртността в България и Сирия или Афганистан, защото структурата на населението е коренно различна. С всичките болести и убийства там, смъртността сред хората над 60 навсякъде е много по-голяма. Все едно да сравнявате колко хора страдат от артрит в стар комунистически блок и студентско общежитие. За да има смисъл сравнението, се използва стандартизирана структура на населението, спрямо която се смята както заболеваемостта, така и смъртността. Така виждаме, че България всъщност е в средата на скалата в световен мащаб, но все още доста след останалите страни от ЕС.

Да, общата смъртност може да се използва за сравнение в контекста на намалението на населението, но и там фокусирането само върху тази метрика и само за една година без контекст е подвеждащо. Най-малкото детската смъртност сега у много страни е на нивото на България от преди 50 години. Отделно динамиката на населението през десетилетията обезсмисля всякакви внушения за линейно намаление. Затова и ООН и СЗО отдавна се опитват да въведат ASDR като метрика. Качеството на данните в развиващия се свят обаче е пречка.

Броят на емигриралите няма как да се каже колко е… но е 100 хиляди отгоре на данните на НСИ.

За няколко секунди се успокоих, че ще каже нещо смислено, но бързо се впусна в отвлечени числа без обосновка или почва. Наистина нямаме точна представа колко са емигрантите и наистина има такива, които са все още регистрирани в страната. НСИ обаче не брои населението по адресна регистрация – По нея се изготвят изборните списъци. От там идват ония легенди за 1-2 милиона „мъртви души“.

Всъщност, доста хора сме се опитвали да опишем и картографираме българите в чужбина. Имаше и опити за сензации от данни измислени от Външно. Имаше и измислици повтаряни 100 пъти от министри и шефове на агенции, докато не станаха истина в медиите. Едни националисти като Костадинов се опитаха да говорят и за 6, 7 и 8 млн. българи зад граница в опит да се разшири схемичката им преди да влязат в ареста. Реалността обаче, че при отворени граници и неработеща система за адресна регистрация е невъзможно да се разбере кой точно къде е. Някои и не искат.

Затова опираме до това, което знаем – раждаемостта, смъртността и методологията на НСИ. Няма хора без акт за раждане и смърт. Изваждайки тези числа получаваме около 1.2 млн. българи родени в страната или получили гражданство, които вече живеят някъде другаде. Това е. Къде са точно може само да гадаем.

700 хиляди напуснали страната за 10 години при Бойко. 150 хиляди за една година или повече от жертвите дала България от Първата и Втората световна война.

Чудя се откъде е извадил този това число 700 хил. при условие, че толкова хора не са се раждали, а емиграцията намалява въпреки всичко, което Борисов е сътворил в последните години. Всъщност, сещам се от къде – често при такива сметки „забравят“ да отчетат смъртността и приписват цялото намаление на населението на емиграция. Ще се радвам да сподели източника си все пак.

Тук в никакъв случай не защитавам Борисов и тези около него. В огромната си част хората напускат страната дори не толкова заради финансови проблеми, заради липса на надежда, че нещо ще се подобри към по-добро. Не е обнадеждаващо да плаваш по течението на просперитета в Европа докато кабинета усилено гребе в обратна посока чрез ерозия на демократичните принципи, медийната свобода и върховенството на закона. Обсъжданото в записа обаче няма общо с изброеното, а е първосигнална емоционална въдица с цел атака към другите.

Втората част си е обидна, но за жалост доста типична за реторика като неговата. Да оставим настрана грешните числа, които цитира. За него българите в чужбина са се споминали вече. Не съществуват. Хем призовава хората да се върнат, хем ги има за мъртви. Такова отношение срещам често. Всъщност, немалко хора са напуснали именно заради хора като него. Вчера точно стана дума как познати не биха се върнали, защото националисти от типа на Констадинов ги тормозят и пребиват на улицата, заради това какви са се родили. Може би може да започне с промяна на собственото си отношение срещу цели групи българи, ако иска все пак да направи нещо за страната.

Крият ли се данните и защо се вързваме?

Често се бърка некадърността, мързела и лошата организация със зла умисъл. От последната има премного в институциите ни. Агенцията по околната среда крие суровите данни за замърсяването на въздуха. Прокуратурата крие информация по какво е работил Пеевски и Гешев. Финансовото министерство крие данните за къщите за тъщи и ред други измами. Дела за информация има много и по-често се печелят.

В повечето случаи обаче информацията или я няма, или не става за нищо. Често я има всъщност, но не означава това, което ти се иска. Затова има методологии, но защо са му на човек, като може да си измисли просто число и да пусне гневно клипче в тубата. Точно на база такива измислени числа бяха сензациите за демографията всеки януари, по които милее Констадинов.

Администрацията ни има проблем със събирането на информация и поддържането на качествени регистри. Казвам го отдавна и давам постоянно примери. Това не означава, че всяка статистика, която не ни се нрави е грешна, а всяко число, което не може да ни предоставят на момента се крие.

Броят деца родени и живеещи в страната ще разберем през април и то не защото Костадинов е влетял в нечий кабинет, а защото всяка година излизат по едно и също време. И да, те най-вероятно ще са по-малко от предходната. Няма да са 42 хиляди, а отново над 60. Да, пак ще са по-малко от починалите и емигриралите. За това има много причини, които сме обсъждали тук и ще обсъждаме отново.

Грешно е обаче да се говори с патос и да се гонят евтини сензации. Демографията е любима тема на националистите в цял свят, защото им помага лесно да преекспонират проблеми, да премълчат други и да насочат страха на хората срещу „различните“. Именно това виждаме в обсъжданото видео. Нито родните наци-оналисти са го измислили, нито го прилагат най-успешно. Не означава обаче, че не е също толкова вредно както за обществения дебат, така и за намирането на някакво решение на демографския проблем и дори по-важното – придържането към него отвъд края на мандата.

Немската стратегия за детето и как се прилага

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/de-social-workers/

Във връзка със случая с 7 месечното бебе в Хамбург предупредих тези дни да не се избързва, тъй като не знаем цялата история, а и често тези случаи далеч не са толкова прости.

Днес пак коментирах случая и случайно забелязах, че немската статистическа служба е пуснала данни за това, което в България наричаме доставчици на социални услуги. В прословутата Национална стратегия за детето, също както в предишната, те поемат голяма част от социалното подпомагане на семейства в затруднение, включително емоционална, психологическа, здравна помощ, както и обучения, временни жилища и прочие. Новите промени, които правителството готви след нездравият медиен шум, цели именно премахването на този тип организации и помощта, която те предлагат на семействата. Както ще видим тук, други държави вървят в обратната посока.

Покрай тези числа се зарових в други данни, които са пускали. Нещо подобно направих и с данните на българската диаспора в Германия, майчинските и пенсиите на немците. Като тръгна с една таблица и преди да се усетя вече имам 20 и доста данни за сравнение. Пускам числата заради истерията, която виждаме по тази тема идваща както от групи в социалните мрежи, така и от политици.

През 2018-та броят на доставчиците на социални услуги са били 37150. Това е увеличение с 13.6% спрямо 8 години по-рано, когато са били 32676. 78.6% са на НПО-та и религиозни организации. Малко под 8000 имат връзка с общини и институции. За последните 8 години и двата вида доставчици се увеличават, но тези на НПО-та увеличават дела си.

В същото време броят места на всяко едно заведение намалява – от 9.7 над 8.3. Това означава, че се отварят повече, но по-малки защитени домове, социални групи и дневни занимални. За сметка на това се увеличава броя на педагозите във всяка – от 6 през 2010-та на 6.8 в края на 2018-та. Също така само 10% от заетите в сферата са административен персонал с тенденция за намаление. Всички останали работят с децата и семействата.

По-интересни са действията, които са предприети. Относно тези в Норвегия имаше доста спекулации, които бяха използвани включително от големите медии за манипулиране на общественото мнение. Тук е много важно да се разбере, че никое от тези действия нямат общо с въпросните доставчици на социални услуги – всичко това се прави единствено и само от институциите при съдебен контрол. Това важи както за Германия, така и за България и практически всички европейски държави.

Общо „предприети действия“ от социалните в Германия има средно по 30 хиляди на година. Половината от тях са частично или цялостно извеждане на децата от семействата. 30% от останалите са спешна социална помощ, 14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение.

През 2018-та пълно отнемане на деца е имало е 7512 случая, а 8523 са били с частичен достъп до детето. Тези мерки не означават, че после децата не са върнати при родителите след разследване или показване от страна на семейството, че са взети нужните мерки. Предприемат се единствено при доказан и непосредствен риск за децата и решение на съда. Няма данни колко са били върнати, защото процесът може да отнеме месеци, а понякога години. От нашумелите случаи обаче става ясно, че сравнително често се връщат. Също така броят на тези мерки варира много през годините, но като цяло не се увеличава въпреки нарастващото население и емиграция.

Финансирането на тези организации е друг интересен момент. Преки постъпления от бюджетите на правителството и местната власт представляват 3.5 милиарда евро. Преди 10 години сумата е била 2.6 млрд., тоест е имало увеличение от над 35%. В същото време обаче разходите им миналата година са били 51 милиарда. Те са се увеличили почти двойно за 10 години – с 90%. Това означава, че едва 7% от разходите се покриват със субсидии от бюджета. Разликата идва от дарения, еврофондове и финансиране от религиозни организации.

Разбивката по типове разходи показва, че 66% отиват за дневни занимални и градини. Тези са в помощ на семейства, които не могат да си позволят да работят иначе заради острият недостиг на градини в Германия. 24.7% отиват за защитени домове, където се предлага убежище на жени и деца в риск. Те не участват в извеждането на деца от семействата, също както в България, но подпомагат социалните, когато някой потърси защита.

Всички тези данни ще намерите в базата на DeStatis с кодове 22542-0001, 22522-0003, 12411-0005, 12211-0604, 22551-0001 и 22551-0002.

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/hpv-vaksina/

10 години след началото на имунизационната програма срещу ЧПВ в Шотландия виждаме предварителните резултати. Сред първите имунизирани момичета, които днес са вече на 25, случаите на среднотежка и тежка цервикална дисплазия са намалели с 88%. Това е предраково състояние, което често се развива в рак на шийката на матката на по-късна възраст. Сравнението горе е спрямо момичета от същата възрастова група 8 години по-рано, които тогава не са били ваксинирани.

Покритието на ваксината довело до това намаление е било 90% сред момичета на 13 години и 65% при по-възрастните момичета. Забелязвало се и намаление на случаите на предракови образувания дори при неваксинирани момичета, тъй като при това ниво на имунизация общата заболеваемост е намаляла – т.н. обществен или стаден имунитет. Това повтаря наблюденията в Австралия, които са вече на път да почти да елиминират ЧПВ сред младите.

За сравнение, в България през 2013 и 2014-та година, когато започва програмата, покритието на ЧПВ ваксината е съответно 24% и 19%. През следващите години пада до 2.7% и 0.7% заради силната антивакс кампания, която виждаме до ден днешен. Резултатът е, че все още всеки ден умира по една българка от рак на шийката на матката и има тенденция на увеличение.

Забележете, че ваксината използвана тогава в Шотландия е само за двата основни щама – 16 и 18. Същата както в България. Да, ваксината не е „срещу рак“, а предотвратява с висока ефективност „само“ два от стотиците щамове на ЧПВ. Те обаче са отговорни за над 75% от новообразуванията конкретно при шийката на матката и в държавите приложили програми и успешно преборили се с антивакс истерията се вижда вече десетократно намаление на опасните случаи сред младите. Показани са и като безопасни и са оборени с реални данни всички твърдения, че водели до МС и автоимунни заболявания.

Новите ваксини с 4 и 6 щама дават дори по-добри резултати, включително при момчетата, където случаите на рак на меките тъкани не са също сериозен, но често подценяван проблем. От тази година в Шотландия вече се поставят и на момчетата и виждаме подобни мерки във все повече държави. От скоро последните използват и 4-валентната ваксина.

У нас едни хора уж се борят срещу стратегии и ваксини. Уж децата пазели, а всъщност ги обричат на 10 пъти по-голям риск от определени видове от рак и други предотвратими болести. Същите пускат конспиративни теории, че имало превенция срещу рака, но се криел. Виждаме, че има всъщност, поне отчасти и става ясно кой всъщност пречи на хората да се предпазят.

Изследването може да свалите тук или в журнала. Кратко описание има и в тази статия. Може да разгледате и националната стратегия 2017-2020, която описва проблемите и какво смята да прави Министерство на здравеопазването по въпроса. Целите им са красноречиви: „Възходяща тенденция в постигнатия ваксинален обхват“. Т.е. носене по течението.

За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/

През февруари пуснах статия, в която се оборих твърдение в Труд, че на AirSofia не може да се вярва. В нея казвах, че да, измерванията не отговарят на тези на ИАОС и има недостатъци в по-евтината апаратура и поставянето ѝ, но сайтът е важен и достатъчно точен инструмент за целите, за които се използва. Именно на работата на всички тези доброволци се дължи фактът, че сега темата за въздуха е поставена така на дневен ред за разлика от допреди 4 години.

В този текст написах, че измерванията на станциите от мрежата на LuftDaten, от която е част AirSofia, се разминават с 5% от тези на агенцията. В последствие ме питаха за това число, което ме накара да се замисля. Бях цитирал сравнение, което направихме в началото на проекта. Тогава станциите бяха малко, също както и извадката. Това само по себе си не беше качествено сравнение – поне не достатъчно за стандартите, към които се опитвам да се придържам.

Затова започнах да събирам данни от станциите и да правя по-добър алгоритъм за сравнение. Първият прототип показах на среща на Заедно в час в Берлин в края на март, където говорих за отворени данни и как да ги използваме. Тогава още използвах данните за 2018-та. После реших да изчакам да мине зимата и да направя сравнението за месеците около Нова година.

В следващите седмици се връщах към анализа ми, добавях данни, поправях грешки, пробвах с отстояния, изчистване на пикови стойности и прочие. Често нямах време и малко по малко се видя, че има риск този анализ да последва пътя на данните за санкциите за пушене и тези за жертвите от войните ни – все числа, които съм събрал, но така и не съм публикувал в разбираем вид.

С началото на този сезон постовете за класации на градове, маски и поредните извинения на Фандъкова ме върнаха към темата. Все още не съм доволен от резултата, но ако не го пусна сега – надали ще види бял свят. Не знам дали ще се получи, но да видим. Цялата таблица с формулите ще добавя под статията в следващите дни, когато успея да я оформя в по-четим вид.

Изводите

Основният проблем с числото, което съм посочил, е до какво точно се отнася. 5% разминаване в какво? Затова разгледах различни аспекти от данните и статистиката – абсолютни стойности, средни по часове и дни, индикация за проблем с въздуха и колко пъти над нормата е.

Накратко:

  • В 94.2% от случаите AirSofia и ИАОС показват еднакво дали през деня замърсяването е надвишило лимита и в колко пъти. Т.е. разминаване с 5.8%.
  • В 91.3% от случаите показват еднакво дали в същия час е надвишен лимита и в колко пъти
  • В 81% от случаите среднодневната разлика между двете е под 20 µg/m3, а ако сравняваме час по час – 90.5%.
  • Ако вземем само дните с до 70% влажност, 96.5% от случаите познават колко пъти е надвишил лимита и в 90% от случаите разликата е под µg/m3.
  • Средната абсолютна разлика в отчитането е 7 µg/m3 по дни и 9.7 – по часове.
  • Най-малко разминаване има между станциите в Надежда и Дружба.

Методология

Данните покриват периода юли 2017 до юни 2018. Тези на ИАОС съм тегля още от началото на 2016-та, а тези за станциите на AirSofia съм взел вече обработени от AirTube, който определено препоръчвам. В последните данни липсват две седмици, както виждате на графиките долу, но са във време с ниско замърсяване. За осредняване на данните и лимитите използвам методологията на ИАОС и ЕК.

За сравнението избирам станции на AirSofia, които са на по-малко от 500 м. от тези на ИАОС. Тук виждате карта кои са точно. Вдясно може а сменят филтри за избраните станции. В крайния резултат за София използвам средни стойности между всички.

Пробвах с един и 1.5 километра, но вариацията стана твърде голяма. Резултатите бяха близки, но смятам, че по-малък кръг ги прави по-значими. Средната стойност между избраните изчислявах като давах по-голяма тежест на по-близките като квадрат от отстоянието.

Това, което не направих е да изчистя пиковите стойности в оригиналните данни. 95-ти и дори 99-ти квентил щяха да свършат добра работа. Така щях да изключа случайни моментни пикове. Нямах време да обработя обаче изходните данни и затова използвах наготово тези на AirTube. Ефектът от това е понижаване на оценката за точност.

Тъй като по спецификация сензорите в т.н. „частни станции“ следва да работят до 70% влажност, направих отделна оценка на база само дните отговарящи на този критерий. Също така махнах всички измервания над 1000 µg/m3, колкото е лимита на сензора. Тези условия не означават непременно, че данните са грешни, а че производителят не гарантира за предвидената точност от 10%. В този индекс значителна част от измерванията отпаднаха – до 80% в някои дни.

Сравнение

Когато сравним измерванията между ИАОС и AirSofia като процент, виждаме, че се движат между 20 и 40%. Това, в известен смисъл, е измамно, тъй като дори разлика от 5 µg/m3 в ден с ниско замърсяване може да е 50%. Все пак дава представа за разминаванията. Виждаме и по-малко разминаване в изчистените стоности. Пиковете там се дължат до голяма степен на дни с малко останали данни.

Тъй като данните са доста обширни, а горните графики не особено преглежни, не намерих друг начин да ги представя, освен като календар. Обозначил съм седмиците от годината и дните. В сиво са маркирани липсващите данни.

Това, например, е разликата в проценти между ИАОС и AirSofia. По-тъмно червено показва по-голяма разлика. Средното отклонение е 21%.

Когато използваме изчистените данни (под 70% влажност), получаваме тези разлики в проценти. Това, всъщност са горните графики, но като календар. Туук средното отклонение намалява до 14.5%.

Тук отново е показано в кои дни от годината са „отпаднали“ най-много данни заради влажност над 70% и отчитане над 1000. Средно 34.2% от измерванията.

Макар да не е особено полезна за сравнение, тази графика е интересна да покаже измеренията на проблема през зимата. Показва измерените нива от всички станции за всеки час от измерения период. Вижда се ясно, че както ИАОС, така и „частните“ станции са единодушни, че проблемът е огромен независимо каква скала се използва или колко е червена картата.

Дискусия

Проблемът с което и да е такова сравнение е, че няма правилен подход или отговор. Дори с условностите, които съм посочил горе, има няколко начина да се обработят данните, които биха довели до близки, но различни резултати. Отчасти това беше причината да отлагам толкова време публикуването на тези числа – пробвах доста подходи и търсех този, който дава най-смислен резултат.

Истината е, че частните и сертифицираните станции не могат да дават еднакви резултати и причините бяха обсъждани многократно навсякъде.

Първата, разбира се, е технологията. Евтините станции имат висок праг на грешка (10%) и проблем с влажността (<70%). Дори да се използва по-добър сензор от този вид, пак мъглата изкривява резултатите, тъй като бива засичана като прах. Има методи за намаляване на този ефект, но те или оскъпяват и усложняват отделната станция и я правят нерентабилна, или не дават достатъчно добри резултати.

Втората е средата, в която се поставят. Тези на ИАОС отговарят на изисквания за отстояние, класификация и прочие. Умишлено не се слагат директно до източници на замърсяване, защото целта им е да отчитат фоновото замърсяване. В този смисъл тези на AirSofia показват много повече какво дишаме в домовете си. Това може да е както въпросното фоново замърсяване, така и отопление на съседни сгради или жилища, горене на боклук, барбекю наблизо, коли под прозореца и дори вятър вдигащ прах от ерозирала почва и мръсната фасада. Те обаче страдат много повече от инцидентни пикове, които се трупат и изкривяват данните.

Третата е поддръжката. Докато ИАОС чисти и поддържа станциите си, при частните това е рядкост. Някои сензори имат режим на почистване, но пак с времето се натрупва прах и точността намалява. Аз самият не съм чистил дори веднъж моята станция, а трябва. Спорно е, всъщност, доколко това е проблем. AQICN, колкото и критика да отнасят от мен за данните и представянето си, правят доста такива експерименти и бяха показали, че нечистенето добавя още 5-6% неточност на данните.

Взимайки всички тези фактори ще видим, че дори две частни станции поставени в непосредствена близост една до друга няма да отчетат еднакви резултати. Именно това е основата на отказа на ИАОС да използва станциите на AirSofia за анализите си. По мое мнение са прави. Докато техните отговарят на ясно зададените критерии на ЕК, частните станции дават добра представа за топологията на замърсяването. В този анализ използвам данните от само 29-те най-близо до тези на агенцията, а в София има вече стотици.

Друг важен аспект от данните е не само качеството им, но и представянето. Числата са си числа, но малко хора могат да ги осмислят. Затова практически всички сайтове и приложения опират до цветови скали и сравнения. Те, разбира се, са различни по цветове, нива и дори смисъл. Това не пречи на много да ги снимат и цитират.

Тук съм направил кратко сравнение. До преди няколко месеца AirSofia използваше същата гама като AirTube, но намалиха границите на проблемни и опасни стойности. Тези на европейския индекс пък са далеч по-високи поне цветово. При AQICN и AirVisual пък говорим за индекс според EPA сандарта, който взима предвид 6 замърсителя. При праховото замърсяване се взимат среднодневни стойности. Затова скалите изглеждат така.

Натиснете за по-голяма снимка.

AirVisual, впрочем, е сайта, който много споделят заради класацията по градове. Там София излиза все в топ 10. Тези дни някои се усетиха, че е заради мистериозна станция във Васил Левски, която дава нереалистични стойности – такива в пъти над тези на ИАОС и AirSofia. На този етап май никой няма представа каква е станцията. Доколкото знам, черпят данни от AQICN заедно с индекса и методологията. Последните също не дават да се разбере как получават данните си и съм хващал значителни разминавания. Но тази станция не е от тях явно.

Възприятието е силно нещо. Цветовете по карти и графики са само част от нещата, които ни влияят. Несъмнено въздухът е много мръсен и почти нищо не се прави от общината по въпроса. Вярно е също така, че има леко стабилно намаление на замърсяването. Трудно е да се каже дали вина за това има вариации в местния климат между годините, промяна в движението и типа коли на столицата или малкото мерки приложени преди години. Вероятно е комбинация от всички тези. Във всеки случай твърдението, че сега е най-зле просто не е вярно.

Също не е вярно, че София е единствената с такъв проблем. Всъщност повечето големи градове са със завишено замърсяване. Това важи дори за градовете в планината. Макар източниците на замърсяване да са подобни, решенията навярно не са. Всеки град има свои особености и следва да се работи и анализира всеки поотделно. Сега всички се фокусираме върху София, заради ефектните снимки от инверсията и прочие. А не трябва. При това дори не сме започнали да говорим за замърсяването с азотен диоксид, който е дори по-опасен и тепърва ще става сериозен проблем у нас.

Кой според вас е следващият най-замърсен град в България?

Явор Колев е прав на думи за изчезналите, но все още липсват дела

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/

Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.

Справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/

Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.



Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

С бърза справка, например, може да видим, че абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, което е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години.

Какви други неща забелязвате в данните?

10 пъти когато Урумов е имал общо с истерията покрай стратегията за децата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/

След скорошните събития на всички стана ясно, че истерията около стратегията за децата е сериозен проблем. Борисов и Дончев обявиха, че са били запознати с проблема, но не стана ясно, защо не са били взимани каквито и да е мерки, включително открита позиция, каквато виждаме чак сега. Дончев сподели и че Александър Урумов – ПР в МО привлечен лично от Каракачанов – е участвал в разпалването на тази истерия. Урумов от своя страна отрече да има нещо общо.

Е, следейки активността му в дори само в основната група на торбаланците, виждаме съвсем друго. Той не само споделя фалшиви новини и разпространява лъжи за практиката на социалните служби и същността на стратегията, но и е един от уважаваните членове на тази групичка.

Преди месец направих анализ на активността на групата и покрай това имам почти всички коментари и кой ги е пускал. Тук съм събрал 10 от дискусиите, в които Урумов е участвал и който не е успял да изтрие. За по-скорошните явно се е сетил, както и отделни коментари от по-старите. Тук съм цитирал два от изтритите.

Вие преценете дали някой му дължи извинение, както сам изисква докато медиите на Пеевски му пригласят.

31 март

1 май

5 май

11 май

15 май

12 юни

(линк) Отдолу съм добавил и няколко по-интересни коментара от тези, които е изтрил.

„Между другото, дойде един емисар да ме сдобрява с този помияр на снимката. И то след това писмо:)Казах му – “като плашите някой с уволнение, първо питайте дали го е страх ”:)И други неща му казах;)Замина си обезкуражен:)“

„“Толерантните” и “дискриминираните”, милите те. Ето какво пишат по адрес на съпротивата срещу техните безумия и срещу хората, които им се противопоставят.Избрани “истанбулски” моменти.“

25 юли

НЗОК и болните деца – 6 месеца бюрокрация

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/

Измина повече от три месеца от статията ми критикуваща НЗОК и работата им по заявленията за лечение на деца. В седмиците след това си разменихме любезности, чиновниците се разбързаха да въвеждат липсващи данни и да придвижват документи, а новите данните показаха само, че нещата са били дори по-зле, отколкото предполагахме.

Минаха почивните юли и август и реших да проверя какво се е променило. Ако трябва да съм честен, струва ми се, че намаляха кампаниите за събиране на пари. Това, разбира се, е строго субективно, защото може просто да са били заравяни в стената ни под тоновете новини за скандали, корупция и пошлост, която ни залива.

Не се чу обаче почти нищо за този аспект на работа на касата. Донякъде това е странно предвид колко шум се вдигна тогава и какви проблеми се видяха, особено покрай смърта на едно дете. От друга страна, както знаем добре, всяка буря у нас идва и отминава, за да даде път на следващата. А следващата беше скандалът с НАП. Явно сега пак чакаме да умре поредното дете, за да се сетим, че има НЗОК и проблемите тлеят в нея.

Данните

За да разбера какво се случва, се обръщам отново към регистъра с данните за лечение на деца. Както описах подробно в последната статия по темата, както и всички предишни, с тези данни има редица проблеми. Анализът тук и графиките са само толкова точни, колкото е въведеното от чиновниците в касата. Това важи както за отбелязване на дейности и дати, така и дали случаите са приключени, оттеглени или неактуални. Презумпцията следва да бъде, че щом на сайта на касата все още пише, че близките следва да гледат именно регистъра за движението по заявленията, то информацията следва да е вярна и навременна. Същото повториха в многобройни прессъобщения.

Все пак, предвид, че регистърът е доста нескопосан и създаден като формат за друг вид процеси и административна структура, доста от информацията бива въвеждана в свободен текст. Всъщност поне половината от датите за одобрени заявления и дейности по тях е именно в полето „коментари“. Затова се наложи да обработя заявленията и да извлека липсващата информация на ръка. Това предполага грешки, но надали колкото намерих в данните, които имаха повече от 3 месеца да оправят.

Предвид тези условности, ето няколко бързи числа:

  • НЗОК има подадени и вписани в регистъра 734 заявления за 6 месеца работа
  • 402 или 54.8% са приключени. От тях всички освен 7 са одобрени.
  • Средното време от подаване до одобрение на заявление е било 36.3 дни
  • Увеличава се времето, което отнема да се вземе становище от експерти – от средно 2.2 дни през 2018-та на 10.3 дни откакто НЗОК пое нещата
  • От „наследените“ от фонда заявления, 146 са били прехвърлени в края на март. 48 от тях са били решени в до края на юли и още толкова – в последните два месеца. Средно е отнело 50 дни да се реши едно такова заявление.

Добрите новини

Нека започнем с нещо положително. След като пуснах статията си и докато НЗОК всякак се опитваше да отрича всичко, чиновниците им трескаво триха записи, въвеждаха и поправяха. За две седмици вече изглежда бяха изчистили нещата, защото добавяха само нови заявления. Тази активност беше ясно различима когато гледаме всички данни в публичния по закон регистър наедно, а не отделни записи, както могат близките.

Сега виждаме, че същото продължава. Тук съм показал този аспект от качеството на работа на чиновниците в касата за тези 6 месеца. В синьо се виждат данните, с които направих първия си анализ на 19-ти юни. Всяка колона показва брой записи по седмица на подаване. В черна точка съм отбелязал именно тази дата. В червено са записите добавени в двете седмици след статията ми. Вижда, че над две трети са добавени със задна дата, често над месец след като са подадени. Това означава, че родителите не са откривали в регистъра входящия номер, за който са чакали решение от над месец.

През юли и август обаче се забелязва, че въвеждат само навременна информация. Има доста промени по стари заявления, но това е защото не са решени все още. Вижда е и доста по-малко приети заявления през август. Може само да спекулираме за причините, но надали е защото децата имат по-малка нужда от скъпоструващо лечение през почивните месеци. Възможно е обаче да е затруднена диагностиката, получаването на офери и прочие през този период заради отпуски у нас и в чуждестранни клиники.

Тук показвам отново колко заявления са били подадени през последните две години към фонда и след това в касата. През март има голям пик, за който получих отговор от касата, че е всъщност пренесени стари заявления от фонда. Вижда се, че има доста подадени през юни и юли, както и че много от тях остават нерешени. От друга страна се вижда, че има много по-малко откази, което е хубаво.

Друго положително нещо е броят решени заявления. Докато в предишната графика показвах колко са подадени през всеки месец, тук показвам колко са били решени за всеки месец през последните две години. Вижда се, че отбелязват доста одобрени решения, особено през юли. Това означва, че по-малко залежават продължително. Също, поне съдейки по този един параметър, изглежда имат капацитет поне да вземат решение по тези случаи.

Лошите новини

Тук обаче има едно голямо „обаче“. Както споменах, регистърът като структура на данните отговаря на други вътрешни процеси. НЗОК след като вземе решение за одобрение, прави препоръка за заповед за одобрение. След заповедта следва заповед за плащане и плащане. В регистъра за повечето „привършени“ случаи може да съдим само по решението с предполжение за одобрение. Макар тези записи да са маркирани като „одобрени“, често липсва индикация дали и кога е пусната документално заповедта и кога всъщност са преведени парите. Това е малък, но важен детайл, защото в малкото случаи, в които това е отбелязвано, се забелязва забавяне от седмици между формалното одобрение и заповедта за превод или самия превод. Това сочи към допълнителни бюрократични проблеми и ненормално бавна комуникация между отдели вътре в самата каса.

Да оставим това настрана и да вземем най-ранната възможна дата, в която родителите са разбирали, че всъщност детето им ще има шанс да живее. Дори тогава нещата не изглеждат добре. Почти нищо не се е променило от май и юни. Все още средно се чака над месец. През август има малко подобрение като са одобрявали заявления подадени средно 36 дни по-рано. Това обаче може да се обясни с малкото взети решения и то предимно в началото на месеца.

В предишната графика виждаме отново голямото време, което се е чакало за становище от експерти. В тази тук съм показал известните дейности извършени по месеци. Отново трябва да предупредя, че не всички дейности отнемат еднакво време – пращането на писмо е сигурно половин час,а взимането на становище – няколко дни. Също така, някои от дейностите са отбелязани само в коментарите. Има страшно много написани писма напред назад, например, за отговор на които се чака с дни и седмици.

Все пак дори само от въведеното в правилните колони виждаме, че се търси много повече мнение на експерти и несравнимо повече се връщат документи към близките на болните деца. Не отбелязват също да търсят епикриза или подходяща болница – съдейки по коментарите, това се прави чрез пращане на писма до близките. Има немалко сигнали от чакащи отговор, които са били карани да събират документи из болници и лекари – нещо, което касата следва да иска по служебен път или да има вече.

Всичко това се води до сериозно забавяне на решенията на касата. Макар да има повече такива в последните няколко месеца, те са изключително бавни. Тук се вижда, че одобреното финансиране в рамките на седмица остава под средното на това по времето на фонда. Същото важи и за решенията в рамките на месец. Затова вече повече от половината заявления вече получават отговор след над месец чакане. По-точно, това са 51.6% от заявленията като през 2018-та фондът е оставят само 17.3% от родителите да чакат толкова много.

Работи се по случая, какво толкова искате?

След статиите ми през юни и разменянето на реплики през медиите, реших да попитам НЗОК какво всъщност правят. Направих го по ЗДОИ през новия портал за целта. Препоръчвам го, впрочем. Получих отговор към края на юли. Отне им доста повече от законовото изискване и не отговориха на всички въпроси, но все пак отговориха нещо.

В отговора си казват, че пикът от заявления през март са прехвърлени автоматично от фонда и подалите заявление не са били натоварени с допълнителна бюрокращина. Такива са били 146 случая и „всички са разгледани“. Както описах преди, това „разглеждане“ не означава, че случаите са получили своето одобрение или че парите са преведени. Означава, че са били погледнати и нещо е свършено по тях. Всъщност, според данните в регистъра им към този момент, само 95 от тези 146 прехвърлени са решени. При това средно е отнело 50 дни са решаването им и то само защото смятаме датата на прехвърляне, а не оригиналната дата на подаване на заявлението към фонда. От тези 95 решени половината са били решени в първите три-четири месеца, а останалите – в последните два.

Казват също, че 279 заявления са били подадени от началото на април до края на юни към касата и всички са били разгледани. Отново „разгледани“ не означава много. Данните в регистъра показват 299 подадени заявления и 207 решени – т.е. около две от всеки три са получили одобрение.

Индикация за това, че „разгледани“ не означава „детето ще получи лечение“, е и друг техен отговор. Казват, че към 19 юли са издали 198 заповеди за одобрение, от които 48 са за заявленията прехвърлени от фонда. С други думи, за почти четири месеца са приключили работа по една трета от „наследените“ заявления и половината от тези подадени директно към тя. От останалите нерешени, 4 са били върнати от ВАС след обжалване на откази, 7 не са били приключени, защото са липсвали документи и две заявления са оттеглени от родителите. С останалите стотина известни към онзи момент не става дума какво се е случило.

Не знаят как се справят

Отговарят , че нормативно срокът за решаване на един случай е 14 дни и комисията имала ежедневни заседания. Известни са им само две жалби за забавени преписки, за едната от които е било установена, че е неоснователна, защото заповедта била издадена в рамките на 13 дни. Отговарят, че срокът от 14 дни се спазва. Това е повече от странно, тъй като според собствения им регистър, дори ако смятаме само записите с правилно попълнена информация, излиза, че решенията отнемат средно над два пъти този срок.

Смут буди и другият им отговор – че не правят анализ на ефективността на работата си и сравнение с тази на фонда за лечение на деца. Като основна причина посочват, че правилникът и начинът на работа е бил различен между фонда и касата. Това е вярно, но не отменя възможността и нуждата за сравнение между най-важният за децата показател – времето от подаването на заявление до положителен отговор стигнал до родителите. За това отговарят, че не е сравнимо, защото изискването за фонда било между 30 и 45 дни, а при фонда – 14 дни. Непонятно ми е какво общо има това с каквото и да е.

Показах ясно горе обаче, че не само може да ги сравним по този показател, а и че значително са увеличили бюрокрацията и времето нужно да се предостави финансиране за критично важни лечения. При това няма индикации за подобрение въпреки критиката към касата, срещите на министерството с пациентски организации и заявките на министъра. Явно именно този изводи са истиснката причина да не правят такъв анализ.

Чакаме следващото обещание

Накрая потвърждават нещо, което беше ясно отдавна – че регистъра е публичен и не съдържа лични данни. Не е ясно обаче защо са спрели лесната възможност да се обследват всички данни и се налага хора като мен с помощта на доброволци да губим толкова време да ги разглеждаме и търсим. За пореден път заявиха, че подготвят изграждането на нов регистър, но индикации за това липсват.

Всичко това води до един извод – касата не е била готова да поеме работата на Фонда за лечение на деца и след първоначален хаос, са заложили на тежко бюрократична процедура, която бави случаите значително повече от преди. Дори след критиката и обществения натиск малко се е променило, а качеството на данните в регистъра, макар и въвеждани вече сравнително навреме, е все още ниско и не позволява прозрачност на процедурите и изискуемата по закон възможност да си съставим мнение за работата им.

Данни за българите в Германия за 2018

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/

Стана традиция да пускам данни за различни аспекти от емиграцията ни. Фокусирам се върху Германия тъй като е страната с най-голямата диаспора. В края на тази статия ще намерите линкове към предишните числа и други теми около българите в чужбина. Добавил съм тук и обновена карта с разпределението на българите по общини за последните 20 години.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 690. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 7700. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигранстките домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6%. 49% от домакинствата с българи има само един работещ. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигранстките домакинства виждаме по-ниски нива – 47.7% и 0.92 души. Сред немските – 34.68% и 0.97. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Границата на бедността в Германия е била 1952 евро за двойка и 1300 за сам човек. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Този цял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis


Още по темата ще намерите в тези статии: