Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/pravoslavna-durzhava-li-e-bulgariya/

„Ние сме православна държава“. Това заяви президентката Илияна Йотова по повод решението на правителството България да не подкрепи новия пакет санкции на ЕС срещу Русия, ако те включват и руския патриарх Кирил. Тя каза това, след като външната министърка Велислава Петрова-Чамова анонсира правителствената позиция с аргумента, че България „не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил“, а премиерът Румен Радев отсече:

Времето на кръстоносните походи свърши.

Ако нещо непрекъснато се повтаря и ако държавата се държи, сякаш то е факт, е много вероятно хората да повярват, че то наистина е факт, и да забравят каква всъщност е реалността. Затова в тази статия ще става дума само за факти (и малко логика) – защото подмяната на фактите и абсурдните от логическа гледна точка аргументи са изпитана рецепта за манипулиране на общественото мнение.

Православна ли е България според Конституцията и законите?

Една държава е православна, ако православието е държавна религия. Така е например в Гърция. Какво казва обаче Конституцията на Република България по темата?

Православието се споменава в Основния закон само веднъж – в чл. 13, ал. 3, която гласи: 

Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

Традиционна обаче не означава официална или държавна.

В същия член 13 се казва и че религиозните институции са отделени от държавата (ал. 2, получерният шрифт тук и по-нататък е мой – б.а.) и че те, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели (чл. 4).

В ал. 1 на чл. 13 се подчертава, че вероизповеданията са свободни. Тази идея се доразвива и в чл. 37, според който свободата „на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними“, а държавата „съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“. Втората алинея на чл. 37 постановява, че свободата „на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани“.

Същите принципи, макар и леко отслабени в последно време, се застъпват и в Закона за вероизповеданията.

В него се подчертава ролята на Българската православна църква (БПЦ). В преамбюла се изтъква „традиционната роля“ на БПЦ „в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура“. През 2025 г. в чл. 10 е включено, че източното православие „има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот“ и че негов единствен изразител и представител е БПЦ.

В същото време още в преамбюла на закона се говори и за „правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения“. Изразява се „уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии“ и се призовава към взаимно разбирателство и търпимост.

Въпреки „традиционната“ и „историческа“ роля на православието, в чл. 4, ал. 1 се повтаря това, което пише и в Конституцията – че религиозните институции са отделени от държавата. Текстове от Основния закон се възпроизвеждат и в чл. 7, в който са посочени границите на религиозната свобода. Тя не може да е насочена „срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица“, нито да се ползва „за политически цели“.

Извод:

Православието не е държавна религия, т.е. българската държава не е православна. Конституцията и Законът за вероизповеданията ясно разграничават религията от политиката.

Православно ли е да се подкрепя руският патриарх Кирил?

Нека се върнем към думите на Илияна Йотова. След като заявява, че България е православна държава, тя допълва:

Ние искаме българските вярващи да не бъдат разделени по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история, че по тази линия не ми се иска да има конфликт.

Тоест според Йотова, понеже православието е вкоренено в историята ни, всички православни християни би следвало да подкрепят руския патриарх, а ако България подкрепи санкциите срещу него, това би внесло разделение между тях. От думите ѝ човек остава с впечатлението, че цялото православие е на страната на патриарх Кирил, както и всички православни християни.

Ала така ли е в действителност?

Кой е патриарх Кирил, когото ЕС иска да санкционира?

Макар Румен Радев да е против санкциите срещу него, защото времето на кръстоносните походи е приключило, Кирил, чието гражданско име е Владимир Гундяев, е привърженик на войните в името на вярата и смята, че за тях една от основните Божии заповеди – не убивай – не важи. Татяна Ваксберг обобщава важни факти за него в статия за „Свободна точка“:

• Според руския патриарх войната в Сирия е „свещена“, а на руснаците, биещи се срещу Украйна (в която впрочем православието е преобладаващата религия), Бог „ще измие всички грехове“ и ще им даде „вечен живот“. По повод на войната в Грузия през 2008 г. той казва, че готовността на войниците да умрат е „висша проява на жертвената християнска любов“.
• Не само войнолюбството (казано по Румен Радев) е отличителна черта на Кирил, която би повдигнала въпроси у някой непредубеден православен християнин. Руският патриарх е и почитател на Йосиф Сталин и дори нарежда да го изографисат в катедрала (ликът на Сталин по-късно е заличен, защото той е бил враг на църквата). Кирил е имал и тесни връзки с КГБ и се смята, че притежава към 2,7 млн. евро.
• Един от най-противоречащите на православните канони факти, свързани с руския патриарх, е, че той от половин век има жена (с която не е сключил брак). Тя се казва Лидия Леонова, живее с него и го придружава навсякъде. Да припомним, че според православието патриарсите са част от монашеството и са дали обет за безбрачие.

Отношението на вселенския патриарх Вартоломей към патриарх Кирил

Най-висшият представител на православната църква е вселенският патриарх, макар да няма ръководни функции като католическия папа, а да се смята за „пръв между равни“. От 1991 г. на този пост е Вартоломей.

През 2018 г. вселенският патриарх призна независимостта на Украинската православна църква, а в началото на следващата година подписа томос (декрет), с който ѝ се предоставя автокефалия. Според Кирил „подписването на томоса е нищожно от канонична гледна точка и е трагично за Вартоломей“. Руската православна църква реагира, като прекрати отношенията си с Вселенската патриаршия.

Когато през 2022 г. Кирил заяви, че руските войници, загинали в Украйна, са се жертвали като Христос и греховете им са простени, Вартоломей изрази силно неодобрение. Той каза, че идеята, че убитите във войната стават мъченици, „не съответства на православното учение“, и нарече войната на Русия срещу Украйна „дяволска и нечестива“.

Отношението към Кирил на патриарсите на другите страни от ЕС с преобладаващо православно население

Въпреки че според външната министърка има и друга държава членка, която изразява резерви за включването в санкциите на „всякакъв вид политически лица и лица, които са в обществения живот в Русия“, без да споменава коя е тази държава, към момента България е единствената страна в ЕС, която се противопоставя на включването на руския патриарх в 21-вия пакет санкции. България обаче не е единствената държава с преобладаващо православно население в Съюза – такива са още Гърция, Румъния и Кипър. Какво е отношението на патриарсите на тези държави към главата на Руската православна църква?

Гръцкият патриарх Йероним II е в разрив с Кирил, въпреки че в миналото двамата духовници са поддържали добри отношения. Поводът за това е признаването на независимостта на Украинската православна църква от Гръцката патриаршия.

Кипърският патриарх Георгий III встъпва в длъжност през 2023 г. – след като Кипър, също като Гърция, подкрепя решението на вселенския патриарх да даде независимост на Украинската църква по времето на предишния патриарх – Хризостом II. Съответно Руската църква скъсва отношения и с кипърската. По повод на войната на Русия срещу Украйна Хризостом II остро критикува руския президент:

Как може г-н Путин да ходи на църква, да се покайва, да държи високо кръста си и да се причестява, докато в същото време убива? Това ли е неговото православие?

Отношението на румънския патриарх, който също като българския е приел името Даниил, е по-меко, но също критично. Той осъжда войната на Русия срещу Украйна, но Румънската патриаршия не е признала независимостта на Украинската църква, поради което и руската не е прекъснала отношения с нея. От друга страна, през 2024 г. Светият синод в Букурещ на своя глава одобри създаването на Румънска православна църква в Украйна, която да обедини енориите, където преобладават етнически румънци.

Извод:

Православието не е идентично с подкрепата за руския патриарх Кирил. Никой патриарх на страна от ЕС с преобладаващо православно население освен България не го подкрепя. Това важи и за вселенския патриарх. Руската патриаршия от своя страна е скъсала отношения с вселенската.

Православие, политика и логика

Вече стана ясно, че православното християнство не означава автоматично подкрепа за руския патриарх. Още повече че той е в конфликт с Вселенската патриаршия, а покрай нея – с всички православни църкви, подкрепили независимостта на украинската. Сега да проследим аргументацията на Румен Радев, с която той обосновава решението България да се противопостави на санкциите срещу Кирил:

Мен не ме интересува руският патриарх, мен ме интересува, че той е предстоятел на Руската православна църква, която е източноправославна като нашата църква. […] защото руското православие има принос за нашето освобождение от петвековно османско робство. Мен ме интересува цялото руско общество, което има тази църква, […] ние сме от едно семейство. Тук трябва да има мнение и Българската православна църква, когато говорим за такъв тип санкции.

Тъй като в тази статия разглеждам само достоверността на факти и твърдения, няма да влизам в исторически интерпретации какви са били целите на Русия и на Руската православна църква по отношение на Османската империя и т.н. Вместо това ще проследя аргументацията на премиера, за да се види какво точно той твърди и как издържа то на фактологична проверка.

Радев всъщност казва две неща:

• Държавата има такава позиция заради Църквата, а Църквата трябва да каже каква да е позицията на държавата.
• Русия е помагала на България и с нея сме от едно семейство, затова е права и трябва да сме на нейна страна.

Първата теза представлява това, което в логиката се нарича порочен кръг (circulus vitiosus на латински). Ето пример за порочен кръг: Православието е правилната християнска религия, защото това казва православният канон, а канонът не греши, защото православието е правилната религия. Порочният кръг не може да бъде фактологично проверен.

Втората теза също представлява порочен кръг – Русия е добра, защото ни помага, а ни помага, защото е добра. Ако излезем от мисловната въртележка, в която ни вкарва Радев, може да си зададем логичен въпрос:

Дори Русия съвсем безкористно да е помагала на България и никога да не я е окупирала, ако някой ти е помагал и ако сте от едно семейство, това означава ли, че е прав? С подобни аргументи се защитава мафията. И олигархията, която „Прогресивна България“ обещаваше да демонтира в предизборната си програма.

Но да не влизаме в полето на коментарите, а в обобщение да се върнем към основните факти:

По Конституция:

• в България религиозните институции са отделени от държавата;
• православието не е официална, нито държавна религия;
• религията не може да се използва за политически цели.

В православната църква:

• вселенският патриарх е „пръв между равни“;
• руският патриарх не е глава на православната църква;
• руският патриарх бойкотира Вселенската патриаршия, както и патриаршиите, които подкрепят независимостта на Украинската православна църква.

България е единствената страна от ЕС с преобладаващо православно население, която се противопоставя на санкциите срещу руския патриарх Кирил.

И за финал – понеже рационалният спор с новата „прогресивна“ власт е невъзможен, да припомним думите на Христос (Мат 5:37):

Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/koga-shte-gi-stignem-gurtsite/

Гърция узакони еднополовите бракове на 15 февруари 2024 г. Така тя стана първата страна с преобладаващо православно население, в която хора от един и същи пол могат да се женят. В меда на радостта на ЛГБТИ общността в южната ни съседка има и капка катран – новоприетите хомосексуални бракове не гарантират съвсем равни права. При тях например не е разрешена асистираната репродукция, която е достъпна, ако една жена е неомъжена или е в хетеросексуален брак. Но съпрузите от един и същи пол вече могат да осиновяват деца, да се наследяват, да си ходят на свиждане в болницата, да вземат решения, в случай че съпругът/съпругата не е в съзнание или почине. Всъщност с някои права еднополовите двойки в Гърция разполагаха и преди, защото партньорството между тях беше легализирано още през 2015 г.

Възниква обаче въпросът: защо Гърция? Как тя стана първата православна държава, предприела подобна стъпка? Дали гръцката държава е по-светска например от българската, дали по-малка част от населението ѝ е православно и дали връзките между религия и национална идентичност не са толкова силни? Или съществуват други предпоставки?

Православието в Гърция и България в наши дни – статистика и законодателство

Към 2022 г. между 81 и 90% от населението на Гърция (по данни от различни изследвания) се определя като принадлежащо към православното християнство. За сравнение, според последното преброяване от 2021 г. близо 70% от представителите на българското население са православни християни.

Според Конституцията на България православието е традиционната религия в страната, но религиозните институции са отделени от държавата и религията не може да се използва за политически цели. Освен това само гражданският брак е законен.

Конституцията на Гърция определя православната религия като επικρατούσα, което може да се преведе като „преобладаваща“ или „доминираща“, но и като „господстваща“. В нея не само липсва разделението между църква и държава, налично в българската, ами са синтезирани основите на православната доктрина и официалният превод на Библията се поставя под особена защита. Оскърблението на религията присъства преди обиждането на президента като основание за конфискуване на печатни издания – нещо, което се прилага само в изключителни случаи.

За разлика от българския Основен закон, в гръцкия липсва текстът, че бракът е само между мъж и жена, но го няма и ограничението, че само гражданският е законен. Затова религиозните бракове имат правна стойност, каквато и гражданските. Разбира се, еднополовите двойки могат да сключат единствено граждански брак – Гръцката православна църква е твърдо против еднополовите бракове.

Православие и национална идентичност в Гърция

За три четвърти от гърците (76%) според резултатите от изследване от 2017 г. религията е от решаващо значение за националната им идентичност – за тях е важно да са православни, за да се чувстват гърци. По данни от същото изследване, така смятат 66% от българите и 57% от руснаците. За седем години ситуацията може да се е променила, но дълбоката връзка на гръцката идентичност с православието – едва ли.

Доминиращият гръцки исторически разказ, както впрочем и българският, търси корените на националната идентичност в далечното минало, когато не са съществували нито национални държави, нито разбирането за национална идентичност, родено някъде около Ренесанса. В този смисъл съвременна Гърция се възприема като наследница на Древна Елада и на Византийската империя. Гордее се, че по нейните земи християнството се е появило в самото начало, донесено от апостолите Павел и Андрей. Към края на II век християнската религия вече има седалища в редица градове, като Солун, Коринт, Никополис, Филипи и Атина.

Гърция се смята и за център на православното християнство. Още преди схизмата от 1054 г., когато християнството се разделя на римокатолицизъм и източно православие, съществува разделение между източното (с център Константинопол) и западното (с център Рим) християнство. Именно в този период България приема християнството от Константинопол.

Въпреки че някогашният Константинопол днес се намира в Турция и се нарича Истанбул, в духа на традицията и приемствеността седалището на вселенския патриарх (наричан още цариградски или константинополски) се намира именно там, а езикът на Вселенската патриаршия е гръцкият. Това са все основания, поради които голяма част от гърците се гордеят с православието си.

Тогава защо?

Дотук отговорите на първоначалните въпроси не дават яснота защо Гърция е първата православна държава, узаконила еднополовите бракове. Там повече хора са православни, отколкото например в България, източното православие е същностна част от националната идентичност и може да се намерят предостатъчно основания в историята, които да подкрепят връзката между идентичност и религия. Освен това гръцката Конституция, за разлика от българската, не разделя църквата от държавата.

Тогава поради каква причина България (в лицето на Конституционния съд и Върховния касационен съд) се позовава на традициите и религията, за да обоснове защо бракът трябва да е само между мъж и жена, а Гърция – не? Защо тя, за разлика от други православни държави, не превърна борбата срещу Истанбулската конвенция и „джендъра“ в свое политическо верую, обосновано с религиозни аргументи?

Наследството на социализма

Между Гърция и всички останали държави, в които източното православие е преобладаваща религия, има една съществена разлика – тя не е била част от социалистическия вариант на тоталитаризма. По време на управлението на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) през 80-те се провеждат свободни избори и има религиозна свобода. Повечето страни от бившия Източен блок, в които преди установяването на социализма доминиращо е било християнството (независимо от конкретната деноминация), претърпяват интересна трансформация в религиозно отношение след падането на режима.

В повечето варианти на социализма и особено в СССР и Източна Европа атеизмът е официалната идеология, а религията се отрича и дори се преследва. На нея се гледа като на част от „буржоазния морал“, който по дефиниция е „гнил“. Широко популярният по онова време израз „Религията е опиум за народите“ е ленинистко перифразиране на думи на Карл Маркс. В предговора на „Към критиката на Хегеловата философия на правото“ той нарича религията „опиумът на народа“ (das Opium des Volkes).

През тоталитарния период както комунизмът, така и атеизмът имат претенции за научност. Водят се студентски курсове по научен атеизъм – с учебници, пълни с цитати от Маркс, Енгелс и особено от Ленин.

След падането на желязната завеса религията вече не е забранена. Източноевропейските общества трябва да изградят идентичността си отново и за много от тях (с някои изключения като Чехия, а до неотдавна и Унгария) религията играе съществена роля в този процес. Връщането към нея е важна част от реабилитирането на миналото, което е било забранено. А с реабилитирането на миналото се придава особена ценност на традициите.

Използването на религията за пропаганда в постсоциалистическите страни

Разпадането на социалистическия лагер не слага край на претенциите на Русия, която възприема себе си като легитимния наследник на СССР, за влияние върху страните от бившия Източен блок. Самата Русия също има нужда от вътрешна консолидация. И така, до неотдавна отричаната религия се превръща в инструмент за консолидиране на националната идентичност, и то по начин, който я противопоставя на Запада и неговите либерални ценности.

Хомосексуалността е декриминализирана в Русия през 1993 г. В началото на новото хилядолетие се появява руският дует „Тату“. Двете 14–15 годишни певици приемат имиджа на лесбийки, а критиките в някои западни страни, че момичетата от „Тату“ са експлоатирани и чрез тях се насърчава педофилията, са широко осмивани в Русия. Само няколко години по-късно, когато властта на Путин става все по-авторитарна и се обръща срещу Запада, Русия вече громи „Гейропа“ и „еврогейските ценности“, които погазват изконните християнски традиции. Тези послания бързо се пренасят в бившите социалистически страни.

Така каналите на влияние на тоталитарния режим намират път към посттоталитарните национални идентичности, а хомофобията става важна част от тях. Затова и кампанията срещу Истанбулската конвенция, един от чиито двигатели е руската пропагандна машина, постига такъв успех в бившите социалистически страни, а в някои от тях, между които и България, връща борбата за равни права десетилетия назад. Най-тежка е ситуацията в самата Русия, в която принадлежността към ЛГБТИ общността вече е обявена за екстремизъм.

Православие, бракове и геополитика

Да се върнем на Гърция. Въпреки значимата роля на православието в страната, чиято традиция не е прекъсвана от атеистичен тоталитарен режим, хомофобската пропаганда не постига надмощие. Защото отхвърлянето на равния брак от една държава не е въпрос единствено на религиозна традиция. Едни или други елементи от дадена религия започват да се възприемат като доминиращи в контекста на определени социални процеси, които са извън самата религия. А и една държава може да преценява в каква степен да дава приоритет на религията и в каква – на светската власт. Разбира се, доколкото не става въпрос за теократично управление, каквото гръцкото не е.

Даването на приоритет на едни или други елементи от религията важи с не по-малка сила и за традициите – реални или фабрикувани (като мъжкото хоро на Йордановден). Така нареченото „традиционно семейство“, в чието име се отричат равните права, впрочем изобщо не е традиционно. Нуклеарното семейство, състоящо се от мъж, жена и децата им, което днес се представя за традиционно, възниква след разпадането на истинските традиционни семейства, които представляват цели родове, споделящи общо домакинство.

Узаконяването на еднополовите бракове е знак за принадлежността на дадена страна към либералната демокрация. За Русия Гърция не е такава зона на влияние, каквато са бившите социалистически страни. Съответно тя не е изложена на толкова агресивни опити за отклоняване от европейската ѝ ориентация.

И ако погледне към традициите си, Гърция може да види в тях не само православие, а и наследството на древногръцката култура, в която (по Платон) еднополовата любов е по-висша, понеже е за душата и ума, докато хетеросексуалната – единствено за продължаване на рода.

Ако се освободим от пропагандните клишета и официализираните интерпретации, и ние бихме могли да намерим примери в традициите си, чрез които да обосновем, примерно, не строг морал, а сексуална свобода, както е направил Найден Шейтанов в статията си „Сексуалната философия на българина. Увод в нашия неофициален фолклор“. Но докато националната ни идентичност се използва за отклоняване от европейската либерална демокрация, това няма как да стане.