Tag Archives: Виктор Орбан

По бухалките ще ги познаете. Как Радев копира санкциите на Орбан

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/po-buhalkite-shte-gi-poznaete-kak-radev-kopira-sanktsiite-na-orban/

По бухалките ще ги познаете. Как Радев копира санкциите на Орбан

Когато една власт не може да се справи с криза, започва да търси виновници за нея – външни или вътрешни врагове, върху които да прехвърли общественото недоволство и собствената си отговорност. В България такава криза е стремглавото повишение на инфлацията до 6,1% на годишна база за октомври, което ни отрежда второ място в еврозоната по този показател.

След месеци на провалени опити да овладеят поскъпването – чрез „Кошница с грижа“ например, правителството на Румен Радев намери „виновниците“ – големите търговски вериги, всички те чуждестранни инвеститори от държави членки на Европейския съюз. 

Удобна мишена са – бизнесът им е на светло, оборотите им са огромни. Всяка касова бележка напомня колко са поскъпнали храните, а гневът на българите се пренася лесно от тях към виновното за всичко евро, а значи и ЕС, а значи и всичко европейско. 

(Разбира се, мамицата ѝ и на демокрацията, защото, нали, „една кифла беше шест стотинки при социализма“, когато през 70-те заплатите едва стигаха сто лева!) 

Така вместо отговор на въпроса защо държавата не се справя, чрез глобата, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на „Кауфланд България“ (за общо 75 653 706 евро), на обществото беше посочен „виновникът“. 

Тази политическа технология не е българско изобретение. 

Сваленият от власт преди седем месеца Виктор Орбан я прилагаше години наред в Унгария, където чуждестранните търговски вериги се превърнаха в мишена на специални данъци, ценови ограничения и административни санкции. В името на „защитата на потребителите“ унгарската държава започна да определя не само колко да струват стоките, но и в какви количества да се продават, какви отстъпки да предлагат магазините и какви наличности да поддържат. През 2024 и 2026 г. Съдът на ЕС обяви част от тези ограничения за противоречащи на европейското право, а Европейската комисия започна отделни дела срещу Унгария за специалния данък върху оборота и за ограниченията на търговските надценки.

След призивите за бойкот на веригите от началото на годината, ударните проверки на магазинната и складовата им мрежа от КЗК и Комисията за защита на потребителите (КЗП) България поема по същия път.

Какво прави българската „бухалка“?

КЗК наложи безпрецедентната по размера си глоба за търговска верига не заради цените, които плащат потребителите, а заради отношенията на компанията с нейните доставчици. Комисията твърди, че през 2026 г. германската верига е извършила три нарушения на забраната за нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. 

Според регулатора „Кауфланд“ е използвал по-силната си позиция при преговорите с производители, за да изисква намаляване на доставните цени. За това нарушение е наложена санкция от близо 21,9 млн. евро. 

Втората глоба, почти 31,9 млн. евро, е за недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата. 

Третата, отново близо 21,9 млн. евро, е за създаване на необосновани пречки пред доставчиците, които са поискали увеличение на цените, включително чрез забавяне и удължаване на преговорите. Всяка от санкциите е изчислена като процент от общия оборот на веригата за 2025 г., а не от печалбата ѝ.

Как точно глоба от близо 76 млн. евро, наложена на търговска верига за отношенията с нейните доставчици, ще намали цените за потребителите? 

„Кауфланд“ отхвърли обвиненията. В публична позиция компанията обяви, че ще защити правата си пред компетентните български и европейски институции и ще преразгледа плановете си за инвестиции в страната ни за 200 млн. евро в следващите три години. Компанията определи размера на глобата като необоснован и несъразмерен спрямо европейската практика. Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок. 

Защитата на доставчиците от нелоялни практики е цел, залегнала и в европейското законодателство. Известно е, че големите търговски вериги действително разполагат със значителна сила при преговорите с малките производители. Но въпросът е дали конкретните нарушения са доказани, дали размерът на санкциите е адекватен и прилага ли регулаторът еднакви критерии към всички участници на пазара. 

Битката срещу „чужденците“ 

В Унгария на Виктор Орбан конфликтът между правителството и големите чуждестранни търговски вериги има дълга история. След завръщането на Орбан на власт през 2010 г. правителството постепенно въвежда различни форми на специално облагане и административни ограничения за големите търговци. Аргументите се променят според икономическата ситуация – защита на местния бизнес, справедливо разпределение на тежестите, овладяване на инфлацията, подкрепа за домакинствата. 

Особено показателен е специалният данък върху оборота на търговските вериги, въведен в сегашния си вид през 2020 г. За разлика от корпоративния данък върху печалбата, той се начислява върху приходите от продажби. Това е от съществено значение за бизнес като търговията с хранителни продукти, където оборотите са огромни, а нетните маржове на печалба – сравнително ниски. През 2024 г. най-високата ставка достига 4,5% от оборота. Австрийската SPAR твърди, че подобна тежест може да принуди търговците да работят на загуба дори когато продават успешно.

На пръв поглед унгарският данък е неутрален – облага оборота, а не националността на собственика. Но в действителност не е така и обяснението се крие в организацията на търговията в страната. 

Чуждестранните вериги, като SPAR, Lidl, Tesco, Aldi и Penny, обикновено оперират чрез интегрирани дружества, чиито обороти се сумират – магазините са обединени в едно дружество. За разлика от тях, много от големите унгарски търговски вериги работят на франчайзингов принцип, при който отделните магазини се управляват от самостоятелни дружества и се облагат поотделно. 

Така дори при сходен общ оборот данъчната тежест може да бъде значително по-висока за чуждестранните вериги. Според Европейската комисия това поставя въпросните компании в неблагоприятно положение и ограничава свободата им на установяване в ЕС.

На 29 април 2026 г. Европейската комисия реши да предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради този данъчен режим. Процедурата е започнала с официално уведомително писмо през октомври 2024 г., последвано от мотивирано становище през юни 2025 г. Будапеща не приема констатациите на Брюксел. Затова спорът преминава в съдебна фаза. Съдебно решение все още няма. 

Цената на държавната намеса

Австрийската SPAR се превръща в един от най-откритите противници на унгарската политика по отношение на чуждестранните вериги. През март 2024 г. компанията подава жалба до ЕК, а австрийското правителство също поставя въпроса пред Брюксел. От компанията посочват, че унгарските мерки не само нарушават правилата на вътрешния пазар, но и поставят под съмнение възможността чуждестранните инвеститори да работят при равни условия с местните компании.

Числата, представени от компанията, са показателни – специалните данъци и задължителните ценови отстъпки са увеличили разходите ѝ с приблизително 90 млн. евро, а през 2023 г. тя е отчела загуба от близо 50 млн. евро за дейността си в Унгария. 

Правителството на Орбан защитава ограниченията като мерки срещу високите цени на храните, за чието повишение правителството обвинява големите търговски компании. Унгария действително преживява тежък инфлационен шок, като през 2023 г. поскъпването на храните става сериозен обществен проблем. Но според критиците на мерките административните ограничения не премахват причините за инфлацията, а прехвърлят част от икономическата тежест върху определени предприятия.

Унгарското правителство не спира до данъците. През 2022 г. въвежда таван на цените на основни храни, а през 2023 г. преминава към система на задължителни промоции. Големите търговци биват задължени да предлагат продукти от определени категории с намаления, които впоследствие е заложено да са поне 15% спрямо най-ниската цена за конкретната стока през предходните 30 дни. Към това се добавя и задължението за поддържане на определени наличности. 

Точно този режим доведе до делото на Penny Market, собственост на германската REWE Group. През март 2024 г. унгарските власти глобяват компанията, след като при проверка установяват, че в конкретен магазин липсват два продукта от задължителните промоционални категории – ябълки и минерални води или безалкохолни напитки. 

Penny оспорва санкцията, като посочва забавена доставка и наличието на заместващ продукт. Унгарският съд отправя преюдициално запитване¹ до Съда на ЕС за съвместимостта на режима с европейското право.

На 18 юни 2026 г. Съдът на ЕС постановява, че унгарските правила за задължителните намаления противоречат на европейското право. Според Съда те ограничават свободата на търговците да определят цените и количествата въз основа на икономически съображения, без да е представена достатъчна обосновка за това ограничение. 

Решението е важно, защото показва докъде е допустима държавната намеса.

В съдебното производство се появява и друг съществен детайл. Според изложените пред Съда на ЕС данни всички търговци с чуждестранна собственост са попадали в обхвата на оспорваните изисквания, докато унгарските компании с оборот под определения праг са били изключени. 

И Lidl печели дела срещу унгарската КЗК

В България Kaufland тепърва започва съдебната битка. Lidl, която принадлежи към същата група Schwarz като Kaufland, води съдебни спорове с унгарския орган за защита на конкуренцията Gazdasági Versenyhivatal (GVH).

За разлика от делата на SPAR и Penny, които са свързани с правителственото регулиране на цените, тук става дума за решения на самия антимонополен регулатор. През 2026 г. унгарските съдилища постановяват две решения, благоприятни за Lidl, макар и с различен обхват.

На 17 февруари 2026 г. Върховният съд на Унгария (Kúria) отменя решение на GVH по дело VJ-19/2023 и разпорежда на регулатора да проведе ново производство. Съдът променя предходното решение на първоинстанционния съд и задължава антимонополния орган да плати на Lidl 1,5 млн. форинта съдебни разноски (близо 4132 евро).

Решението не подлежи на ново обжалване. То показва, че съдебният контрол върху действията на регулатора може да доведе не само до намаляване на санкция, но и до цялостна отмяна на административния акт. Веднага след това обаче унгарският регулатор започва ново производство срещу Lidl…

В друго дело – VJ-1/2024, Столичният съд на Будапеща отменя частта от решение на GVH, в която Lidl е санкционирана със 186 млн. форинта (512 346,30 евро). Съдът връща тази част от преписката за ново разглеждане, но отхвърля останалите искания на компанията. Следователно не става дума за пълно оправдаване на търговската верига, а за съдебна отмяна на конкретната имуществена санкция. Решението е публикувано на сайта на унгарския регулатор на 4 ноември 2026 г., само дни преди българската КЗК да обяви глобата срещу Kaufland.

Сравнението е показателно и заради разликата в мащаба. 

В унгарския случай оспорената санкция е половин милион евро, докато в България КЗК налага на Kaufland общо близо 76 млн. евро. Макар размерите да не могат да се сравняват механично, тъй като нарушенията, законовите основания и методиките за определяне на санкциите са различни, въпросът е един и същ: какви са гаранциите, че регулаторът не е бухалка на властта?

Съдебните спорове на Lidl в Унгария обаче не се изчерпват с решенията на антимонополния регулатор. На 14 януари 2026 г. до Съда на ЕС е отправено преюдициално запитване по дело Lidl Magyarország, C-10/26, свързано с наложена на компанията санкция. Унгарските власти са задължили търговците да продават определени хранителни продукти при регулирани цени и да поддържат количества, съответстващи на среднодневните продажби през референтната година. 

Мерките са мотивирани с необходимостта да бъдат защитени унгарските семейства от поскъпването заради войната в Украйна. Съдът в Сегед пита дали подобна намеса е съвместима с европейското право и дали при незаконосъобразно наложена глоба държавата дължи и лихви върху възстановената сума. Делото все още е висящо.

Брюксел срещу унгарските ограничения

През 2026 г. Европейската комисия предприе още една стъпка срещу унгарската политика в търговията. На 8 юли тя реши да сезира Съда на ЕС по две отделни процедури заради ограничения върху надценките: едната – за хранителните магазини, другата – за търговците на нехранителни стоки, включително дрогериите. Според Комисията ограниченията засягат предимно чуждестранни компании, а допустимите надценки са толкова ниски, че не позволяват на търговците да покриват разходите си.

Брюксел оспорва и начина, по който унгарското правителство представя разликата между доставната и продажната цена. Според Комисията тази разлика не е равнозначна на печалба, тъй като от нея трябва да се покриват заплати, наеми, логистика, данъци и други разходи. Възможно е търговецът да има положителна надценка върху отделен продукт и въпреки това да продава на загуба, след като се отчетат всички разходи. Комисията смята, че унгарските ограничения са непропорционални и могат да нарушават свободата на установяване и правилата на Директивата за услугите.

В доклада си за Унгария от 2026 г. Европейската комисия отбелязва, че чуждестранните компании продължават да понасят непропорционална данъчна тежест въпреки известното облекчаване на специалния данък през ноември 2025 г. В доклада се разглеждат и ограниченията за откриване и преустройство на големи търговски обекти. 

Според Комисията подобни мерки ограничават конкуренцията, възпират инвестициите и водят до по-високи цени в засегнатите сектори. Така политиката, която официално се представя като защита на потребителите, може да има обратен ефект в дългосрочен план.

Прилики и разлики

Независимият по закон регулатор се оказва част от обявена от правителството кампания. Девет дни преди решението на КЗК за глобата на Kaufland вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев обяви по БНТ предстоящи многомилионни санкции срещу търговските вериги: 

… и доколкото разбирам, в медийното пространство ще има много сериозен анонс в близката седмица от страна на КЗК, която е образувала редица производства. 

Пулев уточни, че става дума за глоби, достигащи почти 10% от оборота, които ще имат „много сериозен структурен ефект и дисциплиниращ ефект върху целия пазар и веригата на стойността“.

В същото интервю Пулев коментира и предизборното обещание на „Прогресивна България“ за намаляване с 15% на цените на хранителните продукти.

На 9 ноември КЗК обяви новината за санкцията си. Ден по-късно Пулев вече говори за действията на регулаторите като за част от правителствената политика. 

Ние никога не сме били в някаква битка с търговските вериги. Ние сме в битка с нелоялните търговски практики и вече виждате видими резултати от цялата тази кампания на правителството.

Пулев е категоричен и по отношение на чуждестранните инвеститори: 

Няма да се огънем под силата на лобизма, работим само в интерес на българските граждани.

Председателят на КЗК Росен Карадимов твърди, че те просто спазват закона. Според него глобите са в долната част на законовия диапазон: за две от нарушенията са определени на 1,58% от оборота, а за третото – на 2,2%, при законов максимум от 10% за всяко нарушение. Той посочва като пример Полша, където санкция от 170 млн. евро срещу търговска верига впоследствие е намалена от съда на 110 млн. евро.

Карадимов отказва да коментира предупреждението на Kaufland, че може да преразгледа планираните си инвестиции в България. Според него КЗК не може да прави компромиси със закона заради нечии инвестиционни планове.

Поръчка „от най-високо място“

Докато КЗК налага многомилионни санкции, други контролни органи провеждат масирани проверки в големите търговски вериги. На 21 октомври министърът на земеделието Пламен Абровски лично присъства на проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), КЗП и НАП в логистичната база на германската Lidl край Равно поле. Тогава той обявява началото на проверки във всички централни складове на веригите, последвани от инспекции в магазините и на борсите. Официалната цел е да се изясни ценообразуването по цялата верига на доставки.

На 10 ноември Lidl България излезе с безпрецедентно остра позиция, в която обвини държавните институции в административен тормоз. 

Според компанията само за последните две седмици на октомври в магазините ѝ са извършени 171 проверки при средно 86 месечно от началото на годината. 

Към 10 ноември остават 158 отворени проверки от различни държавни органи. Особено показателен е случаят във Видин, където един магазин е проверен осем пъти за пет седмици.

На 9 ноември инспектори на БАБХ затварят временно магазина във Видин заради нарушения при съхранението на хранителни продукти и хигиената в пекарната. Според Агенцията са установени 343 кг храни, съхранявани при неправилна температура, и 270 кг мухлясало зеле. Всички 613 кг са насочени за унищожаване. 

Lidl оспорва констатациите, като твърди, че компрометираните продукти са били отделени от продажба, а техническият проблем с хладилното оборудване е отстранен още по време на проверката. Магазинът възобновява работа на следващия ден в 12 часа, като пекарната остава временно затворена до излизане на лабораторните резултати.

Компанията определя затварянето на целия магазин като несъразмерна мярка и обявява, че ще потърси съдебна защита. 

Още по-сериозно е твърдението ѝ, че инспектори неформално са споделяли за натиск да търсят основания за затваряне на обекти по разпореждане от по-високо ниво. 

Има и още един въпрос, на който КЗК дължи отговор. На 21 май 2026 г. Комисията образува едновременно производства срещу Kaufland и „Максима България“, която управлява веригата Т-Маркет. И двете са за предполагаеми нелоялни търговски практики спрямо доставчици. На 9 ноември регулаторът обявява глоба от близо 76 млн. евро срещу Kaufland, но не съобщава за резултат по производството срещу Т-Маркет. 

Медийни публикации свързват веригата с най-богатия в Северна Македония Орце Камчев, макар според фирмените данни собственик на капитала да е нидерландското дружество PARETAS B.V., а като действителен собственик да е вписан литовецът Нериус Нума. А производството срещу нея няма как да бъде обявено нито за приключило, нито за прекратено без съответен акт.

В Унгария войната срещу чуждестранните вериги не свали цените, но доведе до съдебни дела и конфликти с Брюксел. В България властта тепърва я започва, но също ще разбере, че може да глобява търговците, но не и да санкционира инфлацията. 

1 Процедура, при която национален съд се обръща към Съда на ЕС, за да получи разяснение как трябва да се тълкува европейското право или дали даден акт на ЕС е валиден.

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/otiva-li-bulgariya-tam-otkudeto-ungariya-se-vrushta/

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Една седмица делят унгарските и българските парламентарни избори. И докато в Европа преобладава радостно облекчение след категоричния разгром на 16-годишното управление на Виктор Орбан, погледите не са вперени в България. А току-виж тя се превърне в следващия троянски кон на Русия в Европа. Проучванията отреждат победа на политическия проект на Румен Радев „Прогресивна България“. В предизборната му програма се говори за „свободна и суверенна европейска демокрация“ и „ясни демократични ценности“, но реториката и действията на Радев досега свидетелстват за последователна пропутинска ориентация.

Макар според прогнозите „Прогресивна България“ да е далеч от конституционно мнозинство, каквото получи „Тиса“, и дори от обикновеното, възможно е повече от половината депутати в следващия парламент да се окажат проруски. И да прокарват заедно политики, независимо дали официално са в коалиция.

Защо Радев може да стане следващият Орбан?

Фигурата на спасителя

„Фидес“ идва на власт след глобалната икономическа криза от 2008 г. и след неуспехите на тогавашното ляво правителство да предотврати болезнени икономии. Орбан се възприема като спасителя, който ще помогне на унгарците да се справят без чужда помощ и да възвърнат националната си гордост.

Контекстът в България през 2026 г. е доста по-различен, но и Румен Радев се възприема от много от потенциалните си избиратели като спасител. Според едни той ще помогне на страната да се справи с корупцията. Според други ще допринесе за възвръщането на националния суверенитет (каквито надежди са се възлагали и на Орбан навремето). Трети очакват от него и двете неща. А в кампанията си Радев максимално бяга от конкретика, за да привлече възможно по-широка периферия.

България впрочем има традиция в избирането на „спасители“, особено ако идват с някакъв властови ореол (което не означава реална власт). Такъв беше Симеон Сакскобургготски през 2001 г., а след него – Бойко Борисов. Първият е бивш цар, а вторият, както и Румен Радев – генерал. Поради липса на резервен цар генералът може да бъде детрониран най-малкото от друг генерал, който освен това е и доскорошен президент.

Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол
Предизборната кампания се води по всички фронтове. Докато партиите спорят на терен, а ние си мислим, че знаем какво става, алгоритмите преподреждат вниманието ни и пренаписват дневния ред в посока София–Будапеща–Москва. Да гледаме ли към Унгария в чудене и за нашите избори? От Емилия Милчева.
Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Интересите на Русия

Русия има интерес от засилването на влиянието си в Европа и от отслабването на ЕС. Ако вече не може да разчита на Унгария както преди, твърдо на нейна страна остава само управлението на Роберт Фицо в Словакия. И макар Фицо да се заканва, че ще продължи да блокира заема на ЕС за Украйна, и неговото оставане на власт не е гарантирано.

Бойко Борисов винаги се е опитвал да е в добри отношения и с Путин, и с ЕС, като се старае да угоди на всички и им казва това, което смята, че искат да чуят. Досега Радев, макар да не е поставял под въпрос европейския път на България, е клонял повече към Русия, което става ясно и от позициите му за Украйна. Освен това той, подобно на Орбан, интерпретира подкрепата на общите политики на ЕС като загуба на национален суверенитет. В началото на кампанията си за предстоящите избори той например заяви:

Нагледахме се как постепенно се руши и отнема националният ни суверенитет, как българските управници, отивайки в Брюксел, предварително казват „да“, дори преди обсъжданията, преди дебата, само за да се нагодим и да покажем, че сме готови да подпишем и да приемем всичко, независимо дали то ще се отрази негативно на нас, а в перспектива дори и на самия Европейски съюз.

„Пробитите“ служби в България

През 2024 г. Върховният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, на който първи беше Калин Джорджеску. Причината? Разузнавателни данни, разкриващи руска намеса в кампанията, осъществявана чрез десетки хиляди профили в TikTok и Telegram.

„Фондация за социални и хуманитарни изследвания“ прави изследвания на българските онлайн медии както през 2022 г., когато започна войната в Украйна, така и през 2024 г. И установява както значително количество антидемократична руска пропаганда, така и механизми за разпространяването ѝ чрез сайтове „гъби“. През 2024 г. Центърът за изследване на демокрацията пък публикува анализ на влиянието на Кремъл в мрежите от бивши военни в България.

През март 2026 г. „Свободна Европа“ публикува анализ, според който 70 групи във Facebook с общо 1,3 млн. потребители внезапно стават в подкрепа на Радев и „Прогресивна България“. А преди това са били за нещо друго, включително за авточасти. Преименуването на част от тези групи става в един и същи ден, което говори за координирана акция. Скоро след това базираното в Брюксел сдружение Balkan Free Media Initiative и Sensika оповестиха съвместен анализ. В него се обръща внимание на масова подкрепа за Радев във Facebook и TikTok, за която може да се предположи, че не е автентична.

България изгони 70 дипломати и сътрудници на Руската федерация през 2022 г. Оттогава обаче не изглежда службите да предприемат някакви решителни действия за ограничаването на руското влияние. Според Politico страната ни е поискала подкрепа от ЕС за ограничаването на намесата на Русия в предстоящите избори. Но това, както и привличането на разследващия журналист Христо Грозев с подобна цел, е инициатива на служебното правителство на Андрей Гюров, не на разузнаването.

Това вече се случва

Ако България завие към Русия, промяната няма да е рязка, както не е била рязка и в Унгария. Да не забравяме, че Борисов наричаше Орбан „голям приятел и колега“, а по време на Борисовото управление се е случвало България да заема позиции против ЕС заедно с Унгария. Подобна тенденция вече съществува. Тенденцията към орбанизиране се осъществява на няколко фронта:

Първият е посредством дезинформационни кампании. Тук може да споменем кампаниите срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, Закона за социалните услуги, Стратегията за детето. Същевременно българското население е заливано от всевъзможни антидемократични и евроскептични опорки и фалшиви новини.

Защо Истанбулската конвенция отново е на дневен ред
Европейският парламент ратифицира Истанбулската конвенция. Какво точно означава това и какво следва за България от тази ратификация? Светла Енчева обяснява.
Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Вторият фронт е чрез съдебни решения и закони в духа на руското законодателство. Такива са решенията на Конституционния съд и на Върховния касационен съд по отношение на Истанбулската конвенция и смяната на юридическия пол на транс хората. Що се отнася до законите, на първо място трябва да се спомене забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда в образователната система. Тук можем да причислим и приемането на Закона за прозрачност и почтеност в управлението, по-известен като Закон за лобизма. Според него комай единствените „лобисти“ остават… неправителствените организации, които могат да се окажат нещо като „чуждестранните агенти“ в Русия.

Третият фронт е игнорирането на задължителни за България решения на европейски съдилища. Например през 2023 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че България трябва да създаде правна рамка, с която да се уреждат отношенията на еднополовите двойки, сключили брак в чужбина. Две години по-късно и Съдът на ЕС се произнесе в същия смисъл, но конкретно за браковете, сключени в страни от Съюза. И двете решения не бяха взети под внимание, макар да са задължителни за България. Междувременно през март 2026 г. Съдът на ЕС постанови също, че идентичността на българските граждани, които са сменили пола си в държави членки, трябва да се признава и в България. Отиващият си парламент обаче, зает с приемането на популистки закони, очаквано не отрази този факт.

Други фронтове са например зависимата правосъдна система, която не гарантира справедливост, а действа кампанийно, както и практическите политически решения, които са в полза на Русия, а не на ЕС, например изграждането на т.нар. Турски поток.

Трансът на Върховния касационен съд
28 съдии от ВКС забраниха възможността за юридическа смяна на пола и на практика предопределиха изхода от десетки дела, чакащи решение. Не че хората нямат право да водят подобни дела, просто е ясно, че няма да завършат в тяхна полза. Какво още ни казва решението на ВКС – от Светла Енчева.
Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Защо Радев може да не стане следващият Орбан?

Липса на конституционно мнозинство

Унгария изглежда изключение от типичния политически модел в Европа, който разчита на коалиции. Когато унгарците са решени да сменят властта, осигуряват на победителя конституционно мнозинство. Новото правителство на „Тиса“ ще разполага с над 60% от местата в парламента, а през 2010 г., когато Орбан идва на власт, за него гласуват повече от 2/3 от отишлите до урните.

След 1989 г. в България единствено БСП през 1990 г. и ОДС през 1997 г. вземат повече от половината места в парламента. През 2001 г. едно място не достига на НДСВ до мнозинството – въпреки харизмата на бившия цар. Ако Румен Радев спечели изборите, ще му се наложи или да се съобразява с коалиционни партньори, или да обяви правителство на малцинството и да разчита на ситуационна подкрепа от парламента. Или да се стигне до нови парламентарни избори. При всички случаи няма да му е лесно да прокарва политики, променящи драматично конституционното устройство на България. И трябва да притежава хамелеонщината на Бойко Борисов и способността му да възкръсва от пепелта, за да може да се задържи на власт толкова дълго като него.

Ту-тууу! И Тръмп им се показа
Идва празникът на възкресението и опрощението, а с него и един тон „умни слова“, чрез които в шеги и закачки ни се съобщи, че бялото е черно, корупцията е добродетел и справедливостта ще възтържествува, защото ние пак нещо не сме разбрали. Ето какво е разбрала Емилия Милчева.
Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Загуба на харизмата

Българските гласоподаватели обичат да избират харизматични „спасители“, но и бързо се разочароват от тях, ако „спасителите“ не отговарят на очакванията им (което по правило се случва). А Радев казва на (почти) всички това, което смята, че искат да чуят, така че няма как да отговори на всички очаквания. Ако той управлява в коалиция или разчита на плаващи мнозинства, това ще означава да прави компромиси, а избирателите не обичат компромисите, колкото и наложителни да са те. А и са уморени от честите предсрочни избори през последните пет години. Освен това, ако доскорошният президент не успее да демонтира модела „Пеевски“, Пеевски ще го погълне, както направи и с Борисов.

Ултраконсерватизмът вече не е секси

По време на управлението на Орбан се наблюдаваше възход на ултраконсервативната десница. Във Франция Марин Льо Пен разшири подкрепата си, в Германия възникна и набра скорост „Алтернатива за Германия“ (АзГ), в Италия спечели (относително по-умерената) Джорджа Мелони и пр. В САЩ Тръмп победи на изборите през 2016 г., изгуби ги през 2020 г., но през 2024 г. американските граждани отново му гласуваха доверие. Тази политическа тенденция все повече доближаваше Запада до антидемократичните идеи на Путин, а ултраконсервативни и руски сили често действаха заедно, например в кампанията срещу Истанбулската конвенция. Самият Тръмп нееднократно е заемал страната на Русия, а също така е демонстрирал подкрепа било за АзГ, било за Орбан.

По време на втория си мандат обаче Тръмп успя да доведе ултраконсерватизма до собственото му отрицание. Върхът (засега) на това са обидите по адрес на папата и публикуването от американския президент на негово изображение като Христос – действия, които възмутиха и най-консервативните му избиратели.

Геополитическата ситуация се променя и вече не е престижно да си тръмпист. За Българското Тръмп общество, чийто учредител е Борислав Цеков, бивш съветник на Радев, вече нищо не се чува, а основателят му си купи социологическа агенция. В обозримо бъдеще може Русия и консерватизмът да се окажат отново в два различни лагера, което би изправило Радев пред идентичностен проблем, какъвто Орбан през по-голямата част от управлението си не е имал.

Европейски имунитет срещу троянските коне

Последният аргумент е по-скоро пожелателен. След Орбан ЕС може и да е изградил някакви съпротивителни сили срещу троянските коне в редиците си и тези съпротивителни сили може би могат да намерят израз в определени политики. Например – не само пари срещу реформи, а и пари срещу съобразяване с европейското законодателство. Това силно би затруднило държавите членки, опитващи се да изградят авторитарни режими по образеца на Путин.

Поуки за кандидат-спасителите и техните избиратели

Провалът на „нелибералната демокрация“ на Виктор Орбан, както той сам нарече режима си, би трябвало да направи кандидатите да заемат мястото му, а също и избирателите, по-предпазливи. Защото показва, че антидемократичната власт не е гаранция срещу корупцията, а по-скоро я прави безконтролна, задушавайки гражданското общество, което е в състояние да ѝ противостои. Освен това може да доведе до обедняване – по данни на „Евростат“ през 2023 г. покупателната способност в Унгария става най-ниската в ЕС, задминавайки дори тази в България.

Затова борбата с корупцията е обречена на неуспех, ако не е свързана и с борба за демократични ценности. Впрочем един от най-ярките знаци, че режимът на Орбан е към края си, беше безпрецедентният по масовост прайд в Будапеща през 2025 г. – въпреки забраната му и със закон, и в Конституцията. Щом между 180 000 и 200 000 души се включват в събитие, обявено не просто за незаконно, а и за противоконституционно, значи властта е сериозно разклатена.

По прайда ще ги познаете
Да забраниш нещо и така да го направиш още по-популярно си е талант. Виктор Орбан успя да стори точно това със забраната на прайда в Будапеща, на който са присъствали „само“ около 200 000 души – много повече от обикновено. Защо се случи така? От Светла Енчева.
Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Макар Мадяр да се определя като консерватор (трудно е да не се заявиш като такъв в Унгария, както и в България е трудно да си либерал), той е далеч по-умерен от пишман консерватори като Тръмп и „пазители на традиционните ценности“ като Путин. Например той е казвал, че партията му работи за страна, в която няма значение кой кого обича, както и че за едно дете е по-добре да бъде при еднополова двойка, отколкото в системата за закрила на детето. И тези твърдения не са пречка за решителната му победа (българските политици да си водят записки).

Така че въпросът не е само дали България се е запътила натам, откъдето Унгария се връща. Въпросът е дали изобщо има хоризонт за този път, или той не след дълго ще бъде част от миналото.

Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/predi-izborite-inflatsiya-na-strahove-algoritmi-na-razdelenieto-i-duh-na-petrol/

Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

Предизборната кампания навлиза в острата си фаза, в която партиите изоставят неутралитета и започват да се конфронтират. 

Докато служебната власт се опитва да се справи с ефекта от поскъпналите горива, купуването на вот и воя срещу двустранното Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна, мишените се сменят. Срещу служебното правителство открито се противопоставиха Радев, но и председателите на БСП и „Възраждане“ – Крум Зарков и Костадин Костадинов. Основният им аргумент е, че Андрей Гюров не може да поема такива международни ангажименти, защото е служебен министър-председател. 

Тройка премиери с гарнитура
Кой управлява България, как я управлява и защо изобщо си прави труда? Не може ли просто да ни помолят любезно да напуснем, вместо да се хаби толкова време и ресурс? Емилия Милчева обобщава какво става напоследък.
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

„Борисов–Пеевски“ – мюрета на Радев

За прогресивния нов лидер Румен Радев приоритет е разграждането на олигархичния модел „Борисов–Пеевски“ и даже при посещението си в Крумовград и Момчилград заяви:

Искам вече веднъж завинаги да стане ясно: коалиция с Пеевски и с Борисов няма как да има.

А в действителност критиките му са фокусирани върху служебния кабинет и ПП–ДБ. Появата му след декемврийските протести също беше предизвикана (донякъде) от опасения, че ПП–ДБ могат да оберат значителна част от протестния вот и да обезсмислят излизането му на политическата сцена. 

При обиколките си из страната сега Радев пусна отново в обращение няколко мантри от президентската си битност: първо, „сглобкаджиите“ (да се чете „ПП–ДБ“) трябва да бъдат наказани на изборите; второ, въвличат ни във война; трето, евтините руски енергийни суровини са наблизо – през Черно море, но угаждаме на ЕС, а цените галопират. Има и четвърто – 

никой не ви попита за въвеждането на еврото.

Така Борисов и санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски стават фонов шум, докато огънят се насочва срещу ПП–ДБ.

Валутата на президента
Искаме да влезем в еврозоната, но просто нямаме желание. Така накратко могат да се обобщят последните изблици на зле насочен ентусиазъм от страна на президента. За по-подробно и смислено обобщение – вижте текста на Емилия Милчева.
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

В същото време водачът на „Прогресивна България“ в Кърджали – бившият вътрешен министър Иван Демерджиев, се опитва да нахъса избирателите, нахлувайки в офиса на ДПС – Ново начало. По-късно през Facebook покани за пехливански борби кмета на община Кърджали Ерол Мюмюн и лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. Видео го показва изправен срещу Мюмюн, и двамата като боксьори тежка категория – сцена, напомняща на мача от 1997 г., когато Майк Тайсън отхапа ухото на Ивендър Холифийлд.

Спортът сплотява и ни прави по-благородни и по-добри, а понеже явно няма да има политически дебат, гражданите на Кърджали ще могат да се насладят на спортен такъв.

Подобен сблъсък (почти) се състоя и в парламента – между Пеевски и съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев в началото на декември миналата година. 

Няма как, политиката неизбежно има и своята сценична част. Колко ефективно работи този тип комуникация за избирателите, ще стане ясно на 19 април, когато урните дадат своя отговор. Дотогава Румен Радев ще продължи да засилва евроскептичния си суверенистки и проруски наратив. Очевидно в щаба му добре разбират колко важна е автентичността за този тип послания – достатъчно, за да притиснат електорално формации като „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, докато БСП с новия си лидер може да си позволи малка глътка въздух.

Тази генерална репетиция на Румен Радев за заседанията на Европейския съвет по-скоро разкрива ограничен потенциал за роля ала Виктор Орбан, който сам е изправен пред риск да загуби властта след изборите на 12 април. Ако не „троянски кон“ или инструмент за излизане от НАТО и ЕС, то със сигурност на Радев му се очертава друга роля: на руско „троянско пони“ в двора на Европа. 

Ако Орбан падне, засега няма кой да го наследи като знаме на консерваторите и автокрацията в Европа, останала (до момента) бастионът на либералната демокрация. 

А вие ще танцувате ли с президента?
Усеща се, сякаш политическият проект на Румен Радев дебне зад ъгъла. И понеже това е държава, в която всички работим по усет, е редно да се провери кой има чувство за ритъм, и то правилно чувство, за да се включи в предстоящите танци. От Емилия Милчева.
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

Къде минава демаркационната линия на Москва?

Възможно ли е обаче българската предизборна кампания да ескалира по оста Москва–Киев, подобно на сценария, разиграващ се в Унгария? 

За Унгария това не са обикновени парламентарни избори. Резултатите от тях ще имат последици не само за страната, но и за цяла Европа, тъй като ще очертаят границите на политическото влияние между Брюксел и Москва.

Доминиращата външнополитическа тема превръща изборите в референдум за геополитическата ориентация на страната. Не по-малко важен е и въпросът възможно ли е да бъде спрян преходът на Унгария към нелиберална държава, замислен, осъществен и ръководен от Орбан – с демонтаж на върховенството на закона, с насочване на публичните ресурси към лоялни олигарси, със заличаване на медийната свобода и на индивидуалните свободи, с държавен контрол.

Разследващият портал VSquare и журналистът Саболч Пани предупредиха за намеса на руското военно разузнаване (ГРУ) в изборния процес, за което говори и съперникът на Орбан – Петер Мадяр. Властта определи тези твърдения като фалшиви новини, но VSquare съобщи, че наблюдава модели на намеса, сравними с тези на изборите в Грузия, Молдова и Румъния, за които беше обвинена Русия. Същата платформа публикува телефонен разговор от август 2024 г. между „човека на Путин в ЕС“, както наричат унгарския външен министър Петер Сиярто, и руския първи дипломат Сергей Лавров.

Българо-унгарската ос: Съюзниците на Путин в ЕС и НАТО
Радев в България и Орбан в Унгария си подават топката по демаркационната линия между ЕС и Русия. Твърде често тази топка минава в полето на Русия, където удобно я отиграва Путин. Този мач сме го гледали. Въпросът е има ли съдия и къде са му червените картони.
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

Управляващият от 16 години Орбан и партията му „Фидес“ започнаха война с всички средства, които осигурява държавата с нейните институции, срещу Мадяр и създадената преди две години „Тиса“. В навечерието на кампанията Мадяр обяви, че е изнудван с незаконно направен запис, в който прави секс по взаимно съгласие с бившата си приятелка. 

Унгарските тайни служби под предлог, че са действали срещу украински шпиони, се опитаха да превземат отвътре „Тиса“. 

Скандалът се върти около предполагаема злоупотреба с власт от страна на правителството на Орбан. Според свидетелства на бившия служител Бенце Сабо пред унгарски разследващи медии, тайните служби са използвали измислено разследване (за детска порнография), за да атакуват ИТ специалисти, свързани с опозиционната партия „Тиса“, с цел да получат достъп до нейни данни. Това е станало чрез натиск, незаконно изземване на техника и копиране на информация, което вероятно е довело и до изтичане на лични данни на хиляди поддръжници. Властите отричат политически мотив и твърдят, че става дума за контраразузнавателна операция срещу „украински шпиони“, но не представят доказателства. 

Орбан гради образ на опозицията като проводник на украински интереси, предупреждавайки, че евентуална победа на „Тиса“ ще въвлече страната във война с Русия и ще отклони ресурси към Киев. Дори стига по-далеч, обвинявайки Украйна в опит за намеса в изборите с „пари, натиск и агенти“, но и загадъчно предупреждава, че има 

още няколко патрона в пълнителя.

От своя страна опозиционният лидер Мадяр насочва вниманието към връзките на властта с Москва. Той обяви, че ако спечели вота, ще разследва отношенията между Будапеща и Кремъл с фокус върху близостта на Орбан с руския президент Владимир Путин. 

Петрол срещу отмяна на санкции?

Подхвърлянето на Радев за близостта на руския петрол ни връща към времената, когато той публично се противопоставяше на санкциите срещу Русия. Изявлението му идва в момент, в който инфлацията в България се впуска в галоп заради повишаващите се цени на горивата. Според изследване на „Алфа Рисърч“ 47% от българите посочват като първи проблем, с който да се заеме бъдещото редовно правителство, доходите и инфлацията, а за 33% най-важни са борбата с корупцията и реформата в съдебната система.

Европейската комисия отлага законодателното предложение за постоянна забрана на вноса на руски петрол като санкция заради войната на Русия с Украйна, както планираше. ЕС рязко намали вноса след инвазията през 2022 г. и за последното тримесечие на 2025 г. само 1% от петрола, който внася, е руски. 

„Лукойл Нефтохим“ няма право да преработва руски петрол от 1 март 2024 г. 

Москва се възползва от войната в Иран и блокирания Ормузки проток, за да предложи услугите си да облекчи пазара на петрол и петролни продукти.

Русия е готова да изиграе важна роля във формирането на новата архитектура на глобалната логистика и международната търговия на фона на проблемите в Ормузкия проток,

заяви руският президент Владимир Путин. САЩ отмениха за месец ембаргото за натоварените с петрол руски кораби. 

Εдинствено Унгария и Словакия внасяха руски петрол към 27 януари, когато Киев съобщи, че руски дрон е ударил съоръжения на нефтопровод в Украйна, прекъсвайки доставките. Двете страни обвиниха Украйна, че умишлено забавя възобновяването на петролните доставки, което предизвика политически спор и в резултат Унгария блокира заем за Киев от ЕС.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече заяви, че сега не е моментът да се вдигат санкциите срещу Русия и това би било стратегическа грешка. 

В разместващия се световен ред България стъпва накриво
В последната седмица на предизборната кампания президентът Радев предизвика напрежение с една реплика за Крим. И макар че, като знаем досегашните позиции на Румен Радев спрямо Русия…
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

Какво би предложил Румен Радев, ако например представлява България като премиер на заседание на Европейския съвет в Брюксел? 

Ясно е, че цените на горивата ще внасят инфлация, а българските финанси вече са на дефицит 1,2% за първото тримесечие, тоест почти половината от планираното превишение на разходите над приходите е изядено от януари до март. Ако дупката в бюджета се разширява с това темпо, има три варианта: орязване на разходи, вдигане на данъци, нови заеми. Партиите, които дават заявки за властта, трябва да са готови и с рецепта за неотложни мерки.

Доминация в социалните мрежи

И ако на терен кампанията върви скучновато, в социалните мрежи политическите сили са се развихрили. В България манипулации в разпространението на съдържание в социалните мрежи основно в полза на Радев бяха разкрити в доклада „TikTokcracy Tracker: Алгоритмична манипулация в българските избори през 2026 г.“. 

Според изводите в него Радев вече е спечелил изборите в социалните мрежи. 

Данните от наблюдението във Facebook и TikTok показват ясен дисбаланс в онлайн видимостта на политическите сили. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира и в двете платформи, като обхватът и темповете му на растеж значително надвишават тези на конкурентите.

Войната на Русия срещу Украйна, както и новият конфликт в Близкия изток, осигуряват почти неизчерпаем поток от поляризирано и поляризиращо съдържание, което платформите са склонни да усилват. Случаят не е изолиран, а се вписва в по-широка европейска картина на избори, уязвими към дигитална манипулация, на фона на близки във времето изборни процеси в Унгария, Словения и България.

Не за първи път има обосновани предположения за руска намеса в избори в европейски държави. През 2024 г. например Европейският парламент изрази загриженост заради зачестилите руски опити за намеса в изборите в България на 9 юни. При гласуването на резолюцията обаче двама български евродепутати – Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки (ВМРО/Партия на европейските консерватори и реформисти), се въздържаха. 

Отборите на разделението
Балони и ехо стаи, в които ни сортират. Звучи като живот в сайфай и в кланица едновременно. А всъщност става въпрос за един обикновен ден в социалните мрежи. Александър Драганов обяснява кой ни противопоставя едни на други и чак толкова дълбоки ли са пропастите помежду ни.
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол

Eвродепутатите изразиха „силна загриженост за съществуването на мрежа от агенти по дезинформация в социалните и традиционните медии, академичните среди, неправителствени организации и партии, както и че има руски контрол върху тази мрежа“. Опасенията бяха засилени и от множеството имоти на руската държава в България, които служат като центрове на влияние върху демократичните процеси.

За да противодейства на външна намеса в изборите, идваща от Русия, този път България поиска съдействие от ЕС. За страната ни е активирана системата за бързо реагиране, която е част от доброволен механизъм на ЕС за сътрудничество на подписалите Кодекса за поведение относно дезинформацията.

Макар и не в мащаба на Унгария, предстоящите парламентарни избори в България също са определящи за мястото ѝ в ЕС. Еврото е нашият паспорт за по-дълбока интеграция, но възходът на Румен Радев може да я възпре. 

По прайда ще ги познаете

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/po-prayda-shte-gi-poznaete/

По прайда ще ги познаете

За прайдовете обикновено се говори в контекста на правата на ЛГБТИ+ хората. Тазгодишният в Будапеща обаче влезе в световните новини най-вече с друго – с мащаба си. По оценки на организаторите в него са се включили между 180 000 и 200 000 души. Това се равнява на около 5% от населението на Унгария, наброяващо 9 630 000 души (което не означава, че участниците са само унгарци – сред тях има и хора от други държави, включително България). Дори разчетите на организаторите да са раздути, снимки на събитието от въздуха създават известна представа за огромния му мащаб. Със сигурност в Будапеща не е имало по-голям прайд от този.

Забраната като катализатор

Рекордната посещаемост на прайда в Будапеща всъщност е реакция срещу забраната му. По този повод възникна и нова дума – orbanned, която може да се преведе като „орбаннат“ (от Орбан и „баннат“ – забранен). Тя означава увеличаване на популярността на нещо като ефект от забраната му.

През април 2025 г. унгарският парламент прие с огромно мнозинство поправка в конституцията на страната, чиято цел беше публичните събития, свързани с правата на ЛГБТИ+ хората, да се обявят за противоконституционни. Новият текст в основния закон е формулиран по следния начин: 

[…] правото на децата на правилно морално, физическо и умствено развитие – с изключение на правото на живот – има предимство пред всички други основни права, включително правото на събрания.

Предпоставка за тази формулировка е схващането, че със самото си присъствие ЛГБТИ+ хората са заплаха за децата – теза, широко споделяна от руската пропаганда и от ултраконсервативни кръгове, зад която не стои научна обосновка. С подобни аргументи обаче бяха постепенно ограничавани правата на сексуалните и половите малцинства в Русия, докато самото им съществуване беше обявено за „екстремизъм“. Последваха хайки в гей клубове и сауни и присъди на жени заради обичките, които носят.

Месец преди конституционната промяна Унгария забрани прайда със закон. Добавката в Основния закон на страната би следвало да бетонира законовата промяна.

И все пак защо ограничаването на една малцинствена група постигна обратния ефект?

Когато се предприемат законови и конституционни мерки против ЛГБТИ+ хората, това е само средство. Вторачването в интимността е стъпка към установяването на тотален контрол върху живота на всички, независимо от сексуалната им ориентация или половата им идентичност. Неслучайно подобни посегателства обикновено вървят заедно с опити за ограничаване не само на абортите, а и на неправителствения сектор, медиите, свободата на изразяване, политическия плурализъм.

След 15 години управление на „нелибералната демокрация“ на Виктор Орбан унгарците осъзнават по трудния начин, че забраната на прайда е поредният пирон в ковчега на либералната демокрация. Ето защо присъствието на шествието е подкрепа не толкова за куиър хората, колкото за демокрацията – такава, каквато е тя в европейските страни, които не са проядени от руска пропаганда.

Ролята на кмета

Как обаче се провежда забранено събитие? За да стане възможен прайдът в Будапеща, отговорност поема кметът на унгарската столица – опозиционният лидер Гергели Карачони. Тъй като е ясно, че полицията няма как да разреши двойно забранено (и по закон, и по конституция) шествие, Карачони прави Общината организатор и по този начин избягва искането на позволение.

Става ли чрез тази маневра прайдът законен? Не, защото конституцията и законите имат приоритет над решенията на местната власт. Целта на кмета обаче е не да легализира събитието (това е отвъд правомощията му), а то да се проведе.

Освен това ЛГБТИ+ организациите и активистите са много по-лесна мишена на репресивни мерки, отколкото управата на столицата на една държава. Играейки вабанк, Карачони успява да постигне мирно протичане на събитието, без полицейско насилие и без значими провокации. (Казвам „без значими“, защото мой познат, присъствал на прайда в Будапеща, е видял нидерландец, държащ голям дървен кръст и крещящ на участниците колко са грешни.)

А в София?

В България прайдът продължава да не се разпознава като важен индикатор дори за либералната демокрация. 17 години след началото на дебата той продължава да е на ниво имат ли куиър хората право на съществуване и колко точно публично присъствие от тяхна страна не е „прекалено“.

Още преди да стане кмет на София, Васил Терзиев каза на среща с граждани, че „имаме нужда от „София прайд“ – мирно събитие, на което се събират много хора с деца“. Въпреки това Общината не само не участва в организацията на събитието, както е в много градове в други страни (например в САЩ, Канада, Франция, Нидерландия, Германия и др.), а и вече втора година Терзиев не е излязъл на сцената да поздрави участниците. За разлика от представителите на редица дипломатически мисии, които с присъствието си стават гаранти за мирното протичане на демонстрацията.

За сметка на това тази година програмата на „София прайд“ беше променена, за да не съвпадне провеждането на шествието с хомофобски събития, заявили в Общината обичайните за прайда маршрути. Имаше не едно, а две анти-ЛГБТИ+ мероприятия – „Шествие за семейството“, завършващо с концерт пред храм-паметника „Александър Невски“ и концерт „Традицията е бъдещето“ пред НДК.

Конституции за избирателна (зло)употреба

Вместо похвали и увеличена популярност Гергели Карачони не заслужава ли порицание, ако не и наказание, че умишлено и демонстративно е нарушил Конституцията на Унгария? Хващам се на бас, че повечето хора, които отправят този упрек срещу кмета на Будапеща, биха оправдали неспазването на конституцията в други случаи.

Когато например районният кмет на „Илинден“ Емил Бранчевски нареди разрушаването на ромската махала в кв. „Захарна фабрика“ и така остави около 200 души без дом, той наруши Конституцията на България. Защото в нея пише, че международните договори, които България е приела, са част от вътрешното законодателство и имат приоритет над него. А Европейският съд по правата на човека в Страсбург изрично е предупредил Бранчевски, че се кани да погази европейското законодателство. Той обаче се изкара герой, защото бил изпълнил… общинска заповед.

Какво да кажем за американския президент Доналд Тръмп, който си позволява да нарушава всеки текст от Конституцията на САЩ, ако не му изнася? За разлика от хомофобските промени в Основния закон на Унгария, които са съвсем скорошни, 14-тата поправка на Конституцията на САЩ, според която всеки, роден на американска земя, става гражданин на страната, датира от далечната 1868 година. Което не пречи на Тръмп на практика да не се съобразява с нея. И на милиони хора – да му ръкопляскат за това.

Конституционният съд и Върховният касационен съд в България пък тълкуват Основния закон, хиперболизирайки някои елементи в него. Основно – че бракът е между мъж и жена и че традиционната религия е православието. И системно не забелязват други – например че религиозните институции са отделени от държавата и не могат да се използват за политически цели. Така те изобретяват несъществуващи „правни традиции“.

Примерите с Карачони и Бранчевски всъщност показват колко важно може да е отношението на един кмет към конституцията.

В първия случай нарушаването ѝ от страна на кмета е в името на съхраняването на либералната демокрация, във втория – от популизъм и дискриминация. И двата случая предизвикват международен отзвук, макар и от различен порядък.

Кристиян Таков беше призовал да пазим правото – включително и от закона. Това важи с особена сила, когато се приемат противоправни и антидемократични закони. И конституционни промени.

Ту-тууу! И Тръмп им се показа

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tu-tuuu-i-trump-im-se-pokaza/

Ту-тууу! И Тръмп им се показа

На Велика сряда, когато Исус Христос поставя опрощаването на грешниците над това на праведниците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се врече, че Пеевски и Горанов ще излязат от списъка със санкционирани лица по глобалния закон „Магнитски“. Дали разполага с някаква информация, или пък участва в процесите по избелване на политическия си съюзник и на бившия си министър? Те бездруго изглеждат чисти по български – обрасли с подозрения и уличаващи факти, но без обвинения и присъди.

Към ноември 2024 г. Съединените щати са наложили санкции по Глобалния закон „Магнитски“ на 245 чуждестранни физически лица и 310 юридически лица от над 50 държави по света. Българите в този списък са осем – впечатляващо като за 6-милионна страна, все емблематични лица за система, срещу която е насочен самият закон. 

Това са: 

  • олигархът Делян Пеевски;
  • бившият финансов министър Владислав Горанов;
  • хазартният бос Васил Божков;
  • Илко Желязков, известен като Лейтенанта на Доган;
  • Николай Малинов от Национално движение „Русофили“;
  • бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов и Иван Генов;
  • бившият енергиен министър Румен Овчаров. 

Нито един от тях не е осъден в България за корупционно поведение, констатирано и описано в мотивите при налагане на санкциите от Вашингтон (при управлението на президента Джо Байдън). 

Когато Горанов беше включен в списъка през 2023 г., Борисов побърза да заяви, че ГЕРБ се разграничава от него; че партията не е получила „нито стотинка“ от хазартния бос Васил Божков (заявил, че е плащал редовно всеки месец, а „вратичката“, недогледана от Министерството на финансите, струва на бюджета 600 млн. лв. – б.а.); че вярва, че Горанов не е виновен. 

Сега Борисов открито заговори за „опрощение“, в тон с унгарския премиер Виктор Орбан, известен като един от малцината европейски лидери, близки на американския президент Доналд Тръмп. Не морално, а политическо опрощение – чрез лични контакти (особено с Тръмп!), лобизъм и натиск върху външни фактори. Процесът тече не отсега. Известно е, че Пеевски е наел адвокатски кантори и лобисти, за да направи всичко възможно да излезе от списъка и да оперира с активите си. Също и Горанов, който след известно скриване от публичност вече е чест коментатор по различни теми в мейнстрийм медиите.

Санкциите удрят по парите им и по възможностите за бизнес, тъй като достъпът до глобалната финансова система е почти невъзможен. Дори ако използват офшорни компании или доверителни фондове, те също попадат под санкции, стига да се установи, че са под контрола на лица от списъка „Магнитски“ или действат от тяхно име.

Всички техни активи на територията на САЩ или под контрола на американски лица (включително банки) са замразени и те не могат да се разпореждат с тях – да ги прехвърлят, продават или използват по какъвто и да е начин. 

Американски граждани, компании и финансови институции нямат право да влизат във финансови или в търговски взаимоотношения със санкционираните по „Магнитски“ или със свързани с тях фирми. Всякакви опити за заобикаляне на санкциите – чрез посредници или прикрити структури – също подлежат на наказание.

Много международни банки и компании, включително извън САЩ, избягват да правят бизнес със санкционирани лица от страх да не нарушат американското законодателство или да попаднат под вторични санкции.

Ренесанс за клептократичните системи 

И ето че от инструмент за борба с корупцията и за именуването ѝ законът „Магнитски“ се превръща в разменна монета и в инструмент, който укрепва властта на санкционираните. Ако изобщо се стигне до това, Тръмп, който прави политика така, както прави бизнес, би подходил прагматично, търсейки стратегически отстъпки от страна на България. Намеса в сделката за продажба на „Лукойл Нефтохим“, още оръжейни сделки, център за данни, прекратяване на зависимости от руски енергийни източници и подкрепа за американски енергийни проекти в региона…

Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) има правомощието да добавя или да премахва лица от списъка със санкционирани. Но политическото решение за налагането или вдигането на санкциите винаги идва от най-високо ниво – от президента.

Премахнатите наскоро санкции срещу унгарския политик Антал Роган, близък на Виктор Орбан и шеф на кабинета му, несъмнено са видимата част от много по-широка задкулисна сделка между Вашингтон и Будапеща. Когато администрацията на Байдън го вкара в черния списък, го определи като ключова фигура в „клептократична екосистема“, която подкопава демократичните институции в Унгария. Американското Министерство на финансите обвини Роган, че е използвал служебното си положение, за да обогати себе си и политическите си съюзници чрез насочване на обществени поръчки към приближени бизнесмени.

Сега държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че ако Антал Роган остане в списъка, това ще е несъвместимо с външнополитическите интереси на САЩ. 

И лидерът на ГЕРБ е вдъхновен от тези „опрощения“ за клептократичните системи. Стигна се дотам, че дори отрече онова, което е написано черно на бяло при налагане на санкциите – че Пеевски не бил санкциониран за корупция.

Той [Делян Пеевски – б.а.] не е санкциониран за корупция. Ще дойде време и за него, и за Горанов да излезе истината, както излезе и за Унгария.

Дали не гледа на Пеевски и ДПС – Ново начало като на дългосрочен партньор? Привикването с Пеевски във властта започна да става факт, за което помагат и всички разкази за неговото всемогъщество и влияние във всяка сфера – съдебната система, службите за сигурност, строителството, спорта. Той изглежда като некоронования български Орбан.

Кой върви по стъпките на Орбан?

А Борисов не просто се опитва да изпере Пеевски и Горанов, той пренаписва разказа за корупцията – от провал на държавата в наказването ѝ до сделка между власт и влияние. Орбан рекламира своята сделка с видео от Мар-а-Лаго, където се видя с Тръмп осем месеца преди президентските избори и получи комплимент какъв „фантастичен лидер“ е. Сигурно защото е превърнал Унгария в партия държава, подчинена на автократичния му режим.

Със или без санкции за Роган никой не се заблуждава каква е истината за Унгария. Хиляди унгарци протестираха с искания за оставки на Орбан и главния прокурор Петер Полт при скандала Шадл–Вьолнер. Той избухна, след като бивш съпартиец на Орбан – Петeр Магяр, публикува запис от разговор с правосъдната министърка Юдит Варга (от времето, когато двамата са били съпрузи). В разговора Варга описва как помощници на началника на кабинета на Орбан (Антал Роган) искат да премахнат определени части от документи по дело за подкуп. 

В опит за сближаване с европейския приятел на Тръмп – Виктор Орбан, партия ДПС – Ново начало, която до миналата година беше част от семейството на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), вече е в Групата на консерваторите и патриотите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Съюзът е скрепен на среща между председателя на Групата на консерваторите и патриотите – унгареца Жолт Немет от партията на Орбан „Фидес“, и Атидже Вели от формацията на Пеевски.

В България има двама политици, които се ползват от публично изразените симпатии на Орбан – Борисов (наричат се един друг „стари приятелю“) и президентът Радев, който също е щедър на комплименти към изолирания в ЕС лидер. 

Вече и друг силен човек в България бърза да си проправи път към Орбан, но бъдещето не изглежда розово за унгарския премиер. „Фидес“, която управлява Унгария в последните 18 години, може да изгуби изборите през април 2026 г. заради инфлацията, растящия дълг, слабата национална валута, натиска върху медийната свобода. Тези проблеми сриват държавата, която осъществи най-успешните реформи към пазарна икономика в Източна Европа. Създадена от споменатия Магяр, понастоящем евродепутат, партия „Тиса“, вече част от ЕНП, набира популярност с фокус върху борбата с корупцията, възстановяване на демократичните институции и по-дълбока интеграция с ЕС. Формацията на Магяр се утвърждава като сериозен претендент за властта – в едни социологически проучвания е първа, в други – втора, с незначителна разлика с „Фидес“. Въпросът е колко различна от „Фидес“ е „Тиса“.

Ту-тууу

Как би могъл Борисов да се помоли за „опрощение“ за Пеевски и изваждането му от списъка „Магнитски“? Единствено чрез създаденото с мандата на ГЕРБ правителство, което да откликва на инициативи и предложения от страна на новата американска администрация. 

Борисов дори обяви, че интерес към българските реактори имало и от Доналд Тръмп, който в първия си мандат изпращал експерти да ги видят. 

Искам с президента Тръмп, с Мъск, с „Mайкрософт“, Бил Гейтс – имат интерес, ако можем да го направим това нещо – не вярвам да има българин да не иска най-мощният изкуствен интелект да е тука. Аз мисля за държавата, ако ме разбирате.

Изявлението му бе гарнирано с типичния Бойко-Борисов превод на Възкресението, предизвикал смях и сарказъм в социалните мрежи.

Господ са го мъчили по най-отвратителния начин, тръни му забива̀ли в главата, пирони в ръцете, върза̀ли го на дървото, на кръста. И когато всички се отрекли от него, изведнъж се показал отгоре и казал: „Ту-туу.“ Даже накарал Тома Неверни, понеже имал много дупки от пироните, и му казал: „Избери си една, мушни си пръста, ама само в една, няма да ме мушиш по цялото тяло“…

На Борисов и на Пеевски, изглежда, им се е показал Тръмп. 

А по улиците тръгват нови протести „Вън Пеевски от властта“. Но с него трябва да си отиде и Бойко Борисов.

Българо-унгарската ос: Съюзниците на Путин в ЕС и НАТО

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/bulgaro-ungarskata-os-suyiznitsite-na-putin-v-es-i-nato/

Слабите звена на ЕС и НАТО

Българо-унгарската ос: Съюзниците на Путин в ЕС и НАТО

България вече не е на обичайното последно място по корупция в Европейския съюз. Новината от тазгодишния доклад на „Трансперънси интернешънъл“ обаче не е никак позитивна, защото причината за този „прогрес“ на страната ни е влошаващият се корупционен индекс на Унгария, която вече заема последното място.

Освен че споделят дъното на подобни класации, София и Будапеща си правят компания и в друг черен списък – на най-верните приятели на Путин сред членовете на ЕС и НАТО. Връзката между двете тенденции не е случайна. Корупцията се смята за едно от най-опасните оръжия, които Русия използва срещу Запада, следователно не е изненада, че двете най-корумпирани страни се управляват от политици, изпълняващи заръките на Москва. България и Унгария играят заедно на страната на Русия по всички линии – от газови и петролни доставки, пасивност при изпращането на оръжие на Киев, икономически санкции, до въпроси, засягащи забраната за участие на руските спортисти в Олимпийските игри.

Режимите на Орбан в Унгария и на Радев в България използват комбинация от вътрешна диктатура, конфликти с формалните си съюзници в НАТО и ЕС, както и открита защита на руските интереси, за да поставят двете държави в услуга на Путинова Русия – страна, обвинена в тероризъм, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Както предвидих три месеца преди началото на варварската руска инвазия в Украйна, президентът Румен Радев успешно надгради започнатата от правителствата на Борисов тежка зависимост на България от Русия. Бившият премиер Иван Костов, чието управление между 1997 г. и 2001 г. постави основите на членството ни в ЕС и НАТО, на два пъти нарече президента „руски агент“ – думи, които не бяха коментирани нито от Радев, нито от партиите. Според анализатори е очевидно, че президентът се възползва от кризата на партийната система, за да разширява собственото си политическо влияние, увеличавайки по този начин опасността от допълнително подронване на демокрацията в България. На практика страната прескочи идеите за президентска република и върви с бързи стъпки към президентска диктатура.

Унгария на Орбан също от години е пример за растящо авторитарно управление, липса на свободни медии и нарушаване на човешки права. През 2022 г. Европарламентът с голямо мнозинство прие доклад, според който положението в Унгария се влошава и тя вече не може да се смята за пълна демокрация, а за хибриден режим на „изборна автокрация“.

Енергийни зависимости

Руските енергийни доставки и действащите около тях мрежи за корупция и задкулисно влияние са основният инструмент, чрез който Москва контролира властта в София и в Будапеща.

Правителството, назначено от Радев на 2 август 2022 г., активно лобира в полза на „Лукойл“, с което открито показа шокиращи зависимости между руската енергийна компания и българската власт. Официалната среща през септември между президента и представители на руската петролна компания за обсъждане на „мерки за стабилизиране на икономическата среда“ остави впечатлението, че България се управлява от „Лукойл“.

Лобирането в полза на руските енергийни интереси през миналата година дойде не само от служебното правителство, но и от правителството на Кирил Петков. Кабинетът на четворната коалиция ПП–ДБ–БСП–ИТН успя да издейства изключение за България от общото за ЕС ембарго върху руския петрол, въпреки че финансовият министър потвърди техническата възможност бургаската рафинерия да работи с неруско гориво.

Паралелно със зависимостите от „Лукойл“ българската държава страда и от дългосрочни зависимости от другия руски енергиен гигант – „Газпром“. Третото правителство на ГЕРБ и лично бившият премиер Бойко Борисов носят отговорност пред обществото за незаконно построеното през България продължение на руския газопровод „Турски поток“. Освен че създаде абсурдната ситуация с изгубената пътна карта за проект, струващ 3 млрд. лв., газовата тръба през Балканите лиши Украйна от централната ѝ роля в транзита на руски газ към Европа и по този начин отвърза ръцете на Путин за военна агресия срещу Киев.

Нещо повече, доклад на ДАНС от 2017 г. до президента Радев и тогавашния премиер Борисов ясно посочва целта на Русия с този проект до 2020 г. да изолира Украйна от газовите доставки и по тръбата да не идва газ за България. Унгария беше една от страните, облагодетелствани най-много от експресно завършения „Балкански поток“ – по този начин Русия гарантира евтини енергийни доставки до Унгария и бетонира властта на Виктор Орбан. Енергийната политика на Борисов в услуга на Москва, негласно подкрепяна от президента Радев, не само даде условия Русия да увеличи натиска си върху Украйна, но паралелно с това гарантира и енергийните връзки между Русия и най-доверения приятел на Путин в Централна Европа.

Умело кръстеният от Емилия Милчева тандем Радев–Орбан успя да наложи и вето на обсъжданите в ЕС санкции за руската ядрена индустрия, като по този начин българският президент подпечата изграждането на унгарските ядрени реактори с руски пари и технологии. Самият Радев още през 2019 г. при срещата си с Путин предложи Русия да се включи в изграждането на АЕЦ „Белене“.

„Неутрални“, но на страната на агресора

След началото на пълномащабното руско нападение срещу Украйна позициите на Орбан и Радев спрямо Москва станаха почти паралелни. Унгария все още отказва да изпрати оръжие на Украйна и дори блокира потенциални оръжейни доставки за Киев през унгарска територия. Официално България също не се включи в първоначалните инициативи на страни от ЕС и НАТО за оръжейни доставки на Украйна.

Това беше съпътствано от истерично повтаряното мнение на Радев, че военната помощ за Киев би въвлякла България във войната и че страната ни трябва да запази „неутралност“. Това достойно за роман на Оруел твърдение е очевидно невярно, защото нито една от държавите, помагащи с въоръжение на Киев, не стана част от конфликта. Впоследствие се оказа, че България все пак е давала помощ на Украйна, и то още в началото. Доставките обаче са били тайни и през трети страни.

След като Народното събрание все пак одобри директната военна помощ през декември, Радев продължи с критиките си и дори едностранно се обяви за игнориране на решението на парламента. Именно заради това грубо погазване на конституционни правомощия беше повдигната темата за потенциален импийчмънт на президента.

Междувременно властите в Унгария отидоха още по-далеч във връзките си с Русия, след като външният министър Петер Сиярто стана единственият политик от страна членка на ЕС, посетил Москва след започването на войната.

Отмяната на икономическите санкции срещу Русия е друга тема, жизненоважна за Путин, по която Румен Радев и Виктор Орбан имат еднаква позиция, различаваща се от общоевропейската. На няколко пъти от встъпването си в длъжност българският президент повтаря дословно руската опорна точка, че „санкциите не са от полза за Европа“, като за последен път това стана в края на 2021 г. на предизборния дебат между Радев и кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Орбан също отдавна е защитник на руските интереси по темата за евентуална отмяна на икономическите санкции срещу Москва. В края на 2022 г. той дори ги определи като „стъпка към война“.

Радев и Орбан защитават руските интереси и по темата за евентуалното бъдещо членство на Украйна в НАТО. България и Унгария са единствените две страни членки, които се обявиха против включването на Киев в Северноатлантическия алианс. Според Радев „решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“. По този начин президентът едновременно изолира България от позицията на нейните съюзници в региона и повтаря опорната точка на Кремъл, че Украйна трябва да се съгласи на мирни преговори, които да бъдат приемливи и за Русия.

Унгария от своя страна продължава да блокира началото на работата на комисията НАТО–Украйна, посочвайки като причина проблемите на унгарското малцинство в Украйна. Виктор Орбан си навлече гнева на Киев и заради свои изказвания от началото на 2023 г., когато заяви, че заради войната Украйна се е превърнала в „ничия земя“, и сравни състоянието ѝ с това на Афганистан. Впоследствие унгарският посланик в Киев беше привикан за обяснения в украинското Външно министерство, а дипломатическият скандал сякаш разшири пропастта между Унгария и онези страни от НАТО и ЕС, които подкрепят каузата на Украйна с всички сили.

В тази напрегната обстановка, само дни след предизвикалото скандал изказване на Орбан, българският президент отново избра да заеме проруска позиция. След посещението в София на унгарския президент Каталин Новак, Радев заяви, че „България и Унгария споделят убеждението, че решението на конфликта в Украйна няма да дойде с повече оръжия, а с повече воля, диалог и дипломатически усилия за деескалация и прекратяване на бойните действия“.

Докрай на грешната страна на историята?

Чрез бруталната терористична агресия срещу Украйна Москва се бори да запази това, което смята, че ѝ принадлежи – имперския контрол върху земите на старата руска и съветска империя. Русия, подобно на империите преди нея, не желае да се откаже от териториалните си цели, докато вярва, че е способна да ги контролира по един или друг начин. Предложенията за ранни преговори предполагат, че Русия може да бъде убедена доброволно да се откаже от правото си да контролира Украйна.

Всяко примирие, постигнато чрез такова усилие, би представлявало просто тактическа пауза от страна на Русия за превъоръжаване и подновяване на войната. Българският президент и унгарският премиер явно игнорират факта, че на 24 февруари 2022 г. Русия едностранно наруши мирните споразумения, подписани през 2015 г. На практика предлаганите от Орбан и Радев „мирни преговори“ просто биха възнаградили агресора.

Западните съюзници търсят начини за насърчаване на устойчив мир в Европа – такъв, който да сложи край на бруталното нападение на Русия срещу Украйна и да намали вероятността за подобни военни агресии в бъдеще. Трагично, но реалистично е да се очаква, че Русия, подобно на повечето империи в историята, ще трябва да претърпи съкрушителна военна загуба, преди да се откаже от войната като средство за доминиране върху своите съседи. Твърде вероятно е военното поражение да доведе и до териториален разпад на Русия, подобен на тези през 1917 и 1991 г.

Възможността за колапс на Руската федерация вече открито се обсъжда не само от западни анализатори, но и от самия Путин. От всичко казано дотук следва изводът, че реториката на Радев и Орбан на военна тема не е нищо повече от повтаряне на руската пропаганда и прокарване на позицията на Путин в ЕС и НАТО. Фактът, че тази пропаганда идва от управляващите в две столици на ЕС и НАТО, е особено притеснителен и ще доведе до задълбочаване на вътрешните проблеми на двата съюза паралелно с очакваната скорошна ескалация на войната.

Гражданското общество в България и проевропейските политически сили следва да осъзнават тази опасност за страната и да направят всичко възможно да ограничат властта на зависимия от Путин български президент – дори и чрез предсрочното му премахване от поста.