Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgaria-v-sredata-na-nishtoto/

България е като заседнал в плитчина кораб, който не може да бъде изкаран оттам – няма вятър и приливи, няма връзка с пристанищните власти, нито мощни буксири, които да го изтеглят. Няма кой да оцени колко е заседнал, да определи местоположението и условията на дъното, да провери корпуса и пораженията върху плавателния съд и товара му. 

Няма екипаж и пътници, които да искат да останат на такъв кораб, където ги чака несигурно бъдеще и сигурна смърт. Икономическата миграция и демографската криза си имат своите „кръстници“ – политиците. Развитието на България е парализирано именно от тях.

Пораженията на политическата непригодност

Задълбочаването на политическата криза блокира държавата. Постоянните избори и смяна на правителства – в момента управлява седмото за три години – създават усещане за застой наред с невъзможността да се установи последователност в управлението и дългосрочна визия. 

Партиите са неспособни да постигнат консенсус по ключови въпроси и това е не просто обезсърчаващо, а пагубно за хиляди българи. Жертва на управленската непригодност стана и Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България, освен че единствена в ЕС е получила само един транш от общо четири плащания, отново единствена не е предала главата за енергетиката – REPowerEU, въпреки трикратното настояване от страна на Европейската комисия. 

Ако го беше направила до края на декември 2023 г., щеше да получи 20% авансово плащане от втория транш по ПВУ в размер на 653 млн. евро. Искането за второто плащане е изпратено преди половин година, но все още е на етап оценка. Сега Министерството на финансите спешно събира проекти за подобряване на енергийната ефективност, въвеждане на транспорт с нулеви емисии, намаляване на въглеродния отпечатък, справяне с енергийната бедност и др.

В ПВУ е големият шанс за България, тъй като тези 4,4 млрд. евро се отпускат срещу реформи и така държавата би могла да извърши трансформация – икономическа, социална, енергийна, но е застрашена от загубата им. 

За тази опасност предупреди Илияна Цанова, заместник генерален директор на направление „Бюджет“ в Европейската комисия, в интервю за БНР. 

Остават още 2 години срок, в който България може да инвестира 9 млрд. лв. по ПВУ, който ресурс е ключов за модернизацията на българската икономика за превключване на много по-висока скорост. И рискът тези пари да бъдат загубени е много сериозен, защото единственото плащане е направено през декември 2022 г.

А до 2026 г. всички проекти по ПВУ трябва да са готови и разходите – верифицирани. Но за да се стигне до този етап, България трябва да получи средствата, а за да ги получи – да свърши несвършеното от 49-тия парламент. 

Ако тези законопроекти не бъдат приети, ще бъде намалено второто плащане и тази сума няма да се възстанови, дори и да бъдат гласувани по-късно: 

• приемане на второ четене на закона за личния фалит;
• промени в закона за защита на подаващите сигнали, за да се включат в него и сигналите отпреди 2021 г.;
• процедурни правила за избор на членове на Антикорупционната комисия; 
• одобрение от Народното събрание на актуализираната пътна карта на България за климатична неутралност;
• промени в Закона за съдебната власт, чрез който да се даде възможност на ВСС и на Висшия прокурорски съвет да променят етичните кодекси на съдиите и на прокурорите. 

Освен втория транш България не е получила нито едно евро от Фонда за справедлив преход. Tериториалните планове на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил, които очакват общо 1,2 млрд. евро, са одобрени. Но държавата не е представила график за затваряне на въглищните централи, освен крайната дата 2038 г., а ЕК настоява да го види в пътната карта за климатична неутралност. С отлагането на либерализацията на електроенергийния пазар политиците оставиха на изкуствено дишане за една година тецовете и мините, но това не решава генералния проблем с поминъка на хората после, а също и с бъдещето на трите региона. 

Скъпият (заради високите цени на въглеродните емисии) ток от въглища се купува все по-малко и най-вероятно централите ще спрат преди 2038 г. Заради страха си от яростни протести политиците така и не вземат очакваното от тях крайно решение какво ще стане с въглищата. И вместо на реализъм го удрят на популизъм или бягство от темата.

Политическата криза, чиито последствия са непрекъсната смяна на администрацията и управленска немощ, сериозно забавя и усвояването на европейските фондове. Едва 4,6% от средствата, които ЕС дава на България чрез еврофондовете за периода 2021–2027 г., са усвоени, съобщи в Народното събрание служебната финансова министърка Людмила Петкова. От общо 12,9 млрд. евро са усвоени едва 616 млн. евро към средата на програмния период. 

Къде отива стратегическата цел?

Засядането на държавата в плитчините на политическата криза блокира и икономиката. Нестабилността намали и привлекателността на България за чуждестранните инвеститори (наред с края на мантрата за ниските заплати), а също доведе и до забавяне на икономическия растеж. За 2023 г. икономиката нарасна с 1,8% – най-ниският резултат от 2014 г. насам, когато се срина Корпоративна търговска банка. България губи своята конкурентоспособност в регионален и глобален мащаб поради икономически проблеми и липса на стратегически инвестиции.

Но най-голямата жертва на политическата непригодност стана пътят към еврото. Страната ни изпусна възможността да се присъедини на 1 януари 2025. Според конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ) причината е в неизпълнение на един-единствен от четирите критерия – за инфлацията. Тя остава по-висока от допустимата за еврозоната референтна стойност – да не надвишава с повече от 1,5% средногодишната в трите държави с най-ниска инфлация.

Поскъпването е резултат от фискална експанзия според гуверньора на БНБ Димитър Радев, но също и от кредитна, която БНБ не смята за нужно да регулира. Има обаче и друго, което посочва само ЕЦБ – проблемът с поставянето на България през октомври 2023 г. в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари. Следващият доклад, на който се разчита да извади България от компрометиращия списък, е през есента на 2025 г. 

Въпреки спирачките за еврото депутати от разпадналата се сглобка – ГЕРБ, ДПС и ПП–ДБ, защитиха възможността да имаме решение за присъединяване към еврозоната в средата на 2025-та, за да приемем единната валута от 1 януари 2026 г.

Особено настъпателен беше заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев.

Ние предварително знаехме, че юнският доклад ще бъде негативен по отношение на инфлацията, тъй като това е процес, който не може да бъде коригиран в рамките на няколко месеца или на половин година. През септември-октомври ще има ъпдейтване на този доклад и тогава ние ще сме покрили критерия, и лошата новина за вас е, че България ще получи решение за въвеждане на еврото догодина юни и ще го въведе на 1 януари 2026 г. 

Но това съвсем не е сигурно. Най-големият оптимист се оказа гуверньорът на БНБ Димитър Радев, който в интервю за БТА заяви, че България би могла да въведе еврото и догодина при „намаляване на фискалната експанзия и намаляване на бюджетния дефицит през настоящата година с около 1% от БВП“, както и при „проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие“.

Все още не е известно какво правителство ще се състави, но едно е сигурно – и да го има, устойчивост и дълъг хоризонт няма да са неговите характеристики. А БНБ не за първи път препоръчва по-нисък дефицит. Направи го още докато се обсъждаше в парламента бюджет 2024, където заложеният касов дефицит е 5,9 млрд. лв., или 3% от БВП. След мисията си през март за понижение на дефицита с 1% настоя и МВФ, както и за реформи за повишаване на приходите и като цяло за разумна фискална политика. 

Но дори и в най-добрата за България хипотеза, в която извънредните конвергентни доклади са положителни, а решението за еврозоната бъде обявено в средата на 2025 г., за да се присъединим шест месеца по-късно, има рискове. През това време партии като БСП, „Възраждане“, „Величие“, ИТН, не без помощта на президентската институция и руските хибридни атаки, ще правят всичко по силите си, за да попречат на този процес. Политическа нестабилност, подсилена с краен популизъм, е една от рецептите, а мнозинство, което да ѝ се противопостави, няма.

Засега България остава в средата на нищото. И екипажът е негоден да я помръдне.