Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/bulgariaads/

Всички забелязваме колко много реклама – най-вече такава на хазарт – има по улиците и пътищата на страната, по билбордове, фасади, покриви и какво ли не. Наскоро реших да науча повече как се получава така. Разгледах първо положението в София и създадох инструмент, с който всеки може да провери какви разрешения за реклама има около него и да подаде сигнал, ако вижда нередности. Аналогичен проблем има във всички български градове, но там липсват документи и данни, които да позволят такава прозрачност.

Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.

Практически всички са незаконни

Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.

Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.

Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.

Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.

Състояние и обезопасяване

В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.

102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.

12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.

Ключовата 2027-ма

Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.

От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.

Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.

Собственост

От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.

Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.

Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.

Десетки пъти повече билбордове

В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.

Общата дължина на тези пространства е 62504 км. В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради 125 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.

Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 3% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и дори да стигнем до 10% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.

Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.

Методология

Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.

Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.

Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.

Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.

Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.

Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Ще обновя тази статия като успея да ги добавя така, че да е разбираемо.

Представяне на данните

Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.

При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.

Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.

Картата може да разгледате тук или да я отворите на цял екран.

Следващи стъпки

Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.

Както обещах преди седмица, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.

Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.

Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля забрана на рекламата на хазарт в градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.

По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.

Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.