Настоящото проучване е част от инициатива на Сдружение с нестопанска цел „Хоризонти” , фокусирано върху фалшивите новини и дезинформацията по темите за демокрацията, Европейския съюз и европейските ценности, и възможностите да бъдат отсяват сред…
Показват ли данните, че украинците мразят Зеленски? Събужда ли се опасен вирус, който ще ни погуби? Виновен ли е човекът за климатичните промени? Ще навлезе ли страната ни в нова ледникова епоха? Каква е червената светлина в небето над България? Всички тези въпроси гъделичкат човешкия ни интерес – дали защото засягат актуални новини, защото се страхуваме за здравето си или бъдещето на България, или защото не всеки ден се случва небето да почервенее. Отговорите ни зависят до голяма степен от това какви медии четем.
Тук се появяват редица съвети: проверявайте източниците, не четете само заглавието, проверете автора. От коя дата е статията? Сатирична ли е? Позовава ли се на експерти? Пространството е наситено с всякакви заглавия, като „Х начина да разпознавате фалшиви новини“ – има ли я новината и другаде, какви са доказателствата… Вече всички говорят за дезинформация: експерти и граждански активисти, компетентни и недотам компетентни лица, а дори и самите източници на дезинформация, които обвиняват мишените на своята пропаганда в разпространение на манипулативно съдържание.
Може ли обаче дадено съдържание да отговаря на всички критерии за „добри практики“ и все пак да бъде невярно? А възможно ли е нещо повече – да се позовава на съвсем легитимни медии, статистики и научни източници и пак да не представя информацията такава, каквато е?
Качествен анализ на съдържанието на конкретни статии в български медии показва именно такива тенденции. Реални данни и истинска информация от надеждни източници са използвани или в комбинация с невярна информация, или са представени с умишлено превратно тълкуване.
В рамките на анализа бяха откроени конкретни начини, по които изначално вярно съдържание може да бъде манипулирано, за да се постигне определено внушение.
Черипикинг. Посочват се определени случаи и данни, които се стремят да потвърдят дадена теза (например украинците са причина за престъпността в Полша), но се игнорира цялостната картина (украинците са много малко парченце от пъзела на престъпността в Полша). Тази техника включва и препубликуването само на определен тип проучвания или статии – например такива, които по някакъв начин представят държави от Европейския съюз в негативна светлина. Съдържанието на материалите не се променя, но се публикува, без да се спомене, да речем, какви са мерките, които се вземат за справяне с описаните проблеми, или какъв е по-широкият контекст.
Превратно тълкуване/цитиране на реномирани източници. Цитират се легитимни източници и такива, познати на широката аудитория (например списание „Форбс“ относно използването на дронове от руската и украинската армия), но съдържанието на техните материали се представя или се тълкува превратно (за да се изтъкне предимството на Русия, какъвто акцент липсва в оригиналната статия).
Абстрактно позоваване на авторитети. Използват се ключови думи и фрази като „учените казаха“, „експерти посочват“, „официалните данни“, „доказателствата сочат“, но без конкретно да се назовават имена, позиции, учреждения и без да се дават линкове към оригиналните източници.
Директно позоваване на авторитети. Споменават се истински фондации, медии, изследователски институции, университети и дори учени без директна връзка към оригиналния източник и без широк контекст на информацията, която се представя. Често се комбинира с черипикинг и превратно тълкуване.
Позоваване на фалшиви авторитети. Представя сепревод, цитиране и публикации от мними институти, нелегитимни организации за работа с данни и информация, псевдоексперти, задкулисно политически обвързани лица и хора, които се представят за изследователи, без да са част от научни институти или академични структури.
Използване на емоционален език и ключови емоционални формули. Залага се напровокативен език, който често намеква за нещо скрито или скандално, за някаква ексклузивна тайна, до която ще получите достъп само вие („подозират САЩ“, „Форбс“ разкри“). Често се ползват и конкретни думи, които вдъхват страх или гняв („опасен вирус“, „учените бият тревога“, „разгневиха Запада“, „вулканът чудовище“, „смразяващи данни“).
„Вилнее“, „тежка пневмония“, „ужасяваща епидемиологична ситуация“ – типични примери за използване на ключови емоционални формули
Представяне за алтернатива. Редица източници на манипулативно съдържание се позиционират като „алтернатива“ на традиционните медии. Но нашият анализ показва, че в повечето случаи „алтернативните“ медии цитират същия „мейнстрийм“, за който иначе твърдят, че уж лъже читателите и крие нещо от тях. Чрез директното позоваване на тези медийни авторитети те придават тежест на твърденията си, а чрез използването на други изброени тук похвати постигат определено внушение в рамките на достоверната информация. В крайна сметка обаче се оказва, че „алтернативата“ е просто превратно тълкуване на легитимна информация, което не издържа критически прочит, анализ и проверка на фактите.
Комплекс на героя. Тази стратегия използва ключови провокативни фрази, които създават усещане за лична отговорност и мисия – „разберете истината сами“, „но това ли е цялата истина“, „те няма да ви кажат всичко“. Така на читателя се внушава не само че не трябва да има доверие на никого, но и че не е необходимо да е специалист в определена сфера или да присъства на терен, за да разбере дадена информация – може просто да прави „собствени проучвания“. Това, разбира се, означава да чете поднесената му от някой друг информация в „алтернативни“ платформи, представящи себе си като носители на цялата истина. Читателят също не трябва да вярва на реномирани институции и учени – само на онези, които му препоръчва конспиративният източник. Той може да си „прецени сам“ – разбира се, чрез информацията и мненията на „алтернативните“.
Бомбардиране с информация. Изреждат се множество данни, източници, имена и информация, често дори без привидна логическа свързаност. Читателят често няма нито времето, нито познанията да провери цялата информация. Така например в материал в pogled.info, за който не е обявено, че е препечатка от медия – собственост на руския политик и член на „Единна Русия“ Константин Риков, четем за посещение на президента на Парагвай в САЩ, за британска биокомпания, американски агенции, генно модифициране, „европейски учени от Института за еволюционна биология Макс Планк в Пльон (Германия) и Университета в Монпелие (Франция)“, както и за „юристи от Университета във Фрайбург“, „Университета на Пенсилвания“ и „испанския „Ел Пайс“*… Всички те са използвани и цитирани избирателно, за да се постигне финално внушение, че светът е застрашен от „военна употреба на комари мутанти“, което не отговаря на истината. Страхът от чума или насекоми е пропаганден троп още от времето на СССР, а дезинформацията, свързана с генномодифицирани продукти, е феномен от поне десетилетие.
Допълване на разказа. Актуални новини, официални данни, доклади могат да бъдат използвани и разтълкувани предубедено, за да допълнят вече съществуващи неверни обяснения на събитията. Можем да си представим човешката мисъл като верига от понятия, спомени и вярвания – рационални и емоционални, – на които разчитаме, за да си създаваме нова информация за света и да се оправяме в него. Тактиката с допълване на разказа се възползва именно от тази особеност на човешкото мислене. В повечето изследвани статии фигурират ключови думи, свързани със системно опровергавани или откровено конспиративни твърдения, като „зеления дневен ред“, „генетично модифицирани същества“, „ХААРП контролира времето“ и т.н. Срещат се и други, свързани с експлоатирането на наболели проблеми от недоброжелатели: „продажните елити“ около теми като неравенствата и икономическата криза, „цензурата“ около борбата с манипулативното съдържание и езика на омразата. Така ако читателят има съмнения относно безопасността на ГМО храните или изпитва недоверие към институциите, или пък ако преди това е повярвал на друго манипулативно съдържание, такъв тип статии го въвличат още по-надълбоко в лесните черно-бели обяснения, които водят до цяла алтернативна реалност.
Криво огледало. Използват се легитимни термини като „разобличител“ (whistleblower), „дезинформация“, „проверители на факти“ или „пропаганда“ от източници, които произвеждат дезинформация и пропаганда. Пример е представянето на анонимно видео в YouTube като легитимен акт на „разобличител“.
Изброените техники се използват в различни комбинации и степени, за да се постигне крайният резултат – напълно легитимно изглеждаща статия или пост в социалните мрежи, които незапознатият потребител трудно би могъл да различи от вярна и коректно поднесена информация.
Сайтът pogled.info препубликува основно руски източници, които добавят свои коментари към реални данни на информационни агенции от калибъра на „Ройтерс“. Никъде не се посочва, че информацията е преводна от руски. Често парчета от тези статии се публикуват и в социалните мрежи или се „рециклират“ в други публикации.
Други сайтове, като epicenter.bg, пък препубликуват резюмета на проучвания, като повечето материали са посветени на съвсем легитимни проблеми в Германия или Великобритания – например расизма и безработицата. Така „Западът“ се обрисува като лошо място, в което върлуват бедност, беззаконие и всякакви проблеми. Главен редактор на „Епицентър“ е Валерия Велева – дългогодишна журналистка, приближена до ДПС, която често присъства в медийното пространство с политически анализи и коментари в подкрепа на партията.
Някои от изброените примери може да илюстрираме, разглеждайки подробно статия, разказваща как украинските бежанци „са съсипали“ Полша.
Полша – криминален център на Европа?
На пръв поглед – чуждестранна медия с притеснителни данни
На 12 ноември 2023 г. българското онлайн издание NewsFront пише, че Полша се е превърнала в „криминален център за пране на пари, трафик на деца и наркотици, както и черен пазар за оръжия“. За това са обвинени украинските бежанци. Материалът е препубликуван и в друг български сайт – classa.bg. За първоизточник е посочен полският новинарски уебсайт Dziennik Polityczny (цитиран и с абревиатурата NDP).
В статията са публикувани статистически „официални“ данни, както и сведения за полицейски операции, описани по дати и места. Материалът завършва с история за „френския репортер Робърт Шмид“ и неговото „журналистическо разследване“, което е разкрило информация за фондацията на съпругата на Володимир Зеленски – Олена. За разследването се уточнява, че са предоставени „десетки писма, маршрути, адреси и други вътрешни документи на фондацията“.
Източникът – руска фондация с множество дезинформационни сайтове
Средностатистическият читател надали ще знае, че NewsFront всъщност е част от руската фондация ООО „МедиаГрупп Ньюс Фронт“, регистрирана в Симферопол, Крим. Сайтът предлага т.нар. infinite scroll, или безкрайно зареждане на статия след статия, което прави трудно достигането до секция „За нас“, в която така или иначе няма информация за конкретни лица и автори.
Онова, което вижда читателят в статията, са цитати от чуждестранна медия, данни и описания на привидно конкретни случки и действия на полицията. В допълнение му е разказано и за разследване, уж подкрепено с редица автентични документи и доказателства. Ако той следва съветите за проверка на съдържание, които изредихме в началото на текста, статията би трябвало да му се стори напълно достоверна.
Но текстът на NewsFront използва амалгама от реални факти, фабрикувани твърдения и превратно тълкуване, за да насажда негативно отношение спрямо украинските бежанци, които са представени като престъпници.
Dziennik Polityczny е източник, на който се позовават доста хора в българските социални мрежи
Да изфабрикуваш реалност
Манипулативно твърдение: „мощна вълна от бежанци“, която омаломощава страната
NewsFront не конкретизира и не посочва данни във връзка с това твърдение. Действително Полша е на второ място сред държавите, приели най-много украински бежанци. Актуалните данни сочат, че в страната пребивават 958 935 украинци. В Германия, която е на първо място, живеят малко над милион украинци. Населението в градове като Жешов, в югоизточната част на Полша, е нараснало с близо 55%. Други градове, като Лодз, споменат по-нататък в статията, са увеличили населението си с едва 13%.
Голяма част от украинските бежанци напускат Полша, ориентирайки се към Германия. На 12 септември тази година в интервю за „Асошиейтед Прес“ Михалина Шиелевич, която проучва икономическите измерения на миграцията на украинци в Полша, заявява, че напускането им е по-скоро тревожна за поляците тенденция, поне от икономическа гледна точка, макар и те сами по себе си да не могат да запълнят липсата на кадри в страната. В допълнение, броят на украинските бежанци в Полша е намалял с 350 000 от август 2022 г. насам. Страната получава и подкрепа от Европа по механизмите за облекчаване на товара от приема на украински бежанци.
Истина: Полша е сред страните от ЕС, приели най-много украински бежанци, и съвсем естествено, изпитва затруднения, но вижда и положителните страни в наплива на хора от сходна културна среда в работоспособна възраст. Бежанците не са еднакво разпределени в цялата страна, а Полша получава помощ от ЕС за по-лесното им интегриране.
Техники: черипикинг, използване на емоционален език, допълване на разказа (в случая по-широките тенденции са антибежанските настроения като цяло, както и ксенофобията).
Манипулативно твърдение: „броят на престъпленията в Полша днес се е увеличил с 46% в сравнение със статистиката от 2021 г.“
Официално публикувани от полските власти статистически данни за нивата на престъпността са налични до 2021 г. Полският Business Insider съобщава, че през първата половина на 2023 г. е регистрирано увеличение с 39,1% на кражбите в магазините и с 22% на кражбите от друг характер. Обяснението на експерти е, че скокът се дължи на инфлацията и обедняването на населението. Най-често става дума за кражби на храна и луксозни стоки – скъп алкохол, парфюми и електроника. Данни на Statistaпоказват, че делът на поляците, които се страхуват, че биха могли да станат жертва на престъпление, е намалял в сравнение с 2022 и 2021 г.
След щателно проучване не става ясно откъде авторите са получили стойността 46%. Нито в материалите, препечатани на български и руски, нито в оригинала на полски е посочен източник на данните. Към момента на писане на настоящия текст не е открита актуална статистика, в която да фигурира това число.
Истина: Не е ясно за какъв тип престъпления става въпрос. Официалните данни говорят за увеличение на кражбите, но не в тези стойности. Оригиналният източник не посочва откъде са данните.
Техники: абстрактно позоваване на авторитети, допълване на разказа (страх от престъпност; внушение, че престъпността се увеличава).
Манипулативно твърдение: „Националността на престъпниците от Украйна се крие или премълчава, което им създава усещане за безнаказаност.“
На 17 юли 2023 г. сайтът Rzeczpospolita („Жечпосполита“), една от най-четените и цитирани полски медии, публикува материал за престъпленията, извършени от чужденци, който се позовава на официални данни от полските власти, поискани от медията. Статистиката сочи, че от всички групи чужденци украинците действително са на първо място по извършени престъпления. Но това далеч не е цялата история.
Трябва да се има предвид, че в Полша украинците формират една от най-големите групи с националност или принадлежност, различна от полската. А украинците, за които се подозира, че са извършили престъпление, са 2288 души, което прави по-малко от процент, или 0,24% от общия брой на пребиваващите украинци в страната, дори 0,15%, ако се позоваваме на данните, предоставени през юли от Rzeczpospolita.
Полските журналисти посочват, че за последното десетилетие броят на престъпления, извършени от чужденци, е нараснал, но това е свързано с увеличилата се миграция към страната от най-различни държави, не само от Украйна. Сред криминално проявените чужденци са отчетени хора от Грузия, Беларус, Молдова, Русия, Румъния, Германия, България и Чехия. В повечето случаи става дума за кражби, шофиране в нетрезво състояние, както и за притежание на наркотици (включително марихуана, която е нелегална в Полша, но легална например в Германия). Материалът на Rzeczpospolita разказва основно за грузински банди, които обират жилища. Най-честото провинение на украинците е, че карат пили, коментират журналистите от полската медия.
Истина: Има множество статии за престъпленията, извършени от чуждестранни лица в Полша. Украинците са най-голямата общност сред криминално проявените от чуждестранен произход, но това се дължи и на пропорционалност, тъй като в момента в Полша има близо един милион украинци. Извършилите престъпление украинци са по-малко от процент от общия брой на пребиваващите в страната. Най-честото провинение е каране в нетрезво състояние.
Техники: черипикинг, комплекс на героя, представяне за алтернатива
Статията продължава с няколко разказа: за трима задържани мъже и иззети 110 кг марихуана, както и за задържан за трафик на мигранти украинец. И двете истории са истински и са отразени в полски новинарски източници. Но подобни случаи с криминално проявени има и с участието на българи например, както и с много други националности, както вече обяснихме със статистиката. Уплътняването на подобен материал с действителни криминални случаи е класически пример за черипикинг.
Манипулативно твърдение:фондацията на Олена Зеленска е „замесена в трафик на деца“
Финалът на статията в NewsFront лансира твърдението, че съпругата на украинския президент „е била замесена в трафик на деца“. Изданието се позовава на „френския репортер Робърт Шмид“, без да посочи източник на статията. В други източници историята е описана като разказ на „разобличител“, без да се споменава френски репортер. Макар френски репортер Робърт Шмид да съществува, не се открива негова статия по темата.
Твърденията за Зеленска, изглежда, са базирани на един-единствен френски видеоклип в YouTube с непотвърден източник с маска и качулка, който показва непроверена информация, заснета с лошо качество. В канала с име Robert Schmidt няма публикувани други клипове. Към момента на написване на този материал твърденията за Зеленска се споделят в маргинални сайтове, форуми и групи, за които има данни, че разпространяват дезинформация.
Истина:Robert Schmidt се оказва просто име на канал в YouTube, на който анонимен човек с маска разказва твърдения без легитимни доказателства.
Техники: представяне за алтернатива, криво огледало, абстрактно позоваване на авторитети, допълване на разказа (в този случай с внушението, че съществуват световни мрежи от педофили, експлоатиращи деца – идея, която намира отражение в много конспирации и има дълга история на рециклиране).
Как се разпространява информацията от източници като NDP в социалните мрежи.
Неслучайни хора
През 2017 г. Балтийският център за разследваща журналистика Re:Balticaрешава да издири настоящия редактор на полския сайт Dziennik Polityczny Адам Камински. Опитите да се срещнат с него лице в лице или да осъществят видеовръзка не се увенчават с успех. Оказва се, че профилната му снимка във Facebook всъщност е на известен литовски ортопед. Още тогава полският сайт публикува манипулативно съдържание относно „геноцида на латвийското правителство над руски или полски малцинства“, както и за това, че „присъствието на американски войници в региона е ненужно и вредно“ – все познати от руското информационно пространство рефрени, актуални и днес.
Материали от Dziennik Polityczny (или NDP) са широко споделяни в българските социални мрежи. Конкретно анализираната тук статия откриваме и в редица руски сайтове, както и четена от изкуствен интелект на фона на най-различни апокалиптични снимки в YouTube канала „Бързи новини“, в който се публикува съдържание със заглавия от рода на „По-страшно от ядрената бомба: Русия вади основния си коз“, „Западът е ужасен от това“, „Безстрашният Ким започна да праща ракети на Русия, Вашингтон е объркан“.
Те ви лъжат и цензурират, ние ги цитираме
„Европейски учени от Института за еволюционна биология Макс Планк в Пльон (Германия) и Университета в Монпелие (Франция)“, „Университета във Фрайбург“, „Университета на Пенсилвания“, „Университета Кеймбридж“, Жозеп Борел, „Форбс“, „британско проучване“… Това са само част от цитираните източници в статии, които съдържат ключови думи като „проучване“ или „данни“ и са публикувани в сайтове, за които е известно, че системно разпространяват манипулативно съдържание.
БЛИЦ например можеда пише срещу „западната цензура“ в медиите и как „се свалят неподходящи новини за войната в Украйна“, но това не пречи да цитира „Ню Йорк Таймс“, когато американските журналисти пишат за… конфликт в ръководството на Украйна. Нито пък да цитират Би Би Си по темата COVID-19. Преразказът става избирателно, по гореописаните методи.
„Епицентър“ пък публикува статии с проучвания и данни от БНР, БТА, Си Ен Ен и др., но прави впечатление, че системно се появяват онези проучвания и данни от западни държави, които говорят за безработица, изоставане в образованието, настроения против подкрепа за Украйна във войната и др. Това е пример как легитимни проблеми като инфлацията, доверието в демократичните институции, различните мнения по международни въпроси и образователните реформи се представят като тежки, хронични проблеми без решение или се извъртат в полза на определена държава, в случая Русия.
Изгубени в превода
Понякога внушението може да се постигне и чрез една грешно преведена дума. Такъв е примерът с материал в Bnews със заглавие „80% от украинците смятат Зеленски за най-виновен за ендемичната корупция в Украйна“. В статията се цитират украински източници – Фондацията за демократични инициативи и Киевският международен социологически институт.
В първоизточниците обаче се казва, че „77,6% от гражданите смятат, че президентът носи пряка отговорност за корупцията в правителството и военната администрация“. Отговорността на президента не означава вина, а че от него зависи да се справи с този проблем, за да не се урони вярата на хората в способността на Украйна да води войната и в самия президент, пишат от украинската фондация. Подмяната на само една дума – „отговорност“ с „вина“, както и закръглянето на данните, променя целия смисъл на текста.
Накрая – самопризнания
„Алтернативните“ медии често разчитат на рециклирано и превратно тълкувано съдържание, защото много от тях нямат репортери на терен, а често в тях не работят и професионални журналисти. Обикновено става въпрос за лидери на мнение или блогъри и инфлуенсъри, които препечатват съдържание от други хора, а когато се нуждаят от плънка, като солидни данни, репортерски очерци или проучвания, включват и легитимни източници, стига резултатите и информацията да са в тяхна полза.
Сайтове като informiran.net директно заявяват, че „екипът… не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ“. Друг случай пък е материал в pogled.info, препечатка от РИА „Новости“, в който се поставя под съмнение човешката роля в климатичните промени с позоваване на „данни“ от „изследователи“ в Арктика и „водещото геоложко списание „Геосайънс“. След като статията развива цяла „алтернативна теория“ за климатичните промени, към края става ясно, че теорията е… просто теория, която дори не е „идентифицирана“. Причината за липса на доказателства? Заговор, разбира се – всички пари отивали за легитимна наука.
Решението
Такива случаи не са рядкост, напротив. Колкото и труден и хаотичен да става пейзажът на манипулативното съдържание и дезинформацията, критичният читател може действително сам да достигне до истината, като следва някои правила:
Да гледа голямата картина. В наши дни всеки може да си направи проучване или да твърди, че е направил, но наистина добрите изследвания се придържат към научни правила и методи, за да постигнат максимална обективност. За да бъде едно проучване легитимно, тези методи трябва да са прозрачно описани, да са валидни и надеждни – което се оценява от други специалисти в сферата. Какво казват други проучвания по същата тема? Съвпадат ли данните, или има разминаване? Ако четем за бедността в Германия, как се сравняват тези стойности с останалата част от света? Ако става въпрос за общественото мнение по даден въпрос, какво казват други репортажи и проучвания по темата?
Да търси първоизточника. Ако в една статия се цитират разследване на „Ню Йорк Таймс“ или данни на „Ройтерс“, винаги е по-добре да се прочете първоизточникът. Ако оригиналният език е проблем, може да се ползва Google Translate, колкото да се добие обща представа за написаното. Често в първоизточника се открива и важен контекст, който не се препечатва и обикновено добавя нюанси към данните и информацията.
Да не разчита единични истории като тенденции. Даден случай с криминално проявен от определена националност не означава, че всички хора от съответната националност са престъпници. При интерес по темата е добре да се потърси актуална статистика за нивата на престъпност и да се сравнят с други държави.
Да не гласува доверие на мнима експертност. Всички данни си имат източници, всички учени и институции – имена. Но и не всяка организация с името „институт“ е легитимно научно пространство. Често едно търсене в Google е достатъчно, за да се разбере повече за дадено лице или институция – има ли политически обвързаности, има ли зависимости вследствие на тези обвързаности, има ли история с неверни публикации и т.н.
Да не се поддава на емоционалния език. Ако една статия използва силно емоционален език, демонизира цели групи хора или говори с конспиративни твърдения, то вероятно източникът на информация не е надежден и има някаква користна цел – да ни провокира, разгневи или настрои срещу определени социални групи.
Да познава собствените си предразсъдъци. Това, че дадена статия предлага негативна информация за политически партии или хора, които не харесваме, не означава, че информацията в нея е вярна, дори да съвпада с вижданията ни. И обратното – понякога наличните данни могат да ни провокират, защото поставят под въпрос нещо, в което вярваме.
Да поставя под въпрос понятието „алтернатива“. Познавате ли журналистите, работещи в медиите, които следите? Може ли да се свържете с тях и да ги попитате за източници например? Виждали ли сте ги на живо? Публикува ли медията свои собствени разследвания и журналистически материали, или цитира други медии, мнения, клипове от социалните мрежи и преразкази на проучвания? „Алтернативата“ би следвало да означава още журналисти на терен, спазващи етични стандарти и предоставящи онзи медиен продукт, който според тях липсва, а не пропаганда, политически активизъм или клипчета от YouTube.
Ако преди под „дезинформация“ или „фалшиви новини“ се разбираше откровено невярна информация, то днес все по-често сме свидетели на по-сложен феномен, в който реални случки, данни и репортажи умишлено се използват по неетичен или зловреден начин.
В допълнение, растящото недоверие към институциите, както и към медиите, ни прави много по-уязвими за манипулацията, която често се представя като алтернатива на реалността.
Решенията обаче не са в измислянето на паралелна реалност, нито в тълкуването на данни и наука, както ни е угодно. Напротив – първата стъпка е именно в скептицизма, който и дезинформацията експлоатира така добре. Но докато тя го превръща в цинизъм, според който „няма една истина“ и „всички са маскари“, то критичното мислене като здравословна форма на цинизма ни дава възможност винаги да имаме едно наум какво четем. И именно там е разковничето.
* В цитатите в статията са запазени оригиналният правопис и пунктуация.
Неутрализирането на дезинформационни кампании е деликатна тема. Защото винаги някой чете „борба с дезинформацията“ като „заглушаване на свободата на словото“. И действително ледът е тънък, затова основен принцип, от който се ръководя е „не трябва държавата да може блокира съдържание, защото го смята за грешно“.
Но възползвайки се от тази европейска ценност, и Кремъл, и местни играчи, организират дезинформационни кампании с политически и геополитически цели. Именно за това не можем да вдигнем ръце и да кажем „к’вото-такова“, оставяйки пропагандните наративи да достигат до все повече хора без насрещна реакция.
Ето няколко доста специфични мерки, които предвиждам, и които не включват цензура. Някои от тях изискват законодателна инициатива, като още в миналия парламент предложихме законови изменения:
задължение за идентифициране на трол ферми от големите социални мрежи. Това не са хора с различно мнение или дори индивидуални анонимни акаунти. Това са много на брой профили, които действат координирано, за да промотират пропагандни наративи – чрез споделяне, харесване, публикуване в групи, коментари. И в момента те са забранени, но социалните мрежи полагат минимални усилия да прилагат собствената си забрана.
ограничаване на алгоритмичните изкривявания при препоръчване на съдържание, за да не се препоръчва толкова много най-сензационното и скандално съдържание. По този проблем правомощия вече има Европейската комисия, като България ще участва в тази политика, давайки местната гледна точка, както направих миналата пролет при срещите си с комисарите Юрова и Бретон
прозрачност на модерацията и възможност обжалване – това е предвидено в скоро приетия акт за цифровите услуги на ЕС, като ние предложихме и ще предложим пак местна уредба, така че блокираните профили да могат да обжалват пред трета страна. А социалните мрежи ще трябва да предоставят повече информация за модераторските си практики, които са скрили под корпоративната тайна (и отказаха отговор на всеки въпрос, поставен в документите от изслулването, което проведохме по темата)
стратегическа комуникация – държавата трябва да има процес за реакция на пропагандни наративи, а именно – да комуникира навременно и адекватно вярната (според нея) информация. В момента се стига до това министри в личните си профили да опровергават фалшиви новини, като напр. тази, че ще изпращаме военни в Украйна (не, няма). Но този процес трябва да е структуриран – да се следи какви лъжи „бълкбукат“ в пространството и да се обяснява човешки и разбираемо гледната точка на институциите (няма да кажа „истината“ или „фактите“, защото не можем да презюмираме, че държавата ще е права, но поне да има симетрия в комуникацията
ограничаване на финансирането на фалшиви новини чрез реклами – в момента съществуват рекламни мрежи, които разпространяват подвеждащи реклами, които не отговарят на закона (псевдо-медицински продукти за отслабване и подобни, всички сме ги виждали). Сайтовете с фалшиви новини все по-рядко могат да ползват рекламни мрежи с добра репутация и прибягват до такива отвъд закона. Държавата може са си свърши работата по закононарушенията, като глоби рекламните мрежи, като страничен ефект ще бъде спиране на притока на пари към тези сайтове. Това не значи спиране на сайтовете, разбира се.
образование, образование, образование – всички мерки по-горе са краткосрочни. Дългосрочната мярка е възпитаването на критично мислене и гражданското образование.
Защо отделям толкова внимание на това? Защото е важно за националната сигурност. Ако външни и вътрешни фактори могат да изкривяват общественото мнение в своя полза чрез дезинформация, и това доведе до грешни политически решения, страдат всички. И затова е важно внимателно и без създаване на инструменти за цензура, да отбиваме пропагандните атаки.
На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:
Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.
Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.
Митът за богатите украинци
Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.
За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.
Застрашеното българско общество
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.
През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.
Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
Опасен чар
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.
Друг материал в сайта „Флагман“предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.
Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.
В сянката на войната
Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:
Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.
Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.
Митът за богатите украинци
Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.
За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.
Застрашеното българско общество
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.
През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.
Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
Опасен чар
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.
Друг материал в сайта „Флагман“предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.
Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.
В сянката на войната
Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:
Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.
Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.
Митът за богатите украинци
Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.
За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.
Застрашеното българско общество
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.
През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.
Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
Опасен чар
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.
Друг материал в сайта „Флагман“предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.
Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.
В сянката на войната
Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
В тези времена на война думите са от значение. Свидетели сме на масова пропаганда и дезинформация относно тази скандална атака срещу една свободна и независима държава. Няма да позволим на апологетите на Кремъл да сипят токсичните си лъжи, оправдаващи войната на Путин, нито да сеят семената на разделение в нашия Съюз.
Думите са на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по повод решението на ЕС да забрани разпространението и предаването на няколко руски медии, посочени като източници на кремълската пропаганда. Така към момента на територията на ЕС не са достъпни „Русия днес“, „Спутник“, „Русия РТР“/„РТР Планета“, „Русия 24“ и „ТВ Център Интернешънъл“.
Това обаче далеч не ограничава, камо ли да спира руската пропаганда в Европа и в частност в България. Така например инструментът NewsGuard, който оценява дали даден сайт разпространява фалшиви новини, към момента следи 290 домейна, които са част от руската пропагандна машина. Става въпрос за сайтове, които публикуват информация, свързана с войната на Русия срещу Украйна. В списъка са включени официални руски медии като Агенция ТАСС, „Русия днес“ и „Спутник“, но и много страници, които не са забранени или ограничени. Нещо повече, голяма част от съдържанието се разпространява на езици, различни от руски – английски, немски, френски, италиански, а източниците са местни медии, анонимни сайтове, неправителствени организации и изследователски центрове с неясно финансиране.
Технологията на разпространение на руската пропаганда в България, както и в останалата част от Европа, следва доста прост модел. „Информацията“ тръгва от официални руски източници – представители на Кремъл, включително и самия Владимир Путин. Опорните точки, които те вербализират, се цитират от руски медии, след това се превеждат и „препечатват“ в новинарски сайтове в България. По-голямата част от тези сайтове са просто агрегатори, зад които не стоят журналисти. В тях „информацията“ се появява като копи-пейст от друг източник. След това разпространението продължава с публикуването в социалните мрежи, включително в нарочно създадени за тази цел групи.
Основната част от информацията представлява цитати от наратива на официалните власти в Кремъл. Авторски материали рядко се появяват. Фалшиви новини не липсват, но в никакъв случай не доминират в информационния поток. Това поне показва изследването на руската пропаганда у нас на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ).
А целта? Целта е оправдаване на агресията на Путин в Украйна, но и прокарване на разделителни линии в обществото и подкопаване на доверието в демокрацията, в Европейския съюз и в НАТО.
Информационна вълна
В началото на войната на Русия срещу Украйна руските пропагандни материали в българските онлайн медии бележат изключително рязък скок. От средно 39 текста на ден в първите дни на войната броят им скача 10 пъти, казва проф. Димитър Вацов, който е сред авторите на проучването на ФХСИ. В следващите месеци броят на текстовете намалява наполовина, но все пак остава 5 пъти по-висок от предвоенните месеци.
Основните теми са „опорките“ на Кремъл, построени върху геополитическа конспиративна логика. Колективният Запад, в който влизат САЩ, НАТО, а вече и ЕС, чрез своите „марионетки“ („брюкселските еврократи“ и „продажните либерални елити“ в отделните държави) убива суверенитета на народите. Този злодей обгражда и дори води война срещу Русия, която също е жертва – само че тя единствена справедливо се съпротивлява, изплува от пепелта и всъщност е спасителка на Европа и в частност на Украйна. „Целият този разказ тече през минисюжети, но се повтаря“, казва проф. Вацов.
В България същите тези опорни точки се въртят, без да се адаптират към българския културен контекст. Преплитане с местните особености има само покрай политически събития – като изпращането на оръжие на Украйна, спирането на газа, спасяването на българските моряци в Мариупол и др.
Фалшиви новини сред пропагандните материали има, но те са сравнително малък процент. Пример за подобен фейк е „новината“, разпространена дни преди нахлуването на Русия в Украйна, че полски наемници са влезли в Донбас с цел терористични атаки. Информацията е опровергана официално, но въпреки това се тиражира от руски медии, а през тях „влиза“ и в българските новинарски сайтове, които разпространяват руска пропаганда.
Верига на разпространение
Със започването на войната в Украйна изследователите забелязват съществена промяна на източника на информация в обслужващите Кремъл „новини“. Това вече не са медии или говорители извън официалната власт, а представители на Кремъл – Владимир Путин, Сергей Лавров, Дмитрий Песков, Галина Захарова, Елеонора Митрофанова и пр. „Това не бе така преди пет години: тогава руските официални лица говореха все още на дипломатически по-неутрален език, а оставяха провеждането на пропагандата на други медии и говорители. Сега вече цялата руска държава е рупор на пропагандните клишета“, пише в проучването на ФХСИ.
Пропагандните наративи се разпространяват от българските им рупори чрез цитиране или буквален превод на текстове от руски медии. „Има няколко сайта, които въртят руските наративи и влагат душа и сърце в това. Най-отчетливи са сайтовете pogled.info и news-front.info, който е базиран в Крим“, казва проф. Вацов.
Той допълва, че 65% от топ 25 на медиите, които разпространяват руска пропаганда, всъщност са сайтове агрегатори, които само копират текстове от други места и в тях не работят реални хора, още по-малко журналисти. Останалите 35% публикуват съдържание, което страниците ботове препечатват. Освен това въпросните издания се „препечатват“ едно друго.
Ботове и връзки
Част от тези сайтове са свързани. Пример за това е БЛИЦ, около който гравитират още 8 сайта агрегатори. Те са анонимни и са регистрирани на два IP адреса в САЩ, обяснява проф. Вацов. Един руски пропаганден текст се публикува в БЛИЦ и скоро след това се появява без никаква промяна в останалите 8 сайта. За пример: на 10 март БЛИЦ публикува статията на Александър Дугин „Войната в Украйна като сверяване с реалността!“, която е буквално преведена – макар и без позоваване – от izborsk-club.ru. Тя автоматично е препечатана от осемте анонимни сателита, към които, с лека модификация в заглавието, се присъединява и istinata.net.
Според инструмента за анализ на сайтове Similarweb сайтът БЛИЦ е на 4-то място в категорията на медийните сайтове в България, с около 10,7 млн. посещения на месец.
Моделът на разпространение може да се обясни и с това, че вероятно за обслужването на руска пропаганда се плаща на брой статии. А и колкото по-голям е трафикът към страниците, толкова по-голям е шансът за привличане на рекламодатели. „Няма как освен пропагандна информация по веригата да не текат и пари. Те вероятно не са и много, но това е високоефективна инвестиция. Ефектът от тази пропаганда нямаше да е голям, ако имаше противодействие – контрапропаганда, но по смислен и легален начин“, коментира проф. Вацов.
Говорителите намаляват
Според проучването на ФХСИ с увеличаването на броя на руските пропагандни материали в българските онлайн медии всъщност намалява броят на българските говорители и на авторските материали в пропагандния поток. „Вероятно е така, защото, веднъж, по-малко са парите, които руснаците директно могат да инвестират на българска сцена. И втори път, съвсем видимо, защото от повтарянето на тези опорки се оттеглят много хора, които не са съгласни с Путиновата война и искат да се разграничат от нея“, пише в изследването.
Според проучването на фондацията, сред малкото медийни и политически лица, които разпространяват тезите на Кремъл, са бившият дипломат Боян Чуков, журналистите Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, Явор Дачков, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и др. Те обаче отстъпват като източник пред официалната руска власт, както и пред световно(не)известни „чуждестранни експерти“ – с руски и англоезични имена – като Скот Ритер, Ник Паркър, Валерий Коровин и пр.
Тоест по-малко са авторските материали в българските сайтове, в които се рециклират руските пропагандни клишета, а много повече са статиите, които репортажно и най-често анонимно отразяват руски източници и/или директно превеждат пропагандни материали.
В доклада и президентът Румен Радев се откроява като публичен говорител и разпространител на руската пропаганда, макар да не използва точно думите на официалната руска власт. Авторите аргументират това твърдение с факта, че периодично Радев изразява мнения, които обслужват интересите на Кремъл – за спирането на газа от Русия, срещу изпращането на оръжия на Украйна, което ще вкара и България във войната, и др.
Публични пропагандатори във Facebook
От онлайн изданията пропагандата се прехвърля и в социалните мрежи, и по-специално във Facebook. Разпространението там се осъществява основно чрез препубликуване на съдържание, което вече е пуснато в определени медии. „Това става чрез разнообразни публични профили, страници и групи“, коментира Вероника Димитрова, която е сред авторите на изследването.
Сред най-активните профили, бълващи руска пропаганда, логично, е страницата на Руското посолство у нас. „Това не е прецедент. Подобно изследване показва, че в Германия положението е същото“, коментира Димитрова.
Най-активните публични разпространители на тезите на Кремъл във Facebook са лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и журналистът Мартин Карбовски. Влиянието им може да се определи като сериозно, тъй като и двамата имат много последователи в социалната мрежа – тези на Костадинов са 288 000, а на Карбовски – 528 000. В профила на журналиста се публикува много повече съдържание – средно около 11 поста на ден срещу около 4 на стената на политика.
Според анализ на публикациите, направен с инструмента Fanpage Karma, съдържанието в профила на Карбовски представлява основно линкове към страници от определени новинарски сайтове – lentata.com и vtorifront.bg. А сред най-често използваните думи в публикациите, които генерират и реакция от потребителите, са „Русия“, „САЩ“, „Украйна“, „България“.
И в профила на Костадинов сред ключовите думи са „България“, „Украйна“, „война“. Интеракциите, които постовете на лидера на „Възраждане“ предизвикват, са повече от тези на страницата на Карбовски – 2% средно интеракции на пост и на последовател за Костадинов срещу 0,8% за Карбовски. Костадинов разпространява основно „авторско“ съдържание – статуси, снимки и видеа, и много по-малко линкове към информация, създадена от друг.
Освен в тези два профила, много пропагандни материали се разпространяват и в страници на новинарски сайтове като pogled.info, informiran.net, epicenter.bg.
Ефектът на групите
Руската пропаганда таргетира Facebook потребители, недоволни от политически партии и от доскорошни управляващи, също така русофили, хора с носталгия към социализма и привърженици на БСП и на „Възраждане“. Това са изводите от анализа на публичните Facebook групи, които разпространяват пропагандно съдържание.
Най-активните места, в които се публикуват кремълски тези, може да се разделят условно на няколко вида. Първите са Facebook групи с политическа насоченост. „Заглавията им са свързани с протест, недоволство срещу дадени политически лица и формации“, коментира Вероника Димитрова. Според нея в тези „пространства“ се прави опит за манипулация и за канализиране на недоволството през руската пропаганда.
„Много от активните групи са свързани с имената на политици, като президента Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова“, добави Димитрова.
Пропаганда се разпространява и във Facebook групи за хоби и интереси. Така например част от групите срещу ваксините и мерките за ограничаване на COVID-19 се преориентират с началото на войната в Украйна и в тях вече се публикува основно информация, разпространяваща опорните точки на Кремъл.
„Пропагандата се прикачва към недоволството и това води до негативно отношение, виктимизация, загубва се активната гражданска енергия. Има и подривно действие спрямо ангажиментите, които сме поели към ЕС и НАТО“, коментира Вероника Димитрова. Така проруските постове активизират хората във Facebook, карат ги да коментират, харесват и споделят, но същевременно ги правят апатични и граждански неактивни в реалния живот.
Огромният проблем е, че колкото повече реакции от потребителите има даден пост, толкова повече алгоритъмът на Facebook го показва и на други хора със сходни интереси. Така той става още по-популярен и достига до още повече хора. И веднъж харесали, коментирали или споделили такова съдържание, потребителите започват да получават повече от същото.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
През 2021 г. Европейският парламент публикува доклад за дезинформацията и пропагандата, в който се отбелязва, че борбата с тях става все по-сложна, защото са все по-преплетени с реално съдържание и съответно все по-трудни за идентифициране. Особено опасно е, когато дезинформацията се споделя от личности с висок авторитет.
В статия за механизмите на дезинформацията от януари т.г. в Nature Reviews Улрих Екер и колегите му изтъкват и значителната роля на дигиталната инфраструктура, по-конкретно възможността чрез социалните мрежи с прецизност да се таргетират хора с определени интереси и предпочитания. Авторите отбелязват, че досегашният модел на третиране на дезинформацията като информационен дефицит вече не работи. Решението не е в предоставянето на повече факти. Има редица мисловни, емоционални и ценностни механизми, които изкривяват начина, по който хората пресяват информация – особено ако тя противоречи на техните убеждения.
В такава среда е от особено значение не само информирането на аудиторията, но и начинът, по който това се прави. Има редица неща, с които медиите допринасят за дезинформационния поток.
Факти без контекст
Понякога непълната информация, поднесена без достатъчно контекст, може да бъде подвеждаща. Пример са новините в български медии за рекордните случаи на COVID-19 в Нова Зеландия тази година. През февруари дори БТА отрази новината с фокус върху сензационния елемент („1160 нови случая на зараза, което е най-голямата цифра от началото на пандемията“), допълвайки, че рекордният брой на новозаразени е регистриран „в момент, в който продължават протестите срещу антиковидните рестрикции и ваксинационната политика на правителството“. Самата информация не е некоректна, но без контекст може да се интерпретира погрешно.
Първо, поднесена по такъв начин, новината оставя впечатление за масово недоволство и противопоставяне. В действителност близо 90% от цялото население е ваксинирано. Едва 25% от респондентите на представителното проучване на Ipsos от февруари смятат, че мерките в страната са твърде строги, а допитване на Kantar през март показва, че само 12% от гражданите подкрепят протестите срещу мерките.
Протестът тръгва от стотина души и дори в пика си не надхвърля 2000–3000 демонстранти (или около 0,05% от населението). Голяма част от тях изобщо не са спонтанно появили се граждани. Организирани групи идват от цялата страна след агитацията на Браян Тамаки – пастор във фундаменталистка църква, за която един от ветераните на новозеландската журналистика алармира, че се вписва в дефиницията за култ. Въпреки че партията му Vision NZ активно организира всички протести срещу мерките на правителството, Тамаки всъщност печели пари от… даване на църковна земя под наем за подвижни центрове за ваксиниране и тестване.
Второ, има рекорд, защото през първите две години на пандемията дневните случаи на COVID-19 в Нова Зеландия само по изключение са надхвърляли 200, а в повечето дни са били под 10. Това се променя през февруари 2022 г., защото отварянето на границите за повече пътуващи от други страни премахва огромна бариера срещу разпространението на вируса, която дотогава е предпазвала страната. Над 1000 новозаразени на ден е рекорд само за местния контекст и спрямо изключително ниските нива преди това. Числата са значително по-малки в сравнение с останалия свят. На 16 февруари, когато Нова Зеландия отчита този рекорд от 1160 души, новите случаи в България са 6589 (като само три седмици по-рано бяха надхвърлили 12 000).
Някои български медии дори преминават от зоната на недостатъчен контекст в зоната на сериозна дезинформация, интерпретирайки броя на случаите в Нова Зеландия като „доказателство“, че ваксинирането не работи. Без никаква проверка на новозеландски научни изследвания или местна статистика. Както изглежда, за източници не са ползвани и новозеландски медии, които задължително се консултират професионално с учени и статистици преди публикация.
Също така по-важната статистика е не броят на заразените на ден (той зависи много и от нивото на тестване, което в Нова Зеландия по това време е изключително високо), а броят на починалите от COVID-19. Това е значително по-надежден критерий дали населението е успешно предпазено от тежките последствия от вируса, което е и целта на ваксинационната кампания. По данни на СЗО, преди публикуването на новината за „рекорда“ общо починалите от COVID-19 в страната са 53 души. Към днешна дата броят им е малко над 2100 – за целия период от 2020 г. досега. За още контекст, населението на Нова Зеландия е около 5,1 млн. души и 89,14% от тях имат поне една ваксинационна доза. По данни на официалния портал за коронавируса в България, към момента смъртните случаи от COVID-19 у нас са близо 38 000. Ваксинирани са около 30% от гражданите.
Медийна легитимност назаем
Доверието в легитимни медии вече се използва за прокарване на фалшиви новини, които те никога не са тиражирали. В социалните мрежи все по-често се разпространяват скрийншотове на „новини“, които уж са публикувани от уважавани издания. В действителност се използват екранни снимки на истински статии, на които се подменя заглавие, снимка или придружаващ текст.
Наскоро например републиканецът Тед Круз възмутено сподели материал уж на Atlantic, в който се твърди, че мюсюлмански родители са били обвинени в крайнодесни пристрастия, защото са възроптали срещу програма за сексуално образование. „Левицата е отвъд пародията“, гласи туитът на американския сенатор, придружен със снимка на статията. Проблемът е, че такъв материал никога не е бил публикуван, а предполагаемата му авторка Аби Олдхайзър от десетилетие не работи за изданието. Скрийншотът е манипулиран – с подменени текстове и заглавна снимка – и очевидно създаден с цел да предизвика реакции.
Това е пример как фалшива новина може да придобие легитимност, като 1) излезе с логото на истинска медия и 2) я сподели политик с много последователи, които едва ли са проверили фактите, преди да се включат в общия възмутен хор.
В Европа се случва същото. По-рано тази година във Facebook набра популярност статия уж на германската обществена телевизия ARD, според която президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер е сравнил пандемията с диктатура. Това е изфабрикувана история, както и новината, че дядото на канцлера Олаф Шолц е бил част от SS. Измислените истории засягат всякакви теми – от „упадъчното образование“ в САЩ до войната в Украйна. Обикновено за имитация се подбират по-големи медии, като BBC, CNN и Deutsche Welle. Лесен тест за проверка на подобни новини е просто да се види дали има достоверен линк към самата статия. Имитацията на заглавие е лесна, по-трудно се имитира цял сайт.
Социалните медии: най-прекият път до дезинформацията
Социалните медии играят значителна роля в разпространението на подобни фалшифицирани новини. Потребителите често препускат през огромното количество информация в социалните мрежи и споделят статии, без дори да ги четат, какво остава да проверят достоверността на написаното. Eкосистемата на тези мрежи предразполага към бързо прескачане на вниманието от една тема на друга. Алгоритмите влошават нещата, защото с всеки коментар или харесване на фалшиви новини от потребителя все повече подобни публикации излизат на преден план.
Снимките и личните профили създават илюзия за достоверност, но през последните 5 години потокът от дезинформация е толкова сериозен, че става все по-трудно да се разбере дали зад профилите стоят истински хора, или организирани групи от онлайн тролове. Покрай нашумелите преговори на Twitter с Илон Мъск се загатна, че фалшивите профили в социалната мрежа са далеч над официално изчислените 5–11%. Според данни на Statista само през първото тримесечие на 2022 г. Facebook е премахнал 1,6 милиарда (да, милиарда) фалшиви акаунта. И това най-вероятно е само върхът на айсберга. Дори LinkedIn обяви борба с фалшивите профили. Там поне целта е най-вече маркетингова, за разлика от политическия и обществен фокус в други социални мрежи.
Подкопаването на доверието като тактика за неутрализиране на проверката на факти
Любим дезинформационен рефрен в социалните мрежи е, че те предоставят „истинска“ и „неподправена“ информация, за разлика от „платените“ медии и официалните източници. Той се появява не само в потребителските разговори, но и в наратива на малки медии и независими автори на съдържание, особено в YouTube. Тази опорна точка е изключително удобна. Ако не се вярва на медиите, няма да се вярва и на проверката на факти, направена от тях. По този начин разобличаването на дезинформацията може да бъде „обезвредено“ още преди да се е състояло.
Недоверието в „официалната информация“ има двоен механизъм на действие: 1) помага да се разпространят опасни митове и дезинформация и 2) парадоксално, подсилва доверието в тях. В крайна сметка, ако някой предвиди, че дадено твърдение ще бъде отхвърлено, и то наистина се отрече от проверителите на факти, това може да се интерпретира като „доказателство“, че се покрива информация. Този механизъм работи много силно психологически, защото разчита на т.нар. confirmation bias – склонността ни да виждаме само това, което подкрепя съществуващото ни мнение, и да пренебрегваме останалото, което му противоречи.
В Източна Европа навигирането в тези води е по-сложно, защото има основателни причини за съмнение в безпристрастността на медийното отразяване. Непрозрачната собственост, политическата обвързаност, конфликтите на интереси и координираните дезинформационни кампании донякъде оправдават недоверието в големите медии. Спирането на RT и „Спутник“ на територията на ЕС e решение, основано на това, че при липса на независима редакционна политика големите медии действително могат да бъдат значителни проводници на дезинформация.
В англоезичния свят масмедиите преди дигиталните времена (преса, телевизия, радио) се наричат legacy media. Днес все по-често този израз (както и „мейнстрийм медии“) се употребява в нов, политизиран контекст. Онлайн сайтове и кабелни телевизии го използват за критика срещу големите издания, които избягват да коментират определени гледни точки. Подтекстът е, че те или не са способни да „уловят новите тенденции“, или умишлено крият факти и съобщават само определена информация. Така проверката на факти се интерпретира като налагане на мнение и дори като опит за цензура.
Проблемът с аргумента за „всички гледни точки“ е, че има „гледни точки“, които са базирани на частично или изцяло неверни данни. Те се отсяват в името на качеството на информацията, не на заглушаването на мнения. Има хора, които и днес са убедени, че Земята е плоска, макар Аристотел да говори за сферичната ѝ форма още през IV век пр.н.е., а околосветското пътешествие на Магелан и Елкано през ХVI век доказва това на практика. Би било абсурдно алтернативната гледна точка за плоска Земя да заема екранно време. По същия начин качествените медии отказват да тиражират информация, която не е надеждно подкрепена от факти. Онлайн сайтове и видеоканали, които се стремят към по-голяма аудитория и трафик, нямат такива скрупули. Това ги прави значително по-отворени към публикуване на непроверена, понякога и открито манипулативна и грешна информация.
Давид срещу Голиат?
От около 2016 г. насам нова гвардия от „независими“ уебсайтове, подкасти и видеоканали все по-активно налага своите тези за упадъка на големите медии. Стив Банън и онлайн изданието Breitbart бяха сред първите. Наративът варира от „авторите на големите издания са некомпетентни и качеството е далеч от славните им дни“ до „официалните политкоректни новини няма да ви кажат това, което ние можем“. Идеята е една: вече не може да имате доверие на големите медии, само шепа „независими смелчаци“ казват нещата „такива, каквито са“. С една малка подробност – има доста въпросителни около независимостта на Банън и компания.
Зад Breitbart стоят парите на Робърт Мърсър – хеджфонд мениджър, който според Джейн Майър от New Yorker е вложил 10 млн. долара в проектите на Банън, докато са били още във фаза развиващи се блогове. Макар да пази добре личното си пространство, Мърсър е известен и с друга инвестиция, която предизвика медийна буря през 2018 г. „Кеймбридж Аналитикa“ се прочу с опита си да повлияе на американските избори през 2016 г., използвайки неетично придобити психометрични данни на милиони потребители на Facebook, за да ги профилира и потенциално манипулира като избиратели.
Връзката на Breitbart с милионери с политически интереси не е изключение. Въпреки че се брандират като свободни от манипулация независими медии, много от „алтернативните“ информационни канали се финансират от хора, които имат интерес да се насочва вниманието към определени теми. Ще чуете безброй разкази за „смели и инакомислещи“ създатели на съдържание, които се опълчват срещу „диктата на официалните медии“. Британският уебсайт UnHerd също се брандира като алтернатива, но позицията му срещу пандемичните мерки има много малко общо с независимия научен консенсус и повече с вижданията на инвеститора, който го финансира – Пол Маршал. Позициите на „независимия сайт“ до голяма степен се припокриват с друг проект, който е получил над 10 млн. паунда от Маршал – консервативния GB News. Съвсем очаквано, сред любимите теми в UnHerd e и „митът за дезинформацията“.
Около американския уебсайт Daily Wire също има цяло съзвездие от независими видео и подкаст канали, чиито водещи редовно гостуват един на друг. Всеки си има отделен бранд, но основните им послания (случайно или не) са добре синхронизирани по отношение на пандемията и други актуални обществени теми. Проследяването на финансирането им води до петролните магнати Дан и Ферис Уилкс. Не е изненада, че покрай критиките на тези канали към упадъка на съвременното образование в САЩ рано или късно се стига до промоция на PragerU. Въпреки че съкращението U в името идва от university, това не е акредитиран университет, а организация, която създава видеоклипове и онлайн курсове по най-различни обществени теми. Сред тях са и климатичните промени, които очаквано се отричат, предвид бизнес интересите на спонсорите в областта на фосилните горива.
Водещите и гостите на тези алтернативни канали винаги са версия на Давид, който се изправя срещу Голиат. Самотният професор срещу академичното общество. Независимият журналист, който сам снима документални филми, за да не му диктуват продуцентите какво да каже. Пропуска се малката подробност, че зад тези давидовци стоят огромни бизнес голиати и мисленето им „извън кутията“ е изненадващо синхронизирано с други медийни проекти на същите спонсори.
У нас посланията далеч не са така добре продуцирани, но кабелни телевизии, YouTube канали и онлайн издания, склонни да публикуват дезинформация (или да я смесват с реални факти) разчитат на по-нерафинираните варианти на именно този модел. И любими гости винаги са „смелчаците“, които „казват истината“ и които „няма да видите по големите медии“.
Какво е решението?
Дезинформацията е световен проблем. България е изправена пред някои допълнителни бариери в борбата си с него. През 2022 г. страната ни е на последно място сред членовете на Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност, заема 91-во място в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ (като дълги години беше 20 позиции назад) и e в топ 5 на държавите от ЕС с най-високо доверие в социалните мрежи според Европейския съюз за радио и телевизия.
Но има начини това да се промени. Изследователите, които се занимават с изучаване на дезинформацията, и европейските институции, които работят по темата, обновяват непрекъснато препоръките си. Основните инструменти, които те предлагат, са: ресурси и платформи за проверка на факти; обучение как да се верифицира съдържание (както за журналисти, така и за граждани); повече усилия в развиването на научна комуникация; разследваща журналистика, която изобличава дезинформацията; и съвсем не на последно място – обучения по медийна грамотност за всякакви възрасти.
Решението не е в по-голямо количество информация, а в изграждането на умения тя да се анализира и отсява качествено.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
„Истината е първата жертва във всяка война.“ С тази крилата фраза през 2020 г. започнахме поредицата „Хроники на инфодемията“. Пандемията действително се оказа благодатна почва за разпространение на всякакъв вид дезинформация. Авторите на „Хрониките“ успяха да обяснят и да развенчаят едни от най-популярните митове, слухове и манипулативни наративи, свързани с COVID-19. След пандемията обаче започна истинска война в Европа. И истината отново е жертва. Пълномащабната агресия на Путинова Русия срещу Украйна започна след години прокремълска пропаганда, за която експертите предупреждаваха, но която често беше неглижирана. По тази причина от Асоциацията на европейските журналисти и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в партньорство с „Тоест“ решихме да възобновим „Хрониките“ и да разширим тематичния им обхват – за ролята на дезинформацията като цяло, която в последните месеци създава и среда за войната.
В разгара на лятото на 2020 г., докато светът търсеше спешен изход от пандемията от COVID-19 и бушуващата здравна криза, YouTube каналът на британското кралско семейство публикува обръщение на принц Чарлз. На фона на кадри на величествени океани, гори и ледници, съпроводени от внушителна музика, наследникът на кралица Елизабет Втора призовава да превърнем природата в „истинския двигател на нашата икономика“.
Видеото е разработено в партньорство със Световния икономически форум (СИФ) – организация, доскоро позната единствено с ежегодните срещи на водещи политици, бизнес лидери и учени в швейцарския курорт Давос. Обръщението на бъдещия крал на Великобритания е част от мащабна кампания за възстановяване след пандемията и преосмисляне на обществените структури. Кампанията носи името The Great Reset(в буквален превод – „Великото пренастройване“, но би могло да се преведе и като „зануляване“), а целта ѝ е да се избегнат подобни кризи в бъдеще чрез пакет от амбициозно звучащи и трудно осъществими реформи.
Зад иначе добрите намерения обаче мнозина виждат дяволски заговор, заплашващ да подчини световното население в Оруелова антиутопия. Отговорът на интернет е безпощаден. Вместо да насочи вниманието на публиката към борбата с климатичните промени, визията на СИФ за бъдещето дава тласък на всеобхватна конспиративна теория, която прониква в най-тъмните ъгли на дигиталното пространство. Нейни главни герои са глобални лидери, милиардери, религиозни фигури и тайни общества. Конспирацията не подминава и България, където слуховете за т.нар. зануляване оставят своя отпечатък върху ваксинационната кампания, хаотичния политически диалог и предизборната кампания за парламентарния вот в началото на октомври.
Миш-маш от митове и легенди
Конспирацията, разпалена от брандинг кампанията на СИФ, е твърде многопластова, за да бъде описана в едно изречение. Тя се корени в идеята, че задкулисен глобален елит изкуствено е предизвикал пандемията, след това е въвел ограничителни мерки и локдауни, за да докара икономиката до пълен разпад с цел да пороби човечеството чрез ваксини, и от пепелта на унищожения предишен ред насилствено да изгради технократски тоталитарен режим.
В рамките на въпросния режим свръхбогатите ще притежават безмерна власт, а на останалите хора ще бъде отнето правото на частна собственост. Като главен ръководител на тази операция често е посочван основателят на СИФ Клаус Шваб, съавтор на книга, издадена през същата 2020 г. и също озаглавена The Great Reset. Книгата описва визията на организацията, но не е приета добре от аудиторията. Канонада от негативни оценки и коментари обрисува Шваб като инженер на антиутопия. В сюжета често попада и името на Бил Гейтс, посочван като партньор на Шваб в мисията му да контролира милиарди хора.
Страхът от тоталитарно глобално правителство съвсем не е нов феномен. „Великото зануляване“е просто поредното му проявление. Конспирацията с това име набира скорост в края на 2020 г., когато новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън, канадският премиер Джъстин Трюдо, a по-късно и премиерката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн са заподозрени в участие в злия план. Трюдо отговаря на обвиненията, като казва, че в тези трудни времена „много хора стават жертви на дезинформацията“. Сайтът за проверка на факти Snopes обяснява, че няма таен правителствен план за задължителна ваксинация в Канада и отнемане на личното имущество. Британската обществена медия Би Би Си също разнищва конспирацията в рубриката си Reality Check. Там се отбелязва, че няма никакви доказателства политици да са планирали коронавируса или да го използват, за да унищожат капитализма.
Въпреки усилията на журналисти, две години по-късно конспирацията съвсем не е утихнала, а напротив – „Великото зануляване“ постепенно прераства в универсално обяснение на всички кризи и събития, предизвикващи обществено недоволство. Едно от тези събития например е спорната идея за създаване на европейска футболна Суперлига, която всъщност няма нищо общо с плана на Световния икономически форум.
В разширен материал за изданието The Intercept канадската журналистка Наоми Клайн описва „Великото зануляване“като „конспиративно смути“, обединяващо всевъзможни теории. Всички те се свеждат до отнемане на човешката свобода, но методите за това са различни. Някои вярват, че подчинението ще бъде наложено чрез зелени политики и модерен социализъм. Други се страхуват от фармацевтични продукти, биометрични импланти, кучета роботи и 5G мрежи. Според Клайн всеки може да изобрети свой вариант на „Великото зануляване“въз основа на собствените си политически възгледи и национален контекст. Неслучайно този феномен се наблюдава и в България.
Нулево критично мислене
У нас конспирацията, подкладена от идеите на Клаус Шваб и СИФ, привлича общественото внимание след задълбочаването на пандемичната криза. В родното интернет пространство конспиративната теория добива известност като „Великото/Голямото зануляване/нулиране“, а преводът оставя грешното впечатление, че тя е свързана с българската демографска криза. Това подхранва страха, че пандемията е изкуствено създадена, за да намали населението, или пък че ваксините масово предизвикват автоимунни заболявания и безплодие. За година и половина здравните власти у нас така и не успяха да убедят обществото, че имунизацията е безопасна. Жертвите на вируса са вече близо 38 000, а страната ни проведе най-неуспешната ваксинационна кампания в Европейския съюз.
Междувременно терминът „зануляване“ се популяризира с материали в пресата, предупреждаващи за „диктатура на глобалния елит“. Издателство „Изток-Запад“ публикува и книга, преведена от немски език и озаглавена „Великото зануляване. Светът на 2030 г.“. В нея поредица от статии с различни автори разпалва страха от предстоящ край на демокрацията и от създаването на „глобална дълбока държава“. Геополитическият анализатор Боян Чуков пише за визията на Шваб в книгата си „Прекрасният нов свят след 1984“, публикувана от същото издателство. В интервю за воденото от Петър Волгин предаване „12 + 3“ по БНР Чуков казва, че „човешкото съзнание е оковано в цифров концлагер“. Според него заговорът за нов световен ред не е конспирация, а напълно реално явление, ускорено от пандемията.
Тези хипотези влизат в тона на същите наративи, популяризирани в САЩ от крайнодесни и крайнолеви коментатори, но техни поддръжници може да бъдат открити във всяка западна държава. Често е трудно подобни теории да бъдат категорично отречени поради липсата на конкретни твърдения, подлежащи на обстойна проверка. Докато говорят за грандиозен абстрактен заговор, вярващите във „Великото зануляване“всъщност отклоняват вниманието от реални съвременни проблеми – като влиянието на технологиите върху трудовия пазар, нуждата от реформиране на здравеопазването, унищожаването на околната среда, зависимостта от изкопаеми горива и системата за социален рейтинг.
Вместо да подлага СИФ на конструктивна критика, „Великото зануляване“придава на Шваб несъществуващи правомощия да командва правителствата на отделни страни. Заради това погрешно схващане друга позиция на организацията, публикувана през август, произведе нов скандал. В материал, посветен на добавената реалност, беше развита тезата, че имплантните технологии могат да заменят традиционните медицински изделия за по-ефективно лечение и да помогнат на децата в учебна среда. Статията обаче остана криворазбрана и предизвика истерия в Румъния, че СИФ планира да чипира деца, за да ги контролира. А публикация на български, споделена над 4500 пъти във Facebook, описва тази инициатива на „най-богатите рептили в Давос“ като продължение на „Великото зануляване“. Разбира се, нито СИФ, нито която и да е неправителствена организация разполагат с практическа власт да вземат подобни решения. Но конспирацията увлича все повече последователи.
Рептили, илюминати, кандидат-депутати
С началото на предизборната кампания за парламентарния вот през октомври спекулациите за окултни общества от властимащи злосторници намериха място в официалните политически дебати. Водещо лице на тази конспирация беше Венцислав Ангелов – Чикагото, лидер на ПП „Народна партия истината и само истината“, който участва в поредица от формати в обществените медии БНТ и БНР. Ангелов получи тази възможност благодарение на допълнението към Изборния кодекс от 1 май 2021 г., което дава равна трибуна на всички формации, борещи се за мандати в Народното събрание.
В национален ефир лидерът на партията спази обещанието си редовно да говори за рептили, ционисти и масонски ложи, а теорията за „Великото зануляване“ достигна до още по-голяма аудитория. Във Facebook групата с поддръжници на формацията може да се открият множество препратки към конспирацията, включително материал на сайта The Bulgarian Times, в който Клаус Шваб е описан като „Бонд злодей“. Кампанията на Ангелов се фокусира основно върху борбата срещу Шваб и други глобални лидери. Въпреки че на изборите формацията му получи едва 2522 гласа, Ангелов показа как теории като „Великото зануляване“може да бъдат използвани като инструмент за набиране на последователи.
Предизборната кампания съвпадна със смъртта на съветския лидер Михаил Горбачов и британската кралица Елизабет Втора. Публикация във Facebook свърза и тях с „Великото зануляване“. Преди това руската инвазия в Украйна също обогати конспирацията с нови сюжети. Сайтът „От Извора“, редовен източник на дезинформация и непроверени хипотези, публикува статия със заглавие „10 знака, че войната в Украйна е част от Великото зануляване“. В друг материал, разпространен от същия сайт, в наратива се вплита и зърнената криза, изкуствено създадена от руския президент Владимир Путин .
По този начин „Великото зануляване“ у нас и в чужбина винаги е в крак с последните събития. Конспирацията се адаптира спрямо интересите, страховете и целите на своите безброй автори. В основата на тази теория не стои подчертано проруска или проамериканска пропаганда. Ако изобщо може да бъде очертано някакво противопоставяне, то е на обикновения човек срещу свръхбогатите и властимащите. Това просто условие прави конспирацията устойчива на всевъзможни промени в геополитическата обстановка и на внезапни обрати в новинарския поток. Каквото и да се случи с пандемията, с войната в Украйна или с която и да било друга съвременна криза, вина ще бъде потърсена от тайния глобален елит с неизвестен състав.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
„Истината е първата жертва във всяка война.“ С тази крилата фраза през 2020 г. започнахме поредицата „Хроники на инфодемията“. Пандемията действително се оказа благодатна почва за разпространение на всякакъв вид дезинформация. Авторите на „Хрониките“ успяха да обяснят и да развенчаят едни от най-популярните митове, слухове и манипулативни наративи, свързани с COVID-19. След пандемията обаче започна истинска война в Европа. И истината отново е жертва. Пълномащабната агресия на Путинова Русия срещу Украйна започна след години прокремълска пропаганда, за която експертите предупреждаваха, но която често беше неглижирана. По тази причина от Асоциацията на европейските журналисти и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в партньорство с „Тоест“ решихме да възобновим „Хрониките“ и да разширим тематичния им обхват – за ролята на дезинформацията като цяло, която в последните месеци създава и среда за войната.
Русия няма нужда от обичайните си инструменти за пропаганда (RT, „Спутник“ или „фабрики за тролове“), за да достигне до милиони европейци. През март т.г. Италия забрани руските канали RT и „Спутник“, но в началото на май частната телевизия Rete 4 покани руския външен министър Сергей Лавров на пространно интервю. На въпроса защо е необходима „денацификация“ на Украйна, след като самият президент Володимир Зеленски произлиза от еврейско семейство, Лавров отговори, че „и Хитлер е бил с еврейска кръв“ и „най-големите антисемити са именно евреите“.
Частният канал Rete 4 е от медийната империя на бившия премиер (и дългогодишен съюзник на Кремъл) Силвио Берлускони, който само преди дни заяви, че Путин е бил „принуден от руския народ и от партията и министрите си“ да проведе тази „специална операция“ в Украйна. След серия подобни интервюта с руския елит, властите в Италия реагираха, а медиите смениха курса и спряха да канят събеседници, свързани с Кремъл или разпространяващи разказа му.
Последвалите месеци, а и резултатите от скорошните избори в Италия – западноевропейската страна с най-съпоставими с България нагласи към Русия – обаче показаха, че промяната в редакционната политика на традиционните медии не решава проблема. Опасенията от трудна зима заради инфлацията и енергийната криза извадиха на преден план едно от най-коварните руски оръжия в условията на инфодемия: съмнението.
От Русия с болка
Италия изглежда подходяща за руски операции. През Студената война там действа най-мощната комунистическа партия в Западния блок. В края на тази пролет над една трета от италианците виждаха в Украйна и Запада най-голямата пречка пред мира (рекорд сред десетте държави, изследвани от Европейския съвет за външна политика), а едва малко над половината обвиняват Русия за войната. На власт бяха и се връщат някои защитници на Кремъл – освен Берлускони, такъв е и председателят на крайнодясната „Лига“ (побратимена с прокремълската „Единна Русия“) Матео Салвини.
На този фон осемнайсетте месеца власт на Марио Драги бяха болезнени за руския президент Владимир Путин предвид ярко проевропейските позиции (затова Москва коментира оставката на Драги с пожелание към италианците следващото им правителство да не е „слуга на интересите на САЩ“). През март руското Външно министерство заплаши Италия с „необратими последици“, ако бъдат приети още санкции.
Изглежда, че в руските пропагандни операции медиите в Италия паднаха първа жертва. Тъкмо в предаването Zona Bianca, където бе и интервюто с Лавров, известен италиански журналист, сражавал се преди години в Донбас, заяви за избиването на цивилни в Буча: „Имаше клане в Буча, но честно казано, не мога да кажа кой го направи. Нацистите са в Киев, където ги поставиха и някои представители на нашето правителство.“
Руският елит безкритично получаваше ефирно време, както отбелязва изследователят Матео Пулиезе. И то не само по Rete 4 на Берлускони. За италиански телевизии от началото на войната са коментирали и водещият рупор на Кремъл от „Первый канал“ Владимир Соловьов, и самият Александър Дугин, и символът на конфронтационния, изпълнен със съмнителни твърдения подход на Русия срещу Запада през последните години – говорителката на руското Външно министерство Мария Захарова (италиански журналист пътува до Москва за разговор с нея).
Редом с руснаците по телевизиите се изявяват и италианци в защита на Русия. Социологът Алесандро Орсини (противник на изпращането на оръжия на Украйна) твърди без никакви доказателства, че майки от Мариупол му изпращали писма всеки ден, молейки го да даде гласност, че украинците не искат война, а италианците са „луди“ да изпращат оръжия. Обществената медия Rai 1 показа „карта“ на стоманодобивния конгломерат „Азовстал“, където бяха последните сражения преди пълното овладяване на града от Русия и където според предаването били „биолабораториите“ на САЩ в Украйна. Всъщност „картата“, подхваната и от други медии, представлява разпространяван от руския политолог Сергей Марков 3D модел на недовършена настолна игра.
„В началото няколко лидери на мнение и геополитически анализатори бяха убедени в легитимността на действията на Русия [смятайки, че тя е била провокирана от НАТО]“, разказва в телефонен разговор Арие Антинори, професор по криминология и социология на девиантното поведение в Римския университет „Сапиенца“, сред чиито теми на изследване са информационните войни онлайн. „Имаше виктимизация и подкрепа за самовиктимизацията на Русия. Някои учени, журналисти, коментатори и политици участваха в дебата за тази перспектива“, допълва той.
Италианските власти реагираха, руснаците и пригласящите им изчезнаха от ефира, но не и дезинформацията.
Тласък вместо пропаганда
„Алтернативните“ онлайн медии и публикациите с фалшиви новини са само част от обяснението – например 34-те блога, превеждащи „алтернативна информация“ от руската платформа News Front (която има и българска секция), описани в изследване на аналитичния отдел на вестник Corriere della Sera. В помощ на руските операции бе и най-голямата от 24 февруари насам мрежа от имитиращи европейски медии сайтове с фалшиви новини за Украйна, бежанците и санкциите, чиито постове във Facebook са премахнати от „Мета“ преди седмица.
В доклад от миналия месец италианската парламентарна комисия за сигурност COPASIRсъзира „съществена слабост в действията за борба с дезинформацията и различните форми на намеса“. В доклада, който обхваща периода февруари–август 2022 г., се казва също, че „Италия заради своята история и географско положение може да бъде инструмент за натиск върху евро-атлантизма и за отслабване на средиземноморската му проекция в полза на нарастващото руско стратегическо присъствие в Северна Африка, Сахел и на Балканите“.
Мария Захарова показа, че разбира това. С действията си тя обрисува и оръжието, срещу което сегашните стратегии се оказаха безсилни. В началото на септември, три седмици преди парламентарните избори в Италия, Захарова се обърна директно към италианците. В Telegram тя нападна приетия ден по-рано национален план за пестене на енергия, твърдейки, че зимата ще е тежка и студена, защото италианците са марионетки, управлявани от Вашингтон (който всъщност налагал политиките на Брюксел). Италианската икономика била в плен и вървяла към самоубийство заради „санкционното безумие“, докато американските бизнесмени плащали за енергия седем пъти по-малко. В последвалите коментари имаше и отговори на италиански. Външният министър Луиджи ди Майо нарече коментарите „намеса“ в суверенитета на Италия (за разлика от Салвини, който ги подкрепи).
Думите на Захарова отекнаха силно в италианските медии. Именно енергийната криза се утвърди като водеща тема в руските операции и в Италия – включително защото тя е реалност (и е в дневния ред на обществото). Според анализ на EURACTIV темата присъства ясно в проруски публикации в социалните мрежи в предизборната кампания: повишаването на цените не е дело на самия президент Владимир Путин, виновникът е ЕС заради оръжията и санкциите спрямо Русия. Дори само говоренето за пускане и спиране на газопроводи се превръща в оръжие. Европейската платформа EUvsDisinfo обърна внимание този месец на публикация на изданието L’AntiDiplomatico, което подкрепи Захарова за предстоящото „икономическо самоубийство“.
Директното взаимодействие с италианците дава достъп до публиката „отдолу нагоре“. Това е подход от ХХI, а не от ХХ век, смята проф. Арие Антинори. Той изследва Twitter, Telegram и други алтернативни мрежи, като Gab, в които крайни групи смесват теми от Украйна с въпросите за „джендъра“, мигрантите и ислямофобията. Участниците в тях са малцинство сред италианците. Достигат ли обаче посланията им до мнозинството, ако, както проф. Антинори сам твърди, за Русия е важно да се цели в тъканта на обществото с подход „да разрушава демокрацията от самите недра на всяка държава“? Въз основа на наблюденията си той стига до извода, че на руските операции не е нужна тълпа, а само критична маса.
„Днес проблемът не е как да достигнете до масите“, обяснява проф. Антинори. Той смята, че пропагандата (чийто латински корен означава „разпространение“) е понятие, свързано с XIX и XX век. Вместо това той говори за „тласък“ (propulsion). Целта на „тласъка“ са „глобализираните индивиди“, податливи на влияние и способни да се събират в малки групи, в свързани (connective), а не колективни (collective) общности.
„Не е нужно да преобърнете поведението или мисленето на италианците, както става с германците при нацистите […] Ако искате да създадете реакция, не ви трябват милиони хора. Нужни са само няколко събития, малко безредици – в Будапеща, в Прага, в Берлин, в Рим, във Франция“, казва Антинори. Властта на манипулиращия идва не от поляризацията, а от „едно от най-значимите оръжия в съвременния сценарий: съмнението“. Не е нужно човек да е срещу правителството (и срещу водещия дискурс) или да бъде убеден в подкрепа на Русия: да се поддържат хората постоянно поляризирани е трудно, да се манипулират емоциите им – по-лесно. Достатъчно е да се съмняват във властта и политическата система, да бъдат провокирани и да се замислят дали санкциите не вредят на Италия, обобщава изследователят.
Мълчаливата третина
Ефектът от съмнението не беше очевиден на изборите: подчертано проруската „Лига“ стопи подкрепата си. Нима руските операции не бяха достатъчни, за да повлияят на изборите? „Не бяха достатъчни, но бяха полезни за подсилване на ключовите играчи на тези избори – хората, които решиха да не гласуват. Въздържаха се 36%, в някои южни райони – до 50%. Над една трета от населението не беше представена“, коментира Арие Антинори. Числото едва ли впечатлява България с по-ниската ѝ избирателна активност, но за Италия беше отрицателен рекорд.
Изследванията на професора показват повишена предизборна активност тъкмо на групи, подкопаващи доверието във властта: не чрез опозиция на базата на сблъсък на идеи или алтернативи, а само на съмнение. В Италия (както и в другите две мишени на руската пропаганда – Германия и Източна Европа) „е нужно да се създаде критична маса, не масово движение срещу правителството“. Според него това е сериозен риск, защото някои от тях може да твърдят, че говорят от името на тези 36% негласували италианци.
На въпроса дали очаква руски натиск за сваляне на санкциите и операции за влияние тази есен, проф. Антинори отговаря утвърдително. Той допуска и че в условията на икономическа криза натискът на гражданите по темата може да влезе в дневния ред на правителството на десницата. В следващите месеци влиянието на играта с емоциите на споменатите „свързани общности“ върху общественото мнение може да има решаващо значение за политиката на Италия. А и за цяла Европа.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Facebook групата „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“ е една от най-старите конспиративни общности в българското онлайн пространство. Създадена на 13 юли 2013 г., в момента групата наброява близо 100 000 членове и има по над 100 публикации дневно. В нея системно се споделят материали от сайтове с дезинформация и манипулативно съдържание.
Разискваните теми са добре обобщени от името на групата, но не се изчерпват с тях: през годините в нея се публикува манипулативно съдържание за Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, здравната криза, а днес – и за войната на Русия срещу Украйна. Така освен изобилие от рекламен спам на руски език, групата предлага и нагледни примери за тенденциите в манипулативното съдържание и как те се променят през годините. Голяма част от информацията се споделя чрез изображения с малко текст, който се превежда от руски или английски, а понякога едни и същи графични елементи се рециклират – апокалиптична снимка, която намеква, че пандемията е заговор за подчиняване на човечеството, е използвана и за конфликта в Донбас, а сега – и за руската инвазия в Украйна.
Хронологията на манипулативното съдържание е проследима и в лични профили, като този на Константин Петков, собственик на сайта за конспирации bultimes.bg, за когото ви разказахме в предишния материал от поредицата. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС с СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове.
Двата примера илюстрират добре позната тенденция: конспиративното или манипулативното съдържание никога не идва само̀ и е трудно да му се припише злонамереност. Но макар мотивите за разпространение да са различни, съдържанието е по-скоро хомогенно, а опорните точки, които третират наболели проблеми, са сходни.
Пример за мрежа за манипулация
През последните две години светът се изправи пред колективна здравна криза, последвана от руската инвазия в Украйна. Тези събития доведоха до световна инфлация и началото на потенциална икономическа криза. Съвсем естествено манипулативното съдържание се адаптира към следващата тема, а вече често дори се смесва един тип съдържание с друго.
На 28 юни 2022 г. в анонимния сайт novinitebg.eu се появява материал със заглавие „Лавров: Ето заповедта на СЗО към България, дадена на 20 юни“, подписан от автор без снимка, на име Николай Димитров. В публикацията се твърди, че Русия предупреждава „народа на България“, че Световната здравна организация е издала заповед на страната ни „да се стартира пандемията отново“ и „медиите и специалистите да започнат да създават почва за нова вълна“. Като източник се посочва руската правителствена служба „РИА новости“. През следващите няколко седмици статията е споделена в множество групи във Facebook, сред които споменатата по-горе „Строго секретно…“, но и „Аз подкрепям доцент Мангъров“, „Ние не искаме война с Русия“, „Приятели на Россия“ и пр.
Към момента достъпът до сайта novinitebg.eu, в т.ч. до самия материал, е ограничен, но на 9 юли потребител във Facebook публикува скрийншот на статията, който впоследствие е споделен над 1200 пъти.
Подобна „новина“ не се открива при търсене по ключови думи на руски около датата на българския материал в novinitebg.eu. Във Facebook и Telegram същата информация е публикувана около 7 юли, но без посочването на „РИА новости“ като първоизточник. Същевременно „новината“ продължава да се разпространява във Facebook под формата на коментари, постове и техни скрийншотове.
Заповед на СЗО от 20 юни за „създаване на почва за нова вълна“, разбира се, не съществува, нито е разкрита от Русия. Статии в медиите относно нова лятна вълна на коронавируса съществуват отпреди въпросната дата, а към 18 юли експерти прогнозират, че вълната ще достигне пика си до няколко седмици.
Анонимният сайт „се специализира“ в публикуването на дезинформация относно пандемията, примесена със съдържание с проруски уклон, включително невярната информация, че Русия унищожава биолаборатории в Украйна. Статия с такова съдържание е споделена над 400 пъти в групи, в които членуват стотици хиляди потребители.
За разлика от други сайтове, чието съдържание се споделя системно в много групи от един потребител, материалите от маргиналния novinitebg.eu се разпространяват много повече и от множество потребители, сред които има както автентични профили, така и фалшиви. Като например Jessica Rae, в чийто публичен Facebook акаунт откриваме само профилна снимка, която всъщност принадлежи на… калифорнийската инфлуенсърка Джули Сариняна. Акаунтът е администратор на Facebook групата „Ние не искаме война с Русия“ и освен статии от novinitebg.eu споделя в същата група и статии от сайта vsekidenbg.eu, който също вече не е активен в момента. Jessica Rae публикува материалите ежедневно в групата, наброяваща малко над 14 000 души.
Повечето постове в тази група съдържат дезинформация – изфабрикувани твърдения за пандемията и инвазията в Украйна. Други публикации приканват потребителите да се присъединят към нови проруски групи, например „Подкрепа за Русия“ и „Искаме махане на санкциите срещу Русия“. Първата група е създадена през април тази година, а втората – през юни. „Подкрепа за Русия“ споделя част от администраторите на „Ние не искаме война с Русия“, а „Искаме махане на санкциите срещу Русия“ е администрирана от страницата „Антимедия“, която на свой ред е създадена през януари. „Антимедия“ управлява мрежа от Facebook групи с проруска и антиваксърска насоченост, в които членуват близо 45 000 потребители. Освен на войната и пандемията, групите разчитат и на антисистемни емоции: срещу ДПС, правителството на Кирил Петков, Румен Радев и демократичната система като цяло.
История на манипулацията
Подчертано проруското и антизападно съдържание, което се приспособява към различни теми, си има история. В проучване от 2017 г. на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ) се посочва, че публикациите, обявяващи „залеза на Европа“ нарастват от диапазон 0–20 поста месечно през 2013 г. до 50–300 месечно към 2015 и 2016 г. Същото се отнася за наративи, които промотират Русия: „Ако през 2013 г. общата възхвала на Русия върви с под 10 статии месечно, през 2014 г. тя на два пъти (около анексирането на Крим и след въвеждането на санкциите през есента) бележи рязък ръст с натрупване, за да стигне стабилни стойности от над 50 публикации месечно през следващите две години, с изявени нови пикове от над 250 публикации през март 2015 г. (годишнината от анексирането на Крим) и дори над 400 статии месечно през септември–октомври 2015 г. (влизането на руски войски в Сирия).“
Подобни тенденции в същия период се наблюдават в повечето наративи, които виждаме в описаните групи с манипулативно съдържание: посочване на враговете на Русия, обявяване против санкциите срещу Русия, прокарване на пропагандни тези за Крим и Украйна, дискредитиране на гражданското общество и представяне на Запада като кукловод, който цели да навреди на България. Тези тенденции се променят и усилват след 2017 г. и кулминират с идването на пандемията и последвалата инвазия в Украйна. Наред с изброените наративи, ново изследване на ФХСИ сочи, че манипулативното съдържание си служи с ясен речников набор, който се адаптира към българския политически календар. Епитети като „соросоиди“, „грантаджии“, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ се прикачват към политици, граждански организации и личности, както е видно и от примерите в групите, управлявани от „Антимедия“.
Съществуват ли контранаративи? В изследването от 2017 г. на ФХСИ са разглеждани материали, в които Русия, Кремъл, КГБ поемат ролята на „големия злодей“, местещ марионетките си – „рубладжиите“, които „причиняват всички беди на „българския народ“, като му „отнемат суверенитета“. Според изследователите противопоставянето „русофилия–русофобия“ по отношение на манипулативното съдържание е погрешно и е част от методите за манипулация, тъй като и двата разказа са антилиберални и силно националистически настроени.
Контранаративите остават маргинални, като основната разлика е, че отсъстват от легитимни медии и сайтове, както и от таблоидите – разпространението на такова съдържание е ограничено до блогове и индивидуални реакции на манипулативното съдържание. Понастоящем определени думи като „рашист“ например проникват в българското медийно пространство, но тяхната употреба остава в пъти по-ниска от съответстващия проруски пропаганден изказ.
Кое е пропаганда и кое – не?
„Не всяка системна защита на ценности (да речем, европейските ценности) или на политически принципи (на либералната демокрация) могат и следва да бъдат определяни като пропаганда. Никоя система от ценности и принципи, дори и да е целенасочено тиражирана, не може да бъде определяна като пропаганда, ако тя позволява интерпретативна свобода и конкуренция и ако насърчава внимателната и публично защитима детайлизация и модализация на твърденията. Напротив, пропаганда е всяко целенасочено опростяване на картината на света, работещо чрез опорки: с готови разкази, със специално изработен речник от общи епитети (нарицателни), позволяващи метонимично заместване, на казване на едно вместо друго, в квазимитологичен режим на повторение“, категорични са експертите, съставили доклада.
Какво цели манипулацията?
Както писахме и в предишни материали, подобни нюанси са изключително важни. Намерението за разпространение и фактологичната точност на информацията могат да ни помогнат да отговорим не само на въпроса дали става въпрос за манипулативно съдържание, а и защо е публикувано то. Актуални проучвания в сферата отчитат три основни мотивиращи фактора: политически, финансови и социални.
Политическата мотивация често се припокрива с пропагандата и цели утвърждаването на определени идеи. Манипулацията на обществено мнение се осъществява чрез дезинформация и мисинформация, както и чрез мрежи от фалшиви акаунти. Ако пропагандата се контролира на държавно ниво, медии като телевизия и радио също могат да си служат с манипулативно съдържание.
Финансовите облаги също са силен мотиватор за разпространение на дезинформация, като тук действащите лица могат да бъдат разнородни – от политически активисти до македонски тийнейджъри, които публикуват съдържание за американските избори.
Към социалните мотивиращи фактори за разпространяването на манипулативно съдържание спадат изграждането на определен образ, забавлението (включително тролене), търсенето на внимание. Чувството за принадлежност, което създават онлайн общностите, не е за подценяване, а манипулативното съдържание често ползва психологически похвати, които да подсилят подобни усещания (например противопоставянето „ние“ срещу „другите“).
Злоупотреба с кризи без предлагане на решения
Както е очевидно от примерите, манипулативното съдържание експлоатира наболели социални и политически проблеми: разочарование от институционалната система, военни конфликти, здравни кризи и културни противопоставяния. Манипулативното съдържание вирее в общества, където доверието в институциите и медиите е ниско, и на свой ред уронва още повече вярата на гражданите, създавайки порочен кръг. България и САЩ са два примера за подобна информационна криза. В България огромна роля играе тоталитарното наследство с традиционното му противопоставяне Изток–Запад, както и последвалата криза на Прехода, която доведе до своеобразна „пленена държава“ в институционално отношение и до силно обвързани с властта медии. В Щатите като проблем може да се посочи нарастващата политическа поляризация, която няма еквивалент в други западни държави и която води до две изолирани медийни сфери.
Част ли са журналистите от този проблем? Журналистите правят грешки, а някои медии заявяват открито политически уклон. Преувеличенията, предразсъдъците, неточностите и сензационността винаги са съществували като тенденции в новинарския занаят. Разликата отново е в намерението и в излагането на фактите, както и в прозрачността на журналистическите практики. Журналистът може да направи неволна грешка, но професионалната му етика и нормативна рамка изисква тя да бъде прозрачно отчетена и поправена. Задължението на журналиста е да направи заключение на основата на обективни факти – това не означава безкритично излагане на „всички гледни точки“, а анализ на информацията до достигане на логични, проверими заключения. Ако този процес и аргументи са ясни за читателя, не може да става дума за манипулация.
Във времена на кризи – политически, социални, икономически и здравни – манипулативното съдържание експлоатира страховете и недоволствата, без да предлага приложими решения. Енергията на общественото недоволство е силна и носи както финансови, така и политически дивиденти за определени хора и групи, но не и полза за обществото. Подобен тип съдържание вирее особено добре на почвата на съществуващи слабости в системите ни, били те институционални, медийни или ценностни, и често изкривява тези реални проблеми или легитимна информация, за да постига своите внушения.
Антидотът? На първо време разбирането какво представлява манипулацията, как и от кого се осъществява, кога и защо е особено ефективна. Защото само така можем да говорим за същината на проблема, без да се изгубим в морето от информация – независимо дали е манипулативна, или не.
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.
Два от най-популярните в България сайтове за дезинформация и конспирации имат почти идентични имена – Bulgarian Times и The Bulgarian Times. Собственик и главен редактор на първия, bultimes.bg, е Константин Петков. На другия, thebulgariantimes.com, собствеността официално не е известна – за него сме писали и в предишни материали от поредицата.
В социалните мрежи всяка статия на bultimes.bg интензивно се разпространява от Петков в множество антисистемни и проруски групи с хиляди последователи.
Същият модел се следва от thebulgariantimes.com, чиито статии се споделят от анонимен профил без снимки и данни на име Dora Yoveva. Това става на ежедневна база, често непосредствено след публикуването на материалите в сайтовете.
Доходоносен бизнес
В своя сайт Константин Петков публикува най-разнообразни твърдения още от времето на пандемята: от това, че в румънски болници убиват пациенти с COVID-19 през 2021 г., през опровергани изказвания на доц. Анастас Мангъров, до това как Русия успява преди всички да пусне най-ефективната ваксина срещу заболяването. Но манипулативното съдържание далеч не е само открито подвеждащо или невярно – сайтът препечатва изказвания на премиера Борисов, цитира легитимни медии и използва реални събития и новини, за да прокарва определени тези и нагласи.
Две години по-късно темата, разбира се, е друга: Русия ще си връща Аляска, а САЩ иска да заличи не само българското, но дори не разрешава на украинците да мислят и говорят за мир. Западът е в упадък, Русия е силна, Украйна е загубена. Статиите са препечатани от новинарски сайтове – в bultimes.bg почти няма авторско съдържание. Сайтът използва познати похвати: новина от Dir.bg за Зеленски се препечатва и заглавието се променя така, че да се цитира Путин, а повечето от материалите са тълкувани превратно в полза на обрисуването на Русия в положителна светлина.
Така с препубликуване на чуждо съдържание и превратни тълкувания сайтът печели широка популярност и влияние (в т.ч. и за собственика си), а същевременно генерираните кликове носят и добри приходи от реклама – страницата е изпъстрена с банери на GoogleAds. И това е само видимото на повърхността.
Да си направиш медия, да бъдеш медия
За разлика от множество анонимни сайтове, Константин Петков не подвежда своите читатели – той описва медията си като частна, с хумористичен оттенък, и отбелязва, че в секцията „Конспирации“ се публикуват „статии предимно с алтернативно мислене за нещата“. Освен това Петков разграничава сайта си от редица други източници на манипулативна информация със сходни домейни. Но в публичния профил на Петков отсъства всякаква информация за медията му, чиито статии той разпространява в десетки групи ежедневно, достигайки до хиляди потребители.
Така например статия в Bulgaria ON AIR има 184 интеракции във Facebook към 8 юли, докато препечатка на същия материал в сайта на Петков има над 2000. Сред най-честите групи, в които Петков разпространява статиите си, са „Приятели на В.В. Путин в България“, „Ние не искаме война с Русия“, „Подкрепа за Стефан Янев“, „Аз НЯМА да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ!“, „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“, „Приятели на Россия!“.
Личният му профил също служи за своеобразна медия, в която обикновено се коментират събитията на деня – в периода от 1 до 4 юли Петков поства над 30 пъти, като повечето публикации са подчертано антизападни и проруски. Личните му постове също се споделят и харесват от десетки. Цената на това влияние не е висока. Дивидентите и последствията обаче са повече от сериозни.
Всички пътища водят към манипулацията
Със сигурност е изкушаващо да обявим потребители като Константин Петков за „платени тролове“, но истината е, че подобни заключения са прибързани и трудни за доказване.
Профилът на Петков от създаването му през 2010 г. досега отразява актуалните конспирации на времето. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС със СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове. През годините профилът му набира популярност, а през 2016 г. той основава медията си bultimes.bg.
Описанието на bultimes.bg има стилистични прилики с описанието на друг, вече неактивен домейн, bultimes.com, регистриран през 2015 г. и управляван от Крум Фильовски до спирането на дейността пет години по-късно. Последната снимка в Wayback Machineна bultimes.com като действащ сайт е от 30 септември 2020 г. – и съвпадение или не, през септември и октомври същата година са създадени bultimes.info и thebulgariantimes.com, чиито собственици официално не са известни. В допълнение на това, с подобно име са регистрирани други домейни, повечето от които вече неактивни. Скорошни публикувани материали на bultimes.infoпрепращат към други сайтове с проруско и антисистемно съдържание – като например budnaera.com.
В bultimes.info има съдържание не само на български, но и на английски, френски, немски и руски, а в края на статиите се заявява в пряк текст (правописът е запазен):
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Напълно идентична формулировка (с все правописните грешки) откриваме в редица други сайтове, публикували не само проруско и антинаучно съдържание, но и препечатки, статии за битови престъпления и конспирации: bulnews.info, bulpress.top (сравнително нискоактивен), bulpress.info (силно про-БСП), patrioti.net, bez-cenzura.info, netvesti.com, actualno.top (неактивен от 2019 г.), bultimes.eu. Част от сайтовете са свързани с т.нар. „ферми за тролове“ в Шумен, където са регистрирани и до днес според проверка на домейните.
Възможно ли е всички пътища да водят към едни и същи първоизточници?
Константин Петков препубликува постове на Крум Фильовски още през 2013 г., но на 3 август 2016 г. публично разказва за сериозния разрив между тях. По-долу в коментарите под статуса си Петков заявява, че двамата заедно са движили „Бултаймс“ (bultimes.com), тъй като Фильовски е бил „един от най-добрите приятели“, но впоследствие е откраднал проекта му. Двамата са плащали домейна заедно, а след разрива Фильовски се определя като действителен и реален собственик на bultimes.com, който, както споменахме, е неактивен от 2020 г. насам и е вероятно заместен от thebulgariantimes.com – предвид идентичното лого и описание. Същевременно на 6 октомври 2016 г. Петков регистрира „Константин медия“ ЕООД с 200 лв. начален капитал и създава собствен сайт (bultimes.bg).
Дотук се изчерпват и проверимите факти, а остават въпросите. Свързани ли са тези и други лица помежду си? Организирани ли са, или става въпрос за „тролски войни“, за борба за кликове и приходите от тях, в която автори и имитатори се надпреварват за пазар? Злонамерени ли са действащите лица, или наистина вярват в манипулативното съдържание, което разпространяват? И свързани ли са домейните с идентични имена с едни и същи лица? На своя сайт Петков заявява, че „Bultimes.bg няма нищо общо със сайтовете Bultimes.com, Bultimes.net, Bultimes.eu, Bultimes.info, Thebulgariantimes.com“.
Ред в хаоса
Материали от описаните сайтове са срещани в почти всички проруски групи и групи, насочени срещу антиковидните мерки. Статиите не се разпространяват само от създателите си, нито непременно от фалшиви акаунти, вероятно свързани с тях – макар да разчитат основно на тези техники за достигане до повече потребители.
Има няколко проблема при характеризирането на тези практики. На първо място, не става въпрос единствено за невярна информация, която лесно може да бъде опровергана: препечатките от легитимни медии и цитатите от публични личности съдържат потвърдена информация. Тази истинска информация се смесва с невярна или се тълкува манипулативно, така че да постигне определено внушение.
Следващият въпрос е дали определени практики – като например цитираната по-горе формулировка, че „е възможно статията да не е истина“ – са сигнал за координирана дейност, или просто за копиране на чужди похвати. Същевременно е трудно да се определят мотивите на авторите на подобен тип съдържание: дали става въпрос за умели идеолози, които целят да получат надмощие; за опортюнисти, които печелят пари от провокативно съдържание; или за хора, които искрено вярват в съдържанието, което разпространяват.
Единственото сигурно е, че потребителите, които консумират и разпространяват такъв тип съдържание, са едновременно жертви и съучастници. Манипулацията си играе с често оправдани недоволства срещу институциите и медиите и ги трансформира в антисистемен гняв и апатия – такъв беше случаят с Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и здравната криза около COVID-19. Във време на война и нарастваща икономическа несигурност това е особено опасно.
За да се сложи ред в хаоса, трябва да се адресират редица проблеми: липсата на прозрачност на медийната собственост и на ясни правила за администриране на страници в социалните мрежи, както и изобилието от анонимни профили, които системно разпространяват еднородно съдържание. В противен случай печелившите са ясни – хора, които експлоатират слабостите в множество системи и печелят реални пари от още по-реални и наболели проблеми.
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.
На 2 юни сайтът „Поглед Инфо“ публикува подвеждащ материал, в който се твърди, че НАТО спира доставката на оръжия за Украйна. Разбира се, информацията от заглавието не е подкрепена от текста, нито са посочени конкретни източници за твърдението. Както описахме в първата част на поредицата, в подобни случаи става дума за манипулативно съдържание: статията е миш-маш от цитати, изявления, епитети и мнения, без солидна аргументация и посочени проверими източници. Подобно на много други материали в сайта, и този е подписан от Александър Ситников, а под текста намираме само инициалите на преводача – СМ.
Текстове на Александър Ситников, в които се тиражират недоказани твърдения, са публикувани също в сайта на в. „Труд“, както и в сайта „Нюз Фронт“. Там Ситников е посочен като автор за „Свободная пресса“ (svpressa.ru), където публикува ежедневно, обикновено по два материала на ден. Всички негови статии в руския сайт са с подчертан проруски и антизападен уклон.
„Свободная пресса“ е регистрирана в края на 2008 г. и скоро след създаването си е разкритикувана като рупор на Кремъл заради пропагандното си съдържание. Сред посочените автори в изданието фигурират депутати в руската Дума, а главен редактор е писателят Захар Прилепин – член на Националболшевишката партия, който не смята Украйна за независима държава и подкрепя политиката на Владимир Путин от анексията на Крим до днес. Тази информация не се споменава в нито една българска медия при препечатването на материали от „Свободная пресса“, които често се представят просто като мнения.
Конспирации втора употреба
Част от съдържанието в определени български медии се препечатва директно от руски проправителствени източници, без контекстът им да бъде изрично упоменат. Разбира се, не е задължително това да е преднамерено. Друг вариант е публикуването на всякакви неверни твърдения по най-различни теми, без значение каква е идеологията или позицията, просто защото фокусът на медията е именно конспиративното съдържание.
Такъв е случаят със сайта за конспирации The Bulgarian Times, а като пример може да послужи темата за маймунската шарка, около която се появи голямо количество манипулативна информация в рамките на няколко седмици. Сайтът публикува материал, в който се намеква, че огнищата на маймунска шарка са поредният глобален план за облагодетелстване на богатите, като се изтъкват вече опровергани неверни твърдения – например това, че Бил Гейтс стои зад заразата. Като източник на българския превод е посочена страница във Facebook, която пък на свой ред цитира сайта на американски подкаст с преобладаващо конспиративно съдържание.
Авторката на оригиналната статия посочва като свое местожителство Чили, макар че пише основно за американската вътрешна политика, а името ѝ не фигурира в публичните журналистически бази данни. Проверката не показва и в коя институция упражнява изследователската дейност, спомената в биографията ѝ. В свое интервю тя говори за реални проблеми, като трудовата експлоатация в страни от третия свят например, но ги тълкува превратно, за да намекне, че преминаването към по-чисти източници на енергия е глобален план за подчиняване на света. Изброените признаци заедно с фактологично невярното съдържание и начина, по който то се представя, са признак за манипулативна информация.
Задкулисието на световните елити е честа шаблонна тема в конспиративното и манипулативното съдържание, която лесно прилепва към всеки актуален проблем – още от времената на чумата, та чак до наши дни. Това не е случайно, тъй като убеждението, че светът е място на борба между доброто и злото или че тайни елити контролират ежедневието ни, е широко разпространено, като не е задължително да зависи от нивото на образование или от политическата компетентност на конкретния човек, който вярва в това. Такива конспирации откриваме в социалните мрежи от навлизането им в България през 2010 г. до днес.
Много вероятно е подведените по дадена конспирация и занапред да бъдат излагани на подобен вид манипулативно съдържание. Пример за това е дезинформацията покрай Стратегията за детето, която също имаше руски корени. Facebook групата „Родители обединени за децата“ (РОД) е на ултраконсервативната организация „РОД Интернешънъл“, известна с крайно религиозните си и хомофобски позиции, които активно налага спрямо политиките, свързани със семейството и децата. В тази група в момента отново е в обращение измисленият термин „ювенална юстиция“, този път – във връзка с инвазията в Украйна.
Конкретната споделена статия е от анонимен руски сайт, който е препечатал материала от regnum.ru. Името на авторката не фигурира в екипа на медията. Тя разказва за случай на отнемане на дете на украинска бежанка в Дания, но не посочва имена, нито конкретни източници, а търсене на подобни новини от посочения град не дава резултати. Статията е споделена единствено в българската група, въпреки че е от рускоезични източници. Така над 14 000 членове на тази Facebook група се оказват изложени и на последваща манипулативна информация, но с друг политически фокус.
Модели на разпространение
Разбира се, не всяка информация, споделена от конкретна личност, група или сайт, задължително е манипулативна. Затова въпросът „Какво?“ винаги е по-важен от „Къде?“ и „Кой?“. Но внимателното проучване на мрежите на разпространение показва не само че едни и същи групи рециклират манипулативни твърдения, а и че съществуват определени вериги и модели на създаване и споделяне на съмнителни статии, което помага за достигането им до повече хора.
Това се потвърждава и от анализ на отразяването на войната в Украйна в четири от най-популярните портали за новини в България – „Офнюз“, „Дневник“, „Актуално“ и „Поглед Инфо“ – и сравняването им с познат източник на манипулативно съдържание. Първите три медии публикуват предимно новинарско съдържание, в което липсват оценки и аналитични интерпретации. Цитират се както реномирани медии, така и информационни агенции, за които се знае, че са контролирани от държавния апарат – в една от проучените статии „Актуално“ пояснява например, че „РИА Новости“ е под контрола на Кремъл, но подобни контекстуални уточнения като цяло отсъстват. Това създава и известен риск, че цитирайки ненадежден източник, медията може да бъде разпространител на невярно съдържание.
„Поглед Инфо“ е единствената от четирите анализирани медии, отличаваща се с ясно изразен проруски уклон, поради който в статиите се наблюдава малинформация, тоест превратно тълкуване на информация. Повечето от материалите са преведени от руски, като преводачите са посочени единствено с инициалите си. Реномирани медии и автори се цитират единствено тогава, когато информацията по някакъв начин е критична към Запада. Материалите на „Поглед Инфо“ се споделят най-системно във Facebook страницата и групата на изданието (и понякога в още две-три проруски групи, но органично) и достигат до потенциално по-широк кръг от хора от останалите три медии, които не са толкова активни в споделянето на статиите си.
За сравнение: материал на The Bulgarian Times за Украйна, който цитира БЛИЦ, е споделен в 19 групи, сред които „Подкрепа за Стефан Янев“, „Владимир Путин – носител на Нобеловата награда за мир“, „БЕЗ партии и политици“, и в повечето случаи – от един и същи потребител. В материала се цитира британският „Индипендънт“, като цитатите са подбрани така, че да илюстрират слабостта на украинската армия в сравнение с руската. Разпространяването в над 10 групи от един-единствен потребител се наблюдава и при други материали от конспиративния сайт и не е практика в другите четири изследвани медии.
Развален телефон
Избирателно е цитирана и статия на британския анализатор Лари Елиът за „Гардиън“, в която се обсъждат ефективността на санкциите над Русия и възможните сценарии за разрешаване на кризите, породени от инвазията в Украйна. Вестник „Труд“ превежда статията, като пропуска последните няколко параграфа, които съдържат информация за други варианти за приключване на войната, освен сделка с Русия, но коректно оставя посочването на Русия като агресор. Вестник „Дума“ превежда целия анализ.
В „Евроком“ и „Нюз Фронт“ обаче статията е сведена до няколко абзаца, които изтъкват прeимуществата на Русия, посочени от Елиът. Конкретно във „версията“ на „Нюз Фронт“ войната е наречена „спецоперация“ и се подчертава, че Русия има печалба от 96 млрд. долара от износ на петрол и газ, но се пропуска например, че въпреки това икономиката на страната ще се свие с 8,5% именно заради санкциите, както казва Елиът в оригиналния си анализ. Същата „версия“, препечатана 1:1, без да се споменава „Нюз Фронт“, се появява като самостоятелен статус на потребителка във Facebook, където заглавието на „Гардиън“ е сложено върху снимка на триумфиращия Владимир Путин. Към 20 юни публикацията има над 2500 харесвания и 350 споделяния.
Това са само част от примерите, които показват, че една и съща манипулативна информация често се рециклира и употребява наново, съобразно актуалните събития. Проследяването на информационния поток за Стратегията за детето, пандемията и войната в Украйна разкрива, че манипулативното съдържание се разпространява в едни и същи групи, сайтове и политически кръгове. Това не означава непременно координирана или злонамерена дейност – много от споделящите манипулативното съдържание вероятно вярват в него.
Подобен тип информация обаче експлоатира политическото недоволство и антисистемните настроения, както и исторически зависимости – като например тази от Русия. На свой ред разпространяващите манипулативно съдържание може да бъдат използвани за политически интереси, без да го осъзнават. При всички положения, след като вече са идентифицирани, сайтовете с манипулативно съдържание са лесно разпознаваеми и това може да се провери чрез проекти като „Медийно око“. Големият проблем остават групите във Facebook, често администрирани анонимно от фалшиви профили или създадени по привидно неутрална тема, но впоследствие променили своята насоченост.
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.
Божидар Божанов е ИТ експерт, основател на компания за информационна сигурност, член на Изпълнителния съвет на „Да, България“, а от 13 декември 2021 г. оглавява новосъздаденото Министерство на електронното управление. Йоанна Елми разговаря с него за мерките за справяне с дезинформацията, които министър Божанов е предложил от българска страна при срещите в Брюксел, посветени на темата.
На 20 май съобщихте, че по време на срещите си в Брюксел сте предал на еврокомисарите „българската гледна точка относно дезинформацията“ и сте предложил конкретни идеи за „прилагането на Акта за цифровите услуги, така че да ограничим координираните дезинформационни кампании“. Бихте ли разяснил за читателите ни какво представлява Актът за цифровите услуги и какво приложение предлага България?
Двата проблема, които се очертаха ясно в последните месеци, са блокирането на легитимни гласове в защита на Украйна и промотирането на дезинформация от страна на алгоритмите на Facebook. Актът може да бъде използван, за да ни защити и от двете явления. Относно първото блокираните ще могат да уредят спора извънсъдебно чрез трета страна. Тоест при модерацията вече няма социалните мрежи да държат и хляба, и ножа. По линия на дезинформацията малки промени в алгоритмите и в някои функционалности на Facebook могат да допринесат за значително намаляване на разпространението ѝ от тролове. Един пример е опцията за автоматично включване в групи, в които човекът е поканен. Това се използва от троловете, за да може фалшивите новини да достигнат до повече хора. Ако Facebook ограничи ефекта от тази опция, облъчването с дезинформация ще намалее.
Имаме още две идеи. Първата е за повече прозрачност от страна на социалните мрежи. Докладите, които те трябва да предоставят (включително за модерация), задължително да бъдат на ниво държава членка, а не обобщени. Искаме също и предоставяне на данните публично, в реално време, а не веднъж годишно, което е горната граница по предложения текст на Акта за цифровите услуги. Втората идея е във връзка с алгоритмите за препоръчване на съдържание. Социалните мрежи трябва да дават обяснения на потребителите си защо дадено съдържание им е препоръчано, и да се опитват да не позволяват на групи от тролове да ги „излъжат“ с координирани действия, като например публикуване едновременно в много групи и съответно харесване и споделяне. За това може да се вземат редица индикатори за профилите, които да ги поставят в една група (т.нар. клъстерен анализ).
Актът има доста широк обхват, но целта му е да допълни Директивата за електронната търговия със специфични задължения за доставчиците на съдържание, включително във връзка с незаконното съдържание, като слага допълнителен фокус върху т.нар. големи онлайн платформи. В обхвата влизат повече прозрачност на модерацията, възможност за обжалване, базова уредба на системите за препоръчване на съдържание и други.
Какво имаме предвид с „българската гледна точка относно дезинформацията“? Как е формирана официалната държавна позиция, на каква експертност се разчита и до какви изводи стигаме по темата на държавно ниво?
Разчитаме на разговори с експерти по технологични и медийни въпроси, на техните анализи, както и на международни изследвания. Разчитаме и на докладвани проблеми от гражданското общество. Базираме изводите си на това и на публичните отчети на Facebook, но за съжаление, те са много ограничени и почти за нищо няма разбивка на ниво държава. Именно това е една от ползите от Акта за цифровите услуги – че платформите ще трябва да предоставят повече данни, за да можем да бъдем по-информирани.
Казвате, че България „вече има визия и цели, които ще реализира заедно с европейските ни партньори“. С какво се различава политиката на настоящото правителство в сферата на дигиталната сигурност спрямо тази на предишните правителства и каква е визията, за която съобщихте? Докога и как ще се прилага тя? Има ли риск да си остане поредната нереализирана рамка и ако да – какви са причините?
В рамките на конкретното посещение имах три теми: дезинформацията, електронната идентификация и споделяне на информация за киберзаплахи. Разликата с предишни правителства е, че инициираме диалог, че отиваме в Брюксел с решения, а не да се оплакваме. Решения, които са в полза на България, разбира се. С риск да опростя прекалено нещата, до момента България е била просто поддръжник на това, което казва Германия.
Министър Божанов, говорите за „координирани дезинформационни кампании“, но голяма част от проблема с дезинформацията в България се корени в два други ресора – медиите и непрозрачната собственост на онлайн източниците. Това далеч не е само български проблем: дезинформацията често се употребява политически и идеологически в медийното пространство, същевременно е и много доходоносен бизнес с онлайн реклами. Така се получава, че координираните кампании всъщност се подпомагат от доста по-мащабни некоординирани усилия, които са възможни благодарение на пробиви в системите ни. Каква е Вашата позиция по въпроса, предвиждате ли законови решения съвместно с други министерства и как си представяте тези решения?
Прозрачността на медиите действително е част от проблемите. Затова създаването на цялостен регистър на медиите, с техните действителни собственици и редактори, както и публично финансиране, е компонент от решението. Такъв регистър би подпомогнал и работата на алгоритмите, които могат да проверят дали едно новинарско съдържание идва от регистрирана медия, или от анонимен сайт. Когато един човек чете фалшива новина, той няма да провери дали интернет страницата, която е отворил, е в регистъра на медиите, или не, нито кой е собственик или редактор. Социалните мрежи обаче, които разпространяват това съдържание, могат да направят тази проверка, и то автоматично. И могат да покажат на читателя, че дадена новина идва от анонимен сайт. Това помага значително.
Медийният регистър не е политика на Министерството на електронното управление, но ще подпомогнем Министерството на културата и Съвета за електронни медии във всички аспекти от неговото изграждане.
Такъв регистър на медиите съществува от 2019 г. заради т.нар. Медиен закон на Пеевски. При справка обаче става ясно, че много медии не спазват изискванията на регистъра, което очевидно се игнорира от министерствата, но също толкова лесно може да се „активира“ при сигнал за неудобна медия. Наистина ли смятате, че това е решението?
Темата с медийния регистър наистина е деликатна и просто наличието на един регистър не решава проблемите. При такъв регистър важното е какво следва от него – например по-голяма прозрачност на публичното финансиране, възможност за справка от страна на социалните мрежи и др.
Тези регистри не са в ресора на Вашето министерство, което по-скоро се стреми към други цели, ако Ви разбирам правилно. Как според Вас могат да бъдат накарани социалните медии да правят проверка съгласно българските регистри?
Действително това е политиката за медийна свобода и тя излиза извън правомощията ми. Коментирам го заради пресечната точка със социалните мрежи и дезинформацията. Социалните мрежи могат да бъдат накарани по два начина. Единият е регулация, а другият е в комуникация със социалните мрежи да ги убедим за системния риск, който дезинформацията, разпространявана през тях, представлява за страната ни.
През последните две години сме свидетели на инфодемия, свързана с пандемията от COVID-19. Днес инфодемията продължава, но фокусирана върху войната в Украйна.
Какво представлява манипулативното съдържание?
Манипулативното съдържание може да включва в себе си неверни твърдения или да се базира на вярна информация, която е извадена от контекст или изкривена така, че да пасне на определена теза. Манипулативното съдържание често се описва със съкращението МДМ – мисинформация, дезинформация и малинформация.
Дезинформацията означава напълно невярна информация, която обикновено е разпространена преднамерено, понякога координирано и с цел да подведе потребителя. Пример за такъв тип информация е твърдение на сайта The Bulgarian Times как редица лаборатории са установили, че коронавирусът не съществува. Като източник е посочен американски сайт, посветен на борбата с флуора, в чиято оригинална статия откриваме сканиран документ от стандартна лабораторна процедура със спорадични подчертавания, без да е ясна връзката им с аргумента. Българският сайт, известен със системното разпространяване на невярна информация, цитира новината като потвърждение от 187 лаборатории, че коронавирусът не съществува. В твърдението няма никаква истина.
Нещо повече – в оригиналната статия се твърди, че научните лаборатории крият истината, тоест лъжат, докато българската статия ги използва с легитимираща цел, тоест като подкрепа за аргумента, че коронавирусът не съществува, в пълно противоречие с оригинала, който е цитиран. Вътрешните противоречия са чест сигнал за манипулирана информация. В допълнение, когато данните не са експлицитно обяснени, а просто се цитират множество числа, имена и институции, това често пъти има за цел да обърка читателя, което спомага за постигане на определено внушение, тъй като се губи логическата последователност между събитията и представените данни.
Мисинформацията също не е истина, но не се разпространява умишлено – често мисинформацията започва като дезинформация, която е споделена от нищо неподозиращи потребители. За разлика от първите два типа, в които става въпрос за лъжи, малинформацията се базира на истината, но се използва, за да навреди някому – личност, организация, държава. Такава информация може да е вярна, но да има премълчан контекст или умишлено превратно тълкуване на определени събития – всъщност по-голямата част от невярната информация е именно такава, а не директни лъжи.
Пример откриваме отново в същия сайт, където легитимни данни от доклад на Агенцията по здравна сигурност на Обединеното кралство се цитират погрешно и с превратна интерпретация. Първо, в материала на сайта се твърди, че става дума за „необработени данни“, без да се дефинира казаното – данните в доклада са обработени и представени в таблици с необходимите статистически интервали и пояснение за разчитане на резултатите. В статията се описва, че „общо 1 086 434 случая на СОVID-19 са регистрирани при ваксинирани лица, което представлява 73% от всички случаи през този период“. Това обаче е непълна информация и създава невярно внушение: в доклада изрично се посочва ефективността на ваксините при превенция от хоспитализация, тежко протичане на болестта и смърт.
В статията се премълчава и основната бележка за интерпретиране на данните – при население с много висок процент на ваксинално покритие е напълно нормално да има висок процент заразени ваксинирани просто защото мнозинството от хората са ваксинирани. Въпросът е при колко от тях заболяването протича тежко – леталният край продължава да е в пъти по-вероятен при неваксинираните, което в материала липсва. Вместо това се поднасят множество разбъркани данни от най-различни места, като отново целта е объркване на читателя. В рамките на няколко дни статията е споделена в множество Facebook групи.
Голяма част от съвременната пропаганда е именно малинформация. Пропагандата се отличава от горните понятия по това, че информацията се разпространява от заинтересована страна, която цели да обрисува свой опонент в изключително негативна светлина, както и да култивира определени идеи и доктрини. Пропагандата може да бъде държавна, партийна или друга и често си служи с всякакъв вид манипулативно съдържание.
Информационно замърсяване
На първо време изобилието от манипулативно съдържание – иначе казано, информационно замърсяване – се подпомага от това, че голяма част от новинарското съдържание онлайн е безплатно и лесносмилаемо. Множество сайтове се издържат от приходи за реклами – тяхната цел е да задържат потребителя максимално дълго на страницата, а това често става с публикуване на сензационно и екстремистко съдържание, което е семпло и не отегчава. Разбира се, има и сайтове, които са инструменти за пропаганда и част от координирани дезинформационни кампании. Невярната онлайн информация е и по-достъпна от вярната, която често е по-сложна и изисква повече усилия както за създаване, проверка и корекция, така и за осмисляне.
Манипулативната информация разчита основно на социалните мрежи, където всеки потребител може да усили разпространението на съдържание, което незадължително отговаря на професионалните стандарти. В допълнение на това социалните мрежи дават предимство на чувствата пред разума, а манипулативното съдържание се заиграва именно с тези психологически и емоционални лостове. Журналистите също могат да имат роля в създаването и разпространението на невярна информация, когато им липсват високи професионални стандарти или имат тежки политически зависимости и предразсъдъци – какъвто, за съжаление, нерядко е случаят в България.
Също така не е достатъчно просто да посочим, че определена медия или автор са ненадеждни – необходими са аргументи защо. Това е обаче един от парадоксите на невярната информация: тя е количествено много повече от вярната и опровергаването на всяка неистина е трудно и времеемко, а журналистите просто нямат такъв ресурс. Регулацията на медиите пък е сложна и трудно осъществима от държавата, ако искаме да избегнем цензурата. Към момента решението остава в ръцете на медийния потребител, който трябва да се научи да разпознава манипулацията. В противен случай невярната информация постига най-голямата си цел: публиката спира да вярва на всякаква информация, включително на добрата журналистика, което пък е пагубно за демокрацията и свободата.
Имената имат значение
Ако при липса на авторство, непрозрачна собственост на медията и крещящи заглавия трябва да ни светва лампичка, това невинаги е напълно достатъчно, за да сме сигурни, че четем манипулативна информация. Основно правило е, че когато статията е подписана от журналист, а медията има прозрачна собственост, етичен кодекс и адрес за кореспонденция, това осигурява по-добра отчетност за качеството на информацията и предоставя на читателя механизми за контакт с редакцията и журналиста в случай на грешки.
Авторите и източниците на дадена информация имат огромно значение. Един от основните разпространители на невярна информация в разгара на пандемията – Венцислав Ангелов – Чикагото, на когото дължим невярното твърдение, че „самолетите пръскат с коронавирус“ – днес е свързан с огромния транспарант пред сградата на правителството, който гласи, че „войната в Украйна е истинското лице на глобалния сатанизъм“, пред което България трябва да запази „пълен неутралитет“. Клиповете на Чикагото се разпространяват в десетки Facebook групи от профил на име Антон Желязков. Той пък на свой ред системно споделя статии от сайта vsekidenbg.eu, чиито първи публикации са от края на април т.г. и са с насочено антиправителствено и проруско съдържание.
На страницата за контакт на vsekidenbg.eu намираме шаблонно съдържание, недействителни имейли и телефонни номера, а като локация се посочва щатът Юта, САЩ. Това не пречи статия от сайта, в която Путин обещава да накаже виновниците за пандемията, да бъде споделена в проруска Facebook група и в рамките на по-малко от ден да генерира 45 коментара и 66 последващи споделяния. Седмица по-късно съдържанието се разпространява от множество потребители онлайн, независимо дали сериозно, с цел порицаване или със сатиричен коментар. Сайтът публикува и фотографии и видеа, без да се посочва дали това съдържание е минало през проверка на произхода и фактите, както обичайно се прави от професионалните журналисти.
Друг пример за важността на източниците е Facebook групата БРОД, в която членуват над 18 000 души и чиято хронология проследява ясно маркирана дезинформационна траектория – от Стратегията за детето, през антиковид съдържание, до изключително проруски и антиукраински информационни материали в настоящето. В този случай не е ясно кое е първо – яйцето или кокошката, тъй като е напълно възможно потребителите на БРОД да се информират от едни и същи източници, които преливат от една дезинформационна линия в друга. Тогава би ставало дума за дезинформация или малинформация, преминала в мисинформация.
Политическа поляризация
Проблемът с адресирането на манипулативното съдържание се влошава и от нарастващата политическа поляризация. Това е още по-затруднено от емпирично доказания факт, че определени политически партии и идеолози разчитат системно повече на дезинформацията. Така опровергаването на дадена теза може да се възприеме като директна атака срещу политическите пристрастия на даден човек, откъдето да се провокира много силна реактивност и резистентност към опровергаването ѝ – и с това се затваря порочният кръг. Погрешните схващания, които са обвързани с политически пристрастия, най-малко се поддават на промяна, тъй като човек трудно подлага на преоценка вече изградени възгледи. Хората, занимаващи се с дезинформация, разчитат именно на това.
Политическата поляризация захранва идеята, че съществува медиен, академичен или институционален заговор, който крие някаква истина от обикновения човек. Тези тенденции се поддържат от нарастващото недоверие в институциите, което не е напълно неоснователно поради редица хронични проблеми. Но манипулативната информация рядко предлага по-добри решения – тя по-скоро цели да експлоатира слабости, да настрои и разгневи, да уплаши. Парадоксално е, че голяма част от антиковидната или антиукраинската реторика е насочена съответно срещу организации като СЗО или ООН, но това не пречи те да бъдат цитирани избирателно, когато подкрепят определени тези. Така се получава, че медиите и институциите са „честни“ именно тогава, когато критикуват Запада или подкрепят Русия например, но не и когато критикуват руския президент. Подобни противоречия може да бъдат червен флаг за потребителя.
Избирателно цитиране, премълчаване на контекст и фалшиви автори
Макар че оспорват легитимността на големите медии, дезинформационните сайтове се стараят да приличат на професионална новинарска организация и често цитират реномирани медии, на които би трябвало да са „алтернатива“. Пример за това е сайтът durjavnik.bg, който също публикува проруско и антизападно съдържание, но и други съкратени препечатки. Сайтът разчита на истинска информация, която препубликува избирателно и без контекст – от изказвания на Кадиров и Путин до интервю с професорката от престижния Лондонски икономически университет Кристина Шпор, която се цитира така, че да се рамкира инвазията в Украйна като устояване на заплаха от Запада вместо като война за териториално и културно надмощие.
Статиите в durjavnik.bg се подписват от Георги Александров, но снимката, която стои до името му, се използва и в други сайтове под други имена. В същото време не откриваме данни за репортер с такова име, с изключение на починалия преди две години варненски журналист. Facebook страницата „Голата истина“, в чието описание е отбелязано „Държавник – водещият онлайн портал за новини“ и в която се споделят изключително и само статии на durjavnik.bg, е следвана от над 116 000 потребители (за разлика от официалната Facebook страница на сайта с под 7000 последователи). Основната разлика между durjavnik.bg и vsekidenbg.eu е, че първият препечатва реални новини без коментар, докато вторият залага повече на превратно и избирателно тълкуване. И двата сайта са популярни във Facebook групи, в които доскоро се разпространяваше антиваксърско съдържание, преливащо в момента в проруско.
В такава ситуация потребителят би могъл да разбере дали става дума за манипулативно съдържание, ако обърне внимание на два фактора: позиции и предоставяне на контекст. Ако статиите представят само едностранчива позиция и критикуват системно едни, а възхваляват други, вероятно става въпрос за малинформация или дезинформация. Професионалните журналисти отразяват не определени страни, а конкретни проблеми и събития.
Проруският сайт pogled.info например цитира избирателно реномирани чуждестранни медии, като „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“, за да подкрепи материал, който отбелязва победата на Русия в „Азовстал“, без да споменава цялостния контекст на информацията. Pogled.info е пореден пример за „алтернативна“ медия, която цитира легитимни източници, когато е угодно. Същият метод беше използван от сайта при отразяването на пандемията. Подобни сайтове често цитират критични към Запада статии от реномирани медии, но хулят същите медии, когато те са критични към Кремъл или когато заявяват различна ценностна позиция.
Попитахме читателите на „Тоест“
Обърнахме се и към нашите читатели с въпроса какво според тях представлява манипулативното съдържание. Отговорите им обобщават обяснените вече признаци: подвеждащи и емоционални заглавия, липса на източници, дата и автор, както и използване на език, който цели да повлияе на читателя и да му внуши определени изводи, вместо да го остави сам да формира мнение на база на фактите.
„Невероятните твърдения изискват невероятни доказателства“, коментира една читателка. На друга ѝ правят впечатление внушения от заглавието дали един политик е лош, или не, на базата на негово изказване, без да е добавен контекст и история, или пък радикални заглавия за вдигане на цените например, които обаче не обясняват икономически и социални фактори, допринасящи за тези скокове.
Друг читател посочва тактиката да се транскрибират думи и понятия от определен език, и то по такъв начин, че да звучат чуждо и плашещо. „Ювенална юстиция“ е чудесен пример за нещо, за което си има български превод – „детско правосъдие“. Но пък така пренесено (по руски тертип), звучи непознато. И тук е лесно да се направи логическото заключение (в главата на читателя), че някой отвън се опитва да ни налага нещо несвойствено за нас, казва той.
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса: какво представлява то и как, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.
Днес участвах в представяне на инициативата “Българска коалиция срещу дезинформацията”, подкрепено от Европейската комисия. Нека да го използвам като повод, за да разкажа какво се случва по тази много важна и много деликатна тема.
Ще започна със следното уточнение – няма държавен орган, който да е натоварен официално с политиката за защита от хибридни заплахи, в т.ч. насочената дезинформация, която се лее през социалните мрежи. Министерство на електронното управление, с проекта си на устройствен правилник, припознава темата по линия на политиките за информационното обществено и на киберсигурността, но функциите са изцяло аналитични.
Нека да разделим темата на две – кампании за всяване на паника (каквито виждаме в последния месец) и фонова дезинформация.
Кампаниите за паника са кратковременни събития, които рязко набират скорост и създават ефекти в реалния свят. На тях може да се противодейства комуникационно, в правилния момент, с т.нар. „стратегически комуникации“.
Фоновата дезинформация е това, което залива потребителите на социални мрежи с добре оформени пропагандни наративи за упадъчния запад, за великия Путин, за украинските агресори и др. А допреди месец – за лошите ваксини и несъществуващия COVID.
„Какво прави държавата“ е въпрос, който получавам многократно. И знам, че „нямаме правомощия“ не е отговор. Затова искам да дам отговор по същество.
Първо, организирахме директна връзка с Мета (Фейсбук), които са най-голямата социална мрежа в България, за да посочим какви проблеми виждаме и какви решения те могат да предложат. Имаме регулярна кореспонденция с тях относно блокираните профили на интелектуалци, осъждащи руската агресия, относно активизиране на тролски фабрики, както и относно общия подход на Фейсбук за идентифициране на дезинформация. Малко повече детайли – по-надолу.
Второ, по моя инициатива ще бъде създадено аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии).
Трето, след като разгледахме добрите практики в други страни (напр. Швеция, Естония, Словакия, Испания), и проведохме срещи с няколко институции, подготвяме институционална структура за обмен на информация и опит между министерствата.
Четвърто, подготвихме и изпратихме конкретни предложения в рамките на обсъждането в Европейския съвет на Акта за цифровите услуги, който регулира поведението на големите онлайн платформи, вкл. Фейсбук.
Пето, с Института за публична администрация, който се грижи за обученията на държавните служители, започваме да промотираме техния курс за медийна грамотност към държавните служители.
При всички тези стъпки се водим от един основен принцип – не трябва нито правителството, нито някоя голяма компания, да решава кое е истина и кое не е и да блокира съдържание. Не трябва да създаваме механизми за такова поведение, защото то много лесно може да бъде използвано в грешна посока.
В това се състои сложността на задачата – Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания.
Насочил съм всички обсъждания на законодателни възможности и на други мерки в посока не на това „какво“ се разпространява, а „как“ се разпространява.
Това, което знаем за механизма на разпространение от редица анализи в експертната общност е следното: Кремъл, чрез пряко или непряко финансиране, създава дезинформационно съдържание, поддържа „фабрики“ от тролове и разпространява това съдържание координирано в социалните мрежи. Тези „тролове“ са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят „новините“ в групи и страници, както и писане на коментари под новинарски статии.
Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации (защото явно много хора се интересуват), като Фейсбук (и други социални мрежи) го показват на повече и повече хора.
Същите тези тролове докладват популярни личности, които в случая пишат в подкрепа на Украйна, и неефективната система на модерация на Фейсбук, води до блокиране не на фалшивите новини, оправдаващи войната, а на легитимни гласове.
Знаейки този механизъм, попитахме Фейсбук какво правят по тази тема. Краткият отговор е „нищо“. Те няма да се съгласят, разбира се, защото активност от тяхна страна има, но ефективност – не.
Това, което най-добре илюстрира неадекватността на Фейсбук е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме относно механизмите им за справяне с насочената дезинформация. Отговорът включване на техния месечен отчет за откриване на координирано неавтентично поведение (а именно – това, което описах по-горе). Та Фейсбук за целия месец януари, в целия свят, са открили ТРИ фалшиви профила, които участват в координирано споделяне на дезинформация.
Вероятно след като публикувам това възможностите за колаборация с Фейсбук ще намалеят, но към момента не виждам някаква полза от комуникацията ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, докато междувременно информационната война е в ход.
Именно затова обмислихме регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси. Но не да преценяват кое е вярно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това съдържание, което е споделяно чрез съмнителни мрежи, от съмнителни източници.
Местна регулация не би свършила работа, обаче – твърде големи са, за да се съобразяват с много строг български закон. А ние нямаме достатъчно капацитет да контролираме неговото спазване, съответно ще ни „замазват очите“.
Затова подходът ни е към прокарване на изменения в Акта за цифрови услуги, който е в процес на обсъждане. Направените предложения са в две посоки:
Първо, повече прозрачност. Големите онлайн платформи да трябва в реално време, с разбивки по държави, да докладват какви профили свалят, какво съдържание модерират, кое съдържание промотират най-активно. Също така да трябва да показват колко е усилено дадено съдържание от алгоритмите и по-важното – защо.
Второ, ограничения за алгоритмичното усилване на съдържание, разпространено по неавтентичен начин. Когато група потребители координирано разпространяват идентични текстове и коментари, това има висок риск за неавтентичност, особено ако профилните им снимки са от публични банки на снимки и ако използват едни и същи IP адреси или всички ползват един и същи VPN-и или споделят сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.
Също така, когато едно съдържание е „новина“, но източникът не е в национален регистър на медиите (ако такъв има), тогава то да не получава голямо алгоритмично усилване. Защо? Защото медиите трябва да посочват своите действителни собственици и редакторски екип. Анонимни сайтове, които пишат за великата руска армия, не са медии. А намаляването на алгоритмичното усилване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, но са реални медии, с ясна собственост – те не попадат в обхвата на това предложение, доколкото споделяното съдържание не представлява престъпление.
Тук влизаме в сериозната тема на принципа на Закона за електронната търговия (и съответната директива), според който онлайн платформите нямат задължение за масово следене на съдържанието. За да запазим този принцип не искаме те да носят отговорност за едно или друго съдържание, а на база на метаданните, които вече обработват за това съдържание, да „преоразмерят“ алгоритмите си. Звучи много техническо, но след като проблемът е технически (поведение на алгоритми за препоръчване на съдържание), то принципното му решение следва да има технически измерения.
Извън тази регулация, държавните органи следва да имат яснота какво се случва, за да могат да реагират. Капацитетът за обмен на информация и комуникационна реакция е ключов аспект. Друг ключов аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от правителството да проверяват факти.
Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие. Тези мерки, обаче, трябва да са претеглени и през рисковете, които носят за свободата на изразяване. Задачата е по-трудна от това да бъдат блокирани няколко профила или няколко сайта за фалшиви новини.
Важно е темата да бъде в политическия дневен ред, за да има осъзнаване и обсъждане, а Министерството на електронното управление ще бъде в центъра на този дневен ред.
Москва ни разглежда от години като свой „троянски кон“ както в НАТО, така и в ЕС.
Крайнодесни, леви и т.нар. патриотични формации днес обслужват интересите на Москва в редица страни, включително и у нас.
Особено активни са руските действия в социалните мрежи, като целта е внасяне на разделение в обществото ни и въздействие върху процеса на вземане на решения на държавно стратегическо ниво.
Ако Украйна влезе в НАТО, обективно погледнато, за Русия няма да има никаква военна опасност. Тази опасност съществува само в изкривения, манипулиран от Кремъл наратив.
Истинската заплаха, която Путин вижда, е в утвърждаването на Украйна като модерна европейска демократична, правова държава, която може да стане пример за следване.
Хибридна лъжа е да се твърди, че България ще бъде въвлечена във война, ако предостави помощ под формата на оръжие и боеприпаси на Украйна.
Михаил Найденов е експерт по отбрана, национална и международна сигурност. От 2001 г. е граждански експерт в българското Министерство на отбраната. Има опит в отбранителната политика, анализирането и провеждането на стратегически прегледи на отбраната, НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Член е на УС на Атлантическия съвет на България.
Йоанна Елми разговаря с Михаил Найденов за важността на членството на България в НАТО и за перспективите, които то отваря пред страната ни, както и за промените в международния ред вследствие на руската инвазия в Украйна. Мнението му, изразено в това интервю, е в личното му качество на експерт, а не на представител на Министерството на отбраната.
Задавам първия си въпрос така, както би го задал обикновеният български гражданин, незапознат в дълбочина с международната политика и отбрана: защо членството в НАТО е важно за България и какви ползи носи то?
Българското членство в НАТО, постигнато през 2004 г., е плод на усилията на български политици и общественици, които през 90-те години на миналия век имаха прозорливостта, държавническото мислене и волята да поставят България в евро-атлантическото семейство на свободните западни демокрации. В противен случай България щеше до днес да си остане в сивата зона на нестабилност и неясно бъдеще, под постоянния зловреден натиск на Москва. Членството в НАТО е факт и това е фундаментален успех за нашата държава в нейната най-нова история, който отключи вратата и за присъединяването ни към ЕС през 2007 г.
Въпреки този резултат обаче, поради действието на негативните сили на носталгията и руското влияние у нас, членството ни в НАТО закъсня, като в началото на Прехода бяха изгубени ценни години, или както се изрази тогава професор Джефри Саймън – „седем изгубени години“. Това предопредели приемането ни в НАТО във вълната на разширяване от 2004 г., а не в тази от 1999 г., когато влязоха Чехия, Полша и Унгария. Нещо повече – факторите, причинили това закъснение, повлияха отрицателно и на трансформацията на българските въоръжени сили, като негативните последици от това се чувстват и до днес.
Ако трябва да се изразим образно, без присъединяване към клуба на сигурността и отбраната нямаше как България да стане част и от икономическия клуб на европейските проспериращи държави – Европейския съюз. Без сигурност няма доверие, а без доверие няма инвестиции и оттам – добър жизнен стандарт. Това днес у нас вече е позабравена истина, с която обаче тепърва ще се сблъсква Сърбия, която, ако не се определи ясно и не избере НАТО, няма да постигне членство в ЕС… Но това е отделна тема.
Днес НАТО носи сигурност. Ние сме част от системата за колективна отбрана. Имаме съюзници, които имат договорни задължения да ни помагат в случай на въоръжено нападение против нас. По силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор това значи, че ако България бъде нападната, останалите съюзници ще ѝ се притекат на помощ с всички възможни сили и средства, с които разполагат, включително военни. Те няма да останат неутрални, нито пък ще кажат, че заради България не желаят да бъдат въвличани във война. „Един за всички, всички за един“ – това е основата, която обединява трийсет съюзници в едно цяло, и с това се съобразява всеки потенциален агресор.
Членството в НАТО освен това означава, че България има и международен авторитет на страна членка на най-силния и успешен съюз за колективна отбрана в света. Това също прибавя към относителната тежест на страната ни в международните отношения и осигурява допълнителни възможности за действие на българската дипломация.
Не на последно място, членството в НАТО осигурява възможности България да попълва своите дефицити от отбранителни способности с помощта на нашите съюзници. Това може да стане по различни начини. Държавата ни може заедно с други съюзници да участва в многонационални проекти по линия на НАТО за придобиване и съвместно използване на скъпоструващо въоръжение и техника например, което е разумно в условията на финансов недостиг. Освен това у нас може да бъдат разположени сили и средства на съюзници от НАТО, предвид рисковете и заплахите за сигурността ни във връзка с войната в Украйна.
Останалите държави от източния фланг на НАТО активно се възползват от тези възможности, като в повечето от тях вече има разположени усилени батальонни бойни групи на Алианса, които да ги защитават от евентуална руска агресия. Като свеж пример ще посоча и Словакия, която освен близо 2000 военнослужещи от НАТО ще има разположени на своя територия и зенитноракетни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана „Пейтриът“, предоставени ѝ от Германия и Холандия.
Всичко това показва, че ползите от членството са видими и са много, стига обаче държавата да ги търси и да се възползва от тях.
Как реагира Русия на влизането на България в НАТО през 2004 г.? Наблюдавате ли единна дипломатическа и политическа реакция оттогава досега, или отношението на Русия към членството на България в Алианса става все по-враждебно?
Естествено, че негативно. Руската федерация още от времето на президента Борис Елцин се е обявявала против разширяването на Алианса. Но този въпрос не зависи и не трябва да бъде оставян да зависи от Русия. България е суверенна страна и Москва няма право на вето върху тези решения. Това обаче не означава, че Кремъл няма да продължава и занапред да се опитва да влияе върху българската политика. Русия никога не е преставала да води хибридни враждебни действия против България. Тук трябва да си даваме сметка, че след 2014 г. руската хибридна война против държавите от НАТО и ЕС, в т.ч. и България, навлезе в качествено нова интензивна фаза. Хибридната война на Русия е системно предизвикателство за нашата национална сигурност.
Преди 20 години Русия беше наясно, че не може да спре разширяването на НАТО и българското членство е неизбежно, но се стремеше да запази максимално влияние върху нашата държава. Неслучайно Москва ни разглежда от години като свой „троянски кон“ както в НАТО, така и в ЕС. Това наименование идва от циничните думи на руския постоянен представител в ЕС Владимир Чижов през 2006 г., който в интервю пред „Капитал“ каза: „Ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС.“ Съгласно тази логика София може да е част от двата съюза, но при условие че Кремъл може да влияе върху политическите решения в държавата. Така българското членство в НАТО и ЕС за Москва се явява повече възможност, отколкото заплаха.
Неслучайно и агресивната и скандална в своята риторика Елеонора Митрофанова, посланичката на Руската федерация у нас, говори, че „Русия никога не е подлагала на съмнение евро-атлантическия вектор на България“. От това личи руското схващане за членството ни в НАТО – наричат го „вектор“, все едно България води многовекторна политика на неутрална държава, равно отдалечена от всички световни и регионални центрове на сила. Това, което Москва не желае да приеме тук, е, че членството ни в НАТО не може да бъде някакъв „вектор“. Това членство е фундамент на нашата външна политика и политика за сигурност и отбрана.
Отсега нататък отношението на Русия, която разглежда във военната си доктрина НАТО де факто като заплаха, ще става все по-враждебно. Това обаче не трябва да ни безпокои, още по-малко – да ни разколебава да бъдем все по-силен съюзник в Алианса, с нарастващ реален принос към колективния възпиращ и отбранителен потенциал. Отсега нататък Москва ще използва всяка възможност, за да саботира както разполагането на сили на НАТО в България, така и усилията за изграждането и развитието на силна българска отбрана. Руската подривна дейност против българската отбрана ще бъде още по-интензивна.
Според много комуникационни експерти и журналисти, които работят с дезинформация, членството ни в НАТО е една от основните мишени на антидемократичната пропаганда. Какви са Вашите наблюдения?
Това е част от хибридната война. Дезинформацията и пропагандата с помощта на информационните технологии ще продължават да бъдат използвани от Кремъл като средство за предизвикване на разделение в българското общество и за оказване на влияние върху процесите на вземане на вътрешнополитически решения. Тук трябва да отчитаме, че главната мишена на хибридните въздействия е процесът на вземане на решения. Ако Кремъл успее да подчини управляващите в дадена страна на своята воля и да ги накара да вземат решенията, които им внушава, тогава няма да има необходимост от използване на военна сила, за да бъде завладяна тази държава. Москва отдавна се стреми да въздейства по такъв начин върху процесите в България.
Съвсем очаквано, с началото на войната на Русия против Украйна се изостри и руската хибридна пропаганда. Особено активни са руските действия в социалните мрежи, като целта е внасяне на разделение в обществото ни и въздействие върху процеса на вземане на решения на държавно стратегическо ниво. Нещо повече, те са насочени и към популяризиране и формиране на нови политически субекти. Днес особено активна и зловредна е руската хибридна подривна информационна дейност, особено що се отнася до провеждането на отбранителната политика, възможностите за оказване на подкрепа за Украйна, участието на България в изграждането на възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса, стратегическото ни партньорство със САЩ и др.
Има ли съществени разлики между членството в НАТО на други бивши комунистически републики и членството на Украйна? Защо то е такъв проблем за Путин? И проблем ли е наистина, или просто част от пропагандната риторика на Кремъл, която оправдава инвазията днес.
Кремъл е особено чувствителен към възможното членство на Украйна в НАТО. Това е развитие, което Владимир Путин няма да може да преглътне. Руската стратегия е да не допуска присъединяване на Украйна към НАТО не само защото тогава Русия ще има голяма обща граница с Алианса. Истинската заплаха, която Путин вижда, е в утвърждаването на Украйна като една модерна европейска демократична, правова държава – тя може да стане пример за следване не само от други страни от бившия СССР, намиращи се сега под руско влияние, но да бъде привлекателна и за самите руснаци както в политически, така и в икономически план. Тогава властта в Кремъл ще загуби още повече легитимност в очите на руския народ. А просперитетът на Украйна минава през интеграцията в НАТО и ЕС. Ето защо Путин започна тази завоевателна война. Диктаторът иска да разруши тази страна, ако не може да я завладее, и постоянно да я държи под заплаха от нова инвазия, вярвайки, че така Украйна няма да може да стане част от евро-атлантическата общност.
В същината си НАТО е отбранителен съюз. Има ли основание в твърденията на Владимир Путин, че НАТО е заплаха за Русия?
Абсолютно никакви. Ако Украйна влезе в НАТО, обективно погледнато, за Русия няма да има никаква военна опасност. НАТО не се готви да напада Русия и не разполага нападателни оръжия по границите си. Независимо какво казват стратегическите документи на федерацията, от страна на НАТО за Русия не произтича никаква реална опасност. Тази опасност съществува само в изкривения, манипулиран от Кремъл наратив.
През последните години наблюдавахме множество политици на международната сцена, които подлагаха НАТО на съмнение. Сред тях беше например бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, който продължава да изразява възхищението си към политиката на Путин. Крайнодесният Матео Салвини също е част от този кръг. Съществуват ли вътрешни слаби звена и напрежение в Алианса, които го правят уязвим на атаки? Крият ли се зад тези популистки атаки истински проблеми във функционирането на съюза, които наистина трябва да се решат?
След 2014 г. сме свидетели, но и потърпевши от редица негативни политически явления на Запад, дължащи се на руската хибридна подривна дейност. Кремъл използва в максимална степен грижливо изгражданите през годините връзки и зависимости сред част от политиците в редица западни държави. Крайнодесни, леви и т.нар. патриотични формации днес обслужват интересите на Москва в редица страни, включително и у нас. Оказва се, че патриотичният политически наратив притежава немалък потенциал, който Кремъл може да експлоатира.
Тепърва ще се използва от явни или прикрити проруски политици мантрата „национален интерес“ в посока отдалечаване на България от НАТО, като най-напред страната бъде фактически изведена от военните структури на Алианса, а впоследствие – неутрализирана като съюзник и в политически аспект. Това е целта на призивите да се търси първо „националният интерес“, да не допускаме „да ни налагат решения от Брюксел“, да не бъдем „въвличани във война“, да пазим неутралитет и т.н.
Всичко това прави Алианса по-слаб, което е в интерес на Москва. А ако тези схващания се наложат у нас като държавна политика, това наистина ще превърне България в руски „троянски кон“. Нещо повече – ще станем руската „врата към Балканите“, така както я вижда генерал Решетников. Според него Балканите са „традиционна зона“ на руското икономическо, културно и духовно влияние и без България Русия трудно ще достигне до Сърбия, Черна гора и Гърция. Поради тази причина се очаква Москва да изостри хибридната си война у нас, с поглед към дестабилизиране и на Балканите с използването на сръбския фактор.
Накрая ми се иска да обединя локалното и международното с оглед на войната в Украйна. Преди дни президентът Румен Радев заяви, че всякаква военна помощ за Украйна би означавала въвличане на България във война. Същевременно много страни членки на НАТО вече оказаха такава помощ. Каква е Вашата позиция и как я аргументирате?
Хибридна лъжа е да се твърди, че България ще бъде въвлечена във война, ако предостави помощ под формата на оръжие и боеприпаси на Украйна. Това е опорна точка на Кремъл, която тук широко се използва за манипулиране на общественото мнение и за оказване на натиск върху вземащите решения. Факт е, че близо 30 са страните от Европа, включително неутралните Финландия и Швеция, които вече са предоставили оръжие на Украйна. Те обаче не са въвлечени във война с Русия. Наш морален дълг е да помогнем на Украйна да се защити. Тази държава се нуждае от нашата материална подкрепа сега, за да отблъсне агресора и да не допусне руските самолети и артилерия да разрушават градовете ѝ и да избиват нейните деца.
Нека тук си спомним за 1999 г., когато НАТО осъществи успешна операция, за да спре етническото прочистване в Косово. Тогава, без все още да е станала член на Алианса, България се държа като истински съюзник – предостави въздушното си пространство за бойните самолети на НАТО и впоследствие не позволи на Русия да осъществи полети над наша територия към Косово. Тогава пак имаше протести и шумни гласове на „пацифисти“ от левия спектър, но българското правителство взе това отговорно решение, без да бъдем въвлечени във война. И по това време имаше подобни манипулации, които бяха използвани за политически цели.
Спекулативната журналистика е най-ниската форма на журналистика, затова се извинявам за този въпрос. Но много българи се тревожат за бъдещето. Какво бихте казали на критиците, според които членството ни в НАТО е предпоставка България да бъде въвлечена във война при ескалация на ситуацията в Украйна? Възможна ли е такава ескалация? Как бихте определили стратегията и позицията на Алианса относно тази война. Според Вас подлежи ли тя на промени и ако да – при какви обстоятелства?
Досега са изказвани различни прогнози какво би станало, ако ескалацията продължи и Путин прибегне до използването на оръжие за масово унищожение против народа на Украйна. Със сигурност тогава ще получи още по-силен отговор от западна посока. Нека обаче не влизаме в спекулации по темата. Те се правят с цел постигане на политически ефект и вземане на инспирирани от Кремъл решения.
Това, което е 100% сигурно, е, че в случай на нападение на страна членка, НАТО ще се намеси по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Тогава всички съюзници ще помагат на нападнатия съюзник. Ако териториалната цялост на държава от НАТО бъде нарушена, съюзниците ще се бият, докато тя бъде възстановена и армията на агресора бъде прогонена. Ето защо хората у нас не трябва да се тревожат за бъдещето си.
При това положение, предвид руската подривна дейност против държавата, също ще се чуват особено кресливи гласове, основно от „петата колона“ на Кремъл в България, които ще говорят против въвличането ни във война. И понеже задавате интересен въпрос, нека в този ред на мисли си позволим да предположим докъде биха стигнали поклонниците на Путин в България. Нека допуснем следното хипотетично развитие: дори и Русия да ни нападне, „патриотите“ у нас няма да искат да се отбраняваме, нито пък ще поискат помощ от НАТО по силата на чл. 5, за да не би България да бъде въвлечена във война… Това щеше да звучи смешно, ако не беше тъжно и най-вече зловредно и опасно. Но все пак нека помним, че сме защитени в системата за колективната отбрана и най-важното – ние сме НАТО.
Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Михаил Найденов пред БГНЕС от 21 април 2021 г.
Според официалното допитване Евробарометър 516 със специален фокус върху научни теми 36% от българите в извадката са силно съгласни с твърдението „Науката е толкова сложна, че не разбирам много за нея“. Почти 30% от анкетираните (на фона на 10% средна стойност за ЕС) са силно съгласни, че „в ежедневието им не са нужни познания за науката“. Едва 9% гледат редовно документални филми или четат издания за наука и 40% посочват „липса на интерес“ като основна причина да не се информират. На въпроси, свързани с конспиративни теории за науката, 41% от запитаните българи смятат, че „има лек за рак, но го крият заради търговски интереси“ (в ЕС – 21%), а според 52% „вирусите се създават в правителствени лаборатории за контрол над свободата на хората“ (в ЕС – 28%). На фона на тези данни резултатите по научния компонент на тестовете PISA в България са с повече от 50 точки по-ниски от средните за ЕС. През 2020 г. за научни изследвания и развойна дейност в сферата на висшето образование инвестираме едва 0,05% от БВП: след Румъния (0,04%) това е най-ниската стойност за всички страни членки на Европейския съюз (при ниво от 0,5% от БВП за ЕС).
Всички тези фактори са само част от пъзела на лошата информираност по научни теми у нас. В такива условия медиите имат още по-голяма отговорност към аудиторията да представят научните теми по достъпен и коректен начин. За съжаление, когато не се прилага проверка на факти и липсват стандарти за отразяване на научни теми, дезинформацията е само на крачка разстояние от добрите намерения на журналистите.
Добрите и лошите практики в отразяването на научни теми
По света е все по-разпространена практиката учени да пишат за масовата аудитория и все повече университети предлагат обучение в областта на научната комуникация. Далеч не всички медийни редакции обаче имат финансов и човешки ресурс да поддържат отдел с автори с медицинско или научно образование. Добър пример e Бен Голдейкър, който пише за „Гардиън“. Той е завършил медицина в Оксфорд и има академична кариера като изследовател, което го прави висококомпетентен да отразява медицински и научни теми.
Гост-автори с такова образование са добро решение на микрониво. Друга възможност е журналистите в екипа да пишат сами статиите, които впоследствие се преглеждат от независим научен редактор или консултант. В Нова Зеландия например една от най-големите медийни компании „Стаф“ използва услугите на колектив от здравни и научни експерти за фактологическа проверка на всички свои материали за пандемията.
При липса на учени в екипа е важно преди публикуване да се премине през задължителна проверка на фактите. Все повече реномирани медии, като „Ройтерс“, имат собствени екипи за проверка на факти. В България може да се разчита на подробните проучвания на авторите във Factcheck.bg.
Интервютата с експерти не само не компенсират тези проверки, а понякога се нуждаят от тях. Поканите за гостуване или интервю често се отправят по външни белези, като годините опит или престижно звучащи организации в биографията. Има обаче много примери за специалисти, които разпространяват неверни твърдения въпреки квалификациите си, и организации с гръмки имена, като Световния лекарски съюз, които всъщност нямат авторитет в сериозните изследователски среди. Без познаване на този контекст, изборът на експерти се свежда до познати лица от екрана или до хора, които потвърждават вече формираната гледна точка на журналиста.
Важно е да се отбележи, че дори десетилетия опит в медиите и отлични познания по други теми не могат да имунизират журналистите срещу научна дезинформация. Познанията за научния метод са строго специализирани. Не е достатъчно просто да се прочетат изводите от дадена научна статия, а е необходимо задълбочено разбиране защо едно изследване е направено по определен начин, как са събрани данните и дали има достатъчно силни статистически аргументи в подкрепа на изводите.
Статистическият анализ и наличието на добре контролирано и систематизирано проучване са ключови критерии: отделни единични случаи не могат да бъдат база за обосновани научни изводи. Това е особено често срещана грешка при журналисти, които погрешно представят частни случаи и отделни казуси на двама-трима пациенти като опровержение на изводи от контролирани изследвания с десетки хиляди участници.
Инстинктът на журналистите да търсят алтернатива на официалната информация работи в други сфери, но алтернативата на научния консенсус е сигурна пътека за разпространяване на дезинформация и псевдонаучни тези.
Научен консенсус срещу отделни мнения
Когато от екрана се дават за пример изследвания, които противоречат на официалната информация, е важно да знаем, че далеч не всяко изследване е надеждно. В най-добрия случай има неволни грешки, недогледани детайли в анализа или твърде смели изводи на базата на много малък брой наблюдавани хора.
Никой не е имунизиран срещу неволни грешки, но реакцията към тях отличава истински добрите експерти. Вместо да заемат защитна позиция, учени като Нобеловия лауреат д-р Франсиз Арнолд сами признават недостатъците на свои стари изследвания и (когато е нужно) ги оттеглят. В най-лошите случаи, като при оттегленото изследване на Андрю Уейкфийлд, грешките не са неволни, а са свързани със сериозни нарушения, умишлена измама и неспазване на етични стандарти. Обикновено тези учени не само не признават доказаните недостатъци на работата си, но дори втвърдяват позицията си и се изправят на поход срещу свои колеги, докато загубят напълно реномето си в научната общност. Пример за това е Джуди Майковиц, която в „Пландемия“ се представя за световен експерт: титла, която има само сред аудиторията без досег до научна дейност.
Поради тези и редица други фактори в науката са важни не отделните учени и изследвания, а натрупването на данни и доказателства. Научният консенсус произлиза именно от количественото и качествено натрупване на данни в подкрепа на дадена теза. Дори най-впечатляващите единични изследвания имат нужда от тест дали при възпроизвеждане (за предпочитане от друг учен или екип от учени) пак ще се стигне до същите резултати и изводи. Тези принципи (възпроизводимост, използване на научния метод и анализ на данни) са в основата на съвременната медицина, основана на доказателства, а не на личен опит в практиката и изводи от отделни случаи.
Коронавирусите са известни на медицината от 60-те години на ХХ век, но SARS-CoV-2 – причинителят на COVID-19, e различен от всички досега. Това до голяма степен раздели експертите на такива, които държат да следят новите данни, и такива, които смятат, че на базата на съществуващия им опит „всичко за вируса е ясно“. Колебливостта на първите в началото на пандемията и непоклатимата увереност на вторите създадоха два лагера. Липсата на адекватна комуникационна кампания по темата само влоши нещата, създавайки допълнителна несигурност у аудиторията на кого да вярва.
Разделението е толкова дълбоко, че създава погрешното усещане, че мненията са равностойни и объркването – универсално. Всъщност в реномираните световни медии и в научната общност са добре документирани много теми, за които от екраните ни се твърди, че „няма информация“. „Новата нетествана иРНК технология“ всъщност се разработва от повече от десетилетие и в детайли е описано защо и как при строги протоколи за сигурност ваксината е налице за по-малко от една година. Много източници, включително най-реномираното научно списание в света Nature, описват напълно прозрачно конкретните организационни, бюджетни и бюрократични причини процедурата да отнеме толкова по-малко време спрямо разработването на познатите до момента ваксини.
Работата на учените не само не е тайна, а все повече залага на т.нар. отворена наука с безпрецедентна прозрачност и достъп до данни от целия свят. В това море от информация, без научни консултанти и фактологическа проверка, медиите, за съжаление, лесно могат да си направят грешни изводи. Истинският враг не са официалните данни от институции, които работят по възможно най-високите стандарти. Проблемът е в прибързано създадени и методологично слаби научни публикации, които наливат масло в огъня на дезинформацията.
Научният консенсус не е сляпо следване на мнозинството. Всеки учен поотделно преценява тежестта на доказателствата и с натрупване на данните в подкрепа на дадено твърдение все повече учени застават зад него. Така постепенно се формират мнозинство и консенсус. Търсенето на алтернативни мнения, които се опълчват срещу научния консенсус и „пропагандната официална наука“, показва фундаментално неразбиране на научния процес.
Световните медии не дават платформа на алтернативни научни позиции не защото са неудобни, а защото тези позиции често не издържат на проверката на фактите и на изискванията за качество в научната общност. Личният престиж на даден учен няма значение: важно е дали твърденията му са подкрепени от надеждни данни и изследвания с високо качество. Така дори хора с успехи в миналото, например д-р Робърт Малоун, днес гостуват само в апокрифни предавания, като War Room на Стив Банън. Медиите, които държат на репутацията си, пишат за твърденията на тези учени само със солиден контекст.
Казусът с „конференцията“ в Болцано
Пример като по учебник как непознаването на научните среди може да ни вкара в капана на дезинформацията, е „международната конференция в Болцано“. Така описана в медиите, тя звучи престижно. Аудиторията остава с впечатление, че става дума за сериозен научен форум. Всъщност всеки с бюджет за наемане на помещение може да покани пресата и да направи „конференция“. Събитието в Болцано е именно вид пресконференция, организирана от тиролската политическа организация „Енциaн“.
„Енциан“ няма никаква връзка с научните среди и в листата ѝ фигурира само един човек – основателят Йозеф Унтерхолцнер, автомобилен механик по образование. Информация за „конференцията“ има основно във Facebook и YouTube, но не защото някой крие какво се е говорило. Сериозните научни форуми се отразяват в публикации на научната общност и имат свои сборници. Публикации от Болцано няма, защото презентациите съдържат низ от многократно опровергавани твърдения, включително редовното дезинформационно портфолио: „ваксините съдържат графенов оксид“, тествани са „върху три плъха и две мишки“, „шипчестият протеин има токсични ефекти“ и др.
Тактиката е изобилно да се използва научен и медицински жаргон, който създава у неспециалистите усещане за тежест и авторитет. Един от двамата основни говорители на „конференцията“ е патологът Арне Буркхард. Германското дружество по патология е сериозна организация, основана през 1897 г. Оттам посочват, че от 2019 г. нямат нищо общо с дейността на Буркхард. Германецът оглавява още една „конференция“ тази година в Ройтлинген, озаглавена „Причини за смърт след ваксинация срещу COVID-19“. Въпреки опитите да се рекламира като научна конференция, в официално отворено писмо на Дружеството по патология в Германия се пояснява, че това е „пресконференция“. Организацията държи „категорично да се разграничи“ от твърденията на „двама пенсионирани патолози и един електроинженер“ за предполагаемите аутопсии, направени от тях. В писмото се посочва, че твърденията на Буркхард за извършените аутопсии са „лично мнение, а не позиция на специализираната общност“ и че „както беше посочено и в други източници, представените от него данни нямат научна основа“.
В Германия има специално създаден национален регистър, в който се въвеждат данните за извършените ковид аутопсии (DeRegCOVID). Според разследване на Correctiv от регистъра твърдят, че данните, с които Буркхард разполага, „няма как да се използват за надеждно установяване на връзка с ваксините“. Двама от лекторите на „конференцията“ в Ройтлинген са членове на организация, предоставяща контакти на лекари и натуропати, които издават съмнителни сертификати за освобождаване от задължението за носене на маска „поради сериозни причини“. В проучването на Correctiv се посочва, че „липсват доказателства самият Буркхард да е правил аутопсиите“: по време на презентацията той загатва, че за някои органи и проби от различни пациенти е имал проблем да определи на кой пациент от списъка принадлежат. Изследването му не е достъпно в официални научни издания и от Дружеството по патология, Федералната асоциация на германските патолози и Германския регистър за аутопсии на починали от COVID-19 изказват сериозни съмнения относно приложените методи, произхода на данните и цялостното проучване. Въпреки това проучването се представя отново в Болцано.
Освен Буркхард, говорител в Болцано е и д-р Паоло Белавите. Медиите, които го представят безкритично, се концентрират върху детайлите от биографията му, които звучат престижно: „италиански професор от Университета във Верона с 40-годишен стаж и множество проучвания“. Това, което пропускат, е, че високоуважаваният ректор на Университета във Верона Пиер Франческо Ночини публикува официално писмо, в което се разграничава от твърдениятa на Белавите за ваксините, защото те са просто „лично мнение“. Ночини посочва, че Белавите не само е „пенсиониран през 2017 г.“, но и „няма никаква връзка с изследователските групи на университета, още по-малко с изследвания върху COVID-19“.
Името на Белавите в Италия се свързва основно с хомеопатията. Публикациите му отсъстват от сериозните научни издания с контрол на качеството от други изследователи (т.нар. peer review). Белавите публикува проучванията си в т.нар. хищнически научни издания (predatory journals), които са еквивалент на самиздат в научните среди. Те нямат сериозни редактори и възлагат проверката на фактите на доброволци, на които изпращат имейли на случаен принцип. Публикува се всичко срещу съответната такса. Това не са истински научни издания и учените го знаят, но журналистите и широката аудитория, които не са запознати с тази практика, може да се подведат. В най-куриозния случай, описан с хумор от престижното списание Science, куче става „член на редакторския екип“ на цели 7 „медицински“ издания. Собственикът на симпатичния териер измисля псевдонима д-р Оливия Дол и я записва в редакторските екипи, след като го обсипват с имейл покани самият той да стане председател. Иска да види дали някой ще си направи труда да проучи коя е д-р Дол, но никой не го прави. Много „експерти“, които говорят за „пландемия“ и разпространяват дезинформация, четат, споделят или публикуват именно в подобни издания или се информират от съмнителни източници.
Нека се върнем към Паоло Белавите. Сред последните големи изследвания на Белавите е анализ на ефектите от хомеопатията. Публикуван в подобно хищническо научно издание, текстът впоследствие е подробно анализиран от Patto Trasversale per la Scienza – италианска организация, която се занимава с разкриване на съмнителни научни изследвания. Заключението на организацията е, че Белавите не само е копирал, използвал повторно и рециклирал значителни части от чужди и стари свои проучвания, представяйки ги за нови, но и „умишлено е изтрил важна информация, която коренно променя характеристиките на изследванията и следователно заключенията от тях, описвайки ги по личен и несвързан с реалността начин“.
От гледна точка на медицинската етика, въпроси повдига и това, че Белавите защитава своя колега д-р Масимилиано Мекоци, който отказва да предпише нехомеопатични лекарства на 7-годишно момче с отит, и то умира заради липсата на адекватно лечение.
Има голяма доза ирония в това, че медиите, които се съмняват в сериозните учени, лансират именно хората, които заслужават най-сериозна проверка. Ако Болцано е пример за „критично мислене“ и „смело противопоставяне“, е редно да се запитаме кому е нужно противопоставяне на стандартите за качество. Дълбоко подвеждащо за аудиторията е частна пресконференция да се представя като научно събитие. В името на плурализма при отразяването, ако изобщо се дават цитати от подобни събития, е редно да се предостави контекст за надеждността на лекторите и фактологическа проверка. Има конкретни причини професионалните общности в Германия и Италия да се разграничават категорично от главните действащи лица в Болцано и Ройтлинген. Целта не е цензура, а точно обратното: да се даде гласност на това как не бива да се вярва на подвеждаща информация, която не отговаря на изследователските и етичните стандарти.
Научната общност има механизми за отсяване на съмнителните изследвания. Има нужда от такива и при медийното отразяване на научни теми. Въпрос на избор и ресурси е дали да се направи с помощта на научни журналисти, научни редактори или чрез инструменти за проверка на факти. Важно е да се прилагат стандарти за качество на информацията с добро познаване на научния контекст.
Ролята на медиите е да са преводачи, пътеводители и медиатори. В идеалния случай те могат да преведат аудиторията през капаните на дезинформацията. Да обяснят сложния свят на научните и медицинските открития на разбираем език. Медиите, които не се справят с тази задача, ускоряват инфодемията и задълбочават негативните ѝ последици.
По модела на добрите практики по света, съдържанието на статията беше проверено от д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн. За „Хроники на инфодемията“ д-р Илиев допълни:
„Моят опит с българските медии показва, че липсва всякакъв контрол на поднесената информация и се робува на имена. Един много опасен елемент е, че много от участниците в дебата изказват подчертано манипулативни позиции. През изнесеното мнение се търсят комерсиални ползи, но никой не е помолен например да подпише формално декларация за липса на конфликт на интереси. Друг елемент е инструментализирането на здравния дебат за политически цели.
Все пак трябва да кажа, че в рамките на една година виждам прогрес. Особено от отделни журналисти, които лично се допитват до експерти и официални сайтове за позиция и становище. Те започват наистина да навлизат доста задълбочено в материята – един нов манталитет на самоконтрол и самовзискателност, който тази година започна да набира скорост.
Голям проблем за медицината, основана на доказателствата, е, че самата медицинска общност в България все още не е на тази вълна. Споделянето на факти от големи проучвания се сблъсква с нагласата „моят опит показва друго“. Това принизява до голяма степен и нивото, и качеството на научен контрол – дори журналистите да имат най-добри намерения. Тук не става дума за злонамереност, а за закостенялост и (за най-голямо съжаление) непознаване на езици, което пречи на тези експерти да станат част от международния медицински консенсус.“
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Според официалното допитване Евробарометър 516 със специален фокус върху научни теми 36% от българите в извадката са силно съгласни с твърдението „Науката е толкова сложна, че не разбирам много за нея“. Почти 30% от анкетираните (на фона на 10% средна стойност за ЕС) са силно съгласни, че „в ежедневието им не са нужни познания за науката“. Едва 9% гледат редовно документални филми или четат издания за наука и 40% посочват „липса на интерес“ като основна причина да не се информират. На въпроси, свързани с конспиративни теории за науката, 41% от запитаните българи смятат, че „има лек за рак, но го крият заради търговски интереси“ (в ЕС – 21%), а според 52% „вирусите се създават в правителствени лаборатории за контрол над свободата на хората“ (в ЕС – 28%). На фона на тези данни резултатите по научния компонент на тестовете PISA в България са с повече от 50 точки по-ниски от средните за ЕС.
Всички тези фактори са само част от пъзела на лошата информираност по научни теми у нас. В такива условия медиите имат още по-голяма отговорност към аудиторията да представят научните теми по достъпен и коректен начин. За съжаление, когато не се прилага проверка на факти и липсват стандарти за отразяване на научни теми, дезинформацията е само на крачка разстояние от добрите намерения на журналистите.
Добрите и лошите практики в отразяването на научни теми
По света е все по-разпространена практиката учени да пишат за масовата аудитория и все повече университети предлагат обучение в областта на научната комуникация. Далеч не всички медийни редакции обаче имат финансов и човешки ресурс да поддържат отдел с автори с медицинско или научно образование. Добър пример e Бен Голдейкър, който пише за „Гардиън“. Той е завършил медицина в Оксфорд и има академична кариера като изследовател, което го прави висококомпетентен да отразява медицински и научни теми.
Гост-автори с такова образование са добро решение на микрониво. Друга възможност е журналистите в екипа да пишат сами статиите, които впоследствие се преглеждат от независим научен редактор или консултант. В Нова Зеландия например една от най-големите медийни компании „Стаф“ използва услугите на колектив от здравни и научни експерти за фактологическа проверка на всички свои материали за пандемията.
При липса на учени в екипа е важно преди публикуване да се премине през задължителна проверка на фактите. Все повече реномирани медии, като „Ройтерс“, имат собствени екипи за проверка на факти. В България може да се разчита на подробните проучвания на авторите във Factcheck.bg.
Интервютата с експерти не само не компенсират тези проверки, а понякога се нуждаят от тях. Поканите за гостуване или интервю често се отправят по външни белези, като годините опит или звучащи престижно организации в биографията. Има обаче много примери за специалисти, които разпространяват неверни твърдения въпреки квалификациите си, и организации с гръмки имена, като Световния лекарски съюз, които всъщност нямат авторитет в сериозните изследователски среди. Без познаване на този контекст, изборът на експерти се свежда до познати лица от екрана или до хора, които потвърждават вече формираната гледна точка на журналиста.
Важно е да се отбележи, че дори десетилетия опит в медиите и отлични познания по други теми не могат да имунизират журналистите срещу научна дезинформация. Познанията за научния метод са строго специализирани. Не е достатъчно просто да се прочетат изводите от дадена научна статия, а е необходимо задълбочено разбиране защо едно изследване е направено по определен начин, как са събрани данните и дали има достатъчно силни статистически аргументи в подкрепа на изводите.
Статистическият анализ и наличието на добре контролирано и систематизирано проучване са ключови критерии: отделни единични случаи не могат да бъдат база за обосновани научни изводи. Това е особено често срещана грешка при журналисти, които представят частни случаи и отделни казуси на двама-трима пациенти като опровержение на изводи от контролирани изследвания с десетки хиляди участници.
Инстинктът на журналистите да търсят алтернатива на официалната информация работи в други сфери, но алтернативата на научния консенсус е сигурна пътека за разпространяване на дезинформация и псевдонаучни тези.
Научен консенсус срещу отделни мнения
Когато от екрана се дават за пример изследвания, които противоречат на официалната информация, е важно да знаем, че далеч не всяко изследване е надеждно. В най-добрия случай има неволни грешки, недогледани детайли в анализа или твърде смели изводи на базата на много малък брой наблюдавани хора.
Никой не е имунизиран срещу неволни грешки, но реакцията към тях отличава истински добрите експерти. Вместо да заемат защитна позиция, учени като Нобеловия лауреат д-р Франсиз Арнолд сами признават недостатъците на свои стари изследвания и (когато е нужно) ги оттеглят. В най-лошите случаи, като при оттегленото изследване на Андрю Уейкфийлд, грешките не са неволни, а са свързани със сериозни нарушения, умишлена измама и неспазване на етични стандарти. Обикновено тези учени не само не признават доказаните недостатъци на работата си, но дори втвърдяват позицията си и се изправят на поход срещу свои колеги, докато загубят напълно реномето си в научната общност. Пример за това е Джуди Майковиц, която се представя за световен експерт пред аудиторията, която няма досег до научна дейност.
Поради тези и редица други фактори в науката са важни не отделните учени и изследвания, а натрупването на данни и доказателства. Научният консенсус произлиза именно от количественото и качествено натрупване на данни в подкрепа на дадена теза. Дори най-впечатляващите единични изследвания имат нужда от тест дали при възпроизвеждане на изследването (за предпочитане от друг учен или екип от учени) пак ще се стигне до същите резултати и изводи. Тези принципи (възпроизводимост, използване на научния метод и анализ на данни) са в основата на съвременната медицина, основана на доказателства, а не на личен опит в практиката и изводи от отделни случаи.
Коронавирусите са известни на медицината от 60-те години на ХХ век, но SARS-CoV-2 – причинителят на COVID-19, e различен от всички досега. Това до голяма степен раздели експертите на такива, които държат да следят новите данни, и такива, които смятат, че на базата на съществуващия им опит „всичко за вируса е ясно“. Колебливостта на първите в началото на пандемията и непоклатимата увереност на вторите създадоха два лагера. Липсата на адекватна комуникационна кампания по темата само влоши нещата, създавайки допълнителна несигурност у аудиторията на кого да вярва.
Разделението е толкова дълбоко, че създава погрешното усещане, че това объркване е универсално. Всъщност в реномираните световни медии и в научната общност са добре документирани много теми, за които от екраните ни се твърди, че „няма информация“. „Новата нетествана иРНК технология“ всъщност се разработва от повече от десетилетие и в детайли е описано защо и как при строги протоколи за сигурност ваксината е налице за по-малко от една година. Много източници, включително най-реномираното научно списание в света Nature, описват напълно прозрачно конкретните организационни, бюджетни и бюрократични причини процедурата да отнеме толкова по-малко време спрямо разработването на познатите до момента ваксини.
Работата на учените не само не е тайна, а все повече залага на т.нар. отворена наука с безпрецедентна прозрачност и достъп до данни от целия свят. В това море от информация, без научни консултанти и фактологическа проверка, медиите, за съжаление, лесно могат да си направят грешни изводи. Истинският враг не са официалните данни от институции, които работят по възможно най-високите стандарти. Проблемът е в прибързано създадени и методологично слаби научни публикации, които наливат масло в огъня на дезинформацията.
Научният консенсус не е сляпо следване на мнозинството. Всеки учен поотделно преценява тежестта на доказателствата, но с натрупване на данните в подкрепа на дадено твърдение все повече учени застават зад него. Така постепенно се формират мнозинство и консенсус. Търсенето на алтернативни мнения, които се опълчват срещу научния консенсус и „пропагандната официална наука“, показва фундаментално неразбиране на научния процес.
Световните медии не дават платформа на алтернативни научни позиции не защото са неудобни, а защото тези позиции често не издържат на проверката на фактите и на изискванията за качество в научната общност. Личният престиж на даден учен няма значение: важно е дали твърденията му са подкрепени от надеждни данни и изследвания с високо качество. Така дори хора с успехи в миналото, например д-р Робърт Малоун, днес гостуват само в апокрифни предавания, като War Room на Стив Банън. Медиите, които държат на репутацията си, пишат за твърденията на тези учени само със солиден контекст.
Казусът с „конференцията“ в Болцано
Пример като по учебник как непознаването на научните среди може да ни вкара в капана на дезинформацията, е „международната конференция в Болцано“. Така описана в медиите, тя звучи престижно. Аудиторията остава с впечатление, че става дума за сериозен научен форум. Всъщност всеки с бюджет за наемане на помещение може да покани пресата и да направи „конференция“. Събитието в Болцано е именно вид пресконференция, организирана от тиролската политическа организация „Енциaн“.
„Енциан“ няма никаква връзка с научните среди и в листата ѝ фигурира само един човек – основателят Йозеф Унтерхолцнер, автомобилен механик по образование. Информация за „конференцията“ има основно във Facebook и YouTube, но не защото някой крие какво се е говорило. Сериозните научни форуми се отразяват в публикации на научната общност и имат свои сборници. Публикации от Болцано няма, защото презентациите съдържат низ от многократно опровергавани твърдения, включително редовното дезинформационно портфолио: „ваксините съдържат графенов оксид“, тествани са „върху три плъха и две мишки“, „шипчестият протеин има токсични ефекти“ и др.
Тактиката е да се използва изобилно научен и медицински жаргон, който създава у неспециалистите усещане за тежест и авторитет. Един от двамата основни говорители на „конференцията“ е патологът Арне Буркхард. Германското дружество по патология е сериозна организация, основана през 1897 г. Оттам посочват, че от 2019 г. нямат нищо общо с дейността на Буркхард. Германецът оглавява още една „конференция“ тази година в Ройтлинген, озаглавена „Причини за смърт след ваксинация срещу COVID-19“. Въпреки опитите да се рекламира като научна конференция, в официално отворено писмо на Дружеството по патология се пояснява, че това е „пресконференция“. Организация държи „категорично да се разграничи“ от твърденията на „двама пенсионирани патолози и един електроинженер“ за предполагаемите аутопсии, направени от тях. В писмото се посочва, че твърденията на Буркхард за извършените аутопсии са „лично мнение, а не позиция на специализираната общност“ и че „както беше посочено и в други източници, представените от него данни нямат научна основа“.
В Германия има специално създаден национален регистър, в който се въвеждат данните за извършените ковид аутопсии (DeRegCOVID). Според разследване на Correctiv от регистъра твърдят, че данните, с които Буркхард разполага, „няма как да се използват за надеждно установяване на връзка с ваксините“. Двама от лекторите на „конференцията“ в Ройтлинген са членове на организация, предоставяща контакти на лекари и натуропати, които издават съмнителни сертификати за освобождаване от задължението за носене на маска „поради сериозни причини“. В проучването на Correctiv се посочва, че липсват доказателства самият Буркхард да е правил аутопсиите: по време на презентацията той загатва, че за някои органи и проби от различни пациенти е имал проблем да определи на кой пациент от списъка принадлежат. Изследването му не е достъпно в официални научни издания и от Дружеството по патология, Федералната асоциация на германските патолози и Германския регистър за аутопсии на починали от COVID-19 изказват сериозни съмнения относно приложените методи, произхода на данните и цялостното проучване. Въпреки това проучването се представя отново в Болцано.
Освен Буркхард, говорител в Болцано е и д-р Паоло Белавите. Медиите, които го представят безкритично, се концентрират върху детайлите от биографията му, които звучат престижно: „италиански професор от Университета във Верона с 40-годишен стаж и множество проучвания“. Това, което пропускат, е, че високоуважаваният ректор на Университета във Верона Пиер Франческо Ночини публикува официално писмо, в което се разграничава от твърдениятa на Белавите за ваксините, защото те са просто „лично мнение“. Ночини посочва, че Белавите не само е „пенсиониран през 2017 г.“, но и „няма никаква връзка с изследователските групи на университета, още по-малко с изследвания върху COVID-19“.
Името на Белавите в Италия се свързва основно с хомеопатията. Публикациите му отсъстват от сериозните научни издания с контрол на качеството от други изследователи (т.нар. peer review). Белавите публикува проучванията си в т.нар. хищнически научни издания (predatory journals), които са еквивалент на самиздат в научните среди. Те нямат сериозни редактори и възлагат проверката на фактите на доброволци, на които изпращат имейли на случаен принцип. Публикува се всичко срещу съответната такса. Това не са истински научни издания и учените го знаят, но журналистите и широката аудитория, които не са запознати с тази практика, може да се подведат. В най-куриозния случай, описан с хумор от престижното списание Science, куче става „член на редакторския екип“ на цели 7 „медицински“ издания. Собственикът на симпатичния териер измисля псевдонима д-р Оливия Дол и я записва в редакторските екипи, след като го обсипват с имейл покани самият той да стане председател. Иска да види дали някой ще си направи труда да проучи коя е д-р Дол, но никой не го прави. Много „експерти“, които говорят за „пландемия“ и разпространяват дезинформация, четат, споделят или публикуват именно в подобни издания или се информират от съмнителни източници.
Нека се върнем към Паоло Белавите. Той яростно защитава своя колега хомеопат д-р Масимилиано Мекоци, който отказал да изпише антибиотици на 7-годишно момче с отит, вследствие на което детето умира заради липсата на адекватно лечение. Сред последните големи изследвания на Белавите е анализ на ефектите от хомеопатията. Публикуван в подобно хищническо научно издание, текстът впоследствие е подробно анализиран от Patto Trasversale per la Scienza – италианска организация, която се занимава с разкриване на съмнителни научни изследвания. Заключението на организацията е, че Белавите не само е копирал, използвал повторно и рециклирал значителни части от чужди и стари свои проучвания, представяйки ги за нови, но и „умишлено е изтрил важна информация, която коренно променя характеристиките на изследванията и следователно заключенията от тях, описвайки ги по личен и несвързан с реалността начин“.
Има голяма доза ирония в това, че медиите, които се съмняват в сериозните учени, лансират именно хората, които заслужават най-сериозна проверка. Ако Болцано е пример за „критично мислене“ и „смело противопоставяне“, е редно да се запитаме кому е нужно противопоставяне на стандартите за качество. Дълбоко подвеждащо за аудиторията е частна пресконференция да се представя като научно събитие. В името на плурализма при отразяването, ако се дават цитати оттам, е редно да се предостави контекст за надеждността на лекторите и фактологическа проверка. Има конкретни причини професионалните общности в Германия и Италия да се разграничават категорично от главните действащи лица в Болцано и Ройтлинген. Целта не е цензура, а точно обратното: да се даде гласност на това как не бива да се вярва на подвеждаща информация, която не отговаря на изследователските и етичните стандарти.
Научната общност има механизми за отсяване на съмнителните изследвания. Има нужда от такива и при медийното отразяване на научни теми. Въпрос на избор и ресурси е дали да се направи с помощта на научни журналисти, научни редактори или чрез инструменти за проверка на факти. Важно е да се прилагат стандарти за качество на информацията с добро познаване на научния контекст.
Ролята на медиите е да са преводачи, пътеводители и медиатори. В идеалния случай те могат да преведат аудиторията през капаните на дезинформацията. Да обяснят сложния свят на научните и медицинските открития на разбираем език. Медиите, които не се справят с тази задача, ускоряват инфодемията и задълбочават негативните ѝ последици.
По модела на добрите практики по света, съдържанието на статията беше проверено от д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн. За „Хроники на инфодемията“ д-р Илиев допълни:
„Моят опит с българските медии показва, че липсва всякакъв контрол на поднесената информация и се робува на имена. Един много опасен елемент е, че много от участниците в дебата изказват подчертано манипулативни позиции. През изнесеното мнение се търсят комерсиални ползи, но никой не е помолен например да подпише формално декларация за липса на конфликт на интереси. Друг елемент е инструментализирането на здравния дебат за политически цели.
Все пак трябва да кажа, че в рамките на една година виждам прогрес. Особено от отделни журналисти, които лично се допитват до експерти и официални сайтове за позиция и становище. Те започват наистина да навлизат доста задълбочено в материята – един нов манталитет на самоконтрол и самовзискателност, който тази година започна да набира скорост.
Голям проблем за медицината, основана на доказателствата, е, че самата медицинска общност в България все още не е на тази вълна. Споделянето на факти от големи проучвания се сблъсква с нагласата „моят опит показва друго“. Това принизява до голяма степен и нивото, и качеството на научен контрол – дори журналистите да имат най-добри намерения. Тук не става дума за злонамереност, а за закостенялост и (за най-голямо съжаление) непознаване на езици, което пречи на тези експерти да станат част от международния медицински консенсус.“
Използването на темата за COVID-19 за извличане на политически дивиденти не е български патент. В последните месеци обаче една по същество националистическа крайнодясна партия превърна говоренето за вируса и мерките срещу разпространението му в свое основно предизборно оръжие. На вота на 14 ноември предвожданата от Костадин Костадинов партия „Възраждане“ успя да събере над 127 500 гласа – с близо 50 000 повече спрямо изборите през април. Това ѝ осигури 13 места в 47-мото Народно събрание.
Риториката на Костадинов на тема COVID-19, ваксини и зелени сертификати не е единствената причина за този електорален резултат. Но със сигурност има съществена роля за постигането му.
„Гласът на здравомислещите“
През последните години Костадинов се превърна от местен в национален фактор на политическата сцена. Неговият възход съвпадна със залеза на други националистически формации, като „Атака“, ВМРО и НФСБ. Костадинов създава „Възраждане“ през 2014 г., след като вече е минал през няколко партии със същия профил. По това време той е директор на Историческия музей в Добрич и общински съветник във Варна (от 2011 г. до влизането му като депутат в настоящото Народно събрание). На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. партията му става единствената извънпарламентарна формация със субсидия, след като печели 1,11% подкрепа. През 2019 г. стига до балотаж в надпреварата за кмет на Варна, но губи от Портних.
Костадинов беше и е сред противниците на Истанбулската конвенция и Стратегията за детето. Обявявал се е срещу промени в учебниците, издал е и собствен „учебник по родинознание“, който не е одобрен от МОН. Доскоро любимите му теми бяха против Европейския съюз, еврозоната, САЩ, „джендърите“. В официалната му страница във Facebook от септември насам те са изместени от тезите му срещу ваксинацията срещу COVID-19 и налагането на мерки срещу разпространението на коронавируса, като зелените сертификати, маските, пълното или частичното спиране на дейности от обществения живот. Откакто е в парламента, не пропуска тази тема, а на консултациите за съставяне на правителство при президента, на които отиде без маска, обяви, че първият приоритет на „Възраждане“ е връщането на нормалността с отпадането на мерките срещу вируса. Говорене, което би се харесало на всеки човек, който иска отново да живее спокойно и без ограничения.
Костадинов обаче удобно премълчава цената на връщането към нормалността – препълнени болници, срината здравна система и стотици починали всеки ден. Самият той се определя като глас на здравомислещите хора.
„Това е грип. Ваксините не са ефективни“
В публичните си изяви и постовете в социалните мрежи Костадинов нарича COVID-19 „грип“. Той не отрича, че има тежки случаи и починали, но смята, че информацията за това се преекспонира. Твърди, че болниците са препълнени именно заради страха на хората от усложнения и летален изход от заболяването. Костадинов не предлага мерки срещу COVID-19, а популистки пропагандира пълното отпадане на вече наложените. Неколкократно определя зеления сертификат като „античовешки“, а мерките, основани на него, като „концлагерни“.
Лидерът на „Възраждане“ заявява, че е „за“ ваксините, но не и за тези срещу коронавируса, които определя като „експериментални продукти“. Според него ваксините срещу коронавируса са разработени прекалено бързо, не са ефективни, а кампанията за масовото им прилагане е рекламна.
„Както всеки един човек знае, и без да има медицинско образование, ваксините предпазват на 100% от заболяване. Именно заради това ние от „Възраждане“ подкрепяме ваксинацията с утвърдените и доказани във времето ваксини срещу сериозните болести. […] Ваксините, които са доказали своята ефикасност, са разработвани десетилетия. Повече от 20 години е разработвана ваксината срещу детски паралич. Повече от 30 години е разработвана ваксината срещу малария. Ваксините срещу дифтерит, срещу коклюш и всички тези болести, които са били бичове за човешката цивилизация, са разработвани десетилетия от най-добрите учени на човечеството“, казва лидерът на „Възраждане“.
Той добавя, че ваксинацията срещу COVID-19 трябва да е доброволна и от нея не бива да произтичат ограничения или привилегии.
Това не е грип
Грипът и COVID-19 си приличат по начина на разпространение и по симптомите. Част от усложненията и при двете заболявания са подобни. Една от основните разлики между тях е, че при грип от години се прилагат ефективни противовирусни препарати, които могат да съкратят времето на протичане на болестта. До момента лекарство срещу коронавируса, което да се прилага масово, няма. Използват се медикаменти за други болести, и то основно в болнични условия.
Освен това смъртността от COVID-19 е по-висока от тази от грип. Колко точно по-висока, все още не е установено, но според публикация на Института „Джонс Хопкинс“ разликата може и да е над 10 пъти в полза на коронавируса. Според данните на Световната здравна организация годишно от свързани с грип усложнения умират между 290 000 и 650 000 души по целия свят. За последните две години от COVID-19 са починали над 5,34 млн. души. Дори ако се вземе предвид горната граница от смъртни случаи от грип – 650 000 на година, за две години починалите от усложнения, свързани с вируса на инфлуенцата, са около 1,3 млн. души, или над 4 пъти по-малко, отколкото при коронавируса.
Данните за България показват, че общата смъртност от 5 януари 2020 г. до момента е с 25% по-висока от очакваната смъртност на базата на данни от годините преди разпространението на коронавируса.
Колко ефективни са ваксините
Въпреки твърденията на Костадин Костадинов, че познатите и използвани от десетилетия ваксини са 100% ефективни, такива препарати почти не съществуват. В листовката на задължителната ваксина срещу полиомиелит (детски паралич) е записано, че тя е ефективна 99–100% (при прилагане на всички дози). Тази за дифтерия е с ефективност 97%. Ваксината срещу малария, която Костадинов споменава, действително се разработва от 30 години. Към момента обаче ефективността ѝ е 40%. Противогрипните ваксини, които Костадинов посочва като доказани, предпазват между 30 и 60% срещу различните щамове. Но и те, както и ваксините срещу COVID-19 намаляват риска от усложнения при евентуално заразяване.
Ефективността на антиковид ваксините продължава да се изследва, а данните се променят и според изменението на самия вирус. При Алфа варианта ефективността на иРНК ваксините се измерваше на над 90%. При Делта варианта, който доминира в момента, това число намалява, но се смята, че различните препарати (включително векторните) предпазват между 60 и 90% от заболяване.
В България няма точна статистика колко от всички установени случаи на COVID-19 до момента са при ваксинирани хора, както и колко от тях са стигнали до болница или са починали. Подобна статистика се дава на дневна база от последните няколко месеца. Информацията ден за ден показва, че обикновено над 80% от новозаразените не са били имунизирани. Делът на неваксинираните сред хоспитализираните с ковид е 85–90%, а сред починалите – 90–95%. И това на фона на новините за случаи с издаване на фалшиви сертификати за ваксинация.
Години работа
Ваксините срещу COVID-19 действително се появиха бързо. Масовото им прилагане започна в рамките на около година. Първи бяха иРНК препаратите. Този вид ваксини до момента не бяха прилагани по света, което допълнително предизвика съмнения и недоверие, но те всъщност се разработват от десетилетия. По данни на СЗО и национални здравни организации, като Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, иРНК ваксините са проучвани за превенция на грип, бяс, зика, цитомегаловирус. Очаква се, че този тип ваксини ще бъдат все по-разпространени, тъй като може да се произвеждат в големи количества за кратко време.
Нарушени ли са човешките права
По света от десетилетия се прилагат задължителни ваксини. България не прави изключение. А липсата на имунизации води до ограничения – децата, на които не са поставени всички препарати и дози, не могат да посещават ясли, детски градини и училище.
Според решение на Европейския съд за правата на човека от април т.г. задължителната ваксинация не нарушава човешките права. Съдът се произнесе по жалба на родители от Чехия, чиято имунизационна политика е доста сходна с българската. ЕСПЧ постанови, че задължителната ваксинация е необходима мярка в демократичните общества, и подчерта, че никой не бива принудително да се ваксинира, а се оспорват последиците от отказа от имунизация. В решението се казва, че наистина за децата това да не посещават детска градина е загуба на важна възможност да развият личността си и да започнат да придобиват важни социални и учебни умения. „Това обаче е пряка последица от избора на техните родителите да откажат да изпълнят законово задължение, чиято цел е опазването на здравето конкретно на децата в тази възрастова група“, пише в решението.
Освен това възможността деца, които не могат да бъдат ваксинирани по медицински причини, да посещават детска градина зависи от високия процент на ваксинация сред другите деца. „Съдът смята, че не може да се счита за непропорционално държавата да изисква от тези, за които ваксинацията представлява малък риск за здравето, да приемат тази универсално практикувана защитна мярка като законово задължение в името на социалната солидарност и на по-малкия брой уязвими деца, които не могат да се възползват от ваксинацията“, пише още в решението.
Някои страни задължиха определени групи, като медици, полицаи, пожарникари, да се ваксинират срещу ковид. В държави като Италия и Австрия са въведени и изисквания за наличие на здравен сертификат за всички работещи. ЕСПЧ вече отхвърли жалбите на френски пожарникари и на гръцки медици срещу задължителното изискване да се имунизират.
В България ваксината срещу COVID-19 не е задължителна за никого. Със зеления сертификат, който се издава и на ваксинирани, и на преболедували, и на хора с отрицателен тест за коронавирус или положителен за антитела, се налагат ограничения, като забрана за посещения на някои обществени места на закрито за тези, които не разполагат с документа. Въвеждането му доведе до съдебни жалби, за каквито призоваха и от „Възраждане“. До момента десетки са отхвърлени.
Зеленият сертификат вкара „Възраждане“ в парламента
„Говоренето срещу ваксините и зеленият сертификат вкараха „Възраждане“ в парламента“, коментира Първан Симеонов, политолог и изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл болкан“. Той допълва, че в предходните два вота за парламент партията леко е повишила резултата си и въпреки че предварителните социологически проучвания не ѝ отреждаха място в Народното събрание след 14 ноември, е направила „силен финален спринт“.
Според него говоренето на крайнодесния Костадин Костадинов срещу правилата, наложени заради COVID-19, е част от подобна тенденция и в Западна Европа. „Получава се парадокс – радикалната десница пропагандира за човешките права, а прогресивната левица, която не съществува у нас, пропагандира за спазване на правилата“, обясни Симеонов. По думите му, на местна почва посланията на Костадинов в предизборната кампания са се отличили толкова ярко, тъй като е липсвало „обратното говорене“ за налагане на ограничения и в полза на ваксините. „Никоя друга партия не зае твърда позиция“, коментира политологът.
Доколко антиковид говоренето е помогнало за изборния резултат на „Възраждане“, косвено се разглежда в доклада на Центъра за изследване на демокрацията отпреди изборите на тема „Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и канали за разпространение“. Проучването обхваща информацията в публично достъпни Facebook страници и групи, които са били наблюдавани в периода между 14 октомври и 8 ноември 2021 г.
Изследването показва, че партия „Възраждане“ и нейният лидер са абсолютни шампиони по бързо увеличаване на броя на последователите в социалната мрежа. Костадинов е привлякъл най-много нови последователи от всички кандидат-президенти (над 22 000 само за 3 седмици) и като основна причина ярко се откроява въвеждането на задължителния зелен сертификат на 19 октомври. От петте изследвани националистически и проруски партии („Възраждане“, АБВ, ВМРО, „Атака“ и „Воля“) „Възраждане“ е привлякла най-много внимание на публиката във Facebook – с 95% от всички взаимодействия и 98% от всички нови последователи.
Анализ на страницата на Костадинов с инструмента BuzzSumo също показва, че ангажираността, която публикациите на страницата създават сред потребителите (харесвания, коментари, споделяния), нараства лавинообразно. През септември общата ангажираност с постовете е била над 401 000 реакции, през октомври, когато се въвежда и сертификатът, тя рязко нараства на близо 900 000 реакции, а през ноември вече е почти 1,2 млн. реакции. Най-активните публикации са именно тези с възгледите му за пандемията, зеления сертификат и ваксините. От септември до момента средната ангажираност на постовете на страницата на Костадинов се е увеличила от около 2500 на 7685 реакции средно на публикация.
Влизането на „Възраждане“ в парламента дава все по-голяма трибуна на Костадинов да пропагандира тезите си против антиковид ваксините и срещу мерките за ограничаването на разпространението на коронавируса. Като депутат неговите изказвания се появяват все по-често в националните медии и достигат до още повече хора. И със сигурност ще намерят благоприятна почва сред част от обществото, уморено от ограничения и страх от COVID-19. А това е опасно не само за съмишлениците на Костадинов, които не желаят да се ваксинират, да носят маски и да спазват ограничения, а и за останалите. Тъй като коронавирусът не избира приемниците си според това дали искат и спазват правилата, или не.
Увеличаващата се гласност на политици като Костадинов ще прави все по-трудно налагането на допълнителни ограничения във времена на поредната ковид вълна. И подкопава и без това не особено ефективните усилия на властите за увеличаване на дела на ваксинираните българи. А с това се отдалечава моментът за връщане към що-годе нормален живот, в който разпространението на вируса може да се контролира.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
