Tag Archives: science

Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/evolyutsiya-na-dezinformatsiyata-kogato-naukata-stane-propaganda/

Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда

Показват ли данните, че украинците мразят Зеленски? Събужда ли се опасен вирус, който ще ни погуби? Виновен ли е човекът за климатичните промени? Ще навлезе ли страната ни в нова ледникова епоха? Каква е червената светлина в небето над България? Всички тези въпроси гъделичкат човешкия ни интерес – дали защото засягат актуални новини, защото се страхуваме за здравето си или бъдещето на България, или защото не всеки ден се случва небето да почервенее. Отговорите ни зависят до голяма степен от това какви медии четем. 

Тук се появяват редица съвети: проверявайте източниците, не четете само заглавието, проверете автора. От коя дата е статията? Сатирична ли е? Позовава ли се на експерти? Пространството е наситено с всякакви заглавия, като „Х начина да разпознавате фалшиви новини“ – има ли я новината и другаде, какви са доказателствата… Вече всички говорят за дезинформация: експерти и граждански активисти, компетентни и недотам компетентни лица, а дори и самите източници на дезинформация, които обвиняват мишените на своята пропаганда в разпространение на манипулативно съдържание.

Може ли обаче дадено съдържание да отговаря на всички критерии за „добри практики“ и все пак да бъде невярно? А възможно ли е нещо повече – да се позовава на съвсем легитимни медии, статистики и научни източници и пак да не представя информацията такава, каквато е? 

Качествен анализ на съдържанието на конкретни статии в български медии показва именно такива тенденции. Реални данни и истинска информация от надеждни източници са използвани или в комбинация с невярна информация, или са представени с умишлено превратно тълкуване.

В рамките на анализа бяха откроени конкретни начини, по които изначално вярно съдържание може да бъде манипулирано, за да се постигне определено внушение. 

Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда
  • Черипикинг. Посочват се определени случаи и данни, които се стремят да потвърдят дадена теза (например украинците са причина за престъпността в Полша), но се игнорира цялостната картина (украинците са много малко парченце от пъзела на престъпността в Полша). Тази техника включва и препубликуването само на определен тип проучвания или статии – например такива, които по някакъв начин представят държави от Европейския съюз в негативна светлина. Съдържанието на материалите не се променя, но се публикува, без да се спомене, да речем, какви са мерките, които се вземат за справяне с описаните проблеми, или какъв е по-широкият контекст.
  • Превратно тълкуване/цитиране на реномирани източници. Цитират се легитимни източници и такива, познати на широката аудитория (например списание „Форбс“ относно използването на дронове от руската и украинската армия), но съдържанието на техните материали се представя или се тълкува превратно (за да се изтъкне предимството на Русия, какъвто акцент липсва в оригиналната статия). 
  • Абстрактно позоваване на авторитети. Използват се ключови думи и фрази като „учените казаха“, „експерти посочват“, „официалните данни“, „доказателствата сочат“, но без конкретно да се назовават имена, позиции, учреждения и без да се дават линкове към оригиналните източници. 
  • Директно позоваване на авторитети. Споменават се истински фондации, медии, изследователски институции, университети и дори учени без директна връзка към оригиналния източник и без широк контекст на информацията, която се представя. Често се комбинира с черипикинг и превратно тълкуване. 
  • Позоваване на фалшиви авторитети. Представя се превод, цитиране и публикации от мними институти, нелегитимни организации за работа с данни и информация, псевдоексперти, задкулисно политически обвързани лица и хора, които се представят за изследователи, без да са част от научни институти или академични структури. 
  • Използване на емоционален език и ключови емоционални формули. Залага се на провокативен език, който често намеква за нещо скрито или скандално, за някаква ексклузивна тайна, до която ще получите достъп само вие („подозират САЩ“, „Форбс“ разкри“). Често се ползват и конкретни думи, които вдъхват страх или гняв („опасен вирус“, „учените бият тревога“, „разгневиха Запада“, „вулканът чудовище“, „смразяващи данни“).
Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда
„Вилнее“, „тежка пневмония“, „ужасяваща епидемиологична ситуация“ – типични примери за използване на ключови емоционални формули
  • Представяне за алтернатива. Редица източници на манипулативно съдържание се позиционират като „алтернатива“ на традиционните медии. Но нашият анализ показва, че в повечето случаи „алтернативните“ медии цитират същия „мейнстрийм“, за който иначе твърдят, че уж лъже читателите и крие нещо от тях. Чрез директното позоваване на тези медийни авторитети те придават тежест на твърденията си, а чрез използването на други изброени тук похвати постигат определено внушение в рамките на достоверната информация. В крайна сметка обаче се оказва, че „алтернативата“ е просто превратно тълкуване на легитимна информация, което не издържа критически прочит, анализ и проверка на фактите.
  • Комплекс на героя. Тази стратегия използва ключови провокативни фрази, които създават усещане за лична отговорност и мисия – „разберете истината сами“, „но това ли е цялата истина“, „те няма да ви кажат всичко“. Така на читателя се внушава не само че не трябва да има доверие на никого, но и че не е необходимо да е специалист в определена сфера или да присъства на терен, за да разбере дадена информация – може просто да прави „собствени проучвания“. Това, разбира се, означава да чете поднесената му от някой друг информация в „алтернативни“ платформи, представящи себе си като носители на цялата истина. Читателят също не трябва да вярва на реномирани институции и учени – само на онези, които му препоръчва конспиративният източник. Той може да си „прецени сам“ – разбира се, чрез информацията и мненията на „алтернативните“.
  • Бомбардиране с информация. Изреждат се множество данни, източници, имена и информация, често дори без привидна логическа свързаност. Читателят често няма нито времето, нито познанията да провери цялата информация. Така например в материал в pogled.info, за който не е обявено, че е препечатка от медия – собственост на руския политик и член на „Единна Русия“ Константин Риков, четем за посещение на президента на Парагвай в САЩ, за британска биокомпания, американски агенции, генно модифициране, „европейски учени от Института за еволюционна биология Макс Планк в Пльон (Германия) и Университета в Монпелие (Франция)“, както и за „юристи от Университета във Фрайбург“, „Университета на Пенсилвания“ и „испанския „Ел Пайс“*… Всички те са използвани и цитирани избирателно, за да се постигне финално внушение, че светът е застрашен от „военна употреба на комари мутанти“, което не отговаря на истината. Страхът от чума или насекоми е пропаганден троп още от времето на СССР, а дезинформацията, свързана с генномодифицирани продукти, е феномен от поне десетилетие. 
  • Допълване на разказа. Актуални новини, официални данни, доклади могат да бъдат използвани и разтълкувани предубедено, за да допълнят вече съществуващи неверни обяснения на събитията. Можем да си представим човешката мисъл като верига от понятия, спомени и вярвания – рационални и емоционални, – на които разчитаме, за да си създаваме нова информация за света и да се оправяме в него. Тактиката с допълване на разказа се възползва именно от тази особеност на човешкото мислене. В повечето изследвани статии фигурират ключови думи, свързани със системно опровергавани или откровено конспиративни твърдения, като „зеления дневен ред“, „генетично модифицирани същества“, „ХААРП контролира времето“ и т.н. Срещат се и други, свързани с експлоатирането на наболели проблеми от недоброжелатели: „продажните елити“ около теми като неравенствата и икономическата криза, „цензурата“ около борбата с манипулативното съдържание и езика на омразата. Така ако читателят има съмнения относно безопасността на ГМО храните или изпитва недоверие към институциите, или пък ако преди това е повярвал на друго манипулативно съдържание, такъв тип статии го въвличат още по-надълбоко в лесните черно-бели обяснения, които водят до цяла алтернативна реалност.
  • Криво огледало. Използват се легитимни термини като „разобличител“ (whistleblower), „дезинформация“, „проверители на факти“ или „пропаганда“ от източници, които произвеждат дезинформация и пропаганда. Пример е представянето на анонимно видео в YouTube като легитимен акт на „разобличител“. 

Изброените техники се използват в различни комбинации и степени, за да се постигне крайният резултат – напълно легитимно изглеждаща статия или пост в социалните мрежи, които незапознатият потребител трудно би могъл да различи от вярна и коректно поднесена информация. 

Сайтът pogled.info препубликува основно руски източници, които добавят свои коментари към реални данни на информационни агенции от калибъра на „Ройтерс“. Никъде не се посочва, че информацията е преводна от руски. Често парчета от тези статии се публикуват и в социалните мрежи или се „рециклират“ в други публикации. 

Други сайтове, като epicenter.bg, пък препубликуват резюмета на проучвания, като повечето материали са посветени на съвсем легитимни проблеми в Германия или Великобритания – например расизма и безработицата. Така „Западът“ се обрисува като лошо място, в което върлуват бедност, беззаконие и всякакви проблеми. Главен редактор на „Епицентър“ е Валерия Велева – дългогодишна журналистка, приближена до ДПС, която често присъства в медийното пространство с политически анализи и коментари в подкрепа на партията. 

Някои от изброените примери може да илюстрираме, разглеждайки подробно статия, разказваща как украинските бежанци „са съсипали“ Полша. 

Полша – криминален център на Европа? 

На пръв поглед – чуждестранна медия с притеснителни данни

На 12 ноември 2023 г. българското онлайн издание NewsFront пише, че Полша се е превърнала в „криминален център за пране на пари, трафик на деца и наркотици, както и черен пазар за оръжия“. За това са обвинени украинските бежанци. Материалът е препубликуван и в друг български сайт – classa.bg. За първоизточник е посочен полският новинарски уебсайт Dziennik Polityczny (цитиран и с абревиатурата NDP).

В статията са публикувани статистически „официални“ данни, както и сведения за полицейски операции, описани по дати и места. Материалът завършва с история за „френския репортер Робърт Шмид“ и неговото „журналистическо разследване“, което е разкрило информация за фондацията на съпругата на Володимир Зеленски – Олена. За разследването се уточнява, че са предоставени „десетки писма, маршрути, адреси и други вътрешни документи на фондацията“. 

Източникът – руска фондация с множество дезинформационни сайтове

Средностатистическият читател надали ще знае, че NewsFront всъщност е част от руската фондация ООО „МедиаГрупп Ньюс Фронт“, регистрирана в Симферопол, Крим. Сайтът предлага т.нар. infinite scroll, или безкрайно зареждане на статия след статия, което прави трудно достигането до секция „За нас“, в която така или иначе няма информация за конкретни лица и автори.

Онова, което вижда читателят в статията, са цитати от чуждестранна медия, данни и описания на привидно конкретни случки и действия на полицията. В допълнение му е разказано и за разследване, уж подкрепено с редица автентични документи и доказателства. Ако той следва съветите за проверка на съдържание, които изредихме в началото на текста, статията би трябвало да му се стори напълно достоверна. 

Но текстът на NewsFront използва амалгама от реални факти, фабрикувани твърдения и превратно тълкуване, за да насажда негативно отношение спрямо украинските бежанци, които са представени като престъпници. 

Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда
Dziennik Polityczny е източник, на който се позовават доста хора в българските социални мрежи

Да изфабрикуваш реалност

Манипулативно твърдение: „мощна вълна от бежанци“, която омаломощава страната 

NewsFront не конкретизира и не посочва данни във връзка с това твърдение. Действително Полша е на второ място сред държавите, приели най-много украински бежанци. Актуалните данни сочат, че в страната пребивават 958 935 украинци. В Германия, която е на първо място, живеят малко над милион украинци. Населението в градове като Жешов, в югоизточната част на Полша, е нараснало с близо 55%. Други градове, като Лодз, споменат по-нататък в статията, са увеличили населението си с едва 13%. 

Голяма част от украинските бежанци напускат Полша, ориентирайки се към Германия. На 12 септември тази година в интервю за „Асошиейтед Прес“ Михалина Шиелевич, която проучва икономическите измерения на миграцията на украинци в Полша, заявява, че напускането им е по-скоро тревожна за поляците тенденция, поне от икономическа гледна точка, макар и те сами по себе си да не могат да запълнят липсата на кадри в страната. В допълнение, броят на украинските бежанци в Полша е намалял с 350 000 от август 2022 г. насам. Страната получава и подкрепа от Европа по механизмите за облекчаване на товара от приема на украински бежанци. 

Истина: Полша е сред страните от ЕС, приели най-много украински бежанци, и съвсем естествено, изпитва затруднения, но вижда и положителните страни в наплива на хора от сходна културна среда в работоспособна възраст. Бежанците не са еднакво разпределени в цялата страна, а Полша получава помощ от ЕС за по-лесното им интегриране.

Техники: черипикинг, използване на емоционален език, допълване на разказа (в случая по-широките тенденции са антибежанските настроения като цяло, както и ксенофобията).

Манипулативно твърдение: „броят на престъпленията в Полша днес се е увеличил с 46% в сравнение със статистиката от 2021 г.“ 

Официално публикувани от полските власти статистически данни за нивата на престъпността са налични до 2021 г. Полският Business Insider съобщава, че през първата половина на 2023 г. е регистрирано увеличение с 39,1% на кражбите в магазините и с 22% на кражбите от друг характер. Обяснението на експерти е, че скокът се дължи на инфлацията и обедняването на населението. Най-често става дума за кражби на храна и луксозни стоки – скъп алкохол, парфюми и електроника. Данни на Statista показват, че делът на поляците, които се страхуват, че биха могли да станат жертва на престъпление, е намалял в сравнение с 2022 и 2021 г. 

След щателно проучване не става ясно откъде авторите са получили стойността 46%. Нито в материалите, препечатани на български и руски, нито в оригинала на полски е посочен източник на данните. Към момента на писане на настоящия текст не е открита актуална статистика, в която да фигурира това число. 

Истина: Не е ясно за какъв тип престъпления става въпрос. Официалните данни говорят за увеличение на кражбите, но не в тези стойности. Оригиналният източник не посочва откъде са данните. 

Техники: абстрактно позоваване на авторитети, допълване на разказа (страх от престъпност; внушение, че престъпността се увеличава).

Манипулативно твърдение: „Националността на престъпниците от Украйна се крие или премълчава, което им създава усещане за безнаказаност.“

На 17 юли 2023 г. сайтът Rzeczpospolita („Жечпосполита“), една от най-четените и цитирани полски медии, публикува материал за престъпленията, извършени от чужденци, който се позовава на официални данни от полските власти, поискани от медията. Статистиката сочи, че от всички групи чужденци украинците действително са на първо място по извършени престъпления. Но това далеч не е цялата история. 

Трябва да се има предвид, че в Полша украинците формират една от най-големите групи с националност или принадлежност, различна от полската. А украинците, за които се подозира, че са извършили престъпление, са 2288 души, което прави по-малко от процент, или 0,24% от общия брой на пребиваващите украинци в страната, дори 0,15%, ако се позоваваме на данните, предоставени през юли от Rzeczpospolita

Полските журналисти посочват, че за последното десетилетие броят на престъпления, извършени от чужденци, е нараснал, но това е свързано с увеличилата се миграция към страната от най-различни държави, не само от Украйна. Сред криминално проявените чужденци са отчетени хора от Грузия, Беларус, Молдова, Русия, Румъния, Германия, България и Чехия. В повечето случаи става дума за кражби, шофиране в нетрезво състояние, както и за притежание на наркотици (включително марихуана, която е нелегална в Полша, но легална например в Германия). Материалът на Rzeczpospolita разказва основно за грузински банди, които обират жилища. Най-честото провинение на украинците е, че карат пили, коментират журналистите от полската медия. 

Истина: Има множество статии за престъпленията, извършени от чуждестранни лица в Полша. Украинците са най-голямата общност сред криминално проявените от чуждестранен произход, но това се дължи и на пропорционалност, тъй като в момента в Полша има близо един милион украинци. Извършилите престъпление украинци са по-малко от процент от общия брой на пребиваващите в страната. Най-честото провинение е каране в нетрезво състояние. 

Техники: черипикинг, комплекс на героя, представяне за алтернатива

Статията продължава с няколко разказа: за трима задържани мъже и иззети 110 кг марихуана, както и за задържан за трафик на мигранти украинец. И двете истории са истински и са отразени в полски новинарски източници. Но подобни случаи с криминално проявени има и с участието на българи например, както и с много други националности, както вече обяснихме със статистиката. Уплътняването на подобен материал с действителни криминални случаи е класически пример за черипикинг.

Манипулативно твърдение: фондацията на Олена Зеленска е „замесена в трафик на деца“

Финалът на статията в NewsFront лансира твърдението, че съпругата на украинския президент „е била замесена в трафик на деца“. Изданието се позовава на „френския репортер Робърт Шмид“, без да посочи източник на статията. В други източници историята е описана като разказ на „разобличител“, без да се споменава френски репортер. Макар френски репортер Робърт Шмид да съществува, не се открива негова статия по темата.

Твърденията за Зеленска, изглежда, са базирани на един-единствен френски видеоклип в YouTube с непотвърден източник с маска и качулка, който показва непроверена информация, заснета с лошо качество. В канала с име Robert Schmidt няма публикувани други клипове. Към момента на написване на този материал твърденията за Зеленска се споделят в маргинални сайтове, форуми и групи, за които има данни, че разпространяват дезинформация.

Истина: Robert Schmidt се оказва просто име на канал в YouTube, на който анонимен човек с маска разказва твърдения без легитимни доказателства. 

Техники: представяне за алтернатива, криво огледало, абстрактно позоваване на авторитети, допълване на разказа (в този случай с внушението, че съществуват световни мрежи от педофили, експлоатиращи деца – идея, която намира отражение в много конспирации и има дълга история на рециклиране). 

Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда
Как се разпространява информацията от източници като NDP в социалните мрежи.

Неслучайни хора 

През 2017 г. Балтийският център за разследваща журналистика Re:Baltica решава да издири настоящия редактор на полския сайт Dziennik Polityczny Адам Камински. Опитите да се срещнат с него лице в лице или да осъществят видеовръзка не се увенчават с успех. Оказва се, че профилната му снимка във Facebook всъщност е на известен литовски ортопед. Още тогава полският сайт публикува манипулативно съдържание относно „геноцида на латвийското правителство над руски или полски малцинства“, както и за това, че „присъствието на американски войници в региона е ненужно и вредно“ – все познати от руското информационно пространство рефрени, актуални и днес.

Материали от Dziennik Polityczny (или NDP) са широко споделяни в българските социални мрежи. Конкретно анализираната тук статия откриваме и в редица руски сайтове, както и четена от изкуствен интелект на фона на най-различни апокалиптични снимки в YouTube канала „Бързи новини“, в който се публикува съдържание със заглавия от рода на „По-страшно от ядрената бомба: Русия вади основния си коз“, „Западът е ужасен от това“, „Безстрашният Ким започна да праща ракети на Русия, Вашингтон е объркан“.

Те ви лъжат и цензурират, ние ги цитираме 

„Европейски учени от Института за еволюционна биология Макс Планк в Пльон (Германия) и Университета в Монпелие (Франция)“, „Университета във Фрайбург“, „Университета на Пенсилвания“, „Университета Кеймбридж“, Жозеп Борел, „Форбс“, „британско проучване“… Това са само част от цитираните източници в статии, които съдържат ключови думи като „проучване“ или „данни“ и са публикувани в сайтове, за които е известно, че системно разпространяват манипулативно съдържание. 

БЛИЦ например може да пише срещу „западната цензура“ в медиите и как „се свалят неподходящи новини за войната в Украйна“, но това не пречи да цитира „Ню Йорк Таймс“, когато американските журналисти пишат за… конфликт в ръководството на Украйна. Нито пък да цитират Би Би Си по темата COVID-19. Преразказът става избирателно, по гореописаните методи. 

„Епицентър“ пък публикува статии с проучвания и данни от БНР, БТА, Си Ен Ен и др., но прави впечатление, че системно се появяват онези проучвания и данни от западни държави, които говорят за безработица, изоставане в образованието, настроения против подкрепа за Украйна във войната и др. Това е пример как легитимни проблеми като инфлацията, доверието в демократичните институции, различните мнения по международни въпроси и образователните реформи се представят като тежки, хронични проблеми без решение или се извъртат в полза на определена държава, в случая Русия. 

Изгубени в превода 

Понякога внушението може да се постигне и чрез една грешно преведена дума. Такъв е примерът с материал в Bnews със заглавие „80% от украинците смятат Зеленски за най-виновен за ендемичната корупция в Украйна“. В статията се цитират украински източници – Фондацията за демократични инициативи и Киевският международен социологически институт. 

В първоизточниците обаче се казва, че „77,6% от гражданите смятат, че президентът носи пряка отговорност за корупцията в правителството и военната администрация“. Отговорността на президента не означава вина, а че от него зависи да се справи с този проблем, за да не се урони вярата на хората в способността на Украйна да води войната и в самия президент, пишат от украинската фондация. Подмяната на само една дума – „отговорност“ с „вина“, както и закръглянето на данните, променя целия смисъл на текста. 

Накрая – самопризнания 

„Алтернативните“ медии често разчитат на рециклирано и превратно тълкувано съдържание, защото много от тях нямат репортери на терен, а често в тях не работят и професионални журналисти. Обикновено става въпрос за лидери на мнение или блогъри и инфлуенсъри, които препечатват съдържание от други хора, а когато се нуждаят от плънка, като солидни данни, репортерски очерци или проучвания, включват и легитимни източници, стига резултатите и информацията да са в тяхна полза.

Сайтове като informiran.net директно заявяват, че „екипът… не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ“. Друг случай пък е материал в pogled.info, препечатка от РИА „Новости“, в който се поставя под съмнение човешката роля в климатичните промени с позоваване на „данни“ от „изследователи“ в Арктика и „водещото геоложко списание „Геосайънс“. След като статията развива цяла „алтернативна теория“ за климатичните промени, към края става ясно, че теорията е… просто теория, която дори не е „идентифицирана“. Причината за липса на доказателства? Заговор, разбира се – всички пари отивали за легитимна наука. 

Решението

Такива случаи не са рядкост, напротив. Колкото и труден и хаотичен да става пейзажът на манипулативното съдържание и дезинформацията, критичният читател може действително сам да достигне до истината, като следва някои правила: 

  • Да гледа голямата картина. В наши дни всеки може да си направи проучване или да твърди, че е направил, но наистина добрите изследвания се придържат към научни правила и методи, за да постигнат максимална обективност. За да бъде едно проучване легитимно, тези методи трябва да са прозрачно описани, да са валидни и надеждни – което се оценява от други специалисти в сферата. Какво казват други проучвания по същата тема? Съвпадат ли данните, или има разминаване? Ако четем за бедността в Германия, как се сравняват тези стойности с останалата част от света? Ако става въпрос за общественото мнение по даден въпрос, какво казват други репортажи и проучвания по темата? 
  • Да търси първоизточника. Ако в една статия се цитират разследване на „Ню Йорк Таймс“ или данни на „Ройтерс“, винаги е по-добре да се прочете първоизточникът. Ако оригиналният език е проблем, може да се ползва Google Translate, колкото да се добие обща представа за написаното. Често в първоизточника се открива и важен контекст, който не се препечатва и обикновено добавя нюанси към данните и информацията.
  • Да не разчита единични истории като тенденции. Даден случай с криминално проявен от определена националност не означава, че всички хора от съответната националност са престъпници. При интерес по темата е добре да се потърси актуална статистика за нивата на престъпност и да се сравнят с други държави.
  • Да не гласува доверие на мнима експертност. Всички данни си имат източници, всички учени и институции – имена. Но и не всяка организация с името „институт“ е легитимно научно пространство. Често едно търсене в Google е достатъчно, за да се разбере повече за дадено лице или институция – има ли политически обвързаности, има ли зависимости вследствие на тези обвързаности, има ли история с неверни публикации и т.н.
  • Да не се поддава на емоционалния език. Ако една статия използва силно емоционален език, демонизира цели групи хора или говори с конспиративни твърдения, то вероятно източникът на информация не е надежден и има някаква користна цел – да ни провокира, разгневи или настрои срещу определени социални групи.
  • Да познава собствените си предразсъдъци. Това, че дадена статия предлага негативна информация за политически партии или хора, които не харесваме, не означава, че информацията в нея е вярна, дори да съвпада с вижданията ни. И обратното – понякога наличните данни могат да ни провокират, защото поставят под въпрос нещо, в което вярваме.
  • Да поставя под въпрос понятието „алтернатива“. Познавате ли журналистите, работещи в медиите, които следите? Може ли да се свържете с тях и да ги попитате за източници например? Виждали ли сте ги на живо? Публикува ли медията свои собствени разследвания и журналистически материали, или цитира други медии, мнения, клипове от социалните мрежи и преразкази на проучвания? „Алтернативата“ би следвало да означава още журналисти на терен, спазващи етични стандарти и предоставящи онзи медиен продукт, който според тях липсва, а не пропаганда, политически активизъм или клипчета от YouTube

Ако преди под „дезинформация“ или „фалшиви новини“ се разбираше откровено невярна информация, то днес все по-често сме свидетели на по-сложен феномен, в който реални случки, данни и репортажи умишлено се използват по неетичен или зловреден начин. 

В допълнение, растящото недоверие към институциите, както и към медиите, ни прави много по-уязвими за манипулацията, която често се представя като алтернатива на реалността. 

Решенията обаче не са в измислянето на паралелна реалност, нито в тълкуването на данни и наука, както ни е угодно. Напротив – първата стъпка е именно в скептицизма, който и дезинформацията експлоатира така добре. Но докато тя го превръща в цинизъм, според който „няма една истина“ и „всички са маскари“, то критичното мислене като здравословна форма на цинизма ни дава възможност винаги да имаме едно наум какво четем. И именно там е разковничето. 

* В цитатите в статията са запазени оригиналният правопис и пунктуация.


С подкрепата на Science+.

Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание? 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/koga-i-zashto-se-razprostranyava-manipulativnoto-sudurzhanie/

Facebook групата „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“ е една от най-старите конспиративни общности в българското онлайн пространство. Създадена на 13 юли 2013 г., в момента групата наброява близо 100 000 членове и има по над 100 публикации дневно. В нея системно се споделят материали от сайтове с дезинформация и манипулативно съдържание.

Разискваните теми са добре обобщени от името на групата, но не се изчерпват с тях: през годините в нея се публикува манипулативно съдържание за Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, здравната криза, а днес – и за войната на Русия срещу Украйна. Така освен изобилие от рекламен спам на руски език, групата предлага и нагледни примери за тенденциите в манипулативното съдържание и как те се променят през годините. Голяма част от информацията се споделя чрез изображения с малко текст, който се превежда от руски или английски, а понякога едни и същи графични елементи се рециклират – апокалиптична снимка, която намеква, че пандемията е заговор за подчиняване на човечеството, е използвана и за конфликта в Донбас, а сега – и за руската инвазия в Украйна.

Хронологията на манипулативното съдържание е проследима и в лични профили, като този на Константин Петков, собственик на сайта за конспирации bultimes.bg, за когото ви разказахме в предишния материал от поредицата. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС с СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове.

Двата примера илюстрират добре позната тенденция: конспиративното или манипулативното съдържание никога не идва само̀ и е трудно да му се припише злонамереност. Но макар мотивите за разпространение да са различни, съдържанието е по-скоро хомогенно, а опорните точки, които третират наболели проблеми, са сходни.

Пример за мрежа за манипулация

През последните две години светът се изправи пред колективна здравна криза, последвана от руската инвазия в Украйна. Тези събития доведоха до световна инфлация и началото на потенциална икономическа криза. Съвсем естествено манипулативното съдържание се адаптира към следващата тема, а вече често дори се смесва един тип съдържание с друго.

На 28 юни 2022 г. в анонимния сайт novinitebg.eu се появява материал със заглавие „Лавров: Ето заповедта на СЗО към България, дадена на 20 юни“, подписан от автор без снимка, на име Николай Димитров. В публикацията се твърди, че Русия предупреждава „народа на България“, че Световната здравна организация е издала заповед на страната ни „да се стартира пандемията отново“ и „медиите и специалистите да започнат да създават почва за нова вълна“. Като източник се посочва руската правителствена служба „РИА новости“. През следващите няколко седмици статията е споделена в множество групи във Facebook, сред които споменатата по-горе „Строго секретно…“, но и „Аз подкрепям доцент Мангъров“, „Ние не искаме война с Русия“, „Приятели на Россия“ и пр.

Към момента достъпът до сайта novinitebg.eu, в т.ч. до самия материал, е ограничен, но на 9 юли потребител във Facebook публикува скрийншот на статията, който впоследствие е споделен над 1200 пъти.

Подобна „новина“ не се открива при търсене по ключови думи на руски около датата на българския материал в novinitebg.eu. Във Facebook и Telegram същата информация е публикувана около 7 юли, но без посочването на „РИА новости“ като първоизточник. Същевременно „новината“ продължава да се разпространява във Facebook под формата на коментари, постове и техни скрийншотове.

Заповед на СЗО от 20 юни за „създаване на почва за нова вълна“, разбира се, не съществува, нито е разкрита от Русия. Статии в медиите относно нова лятна вълна на коронавируса съществуват отпреди въпросната дата, а към 18 юли експерти прогнозират, че вълната ще достигне пика си до няколко седмици.

Анонимният сайт „се специализира“ в публикуването на дезинформация относно пандемията, примесена със съдържание с проруски уклон, включително невярната информация, че Русия унищожава биолаборатории в Украйна. Статия с такова съдържание е споделена над 400 пъти в групи, в които членуват стотици хиляди потребители.

За разлика от други сайтове, чието съдържание се споделя системно в много групи от един потребител, материалите от маргиналния novinitebg.eu се разпространяват много повече и от множество потребители, сред които има както автентични профили, така и фалшиви. Като например Jessica Rae, в чийто публичен Facebook акаунт откриваме само профилна снимка, която всъщност принадлежи на… калифорнийската инфлуенсърка Джули Сариняна. Акаунтът е администратор на Facebook групата „Ние не искаме война с Русия“ и освен статии от novinitebg.eu споделя в същата група и статии от сайта vsekidenbg.eu, който също вече не е активен в момента. Jessica Rae публикува материалите ежедневно  в групата, наброяваща малко над 14 000 души.

Повечето постове в тази група съдържат дезинформация – изфабрикувани твърдения за пандемията и инвазията в Украйна. Други публикации приканват потребителите да се присъединят към нови проруски групи, например „Подкрепа за Русия“ и „Искаме махане на санкциите срещу Русия“. Първата група е създадена през април тази година, а втората – през юни. „Подкрепа за Русия“ споделя част от администраторите на „Ние не искаме война с Русия“, а „Искаме махане на санкциите срещу Русия“ е администрирана от страницата „Антимедия“, която на свой ред е създадена през януари. „Антимедия“ управлява мрежа от Facebook групи с проруска и антиваксърска насоченост, в които членуват близо 45 000 потребители. Освен на войната и пандемията, групите разчитат и на антисистемни емоции: срещу ДПС, правителството на Кирил Петков, Румен Радев и демократичната система като цяло.

История на манипулацията

Подчертано проруското и антизападно съдържание, което се приспособява към различни теми, си има история. В проучване от 2017 г. на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ) се посочва, че публикациите, обявяващи „залеза на Европа“ нарастват от диапазон 0–20 поста месечно през 2013 г. до 50–300 месечно към 2015 и 2016 г. Същото се отнася за наративи, които промотират Русия: „Ако през 2013 г. общата възхвала на Русия върви с под 10 статии месечно, през 2014 г. тя на два пъти (около анексирането на Крим и след въвеждането на санкциите през есента) бележи рязък ръст с натрупване, за да стигне стабилни стойности от над 50 публикации месечно през следващите две години, с изявени нови пикове от над 250 публикации през март 2015 г. (годишнината от анексирането на Крим) и дори над 400 статии месечно през септември–октомври 2015 г. (влизането на руски войски в Сирия).“

Подобни тенденции в същия период се наблюдават в повечето наративи, които виждаме в описаните групи с манипулативно съдържание: посочване на враговете на Русия, обявяване против санкциите срещу Русия, прокарване на пропагандни тези за Крим и Украйна, дискредитиране на гражданското общество и представяне на Запада като кукловод, който цели да навреди на България. Тези тенденции се променят и усилват след 2017 г. и кулминират с идването на пандемията и последвалата инвазия в Украйна. Наред с изброените наративи, ново изследване на ФХСИ сочи, че манипулативното съдържание си служи с ясен речников набор, който се адаптира към българския политически календар. Епитети като „соросоиди“, „грантаджии“, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ се прикачват към политици, граждански организации и личности, както е видно и от примерите в групите, управлявани от „Антимедия“.

Съществуват ли контранаративи? В изследването от 2017 г. на ФХСИ са разглеждани материали, в които Русия, Кремъл, КГБ поемат ролята на „големия злодей“, местещ марионетките си – „рубладжиите“, които „причиняват всички беди на „българския народ“, като му „отнемат суверенитета“. Според изследователите противопоставянето „русофилия–русофобия“ по отношение на манипулативното съдържание е погрешно и е част от методите за манипулация, тъй като и двата разказа са антилиберални и силно националистически настроени.

Контранаративите остават маргинални, като основната разлика е, че отсъстват от легитимни медии и сайтове, както и от таблоидите – разпространението на такова съдържание е ограничено до блогове и индивидуални реакции на манипулативното съдържание. Понастоящем определени думи като „рашист“ например проникват в българското медийно пространство, но тяхната употреба остава в пъти по-ниска от съответстващия проруски пропаганден изказ.

Кое е пропаганда и кое – не?

„Не всяка системна защита на ценности (да речем, европейските ценности) или на политически принципи (на либералната демокрация) могат и следва да бъдат определяни като пропаганда. Никоя система от ценности и принципи, дори и да е целенасочено тиражирана, не може да бъде определяна като пропаганда, ако тя позволява интерпретативна свобода и конкуренция и ако насърчава внимателната и публично защитима детайлизация и модализация на твърденията. Напротив, пропаганда е всяко целенасочено опростяване на картината на света, работещо чрез опорки: с готови разкази, със специално изработен речник от общи епитети (нарицателни), позволяващи метонимично заместване, на казване на едно вместо друго, в квазимитологичен режим на повторение“, категорични са експертите, съставили доклада.

Какво цели манипулацията?

Както писахме и в предишни материали, подобни нюанси са изключително важни. Намерението за разпространение и фактологичната точност на информацията могат да ни помогнат да отговорим не само на въпроса дали става въпрос за манипулативно съдържание, а и защо е публикувано то. Актуални проучвания в сферата отчитат три основни мотивиращи фактора: политически, финансови и социални.

Политическата мотивация често се припокрива с пропагандата и цели утвърждаването на определени идеи. Манипулацията на обществено мнение се осъществява чрез дезинформация и мисинформация, както и чрез мрежи от фалшиви акаунти. Ако пропагандата се контролира на държавно ниво, медии като телевизия и радио също могат да си служат с манипулативно съдържание.

Финансовите облаги също са силен мотиватор за разпространение на дезинформация, като тук действащите лица могат да бъдат разнородни – от политически активисти до македонски тийнейджъри, които публикуват съдържание за американските избори.

Към социалните мотивиращи фактори за разпространяването на манипулативно съдържание спадат изграждането на определен образ, забавлението (включително тролене), търсенето на внимание. Чувството за принадлежност, което създават онлайн общностите, не е за подценяване, а манипулативното съдържание често ползва психологически похвати, които да подсилят подобни усещания (например противопоставянето „ние“ срещу „другите“).

Злоупотреба с кризи без предлагане на решения

Както е очевидно от примерите, манипулативното съдържание експлоатира наболели социални и политически проблеми: разочарование от институционалната система, военни конфликти, здравни кризи и културни противопоставяния. Манипулативното съдържание вирее в общества, където доверието в институциите и медиите е ниско, и на свой ред уронва още повече вярата на гражданите, създавайки порочен кръг. България и САЩ са два примера за подобна информационна криза. В България огромна роля играе тоталитарното наследство с традиционното му противопоставяне Изток–Запад, както и последвалата криза на Прехода, която доведе до своеобразна „пленена държава“ в институционално отношение и до силно обвързани с властта медии. В Щатите като проблем може да се посочи нарастващата политическа поляризация, която няма еквивалент в други западни държави и която води до две изолирани медийни сфери.

Част ли са журналистите от този проблем? Журналистите правят грешки, а някои медии заявяват открито политически уклон. Преувеличенията, предразсъдъците, неточностите и сензационността винаги са съществували като тенденции в новинарския занаят. Разликата отново е в намерението и в излагането на фактите, както и в прозрачността на журналистическите практики. Журналистът може да направи неволна грешка, но професионалната му етика и нормативна рамка изисква тя да бъде прозрачно отчетена и поправена. Задължението на журналиста е да направи заключение на основата на обективни факти – това не означава безкритично излагане на „всички гледни точки“, а анализ на информацията до достигане на логични, проверими заключения. Ако този процес и аргументи са ясни за читателя, не може да става дума за манипулация.

Във времена на кризи – политически, социални, икономически и здравни – манипулативното съдържание експлоатира страховете и недоволствата, без да предлага приложими решения. Енергията на общественото недоволство е силна и носи както финансови, така и политически дивиденти за определени хора и групи, но не и полза за обществото. Подобен тип съдържание вирее особено добре на почвата на съществуващи слабости в системите ни, били те институционални, медийни или ценностни, и често изкривява тези реални проблеми или легитимна информация, за да постига своите внушения.

Антидотът? На първо време разбирането какво представлява манипулацията, как и от кого се осъществява, кога и защо е особено ефективна. Защото само така можем да говорим за същината на проблема, без да се изгубим в морето от информация – независимо дали е манипулативна, или не.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.

Източник

Кой разпространява манипулативното съдържание 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/koy-razprostranyava-manipulativnoto-sudurzhanie/

Два от най-популярните в България сайтове за дезинформация и конспирации имат почти идентични имена – Bulgarian Times и The Bulgarian Times. Собственик и главен редактор на първия, bultimes.bg, е Константин Петков. На другия, thebulgariantimes.com, собствеността официално не е известна – за него сме писали и в предишни материали от поредицата.

В социалните мрежи всяка статия на bultimes.bg интензивно се разпространява от Петков в множество антисистемни и проруски групи с хиляди последователи.


Същият модел се следва от thebulgariantimes.com, чиито статии се споделят от анонимен профил без снимки и данни на име Dora Yoveva. Това става на ежедневна база, често непосредствено след публикуването на материалите в сайтовете.


Доходоносен бизнес

В своя сайт Константин Петков публикува най-разнообразни твърдения още от времето на пандемята: от това, че в румънски болници убиват пациенти с COVID-19 през 2021 г., през опровергани изказвания на доц. Анастас Мангъров, до това как Русия успява преди всички да пусне най-ефективната ваксина срещу заболяването. Но манипулативното съдържание далеч не е само открито подвеждащо или невярно – сайтът препечатва изказвания на премиера Борисов, цитира легитимни медии и използва реални събития и новини, за да прокарва определени тези и нагласи.

Две години по-късно темата, разбира се, е друга: Русия ще си връща Аляска, а САЩ иска да заличи не само българското, но дори не разрешава на украинците да мислят и говорят за мир. Западът е в упадък, Русия е силна, Украйна е загубена. Статиите са препечатани от новинарски сайтове – в bultimes.bg почти няма авторско съдържание. Сайтът използва познати похвати: новина от Dir.bg за Зеленски се препечатва и заглавието се променя така, че да се цитира Путин, а повечето от материалите са тълкувани превратно в полза на обрисуването на Русия в положителна светлина.

Така с препубликуване на чуждо съдържание и превратни тълкувания сайтът печели широка популярност и влияние (в т.ч. и за собственика си), а същевременно генерираните кликове носят и добри приходи от реклама – страницата е изпъстрена с банери на GoogleAds. И това е само видимото на повърхността.

Да си направиш медия, да бъдеш медия

За разлика от множество анонимни сайтове, Константин Петков не подвежда своите читатели – той описва медията си като частна, с хумористичен оттенък, и отбелязва, че в секцията „Конспирации“ се публикуват „статии предимно с алтернативно мислене за нещата“. Освен това Петков разграничава сайта си от редица други източници на манипулативна информация със сходни домейни. Но в публичния профил на Петков отсъства всякаква информация за медията му, чиито статии той разпространява в десетки групи ежедневно, достигайки до хиляди потребители.

Така например статия в Bulgaria ON AIR има 184 интеракции във Facebook към 8 юли, докато препечатка на същия материал в сайта на Петков има над 2000. Сред най-честите групи, в които Петков разпространява статиите си, са „Приятели на В.В. Путин в България“, „Ние не искаме война с Русия“, „Подкрепа за Стефан Янев“, „Аз НЯМА да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ!“, „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“, „Приятели на Россия!“.

Личният му профил също служи за своеобразна медия, в която обикновено се коментират събитията на деня – в периода от 1 до 4 юли Петков поства над 30 пъти, като повечето публикации са подчертано антизападни и проруски. Личните му постове също се споделят и харесват от десетки. Цената на това влияние не е висока. Дивидентите и последствията обаче са повече от сериозни.

Всички пътища водят към манипулацията

Със сигурност е изкушаващо да обявим потребители като Константин Петков за „платени тролове“, но истината е, че подобни заключения са прибързани и трудни за доказване.

Профилът на Петков от създаването му през 2010 г. досега отразява актуалните конспирации на времето. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС със СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове. През годините профилът му набира популярност, а през 2016 г. той основава медията си bultimes.bg.

Описанието на bultimes.bg има стилистични прилики с описанието на друг, вече неактивен домейн, bultimes.com, регистриран през 2015 г. и управляван от Крум Фильовски до спирането на дейността пет години по-късно. Последната снимка в Wayback Machine на bultimes.com като действащ сайт е от 30 септември 2020 г. – и съвпадение или не, през септември и октомври същата година са създадени bultimes.info и thebulgariantimes.com, чиито собственици официално не са известни. В допълнение на това, с подобно име са регистрирани други домейни, повечето от които вече неактивни. Скорошни публикувани материали на bultimes.info препращат към други сайтове с проруско и антисистемно съдържание – като например budnaera.com.

В bultimes.info има съдържание не само на български, но и на английски, френски, немски и руски, а в края на статиите се заявява в пряк текст (правописът е запазен):

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Напълно идентична формулировка (с все правописните грешки) откриваме в редица други сайтове, публикували не само проруско и антинаучно съдържание, но и препечатки, статии за битови престъпления и конспирации: bulnews.info, bulpress.top (сравнително нискоактивен), bulpress.info (силно про-БСП), patrioti.net, bez-cenzura.info, netvesti.com, actualno.top (неактивен от 2019 г.), bultimes.eu. Част от сайтовете са свързани с т.нар. „ферми за тролове“ в Шумен, където са регистрирани и до днес според проверка на домейните.

Възможно ли е всички пътища да водят към едни и същи първоизточници?

Константин Петков препубликува постове на Крум Фильовски още през 2013 г., но на 3 август 2016 г. публично разказва за сериозния разрив между тях. По-долу в коментарите под статуса си Петков заявява, че двамата заедно са движили „Бултаймс“ (bultimes.com), тъй като Фильовски е бил „един от най-добрите приятели“, но впоследствие е откраднал проекта му. Двамата са плащали домейна заедно, а след разрива Фильовски се определя като действителен и реален собственик на bultimes.com, който, както споменахме, е неактивен от 2020 г. насам и е вероятно заместен от thebulgariantimes.com – предвид идентичното лого и описание. Същевременно на 6 октомври 2016 г. Петков регистрира „Константин медия“ ЕООД с 200 лв. начален капитал и създава собствен сайт (bultimes.bg).

Дотук се изчерпват и проверимите факти, а остават въпросите. Свързани ли са тези и други лица помежду си? Организирани ли са, или става въпрос за „тролски войни“, за борба за кликове и приходите от тях, в която автори и имитатори се надпреварват за пазар? Злонамерени ли са действащите лица, или наистина вярват в манипулативното съдържание, което разпространяват? И свързани ли са домейните с идентични имена с едни и същи лица? На своя сайт Петков заявява, че „Bultimes.bg няма нищо общо със сайтовете Bultimes.com, Bultimes.net, Bultimes.eu, Bultimes.info, Thebulgariantimes.com“.

Ред в хаоса

Материали от описаните сайтове са срещани в почти всички проруски групи и групи, насочени срещу антиковидните мерки. Статиите не се разпространяват само от създателите си, нито непременно от фалшиви акаунти, вероятно свързани с тях – макар да разчитат основно на тези техники за достигане до повече потребители.

Има няколко проблема при характеризирането на тези практики. На първо място, не става въпрос единствено за невярна информация, която лесно  може да бъде опровергана: препечатките от легитимни медии и цитатите от публични личности съдържат потвърдена информация. Тази истинска информация се смесва с невярна или се тълкува манипулативно, така че да постигне определено внушение.

Следващият въпрос е дали определени практики – като например цитираната по-горе формулировка, че „е възможно статията да не е истина“ – са сигнал за координирана дейност, или просто за копиране на чужди похвати. Същевременно е трудно да се определят мотивите на авторите на подобен тип съдържание: дали става въпрос за умели идеолози, които целят да получат надмощие; за опортюнисти, които печелят пари от провокативно съдържание; или за хора, които искрено вярват в съдържанието, което разпространяват.

Единственото сигурно е, че потребителите, които консумират и разпространяват такъв тип съдържание, са едновременно жертви и съучастници. Манипулацията си играе с често оправдани недоволства срещу институциите и медиите и ги трансформира в антисистемен гняв и апатия – такъв беше случаят с Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и здравната криза около COVID-19. Във време на война и нарастваща икономическа несигурност това е особено опасно.

За да се сложи ред в хаоса, трябва да се адресират редица проблеми: липсата на прозрачност на медийната собственост и на ясни правила за администриране на страници в социалните мрежи, както и изобилието от анонимни профили, които системно разпространяват еднородно съдържание. В противен случай печелившите са ясни – хора, които експлоатират слабостите в множество системи и печелят реални пари от още по-реални и наболели проблеми.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.

Източник