Post Syndicated from Мирела Петкова original https://www.toest.bg/rannata-bremennost-ili-bednostta-yaitseto-ili-kokoshkata/

В първата част от поредицата, в която се опитваме да изясним феномена ранна бременност в България, разгледахме как се общува с децата в семейството и в училището по отношение на половото съзряване и какво е нивото на здравното образование у нас. В тази част ще разкажем какво се случва с една жена и нейното икономическо състояние, ако тя роди в тийнейджърска възраст.

Успява ли да стъпи на трудовия пазар, ако изобщо никога не е работила, тъй като ражда на 16 години? Намира ли си работа, която ѝ позволява да е финансово независима и да е квалифицирана и високоплатена? Как може да се мотивира човек в подобна ситуация да стане активна част от обществото и да не изпитва срам, че е по-възрастен от съучениците или колегите си? Как влияе ранната бременност на икономическите възможности на бъдещите поколения?

Тука има, тука няма данни

Колко от майките в България, които раждат рано, успяват да завършат образованието си? Или кога започват първата си работа? Не знаем. Докато за други държави, като САЩ, има изключително подробна статистика колко завършват или работят след бременност в тийнейджърска възраст, у нас данни липсват. В САЩ едва 50% от майките, родили в тийнейджърска възраст, завършват гимназия до 22 години, в сравнение с 90% от жените, които не раждат, преди да излязат от пубертета. Едва 10% от жените, минали през ранна бременност в САЩ, завършват 2- или 4-годишна програма за висше образование.

В България данните за раждаемостта по възраст се генерират от Националния статистически институт (НСИ), като проблемът е обобщеният вид, в който се представя информацията. Имаме данни за броя жени, родили под 20-годишна възраст, но не и как тенденцията се изменя през годините. Липсва публична информация за раждаемостта в категориите 10–14 и 15–19 години, като за тези възрастови групи са налице единствено данни за общата плодовитост. НСИ тълкува плодовитостта като „среден брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година“, но това не дава яснота колко момичета са станали майки в конкретен период.

Никаква по-детайлна статистика за социално-икономическата обремененост на една жена, която е родила рано, не е налице. Подобна информация би дала представа за домакинството, в което жената е отраснала, включително за историята на ранна бременност в семейството, посещението на училище през детството (преди забременяването), развитието ѝ, след като роди, и др.

Макар да говорим за това как една жена става част от трудовия пазар след ранна бременност, образованието има своето място и в тази история – то е ключов фактор в уравнението на ранното забременяване. Радосвета Стаменкова, изпълнителната директорка на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП), е убедена в това. Според Стаменкова, за да не забременяват момичета в ранна възраст, е много важно да се работи за предотвратяване на ранното им отпадане от училище. Битката за оставането им в класните стаи е битка за бъдещето им, защото със завършването на средното им образование възможността за реализация, различна от това да станат майки на 16 години и да останат майки през целия си живот, се увеличава.

По данни на НСИ за 2022 г. само половината (!) от завършилите основно образование в България успяват да завършат и средното си образование. Ако през 2018 г. малко над 71 000 ученици получават основно образование, то през 2022 г. едва 36 000 вземат диплома за средно. Тук е важно да се отбележи, че през 2018 г. влизат в сила промените, според които основно образование се завършва в седми, а не в осми клас, и така цялостната статистика за конкретния випуск се размества. Освен това няколко хиляди ученици продължават гимназиалното си образование в чужбина поради емиграция на семейството или просто като образователен избор. Те също влизат в тази статистика на „отпадналите“. Какво се случва с останалите? Къде са?

Ето в тази статистика са и онези момичета, които стават майки рано и впоследствие изпитват затруднения да завършат образованието си поради новопоявилите се задължения покрай детето или да се квалифицират, за да си намерят работа. Само че нямаме точни данни тъкмо за това.

Отново по данни на НСИ от 2022 г. нивото на образование оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-високият дял на работещи бедни е налице при хората без образование или само с начално – 68,5%. Разликата между основното и средното образование е осезаема – 32,9% от хората с основно образование са работещи бедни, докато при завършилите ХII клас процентът е 8,8%.

Разбирането на връзката между ранната бременност и трудовата заетост е сложно поради многото променливи величини, които влияят на възможностите на една жена да стане част от трудовия пазар. Ясно е, че у нас няма такива данни, за да можем да съпоставим по научно изпитан начин две средностатистически жени и да разгледаме кои са факторите, поради които едната е родила рано, а другата – не. Затова цялата дискусия по оста ранно забременяване – трудова заетост не е толкова прецизна, колкото би ни се искало.

При всички положения е сигурно, че образованието е първата стъпка към по-голям шанс за квалифицирана и достойно платена работа, защото то екипира жената с уменията да взема решения и да се развива. В българското общество остава прието основната част от грижите за едно дете, а следователно и компромисите с личния живот да се поемат от майката. Напускането на училище след забременяване не е изненадващо, като най-важният фактор е грижата, която момичето трябва да положи за детето си, но са налице и други, като стигматизирането от връстниците и семейството.

Всеки случай е отделен, но повечето научни изследвания говорят, че жените, които раждат първото си дете в юношеска възраст и не завършват образованието си, обикновено имат деца и внуци, за които е по-малко вероятно да завършат образованието си. Иначе казано, ранната бременност има преки ефекти върху бъдещите доходи и икономическото състояние на няколко поколения в едно домакинство. Унаследеността на проблема създава социално-икономически цикъл, в който се въртят хора с ограничени възможности, ограничени умения и ограничен достъп до пазара на труда.

Културата на отчаяние

Ранното забременяване на една жена не е резултат от факта, че тя е от конкретен етнос, както често се смята у нас, а че е част от маргинализирана общност и среда с ниски доходи. Юношеската бременност обикновено не е резултат от съзнателен избор, а по-скоро произтича от липсата му, когато става въпрос за брак и употреба на контрацептиви.

„Културата на отчаяние“ е понятие, с което се назовава причинно-следствената връзка между социално-икономическата среда, в която расте едно момиче, и шанса то да забременее в юношеските си години. Понятието е развито от изследователите Мелиса Кърни и Филип Ливайн, работещи съответно към Центъра за изследване на населението в Университета на Мериленд и „Уелсли Колидж“. Двамата се позовават на данни, обхващащи над 42 000 жени в периода 1982–2008 г. в САЩ, и използват набор от похвати на иконометричното моделиране, за да отчетат и допълнителните фактори, влияещи върху раждаемостта сред тийнейджърките, като раса, етнос, религия и др.

Работата на изследователите е базирана на по-ранни социологически проучвания, в които се разглежда формирането на специфични места с константна бедност, дължаща се на липса на възможности, социална изолация и отлъчване от пазара на труда. Кърни и Ливайн твърдят, че комбинацията от бедност и живот в социално неравенство, водеща до засиленото чувство за липса на перспективи, е ключовият фактор за тийнейджърската бременност.

В България по последни данни на НСИ за 2022 г. относителният дял на бедните спрямо линията на бедността е 22,9% общо за страната. Към датата на публикуване на изследването линията на бедност в България е 413 лв., а към днешна дата е 504 лв. В контекста на тези данни е важно да се споменат поне още два фактора, които биха могли да са част от пътя, водещ до бременност в юношеска възраст. Първо, жените са в по-голям риск от бедност, тъй като 25,8% от тях в сравнение с 19,9% от мъжете са в горната статистика. Тази тенденция е растяща – през 2018 г. процентът за жените е бил 23,4. Шансът за една жена да излезе от тази статистика не е особено голям, ако съдим по измерванията на социалната мобилност.

По данни на Световната банка неравенството в доходите в България се увеличава през последните десетилетия. Казано по-просто, пропастта между богати и бедни расте и е все по-трудно да повишиш доходите си, ако тръгваш от ниско финансово стъпало. Тоест дори по-голямата част от ражданията на възраст под 18 години, които сме свикнали да виждаме отразявани по медиите, да се свързват с ромските общности, това не е етнически феномен, а феномен на бедността. Радосвета Стаменкова разказва, че има и момичета от български произход, които поради неинформираност, незнание, неизползване на контрацептиви стигат до забременяване в ранна възраст. Те просто нямат стигма върху върху себе си, прекратяват бременността и не влизат в статистиката.

Политики на килограм

А как изобщо се правят политики, ако няма данни, на които да се основават? Не можем като общество сериозно да оценим доколко ранното забременяване влияе на икономиката ни и на бъдещите поколения, ако гледаме на него само като присъщо на ромската общност.

Политиките на едро могат да са ефективни, но не и когато става въпрос за неравенство и изваждане на хората от цикъла на бедността. В това е сигурен Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика, с фокус върху пазара на труда, бедността и неравенството у нас, с когото „Тоест“ говори по темата. Когато става въпрос как се отнасяме към елиминиране на неравенствата, Адриан смята, че инструментите на държавата не са подредени правилно.

В момента се занимаваме с това да осигуряваме временна заетост на безработните, да повишаваме доходите на всички поравно, да се фокусираме върху програми, които засягат цялото население.

За пример той дава решението на парламента от по-рано тази година, с което се прие всички ученици да получават безплатни учебници от учебната 2024/2025 г. нататък. Изчисленията досега показват, че тази мярка ще струва на бюджета около 80 млн. лв.

Нека бъде ясно: това най-вероятно ще помогне на учениците в затруднено положение да останат в училище. Според изследване на Фондация „Тръст за социална алтернатива“ 6% от българските ученици отпадат от образователната система поради крайна бедност. В изследването се твърди, че безплатните учебници и транспортните възможности са ключови за по-голям достъп до образованието. Но…

От гледна точка на неравенството, когато дадем на цялата доходна структура по 100 лв., ние сме неутрални към него, защото резултатът остава същият. Ако дадем само на бедните по 500 лв., тогава техният доход ще се повиши спрямо богатите. Ако се опитаме наистина да свиваме разликата между бедните и богатите, то доходни тестове, таргетиране на хора в нужда, които са наистина бедни, и други подобни мерки биха били адекватни.

Адриан Николов също обръща внимание на липсата на данни, когато става въпрос за подкрепа на майките в крайна нужда. Макар да знаем, че средната възраст при първо раждане в София е 30,7 години, а в Сливен – 23,8 години, според него няма систематични анализи за нуждите на домакинствата и регионите, върху които трябва да се фокусираме.

Ние даваме майчинство поравно, независимо как функционира домакинството. Почти всички помощи, които са свързани с отглеждане на деца и майчинство, по никакъв начин не са обвързани с конкретна необходимост.

И макар този тип финансови субсидии, заместващи дохода, далеч да не са единственото, от което се нуждае едно семейство, те са най-доброто, предлагано от държавата ни за момента, и промяната им в период на демографски срив съвсем не е решението, както предупреждава Адриан Николов. Но според него индивидуалният подход към потребностите на всеки отделен случай е успешен модел за справяне с неравенствата, бедността и социалното изключване на хора и групи от хора. „Въпросът е как да прилагаме политики, които са насочени към конкретните потребности на конкретното домакинство и човек. Защото когато се опитваме да решаваме проблемите на всички, най-вероятно не помагаме на никого“, завършва Николов.

Той е съгласен, че липсата на образование до голяма степен възпрепятства една жена да е активна на пазара на труда и следователно да има шанс да излезе от кръга на бедност.

У нас средното образование е големият решаващ фактор, който на практика гарантира заетост, води до много голямо повишаване на заплатата в сравнение с хората с по-ниско образование.

Но отвъд превенцията, т.е. развитието на социални „обезопасителни мрежи“, които да задържат момичетата в училище, има какво да се направи и за етапа, в който те си търсят работа. Ключовата дума тук е „гъвкавост“ или „заетост на непълен работен ден“. „Майките успяват да съчетават грижата за децата и работата чрез подобни възможности за заетост. Те създават голям мост между бременността, отглеждането на дете и пазара на труда“, допълва Адриан Николов.

В заключение, смисленото подпомагане на която и да е група – било то млади майки, работещи бедни или комбинацията от двете – изисква набор от мерки и промени от страна на държавата и обществото. Такива са намаляване на социалното неравенство в страната, подобряване на достъпа до образование, развиване на националната статистика в детайли и еволюция на трудовия пазар към модел, който подкрепя, а не дискриминира жените, грижещи се за дете, без значение на каква възраст са родили. Всички тези мерки влизат под шапката на икономическото приобщаване и развитието на средата, в която растат младите момичета.

Може и да няма категоричен отговор на въпроса дали бедността винаги предшества ранната бременност, или е цикъл, подобен на казуса с яйцето и кокошката. Но това не е пречка да видим, че проблемите на младите майки у нас са пресечна точка на редица нерешени социално-икономически задачи. Въпросът е имаме ли намерение да се заемем с тези задачи, или винаги ще има нещо по-важно, докато накрая не стане прекалено късно за каквото и да е решение.

Post Syndicated from Мирела Петкова original https://www.toest.bg/nevezhestvoto-ne-e-blazhenstvo/

В България ранната бременност е нещо обичайно, но темата е маргинализирана, а дебатът – поляризиращ. Световната здравна организация категоризира всяко раждане от жена под 20 години като резултат от ранно забременяване. Следвайки тази рамка, по данни на Националния статистически институт всяко десето дете у нас е родено от майка в юношеска възраст.

Началото на пътя към ранното забременяване стои в разговорите ни с децата за здраве, съзряване и отношения – или иначе казано, какво е здравното и сексуално образование (ЗСО) – както в училище, така и у дома.

В България близо 19 000 жени са направили аборт през 2022 г., като при над 13 000 от тях не става дума за спонтанен аборт. В сравнителен план живородените деца през същата година са около 56 000. Така страната ни става лидер по брой аборти в Европейския съюз спрямо 1000 раждания на живи деца в страната. Но се получава следният парадокс: не само че сме лидери по брой аборти, но водим и в дела на непълнолетни майки в ЕС.

Каква информация по темата „здравно и сексуално образование“ се предоставя на младите хора в училище и как те запълват липсите? Изобщо каква е ролята на образованието в демографската картина в България?

Родителите като щрауси

Простото определение на семейното планиране е да имаш толкова деца, колкото искаш, и да ги имаш, когато искаш – с отговорност към тях, казва Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Това е водеща неправителствена организация, работеща вече над 30 години в областта на здравеопазването, сексуалното и репродуктивно здраве и здравната превенция в България.

За да има адекватно семейно планиране, един млад човек трябва да е напълно наясно как се и не се забременява и какво следва от това. Точно тук идва и ролята на ЗСО. Да се говори с децата в рамките на часове по ЗСО не значи да се преподава как се прави секс или колко е хубаво да се прави секс. Радосвета Стаменкова отбелязва:

Здравното и сексуално образование не е само как да поставим презерватив или как да се предпазим от полово предавани болести. То включва теми като хигиена, хранене, превенция на състояния като булимия и затлъстяване, превенция на зависимости и разпознаване на белезите на трафика на хора с цел сексуална и трудова експлоатация.

Не е преувеличено да се каже, че тази информация е отвъд учебните планове – тя е жизненоважна и е опасно младите хора да бъдат лишавани от нея. Опасно е и за нас като общество да им я спестяваме.

Затова нека да видим какви думи използваме, когато говорим за здраве и полово развитие с децата си. Габи Петрова – психолог, сексолог и експерт по полово възпитание, разказва, че в практиката си често се сблъсква с родители, които се притесняват да коментират подобни теми в семейството, защото смятат, че децата биха вкарали същия контекст и емоционален заряд в разговора като възрастните. Често този „свян“ е комбиниран с избягване на точните думи, назоваващи анатомичните органи, което реално пречи на детето да познава и назовава всички части на собственото си тяло с истинските им имена.

Съществената част от разговора е не просто анатомията, а границите, свързани с тези части на тялото – никой няма право да ни докосва без наше съгласие. „Ние обясняваме през езика и говора. Когато детето не може да назове тези неща и не може да сподели какво му се е случило, то не споделя“, категорична е Габи Петрова. Когато дадем адекватна информация на детето, можем да го предпазим от насилие и посегателство.

А как се премахват срамът и табуто? Чрез говорене и болезненото (може би) изваждане наяве на това, от което ни е срам. „Защо „черва“, „зъби“ и „дроб“ се наричат, както си се наричат, но когато по време на беседа се каже „пенис“, „вагина“, „вулва“ или „яйчници“, учениците започват да хихикат, все едно са чули някакъв много мръсен виц?“, се чуди Николета Попкостадинова, създателка на Loveguide.bg – платформа за ЗСО на тийнейджъри. Много често екипът на Loveguide.bg получава покани за изнасяне на уроци в училищата в цялата страна, защото самите възрастни не знаят как да подходят към темата.

Когато един родител не дава информация на детето, той погрешно смята, че отлага неговото порастване. Но заровената в пясъка глава не е решила нито един проблем. Между другото, противно на популярния мит, щраусите не заравят главата си в пясъка, когато са стресирани. По-скоро се свличат на земята и остават неподвижни, опитвайки се да се слеят с терена – което пак не е много по-различно от поведението на родител, опитващ се да парира въпроса „Мамо, какво значи „секс“?“. Или както отбелязва психоложката Габи Петрова,

ако децата са готови да зададат въпрос, значи са готови и да получат отговор.

Най-често детето първо пита вкъщи и ако любопитството му не бъде задоволено, то започва да търси отговорите другаде. И в ужаса и ступора си родителят не си задава въпроса дали иска детето му да събере информация от неизвестни източници, или е по-добре той самият да му разкаже. Габи обръща внимание, че подобен развой на диалога има ефект и по-късно в отношенията. Родителите се изненадват, че детето спира да споделя с тях, но освен че е нормална част от израстването, това е и провокирано от факта, че когато то е имало интерес и е търсило отговор, родителят е неглижирал, осмял, парирал неговите потребности.

Портфолиото от теми в сферата на ЗСО е огромно и за различните възрасти са актуални различни неща. Какви обаче са ключовите рамки, за да има траен разговор? „За да има смисъл цялата тази информация, за да е полезна и интересна, тя трябва да предхожда събитията“, обяснява Радосвета Стаменкова от БАСП. С други думи, ако говорим за менструален цикъл с момичета, които от две години си купуват превръзки, това е след дъжд качулка. Те не са били подготвени за първоначалното объркване и не е отговорено навреме на първите им въпроси, свързани с промените в тялото им. И вече са минали цели две години, в които е можело да забременеят, може би без дори да подозират как става това.

Важно е и другото – да не се говори за нещо далечно и непонятно. В V клас не се говори за секс, а за промените през пубертета и междуличностните отношения, а също и за пъпки, хормони, лична хигиена.

Още нещо ключово за адекватното прилагане на ЗСО: детето трябва да бъде въвличано в разговора отново и отново. Както не научаваме български език или география от първи клас, така и информацията, свързана със здравната и сексуалната култура, трябва да е надграждаща и да се обновява през определен период от време.

Има ли българското училище социална роля?

Защо да дискутираме тези теми в училище? Всъщност да започнем с това преподават ли се и как. Образователният модел за преподаване на ЗСО в България е пълен с недостатъци, най-големият от които е, че такъв системен подход по-скоро няма. Съществуващият модел е вкрепен в преподаване на откъслечни неща, които минават между другото, и във виждането, че училището е образователна институция без социална роля. Като изключим преподаването на базовите знания за половата система по предмета „Биология и здравно образование“ в гимназиалния етап, ако един ученик попадне на учителски колектив, който не припознава темата като важна, има шанс знанията му по ЗСО да си останат до наученото в час по биология в VIII клас.

Въпреки интегрирането на ЗСО в държавен стандарт през 2016 г., което безспорно е един от големите застъпнически успехи, както обикновено дяволът е в детайлите. Наредбата обхваща гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование и не представлява задължителна форма на обучение. Само частта за здравното образование в прогимназиалния етап описва над 60 точки, които детето да усвои като знания, за да има компетентност по тях на основно ниво. Темите са всеобхватни: от познаване на болестите, предавани по полов път, през демонстриране на умения за използване на стратегии за ефективно учене, до назоваване на функциите и източниците на витамини и минерали и избягването на нездравословни навици и традиции. Първо, нереалистично е да се смята, че ще има време да се стигне до тези теми, и второ, те засягат умения, които далеч не всеки възрастен владее.

Анина Чилева е главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи, който от години обединява усилията на различни хора за интерактивно и базирано на опита на самите младежи здравно образование в българското училище. Според нея все още не сме успели да постигнем системност в ЗСО. Тук дори не говорим за нивото и методите, с които се преподава, а за това, че младите хора нямат достатъчно информация от официален и достоверен източник като училището. Това ги принуждава да търсят отговори другаде. Негативните последствия са ранно забременяване, аборт като сексуална превенция, полово предавани болести, но също и пристрастяване към порнографията, неприемане на тялото си, нереалистични представи за секса и взаимоотношенията между хората.

Радосвета Стаменкова разказва, че младежите, които искат да са обучители на връстници и изобщо доброволци на БАСП, най-често са два типа – или такива, които искат да учат медицина и медицински специалности, или такива, които ще се занимават с журналистика и комуникации. Младежи с подобни интереси така или иначе ще достигнат до тази информация. Техните връстници без интерес по темата – няма. Радосвета изтъква като възможност втъкаването на тези знания в спираловидните учебни програми. Иначе казано, по-сериозно застъпване на теми от ЗСО в часовете по биология и здравно образование, психология и др.

Проблемът да преместим цялото съдържание от ЗСО в часовете по биология е, че тя е природен и теоретичен предмет, в който се учи и се усвоява учебно съдържание. Когато става за въпрос за здравно образование и още повече за сексуално образование, не е достатъчно да възприемеш някакво количество информация. „Много по-важно е младите хора да разискват заедно дадена тема, да изградят представа и да я верифицират. В такава ситуация се изграждат и груповите норми. Това е ключов процес за тийнейджърската възраст, която е рискова по отношение на сексуалността и сексуалното поведение, защото е период на съзряване и експериментиране“, подчертава Анина Чилева.

Анонимност срещу авторитет

В развитите общества учебната програма е създадена от експерти и крайният резултат се базира на набор от умения и знания, които младите хора трябва да имат, за да функционират самостоятелно и безопасно в обществото. Опитът на Габи Петрова е базиран на честата ѝ работа с родители на тийнейджъри, които търсят консултации, за да подкрепят детето си в периода на половото съзряване. Когато възникне трудност или изплува незнание, хората нямат информация към кого да се обърнат за помощ, и най-често започват да търсят различни мнения в социалните мрежи или в Google. „Самото принизяване на компетенциите и уменията на професионалистите води до задълбочаване на проблемите“, смята тя.

Този мотив се среща в наблюденията на всички експерти, с които „Тоест“ говори по темата – превръщането на Google в първото място за информация, към което се обръщаме, и сляпото ни доверие към анонимни източници в комбинация с маргинализирането на важността на експертните и научните ресурси. Радосвета Стаменкова подчертава ролята на пандемията и засиленото навлизане на социалните медии в преценката кое се приема за достоверна информация. И както допълва тя,

ваксините заедно с чистата питейна вода и антибиотиците са нещата, които помагат да не умрем на 40 години. И те работят толкова добре, че хората забравят, че това е превенция.

Николета Попкостадинова разказва как щом родителите разберат, че в училището на детето ще има беседа за промените през пубертета, за онлайн безопасността, за предпазване от сексуално насилие и за безопасния секс (основните теми, които Loveguide.bg покрива), изпадат в недоумение: младите знаят повече от възрастните и така или иначе всичко го има онлайн – защо им е подобен разговор?

Това е една от най-големите заблуди, с които Николета и екипът ѝ се борят упорито. Когато няма надеждни източници на информация, младежите разменят митове помежду си. В най-добрия случай ще е нещо от „Уикипедия“, което няма да разберат, защото е с медицински термини. Но има и по-рискови парчета информация, като опасни реклами например, които могат да накарат 14-годишен да си купи хапчета за уголемяване на пениса. В интернет всичко е по-лесно до голяма степен защото е анонимно. Не трябва да заставаш с името и лицето си, нито разпространявайки грешна информация, нито за да поискаш съвет по тема, която възприемаш като табу.

Николета знае от личен опит, че дискусиите, свързани със ЗСО, са много важни и интересни за българските тийнейджъри, но повечето от тях нито знаят с кого да говорят, нито кои са надеждните източници, нито как да възприемат съществуващата достоверна информация, ако не е поднесена атрактивно и адекватно за тяхната възраст.

Учениците като заложници

Ако ЗСО на практика няма, то каква е ролята на обществения дебат в тази липса? Манипулирането на общественото мнение от мащабни кампании с цел табуизиране на цяла сфера от учебното съдържание не е феномен за страната ни, но инструментализирането на ЗСО от политически субекти достига нови нива в България.

Атаките срещу сексуалното образование са базирани не на наука и факти, а само на мнения и вярвания, и е трудно да си представим чак такова недоволство срещу други дялове от учебното съдържание. Яростното противопоставяне на преподаването на ЗСО произлиза от тенденцията сексуалността да се поставя единствено в контекста на сексуалния акт. Но ЗСО разглежда човешкото тяло отвъд физическия и биологичен смисъл, най-вече в емоционален и психологически контекст. ЗСО предоставя пространството, където може да се обсъждат теми като сексуално насилие, лична хигиена, превенция на ранна бременност и др.

Николета разказва, че провеждането на подобни разговори с учениците е станало значително по-трудно от 2020 г. насам. Ако предположите, че е основно заради пандемията, ще сбъркате – тя съвпадна с друго събитие, за което вече не се говори в публичното пространство, но то продължава да има отражение върху дейността на организации като Loveguide.bg и техни колеги, работещи по темата на терен. Става въпрос за казуса в Перник, където обучителна програма за предпазване от сексуално насилие на Фондация „П.У.Л.С.“ бе прекратена заради обвинения от граждани, чиито деца дори не са присъствали на обученията. Недоволните родители твърдяха погрешно, че учениците са карани да се целуват по бузите.

В нашето популистко общество тези, които са най-кресливи, се чуват най-много, въпреки че са малцинство. Думата беше дадена на тях, а не на мнозинството, което беше щастливо и благодарно на тази програма, защото реално учи децата как да се предпазват от сексуално посегателство,

категорична е Николета Попкостадинова за развоя на събитията в Перник.

Въпреки шума, който се вдигна покрай случая през 2020 г., проучване, проведено през лятото на 2019 г. от „Алфа Рисърч“ сред 1000 души, разказва друга история. 76,1% от запитаните пълнолетни българи смятат, че трябва да бъдат въведени часове по ЗСО. Останалите 19,4% смятат, че има предостатъчно информация, а едва 4,5% виждат подобни часове като „начин за разврат“ сред децата.

До ден днешен училищата се страхуват да не се вкарат в подобен скандал и макар Loveguide.bg да продължават да изнасят часове, работата им не е със същия мащаб и размах, както преди тази случка. Ако едно училище припознава нуждата от подобни разговори, то се обръща към експерти и ги кани за лектори. Но за да е сигурно, че ще се избегне ситуация като тази в Перник, училищата често се опитват да поискат разрешение от всички родители. Според Николета колкото и да е разпозната нуждата от такива беседи, разрешение от всеки един родител е огромен административен товар за съдържание извън задължителната програма. Затова и често отпада нуждата той да бъде понесен.

Пропастта в отношението ни към ЗСО се задълбочава не само от факта, че темата е табу или че се проведе огромна кампания против правата на жените и ЛГБТ+ общността у нас под чадъра на темата „Истанбулска конвенция“. Анина допълва един много важен нюанс и той засяга училищата:

За 30 години българският образователен процес не можа да излезе от формата на фронтално обучение с дъска, учител, три редици ученици и комуникация само между учител и ученик. От гледна точка на развитието това е неефективен образователен процес, защото не позволява на хората да растат.

Комуникацията ни дава възможност да измерваме разбиранията, знанията, емоциите си спрямо другите, а на практика в българското образование до голяма степен тази възможност е отнета. Според Анина липсата на комуникация възпрепятства изграждането на мислещи хора, готови да поемат отговорност за собствените си действия, включително и за евентуална ранна бременност.

Статистически осезаемата липса на цялостно ЗСО в България не се дължи единствено на табуто и на различните политически кампании, които го вземат на мушка. Застоят се обяснява и с традиционните устои на образователна система, която възпрепятства ефективната комуникация и напасване на учебната програма спрямо нуждите на учениците. Макар промяната в този модел за момента да изглежда сложна, не бива да спираме да назоваваме нещата с истинските им имена както в контекста на ЗСО, така и извън него.

„Не може здравето и животът на българските млади хора да са заложник на политически тенденции“, смята Анина Чилева. Макар че се случва точно това.