Tag Archives: свобода на словото

Сълзотворен газ и бой срещу граждани Полицията задържа за проверка репортер на “Биволъ”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.html

сряда 2 септември 2020


Репортерът на „Биволъ” Димитър Стоянов бе задържан за кратко на протеста „Велико гражданско въстание” в сряда с формалната цел „проверка”. Журналистът е носел документите си: лична карта и прескарта.

Димитър Стоянов след “проверката” (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Димитър Стоянов е усетил как един от полицаите му вади с рязко движение сгъваемо ножче от джоба. След това му иска лична карта и прескарта, за да се легитимира. След като Димитър му подава лична карта, полицейският шеф му казва:

„Елате с мен, господин Стоянов”. След това отвежда Димитър зад кордона до една от полицейските коли и го държи там 10 – 15 минути. Това се вижда от видеото, което направи „Биволъ” при това задържане.

„Аз му казах на няколко пъти, че никъде в закона не пише, че нямам право да си нося нож”, коментира Димитър Стоянов.

Полицаят се обърна към репортера на медията ни, който носеше прескарта на врата и заснемаше на телефон разговора му със Стоянов с думите: „А, и ти си от „Биволъ”?”

Димитър Стоянов и Георги Георгиев (БОЕЦ) (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Полицаите застанаха с гръб пред снимащите телефони, а един от тях издърпа кабела от преносима батерията (т.нар. пауърбанк) при избутването по време на заснемането на „разпита” до полицейска кола на Димитър Стоянов.

Спрейове и щитове срещу журналисти…

Преди това полицейските служители поне на няколко пъти не допуснаха журналисти на „Биволъ” да преминават през кордона. На два пъти бяхме избутвани настрани, след като заснехме полицейски шефове с радиостанции да обсъждат действията срещу протестиращите между Партийния дом и Българска народна банка (БНБ).

Мая Манолова след обгазяването (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Преди това авторът бе избутан извън кордона на Партийния дом, въпреки че си носеше прескарта, като самите полицаи преди това го допуснаха вътре. Отношението към журналистите беше като към останалите протестиращи като цяло – агресивно избутване, извеждане за ръка извън кордоните и препятстване при заснемане.

Лидерът на сдружението “Българи Обединени с Една Цел” (БОЕЦ) Георги Георгиев беше обграден от 5 – 6 тежковъоръжени униформени, докато показваше на старшия полицай одобреното си заявление за присъствие на заседанието на Парламента, на което не беше допуснат от охраната. Той беше изведен от тях извън кордона.

Репортерът на БНТ Николай Минков пък е хоспитализиран в болница, евакуиран с линейка директно от Партийния дом, след като беше тежко напръскан с лютив спрей. Преди това бяха  напръскани Габриела Наплатанова и Канна Рачева от bTV. Имаше информация, че леко е обгазен и екипът на „Евроком”, начело с водещия Николай Колев.

Според запознати юристи, полицаите са нарушили юл. 174а от Наказателния кодекс (НК) на Република България. „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване на свобода до две години”, гласи този член от НК на РБ.

„Биволъ” призовава Съюза на българските журналисти (СБЖ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), както и международната организация „Репортери без граници” (RSF) да вземат отношение по повод полицейското насилие над журналисти на 2 септември в района на бул. “Дондуков”, 1 и ул. „Княз Александър I Батенберг”.

Снимка: Facebook / Стела Василева

„Биволъ” призовава за оставка на вътрешния министър Георги Терзийски и ръководилите операцията по охрана на протеста длъжностни лица от МВР. Заради неспазването на правата на журналисти, които са обект на агресия от страна на служителите на реда, въпреки че си носят издадени по международен стандарт прескарти със съответните данни, снимки, печати и подписи на ръководството.

„Биволъ” също така ще обмисли дали да не си защити правата през жалба до прокуратура и Софийски градски съд (СГС) заради многократните опити на служителите на реда да възпрепятстват работата на журналистите от екипа.

Същевременно в социалните мрежи се обръща внимание и върху неофициалните  нашивки по униформите на някои от полицаите, които са “запазена марка” на въоръжените наемници по света: “One Shot – Оne Kill” (“Един изстрел – едно убийство”) или I Love Guns and Titties (“Обичам оръжия и цици”).

СЕМ: Насилието не е аргумент

Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с остра осъдителна позиция заради полицейското насилие над журналисти на 2 септември:

“Съветът за електронни медии осъжда всяко насилие, което нарушава човешки права и свободи, а насилието срещу журналисти е позор за всяко общество. 

СЕМ настоява всеки да уважава работата на журналистите и репортерските екипи, защото журналистите са „очите и ушите” на гражданското общество и всеки опит те да бъдат „обгазени” или наранени е атентат срещу свободата на словото.
СЕМ се обявява срещу крайния антагонизъм и политическото противопоставяне, което взривява гражданския мир и разбирателство в обществото. 
Демокрацията е диалог, а не война.
Насилието не е аргумент, а безсилие пред свободното слово”.

Заслужаваме ли цветя за 8 март?

Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2017/03/08/zaslujavame-li-cvetya-za-8-mart/

Осми март е. В офиса ни посрещат с цветя. Става ми радостно от милия жест.
cvetiaМайка ми винаги се е мръщила на този празник – изглежда й кух, лишен от съдържание. Само един ден в годината ли жената е уважавана, останалите дни – какво, пита тя. Мъжете пък мърморят, че те си нямат свой ден в годината. И всъщност наистина е странно – че един ден в годината трябва да се чувстваме суперспециални по причина, че… ами, че сме част от половината човечество.
Всъщност 8 март е друго. Нещо, което покрай букетите и картичките сме забравили. 8 март е денят на хората, които преди поколения са се борили да имаме ние живота, който имаме сега. Приемаме този живот за даденост просто защото е логично и справедливо да е устроен по този начин. Но светът не е справедлив поначало. А с времето се подобрява малко по малко заради хората, отдадени на това.
Всички хубави неща, които приемаме сега за даденост, съществуват, защото други хора преди нас са се борили да ни ги извоюват. Премахването на робството в световен план, утвърждаването на свободата на личността, на независимостта на държавата ни, въвеждането на всички видове човешки права, на равноправието – в това число и на половете. Колко помним за тези хора?
8 март е още нещо – ден на хората, които продължават да се борят за равноправие и справедливост днес. Защото дори сега, в ХХІ век, дори тук, в Европа, равноправието не е универсално. Тези, които живеем цял живот в комфорта на извоюваното още много преди раждането ни, не осъзнаваме, че около нас продължават да съществуват много несправедливости.
Преди малко бях на премиерата на „Нейната изповед“ – филм за една истински велика личност, и то наша съвременничка. За човек, за когото не чуваме по новините и когото не обсъждаме. Българка, отишла да работи като чистачка в Гърция, за да може да спаси от смърт с помощта на гръцкото здравеопазване своя малък син.
И решила да помогне на още хора – ако трябва, с цената на собствения си живот.
kostadinka_kunevaЧистачка, която воюва с години срещу тоталното безправие на чистачките – работата по 18 часа на денонощие при заплащане на 6 е само част от страшната картина. За награда е залята от работодателите си с киселина. Но вместо да бъде оставена да умре безименна и неизвестна, тя е издигната в символ на свободата. Лекувана е с даренията на стотици хиляди гърци. А после с вота на същите тези хора е избрана за депутат в Европарламента.
8 март е денят на един такъв човек – жертвал живота и здравето си за правата на онеправданите.
8 март е празник на всички – независимо жени или мъже, – които са се борили и се борят за равноправие за онеправданите. Днес, когато несправедливостта вече обхваща доста по-малко хора, но (за съжаление) често е съвсем извън полезрението на незасегнатите.
Така че не, ние не сме суперспециални на 8 март. Суперспециалните хора обикновено не получават цветя.
Дали ние заслужаваме да получаваме цветя?
Да, разбира се. Защото е мил, човешки жест, носещ радост и на човека, който го прави, и на човека, за когото е. Защото сплотява и стопля, носи усмивка на колежката, на приятелката.
Но не защото е 8 март.