Tag Archives: Fun

Обръщение

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2311

Обръщение
от Кириак Стефчов
уважаван търговец, училищен настоятел в г. Бяла черква,
по повод скорошните размирици в Румелийския санджак

Като отговорен и уважаван поданик на Негово Величество Султана, да продължи Бог дните му, държа да заклеймя гореспоменатите размирици. И да предупредя всички честни граждани – не петнете името си с подкрепа за тях. Не се поддавайте на тъй злонамерени заблуждения! А не вярва ли някой, че са заблуждения – нека прочете нататък!

Най-първо, утвърждават хайваните, дето ги организират, че говорели от името на целокупний български народ. Туй обаче е опашата лъжа. Аз съм също от този народ, пък не съм им давал да говорят от мое име, ни в писмо, ни дори в дума изречена. А вие сте ли?… И ако мислите, че само вий и аз сме таквиз, погледнете ги колцина са. Всичките накуп надали и две хиляди души да имат. А българский народ е шест милиона. На всеки един от тях се падат мъдри и разумни българи, дето не ги подкрепиха, повече от всички тях заедно. Туй е истината дали говорят от името на „целокупний български народ“.

Разправят тия хайвани, че за свобода на народа се били борели. Ама тъй ли е, или наиначе? На колко достойни поданици на султана съсипаха и живота, и алъш-вериша? Балъците, дето им тръгнаха по акъла – хубаво, те сами си го изпросиха. Ала останалите? Керван с гайтани на баща ми цяла неделя не можа да мине през Панагюрище. Тия хора, дето месеци са се потили над гайтаните, грош не видяха за туй време – това ли е на тез господинчовци свободата? Да се съберем гайтанджиите, па да хванем по една сопа, та да им покажем де зимуват раците! От такваз свобода – благодарство, ама по-далеч от назе!

И друго вижте – кои се вдигнаха. Все села диви и прости – Мухово, Мечка, Поибрене. И разбойнически даже – Батак, Перущица… От големите градове, дето просвещение и култура има, пукнат човек не излезе – ни от Русчук, ни от Филибе, ни от Плевна, ни от Варна… Даже от малките градчета, като Бяла черква, само по няколко души в золума влязоха. А и кои и какви? Вижте го Бойчо Огнянова – всъщност по име Иван Краличът, осъден престъпник, избягал от затвора. Кандова погледнете – хаймана и положително руский шпионин. Или пък Соколова, дето лъже че бил доктор, и е загробил с билките си не един и двама уважаеми граждани, един мечкадарин става от него. От тея ли да очаквате нещо добро?

И главатарите на тез бандити са същите, че и по-лоши даже. Още оня Раковски навремето се прочу като ловелас и измамник, дето събраните уж за народното благо пари ги даваше да се вози на файтон из Белграда. Не смееше да се покаже в България, да не му въздадат заслуженото. Или конекрадеца и нехранимайко Джендо Стоянов, дето овце не можа да се научи да пасе – вяра ще му имате ли вас да води? А най-паче Василя Кунчев – Джингиби вижте, дето от дякон стана кърджалия, пощите на султана грабеше, дето возят парите и писмата на честните хора. Дето уж светец го зовяха селяците, и сега разправят за него разни измекяри, че бил обесен незаслужено, че не бил катил и главорез. Тъй ли? А кой закла дете невръстно, да не го било издадяло?! Питам аз!

Дори да не харесвате султана, па попитайте се – ако го махнете, кой ще дойде вместо него? Дали ще е по-добър, или само по-гладен, дето тепърва ще иска да се насмуче от вас до насита? Погледнете ги всичките тия пладнешки разбойници, па си отговорете защо са тръгнали да ви карат да сваляте султана. За да качите тях да ви смучат – туй е, що е по-доходно от грабежите по друмищата. Оня ден слушам – била предрекла някаква врачка на едного от тая сган, Стефана Стамболов, че държава ще води и името му в историята ѝ ще се пише. Санким и той като Краличът няма да си е сменил името до година най-много, че и повече от веднъж, да бяга от заслужения затвор за золумите му… Кажете, кой е по-достойният от султана, който искате да ви управлява? А? Който вижда по-далеч от собствений си нос, лесно ще прозре тая измама.

А най-лошото е, че разбойниците акъл нямат даже да разберат, че са само маши на други, скрити зад тях. Оня пияч на кайвета Гаврил Хлътевия, дето ходеше с полски паспорт на името на Бенковски някой си, случайно ли го имаше тоя паспорт? Отдалеко е видно – има тук пръст Полша, колкото и да се е разбирала със султана преди. В политиката орталъкът е ден до пладне. Ами оня хаймана Муратлийски, дето на австриец се правеше, уж Ярослав Бързобегунек? Как така го позволява туй Австрия, обирджии да петнят името ѝ, ако не е замесена?… Ами Русия, най-вече? Не само Кандов шпионира за нея – всичките бандити на нея се надяват. И оди ѝ пишат такива като оня по-бездарен и от Пишурката стихоплетец Вазов, дето очерни името ми в писанията си. Престане ли да го крие Русия, със заптиета ще го закарам в съда!

И най-важното от всичко. Кой им плаща на тия хаймани? Обикновените хора гръб превиват по цял ден, че с пот на чело да изкарат насъщния. А тези с месеци по цял ден само си веят байрака. Какво ядат, кой ги храни? Народът? Дрън-дрън! Аз пукнат грош не съм им дал и няма да им дам. А вие?… Еми като никой от нас не е, не ви ли е ясно кой? Дето казва оня францужин Дюмас – виж кой има изгода. Пак Русия. Ето че тайната им е разкрита – платени руски шпиони и подлоги са те. Борци за рубли, не за свобода. Туй, що воистине целят, е миризлив руски ботуш да стъпи на главата на страдалчейский български народ! Сега може да не сме в рая, ама сме безброй пъти по-добре от ако им поверваме!

Ето затуй призовавам единиците измежду вас, що още не са помъдрели – сторете го! Нивга не е късно! Друг един хаймана, Ристето Ботйов от Калофер, двеста главорези беше помъкнал от Браила да сеят размирици. Но като го видяха, че вместо уж имперския аскер напада австрийски кораб, разбраха че ги лъже и почна да им изстива меракът. И като побродиха из Българско и видяха, че пукнат човек не ги подкрепя, помъдряха и застреляха хайманата – и им мирнаха главите. Та, за да мирнат и вашите, постъпете като тях. Ако има около вас от тия катили, пратете ги където им е мястото. Не бъдете техни абдали. Не свобода за вас искат, а да станат те ваши господари, сто пъти по-зли от най-лош султан. Не им вервайте!

Подпис: не се чете

Пациенти, пациенти – 7

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2235

– Докторе, а след аборта ще остана ли девствена?

—-

– Дотук се оправяте добре, но защо сте пили и ретинол освен другите лекарства?

– В аптеката така разчетоха рецептата – че пише ретинол.

– А, аз си разписвах химикалката…

(Очевидно пациентката е адекватна, но някой друг не е…)

—-

Тъкмо влиза пациентка в кабинета, и зад нея се чува свадлив глас:

– Ленче бе, и ти ли болна от нещо?

– А, аз такова, бабо Марийке, нещо не съм добре напоследък…

– Ууу, девойче, да не дава Господ, да не дава! Да дода да те почекам, пък после да ми помогнеш до нас…

– Ох… Добре, ела.

Бабата се оказва на поне 90 и с бастун. Сяда в ъгъла на столчето. Говоря си с пациентката – вероятно кандидоза, ама все пак да видя, за сигурност.

– Съблечете се и заповядайте на стола.

Пациентката се съблича и се качва на гинекологичния стол. Да, определено кандидоза. Благодаря, обръщам се към бюрото за химикалка и рецепта, и внезапно чувам изотзад гласа на бабата:

– Абе, момче! Майка ти на тебе знае ли ти какви ги вършиш тука?!

—-

Какво ли не съм обяснявал на пациенти. Едно обаче не съм и предполагал, че ще се наложи.

Че опаковката на свещичките трябва да се маха от тях, преди да се поставят…

—-

– Терминът ви е след две седмици?

– Да! Даже за име на детето съм мислила! Ако е дъщеря, ще я кръстя Хламидия.

– … Моля?! Ама това е инфекциозна болест! Предавана по полов път!!!

– Глупости! Толкова красиво име е! Малко като италианско, малко като гръцко… Докторке бе, защо ме гледате така?… Добре ли ви е?!…

Надявам се да ѝ се роди син. И да не ѝ хареса за име пък Трипер или Сифилис. Че и те малко като гръцки, малко като италиански…

—-

Не, не мога да определя расата на плода на видеозон. Колкото и да искам. Ще се наложи да помислите за подходящо обяснение пред съпруга си.

—-

Чакам на светофара. До мен дама на балзаковска възраст обяснява дълбокомъдро на съседката си:

– Науката отдавна е доказала, че и минали полови актове в същата стая оставят отпечатък върху потомството! Просто лобито на хотелиерите не позволява изследванията да се публикуват!

Сега разбирам защо като иде двойка на почивка в Африка, може после да им се роди негърче!

—-

Анамнеза:

Снета по данни на пациентката. През нощта чела във вестника, че чесънът лекува намален слух. Поставила чесън в двете уши и постъпва със силни болки и парене в двете уши.

—-

– Редовно масажирам епифизната жлеза на моето бебе. От майка ми го знам, стимулира растежа и бебето е по-спокойно…

Епифизната жлеза е почти точно в центъра на мозъка. Как ли стига до нея без като минимум отваряне на черепа и минаване през половината мозък – идея нямам.

(Но съм склонен да повярвам, че майка ѝ го е правила…)

—-

– От мен да знаеш, не е хубаво човек да е информиран и да е учил и да знае много! Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре!

– Така ли?! И… защо?

– От собствен опит ти го казвам! Първият път като ходих да раждам – отидох, родих, тръгнах си. Никакви безпокойства! Преди втория път обаче се бях начела какви опасности има – луда станах! Ми то не знаеш за какво да гледаш! Да не срежат на бебето пъпната връв накосо ли, да не го инжектират с някакво ГМО ли, да не му набутат някое модерно лекарство ли, да не го сложат на рентгена и да го облъчат ли, на теб да не ти прелеят кръв от циганин ли… Абе, ужас!

– И… Ъ… А пъпната връв защо не трябва да я срежат накосо?

– Как защо?! Ще му станат на бебето коси очите, навсякъде ще го мислят за китайче! Уж си доктор, пък такива прости неща не знаеш! На какво ви учат вас там, само да тровите хората с химия и фарма сигурно! И да им инжектирате ГМО!…

Мдааа… Защо не е хубаво човек да е информиран, учил и знаещ…

—-

Ден 20 от Голямата коронавирусна паника.

Чакам до светофара на Орлов мост. Покрай мен минават коли.

Преброих поне шест със сам шофьор, който носи маска. Двама носеха и латексови ръкавици.

Може би кормилото им кашля подозрително. Или пък скоростният лост…

(Григор: Загубил съм вече сметката колко подобни не съм включил тук. Все пак идеята е да се смеят хората, а не да се ужасяват и отчайват от околните си…)

—-

Лявата тазобедрена става е зверски подута, шийката на костта сигурно е поне пукната. Добре, че човекът е паднал в къщи. Иначе щеше да ни чака на улицата, на студа…

– Ще се наложи да ви вземем, за рентгенова снимка. После според каквото тя покаже.

– Ама докторе, в Пирогов ли ще ме карате? Не мога!

– Защо?!

– Преди два дни минавах оттам, и гледах – двама слагат на една рамка при светофара 5G излъчвател!

– Моля?!… – Добре, че и аз бях зърнал гледката, та се сетих за какво става дума. – Сменят рекламите на рекламно табло. Никакви излъчватели не слагат.

– Да, ама рекламата е само прикритие, вътре в таблото слагат излъчвателя! Да експериментират с лъчение върху болните при вас!

– Оооххх… И сигурно и върху нас също? Че повечето лекари работим там на място, обикалят по адреси само екипите…

– Ми сигурно и върху вас! Или пък може би ви дават тайно някакви предпазни средства, де да знам. Примерно специални лекарства с храната. Или пък специални дрехи, вие как ще ги разпознаете от обикновените? Те са с наночастици, дето не се виждат с просто око…

– Ммммм… – Иде ми да тегля една майна, да връча на клиента да подпише отказ от лечение и да го зарежа. Ама все пак нали съм лекар… – Имаме фолио в линейката, можем да ви направим специална шапка, дето отбива всякакви лъчения. Като тези, дето ги носят срещу, ммм, кемтрейлсовете. И срещу ГМО.

– Ама тя пази ли наистина? Срещу кемтрейлсовете да, ама 5G е нова технология, не знам дали е изпитана срещу нея!

– А, разбира се, разбира се! Нали пак го правят Бил Гейтс и Джордж Сорос? Все същата технология е…

Да не забравя да отбележа в болничния лист за консултация с психиатър. Не че и той може да направи кой знае какво, тоя сорт луди ги лекува само гробът, ама…

—-

Във Фейсбук групата „За всяка болка – билка“:

– Нещо за подкожен еминем да ми кажете, моля…

Едно време…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2297

Ново ли, старо ли – но вечно актуално. Уви, не можах да открия автора му:

—-

Едно време било страшно време. Всички хора де що имали дори и капка акъл в главата се били разделили на Мутафофили и Мутафофоби. Сине, исках да ти разкажа за това време.

Дядо ти е герой. Този с бръснатите вежди и лифтинга. Този, който те гледа с ококорените очи и с котешката муцуна с мустачки и ушички. Същият!

Дядо ти е оцелял в най-жестоката пандемия – Ковид 19. Ти знаеш ли какво е било?

Всеки ден са съобщавали броя на заболелите и на умрелите. Днес един, утре един… Понякога нула, но от това е ставало още по-лошо, защото очакването за смърт не отминавало.

Имало е репортажи от чужбина… И там ужас, ужас, ужас. Хората нямали време от инфаркт да умрат от ужас. А който умирал от инфаркт, го пишели с коронавирус, за да бъде герой.

Ако си чувал за битката при Сталинград – било е същото, ама Сталинград е бил само един град, а при короната е воювала цялата планета. Банки отпускали кредити, безработни се самоубивали, пенсионери мрели от глад и ужас да не се докоснат до заразата. Дори някои си правили татуировки, с които да се пазят от напастта. Ако си спомняш черепа с кръв на задника на баба ти, който сега прилича повече на палачинка с конфитюр – оттогава е.

Това било времето, в което всичко се е наричало със собствените си имена. Мисирките били мисирки, калинките калинки а тулупите – тулупи. Дядо ти е бил задължен да ходи с маска. Влизали са в магазините по един. Киното е било затворено. Нямало е едно кафе къде да изпие, а разходките в парка били забранени и глобите надвишавали половин годишна заплата.

Хората са умирали и в Сталинград, но там е било разбираемо. Излезеш от окопа, гръмнат те и готово. А при короната дори не са знаели кога са умрели и кога не. Безсимптомно са умирали. Чакали са новините да разберат дали са мъртви или не. Представяш ли си този ужас? Никога да не знаеш жив ли си или не?

Всеки ден са чакали хладилните камиони и чувалите за трупове. Това дори на Шипка го е нямало. Да си чувал за хладилен камион на Шипка или при Дойран или при Одрин? Да не говорим за Клокотница и Ахелой…

И брифинги! Брифинги по пет пъти на ден. До най-големите детайли. Кой-какво-защо!? Всичко! Дори следели броя на пръдналите. Но пръдналите по особено съмнителен, да го наречем суспектен начин. Да не знаеш пръднал ли е човек или е диверсант.

И дядо ти, онзи с пиърсинга на пъпа, е оцелял през целия този ад. Оцелял е защото си е миел ръцете по шест пъти на ден. Със сапун. И така два месеца. И дори си е прал два пъти маската в пералнята на 60 градуса бърза програма. За което, моето дете, се иска истински кураж. Дори е имал маска, която не му отивала на дънките.

Затова нека помним.

Великденско предупреждение

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2288

По повод разпространението на коронавируса ни наложиха някои мерки, които да ни опазят от него. Примерно право на милицията (пардон, полицията) да ни подслушва неограничено и за неограничено време напред. За да чуе, ако коронавирусът ни нападне и запищим, и да ни се притече на помощ. Или пък вечерен час – да не би коронавирусът да ни издебне по тъмното. Задължителните маски, които няма откъде да се купят, но за излизане без тях глобата е 5000 лева, няма да ги коментирам, тази заповед я отмениха (естествено, временно). Обсъждането да въведат излизане от къщи само след пускане на SMS в стил „синя зона“ – също. (Вероятно не особено евтин – разбира се, за да се обезкуражи безцелното излизане и да се опазва здравето на хората, да не си помислите, че е за да си пълни някой джобовете от вашите! Прогонете тази мисъл, както я прогонихте за зоните за паркиране.) Или пък задължителното инсталиране на софтуер за следене на телефоните ви, което обмисля извънредният щаб – то е, за да ви пази от коронавируса, не си и помисляйте да се съмнявате!

Сега обаче идва нещо ново. Църквите по Великден ще са отворени за събиране в тях на хора. Най-вече на възрастни и болни. Те са свети места и в тях коронавирусът не заразява, лично Светият Синод го каза. Затова в тях няма да има нужда да се спазва социална дистанция, да се носят маски и прочее. И ще може всички богомолци да целуват една и съща икона и да приемат причастие от една и съща лъжичка. (Свещениците и особено Светият Синод – не, разбира се. Те са претоварени с това да раздават причастието и предлагат иконите, нямат време да ги приемат и целуват, горките.) Лично генерал Мутафчийски по телевизията си свали маската и целуна иконата, да ни даде пример!

В тази връзка, бързам да ви предупредя:

Наплив след Великден в болниците на заразени с Covid-19 няма да има. Ако случайно някой почне да твърди, че има, това е лъжец и светотатник. Веднага го предайте на Светия Синод, или дори направо на милицията (пак пардон, полицията), да му запушат устата. Не се бойте, ще намерят за какво и как. Особено задължително го направете, ако е лекар, който лекува такива болни. Той не само лъже, че ги има, а и издава тяхна лична тайна – две престъпления в едно.

Бъдете бдителни за хора, които ви казват, че целта на извънредното положение е нещо различно от това да ви опазят здравето. Това са хора, които искат да ви разболеят и да умрете от ужасния коронавирус! Особено бъдете бдителни за хора, които твърдят, че целта на извънредното положение е едни хора във властта, и/или „близки до тях“ фирми да си напълнят джобовете от вашите. Или да фалират дребните бизнеси, за да бъдат после прилапани по модела „Lafka“ – такъв модел и изобщо нещо с такова име не съществува и никога не е съществувало. Който твърди такова нещо, е сред най-злите врагове на здравето ви – запушете му устата на всяка цена, веднага, без да подбирате средствата. Историята ще ви оправдае. Съдът – с наша помощ – също, вервайте ни!

Да живее българската демокрация, която ден и нощ бди над здравето на обикновените българи като вас! Подкрепете я! Не забравяйте думите на Светия Синод – коронавирусът поразява само тези със слаба вяра! Нали не искате да порази вас? Нека вярата ви в нас бъде силна!

За британските традиции

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2259

Британците си имат традиция за всичко.

Преди много години, когато определили Делхи за столица на Индия, британските власти се сблъскали с проблем. В града имало кобри. Верни на традициите си, британците приложили решение – обявили солидна награда за всяка предадена кожа от кобра.

Скоро британските складове буквално запреливали от кожи от кобри, а положението със змиите в града не се оправяло… Оказало се, че предприемчивите индийци масово са започнали да развъждат кобри, в големи развъдници. Бидейки непретенциозно животно, което яде всичко мърдащо и расте бързо, кобрата се оказала доста по-евтина за отглеждане, отколкото била наградата за кожата ѝ.

Естествено, британците осъзнали, че са сгафили, и прекратили даването на награди. Разочарованите кобровъди съответно се отървали от внезапно превърналия се в бреме добитък, като просто го пуснали на свобода. Иначе казано – в града.

Познайте как се отразило това на популацията на кобрите в Делхи. Дори в сравнение с преди да обяват прословутата награда…

Та, британците си имат традиции за всичко. И за Брексит също.

Основният проблем на България

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2257

3:30 през нощта е. Твърде капнал съм, за да работя още. Но и твърде напрегнат, за да мога да заспя… И, за да поотпусна малко, си правя наблюдение. Ровя из Фейсбук, за да разбера какъв според българите е основният проблем на България.

Очертава се следният списък, по важност:

1. Грета Тунберг
2. Норвежката социална служба Барневерн
3. Легализирането на гей браковете в Австралия

Гледам списъка. И придобивам мнение какъв е основният проблем на България.

За шахмата

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2237

Едно мнение на Алексей Фелдгендлер, което горещо подкрепям:

—-

Само не си мислете, че съм противник на шахмата. Смятам, че всеки има право да играе на каквото си поиска и с когото си поиска. Против съм само, разбирате ли, това нещо да се прави демонстративно и на показ. Не може ли да не врете тоя ваш шахмат в лицето ми? Избавете ме, моля ви, от това зрелище.

Смятам, че на шахматистите не трябва да им се разрешава да възпитават деца. Ами ако и те видят от родителите си и се заинтересуват от шахмат? В Европа на някои места на това нещо ги учат още от детската градина. Категорично не! Ако моят син, да не дава Бог, започне да играе на тая гадост, ще го изгоня от къщи още същия ден!

За нищо на света не можете да ме убедите, че шахматът е нормално нещо. На всеки му е понятно, че шахматът е неестествен и противоприроден. Дъските са дадени на човек, за да си пали печката, а не да подрежда по тях разни ми ти топове и коне, или там каквито бяха. Помислете сами, много ли топлят разните ми ти гамбити?!

Като днес си спомням – идва при мен веднъж един такъв, с очилца, със сако, и разправя – младежо, не искате ли да изиграем по едно шахче? Моментално му цапнах един колкото сила имах, и се изнесох на спринт… Абе, и досега ми е останала психологическа травма.

А напоследък в някои страни даже им разрешават на тия да си наричат ТОВА „спорт“! Шахматът не е спорт и никога не е бил! Да наричате шахмата спорт означава да подривате устоите на традиционния спорт. И плюс това, пре-определянето на спорта няма да спре с шахмата! Ако шахматът е спорт, утре някой ще се напъне да нарече спорт и играта на шашки! А оттам е само една крачка и до доминото и картите. А където има карти, сами знаете – там има и игра на пари, дългове, насилие… А пък бокса и футбола сигурно ще вземат да ги забранят! Затова са насочени там усилията на Запада. Опитват се с техния шахмат да ни разсипят великия футболен отбор!

Абе, правете каквото щете, ама аз в моя град шахматни турнири няма да допусна! Да си ходят обратно откъдето са, и да си правят там шахове и матове до посиняване, ако щат. За сеансите по едновременна игра пък не ща и да започвам даже.

А по принцип не съм против, изобщо. Един мой втори братовчед по линия на жената има приятел шахматист, та той въобще не изглежда такъв. Може направо да се каже – нормален човек…

When I Knew Cloudflare Was the Right Place For Me

Post Syndicated from Ellie Jamison original https://blog.cloudflare.com/when-i-knew-cloudflare-was-the-right-place-for-me/

When I Knew Cloudflare Was the Right Place For Me

Let’s be honest, interviewing for a new job can be a long, difficult process. Not only is it emotionally draining to handle multiple rejections, slow responses, and prolonged processes, it can be physically exhausting to sit through hours of stale interviews. A former colleague of mine compared interviewing to navigating a jungle; one misstep here, one wrong answer there, and you barely make it out alive. I once had an interviewer set out a 200-piece puzzle for me to complete in order to “evaluate my problem solving skills”. Basically, when it comes to interviews, you never know what you are going to get. As you may be able to tell, my feelings towards finding a new job this past fall were grim, until I interviewed with Cloudflare.

If you truly want to be impressed by Cloudflare, interview with them. Every employee knows the process is deliberate, thoughtful, and diverse in taking the time to get to know a candidate while the candidate gets to know Cloudflare. It is humbling to realize that any employee interviewing has also passed through this challenging process. It all starts with a phone call, as most interviews do, and the process is fairly standard until you reach the onsite, when things begin to deviate from the norm.

I arrived for my onsite interview and was greeted by the front desk team with such enthusiasm as they smiled, laughed amongst each other, and jammed to Hall & Oates. Right away, I felt relieved, comfortable, and even more so, excited. I interviewed with seven employees that day, as I answered different questions about myself, asked them anything from “How would you describe Cloudflare to your grandmother?” to “What is a DDoS attack?”, and left knowing a great deal about the Internet and the company. The interview felt more like an open classroom with encouraging professors and less like a small, sterile examination room. I left the office energetic, a rare feeling after the usual grueling onsite [to which] I had become accustomed. Weeks later after starting my new job at Cloudflare, I realized that the onsite interview perfectly mimics the learning environment and leadership style of Cloudflare co-founders, Matthew Prince and Michelle Zatlyn.

After hearing that I had been moved on to the next stage, I was able to speak with the Head of People, Janet Van Huysse. The thing I remember most from my conversation with Janet is talking about weaknesses. Janet asked me the daunting question, “What’s your biggest weakness?” adding, “but a true weakness, not just something that can be spun into a strength”. I answered truthfully and we moved on. This struck me as very real, a genuine conversation between two people getting to know each other rather than feeling like I was under a microscope. In the past, most interviews involving that question were dragged on as the interviewee is split between being honest and wanting to sound competent and this was not that case. Despite her chaotic schedule, Janet was intentional about trying to get to know me. I still look back at that conversation as the turning point in knowing I was “all-in” for Cloudflare.

When I Knew Cloudflare Was the Right Place For Me
Me (front and center) and some of my colleagues on the Recruiting Team

The last step in the interview process was a final call. Cloudflare gives candidates the unique opportunity to interview a member of their executive team as a last stage. This stage is essentially a confirmation on both ends that working at Cloudflare is the best fit for the candidate and for the company. I was told that my final call was with Matthew Prince, the CEO and Co-Founder of Cloudflare. I had only once spoken to a CEO of a 90+ sized company and thought that was a huge deal. Now I was going to speak with a CEO of a company nearly nine times as large. So yes, you could say I was nervous.

Looking back, I should not have been nervous at all. My phone call with Matthew felt like a conversation with one of my former college professors, empathetic and enlightening. The first thing he did was apologize for calling me three minutes late. During our conversation, I learned about the origins of Cloudflare, Matthew’s background, and his hopes for the future of the company. He gave me the opportunity to ask him any questions I may have and by the end of our conversation, I felt highly confident that I was a good fit for Cloudflare and vice versa.

Throughout this blog post I have referenced aspects of school life to describe my interview experience. Cloudflare is changing the game when it comes to hiring because they are converting the stale, uncomfortable process into a learning process facilitated by approachable, nonjudgmental teachers. This process is representative of the overall culture – keep asking questions, keep being curious, keep learning new things and above all, be empathetic to those that do so in return. To further prove so, the entire first week of working for Cloudflare is spent in a classroom at orientation. My new peers and I spent five days learning about internet safety, the inner workings of Cloudflare, diversity and inclusion initiatives, and how we all fit together. I previously stated, if you want to truly be impressed by Cloudflare, interview with them – but I’d like to take that a step further: if you want to learn and grow as a person, interview with Cloudflare.

Двама дебили са сила!

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2213

Това е превод на една стара руска казармена история. Колкото успях – доста от терминологията или просто няма съответствие на български, или надали ще го разбере някой, който не е служил в казармата по соц-време.

—-

Всяка военна част има своите хора-легенди. Тези отличили се воини, за чиито подвизи бардове сладкодумни разнасят легенди от набор на набор. В нашето поделение двама гевреци постигнаха такава легендарност, че бяха близо до обожествяване. Истина ви думам, пантеонът едва не се попълни с бог на армейското тъпанарство. Двулик разцепен Анус.

Отначало двамата наборници Коля и Федя не изпъкваха с нищо над общата маса. Русоляви, клепоухи, задръстени новобранци. Тъй като и двамата бяха от ПТУ-та, ги пратиха в автомобилния батальон. Там и се прославиха за пръв път.

На Газило-66 му протича резервоарът. Фатмакът, и той титан не на умственото величие, хваща първите попаднали му воини (коляфедя) и заповядва резервоарът да бъде заварен. Двамата шантави самоубийци вече са примъкнали заваръчния апарат, когато за свой късмет попадат пред очите на ангел-хранител.

– ААААА! Дебилитакивадавиго! – разкрещява се на недопредставилите се второгодникът-ефрейтор. – Писнал ли ви е животът?! Урррродиииии! А бензина да излеете, нещо?

Дебилите послушно изливат горивото, откачат резервоара, отвинтват всички пробки и по съвет на ефрейтора го надяват на ауспуха на друг камион. Да издухат горещите отходни газове всички бензинови пари. Изчакват половин час.

След което тръгват за съвет.

Ангел-хранителят към този момент вече е изчезнал, зает с дела свои. Заварчиците-каръци решават да търсят друго хранилище на знания. И попадат на адски демон – бакар, който се пече на слънцето.

– Може ли да питаме нещо?

– „Може ли“ – в цивилката. В армията е „разрешете“!

– Разрешете да зададем въпрос.

– Да?

– Как да разберем има ли в резервоара бензинови пари?

– Пуснете вътре клечка кибрит.

Речено-сторено. Драсват клечката, пускат я, разбират. Имало. За късмет на кретените – малко. Колкото да превърне резервоара в сфера. Раздувайки го във всички посоки.

Което изобщо не смущава Коляфедя. Старателно заваряват старите и нови цепнатини и монтират резервоара обратно на място.

Сутринта началникът на автобата за малко не ражда, като вижда газката с надуто яйце между колелата. От крясъците му аха да се разтопят коронките и пломбите на личния състав. Отнасят го всички – от акълния фатмак, през демоничния бакар, та до ангела ефрейтор.

Коляфедя се отървават леко. Като юродиви не ги критикуват – няма да разберат. Само им нареждат да квадратизират кръглото.

Благата вест се разлита по цялата част, и тълпи поклонници се покатерват по оградата като на хаджилък да гледат газката с откаченото яйце. Полковите гадняри се хилят цяла седмица. Коляфедя се прославят.

И затвърждават придобитата слава, млатейки три денонощия с чукове по резервоара. Три денонощия автобатът се киска над старателните чуковъртачи, докато ангелът-ефрейтор не издържа и не отнема обекта на усилията им. Към този момент резервоарът вече е изгубил каквато и да е форма и представлява завършено художествено произведение. Музеят Гугенхайм би го приел в експозицията си моментално.

Ефрейторът не оценява труда на скулпторите и нарежда произведението им („тая шибания“, по неговите думи) да бъде изхвърлено, и да бъде домъкнат резервоар от боклука. Добре, че там се търкалят останките на няколко шейсет и шейсетици.

После двамата герои ги пращат да работят към завод, да разтоварват вагони. Ловеласът Федя се изхитря там да съблазни заводската страпьорка – яко женище към сто кила с ръчища като на ковач. Лишената от мъжко внимание звероподобна страпьорка влиза в изстъпление от сриналото се връз нея женско щастие. Хваща скъпия за задните части и ги дръпва лекичко на две страни. Федя се пуква по шева.

Ранения баш отзад Федя го возят в болницата да го зашият, задавяйки се от смях. Оформят някак си нещата като производствена травма. Че иначе на всички ще им развалцоват де що отверстие имат. Естествено обаче, благата вест облита цялата част. Началникът на автобата започва всеки път да го дава за пример на личния състав:

– Безделници! Смотаняци! Ставате само да си го местите от единия джоб в другия! А Федя заради вас си скъсва задника на работа!

Мина година, Коляфедя станаха стари пушки. Оказа се, че Федя е потомствен алкохолик, а Коля – ентусиазиран тревопушец. И ако натрясканият Федя беше тих и благ, то от напушения Коля енергията преливаше по всички посоки. Веднъж пристига замаяният Коля в спалното, общувайки с духовете на предците си. Там го стяга коремът. Пакостлив прачичо му дава съвета да не се пъне да търчи до кенефа, а да се облекчи направо между койките.

Замитайки следите обаче, хитрият Николай се избърсва с чаршафа на съседа си – Федор.

На сутринта започна другарско делене на отговорността:

– Ти си насрал тук!

– Не, ти!

– Скив, твоят чаршаф е целият в лайна!

Привлечен от шума, пристигна многострадалният комбат, и отначало не знаеше какво да каже. Само отваряше и затваряше уста. После проведе разследване. Кратко.

– Коля, къде ти е униформата?

– ?!

Оказа се, че Николай под действието на субстанциите е търчал през нощта по футболната площадка пред сградата, разхвърляйки опаковките си. Един вид готвейки се за сън. Куртка, клин, ботуши, кепе и колан се търкаляха из целия стадион, подсказвайки мащабите на личността му. Монументални.

– КАК БЕ?! КАК МОЖА ДА СЕ ИЗСЕРЕШ В СПАЛНОТО? – попита комбатът нашия герой.

– Имам вегетативносъдова дистония – отговори посеркото и с това обезсмърти името си. От този момент за цялото поделение той беше Вегетативносъдовия.

Доживели да приближи уволнението, двамата гевреци се натряскват. Тръгват да се шляят през нощта из поделението. Попада им пред очите гипсовият часовой, дето бдително охранява таблото с военната клетва. Застанал край плаца вече от години, давайки на личния състав пример за непоколебимост пред лишенията.

Известно време двамата дебили бродят около статуята, опитват се да я дърпат за колана да видят дали е стегнат, и ѝ се карат да приеме подобаваща стойка в присъствието на по-старши.

– Що не са ти лъснати ботушите?!

– Я дай да му ги лъснем!

– Давай!

Домъкват вакса, лъсват ги. Любуват му се. Красиво стои. Енергизирани от твърдото гориво, му лъсват и физиономията с туш, че и китките на ръцете. После домъкват една сламена шапка, попаднала по неведомите пътища божии в автобата. Нахлупват му я на главата. Негър – да му се не нагледаш! За последен щрих Федя лепва на чувствените устни на статуята угарка.

… Миналият оттам сутринта комполк вижда до Клетвата негър в бял кител и с автомат. Нахлупил сламена шапка и нагло пушещ на пост. Посещава го богинята на безсловесността. Пет минути стои, бясно въртейки изпулени очи, и се любува на композицията. След това спринтира към щаба, където всички биват юнашки пропъжени.

Разръчканото реакционно офицерство започна следствие и изчисли виновниците. Не че някой се беше съмнявал.

На художниците им се накрещя от 30 гърла и им се заповяда всичко да бъде измито както си е било. Два дни те търкат статуята с четки, мият я с каквото им попадне – не се получава. Черен пес до бяло не се отмива.

След това решават да го белосат.

Получава се. Статуята заискрява с първозданата си белота.

До първия дъжд.

Дойде на сутринта проверка, и веднага полковника за гушата:

– Що ще на плаца ти тоя мулат?

Полковникът нададе нецензурен вой и отново пропъжи всички. Пак белосаха статуята.

Дъжд – и клетвата я пази метис.

Решиха да го боядисат с маслена боя. Оплескаха целия постамент. След тази поразия художественият съвет, изпълняван в сценката от щаба, разреши статуята да бъде боядисана в реални цветове. Зелена боя за униформата се намери. Черна за ботушите също. А лицето се оказа проблемно… Коляфедя се справят, като намацват физиономията на бранителя в жълто. Рисуват очички, очертават веждички. Правят устнички. Любуват се.

Като жив направо!

На сутринта пак дойде проверка. И, естествено, най-напред гледат паметника:

– Абе, полковник! За чий е тук тая китайска проститутка вместо оня негър? Или боецът има жълтеница? А защо е с червило?

Полковникът заквича, поливайки мигновено занемялата комисия с душ от слюнки, и нареди ш******а статуя да бъде премахната. И между другото уволниха щастливо творците. Преди да са украсили още нещо…

(Леко редактирано допълнително в опит за пооправяне на превода.)

Компютърна консултация

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2207

– Добър ден, Григор ли е?

– Да. А вие сте?…

– Ами аз имам нужда от малко помощ.

– Добре, казвайте. – Която и да сте.

– Ами, Хром се оказва много по-добър за въвеждане!

– Ъъъъ… Добре, чудесно. А с какво да ви помогна?

– Ами аз тук въведох едни неща, ама искам да ги преподредя, а не се получава!

– А къде сте ги въвели?

– Нали ви казах – в Хром!

– Ох… Това добре, а в кой сайт сте ги въвели?

– Ами тук, в компютъра ми!

– Това добре, а… къде? В Уикипедия ли, във Фейсбук ли…?

– Нали ви казах – в компютъра ми! Тук, пред мен!…

… Това е реален разговор, който проведох днес!

Правилният подход

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2194

Превод от „Интелигентният атеист“ на Сергей Калинин (по линк от Комата):

Борците с хомеопатията разбират неправилно целевата си аудитория. Те се опитват да ѝ докажат по логичен път, че тя не работи. А вместо това трябва да ѝ обяснят, че хомеопатията са я измислили илюминати, за да управляват умовете през закодирано във водата излъчване.

Нямам какво да добавя.

Пациенти, пациенти – 5

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2073

Мислех, че вече буквално няма какво да се добави. Уви, имало…

—-

Един от пациентите ни написал оплакване до Министерство на здравеопазването. Били сме му извадили бъбреците и сме ги били продали на черния пазар. Пратиха ни съвместна комисия от Министерството и МВР, провериха навсякъде, сигурно търсеха въпросните бъбреци. Без да им пука, че и да искаме, не можем да правим операции, психиатрична болница сме, и пациентът е шизофреник от 40 години…

—-

Вчера една пациентка се съдра да ме убеждава, че диабетът ѝ бил от недостатъчна вяра в Бога. Че ако вярвала достатъчно, щяла да се излекува без никакви лекарства…

Пийте си хапчетата, госпожо, моля ви. Бог в момента е зает другаде.

—-

Бях още студент. На упражнение ни показват бабка на към 70, бивша акушерка. Преподавателят обяснява какво ѝ е. В това време пристига сестрата, да ѝ слага инжекция. Бабката внезапно я спира:

– Не, не ти. Ей ти, студентката, дето си се скрила най отзад, взимай спринцовката, да се учиш! Че като завършиш и застанеш на дежурство, може да няма кой друг вместо теб… Голяма работа като не уцелиш, ще пробваш пак, докато стане. Аз съм дърта, ще издеяна…

Шапки долу пред жената.

—-

– Ало, нали може да ви питам нещо по телефона? Детето има анди… ангина. Ние го лекуваме де, ама можем ли да го лекуваме и с още нещо?

– А с какво го лекувате?

– Правим гаргара с керосин три пъти на ден. Има ли още нещо полезно, да го добавим?… Докторе?… Докторе, там ли сте?…

… Надявам се детето им да е самолет. Иначе гаргарата с керосин вероятно наистина ще го излекува постепенно. Или отведнъж в някой момент. От всичко и завинаги.

—-

Пристигаме с линейката на адреса. Дете на 7 години. Сепсис на коляното. Едва се сдържам да не ги напсувам, че не са ни повикали по-рано. Разпитвам как се е стигнало дотук.

– Ами то детето си ожули коляното преди две седмици. Ние го лекувахме де, не знам защо се поду и загнои така. По книгата трябваше да мине.

– По коя книга?

– На Малахов. Собствената му баба даваше урината – всичко трябваше да е наред!

– Мдаааа… – Геройски преглъщам дълго обяснение къде точно да си заврат книгата на Малахов. – Ще се наложи да вземем детето в болница. Ако има късмет, ще му спасим крака.

– В болница?! Не сме съгласни! На доктори доверие нямаме!

– А защо тогава викате Бърза помощ? – Поглеждам детенцето и се чудя дали в такъв случай пребиването на жени не е оправдано.

– Мислехме, че ще ни дадете някакво природно лечение, истинско! Не вашите там химии!

Ставам и отивам до тоалетната, за да се наплискам със студена вода и да подтисна импулса да убия някого. Там стои нощно гърне с нещо, което вероятно е урината на бабата – зелена, с повлекла гной вътре, очевидно от възпалени бъбреци.

… Добре, че социалните служби се оказаха адекватни. Още същия ден ни помогнаха да вземем детето. Даже бяха успели да докарат полицай, и се оказа нужен – единствено заплахата с арест спря мамичката да не се нахвърли върху нас с точилка…

—-

И още една история на тема уринотерапия.

Дванадесетгодишно момче. Диабет тип 1, ювенилен. Бащата му спрял лечението и го лекува с уринотерапия.

За щастие момчето се оказало адекватно, или може би урината не му е харесала на вкус. Успяло да отключи някак шкафа, където бащата бил заключил инсулина му, скрило го някъде и си слагало тайно. На бащата казало, че се е оправило и получава вече от урината обратни ефекти, да я спрат. След като свършило инсулина, ходило в аптека на другия край на града да се опита да си купи. Аптекарката успяла да го разприказва, обещала му че на следващия ден ще получи инсулин, и ни се обади… Та така.

—–

Спешно повикване – „детето не може да диша“. Пристигаме на пожар. Слава богу, не е толкова страшно – хлапакът диша през устата свободно. Носът му обаче е подут и запушен по начин, който даже не сме виждали.

– Да не му е влязло нещо в носа? Да го е ухапала пчела примерно, или някакво друго насекомо? Или да е мирисал нещо, на което е алергичен?

– Ъъъъ… Има ли как да е алергичен на чесън?

– Съмнявам се. Чесън ли е мирисал?

– Накапахме му в носа изцеден сок, срещу хремата. Старо народно лекарство, изпитана работа!…

Две седмици по-късно обонянието на детето продължава да е на нулата. Нямаме представа дали ще се възстанови някога. Родителите се чудят как е възможно от народна медицина да се получи такова нещо. Тайно ни подозират дали ние не сме повредили носа на чадото им, за да ги спрем да се лекуват с народни лекарства…

—-

– Докторе бе, може ли да те питам нещо? Аз порових малко в Гугъл и си изясних диагнозата, ама да чуя все пак второ мнение…

– За диагнози от Гугъл второ мнение дава Bing. Мен ще ме питате, като ви потрябва диагноза от лекар.

Пуснали в Гугъл запитване на тема, от която хал хабер нямат, и очакват адекватен отговор. Понеже Гугъл има как да направи от пръдня боя. А каквото им е върнал, познанията да го разберат като учили шест години и практикували двайсет години лекари, сигурно ще им ги налее по телепатичен път.

И си слагат диагнози. Кой – едра шарка. Кой – жълта треска. Кой – липса на 18-та хромозома. Като им кажеш, че грешат, не ти вярват. А като им предпишеш ковчег, понеже случай с липса на 18-та хромозома преживял повече от час след раждането няма, се сърдят…

Диагнозата на тия е Гугъл на главния мозък. И Яхуу на гръбначния.

—-

Любезен и възпитан мъж на седемдесет и четири. Рядкост в градчето ни. Не крещи, но се поти като водопад от болката. Подагричните кризи понякога са жестоки. Слагам му колхицин, силни противовъзпалителни, даже ампулка фентанил – това имам, спешният шкаф е поизпразнен… Олеква му.

– Та, защо решихте да си спрете лекарствата?

– Ами така пише в сайта. Разрушавали астралната обвивка на тялото и докарвали рак. Ама нали много боли пустата, не можах да изтърпя…

Показва ми въпросния сайт. Продават поредното сибирско, китайско или индийско чудо, не си дадох труда да чета описанието. Лекува от всичко, заменя всякакви лекарства и така спасява горкото човечество от рака, който те докарват. С куп „доказателства“ от „учени“, че преди да се появят съвременните лекарства, ракът не е съществувал…

Добре, че пациентът е благословен с подагра, дето може да боли страшно, като не я лекуваш. Ако беше рак, щеше да го заболи сериозно, когато метастазите почнат да прояждат костите, и навременната мярка вече е поръчка на гробно място.

—-

Вчера имах една клиентка – пищиса ме. Носи една болонка, почти вече в кома.

– Докторе бе, можете ли да направите нещо да се посъживи малко детето?

– Ако ми разкажете какво е станало и как, сигурно ще мога – уверявам я с приветлива усмивка.

– Абе тя е с възпаление на матката, ама я лекувам от него, чудесно се оправяше. Просто последните ден-два нещо се омърлуши, и реших за всеки случай да я донеса.

„Омърлушила се“ – то кучето едвам диша вече! Притискам леко корема – животинчето скимти и приритва през безсъзнанието, и от влагалището потича гной… В това състояние няма да издържи операция. След няколко секунди размисляне се опитвам да съчиня дрен от една тръбичка от система. Вазелин, внимателно пъхване. Гнойта потича като изворче. Каквото и да са предписали, не е свършило капка работа. Трябва да разбера кой е колегата, да го предупредя да знае.

– Нещо лечението не е хванало…

– Не може да не е хванало! Хомеопатия е!

– Хомео… патия?! За куче?! – Хомеопатологиите всичките са луди, ама тая е за връзване. Ще умори „детето“… И при животни няма как да има плацебо ефект. – Защо решихте, че ѝ е помогнало?

– Ами чудесно си се оправяше! Само вчера и днес нещо се поомърлуши…

Ясна работа. Някой колега е сложил диагнозата, изписал е каквото трябва, но… Ветеринари луди да изпишат хомеопатия няма, ако нашите пациенти умрат, не ни се разминава като на хуманните лекари. И върху кого е плацебо ефектът също е ясно… Изтича толкова гной, че коремът на болонката видимо спада. Добре, че е млада и очевидно жилава, успяла е да оцелее дотук. Да видим ще успея ли да я извадя от трапа.

Когато тръгвам да ѝ бия антибиотици, клиентката се възпротивява:

– Ама докторе, не ѝ слагайте химии! Ще ѝ провалят лечението.

– Не се безпокойте, ветеринарните антибиотици не пречат на хомеопатията. Природни са. За животни никой не си дава труда да прави химия, скъпо излиза, ние действаме с истински извлеци. – Направо ум не ми побира как се оказвам толкова изобретателен в лъжите. Май спасяването на живот от опасна луда е силен стимул. Слава богу, че вече е възрастна и няма да има деца…

—-

Пристигаме на адрес. Двама братя ергени, дъхтят на спиртоварна, и без разпорежданията на МНЗ не смеем да запалим цигара около тях. Единият в безсъзнание.

– Колко сте изпили?

– Че ние въобще не пием!

– А на какво ми мирише тогава?

– Добре де, пийнахме по една чашка.

– Колко литрова?

– Ми към бутилка си разделихме. Ама само една… И вчера една, де. Наистина! Оня ден бяха две, ама вчера вече бяхме посвършили парите, само за една стигнаха. И днес пробвахме един спирт, дето го намерихме в мазето, не знам какъв е…

– Бе вие акъл имате ли?!

– Абе докторе, вие сърце нямате ли? Как да не пийне човек по случай Новата година? Не сте хора, от мен да знаете!

Днес е 13 февруари…

—-

Влиза днес един в аптеката и ме пита:

– Извинявайте, имате ли бацилококцинум?

—-

– По какъв повод ни викате?

– Боли ме тук отстрани. Вече три часа.

– Хронични заболявания?

– Май не…

– Легнете, да ви прегледам… Боли ли като, почукам тук?

– Ох!

– Ясно. Случвало ли ви се е и преди?

– Ами да. Имам камъни в жлъчката.

– Нямате хронични заболявания, значи. Я да ви измеря кръвното… Сто и петдесет на деветдесет. Колко ви е обикновено?

– Пия лекарства за кръвно.

– Това добре, а колко е кръвното ви обикновено?

– При мен няма обикновено. Ту скача, ту пада. Но пия лекарства. Ще ми сложите ли инжекция?

– Да. И отиваме в болницата. Подгонил ви е холецистит.

– В болница няма да ходя, само ми сложете инжекция.

– А защо няма да ходите?

– Майка ми умря в болницата преди три години. Оттогава не обичам болници.

– А от какво умря?

– Че откъде да знам? На вас може ли да ви изкопчи човек нещо от устата? Не си мръднаха пръста, нали беше на деветдесет години. Закараха я, вкараха я в реанимацията, и след два часа умря.

– А от какво боледуваше?

– От какво ли не! Последните пет години не беше ставала от леглото!

– Ясно. Тръгваме ли за болницата?

– Казах ви вече, няма да ходя. Само ми сложете инжекция… Ама няма ли първо да си измиете ръцете?

– Не. Страх ме е. Леля ми така преди три години, докато си миеше ръцете и получи инсулт. Оттогава аз не си ги мия.

– Вие подигравате ли ми се?!

– Вие се подигравате на себе си. Стягайте се и да тръгваме. Иначе до максимум три-четири часа, като ви заболи повече, ще ни викате пак, да ви вземем.

—-

– Момичета, да знаете да продават някъде хомеопатични противозачатъчни?

– Докторке, миналата година карах двойна бронхопневмония, а тази година – тройна! Да ме пратиш на ТЕЛК, а?

Не на ТЕЛК – на Гинес трябва да го пратя. Защото или има три бели дроба, или е карал пневмония и на черния дроб…

Has someone cured the common cold with a Raspberry Pi?

Post Syndicated from Alex Bate original https://www.raspberrypi.org/blog/has-someone-cured-the-common-cold-with-a-raspberry-pi/

No. They haven’t. What’s taking you all so long?

Alex has a cold

I felt it coming on last night. That heavy-headedness. The slight tickle in my throat. Blurry vision, sudden chills, a desperate need for snuggles. Colds can go from zero to a hundred within minutes, and then, no matter how much you hydrate, how early a night you get, or how much medication you take, you know you’re going to wake up feeling rough.

gif of monica from friends feeling ill

As I have done today.

So I turned to the internet

And I typed this…

googling screengrab

And nothing came up. Nothing at all. I mean, I know you’re all busy living your best lives and all that, but c’mon, team — I was counting on at least one of you to have fixed this by now!

Somebody do something!

You’ve let me down, but I am going to give you all another chance to make amends.

In the comments below, or in reply to the social media posts on Facebook and Twitter about the publication of this blog post, I’d like you to invent a Raspberry Pi project that will aid me in getting over my cold.

It may be a robot that hands me a tissue, or one that rocks me to sleep. It could be an algorithm for predicting when I’ll next get sick based on certain factors such as climate, schedule, or my poor, vitamin-deprived diet.

It could even be a drone that will deliver my mother to my house whenever I need attention and a hug.

Whatever your invention, however wild and unlikely it seems, I want to hear about it. And the best ones will receive some stickers or something — whatever cool Raspberry Pi thingers I’ll find in my desk when I return to Pi Towers on Monday. #SuchPrepared #MuchProfessional #wow

And no, you don’t have to actually make the thing. Just tell me what it would do and, if you like, include pictures!

And while you’re all doing that…

I’m going to make another cup of tea and curl up on the sofa with She-Ra on Netflix. Ta!

She-Ra gif

The post Has someone cured the common cold with a Raspberry Pi? appeared first on Raspberry Pi.

Ученически

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2175

Не знам дали знаете – имам си едно уики с колекция от… глупости. (Попълнена с поредния бисер току-що.) Та, дойде ми „вдъхновението“ и реших да пусна някои от раздел „Ученически“ тук.

—-

Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете.

Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали.

На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в реката се виждаше обратното.

Живея с майка си и баща си, който е починал.

Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.

Едно време живеели големи животни, наречени динозаври, които поради смяна на сезона измрели.

В Москва се живее хубаво. Милицията е много добра и арестува много хора.

Хората посадили в парка дървета и скамейки…

Момчето лежало в леглото с леден компресор на главата.

Момчето и кучето спрели до езерото и се съблекли.

Тази топола затова и се нарича пирамидална, защото расте хоризонтално.

Обичам училището, защото то е шумно, радостно и вечнозелено.

От дете мечтая да стана лекар и да режа на хората ръце, крака и други важни органи.

Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.

Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.

По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.

Преди милиони години конят е бил малко животно, наподобяващо вампир… След дълго развитие конят се превърнал в сложно и добре устроено животно, напомнящо днешното магаре.

Бай Ганьо върши престъпление, но също обича да пише рецензии и др.

Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите

Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, и затова не успяла да различи вълка от баба си

Бой със саби на Аврам Хаджи Турян
(в оригинал „Танц със саби“ на Арам Хачатурян)

Тъжен виц

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2163

И не само тъжен. Гаден, в немалка степен даже клеветнически. Но, ако трябва да сме честни, и със зрънце истина в него. Малко – но заслужаващо да си го припомня човек понякога.

—-

Обикаля българин из Америка да си търси работа, фирма след фирма:

– Извинева, тука българи работи?

(Кадровикът проверява старателно списъка на личния състав):

– О, да! Имаме десетина!

– Благодари, не!

– Извинева, тука българи работи?

(Кадровикът проверява списъка на личния състав):

– Да, да!

– Благодари, не!

– Извинева, тук българи работи?

(Кадровикът проверява и препроверява списъка на личния състав):

– Не…

– Аз иска при вас!

… Назначават го. Гледа го шефът му първия ден, гледа го, накрая отива при него:

– Абе пич, цял ден само ходиш с ръце в джобовете! Хвани свърши нещичко, а?

– Ааа, не! Кадровик казал – тук българи НЕ РАБОТИ!

Стари вицове

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2153

– Абе ти нали разбираш от банки? Искам да взема кредит.

– Вземи по-добре заем от мафията.

– Аз да не съм самоубиец?! Кажи ми като на приятел, към коя банка да се обърна?

– Нали това правя…

—-

– Извинете, а вие какъв се падате на юбилярката?

– Любовник от първия брак…

—-

Колко чиновници са нужни, за да сменят крушка?

Двама. Първият – за да се качи на стълба и да открадне крушката. Вторият – за да открадне и стълбата.

(Ако според вас махането на крушка не е смяна, трябва да си припомните, че и нулата е число.)

—-

По производство на краве масло държим палмата на първенството.

—-

Аз съм от поколението, когато Плутон още беше планета, а Земята – кръгла.

—-

Електрическите змиорки са произлезли от змиорките с вътрешно горене.

Build your own weather station with our new guide!

Post Syndicated from Richard Hayler original https://www.raspberrypi.org/blog/build-your-own-weather-station/

One of the most common enquiries I receive at Pi Towers is “How can I get my hands on a Raspberry Pi Oracle Weather Station?” Now the answer is: “Why not build your own version using our guide?”

Build Your Own weather station kit assembled

Tadaaaa! The BYO weather station fully assembled.

Our Oracle Weather Station

In 2016 we sent out nearly 1000 Raspberry Pi Oracle Weather Station kits to schools from around the world who had applied to be part of our weather station programme. In the original kit was a special HAT that allows the Pi to collect weather data with a set of sensors.

The original Raspberry Pi Oracle Weather Station HAT – Build Your Own Raspberry Pi weather station

The original Raspberry Pi Oracle Weather Station HAT

We designed the HAT to enable students to create their own weather stations and mount them at their schools. As part of the programme, we also provide an ever-growing range of supporting resources. We’ve seen Oracle Weather Stations in great locations with a huge differences in climate, and they’ve even recorded the effects of a solar eclipse.

Our new BYO weather station guide

We only had a single batch of HATs made, and unfortunately we’ve given nearly* all the Weather Station kits away. Not only are the kits really popular, we also receive lots of questions about how to add extra sensors or how to take more precise measurements of a particular weather phenomenon. So today, to satisfy your demand for a hackable weather station, we’re launching our Build your own weather station guide!

Build Your Own Raspberry Pi weather station

Fun with meteorological experiments!

Our guide suggests the use of many of the sensors from the Oracle Weather Station kit, so can build a station that’s as close as possible to the original. As you know, the Raspberry Pi is incredibly versatile, and we’ve made it easy to hack the design in case you want to use different sensors.

Many other tutorials for Pi-powered weather stations don’t explain how the various sensors work or how to store your data. Ours goes into more detail. It shows you how to put together a breadboard prototype, it describes how to write Python code to take readings in different ways, and it guides you through recording these readings in a database.

Build Your Own Raspberry Pi weather station on a breadboard

There’s also a section on how to make your station weatherproof. And in case you want to move past the breadboard stage, we also help you with that. The guide shows you how to solder together all the components, similar to the original Oracle Weather Station HAT.

Who should try this build

We think this is a great project to tackle at home, at a STEM club, Scout group, or CoderDojo, and we’re sure that many of you will be chomping at the bit to get started. Before you do, please note that we’ve designed the build to be as straight-forward as possible, but it’s still fairly advanced both in terms of electronics and programming. You should read through the whole guide before purchasing any components.

Build Your Own Raspberry Pi weather station – components

The sensors and components we’re suggesting balance cost, accuracy, and easy of use. Depending on what you want to use your station for, you may wish to use different components. Similarly, the final soldered design in the guide may not be the most elegant, but we think it is achievable for someone with modest soldering experience and basic equipment.

You can build a functioning weather station without soldering with our guide, but the build will be more durable if you do solder it. If you’ve never tried soldering before, that’s OK: we have a Getting started with soldering resource plus video tutorial that will walk you through how it works step by step.

Prototyping HAT for Raspberry Pi weather station sensors

For those of you who are more experienced makers, there are plenty of different ways to put the final build together. We always like to hear about alternative builds, so please post your designs in the Weather Station forum.

Our plans for the guide

Our next step is publishing supplementary guides for adding extra functionality to your weather station. We’d love to hear which enhancements you would most like to see! Our current ideas under development include adding a webcam, making a tweeting weather station, adding a light/UV meter, and incorporating a lightning sensor. Let us know which of these is your favourite, or suggest your own amazing ideas in the comments!

*We do have a very small number of kits reserved for interesting projects or locations: a particularly cool experiment, a novel idea for how the Oracle Weather Station could be used, or places with specific weather phenomena. If have such a project in mind, please send a brief outline to [email protected], and we’ll consider how we might be able to help you.

The post Build your own weather station with our new guide! appeared first on Raspberry Pi.

Amazon SageMaker Updates – Tokyo Region, CloudFormation, Chainer, and GreenGrass ML

Post Syndicated from Randall Hunt original https://aws.amazon.com/blogs/aws/sagemaker-tokyo-summit-2018/

Today, at the AWS Summit in Tokyo we announced a number of updates and new features for Amazon SageMaker. Starting today, SageMaker is available in Asia Pacific (Tokyo)! SageMaker also now supports CloudFormation. A new machine learning framework, Chainer, is now available in the SageMaker Python SDK, in addition to MXNet and Tensorflow. Finally, support for running Chainer models on several devices was added to AWS Greengrass Machine Learning.

Amazon SageMaker Chainer Estimator


Chainer is a popular, flexible, and intuitive deep learning framework. Chainer networks work on a “Define-by-Run” scheme, where the network topology is defined dynamically via forward computation. This is in contrast to many other frameworks which work on a “Define-and-Run” scheme where the topology of the network is defined separately from the data. A lot of developers enjoy the Chainer scheme since it allows them to write their networks with native python constructs and tools.

Luckily, using Chainer with SageMaker is just as easy as using a TensorFlow or MXNet estimator. In fact, it might even be a bit easier since it’s likely you can take your existing scripts and use them to train on SageMaker with very few modifications. With TensorFlow or MXNet users have to implement a train function with a particular signature. With Chainer your scripts can be a little bit more portable as you can simply read from a few environment variables like SM_MODEL_DIR, SM_NUM_GPUS, and others. We can wrap our existing script in a if __name__ == '__main__': guard and invoke it locally or on sagemaker.


import argparse
import os

if __name__ =='__main__':

    parser = argparse.ArgumentParser()

    # hyperparameters sent by the client are passed as command-line arguments to the script.
    parser.add_argument('--epochs', type=int, default=10)
    parser.add_argument('--batch-size', type=int, default=64)
    parser.add_argument('--learning-rate', type=float, default=0.05)

    # Data, model, and output directories
    parser.add_argument('--output-data-dir', type=str, default=os.environ['SM_OUTPUT_DATA_DIR'])
    parser.add_argument('--model-dir', type=str, default=os.environ['SM_MODEL_DIR'])
    parser.add_argument('--train', type=str, default=os.environ['SM_CHANNEL_TRAIN'])
    parser.add_argument('--test', type=str, default=os.environ['SM_CHANNEL_TEST'])

    args, _ = parser.parse_known_args()

    # ... load from args.train and args.test, train a model, write model to args.model_dir.

Then, we can run that script locally or use the SageMaker Python SDK to launch it on some GPU instances in SageMaker. The hyperparameters will get passed in to the script as CLI commands and the environment variables above will be autopopulated. When we call fit the input channels we pass will be populated in the SM_CHANNEL_* environment variables.


from sagemaker.chainer.estimator import Chainer
# Create my estimator
chainer_estimator = Chainer(
    entry_point='example.py',
    train_instance_count=1,
    train_instance_type='ml.p3.2xlarge',
    hyperparameters={'epochs': 10, 'batch-size': 64}
)
# Train my estimator
chainer_estimator.fit({'train': train_input, 'test': test_input})

# Deploy my estimator to a SageMaker Endpoint and get a Predictor
predictor = chainer_estimator.deploy(
    instance_type="ml.m4.xlarge",
    initial_instance_count=1
)

Now, instead of bringing your own docker container for training and hosting with Chainer, you can just maintain your script. You can see the full sagemaker-chainer-containers on github. One of my favorite features of the new container is built-in chainermn for easy multi-node distribution of your chainer training jobs.

There’s a lot more documentation and information available in both the README and the example notebooks.

AWS GreenGrass ML with Chainer

AWS GreenGrass ML now includes a pre-built Chainer package for all devices powered by Intel Atom, NVIDIA Jetson, TX2, and Raspberry Pi. So, now GreenGrass ML provides pre-built packages for TensorFlow, Apache MXNet, and Chainer! You can train your models on SageMaker then easily deploy it to any GreenGrass-enabled device using GreenGrass ML.

JAWS UG

I want to give a quick shout out to all of our wonderful and inspirational friends in the JAWS UG who attended the AWS Summit in Tokyo today. I’ve very much enjoyed seeing your pictures of the summit. Thanks for making Japan an amazing place for AWS developers! I can’t wait to visit again and meet with all of you.

Randall