Tag Archives: Политика

Резюме на първия парламентарен ден

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3961

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера.

По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров).

Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател.

На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше.

Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“.

Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа.

Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес.

В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи и нищо друго не може да бъде гласувано.

А тъй като дори без кабинет, НС трябва да гласува важни неща – бюджет, закони по Плана за възстановяване, в т.ч. за разследване на главния прокурор, не може просто да се саморазпуснем. А и ще излгежда несериозно и ще срине допълнително доверието в парламентарната демокрация.

Затова в този блокаж обмислихме как да действаме и предложихме ротационно председателство (такова има в Европейския парламент, а механиката как да стане това у нас няма да я обсъждам тук, но тя включва както официални решения на НС, така и разбирателство, обявено пред хората, което никой няма интерес дс наруши).

Такъв подход прескача темата за мнозинствата, каквито няма. Решава техническия въпрос, без да сме избрали председател нито от ГЕРБ, нито от ПП, макар формално един от двамата в даден момент да бъде с функцията на председател и има позитивния аспект, че най-големите партии ще са начело.

Заедно с решаване на техническия въпрос, можем да вземем решение за бързо формиране на комисии, приоритизиране на законопроекти, деприоритизиране на други (напр. че няма да се връща хартията в Изборния кодекс) и да започнем работа по това, за което са ни избрали.

Снощи ПП оттеглиха Никола Минчев, което допълнително ще покаже и затвърди това, което отвътре беше очевидно вчера – дори само Желязков да беше кандидат, ГЕРБ нямат мнозинство. На практика ще зависят от Възраждане, но те едва ли биха подкрепили нещо различно от своя кандидат.

Надявам се след това да влезем в алтернативни, „технически“ сценарии за избиране на председател, за да разблокираме парламента. Нашето предложение е един такъв вариант, но има и други. Плюсът е, че липсата на мнозинство предполага, че никой няма монопол над дневния ред.

Фрагментираният парламент изисква разговори, но не необявени договорки. Изисква компромиси, но не в нарушение на принципи. Но можеше да спестим вчерашния ден на българските граждани. ГЕРБ знаят, че нямат мнозинство и вместо да са назидателни от трибуната, можеше днешните предстоящи разговори да са се случили онзи ден, а вчера да обясним на хората, че тъй като в обичайната хипотеза не можем да изберем предсесател, за да отключим работата на парламента, предлагаме определен компромис.

Предстои ден втори от първото заседание на може би най-трудния парламент в новата ни история.

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера.

По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров).

Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател.

На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше.

Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“.

Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа.

На изказванията на ДПС, че такава била традицията – да се избира председател от най-голямата партия, отговорът е, че такава ситуация е нямало, че да има традиция. Имало е управляващо мнозинство без първия (2013) и „опозиционно мнозинство“ (2021). Но сега ме сме в нито една от тези хипотези.

Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес.

В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи и нищо друго не може да бъде гласувано.

А тъй като дори без кабинет, НС трябва да гласува важни неща – бюджет, закони по Плана за възстановяване, в т.ч. за разследване на главния прокурор, не може просто да се саморазпуснем. А и ще излгежда несериозно и ще срине допълнително доверието в парламентарната демокрация.

Затова в този блокаж обмислихме как да действаме и предложихме ротационно председателство (такова има в Европейския парламент, а механиката как да стане това у нас няма да я обсъждам тук, но тя включва както официални решения на НС, така и разбирателство, обявено пред хората, което никой няма интерес дс наруши).

Такъв подход прескача темата за мнозинствата, каквито няма. Решава техническия въпрос, без да сме избрали председател нито от ГЕРБ, нито от ПП, макар формално един от двамата в даден момент да бъде с функцията на председател и има позитивния аспект, че най-големите партии ще са начело.

Заедно с решаване на техническия въпрос, можем да вземем решение за бързо формиране на комисии, приоритизиране на законопроекти, деприоритизиране на други (напр. че няма да се връща хартията в Изборния кодекс) и да започнем работа по това, за което са ни избрали.

Снощи ПП оттеглиха Никола Минчев, което допълнително ще покаже и затвърди това, което отвътре беше очевидно вчера – дори само Желязков да беше кандидат, ГЕРБ нямат мнозинство. На практика ще зависят от Възраждане, но те едва ли биха подкрепили нещо различно от своя кандидат.

Надявам се след това да влезем в алтернативни, „технически“ сценарии за избиране на председател, за да разблокираме парламента. Нашето предложение е един такъв вариант, но има и други. Плюсът е, че липсата на мнозинство предполага, че никой няма монопол над дневния ред.

Фрагментираният парламент изисква разговори, но не необявени договорки. Изисква компромиси, но не в нарушение на принципи. Но можеше да спестим вчерашния ден на българските граждани. ГЕРБ знаят, че нямат мнозинство и вместо да са назидателни от трибуната, можеше днешните предстоящи разговори да са се случили онзи ден, а вчера да обясним на хората, че тъй като в обичайната хипотеза не можем да изберем предсесател, за да отключим работата на парламента, предлагаме определен компромис.

Предстои ден втори от първото заседание на може би най-трудния парламент в най-новата ни история.

Материалът Резюме на първия парламентарен ден е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Избори 2023 – кампанията започна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izbori-2023-kampaniyata-zapochna/

Какво им трябва на партиите в България, за да водят предизборна кампания – враг, страх и кречетала.

Ако не успеят да съставят правителство, следващата кампания ще се води в атмосфера на още по-голямо омерзение от политическото, насред зима и в условията на несекващи руски хибридни операции и дезинформационни вълни. Септемврийската предизборна кампания показа вяли срещи с малобройни и потиснати избиратели, а единственият шум идваше от социалните мрежи и телевизионни студиа. На следващата целите на партиите са три – да си осигурят алиби за невиновност, извинение за дефицита на лидерство и бягство от отговорност.

И да, кампанията вече е започнала.

Алиби за невиновност

В най-изгодно положение е „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов е декларирала от самото начало, че иска да управлява сама, няма да влиза в коалиции и това я поставя завинаги в лагера на опозицията. Избирателите на „Възраждане“ не очакват и друго от нея, стига им Костадинов силно да люби и мрази като тях. „Златните пръсти“ не се броят – тях си ги калкулира партийното ръководство.

Да си малък в настоящата ситуация на геополитически трусове, високи енергийни цени и ускоряваща се инфлация е предимство. Какво да се очаква от партии с по десет, двайсет, трийсетина депутати… Проблемът е, че вече всички са малки – и никога няма да бъдат достатъчно големи като ОДС през 1997-ма или ГЕРБ през 2009-та. Заучената безпомощност „Няма какво да направим с толкова малко депутати!“ е измъкване от отговорност.

Наред с това кадровите дефицити, които са на всяко ниво в България, не подминават партиите. За която и да е политическа сила ще е трудно да осигури пълен набор от министри за правителство. Достатъчно е да се види съставът на парламентарните групи и законодателството на 47-мия парламент, което беше кажи-речи на кота нула – поради липса на достатъчно подготвени законопроекти, а и като качество.

Дефицит на лидерство

Когато генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг казва, че „войната в Украйна е най-опасният период след Втората световна война в Европа и не трябва да се позволява на Русия да спечели“, значи лидерството на свободния и демократичен свят е по-важно от всякога. България, член на ЕС и на Алианса, не прави изключение.

Когато войната приключи, България и Европа най-вероятно ще са се отървали от руските енергийни зависимости – и дори да продължават да купуват руски газ и петрол, суровините ще са малък дял в общия микс. През този период са нужни лидери, които не се страхуват да вземат непопулярни решения, да заемат категорични позиции и да имат готовност за бързи действия.

Бойко Борисов не умее нито едно от трите. Макар погледите след 2 октомври да са обърнати към ГЕРБ като победител на изборите, лидерът на партията нито иска, нито може – а целта е да се измъкне от управление точно сега, без страховете да проличат. Така Борисов бащински протяга ръка, а Делян Добрев и Тома Биков режат мостовете, нападайки „Продължаваме промяната“ във всичките си публични изяви.

След края на третия си мандат Борисов се сбогува с премиерския пост завинаги, оттук нататък може да договаря само индулгенции. Но на скамейката на ГЕРБ няма кой да го замести при евентуална номинация за премиер – нито „острието“ Добрев, а още по-малко стари кучета като Десислава Атанасова или Томислав Дончев. Проблемът на авторитарни партии като ГЕРБ, ДПС и други подобни формации е, че всички около лидера са с „пречупен гръбнак“ (по Иван Хаджийски, „Психология на военната дисциплина“). Времената не са за сламени и изтърбушени от употреба политици.

Няма правителство – няма кампания

„Продължаваме промяната“ изважда на преден план един от двамата си съпредседатели и бивш министър на финансите Асен Василев. Твърд, хладнокръвен и рационален, Василев дава заявка за лидерство, подчертавайки във всичките си публични изяви обаче, че отговорността е на ГЕРБ – защото гражданите са си избрали този модел. Ако това не се случи, ПП ще трябва да потърси нов фокус за предизборната си кампания. Избраната отсега роля на конструктивна опозиция, в която те правят същото, което ГЕРБ правеха по време на тяхното управление – викат министри в Народното събрание и активират на макс парламентарния контрол – може и да се провали.

По темата за споделените евро-атлантически ценности ПП се разграничават от ДБ и ГЕРБ, които Борисов позиционира като „ястреби“ в надиграването кой е по-голям евро-атлантик, включително с предложението за видеообръщение на украинския президент Зеленски в първия ден на новия парламент. „Продължаваме промяната“ заеха позиция, много по-близка до тази на БСП, но и на президента Радев, който заяви:

Аз очаквам партиите час по-скоро да върнат своя фокус върху истинските проблеми на българите: бедността, цените, бюджета, защитата на социално слабите. Що се отнася до обръщението на президента Зеленски, имам чувството, че партиите се надпреварват коя по-бързо ще загърби истинските проблеми на българите.

Малко по-късно Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ коментира, че тържественото заседание на 48-мото НС не е подходящото време за изслушване на украинския президент. Не това е темата на българското общество, заяви пък лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Ако отново дойде служебно правителство (пето поред), ПП, а и останалите политически сили няма как да насочат огъня на критиките си към него. Та нали то управлява, защото политиците, в т.ч. и ПП, са се провалили в излъчването на редовно? А и времето не работи за тях, тъй като няма как да употребят отново достиженията, рекламирани в кампанията през септември – спиране на корупционния канал през ГКПП „Капитан Андреево“, увеличаването на пенсиите и безплатните детски градини. Няма да има с какво да се хвалят. Но и ГЕРБ няма да могат да разнасят фактури за купен газ из телевизионни студиа.

„Демократична България“ продължава да играе „силата на разума“, без да претендира за водачество. Затова пък предлага различни опции. Последната е лансирана от съпредседателя ѝ Христо Иванов в подкаста „Първа точка“ на „Капитал“ – конституционно мнозинство за промени в основния закон в навечерието на втория мандат като условие за участие на ДБ. Това предпоставя провала на първия мандат на ГЕРБ, но не означава успех на втория, който се пада на ПП. А конституционното мнозинство със сигурност надхвърля подкрепата, която един такъв кабинет би получил.

Чисто математически, позиционираните като евро-атлантици (ако ще се търси мнозинство по тази линия) ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС имат 176 депутати. За промени в Конституцията са необходими 180 (три четвърти от всички народни представители), но ако такова мнозинство не бъде събрано, а за промените са гласували над две трети, или 160 депутати, предложенията се гледат отново между два и пет месеца по-късно, обяснява Иванов. Трудно е за вярване, че подобни промени, обвързани с ново структуриране на Висшия съдебен съвет и предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, са изобщо възможни. Но във всеки случай затвърждават образа на политическата сила като последователно отстояваща позицията си за съдебна реформа и върховенство на закона.

С най-малки поражения от няколкомесечно зорлем управление ще се измъкне „Български възход“ – коалиционно всеядни, политически мътни. Очакванията към новоизгряла политическа сила, пълна с ренегати, не са големи. Затова и те така упорито се предлагат като летящо килимче за ново управление и дори замаскираха проруската реторика. Ако ги подкрепят повечето парламентарно представени партии, вината ще е споделена (и порциите консумирани).

Навремето тройната коалиция се конструира с мандат на ДПС, а накрая партията на Доган, който, по думите му, разпределяше порциите, се измъкна и жабетата руча БСП, чийто лидер беше и премиер. Българските социалисти и сега биха подкрепили такова управление – това е и възможност за Корнелия Нинова да запази лидерския пост. Предизборна кампания през зимата би отрязала пътя на Нинова да припомня колко социални са били в управлението, защото проблемите на гражданите тогава ще се изострят от високите сметки за отопление и скъпи храни.

Въпреки че анализаторите винаги изтъкват как електоратът на ДПС е константа, последните години показаха, че това не е точно така. Партията така и не успява да достигне поставената от почетния председател летва от 400 000 гласа, а дори и на последните избори не увеличи кой знае колко резултата спрямо предишните – с малко над 3500 гласа, до 344 512. Свиха се гласовете на изселниците, трудна е мобилизацията в България – и се опира до ромския вот.

В следващите месеци сюжетите „виновни/невинни“ ще се развият. В навечерието на 48-мия парламент някои от политическите сили шумно декларираха евро-атлантизма си с решението посланиците на Русия и Беларус да не бъдат поканени на първото заседание. За подобно потвърждение на геополитическа ориентация първи настояха ДБ и ПП, по-късно се присъединиха ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Това е плаващо мнозинство, което е високолетливо съединение – ще се изпари тутакси от един-единствен въпрос: „Какво да се прави с главния прокурор?“. А вероятно и при едни нови дебати за оръжие за Украйна.

Заглавна снимка: HLS44 / Unsplash

Източник

След 2 октомври

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/sled-2-oktomvri/

Политическата безизходица в България изглежда непреодолима. Не може да се получи устойчива коалиция без големи компромиси, а големите компромиси в контекста на скорошни нови избори са политическо самоубийство. ГЕРБ е отхвърлена от тези, с които е престижно да се коалира – като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, които не я искат заради корупционния ѝ бранд и Бойко Борисов и свитата му. Желана е от други – като ДПС, официалното съюзяване с които би било репутационна щета.

ДБ и ПП поставят конкретни условия. Първите държат на членоразделна подкрепа за Украйна чрез официална оръжейна помощ (извън търговските сделки), реформа на прокуратурата и антиинфлационни мерки. Вторите – борба с корупцията по всички фронтове, което следва да се разбира и като оглавяване на КПКОНПИ от Бойко Рашков, избран за депутат от ПП.

Позицията за Украйна не фигурира в изброените от формацията на Кирил Петков и Асен Василев приоритети, някои от които са досущ като обявените преди време от БСП – данъчни облекчения за млади семейства с деца, две тарифи за ток и газ, увеличаване на минималната работна заплата на 860 лв. от 1 януари… и една съдебна реформа, за да не е толкова популистко. Но по-късно Петков отговори, че ще подкрепят в парламента изпращане на оръжие за Украйна – законопроект, който пък от ДБ обещаха да внесат още в първия ден.

Но ГЕРБ и Борисов без чадър? Трудно е за вярване.

Въпреки това Борисов трябва да е правдоподобен и убедителен в опитите си да конструира работещо правителство, след като съучаства в свалянето на коалиционния кабинет на ПП и проповядваше месеци наред, че само ГЕРБ ще спаси България от хаоса. Още тогава обеща оръжие за Украйна, таван на цените на бензина и дизела от 2,70 лв./л и евтино олио. (Последното така и така поевтинява поради обективни причини – складовете са претъпкани с българско и украинско слънчогледово семе.)

В легендата за Гордиевия възел Александър Македонски го разсякъл с меча си, но в политиката се налага възелът да бъде развързан. За тази цел ще се прибегне и до консултации на „Дондуков“ 2 – няма как, напоследък кабинетите на президента управляват повече от редовните правителства.

А възможно ли е четвъртият служебен кабинет на президента Румен Радев да работи заедно с 48-мия парламент?

За известно време – например два месеца, стига да не им е обидно на народните представители. Тогава политическите сили ще трябва да гласуват предложените от президентския кабинет политики в една парламентарна република, каквато е по конституция България. Да одобряват бюджет (на президента) за 2023 г. и законопроекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), подготвени пак от правителството на държавния глава. Някои от 20-те закона, изисквани заради реформите в ПВУ, вече бяха обявени от служебния кабинет – законопроектът за личния фалит; нов законопроект за КПКОНПИ, различен от внесения от ПП, в който Комисията се председателства на ротационен принцип от всеки от петимата ѝ членове, а те пък се избират от парламента, съдиите от ВАС и ВКС и президента.

А защо не и купуване на десет бойни изтребителя Gripen – компания, за която Радев лобира още като главнокомандващ ВВС. Сделката може да бъде пласирана в настоящото междувластие с аргумента, че американските F-16, които България плати, ще дойдат твърде късно – след 2030 г.

С изключение на БСП, никоя от останалите шест политически сили, спечелили представителство в 48-мия парламент, не е коментирала ходовете на служебния кабинет за самолетите на Gripen, разглеждани като „преходно решение“, камо ли да критикува президента. (Държавният глава се ползва със симпатиите на много избиратели от всички политически сили, дори и от средите на десните.) Такъв проект не фигурира в инвестиционната план-програма на Министерството на отбраната до 2032 г., но пък и този план не е гласуван в парламента, който би трябвало да одобри и сделка с шведския концерн. Изпълнителното бюро на БСП обаче се възпротиви с разумния аргумент, че не е работа на служебното правителство „да ангажира дългосрочно България с такива договори“.

Мекият вариант за полупрезидентска република може да се проиграе и с „припознаване“ на служебното правителство за редовно.

Такова предложение беше направила Мая Манолова след изборите през юли м.г. от името на „Изправи се! Мутри вън!“. В онзи момент победителят „Има такъв народ“ обяви, че няма да преговаря за коалиция, тъй като т.нар. протестни партии нямат 121 депутати – и ИТН ще предложи кабинет на малцинството със своите 64 народни представители. Сега обаче войната в Украйна наложи друг дневен ред и ако има „припознаване“, военният министър Димитър Стоянов може да изпадне заради твърде волатилната си позиция към руската агресия.

Президентът насърчи партиите да не се страхуват да поемат отговорност и да не проявяват малодушие с червените линии, които очертават пред съставянето на кабинет. Засега неговият бивш служебен премиер и бивш съветник Стефан Янев смело е декларирал готовността на „Български възход“ да състави кабинет на супермалцинството (евентуално с третия мандат). Което си е пак полупрезидентско управление. А ГЕРБ, след като са положили всички усилия, ще си измият ръцете…

На следващите предсрочни парламентарни избори – все едно кога, някъде там през февруари или март – 49-тият парламент ще е парцелиран като 48-мия, като 47-мия, защо не и като 46-тия. Отново никоя политическа сила няма да има комфорта да направи мнозинство с когото ѝ харесва, пак ще управлява някой президентски гълъб – и този път няколко „малки“ убийства са неизбежни.

Заглавна снимка: Ksenia Makagonova / Unsplash

Източник

Трусовете в Източното Средиземноморие чертаят криза и за Европейския съюз 

Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/israel-lebanon/

В началото на октомври медиите в Израел публикуваха информация, според която Ливан и Израел най-сетне са на крачка от финала на преговорите, които трябва да очертаят линията на морската им граница, като са си разменили дългоочакваните насрещни проекти за споразумение. В специално обръщение към нацията от 1 октомври т.г. лидерът на „Хизбулла“ шейх Хасан Насралла посочи, че преговорите за морската граница на Ливан се намират във фаза, която отговаря на интересите на страната. На речта бе обърнато специално внимание в Израел.

Въпросът за демаркацията на морската граница е изключително важен за съдбата на Източното Средиземноморие

като място, към което ЕС гледа с надежда да задоволи глада за енергийни ресурси. За да докаже значимостта на въпроса за израелско-ливанския териториален спор за всички държави от региона и за самия ЕС, още в първите дни на септември генералният директор на гръцката енергийна компания Energean Матиос Ригас заяви пред медиите, че няма основания да се смята, че началото на експлоатацията на находището „Кариш“ ще бъде забавено, като посочи и датата – 20 септември.

Местонахождението на „Кариш“ има особено значение за преговорите с Ливан, тъй като то бе в основата на няколко предупреждения от „Хизбулла“ към Израел. През последните години ливанското движение, което претендира за водещо място в политическия живот на страната, претендира и за ролята на защитник на националните интереси, въпреки че по същество не участва в преговорите между Израел и Ливан с посредничеството на САЩ.

На 2 юли т.г., въпреки позицията на ливанското правителство в полза на преговори с Израел, „Хизбулла“ организира демонстрация на военните си възможности, като пусна в изпитателен полет дронове именно над „Кариш“. Потенциалната атака бе предотвратена от израелските ВВС и ВМС, но тази демонстрация на присъствие от страна на ливанската групировка послужи като повод Израел от своя страна да предупреди, че

всеки опит за провокация по южната граница на страната ще бъде посрещнат с безмилостен отговор.

Предупреждението бе сведено до знанието на „Хизбулла“ посредством военни и дипломатически канали.

Паралелно с размяната на предупреждения продължиха опитите на американския посредник Амос Хохщайн да постигне успех в преговорите за споразумение. Американският представител посети отново Ливан и Израел, като в Бейрут е предоставил на вниманието на ливанското правителство принципите на израелското предложение. Основните точки в него се концентрират върху желанието на Израел „Кариш“ и зоната за сигурност около находището да останат в очертанията на Израел, докато Ливан получава офшорното поле „Кана“, към което интерес има компанията Total.

Именно поради големия интерес от страна на френския гигант, от август насам се говори и за участието на Франция в преговорите между страните. Известно е, че САЩ и Израел също са в контакт с Париж с цел Total да започне работа в „Кана“ в обозримо бъдеще, което ще бъде допълнителен мотив за Ливан да се съгласи на сделка.

Ако Израел успее да се договори с Бейрут, подобно споразумение би имало силата на своеобразен „мирен договор“

и би било дори по-ценно от т.нар. Abraham Accords, тъй като на практика ще гарантира сигурността по северната му граница с противник, който традиционно представлява стратегическа заплаха за израелската държава. Според медийни публикации в замяна на контрола над „Кана“ Израел настоява Ливан да предаде изцяло правото на контрол над пограничната зона Рош Ханикра на Средиземно море.

В тактически опит да създаде напрежение и дори да повлияе на преговорите в заключителния им етап „Хизбулла“ обвини Амос Хохщайн в преднамереност и симпатии към Израел. Кампания в близките до движението медии настоява „Ливан да бъде допуснат до природните си богатства“.

Важен мотив в израелския стратегически анализ на това доколко Ливан е наистина склонен да сключи споразумение, е тежката финансова и икономическа криза в страната. Държавата е на ръба на банкрута, за пореден път ливанската Централна банка спря тегленето на средства за частни клиенти, което доведе до масови протести. С настъпването на зимата и в условията на усложнена продоволствена криза заради войната в Украйна

Ливан отново е на прага на огромно социално напрежение.

Не на последно място, държавата продължава да изпитва негативите от войната в Сирия, а самата „Хизбулла“ далеч не се намира в най-изгодното положение по отношение на подкрепата сред населението. Мнозина обвиняват движението за тежката институционална криза, чието олицетворение бе опустошителният взрив на пристанището в Бейрут през 2020 г.

В полза на окончателното споразумение се изказа и министърът на външните работи на Ливан Абдалла Бухабиб, който напомни, че преди изборите в Израел би могло да се постигне споразумение. Никой не може да каже какво ще се случи след ноември, напомня Бухабиб, като добавя, че „съществува мнение, че ако Бенямин Нетаняху успее да победи на изборите, споразумението с Ливан ще пропадне“. Според него преговорите в момента са „95% приключени“.

Както обикновено, Израел не разчита изцяло на ефекта от дипломатическите усилия

и воден от принципа Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война), внимателно следи за действията на „Хизбулла“ в Ливан. От началото на 2022 г. израелското военно командване и служби за сигурност предупреждават за наблюдавани маневри от страна на „Хизбулла“ по израелската граница не само откъм Ливан, но и на територията на Сирия. Придвижването на бойни съединения и укрепването на позиции са съчетани с операции и дори с изпращане на дронове към Израел.

Паралелно с тези действия, отношенията на „Хизбулла“ с палестинските радикални фракции (основно с „Хамас“) значително се подобриха. Палестинското движение в момента се намира в доста по-комфортна среда на територията на палестинските лагери, разположени в Ливан и особено в южната му част. Според израелски сведения организацията укрепва и военния си потенциал, а изстреляните по Израел през лятото ракети са всъщност от арсенала на „Хамас“. Самото движение не отрича тази тенденция на усилване на военния капацитет.

Според оценките на израелската армия „военен сблъсък с „Хизбулла“ не е изключен“,

тъй като организацията, изправена пред предизвикателствата за своята легитимност в Ливан, би могла да потърси изход в конфликт с „обичайния враг Израел“. Според доклад на израелската армия, части от който получиха гласност, „Хизбулла“ в момента страда от широко разпространения имидж на деструктивен политически играч, който заради своите тесни интереси е поставил на карта самото съществуване на Ливан. Лидерът на „Хизбулла“ шейх Хасан Насралла се намира в трудна позиция след загубата на своя отявлен съюзник генерал Касим Сюлеймани, което се отразява и на неговите контакти с Иран и Сирия. Заради това и заради загубите на воденото от него движение Насралла би могъл да търси изход във военен конфликт, тъй като малцина са онези в Ливан, които биха повярвали, че именно „Хизбулла“ има заслуга за евентуален успех в преговорите между Израел и Ливан.

Нов конфликт с Ливан, който все пак – по мнението на мнозина в Израел, но и в Бейрут – е малко вероятен, особено на фона на всеобщата дестабилизация след началото на войната в Украйна, ще постави под съмнение и инфраструктурната диверсификация на енергийните потоци в Източното Средиземноморие. Строежът на газопровод от Израел към Турция през акваторията на Ливан и Сирия ще бъде отложен. Това е аргумент, който действа доста силно върху всички замесени в преговорите в момента и следва да послужи като възпиращ фактор за евентуални необмислени провокации.

Състоянието на израелския енергиен сектор в момента

Към момента Израел отбелязва увеличение на лицензионните плащания по износ на газ с 50%. Това се дължи на високите енергийни ресурси, които особено се увеличиха след началото на войната в Украйна. Добивът на газ също се увеличава с почти 20% за сметка на експлоатацията на полетата „Тамар“ и „Левиатан“.

Особено важно за страната е споразумението с ЕС и Египет от юни т.г., което недвусмислено показа, че Съюзът е готов да задълбочи стратегическите си взаимоотношения с Израел и разглежда държавата и като потенциален източник на природен газ. Израел използва тази обстановка, за да укрепи позициите си по основни въпроси – като този за отношенията си с Палестина. Посещението на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в Тел Авив даде основание на посланика на Израел в ЕС да заключи, че между страните се откриват нови и по-широки перспективи.

По време на току-що завършилия в Брюксел Съвет за асоцииране ЕС–Израел премиерът Лапид изтъкна множеството перспективи за сътрудничество със Съюза, като специално акцентира върху енергийната сфера. Голяма част от държавите членки на ЕС също насочиха вниманието си в тази посока. Темата за мира между израелците и палестинците не беше на фокус, за разлика от тази за войната в Украйна и последиците от нея.

Израелският ресурс за износ на газ за ЕС в момента не надхвърля 10 млрд. куб.м. По силата на сделка между израелската компания Delek, американската Noble Energy и египетската Dolphinus Holdings, до края на 2022 г. по т.нар. Арабски газопровод през Египет ще потекат близо 4,7 млрд. куб.м газ.

Възможните към момента начини за износ на газ към ЕС включват и газопровод по дъното на Средиземно море до Турция, но този проект зависи от договорите с Ливан и положението в Сирия, което само по себе си няма изгледи за политическо решение след 11 години война. Алтернативата на всичко това беше т.нар. проект EastMed, който обединяваше усилията на Израел, Гърция, Кипър и Египет, но изгледите за неговото изпълнение са минимални. Опитът на страните да ограничат участието на Турция в този проект се провалиха, след като през януари т.г. САЩ се оттегли от участие поради „екологични и икономически причини“.

Заглавна илюстрация: Vladimir Gnedin / iStock

Източник

Колекция от опорки

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3952

Колекционирам си опорни точки на опоненти и тролове. Ето някои от тях, които редовно изплуват, вкл. в следизборни пресконференции:

  • „искате просто да смените Гешев с ваш човек, това не е съдебна реформа“. Не, този опит за омаловажаване на позоцията ни се ползва отдавна, но няма общо с реалността. Да, Гешев трябва да си ходи, като олицетворение на всичко изгнило в съдебната система, но реформата е много повече – отчетност, премахване на безконтролността и възможността за чадъри (отказ от разследване). Имаме проект на изменение на Конституцията и там не пише „Гешев“.
  • „Подкрепихте Радев, виновни сте за избора му“ – никога нито Демократична България, нито Да, България е подкрепяла явно или тайно Радев. Имахме свой кандидат, а на балотажа нашите избиратели гласуваха по съвест, без партийни инструкции, каквито така или иначе не можем да им даваме
  • „коленичихте пред Радев и му палихте свещи“ – този злощастен флашмоб в близост до президентството беше иницииран от граждански активисти, които обясниха след това мотивите и те нямаха общо с Радев. При всички случаи не ми е известно някой от ДБ да е бил тази вечер там, камо ли да го е организирал.
  • „Демократична България вече е била е коалиция с ГЕРБ“ – полуистините (или в този случай – 1/14 истини) са типичен пропаганден инструмент. Реформаторският блок беше в коалиция с ГЕРБ. ДСБ (1 от 7 партии) излязоха в опозиция след оставката на Христо Иванов след първата година. ДСБ е 1 от 3 партии в ДБ, но Реформаторския блок се разпадна именно заради тази коалиция. А Да, България беше създадена отчасти като отговор на този разпаднал се блок, с изцяло нови лица.
  • „Реформата на Христо Иванов беше приета, какво повече искате“. Не, не беше, затова той подаде оставка. С типична за ГЕРБ и ДПС процедурна врътка, внесена и гласувана в последния момент от най-малкия партньор тогва – АБВ – основата на реформата беше променена, за да може главният прокурор запази влиянието си във ВСС и така да остане безконтролен.

„Опорките“ няма да спрат, но тяхното опровергаване може да ги отслаби.

Материалът Колекция от опорки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Кой всъщност спечели изборите

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/koy-vsushtnost-specheli-izborite/

Резултатите от четвъртите за година и половина избори за народно събрание не бяха неочаквани. Въпреки това следизборното настроение няма как да е приповдигнато. Чака ни поредният период на политическа нестабилност, а само след няколко месеца – по всяка вероятност и нови избори. Всичко това в контекста на война на няколкостотин метра от границите, все по-отчаяни и ескалиращи действия на един диктатор, загубил връзка с реалността, несигурност на доставките на газ, инфлация, поредни бежански вълни, неясни перспективи за влизането на България в еврозоната и шенгенското пространство. В тази ситуация, изглежда, няма кой да поеме политическата отговорност.

Макар на изборите формално да имаше победител, всички участници по един или друг начин загубиха.

Загуби ГЕРБ, защото, макар и да получи почти толкова проценти, колкото „Продължаваме промяната“ на изборите през ноември 2021 г., няма начин да състави правителство, без допълнително да дискредитира и без това спорния си морален интегритет. Или без да се раздели с Бойко Борисов, което би било началото на края на тази по същество лидерска партия. Предложението на Борисов всички партийни лидери „да се дръпнат назад“ би го поставило в ролята на сив кардинал от типа на Ахмед Доган. Ясно е, че дори партиите да приемат призива му, нищо в ГЕРБ не би се променило.

Нищожна е вероятността „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се отзоват на поканата на ГЕРБ за „евро-атлантически кабинет“, защото това би ги обезсмислило политически. Те знаят, че зад мантрата за евро-атлантизма се крие желанието на Борисов да остане на власт и да се съхрани клиентелистката структура на партията по места.

Същият Борисов, който:

– е взел активно участие в т.нар. Възродителен процес;
– е бил бодигард на социалистическия диктатор Тодор Живков;
– през 1991 г. предпочел да напусне работата си, за да остане в БКП;
– подари на Путин кученце;
– остави паравоенни пропутински групировки да се вихрят необезспокоявано в България;
– направи всичко по силите си да бетонира енергийната зависимост на България от Русия;
– вложи милиарди държавни пари за тръба, която заобикаля Украйна, знаейки, че от нея България няма полза…

Та същият Борисов днес се вживява в една от многото си роли – на евро-атлантик.

Понеже ПП и ДБ „не ядат доматите с колците“, комай единственият вариант за управление на ГЕРБ би бил в коалиция с ДПС, „Български възход“ и няколко „разсеяни“ депутати от „Възраждане“, които пропуснат да присъстват при гласуването на кабинета. Подобна конфигурация би била „самоубийствена“ за всички участници, смята социологът Живко Георгиев. Според него ГЕРБ „е токсична за всички без ДПС, но пък ДПС е токсично за всички, в това число и за ГЕРБ“.

Вариантът „експертно правителство“ също е спорен. Строго погледнато, експертни правителства няма – зад всяко правителство стоят определени политики, за които следва да се поеме политическа отговорност. А зад българските експертни правителства стои все ДПС. „Експертни“ бяха правителствата на Любен Беров и Пламен Орешарски. Днес никой не ги споменава с добро.

Безспорно загуби „Продължаваме промяната“, която не удържа заявката си за изборна победа, въпреки че получи повече, отколкото проучванията ѝ отреждаха. И която няма полезен ход, ако получи втория мандат за съставянето на правителство, защото не може да сформира коалиционно мнозинство. Именно в този контекст следва да се интерпретира и отказът за обща парламентарна група с ДБ.

За загубата на партията допринесоха не толкова недостатъчните успехи на коалиционното правителство на Кирил Петков в контекста на всеобщата кризисна ситуация, колкото последователното очерняне на ПП от страна на медии, ГЕРБ и президента, както и грешки на самата партия по време на кампанията. Ето някои от предварителните заключения на Международната мисия за наблюдение на изборите за медийното отразяване на предизборната кампания:

В уебсайтовете на няколко ненадеждни медии, свързани със страници във Facebook и канали в Telegram, се разпространяваше заблуждаваща информация, имаща за цел главно да дискредитира ПП и ДБ и да накърни информационната среда. […] Информационните бюлетини в най-гледаното време на ефирните медии бяха съсредоточени върху решенията на правителството и президента, като от време на време се споменаваха ГЕРБ, БСП, ДПС и ПП във връзка с работата им в предходните кабинети. Отразяването на БСП и ПП беше главно с негативен тон.

Що се отнася до грешките на ПП, те са както в поведението на лидерите ѝ, така и в таргетирането на кампанията. Пример за първия тип грешка е начинът, по който Кирил Петков аргументира участието си в предизборен дебат на bTV. Думите му прозвучаха като изсмукано от пръстите оправдание. Това, заедно с драматичната реакция на представителите на ГЕРБ и неумерено агресивното поведение на водещата на дебата Мария Цънцарова, затвърди впечатлението, че не е в реда на нещата партиен лидер да участва в дебат.

Що се отнася до таргетирането, кампанията на ПП се целеше в три основни групи – антикорупционно настроени, пенсионери и млади хора, предимно негласуващи. Първите се опитваше да привлече с изтъкване на усилията си за спиране на корупционни канали, вторите – с напомняне как са увеличили пенсиите, третите – със симпатично, леко „хулиганско“ поведение, с концерт и особено с изявите на „депутата Христо“ (Христо Петров, известен с рапърския си прякор Ицо Хазарта). Проблемът е, че първите две групи са и типичен електорат на ДБ и БСП и привличайки част от него, ПП „обезкървява“ потенциалните си коалиционни партньори. В същото време партията на Кирил Петков и Асен Василев не зае категорична позиция за войната в Украйна, с което може би отблъсна повече избиратели, отколкото привлече.

ДПС се класира като трета политическа сила от общо седем, преминали 4-процентовата бариера, което е безспорно добро постижение. Проблемът е обаче в споменатата от Живко Георгиев „токсичност“ на партията. ДПС отдавна не се асоциира с турския етнос на огромната част от избирателите си, а с корупция, клиентелизъм и скрити лостове за влияние в институциите и медиите. За партията с почетен председател Ахмед Доган остават следните алтернативи – да бъде групата на „прокажените“, които никой не иска; да влезе в управлението, с което да повлече доверието към другите партии в него надолу; или да продължава да „дърпа конците зад кулисите“, както прави и сега.

На пръв поглед „Възраждане“ определено печели. Продължава тенденцията на увеличаваща се електорална подкрепа за партията, за потенциала на която „Тоест“ обръща внимание от години (например тук, тук и тук). Само че партията на Костадин Костадинов трудно може да капитализира политически възхода си. Може да го капитализира най-вече финансово, примерно с още някоя луксозна къща за председателя си. Радикалният вот в България обаче си има граница и „Възраждане“ е на път да я достигне.

Още повече че войната в Украйна ескалира по такъв начин, че вече е трудно да си путинофил – дори доскорошни верни съюзници на Путин вече се дистанцират от него. А и темата за ваксините се поизтърка. Костадинов е изобретателен и все ще намери нещо ново, чрез което да канализира омраза за политическа употреба. Но това ще е до време.

Не е изключено и „Възраждане“ да влезе в ролята на „златния пръст“ (ала Волен Сидеров), осигурявайки мнозинство за някое управление. В такъв случай я чака съдбата на „Атака“, която на последните избори получи 0,3%, или 7605 гласа. За сравнение: през 2013 г. за партията гласуваха 258 481 души, а на изборите само година по-късно подкрепата за нея се стопи почти наполовина. Докато се стопи толкова подкрепата за партията на Костадинов обаче, ще минат още няколко години от живота ни, стига да сме живи и здрави.

За разлика от „Възраждане“, БСП еднозначно губи. Най-старата действаща партия у нас е сведена до пета политическа сила. Тенденцията на намаляваща електорална подкрепа за „Столетницата“ се запазва, откакто Корнелия Нинова я оглавява. БСП отказва да се превърне в „модерна лява партия“ от европейски тип, към каквато се стремеше, поне на декларативно равнище, бившият ѝ председател Сергей Станишев.

Електоратът на БСП, значителна част от който е на преклонна възраст, оредява все повече по демографски причини. Някои от социално настроените избиратели мигрират към ПП. „Фобският“ електорат, когото Нинова плаши с Истанбулската конвенция, се чувства по-комфортно при „Възраждане“. А путинофилите могат да избират – освен БСП, над чиято председателка тегне „клеймото“, че е подписвала разрешения за износ на оръжие, което в последна сметка е отишло в Украйна – между партията на Костадинов и „Български възход“.

На последните избори „Демократична България“ получи близо 20 000 гласа повече, отколкото през ноември 2021 г. И все пак коалицията се класира на шесто място и сред парламентарно представените партии не е изпреварена само от „Български възход“. А това трудно може да се нарече успех, особено за политическа формация, имала свои министри в предишното редовно правителство.

Всъщност ДБ така и не може да определи кой е нейният електорат, освен тесен слой високообразовани хора в големите градове, преобладаващо в София. Сред тях най-адекватни са посланията на коалицията за програмистите, защото тъкмо те най биха се радвали да могат да общуват с администрацията „само с един клик“ и имат интерес максималният осигурителен праг да е по-нисък.

Опитите на ДБ да „слезе до народа“ са понякога нелепи до конфузност – колкото нелепи са родители, които искат да „стопят леда“ с децата си тийнейджъри, като отиват на купона им и имитират стила и поведението им. Една политическа сила може да разшири електоралната си база, ако отправи адекватни послания за по-широки групи от населението, а не ако нейни кандидати вземат рецепти за туршия от баби от провинцията.

Що се отнася до предизборния слоган „Довери се на разума“, той стана обект на остри критики дори от избиратели на партията и вероятно се харесва само на тези, които са го измислили, и на тесния кръг около тях. Както каза един избирател на ДБ в частен разговор: „Какво искат да ми кажат с това послание, че съм тъп ли?“

„Български възход“ прескочи бариерата за влизане в парламента, което на пръв поглед си е успех. Вероятно това стана, защото някои гласоподаватели асоциират председателя на партията Стефан Янев с президента Румен Радев. Въпреки че последният се разграничи от назначения от него бивш служебен премиер, след като той беше отстранен като военен министър от правителството на Кирил Петков заради пропутинските си позиции.

На Янев много му се участва в управлението – по собственото си признание е готов на всякаква коалиция. Може да се окаже обаче, че няма с кого. Междувременно с публичните си изяви Янев създава впечатлението, че е много объркан човек, пък макар и генерал. След още някой бисер като „защо тръбата е цяла“ току-виж парламентарното битие на „Български възход“ се окаже по-кратко и от това на ИТН.

„Има такъв народ“ загуби, защото не успя да стигне заветните 4%. Или може би не загуби, защото всъщност постигна целта си да дискредитира парламентарната система. Отломките от разрушенията, които нанесе, още не позволяват да има работещо управление.

Може би не загуби и „Изправи се, България“ на Мая Манолова, защото с 1,01% от гласовете си осигури субсидия. И ще получава пари, без да се налага да прави политика.

ВМРО обаче безусловно загуби, защото с 0,81% си остана и без субсидията.

Ако някой все пак спечели от изборите, това е президентът Румен Радев.

По време на предизборната кампания Радев не демонстрира подкрепа към никоя партия или коалиция, но пък не спестяваше критиките си към ПП и БСП, а за кусурите на неотдавнашния си главен враг – ГЕРБ – оставаше сляп.

Тъй като вероятността за работещ редовен кабинет не е голяма, изглежда, Радев за пети път ще има възможността да направи служебно правителство – след кабинета на Огнян Герджиков, двата на Стефан Янев и последния на Гълъб Донев. Така Радев ще продължи да провежда политика според собствените си разбирания, което означава, че в контекста на войната на Русия срещу Украйна България все така няма да заема ясна позиция и ще възпроизвежда пропутински послания, макар декларативно да се обявява за ЕС и НАТО.

Поредното служебно правителство, на свой ред, допълнително ще подкопае доверието в парламентарната демокрация и ще засили настроенията за „силна ръка“ и „президентска република“. Ако подкрепата към Радев, която заради войната е намаляла, не се срине напълно, все повече хора ще си зададат логичния въпрос – след като страната така и така се управлява, аз защо да гласувам? А пътят от този въпрос до отказа от демокрацията, която за българското общество все още е важна, е кратък.

Ала както гласи горчивият хумор по повод на „частичната мобилизация“ в Русия – когато не се интересуваш от политика, рано или късно получаваш повиквателно.

Заглавна снимка: Giorgio Trovato / Unsplash

Източник

Забравените символи на българската демокрация

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://toest.bg/zabravenite-simvoli-na-bulgarskata-demokratsiya/

В навечерието сме на поредните предсрочни избори, които не вещаят устойчиво решение на политическата криза. Възможно ли е да се разбие олигархичният политически модел, отразяващ обществените нагласи? Какви са причините за повсеместното безразличие в обществото?

От една страна, порочните управленски практики са добре прикрити зад фасадата на демокрацията във всевъзможните ѝ форми – от наличието на избори (въпреки купения, контролирания, административния и корпоративния вот), през функционираща съдебна система и разделение на властите (въпреки зависимостите и чадърите), до свободата на словото (въпреки политическото обладаване на голяма част от медийния сектор и ширещия се популизъм). От друга страна, много от избирателите остават слепи за несъвършенствата на политическия модел или ги възприемат за нормални, за присъщи на човешката природа и обществото, към което принадлежат.

Възприемането на скандалното за нормално, на кражбата за естествена, на далаверата за неминуема определя манталитета на аполитичния човек.

Манталитет, който в основата си почива на максимите, че лошото у човека е вродено, че политиката е винаги мръсна игра, че всички са маскари.

Това е манталитетът на този, който моли Ахмед Доган и Бойко Борисов да заделят част от порцията за обществото. Често такова е мисленето на хората, които биха възпроизвеждали порочното, ако бяха на власт. И най-вече на тези от тях, които предпочитат да прехвърлят отговорността за индивидуалното и колективното си бъдеще, за несгодите и бедността си върху онези, които ги крадат повече от три десетилетия – без да изискват нищо от тях, без да им се противопоставят и без да упражняват конституционните си права. Те не виждат алтернатива, защото по презумпция приемат, че всички са корумпирани, което пък често означава „всички са като мен“. Този мироглед стъпва на прогнила ценностна система и поставя непреодолима преграда пред еволюцията на обществото.

Постигането на положителна промяна обаче ще отнеме време и няма да се осъществи в следващите няколко месеца или дори години, но това не трябва да ни отчайва. Защото представите ни за политика са дълбоко залегнали в националната ни идентичност и в липсата на историческа памет за демокрацията и ролята ѝ в обществото.

Българинът не помни демокрацията, следователно не я живее.

Той изпитва влечение към авторитарното, към силната ръка, към спасителя. И няма как да е иначе – тоталитарният комунистически режим заличава крехката демократическа традиция, градена след Освобождението. Така усещането ни за демокрация се губи в многовековната българска история, доминирана от силни политически фигури с достатъчно индивидуални правомощия да ръководят държавата (почти) самостоятелно. Имената на ханове, князе и царе са се загнездили в паметта ни, срещаме ги ежедневно под формата на имена на улици, на различни учреждения, училища.

Освен за славното минало обаче, те ни напомнят, че поколенията българи са свикнали да бъдат управлявани, да се подчиняват и да търсят опора за собствените си несгоди в една силна политическа фигура, обещаваща благоденствие, сигурност и закрила – фигура, която иззема от нас отговорността за състоянието на заобикалящата ни действителност. По време на комунистическия режим тази функция е заграбена от партията майка и тоталитарните лидери, по които много българи въздишат с носталгия и днес.

Вероятно на тази наследена психология се дължи сегашното ни увлечение по президентската институция, която чрез фигурата на генерал Румен Радев въплъщава духа на миналото. Хроничната за обществото ни нужда от спасение води на политическата сцена и хора като Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов и Слави Трифонов, които въпреки различния си профил успешно влизат в образа на месия само за да се провалят впоследствие.

Казват, че всеки народ заслужава съдбата си. А българският народ сякаш три десетилетия повтаря едни и същи грешки, без да извлича поука от тях.

Той обаче не е виждал, нито помни реална алтернатива на „спасителя“. Колко всъщност знаем за хората, които полагат основите на модерната българска държава – особено за втората и третата вълна от политици след Освобождението, които наследяват започнатото от фигури като Петко Каравелов и последователно, непретенциозно и успешно отстояват принципите на демокрацията и плурализма в младата българска държава? Защо знаем толкова малко за политици като Александър Малинов и Никола Мушанов, превърнали се в символ на Демократическата партия и българската държавност през първите десетилетия на ХХ век? Носейки човешките си недостатъци, двамата са визионери, а реториката и речите им съответстват на политици от европейска величина и имат универсален характер. Как биха звучали те днес?

Ние видяхме в първия меден месец на българския политически живот хората, които представляваха властта […], поддържаха парламентаризма, защото беше сраснал с душата им; той беше кръв от тяхната плът. Но когато тия хора се измениха […], когато дойде време народът сам да бъде годен по своето политическо ниво да гарантира правата си, писани на книга, но фактически да ги гарантира, той се оказа негоден за тази тежка работа. Каква беше длъжността на демократическите партии при такова положение? Постепенно-постепенно да възпитат, да въздигнат народа си, да го направят един ден годен, тъй както Конституцията и парламентарният ред изискват, т.е. да дадат съдържание на тия формули, закони, писани в нашата Конституция, съдържание, което ще е в душата на българските партии, в душата на всеки български избирател, в неговото съзнание, в неговата воля. 

Никола Мушанов, 27 октомври 1910 г.
Из „Речи на Никола Мушанов“, изд. НБУ, 2022

Предстоящите избори ни водят към въпроса, който Никола Мушанов повдига преди цели 112 години от парламентарната трибуна:

Годен ли е днес българският народ да гарантира конституционните си права?

Всеки би могъл да отговори според убежденията си, но е редно да признаем, че пробуждането, започнало с големите протести преди две години, е недостатъчно; че пред българското общество стои дългият и нелек път на политическо самоосъзнаване. Ние обаче не знаем или не помним заветите на политици като Мушанов, а малко са съвременните партии и личности, които ни възпитават в демокрация. По тази причина смисълът и значението ѝ са далеч от душата, съзнанието и волята на българския избирател. И всички носим отговорност това да се промени – както гражданите, така и управляващите. Ето как Александър Малинов описва връзката между тях:

В управлението ще трябва да се заангажират широко интелигентните, знаещите и опитните хора, и то тия от тях, които биха имали благородната амбиция да се турят в услуга на народа. На тях особено демокрацията дължи да отвори прегръдките си и да ги улесни в легитимната им амбиция да играят не само помощна, но и активна роля в управлението, да им отвори достъп до парламента, но по единствения път, който води там – по пътя на всеобщото гласоподаване. Само чрез него всеки гражданин може да вземе участие в управлението на страната, в уреждането на съдбините ѝ.

Александър Малинов
Из „Под знака на острастени и опасни политически борби“,
изд. Секретариат на Демократическата партия, 1934

Думите на Малинов ни напомнят, че българските граждани са единствената легитимна сила, способна да проправи път пред политиците с нравствена нагласа да работят в полза на народа. Защото свестни хора в политиката има и те не са малко. Тези думи засягат най-вече хората, които се колебаят или отказват да гласуват, но от които на практика зависят разпределението на мандатите в парламента и посоката, в която страната ще поеме впоследствие. И въпреки дезинформацията, популизма и манипулативната медийна среда, всеки от нас е способен да упражни основното си право.

Защото промяната започва в умовете ни –

в момента, в който критична маса от обществото, индивидуално и колективно, осъзнае силата и влиянието си. Защото демокрацията ни овластява, тя ни позволява да делегираме власт, да бъдем неин коректив и да държим властимащите отговорни за (без)действията им. Перифразирайки Мушанов, бихме казали, че имаме дълг да направим своя избор – заради личностите, които навлизат в блатото вместо нас, за да останем ние, хората извън политиката, чисти.

Заглавна снимка: Phil Scroggs / Unsplash

Източник

Защо резултатите от изборите ще са служебни

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/zashto-rezultatite-ot-izborite-shte-sa-sluzhebni/

„Служебна“ се нарича победа, която не е постигната в състезание, а е присъдена по други, формални критерии. Спорно е дали предстоящите парламентарни избори на 2 октомври ще излъчат отчетлив победител, който да е в състояние да сформира правителство, дори в коалиция. Сигурно е обаче, че те ще произведат все някакви резултати. Акцентът тук е върху „все някакви“. Проблемът е в прецизността, с която ще се измерят. По-точно – в липсата ѝ.

Колко и как са разпределени имащите право на глас?

Отговорът на този въпрос е от съществено значение, защото избирателната активност представлява делът на гласувалите от всички, които имат право на глас. А избирателната активност определя легитимността на бъдещите управляващи, или колко от българските граждани са реално представени в парламента. По нея се мери и тежестта на купения и контролирания вот. Броят на имащите право на глас определя и броя на мандатите (депутатските места) от съответния избирателен район. Ако те са изчислени на неточна база, резултатите са „на око“.

По предварителни данни от преброяването на населението през 2021 г. в България живеят около 6,5 милиона души. В тях влизат не само имащите право на глас, а и непълнолетните, чужденците без българско гражданство, лишените от свобода с влязла в сила присъда, поставените под запрещение – все групи, чиито представители не могат да гласуват.

Официалните резултати от преброяването ще се огласят в особен момент.

Националният статистически институт ще обяви първите официални резултати от преброяването „поради засилен интерес“ на 3 октомври. Това е тъкмо в деня след изборите. Едва тогава ще стане ясно какви биха били резултатите, ако организацията на гласуването беше съобразена с актуалните данни за гласоподавателите на България.

Междувременно според Централната избирателна комисия имащите право на глас са 6,6 милиона, тоест повече от цялото население на България според предварителните резултати от преброяването. От ЦИК обясняват несъответствието със следния аргумент:

6 милиона и 600 хиляди са всички български граждани, които имат избирателни права, във всички части на света. Ако сравняваме с преброяването – в него участват всички граждани на територията на България.

Ала откъде ЦИК знае колко са българските граждани в чужбина? И съответно тези от тях с право на глас?

Държавата ни няма инструмент, с който да води точен регистър на броя им. А и като се замислим, това не е лесна работа. Много български граждани може изобщо да не си направят труда да уведомят държавата, че живеят в чужбина. Още по-малко – че се намират извън родната си страна към момента на провеждане на изборите.

България няма как да изиска достоверна информация от властите на всички държави за това колко български граждани се намират на територията им. А такава информация е възможно и да липсва – например ако наш сънародник пребивава в страна членка на ЕС, може до три месеца да не регистрира престоя си. На практика – и доста по-дълго. Ако български гражданин в чужбина почине, българските институции може така и да не разберат.

За броя на гласоподавателите, съобщен от ЦИК, има по-логично обяснение.

Избирателните списъци се съставят на основата на данните на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според последните данни на ГРАО от 15 септември 2022 г. с постоянна адресна регистрация в България са 8 258 712 души. Това е сборът на регистрираните по постоянен адрес във всички 28 области на страната. Като извадим от тях „на око“ нямащите право на глас, обявените от ЦИК 6,6 милиона придобиват известен смисъл.

Защо регистрираните в системата на ГРАО са с над 1,7 милиона повече от населението на България според преброяването, като имаме предвид, че то поне на теория обхваща и бездомните, а не само тези с адресна регистрация? НСИ се опитва да установи колко хора действително живеят в България. Мнозина имат постоянен адрес, на който не живеят. Това важи и за немалка част от българите в чужбина. Други от тях обаче не са адресно регистрирани у нас. Така че тези 1,7 милиона не отговарят непременно на броя на сънародниците ни извън страната.

А колко са точни резултатите от преброяването?

В България отдавна не живеят над 8 милиона души, но каква е гаранцията, че при последното преброяване е установен реалният брой на населението? Много хора не са взели участие в преброяването – било от недоверие, било заради пандемията, било защото хазяите са им забранили, защото се страхуват, че така може да ги хванат, че не плащат данъци (това впрочем е широко разпространен проблем), било по други причини.

Според НСИ преброените към предпоследния ден на преброителната кампания са 6,62 милиона, или около 82% от населението. Останалите ще бъдат „обхванати по административен път“, тоест вероятно чрез бази данни като тази на ГРАО. Възниква обаче логичният въпрос – откъде НСИ знае колко е населението, че да може да изчисли 82% от него? Та нали целта на преброяването е именно да се установи колко и какви хора живеят в България? Ако това е предварително известно на НСИ, защо е цялото усилие? (Друг е въпросът за някои от формулировките в преброителната карта, които изначално гарантират некоректни резултати по някои признаци – като например етнос, майчин език или религия.)

И все пак, при цялата си условност, резултатите от преброяването по всяка вероятност са по-коректни от данните на ГРАО, защото има поне опит за връзка с реалното население на страната. С помощта на преброяването се добива по-ясна представа и за разпределението на хората в България по райони – нещо, което тромавата система на адресните регистрации изключително изкривява.

Кой губи от неточната статистика на населението?

Ако разпределението на избирателните мандати отговаря на структурата на населението според последното преброяване, поне 15 мандата ще се разместят, а 11 от тях ще отидат в София, установява разследване на Полина Паунова в „Капитал“. Причината е, че от предишното преброяване през 2011 г. населението в цялата страна е намаляло, освен в София, където се е увеличило. Така, вместо 42-ма, депутатите от трите софийски избирателни района биха били общо 53-ма.

От това губи най-вече „Демократична България“, чиито гласоподаватели са концентрирани основно в София. На изборите за 46-тото Народно събрание ДБ дори е първа политическа сила в два от трите избирателни района в столицата. Губи и „Продължаваме промяната“ – на изборите за 47-мото НС най-големият дял от избирателите ѝ е в София.

От неточната статистика обаче губят и партии, които остават под ръба на 4-процентовата бариера. Понякога и една стотна от процента може да бъде решаваща за това дали една политическа сила ще има парламентарно представителство. Или ще вземе субсидия. Като се има предвид, че бариерата е повече или по-малко условна, обяснимо би било недоволството у некласираните.

Най-големите губещи обаче са избирателите. Защото те ще бъдат неадекватно представени не (само) заради спецификата на политическите партии и в резултат на собствения си избор, а и заради формални математически несъответствия. И колкото и да им се натяква, че сами са си виновни, поне за последното не са.

Заглавна снимка: Marco Verch, CC BY 2.0 / Flickr

Източник

Ужасен край за Русия или ужас без край за Украйна?

Post Syndicated from original https://toest.bg/uzhasen-kray-za-rusiya-ili-uzhas-bez-kray-za-ukrayna/

Финалът на предизборната кампания в България съвпадна с поредните новини за руската агресия в Украйна. В разрез с първоначално обявените принципи на „операцията“, които предвиждаха само професионални военнослужещи да изпълняват мисии в Украйна, на 21 септември Владимир Путин обяви „частична“ мобилизация, която да се извърши успоредно с референдуми в окупираните украински територии. В България новината стана повод за нов залп от анализи на познати лица по радиа и телевизии. Няма да коментираме българските реакции, защото те в най-добрия случай са неадекватни. Докато ЕС и САЩ поне към момента заемат твърда позиция и обещават засилване на помощта за Украйна и говорят за остра реакция срещу руския ядрен шантаж, българският предизборен и експертен дебат се върти около славянската идентичност и нашата историческа принадлежност.

С решението си Владимир Путин за момента отне инициативата от Украйна, която само дни преди това успешно си върна Харковска област. Анонсирането на „частичната“ мобилизация от Путин бе последвано от кампанийно медийно отразяване, чийто акцент е върху хилядите бягащи от страната руснаци. Към момента данните сочат, че около 260 000 са напуснали Русия. Медиите излъчват кадри и на жени, които със сълзи изпращат мъжете си. Заслужава внимание фактът, че значително по-малко в медийното пространство намират място иначе изобилните кадри на вече мобилизирани руснаци, които примирено приемат повиквателните си и облекли своите униформи, се отправят на запад. Най-често тези кадри се заменят от клипове на пияни мобилизирани руснаци.

Ако се отстраним обаче от медийната суматоха, следва да отбележим, че

надеждите, че мобилизацията ще доведе до бързия край на режима на Путин, вероятно са твърде преувеличени.

Все още протестите срещу решението на руския президент са малко и е рано да се каже дали могат да прераснат в по-сериозен бунт. Множеството истории за мобилизиране на неподлежащи на военна служба млади неслужили, болни или възрастни мъже и призивите тези грешки да бъдат поправени по-скоро целят да заблудят обществото в Русия и да го накарат да повярва в бащинската грижа на държавата пред лицето на абсурда. Историческите паралели сами ни идват на помощ. След като подобно поведение е проработило при Сталин, защо да не проработи и сега? А не бива да забравяме, че в периода на т.нар. Гладомор и на голямата чистка през 30-те години на XX век загиват десетки милиони.

Много е важно да отбележим, че официалните руски власти оценяват мобилизационния потенциал на страната на около 25 млн. мъже. Когато поставим нещата в тази перспектива, ситуацията вече не предразполага към бързо изостряне на ситуацията вътре в Русия заради мобилизацията. Процентът на избягалите е наистина малък в сравнение с общия брой военнозадължени. Освен това руската армия по този начин се чисти от възможни подривни елементи, които биха разлагали бойния дух на войниците на фронта, както е станало по време на Първата световна война.

Друга тенденция, която заслужава внимание след обявената мобилизация, е да се осмива качеството на руските военнослужещи и тяхното снабдяване. Тази тенденция е доста опасна форма на подценяване на врага. Да не забравяме, че един милион дори лошо обучени и зле екипирани мъже представляват в крайна сметка един милион въоръжени мъже. Те може да не са в състояние да изпълнят задачите на една активна настъпателна операция или да създадат основа за надеждна отбрана, но все пак

чрез своя внушителен брой представляват фактор и сила, който никой професионален военен няма да си позволи да пренебрегне.

Към момента Украйна не разполага с необходимото техническо превъзходство, за да се справи с лекота с тази по същество нова военна сила, така както например САЩ надви в Ирак през 2003 г. голямата по численост, но напълно деморализирана армия на Саддам Хюсеин. Именно поради тази причина главнокомандващият украинските въоръжени сили ген. Валерий Залужни заяви, че войната ще бъде дълга и Украйна трябва да се готви и за следващия ѝ етап. Тук бихме могли да се застраховаме и да кажем, че е възможно рязко ескалиране на ситуацията заради един или друг инцидент. В крайна сметка и през 1979 г. никой в Западна Европа не е вярвал, че в Иран на Пахлави е възможна революция, но историята показа, че къщата от карти, построена от шаха, се срути за броени дни.

Непосредствени паралели с историческото минало трябва да се правят с внимание, тъй като те биха могли да са некоректни. И все пак най-честите паралели за случващото се в Украйна са със събитията от 1914 г. и от 1941 г., когато Русия осъществява своите мащабни мобилизации. Първата завършва с Октомврийската революция, но втората, с огромна външна помощ и въпреки невъобразимите загуби, завършва с победа. Интересно е да отбележим, че днес Украйна получава военна помощ именно по силата на програма „Ленд-лийз“, която помага в огромна степен на СССР преди 80 години срещу нацистка Германия.

В нашето динамично време сме свикнали да очакваме бързи решения.

След 24 февруари се прогнозираше бърз край на украинската държавност и армия. Сега се предрича бърз край на Русия и на Путиновия режим. Усещането за прекомерна бързина на събитията може да бъде измамно. Както не се оправдаха очакванията в началото на конфликта, така и сега няма причина да мислим, че след още едно сериозно поражение руската държава ще се разпадне на части или че ще започнат процеси на модернизация в самата Русия.

Европа ще трябва да се подготви за продължителен конфликт. Дори и военните действия да спрат до средата на следващата година с поражение за Русия, това поражение няма да е пълно – подобно на разгрома на Германия през 1945 г., който доведе до принудителни реформи. Русия няма да премине в скоро време през процес на „денацификация“, което означава, че желанието за реванш и „можем повторить“ ще останат силни и ще доведат до нов рунд от военни действия.

Важно е да не се забравя, че Русия винаги е воювала с броя на войниците си

и е прието жертвите да бъдат големи, стига да се постигне целта. Руските власти са готови да жертват хората си и това не ги притеснява. Самите руснаци, свикнали да се подчиняват на Върховната власт, не смятат, че нещо зависи от тях, и са готови да приемат и най-страшните за западните хора решения в името на величието на държавата. Надеждите за успех на протестите поне в краткосрочен план са неоправдани. Виждаме как за пореден път протестиращи са извличани от силовите структури без дори минимален опит за съпротива. Към момента „дълбинният народ“ не се противопоставя на мобилизацията. Именно поради тази причина европейските политически лидери и общества трябва да преосмислят приоритетите си и начините за постигане на своите цели.

В България е необходимо да се намали силата на звука на руската пропаганда и да се проведе истинска дискусия за нашите приоритети и виждания за бъдещето. Ако се стигне до национален консенсус, че бъдещето ни не е свързано неотклонно с Русия, то трябва да се набележи списък от краткосрочни и дългосрочни мерки за опазване на европейското ни бъдеще. Част от краткосрочните мерки включват спешно изпращане на военна помощ за Украйна и замяна на остарялото ни съветско въоръжение с модерно западно.

Много важна тук е и подготовката на въоръжените ни сили. Както виждаме от конфликта, това, че разполагаш с повече танкове и самолети, не ти гарантира победата. Обучението и бойният дух на войската винаги са били водещи за победата. Тревожен е броят на български висши военни на активна служба или в оставка, които с изказванията си недвусмислено демонстрират подкрепа за Русия. Време е да се запитаме именно

какво става в редовете на българската армия и каква е нейната готовност по отношение на националния суверенитет и сигурност на България.

Ако историята ни учи на нещо, то е, че не можем с увереност да очакваме непременно благоприятен развой на събитията. Както уместно припомня Аркадий Бабченко, след Николай Втори идват Ленин и Сталин. Възможността след Владимир Путин да дойде на власт някой по-страшен не бива да се пренебрегва. Какво ще бъде руското поведение към Запада, ако на трона в Москва застане Рамзан Кадиров или някой шовинист като Игор Гиркин-Стрелков? Тогава вътрешната съпротива ще бъде докрай смазана или ще избухне с пълна сила гражданска война.

В дългосрочен план вътрешната ситуация ще се промени, но Путин, като един истински възпитаник на спецслужбите, има афинитет към дългосрочната игра. След провала на внезапното завладяване на Киев, Москва премина към война на изтощение, надявайки се, че по познатия от Сирия сценарий ще удържи. Русия има по-големи човешки и материални ресурси от Украйна и целенасочено разрушава икономиката ѝ и гони с терор населението.

В момента Западът все повече засилва помощта за Украйна и постепенно настъпва паритет, показан с успешното украинско настъпление в Балаклея и Изюм. Тук обаче следва да си зададем въпроса

докога тази подкрепа ще продължи.

Никой не може да каже какъв ще е обемът ѝ след година или две. Руският президент разчита на милионите, с които Москва тайно финансира политически партии и проекти в ЕС и САЩ, да демонстрират своята полза. По примера на България, не са малко онези, включително и водещи политически сили, които говорят за „мирно решение на конфликта с отчитане интересите и на двете страни“. Духът на наратива за неутралитет е извън бутилката и удобно гали слуха на множеството, което е стъписано от цената на енергийните ресурси, обяснени единствено с недалновидността на „брюкселските чиновници“.

Всичко това, заедно с инфлацията и икономическите трудности, трябва да доведе до нестабилност в Европа, която да се откаже от помощта за Украйна и в най-добрия случай да я принуди да приеме мир при неизгодни за нея условия. С две думи, повтаряне на сирийския сценарий в по-голям мащаб – воюваш достатъчно дълго, докато в един момент никой не си спомня как е започнала войната, но всички искат живи да видят нейния край, ако трябва да поспорим с Платон.

Всичко, което се случва, е понякога учудващо близко до паралелите с Втората световна война.

Действията на Владимир Путин силно напомнят плана на Сталин преди началото на войната, целящ да противопостави западни държави една срещу друга. Към общата картина на създаване на нестабилност може да се отнесе и значителното по обем бягство на руснаци в близките страни. Москва, изчиствайки се от възможните нежелателни елементи, които биха предизвиквали брожение в страната или на фронта, предизвиква напрежение в Европа и съседните на Русия страни. Възможни са спорове с украинските бежанци, проблеми с настаняването и изхранването, а е важно и да се отбележи, че мнозинството от тези хора, подкрепящи „величието на Русия“, просто не са готови да умрат за него.

Москва се опитва да поддържа напрежението и чрез обявените референдуми, които никоя държава не би признала, но чрез тях плаши с възможна употреба на ядрено оръжие. Дали Русия ще използва реално тактическо или стратегическо ядрено оръжие, окончателният отговор е в полето на астролозите и ясновидците. При всички случаи това е една реална заплаха за света, която трябва да бъде разгледана и да бъдат предприети възможните мерки за неутрализирането ѝ или поне за ограничаването на щетите. Важен е също така единен отговор на този шантаж.

В заключение, България продължава да се намира в доста опасно положение – страната ни не подкрепи открито Украйна и по тази причина е гледана с недоверие от своите партньори в ЕС. В същото време не се възползвахме от възможността за модернизация на армията ни чрез предоставяне на въоръжение на Киев. Трудностите с енергийните доставки, комбинирани с руското влияние, пък допълнително могат да ни вкарат в политическа криза. Измъчената ни подкрепа за Украйна ни поставя в затруднено положение в дългосрочен план. Евентуалното бъдещо влизане на Украйна в ЕС може да бъде проблемно за нас и за Съюза предвид нереформираните ѝ институции и ширещата се корупция. Ние обаче няма да сме в позиция да поставяме условия.

Заглавен колаж: © „Тоест“

Източник

Ирак днес. Разговор с Инна Рудолф

Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/inna-rudolf-interview/

Д-р Инна Рудолф е старши научен сътрудник в Международния център за изследване на радикализацията (ICSR) и постдокторантски научен сътрудник в Центъра за изследване на разделените общества към Кралския колеж в Лондон. В рамките на докторската си дисертация в Катедрата по военни науки към Кралския колеж Рудолф се фокусира върху хибридизацията на управлението на сектора за сигурност, изследвайки иракската паравоенна организация Народни мобилизационни сили (PMF) и стремежа им за легитимност в държавата. С нея разговаря Мирослав Зафиров.

Неотдавна в интервю за „Тоест“ ливанският анализатор Надим Шехади спомена, че страната му е в плен на наложения от Иран модел на „Хизбулла“, държавата се задъхва в прегръдките на движението. Шехади сравни Ливан с Ирак. Вие склонна ли сте да мислите в такива сравнителни категории, или все пак предпочитате да стоите далеч от подобни паралели?

Разбира се, подобни паралели са възможни, ако вземем предвид системната корупция и практиката на политически патронаж и клиентелизъм, упражнявани от политическите партии с религиозна принадлежност. Въпреки това по-скоро бих се въздържала да правя подобни сравнения или да анализирам иракския политически живот с презумпцията за едно неизбежно репликиране на модела на „Хизбулла“, налаган в Ливан.

Основната причина за моята въздържаност е фрагментацията в рамките на шиитския политически елит в Ирак. Споровете в тази затворена общност и между отделните нейни центрове на влияние доведоха наскоро до патова ситуация, в която самият лидер на „Хизбулла“ Хасан Насралла трябваше да се намеси в качеството си на посредник.

Истината е, че в огромното си разнообразие шиитските политически лидери не са в състояние сами да постигнат компромис по принципни въпроси, които касаят съдбата на модела на управление на Ирак, заложен от 2003 г. насам и познат с термина „мухассаса“ – разпределение на властта и нейните привилегии на етнически и религиозен принцип. Поради своята разединеност тези политически играчи не са в състояние да повторят модела на „Хизбулла“, който гарантира на движението неговата сила и доминантна роля в Ливан.

Ако ми позволите нова препратка към Ливан, там се смята, че от съществено значение за националната история на страната са появата и делото на имам Муса ас Садр. Неговата работа сред населението и ролята му за консолидацията на шиитската общност, както и заслугите му за самото ливанско общество са обект на множество анализи. В каква степен дори спекулативно можем да сравним политическото поведение на Муса ас Садр с това на неговия племенник Муктада ас Садр? 

Преди всичко и имам Муса ас Садр, и Муктада ас Садр представят себе си като защитници на онеправданите. И двамата демонстрират виртуозната си способност да мобилизират масите, като се стремят към влияние, надхвърлящо рамките на тяхната религиозна общност. Ако трябва да използвам терминологията на Антонио Грамши, и Муктада, и неговият чичо Муса ас Садр претендират за ролята на „органични интелектуалци“, те се стремят към пиедестала на морални ментори, които са в състояние да „модифицират и задават начина на мислене и поведението на масите“.

Но докато днес методите на Муктада ас Садр в политически аспект биват поставяни под съмнение дори от неговите поддръжници, то имам Муса ас Садр е все още окичван с ореол от ливанските шиити. Неговото мистериозно изчезване дори често се сравнява с това на легендарния свещен дванайсети имам Мухаммад ас Махди.

Имам Муса ас Садр изчезва през 1979 г. в Либия по време на официално посещение по покана на Муамар Кадафи, а имам Мухаммад ас Махди – през IХ век в град Самара, днешен Ирак. Според шиитската традиция имам Ас Махди се намира в т.нар. скриване, което ще продължи до Деня на страшния съд – б.р.

За разлика от своя чичо, Муктада ас Садр има доста по-земен образ, част от злободневните събития в Ирак. Той е много по-въвлечен в политическия живот на страната си, което прави всички опити да бъде представен като отявлен лидер на съпротивата все по-трудни. В крайна сметка дори Муктада ас Садр не може да бъде непрекъснато на гребена на вълната. По някакъв начин той ми напомня на героя от поемата на Христо Смирненски за стълбата – с всяко следващо стъпало губиш частица от своя интегритет, като постепенно принасяш в жертва изконните си морални ценности.

Само иранското влияние ли е пречка пред развитието на Ирак? Кои са основните хронологични репери, които според Вас диктуват събитията в страната днес? През 2005 г. референдумът за нова конституция донесе усещане сред масовата публика за начало на нов етап в историята на Ирак, но с модела си на разделение на властите не създаде ли тази конституция и проблемите, чиито последствия наблюдаваме?

Ще преиначим фактите, ако изцяло отдадем вината за сегашното състояние на Ирак на някакво зловредно иранско влияние. Да поясня: аз по никакъв начин не омаловажавам огромното влияние на Иран върху по-голямата част от политическите лидери, които доминират на иракската сцена. Протестното социално движение в Ирак, познато под името „Тишрийн“ (зародило се в Багдад през октомври 2019 г., движението настоява за реформи, които да сложат край на политическата система, базирана на разделението на властта на етнически и религиозен принцип – б.р.), обвинява Иран за това, че подкрепя корупционния модел и управляващата класа от 2003 г. насам.

Проблемът на иракската Конституция, както видяхме отново неотдавна, е в двусмислията, които тя съдържа. Тези двусмислия отварят пътя за интерпретации – и за съжаление, за политизиране, особено в отсъствието на независимо правораздаване. В подобни условия заложените неясноти в текста на основния закон може лесно да послужат като аргумент на хора, които се стараят да интерпретират буквата на закона в своя полза. Не искам да твърдя, че именно Конституцията следва да бъде обвинявана за съществуващата система на разпределение на политически постове и влияние на етнически и религиозен принцип. Виновник за създалата се ситуация е по-скоро манталитетът на политическия елит и начинът, по който се прилага Конституцията – това е, което според мен изкривява духа ѝ преди всичко.

Като че ли новата история на Ирак след 2003 г. е низ от събития, които някой би нарекъл ключови. Доколкото в история има нещо „ключово“, смятате ли, че Ирак премина през етап на отрезвяване след агресията на ИДИЛ – и кои от научените уроци днес са поставени на изпитание? Отново виждаме политическо разединение сред елита в Багдад и Ербил… 

Разделението между Багдад и Ербил не е онова, което ме тревожи най-много. В крайна сметка заинтересованите от това да експлоатират системата винаги ще намерят начин да постигнат компромис, който да им позволи да запазят позициите си и да избегнат сценарий, при който ще им бъде търсена отговорност.

Моето основно безпокойство като страничен наблюдател е отсъствието на доверие у хората в държавата и институциите. В много скорошни интервюта иракчаните, независимо от етническата или религиозната си принадлежност, посочваха един и същи проблем – отсъствието на държавата. Непрекъснато чувах, че „няма държава“. Това усещане за отчужденост е много опасно, тъй като от него могат да се възползват зловредни сили, особено там, където държавата със своите институции наистина отсъства. В тези области, където представителите на държавата биват възприемани като корумпирани и незаинтересовани, няма да е никак трудно за членовете на паравоенни формирования, на милиции да представят себе си за алтернатива, поставяйки по този начин хората в положение на подчинение.

По тази причина Багдад следва да е научил урока си от катастрофалните последици от действията на ИДИЛ и пренебрегването на обществените тежнения. Жертвите на ИДИЛ заслужават и очакват правосъдието да възтържествува. Не на последно място – и това е много важно: иракските общности, живеещи на север, не заслужават да бъдат стигматизирани като колаборационисти, тъй като това би засилило тяхнaта маргинализация и търсейки спасение и покровителство другаде, те допълнително биха били тласнати в обятията на центробежните сили. Така както се случи през 2014 г.

Близкият изток преживява значителни по своята сила социални, икономически и политически промени. Започнатото през 2010 г. продължава да отеква не само в Ирак, но и в Сирия, Ливан, Йемен, Либия, Палестина. Като човек с дълбоки професионални и академични знания за региона какво е Вашето мнение за бъдещето на Близкия изток днес, в контекста и на войната в Украйна? 

Общественият дебат по отношение на войната в Украйна още веднъж демонстрира травмата и незаздравелите рани в общественото съзнание на хората в Близкия изток, преживели множество недобре планирани чуждестранни намеси. Има такива, разбира се, които категорично осъждат руската агресия срещу Украйна и симпатизират на Украйна, но все пак съществува немалка част от обществото в ислямския свят, която е скептична спрямо всяка форма на намеса от страна на Запада във войната.

За съжаление, не са малко и онези, които гледат на войната в Украйна и през призмата на максимата, че „врагът на моя враг е мой съюзник“. В очите на подобни хора всяко събитие, което поставя на изпитание модела на западната демокрация, заслужава да бъде приветствано, без да се взема под внимание цената, която плаща местното население в зоната на конфликта.

Друг противоречив аспект на общественото възприятие бе степента на гостоприемство, което украинските бежанци получиха в сравнение с тези от Сирия, чието нещастие, за съжаление, вече не е в центъра на вниманието на световната общественост. Подобни интерпретации може лесно да бъдат използвани от популисти и демагози, които търсят способ да вбият клин в обществото, предлагайки „отговори“ чрез конспиративни теории. Тези хора се опитват да убедят обществата в Близкия изток в уж изконната недоброжелателност на Запада спрямо хората в региона.

Източник заглавна снимка: UNDP Iraq, 2019, CC BY-NC 2.0 / Flickr

Източник

Лозето на социалистите не ще Станишев, а мотика

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/lozeto-na-sotsiyalistite-ne-shte-stanishev-a-motika/

Днешните български социалисти не могат да откъснат и една чепка грозде от лозето на Габровски*. Електоратът няма сили да копае, ръководството – не желае. Класовата същност на Българската социалистическа партия е от абсолютно несъвместими съставни части – „Позитано“ 20 е от източноевропейската „хайверена левица“, а базата се чуди как да си купи дърва за огрев и кога пак ще ѝ вдигат пенсиите. (Същото е и при ДПС, където надстройката и избирателите са на двата социални полюса, а органичната им връзка е етническата принадлежност.)

Това съвсем не е дилемата от зората на българския социализъм за яйцето и кокошката – пролетариат, обединен в синдикати (тогава се е формирала българската работническа класа), или социалистическа интелигенция. В настоящата дихотомия въпросът е кой да се настани в партийния мезонет и да се възползва от гаснещата електорална мощ. БСП не разширява електоралната си база, не привлича млади и икономически активни хора; единствените движения се извършват по върховете ѝ, където се сменят лидерите и кръговете около тях. На пръв поглед демократично – в другите партии водачите изглеждат циментирани и дори не се избират пряко като в БСП. Но си е боричкане за власт.

Но всички обичат Москва

Никой не очаква от номинално социалистическа партия да бъде носител на присъщи на лявото прогресивни идеи и реформи. Не е тайна, че БСП не е лява, но не е и дясна. Карашик е, но несъмнено олигархична като ГЕРБ и ДПС. Козметични данъчни облекчения и искания за повишаване на пенсиите – за какво друго се бори БСП?! За шестте месеца управление дори забрави за прогресивното данъчно облагане – неин рефрен, докато беше в опозиция. Не би могла например да иска силно и независимо финансово разузнаване – нали ще се зарови и в незнайно как забогателите висши партийни „другари“ и техните офшорни сметки. Няма как да иска и ефективна и подложена на демократична отчетност прокуратура – поради същата причина върховенството на правото не е кауза на БСП.

Забраната на Истанбулската конвенция е залъгалка за избирателите. Но виж, русофилството, или по-скоро путинофилията, е друга работа – единствената топла връзка между БСП и членовете и симпатизантите ѝ. Независимо че в съвременна Русия няма нищо ляво, още по-малко социализъм. И докато за електората водещи са носталгията, силовата пропаганда от времената на соца и разочарованието от Прехода, за което голяма вина носи и БСП, при партийното „началство“ движещите сили са онези, които произтичат от руските (енергийни) зависимости. На „Позитано“ 20 никога не са имали скрупули да подарят газовата инфраструктура на „Газпром“ по времето на Виденов, да смачкат европейска България под тежестта на „Големия шлем“ при Първанов и Станишев – и да вкарат българската енергетика и държава в тежка подчиненост на КТБ, чиято политика беше диктувана от руската ВТБ, респективно Кремъл.

Така верноподаничеството към авторитарен и кървав режим като кремълския, а не национално отговорни каузи стана най-характерната черта на БСП, независимо кой е начело – Сергей Станишев или Корнелия Нинова. (Което я прави трудно различима от „Възраждане“ например.) Макар и на различни позиции за Истанбулската конвенция, и евродепутатите на БСП защитават проруски позиции при различни гласувания в Европарламента, както и БСП в българското Народно събрание, дори понякога различни от тези на останалите евродепутати от групата на Партията на европейските социалисти.

През март българските евродепутати от БСП начело с лидера на ПЕС Сергей Станишев гласуваха против редица санкции срещу Русия – и срещу позицията на групата си в ЕП. Станишев, Иво Христов, Елена Йончева, Цветелина Петкова и Петър Витанов са били против част от текстовете, които предвиждат санкции. Само те от групата на ПЕС гласуваха срещу отнемане на лицензите на руските пропагандни телевизионни канали и бяха против прекратяването на софтуерните лицензи за военния и гражданския сектор на Русия и Беларус, а и срещу намаляването на руските дипломати в ЕС.

В края на юли по „Нова телевизия“ Станишев дори критикува Нинова, че не се борила достатъчно, за да не се прекратява договорът с „Газпром“ през април:

БСП каза: Бяхме против спирането на договора с „Газпром“. Това обаче се случи март, сега сме юли. Какво направи БСП в правителството, за да се коригира това нещо? Нищо. От ПП налагаха политики, без да се съобразяват с чувствителността и мнението и на БСП, и на избирателите. 

(Самата Нинова многократно настояваше да се подновят преговорите, тъй като бизнесът иска евтин газ.)

Завръщането на една легенда – обречено на провал

Сергей Станишев обяви наскоро, че няма да се кандидатира за четвърти мандат като лидер на ПЕС. Официалният му мотив е, че няма силна партия зад гърба си, сиреч Нинова е пречката. Но БСП начело с Нинова и досега не е била зад гърба му, конфликтът им е публично известен от дълго време и подобно основание не звучи сериозно.

Причините са по-дълбоки. Руската война в Украйна доведе до рязко разграничаване и осъждане на политиката на Москва от страна на ЕС. Санкциите предизвикаха сериозни проблеми за ЕС – страните членки се борят с високите енергийни цени и висока инфлация. Изглежда, меко казано, неуместно лидерът на втората след ЕНП политическа сила в Общността да има различно поведение не само от Брюксел, но и от мнозинството партии в ПЕС. Въпросът опира до позициите не на европейската социалдемокрация, а на Европейския съюз като цяло. Станишев става пето колело – затова и няма да се кандидатира. Така след десет години като председател на ПЕС той се завръща в България в опит да си върне и първото място в БСП.

„Една легенда се завръща!“ – ако вземем повод от имиджовата фраза, охотно разпространявана и приписвана на 9-годишния му син Георги, който разказал в училище за баща си: „Един ден, като умре, ще отиде при легендите.“ В БСП легендите никога не са успявали – нито при завръщането си, нито при напускането на БСП. Опитите на Георги Първанов, Мая Манолова, Татяна Дончева, Александър Томов го потвърждават.

За разлика от тях обаче, Сергей Станишев вероятно няма да пробва с нова лява партия – така ще се маргинализира. Рискът е твърде голям, а резултатът – предвидим. Независимо че Станишев разчита на ситуативни предимства – вътрешната опозиция в БСП е ясно оформена, но разпокъсана на лагери и недотам силна, че да победи Нинова на преки избори със свой кандидат. Освен ако не бъде променен уставът на партията, който да върне избора на лидер от конгреса, но до момента опозицията не е успяла да прокара такава промяна.

Вероятно отново ще поискат оставката ѝ след изборите на 2 октомври, но какво от това? Зависи дали БСП отново ще се включи като партньор в управляваща коалиция, както беше в предишната – опозицията поиска оставката на Нинова и през януари т.г., но удари на камък. Лидерката на БСП като добър политически брокер уреди своята преторианска гвардия с назначения. Те пък знаят как да се отблагодаряват – и на нея, и на определени бизнес лобита.

Но ако останалите в коалицията нямат нищо против и не само са преглътнали русофилството на БСП, но твърдят, че отново ще я вземат за партньор в коалицията, значи няма значение кой е председателят. На пръв поглед Станишев дори подхожда повече – проевропейски, редом до лидерите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. А как би стоял до някого от ГЕРБ…

За Нинова ситуацията се усложнява. Трябва да отбива президентските атаки и разкритията на служебния кабинет и да прави кампания, която вътрешната опозиция неглижира, за да я провали и после да ѝ потърси отговорност. А ето че се появява Станишев, който винаги е декларирал подкрепа за действията на президента Радев.

Както и след 10 ноември, така и сега не става въпрос нито за реанимацията на българската левица, нито за създаване на нормално ляво, а за борба на икономически интереси. Независимо от реториката за социалните неравенства, управителите на БСП никога не са проявявали особена чувствителност на дело. Социалистическата номенклатура и нейните наследници не са много по-различни от la gauche caviar.

Когато Станишев напусна България, за да отиде в Брюксел, теренът под краката му беше разкалян. Ненаказаната по време на тройната коалиция корупция и връзките с Делян Пеевски, добили най-голяма публичност по време на кратко просъществувалото правителство на Пламен Орешарски, не са забравени. Да не би да се канят да конструират нова тройна коалиция – този път от ГЕРБ, БСП и ДПС?

Презареждане на лявото? Невъзможно

Левицата в Европа е в упадък от началото на века и остана някак встрани от дълбоките промени в европейското общество въпреки идеологическата конвергенция към „центъра“ на големи леви партии в Западна Европа. Нямаше промяна по време на десетилетието, в което Сергей Станишев оглавяваше ПЕС, и това личи не само по факта, че партии в ПЕС управляват или са в коалиция в по-малко от една трета от държавите в Съюза.

Социалната цена, която европейските общества плащат за следковидното възстановяване на Европа и настоящата енергийна война, извадиха на терена на популизма много съперници на левите. Те са по-кресливи от тях, не така умерени и понякога левите изглеждат като бледо копие.

Изследвайки лявото, мнозина анализатори установиха, че то не успя да се пренастрои към технологичните промени, въпреки че левите електорати – някогашната работническа класа, са на изчезване като социална група и се върви от „пролетариат към прекариат“ (хибрид между „пролетариат“ и precarious, жизнен статус без сигурност).

В анализа си „Какво се случи с лявото в Европа?“ Ян Ровни, професор по политически науки, проучва този процес и илюстрира с пример промяната – срещата си със съвременния пролетариат във фабрика на „Волво“ в Гьотеборг, Швеция. Той разказва за роботизираната техника при производството на автомобили и работническата класа, представена предимно от „млади жени, седнали на удобни столове, заобиколени от компютърни екрани и клавиатури, слушащи своите айподи“, допълвайки, че „тези работници печелят колкото професорите в шведските университети (което означава много)“. Ровни отбелязва, че повечето от работниците във „Волво“ със своето над средно заплащане, комфорт и сигурност на труда трудно могат да се смятат за работническа класа.

Днешната работническа класа са масите от неквалифицирани обслужващи работници, които предимно готвят, чистят или шофират. Често работата им е краткосрочна или на непълен работен ден и нископлатена. Тези хора не влизат в контакт помежду си както традиционните работници във фабрика. Те често са от различен малцинствен произход и по този начин са разделени от културни граници. Накратко, тези хора имат значително намалена способност за организиране и не го правят. 

В България, когато Преходът изличаваше някогашната социндустрия, а с нея и работническата класа, БСП беше от другата страна – на приватизаторите и кредитните милионери. Опортюнисткото поведение на лидерите ѝ и неспособността да се трансформира в модерна лява партия стопи избирателите. А в най-бедната държава в ЕС лявото има за лица консервативни десни капиталисти и лозето на Габровски изобщо не им е по вкуса. 

*Според исторически източници на лозето на Никола Габровски във Велико Търново през май 1891 г. се е състояла първата социалистическа сбирка, на която присъстват привърженици от Велико Търново, Севлиево, Казанлък, Дряново и Габрово. Габровски организира сбирката заедно със съратника си Димитър Благоев. Сега мястото е превърнато в парк.
Заглавна снимка: Бузлуджа 2018 © Венелина Попова

Източник

Колко прави ГЕРБ минус Борисов или ПП минус Петков и Василев 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kolko-pravi-gerb-minus-borisov-ili-pp-minus-petkov-i-vasilev/

Кое е онова, което влияе най-силно по време на предизборна кампания в България? Посланията на партиите? След четвърти поред парламентарни избори за по-малко от две години гражданите са развили хронична нечуваемост. Програмите? Доколкото ги има, едва ли някой вярва, че ще се изпълняват – и не само заради неизбежното коалиционно управление, а и поради дългогодишната традиция за неизпълнение.

Лидерство

Лидерската харизма? Изглежда, че този фактор има най-силно въздействие, затова и водачите на партиите са на първа линия – по медии и предизборни изяви. От речта на Симеон Сакскобургготски за 800-те дни до непрекъснатите хвалби на Бойко Борисов, независимо че думите не съвпадат с делата му още откакто управляваше София в оня полумандат, избирателите пристават на всеки новопоявил се месия.

НДСВ се срина след напускането на Царя. Какво би се случило с далеч по-организираната чрез структури ГЕРБ, ако Борисов се оттегли, е трудно за прогнозиране. Вероятно отлив на симпатизанти и боричкания за лидерския пост. Изхвърлянето на втория-в-партията Цветан Цветанов не успя да разклати ГЕРБ, макар именно негови да бяха заслугите за изграждането на структурите и организацията ѝ. Очакванията му, че мнозина „гербери“ ще станат „републиканци за България“, не се оправдаха – те избраха да се заслонят зад гърба на Борисов, който все още се инати, че без него България не може.

От „Продължаваме промяната“ (ПП) няма да остане и помен, ако по някаква причина Кирил Петков и Асен Василев я напуснат – или дори само единият, тъй като те са политически сиамски близнаци, сраснати каузално и като медиен образ от старта си в активната политика. ДПС може и да запази константния си брой избиратели, след като почетният председател Ахмед Доган престане да бъде пожизнен шеф – ако останалите партии продължат с практиката на етническо еднообразие и не слагат български мюсюлмани (турци, роми) на избираеми места.

В коалицията „Демократична България“ (ДБ), обединила три партии, председателят на „Да, България“ Христо Иванов e този, който изпъква с лидерство измежду останалите – председателя на ДСБ Атанас Атанасов и съпредседателите на „Зелено движение“ Владислав Панев и Добромира Костова. Очаквано Иванов беше преизбран от партията, след като си подаде оставката. Но ДБ загуби енергия след появата на ПП, а „Да, България“ някак твърде бързо улегна за петте си години на политическата сцена.

За „Има такъв народ“ всичко е ясно – няма шоу без шефа на шоуто Слави Трифонов. И ако за ИТН се знае вторият, че и третият след Трифонов, за „Български възход“ известен е само първият – Стефан Янев. Конкуренция във „Възраждане“ няма и Костадин Костадинов. Що се отнася до Мая Манолова, все едно къде е – вече седма година тя прави собствен стендъп.

Повечето партии в България са от лидерски тип, позиционирани около или заради един човек, изградил (медиен) образ на борец за правда, свобода и гражданско добруване. Когато обаче те не надскачат значително „размера“ на лидерите си, значи имат сериозен проблем. Също така имат проблем и когато се смаляват до размера на лидерите си, както се случва например с БСП. През целия Преход, въпреки неговото като цяло несправедливо преразпределение на икономическите активи и средства за производство, социалистическата партия постепенно губеше привърженици. (Макар че в най-бедната държава в ЕС, единствена от Съюза изпаднала от списъка на високоразвитите страни според индекса на ООН, силна лява партия е повече от необходима.)

Дълголетие

В старите демокрации дълголетието на един партиен лидер е основано върху установени, спазвани от десетилетия правила, включително система за подбор и отстраняване. В България, където партиите обикновено са изградени и центрирани около определена персона, на практика е невъзможно да се получи състезание като вътрешните избори в управляващата Великобритания Консервативна партия, спечелени от Лиз Тръс в конкуренция с Риши Сунак. Тръс дори не беше сред фаворитите на букмейкърите при първото гласуване през юли т.г., които излъчиха Сунак и Пени Мордънт (първата жена министър на отбраната на Обединеното кралство в правителството на Тереза Мей).

В българските партии трудно ще се намерят неколцина, които да се пробват за най-високия пост. Досега само в БСП е имало такива процедури, а опит за вътрешни избори имаше и през февруари т.г. в ДСБ, когато беше преизбран ген. Атанасов. При британските консерватори в първия етап на вътрешните избори се опитаха общо осем кандидати, а на финала, до който стигат двама, гласуват близо 160-те хиляди членове на партията.

Независимо че българските партии, като западните си събратя, също имат устав и партийни органи, те предпочитат в по-голяма степен източните традиции, където партийните лидери си гарантират запазването на поста чрез различни способи. Манипулират избора на делегати за национални събрания, обзавеждат се със „свои“ в ръководните партийни органи – от контролните комисии до изпълнителните бюра, и така задълго си осигуряват престоя начело.

Според изследването „Партийни членове и лидерски стилове в новите европейски демокрации“ на Департамента по политика към Глазгоуския университет политическите партии все по-малко разчитат на своята организационна основа и много повече на фигурите на лидерите. Независимо дали става дума за нови партии, маргинални, или масови формации, лидерите стават известни. В България центрирането на почти всички политически сили около лидерите и евентуално тяхно оттегляне ще ги деконструира до голяма степен. БСП, ДПС и ГЕРБ ще се смалят значително, но други, като „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, „Български възход“, „Има такъв народ“, са застрашени от изличаване.

Има и друг проблем – партии без добре развита мрежа от структури и смислен партиен живот изолират своите избиратели. Техните парламентарни групи, обикновено съставени от най-приближените на лидерите, са най-добре запознати с политиката и действията на политическата сила, до които електоралната маса обаче не е допусната. Това създава неравнопоставеност между ръководството на партията и избирателите ѝ, благодарение на които тя съществува, печели субсидии, позиции във властта и т.н.

Независимо обаче колко са големи лидерите – и партиите им, – те са лилипути пред избирателите. Изглежда, са го забравили, но високомерието им ще бъде пометено от омерзените негласуващи.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчване на извънреден брифинг на Бойко Борисов и ГЕРБ от 22 юни 2022 г. 

Източник

Елегия за пасти и избиратели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/elegiya-za-pasti-izbirateli/

Предизборната кампания e времето, в което българските политици се запознават с избирателите – с тези, които ще гласуват, и с тези, които няма да гласуват. Обещават им пасти, а гражданите не им вярват, защото са зрели хора и са наясно, че пастите ще си ги изядат политиците. Също и първото, и второто преди пастите, след като сложат табелата „Забранено за външни лица“.

Политиците наричат това предизборни платформи, гражданите – реалност, иначе си е политически цинизъм. Медиите дежурно критикуват, че партиите (пак) не представят идеи и политики, макар и те, и аудиториите им да са наясно, че повечето избиратели не четат предизборни програми, дори да ги има, а политическите сили не ги изпълняват, когато спечелят властта.

Парадоксът на обещанията

Защо политиците нарушават обещанията си, които са техният залог да бъдат избирани от гражданите? Лъжат съзнателно, неискрени са, знаейки, че могат да се справят само с някои проблеми, или наистина си вярват? Разбира се, обещанията се изпълняват по-често, когато една политическа формация не трябва да споделя властта с други, както е в коалиционните правителства. Макар че и първият самостоятелен кабинет на ГЕРБ не изпълни най-значимото обещание, с което Бойко Борисов дойде на власт – да накаже за корупцията на тройната коалиция. Впоследствие този Батман на политическия ни Готъм се утвърди чрез други митологеми – като Строителя например.

Коалиционното управление вече е норма за българската политика, което означава политики на компромиса. В българския модел коалицията се разбира не като споделена, а разпарчетосана власт на принципа „всяка коза за свой крак“ – тоест „концесиониране“ на министерства. Въпреки това някои червени линии в бившата четворна коалиция се оказаха непреодолими. Например онази на БСП да не се изпраща оръжие за Украйна. Други, като получервената линия за „депутинизация“ на страната ни, заявена от „Демократична България“, си остана на ниво декларация. „Продължаваме промяната“ пък преди изборите през ноември м.г. предлагаше закриване на Българския енергиен холдинг, но впоследствие от тази идея не остана и помен, след като БСП се възпротивиха на масата на преговорите. Така че няма гаранция за изпълнение на нито едно предизборно обещание, дадено от политическите сили с шанс за представителство в 48-мия парламент.

Освен коалиционните компромиси, фактори за изпълнение на обещанията са и икономическата ситуация, бизнес лобитата зад съответните политически сили, ефективното лидерство и също така предишен управленски опит. Последното се оказа съществен проблем за управлявалата половин година коалиция, тъй като, с изключение на БСП, нито една от останалите три политически сили нямаше такъв опит, а в добавка – и кадрови капацитет. В контекста на войната в Украйна обаче някои компромиси са просто неприемливи – като например кремълският уклон на „Позитано“ 20, който ПП и ДБ се правеха, че не забелязват преди 24 февруари.

Битка, ама не съвсем

Предизборната кампания в България щеше да придобие смисъл и добавена стойност, ако имаше поредица дебати между политическите сили по проблеми, които най-силно вълнуват избирателите. Но не в познатия формат по БНР и БНТ, където журналистите са секунданти, а кандидат-депутатите – високоговорители. В настоящия си вид кампанията е скучна като слово на чиновник от обреден дом, движейки се по пунктира на опорките: „говорете това“, „не говорете онова“, „повтаряйте и потретяйте следното“, изливайки се в официални или скрити платени форми. Преглед на сайтовете на политическите сили и профилите им в YouTube и социалните мрежи показва нейната вялост и еднообразие.

Отваряте например сайта на ГЕРБ и Бойко Борисов е на преден – и всякакъв – план. Борисов тук, Борисов там, Борисов каза, Борисов на трибуна, на пресконференция, сред мъже, жени и деца, награбил баби и гражданки, че и Лили Иванова в Стара Загора. Шестнайсети поредни избори „Граждани за европейско развитие на България“ все още е равно на Борисов. Лидерът иска да вдъхне оптимизъм, защото „държавата е счупена“, да въведе ред, изобщо – да я поправи. И както му отива на такъв ред, от ГЕРБ извадиха и антикризисна програма – единствени. Година и половина откакто партията на Борисов загуби властта, бездействието на прокуратурата по множество сигнали в комбинация с войната в Украйна притъпи спомените за „наследството“ от ГЕРБ – корупцията и безправовата държава.

Иначе в обкръжението на граждани Борисов е естествен, благ, насмешлив, даже костюмиран и внушава онова, което в криза всички ожидат – ста-бил-ност. Но въпреки тия феромони ГЕРБ не регистрира ръст на подкрепящите я. Само Борисов вече не е достатъчен.

А обиколката на автобуса на Промяната, срещан радушно от хората по места в кампанията миналата есен, този път не проработи. Затова липсват видеа, в които Кирил Петков, Асен Василев и други от ПП слизат по стъпалата и ги понася потокът от екзалтирани граждани. Визуалните материали от обиколките са доста селектирани, повечето видеа показват говорещи глави, а коментарите под тях са впечатляващо еднотипни – „Успех“ и „С вас сме“. Срещите с хора са сведени до възторжени изблици или ръкуване и кратък диалог – като този от Монтана.

От изброените три успеха – увеличението на пенсиите, безплатните детски градини и спрения канал на ГКПП „Капитан Андреево“ – видно този път ПП са се прицелили в пенсионерите. И не обелват дума срещу президента дори когато той ги напада с откровено неверни твърдения – че огромният скок в цената на газа се дължи на два танкера за втечнен газ, договорени през юли. От изявления на енергийни експерти и мениджъри на „Булгаргаз“ стана ясно, че втечненият газ, закупен от американската компания „Шениер“, е по-евтин от руския газ. Освен това танкерите дойдоха през юни, а „Булгаргаз“ предложи с 13% по-ниска цена на природния газ от 1 юни.

И все пак от ПП замълчаха. Ще им се да си върнат ония гласове, които получиха през ноември м.г. – и не говорят за геополитика, Русия и газови зависимости.

Самураи, физзарядка, платна, гъби… и „кални бани“

ГЕРБ и ПП, на които известните до момента социологически проучвания отреждат съответно първо и второ място, влизат в леки схватки – като спаринг партньори. Кирил Петков подхвърля нещо за пенсиониране на Бойко Борисов, който пък му отвръща, че е най-скоростно пенсионираният премиер – и толкоз. Като цяло до момента между политическите сили липсват сериозни атаки, както беше с „изчегъртването“ на ГЕРБ миналата година. Сега работата опря май само до изчегъртване на Борисов. Всички в момента ходят на пръсти и не преиграват повече от минимума, нужен за предизборна кампания. Дори в парламента бяха по-настървени.

Този стереотип бива разчупен от „криейтив“, който особено забавлява публиката. Като самураите с мечове от предизборния клип на „Има такъв народ“ или „физзарядката“ на ПП при откриването на кампанията в Пловдив, на която партийците изобразяват българския трикольор с цветни листове в ръце.

Кампанията на „Демократична България“ – коалицията между „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение, също се отличи с проблясък. Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов, изпратен да води във Варна (ДСБ за първи път няма водач в нито една от трите софийски листи), пусна видео от платноходка с призив да „вдигаме платната“. Чудесно, но вдигането на платната означава само едно – да отплаваме. Видеото вече е свалено, оставени са само снимки от откриването на кампанията.

„Атака“ пробват с анимирано видео, озаглавено „Ти отказа ли ментетата“, в което главният герой се разхожда в гора, натъква се на две гъби (не халюциногенни, а като от детска книжка за Гъбарко) и се колебае коя от двете да избере. Избира отровния двойник… Развръзката – в образа на Волен Сидеров.

В кампанията бе употребена и човешката трагедия – калният потоп, унищожил домове, покъщнина, дърва за огрев и зимнина на хората от няколко карловски села. Селфи с текст „На кални бани сме. Честит празник!“ пуснаха двама кандидати на „Демократична България“ – Теодор Михайлов и Елисавета Белобрадова, широко усмихнати. По-късно неуместната снимка бе изтрита, останаха фотоси как помагат за разчистването на терена. Последваха ги и от „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков, който се бори с лопата, при това по тениска, брандирана с логото на ПП, и Никола Минчев, който се преоблича в защитен костюм, за да направи същото. Щеше да е по-полезно вместо този изблик на хуманизъм да бяха купили дърва за колкото семейства могат – мнозина загубиха огрева си за зимата в потопа. Е, нямаше как да има снимки в социалните мрежи, но и от тези имиджовият ефект едва ли ще е значим.

Иначе кампанията си бълбука – като за начало. До 2 октомври може и да се ожълти. А „Български възход“ на Стефан Янев я стартира в Бургас, от откритата сцена „Охлюва“. Чудесно място да вдигнат платната.

Заглавна снимка: © Севда Семер

Източник

Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/ns2022-avtomatichni-sekcii/

В полунощ беше публикувано решението на ЦИК за автоматично отваряне на секции в чужбина на база активността от предходни избори. Изброени са 734 секции, но това няма да е окончателният списък. Дали на тези места ще има секции въобще зависи не само от това дали чуждестранните власти разрешат, но най-вече дали местната българска организация намери място и събере доброволци за комисията и организацията.

Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.

Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.

Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.

Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.

The post Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Мементото на Промяната

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mementoto-na-promyanata/

Забраната на райския газ – акцията, която лидерката на БСП и вицепремиерка Корнелия Нинова избра за края на мандата и на надеждите за ново правителство, е символна. С райски газ може безболезнено да се извади мъдрец – действа бързо, притъпява болката и създава лека еуфория. Заради което е и предпочитана дрога на партита.

И ентусиазмът от управлението на четворната коалиция спадна бързо. Обобщението на шестте месеца (защото в седмия на практика не се работеше) е ясно –

почти нищо от договореното в коалиционното споразумение не беше свършено. 

Но едно важно обещание бе изпълнено – намери се решение за вдигане на ветото за преговорите за еврочленство на Северна Македония. Наред с това обаче енергията за промяна се изтощи, пометена от несполуките на Промяната и страховете от настоящето. Каквото и да отчетат управляващите за тези шест месеца, две липси са безспорни – на сглобка между четирите политически сили в лицето на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ и на законодателна програма със срокове.

Безвремието властваше в коалиция, в която законопроекти се държаха на ръчно управление от Министерския съвет. Още в коалиционното споразумение механизмът за взаимодействие беше пропуснат, краткото приложение със законодателни намерения не беше сериозно, реформите бяха заместени от анализи, а експертните съвети за решаване на конфликтни въпроси на практика не действаха. В коалицията подготвиха програма и предложения за нови закони, обвързани със срокове, едва през юли, след като кабинетът на Кирил Петков бе свален с вот на недоверие.

Политически дискурс

Коалицията механично слепи четири политически сили, две от които са си ценностно близки и споделят (почти) eдин и същ електорат – ДБ и ПП, а другите две – БСП и ИТН, бяха приобщени единствено на основата на антигерберизма.

Кога БСП стана приемлив партньор за управление? 

Още в края на първия от трите мандата на ГЕРБ и Бойко Борисов всички забравиха за крадливата тройна коалиция, спрените еврофондове и гьола „Белене“. Причините са същите както и сега – Борисов и прокуратурата не отидоха отвъд политическото говорене и парата избяга в свирката както и сега.

Макар точно на БСП и на нейния председател Сергей Станишев да се дължи номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а двойната и тройната коалиция да уедриха значимостта му на медиен и политически фактор, днес партията на социалистите е мислена за партньор в същия коалиционен формат – ПП, ДБ и БСП – и след предстоящите избори през октомври. (След „приноса“ си за разпада на управлението ИТН са изключени по подразбиране.)

Същата БСП, която изглежда като бабата на „Възраждане“ – 

въпреки опитите да бъде представена като „европейска партия“, отхвърли Истанбулската конвенция, не спира да настоява за преговори с „Газпром“ и за връщане на руски дипломати, обяви се срещу изгонването на руската посланичка Митрофанова (независимо от унизителното ѝ отношение към българите и България) и подкрепи ПП за дерогацията за руския петрол, тоест за „Лукойл“.

И макар че социалистите спомогнаха за избора на Иван Гешев за главен прокурор, участваха в тайния сговор за ВСС и не бяха активни на протестите през лятото на 2020 г., те се оказаха в правилния лагер. Така, въпреки слабите изборни резултати, се сдобиха с ресурсни ведомства – горските стопанства, Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, където лидерката Корнелия Нинова имаше съвсем пряк контрол върху оръжейните сделки. Наред с това бяха уредени

над 500 назначения на соцфункционери във феодите на „Позитано“ 20, по данни на „Клуб Z“.

„Непредставимо ми е ГЕРБ да се върне на власт, те са като радиоактивни отпадъци“, заяви в сряда в предаването „Лице в лице“ по bTV депутатът Александър Симов (БСП). Но инфлация от почти 17%, която не спира да расте, скъпи горива и също скъпо отопление през зимата, рецесия, която се приближава и към България – всичко това изчегъртва обвиненията в мафия и задкулисие. Разкритията за частната фирма „Eвролаб 2011“ на ГКПП Капитан Андреево, инсталирана от ГЕРБ на вратата между Изтока и ЕС и свързвана с наркобарони, не стигат за поддържане на огъня.

С какво ще се запомни последният парламент

47-мото Народно събрание одобри закриването на спецправосъдието, а в последния си работен ден, 27 юли, Спецпрокуратурата оневини двама от списъка „Магнитски“ – депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, също свързан с ДПС. Заради липса на данни за извършено престъпление проверките срещу тях са били прекратени, съобщи в интервю за БНР Валентина Маджарова, ръководителката на Специализираната прокуратура, преназначена на работа в Софийската градска прокуратура. Олигархията и нейните лейтенанти получиха индулгенцията си – и както заключиха от в. „Сега“, „санкционираните от САЩ нямат никакъв проблем с българските власти“.

Но освен закриването на спецправосъдието, управляващата коалиция успя да приеме окончателно и промените в Закона за съдебната власт, с които приравни статута на европейските делегирани прокурори на националните прокурори. От трибуната на Народното събрание правосъдната министърка в оставка Надежда Йорданова каза:

Българският народ очаква справедливост. Българският народ иска злоупотребите с евросредства да бъдат разследвани и виновните да бъдат изправени пред съда. С този законопроект народните представители направиха това възможно и устояха на всички опити да се засили или установи власт на главния прокурор и върху европейските делегирани прокурори.

Но управляващата коалиция не направи и най-малък опит за преговори за конституционни промени, а комисията, оглавявана от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, така и не заработи. Не бяха избрани нови членове на Инспектората към ВСС, въпреки че мандатът на настоящите изтече преди повече от две години. Конституционният съд е в непълен състав от 9 месеца, тъй като парламентът не избра двама съдии, а няма как да избере и 11-членната си квота във ВСС – крайният срок е октомври, когато са и изборите, но до момента номинации така и не са направени.

Борбата с корупцията – едно от двете най-съществени предизборни обещания наред със съдебната реформа, с които ПП стана първа сила на изборите през ноември 2021 г., също не отчита особени успехи. В предстоящата предизборна кампания ще им е по-трудно да убеждават, че тази битка трябва да продължи – след като дори не успяха да реформират КПКОНПИ. Законопроектът, внесен от ПП в началото на края на коалицията, си спечели куп критики от политици и експерти заради лошо качество. Предвид развоя на събитията с връщането на мандата и разпускането на 47-мото НС, и Бойко Рашков няма как да оглави Антикорупционната комисия – не и в този парламент.

Вместо да стартират съществена реформа в борбата с изпирането на пари – област, в която България неизменно търпи критики, управляващите предложиха съществената първа стъпка с изваждането на структурата за борба с изпирането на пари от ДАНС едва когато започна повторната въртележка с мандатите след успешния вот на недоверие към кабинета.

Реформите в службите за сигурност, овладени от президента Радев още при служебните кабинети, бяха не просто заобиколени, а игнорирани от ПП. Така призивите на ДБ за прочистването им от руско влияние останаха да висят във въздуха. Изгонването на 70-те руски дипломати и служители и изявите в медиите на премиера Петков имаха по-скоро краткотраен ефект. В интервюто пред „Таймс“ той обяснява как си е създал могъщи врагове в Русия, след като е сложил край на зависимостта на България от руските газови доставки, и е решен да се бори срещу търговията с влияние на Путин в Източна Европа – но се опасява, че Москва смята да го свали от власт завинаги.

Нищо съществено не се случи в секторите, които засягат всички българи – с изключение на повишението на пенсиите, в здравеопазването и образованието всичко си е постарому (ако не броим повечето почивни дни за учениците през следващата учебна 2022–2023 г.). Формулата на просветния министър Николай Денков за висшите училища – атестиране, акредитиране, консолидиране – спря до атестирането на преподавателите. Концепцията за обединяване на висшите училища трябваше да е готова до 30 юни, но беше представена почти месец по-късно, дни преди правителството да си тръгне – на 27 юли.

С изключение на смяната на няколко директори на държавни болници, в здравеопазването не се усетиха ефективни промени. Неумелият опит на управляващите, при това неосигурен финансово, да прокарат увеличение на заплатите за медицински персонал през повишение на цените на клинични пътеки беше отменен от Върховния административен съд. Решението ще бъде обжалвано, но няма шансове медицинските сестри да получат обещаваното им от всяка власт увеличение на възнагражденията. Сега трябваше да стане 1500 лв., началната основна заплата на лекар – средно 2000 лв., а на санитар – 910 лв.

Здравната министърка Асена Сербезова ще приключи мандата си със скандала между две вериги частни болници: едната – свързана с Тихомир Каменов, „Търговска лига“ и „Чайкафарма“, а другата – с д-р Михаил Тиков и „Булфарма“. Първите подадоха сигнал до прокуратурата, обвинявайки Сербезова в корупция, тъй като удовлетворила искания за нови дейности на УМБАЛ „Софиямед“, УМБАЛ „Пълмед“, МБАЛ „Бургасмед“, МБАЛ „Света София“ и МБАЛ „Света Анна“ за същите медицински дейности, „за които „Сърце и мозък“ чака повече от година“. (Първите три болници са от групата на Тиков.)

Но този скандал е следствие от нерешения от времената на тройната коалиция проблем с Националната здравна карта, която да уреди къде и от какви легла има нужда. Такава карта вече е напълно излишна, тъй като безконтролното разрастване на болнични легла е факт – ведно със занижения контрол от НЗОК, а тези два фактора, заедно с огромното доплащане от страна на пациента, разболяват още повече здравеопазването.

Правителството не успя да подготви и внесе навреме в парламента законопроектите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи наесен първите 1,2 млрд. евро. Поне от хаоса с обявения за противоконституционен избор на председателя на КЕВР Станислав Тодоров някакъв изход се намери – да бъде върнат на поста бившият шеф на регулатора Иван Иванов. Решението беше подкрепено и от част от депутатите на ПП, освен от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“, след като президентът даде срок на парламента до края на настоящата седмица да реши проблема. Това означаваше, че няма как да се задвижи процедурата за избор на нов председател на КЕВР, тъй като би отнела близо три седмици.

Меморандумът с Gemcorp, прекратен, след като избухна скандалът със сянката на руските олигарси в капиталите на компанията и с гарантирания ѝ достъп до чувствителна информация за българската енергетика, хвърли петно върху Промяната. Упорството на управляващите да запазят господството на „Лукойл“ върху българския пазар на горива с отсрочката до 2024 г., по време на която България ще продължи да купува руски петрол, също не им прави добра репутационна услуга, в т.ч. и мълчаливият отказ да сменят представителя на държавата в „Лукойл“, който държи „златната акция“ и би могъл да влияе чрез нея на ценовата политика на компанията.

Предстоящото

Правителството на Кирил Петков оставя на служебния кабинет да се справи с осигуряване на доставките на газ за зимата. Русия използва синьото гориво като инструмент, с който „наказва“ ЕС заради санкциите за войната в Украйна, и периодично обявява намаляване на доставките с различни доводи. В резултат цените на газа надхвърлиха 200 евро/МВтч. Европейската комисия предупреди страните членки да подготвят кризисни планове и намаления на консумацията.

Кирил Петков съобщи вчера за евентуално осигуряване на 7 танкера с втечнен природен газ за България, но условието е служебният кабинет на Румен Радев да обезпечи докарването на синьото гориво до България. Това означава, че служебната власт трябва да договори капацитет за разтоварване на гръцкия терминал „Ревитуса“ и на някой от терминалите за втечнен природен газ в Турция, където бяха разтоварени и предишните количества.

Този договор, който днес ще се предложи, е важна стъпка на екипа, съвместно с ЕК, за осигуряване на газ за следващите 6 месеца. Така улесняваме следващото правителство да довърши започнатото.

Това заяви премиерът в оставка, без да дава подробности за цената, както и откъде ще бъде доставена суровината. Предишните танкери бяха осигурени от американската компания „Шиниър“.

При избори през октомври, последваща рулетка с мандатите и трудни преговори за ново правителство, управлението на назначените от президента министри може да се проточи до ноември-декември. Следователно те ще имат грижата да осигурят газа, да напълнят газохранилището в Чирен и да намерят решение за огромния дълг от 328 млн. лв. на „Топлофикация София“ ЕАД към държавната „Булгаргаз“ и за ликвидните ѝ проблеми. Компенсациите за бизнеса заради скъпия ток бяха удължени до 30 септември с решение на отиващото си правителство.

С какво ще трябва да справят още служебните министри? Украинските бежанци. Какво ще се случи с тях, как ще продължи подпомагането им, в държавните бази ли ще останат? Съгласно настоящата програма след 31 август около 27 000 души ще трябва да напуснат хотелите и почивните бази на министерствата. Ако все още не са си намерили работа, ще трябва да им се търсят места за изкарване на зимата – или друго решение. В България има близо 82 000 украинци със статут на временна закрила, от които децата са 44 979.

За служебното правителство остава да довърши и работата по Стратегическия план на България за земеделието, който ЕК върна с над 200 забележки, а земеделският министър съобщи, че „вече са затворени около 40% от тях“. В плана са заложени 8 млрд. евро в подкрепа на земеделския сектор за следващите 5 години.

Ще се наложи четвъртият кабинет на президента да намери решения за зимната поддръжка на пътищата. Взаимните обвинения между ПП и ИТН за корупция задълбочиха проблема, наследен от управлението на ГЕРБ, което фаворизираше бранша. Но сега заплахата е още по-голяма заради прекратени обществени поръчки за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа: от АПИ – според премиера Петков, от Комисията за защита на конкуренцията – според регионалния министър в оставка Гроздан Караджов. А провеждането на обществена поръчка отнема няколко месеца.

Така, докато служебното правителство търси решения на тези проблеми, ще тече предизборната кампания на партиите. И райски газ в изобилие.

Заглавна снимка (архивна): Стопкадър от видеоизлъчване на „Дневник“ от пресконференцията на Кирил Петков и Асен Василев

Източник

Защо трябва да видите целия запис на Да, България?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/dabg-zapis/

Едно от наказанията за отказа да участваш в политиката е, че в крайна сметка биваш управляван от по-глупави хора от теб.

Платон

Преди 6 години обясних защо приех да се включа в учредяването на Да, България. През януари изтъкнах отново причините да се кандидатирам отново за националния съвет на партията. През цялото това време са ми задавали въпроси какво се говори за това или онова, дали този или онзи слух е верен, както и са подхвърляли неизменните коментари за личността на този или онзи.

Да се каже, че всеки има дефекти в характера си е клише, но е вярно. Това важи с още по-голяма сила за политици и общественици, неразделна част от работата на които да са все пред вниманието на хората. От самото начало до сега давам да се разбере, че ако усетя елемент на автократство или дори недемократичност във вътрешните процеси на организацията, то ще изляза. Вярвам, че не може да тръгнеш да се бориш за върховенство на закона, демокрация и права на хората докато вътрешно в структурата ти решенията се взимат еднолично, липсва всякаква прозрачност или процес.

Да, България не е без своите проблеми и те се изтъкват постоянно на срещи и извън тях. Има несъгласни с посоката и как се водят обсъжданията. Аз също не съм съгласен с позиции и решения, както и липсата на някои такива. Писал съм и за това преди. В същото време надали някой честно може да каже, че разговори не се водят, не се обсъжда и не работи след гласуване на общи решения.

Макар неприятен, инцидентът с изтеклия запис от вътрешна среща на парламентарната група на ДБ може да даде представа какво се случва на съветите. Това е начинът и нивото на говорене. Разликата е, че след това има още поне два часа дискусия всеки път и гласуване по различни точки през електронната система.

Това не е маска, която се слага – просто така се работи и общува. Ще ми се другите членове и представители да сравнят какво се случва в техните организации като прозрачност и процес и да се замислят. Най-доброто, което могат да направят за България, е да изискат първо вътрешна промяна и заличаване на едноличната власт. Защото с грешни решения и процеси не се стига до положителен напредък.

Отново, проблеми има във всяка организация. Идеологично Да, България е шарена, компромиси са били правени и всеки отстоява своите приоритети. Има много аспекти, които следва да се обсъдят в дълбочина по начин, който ще видите в пълния запис. Да се изговорят неща, които няма да прочетете по този начин в новинарски заглавия и ехидни постове по социалките.

Политиката е игра на шах, в която следва да се мисли, а не да се блъска по масата и съска скришом през медиите заради наранено его. Политиката е маса, на която или седиш, или стоиш встрани и се тюхкаш как се стигна до тук. Ето това тук е нашата маса.

Пълният запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Христо Иванов: Виждаме как един запис се превръща в пропаганден материал, от който се разпространява откъси, извадени от контекста цитати по медиите. Предполагам, че някои от хората, които взимат решения, го правят от извадени от контекста парчета. Затова публикуваме пълния запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Призивът ми е всеки да се запознае с целия запис, да установи, че става дума за една абсолютно рутинна политическа среща. Ние сме професионални политици и сме длъжни да обсъждаме всички аспекти с всички възможни мотиви на играчите. Това е ежедневието в парламента.

Имаме отговорност към страната. Въпросът е не кой на кого е обиден, кой какво не му е харесало, а каква отговорност си готов да поемеш за отговорността на тази страна. Това се съдържа и в този запис. Ние сме напълно спокойни за нашата роля.

Нека всеки да да прецени какво всъщност се е променило в България. Защо трябва да хвърляме страната в поредни избори. Ние сме готови, но сигурни ли сме, че това е най-доброто решение при всички задаващи се кризи.

Застанахме на позицията, че трябва да имаме правителство не защото се харесваме, защото си имаме доверие в тази четворна коалиция или защото има лесни отговори. А защото смятаме, че страната няма нужда от нови избори и защото смятаме, че идва тежка зима.

Подхождаме към този въпрос изключително сериозно и ако някой не го разбира, значи не разбира как се прави политика.

Бяхме готови в името да има правителство да изтеглим своите министри, да нямаме претенции към позиции и да дадем парламентарна подкрепа. И смятам, че всички трябва да сме готови да се откажем от министрите си.

Ако Слави Трифонов е готов да счупи всичко за четвърти път и неговата парламентарна група се подчини на този импулс, трябва да се обърне внимание, че най-заинтересованите са ГЕРБ и ДПС.

Въпросът е дали търсим как да избягаме от отговорност или търсим как да намерим решение за страната. Ако просто трябва да си спасим егото и отговорността, може би това е много добър изход.

Да, смятам, че фиксацията да имаш свои министерства, да е само твое, ти да назначаваш хората, да имаш собствен бюджет и да виждаш единствено това – това е абсолютен погром.

Не позволявайте ГЕРБ и ДПС да закарат страната към още по-голяма криза с надеждата в кризата да се реабилитират и да се избелят. Помислете заслужава ли си заради този разговор да хвърлим България в хаос.

“Демократична България” ще отидем на избори спокойни, защото знаем, че сме били професионални и отговорни. Ще отидем пред избирателите като хора, които сме застанали на страната на здравия разум и на съзнанието, че България е по-голяма от всички възпалени ега, претенции, мераци за позиции.

Posted by Да, България on Friday, July 22, 2022

The post Защо трябва да видите целия запис на Да, България? first appeared on Блогът на Юруков.

Валс с мандата. (Не)поправимата коалиция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vals-s-mandata-ne-popravimata-koalitsiya/

В несъстоялия се кабинет на Асен Василев с първия мандат на „Продължаваме промяната“ Корнелия Нинова щяла да е вицепремиер и министър на енергетиката. В този, макар и с мандата на БСП, още не е ясно – като в приказките Нинова ще трябва да извърши поне три подвига, иначе няма да получи половин царство.

Няма да убива ламя, но са ѝ поставили задача да осигури мнозинство за приемане на антикорупционния закон и избора на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. Това е „единственото условие“ на „Продължаваме промяната“, както го нарече вицепремиерът в оставка Асен Василев след консултациите с БСП в парламента във вторник. Затова от ПП искат социалистите да държат мандата толкова дълго, колкото е необходимо, за да изпълни 47-мият парламент техния ултиматум.

Консултациите между БСП и ПП продължиха притеснително кратко – не повече от 40 минути, в които всяка от страните каза пред камерите и фотоапаратите няколко протоколни фрази. А след напускането на медиите от ПП са поставили условията, разменили са по още няколко думи – и толкоз. Прилича на отбиване на номер – за да покажат, че са диалогични, и да използват още малко времето на действие на този парламент. А ако не се получи, няма да са виновни от ПП, а от БСП, защото не са успели да формират „работещо антикорупционно мнозинство“. Другото обяснение е, че сериозните разговори остават зад кулисите.

Дали пък нямаше да е по-лесно Нинова да убие ламя? Сега, ако иска да има правителство, а тя и свитата ѝ от сподвижници – доходоносни места в държавното управление, ще трябва да убеди „Има такъв народ“ да подкрепят Рашков. При това без да гарантира на хората на Слави Трифонов, че ще получат срещу гласуването си места в кабинета – това е условието само за да ги допуснат в преговори. „Ключово за участието на „Продължаваме промяната“ в правителство с мандата на БСП е приемането на проекта за антикорупционен закон и изборът за председател на КПКОНПИ“, заяви във вторник и началничката на кабинета на премиера в оставка Лена Бориславова.

Тестът е издържан

Законът, който ПП смята, че само Рашков може да реализира, трябва да е приет без редакции, при това окончателно – на първо и на второ четене. Първоначалната позиция на ИТН бе неодобрение за Рашков и „за“ закона, за който смятат, че се нуждае от сериозна преработка. Както каза самата Бориславова, ще стане ясно дали ИТН ще склонят – ако участват в заседанието на Комисията по правни и конституционни въпроси, която досега не можеше да събере мнозинство, за да обсъди законопроекта на първо четене.

Стана. След консултациите между ИТН и БСП в сряда пролича една непозната досега и нетипична смиреност и желание за диалогичност от страна на Тошко Йорданов, Ива Митева и Станислав Балабанов – пратениците на Слави Трифонов. Тримата изразиха желание за разговори, съгласие, че избори точно сега не са необходими, и готовност да бъде приет антикорупционният закон след обществено обсъждане и процедурни правила за избор на председател на КПКОНПИ. Констатираха и пълно съвпадение по програмата, с желание да я допълнят със свои предложения. А Корнелия Нинова обяви, че не са поставили червена линия пред името на Бойко Рашков и разговорът е бил „обнадеждаващ“.

Нашето последователно и категорично мнение е, че избори в момента не са необходими. Че изборите няма да доведат до по-добри резултати – напротив, изборите ще задълбочат кризата. И наистина, изходът от едни такива избори може би ще е още едни следващи избори. Затова, ако сме отговорни политици, трябва да направим всичко възможно, което зависи от нас, загърбвайки егото си, за да направим така необходимото да се стигне до кабинет. Запознати сме с програмата. Имаме съвпадение по почти всички точки. Естествено, имаме и нашите допълнения, които са нашата идентичност. 

Ива Митева в началото на разговорите с БСП

Резултатът от консултациите веднага пролича. Комисията по правни и конституционни въпроси се събра в сряда вечерта след половин час закъснение и повече от четири часа обсъжда за второ четене промените в Закона за съдебната власт, в частта за европейските делегирани прокурори. Но след това, в 21:34 ч., Комисията започна обсъждането на антикорупционния закон за първо четене с предложение на Ива Митева (ИТН) за организиране на обществено обсъждане на проекта идната седмица. Тя се мотивира, че законът е нов, че липсва оценка на въздействие, че има „много кусури и недостатъци“. Подкрепиха я с 15 гласа това да стане в началото на следващата седмица.

Eкатерина Захариeва (ГЕРБ) се възпротиви срещу предвидения в проекта мандат от 6 години за шефа на КПКОНПИ, с опция за втори (тоест общо 12 години), заявявайки известното вече – че депутатите на Бойко Борисов няма да го подкрепят.

„Законът има сериозни несъвършенства и трябва да го поправим на второ четене, но трябва да го приемем, за да дадем знак“, заяви Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“. Съгласие с бележките му от името на БСП направи и Явор Божанков. В крайна сметка поне 30% от ултиматума на ПП беше изпълнен – проектът тръгва към пленарната зала, след като получи одобрение за първо четене 40 минути преди полунощ.

И ако има шанс проблемите с ИТН да се уредят (не без предстоящи договорки за постове), БСП ще трябва да разреши и проблемите с отцепниците от ИТН – ония, които последваха сърцето си и обявиха, че няма да подкрепят правителство, в което участва „Има такъв народ“. Тази 6-членна групичка дори се е амбицирала да покълне до гражданско движение (а после – и до партия), за да участва в политическия живот. И те чакат оферти – иначе програмата я харесват.

Работа на БСП като мандатоносител е да търси мнозинство от 121 депутати, които да подкрепят програмата, договорена за първия мандат (на ПП). В същата тази програма фигурират и упоменатите по-горе условия. Но програмите, както е добре известно, служат за опаковка на същинските преговори, които винаги опират до управленски кресла.

„Счупеното носи щастие“

е фраза за лексикон и кръчма, но не върви за провалена коалиция, в която всички се наричаха всякак, гледаха в различни посоки, а лидерите им нито един път не се появиха заедно за тези 7 месеца. Дори да се загърбят ударите под кръста и да се преглътнат обидите – „мафиоти“, „брокери“, „лъжци“, „меки диалогични китки“ и пр., – защото политиците не са тънкообидчиви, не може да се игнорира проруският уклон на БСП. Не и от „Демократична България“, чиито евро-атлантически и европейски позиции са неизменни.

Получавайки третия мандат, Нинова и депутати социалисти тутакси заговориха за подновяване на преговорите с „Газпром“ – сякаш не участват в правителство, което отказа да плаща в рубли за руския газ, докато „Газпром“ наруши едностранно договора, спирайки доставките. Някои, като Иван Ченчев, отидоха още по-далеч, заявявайки, че изгонените 70 руски дипломати и служители трябва да бъдат върнати. После негови съпартийци обясняваха, че няма да стане така – само укрепване на двустранните отношения ще има.

Засега от ПП избягват темата за руския газ. Премиерът в оставка Кирил Петков ще бъде в Азербайджан на 21–22 юли в опит да договори допълнителни количества азерски газ извън настоящите 1 млрд. куб.м по дългосрочния договор. Той призна, че сега на България се налага да купува газ на високи цени от спотпазара – „както го прави цяла Европа“. Преди Петков в Баку беше председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в опит да гарантира енергийната сигурност на ЕС чрез допълнителни количества азерски газ предвид реалната заплаха от спиране на руските доставки.

Не е сигурно, че Петков ще успее – по-ранни опити се провалиха, – но допълнителни количества газ са необходими, тъй като сегашните стигат за задоволяване на потреблението, но не и за нагнетяване на количества в Чирен. ЕК разпореди газохранилищата в Европа да са 90% пълни преди зимния сезон, а българското дори не е наполовина на това изискване. „Ние търсим газ по целия свят, от Щатите до Туркменистан, и това става на правителствено ниво“, заяви председателят на КЕВР Станислав Тодоров. Но нито той, нито Петков коментираха новината от ГЕРБ, че е било закупено синьо гориво от „Винтерсхал“, посредник на „Газпром“.

„Демократична България“ ще преговаря днес с БСП, но още преди това съпредседателят Христо Иванов беше заявил готовност за диалог, независимо дали ще получат третия мандат от президента. Според него БСП трябва да потърси начин да спогоди ИТН и ПП, после ще дойде и решението на Съвета на ДБ. „Ние нямаме проблем с предложението Асен Василев да е премиер“, каза Иванов.

В обединението от три партии – „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение – избирателите на ДСБ изглеждат най-непримирими към евентуален кабинет с БСП, но и в „Да, България“ има противници. Партньор в управлението, който се държи като аватар на „Възраждане“, за да не се увеличи парламентарната тежест на формации като „Възраждане“? Не е особено убедително. А вариантът, за който се появиха спекулации – ДБ да го подкрепи, без да участва с министри, би бил лицемерно и страхливо решение. Нещо като „подкрепяме, ама не носим отговорност“.

Ако Корнелия Нинова успее да сглоби правителство, ще се окичи с лаври, но конструкцията няма как да е трайна и да издържи по-дълго от приемането на бюджета за 2023 г. Защото сега под въпрос е и този бюджет, както беше миналогодишният. Провали ли се мандатът, което ще се разбере най-късно до 4 август, предсрочните избори ще са през октомври. Служебното правителство няма за задача да подготвя и внася бюджет. Съвсем сигурно е, че следващият парламент ще е фрагментиран като днешния, което означава, че преговорите за съставяне на правителство може да се проточат. А това означава само едно – че управлението на кабинета на президента Радев ще се удължи.

Държавният глава ще се отърве с най-малко щети, ако третият опит за съставяне на правителство пропадне – той е във втория си и последен мандат. А и Корнелия Нинова, с която са в силно обтегнати отношения, ще се провали (следващите избори ще го потвърдят) и опозицията срещу нея може да успее да я свали от поста. Но ако през август встъпи президентско правителство, отговорността за пълно газохранилище в Чирен, топли радиатори и работеща на газ индустрия през зимата ще е на Румен Радев. Все пак основната задача на служебното правителство би трябвало да е организацията на честни избори.

Заглавна снимка: Корнелия Нинова след преговорите с ИТН в сряда, 20 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Novini.bg 

Източник

Кой държи ключа за второ правителство

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-durzhi-klyucha-za-vtoro-pravitelstvo/

Правителство за няколко месеца или избори през октомври? Ключът е в „Продължаваме промяната“, чието ръководство все още не е обявило дали ще склони на кабинет със същите политически сили, в който премиерът да е „техен“, но да не се казва Кирил Петков или Асен Василев. Последното е трудно за преглъщане от самолюбивите съпредседатели на ПП. А и ръководството на формацията се уповава на социологически проучвания и на самочувствието си, че на избори през октомври ще спечели достатъчно, за да наложи когото си иска за министър-председател.

Асен Василев е особено убеден в това и е критичен към партньорите в коалицията (както личи от интервюто му пред „Капитал“), докато Петков показва склонност към диалогичност. „Ние сме тук да заявим цялостната ни готовност да бъдем максимално диалогични и да направим всичко възможно да има България работещ парламент и работещо правителство“, заяви премиерът в оставка консултациите, свикани от президента Румен Радев, преди да връчи третия мандат.

Останалите трима партньори в създадената през декември м.г. коалиция декларираха готовност да седнат и да преговарят за поправителен, за реконструкция, или както и да се нарече повторният опит за управление с лимитирано време и списък със задачи на база приетата наскоро съвместна управленска програма. Само ПП обаче публично постави условие за участието си, даже две.

Един срещу друг

Тази седмица заместник-председателят на парламента Мирослав Иванов заяви, че от ПП са готови да обсъдят как може да се работи заедно занапред, но това би станало при спазване на програмата им и с кандидат-премиер Асен Василев. После – и още нещо. Ако третият, последен мандат, който президентът Румен Радев предстои да връчи, отиде при „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“ ще откаже да преговаря за съставяне на правителство. „Бихме подкрепили разговори с БСП и „Дeмократична България“ около програмата, която съставихме. Ако мандатът отиде при ИТН, ние сме обявили, че не бихме преговаряли с тях, тъй като те развалиха настоящата коалиция“, заяви пред журналисти в парламента председателят на парламентарната група на ПП Андрей Гюров.

Враждата между двете политически сили, избухнала с разкритията за канадското гражданство на Кирил Петков и блокирането на Любомир Каримански, номинацията на ИТН за управител на БНБ и екзалтирала с изтеглянето на ИТН от коалицията, няма да стихне. Опцията за второ правителство на 47-мия парламент е да се превърне в „исторически компромис“.

От партията на Слави Трифонов, на която социолозите отреждат изпадане от следващ парламент, показват склонност към диалогичност, смятат изборите за краен вариант и демонстрират пилигримска вяра в мъдростта на президента. „След като знаехме какво ще се случи с втория мандат, логично е президентът да постъпи мъдро и всички да направим всичко възможно, за да се сформира правителство и българското общество да е удовлетворено“, казва Станислав Балабанов от ИТН. Помирителната им теза е да седнат и да говорят „първо по политики“ – макар че дадоха своя принос както за разтурянето на коалицията, така и за провала на първия мандат, тъй като отказаха да подкрепят кабинет с премиер Асен Василев. Балабанов също така изтъкна прекрасното разбирателство на ИТН с БСП и ДБ, „както и с много колеги от ПП“.

Миротворците

За третия мандат основните конкуренти са БСП и „Демократична България“, тъй като ИТН са… да кажем, етично компрометирани (не само заради провалите на двата си проектокабинета миналото лято). ДПС и „Възраждане“ не влизат в сметката, те също като ГЕРБ обявиха курс към избори. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ дори коментира пред журналисти, че новият модел е „моделът на задкулисието и олигархията“, който реди кабинет по молове и джипки.

Президентът съобщи, че ще назове победителя след консултациите, на които са поканени всички парламентарно представени партии. Тази политическа хореография е съвсем уместна – от една страна, Румен Радев печели добавена стойност като стожер на стабилността и диалогичността, като извор на сигурност, от друга, дори да е решил, а най-вероятно е така, кому да връчи мандата, консултациите ще придадат тежест на решението.

Според съпредседателя на ДБ Христо Иванов третият мандат е кризисен, но целта е да бъде съставено „работещо реформаторско правителство“ от четиримата досегашни партньори, а ПП да имат водеща роля при договарянето на премиер. Хоризонтът на този проектокабинет е до 1 януари 2024 г., за да бъде гарантирано членството на България в еврозоната и влизането в Шенген. Наред с това предупреди да не се създават твърде високи очаквания.

„Ще направим усилия да говорим с всички, има потенциал“, заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV лидерката на БСП Корнелия Нинова. От известно време тя не спира да изтъква колко добър медиатор биха били социалистите, повтори го и в предаването в четвъртък. Няколко часа преди това депутатът от парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов заяви в кулоарите на парламента, че бъдещият премиер на бъдещия кабинет трябва да е от най-голямата политическа сила, сиреч от „Продължаваме промяната“.

Независимите депутати – групата, отцепила се от ИТН, за да подкрепи ПП – няма да подпомогнат правителство с третия мандат. Ревнуват от доскорошните си съпартийци. „Ние не считаме, че ИТН са способни да участват и да формират правителство, което е стабилно“, каза депутатът Георги Георгиев по „Нова Нюз“, като отбеляза също колко е важно кои ще са министрите. Изглежда, че след като последваха зова на сърцето и направиха моралния си избор, очакват наградите.

Каквото и да се случи следващата седмица, надеждите за ново правителство не са никак големи. От БСП вече заявиха, че ще настояват за нови преговори за доставки на руски газ. Газовият проблем трябва да намери решение още преди да се знае името на премиера – защото може да се окаже, че изобщо няма да се стигне до номинацията му.

Заглавна снимка: Лидерите на „Продължаваме промяната“ на консултации при Румен Радев на 15 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Facebook страницата на президента

Източник

Програмата на Промяната закъсня, но идва

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/programata-na-promyanata-zakusnya-no-idva/

Управленската програма за следващите шест месеца, подготвяна от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП, е онова, което не успяха да свършат в предишните шест – добавили са срокове. Не че ги нямаше и в коалиционното споразумение, но все пак то беше разчетено за пълен четиригодишен мандат, а спорните теми бяха отложени с анализи. Сега, след изгубеното време, се явява нов кандидат за министър-председател – Асен Василев, с подновен кабинет и програма с дати, чието съдържание ще се променя до последния момент.

Програмата е микс от стари проекти и идеи и нови предложения. Прави впечатление концентрацията на контролни функции в Министерския съвет, респективно премиера, тъй като към МС се предвижда да премине Изпълнителната агенция по горите с всички горски стопанства и Българската агенция по безопасност на храните (двете сега са подопечни на Министерството на земеделието) и Дирекцията за национален строителен контрол (досега към МРРБ). Трите структури контролират огромни сектори от икономиката – горския и дърводобивния, хранително-вкусовия, строителния – и винаги са били обект на големи интереси и корупционен натиск.

Енергетика

Разумното предложение тук е да се въведат две тарифи за ток и парно, като първата да покрива базово потребление на по-ниска цена. Не е фиксирано какъв ще е прагът.

Договорено е да се ускори изграждането на нови ядрени мощности и преминаване на АЕЦ „Козлодуй“ на алтернативно ядрено гориво, както и гарантиране на сигурността на газовите доставки – чрез диверсификация и дългосрочни договори за доставка. Само че нито може да се ускори „изграждането“ на нови мощности за шест месеца, нито АЕЦ да мине на алтернативно гориво за същото време, а то бездруго си е планирано.

Първо, управляващите (все едно кои) трябва да решат каква да е новата ядрена мощност – в коалиционното споразумение пише, че ще стане след анализ, а такъв дори не е започнат. Но наред с това и процедурата за АЕЦ „Белене“ не е прекратена – а БСП със сигурност ще настоява именно за втора АЕЦ с руските реактори. Второ, още от февруари м.г., на база подписано споразумение между АEЦ „Koзлoдyй“ и „Уecтингxayc Eлeĸтpиĸ Швeция“, е планирано алтернативното ядрено гориво. Ако Агенцията за ядрено регулиране лицензира горивото, постепенно ще бъдат заменяни част от касетките с руско гориво в V блок. Постепенно. А VI блок е подготвен с руско гориво до 2026 г.

Какво значи дългосрочни договори за доставка?

В контекста на призива на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен Европа да се готви за спиране на руския газ, това може да означава само едно: доставки на втечнен газ и увеличаване на количествата неруски газ. Министърът на енергетиката в оставка Александър Николов потвърди пред журналисти, че се водят преговори за азерски газ над договорените сега количества от 1 млрд. куб.м на година – „но трябва да се прави разлика между 25-годишен договор и търговски преговори, които включват доставка сега, веднага, на пазарна цена“. България вече получава в пълен размер азерския газ, но това е една трета от общото потребление, което е около 3 млрд. куб.м годишно. А изглежда, че намерението за общи газови доставки на ЕС няма да се осъществи.

Газовото уравнение обаче ще трябва да бъде решено – все едно вписано ли е, или не – в 6-месечната управленска програма. Макар че там фигурира и запълване на капацитета на газохранилището в Чирен, което сега е 35% запълнено, а има и срок – до 30 септември. Как ще бъде решено това уравнение? Обемът на хранилището е 550 млн. куб.м, от които остават близо 358 млн. куб.м за запълване. Максималният капацитет за нагнетяване е 3,2 млн. куб.м на ден, което означава, че ще са необходими 112 дни – и то при условие че има достатъчно количества синьо гориво.

След по-малко от 4 месеца започва отоплителният сезон –

индустрията, битовите абонати, болниците, детските градини, газифицираните общини трябва да са наясно гарантиран ли е газът за зимата. Ето с изпълнението на този належащ приоритет правителството трябва да се заеме най-напред. Само че първо в коалицията ще е нужно да са постигнали разбирателство по въпроса, със или без руски газ в микса.

Кирил Петков и Асен Василев недвусмислено заявиха, че няма да бъде подновен изтичащият в края на 2022 г. договор с компанията „Газпром“, която едностранно спря руския газ за България. БСП и нейната лидерка Корнелия Нинова винаги са били на противното мнение. Като аргумент Нинова изтъква, че бизнесът иска по-евтин газ. По-рано днес по БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев определи настоящата ситуация като „доста шизофренна“:

Имаме договор, който не е прекратен, с „Газпром експорт“, на по-ниски цени от тези на спот пазара, от порядъка на 25-30% по-ниски. Плащаме по този договор транспорта на този газ и в същото време не потребяваме газ, рискувайки да го платим след това, нищо че не сме го потребили – поради клаузата в договора „вземи или плати“.

Депутатът от БСП Борислав Гуцанов обясни по БНТ, че по време на преговорите социалистите са поставили въпроса, че трябва да бъдат направени „всички усилия“ да бъдат нормализирани дипломатическите отношения между България и Русия и да бъдат подновени преговорите с „Газпром“. И това беше прието от „Продължаваме промяната“, заяви Гуцанов. Ако от ПП наистина са приели да има нови преговори с „Газпром“, пропуснали са го съобщят публично.

Инфраструктура

По темата „инфраструктура“ се предвижда довършване на магистрала „Струма“, така че да не бъдат загубени европейски средства. Това не е възможно не само в близките шест месеца, но би било чудо, ако се случи до края на настоящия програмен период – 2027 г. За първите шест месеца управляващата четворна коалиция така и не се разбра по основния въпрос за „Струма“ – 13-километров тунел през Кресненското дефиле или изграждане на източен обход на Кресна за движението от Гърция към София. Спорът тече от 2007-ма, а в настоящото управление въпросът беше оставен за разрешаване на коалиционен съвет – който така и не го реши. Така че, ако смятат да довършват „Струма“, би следвало ПП, ДБ и БСП поне да са се разбрали кой вариант избират до 30 септември.

Заложено е и до 31 декември да се подпише споразумение с Румъния за проектиране и изграждане на 5 моста над Дунав,

обещани още в предизборната кампания на „Продължаваме промяната“. В последния си, трети мандат премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов говореше за три моста и дори обяви, че ще има първа копка на третия – между Свищов и Зимнич. Въпреки настойчивостта му, от другата страна на Дунав така и не уточниха къде да бъде третият мост. Така че амбицията за пет моста е смехотворна – още повече при липсата на добри пътища и жп връзки в България след преминаването им.

Възлагане на проектирането на тунели при Петрохан и Прохода на Републиката, възлагане за довършването на проектирането на магистрала „Хемус“ и продължението на „Черно море“. Тези проекти бяха обявени за приоритетни от министъра на регионалното развитие и благоустройство в оставка Гроздан Караджов още през януари. По време на парламентарен контрол през март т.г. той съобщи докъде е стигнала работата по три тунела – за този под връх Шипка текат процедури по съгласуване с МОСВ по определяне на екомерките; за Петрохан се работи за разширен идеен проект; третият е по трасето на бъдещия аутобан „Черно море“ и за него има разширен идеен проект, стигнал до втори етап – да се определят екомерките, което ще отнеме още около една година. А договорът за проектиране на „Черно море“ е сключен през октомври 2020 г. с ДЗЗД „Екип проект АМ Черно море“ – за 9,5 млн. лв. и една година срок, така че

на хартия проект трябваше да има още миналата есен.

Предлага се до 31 октомври да бъдат въведени германски изисквания за пътно строителство, включително стандартите за текущ ремонт и поддръжка. Също така до края на годината да се намери решение за инхаус поръчките от ерата „Борисов“ – с което досега управлението така и не се справи, а и не поиска да се справи.

Ред и право

С най-голям шанс за осъществяване е приоритетът, който от „Продължаваме промяната“ винаги слагат най-отпред – сегашният министър на вътрешните работи в оставка Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Срокът за това е до края на юли, тоест преди парламентът да се разпусне за обичайната си лятна ваканция, каквато не иска да пропусне и този път. До 23 септември е предвидено да бъде приет и законопроект за противодействие на корупцията, който разделя комисията на две – противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси, от една страна, и отнемане на незаконно придобито имущество, от друга; предвиждат се и правомощия за разследване и използване на събраните доказателства в наказателно производство.

Разписани са срокове за номинации,

за да бъде променен съставът на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и Българската народна банка – през септември и ноември. През първите си шест месеца разпадналата се четворна коалиция се разтресе от разногласия заради двамата си кандидати за гуверньор на БНБ, но сега отново няма решение за обща кандидатура – всяка от трите политически сили ще излезе със своя номинация.

Конституционно мнозинство за избор на 11 нови членове от парламентарната квота във ВСС няма, както и за нов състав на Инспектората към ВСС.

Законодателната програма, която включва приемане на 21 законопроекта, изисквани заради средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, и още толкова заради други промени, е твърде амбициозна на фона на досегашната парламентарна леност.

Новите предложения

Сред брадясалите проекти и идеи има и нови предложения. Едно от най-съществените сред тях е Дирекция „Финансово разузнаване“ да бъде извадена от системата на ДАНС и да се върне в Министерството на финансите. Дирекцията беше към МФ до момента, в който тройната коалиция с премиер Сергей Станишев създаде ДАНС и я вкара там. В резултат активността по отношение на мерките срещу изпирането на пари рязко се понижи и Европейската комисия неколкократно отбелязва тази слабост на България.

Друга нова инициатива е въвеждане на фонд за радио и телевизия, който да бъде заложен в бюджета за 2023 г. Едва ли може да се мине без социалните теми – увеличение на вдовишките добавки и на добавките за пенсионирани учители, безплатни учебници до ХII клас включително, по-високи стипендии за ученици и студенти, оптимизиране на екипите по спешна помощ, обещано още по време на предизборната кампания миналата есен, и пр.

Най-напред обаче следващото правителство ще трябва да се заеме с газовите доставки – докато е лято, за да гарантира енергийната сигурност през зимата. В противен случай твърдото приземяване му е гарантирано.

Заглавна снимка: Връчването на мандата за съставяне на правителство на Асен Василев от 1 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчването от Facebook страницата на президента Румен Радев

Източник

Кой, ако не президентът…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-ako-ne-prezidentut/

Кой, ако не президентът Румен Радев, е насреща, за да нагласи един служебен кабинет и да извади България от тресавището? Да качи на гърба си локомотива и да издърпа цялата композиция като бурлак на Волга, за да тръгне влакът. Защото политиците… ами eто, видяхме ги колко могат – минаха шест месеца, коалицията се разбута и пак избори, четвърти за година и нещо.

Ако партиите в парламента не успеят да се договорят за правителство, упованието в президентската институция ще нарасне като упованието в мощите на св. Йоан Кръстител от Созопол. Такова явление не е наблюдавано досега в българската политика. По време на Виденовата зима, когато имаше хиперинфлация и бунтове, президентът Петър Стоянов (1997–2002) беше олицетворение на просветения разум и институционализъм, а назначеният от него служебен кабинет започна стабилизацията на държавата с подготовката на валутния борд. Но служебните правителства на Румен Радев наброяват три още в първия му мандат, а по всичко личи, че и във втория ще са няколко. Чрез тях обаче Радев акумулира власт и трупа рейтинг за сметка на Народното събрание в парламентарната република България.

Улеснен е – конституционно разтоварен от отговорности, но със собствени стратегически назначения в регулатори и съдебна система, с назначения на посланици и шефове на спецслужби. Нещо повече, служебно правителство на Радев подмени миналата година шефовете на ДАНС, ДАР, военното разузнаване, съгласувано с президента, вместо да назначи временно изпълняващи и да остави на редовен кабинет да избере титулярите. Така че в момента в ръцете на президента е националната сигурност (заедно с НСО, чийто шеф той така и не смени, въпреки че премиерът Кирил Петков поиска оставката на бригаден генерал Емил Тонев).

Капитулация на един главнокомандващ

Предвид тези факти е странно, когато президентът обяснява как не е бил информиран за изгонването на 70-те руски дипломати и служители. Държавният глава призова правителството в оставка да преосмисли действията си предвид „последствията от ескалацията на кризата в двустранните отношения“, а премиера Кирил Петков – да свика заседание на кабинета. След изявлението му Русия заплаши със закриване на посолството си с вербална нота, връчена от посланичката на страната у нас Митрофанова. Тя даде ултиматум до 12 часа в петък да бъдат оттеглени нотите за обявените за персона нон грата служители на руските задгранични представителства – в противен случай ще говори с президента Путин.

А петъчният ден бе открит с публичната подкрепа, заявена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, за решението за изгонването на руските дипломати, и с настойчивостта на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ да извикат в парламента премиера за изслушване по темата. „Сега има война. Ние сме на страната на Украйна, на евро-атлантическия свят. Ако влезем в детайлите и в глупостта им, ще излезе, че не сме от тази страна на чертата, а ние сме. И дотогава, макар и аматьорски, дилетантски, абсолютно непрофесионални, тези действия трябва да бъдат подкрепени, за да стигнат до края“, заяви Борисов. За първи път бившият премиер, който в трите си мандата показа съобразяване с руските зависимости и не направи сериозен опит да ги прекрати, в опозиция действа като 100-процентов евро-атлантик. И тук съвпадения с държавния глава няма.

Откакто влезе във втория си мандат, спечелен заради противостоенето му на ГЕРБ и на главния прокурор Иван Гешев, президентът заговори в един глас с ГЕРБ и изпадна в амнезия за Гешев, чиято оставка допреди две години искаше наравно с други. Макар да критикува правителството заради несъстоялата се съдебна реформа, той удобно забрави за собствения си проект за промени в Конституцията. Какво от това, че през ноември м.г. обяви, че му „идва времето“.

В едно обаче Румен Радев е бил винаги праволинеен – нито по времето, когато беше активен борец срещу „бойковизма“, а още повече сега не е произнасял и дума срещу влиянието на Кремъл, камо ли да го дефинира като заплаха за националната сигурност заради генерирането на корупция, на страх и недоверие в ЕС и НАТО. По време на протестите през 2020 г., а и през 2021 г., когато се самономинира за втори президентски мандат, демократичната общност се правеше, че не забелязва това… опущение.

Радев обаче винаги е разбирал ядреното бъдеще на България като бъдеще за АЕЦ „Белене“; тръбата на „Турски поток“ – като злоупотреби със средства, но не и като още по-тежка зависимост от „Газпром“; военна помощ за Украйна – като въвличане на България във война; а за спрените от „Газпром“ доставки на руски газ обвини правителството. Като натовски генерал и бивш началник на ВВС той дори поиска България сама да пази въздушното си пространство, въпреки че е наясно колко несъстоятелно е това заради състоянието на бойната авиация. Разбиранията му за „руския“ Крим са константни още от първия мандат.

Затова и президентът няма да застане на страната на премиера Петков и правителството в оставка и да го подкрепи срещу шантажа на Кремъл. Настроенията в българското общество са колебливи. Според национално представително изследване на общественото мнение, проведено на терен в периода 6–16 юни 2022 г. от „Алфа Рисърч“ по поръчка на Институт „Отворено общество – София“, над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа, подобно на Студената война. Но макар и с най-голям дял във всички възрастови групи, подкрепящите нямат мнозинство в нито една.

За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните. Близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Но е твърде голям делът на хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса – близо 31%. За спечелването им на следващи избори ще се конкурират и БСП, и „Възраждане“, и „Български възход“ на Стефан Янев, защо не и „Изправи се, България“ на Мая Манолова.

Президентът ще помогне с каквото може. Откакто се позиционира като критик на правителството (прави го почти ежедневно), канонадата от жълти медии по Радев спря. А неговата представителка в СЕМ Габриела Наплатанова пък спомогна настоящият директор на БНТ Емил Кошлуков, известен с близостта си и до ГЕРБ, и до ДПС, да запази поста си. Удобното оправдание беше принципност, в името на която тя се въздържа от гласуване, макар да оцени високо професионализма на един от кандидатите и неин бивш шеф в bTV Венелин Петков.

Залезът на Борисов

Докато звездата на Румен Радев се вдига все по-нависоко, Борисов залязва. Повече от година бившият премиер и все още лидер на ГЕРБ обикаля из България, говори по партийни сбирки и отмаря в Банкя с внуците и кучетата. Оттам „вдига“ ветото за Северна Македония с призива си към премиера Кирил Петков да внесе т.нар. френско предложение в парламента още на 22 юни, след което тутакси изригнаха похвали от председателя на ЕНП Манфред Вебер, еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и албанския премиер Еди Рама. Макар че именно правителството на Борисов блокира европейския път на Скопие през 2019 г.

Но въпреки някои ситуационни победи, в т.ч. успешния вот на недоверие, Борисов е наясно, че времето му е изтекло и е най-добре да се оттегли – само че не си е изработил пътя за отстъпление. Той е твърде обременен от десетте години управление – политическо людоедство, корупционни схеми, чадър от главния прокурор, укрепване на руското влияние. Докато президентът няма как да бъде уличен в корупция, тъй като пряко не управлява.

Въпреки някогашното си противоборство обаче, днес те като че ли играят в един отбор – на противниците на правителството на Кирил Петков, независимо от мнозинството в 47-мото НС, подкрепило френското предложение за ветото за Северна Македония. ГЕРБ и ДПС, гласували заедно с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, изпълниха волята на европейските политически семейства, към които принадлежат. А президентът така и не успя да изиграе „македонската карта“, въпреки упорството си да издига бариери пред разрешаването на проблема.

Ако миналата година служебните правителства бяха добър инструмент за рейтинга на Радев, също и ускорител за политическата кариера на Кирил Петков и Асен Василев, сега ситуацията е различна. Кризите са прекалено много, а напрежението е твърде високо – растящи цени, скъпи горива, нови страхове заради нови щамове на COVID-19, война.

Този път Румен Радев ще съставя с неохота четвъртия си служебен кабинет. Какво да се прави – кой, ако не той…

Заглавна снимка: Румен Радев и Кирил Петков по време на честването на 3 март т.г. © Министерски съвет на Република България

Източник