Tag Archives: предизборна кампания

Коалиция „Кърпикожух“ след 27 октомври

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiya-kurpikozhuh-sled-27-oktomvri/

Коалиция „Кърпикожух“ след 27 октомври

Какво, ако след изборите на 27 октомври политическите сили ни изненадат с едно коалиционно правителство? Досущ като кърпикожуха, който се появява директно от земята наесен, когато растенията съхнат и природата замира. Напоследък прокарват такива, макар и твърде плахи надежди – че редовно правителство е възможно. Кърпикожухът цъфти без листа, също както едно коалиционно правителство ще бъде уязвимо, лишено от особено устойчива подкрепа, но все пак е някаква надежда за излизане от политическото безплодие. 

Оптимист за редовно правителство се оказа бившият премиер Иван Костов: 

В момента има много възможности да се направи правителство тази есен… Има възможност дори за двупартийна коалиция, много възможности за трипартийна. Така че аз се учудвам на тези анализатори, които казват, че непременно трябва да се отиде на следващи избори, че не можело да се състави правителство, че трябва с четири партии.

Без съвпадения (за ДПС). И не само

Редовно правителство обещават и две от формациите, поставяни от социолозите на предните места – ГЕРБ и ПП–ДБ, но нямат съвпадения във възгледите си за неговия формат. ПП–ДБ продължават да лансират формулата за „равноотдалечения премиер“, която смятат за пенкилер. ГЕРБ залагат на партийните фигури, дори на лидерите, за да е ясно кой носи политическата отговорност. 

ПП–ДБ дават сигнали, че са готови да работят с ДПС на Доган, известно под името Алианс за права и свободи (АПС). Според близкия до Пеевски сайт 24rodopi.bg ПП–ДБ, които имат право на двама членове в СИК, ще дадат по едно място на АПС за 168-те секции в Турция. Освен това коалицията получи подкрепа от фракцията на Доган, за да пита Конституционния съд дали този Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат, може да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища. Поводът е откриването на процедурата за избор на главен прокурор и единствената номинация – на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Подкрепа обещаха и от „Има такъв народ“, тъй като Тошко Йорданов не намира такъв избор за морален:

Доколкото разбрах, ще се събират подписи за питане до Конституционния съд и естествено, че ще подкрепим едно такова искане, защото този избор по този начин може и да е законен, но не сме сигурни, че е морален. Твърде много членове във ВСС са с изтекъл мандат, така че ще подкрепим това искане.

В ГЕРБ обаче смятат, че кадровиците на съдебната система са напълно в правото си да вземат това решение. (А и в крайна сметка вината е на парламента, че не успя да избере 11-те членове на ВСС от политическата квота.) За разлика от ПП–ДБ, които обявиха за неприемливи партньори ДПС на Пеевски и „Възраждане“, ГЕРБ пази дистанция от свирепия конфликт между двата клана в Движението. По-рано тази есен, през септември, Росен Желязков заяви по БНТ, че партията няма да прави коалиция с нито един от двата лагера: 

Ние с ДПС, като не говорим за едно или друго ДПС, няма да влизаме в коалиция.

Всъщност включването на която и да е част от ДПС в бъдещо управление автоматично би внесло нестабилност – заради усилията да бъде подкопано от другата фракция с постоянната битка за надмощие. А в случай че този участник се окаже „ДПС – Ново начало“, означава господстващо положение за Пеевски, по-значимо от ролята му в сглобката. Наред с това ще се отвори и фронт откъм „Дондуков“ 2 заради враждата с олигарха и това противопоставяне съвсем не е от полза за стабилността на евентуален кабинет.

„Виновен-невиновен, има съдебна система, която да реши.“ Така пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира шумния арест на близкия до Доган депутат Джейхан Ибрямов, който е и водач на листата на АПС в 23-ти МИР – Шумен. Ибрямов беше арестуван на 2 октомври на паркинг в София със 100 000 лв. белязани пари и обвинен в търговия с влияние с цел уреждане на обществени поръчки в Министерството на отбраната. Той остава за постоянно под стража, а Mediapool.bg разкри, че основният свидетел по делото срещу Ибрямов (подсъдим по дело за данъчни измами), твърдял в показанията си, че Доган искал да убива Пеевски. Позната схема от началото на разгрома на КТБ, когато също имаше „опит за убийство на Пеевски“. За въпросния опит така и не се намериха доказателства.

„Когато Делян Пеевски напусне ДПС, те ще станат нормална партия, с която ще може да се разговаря, сега няма кой „добър ден“ да им каже“, беше заявил по Нова телевизия през юни 2015 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време премиер за втори път. Готов ли е да го повтори, или не иска да му се припомня?

Узряха (ли)

На пръв поглед изглежда, че всеки от политическите играчи поставя свои неизпълними условия за бъдещо управление, а олигархът Пеевски и институционалното му надмощие не са единствената червена линия.   

Но въпреки това се наблюдава известно смекчаване на реториката помежду им, което създава по-благоприятна среда за евентуални преговори. Изглежда, повечето са осъзнали, че нестабилността вреди както на техните позиции, така и на държавата като цяло, и са по-склонни на компромиси. Заради предизборната кампания ПП–ДБ и ГЕРБ поддържат известно ниво на конфронтация с помощта на атаките на отделни депутати от ГЕРБ срещу лидерите на „Продължаваме промяната“ (не и на „Демократична България“). Но границата едва ли ще бъде премината. 

Ако все пак се получи коалиционна спойка, следващият сблъсък ще е бюджетът за 2025 г., който вече се очертава с плашещ дефицит. Служебната министърка Людмила Петкова, взела поука от предшественичката си Росица Велкова, обещава само, че дупката в бюджета ще бъде свита до разрешените за кандидатите за еврозоната 3%. Но предвид заложените за догодина огромни разходи за повишения на заплати на военни, полицаи и чиновници и за инвестиционната програма на общините това изглежда непосилна задача. Защото парламентарният популизъм, прекрояващ всеки бюджет, включва и обещанието на партиите да не вдигат данъците.

А за 2025 г. отново е заложено повишение на минималната работна заплата с 15,4% на 1077 лв., след като тази година се повиши с 19,6% до 933 лв. Това означава автоматично повишение на заплати в публичния, а и в частния сектор, както и фалити на фирми. За реформи в държавната администрация, където щатът се раздува от година на година, и дума не се отваря, нито за възможност чиновниците да плащат поне част от осигуровките си, които сега са грижа на данъкоплатците.

Анализът на Министерството на финансите показва, че при действащото законодателство приходите в бюджета за 2025 г. ще се увеличат с 6,2 млрд. лв., а разходите – с 18,1 млрд. лв. спрямо одобрените в тазгодишния. Така че или трябва да се режат разходи, или да се вдигат приходи, в противен случай България ще се отдалечи още от еврозоната – макар да има шансове за 2025 г. Досега държавата ни не изпълняваше критерия за ценова стабилност заради високата инфлация. И тъкмо поскъпването започна леко да се охлажда, и се задава проблем откъм прекомерните разходи. В партийните програми на ГЕРБ и ПП–ДБ въвеждането на еврото е цел, макар и да не е фиксирана точната година.

Партиите отдавна изчерпаха възможностите си за маневриране и политически трикове, втръснали на избирателите. Никой обаче не знае докъде ще стигне Пеевски.

Кой бърка в джигера*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-burka-v-djigera/

Кой бърка в джигера*

Когато един санкциониран за корупция олигарх прочиства една парламентарна република от корупция, това е цинизъм. Главно обаче е признак за подчинена държава и конфликт на интереси. Не на последно място е и репутационно ребрандиране. Все едно наркобосът Пабло Ескобар да се бори срещу наркокартелите в Колумбия. 

В последните седмици Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която де юре няма нищо общо с лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, подпомогната от прокуратурата, МВР и ДАНС, се активизира срещу високопоставени политици и бизнесмени. Общият знаменател, под който могат да бъдат поставени мишените, е близостта и свързаността им с почетния председател на ДПС Ахмед Доган – съперника на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски и негов ментор. Приближените на Доган са конкуренция на „Ново начало“ за гласовете на българските мюсюлмани, тъй като принадлежат към Алианса за права и свободи (АПС) – другата част от ДПС, която се бори на изборите на 27 октомври на същия терен. 

Единната доскоро партия се разцепи на два лагера, всеки от които обвинява другия в преяждане с власт и нечестно забогатяване. Но само единият държи „бухалките“ – лагерът на Пеевски. Депутати от ПП–ДБ публично определиха Антон Славчев, шеф и на КПК, и на Комисията за конфискуване на незаконно придобитото имущество, като „лична бухалка на Пеевски“. От свършеното досега няма съмнение и отпада необходимостта от доказателства. Ако Доган беше инструментът за разпределяне на порциите, Пеевски е инструментът, който задвижва държавната машина за репресиране на политически противници. 

Бухалките

Силата на бухалките изпита първо самият Доган, останал без ТЕЦ – Варна и без дом, тъй като бе принуден да напусне обитаваните от него луксозни резиденции в столичния квартал „Бояна“ и парк „Росенец“. Близкият до Доган бизнесмен Румен Гайтански – Вълка пък бе арестуван заради необезпечен кредит от 150 млн. лв., отпуснат на свързана с него фирма през 2019 г., по време на третия мандат на ГЕРБ, от държавната Българска банка за развитие. 

Не бяха пропуснати кметове, останали верни на „автентичното ДПС“, както се самоопределя фракцията на Доган. Бившият вече кмет на Омуртаг Ешреф Ешрефов беше ударен още през февруари с показен арест, обвинен за участие в организирана престъпна група, свален от кметския пост, а наскоро Варненският апелативен съд отмени паричната му гаранция и потвърди оставането му под домашен арест. Последваха удари по варненската организация на ДПС. Филиз Хюсменова подаде оставка като депутатка от ДПС, избрана от Варна, а КПК започна разследване срещу бившия областен председател на ДПС Сали Табаков заради сделка за училищни автобуси, продадени на МОН. От дома му бяха иззети пари и злато за над 2 млн. лв. Софийската градска прокуратура го обвини и за пране на пари, но Апелативният съд в София отхвърли всички твърдения на обвинението.

Не закъсняха наказателните мерки и срещу кмета на Минерални бани четвърти мандат Мюмюн Искендер, единствения общински кмет в Хасковска област, заявил открито подкрепа за Доган. (Кметовете на Стамболово и Маджарово са в „Ново начало“.) На 20 септември Искендер беше арестуван заедно със сина си и общински служител заради разследване за злоупотреба с европейски средства от фонд „Земеделие“ при изграждане на къщи за гости, собственост на двете му деца. Хасковският окръжен съд го пусна вчера с мярка за неотклонение домашен арест, а активисти на ДПС (чудо невиждано!) издигнаха плакати с надпис „КОЙ“ и лика на Пеевски.

През цялото това време сайтове, близки до Пеевски, бълват ежедневно скандални публикации и компромати за тези лица и дори дават „изпреварваща“ информация. Мишена от дълго време е един от приближените на Доган – водачът на листата на АПС в 30-ти МИР – Шумен и депутат от 50-тия парламент Джейхан Ибрямов, израснал в ДПС, където по-рано бе и заместник-председател на младежката организация. Съпругата му Биршен беше секретарка на Доган в продължение на 15 години. Преди месец името му беше замесено в престъпна схема – кухи фирми, фалшиви обороти и укриване на данъци, тъй като се оказа, че ползвал джип, иззет при акцията на ГДБОП и НАП срещу заподозрените. А преди два дни Ибрямов беше арестуван на паркинг в София при получаване на белязани 100 000 лв. и задържан за 72 часа. Оказва се, че един от обвинените по тази схема му предал сумата. (Как е бил привлечен от прокуратурата да „съдейства“, за да стане защитен свидетел, не е известно – засега.)

Но във Facebook BIRD даде двe интересни интерпретации.

 1. М. е въртял корупционен бизнес от следствения арест, като е уреждал нещо в Министерството на отбраната, което не му се е получавало, та е събрал едни 100 000, измъкнал се е от ареста и ги е дал на Ибрямов на паркинг на Кауфланд, за да уреди той бакиите в МО. Доблестните агенти на КПК обаче прихванали неговите планове, белязали парите и проследили всичко със СРС. 
2. Арестантът е склонил пред агентите на КПК да облекчи съдбата си като се пише кошаревски свидетел и занесе едни белязани пари на Ибрямов на паркинг на Кауфланд.
Но и в двата случая е странно, че Джейхан Ибрямов не си е задал въпроса: „Аджеба, за тоя Миро медиите нали писаха, че е в ареста?“

Първоначалните „информации“ бяха, че депутатът е арестуван по подозрения в купуване на гласове. Но по-късно стана ясно, че е за търговия с влияние. Според прокуратурата на 25 септември Ибрямов поискал 200 000 лв. от лицето М.Т., за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от Министерството на отбраната във връзка със службата им, за което имало и записи, направени със специални разузнавателни средства. ЦИК единодушно и мълчаливо – с 13 гласа от 13 присъствали, взе решение да снеме имунитета му, направи го и председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ) – решение, взето само за час, тъй като Джейхан Ибрямов има имунитет и като кандидат-депутат от АПС, и като действащ депутат от 50-тия парламент. Произнасянето на двете институции се наложи, тъй като съгласно промените в Конституцията Народното събрание остава действащо до изборите на 27 октомври и Ибрямов е и депутат от 50-тото НС.

А Биршен Ибрямова започва гладна стачка.

Съпругът ми продължава да бъде задържан, свален му е имунитетът и ще бъде задържан за още 72 часа. И затова аз като съпруга на Джейхан Ибрямов, като майка на двете ни деца, като дълг към моите родители обявявам гладна стачка до освобождаването на моя съпруг, която започва след малко пред Народното събрание, всъщност в „Триъгълника на единовластието“. Единовластието, защото господин Пеевски е човекът, който решава човешките съдби на всички ни.

Алиансът за права и свободи пък поиска изборите да бъдат отложени, докато ситуацията не се нормализира, и заплаши с протести. А Джевдет Чакъров поиска от президента Радев да обсъди този въпрос на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност – самият той не може да присъства, тъй като председател на парламентарната група е Пеевски. Но държавният глава не промълви и дума по тази тема след края на заседанието.

Контролирани репресии

Тази вълна от контролирани институционални репресии прилича на борба с корупцията, но само на пръв поглед. Допреди четири месеца двата лагера бяха едно и къщите за гости на Искендер и сделките на членове на ДПС не впечатляваха правоохранителните органи в България. 

От Алианса за права и свободи още преди две седмици заявиха, че държавните институции се използват за всяване на страх и психоза. Публично заявиха и че са се обърнали към служебния премиер Димитър Главчев и един от примерите е бил с областния управител на Хасково, който „неприкрито работи за коалицията ДПС – Ново начало. А Джевдет Чакъров призова институциите да поемат функциите си и да се спазват нормите на „правовата държава“. 

Но такава никога не е съществувала в България и ДПС има съществен принос за това състояние на невърховенство на правото. Почетният председател не е крил ролята си на контрольор на процесите в държавата, включително чрез своята „инструментална“ роля в управлението. В създаването и възхода на Пеевски като политически и паралелно с това икономически феномен Ахмед Доган има ключова роля и не може да бъде оневинен. Въпреки опитите му да омаловажи вината си с колективната отговорност.

А на функционерите на ДПС сега им се налага да изпитат онова, което обявилите се срещу модела „Пеевски“ в институциите, бизнеса, медиите, съдебната власт понасят от години. 

Мълчанието на служебния премиер Димитър Главчев, който още през юли беше обвинен от фракцията на Доган в зависимости от Пеевски заради смените на областни управители, показва на чия страна е ГЕРБ. А и МВР и новият му министър Илков подкрепят акциите, насочвани от Пеевски, след като се включват в ударните отряди на КПК и прокуратурата. Разни публични „говорители“, чертаейки имагинерни коалиции след изборите, поставят редом до ГЕРБ ДПС – Ново начало, защото евроатлантиците били там начело с Пеевски. Решението на Рая Назарян да отнеме имунитета на Джейхан Ибрямов също можеше да бъде предвидено с почти стопроцентова точност не само заради обоснованото предположение за позицията на ГЕРБ, но и заради влиянието на олигарха от ДПС.

А самият Пеевски не крие господарстването си, напротив – демонстрира го. Например преди седмица изпрати сигнал до Военно-окръжна прокуратура да изправи пред съда виновниците за насилствената смяна на имената на българските мюсюлмани. И ето че прокуратурата в лицето на военния прокурор Кирил Пейчинов, свързван с аферата „Осемте джуджета“, се задейства. В публикация във Facebook разследващият сайт BIRD разкри, че военни следователи ще издирват агенти на бившата ДС, за да записват показания.

Намираме за съществено да се установи престъпната роля и на предателите, които Държавна сигурност е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, които първо са извършвали доносническа дейност, а на по-късен етап, използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел.

Прицелът е ясен – въпреки че над 53% от досиетата на ДС са унищожени, а част от тях „приватизирани“, сред ръководството на ДПС има достатъчно разкрити като агенти на ДС начело с Доган, чието досие е 10 тома. А така Пеевски (внук на зам.-шефа на ДС във Враца полк. Ангел Кръстев) показва, че изпълнява обещанието си „ДПС без ДС“. 

Дирижираните от Пеевски акции служат и за превенция на всеки, дръзнал да оспори позицията и могъществото му на политик, който е бръкнал в джигера не на ДПС, а на държавата… за да я „чисти“, да предупреди противниците и да сплаши останалите. 

В ефира на bTV бившият премиер Иван Костов употреби турската дума за дроб по отношение на политическите коментари на президента Румен Радев и отново припомни, че е първият, заявил, че Доган е проклятието за България. Но нито дума за Пеевски.

Президентът не може да бърка в джигера на партиите, защото не води до нищо добро.

„Как да се освободим от Пеевски? Той да не ни е пленил, че да се освобождаваме!“, каза видният политик от ГЕРБ и заместник-председател на партията Томислав Дончев. Изглежда, не намира нищо странно във факта, че един политик може да използва институциите като балистични ракети срещу различни свои противници. Та нали това правеше и ГЕРБ! В България „борбата с корупцията“ e бой по противниците, никога срещу своите; по-скоро разчистване на сметки и средство за политически натиск, отколкото осъзнати действия на почтени политици и служители на закона, чиято цел са осъдителни присъди. 

А все някой трябва да свърши мръсната работа. И изглежда, че никой не може да го направи по-добре от замърсителите, хванали в юмрук институциите.

* Джигер (тур.) – дроб (бял и черен).

Какъв искате да бъде вашият премиер?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakuv-iskate-da-bude-vashiyat-premier/

Какъв искате да бъде вашият премиер?

Предизборно скандалът с билбордовете с ликовете на Николай Денков (ПП–ДБ), Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС) и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер?“ може да се окаже по-ефективен от самите билбордове. По-всяка вероятност винилът с изображенията ще си стои до изборите на 9 юни, тъй като „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ обжалват решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за свалянето им. Върховният административен съд ще реши дали да ги има. 

ЦИК се произнесе по жалбата на ГЕРБ, откъдето се позоваха на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Забранява се използването на агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В агитационните материали се забранява използването на герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.

В жалбата си от ПП–ДБ пък казват, че няма как въпросът за премиера да се окачестви като нарушение на добрите нрави, тъй като и Борисов, и Пеевски са заявявали, че са подходящи за поста. Спорът влезе в дневния ред на медиите, а Денков направи видеообръщение, в което призова Борисов на публичен дебат.

Разбрах, че Борисов се е разсърдил за един плакат. Защо? Не знам. За да няма сърдити, каня го на публичен дебат по някоя от обществените телевизии. И двамата сме били премиери, и двамата сега сме кандидати… Нека хората да видят и сами да преценят.

Какъв искате да бъде вашият премиер?
Снимка: „Продължаваме промяната“ / Facebook

Елементарно, Уотсън!

Но в кого всъщност е прицелен този билборд? Избирателите на ПП–ДБ и преди не са гласували за Борисов, респективно ГЕРБ, нито за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. Нещо повече – протестирали са срещу тях, „мафията“ и „завладяната държава“ и бяха обявили, че никога няма да се коалират с ГЕРБ. За ДПС дори и дума не ставаше. Но все пак ги получиха пакетно, сглобени като евроатлантическо и конституционно мнозинство, с куп закони и някои кадрови попълнения на регулатори като Българската народна банка например.

Така че подобни визуализации са и обидни за избирателите на ПП–ДБ – високообразовани, предимно градски хора, както показват данни от екзитполовете на последните избори. 

Негласуващите също няма да се възпламенят от билбордовете, за да подкрепят политическата сила, която издигна акад. Николай Денков за премиер. Впрочем казва ли тази политическа сила, че Денков ще бъде отново нейната номинация за министър-председател? До момента няма такъв сигнал. За негласуващите и апатичните ще са нужни много повече усилия от един билборд с плашила. 

На теория за лидера на ГЕРБ съществуват опции да стане премиер за четвърти път, тъй като се очертава партията му да е първа политическа сила. Практиката обаче показва, че партийните лидери вече не се котират за министър-председатели поради трудните коалиции. Съпредседателят на ДПС Пеевски няма никакви шансове – не само заради санкциите за корупция, но и заради незаличимата си кариера на олигарх. А министерски пост би бил твърде незначителен за този български могул. Също като един от своите ментори – почетния председател на ДПС Ахмед Доган, той предпочита ролята на кукловод. 

Не е най-добрият маркетинг

В бизнеса или в политиката умният маркетингов подход не е окалване на конкуренцията, а изтъкване на собствените силни страни. Концепцията за т.нар. положително позициониране препоръчва да се избягва директната критика на конкурентни продукти или услуги. Причината е, че това може да повлияе негативно на имиджа, понеже се тълкува като отчаян ход. В политическата история на Прехода влезе примерът с доклада, който през 2001 г. президентът Петър Стоянов извади срещу конкурента си Богомил Бонев – и в крайна сметка спечели Георги Първанов.

Нямаха особен ефект един сайт и клип от 2009 г., за чийто създател беше сочен тогавашният съветник на премиера Станишев Азер Меликов. „Ако подкрепиш Бойко, печели Костов!“ беше посланието и на клипа, и на сайта boykostov.org. Но отговорът дойде от само себе си – гласуваш ли за Станишев, получаваш и Доган, а същото лято ГЕРБ, явяваща се за първи път на парламентарни избори, победи с рекордните 1 678 641 гласа. Днес се бори за не повече от 700 000.

Така че печелившата тактика в тази кампания на разделение, насъскване и омраза би била да се подчертаят уникалните характеристики и предимства на едните пред другите.

Смятат ли лидерите на ПП–ДБ, че Борисов не е подходящ за министър-председател, след като печели почти всички избори от повече от десетилетие? Борисов червена линия ли е за коалиране? Ами Пеевски? Това са въпроси, чиито отговори не могат да чакат за-след-изборите, нито да бъдат оставени на досещане по подразбиране от феновете на билбордовете с „Какъв искате да бъде вашият премиер“. 

Тактика с билбордове

Някои казват, че билбордовете са демоде, но съвсем не са изживели времето си, стига да бъдат добре интегрирани в по-широка мултимедийна стратегия, поставени в зони с висок трафик и насочени към конкретни демографски групи.

Например през 2020 г. по време на президентската кампания на Байдън–Харис в различните щати в САЩ бяха поставяни билбордове с различни послания. В Питсбърг и Филаделфия в щата Пенсилвания те съдържаха съобщения за плановете на Байдън за здравеопазване и работни места, насочени към „сините якички“. В Детройт, щата Мичиган, акцентът беше върху възстановяването на автомобилната индустрия и подкрепата за профсъюзите, а в Милуоки, Уисконсин, бяха фокусирани върху расовата справедливост и реформата на полицията.

В българските кампании билбордовете по традиция показват политици в цял ръст или до кръста, често със скръстени ръце, предизборен слоган и номер на бюлетината (плюс преференция). Понякога, но само понякога, има любопитни заявки като онази на кандидата за президент на „Ред, законност, справедливост“ Атанас Семов през 2011 г. На неговия плакат стоеше надпис „Ще уволня Бойко Борисов“. Но Борисов изкара още два управленски мандата, а Семов стана конституционен съдия.

Какъв искаме да бъде следващият премиер ли? За начало – смел лидер и почтен човек. 

Светът гледа към Индустрия 5.0, България – към самун хляб

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/svetut-gleda-kum-industriya-5-0-bulgariya-kum-samun-hlyab/

Светът гледа към Индустрия 5.0, България – към самун хляб

Пенсии, заплати и хляб – предизборни „кюфтета“ в кампания, от която е изцедена протестната гражданска енергия, унижават избирателите. Тази най-евтина форма на популизъм не изисква интелектуална енергия и лидерски качества, нито иновации и смислени аргументи. Преди избори разумът е приспан, а политическата шарлатания – необуздана. 

За деветоюнските избори метеори трудно ще изгреят. Протестният вот ще се свие, останалото от него ще се разпръсне. Вместо за първото място, интригата е за второто, третото, че и четвъртото. България подскача по дупките в асфалта, за който един регионален министър беше открил, че е доста „изяден“, и също като магистрала „Струма“, опряла в Кресненското дефиле, не напредва от години. 

Чести смени – къс хоризонт

Честите смени на правителства – редовни и служебни, водят до липса на последователност в политиките и стратегиите, а това пък затруднява дългосрочното планиране и изпълнение на важни реформи. Дори политическото сглобяване се оказа с хоризонт, по-кратък от година, така че никой здравомислещ човек не би очаквал дългосрочни приоритети от подобно управление. Сменящите се управленски екипи променят приоритетите и политиките, което спира започнати проекти или ги променя конюнктурно. (А понякога, като сделката на „Булгаргаз“ с турската компания „Боташ“, обслужва и небългарски интереси.)

Доказателство е Планът за възстановяване и устойчивост, преправян няколко пъти от различни правителства, с така и неизпълнени ключови условия. Резултатът е, че сега България трябваше да работи за последното си четвърто плащане, а е получила само първото – за разлика от останалите държави в ЕС. Служебният кабинет на Димитър Главчев и министърката на финансите Людмила Петкова се опитват да осигурят плащането на втория транш, чието получаване Асен Василев беше обещал за януари-февруари.

Така България ще загуби част от средствата, а с тях и шансовете за трансформация в по-модерна, зелена и дигитална икономика, като същевременно подобри социалната справедливост и качеството на живот на гражданите си. Само така би могла да укрепи своята позиция в Европейския съюз и на глобалната сцена. Но заради политическия си елит, който сега (отново) убеждава избирателите, че иска да направи точно това, което не прави, пропуска тази възможност.

Евтини подаръци

По-високите пенсии и заплати са нискобюджетни подаръци, гузно извинение на фона на ненаказаната корупция, която се шири във всяка сфера, където се изразходват милиарди публични средства – в енергетика, здравеопазване, пътища. Пенсиите са за 2,039 млн. пенсионери, за чиито скромни доходи вървеше срамно наддаване. Кабинетът на Николай Денков ги увеличи с 10% от 1 юли, служебният кабинет на Главчев, сиреч на ГЕРБ, ДПС и президента, вдигна с още 1 процент предизборната „миза“.

Властта раздава и по-високи заплати – за чиновници, полицаи, военни, учители и всички, които бюджетът (тоест данъкоплатците) издържа. За последните 10 години разходите за техните възнаграждения са се увеличили три пъти, каза наскоро финансистът Любомир Дацов. Толкова за „административната реформа“, „края на гишетата“, намаляването на бюрокрацията и обещанията за заплащане съобразно оценката за работата. 

Популистките решения са лесни, не изискват специални умения и се удават на всички политици. За трудните реформи и модернизацията на държавата са нужни лидери с друга закалка. В противен случай властта ще продължава да подхвърля на гражданите малко пари, евтино олио и хляб вместо качествено образование и умения, за да се справят в една модерна икономика на бъдещето. 

Новият свят

Индустрия 5.0, „разказана“ в доклада Industry 5.0 Towards a sustainable, humancentric and resilient European industry на Европейската комисия, звучи като футуристична приказка на фона на българската реалност. Синергия между хората и машините. Вместо да бъдат заменяни хората с роботи и AI, стремежът е да се подобряват човешките способности и производителността чрез сътрудничество. В тази нова индустрия технологии като разширена реалност (AR) и виртуална реалност (VR) ще имат голямо приложение. (Работниците по поддръжката например могат да използват AR очила, за да виждат данни и инструкции в реално време, насложени върху машини. Така ще се намалят грешките и престоят.)

Коботи (роботи за сътрудничество) ще работят заедно с хората, помагайки им в задачи, които изискват прецизност, сила или повтарящи се действия, като оставят място за човешката креативност и вземане на решения. Алгоритмите за изкуствен интелект и машинно обучение ще анализират огромни количества данни, за да се фокусират хората върху стратегическите решения. 

Къде е България в този нов свят със своите над 1 милион граждани в активна възраст, които нито учат, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда? 

Вее руски знамена на връх Шипка и шумно спори защо „Ергенът“ не е избрал нито една от „джукесите“.

Гражданите не искат хляб, нито пасти

През 1992 г. българинът е изяждал средно по 160,4 кг хляб годишно, през 2023 г. тази консумация е спаднала повече от два пъти – 72,5 кг, и продължава да намалява. 

Таванът от 15% за търговската надценка на бял, „Добруджа“ и типов хляб заедно с удължаването на нулевата ставка по ДДС до края на 2024-та (което прави две години) са проформа мерки. От нулевата ставка по ДДС дотук се възползваха (само) производителите на хлебни изделия и търговците. При годишна инфлация от 2,4% през април – доказателство за охлаждане, мярката е показна, не и смислена. Никой от народните представители не се възпротиви срещу въвеждането ѝ – току-виж го обвинили, че не мисли за „хляба на народа“. Освен това е в навечерието на предизборната кампания. 

Оценка на въздействието на тази законодателна промяна обаче липсваше, затова и депутатите сложиха срок за влизане в сила от 1 юли. Тоест може да я има, а може и да я няма, ако я отменят преди това. Но избирателите вече изядоха захарния памук от новината за евтиния хляб. 

Индустрия 5.0? Наред сега е цената на тока.

Сляпото петно за фашизма вляво

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/slyapoto-petno-za-fashizma-vlyavo/

Сляпото петно за фашизма вляво

През изминалите седмици България е в обичайната си за последните години ситуация – в предизборна кампания. И по стар обичай либералнодемократичните избиратели (неточно слагани под общия знаменател „десни“) се карат и люспят, дерейки ризи. Едни не могат да преглътнат родата на кандидата за кмет на София Васил Терзиев. Други (и част от първите) – наличието на кандидат за общински съветник в листата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“, който преди е бил от ВМРО. А за известния с хомофобските си възгледи бургаски кандидат-кмет Константин Бачийски ДБ така и не постигнаха съгласие с ПП, затова издигнаха собствена кандидатура – на Димитър Найденов.

Обвинения във фашизъм отляво

Въпреки хетерогенността на либералнодемократичните избиратели, въпреки несъгласията и конфликтите помежду им, те биват обвинявани във „фашизъм“ от млади активисти, идентифициращи се като леви. Но не „леви“ като председателката на БСП Корнелия Нинова. Става въпрос за хора с далеч по-демократични убеждения от нея. Те са за равни права на ЛГБТИ+ хората, жените, дискриминираните малцинства, бежанците и са против национализма и расизма. От тези позиции обвиняват не само „десните“, а и „либералите“ и „центристите“, че всъщност не са против „фашистите“ и никога не им се противопоставят.

С тези активисти е практически безпредметно да се спори, защото все се изплъзват. Когато им се посочат античовешките практики през тоталитарния период в България преди 1989 г., например т.нар. Възродителен процес или съдебните дела срещу хомосексуални хора, те казват, че онзи режим всъщност не е бил ляв. В същото време се възмущават от критиките срещу тоталитарния период, определяйки ги като „пещерен антикомунизъм“ и изтъквайки аргументи от типа на този, че по време на социализма жените са получили право на глас наравно с мъжете. 

Отскоро, за да изразят възмущението си, левите активисти използват определението „антикоми“. Втората част на думата идва не от названието на областта Коми в Северозападна Русия, а е умалително за „комунизъм“, дошло през английския език. За тези активисти „Времеубежище“ на Георги Господинов например е „антикоми“ роман.

Предизборната коалиция на БСП и „Атака“, за която не се говори

Младите леви активисти са за Истанбулската конвенция и не одобряват антиджендър патоса на председателката на БСП Корнелия Нинова. Но за разлика от либералните избиратели, не си дерат ризите по време на предизборна кампания, критикувайки Столетницата, а вместо това продължават да обвиняват десните, либералите и центристите във фашизъм. За тях не изглежда да е особен проблем, че зад Ваня Григорова, кандидатката на БСП за кмет на София и оглавяваща листата за Общинския съвет, стои и партията на Волен Сидеров „Атака“.

В сравнение с фашистките послания на „Атака“ и лидера ѝ Волен Сидеров, ВМРО и дори „Възраждане“ направо бледнеят. Самото име на партията идва от вестник „Атака“ – орган на основаната през 1932 г. Националсоциалистическа българска работническа партия. Волен Сидеров е автор на две книги с откровено неонацистки и антисемитски характер – „Бумерангът на злото“ (2002 г.) и „Властта на Мамона“ (2004 г.). България е осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), защото е отказала да види антисемитизма в първата книга.

По останалите теми Сидеров е също толкова дискриминационно настроен, колкото и „фюрерите“ на останалите партии с неонацистки уклон в България. Като кандидат за кмет на София през 2019 г. той обещаваше да забрани „София прайд“. Незабелязването на антиромските му позиции е докарало на България друга присъда от ЕСПЧ. През 2011 г. протест на „Атака“ срещу новините на турски език ескалира до подпалването на софийската джамия „Баня Башъ“ по време на петъчната молитва. Впрочем и заради това България е осъдена от ЕСПЧ.

Генезис на фашистките елементи в БСП

Топлите връзки на БСП с неонацистки (или както левите активисти казват, фашистки) политици и практики съвсем не започват с управлението на Корнелия Нинова, която понякога е обвинявана, че всъщност не е лява, заради връзката между възхода на кариерата ѝ и правителството на Иван Костов. Нинова обаче е начело на БСП от 2016 г., а Сидеров беше „златният пръст“ на подкрепяното от партията правителство на Пламен Орешарски още през 2013 г.

Връзката между БСП и фашизма всъщност е далеч по-дълбока и исторически вкоренена. Тя произтича от самите характеристики на тоталитарната система начело с БКП, от която БСП така и не се е еманципирала. Характеристики, довели до античовешки практики и национализъм, принципно не толкова различни от режима на Хитлер. В България кулминацията на този процес е етническото прочистване на няколкостотин хиляди турци през 80-те години на ХХ век.

Самоидентификацията на социализма като антифашизъм пречи на режима да забележи фашистките/нацистките елементи в самия себе си. Това води не само до безкритичност, типична за диктатурите, а и до дълбоко неразбиране в постсоциалистическите страни на измеренията на режима на Хитлер. Неслучайно крайнодясната германска партия „Алтернатива за Германия“ намира по-широк прием във федералните провинции на бившата ГДР.

Социалистическият антисемитизъм

В страните от бившия Източен блок липсва културата на неприемане на антисемитизма, която е методично възпитавана на Запад след края на Втората световна война. Социалистическото образование представя фашизма по-скоро като радикална форма на капитализма (поради което и избягва термина „националсоциализъм“). За убитите евреи се учи, но на фона на всички числа и жертви за назубряне няколко милиона повече нямат особен смисъл.

В учебниците по история обаче не се учи за антисемитизма в СССР. И тук не става дума за критичното отношение на социалистическия режим към Държавата Израел и слагането на знак за равенство между ционизъм и милитаризъм. През 1952 г. по нареждане на Сталин са екзекутирани 24-ма интелектуалци евреи, което остава в еврейската история като „Нощта на убитите поети“. На следващата година същото се случва с лекари, обвинени в държавна измяна.

И един съветски виц от 80-те

Един евреин отишъл на сбирка на националистическата организация „Память“ („Памет“), понеже чул, че членовете на организацията не харесват сънародниците му, и решил да ги попита защо. Когато разбрали какъв е, те го спукали от бой още преди да си е задал въпроса.

– Но защо? Защо ме биете? – успял да попита накрая той, плюейки кръв.
– Защото вие, евреите, разпънахте Христос! – бил отговорът.

Освен любопитен, евреинът бил и упорит. Решил, че щом вече са го набили, ще може спокойно да си поговори с тях и да ги убеди, че евреите не са лоши хора. Затова пак отишъл. Нахвърлили му се още щом го видели на вратата.

– Вече ме бихте заради Христос. Сега за какво? – попитал той, когато успял да си поеме въздух.
– Ами децата в Палестина?

Във вицовете обикновено има и трети път, така е и в този. Както можете да предположите, евреинът отново отишъл на сбирка на „Память“, отново ял бой и си задал въпроса. Този път отговорът бил:

– Защото вие, евреите, потопихте „Титаник“!
– Разбирам за Христос, разбирам за Палестина, но какво общо имат евреите с „Титаник“? – попитал недоумяващият евреин.
– А името Айсберг да ви говори нещо?

Вицът си е виц, но организацията „Память“ е истинска. Тя възниква в СССР през 1980 г. и въпреки антисемитските и монархистките си елементи така и не е забранена, а членовете ѝ разполагат с доста голяма за онези години свобода на изразяване. Смята се, че е създадена със съдействието на КГБ. Организацията продължава съществуването си чак до 2021 г. Освен антисемитизъм проповядва и православен фундаментализъм и логично е на страната на Русия при окупацията на Крим и Донбас.

„Невидимият“ либерален активизъм

След тази историческа ретроспекция да се върнем там, откъдето започнахме. Твърдящите как либералите и центристите не се противопоставят на фашистите, не забелязват както фашизма вляво, така и противопоставянето му от страна на личности и организации с либерална насоченост.

А либерални хора може да се видят на протестите срещу „Луковмарш“. Правозащитни и други неправителствени организации, както и техните лидери са постоянна мишена от страна на неонацистки групи. Под особен натиск бяха по време на кампаниите срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и Закона за социалните услуги.

През 2016 г., в разгара на т.нар. бежанска криза, председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев беше бит в центъра на София. В края на 2014 г. 10 от 11-те членове на сдружението „Маргиналия“ бяха дадени на съд заради отворено писмо, в което Дянко Марков, обявил във Великото народно събрание евреите за „враждебно население“, е наречен „антисемит“. Делото беше прекратено поради липса на престъпление, но после беше съдена лично главната редакторка на „Маргиналия“ Юлиана Методиева. В края на 2018 г. съдът окончателно я оправда.

Новото ляво – без политическо представителство, но с наследство

„Нови леви“ в България има поне от 15-ина години. Млади хора, повечето с възможност да учат на Запад, където са попили западняшкото университетско левичарство и са го приложили върху българския постсоциалистически контекст. През всички тези години те страдаха за липсата на истинска лява политическа алтернатива в България. Но така и не създадоха свое политическо представителство. Вместо това заставаха я зад кандидатката на БСП за евродепутат Достена Лаверн, я зад Ваня Григорова, когато се кандидатира за независим евродепутат през 2019 г., я зад Мая Манолова и Татяна Дончева.

Вместо политическо представителство, чиято липса оплакват, „новите леви“, които вече не са толкова нови, създадоха нещо друго. Те успяха да произведат поколение от още по-нови леви, които нямат съзнателни спомени от социализма (повечето са родени след края му). За сметка на това обаче са индоктринирани в прости идеологически схеми, които изповядват с религиозен плам. За тях по дефиниция всичко либерално е неолиберално, което е капитализъм, който пък е фашизъм. И патриархат.

Важността на нюансите

Непрекъснатото взаимно ръфане не се отразява добре в електорален план на и без това рехавия либерален слой. Представителите му се карат не само за кандидатите и листите за местните избори, а в последно време и за войната в Израел. Комай няма тема, по която да имат едно „официално“ мнение, а все се съмняват и търсят нюансите, докато левите ги етикетират като фашисти, а консервативнодесните – като комунисти.

Ала макар от електорална гледна точка това поведение да е контрапродуктивно, то поне е знак за демократичност. Различни позиции може да се отстояват единствено в ситуация на свобода. Затова всеки тоталитаризъм започва от дисциплинирането на мисълта. В наши дни по-важна от опозицията между ляво и дясно е тази между либерално/демократично и авторитарно/недемократично.

Ето защо е крайно време разговорът какво е ляво и какво е дясно, да напусне учебникарските клишета и да се видят сложните преплитания между тях, които клишетата скриват. Но за да се забелязват нюансите, е необходимо да има базисно равнище на самокритичност.