Tag Archives: цени

По бухалките ще ги познаете. Как Радев копира санкциите на Орбан

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/po-buhalkite-shte-gi-poznaete-kak-radev-kopira-sanktsiite-na-orban/

По бухалките ще ги познаете. Как Радев копира санкциите на Орбан

Когато една власт не може да се справи с криза, започва да търси виновници за нея – външни или вътрешни врагове, върху които да прехвърли общественото недоволство и собствената си отговорност. В България такава криза е стремглавото повишение на инфлацията до 6,1% на годишна база за октомври, което ни отрежда второ място в еврозоната по този показател.

След месеци на провалени опити да овладеят поскъпването – чрез „Кошница с грижа“ например, правителството на Румен Радев намери „виновниците“ – големите търговски вериги, всички те чуждестранни инвеститори от държави членки на Европейския съюз. 

Удобна мишена са – бизнесът им е на светло, оборотите им са огромни. Всяка касова бележка напомня колко са поскъпнали храните, а гневът на българите се пренася лесно от тях към виновното за всичко евро, а значи и ЕС, а значи и всичко европейско. 

(Разбира се, мамицата ѝ и на демокрацията, защото, нали, „една кифла беше шест стотинки при социализма“, когато през 70-те заплатите едва стигаха сто лева!) 

Така вместо отговор на въпроса защо държавата не се справя, чрез глобата, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на „Кауфланд България“ (за общо 75 653 706 евро), на обществото беше посочен „виновникът“. 

Тази политическа технология не е българско изобретение. 

Сваленият от власт преди седем месеца Виктор Орбан я прилагаше години наред в Унгария, където чуждестранните търговски вериги се превърнаха в мишена на специални данъци, ценови ограничения и административни санкции. В името на „защитата на потребителите“ унгарската държава започна да определя не само колко да струват стоките, но и в какви количества да се продават, какви отстъпки да предлагат магазините и какви наличности да поддържат. През 2024 и 2026 г. Съдът на ЕС обяви част от тези ограничения за противоречащи на европейското право, а Европейската комисия започна отделни дела срещу Унгария за специалния данък върху оборота и за ограниченията на търговските надценки.

След призивите за бойкот на веригите от началото на годината, ударните проверки на магазинната и складовата им мрежа от КЗК и Комисията за защита на потребителите (КЗП) България поема по същия път.

Какво прави българската „бухалка“?

КЗК наложи безпрецедентната по размера си глоба за търговска верига не заради цените, които плащат потребителите, а заради отношенията на компанията с нейните доставчици. Комисията твърди, че през 2026 г. германската верига е извършила три нарушения на забраната за нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. 

Според регулатора „Кауфланд“ е използвал по-силната си позиция при преговорите с производители, за да изисква намаляване на доставните цени. За това нарушение е наложена санкция от близо 21,9 млн. евро. 

Втората глоба, почти 31,9 млн. евро, е за недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата. 

Третата, отново близо 21,9 млн. евро, е за създаване на необосновани пречки пред доставчиците, които са поискали увеличение на цените, включително чрез забавяне и удължаване на преговорите. Всяка от санкциите е изчислена като процент от общия оборот на веригата за 2025 г., а не от печалбата ѝ.

Как точно глоба от близо 76 млн. евро, наложена на търговска верига за отношенията с нейните доставчици, ще намали цените за потребителите? 

„Кауфланд“ отхвърли обвиненията. В публична позиция компанията обяви, че ще защити правата си пред компетентните български и европейски институции и ще преразгледа плановете си за инвестиции в страната ни за 200 млн. евро в следващите три години. Компанията определи размера на глобата като необоснован и несъразмерен спрямо европейската практика. Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок. 

Защитата на доставчиците от нелоялни практики е цел, залегнала и в европейското законодателство. Известно е, че големите търговски вериги действително разполагат със значителна сила при преговорите с малките производители. Но въпросът е дали конкретните нарушения са доказани, дали размерът на санкциите е адекватен и прилага ли регулаторът еднакви критерии към всички участници на пазара. 

Битката срещу „чужденците“ 

В Унгария на Виктор Орбан конфликтът между правителството и големите чуждестранни търговски вериги има дълга история. След завръщането на Орбан на власт през 2010 г. правителството постепенно въвежда различни форми на специално облагане и административни ограничения за големите търговци. Аргументите се променят според икономическата ситуация – защита на местния бизнес, справедливо разпределение на тежестите, овладяване на инфлацията, подкрепа за домакинствата. 

Особено показателен е специалният данък върху оборота на търговските вериги, въведен в сегашния си вид през 2020 г. За разлика от корпоративния данък върху печалбата, той се начислява върху приходите от продажби. Това е от съществено значение за бизнес като търговията с хранителни продукти, където оборотите са огромни, а нетните маржове на печалба – сравнително ниски. През 2024 г. най-високата ставка достига 4,5% от оборота. Австрийската SPAR твърди, че подобна тежест може да принуди търговците да работят на загуба дори когато продават успешно.

На пръв поглед унгарският данък е неутрален – облага оборота, а не националността на собственика. Но в действителност не е така и обяснението се крие в организацията на търговията в страната. 

Чуждестранните вериги, като SPAR, Lidl, Tesco, Aldi и Penny, обикновено оперират чрез интегрирани дружества, чиито обороти се сумират – магазините са обединени в едно дружество. За разлика от тях, много от големите унгарски търговски вериги работят на франчайзингов принцип, при който отделните магазини се управляват от самостоятелни дружества и се облагат поотделно. 

Така дори при сходен общ оборот данъчната тежест може да бъде значително по-висока за чуждестранните вериги. Според Европейската комисия това поставя въпросните компании в неблагоприятно положение и ограничава свободата им на установяване в ЕС.

На 29 април 2026 г. Европейската комисия реши да предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради този данъчен режим. Процедурата е започнала с официално уведомително писмо през октомври 2024 г., последвано от мотивирано становище през юни 2025 г. Будапеща не приема констатациите на Брюксел. Затова спорът преминава в съдебна фаза. Съдебно решение все още няма. 

Цената на държавната намеса

Австрийската SPAR се превръща в един от най-откритите противници на унгарската политика по отношение на чуждестранните вериги. През март 2024 г. компанията подава жалба до ЕК, а австрийското правителство също поставя въпроса пред Брюксел. От компанията посочват, че унгарските мерки не само нарушават правилата на вътрешния пазар, но и поставят под съмнение възможността чуждестранните инвеститори да работят при равни условия с местните компании.

Числата, представени от компанията, са показателни – специалните данъци и задължителните ценови отстъпки са увеличили разходите ѝ с приблизително 90 млн. евро, а през 2023 г. тя е отчела загуба от близо 50 млн. евро за дейността си в Унгария. 

Правителството на Орбан защитава ограниченията като мерки срещу високите цени на храните, за чието повишение правителството обвинява големите търговски компании. Унгария действително преживява тежък инфлационен шок, като през 2023 г. поскъпването на храните става сериозен обществен проблем. Но според критиците на мерките административните ограничения не премахват причините за инфлацията, а прехвърлят част от икономическата тежест върху определени предприятия.

Унгарското правителство не спира до данъците. През 2022 г. въвежда таван на цените на основни храни, а през 2023 г. преминава към система на задължителни промоции. Големите търговци биват задължени да предлагат продукти от определени категории с намаления, които впоследствие е заложено да са поне 15% спрямо най-ниската цена за конкретната стока през предходните 30 дни. Към това се добавя и задължението за поддържане на определени наличности. 

Точно този режим доведе до делото на Penny Market, собственост на германската REWE Group. През март 2024 г. унгарските власти глобяват компанията, след като при проверка установяват, че в конкретен магазин липсват два продукта от задължителните промоционални категории – ябълки и минерални води или безалкохолни напитки. 

Penny оспорва санкцията, като посочва забавена доставка и наличието на заместващ продукт. Унгарският съд отправя преюдициално запитване¹ до Съда на ЕС за съвместимостта на режима с европейското право.

На 18 юни 2026 г. Съдът на ЕС постановява, че унгарските правила за задължителните намаления противоречат на европейското право. Според Съда те ограничават свободата на търговците да определят цените и количествата въз основа на икономически съображения, без да е представена достатъчна обосновка за това ограничение. 

Решението е важно, защото показва докъде е допустима държавната намеса.

В съдебното производство се появява и друг съществен детайл. Според изложените пред Съда на ЕС данни всички търговци с чуждестранна собственост са попадали в обхвата на оспорваните изисквания, докато унгарските компании с оборот под определения праг са били изключени. 

И Lidl печели дела срещу унгарската КЗК

В България Kaufland тепърва започва съдебната битка. Lidl, която принадлежи към същата група Schwarz като Kaufland, води съдебни спорове с унгарския орган за защита на конкуренцията Gazdasági Versenyhivatal (GVH).

За разлика от делата на SPAR и Penny, които са свързани с правителственото регулиране на цените, тук става дума за решения на самия антимонополен регулатор. През 2026 г. унгарските съдилища постановяват две решения, благоприятни за Lidl, макар и с различен обхват.

На 17 февруари 2026 г. Върховният съд на Унгария (Kúria) отменя решение на GVH по дело VJ-19/2023 и разпорежда на регулатора да проведе ново производство. Съдът променя предходното решение на първоинстанционния съд и задължава антимонополния орган да плати на Lidl 1,5 млн. форинта съдебни разноски (близо 4132 евро).

Решението не подлежи на ново обжалване. То показва, че съдебният контрол върху действията на регулатора може да доведе не само до намаляване на санкция, но и до цялостна отмяна на административния акт. Веднага след това обаче унгарският регулатор започва ново производство срещу Lidl…

В друго дело – VJ-1/2024, Столичният съд на Будапеща отменя частта от решение на GVH, в която Lidl е санкционирана със 186 млн. форинта (512 346,30 евро). Съдът връща тази част от преписката за ново разглеждане, но отхвърля останалите искания на компанията. Следователно не става дума за пълно оправдаване на търговската верига, а за съдебна отмяна на конкретната имуществена санкция. Решението е публикувано на сайта на унгарския регулатор на 4 ноември 2026 г., само дни преди българската КЗК да обяви глобата срещу Kaufland.

Сравнението е показателно и заради разликата в мащаба. 

В унгарския случай оспорената санкция е половин милион евро, докато в България КЗК налага на Kaufland общо близо 76 млн. евро. Макар размерите да не могат да се сравняват механично, тъй като нарушенията, законовите основания и методиките за определяне на санкциите са различни, въпросът е един и същ: какви са гаранциите, че регулаторът не е бухалка на властта?

Съдебните спорове на Lidl в Унгария обаче не се изчерпват с решенията на антимонополния регулатор. На 14 януари 2026 г. до Съда на ЕС е отправено преюдициално запитване по дело Lidl Magyarország, C-10/26, свързано с наложена на компанията санкция. Унгарските власти са задължили търговците да продават определени хранителни продукти при регулирани цени и да поддържат количества, съответстващи на среднодневните продажби през референтната година. 

Мерките са мотивирани с необходимостта да бъдат защитени унгарските семейства от поскъпването заради войната в Украйна. Съдът в Сегед пита дали подобна намеса е съвместима с европейското право и дали при незаконосъобразно наложена глоба държавата дължи и лихви върху възстановената сума. Делото все още е висящо.

Брюксел срещу унгарските ограничения

През 2026 г. Европейската комисия предприе още една стъпка срещу унгарската политика в търговията. На 8 юли тя реши да сезира Съда на ЕС по две отделни процедури заради ограничения върху надценките: едната – за хранителните магазини, другата – за търговците на нехранителни стоки, включително дрогериите. Според Комисията ограниченията засягат предимно чуждестранни компании, а допустимите надценки са толкова ниски, че не позволяват на търговците да покриват разходите си.

Брюксел оспорва и начина, по който унгарското правителство представя разликата между доставната и продажната цена. Според Комисията тази разлика не е равнозначна на печалба, тъй като от нея трябва да се покриват заплати, наеми, логистика, данъци и други разходи. Възможно е търговецът да има положителна надценка върху отделен продукт и въпреки това да продава на загуба, след като се отчетат всички разходи. Комисията смята, че унгарските ограничения са непропорционални и могат да нарушават свободата на установяване и правилата на Директивата за услугите.

В доклада си за Унгария от 2026 г. Европейската комисия отбелязва, че чуждестранните компании продължават да понасят непропорционална данъчна тежест въпреки известното облекчаване на специалния данък през ноември 2025 г. В доклада се разглеждат и ограниченията за откриване и преустройство на големи търговски обекти. 

Според Комисията подобни мерки ограничават конкуренцията, възпират инвестициите и водят до по-високи цени в засегнатите сектори. Така политиката, която официално се представя като защита на потребителите, може да има обратен ефект в дългосрочен план.

Прилики и разлики

Независимият по закон регулатор се оказва част от обявена от правителството кампания. Девет дни преди решението на КЗК за глобата на Kaufland вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев обяви по БНТ предстоящи многомилионни санкции срещу търговските вериги: 

… и доколкото разбирам, в медийното пространство ще има много сериозен анонс в близката седмица от страна на КЗК, която е образувала редица производства. 

Пулев уточни, че става дума за глоби, достигащи почти 10% от оборота, които ще имат „много сериозен структурен ефект и дисциплиниращ ефект върху целия пазар и веригата на стойността“.

В същото интервю Пулев коментира и предизборното обещание на „Прогресивна България“ за намаляване с 15% на цените на хранителните продукти.

На 9 ноември КЗК обяви новината за санкцията си. Ден по-късно Пулев вече говори за действията на регулаторите като за част от правителствената политика. 

Ние никога не сме били в някаква битка с търговските вериги. Ние сме в битка с нелоялните търговски практики и вече виждате видими резултати от цялата тази кампания на правителството.

Пулев е категоричен и по отношение на чуждестранните инвеститори: 

Няма да се огънем под силата на лобизма, работим само в интерес на българските граждани.

Председателят на КЗК Росен Карадимов твърди, че те просто спазват закона. Според него глобите са в долната част на законовия диапазон: за две от нарушенията са определени на 1,58% от оборота, а за третото – на 2,2%, при законов максимум от 10% за всяко нарушение. Той посочва като пример Полша, където санкция от 170 млн. евро срещу търговска верига впоследствие е намалена от съда на 110 млн. евро.

Карадимов отказва да коментира предупреждението на Kaufland, че може да преразгледа планираните си инвестиции в България. Според него КЗК не може да прави компромиси със закона заради нечии инвестиционни планове.

Поръчка „от най-високо място“

Докато КЗК налага многомилионни санкции, други контролни органи провеждат масирани проверки в големите търговски вериги. На 21 октомври министърът на земеделието Пламен Абровски лично присъства на проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), КЗП и НАП в логистичната база на германската Lidl край Равно поле. Тогава той обявява началото на проверки във всички централни складове на веригите, последвани от инспекции в магазините и на борсите. Официалната цел е да се изясни ценообразуването по цялата верига на доставки.

На 10 ноември Lidl България излезе с безпрецедентно остра позиция, в която обвини държавните институции в административен тормоз. 

Според компанията само за последните две седмици на октомври в магазините ѝ са извършени 171 проверки при средно 86 месечно от началото на годината. 

Към 10 ноември остават 158 отворени проверки от различни държавни органи. Особено показателен е случаят във Видин, където един магазин е проверен осем пъти за пет седмици.

На 9 ноември инспектори на БАБХ затварят временно магазина във Видин заради нарушения при съхранението на хранителни продукти и хигиената в пекарната. Според Агенцията са установени 343 кг храни, съхранявани при неправилна температура, и 270 кг мухлясало зеле. Всички 613 кг са насочени за унищожаване. 

Lidl оспорва констатациите, като твърди, че компрометираните продукти са били отделени от продажба, а техническият проблем с хладилното оборудване е отстранен още по време на проверката. Магазинът възобновява работа на следващия ден в 12 часа, като пекарната остава временно затворена до излизане на лабораторните резултати.

Компанията определя затварянето на целия магазин като несъразмерна мярка и обявява, че ще потърси съдебна защита. 

Още по-сериозно е твърдението ѝ, че инспектори неформално са споделяли за натиск да търсят основания за затваряне на обекти по разпореждане от по-високо ниво. 

Има и още един въпрос, на който КЗК дължи отговор. На 21 май 2026 г. Комисията образува едновременно производства срещу Kaufland и „Максима България“, която управлява веригата Т-Маркет. И двете са за предполагаеми нелоялни търговски практики спрямо доставчици. На 9 ноември регулаторът обявява глоба от близо 76 млн. евро срещу Kaufland, но не съобщава за резултат по производството срещу Т-Маркет. 

Медийни публикации свързват веригата с най-богатия в Северна Македония Орце Камчев, макар според фирмените данни собственик на капитала да е нидерландското дружество PARETAS B.V., а като действителен собственик да е вписан литовецът Нериус Нума. А производството срещу нея няма как да бъде обявено нито за приключило, нито за прекратено без съответен акт.

В Унгария войната срещу чуждестранните вериги не свали цените, но доведе до съдебни дела и конфликти с Брюксел. В България властта тепърва я започва, но също ще разбере, че може да глобява търговците, но не и да санкционира инфлацията. 

1 Процедура, при която национален съд се обръща към Съда на ЕС, за да получи разяснение как трябва да се тълкува европейското право или дали даден акт на ЕС е валиден.

Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/greshni-ceni-na-imotite/

Покачващите се цени на имотите са основен елемент в няколко взаимносвързани обществени теми – има ли имотен балон, има ли презастрояване, финансова култура и инвестиции на домакинствата, демографска политика, сиви капитали и пране на пари. Описал съм позицията си, че имотния пазар не работи на пазарен принцип и защо въобще се говори за презастрояване макар да няма формална дефиниция.

Днес ще засегна друг аспект – статистиката за цените на имотите. Разделям я от данните за брой жилища пуснати на пазара, жилищна площ и отпуснати ипотеки. За тях препоръчвам да погледнете скорошната статия на Капитал и суровите данни от НСИ. Тук искам да погледнем това, което според мен е основен фактор в ценообразуването в сектора – следенето на т.н. „пазарни цени“.

Новини за покачването им навсякъде в България виждаме постоянно. Наскоро беше обявено, че България е сред рекордьорите по това отношение. Достатъчни са данните на Евростат, които ни поставят на 7-мо място по ръст за последните 15 години. 8-мо, ако включим Исландия. Тук ще намерите суровите данни по тримесечия.

За това, разбира се, има много фактори включително финансова култура, несигурност на инвестициите, влошен бизнес климат и липса на върховенство на закона, вътрешна миграция, пране на пари, ръст на доходите на част от населението та дори и обратна миграция от диаспорите.

Тезата ми обаче е, че има твърде много променливи в източниците на данни за цените на имотите, за които е практически невъзможно да контролираме и изчистим. Така според мен няма нито една оценка за пазара, която да може да твърди, че е вярна или дори, че може да следи динамика през времето. Разделям причините в четири категории.

Некоректни практики на брокери

Често изследвания и статистики за цените на имотите, особено що се отнася до разбивка по квартали, използват извадки от текущи обяви от сайтовете за имоти. Някои, включително най-известният imot.bg, включват дори историческа справка за избрания район. Взимайки квадратурата и параметрите на жилището лесно може да се изчисли средна цена на кв.м.

Проблемът с този подход е, че огромна част от обявите са фалшиви. Според брокери половината обяви, с които се свързват, се оказват на несъществуващи имоти и служат само като въдица за привличане на интерес след което се представят други жилища и сгради. Дори когато са истински оказва се, че параметри като квадратура, брой стаи, наличие на паркоместа и дори района на сградата са подменени.

Такива нелоялни практики са масови и затова много брокери призовават за регулиране на сектора. Като пример се дава Франция, където след 2-3 подобни измамни обяви или нарушения на кодекс лицето получава забрана да упражнява професията за дадено време. Доколкото искането за внасяне на ред се подкрепя от много фирми за недвижими имоти, брокери са ми споделяли, че най-големите и известни само формално са зад тази идея, но лобират да не види бял свят.

Друг източник на данни са самите комисионни на брокерите. Те знаят много добре кои обяви стигат до сделки, на каква цена се изповядват и колко реално е платено. В края на краищата на база именно платените пари получават комисионна. Тази информация обаче надали ще види бял свят, но дори да я получим, не може да се очаква, че ще е надеждна през времето, а и агенциите не покриват целия пазар на имоти – има много сделки директно със строител или без посредник.

Дори да изключим последното и дори оценката за 50% фалшиви обяви да е завишена, достатъчно е да са само една трета, за да прави тази вариация абсолютно неизползваеми публичните данни от подобни сайтове за оценка цената на жилищата.

Разлики в параметри на жилищата

Дори да можем да отсеем реалните обяви от публично достъпните, има разлики в самите имоти. Най-очевидна е квадратурата. Докато старите жилища се мерят по т.н. светла част или само видимия под на апартамент, например, при новите се броят вътрешни стени и целите балкони. Отделно на места включват общите части и понякога по различен начин. Когато се върнах от Германия се наложи в рамките на две седмици да огледам десетки апартаменти. Това ми даде възможност да сравня в кратък отрязък разликите между обявите и реалността. Квадратурата се разминаваше понякога с 50% от реалната жилищна площ.

Това непостоянство на това как се мери квадратурата означава, че не може да се сравняват имоти и цената им на кв.м. Тъй като в един район често се среща различни агенции да имат повече или по-малко обяви в зависимост от периода значи, че „динамиката“ на описанията се разминава и през времето и съвсем не може да сравняваме тримесечие за тримесечие или година.

Дори по-голям ефект има степента на завършване на сградата и жилището. Често сделки за жилища се правят на зелено, отделни обяви за които не се публикуват в сайтовете за имоти и не минават през агенции, т.н. там няма данни за тях. Цената им принципно е по-малка, но предвид, че жилището може да е готово след 2, 5 или 10 г. в зависимост от това колко е читав строителят, тези сделки не може да се слагат в една графа с препродажбата на жилища. В тази връзка, дори да получим данни за и да вкараме сделките на зелено в статистиката, нелоялни бизнес практики като късане на договор и прекомерни индексации означават, че за същото жилище получаваме две цени в различни години без дори да е предадено. Индексацията е параметър, за който също не научаваме и реално завишава значително платеното за едно жилище. Дори да научим за него кога го броим към статистиката – към годината на договора, кога се прехвърли или към годината на акт 16? А ако така и не получи такъв?

Доколкото агенциите за недвижими имоти и сайтовете с обяви посочват дали едно жилище е завършено, на мазилка или за ремонт, всеки търсил жилище знае, че тези също подвеждат силно и варират в широки граници. Покачващата се цена на майстори и материали именно заради огромния брой празни жилища и масовото вливане на пари в сектора води до допълнителен разход от 10 до 30% от цената на къща или апартамент за ремонт и обзавеждане. Оскъпяването на жилището след това е дори по-голямо.

Изброените широки граници са невъзможни да се изчистят в данните без да се посети всеки отделен апартамент и оцени по единни стандарти, което е практически невъзможно, но и не би било допуснато от самите брокери и продаващи.

Данъчни измами, сделки на сиво и други схеми

Тук може би може да се изпише най-много и затова ще гледам да маркирам основните. Най-очевидната е подписване на договор на занижени цени и даване на остатъка на ръка. Така се избягва от една страна плащането на данък, а от друга помага да се изперат незаконни или просто недекларирани пред НАП пари. По същия начин, но без доплащане на ръка, е документирано да се осъществява корупция, в които апартаменти (с и без асансьори) практически се подаряват на депутати, общински съветници, висши магистрати и техни роднини.

Така се зачерква друг източник на данни за сключените сделки – имотния регистър и нотариалните актове. Доколкото реалната цена на сделката е различна независимо дали се доплаща в кеш, в натура, с прокаран закон или с отсъждане по дело, няма как да я установим с точност. В някои случаи има вписани ипотеки, което помага. Тези обаче са едва една трета от сделките в последните тримесечия. Също така не гарантират, че няма пари или услуги под масата, защото често нотариуси и банки си затварят очите за подобни практики.

Не трябва да забравяме, че има немалко жилища в сгради без акт 16 или дори разрешения за строеж. Колко точно са всъщност никой не знае. Оказва се, че документите са пръснати между няколко институции в зависимост от типа сграда и почти никоя от тях не иска да ги дава или дори да сподели справка. Все още работя по това. ДНСК поне започна да сканира и публикува всички разрешения за строеж. Става бавно и е трудно да намери точно каквото му трябва човек, но може би ще се случи. Известни са обаче сгради, които имат тези проблеми и при оглед с неохота го признават, ако се сетите да питате. В такива случаи жилищата са обикновено с по-ниски цени, но следва ли да се включват в индексите при условие, че там не следва да живее никой и дори трябва да бъдат разрушени?

Вече стана дума за схемите с късане на договори на зелено и препродажба. Друга практика е да не се продава самият апартамент, а фирма, която държи собствеността и всеки купувач взима дялове в дружеството. Останалото се урежда с вътрешни договорки. Така реално продажба на имот няма, а от там се спестяват куп данъци. НАП санкционира Артекс преди години именно за това посочвайки очевидното, че сделките са фиктивни с цел избягване на данъци. Административният съд обаче взе страната на небезизвестният строител и дори отсъди да им платим от данъците си обезщетение. Това след като им опростиха 20 млн. лв. данъци, но преди според медиите ключови политици да получат евтини апартаменти. Идентична схема нашумя наскоро във връзка със Сарафов, където придобиване на имот на нелогично ниска цена беше разкрита и връзка с нелегалната фабрика за цигари свързана с Таки и Пеевски.

Доколкото изброеното и много други нелоялни и откровено незаконни практики прикриват други незаконни действия, за целите на статистиката за имотния пазар обезсмислят данните от държавни институции, официални документи или вътрешни извадки на самите агенции за имоти. В случая цените може да се занижават, но не може да се твърди дали и до колко това компенсира спекулативното завишаване от други фактори, както и че е постоянно през времето, което да позволява сравнението, което четем в медиите.

Вторичен пазар на имоти и ценообразуване

Тук се комбинират ефектите от няколко фактора, но като психологически ефект. Публичните данни и щедрите обещания на брокерите създават очаквания у продаващите и те съвсем очаквано залагат завишени цени.

Всъщност, нерядко се случва имоти да се слагат на неразумно висока цена въпреки предупрежденията дори на агенциите. Виждаме такива да престояват и да се публикуват отново и отново с месеци. Причината е, че собствениците нямат нужда от парите веднага, но оставят жилището „на пазара“ в случай, че някой се подлъже и получат цена доста над очакваното. В друг сектор би се нарекло limit sell order. Резултат е от „паркираните“ в имотите пари и неразумните очаквания към пазара. Вторичният ефект е още по-надута статистика от обявите за даден район.

Тук голямо влияние имат оценителите на имоти, за които ще стане дума след малко. Те се вглеждат по-дълбоко в състоянието на имота, сградата и обзавеждането, но в крайна сметка се влияят и придържат към същите метрики и изначално грешни източници за цени. Оценките се използват също като индикативни цени при препродажба или при пускане на нови жилища на зелено. Това затваря цикъла захранвайки същата мелница на фалшиви, неравномерно завишени, неправилно отчетени или неосъществени продажби.

Липса на данни, регулация и прозрачност

Тук някой би отправил критика, че привидно голяма част от тезата ми се базира на наблюдения върху пазара на имоти, обявите, разговори с архитекти и брокери, както и от собственото ми търсене на жилище. Този някой може би имал право доколкото не излизам с точни числа (или карти) на отклонение на цени, разминавания на оферти и сключени сделки. Същността на тази теза обаче е, че това са добре известни фактори и проблеми, за които се говори отдавна, но са проблем именно, защото не са измерими, предвидими и най-вече са непостоянни в ефекта си върху пазара.

Аналогично, когато писах за абортите в България, изписах надълго и широко защо не може да се вярва на данните на НЦОЗА. Разликата там обаче е, че освен, че са единственият наличен официален източник на информация, става дума за що-горе едно число с малко демографски променливи, които от своя страна са добре документирани и ясно определени – раждаемост, брой жени по възрастови групи и прочие. Не това е положението при данните за цените на имотите. Като антипример често давам данните на НЗОК за ражданията, които не само са неясни като методология, но и отчетливо непостоянни като неточност през времето.

За да имаме по-добри данни за имотите, трябват три неща. Първо, както стана дума по-рано, трябва да се регулира сектора на посредниците. Брокерите да носят отговорност за фалшиви или силно подвеждащи обяви. Трябва да има единна методология за описване, измерване и публикуване на имотите, за да не подвеждат и да може да се сравнява. Трябва всички документи покрай строителството и цени на вписване на имоти да бъдат публични, лесно и безплатно достъпни. Това ще заличи огромна част от несигурността, която описах до тук. Несигурност, която за пореден път твърдя, че прави практически всички сензационни заглавия в медии, оценки на агенции за недвижими имоти и индекси за цените на пазара най-малкото безпредметни.

Защо има значение отвъд заглавията?

Правилно е да се запитаме на този етап дали нещо от това има значение. Все пак, хората купуват и продават постоянно жилища на тези цени, видимо има търсене, което се среща с това предлагане. Идеята на пазарът все пак е именно тази и в самото начало започнах с това, че има рекорден брой сделки и ипотеки.

Първият проблем е, че има хора на пазара, които нямат особен избор. Задомяват се, раждат им се деца, връщат се от чужбина или си намират нова работа в друг град. Тогава въпросът е не дали да се вземе жилище, а какво и къде могат да си позволят и какъв дял от дохода им в следващите 20 години ще отделят. Изкуствено завишените цени на имотите означават, че ще ограничат финансовата си сигурност и икономическа активност в бъдеще, ще ограничат района, в който ще е удобно да търсят работа, градина и училище и в най-лошия според мен случай – ще повлияе на решението им да имат повече деца заради недостатъчно място. Именно жилищното пространство е сред основните рискови фактори, които се посочват от изследващите демографската криза в съвременния свят и има ясни белези за това от индустриалната революция до сега.

Стана въпрос обаче вече за оценителите и там се крие риск за банковата и застрахователната система. Зачетете се по-подробно в стандарта за оценка на сайта на Камарата на независимите оценители в България или дори в оценката на собствения си имот, ако имате такава. Ще откриете, че използват именно данните изброени до тук с всичките условности и неконтролируеми и измерими променили, които им влияят. С други думи, доколкото те се вглеждат по-добре в състоянието на жилището, в крайна сметка отново разчитат на поне 30% фалшиви обяви, други с нереалистични цени при сключени сделки на доста по-ниски цени, пари под масата или в магистратска натура.

Доколкото тези оценки влияят например на вноската ви за често задължителната застраховка живот към ипотеката води до оскъпяване за вас. Системно обаче те имат потенциално пагубен ефект върху активите на банките и дейността на застрахователните дружества. По всичко личи, че рисковите отдели на същите са съвсем наясно с този проблем, но предвид другите им практики, злоупотреби, проблеми с регулатори и дори съмнения за съдействие при пране на пари, надали трябва да ни учудва. Разчитат на видимо надути оценки в един откровено надут балон, за да не трябва да отписват активи и да покажат реалното състояние, до което нерентабилното отпускане на ипотеки ги е докарало.

Какво следва?

Ако вярваме на НСИ – още стотици хиляди кв. м. жилищна площ всяка година. Вече са разрешени милиони още за застрояване из страната. Националната асоциация на строителните предприемачи освен да настоява, че няма такова нещо като презастрояване, твърди, че решението за високите цени е леенето на много повече бетон. Т.е. повече предлагане. Предвид обсъденото вече ценообразуване, нелоялни практики и индексация, това бързо се разпознава като поредната подмяна.

Казах, че имотният пазар не работи на пазарен принцип, защото не е основан на нужда за дадената стока – в случая жилище, което да се обитава по един или друг начин, а на спекулативната му стойност. Доколкото има несъмнено много хора търсещи жилище, в което да живеят, вече между 20 и 40% в зависимост от града остават празни. Така същите разбираемо могат да се определят като нищо повече от бетонно крипто.

Постоянно се пита дали и кога ще се спука балонът. Истината е, че никой не знае. Това не значи, че междувременно щетата върху икономиката, прането на пари, финансовото състояние на населението и дори демографската криза не е истинска. В няколко интервюта наскоро споделих мнението си, че ще видим срив едва когато има значително намаление на доходите и свободните капитали най-вече в два сектора на обществото. Първият е IT индустрията, където сериозен и най-важното продължителен спад в позициите на IT специалисти ще накара много да се освобождават от инвестиции в такива имоти. Вторият е спиране на еврофондове и/или работеща прокуратура и регулаторни органи, които по един или друг начин спират краденето на обществен ресурс и изпирането му. И в двата случая пазарът ще бъде залят от до сега високо оценени жилища и ще се види липсата на търсене отвъд базовата жилищна нужда. Тогава вече ще имаме редица други проблеми в допълнение на тези, които природата ни донася.

Съгласни ли се с тезата ми? Ако не, ще се радвам да споделите в коментарите кои източници на данни за цените на имотите смятате за надеждни, защо и как се контролира за променливите и условностите, които изброих.

The post Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем first appeared on Блогът на Юруков.