All posts by

Биков безмилостно разобличи корупцията в западните медии!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/toma-bikov-media.html

неделя 20 септември 2020


Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.

Та нима Бойко и компания не осигуриха на доскорошните ни европейски партньори евтина и в голямата си част доста образована работна ръка във фертилна възраст? При това повече от милион човека атакуваха трудовия пазар в Западна Европа само по време на неговите управления. И сега точно от запад да го погнат с критики… Бива ли така, питам се аз и в главата ми все повече избуява червейчето на съмнението.

Как така пък почти никоя родна медия не видя нищо нередно в управлението на ГЕРБ, а тия изнежени от стабилност, охолен живот, върховенство на закона и липса на корупция западни журналисти се врат, където не им е работа и разриват помийни ями, в които ние имаме негласен национален консенсус да не ръчкаме? Кой изобщо им го позволява? Толкова ли са цъфнали, вързали и останали без никакви проблеми родните им държави, за да се бъркат в чужди работи? Нима някоя родна медия си е позволила да вади документи и да повдига обвинения срещу който и да е западен политически или икономически лидер? Но, така е, когато си възпитан, дисциплиниран и знаеш кое ти е позволено и кое – не. На запад явно журналистите не знаят граници и си пъхат носовете, където им скимне.

Продължавам да анализирам и неусетно се нахъсвам все повече. На въпроса дали може да даде повече конкретика кой е платил, на коя медия, за коя публикация, Тома Биков се прояви като истински мъж на място и рече, че няма да влиза в никакви подробности, защото няма доказателства. Подозирам, че просто си замълча, за да не се налага да споделя източниците си и да ги поставя под угрозата международната медийна мафия, която явно се е мобилизирала срещу ГЕРБ, да им отмъсти.

Само преди дни негов млад колега депутат, отново от котилото на Борисов, сравни вземането на отношение от страна на ЕС по въпросите на корупцията, липсата на разделение на властите и редица други неуредици в България с онова време, когато чакахме знак от Кремъл, за да знаем правилно ли градим комунизЪма или не чак толкова. И, като се замисли човек, си е точно така.

Откъде накъде ще ни се бъркат тия във вътрешните дела? И политици, и журналисти. Кой ви е питал какво мислите за България? Или се възползвате от призивите на ония протестъри, дето се възмущаваха, че си затваряте очите за случващото се с всички власти у нас? Каквото и да е, ние сме суверенна държава и не трябва да позволяваме разни медии и брюкселски зелки да мътят водата на премиера и главния прокурор! Каквито са такива са, ама са си наши!

С какво ЦВИК, медиите на Пеевски, Домусчиев и компания и работещите в тях мисирки са по-лоши от прехвалените западни сайтове, вестници, телевизии и журналисти? Обективната действителност е измишльотина. Всеки е свободен да представя събитията както прецени. Или както му платят. А виждаме, че Тома Биков знае на кого плащат и къде наистина се прави качествена журналистика, съвсем незаслужено поставена на 111-о място по свобода.

Напротив, нашите медии са си свободни и затова си пишат каквото им душа (джоб) сака, а не разни материалчета, базиращи се върху документи и факти. Та нима документите и фактите не ограничават свободата, полета на мисълта? А за друго замисляли ли сте се? Ако в България решиш да се изказваш по медиите за злоупотреби на властта, моментално те уволняват и преставаш да си журналист. На кого помагаш с това? На свободата на словото ли или на поредния мисир, чакащ за мястото ти? Не е ли най-висша форма на свобода да се примириш със ситуацията, в която живееш, да се пригодиш към нея и да си караш кефа, вместо да заравяш перото си в дълбоки плаващи пясъци, както правят западните подкупни медии?

Не знам кой им плаща, но след като Тома Биков казва, че им се плаща, значи е така. На него ли да вярваме или на някакви си очевидни истини, за които дори и в крепостта на фрау Меркел вече не си затварят очите? Ако направим второто, не е нито патриотично, нито православно. Изобщо, като цяло, неудобните въпроси и ваденето на показ на разни уличаващи документи не са нито патриотични, нито православни. Те са гнусно достижение на чужди, предимно протестантски народи. Ето още една логическа връзка – протестанти, протестъри. Да не мислите, че е случайно?

Шок! Ужас! Сензация! Протестъри плащат на протестанти, за да резилят премиера Борисов и прокурора Гешев в поръчкови западни медии!

Не, че нещо, просто давам идея на праволинейните родни журналисти за тема, която могат да развият с голям успех. А през това време аз ще продължавам да изсмуквам от пръстите си нови и нови доказателства за правотата на Тома Биков да разобличава подкупността на западните драскачи.

Пандемия по новозеландски 

Post Syndicated from original https://toest.bg/pandemiya-po-novozelandski/

На фона на тревожните данни за нарастващия брой заразени със SARS-CoV-2, които заливат света през последните месеци, Нова Зеландия отчита друг вид статистика: брой дни без нови случаи на болестта. След над 100 дни без дифузно разпространение (изолирани случаи се появяваха само сред пътуващи от чужбина) в началото на август страната отбеляза най-ниския брой смъртни случаи сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки появата на нови заразени през последните седмици, Нова Зеландия се превърна в световен пример за успешно справяне с болестта, а премиерката Джасинда Ардърн – в един от най-популярните световни лидери.

На какво се дължи този успех? До каква степен доверието в медиите и местните институции допринасят за обществения консенсус при прилагане на взетите мерки? Как новозеландците се отнасят към дезинформацията и конспиративните теории на тема пандемия, които на моменти успяха да заглушат експертната и научна информация по въпроса в други точки на света?

Комбинация от фактори

Географските особености на страната са от ключово значение за постигнатите успехи. Нова Зеландия е отдалечена островна държава в Тихия океан – факт, който в нормално време затруднява лесното пътуване до други места, но по време на пандемия се оказа изключително предимство. За разлика от Европа, където близките разстояния и сухопътните граници между държавите превърнаха ранното овладяване на пандемията в трудна задача, Нова Зеландия имаше стратегическо преимущество. Първо, нейната отдалеченост ѝ даде достатъчно време да се поучи от палитрата от реакции в други страни и да разработи стратегия още през първата половина на март. През втората половина на месеца и Нова Зеландия вече отчита ръст на случаите, но правителството вече обсъжда списък от икономически мерки, съставяне на план за действие и протокол с четири нива на реакция за овладяване на вируса (1 е най-ниското ниво, 4 – с най-много ограничения за движение и контакти).

Ниската гъстота на населението (едва 15 души на км²) дава достатъчно възможности за спазване на физическа дистанция, а липсата на сухопътни граници с други държави и наличието на естествена бариера за придвижване между Северния и Южния остров естествено помагат в борбата срещу вируса. Това позволи на Нова Зеландия да наложи прецизен контрол върху ограничаването на движението и разпространението на заразата – мерки, които са физически невъзможни за повечето държави по света.

Ранните реакции в медиите също са важен фактор при формирането на обществените нагласи. До средата на февруари има под 500 дневни споменавания на вируса в традиционните и социалните медии, а в началото на март темата вече доминира с по няколко хиляди споменавания на ден. В този период правителството стартира координирана информационна кампания, която включва поставяне на билбордове, плакати и информационни материали в населените места и дори електронни табели по пътищата, както и съобщения в традиционните медии и социалните мрежи (включително таргетирани послания в местнaта онлайн платформа Neighbourly, която свързва съседите в отделни квартали).

Отделно от правителствените усилия, самостоятелно и в партньорство с медиите, различни организации, частни компании и университети също регулярно информираха населението за това какви протоколи за сигурност вероятно ще е нужно да се приемат, как да се процедира при различни сценарии – стриктна карантина, частични ограничения, свободно движение – и как стои въпросът с икономическите компенсации, възможностите за работа от вкъщи и достъпа до работни и образователни ресурси от разстояние.

Наред с пряката и редовна комуникация на макро- и микрониво, положителен ефект върху информираността на населението оказа и стратегията на правителството да си сътрудничи с научната общност в страната. Освен настояването на Ашли Блумфийлд, генерален директор на Новозеландската здравна служба, за редовни консултации с научната общност при вземането на стратегически решения, в страната по принцип съществува култура на предаване на научна информация на достъпен за широката публика език. Чудесен пример за това е съвместният проект между илюстратора Тоби Морис и микробиоложката Сузи Уайлс. В сътрудничество с местната медия Spinoff тандемът комбинира занимателни илюстрации със синтезирана епидемиологична информация в серия от статии, комикси и инфографики за пандемията.

Междувременно в началото на пандемията някои преподаватели и учени стартираха собствени инициативи за разясняване на препоръчителните мерки при евентуално разпространение на вируса в страната.

Доверие в институциите, съгражданите и медиите

Комбинацията от споменатите по-горе благоприятни фактори е солидно споена от два основополагащи елемента за новозеландското общество: висока степен на сигурност и обществено доверие. За успешното прилагане на всеобхватни противоепидемични мерки в публичния и частния сектор е необходимо нещо повече от забрани, глоби и наложени отгоре правила, а именно обществен консенсус, доверие в институциите и споделени ценности.

Нова Зеландия успешно съвместява тези условия според различни световни класации през последните две години. Страната е сред 15-те най-развити държави в света според Индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие; в топ 10 на държавите с най-свободни медии според Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“; втората най-малко корумпирана държава в света в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“, на второ място според Индекса за глобален мир и най-свободната държава в света според Индекса за човешка свобода на Института „Фрейзър“.

Важното в случая е не дали в дадена класация страната е на първо, девето или петнайсето място, а в това че в страната има работещи институции, върховенство на закона и свободни медии. Като всяка друга държава, и Нова Зеландия има своите местни проблеми и политически разногласия, но ключов фактор в изграждането на тази стабилна основа е високото обществено доверие на новозеландците в местните институции и в органите на властта.

Изследване на общественото доверие, направено между 2016 г. и 2019 г. от Университета „Виктория“, показва, че новозеландците имат най-голямо доверие на медицинските специалисти, съдиите, полицията, училищата, университетите и малкия бизнес. Доверието в министрите и парламентарните представители е по-ниско (най-вече заради социалното неравенство между потомците на британските заселници и коренното маорско население), но е над средното ниво на скалата, подобно на доверието в медиите.

Тези числа отразяват цялостното отношение на гражданите и разбира се, варират в зависимост от демографските групи и конкретните проблеми и политики. Що се отнася до COVID-19 обаче, дори след пълното затваряне на държавата за повече от месец и скорошните протести срещу задължителното носене на маски, населението остава положително настроено към мерките на правителството. Според проучване на Horizon Research през август 28% от гражданите имат „пълно доверие“ в способността на правителството да се справи с пандемията, 32% „предимно вярват“ и 19% „донякъде вярват“ в тази способност. Едва 7% от отговорилите нямат „никакво доверие“ в мерките.

Международните медии с право разпознават лидерския почерк на премиерката Ардърн, съчетаващ ясна политическа визия и изпълнена с емпатия реторика, като определящ фактор в борбата на Нова Зеландия с пандемията от COVID-19. Истината обаче е, че успехът ѝ се дължи не само на индивидуалните ѝ качества, но и на вече съществуващата социална спойка от чувство за гражданска общност, подкрепа и доверие в съветите на медицинските експерти, учените и институциите в страната. Неслучайно официалната реч, с която министър-председателката обяви въвеждането на строги мерки срещу пандемията, се фокусираше не върху забраните, а върху посланието, че „работейки заедно, ще успеем да се справим и да предотвратим негативните последствия“.

Един „отбор от 5 милиона души“ срещу глобалната атака на конспиративните теории

Нова Зеландия се изправи срещу пандемията с „отбор от 5 милиона души“, както се изрази Ардърн, имайки предвид цялото население на страната. Но до каква степен този отбор е засегнат от глобалната инфодемия и изброените по-горе фактори успяват да тушират влиянието на онлайн вълната от дезинформация?

Анкета, проведена от ежедневника Stuff и Университета „Меси“ и обхващаща над 71 000 респонденти, показва, че 88,4% от населението разчита на традиционните медии като основен източник на новини, а 10% от гражданите се информират предимно от социалните медии. Защо това е важно?

Социалните медии осигуряват безпрецедентно лесен достъп до инструменти за създаване на съдържание, което може да достигне до огромна аудитория, без необходимост от механизми за проверка на фактите – и това ги превръща в идеална среда за разпространение на дезинформация. Наличието на независими традиционни медии, които проверяват достоверността на информацията, може да бъде силен коректив за туширане на слуховете и неверните твърдения от други източници.

Изследване на Кралския колеж в Лондон в партньорство с британската маркетингова компания Ipsos Mori от май тази година показва, че хората, които вярват в конспиративни теории, са по-склонни да се информират предимно от социалните медии. 60% oт анкетираните, които вярват, че коронавирусът е свързан с 5G облъчване, казват, че получават информацията си предимно от YouTube. В глобален план тази тенденция се подкрепя от мащабното допитване на британската социологическа агенция YouGov в 23 държави по света, според което гласоподавателите, склонни да вярват на популистки послания, са също така по-склонни да черпят информацията си от Facebook, Twitter, YouTube и WhatsApp.

В подкрепа на хипотезата, че основният източник на информация влияе върху мнението на аудиторията, мнозинството (87,8%) от новозеландците, които четат новини предимно в традиционните медии, смятат, че вирусът има естествен източник (тоест не е създаден в лаборатория, каквато е една от популярните конспиративни теории в социалните медии). Сред аудиторията, наблягаща на социалните медии, всеки пети вярва, че вирусът е нарочно създаден в лаборатория.

Още по-крайни са мненията сред 1,6% от хората, които черпят информация от уста на уста: там всеки трети смята, че вирусът е нарочно създаден, а 13,5% вярват, че пандемията е създадена от таен елит, който иска да контролира света.

Възможно е сравнително малкият брой на новозеландците, които се информират предимно от социалните медии, да е сред благоприятните фактори за високата степен на обществено доверие в реакцията на правителството: 79% от новозеландците са „за“ за мерките дори след спада, породен от разочарованието от появата на нови случаи през август.

Нова Зеландия отвръща на удара

Въпреки че има скептични реакции сред по-голямата част от населението, основните дезинформационни сюжети, които се разпространяват в Нова Зеландия, са сходни на познатите конспиративни рефрени по света. Призивите за горене на 5G антени, реакциите срещу коварния план на Бил Гейтс и твърденията, че вирусът е нарочно създаден, се срещат често. Борбата срещу тях обаче се води упорито не само от традиционните медии, но и от самите новозеландци.

Преглед на медийното съдържание през последните месеци показва, че както и на много други места по света, водещата конспиративна теория в местните социални медии е предполагаемата връзка между 5G и разпространението на вируса. Окуражаващо е, че новите споменавания в тази насока и по други митове по темата не нарастват (поне в публичния разговор; трудно е да се дадат точни данни какво се случва в лични профили и затворени групи), а същевременно все повече публикации обсъждат конспиративните теории и ги изобличават в местните медии.

Брой споменавания по ключови теми в новозеландските онлайн медии. Източник: TalkWalker, инструмент за следене на медийното съдържание онлайн

Ардърн е главно действащо лице в кампанията срещу дезинформацията, тъй като медиите редовно отразяват пресконференциите, в които премиерката директно критикува конспиративните теории и призовава новозеландците „да се съмняват в политиците“ и „да се вслушат в здравните експерти“. Най-големите медии в страната подкрепят тази позиция и aктивно публикуват информация за инфодемията и формирането на местни групи, споделящи слухове и митове по темата.

Популярно обяснение за склонността да се вярва в конспиративни теории е, че тя произтича от липсата на усещане за контрол над ситуацията. Колкото и да е налудничава, ако една конспиративна теория обяснява неяснотите и въпросите около даден проблем, това създава фалшиво усещане за психологически комфорт и увереност. Макар и неверни, митовете ни убеждават, че „знаем“ точно какво се случва, защото виждаме връзките между събитията (дори когато такива няма), и това намалява тревожността, която изпитваме.

Дълго време конспиративният разговор се водеше по периферията на общественото внимание, сред малки изолирани групи, но за съжаление, той набира скорост с наближаване на местните избори. От него се възползват опортюнистично настроени политици, които търсят подкрепа от определен тип аудитория с високи нива на тревожност. Призивите срещу носенето на маски отекват сред търсещи слава политици и онлайн инфлуенсъри в Австралия и Нова Зеландия, но обществеността все още оказва отпор. Някои от най-популярните Facebook групи в столицата Уелингтън активно споделят стотици коментари в подкрепа на здравните мерки, препоръчани от правителството.

Отпор срещу конспиративните теории оказват не само гражданите, но и политици от всички краища на политическия спектър, писатели, учени и известни личности. От своя страна медии като RNZ и Newshub публикуват ръководства как хората могат да говорят със своите роднини и близки, които са увлечени от конспиративни теории, без да ги засегнат, но и без да позволят допълнително разпространение на фалшивата информация.

Особено внимание се обръща на уязвимото маорско население, тъй като по исторически причини коренните жители на страната имат изградено недоверие към управляващите. По последни проучвания на Департамента по статистика от юни т.г. маорите са и демографската група с най-ниска степен на доверие към традиционните медии и това ги прави особено уязвими за конспиративни послания.

Като цяло по-голямата част от аудиторията засега стои встрани от конспиративните разговори, макар и с течение на времето да се прокрадва нова вълна от опити за дезинформация. Докато доверието в здравните експерти е високо и правителството успешно представя мерките не като ограничения, а като общата кауза на „отбор от 5 милиона души“, инфодемията изглежда овладяна. В дългосрочен план обаче и в Нова Зеландия, и по света все повече нараства нуждата от широк обществен дебат относно това кои източници на информация са надеждни, как да се проверява нейната достоверност и как да се контролира вредата от подвеждащото и конспиративно съдържание.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Подкрепям конституции срещу плажове. Цена по договаряне

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5.html

неделя 6 септември 2020


Като всеки човек, който се надсмива над врачки, баячки и други бабини деветини, никога не съм бил особен почитател на френологията, макар от втората половина на XIX-и век, та чак до края на Втората световна война тази паранаука да печели голям брой поддръжници, дори и сред интелектуалния каймак на Европа и Америка. Както ми се случва прекалено често напоследък обаче, някои факти, събития и обстоятелства разколебават твърдата ми убеденост в това или онова с лекота и се загнездват в главата ми с такава упоритост, че започвам да се притеснявам за здравия си разсъдък. Нека обаче обясня какво имам предвид в конкретния случай, избягвайки обичайните дълги уводи на текстовете си.

Темата на днешните ми разсъждения е „Марешки – безспорно доказателство за догмите на френологията?“. Кофти е да определяш някого по външния му вид но, дори и да се абстрахираме от скосените зли очички, които с неприкрита закана мерят всеки, осмелил се да зададе „неудобен“ въпрос, не можем да се направим, че не забелязваме двупръстото чело, силно изразените надочни кости, масивните скули и здравата, добре оформена челюст.

Всички тези приказки за френология и особености на лицево-костни структури, с които, признавам си, целя да ви накарам да се замислите дали Марешки само на мен ми напомня антропологическите възстановки на неандерталец от учебниците по История, са нищо в сравнение с поведенческите му практики. Тук вече не остава и капчица съмнение, че момчето, което търпеливо дочака няколкото си звездни минути и твърде успешно се възползва от слабостта на Пожарникаря-слънце, за да се обогати допълнително, е твърде непрофесионално епилиран наследник на обитателите на Кроманьон, жертва на рядък вид заболяване, водещ до бърза деволюция.

Невъзможно е да имаш каквато и да било реална представа за себе си, за функционирането на една макар и бутафорно демократична държава и да наричаш една доста значителна част от гражданите ѝ „изроди“ и „изверги“. Най-невъзможно е обаче часове преди ключово гласуване в Народното събрание да заявиш категорично, че няма да подкрепиш отчаяното предложение на премиера за нова Конституция и свикването на Велико народно събрание и накрая да го направиш.

Това са само мъничка част от действията му, които показват колко примитивно е мисленето на Марешки. То е точно като на пещерен човек. Няма приятели, врагове, морал, принципи, мъжки думи, обещания. Единственото, което е важно, е, да се възползва от благоприятната ситуация, която едва ли ще се появи отново в живота му и да натрупа колкото се може повече финансови и властови кокали в своята ниша в пещерата на смехотворното ни държавничество.

Дотук с всякакви препратки към френологията и други врели-некипели. Защото почти безмълвното приемане на последното изпълнение, надявам се едновременно коронно и едновременно с това лебедова песен на Марешки в българската политика, означава, че всички граждани на Република България са с ментални отклонения. Независимо от формата на черепа, линиите на дланта, аурата или каквато и да било там измишльотина.

Просто е. Сутринта той обявява, че няма да подкрепи Бойко за внесеното в чисто новия Партиен дом предложение за шикалкавене и несдаване на властта. В близките часове дясната му ръка и депутат от това сборище на безскрупулни мафиоти, което Марешки претенциозно нарича „парламентарна група“, получава концесия на плажа за двайсет години на силно занижена цена. Отделно има и за маман, на чието име се е водил плажът. И категоричния Марешки се оказва до болка познатия ни „златен пръст“, за да има премиерът с Жипката основание да се крие от народното недоволство още няколко месеца, да си организира изборите както само той и Цв. Цв. си знаят и да спечели. Отново.

А ние, суверенът, надигаме само плахи гласчета срещу тази очевадна шуробаджанащина на най-високо ниво, която би сринала всяко правителство в цивилизована държава. Та, на Марешки му е простено да се държи като пещерен човек, поне според някои паранауки. Ние обаче нямаме черепно извинение. Проблемът ни е вътрешночерепен и явно е прекалено дълбоко вкоренен, за да не надживее няколко поколения, въпреки светлите лъчи от протестите.

Защото, когато някой нагъл неандерталец заяви, че не е чел проект за Конституция, за който са гласували десет негови депутати, не стоиш безучастно, а набиваш канчето на двуликата лопата, докато придобие друга форма. Белким му наместиш френологията, чакрите или не знам какво.

Не търпиш, не стоиш и не гледаш безучастно как прогнилото статукво си осигурява още глътка отровен въздух, раздавайки държавни блага на откровени лъжци…

„Моля ви, не ме бийте!“ Разказ от нощта на 2 септември

Post Syndicated from original https://toest.bg/protest-02-09-2020/

„Запазете спокойствие! Запазете спокойствие! Освободете периметъра! Не нападайте полицията!“

Тези призиви звучат от платформата пред Президентството в нощта на 2 септември. Хора с черни маски на лицата и качулки на главите хвърлят пиратки, бомбички, павета и бутилки по полицаите пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

На площада сякаш има два различни протеста. Пред БНБ българските знамена се веят над усмихнати лица. Протестиращите обсъждат какво би станало, ако правителството все пак не подаде оставка; защо ДПС предлагат експертен кабинет; какво ще стане с протестите в следващите дни… От страната на Народното събрание и Министерския съвет хора с черни маски и качулки ходят нервно между протестиращите. Събират се на групи. После внезапно тръгват в някаква посока.

В подножието на платформата към един от организаторите на протеста се приближава жена:

– Спрете ги! Да не хвърлят повече бомби и павета по полицаите.
– Как да ги спрем? От сутринта мислим. Не можем да сложим пропускателни пунктове на протеста. Агитките и провокаторите влизат безпрепятствено! Може да ги спре само полицията, ако ги проверява, когато идват на площада.

Click to view slideshow.

Друг човек казва: „Мен ме провериха полицаите – искаха ми личната карта и ми пребъркаха раницата, когато влизах на площада, записаха ми дори данните. Интересно е как тези с маските са внесли бомбите при такива проверки. Освен ако полицаите са знаели защо тези хора влизат на протеста, и въпреки агресивния им вид просто не са ги спирали. Изниква въпросът: кого и как пазят полицаите?“

Чуват се гърмежи от бомби, но зад платформата на ораторите на протеста не се вижда добре какво се случва на предна линия. Жената казва: „Тези провокатори цял ден нападат полицаите, но после се дърпат назад и пред тях остават другите протестиращи. Затова сутринта имаше толкова много обгазени невинни хора. Полицията също се опитва да си върши работата. Те също са хора и имат праг на търпимост. Цял ден ги обиждат и хвърлят по тях какво ли не. Все едно част от протестиращите си го търсеха.“

В този момент от платформата някой извиква: „Бягайте! Идва водното оръдие! Полицията настъпва!“ Чува се нещо като корабна сирена. Хората хукват към фонтана и близкото заведение пред Президентството. Движим се под натиска на тълпата. Избутват ме към кафенето. Мъж казва: „Ако използват водно оръдие, това ще е новост за Борисов, с която ще влезе първо в карикатурите, после в историята.“

Полицаите се подреждат на ъгъла на ул. „Съборна“ и ул. „Леге“. Една част от тях са разположени покрай стената на жилищна кооперация.

Някой отваря прозорец, развява българското знаме, след това излива вода върху полицаите.

Протестиращите са разделени на две групи в тази част на протеста. Едните са до градинката на Народния театър, другите изпълват ул. „Леге“. Хората с качулките и маските излизат пред останалите протестиращи и започват отново да хвърлят бутилки и бомби по полицаите. Обиждат ги. Чува се команда по радиостанциите и полицаите подгонват протестиращите към градинката на Народния театър. Събарят тичащ мъж до едно дърво. Свит е на топка. Те са върху него. Той им говори нещо, но е заглушен от телата им.

Продължавам да вървя покрай стената на една от сградите. Полицаите настигат и мен. Виждат журналистическата ми карта. Един ми нарежда: „Стойте зад нас, за да не ви ударят с нещо, и пазете дистанция.“ Спирам зад полицаите. По гърбовете на някои от тях има размазани и засъхнали следи от яйца.

Протестиращите са изблъскани в градинката. Скандират и свирят с тромби от тъмното. Полицаите са срещу тях. Прегрупират се и образуват „костенурка“ с щитове над главите си. Дели ги тясна улица.

Към полицаите отново политат обиди, бутилки и бомби. Около 60 души са. Един от тях издава заповедите и крещи: „Бутилка! Щит отпред!“ – и всички вдигат щитовете. „Бомба! Залегни!“ – всички полицаи клякат под щитовете. В краката ми се пръскат хиляди стъкла. Въздухът мирише на барут. Гърмежите са оглушителни.

Полицаите атакуват градинката, от която летят бомбите и бутилките. Внезапно всичко утихва. Седя под навеса на една сграда и чакам. Минути по-късно полицаите започват да излизат от тъмната градинка с арестувани хора, които държат под мишниците. Нито един от арестуваните не беше с черна маска и качулка на главата.

Едно момче умолително крещи: „Нищо не съм направил. Дори не бях на протеста.“ Друг: „Моля ви, не ме бийте!“

 

 

Около 10 арестувани с белезници зад гърба са принудително седнали с кръстосани крака до стената на БНБ. Полицаите правят плътен щит с телата си около тях. Не ги бият. След малко ги изправят и повеждат нанякъде. До мен е застанала полицайка. Питам я дали не се притеснява от това, което вижда и прави. „Притеснявам се. И аз съм човек. Нямам право да говоря с Вас.“

Връщам се на ъгъла на улиците „Леге“ и „Съборна“. Среща ме клошар, който тегли два куфара на колела, пълни с бутилки. „Ултрасите ли биха?“ Не знам какво да му отговоря, а бях там.

Полицията е изградила две редици, които преграждат пътя към Президентството. Хората с маските и паветата ги няма. Протестиращите са се доближили до полицаите и се опитват да говорят с тях.

Казват им, че протестират срещу корупцията и мафията в България и нямат нищо против органите на реда. Полицаите мълчат.

Приближава ме Нестор Арсенов, астрофизикът, когото биха на конференцията на ГЕРБ. Наметнал е на раменете си българското знаме. Обут е в сандали, единият му пръст е наранен. Питам го не се ли страхува пак да ходи на протестите след предишния побой. Казва ми: „Трябва да съм тук. Дори бих повикал още малко: „Оставка!“

– А ако те набият пак?
– Възможно е, но ако добие гласност, си струва, защото трябва да се знае какво става тук.
– Какво става?
– Маргарет Тачър е казала: „Общество не съществува, а само личностни интереси.“ Когато го чух, ми се стори много тъпо, но все повече започвам да го вярвам. Тъжно е, че протестираме за благото си и за бъдещето на България, а се оказва, че дори между протестиращите няма единство.

До нас е застанал друг мъж. Слуша ни и казва:

Освен личностни интереси съществуват и организирани интереси. Има общества, които успяват да балансират между личностните и организираните интереси. Нашата надежда е в това, че имаме политическо представителство, иначе кой би прокарал личния интерес на хората тук.

Проблемът е в това, че властта позволяват на хора като Пеевски, Домусчиеви и т.н. да са похлупакът над държавата. Това трябва да постигнем – хора като тях да не успяват да налагат дневния ред на всички нас, както става сега, и то силово чрез държавата. С обществения ни договор с държавата ние ѝ даваме правомощия да не позволява такива неща, но тя го позволява. За съжаление, успехът ни никак не е гарантиран.

Кой, мислите, даваше заповеди на полицаите да атакуват? Те търпяха цял ден и бомбите, и бутилките. В един момент тръгнаха срещу провокаторите и другите протестиращи. Бил ги ръководел шефът на МВР. А на него кой му даваше командите по телефона? Кой реши в кой точно момент полицаите да атакуват протестиращите?

Никой не може да ме убеди, че това не са политически решения. Защото да тръгнеш срещу хората и да ги вкараш в тъмните градинки без камери не е решение на точно този полицейски началник.

На друг е решението, но той се крие от хората вече дни.

Заглавна снимка: Протестът през деня на 2 септември 2020 г., София © Свилен Желев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ами сега накъде?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

ОСТАВКА!!!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ostavka-2020.html

неделя 23 август 2020


Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.

Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели  и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.

Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?

Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.

Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.

Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.

В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.

Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!

Снимка: Тихомира Методиева – Тихич, Булфото ©

Кире, пиши К…онституция и да си бегаме!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B5.html

събота 15 август 2020


Не само аз и Кирето. Целият екип сме в затруднено положение. Айде, аз пърпоря с жипката надлъж и нашир страната, опознавам Родината, обиквам я, виждам стари приятели тулупи, запознавам се с местните, говоря им просто, което за разлика от пустия английски, ми се удава с лекота, създавам потенциален електорат. Все пак официалната причина за воаяжите ми е, че инспектирам пътища, строежи и други инструменти за усвояване на еврофондове и на пари от държавния (разбирай моя личен) бюджет. Та мисълта ми беше, че аз, улисан в служебни задължения из цялата страна, малко изклинчвам от среща с народната любов в цялото ѝ великолепие.

Гешефт, който както знаете е мой колега милиционер, е избрал подобен подход, само дето той не инспектира пътища и строежи, а търси незаконни биберони, както и конфискува компоти и домашна ракия. А, доколкото схванах за тоя един месец, народната любов иска да се изсипе с пълна сила именно върху нашите глави под формата на кафява субстанция, която може да бъде открита по цялото ни Черноморие, но в особено големи размери във Варненския залив.

Но така е във войната и политиката. Истинските лидери не си играят на дребно. Защо да стоя аз в София и да целят мен с яйца и домати, при положение, че положих толкова усилия да подбера отбор нагли, посредствени и надути като пуяци юнаци? Дълго време почти не им давах да имат медийни изяви и поемах тази тежка отговорност върху собствените си плещи. Дори на Дани бой му бях забранил и във Фейсбук да пише. Ето, ръце ми целуваха, г*за ми лизаха, само и само да станат министри. Ами добре, ама то да си министър не е лесна работа. Трябва хем да угаждаш на разни хора, които ти шепнат зад кулисите какво да направиш, без оглед дали е законно или не, а ти нямаш избор да не се съгласиш, защото знаеш какво те чака, хем пред уважаемия гласоподавател е нужно да изглеждаш чист като утринна роса.

Помислих си, че някой домат, някое яйце, някое сако за химическо чистене ще са достатъчни да изпуснат парата на народната любов, както става винаги. Този път обаче кОр, кОр и половина, близо два. Ония изнесли саксии и кофи за боклук и не мърдат от площадите и кръстовищата. Чакат мен, чакат Гешефт. Затова си рекох, че е време да предприема решителни мерки.

Прибрах се с жипката по тъмна доба и подготвих изказване, което да им замаже очите. Сега, ако трябва да съм откровен, не съм го подготвил, а дръпнах някоя идейка от Дългия, някоя от Ицо Корсара, дето превзема Догансарай, поумешах ги, добавих няколко подводни камъка от себе си е готово. И като набичих една пресконференция ви казвам! За чудо и приказ! Размахвах пръст, удрях по банката, за да видя колко е здрава, навиквах по народа като учителка в последна група в детска градина… Мисля, че се получи и може и да докарам мандата докрай и да имам време да изтегля още няколко десетки милиарда заем, а хазната да я оставя опоскана. Както се казва с трън да минеш през нея да няма какво да закачиш.

Мале, тоя Ковид колко добре ми дойде… От една страна като ме питат защо сме толкова зле, веднага контрирам „Целият свят е зле“. Като някой види какви страхотии от разходи правя, викам „От живота по-ценно няма, борим се с короМката, пари трябват“. Затова за по сигурно си ги държа в нощното шкафче. Но да се върнем на пресконференцията.

Единственото смислено нещо, което казах, е, че искам да намаля мандата на главния прокурор на пет години. Сигурен съм обаче, че Гешефт не се е притеснил, защото си ме знае. Разбира се, че няма да го направя. Иначе, това за свикване на Велико народно събрание си беше чиста парлама, между нас казано. Само да ми даде време да си доизкарам мандата. Не познавам особено добре законите, но ми казаха, че първо повече от половината депутати трябва да гласуват „за“ обсъждане на въпроса в пленарна зала. И тука вече идва невъзможно хубавото. Хубаво, защото даже и да се одобри предложението за разисквания, трябва да минат между три и пет месеца, докато се стигне до реалното гласуване. И то ще дойде време за избори, които ще организирам аз. Познайте от три пъти кой ще ги спечели?

И друго ми кажете – кой ще издържи толкова време по площадите? А и да издържат, за свикването на ВНС трябва със „за“ да са гласували две трети от народните представители. Да не мислите, че Корнелка с нейните седемдесет и няколко ще ми уйдиса на акъла. Е, и без нея би могло да мине, но залата трябва да е пълна и всички да гласуват в подкрепа на предложението ми. А това с от 240 на 120 депутата е виц. Маяма още преди седем години се погрижи да го превърне в невъзможно. Така че съм си опекъл работата.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Надявам се само ония на площадите да ми се вържат, че искам да рестартирам държавата. Ако се разотидат по домовете си сега, ще ми спестят толкова главоболия. Почват да ме дразнят, честно да си кажа. Ако беше доброто старо време, щях да прошепна като другаря Младенов „По-добре танковете да дойдат“. И сега си имам коз в ръкава. На Дани Кирилов може да съм му забранил да пише във Фейсбук, ама Конституция не съм му забранявал да пише, нали така? В списъка за бързо набиране ми е, за да го спирам като заговори глупости по телевизията.

– Конституцийка, казвате, шефе… Ами, колко му е, ще спретна една, имам компетенцията. Джуркаш ония алинеи и готово.

– Докога ще си готов?

– Довечера късно ли е?

– Не. Пиши К…онституция и да бегаме, Дани бой!

Карикатура: Чавдар Николов, Прас Прес

Какво правим или не правим сега? Това е въпросът

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5.html

вторник 11 август 2020


Да кажете, че за тия десетина-дванайсет години във властта не съм свикнал на протести, ще си изкривите душата. То не бяха полицаи пият кафета, еколози защитават разни буренаци и пясък, щото бил вълнообразен и растели разни редки треволяци връз него, то не бяха медици, медицински сестри, разтурахме учителски седенки, фермери искаха някакви плащания, на заемите ми се противопоставяха, във връзки с организираната престъпност и чадър, дето съм бил опънал над нея ме обвиняваха, къщи в Барселона, моите десни ръце и там разни момчета за всичко в обкръжението ми опънали гиздави тераси по покривите на луксозните кооперации, в които живеят, тъщите им, синовете им с жълто покрай човката, нощното ми шкафче… Има още стотици, аз си имам достатъчно държавнически дела, за да помня такива щуротии.

Знам обаче, че къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек, успявах винаги да се измъкна от ситуация, без да се стига до особени сътресения на стабилността. Безспорно най-големия кос, който държах в ръкава си, разбира се беше да спусна на моите хора в медиите, че протестиращите са платени. Това имаше минимум двоен ефект. От една страна обезсърчаваше евентуални нови участници в демонстрациите и те се прибираха по домовете си, вместо да преграждат пътни артерии и да опъват вигвами в центъра на модерна европейска столица, а от друга показваха на цялото общество, че аз алтернатива нямам. Поне докато не построя автомагистрала “Хемус”, не метна доброволно оставка (кой знае; дотогава може и да е петнайста, те все ще си ме преизбират).

На второ място винаги можех да изкарам протеста политически. “Виждате  ли каква ви е алтернативата, ако ги изберете? Знаят само да крещят, да влачат букети и да ядат кебапчета на Бузлуджа? А, и да праят безброй пленуми, на които да се боричкат помежду си. При нас в ГЕРБ е различно. ГЕРБ това съм аз”.

Ако и това не помогнеше, какво ми пречеше да уволня някой шеф на агенция, заместник министър или дори министър, за да го използвам като клапа и да избия напрежението, така че отново да изляза добрия дядо Мраз, който изпълнява желанията на сърдитото хлапе.

Имаше и други подходи. Превърна се в традиция да не си спомняме дружно кой е предложил това или онова скандално решение на Министерски съвет и своевременно да го оттеглим  на принципа на сервитьорската логика от времената на Балкантурист “Ако мине”.

Все нещо сработваше. Сега обаче вече усещам как губя почва под краката си. Тия на Орлов мост са сбирщина. От кол и въже. Има и умни и красиви, и бачкатори, и леви, и десни, и либерали, и консерватори, и доказали се бизнесмени с безупречен имидж, и обикновени бачкатори, и мъже, и жени… Всякакви. Разбирате ли накъде води мисълта ми? Невъзможно е да ги поставиш под общ знаменател,  и да кажеш, те стоят на пек и студ, на дъжд и засуха, защото са платени, защото са от опозицията, защото си нямат друга работа и са чули, че нещо се случва там, та са отишли на сеир. Те ясно и недвусмислено показват, че не са срещу мен персонално и ГЕРБ, а срещу цялата политическа класа, срещу цялата политическа система, която ние и без това едва крепим, лепейки по краката ѝ нови и нови пластове глина, за да не рухне като безвъзвратен анахронизъм, какъвто, между нас казано, си е.

Те искат ново и без колебание са готови да рискуват и модерното малко, което имат, за да ни сринат. Мисля, че ни мразят наистина. Другото, което много ме притеснява, е поведението на моите хора от ГЕРБ. Задължих ги да се съберат от цяла България на една ливада пред София Тек Парк, за да им пръсне канчетата трийсет и няколкото градусова жега и да им припомня за пореден път успехите на ПП ГЕРБ и да ги успокоя, че няма да подавам оставка.  Да, спор няма. Ръкопляскаха ми, дюдюкаха, ама я нямаше оная еуфория. Поне това не можете да ми отречете. Добър съм с психологията на масите, та няма как да съм се излъгал. Още повече, че не дойдоха и много от поканените. Добре че успяхме да постигнем кворум, като пак привикахме редовите подкрепления от индобългари.

Накрая на коалиционния съвет (пак не си спомням кой го предложи) решихме да бутнем и затрием лагера на протестърите. Жандармерия и полиция в едно. Злите езици твърдят, че органите на реда далеч надвишили правата си (те със самото си влизане в лагера е нарушение на Конституцията, доколкото разбрах), тъпкали, разрушавали имущество, вземали си каквото им харесва (включително и тестени закуски, а останалото изнесли от мястото, без дори да направят елементарен опис). Не знам дали е така, не съм бил там. Само знам, че на толкова упорити и искрени в яростта си противници на управлението не съм попадал.

На следващата вечер се върнаха пак, мъкнейки пейки, палети, циментови саксии и какво ли още не. Правят си барикада убавците! На другата сутрин смотолевихме, че не сме разтурили и тази барикада само заради жените, защото ние жени не бием. С което си навлякохме нова серия остри критики и даже започнаха да наричат ерата ни на стабилността “режим на терора”. Надявам се да изглеждам уверен в медийните си изяви, макар че ми се струва, че и това не е точно така.

Не знам какво да правя. Успокоява ме само мисълта, че палките все още са на моя страна…

Стоян Николов-Торлака

Нас Червената армия роди ни…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B8.html

сряда 5 август 2020


todor_jivkov_borisov12345

Добре де, хайде да си представим, чисто хипотетично, че едно време в нашите хубави години на ред, справедливост и прогрес някаква групичка от еди колко си диверсанти беше окупирала Орлов мост и кръстовището пред Алма матер… То пък сега една Алма матер, ама айде… За друго заговорих. Какво мислите, щеше да им се случи? Щяха да ги попилеят  така, че да пикаят кръв барем месец. Щяха да наложат върховенството на Конституцията, без да се съобразяват с разни комитети, организации, човешки и граждански права. Защото тогавашният полицай беше истински мъж и защищаваше (така се пишеше и произнасяше  тогава) на първо място Народна Република България, на второ – Партията майка, на трето – другаря Тодор Живков и другите лидери, после верните на режима граждани. Що се отнася до враговете на народа – в най-добрия случай Народната милиция не ги изпускаше изпод око, а в най-лошия… знаете. Ама то беше нормално. Какво очакват те – предатели! За нас, съвестните граждани, нямаше палки, връзване за парното в поделението, или много по-страшни от всяка гледна точка практики. Преклонена главица сабя не я сече.

А сега какво? Куцо, кьораво, сакато ми тръгнало по улиците да протестира. А “полицията” понатрепе по-лекичко и хуманно двама-трима от тях и толкова. В началото добре ги почнаха под колоните, ама след това пак отпуснаха хватката. И сега другите, дето останаха небити, навикват, носят кой от кой по “остроумни” плакати, че даже и се приближават до полицаите, за да си хортуват сладко-сладко. А пишман “органите на реда” стоят и гледат като пресисали. Щото спазваме закони. Ами, спазвайте, бе! Затова сме на това дередже. Защото сме много хуманни.

Ама, най-големи балъци са тия, дето не само са на Орлов мост и пред Ректората, а целия център на столицата окупираха. Че и на разни магистрали опънали палатки… Ей, вие нито можете да смачкате дървеница, нито да стигнете до квартал “Дървеница”! Добре, че другарят генерал-премиер Бойко Методиев Борисов се оказа възможно най-верният последовател на другаря Тодор Живков. Той се е учил от най-добрия и сега използва железния си юмрук и отявлен дебилизъм, за да ви покаже на вас, нищо че сте по мостчета и площади, че за оставка не може и дума да става. Той гради магистрали с по километър на година, обикаля ги неуморно с джипката си, а наследничката му кметица на столицата прави постоянно ремонти и после ремонти на ремонтите, а вие искате да спрат, точно когато са набрали инерция…


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Браво на онова симпатично дребно бабе! Как псува като каруцар и хвърля бастун по протестиращите! Ами тя ситуацията не се търпи. На нас, верните последователи на другаря Тодор Живков, ни е писнало от тия постоянни призиви за демокрация…

Мачкай, верни Сине на Бащицата!

Три папи са ме галили по главата, четири министри ви смених!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/tripapi.html

неделя 26 юли 2020


Не знам какво става в тая държава. Уж махнах няколко министри, все стабиляги, нищо не бяха направили на никого, и неблагодарните тулупи и мисирки пак се разпищяха. Те всъщност не са млъквали от няколко месеца. Вече почвам да си мисля, че наглостта им стига дотам, че да искат аз да си ходя.

Не разбирам. Разни тъпанари протестират под прозорците ми в Министерски съвет, наскоро реновирани, и искат промени в кабинета. Ето, направих промени, ама как така да махат мен? Та аз съм Бойко Борисов! Аз десет години се виждам с тоя лидер, с оня лидер, приказвам на езици, които не знам, участвам в какви ли не конференции, всякакви конгреси, ядеме торти сахер на теферич, абе, мамата си трака.

Оставете другото, а и забраних на министър Барни да пише трогателни постове в Клюкарника. Ама тия неблагодарници не се спират и само ми реват по главата да си подавам оставката. Ми, няма бе, гледайте си работата! Наесен. После държавните служители, пълнолетните членове на семействата им, тия на социалните помощи и ония с по едно-две кебапчета и биричка ще ме изберат пак, как иначе.

Но все пак има нещо притеснително. Имало е протести срещу мен, тъпи хора колкото искаш. Ама сега махаш близо половин правителство и тия пак мрънкат. Ами, няма как да не се изнервиш, съгласете се. Оставка да ви подавам. Заради разни фурми и дето ви държах месеци наред у вас, за да не можете да изкарвате една стотинка, а сега се пробвам да ви убеждавам, че короМката ще шибне пак, още по-злобно. Да, между нас казано, правя го, защото знам, че не мога да понеса народната любов по площадите и се надявам да си седите вкъщи, та така. Ограничения му е майката.

Ама сега и министри ви уволних и вие пак недоволни. Ай, сиктир! Отивам да си настройвам сателитната чиния в Банкя, а вие и милион да се съберете на площада, оставка ще видите през крив макарон. Европа ме поддържа, САЩ ме поддържа, Русия ме поддържа, Ергоган, а и Доган ме поддържат. Какво искате повече бе, цвъкльовци!?

Само да ви предупредя – ако продължавате да ми лазите по нервите, вашият любимец Дани Кирилов, когото така харесвате не само заради пълния му професионализъм, но и заради изтънчените му изказвания във Файсбук, ще бъде уволнен. И тогава ще ревете за него, белите хакери, нивото му на компетенция и всичко. Вие нямате мярка.

По никакъв начин за мен не е допустимо да се държите като разни хаймани. Цял свят е пламнал от короМка, аз ви опазих, вие искате да ме сваляте от власт. Неблагодарници! Кой искате? Корнелия? Ицо Иванов? И Робърт де Ниро да искате, все тая. Аз съм това, с което разполагате като премиер. Спрете да мучите и се хващайте на надомна работа, че е карантина, днеска е, утре не е, ама все пак си има, защото сме шибнали още нови близо трийсе милиарда външен дълг и трябва да ги връщаме. Но нищо, ще остане и за децата и внуците ни…

Обръщение от тайнствен министър

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80.html

вторник 21 юли 2020


Здравейте!

Аз съм Дани, ама много хора ме наричат министър Барни, затова предпочитам да се представя така. За конфиденциалност, понеже шефът каза “Забранявам писане във Фейсбук, Дани Кирилов!”, и не искам да разбере, че съм нарушил заповедта му и да ме обвинява, че възпалявам поданиците. Шефът е строг господар, а на мен заповедта ми за назначение от бая време я вее вятър, ама не на бял кон. Все пак обаче, аз съм човек на юриспруденцията и мисля, че ми е конституционно право да изразявам мнението си, от чисто гражданска гледна точка. Още повече, че хиляди и хиляди мои сънародници скочиха в моя защита, за да мога да продължа да посипвам щедро с мъдрости народонаселението. Но, да ви кажа какво мисля, че се отклоних бая от основната си идея.

Всички, които са по площадите сега, какви смятате, че са? Хубаво, някой може да каже, че протестите са късно, след работно време. И че всички ходят да изразяват гражданската си позиция, късайки от възможността си да прекарат по-дълго със семействата си или просто да си починат. Ама, замислете се, тия смърфове щяха ли да имат енергия да се джуркат като алтави по улиците и площадите, ако се раздаваха на 110% на работните си места? Нямаше да имат. Щяха да са преуморени, да се приберат вкъщи, да си пуснат Гъмбол или някое друго анимационно, както правя аз например, и да се наспят на спокойствие. А те какво? Това не било законно, онова не било законно. Абе, чакайте малко, нека направим експертиза! Аз ли знам кое е законно, вие ли знаете? Нямате ниво да обсъждаме тоя въпрос заедно, гольовци! Щом шефът е сложил пищови, пачки по петстотин евро и кюлчета на нощното си шкафче, естествено, че е законно. Виж, ако някой от вас го направи, няма да е толкова законно, но правото е деликатна наука и може да се тълкува според дадения казус и експертизата. Съгласете се, че държавата е прекалено заета, за да опазва всичките си крайбрежни територии от разни Спондж Бобовци и да назначава така наречените “бели хакери” във всяка институция. “Държавата, това съм аз”, беше казал някой. Не знам кой, ама беше велик. Може и да е Фред Флинтстоун, в Бедрок той беше най-велик, ама не си спомням вече. И сега к’во? Като шефът каже, че няма нужда да доказва каквото и да било за барселонски къщи, кюлчета, пачки и пищови, аз да взема да му чупя хатъра ли? Не сте познали, смърфове и смърфиетки! Никой разумен министър не би постъпил по този начин, каквото и да говори римското право за доказване на произхода на имущество. И, остави другото, и почетния председател подкарали. С лодки. Гумени. Абе, спрете се, бе! Точно тия ли няколко километра от стотиците ни брегова ивица ви трябват? Скръндзи долни! Като чичо Скрудж сте! Бъдете по-широко скроени. Ето, например, като мен. Целувайте ръка на правилните хора и бъдете загадъчни в изказванията си в социалните мрежи. Приятен ден!

P.S. Шефът каза за Фейсбук, факт. Ама, за Инстаграм и Туитър нищо не спомена. Даже канал в Ютуб мисля да си направя. Полагам тези грандиозни усилия не заради себе си, не си го и помисляйте. Аз съм скромен човек. Просто небивалият интерес към явно недостижимата ми мъдрост превръща каузата ми в дълг към обществото не само на България и на Европа, а и в световен мащаб. Не, че нещо, ама никой в историята не е правил по-сполучливи алегории и метафори, базирани на творчеството на Cartoon Network. Следвайте ме! Ще има изненада след изненада!

Бащице, не се давай на протестърите!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

неделя 19 юли 2020


Имах кошмарна нощ, ставах четири пъти да ходя да пикая. Нещо май са ми намръзнали бъбреците. То тая година се сбърка цялата. Нямаше зима, няма лято, а каквото остана от всичкото, ти го съсипа със скапаната карантина.

И тъкмо се бях закротил след изгрев, почва да млати камбаната. Преди да се сетя, че е неделя и православните, начело с Волен, който ги тества доколко са правоверни, ще ходят да се кръстят, изпаднах в истинско притеснение, истина ти казвам.

Викам си „Край! Тия смотаняци отбелязват края на политическата кариера на бащицата Боеко! Как могат да се държат толкова нагло и дори безобразно!?“. Цели две минути ми трябваха, за да си върна душевното равновесие и да разсъдя, че теб още не са те свалили от власт, бащице, и стабилността не се е разклатила. И Росенец си е там, и ония са си в Дубай, и другия си е в БеОград… Министър Барни вече няма да пише във Фейсбук, трима други са уволнени, ама не баш…

Какво има да ги мислиш тия дронове, бащице? Снимали, снимали. Имаш си пистолет, пачки, кюлчета. Че кой бивш застраховател на магазинчета и автомобили не го иска? Не се притеснявай, няма какво да ти направят. Кой ще те разследва, като Каскетът е радост е на твоя страна. Е, той нещо май се еманципира, ама ще му дойде акъл под пискюла, няма да е все така.

А пък за протестиращите. Няколко десетки хиляди били. Ама те си нямат партия. Тия за какви се мислят? Били млади, искали цялостна промяна и да не се обвързват партийно. Идиоти! Или имаш мандра, или обираш мандра. Така работи политическата система. Какви са тия посредствени ситуации. Това ми бие на еврогейщина, ако трябва да съм честен.

Те го питат по телевизора за какво протестира и той отговаря, че не иска нищо за себе си, просто да се промени цялата политическа система в страната, да има лустрация и да се появят изцяло нови лица на сцената, за да имали хората свободен избор, без да сменят различните крила на БКП/ДС. За какъв се мислиш ти бе, гольо!? Откъде накъде ще решаваш какво да се случва!? Тая система е градена три четвърти век върху кръвта на хиляди невинни, ти и тия пикльовци покрай тебе ли сте тръгнали да я сривате?

Та, бащице, ние знаем колко си построил, каква стабилност си изградил, какви връзки с европейските партньори, как обикаляш с джипа страната надлъж и нашир. Не се притеснявай, ще направим контрапротести, ще уволняваме протестиращи, ще водим държавни служители с рейсове в работно време да покажат нестихващата народна любов към теб. Няма да те оставим сам. Иначе самите ние сме загубени.

Тия били млади, искали да живеят в европейска държава. Ами, заврете си плакатите с исканията отзад и заминавайте, бе! Колко европейски държави, вие искате и нашия рай да превръщате в европейска държава. Айде, у лево! През Дунав мост и накъдето ви видят очите!

Не знам, бащице, направо ти се възхищавам на търпението. Как може да заповядаш само да ги влачат зад колоните и да ги бият? Ами „Белене“ за какво е? Да ходят там да млатят камъняк като в Бедрок. Ако не знаеш какво е това, министър Барни ще ти разкаже, той е наясно.

Ами, друго не знам какво да кажа. Само те съветвам да проявиш повечко воля и да накажеш тия, които са надигнали глави с цялата строгост на беззаконието. Само така се печели уважение, когато не притежаваш абсолютно никакви качества. А ти не притежаваш, бащице, и си го знаеш. Така че, ако искаш поне тоя мандат да добуташ до края, не бива да се свениш. Бий наред, никаква пощада! Или си лъв или си агне! Средно положение няма!

Ще те оставям, защото отивам да пикая… дееба тия бъбреции, дееба! А после имам социален ангажимент. Ще ходя да пляскам белот в кръчмата. Много сме добри. Трябва някой път да дойдеш и ти. Айде, сполай ти!

Амет Железния Сокол от Росенец

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86.html

неделя 12 юли 2020


Ами, не разбирам какво толкова е станало. Завладял съм бил един плаж. Вярно голям, хубав, ама да бе само аз да завладявам плажове в България, че така да ме сатанизират. Това е единствено, защото съм от турски произход, сигурен съм.

От триста петдесет и четири километра брегова ивица съм си взел няколко за временно ползване, докато си изкарам старините, а тия искат да ме разпънат на кръст. С лодки ще ми идват. Досаждаха ми по суша, заградих пътя, ама сега се изхитрили и ще се правят на пирати. И после защо моите момчета от НСО ги били блъскали и обиждали. За да запазят правовия ред. Според моите правила.

Знаете ли колко средства съм вложил тук, а? Първо за имението, после да посипя дюните с чакъл, след това да изсипя хиляди тонове камък в морето. И изведнъж ми идват някакви си с едно лодка еднодръвка и почват да обясняват как всеки български гражданин можел да пребивава на този плаж. Чакайте малко бе, аланкоолу! Защо като сте толкова отворени не си намерихте и вие по един плаж, да си бяхте осигурили на държавна, разбирай на редовия данъкоплатец издръжка от Националната служба за сигурност и да си карате кефа, вместо да ми образувате нерви?

Аз спасих етническия мир в България. Държа стотици хиляди българи мюсюлмани на границата на оцеляването само и само да гласуват за правилния политик на изборите, цели обръчи от фирми ви създадох, после и ви се похвалих с тях, имам огромна роля в дърводобива, земеделието, усвояването на евросредства, а сега и Черноморието развивам и пак никаква благодарност. Според мен това е явна омраза на етническа, расова и религиозна основа. Философ съм, поназнайвам ги тия неща.

И какво печелите от цялата тая работа ми кажете? Политически дивиденти за смешната си партийка? Ами, можехте да издигнете някакви лозунги на жълтите павета („Оставка!“; „Комунистически мекерета!“; „Корумпирани продажници“), вместо да нарушавате уединението ми на почетен председател, охраняван от НСО незнайно защо. Впрочем, има си причини, но предпочитам да ги запазя в тайна.

И като повлякохте крак с тая кирлива лодка. Ще ми се изсипват стотици на Росенец, защото имали право по закон. Това по принцип може и да е така, ама кой спазва закони в България, бе? Мислете реално, какви са тия фантасморични идеологизации на живота? Законите са отживелица. Гледайте си кефа, намерете си по един Росенец и вие, построите си го по собствено усмотрение и недейте повече да ме занимавате с дивотии!

Това, че се оттеглих и съм само почетен председател може и да ви залъгва и успокоява, но нали не мислите, че съм изпуснал юздите на обръчите от фирми, на Движението, на премиера? Дори и да сте си го помислили, не съм. Аз просто не съм такъв човек. И от охраната си се отказах най-демонстративно, за да се закроти ситуацията, че беше на път да излезе от контрол, ама нали не мислите, че като страстите се поуспокоят Росенец няма да си е пак моя държава в държавата и няма да има охрана?

И стига сте подскачали срещу мен като джинки. Нито отива на сериозни хора да се държат така, нито пък ви прави добра услуга, защото за съжаление съм злопаметен. Мога да ви дам няколко примера с летален изход.

Имате си цяло Черноморие, за един Росенец вдигнахте пушилката. Колко е един Росенец, та да не махнете с ръка и да кажете „Айде, Амеде, влачи, от назе да мине“?

Животински времена настанаха. А преди години колко имоти, колко власт, колко ресурси натрупах и всички си мълчаха. И бяхме доволни. Поне аз и хората около мен. Всеки мисли за обкръжението си, нормална човешка реакция. Даже и водещи журналистки ми вдигаха опашки, за да осъществим близки телесни контакти, сега някакви туземци с индиански пироги ми нарушават спокойствието на старините. Пък после мъкнат и съмишленици.

И какво сега? Росенец не можете да ми го вземете посмъртно, защото съм си вързал гащите здраво. Обръчите от фирми са си мои, премиерът прави каквото кажа, а от охраната на НСО ще се откажа. Формално. За замазване на очите. И всичко си продължава постарому, не мислете, че Амед Железния Сокол някога ще е бита карта.

Ий гюнлер!

Кумчо Вълчо и Червената шапчица

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D1%83%D0%BC%D1%87%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%BE-%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%88%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0.html

сряда 8 юли 2020


Вижте, не искам да изглежда като някаква сълзлива историйка с предизвестен край, но рискувам да създам точно такова впечатление, съзнавам го. Съзнавам обаче, че единствената причина за това е, че живея на Територията.

Опитвам се да държа някакво прилично ниво на семейството си, без да се докосвам до каквито и да било държавни средства. Моята работа е специфична и са ми нужни топ хартия, няколко химикала и лаптоп, за да си набера безумните писания.

След петнайсет дена по панаири на книгите в двата най-големи български града обаче, тялото ми отказа. Буквално. Все още не си усещам краката и ходя като робокоп. Та се сетих за един мой приятел, който държи хижа на Витоша. Щеше да ми е идеално да избягам от Панаира на книгата пред НДК на 1446 метра надморска височина.

Запознахме се по странен начин. Миналата късна есен се беше запалил Чипровският Балкан. Писах в Клюкарника, че тръгвам от Търново да гася, все пак това ми е бащината земя, няма как да оставя да изгори красотата на Северозапада. Той пък ми писа, че щял да тръгва от София с джипката си и може да ме вземе от Мездра. Така и стана. Каквото изгасихме си остава в Лас Вегас. Само ще кажа, че умишлено запален клек с корени по метър и половина не можеш да го изгасиш посмъртно. За щастие Вселената беше на наша страна и метна един напоителен дъжд, дето ни спаси и животите, и гората, и растителността под Чуките.

За Витоша бях заговорил. В Чипровци си говорихме с моя приятел. На трийсет е. Програмист за аутсорсинг фирма. Работи дистанционно. И си е взел хижа. Умишлено не споменавам имена, защото съм убеден, че във всички подобни случаи политиката на институциите е една и съща.

Вече съм близо седмица при него на Витоша, та, макар и да е малко пестелив откъм приказки по работа, научих някои неща. За всяко нещо трябва да пишеш хиляда формуляра, да имаш твои хора тук и там, за да се случи, да звъниш на правилните номера, за да имаш положителен резултат. Представяте ли си какво означава да изпратиш документите си за откриване на хижата няколко седмици по-рано и да се обадиш на мъжа на твоя приятелка, за да питаш какво се случва, а той, въпреки че е на отговорен пост в съответната агенция, да ти каже, че няма никаква представа, тъй като такива документи при него не са пристигали. А след половин час да е разръчкал кочината и да ти върне обаждане, че всичко е готово, даже ти е платил петте лева за входяща такса.

Моят приятел е на трийсет, казах ви. Бях на трийсет преди десет. Вярвах в правилата. Вярвах, че можеш да успееш, когато полагаш усилия и доказваш, че можеш. Сега не вярвам в това. Вярвам, че успяваш по два начина. Или като си мазен гъзоблизец, който върши каквото му кажат правилните шефове, или когато се биеш като мътна вòда у брег, както се казва в Северозапада. Тоест, когато не се предаваш пред нищо и никого и следваш пътя си, независимо от това, което ти коства.

Моят приятел е от втория тип хора. Мисля, че това е причината и да ми е приятел. Малко ми останаха. На едната си ръка мога да ги преброя. Тъжно е, но пък е самата истина.

Пет вечери изкарахме заедно, защото през дните довършвах книга в планинското спокойствие. Няма да влизам в подробности, защото искам да запазя конфиденциалността, но институциите са му скъсали ританките, докато успее да създаде едно от най-вълшебните кътчета на Витоша. Никаква подкрепа. Наопаки! Само спънки и мизерии.

Преди минута бях на терасата, за да пуша. Долу има двайсетина родители и десетина току-що прохождащи хлапенца. Приятелят ми им носи крафт бира, бургери, картофки и шкембе. Прави ги сам. С много любов. Ял съм негови произведения и мога да го твърдя от първо лице, единствено число.

И мебелите си прави самò, това диване. Дядо му бил дърводелец и го научил. Само като гледаш резултата и разбираш, че наистина го е научил. Всяка врата се затваря като по часовник, а леглата не скърцат, та ако ще да си Рон Джереми. Има ищах и хич не пести усилия, гарантирам лично.

Всичко, което искам да кажа може да се събере в едно-две изречения. Не можете да спрете гората да се разлиства. Щом имаш силна воля и вярваш в това, което искаш да постигнеш, никаква шибана държавна политика не може да те спре. Бачкаш здравата и се обграждаш с детски смях, приятелски наздравици, пиперливи шеги, чист въздух и звезди, които можеш да докоснеш. Стига да посмееш да се протегнеш. А ония, дето само гледат как да смажат или изкупят на безценица бизнес, да се оправят.

Тук, долу, пищят весели деца, ритат топки с родителите си на огромната поляна, които от време на време се протягат към масите за да отпият от чашите си. И всички са щастливи. Благодарение на това, че на приятеля ми брадата е започнала да побелява на невръстни години. Но е създал един малък рай. Не благодарение, а въпреки институциите, които управляват Територията.

Един от десет да са като него, територията няма да е територия, а нашата мила Родина България.

Bulgarian lives matter!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bulgarian-lives-matter.html

вторник 30 юни 2020


Българските медии винаги са ме изумявали силно. Поработих две-три петилетки в десетина, гониха ме за липса на политическа коректност, разни заплати ми орязваха, казват ти, че собственикът е еди кой си, излиза, че е друг. Ама, няма значение. Не е нужно да минеш по моя наивно-глуповат път, за да схванеш за каква кирлива медийна среда става въпрос. Достатъчно е да разсъждаваш и анализираш това, което е видно за всички. Това, че при мен стана по трудния начин, си е лично мой проблем.

Няма да ви повтарям на кое място сме по свобода на словото в света. За друго ми се говори днес. Видяхте ли с каква бащинска обич приеха всички родни медии black lives matter? Ежедневно, във всяка емисия се бълват новина след новина за това как някакви откровени хулигани разбиват лъскави магазини и разграбват наред. Поведението им било знак на протест. Нито искам да давам оценка на това какъв протест е да се обзаведеш с плазма или маратонки „Найк“, нито имам каквото и да е разумно обяснение защо в американската полиция назначават садистични копелета с екзекуторски наклонности. Върху друго ми се ще да се фокусирам.

Хубаво де, животите на черните имат значение, не го оспорвам. Оспорвам правото им да играят Орфей в киното, но и това е друга тема. Искам да се фокусирам върху шибаните ни медии и гнусната манипулация, с която ни заливат всеки ден.

Една от основните задачи на всяка една медия по света, независимо онлайн, радио, телевизия или печатна, е да поставя акценти върху важните събития, за да могат хората да се ориентират в нестихващия поток от информация. Сега, няма спор, че прекомерната употреба на сила в изолирани случаи в Щатите е новина, която би трябвало да бъде сред водещите. Както и превенцията срещу короМката. Друго обаче е интересно.

Ние сме държавата с най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз, имаме най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-корумпирани сме, приблизително една пета от населението ни е трайно прокудено от Територията и си търси препитанието в други страни, а даже най-„престижните“ ни университети приемат куцо, кьораво и сакато. Имаше една библейска приказка за вторачването в сламката в окото на брата и незабелязването на гредата в собственото ти око.

Може да звучи себично и дори наивно, но аз смятам, че американците ще се оправят. И с короМката, и със садистичните си ченгета, и с ония, дето разграбват магазини, за да отмъстят, че едни изверги убили друг изверг по особено жесток начин. Имам достатъчно ясен поглед върху съдебната и политическата им система, за да направя обосновано предположение, че тази буря е в чаша вода. Но!

Ние сме по средата на пустинята и Мойсей не се види никъде. Това си е стара тактика, която премиерът с джипката, мисирките и тулупите му развиха до съвършенство. За трагичното положение, в което се намират българите, които като мен са достатъчно големи балъци, за да останат да живеят на Територията, медиите мълчат. Или, в най-добрия случай споменават само мимоходом.

Фокусът на новинарските емисии е върху това как Каскетът заловил пет литра незаконна ракия в Богоговейно Чистилище, премиерът разпоредил да се носят маски, ама след два часа отменил разпоредбата, шефът на НОЩ категорично заявил да не се ходи в парковете, но че на море може. И в САЩ си бият негрите. И в Танганайка загинал на брата на жената на министъра на туризма сина му. При трагични обстоятелства.

Вижте, може и да изглежда, че съм малко дебелокож, но аз не съм. Много дебелокож съм. Животът ме направи такъв. Животът в Територията, където смъртността е най-голяма, продължителността на живота най-кратка, раждаемостта най-малка, а емиграцията поголовна. От целия Европейски съюз. А мисирките и тулупите снимат си отразяват оня с джипката, оня с каскета, оная, дето демокрацията ѝ е отнела не знам какво си и чат-пат льотчика.

Не е нужно да се абстрахираме от световните проблеми, но има едно правило, което винаги работи. Първо си оправи собствения двор, копеле, после зяпай в чуждите.

Виновникът Бил Гейтс

Post Syndicated from original https://toest.bg/vinovnikat-bill-gates/

Пандемията от COVID-19 роди няколко емблематични конспиративни сюжета. Една от най-известните теории обвърза изграждането на 5G мрежите с разпространението на вируса. Американският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, който често е обект и на други конспиративни сценарии – от това, че се опитва да свали правителството на Виктор Орбан в родната Унгария и стои зад бежанската вълна към Европа, до това, че организира и плаща за протестите срещу полицейското насилие над афроамериканци в Щатите, – пък бе нарочен като създател на новия коронавирус, който уби близо 500 000 души по целия свят.

През последните месеци обаче не друг, а милиардерът Бил Гейтс се превърна в главен герой на дезинформационна кампания, която го обвинява в разработване на механизъм за глобално господство. Въпреки че основателят на „Майкрософт“ дарява милиарди долари за борба с бедността и глада и за подобряване на достъпа до здравеопазване и образование в развиващите се страни, той стана любимият злодей на конспиратори от цял свят. Според тях, воден от желанието си да забогатее от продажбата на ваксини и лекарства, Гейтс нарочно предизвикал пандемията от COVID-19.

Социалните мрежи – благоприятна среда за дезинформация и пропаганда – станаха основен проводник на разпространение на фалшивите твърдения по адрес на Гейтс, които набраха скорост още в самото начало на епидемията от коронавирус. Обработени снимки със специално нанесени корекции по тях и изфабрикувани новинарски статии на различни езици, споделени хиляди пъти в социалните мрежи и в приложения за съобщения, титулуваха Бил Гейтс като „бащата на епидемията“. Стигна се дотам, че създателят на Facebook Марк Зукърбърг обеща платформата да вземе мерки във връзка с разпространението на фалшиви новини.

Според един от слуховете Гейтс ръководи елити, чиято цел е да наложат нов световен ред и да превърнат населението на Земята в „опитни мишки и роби“. Според други сценарии, за чиято креативност биха завидели и най-талантливите холивудски режисьори, той целенасочено се опитва да унищожи населението на света, да направи ваксините задължителни и така да имплантира микрочипове в хората, за да ги подчини.

Не друг, а световноизвестният руски режисьор Никита Михалков също се присъедини към хора на конспираторите. В предаването си „Бесогон“ по една от руските телевизии той директно обвини Гейтс, че се стреми да наложи контрол върху населението на Земята чрез чипиране на хората и за тази цел работи по създаване на ваксина срещу COVID-19.

Откъде започва всичко

Всъщност Бил Гейтс е сред хората, които от години обосновано и аналитично предупреждават за това, което преживяваме днес.

В забележителна реч, произнесена на конференцията TED през 2015 г., той казва нещо, което впоследствие предизвика смущение у много хора: „Като дете се страхувах от ядрена война. Днес знам, че ако нещо може да убие десетки милиони души през следващите десетилетия, това най-вероятно ще е силно заразен вирус, а не война. Не ракети, а микроби.“ Докато той предупреждава, че вирусите представляват сериозна заплаха за човечеството, видеостената зад него показва 3D изображение на гигантски грипен вирус, който доста наподобява външния вид на вече добре познатия ни SARS-CoV-2.

Изводът на Гейтс не е изненадващ. Всеки, който реши да се поинтересува от работата на инфекционистите и потърси данни за нивото на заболеваемост от инфекциозни болести, лесно ще попадне на статистика, която показва постоянен ръст през последните години. Достатъчно е например да посетите сайта на Европейската комисия, на който се поддържа система за наблюдение на заразните болести, и може да разгледате справки по години на всички видове вирусни инфекции и ръста на заболелите от тях.

Учени от цял свят много отдавна предупреждават за опасността от пандемии, но за хората е трудно да разберат колко сериозна е тя. И така до днес, когато светът е обхванат от здравна криза, причинена от COVID-19. Епидемиите наистина зачестяват през последните десетилетия, сочи и доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Гейтс също се опитва да повиши осведомеността по темата. Той от години подготвя статии, публикува видеообръщения и участва в научни форуми по цял свят, опитвайки се да привлече вниманието към опасността от пандемии. Затова и фондацията, основана от него и съпругата му Мелинда – Bill and Melinda Gates Foundation, прави дарения от милиарди долари за подобряване на достъпа до здравеопазване, за разработка на ваксини и в полза на СЗО.

През октомври 2019 г. фондацията на Гейтс в партньорство с Johns Hopkins Center for Health Security прави симулация на хипотетична пандемия с коронавирус, от която стана ясно, че институциите навсякъде по света не са готови да се справят с подобен проблем. Когато по-рано тази година светът действително се сблъска с пандемия, този експеримент обаче стана повод за разпространяване на поредната порция от конспиративни теории – че военните и секретни лаборатории стоят в основата на всичко.

Подобни необосновани интерпретации се срещат и по време на епидемиите от СПИН, SARS, MERS и т.н. На организациите дори им се налага да излязат с официално становище, в което обясняват, че тяхното пандемично упражнение не представлява прогноза за хода на настоящата пандемия, а просто симулация, чиято цел е да обърне внимание на мерките, които трябва да се вземат за справянето с подобна здравна криза.

Междувременно в интернет вече се роят теории, които свързват Гейтс и фондацията му със създаването и разпространението на вируса. В края на януари в Twitter популярност набира теория, че организацията на Бил и Мелинда Гейтс не само е проектирала новия коронавирус, но и го е патентовала. Причина за тези неверни нападки става фактът, че фондацията е предоставила финансиране на английски изследователски институт, който, от своя страна, също е обвиняван, че е причинил настоящата пандемия.

В началото теорията се разпространява най-вече от антиваксърски групи, както и от сайтове за конспиративни теории и на крайнодесни активисти. Разбира се, нито центърът в Англия, нито Гейтс имат нещо общо със създаването на новия корoнaвирус. Лабораторията, специализирана в проучванията на животински вируси и заболявания, действително притежава патент на коронавирус, но такъв, който поразява пилета и няма общо със SARS-CoV-2.

По време на протест срещу мерките в борбата срещу COVID-19 в Германия името на Гейтс и пъкленият му план да направи ваксинирането задължително се споменават заедно със заговор на елитите да използват пандемията, за да реорганизират световния ред. Тези конспиративни идеи са добре дошли за националистически партии като „Алтернатива за Германия“, която умело експлоатира страховете на хората, за да спечели симпатизанти.

В публикация в блога си от 19 март т.г., озаглавена „31 въпроса и отговора за COVID-19“, Гейтс пише следното: „Въпросът кои бизнеси трябва да продължат да работят, е много труден. Снабдяването с храни и здравните системи – със сигурност. Имаме нужда още от вода, електричество и интернет. Снабдяването с ключови продукти трябва да бъде подсигурено. Отделните държави обмислят все още какво трябва да продължи да работи. Един ден ще имаме и някакви дигитални сертификати, от които ще се разбира кой е оздравял, кой наскоро е бил подложен на тест, и когато бъде открита ваксина – кой е бил ваксиниран.“

Филантропът говори за осигуряването на стоки и услуги от първа необходимост и използване на електронни сертификати за здравния статус на хората, но това не спира интернет троловете да използват цитата извън контекста и да припишат планове за поставяне на микрочипове на хората, с които те да бъдат превърнати в марионетки.

Както повечето успешни примери за дезинформация, и в този случай всички измислени и подвеждащи информации по адрес на Бил Гейтс се основават на зрънце истина, което е интерпретирано в тотално погрешна светлина и „подкрепено“ с извадени от контекст цитати и преувеличени констатации, които граничат с фантастичното.

Анализ на вестник „Ню Йорк Таймс“ установява, че във Facebook има над 16 000 статуса за Бил Гейтс и вируса, които са предизвикали около един милион реакции и коментари, а десетте най-популярни видеа, разпространяващи дезинформация за Гейтс, са гледани от милиони в платформата YouTube.

Реалността е доста по-различна от конспиративните наративи, които циркулират онлайн. Вместо да преследва световно господство, през февруари – малко след избухването на епидемията в Китай – семейство Гейтс дарява 100 млн. долара (през април той обяви, че ще увеличи сумата на 250 млн. долара) за проучвания за ваксина срещу COVID-19 и за лечение на заразените. Парите са част от кампанията на СЗО за събирането на 675 млн. долара в глобален мащаб за борба със здравната криза, писа списание „Форбс“.

На сайта на фондацията на семейство Гейтс, където може да се намери подробна информация за даренията и дейността на организацията, е публикувана официална информация от 15 април 2020 г. за допълнителни 150 млн. долара, които ще бъдат предназначени за проучвания в сферата на диагностиката, терапията и ваксините, както и за защита на населението в Африка и Южна Азия.

Всеки пети българин вярва, че Гейтс стои зад пандемията

България също не остава изолиран остров и фалшивите новини за Гейтс проникват и в главите на българите. 21% от хората у нас са убедени, че Гейтс е злодеят, виновен за пандемията, а чрез ваксина за коронавирус – която в момента дори все още не е открита – в хората ще се поставят чипове, за да бъдат контролирани чрез тях. Това показва проучване на изследователска агенция „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, проведено между 1 и 7 юни 2020 г. чрез интервюта „лице в лице“ сред 1008 пълнолетни граждани.

В България сред разпространителите на конспиративни теории са основно жълти сайтове – като „Блиц“, където статията „Ваксините на Бил Гейтс целят сериозно намаляване на населението на Земята“ например е видяна от близо 21 000 души според брояча на самия сайт. Групата във Facebook „Човекът и вселената“, с 3456 последователи, също разпространява дезинформация за Бил Гейтс и коронавируса.

През април в YouTube канала „Голата истина“ е публикувано видео на руски език с български субтитри, озаглавено „Откъде се появява Coronavirus. Бил Гейтс, 5G и Китай“. Петнайсетминутното видео има над 11 000 гледания. То е с изцяло конспиративен характер и има за цел да убеди гледащите го, че Бил Гейтс и редица други влиятелни личности, като Джордж Сорос и собственика на Си Ен Ен Тед Търнър, стоят зад изобретяването на коронавируса, за да бъде намален броят на хората, тъй като планетата била пренаселена. Авторите на заблуждаващото видео твърдят, че на конференцията TED Бил Гейтс е заявил как „ваксинацията може да съкрати населението с 15%“. Удивително е, че според материала Гейтс играе ролята „на доброто и лошото ченге“, като хем прогнозира появата на коронавирусната инфекция, хем дава пари за създаването на ваксина.

В началото на юни във Facebook профила на издателство „Распер“, което има малко над 9000 последователи в социалната мрежа, е публикувано съобщение, в което Гейтс е наречен „антихрист“ и „необходимият грешник“. Текстът се спира подробно на пагубните за човешкото здраве вреди от всички ваксини, за които фондацията на Бил Гейтс е отпуснала финансиране – твърдения, за които няма никакви доказателства. Наред с поста за Гейтс, профилът на издателството често обръща внимание и на други неистини, като вредата от носенето на маски и преекспонирането на заплахата от пандемията.

Сайтът „Поглед“ използва противоречиво изказване на члена на Камарата на депутатите на Италия Сара Куниал, за да залее читателите с поредица от изфабрикувани твърдения за заговор между Гейтс и СЗО, „действителната причина“ за „забраната“ на аутопсии на болни от COVID-19 (такава забрана никога не е имало) и стремежа на Гейтс да „отслаби имунитета на хората“ чрез ваксини. Очевидно българският сайт е искал да акцентира върху изопачаването на фактите, така както са направили други медии – любители на конспиративни теории.

Според „Поглед“ Куниал предлага „Международният наказателен съд за престъпления срещу човечеството да повдигне обвинение срещу Бил Гейтс“. Италианският вестник La Repubblica отбелязва, че изказването на Куниал от 14 май т.г. е коментар към премиера на страната Джузепе Конте и гласи: „Следващия път, когато филантропът Бил Гейтс Ви се обади, насочете го направо към Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството.“ Според популярното италианско издание речта на Куниал е предизвикала неодобрителна реакция на някои членове на парламента.

Тези примери са красноречиво доказателство за това откъде тръгват корените на дезинформация сред българските граждани и как някои издания и социалните мрежи влияят върху формиране на мнението, за да се стигне до резултатите от проучването на агенция „Тренд“.

Историята с Бил Гейтс може да се приеме като пример за известната максима, че нито едно добро дело не остава ненаказано. Звучи невероятно, че толкова голяма част от населението вярва в теории, за които при елементарен критичен поглед става ясно, че са съшити с бели конци, и които представят като архизлодей и създател на вируса човек, който всъщност посвещава средства и ресурси точно за борба с пандемията.

И тази тенденция никак не е безобидна, тъй като освен всички познати щети, които дезинформацията нанася, е възможно тя сериозно да разколебае желанието за дарителство. Следващия път, когато успешен предприемач реши да дарява средства за справянето със сериозен проблем, може да се замисли дали самото захващане с този проблем няма да му донесе рискове вместо репутационни ползи и няма да се окаже в позицията на Гейтс – демонизиран от мащабна конспиративна теория с милиони последователи.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пионка до пионка, братчед!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D0%B4.html

неделя 24 май 2020


Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

Мою експеримент се състоеше у тва дали ако размениме кой и да било министър с кой и да било друг министър би имàло ква и да е разлика. Я си мислех, че нема да има и правителството ше е същио разграден двор. Не знам дали съм прав. Секи от вазе да си преценева за ньего си:

· Министър Барни – от правосъдие отоди у финанси и пръвата му работа е да намали ДДС-то на сички бели хакери, защото „при повечето престъпления има нарушенее на законо“. Не дирете логика. При министър Барни тва е като да дириш поцинковано кръсче на врато на джихадист.

· Министър Каракачанката моментално заминава от вътрешните на външните работи. Тоа човек нема цел живот да се мъчи с продажбата на тия паспорти на македонци, бесараби, банатци. Нека да му е по-лесно начинанеето. Нали е родолюбиво, все пак?

· Дебил Караниколов кво има да се мъчи с таа икономика? Айде веднъга у туризъмо, да дръпне напливо на гостуващи нагоре, като черпи приходящите с по една-две фурми.

· Съответно, та да не губиме безценнио кадър Ангелкова, ньеа я префръгаме от туризъм у правосъдее и она смазва целата плаха опозицеа със закон, че кой рече да излезне да почива у чужбина е моментално у затворо. Още от граничнио пункт. Десет годиньи. Строг тъмничен. Никво мръданье. Да му е мислѝл, кога е поаждал!

· Влади Горанов ше заебе финансете и ше поеме туризмо, колко му е? Фръга некви балатуме с нарисувани огньове по тех, танцува нестинарски танце и сичко е шес. Осен тва – праща туристете у чужди апартаменте с незаконни тераси и обявева, че маститете мафиоте ше плащат още по-манку ДДС. И сичко си ше си дойде на место. Подпомагаме месната икономика. Ше цъфнеме и ше връжеме! А, забраих! Ше се разбират директно през чато, със спомощетувателството на „девойката“. А Божков ше има крайната дума.

· Кралев моментално отоди от спорто у културата. Слушайте само кво съм измислѝл. Не я де, гадаеньето с бобо:
Представете си три хорà пред Народнио театър. Едното ше го води депутатът (!!!????) Делян Пеевски. Ще се получават леки трусове в Софийската котловина, но аз не мога да предвидя с каква сеизмичност, не съм от БАН. Начело на второто хорце ше тропка баскетболнио корифей Тити Папазов Ревливио. Он ше се раздаде най-млого, я го знам, на живо съм го гледàл кък маа табла. Страшна сила е, като му не връже. И на третото òро – Сираков. С онаа обица с кръсче на десното уше, като от деведесе и четвръта. Млого беше фейсък, гецки, къ сакате му викайте.
Съответно Божков от Дубай ше напрай конферентна връзка и ше журира събитеето у Клюкарнико, та да види колко ора на чия стрънь ше станат, та да даде тия акции най-после и да се млъкне с таа глупус. Ше има и онлайн анкета, не го мислете.

· Господин Дамата с магнолиите се оттегля от премиерското кресло, защото го влече друго, а секи човек требва да следва мечтите си и става шеф на… шеф на… абе, шеф на джипка. Тоест, праиме го министър на транспорта.
Вози разни ора, обяснева им некви работи „Виж тука кво съм направѝл; Построихме пъта, стадиона, заводи ще построиме, интестиции, стабилност, гарантирано! Я кажи сега кво станà с магистралата, с еврофонда, с туризЪма?“. Баце мое да зададе правилните въпроси на секи. Играе го тоа мач към три петилетки. Важното е другите да отговарат сервилно и по възможност да целуват ръка. А, и да си праат деца, та да имаме прираст благодарение на него, че през управлението му от милата му, галена от три папи глава избегаха повече от милион българи, та бая требва да дървиме патките да наваксаме.

· Ананиев, оня ръняк на здравеопазването, се паднà да е прайм министър. Сметайте кво ни чека! Връз мушамата, нали ви казвам. Мою начин да съм нещо подобно на римските авгури, ама без птици и без полети, а с некви бобени зръна. Оно, зарди тва пет джи и птици не останаа. Шантава работа. Съсипаа не дръжавата, а свето.
Вижте колко ше е яко. Премиеро Ананиев издава указ, а на следващио день го отменя, щото некой си рекъл, че не е съгласен. После пак издава друг, съвсем противоположен указ и пак го отменя, щото друг казàл, че не е съгласен. И накраю си измива ръцете, все едно, че го е страх от короМката, казвайки, че е като Пилат Понтийски. Нема обществена подкрепа, затова нема да пипа нищо, другите да се оправят както знаят.

· Обаче така правителството става истинско железо и нема мръданье, затва господин президентът Радев се намесва, за да упражни за пореден път императивната си дикция и да разбие стабилността. Не може вниманието да е отклонено от него и най-вече от Деса. Клетио български народец требва да знаа, че ако он фане властта у ръце само за неколко месеца ше зачезнат и кражби, и сичко. Никви грижи. Ше си живееме като у Едем преди ябълката.

· Каскето е Слънце обаче е още по-ревнив, оти е достатъчно прост, та да мисли, че само он мое да командори, а ич не разбира, че е турен там за пунта мара. Организира акцеа у Поликраище. Показна. Отнети са приблизително 7,8 литра ракия от трима нарушители и шест буркана компот от праскови (Prunus persica). Извършителите на престъплението ще бъдат подведени под отговорност и разследвани с цялата строгост на закона. Междувременно Божков раздава акции от Дубай, което си е ОК, нема проблеми.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




· На Томислав Дончев най-после му писва на … да е част от цялата прекрасна схема и се прибира в родния си край, та да стане кметски наместник в село Зелено дърво, Община Габрово. Заявява намерението си да обяви референдум 1 април да се обяви за Национален празник на Територията.

Лично аз съм напълно съгласен с подобно предложение, има железна логика. Но жената, кък казах, се събуди и побесня, като видя какво съм направил с мушамата, овика ме, размята бобените зърна и така приключи кариерата ми на гледач на фасул. Тъжно. А мислех, че ми е следващото призвание…

Копейки да искаш…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kopeykin.html

понеделник 11 май 2020


Когато във вече далечното минало бях възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет си имахме една закачка. Ние, „чистите“ историци се бъзикахме с археолозите, че са копачи на грънци и паници, те се шегуваха с нас, че сме книжни плъхове и че, ако не изровят нещо ние няма какво да анализираме, а всички вкупом се надсмивахме на тия от специалност Балканистика, тъй като ни са риба, ни са рак. Хем историци, хем филолози и накрая нищо.

Разбира се, това си беше абсолютно незлобливо мерене на пишки и ние се уважавахме, събирахме се по кръчми и купони, водехме дълбоко философски диспути на всякакви теми. От Шупилулилума през влиянието на парчетата на империята на Александър Велики за разпространението на християнството до Ньойския договор. И още много други подобни неща, които ни се струваха много смислени. Те наистина се оказаха смислени, защото когато проследяваш развитието на един процес в детайли, можеш да предвидиш изхода му с голяма достоверност.

Коцето беше един от нас. Висок, строен, изпънат, умен, с отличен изказ, приветлив, отзивчив, но сравнително мълчалив. От тия хора, дето ти вдъхват доверие, без да ти се натрапват с празни приказки. Още повече, че пиеше колкото за „наздраве“ и не правеше пиянски скандали из търновските кръчми, което на нас ни беше любимо занимание.

По едно време започнахме да се виждаме по-често, защото младежката организация на ВМРО беше много силна във Великотърновския университет и организираха едни купони в студентския стол, на които се събираха стотици… хмх.. отзивчиви дами и пиянстващи веселяци, които беше грехота да пропуснеш. А Коцето беше неизменна част от тези събития, защото беше сред двигателите на местната партийна организация и бързо израстваше в йерархията й.

Това ми бяха впечатленията от него. Винаги сме си говорили приятно и съм имал усещането, че можеш да му имаш доверие, без да се притесняваш, че е смотан лигльо или нахакано келеме. Сега, не ме разбирайте погрешно – не сме били първи приятели, но не сме били и на „здравей – здрасти“. Познавахме се прилично.

После пътищата ни се разделиха. Аз забегнах по София, ходех в Търново сравнително рядко и за Коце чувах от време на време някакви откъслечни думи. Бил се опитвал да пребори Каракачанов и да вземе властта във ВМРО. На националистите и на комунетата само им дайте да воюват за мандри, не слушайте мен, погледнете развитието им в исторически план.

После чух по някое време, че сменил партията, щото не му се получило надборването и го изгонили от хайдутщината. И после загубих интерес. Ама, наистина. Никога не съм искал да се занимавам с политика. Извинявам се, но това за мен е мръсно дело. Но, пък виждаш едно момче, което изглежда петимно да го прави и си викаш „А, тоя и лично го познавам, може да свърши нещо, умен е, не съм видял един път да си отпие от чужда чаша“.

И какво се получава? Коцето излъгал хиляди хора, че няма да взема субсидия, после пък излъгал, че не може да откаже субсидията, въпреки, че институциите изрично му казали, че няма проблем да не я вземе и тя ще си остане за държавно ползване, ама той все пак си я прибрал и се възродил. Така се случило неговото „Възраждане“, че сега има изглед към варненския залив.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Малко след изборите, дето беше на балотаж с Портних. Защо му викат Копейкин на Коце, аз само мога да предполагам. Това, което знам със сигурност, едно. Партийната субсидия е открадната по добре познатия начин. А аз съм разочарован за пореден път. Никога не бих гласувал за малоумието „Възраждане“. Особено след като гледах няколко предавания по кретенски телевизии, в които Костадин Костадинов ги редеше едни фашистки приказки, дето чак ми се доспиваше на второто изречение.

Разочарован съм от системата, която така скапва умни, образовани, представителни и наистина интелигентни хора, които в началото имат принципи и идеали и ги мята в шезлонги с изглед към Варненския залив. На Трисвинието никога не съм се предоверявал, ама Коцето го познавах едно време, видях, че в джобовете му течат чували с копейки, но си имах сантимент. Няма да пусна сълза, спокойно. Дано да си получи заслуженото.

Извънреден брифинг

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B3.html

понеделник 4 май 2020


Вие може и да си лежите по диваните колкото си искате, но ние обикаляхме от брифинг на брифинг два месеца и нещо. Първо ви обяснявахме, че короМката е нищо работа, после започнахмAе да ви облъчваме, че е страшилище, стигна се и до там, та да ви убеждаваме, че от Чернобил ще закъса ситуацията.

Всевъзможни хора на преклонна възраст обявихме за жертви на COVID-19, с пагони се появявахме по телевизорите, очила на върха на носа си закрепяхме, обвинявахме Вселената и всичко останало, ще нещата са трагични и трябва да слагате маски/не трябва да слагате маски, в църквите може, в парковете не може, ама такова, ама онакова, но вие сте виновни, ама Европа се учи от нас какво да прави, за да се пребори със страховитата заплаха…

И вие к‘во!? Започнахте да се подигравате с нас, все едно не сме котило на генерали, а някакви случайни хорица. Като вас, едва ли не.

Ваксина измисляме. Тестваме за заразени. Футболни президенти и депутати лекуваме чудодейно. Купили сме плат и конци за защитни облекла. Даваме 60 на 40 на оядените бизнесмени. Самозаетите и дребните играчи на пазара да го духат! Да не би те да издържат цялата икономика? Ние от икономика не се интересуваме. Ние усвояваме средства. Какво да ни пука за дребните ви левчета, дето трябва да ги мислим как да ги превърнем в незаконни тераси и барЦелонски къщи, като ни чакат стотици милиони?

Сега, вместо да сте благодарни, се появиха и разни долни инсинуации, че няма да разследваме твърде съмнителния летален изход на 43-годишно медицинско лице от Сливен. Ние ще направим вътрешно разследване, но кои сте вие, за да искате да знаете от короМка ли е, не е ли от короМка?

Вие буквално ни обидихте, не, направо накърнихте достойнството ни. Ние навличахме униформите, пагони слагахме, пъхахме ви се в носовете, за да разберете колко е драматична ситуацията…

Един сутрешен, един вечерен, един извънреден, среднощен, брифинг и вие пак не се разбирате! Ами, добре, като не ни чувате, гледайте си работата! Москва не вярва на сълзи, Пекин, Вашингтон и София още по-малко! Да сте живи и здрави, макар и опасността да е голяма, знайте си. Ние на брифинги повече няма да ви уведомяваме.

Такова неуважение към официалните власти не е имало, откакто Волен Сидеров ходи да навиква „Извини се, бе, извини се, бе!“, или господин Борисов искаше да му кажете едно „благодаря“.

Аз не съм вирусолог и никога не съм бил. Но, му стъпихме на врата на короМката. Всичко ни се получи перфектно. Имаме най-малко заразени, най-малко хоспитализирани, най-малко смъртни случаи в Еврозоната, дето още я гледаме през крив макарон…

Ние сме номер едно в целия цивилизован свят и вие не искате да ви го повтаряме по двайсетина пъти на брифинги всеки ден? Добре! Ето, спираме! От утре само пагоните и кафявото на седалищата ни ще гледате, неблагодарници!

НОЩ се оттегля от екрана, но да знаете, че паническата атака не свършва. Нас ни няма, идва Каскета е щастие. Каскета е щастие го няма, връщаме се ние. После господин Борисов ще ви изненада с нещо ново. Народът трябва да бъде държан в психоза. Това е стабилност. Как не го разбирате? Толкова ли е сложно?

Малтретираш ги психически, те се чувстват несигурни, ти ги третираш като стадо, те се държат като стадо, накрая подаваш една стиска трева, те преживят цяла НОЩ и всичко е готово.

Не го е измислил Стоманения Джугашвили. Много по-древно изобретение е. Сега ще ви спрем брифингите. И ще ви го начукаме по друг начин. Вече сме го измислили, не се плашете.The show must go on!

„Това, което е нормално за хората по света, за нас в Куба е химера.“ Интервю от опашката за олио

Post Syndicated from original https://toest.bg/cuba-interview-ot-opashkata-za-olio/

Опашка за олио, Хавана, 2020 г.

„Като за начало ти изпращам снимка на опашката за олио, на която се намирам в момента. Не знам дали ще успея да купя, защото има много хора пред мен.“

Няма олио, защото хората се презапасяват ли?

„Не, просто няма. Гладът при нас е голям. А ако продават пилета, хората понякога се сбиват по опашките. Въпреки че едно пиле струва четири долара, а това са много пари за тукашния стандарт. Днес пуснаха олио в този магазин и хората хукнаха да купуват. Дават само по една бутилка на човек. И дефицитът не е само на олио. Липсват и други храни, както и препарати за чистене.“

Така започна разговорът ни с Пиедад – кубинката, която поиска да разкаже за Куба днес, по време на пандемията, но от страх помоли да не съобщаваме истинското ѝ име. Тя и съпругът ѝ са превърнали дома си в малка къща за гости. Избра псевдонима си сама.

Продължихме да си пишем, докато чака на опашката за олио. Тази липса свързана ли е с вируса, питам я.

„Не, не е. И преди COVID-19 нямаше продукти, но най-лошото е, че хората нямат пари да си ги купят дори когато някъде докарат нещо. Излизаме да търсим храна, сякаш сме на лов. Това, което е нормално за всеки човек по света, за нас е химера.“

Питам я защо, но вече усещам, че на фона на пандемията от COVID-19 ще получа много по-голям разказ и контекст за Куба. Очаквах го, но не допусках колко нетърпеливо ще иска да ми сподели, сякаш е таèн от години.

„Ще ти го обясня с пример. Няма да забравя първия път, когато излязох от Куба преди няколко години. Спомням си, че когато се качих в самолета, се страхувах, че ще извикат името ми и ще ме накарат да сляза, защото го направиха с няколко мои приятели. По време на полета плаках с часове от радост, защото не можех да повярвам, че пътувам извън страната. Успокоих се чак когато пристигнах във Великобритания и на границата ми удариха печат в паспорта и ми пожелаха приятен престой. Разхождах се със страх по улиците, притеснявах се, когато говорех с някого.

Бях изненадана, че мога да пазарувам и да питам различни неща свободно, или пък когато към мен се отнасяха любезно и с уважение и даже ме наричаха „госпожо“. Защото Куба е като огромен затвор, където домът ти е собствената ти клетка. И като успееш да избягаш от нея, не знаеш да плачеш ли, или да се смееш. А ако опиташ да протестираш за нещо, ще те пребият и после ще ти измислят някое нарушение, например кражба, и ще те вкарат в затвора между 3 и 8 години.“

Тъкмо да задам следващия си въпрос, Пиедад ми написа: „Е, олиото свърши. Не успях да купя нищо. Тръгвам към вкъщи.“

По пътя към дома си тя ми снима празните улици на Хавана.






Изчаквам я да се прибере и изкъпе, защото е била навън. Свързваме се отново и тя продължава разказа си.

„Срамота е, че правителството мисли само как да строи хотели, въпреки хаотичната ситуация, в която се намира страната. На фона на глада, който се шири, би трябвало да заделят тези ресурси и да помогнат на хората.“

Вашата къща за гости работи ли сега?

„Не, почти от месец, защото до нас туристите не стигат. Всичките повече от 5000 туристи са затворени в хотелите и не могат да си тръгнат заради опасността от заразяване. Мнозина от тях бяха подведени от правителството. Обещаваха им, че поради горещото време тук няма опасност от вируса – и хората дойдоха. Сега седят изолирани по хотелите. Дори и след 25 март, когато се разбра, че и тук има вирус, властите продължаваха да лъжат и да пускат туристи. Правителството се забави доста, преди да затвори границите, защото много разчита на приходите в твърда валута от туризъм. Дори и сега има полети – от Милано и Мадрид пристигнаха на 19 и 20 април. Въпреки че при нас няма забрана хотелите да работят, няма смисъл да държим отворена нашата къща за гости, защото няма кой да дойде, а ако работим, трябва да внасяме данъци, дори и да не изкараме никакви пари. Затова просто затворихме.“

Хората страх ли ги е от заразяване и спазват ли правилата?

„Всички много ни е страх. Стоим си предимно вкъщи. Аз съм ужасена, защото, ако се случи нещо с мен, не знам какво ще стане с майка ми. Но въпреки страха от вируса, хората излизат навън и се редят на огромни опашки, понякога чакат по два дни, за да си набавят някакви продукти. Гладни са. Забранено е да излизат децата и бременните жени. Има забрана и за възрастните хора, но те излизат, защото няма кой да им донесе храна. А по опашките не се спазва никаква дистанция.“

Куба се слави с добрата си здравна система. Ще издържат ли болниците, ако много хора се заразят и разболеят?

„Първо, по мое мнение истинските данни се скриват. Освен това условията в болниците са ужасяващи и в тях се приемат само доказано болни, които са в много тежко състояние. А горките лекари и медицински сестри са изложени на вируса и нямат с какво да се предпазят. Няма защитни облекла. По-леките случаи ги изолират в нещо като общежития. Няколко мои познати сега са карантинирани там и ми казаха, че им дават храна само в 4 следобед и в 10 вечерта. С дни няма вода и за повечето пациенти няма завивки.

Ужасно е, че Куба изпраща лекари в много страни на мисии, а сега тук не достигат здравни работници. Освен това държавата наистина командирова много медици в чужбина, но им взема по-голямата част от парите и за тях пак остават мизерни средства. Това е друга тъжна част от настоящата ни реалност. За мен това си е чисто робство. Модерно робство, но робство.“

Има теза, че диктатурите в Китай и страни с подобен режим са били по-успешни в борбата с вируса в сравнение с демокрации като САЩ, Франция, Италия и т.н. Може ли това да се каже и за Куба?

„Не се съмнявам, че в Китай са имали успех заради огромните репресии, които извършиха. Тук мерките, които взеха, са по друг начин нечестни и несправедливи. Например как може да глобяват хора за това, че на улицата са си свалили маската, за да пият вода в тази брутална жега навън? Или да глобяват, защото хората се струпват на огромни опашки не за да се презапасяват, а защото обичайно магазините са празни и когато се получи някаква стока, всички бързат да си купят. Това е системен недостиг на храна и препарати за почистване. И да, Китай може да има сходен политически модел с този на Куба, но при тях няма такъв ужасен дефицит на основни хранителни продукти.“

Пиедад спира да пише за малко. Сякаш мисли как да продължи. После избухва пак с онази нетърпеливост да разкаже всичко, което я тревожи, с малко думи, защото е купила пакет мобилни данни, който скоро ще се изчерпи.

„Но всъщност нашето правителство не се интересува от нищо друго, освен от собствените си облаги. Сега в тази здравна криза се опитва да демонстрира някаква грижа за хората, но само с цел да гради международен авторитет и да не разпалва негативни нагласи на общественото мнение по света. Реална грижа обаче няма.“

Отново кратка пауза.

„Това правителство не обича народа си. Това управление е жестоко и нехуманно. Когато управляващите обичат гражданите си, правят това, което направи президентът на Салвадор – затвори държавата навреме и там нямаше нито много заразени, нито много починали. А нашите тук пълнят басейните в личните си вили, докато хората на много места нямат вода за пиене с дни. Как при такова поведение очакваш да ти кажат например реалния брой заразени и починали? Не е възможно. И целият свят знае, че тук не се казва истината.“

Прозорецът на Пиедад

Би ли опитала да опишеш себе си, затворена зад прозореца вкъщи?

„Чувствам се изоставена и незащитена. Чувствам ужасна несигурност и огромно унижение. За това виня правителството ни. Виня го и за липсата на свобода. За мен свободата е правото ми да се изразявам свободно, без страх, че ще бъда наказана. Защото аз не съм съгласна с този тоталитарен, диктаторски режим, но трябва да мълча, за да избегна последствията, които може да са затвор или експроприация. Но това, че мълча, ме изпълва със срам и болка и не се гордея със себе си.“

А как изглежда според теб Куба, погледната през твоя прозорец?

„В момента нашият уж най-голям враг е навън, невидим, безпогрешен и зловещ. Мисля си обаче, че по-ужасният вирус тук е тоталитарната и безмилостна система – злото, наречено комунизъм. Въпреки това обичам Хавана и тя за мен си остава една възрастна, но много красива дама. Неслучайно поисках да ме наричате Пиедад – означава „милост“ на испански. Защото това е, което искам за своя народ – милост. От Бог и от хората.“

Снимки: © Пиедад

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.