Tag Archives: Daily

За опасността от коронавируса… и отвъд нея

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2290

Споровете опасен ли е SARS-CoV-2 („коронавирусът“) горят. Някои пищят, че е смърт. Някои – че е измислица. С целия спектър между тези двете. А къде е истината?

Къде е тя ще се знае до максимум няколко месеца. Ще сме наясно точно колко трябва да треперим от този вирус.

Но след ден или десетилетие ще се появи друг вирус. Или бактерий. Или глобално затопляне, астероид, полети до Марс, възможност да се живее вечно и т.н., впишете тук любимото си плашило или анти-плашило. И споровете отново ще горят, по същия начин. Защото ще сме научили колко да се боим от SARS-CoV-2, но не и как да спорим и да разбираме опонента си. И изобщо спора като механизъм.

Нека се опитам да обясня какво имам предвид.

Нормално е примерно икономист да е на позицията, че SARS-CoV-2 е дреболия, и не бива да се разрушава икономиката заради него. Той играе своята роля и реализира ползата от себе си по този начин. Това не значи, че трябва да бъде приеман 100% на вяра

Нормално е пък примерно вирусолог да е на позицията, че SARS-CoV-2 е ужасен и опасен. Той пък играе ролята си и реализира ползата от себе си именно по този начин. И също не бива да бъде приеман 100% на вяра. Дори въпреки че е специалист по вирусите, за разлика от икономиста.

Проблемът в конкретно тази светлина, която обсъждам, не е че единият или другият говори неверни неща или е некомпетентен – не е така. Мога да обясня нещата по-точно с пример.

Един автомобил има както двигател, така и спирачки. Двете си противоречат пряко. Двигателят с всяко свое усилие ускорява колата. Спирачките с всяко свое усилия я забавят. Наглед са непримирими и взаимноизключващи се врагове. Но на практика всеки шофьор знае, че всъщност са сътрудници, и че колата може да се придвижва безопасно единствено благодарение на съчетанието на двете.

Обществото е като лека кола, в на практика всяко отношение. Включително на тема вируси. Задължително трябва да имаш и хора-двигатели, и хора-спирачки – изгуби ли се балансът между тях, надделеят ли решително едните, или няма да тръгнеш, или няма да успееш да спреш.

А най-задължително е да има хора-шофьори. Такива, които знаят, че са нужни и двигателите, и спирачките, и могат да преценят кога за кое е време. Добре се движи кола, в която шофьорът е много по-силен и от двигателя, и от спирачките, и им определя кое кога и колко да се задейства. И с обществото е така – функционира правилно, ефективно и безопасно, когато хората-шофьори са повече и по-силни и от хората-двигатели, и от хората-спирачки. И когато с тази си сила и брой са в състояние да определят дали обществото ще даде приоритет в дадения момент на двигателя, или на спирачките.

Не знам прав ли съм, но имам усещането, че в момента имаме доста хора-двигатели и хора-спирачки, но малко хора-шофьори. Затова ми се иска повече хора да придобиват нужните познания и мъдрост, за да играят ролята на шофьори в обществото ни.

И го пожелавам на всички, които четат това.

Снишаване на кривата на диванната епидемиология

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2286

Поредната ми безсъвестна кражба на интелектуална собственост.

Оригиналната статия се казва Flatten the Curve of Armchair Epidemiology, и авторите ѝ са Noah Haber, Mollie Wood и James Heathers. Поради критичната важност на информацията в нея я превеждам и пускам тук, без да съм поискал разрешение от автора.

—-

Проверявайте източниците си, или още хора ще бъдат заблудени.

Написано от Noah Haber, ScD (@noahhaber), Mollie Wood, PhD (@anecdatally) и James Heathers, PhD (@jamesheathers), никой от които не е епидемиолог на заразните болести.

Всички сме виждали съобщения, които ни казват, че „трябва да действаме веднага, или някой ще умре“, че Covid-19 е по същество просто грип, и/или че „снижаването на кривата е смъртоносна заблуда“. Това често е подкрепено с числа, графики, цитирания, ретроактивно редактирани заглавия (“talksies backsies”) и други „научни“ данни.

За съжаление всичко това са признаци на ДКЕ-19, силно заразна болест, която уврежда вземането на мерки срещу Covid-19. Трябва да действаме веднага, за да снишим кривата на диванната епидемиология, или всички ще сме в беда.

Какво е ДКЕ-19?

Дунинг-Крюгер ефектът (ДКЕ) е феномен, при който хората не са достатъчно компетентни, за да разберат, че са некомпетентни. Щамове ДКЕ обикновено циркулират ежесезонно, но в момента нов и вирулентен щам, наречен ДКЕ-19, придобива разпространението на пандемия.

След като привършите четенето на тази статия, ще сте научили, че:

– ДКЕ-19 ви наближава.
– Прави го с експоненциална скорост: постепенно, след това внезапно, след това още по-внезапно.
– Когато пристигне, способността ви да възприемате информация ще бъде увредена.
– Изморените хора, които проверяват разните твърдения, ще започнат да отказват да работят. Някои ще загинат от тъга.
– Единственият начин да предотвратите това е дистанциране от социалните медии. Не утре – днес, веднага.
– Това означава да проверявате източниците си ПРЕДИ да споделяте, от този момент нататък.

(В оригинала тези съвети са съпроводени с графика, която показва как кривата на ДКЕ-19 надхвърля тези на съветите и молитвите, качва се над броя на хората в човечеството и се устремява към Луната – Григор)

Какви са симптомите?

Признаците на ДКЕ-19 обикновено се появяват 3 до 5 дни след като научите, че „епидемиология“ не означава изучаване на кожните болести. Симптомите са различни – сред най-честите са бомбастични твърдения, правене на разни схеми и публикуването им в Medium. (И Facebook, YouTube и т.н. – Григор.) Въпреки че повечето случаи са леки или дори изцяло безсимптомни, настоящата епидемия показва, че тежката форма на ДКЕ-19 заразява предимно мъже между 24 и 36 години, работещи в сферата на технологиите, по причини, неизвестни за учените (които най-безотговорно са също мъже).

Как се разпространява инфекцията?

ДКЕ-19 спада към същото семейство вируси като този, причинил инфекцията b00m3R-FB през 2016 г. Предава се от човек на човек по най-различни начини, включително слушане и повтаряне на глупости по време на седене на тоалетната („фекално-слухов механизъм“), и споделяне на нечистоплътни номера.

Предаването най-често се случва при случайни дигитални контакти с безсимптомни индивиди. Щамът проявява тенденцията да се крие в добронамерени полуистини, което затруднява откриването му. ДКЕ-19 също така се крие във вирусни резервоари в Интернет. След като инфекцията е успяла, ДКЕ-19 е изключително труден за лекуване. Съобщава се за случаи на вторични черепно-лицеви увреждания, отдавани на сблъсквания между бюра и глави на истински експерти.

Нещата ще се влошават

Последните ограничения в придвижването, целящи да ограничат Covid-19, са довели до повече свободно време на разположение на работещите в областта на технологиите в Сан Франциско и околностите му. В тази връзка очакваме експоненциалният растеж на броя на глупостите да става все по-експоненциален, до топлинната смърт на Вселената или следващия вторник (когато ограниченията изтичат – Григор).

В риск ли сте?

Ние комбинирахме съвместния опит на трима доктори на науките, за да създадем модел на изкуствен интелект, който предсказва разпространението на дезинформация, свързана с ДКЕ-19. Смятаме, че това е най-добрият и прецизен модел на разпространение на заразна болест, публикуван в Meduim до момента на публикуването му.

Неща, които можете да направите, за да снижите кривата

– Мийте си телефона поне 20 секунди напълно потопен в топла вода със сапун.
– Спазвайте дистанция 2 метра от социални мрежи.
– Ако даден спор повишава температурата си или изглежда трескав, спешно търсете помощ от специалисти.
– Проверявайте квалификацията на авторите ПРЕДИ да споделяте.
– Слушайте хора, които разбират от това, за което говорят.
– Борете се за по-добра инфраструктура на социални медии, която може да забави разпространението на ДКЕ-19 и други щамове на ДКЕ.

Само вие можете да помогнете да снишим кривата на ДКЕ-19

„Нуждаете се от платена спонсорирана статия?“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2284

Въпросната измама предлага на блогери да пускат на сайтовете си платени статии, писани от „SEO фирма“. Статиите в такива случаи са като правило каквото никой нормален не би публикувал, и/или за каквото публикуващият носи сериозна отговорност и/или си има с някого големи неприятности. Плащането – също естествено – се получава през крив макарон.

Всички предложения, които съм получил до момента, тръгват от един и същи пощенски сървър – eu16.aseoserver.com (IP адрес 80.248.227.21). Отначало не го бях блокирал, за да следя какво ще е положението. Днес го направих – и съветвам всички, които отговарят за пощенски хостинг, да направят същото. А тези, които просто получават поща, да добавят домейна в правилата си за отсяване на спам.

Обмислям и още мерки, но това е едно добро начало.

Капитализъм, комунизъм, заплати, свобода

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2280

Този запис е директна реакция на една статия в BBCThe boss who put everyone at 70k.

Накратко – как един шеф на фирма в Сиатъл решил, че неравенството е прекалено ужасно нещо, и поставил всички на еднаква заплата – 70 хиляди долара годишно. (Включително себе си, като преди това е бил на над 1 милион годишно.) Вместо да фалира, фирмата процъфтяла – за няма пет години троен скок на оборота, удвоен брой служители, значително нараснала печалба…

Първата ми реакция беше – това реално ли е? Неведнъж и аз съм проектирал планове за „отворена фирма“, в която персоналът би имал решаващ глас за нивото на заплатите. В такава фирма заплащето би се определяло на вътрешен пазарен принцип, и като резултат разликата между служителите естествено би станала много по-малка от традиционните десетки до стотици в големите фирми пъти. Но въпреки че очевидно не съм с твърде закостеняло мислене, действията на Дан Прайс ми дойдоха като, да си го кажа директно, комунизъм… Досега буквално нито веднъж не съм видял BBC да напишат някаква лъжа или дори по-манипулативна история, но този път проверих нещата старателно, по няколко различни начина. Оказаха се верни. Още публикации за тази фирма, справки в публични регистри за обороти и печалби – всичко се връзва.

Ами сега?! Нещо в мен продължава да не иска да приеме, че комунистически принцип може да доведе до хубави резултати. Но да спориш с реалността е работа за луди, пък аз имам нахалството да мисля, че не съм луд. И да не искам да бъда луд, дори в днешните времена, когато лудостта май-май е нормата, а нормалността – изключението… И кво прайм ся?

Прочетох няколко пъти статията много внимателно. Там са посочени механизми, които естествено биха довели до по-добра работа във фирмата дори при равни заплати. Намалелите страхове от финансови проблеми. Подобрените възможности човек да отделя време на работата си, а не на битовизми. Подобреното здравеопазване, и оттам подобрени здраве и продуктивност… Но въпреки тези неща, липсата на мотив да се работи по-здраво би трябвало с времето да каже думата си и производителността да започне да спада.

Мисля обаче, че откривам механизъм, който и в такива условия продължава да играе силна отсяваща роля в полза на по-добрите работници. „Гравити Пеймънтс“ е прекрасно място за работа, което никой от тях не би искал да изгуби – тоест, те са мотивирани да работят прилично добре, за да не бъдат уволнени за безполезност. Тоест, стимулът е не вътрешен за фирмата (по-висока заплата, ако работиш по-добре), а външен (оставане там, ако работиш по-добре, или местене другаде на по-ниска заплата, ако работиш по-зле). Тоест, докато повечето фирми в съответната икономика (или бранш) продължават да са „традиционни“, фирмата на Прайс ще се радва на добра производителност на труда въпреки равните заплати. Ако обаче преобладаващият процент въведат такова правило (и ако безработицата е сравнително ниска, та уволнен служител лесно си намира друга работа), бих очаквал стимулът за добър труд в тази фирма да намалее, и производителността да започне да спада.

Сходен на този стимул е и друг. Ако „Гравити Пеймънтс“ тръгне да фалира, служителите в нея ще пострадат точно както ако бъдат уволнени. Затова бих очаквал те не само да се трудят прилично добре, за да не допускат фирмата да фалира, но и да оказват натиск върху по-мързеливите си колеги, за да не ги провалят. А натискът, който би оказвал от личен интерес всеки по-работлив колега, обикновено е доста по-всеобхватен и стига по-дълбоко, отколкото натискът, оказван от амбициозно шефче. Тоест, този механизъм вероятно поддържа производителността дори по-добре, отколкото механизмите на традиционните фирми.

Интересно е, че моделът на Прайс е опровергал и някои други заблуди. (С гордост мога да кажа, че никога не съм вярвал в тях.) Една от тях е, че ако на служителите им се дадат повече пари, те просто ще ги пропилеят, тъй като не са свикнали и научени да управляват пари разумно. Сред персонала на „Гравити Пеймънтс“ е станало точно обратното – получили известна финансова свобода и възможност да разпределят парите си повече според дългосрочната полза, и по-малко според моментната нужда, хората веднага се възползвали. Служители, които имали увреждащи производителността им проблеми, но не можели да си позволят финансово да ги решат преди, го направили веднага. Както Дан Прайс казва, „хората ми бяха здраво мотивирани да работят и преди, така че мотивацията им не се повиши – но се повиши трудоспособността им“.

Новите причини за подобрена трудоспособност не свършили дотук. По-младшите служители започнали да работят забележимо по-здраво. По-старшите се оказали поразтоварени от работа, с възможност реално да вземат полагащата им се, и нужна им почивка. Както казва шефката на продажбите Росита Барлоу, хората са престанали да се тормозят дали ще изкарат достатъчно пари, и вместо това са започнали да мислят как да вършат работата си най-добре.

Интересен момент е, че Дан Прайс никак не е левичар. Той е горещ почитател на Ръш Лимбоу. (Който впрочем е чул за експеримента му и го е нарекъл в ефир комунист. И е добавил: „Надявам се един ден тая фирма да я учат в университетите като пример как социализмът не работи и се проваля.“) И изобщо Прайс е не само милионер, а и консервативен и дълбоко вярващ християнин. Всъщност именно тези му убеждения са го мотивирали да потърси елиминирането на неравенството. (Тук се сещам за предишния си запис, за разликата между консерватора и алт-консерватора. Тази статия е крещяща демонстрация за нея – Прайс е консерватор, но не е алт-консерватор. Ако смятате себе си за консерватори, но не го разбирате, може би предишният ми запис може да ви е от полза.)

Той и до момента е на минималната за фирмата си заплата. Само че кара нова „Тесла“. Подарък от служителите му, по тяхна идея, от собствените им джобове.

Мисля си – заслужен.

Консерваторът и алт-консерваторът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2277


Много от хората, които познавам, смятат себе си за консерватори. Нищо лошо, нали? Само че значителна част от тях са всъщност алт-консерватори – съвсем различно нещо. И разликата между двете е важна.

Затова реших да спретна, набързо и нескопосано, един запис за разликата между двете. Вероятно ще го редактирам много пъти след публикуването му – не се учудвайте, ако го препрочитате и се различава от спомените ви. Вероятно ще има доста подреждане, систематизиране, добавяне на нови неща… Пък каквото.

Описанията на консерватора и алт-консерватора са събирателни. Реалните хора обикновено имат само част от изброените за категорията им качества, при който каквито се случат. Ако значителна част – примерно към една трета – от описаното за някоя от категориите важи за вас, вероятно спадате към нея. (А ако сте алт-консерватор, е вероятно да не можете да се припознаете в описанието без помощта на външен човек.)

Предварително се извинявам за многословието.

Както консерваторите имат своята карикатура в алт-консерваторите, така и либералите я имат в алт-либералите. На теория би трябвало хората с проблеми в увереността да се разпределят между алт-крайностите сравнително равномерно. На практика обаче, за да получи стабилна вътрешна опора, такъв човек търси да приеме мемеплекс с неоспорими и неподложими на съмнение постулати. Също така, той има желание да взема сам решенията си, но заради липсата на увереност в силите си се бои от носене на отговорността за тях, което отново го насочва към такъв тип мемеплекси – при тях решенията са взети и почиват на неоспорими външни авторитети. Най-сетне, пак заради неувереността в силите си, такъв човек усеща мисленето и преценяването на реалната ситуация като тежък товар, и подсъзнателно търси да го избегне.

Консерватизмът най-често разчита на авторитети и изпробвани с времето положения (а миналото обикновено е по-авторитарно от настоящето). Либерализмът пък по-често се опитва да оспорва авторитетите и да поощрява личния избор. Това не значи, че либерализмът няма как да е догматичен – дори оспорването на авторитетите и личният избор могат да бъдат сами по себе си догми. Но когато бъдат сравнени, консерватизмът създава повече и по-крайни възможности за догматичност от либерализма. По тази причина хората с проблеми в увереността се насочват много по-често към консерватизма (изкривявайки го в алт-консерватизъм), отколкото към либерализма.

Често се твърди иронично, че консерваторът и либералът са интелигентни, докато алт-консерваторът и алт-либералът са, политически коректно казано, алтернативно интелигентни. Реално проблемите с увереността, на които са симптом повечето алт-убеждения и възгледи, са в крайна сметка здравословни проблеми, и от тях могат да страдат и интелигентни хора. Високата интелигентност, и особено високата способност за адекватна самопреценка намаляват вероятността за развиване на алт-възгледи, но не я премахват напълно. В такива случаи извън сферата на алт-убеждението обикновено интелигентността и адекватността на човека са запазени. Убежденията му извън тази сфера могат да са всякакви (включително например истински консервативни при алт-консерватор).

Нещо повече. Проблемите с увереността се формират в подсъзнанието на човека, но поразяват и изкривяват съзнанието му (то се опитва да се опази от неприятните усещания, които му носи неувереността). Затова дори в сферата на алт-убеждението подсъзнателните решения на човека обикновено са адекватни, дори при напълно неадекватни съзнателни решения и мнения. Например той може да твърди, че Америка е отпадъкът и врагът на света, анатема за всеки истински човек, но получи ли някак зелена карта, най-често няма да се поколебае да емигрира там. (И след като емигира ще продължава да изповядва това си убеждение, и съзнанието му всячески ще отказва да приеме факта на разминаването между думите и действията му – емигрирането не го излекува от проблема с увереността, той е болестен и се премахва чрез подходяща терапия, и докато не е премахнат, симптомите му си остават.)

Ето малко примери за разликата между консерватора и алт-консерватора:

—-

Консерваторът си е създал с времето и преживяното някакви политическо-морални убеждения. Когато е проверил къде в спектъра на човешките политическо-морални убеждения се падат те, е открил, че са в неговата консервативна част.

Алт-консерваторът е останал с впечатлението, че да си консерватор е „по-така“, „много яко“ и т.н. За да бъде и той „по-така“, „много як“ и т.н., е решил да бъде консерватор. За целта е възприел каквито убеждения е прочел, чул или предположил, че се водят консервативни.

Убежденията на консерватора са базирани на житейския му опит и способностите му да прецени този опит. Той не се вълнува особено дали те се водят на книга консервативни, либерални или някакви други. Те са ценни за него с това, че са неговите и съответстват на каквото е преживял и видял (според както го е разбрал).

Като правило алт-консерваторът страда от неувереност в себе си, позициите си в обществото или част от него, бъдещето си и т.н. Това може да се дължи на комплекс за малоценност, мозъчен баланс в депресивния спектър, трудни за решаване проблеми в живота и много други причини или техни съчетания. Той търси какъв да бъде, за да подсили увереността си в себе си. Като правило постига тази цел чрез фанатична вяра в нещо, която използва за вътрешна опора. Много такива хора стават религиозни, футболни или други фанатици (повече за тях съм писал тук). Когато фанатизмът се насочи към консерватизъм, човекът става алт-консерватор.

Тъй като убежденията му са базирани на реален опит, консерваторът може да обясни защо точно изповядва всяко от тях. Обясненията му не винаги са идеално логически издържани и фактологично перфектни, но като правило са вътрешно свързани, логични и в разумна степен реалистични. Примерите, които привежда, са от личния му живот или от живота на хора, които той познава отлично, и биха създали същите убеждения у много други хора, ако те бяха били на негово място. Ако негово убеждение бъде оспорено с убедителна логика и очевидни факти (и особено ако това е направено учтиво и добронамерено), консерваторът е склонен да го промени – той търси истината, а не как да наложи на всяка цена своето.

Убежденията на алт-консерватора са просто взети от извън него, и служат, за да му дават вътрешна опора. Затова за него те са постулати, които нямат нужда от обяснение и не търпят оспорване или анализ (заплахата за тях е заплаха за вътрешната му опора). Ако бъде подканен да ги обоснове, той повтаря като развален грамофон едни и същи шаблони („лявото е изначално зло“, „атеизмът е престъпление“, „държавата е зло“, „данъците са кражба“…), без да може да покаже логика в тях, или да докаже връзката им с реалността, дори ако е иначе високо интелигентен. Примерите, които той дава, или са абстрактни, или ако са с него или негови близки, най-често не биха създали същите убеждения у много други хора, ако те бяха били на негово място. Ако слабостта на позицията му бъде демонстрирана категорично, той обикновено избягва заплахата за вътрешната си стабилност, като обявява опонента си за зло, което трябва да бъде игнорирано („ти си левичар!“). Доколко това обявяване е реалистично няма значение за него; той без колебание обвинява в левичарство дори архи-консерватори, които са му посочили неговата налудничавост – под въпрос е постигнатата му с толкова жертви частична вътрешна увереност…

Консерваторът и либералът най-често се уважават в някаква степен и търсят общи неща, на които да се опрат и да действат заедно. Реално обаче обикновено не могат да постигнат обща позиция, тъй като възгледите им са твърде различни. Затова действат еднопосочно само при екстремални обстоятелства, които засягат много основни човешки възгледи, еднакви за целия политически спектър.

Алт-консерваторът и алт-либералът на думи са непримирими противници, и категорично изключват всякаква възможност за съвместни действия. Реално обаче обикновено позициите им по конкретни въпроси са сходни или дори се припокриват (еднаквият психичен проблем се облекчава при сходни или еднакви действия и решения). Затова те често работят еднопосочно, въпреки че обикновено не са наясно как това е възможно и дори отричат еднопосочността пред околните и себе си. Да им се обяснят причините за нея означава увереността им в догмите им да бъде разклатена, а те не могат да го допуснат. Затова обикновено отхвърлят обяснението по стандартния (описан по-горе) начин.

Когато разумно действие се разминава като характер с традиционна за консерватора позиция, той обмисля доколко то е добра идея, и ако може да разбере, че е, го предприема. Като правило след това позицията му се променя в степен, която съответства на реалността (според колкото и както той я разбира). Той може да промени позицията си напълно, или да дефинира условия, при които тя е добра, а извън тях не е, и т.н. Промяната най-често е трайна. Накратко – неговата реакция е реакция на нормален човек, който е разбрал, че не е бил напълно прав.

Алт-консерваторът в такава ситуация е разкъсан между необходимостите да предприеме разумно действие и да пази съзнанието си от разклащане на опората му. Затова той като правило влиза в дисоциация на съзнателно от подсъзнателно. Най-често предприема действието, но не променя позицията си, дори ако тя диаметрално противоречи на действието, включително докато го върши. Ако му бъде посочено, че той върши обратното на това, което говори, алт-консерваторът реагира по стандартния в такива ситуации начин.

Консерваторът рядко е фанатик – той като правило търси практичните, земни и работещи решения (които рядко са крайните). Той може да мрънка какъв шоколад е имало преди половин век и колко невъзпитани са младите днес, но обикновено е добронамерен към околните. Най-често гледа да избягва политически крайните решения и фигури, понеже разбира, че те като правило не работят и не са добри за обществото. Ако например новоизлюпен политик обяви Рейгън и Тачър за „мръсни левичари“, консерваторът моментално разпознава, че този е или луд, или измамник, и го загърбва. Ако политик призовава за дискриминация срещу категория „други“ хора – различни малцинства, мигранти, друговерци… – консерваторът като правило разбира, че като се тръгне по този път, ще се стигне и до него и/или скъпите му, и се противопоставя.

Алт-консерваторът почти винаги е фанатик. (Ако да си консервативен е „по-така“, значи колкото по-консервативен си, толкова „по-така“ си. А тъй като нуждата му да е „по-така“ е болестна, тя няма мярка и граници.) Като правило подкрепя политическите крайности – те му позволяват да се усеща по подразбиране над не толкова крайните. Ако новоизлюпен политик обяви Рейгън и Тачър за „мръсни левичари“, алт-консерваторът моментално го разпознава като „свой човек“ и подкрепя тезите му. Колкото по-догматични и откъснати от реалността са формулировките на политика, толкова по-близък го чувства алт-консерваторът (понеже и неговият „консерватизъм“ е догматичен и абсурден, и той подсъзнателно го усеща). Той най-често знае, че призиви към дискриминация на други хора са опасни и не бива да бъдат следвани, но подсъзнанието му крещи, че именно това е нужното му – да се възвисява за сметка на принизяването на другите, по липса на друг начин. И като правило или го склонява към подкрепа, или поне отслабва съпротивата му срещу такъв политик до бездействие.

Консерваторът вярва в честността, почтеността и упорития труд. Той подкрепя правото на хората да забогатяват, ако не е чрез престъпления. Не винаги гледа с добро око твърде богатите, но най-често ги уважава заради постигнатото от тях. Когато не може да постигне нещо, търси грешката в себе си. Като правило не се интересува от конспиративни теории и смята вярващите в тях за кукута. Медиите, които разпространяват конспиративни теории, не представляват интерес за него.

Алт-консерваторът като правило не вярва, че с честност, почтеност и упорит труд може да се постигне много (иначе как така той не е постигнал?). Въпреки че смята себе си за консерватор, за него богатите са най-често престъпници, успели благодарение на участие в някаква тайна конспирация. Затова той вярва в конспиративни теории, които твърдят, че група някакви (илюминати, билдерберги, глобалисти, либерали, евреи…) заробват останалите и живеят на техен гръб. Медиите, които разпространяват такива теории, за него са пътят, истината, животът, хлябът и въздухът на съществуването му.

Консерватизмът цени и разчита на традиционните стойности. Съответно консерваторът сравнително често е религиозен (по не-болестен начин – например, той изключително рядко е фанатик). Когато е религиозен, мотивите му за това като правило са хуманистични и добронамерени. Отношението му към изповядващите други религии, особено към сродни на неговата, е добро: той преценява първо по реалните качества на човека, а после по религията му. Често се моли преди лягане, храна и т.н. Молитвата му е искрена, ако и понякога пропусната или попретупана заради забързаното ежедневие. Обяснението му защо вярва и се моли понякога не е издържано логически, но е човешки убедително и разбираемо. Той знае различни молитви, кога коя се използва, и защо – дори ако няма социален кръг от други вярващи, покрай които да няма как да не ги научи. Ако не може да убеди някой атеист или друговерец, ще се помоли Бог да му дава добро. Посещава местната църква когато може, често е добър приятел със свещеника ѝ, с удоволствие би дарил за нея пари (ако може да си го позволи), без да се бие в гърдите за това.

Алт-консерваторът е религиозен, понеже е прочел или чул, че консерваторите са религиозни. Съответно религията е част от алт-сферата му, и той е фанатик в нея – нетърпимостта му към други религии е голяма, и изповядващите ги за него са по-долно качество хора, като правило носители на някакви много лоши черти. (Това му позволява да усеща себе си над тях, и така компенсира ключовия му проблем.) Най-често няма съзнателно обяснение защо вярва; при директен въпрос папагалства шаблони, които е очевидно за всички освен за него, че не може да обясни. Най-често няма особена представа кога е редно вярващият да се моли, и не знае нито една молитва, често дори и че за различни неща има различни молитви. (Ако я има, е като правило защото познава други, реални вярващи, които са го образовали по въпроса.) Ако не може да убеди атеист или друговерец, го обявява за враг. Най-често не ходи на църква, понякога дори не знае към коя църква се води районът му, и няма представа кой свещеник служи в нея или кога се извършват служби. Ако е богат и ѝ дарява пари, го прави демонстративно и публично – това е, което му носи самоутвърждаване.

Консерваторът признава необходимостта от държава и нейните органи – съд, полиция, армия… Съгласен е, че те трябва да не се месят в личния живот, и изобщо компетентността им да е ограничена само където са реално нужни, но в тези рамки ги смята за полезни. За него те са опора и гордост на обществото, гарант на неговата сигурност, и трябва да им се помага и съдейства. Може би не са перфектни, но перфектни неща няма – недостатъците трябва да се поправят, а не с мръсната вода да се изхвърля и бебето. Затова той подкрепя реда, дисциплината, правото на самозащита от престъпници, смъртното наказание и т.н.

Алт-консерваторът няма никаква вяра на държавата, съда, полицията и т.н. Причината е, че е чел (най-често в хибридни опорки, създадени от враждебни страни), че те са лоши и консерваторите не им вярват. Той иска те да са максимално ограничени, а по възможност изобщо да ги няма. Това по никакъв начин не му пречи той да подкрепя смъртното наказание, здравата ръка и т.н. (които ще бъдат определяни и прилагани от същите тези органи) – чел е, че консерваторът ги подкрепя. Също така е категоричен, че тези органи трябва да вършат всичко в страната – да чистят, финансират и прочее – без да се замисля как биха могли да го вършат, ако ги няма или са силно ограничени. Пак по същия начин той подкрепя носенето на оръжие от всеки, за да могат хората да се защитават от правителството си, без изобщо да се замисли колко могат пистолети срещу танкове, бомбардировачи и друго правителствено въоръжение. Ако разминаването в логиката му и/или нереалността на позициите му бъдат посочени, реагира срещу заплахата за вътрешната му стабилност по стандартния начин.

В България консерваторът най-често не подкрепя замяната на лева с евро, тъй като левът е наша изпитана валута, българска традиция, наша гордост и минало, и така олицетворява повечето консервативни ценности. В същото време той признава, че такава замяна ще има и много плюсове – ще даде на хората мъничко повече самостоятелност и независимост, ще създаде условия за поограничаване на краденето от политици, и т.н. При вероятност за нарушаване на валутния борд и обезценяване на лева, консерваторът най-често обменя левовете си в евро, понеже е разумно да го направи, но съжалява и се срамува, че на лева му се налага да преживее този позор.

Алт-консерваторът е непоклатимо против замяната на лева с евро, тъй като тя е „загуба на суверенитет“, „предателство към България“, „връчване на власт на брюкселските бюрократи“, „ограбване на хората“ и други подобни „консервативни“ шаблони. Вместо нея той предлага „желязно спазване на валутния борд“, без да осъзнава, че това значи точно същото (и не е ясно доколко е реалистично). Ако се създаде опасност за нарушаване на валутния борд, той спринтира да обмени левовете си в евро, като правило без да престава да говори против приемането на еврото, колко лоша валута е то и как ще се провали всеки момент. Ако му се посочи, че двете си противоречат пряко, реагира по стандартния при поставяне под въпрос на вътрешната му опора начин.

Консерваторът най-често е противник на абортите. Причината като правило е, че той смята зародиша за живо човешко същество, жал му е за него и иска да му даде шанс да проживее един живот. Когато спори по въпроса, той най-често разчита на човешка топлина и неоспоримост на фактите му. Понякога той се аргументира с шаблонни постановки от сорта на „теб те има, понеже вашите не са направили аборт, нали?“, но искрено ги вярва и при необходимост може да ги обясни според интелекта си. Когато постановките идват от друга област, той вярва в нея и има познания в нея – примерно религиозните постановки означават дълбока и искрена религиозност. Ако в семейството му има бременност, която не могат да си позволят, той ще направи всичко по силите му, за да запази детето – а ако не успее, ще отиде на аборт с дълбоки, силни и доживотни угризения. Ако тезата му бъде оспорена с аргументи, които са убедителни, той ги приема и най-често променя в някаква степен вижданията си.

Алт-консерваторът е противник на абортите, понеже е чел или чул, че да си противник на абортите е консервативно. Аргументира се като правило с шаблони, прочетени или чути отнякъде, без разбиране на смисъла зад тях – както и във всичко друго, свързано с „консерватизма“ му, той ги има за безусловни постулати и приема всяко поставяне под съмнение на тях, или дори просто хипотетично съмнение, на нож. (Подсъзнателно усеща, че то би рискувало да разколебае вътрешната му опора.) Ако в семейството му има бременност, която не могат да си позволят, той ще отиде на аборт без колебание и съжаление, без да престава да говори срещу абортите и без да се интересува, че думите и действията му се разминават. В спор по въпроса, както и във всеки друг спор в алт-областта му, разчита не на качеството на фактите си, а на опити да надговори / надвика опонента. (Когото приема не като опонент, а като противник – както във всеки спор по „консервативни“ теми.) Ако опонентът докаже тезата си недвусмислено, алт-консерваторът реагира срещу заплахата за вътрешната му опора по стандартния начин.

Консерваторът като правило е умерен противник на инициативите за „зелена“ енергия от типа на вятърни и слънчеви електроцентрали, тъй като ги смята за недостатъчно изпитани и доказали се. Ако такива източници са се доказали (примерно ВЕЦ-овете), той ги подкрепя охотно. Доводите му обикновено са разумни, според интелекта и познанията му. Той охотно вижда както недостатъците, така и предимствата на такива енергийни източници. Най-често не би се съгласил на драстични ограничения на възможностите за бизнес, ако те целят да опазват природата, но охотно подкрепя идеята тя да бъде опазвана – „назад към природата“ е важен консервативен принцип. (Който консерваторът изповядва в разумна степен – той не би препоръчал на никого да се върне да живее в Средновековието.) Ако има възможност, консерваторът с удоволствие участва в благотворителни инициативи за опазване или възстановяване на природата. Ако позициите му бъдат оспорени аргументирано и с факти, приема фактите и променя позициите си адекватно.

Алт-консерваторът е противник на „зелената“ енергия, понеже е чел или чул, че консерваторите са нейни противници. Най-често това обхваща дори доказали се и нужни енергийни източници като ВЕЦ-овете – ако нещо може да бъде закичено с етикет „зелена енергия“, то е за него анатема. Доводите му срещу нея са също толкова изпапагалствани, неубедителни и извън способността му да защити тях самите, колкото и навсякъде другаде в „алт“-областта му. Каквото е „зелена енергия“, за него има само недостатъци и никакви предимства, и всякакви факти зад обратното отскачат от главата му като грахчета от танкова броня. Никога не би се съгласил на никакви ограничения за бизнеса с цел опазване на природата, без никакво значение колко я съсипва този бизнес, и идеята тя да бъде опазвана за него е „мръсно левичарство“. Като правило не би участвал в благотворителни инициативи за опазване или възстановяване на природата, освен ако не предлагат възможност да се бие в гърдите с това. Ако позициите му бъдат оспорени аргументирано и с факти, реагира по стандартния за такава ситуация за него начин (виж по-горе).

Консерваторът е полезен за обществото с противопоставянето си на неща, които са още твърде нови и неизпитани. Либералът е склонен да се предоверява на тези неща – така той помага на обществото да напредва, но в същото време неглижира рисковете от напредъка. Нормалните консерватор и либерал са уверени в позицията си според колкото е обоснована в конкретния случай – така между тях сравнително лесно се постига баланс, който зависи от реалното положение на нещата. Накратко, консерватизмът и либерализмът в обществото са като спирачките и двигателят на кола. Без двигател тя няма да тръгне, без спирачки пък ще катастрофира, и скоростта и безопасността ѝ зависят от разумния баланс в употребата на двете.

Алт-консерваторът, точно както и алт-либералът, е непоклатимо краен в позицията си без значение каква е реалността, и затова ползата от него при вземане на правилни решения е в идеалния случай нулева. На практика той обикновено е опасен за обществото със заблудата си, че преценява реалността, докато всъщност решава проблем на собствената си личност. Той е традиционната опора на всеки политически измамник и кандидат-диктатор, на всеки фанатик и всяка налудничава идея. Той е незаменимият „полезен идиот“ на всяко чуждо разузнаване, което се опитва да отслаби и дестабилизира държавата и обществото му. Ако консерваторът и либералът са като правило движещите сили зад правилния баланс при вземането на решения, алт-консерваторът и алт-либералът са като правило движещите сили зад грешките при вземането на решения.

Реално алт-консерваторът и алт-либералът са не хора с определени политически убеждения, а нерешени проблеми на общественото здравеопазване, и демонстрация защо е важно то да съществува и да решава проблеми като техните. Ако вътрешните им проблеми (като правило нямащи нищо общо с политиката) бъдат решени чрез подходяща психотерапевтична (при тежки случаи и психиатрична) намеса, алт-консерваторът и алт-либералът изоставят алт-„убежденията“ си и заемат място някъде в нормалния политически спектър.

За уринотерапията… и подобните.

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2275

Моя добра позната наскоро ми писа един е-майл. Скалъпих ѝ отговор, набързо, неподреден и неизчистен. После се ядосах на себе си – не се пише така претупано на човек, когото уважаваш! Реших да ѝ пратя подобрена версия. След това ми хрумна, че сигурно и други хора биха ме попитали същото. И отговорът, вместо в е-майл към нея, се появява тук.

—-

> Здравей, Гриша.
>
> Предварително се извинявам за безумния въпрос и ако го считаш за толкова
> налудничав, че не заслужава вниманието ти, можеш да не отговаряш. Честно
> да си кажа и аз го смятам за такъв, но не мога да се въздържа да не те
> питам какво ти е мнението.
>
> Ще започна с това, че според мен от чисто еволюционна гледна точка няма
> как да е станала грешка при развитието на бозайниците така, че организмът
> на всички ни да се пречиства от отпадъчни материали и токсини посредством
> отделянето на пот, урина и фекалии.
>
> Затова ми е интересно откъде и на какво основание се появиха — прощавай,
> ама преди малко видях наименованието на специалността; добре, че бях
> седнала — “уринотерапевти” и защо, аджеба, препоръчват на хората да пият
> собствената си сутрешна урина.
>
> Даже чух определение за уринотерапията като “върховна форма на
> хомеопатия”.
>
> 🤣🤣🤣
>
> Ох, извинявай. 😂😂😂 Не мога. 🤣🤣🤣
>
> Та, ако искаш, кажи си мнението.
>
> Поздрави,

Привет,

Естествено, урината – сутрешна или друга – не съдържа нищо, което да е полезно за човешкия организъм. В твърде екстремни условия човек може да я пие заради водата в нея, но това рядко удължава живота с повече от ден-два.

Реално, светът напоследък е пълен с хора, които не могат да се почувстват на мястото си и реализирали се, и имат усещането, че нямат минималната необходима обществена позиция. Че положението им в обществото е несигурно, те не могат да разчитат на него и са заплашени от мизерия, лошо отношение и/или други неприятности. Последният запис в блога ми е точно за такива – и мисля да пиша и още, но все не намирам време и енергия.

В минали времена тези хора също ги е имало, и вероятно са били същият процент в обществото, ако не и по-голям. Тогава обаче борбата е била най-вече за базово биологично оцеляване. Имаш ли го, имаш защо да си щастлив. Нямаш ли го, те няма. Затова и процентът им в обществото не е бил значителен. Когато ситуацията е ставала по-добра, процентът често е ставал значителен, и това най-често е било причината за упадъка на това общество. (Древен Рим е един пример. Древен Египет е друг…)

Изглежда, че това качество на хората, когато бъдат обединени в общество, се оказва „слабо място“, „дефект в дизайна“ на обществото. Вероятно еволюцията може да се справи с него, като промени някои баланси в мозъците ни. (Основно баланса на социалната удовлетвореност. Когато е изместен към нисък, хората се борят повече. В условия на недостиг на блага това е от полза. Когато обаче базовите блага са налице, вредата започва да превишава ползата…) Но еволюцията ще има нужда от милиони години за целта, така че няма смисъл да чакаме на нея.

Причините човек да се чувства социално неудовлетворен са най-различни. Някои хора са мързеливци и/или некадърници. Други имат физически или интелектуални проблеми, които им пречат. Трети живеят в общества, които подтискат инициативата и свободата на индивида. (Именно там този ефект е най-масов.) Четвърти са родени с твърде нисък такъв баланс на мозъка, или „се разболяват“ от него в някой момент. (Примерно заболяванията от депресивния спектър сравнително често дават такъв ефект, понякога далеч преди заболяването да се прояви разпознаваемо. Нерядко този ефект за цял живот остава единственият признак.)

В крайна сметка проявата е една и съща – човек почва да търси някаква вътрешна опора, която да го крепи. Обикновено опорите са два типа. Единият е непоклатим и всеправ авторитет – божество, фюрер, патер фамилиас, светло бъдеще… Другият е нещо, което дава на човека специална стойност, прави го значим сред другите, че и повече от тях – невероятни умения, тайни и могъщи знания, необясними способности, принадлежност към група „специални“ / „избрани“… Така човекът получава възможност да се чувства по-значим и с по-сигурни позиции в обществото. Реално, естествено, той вместо това вписва себе си в категорията, за която Тери Пратчет казваше: „И тези хора карат коли и гласуват, а някои притежават оръжие…“

Някои хора улучват в търсенето си натрупване на реални познания или умения, или пък попадат на някой, който разбира ситуацията им и им помага. В повечето случаи обаче намерената опора дава някаква стойност или дори изобщо съществува само в представите на човека. Иначе казано, тя формално е вид неадекватност – тиха (или не толкова тиха) лудост. (Моля те, не го бъркай с психично заболяване. Повечето психично болни, които познавам, си пият лекарствата и възприемат реалността адекватно – те не са луди. Докато доста хора без диагноза се водят нормални, но реално са неадекватни – луди – до степен да са опасни за себе си и околните.)

Защо тогава е толкова разпространена, особено напоследък? Когато такива луди се съберат в група, те си дават един на друг подкрепата, от която се нуждаят. Бог може да няма, но общността на една църква винаги ще помогне на закъсалия сред тях – уязвимостта и несигурността му намаляват. Земята може да не е плоска, но плоскоземецът се чувства по-добре, когато го смятат не за луд, а за по-знаещ от другите – социалното му признание расте. Да, само сред плоскоземци, но ако те са основната му социална среда…

А Интернет даде възможност да се комуникира с целия свят. Допреди 50 години вярващите, че Земята е плоска, най-често бяха изгубени сред масата нормални хора. Неадекватността им носеше минуси вместо плюсове, и това ги насочваше да се освободят от нея и да търсят адекватни начини за интегриране… Сега обаче и най-шантавият луд лесно намира себеподобни в Интернет. И участието в групата им му дава усещане за интегрираност и оттам сигурност – лудостта му се превръща в (субективен) плюс вместо минус. Така че където има Интернет, лудостите пламват като чумна епидемия в средновековен пренаселен град.

Групите луди не само разпространяват лудостите върху здрави (но податливи) хора, но и ги задълбочават у вече полуделите. (Съжалявам за неделикатния термин – точен е.) Като правило те смятат здравите за ненормални или промити („sheeple“), и виждат опитите да им се помогне като опити да бъдат „промити“ и „заробени“. Това създава у околните съответното отношение към тях – като към тежко луди – и ги излага на подигравки и друго открито негативно отношение. А това засилва у тях усещането за липса на свое място, нестабилност и заплаха, и оттам необходимостта да вярват още по-разпалено във фикс-идеята си. И да се изолират още по-силно от здравите, и съответно от шанса да получат обратна връзка от реалността.

Усещането за вътрешна заплаха поради неприспособеност не е от ясно очертаните усещания. Много хора изобщо не осъзнават, че ги движи именно то. Преобладаващият процент от другите го осъзнават в някаква степен под някаква форма, но не могат да я дефинират достатъчно точно, за да им даде база за вземане на реално полезни мерки. Затова тези хора са напълно способни, за да го облекчат, да правят неща, които всъщност са крайно неадекватни – дори в области, в които те са специалисти. Има лекари, които искрено вярват в хомеопатията (освен че има измамници в престилки, които просто правят пари от нея). Има инженери и физици, които искрено вярват, че ще изобретят или вече са изобретили вечен двигател. И навсякъде е пълно с избиратели, които искрено вярват, че поредният Путин, Орбан или Тръмп ще ги спаси. Необходимостта им да вярват, че морето може да се подкваси, и Фюрерът знае как и ще го направи за тях, се оказва по-силна от базовия здрав разум.

Също така, това усещане е изкривена проява на инстинкта за самосъхранение, и затова е изключително трудно да бъде преодоляно от разум или логика – особено когато те му противоречат пряко. Никоя нормална майка не би поила детето си с пикня и не би го мазала с кравешки лайна – но ако вътрешното усещане за несигурност я е довело до вярване в уринотерапия, „народни рецепти“, антиваксерство и подобни, тя ще го върши и ще защитава тези си действия агресивно. Нерядко дори очевидна заплаха за живота на детето няма да я спре, нито ще е способна да види как от истинско лечение детето ѝ се оправя, а от нейното се влошава, независимо колко очевидно е. На http://www.gatchev.info/blog/?p=2073 можеш да прочетеш за малко такива случаи – а има още много.

Или пък никой разумен човек не би подкрепял президент като Тръмп, но фанатично вярващите в за каквото той твърди, че се бори, ще са готови дори да воюват за него. Никакви факти, че той кани чужди държави да се месят в Америка, или ѝ вреди по друг начин за своя изгода, няма да бъдат повярвани от тях, независимо колко добре са доказани. И, както той обича да се хвали, дори да застреля някого, те няма да трепнат – ще се разколебаят единствено ако той ги „предаде“, ако влезе в противоречие с фикс-идеята им. (Което той няма да направи, защото има нужда от гласовете им, и нищо чудно да планира да използва оръжията им.) Точно както на времето образованият и културен немски бюргер масово е подкрепял Хитлер заради обещанието, че ще го изтръгне от разрухата след Първата световна война и ще направи Германия отново велика. И както масовият нискообразован и беден руснак сега масово тъгува по Сталин, при който „олигарсите са ги разстрелвали и пращали в Сибир“, и т.н. Както казва принцеса Амидала, „ето как загива демокрацията – под бурни ръкопляскания“.

По тази причина тези вярващи могат да бъдат и много опасни. Те са таргетът на всеки измамник, който се е досетил какво обещание те искат да чуят, или знае как да ги уплаши, така че да потърсят закрила от него. Съответно, те са средството той да реализира мераците си. А мераците и амбициите на хора, готови да лъжат другите в очите за лична изгода, рядко са читави или полезни за другите… Положението е такова във всички мащаби – от най-малък, примерно телефонни или улични измамници та до най-голям, примерно правителства и държавни глави.

Нещо повече, в съвременния свят измамниците често добре знаят, че вярата на зомбитата в тях се държи на вътрешната безизходица на тези зомбита. Затова, докопат ли се до власт, те често правят каквото могат, за да засилят тази безизходица. Примерно, ако сериозен проблем в съответната държава е бедността, те се грижат тя някак си все да не се оправя. (Естествено, заради злите вътрешни врагове, които пречат – и трябва да бъдат елиминирани с желязна ръка, до последна капка кръв. Зомбитата ще го подкрепят.) Или пък, ако основна карта им е ксенофобията, те бързат да скарат страната си с всички други и да съсипят имиджа ѝ, така че сънародниците им да започнат и реално да бъдат остракирани и гледани с неприязън от чужденците.

Най-лошото е, че съществуват организации, за които използването на хора като „актив“ (инструментариум / пушечно месо / материал) за постигане на целите им, е част от работата им. За руското военно разузнаване например напоследък това е основният начин на работа (неговата основна дейност е не събирането на информация, а навреждането на потенциалния враг, по възможност чрез полезни идиоти сред собствения му народ.). Съответно, тези организации старателно разработват и използват това, което се нарича „социално инженерство“. А златоносната жила на социалния инженер са именно типът зомбита, които описвам. Така че те стават опасни не само за себе си и околните, или дори за целите си народи, а и за страните си.

(Помниш ли „Синия кит“? Онази „игра“ на предизвикателства за деца, която започва със закъсняване за час в училище, минава през по-сериозни неща, и свършва със самоубийство? Официално тя изобщо не съществува, особено в Русия, където бяха преобладаващият брой случаи. И случаите, разбира се, също не съществуват, всичко е медийна измислица… Само че аз познавам два такива случая. И познати руснаци, на които вярвам, са ми разказвали как опити да се разучава какво е станало се сблъскват с непоколебимо и отлично координирано противодействие от „няма такива служби“-те. Затова подозирам, че може би това е бил експеримент на въпросните служби – как работят едни или други методи за управление на управляеми…)

Дори без измамници, които да поемат юздите им, тези хора продължават да са опасни. Над 90% от съвременните терористи – ислямски, крайно десни, крайно леви… – спадат именно към тях. (Останалите 10% се делят горе-долу поравно между антисоциални психопати / социопати тип 1 по Дейвид Хюм, болни от психози и иначе нормални хора, които обаче са преживели твърде крайни неща.) Немалък процент от преуспелите хора, които обаче не са способни да осъзнаят богатството и осигуреността си и трупат пари по всякакви начини, докарвайки хиляди до мизерия, са също такива. Пак такива са най-често този тип адмнистратори от най-различни нива, от министър та до охранител в община, които не могат да спрат да се изживяват като дерибеи и постоянно изпитват вътрешна нужда да командват другите и да им демонстрират, че са над тях.

За справяне с проблемите, които създават тези хора, често се предлагат наглед логични, но всъщност напълно неадекватни мерки. (Особено от измамници, които обещават да се борят с причиняван от такива хора проблем, но всъщност търсят как да го запазят.) За справяне с терористите се предлагат брутални мерки срещу свободата на хората, омраза към всички различни, и т.н. Срещу алчните богаташи – комунизъм, експроприация и прочее. Срещу наглите дерибеи в обществени институции – граждански тероризъм… Естествено, никое от тези решения няма да сработи – няма как. Това е проблем на общественото здравеопазване, и може да бъде решен единствено с неговите средства.

Как може да се реши проблемът? Страдащите от този проблем по същество са болни, които не са намерили своето лечение. Като начало, правилно диагностициране на проблема. След диагнозата трябва да следва преценка доколко болният е опасен за себе си и околните. Следва подходящо лечение (а за опасните за себе си и околните и принудителна хоспитализация, ако е нужно). Обикновено добър курс широкоспектърни антидепресанти е чудесно начало на връщането на тези хора към реалността и основа за тяхна успешна интеграция в обществото. Той трябва да бъде последван от психотерапвтичен курс с цел да разреши вътрешните проблеми на пациента, и особено неспособността му да се интегрира в обществото. При много пациенти вероятно ще се наложи и последващ курс за придобиване на умения, които ги правят ценни и полезни за обществото. При пациенти с по-сериозен органичен мозъчен проблем може да се наложи постоянно лечение. При редки случаи, които не се повлияват от лечението, може да се наложи дори перманентна хоспитализация.

Такава методология без съмнение може, и вероятно ще бъде използвана на много места срещу политически опоненти и други неудобни за вече установил се диктатор хора. Всъщност, опитът с нея идва предимно от точно такива ситуации. Той е един от примерите как комунизмът може да използва принципно добри идеи за зли цели. (Други примери за това са комунистическото / пост-комунистическото правителство, съд, отбранителна система, имитация на свободен пазар и т.н.) Затова е важно да се вземат надеждни мерки, че в тази система ще попадат реални болни с нужда от здравна помощ, а не политически опоненти… Какви точно трябва са – не знам. Но знае ли се това дотук, може би има как да се определи и какви предпазни мерки пък срещу него са нужни. 🙂

Григор

За живеенето във виртуални реалности

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2273

– Ще го бъде ли тоя компютър? Че цяла сутрин се мотае ужасно, едвам работя.

– Ще го бъде. Просто е малко овирусен.

– Ауууу! Вчера пишеше във фейса, че напоследък вирусите ти открадват всичката информация, и те карат да си платиш с биткойни, за да ти я върнат.

– Ами… има нещо такова. Само че този тук… по-скоро ТЕЗИ тук не са такива. Ей сега ще ги изчистя.

– Много ли ще отнеме?

– Към половин час. Само за момент… Готово, чистенето върви.

– А… Докато се чисти, може ли да те питам нещо? Вие ИТ-тата нали разбирате от виртуални реалности? Такива като във филмите? Дето чак не можеш да познаеш това наоколо истинско ли е, или е виртуално… Те не са ли много опасни?

– Не чак толкова. В края на краищата, там няма как да те убият истински и прочее.

– За друго питам. Дали когато се появят, няма много хора да си прекарват цялото време там? Това не е ли опасно?

– Защо да е опасно?

– Ами, живееш в свят, дето не е истински. Аз никога няма да мога така. Ама ме е страх, че много хора ще живеят така.

– Е, и? Това си е тяхна работа. Ако имат от какво да се издържат…

– Да, ама представи си около теб все едни с разни празни погледи, дето изобщо не са тук. И нямат понятие каква е реалността, нито я помнят, нито ги интересува. Все едно нашествие на зомбита. Няма ли да ти е ужасно да живееш в такъв свят? Тръпки ме побиват… Абе я дай да говорим за нещо друго! Докъде стигна чистенето?

– Още е в началото си, трябва му към половин час.

– А да те питам още нещо! Ти сигурно хакваш разни места из Интернет? Я кажи, глобалистите съвсем всичко ли са хванали?

– Глобалистите ли?!

– Ами да! Големите банки, там Ротшилд, Рокфелер, сещаш се. Дето управляват света и държат всички политици. И Бойко също, даже той е специално техен човек, понеже сме много умен народ и е трудно да ни лъжат и мачкат. Само Путин не могат, той е много силен, и Русия е специална страна, не е като западните… Много ли са хванали и Интернет? Фейсбук, такива работи? Цукърбърг, той нали е евреин, няма как да не е от тях?

– Рокфелер да е голяма банка? И Цукърбърг, понеже е евреин…?

– Разбира се! Не си ли чел за световната еврейска конспирация? Всичките големи банки са на евреи, просто някои не си казват, че са. И всичко друго останало също. И заговорничат да управляват и притежават света. Пък Цукърбърг не го е срам даже, казва си открито, че е евреин. Добре, че Фейсбук е много голям, та не успява да го следи целия. Иначе кой ще ни предупреди за ваксините?

– Ваксините?!

– Аха! Че са пълни с живак и ГМО! Да тровят хората, за да нямат деца и да са послушни! Преди сто години рак имало ли е? Нямало е. И инфекциозни болести също. Измислили са ги големите фарми, че да плашат хората.

– Ама в учебниците по история пише, че ги е имало. Цели нации са измирали от болести, или са оцелявали наполовина…

– Не е вярно! Това са фалшификати на големите фарми. Всъщност заразните болести, тея с уж ваксините срещу тях, изобщо не съществуват. От време на време агенти на фармата тровят хора, разболяват ги, и платени лекари слагат диагнози за зарази. И им слагат ваксини, уж да им мине. Пък агентите спират да ги тровят, и болестта изчезва, и нас ни лъжат, че е минала от ваксините…

– Ох… И от антибиотиците сигурно?

– Точно така! Аз за нищо на света няма да си дам ваксини на децата, като ги имам един ден. И антибиотици също. Не съм толкова наивна, няма да се хвана на лъжите на глобалистите. Добре че е Фейсбук, че да научи човек истината… А, ти нали беше учил за лекар? Я да те питам, майчиното мляко води ли се животинска храна, или не? Че с приятеля ми смятаме да се женим, и после като дойдат децата, да знам.

– Веганка ли си?

– Разбира се! Всеки нормален човек задължително е веган! Месото трови хората, затова глобалистите го пробутват навсякъде! Слагат го във всякакви храни. Затова е много важно като си купуваш зеленчуци, да са задължително био. Иначе са пръскани с екстракт от месо, по нареждане на глобалистите в Европейския съюз.

– … Зеленчуците са пръскани с екстракт от месо?! По нареждане на ЕС?!

– Ей, това ИТ-тата сте много непросветени! Толкова информация ви е в ръцете, и не се интересувате да я прочетете, да се просветите малко, да не сте такива зомбита като останалите!… А, само пак да те попитам. Това с виртуалните реалности скоро ли се очаква да дойде? В смисъл, много хора да живеят в измислени светове?

– Мммм…. Като се замисля, то и сега доста хора живеят в измислени светове. Толкова измислени и далече от реалността, че направо няма как повече.

– А, да! Гледам по улиците, всеки забол нос в смартфона и върви, без да гледа накъде! Без капка интерес към истинския свят! Особено тинейджърите. Дето сме на повече от двайсет, още имаме акъл и се ориентираме. Ама те са тъжна и скръбна картинка. Живеят си в съчинени светове, вътре в смартфоните… Та, майчиното мляко животинска храна ли е?

– А… ъъъъ… Не, разбира се. Човешка е. Хората не сме животни, нали? Имаме там душа, и всякакви други разлики. Затова на децата спокойно може да се дава майчино мляко, то е специална храна, идеалната за кърмачета. Бабите ни на село все са си кърмели децата, затова сме умен народ. Пишат го и Иван Вазов, и Елин Пелин, и Йордан Йовков. Те са си наши родни български писатели, не са агенти на голямата фарма, може да им се вярва…

Можем или не можем?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2265

В Прага 200 000 чехи протестират срещу корупцията в правителството им. Както казваше вицът – можем ли и ние така? Можем, ама откъде да намерим тук толкова чехи?

Преди месец-два пък срещу корупцията в правителството им протестираха 200 000 румънци. Пак както казваше вицът – и ние можем така, ама откъде да намерим тук толкова румънци?

Във Франция протестират срещу неща, далеч по-поносими от корупция. И ние можем така, ама…

В Хонг Конг – срещу китайския тип автокрация. И ние можем така, ама…

Протестират навсякъде по света, където има кривици за изправяне. Освен тук. О, и ние можем така, ама откъде да намерим тук достатъчно всякакви освен българи?

Затова пък ние казваме „Съсипаха я тая държава“. И знаем и кои я съсипаха. Грета Тунберг. Норвежките социални служби. Легализацията на гей-браковете в Австралия. Мигрантите. Джендърите. Умно-красивите. Иван Костов. БКП. ЦСКА. Левски. Сорос. Злите американци. Злите руснаци. Злите европейско-съюзни. Световната еврейска конспирация. Билдербергите. Илюминатите. Рептилите… И нищо не може да ни убеди в друго.

Айде да привършвам тоя запис, че имам да стягам багаж.

Основният проблем на България

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2257

3:30 през нощта е. Твърде капнал съм, за да работя още. Но и твърде напрегнат, за да мога да заспя… И, за да поотпусна малко, си правя наблюдение. Ровя из Фейсбук, за да разбера какъв според българите е основният проблем на България.

Очертава се следният списък, по важност:

1. Грета Тунберг
2. Норвежката социална служба Барневерн
3. Легализирането на гей браковете в Австралия

Гледам списъка. И придобивам мнение какъв е основният проблем на България.

Зов за помощ: Величка Настрадинова

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2244

Надали има почитател на българската фантастика, който да не обича книгите на Величка Настрадинова. Но уви, възрастта не прощава и на най-добрите писатели. Напоследък здравето на Величка се е влошило и се е наложило да бъде настанена в дом за възрастни хора. Там се грижат за нея чудесно, но за престоя и лекарствата ѝ са нужни средства.

Ето няколко лесни начина да ѝ се помогне финансово:

1. На е-майла на Човешката библиотека (poslednorog в сайта gmail.com) може да бъде поръчано електронното издание на книгата ѝ „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“. Всички получени средства се изпращат директно на авторката.

2. Пловдивското дружество на писателите е пуснало петиция на Величка да се отпусне пенсия за особени заслуги. Можете да я подпишете тук.

3. Разпространявайте вестта сред приятели и познати.

4. Всякакви други идеи са добре дошли.

Благодаря на всички помогнали по какъвто и да е начин!

За ценностите и позициите

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2239

„Така наречената либерална идея е отживелица… Забравихме ли, че всички живеем в свят, основан на библейски ценности? Традиционните ценности са по-стабилни и по-важни за милиони хора, отколкото тази либерална идея, която по мое мнение наистина вече престава да съществува…“

„Нямам предвид, че тя трябва да бъде унищожена. Тази гледна точка и позиция също трябва да се уважава. Но те не могат просто да диктуват всичко на всички, както се опитват да правят през последните десетилетия. Диктатът може да се види навсякъде – и в медиите, и в реалния живот. Стана невъзможно дори да се споменават някои теми.“

„Твърди се, че децата могат да играят 5-6 „джендър роли“. Не бива да се разрешава това да засенчва културата, традициите и традиционните семейни ценности на милиони хора, съставляващи ядрото на населението.“

„Когато има инвазия на стотици хиляди мигранти, либералите казват нищо да не се прави, че всичко си е наред и не бива да се променя, и си седят в лъскавите офиси. Докато онези, които всеки ден са изправени пред проблеми в Тексас или Флорида или Европа, не са щастливи. Преди Тръмп никой не правеше нищо по въпроса.“

„Мигрантите могат да убиват, грабят и изнасилват безнаказано, защото трябвало правата им на мигранти да бъдат защитени. Какви права са това? За всяко престъпление трябва да има наказание. Затова либералната идея стана отживелица. Тя влезе в конфликт с интересите на огромното мнозинство от населението.“

—-

Импонират ли ви тези думи, и съгласни ли сте с тях? Особено ако сте консерватори и десни – това е мантрата на консервативното и дясното, нали?

Ако да, може би ще ви е интересно да научите източника им. Казани са на 28 юни 2019 г. от Владимир Путин, в интервю за „Файненшъл таймс“.

Та, от тях можем да направим следните изводи:

1. Президентът на Русия Владимир Путин е загрижен за обикновените хора в Тексас, Флорида и Европа – негов враг са само либералите там, които седят в лъскавите си офиси и тормозят тези обикновени хора.

2. Работилият цял живот като комунистически агент Владимир Путин поставя над всичко библейските и традиционните ценности. Той е убеден, че либералната идея трябва да си отиде не за друго, а понеже противоречи на тези ценности.

3. Западните политици заради либералната идея позволяват на мигранти (които нямат право да гласуват) да убиват, грабят и изнасилват безнаказано гласоподавателите, които ги избират. И това е причината либералната идея да е отживелица.

4. Където властва либералната идея (на Запад), тя е унищожила свободата на словото, и в медиите, и в реалния живот. За разлика от където не властва (в Русия, Китай и Северна Корея) – там свободата на словото е неприкосновена и в медиите и в реалния живот може да се говори свободно.

Верни ли ви се струват тези изводи, или нещо в тях не ви се връзва с реалността? Ако е второто, поздравявам ви – запазили сте някаква доза здрав разум и адекватност. Ако е първото… може би е добре да се замислите.

Ако случайно търсите жокери към процеса на мислене, ето ви малко:

1. Владимир Путин настоява в интервюто си, че демокрация и либерализъм са две различни неща, които чудесно съществуват и поотделно. Реално „демокрацията“ без либерализъм си има име – феодализъм. Повече можете да прочетете тук. Дългичко и концентрирано четиво е – за улеснение вадя само един цитат:

Лъженето на „стадото“ на тема прилики и разлики между либералната демокрация и феодализма набляга основно на две линии. Едната твърди, че феодалната обществена система всъщност е вид демокрация. В подкрепа на това се правят опити нейни елементи да бъдат оприличени на елементи на либералната демокрация. Например се организират „избори“, на които поданиците теоретично биха могли да изберат на власт когото пожелаят (разбира се, на практика това не е възможно). Системата за опазване на властта на феодалите бива представяна като правораздаваща система (например съд), която се ръководи от демократично звучащо законодателство (разбира се, на практика то се прилага в интерес на феодалите). Органите за силово контролиране на поданиците биват представяни като органи за опазване на закона и реда. (Те наистина биват натоварени с опазване на „стадото“, където то не противоречи на интереса на феодалите. Основната им роля обаче е смазване на опити на „стадото“ да се сдобие с реална власт, свобода или самоорганизираност.) Във всички други елементи на нелибералната демокрация се търси максимално уподобяване на либерална демокрация (доколкото това не нарушава феодалната ѝ същност). Елементите, които са уподобени в значителна степен, или могат да бъдат представени за еднакви или сходни на тези в либералната демокрация, обикновено биват групирани от феодалната демагогия в понятието „демокрация“, и се твърди, че те са еднакви при двете системи. Че това всъщност е една и съща система, с разлики само извън тези елементи.

Другата линия на лъжи твърди, че не-феодалните елементи на либералната демокрация са „лоши“. Това са нещата, които дават реална свобода на гражданите – реално разделение на властите, реално независими съд и медии, прозрачност на властта пред обществото и контрол на обществото върху нея, истинска свобода на словото, на придвижването, на личния избор и т.н. Най-често тези елементи биват групирани от феодалната демагогия в понятието „либерализъм“, и представяни за крайно отрицателни, неприемливи и недопустими.

Начините на това представяне и елементите, на които се поставя ударение, зависят от обичаите, традициите и настроенията на обществото. Например в общество, в което традиционно се гледа с лошо око на сексуално различните, свободата на сексуално самоопределение бива представяна от феодалните демагози като поощряване на извратеността, което е основно качество на либералната демокрация. Където има традиционна подозрителност към чужденците, свободата в либералната демокрация на придвижване и заселване бива представяна от демагозите като възможност за нашествие на врагове отнякъде (обикновено откъдето традиционно подозрителните очакват врага). Където има традиционна враждебност към определена социална група (етнос, професия и т.н.), свободата в либералната демокрация на тази група да бъде равна с другите бива представяна като възможност тя да заграби властта и да застраши другите, и т.н.

Така създаденият набор негативни мемове цели да излъже поданиците, че „либерализмът“ (реалните граждански свободи и права) е нещо, което трябва да бъде избягвано на всяка цена, и че „нелибералната демокрация“ е идеална комбинация от предимствата на демокрацията без недостатъците на „либерализма“.

Реално либерализмът в тази пропаганда са нещата, които различават реалната демокрация от феодализма. Премахването им е всъщност процесът на превръщане на демокрацията във феодализъм, на управниците във феодална каста, и на гражданите в поданици, които реално са собственост и добитък на феодалната каста. По същество, самият израз „либерална демокрация“ е тавталогия, а „нелиберална демокрация“ – оксиморон.

2. Путин и подобните му наистина са загрижени за свободата на типичния читател на „Файненшъл таймс“ – но не да му я опазят. Какво общество те искат да създадат можете да видите, като погледнете Русия и другите подобни ѝ страни (Китай, Северна Корея…). Съди се по делата, не по думите. От делата им ще разберете в каква посока те искат да накарат читателя на „Файненшъл таймс“ да промени обществото си.

3. Какви ценности подкрепят и налагат Путин и подобните му можете да видите в Русия и подобните на нея страни. (Съди се по действията, не по думите.) Ако това ви прилича на традиционни ценности, и особено на демокрация, го подкрепяйте охотно. Само че преди това… хм… били ли сте скоро на лекар? Съжалявам за личния въпрос но… добре е човек от време на време, просто така… Традиционна семейна ценност е…

4. Където има реална демокрация, има как да бъдат защитени правата на всички хора. Правата на разните малцинства – етнически, сексуални, каквито щете – са същите като правата на мнозинствата, просто пригодени да ги ползват и по-различни. Те не пречат на мнозинството, точно както парапетът край стълбите помага да ги изкачват и възрастни и болни хора, а не пречи на здравите. Има само една истинска причина някой да лъже, че парапетът пречи на здравите, да събира и преповтаря случаи как здрави хора са се пребивали и умирали заради наличието на парапет, и да съчинява още десет пъти по толкова подобни – за да настройва здрави срещу болни и да сее омраза и вражда между тях.

Същото е и с правата на малцинствата. Където едно общество им дава права, равностойни с тези на мнозинството, те се борят за това общество и го защитават. Където едно общество не им дава същите права, като на мнозинството (или ги дава по такъв начин, че мнозинството да може да ги използва, но малцинството не – спомнете си приказката за лисицата и щъркела), малцинството и мнозинството се мразят и се борят едни срещу други, вместо заедно срещу враговете на обществото им. (Познайте кой учи групите в едно общество да се мразят. Ще се справите ли сами, или искате жокер?)

5. Между другото, дребна проверка на фактите – а именно, че „преди Тръмп никой не е правел нищо срещу мигрантите в САЩ“. Всъщност Обама депортира два пъти повече нелегални мигранти от Тръмп на година – даже го бяха прекоросали Deporter-in-Chief. Само че той депортираше изключително престъпници, докато Тръмп депортира всички наред, включително водилите образцов живот, с малолетни деца с американско гражданство и т.н. (И най-вече образцовите жители – те са най-лесни за хващане от инспектори.) Затова и действията на Обама по въпроса получиха одобрението на света, докато тези на Тръмп направиха САЩ за срам и позор пред света. И затова и Путин подкрепя и ще подкрепя Тръмп, и ще плюе и ще се бори до последно срещу всеки кандидат за американски президент, който ще върши нещата както трябва. Нищо лично, просто игра на тронове…

6. Такива като Путин не повтарят каквото се говори в Интернет или по медиите. Те поръчват какво да се говори в Интернет и по медиите. (Internet Research Agency, Russia Today, Спутник… списъкът е дълъг.) Че така казаното идва от едно и също място, е абсолютно вярно – но това място не са чувствата на хората. Не казаното от Путин повтаря казаното от „г-жа Благородна Петрова“, или подобен псевдоним във Фейсбук – тролът зад въпросния псевдоним повтаря каквото му е спуснато от тези като Путин, а вие сте го прочели достатъчно пъти, за да повярвате. Знаете какво казва по въпроса Гьобелс.

Много рядко може и наистина да се случи нещо, което евентуално с достатъчно пригаждане да може да подкрепи тезите на тази агентура. Примерно сред единия милион мигранти, които прие Германия през 2015 г., имаше една-две групи пияни тинейджъри, които опипват жени, а също и десетина крадци и един-двама религиозни радикали. (Ако не разбирате дали това е добре или зле, сравнете го с колко престъпници ще намерите сред случайно взет един милион българи, или дори германци…) Но в над 90% от случаите стряскащите и емоционално впрягащи новини, с които ще ви залее въпросната агентура, са измислени. Градчетата в Германия, тероризирани от ислямски банди мигранти (и спасявани от двама и половина случайно наминали оттам руски богатири), не съществуват – или съществуват, но не ги тероризира никой. Хилядите български семейства, на които норвежката служба за защита на децата е взела децата, за да ги даде на черни гей двойки, не съществуват – може би десетина съществуват, а на едно или две дори наистина детето е взето недостатъчно обосновано. Но големият процент са съчинени по поръчка и спусната норма за бройка, и е доста съмнително да са ги дали точно на черни гей-двойки. Точно както и:

– в Швеция няма древен обичай всички роднини на дете под 5 години да правят секс с него
– във Франция полицията не охранява тълпи фанатизирани мигранти, докато изнасилват бели французойки
– в Белгия американските войници не се търкалят по улиците, напили се до безсъзнание с Кока-Кола
– в САЩ правителството не ви забранява да ядете ябълки от собствената си градина

… Списъкът е безкраен – твърде много наемници го допълват ежедневно. Съжалявам, но ви лъжат. И ако вярвате такива лъжи, моля ви от сърце, внимавайте да не ви се обади по телефона дете, което нямате, и да си хвърлите всичките пари през терасата за операция. Да, и такива случаи съм видял. Клиничният идиотизъм е употребим не само като „актив“ за политически цели.

Мога да напиша още много, но има ли смисъл? Най-важното всъщност може да се каже в един кратък абзац:

Ако продължавате да мислите, че това на Путин е истински консерватизъм, дясно мислене, религиозност и прочее – ще ви го кажа в очите: ЛЪЖАТ ВИ. Истинският консерватизъм не държи да наложи със сила своето на другите – той държи да освободи другите от налаганото им със сила. Истинското дясно мислене не търси как да отнеме ничии свободи, били те на мнозинство или малцинство – то търси как да им даде свободи. Истинската религиозност не търси как да подтиска и мачка хората, тя търси как да им помага и да ги подкрепя такива, каквито са, понеже свободната воля е дар от Бога… Моля ви, осъзнайте, че ви лъжат. Иначе ще бъдете просто инструмент на хора, за които вашите ценности всъщност са враг.

… И ако сте издържали да прочетете дотук, бих ви напомнил и речта на министър Гарбидж от „Великият диктатор“ на Чаплин. (Речта на Чаплин е точно след нея, и не случайно – получава истинския си контекст именно от нея.)

Пациенти, пациенти – 6

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2205

Моля, пишете ми как да се справя с хеликоптер пилоти без антибиотик, понеже кърмя! Имам ужасни болки около пъпа.

(Подозирам, че се касае за Хеликобактер пилори. Вариантът за справяне, различен от антибиотик, е цианкалий. Пийте си антибиотика, госпожо. Ако сте повярвали на някого, че е „химия“, след като спрете да кърмите, пийте и антипсихотик. Или поне си извадете жълта книжка.)

—-

здравейте! мами искам да ми помогнете знаете ли някакво лечение за плевмония без антибитик моля дайте ми съвет за бабешки рецепти бях ме с плевмония през феврурари месец и април месец казаха ни е болница АГ че се е родила с недоразвит бял дроб и затова боледува често

(правописът запазен… коментар нямам)

—-

Здравейте, имам бебе на 15 дни, кърмата ми дойде веднага след раждането, но аз категорично отказвам да кърмя. Понеже с баща му сме вегани и искаме бебчо да поеме нашия път.давам му много вода и отвреме навреме АМ, но постоянно плаче. Гърдите ми са подути цедя се и хвърлям кърмата понеже не е полезна. Как да процедирам с какво да го храня?

(Къде се подаваха кандидатите за Дарвинова награда?)

—-

И от мен глас ЗА хомеопатията. Изпитано е и работи. А за материалистите, трябва да се поинтересуват , че основата на материята е квантовият свят, а там законите са други…

(Магическата дума „квант“ очевидно променя реалността – поне в представите на някои хора.)

—-

[1]: Здравейте, за дете на 5 г. упорита суха кашлица, особено нощем. Пробвано какво ли не. Моля помагайте!

[2]: Проблема е на 3 шиен прешлен от дясно

[1]: И какво да правим?

[2]: Добър чакракчия или масажист с биоенергия

—–

Здравейте, на брат ми му откриха 23мм камък в жлъчката. Чухме, че билката бяло подъбиче помага при такива проблеми.

> Да не пие нищо! Мой съвет. При мен беше така…камъка тръгна сам и разкъса пикочните канали, бях пред перетонит…

> Спрете да пиете кафе от машина с мляко – това е базата за камъни в жлъчката…освен химията в храната,разбира се

> Зехтинът студено пресован ги размеква….а лимонът ги охлузва……….но е голям..и иска време…по малко и от двете постоянно….и ще се изчисти…….но иска време

—-

Дойде ми днес една дама, за сонография на бъбреци. Гледам ѝ ги аз на екрана, а тя през това време не просто непрекъснато пърди, а даже и изкарва от време на време, направо на масата. Щеше да ми се доповръща… Накрая не издържах, и питам:

– Проблем с червата ли имате? Мога ли да помогна с нещо?

– А, не, не, докторке! Изкарвам радиацията!

– Изкарвате… какво?!

– Изкарвам ултразвуковата радиация! Нали така трябва?

– Ултразвуковата радиация?!… И кой ви каза, че така трябва?

– В Интернет така пише! Докато ти правят преглед с ултразвук, да пръцкаш, че да изкарваш ултразвуковата радиация! Иначе се събира в теб и предизвиква рак!

– Ох… Ъъъъъ… Знаете ли, таман вчера ми попаднаха едни съвсем нови научни изследвания. Още даже не са ги публикували официално, на нас ни ги свеждат като на специалисти. Оказва се, че ултразвуковата радиация спокойно може да се изкара всичката до цяло денонощие след прегледа, без никаква опасност…

– Ама наистина ли?! Ох, благодаря ви от сърце! Благодаря ви! Ако знаете какъв срам брах, докато се напъвах! Благодаря ви от сърце! Добре, че има лекари като вас! Благодаря ви!…

—-

„С благословията на църковния настоятел,
в събота от 15:00 до 18:00 в храма приема болни
православен лекар-хомеопат“

—-

Писна ми от тези хомеопатологии, значи. Една пациентка днес ми изхвърли рецептата, понеже мазилото не било хомеопатично. Съдрах се да ѝ обяснявам, че от хомеопатия няма да ѝ мине обривът – говорих на стените…

Иначе, сетих се какво да ѝ кажа, ама късно – вече си беше тръгнала. Лекарите сме пълни идиоти, че се опитваме да стигнем до акъла на такива болни с факти и логика. Като няма до какво да стигнеш, как?!… На такива се обяснява, че хомеопатията е световна конспирация. Че са я измислили илюминатите, за да управляват разумите на хората чрез закодирано в паметта на водата психотронно излъчване. Това ще го повярват.

„Те бяха малък, но много прост народ“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2217

Светозар Желев твърди, че оригиналното авторство е на Елена Феранте. Аз пък се питам – има ли значение чие е?…

Те бяха малък, но много прост народ. Живееха със спомена за славното си минало, или поне с представите си за него, изградени от няколко книги, които учеха в училище по литература. Убедени бяха, че са богоизбрани, че историята им е най-славната, че земята им е най-красивата на света, че планините им са най-високи, а реките най-дълбоки. Вярваха, че са най-умните, най-трудолюбивите, най-гостоприемните, най-толерантните и най-потентните от всички други народи. Сигурни бяха, че за това всички ги мразят и искат да ги унищожат, изтрият от лицето на земята и да изчезнат безкрайно. Те знаеха, че всички искат тяхната разположена на кръстопът държавица, и предусещаха как от изток и от запад, та чак и от през океана, всички мильони и сън не спяха само и само да им вземат най-милото, езика, камъните и руините, 13те века държавност и 5те века робство, да изнасилят жените и децата им, да заграбят плажовете им на трите морета, и да им съборят хотелите и курортите по планини и дюни. И да разграбят отдавна разграбената от собствените им политици финансово икономика. Те не вярваха на никой, с изключение на всеки и всичко, което им говореше телевизора, пишеше го във вестника, и каквото им кажеше комшийката, баджанака и феланкешията. Всички вярваха в националната лотария, националната идея и традиционните ценности, като хоро, носия, байрак, семейство, тричане на кучета, някой шамар за жената и децата, футбола, чалгата и ежедневното пиене. Бояха се от бога, да не настинат и да не се минат. За всичко им бяха виновни мръсните цигани, мръсните българи, мръсните византийци, мръсните турци, мръсните бежанци, мръсните комунисти, мръсните капиталисти, мръсните руснаци, мръсните американци, мръсните евреи, мръсните сърби, мръсните румънци, мръсните негри, мръсните просяци, мръсните богаташи, мръсните педераси, мръсните курви, мръсните девственици, мръсните курвари, мръсните шефове, мръсните подчинени, мръсните пенсионери и мръсните деца и тийнейджъри. Ако не бяха тези мръсници, раят щеше да е на земята, и да му мият три морета бреговете, а народът щеше да царува и властва, да цъфти и връзва, да мързелува и празнува до края на дните. Ама не би. На мизерия и мъка го осъдиха, от завист и страх. А той седи и псува, гледа мръсно, и дави мъката си в поредната чаша ракия. Поне на жената един бой ще хвърли, че само тя му е под ръка от всичко, което го дразни. И пак, и пак, и пак. Тъй поминува този народ славен, от урва на урва и от век на век.

Криворазбраната еманципация

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2208

Гледам хештага #IfIWasAMan. Накратко – жени споделят какви неща са им казвали, дето никога нямало да бъдат казани на мъж.

Малко примери:

“You are a stereotype breaker.” – Това със сигурност никой мъж не го чува, нали? Примерно аз не съм го чувал десетки пъти…

“Your bio is fantastic, but it does seem that what you have achieved has been to your benefit rather than the company’s.” – Вероятно мъже напоследък не се явяват на интервюта за ръководна позиция. Иначе не мога да си обясня как не го чуват при всяко второ кандидатстване.

“Wow, you grasped this cyber-security concept quite well. I keep forgetting you studied cryptography.” – И това (или подобните му) мъже не ги чуват, нали? (А ако аз цитирам какво чувам на тема познанията си по медицина, сигурно сам ще напълня такъв хештаг…)

I have never heard of a man being described as “over-confident”! – Госпожо, отидете до пожарната да ви промият ушите! За мъже това се чува по-често, отколкото за жени. (За съжаление е и по-често справедливо.)

“You are challenging to work with because you ask a lot of questions.” – Това го вярвам, че жените го чуват по-често. Мъжете обикновено чуват вместо това “Fuck off with your nagging, or I’m firing you!” – разбира се, ако животът не ги е вече научил да не го правят, още като малки. Иначе казано – причината жените да го чуват по-често е, че момчетата обикновено го чуват и понасят неприятни последствия, а момичетата – не.

“Five kids and running a tech business. You are brave!” Is the implication behind brave that I must be stupid or out of my depth? – На тази дама ще ме е страх да ѝ кажа „добър ден“. Такова обвинение в сексуален тормоз ще ми спретне…

По време на телевизионно интервю: “Can we continue a bit longer? Our ratings are going up.” – Девойката дори не е разбрала, че ѝ правят комплимент, за да се почувства по-уверена в себе си.

I am always struck when men describe women as “force of nature”. I once asked a man if he had ever described another man that way, and he said: “Err, I don’t suppose so, no…” – Ужас! Ами ако някой мъж ви опише като „красиви“ или „женствени“? Надали често описва с тези думи мъже, нали?

… Знаете ли кое е лошото?

Когато чете такива неща човек (без значение на пола му), остава с впечатлението, че жените са тъпи патки, които не знаят какво искат. И престава да обръща внимание на факта, че сред тези оплаквания има и предостатъчно “If you plan having children, we cannot hire you.”, и тонове други подобни. Или – в България – колко често се случва жени да звъннат на 112, понеже мъжът им ги скъсва от бой, и да получат отговор: „Това са семейни проблеми, ние не се занимаваме с тях.“ Че жените срещат купища истинска дискриминация и страдание, но… лъжичка катран каца мед разваля.

Момичета, не се колебайте да затваряте устите на тъпите патки с претенции мигновено и решително. Не рискувате да бъдете пребити или убити, за разлика от мъжете, които се изправат решително срещу мъже насилници. Иначе и вие ще бъдете смятани – и от мъжете, и от жените с мозък – за тъпи патки. И ще има защо – насилието и дискриминацията срещу жени често се извършват от мъже, но много често са съградени в тези мъже върху претенциите и самомнението за изключителност на някои жени.

Същото, с други думи: Жена, която не е готова да защити дори непознат мъж от претенциите на някоя тъпа патка, не заслужава да бъде защитена от мъж от домогванията на някое тъпо говедо. Който не иска да направи безопасното, не заслужава да направят за него рискованото.

За планината и чистотата

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2189

Разказът е на Димитър Кенаров. Препубликувам го тук, дори непоискал разрешение – твърде кипнал, след като го прочетох. Такива случки трябва да стават известни колкото се може по-бързо и на колкото се може повече хора.

—-

Тази Нова година отново се качихме с приятели на Черни връх. Преживяването беше магическо, но за малко да завърши трагично. Тук съм описал точно какво се случи. Надявам се разказът да предизвика дебат кой държи планинските хижи и заслони и как правилата трябва да се променят. Споделете, ако искате.

НОВА ГОДИНА НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Уморени от тежки софри и леки наркотици, от пиратки и президенти, от развалени ремонти и невъзможен за дишане въздух, решихме с трима приятели, сродни души, да изкачим Черни връх навръх Нова година. Не ми беше за пръв път: посрещнах 2017-та пак там, на 2290 метра, сред сняг и звезди, на покрива на заслона-чайна-метеорологична станция „Черни връх”, откъдето безшумните взривове над София, Перник и Дупница приличаха на светкавици на далечни фотоапарати. Бях нещо като анонимен актьор на огромна, много висока сцена и тази година нямах търпение да повторя спомена.

В ранните вечерни часове на 31-ви декември, след консултация с няколко сайта за прогноза на времето (разкъсана облачност; относително лек за Витоша вятър; ниски, но не прекалено ниски температури), потеглихме с кола към Алеко. Всички бяхме добре екипирани, в добра кондиция и не съвсем незапознати с екстремни климатични условия: сред членовете на групата ни бяха Владо Донков, професионален фотограф и полярен изследовател, както и Стефания Каменова, еколог, изучаващ популацията на северни елени в Скандинавия и Русия. Джоуди Хилтън, американски фоторепортер, живеещ в България, беше прекарала немалка част от живота си по планините на Колорадо и Юта; а аз, макар и най-обикновен писател-журналист, имах нелош тридесетгодишен опит в зимните спортове. Общо взето все хора с афинитет към снега и студа.

На Алеко включихме челниците и тръгнахме през планинския мрак, като се придържахме към добре маркираната и отъпкана „зелена” пътека, която плавно се изкачва към Черни връх. Не искахме да поемаме излишни рискове. Витоша може да не е особено висока и стръмна, но е открита и всеки, който е ходил често там знае, че през зимата времето може да се промени изключително рязко. Не един или двама души са губили живота си по склоновете на този „теменужен остров в лунносребърни води”. При лошо време поезията бързо потъва в гъста прозаична мъгла.

Към 11:10 вечерта вече бяхме в подножието на Черни връх. Качвайки се нагоре, вятърът леко се усили, дрехите ни започнаха да се заскрежават, но ситуацията беше относително спокойна и под контрол. Температурата беше около -15 градуса по Целзий, но никой от нас не усещаше особен дискомфорт. С бавно полюшващите се челници в мрака приличахме на човекоподобни светулки, астронавти от класически фантастичен филм, които изследват повърхността на далечна бяла планета. Имах чувството, че сме попаднали будни в някакъв общ космичен сън.

Единственото, което малко ни притесняваше беше мисълта за нашия приятел Кирил Радев. Кирил, с когото посрещнах заедно онази чудесна Нова година през 2017-та, този път беше решил да тръгне сам от центъра на София и, тичайки, да се качи чак до заслона на Черни връх, където бяхме се разбрали да се чакаме. Не искахме да го разубеждаваме: той е невероятно силна личност и чудесен бегач, един от най-светлите и смели хора, които познавам, и който, в последните две години се бе отдал на сериозен режим на телесно закаляване (ледени душове, отказ от домашно отопление и т.н.). Смятахме, че знае какво прави и поема премерен риск.

И наистина, на около триста метра от Черни връх видяхме зад нас бързо да се приближава още една човекоподобна светулка, която след няколко минути започна да излиза от мрака и да се превръща в силуета на самия Кирил. Първоначалните ни радостни викове и непринудена възхита постепенно обаче потънаха в странна тишина, когато той най-накрая се изравни с нас: напълно гол до кръста, по шорти и с маратонки, с лека раница на гърба, космите на брадата и тялото му побелели от скреж, той подтичваше леко нагоре с някаква неистова, неземна, почти божествена концентрация. Никой не можеше да повярва на очите си. Все едни виждахме дух или някакво приказно създание. Предполагам такова трябва да е учудването на екипажа на подводница, който изведнъж съзира през илюминатора плувец с шнорхел. Отминавайки ни, Кирил само промърмори набързо, че ще ни чака горе в заслона и след няколко минути вече го изгубихме от поглед. Наистина ли видяхме това, което видяхме? Никой от нас не беше напълно сигурен.

И тук сънят започна да се превръща в нещо като кошмар. Когато след около десет минути стигнахме обгърнатия в причудливи снежни форми заслон на Черни връх, ободрени при вида на приветливо грейналите му прозорци (Хензел и Гретел сигурно са се чувствали така, когато най-накрая за стигнали през гората до къщата на вещицата) се оказа, че Кирил седи сам на дървената пейка в малкото преддверие на сградата. „Заключено е” ни каза той с отпаднал, заекващ глас. „Как така? Защо?” бяха нашите объркани възгласи. Първото нещо, което ми мина през ум беше, че всъщност няма никой в заслона-чайна, че хората, които го управляват просто са решили да отидат някъде другаде за празника. Но защо тогава всички прозорци светеха? Да не би да са забравили включени лампите? На Нова година през 2017-та нямаше никакъв проблем да се влезе в чайната и макар кухнята да не работеше, човек можеше да се стопли до кюмбето, да изсуши мокрите си ръкавици и да ползва масите. Спомних си как тогава цареше прекрасна, много топла атмосфера и как се запознахме с други луди глави, решили да изкачват Черни връх през нощта на 31-ви декември. Какво се беше променило сега? Бях се обадил по телефона на заслона предварително и ми беше казано, не особено любезно, че планът тази година е да се празнува в „семеен кръг”, но това ме беше успокоило достатъчно, знаейки, че все пак ще има някакви хора горе и при извънредна ситуация няма да бъдем оставени съвсем без помощ, на произвола на елементите. Ние четиримата наистина не се нуждаехме особено да влезем вътре в чайната, нито да празнуваме; преддверието на заслона всъщност ни беше напълно достатъчно, за да се защитим от вятъра и да се стоплим. Бяхме си донесли храна за скромна новогодишна трапеза и малко вино за наздравица в полунощ – за нас походът до върха беше далеч по-важен от крайната дестинация, важното беше, че бяхме заедно, група приятели с малко нестандартни разбирания за живота. Но ситуацията с Кирил изглеждаше тежка и започнахме наистина да се тревожим. След като тялото му бе спряло изведнъж да се движи след свръхчовешкия четиричасов крос по шорти от центъра на София до Черни връх, той бе започнал неистово да трепери, да губи способността си да говори и да показва признаци на настъпваща хипотермия. Според мен Кирил беше надценил възможностите си и подценил планината, което малко ме ядоса, но в крайна смета кой от нас не прави грешки? Затова сме заедно там горе, за да разчитаме на топлината на другия.

Заедно с Владо заудряхме по заключената кафява желязна врата на чайната и започнахме да викаме, че имаме бедстващ човек, който задължително трябва да се стопли. След няколко безкрайно дълги секунди отвътре се чу приглушен женски глас, „Нормалните хора си стоят по къщите на Нова година”, след което отново настъпи тишина. Не можех да доловя звука на приближаващи стъпки или превъртането на ключ: никой нямаше намерение да отваря. Какво тогава правеше отдясно на вратата тази икона на Богородица с младенеца на ръце? Трудно ми беше да осъзная случващото се: в преддверието на планински заслон лежеше момче изпадащо в хипотермия, но хората – планинари! – от другата страна на вратата, които празнуваха Нова година, бяха готови да го оставят да умре на прага им. Несъзнателно се сетих за една от сцените в романа „Моби Дик” на Хърман Мелвил, където маниакалният, нежелаещ да губи време с дреболии капитан Ахаб отказва насред океанската пустош да откликне на зова за помощ на капитана на друг кораб. Ако има морално падение, ако има изобщо концепция за грях, това е отказът на милосърдие насред океана и планината. Насред океана и планината, където празните пространства са толкова ужасяващо огромни, а хората толкова малко, всяко човешко действие – добро или лошо – като че ли изпъква повече и носи по-голяма тежест.

Изскочих навън и отидох от другата страна на заслона. Погледнах към светещите, запотени отвътре прозорци, зад които спокойно се движеха човешки силуети. Направих снежна топка и я хвърлих яростно по стъклото, за да привлека внимание. Фигурите вътре трепнаха за момент като случайно раздвижен от вятъра пламък на свещ, след това отново възвърнаха старата си флегматичност. Влязох отново в преддверието на заслона, за да проверя дали усилията ми са произвели някакъв ефект, но за съжаление вратата все още седеше неподвижна и заключена.

Преминахме към действие. Извадихме всички резервни дрехи от раниците си. Обухме Кирил с два чифта чорапи, сложихме му термо-бельо, облякохме го с полари. Владо изкара спасително фолио от комплекта си за първа помощ и загърнахме тялото на Кирил, като му помогнахме да легне удобно на пейката в преддверието. Джоуди започна да му разтрива ходилата, а аз му помагах да пие чай от термоса, защото ръцете му трепереха прекалено силно и не можеха да задържат чашата. Положението му леко се подобряваше, но признаците на хипотермия не изчезваха.

Отново заудрях по вратата и този път, след десетина секунди, тя се открехна и отвътре се показа средна на възраст, възпълна жена по тениска. Тя застана на прага с ръце на кръста, невъзмутимо преграждайки входа с тялото си. Разговорът, който последва, ако може да се нарече разговор, имаше подчертано абсурдистки характер. Междувременно моят стар журналистически нюх ми напомни да пусна диктофона на телефона си, за всеки случай.

„Това е заслон, нали?” попитах ядосано аз. „Когато един човек бедства вие сте задължени да подслоните този човек.”

„Не” невъзмутимо отвърна жената. „Тука няма никой.”

„Значи вие сте никой?”

„Чакайте да се разберем. Не е заслон, чайна е. Това е чайна. Плащаме 1,200 лева на БТС. Чайна ‘Черни връх’. А ето това…” продължи тя като посочи небрежно към преддверието, в което стояхме заедно с треперещия Кирил, „това е заслон, ако може да се нарече заслон. Или така някой го е описал. Заслон е Самара. Самара също е заслон. Идете бедствайте на Самар.”

„Имате човек с хипотермия отвън. Ние ви чукаме, а вие сте по тениска вътре и не го пускате да влезе да се стопли, така ли?”

„Ама аз съм на работното си място.”

„Какво значи да сте на работното си място? Когато имате бедстващ човек, няма да го приемете ли?”

„Примерно сега не съм на работа. Тука е заключено и няма кой да ви отвори.”

„Но в случая вие сте вътре и празнувате Нова година.”

„Ами разбира се, че ще празнуваме. Това е моята работа и тука ще си празнувам Нова година.”

„Но разбирате ли, че на фундаментално човешко ниво…” Жената не ме остави да довърша и яростно блъсна вратата под носа ми.

Всички онемяхме за момент, опитвайки се разберем ситуацията, на която току-що бяхме станали свидетели. Никога не съм вярвал особено в човешката природа – по-скоро смятам хората за страхливи и късогледи същества, подчинени на егоизма си, способни на невероятна жестокост в името на собствения си комфорт, но все пак, дълбоко в себе си, винаги съм знаел, че има и такива специални моменти, в които човек надмогва себе си и може да се извиси до нивото на ангелите. Обичам планината, точно защото там хората, за разлика от онези в града, като че ли са по-близко до небето, до ангелите. Но ето, че сега се срещахме с някой, който живееше на самия връх на Витоша, а сякаш никога не бе напускал тинята на София. Трагизмът разбира се винаги има и смешна страна и сега, пишейки тези редове, не мога да пропусна паралела с един разговор в „Мечо Пух” който ще си позволя да цитирам.

Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката [на Зайо] и извика:

„Има ли някой вкъщи?”

Отвътре се чу трополене и после – тишина.

„Питам има ли някой вкъщи?” извика силно Пух.

„Не!” обади се един глас и после добави: „Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!”

„Жалко!” каза Пух. „Ама съвсем ли никой няма?”

„Никой!”

Ясно беше, че няма никакъв смисъл да продължаваме да тропаме по заключената желязна врата и да питаме дали има някой, когато ни беше обяснено съвсем ясно, че всъщност няма никой. Затова Владо реши, че е време да звъннем на планинската спасителна служба долу на Алеко. Разговорът беше кратък и делови, спасителите му казаха, че веднага тръгват с моторни шейни към върха, като Владо ги помоли междувременно да звъннат на празнуващите Нова година от другата страна на вратата и да им кажат, ако е възможно да приберат Кирил да се стопли. След няколко минути – о, чудо на чудесата! – вратата се разтвори и жената по тениска се показа, лицето ѝ така навъсено и страшно, че само змии липсваха в косите ѝ, за да я объркаме с Горгоната. Изсъска на Кирил да влиза, след което хлопна вратата след него и ни остави в висим в преддверието. Вече нямаше никакво значение – важното за нас беше, че нашият приятел нямаше да студува, въпреки че, сега като се замисля, всъщност може би е по-страшно да бъдеш сред хора със студена сърца, отколкото навън, насред зимния вятър.

По-късно Кирил ми разказа какво е станало вътре в чайната. След като е влязъл, дори не е бил поканен да седне до кюмбето, а се е настанил на най-крайната маса. Празнуващите пет или шест души, някои от тях вече на градус, са започнали веднага да му се карат, да коментират жлъчно лекото му облекло, да му викат как такива като нас всъщност сме искали само да се снимаме с телефоните си и да качваме снимките в Инстаграм – ах, този Инстаграм! – за да се хвалим пред приятели. Накрая са го предупредили, че ей сега, като дойдат спасителите, ще му вземат 500 лева, ако няма планинска застраховка. И през цялото това време нито един от присъстващите дори не му е предложил чаша чай.

След около десет минути двама млади спасители, облечени в красивите си червени униформи, вече бяха при нас. Държаха се изключително професионално и точно, като единият от тях влезе в чайната да прегледа Кирил, а ние се заговорихме с неговия колега. Предложихме му от храната, която бяхме донесли, но той вежливо отказа. Казахме му, че съжаляваме, че сме ги разкарвали в новогодишната нощ, но той само махна с ръка. „Не се притеснявайте изобщо. Това е моя работа и задължение”. Вярата ми в човека постепенно започваше да се възвръща. След малко другият спасител излезе с Кирил, който вече се беше стабилизирал, облякоха го топло и го качиха на моторната шейна, за да го свалят в базата на ПСС на Алеко, откъдето ние по-късно същата нощ щяхме да го приберем, за да се върнем с колата заедно в София.

През това време новата 2019-та беше неусетно настъпила. Прегърнахме се, пожелахме си здраве и щастие, и вече успокоени, си наляхме по чаша вино и разопаковахме по пейките провизиите, която си бяхме донеси: ядки, шоколад, баница, фурми, кашкавал, сладкиш. Макар и заточението ни в преддверието да продължи, след като Кирил и спасителите потеглиха надолу, макар и от другата страна на вратата да продължаваха да „празнуват”, при нас май беше по-топло. Дойдоха и дузина други „ненормални” хора, които не си бяха останали вкъщи на Нова година. Най-прекрасните хора! В малкото тясно пространство, на което сега ние бяхме станали своеобразни домакини, настроението бавно се възвърна. Когато наближи време да тръгваме, прибрахме боклука, опаковахме раниците, закопчахме якетата и включихме челниците. Дори и в най-тъмната и студена нощ на Черни връх някъде винаги има светлина.

—-

Сигурно ще попитате защо пускам този запис под заглавието „За планината и чистотата“?

Защото е важно да пазим планината чиста от боклуци. Мястото им не е там.

И още: „хижарите“, за които разказва Митко Кенаров, не бива да се измъкнат само със скъсан договор за наем. Те трябва да отидат на подсъдимата скамейка, за опит за убийство. С удоволствие ще отделя някоя пара за адвоката, който ще се погрижи да ги даде под съд за целта. И приканвам всички мои читатели да се присъединят към инициативата.

Съжалявам, че трябва да започна тази година в блога си с такъв запис. Но май наистина е време за почистване – и ние сме единствените, които биха запретнали ръкави.

Какво става с Биткойн?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2183

Напоследък забелязвам, че курсът на Биткойн пада по схема, която не е забелязвана преди. А също и че доста банки по света – почти всички в България – най-категорично отказват да превеждат пари за покупка на криптовалути. Което е странно – това не са техни пари, че те да имат причина да имат изобщо мнение по въпроса, та камо ли да го налагат на потребителите си с риск от скъсване на отношенията. Много неразумна бизнес-тактика – как така е толкова категорична и разпространена?… И се зачудих какво става с Биткойн, и какво ни очаква откъм него.

Към момента изводите ми са следните:

В развитието на дадена икономическа единица (това е опит да се преведе английското entity) има два етапа – от малка към средна и от средна към голяма. (Естествено, не всички минават и двата, или дори само първия.)

Всеки от етапите има своите изисквания. Обикновено първият етап се постига чрез вътрешни за единицата качества. За фирма например те са упорит труд, находчивост, изобретателност, пробивност, добър продукт и т.н. Вторият етап обиикновено се постига, когато единицата прехвърли значителна част от собствеността си (често – контролен дял) на влиятелните единици в нейната екосистема. Направи ли го, те ѝ отварят място за растеж и притискат конкуренцията ѝ. Не го ли направи, вършат същото срещу нея – а са влиятелни, понеже имат ресурсите да наложат кой ще успее, а кой – не.

Биткойн може да бъде разглеждан като финансова икономическа единица. Благодарение на вътрешните си качества, въпреки че беше преценявана от финансистите като чисто спекулативен актив, за изминалите 10 години тя успешно порасна до среден за своята екосистема размер. Това започна да обръща вниманието на големите в ИТ технологиите към нея, и доведе до високата оценка на нейните технологии – блокчейнът, социалният договор, механизмът на стойността ѝ и т.н. А развитието на технологии като Lightning Network я подготви за практическа използваемост в ежедневния живот.

Това на свой ред предизвика вниманието на влиятелните във финансовата екосистема – големи банки, хедж фондове и т.н. Те оцениха финансовите ѝ качества, и основно факта, че е неинфлационна валута. Никое правителство не може да завърти печатница за биткойни. (Това е и недостатък, но него го виждат технологичните икономисти, не финансистите – за него друг път, да не разводнявам темата.) Иначе казано, Биткойн се оказва валутата-мечта за големите, несравнимо по-добра за техните цели от всяка друга… Но се оказаха изпреварени от пъргави ИТ инвеститори, които сложиха ръка на всеки свободен биткойн. Докато влиятелните се осъзнаят, Биткойн установи стабилен курс около 6000 долара (след кратък пик до близо 20 000), и пазарна капитализация около 100 милиарда долара. (Което между другото значи и че той премина първия етап на растежа успешно.)

За да расте оттам нататък обаче Биткойн трябва да премине през втория етап. А именно, влиятелните в екосистемата му трябва да получат голям, по възможност контролен дял в него. За Биткойн това би означавало те да станат собственици на значителен, по възможност „контролен“ процент от наличните биткойни – а това не е лесно. Голяма част от тях са собственост на хиляди дребни личности. Друга голяма част са собственост на няколко Биткойн предприемачи, които обаче не са сред влиятелните и много трудно ще бъдат приети сред тях. Почти един милион са собственост на мистериозния Сатоши Накамото, който и до момента е в неизвестност и никога не е продал и един биткойн… Опитат ли се влиятелните да купуват значителни количества биткойни, пазарът ще го усети и цената им ще скочи до небето, особено след като се разбере кой купува по много. Най-сетне, 6000 долара е реална цена за 1 биткойн, а влиятелните не са свикнали да пазаруват по реални цени – свикнали са да манипулират пазарите, за да променят цените както им е угодно.

Единственият начин да се извърши това прехвърляне на собственост е тези, които притежават сега биткойни, масово да се разочароват от Биткойн. По възможност дори да се изплашат от него. Това би трябвало да ги накара масово да разпродават биткойните си на загуба, в продължение на много време. Така влиятелните ще получат възможност да изкупят голямо количество биткойни относително евтино. И те разполагат с достатъчно и отлично отработени инструменти, за да манипулират пазара в тази насока.

Затова очаквам Биткойн да държи нисък курс, от време на време постепенно да пада още, и този процес да продължи дълго време, може би години. Вероятно падането ще бъде съпроводено с масивна astroturfing кампания как „балонът се спука“, „пирамидата се срина“, „лалетата станаха на лук“ и т.н., за постепенно наплашване и на упоритите hodl-ери. Продължителният нисък курс ще позволи на влиятелните да изкупуват биткойни незабелязано, най-вероятно чрез подставени лица и фирми и огромен брой дребни акаунти, за да не привлекат внимание и да не се разкрие трикът.

Ключовият момент в този процес вероятно ще е капитулацията на ИТ инвеститорите, които държат големи количества биткойни, и разпродажбата им. (Нищо чудно тази капитулация да бъде подпомогната от всевъзможни финансови проблеми, които те – разбира се, абсолютно случайно – ще срещнат през това време.) С някаква малка вероятност това може да стигне до публичност. Далеч по-вероятно обаче е инвеститорите (които не са идиоти) да се договорят с влиятелните тихомълком зад кулисите. Вероятно договорката ще е да им продадат или подарят достатъчно биткойни. Влиятелните пък ще съдействат курсът на Биткойн след това да се качи достатъчно, за да не са инвеститорите на загуба. Ако инвеститорите се усетят достатъчно рано и се договорят за съвместни действия, това може да приближи значително приемането в икономиката и скока на курса на Биткойн.

Появят ли се индикации за подобни сделки и прехвърляния, това може да е симптом, че „времето на Биткойн“ идва. (Особено ако засягат сметки на Сатоши Накамото.) Ако успея да забележа сериозни такива индикации за значителни прехвърляния, докато курсът на Биткойн е още нисък, аз бих инвестирал в него. Сегашните инвеститори няма да разпродават евтино или подаряват, ако няма скоро да са на печалба дори само от остатъка – те ще знаят всичко описано тук много преди мен, по-умни и информирани за ситуацията са от мен. Ще е глупаво да не следя какво правят. Ако нямаш сетива да усетиш къде е храната, но можеш да следваш тези, които имат сетивата, е мъдро да го правиш.

Защото, ако нещата минат по този сценарий, не е изключено десетилетие по-късно въпросът вече да е не „колко долара струва един биткойн“, а „колко биткойна струва един долар“. Или по-скоро един милион долара.

Какво е това християнството

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2179

Наскоро водих приятелски спор с един добър познат, дълбоко вярващ християнин. Той беше искрено убеден, че повечето представители на една друга религия – ислямът – мислят на християнството единствено злото, и че е много трудно или дори невъзможно да бъдат разубедени. Простичко казано – че те търсят да дойдат в Европа като бежанци, за да ни завоюват и да ни наложат своята религия и порядък. И затова е важно като цяло да не бъдат допускани тук.

Не съм го питал смята ли и че смятат да изнасилят жените ни – щеше да бъде твърде директна подигравка (чрез отправката към Ку Клукс Клан и подобните им), не искам да му я причиня. Но покрай този спор се замислих – какво е да си християнин?

Дядо ми на времето е един от подписалите подписката за спасяването на българските евреи. Не е бил неин инициатор, нито виден организатор – просто един от подписалите я, най-обикновен човек от улицата. Само той знае колко ли е треперил дали заради този подпис няма да го изгонят от общинската работа, която е хранела жена му и детето му, и е поддържала него самия жив, на косъм пред смъртта от туберкулозата. И знае и защо я е подписал – защото е вярвал, че тя ще спаси хора. До този момент той не е имал нито един познат евреин. Просто е смятал себе си за нещо като християнин, ако и не особено вярващ – и е смятал, че християните не оставят никого в лапите на смъртта… С много неща от произхода си не се гордея – те не са мое лично достижение, не съм се потил и страдал заради тях лично, нямам основание да си ги приписвам. С това, че имам такъв дядо, се гордея – защото той успя да научи на този урок и мен.

Само той ли е бил такъв глупак? Не. През Втората световна война християнски свещеници са спасили стотици хиляди евреи. Крили са ги в църкви и в домовете на вярващи, хранили са ги от църковните пожертвования, снабдявали са ги с фалшиви документи на чужди имена, тайно са ги прекарвали през граници към не-хитлеристки страни. Надали има европейска страна, която не може да се похвали с подобни подвизи. Навсякъде с един и същи мотив – че евреите също са хора, и да ги изоставиш на смъртта е предателство към това, което означава да си християнин. Простичко казано – че „другият“ е твой брат, дете на твоя Бог, и че който предава на смърт брат си, не заслужава добро от своя Създател.

Жив ли е и днес този начин на мислене? Или е паднал жертва на старателно сятата в нас и умело продавана ни омраза? На лъжата, че „другите“ са наши врагове, а тези, които ще ни „пазят“ от тях – наши приятели?

Преди малко повече от месец холандските имиграционни служби отиват да депортират едно арменско семейство. В Холандия от 2010 г., то е изгубило и последното обжалване на решението да му се откаже политическо убежище, и трябва да бъде върнато в Армения. И са щели да бъдат депортирани, ако не се намесва пасторът на местната църква. Той приютява семейството в черквата и отказва да пусне властите под предлог, че в момента вътре се извършва служба, и те по закон нямат право да я прекъсват… И води службата десетки часове, сменян от време на време от приятели. Докато научат за случилото се и други свещеници от други църкви, и се присъединят.

Към момента службата продължава без прекъсване вече повече от месец. Свещениците са решени да не я прекъсват, докато правителството не се намеси и не гарантира по някакъв начин на това семейство оставане в Холандия.

Прави ли са свещениците? Не зная. Законът казва, че не са – но законът не винаги е всичко.

Заслужава ли това семейство да бъде оставено в Холандия? Не зная. Може би са престъпници (не ми се вярва – щеше моментално да бъде разтръбено в ултрадесните медии). Може би са мързеливци, които искат само да паразитират на социални помощи. Може да са много неща – няма как да го зная истински, не съм бил там и не съм ги видял с очите си.

Но зная, че действията – както и думите – говорят не толкова за тези, които адресират или описват, колкото за тези, които ги вършат или изричат. Тази служба не ни казва много за арменското семейство – но ни казва наистина много за свещениците, които я водят.

Не зная, може би не съм прав. Кой съм аз, атеистът, че да съдя кой какъв е? Преценете си сами.

Но за мен тези свещеници са истинските християни.

Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2143


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

Hiring a Director of Sales

Post Syndicated from Yev original https://www.backblaze.com/blog/hiring-a-director-of-sales/

Backblaze is hiring a Director of Sales. This is a critical role for Backblaze as we continue to grow the team. We need a strong leader who has experience in scaling a sales team and who has an excellent track record for exceeding goals by selling Software as a Service (SaaS) solutions. In addition, this leader will need to be highly motivated, as well as able to create and develop a highly-motivated, success oriented sales team that has fun and enjoys what they do.

The History of Backblaze from our CEO
In 2007, after a friend’s computer crash caused her some suffering, we realized that with every photo, video, song, and document going digital, everyone would eventually lose all of their information. Five of us quit our jobs to start a company with the goal of making it easy for people to back up their data.

Like many startups, for a while we worked out of a co-founder’s one-bedroom apartment. Unlike most startups, we made an explicit agreement not to raise funding during the first year. We would then touch base every six months and decide whether to raise or not. We wanted to focus on building the company and the product, not on pitching and slide decks. And critically, we wanted to build a culture that understood money comes from customers, not the magical VC giving tree. Over the course of 5 years we built a profitable, multi-million dollar revenue business — and only then did we raise a VC round.

Fast forward 10 years later and our world looks quite different. You’ll have some fantastic assets to work with:

  • A brand millions recognize for openness, ease-of-use, and affordability.
  • A computer backup service that stores over 500 petabytes of data, has recovered over 30 billion files for hundreds of thousands of paying customers — most of whom self-identify as being the people that find and recommend technology products to their friends.
  • Our B2 service that provides the lowest cost cloud storage on the planet at 1/4th the price Amazon, Google or Microsoft charges. While being a newer product on the market, it already has over 100,000 IT and developers signed up as well as an ecosystem building up around it.
  • A growing, profitable and cash-flow positive company.
  • And last, but most definitely not least: a great sales team.

You might be saying, “sounds like you’ve got this under control — why do you need me?” Don’t be misled. We need you. Here’s why:

  • We have a great team, but we are in the process of expanding and we need to develop a structure that will easily scale and provide the most success to drive revenue.
  • We just launched our outbound sales efforts and we need someone to help develop that into a fully successful program that’s building a strong pipeline and closing business.
  • We need someone to work with the marketing department and figure out how to generate more inbound opportunities that the sales team can follow up on and close.
  • We need someone who will work closely in developing the skills of our current sales team and build a path for career growth and advancement.
  • We want someone to manage our Customer Success program.

So that’s a bit about us. What are we looking for in you?

Experience: As a sales leader, you will strategically build and drive the territory’s sales pipeline by assembling and leading a skilled team of sales professionals. This leader should be familiar with generating, developing and closing software subscription (SaaS) opportunities. We are looking for a self-starter who can manage a team and make an immediate impact of selling our Backup and Cloud Storage solutions. In this role, the sales leader will work closely with the VP of Sales, marketing staff, and service staff to develop and implement specific strategic plans to achieve and exceed revenue targets, including new business acquisition as well as build out our customer success program.

Leadership: We have an experienced team who’s brought us to where we are today. You need to have the people and management skills to get them excited about working with you. You need to be a strong leader and compassionate about developing and supporting your team.

Data driven and creative: The data has to show something makes sense before we scale it up. However, without creativity, it’s easy to say “the data shows it’s impossible” or to find a local maximum. Whether it’s deciding how to scale the team, figuring out what our outbound sales efforts should look like or putting a plan in place to develop the team for career growth, we’ve seen a bit of creativity get us places a few extra dollars couldn’t.

Jive with our culture: Strong leaders affect culture and the person we hire for this role may well shape, not only fit into, ours. But to shape the culture you have to be accepted by the organism, which means a certain set of shared values. We default to openness with our team, our customers, and everyone if possible. We love initiative — without arrogance or dictatorship. We work to create a place people enjoy showing up to work. That doesn’t mean ping pong tables and foosball (though we do try to have perks & fun), but it means people are friendly, non-political, working to build a good service but also a good place to work.

Do the work: Ideas and strategy are critical, but good execution makes them happen. We’re looking for someone who can help the team execute both from the perspective of being capable of guiding and organizing, but also someone who is hands-on themselves.

Additional Responsibilities needed for this role:

  • Recruit, coach, mentor, manage and lead a team of sales professionals to achieve yearly sales targets. This includes closing new business and expanding upon existing clientele.
  • Expand the customer success program to provide the best customer experience possible resulting in upsell opportunities and a high retention rate.
  • Develop effective sales strategies and deliver compelling product demonstrations and sales pitches.
  • Acquire and develop the appropriate sales tools to make the team efficient in their daily work flow.
  • Apply a thorough understanding of the marketplace, industry trends, funding developments, and products to all management activities and strategic sales decisions.
  • Ensure that sales department operations function smoothly, with the goal of facilitating sales and/or closings; operational responsibilities include accurate pipeline reporting and sales forecasts.
  • This position will report directly to the VP of Sales and will be staffed in our headquarters in San Mateo, CA.

Requirements:

  • 7 – 10+ years of successful sales leadership experience as measured by sales performance against goals.
    Experience in developing skill sets and providing career growth and opportunities through advancement of team members.
  • Background in selling SaaS technologies with a strong track record of success.
  • Strong presentation and communication skills.
  • Must be able to travel occasionally nationwide.
  • BA/BS degree required

Think you want to join us on this adventure?
Send an email to jobscontact@backblaze.com with the subject “Director of Sales.” (Recruiters and agencies, please don’t email us.) Include a resume and answer these two questions:

  1. How would you approach evaluating the current sales team and what is your process for developing a growth strategy to scale the team?
  2. What are the goals you would set for yourself in the 3 month and 1-year timeframes?

Thank you for taking the time to read this and I hope that this sounds like the opportunity for which you’ve been waiting.

Backblaze is an Equal Opportunity Employer.

The post Hiring a Director of Sales appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.