Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/nasilieto-nad-zheni-ne-chaka-bugaria-da-se-opravi/
Юни е горещ не само температурно, но и политически. Проведоха се избори за национален и европейски парламент, разгарят се страсти около съставянето на новото правителство. И няма яснота дали такова ще се сформира, или ще ходим на избори за седми път през последните три години.
Насред летните политически страсти няколко случая на жени, които не са могли да се измъкнат живи от капана на домашното насилие, смразяват кръвта. Още повече че поне в един от тях (вероятно и в повече) фаталният изход можеше да се избегне.
Месецът още не е свършил, а от началото му поне четирима мъже в България са убили по една жена. На 3 юни 57-годишен мъж убива жена си, след което прави неуспешен опит за самоубийство. На 13 юни е убита 68-годишна жена. Заподозрян е синът ѝ, който е психичноболен. На 20 юни 35-годишен мъж убива 32-годишната жена, с която живее, оставя 4-годишната ѝ дъщеричка сама насред града, след което се самоубива. Същия ден Орлин Гигов, бивш шофьор в болницата на МВР, убива жената, с която съжителства и която е с украински произход.
Кой е Орлин Гигов
Случаят с Орлин Гигов заслужава специално внимание, защото е впечатляващ пример за институционалното безхаберие по отношение на домашното насилие в България.
Името на Гигов влиза в медиите преди година и половина. През януари 2023-та той се барикадира в дома си, след като изхвърля на стълбите украинската си приятелка Силвия – обезобразена от бой, гола и боса. След като съседи подават сигнал, полицията преговаря с барикадиралия се насилник в продължение на 5 часа. Приятелски и (след като той излиза от апартамента) с потупване по рамото. Бившият шофьор от МВР обяснява на полицаите, че те са му колеги, а Силвия е чужденка – „от друго стадо“.
Повече от денонощие МВР не публикува информация за жертвата. Първоначално от Вътрешното министерство твърдят, че няма пострадали. След като историята се разчува, казват, че не знаят къде е жената.
По информация на OFFNews жените, пострадали от Гигов, са поне пет, а само за три години прокуратурата е получила десет сигнала срещу него. Две от жертвите му разказват пред изданието на какво ги е подлагал и как ги е заплашвал. Например с думите „спокойно, знам как да бия, така че да не личи“, „ще те вкарам в гипсово корито и ще те лежа“, „с този нож ще те разфасовам“. Дъщерята на друга жертва на Гигов споделя, че той не само е пребил и намушкал с нож по краката майка ѝ, която е с увреждане, а е взел и личната карта, телефона и портфейла ѝ. На всичко отгоре се опитал да изтегли бърз кредит от нейно име.
Въпреки цялата налична информация за насилническото поведение на Гигов и данните за извършени от него престъпления (нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие, кражба и шофиране след употреба на наркотици) институциите не защитават Силвия от него. През юли 2023 г. той пак я пребива – този път в центъра на София. Тя отказва да даде показания и макар че побоят е пред множество свидетели, пак не получава защита.
Скоро след това – в началото на август 2023 г. – парламентът приема промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), които трябва да гарантират още по-голяма защита на потенциалните жертви. Но и това не помага на Силвия – накрая Орлин Гигов я убива.
Две истории през двайсетина години
Смъртта на Силвия, която можеше да бъде избегната, ако ЗЗДН се прилагаше адекватно, е зловещо напомняне на нещо простичко, но много важно: не е достатъчно да има закони, те трябва да се прилагат. А институциите, ангажирани с прилагането им, трябва да действат отговорно и компетентно.
През близо двайсетте години, откакто е в сила, ЗЗДН има участта системно да се пренебрегва – предимно от представители на МВР. А те първи срещат преживелите домашно насилие, които имат смелост да потърсят защита. И тяхната реакция е от животоспасяващо значение.
Да я наречем Ирина. Ирина е висококвалифицирана специалистка и живее в областен град. Преди двайсетина години се развежда с мъжа си заради непрестанните му пиянски побои. Той обаче не престава да я тормози и след развода. Въпреки че подава сигнали, институциите не ѝ осигуряват защита. Един ден, скоро след като през 2005 г. е приет ЗЗДН, бившият съпруг на Ирина чупи прозореца на жилището ѝ, влиза през него и я пребива. Пред сина им, който е малък, но вече достатъчно голям, за да разбира какво се случва.
Ирина подава в полицията молба за защита от домашно насилие. Оттам я отпращат с аргумента, че в нейния случай преживяното насилие не е домашно, защото извършителят ѝ е бивш, а не настоящ съпруг. Въпреки че и тогавашната формулировка на закона би трябвало да ѝ гарантира защита поне по два признака – тя включва както бившите съпрузи, така и лицата, от които пострадалите имат дете.
През 2024 г. ЗЗДН е в сила от близо две десетилетия, България отдавна е в ЕС и се предполага, че представителите на органите на реда имат достатъчно информация кое е домашно насилие и как да реагират, когато получат сигнал. Да, ама не, както казваше покойният журналист Петко Бочаров.
Само ден преди убийствата на две жени, на 20 юни, съпредседателят на БХК Радослав Стоянов се обръща към министъра на МВР с открито писмо. Поводът е реакцията на служители от Второ РПУ в София спрямо случай на жена, чийто партньор, с когото тя живее, ѝ е причинил телесна повреда. Той е задържан за кратко, след което е освободен, а на нея полицейските служители всячески пречат да получи защита.
Стоянов се заема със случая лично и се опитва да обясни на представителите на полицията, че жената е пострадала от домашно насилие и съответно има право на защита по силата на ЗЗДН. Според тях обаче правозащитникът греши: щом насилието не било извършено „в домашна среда“, значи не е домашно насилие, и точка. Въпреки че според закона домашното насилие се определя не от мястото на извършването му, а от характера на връзката между извършителите и пострадалите.
Защо обучението на полицаи не е достатъчно
Ако служителите на МВР системно не осигуряват защита на жертвите от домашно насилие, логично е да си помислим, че трябва да се научат да го правят. А класическият начин за научаване е чрез обучение. Само в рамките на един проект обаче, представен през април т.г., 830 полицаи са обучавани как да гарантират защита от домашно насилие. Резултатът е още неадекватни реакции, още незащитени жертви и още убийства.
Ако човек научаваше всичко, на което се обучава, образованието щеше да бъде далеч по-ефективно. Но, уви – при ученето има поне два сериозни проблема. Първият е, че не всичко, което влиза в главата, остава в нея. Вторият – и по-сериозен – проблем е, че ако човек назубри нещо, това не означава, че е в състояние да го прилага.
Между обучителният материал и приложението му стои не само наличието или липсата на внимание. Намесват се ценности, стереотипи, авторитети, модели на мислене и на поведение, личен опит, индивидуални особености и какво ли още не.
Ако служителите на реда са възпитавани в патриархална среда, имат мачистки ценности и намират утвърждение на ценностния си модел в публичното пространство и в политическите послания, само с обучение няма да стане. Те могат да си назубрят материала, както се зубри в училище, и пак да правят каквото си знаят. Ако за тях мъжката и гилдийната лоялност е по-важна от законите, ще потупват по рамото и ще наричат колега поредния Орлин Гигов, докато не се стигне до поредното убийство.
До миналата година домашното насилие и насилието над жени не бяха особен обществен приоритет. Дори напротив – темата, която и преди не беше особено популярна, беше заклеймена покрай кампанията срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция.
Промяна в обществените настроения настъпи след случая с обезобразената и нарязана с макетно ножче Дебора Михайлова. Но още е рано да се каже дали кампанийният гняв, довел тогава до промени в ЗЗДН, може да израсне от популизъм до осъзната чувствителност към проблема с домашното насилие.
Неслучилото се българско #metoo
Чувствителност към насилието над жени и към домашното насилие в едно общество има тогава, когато то не се възмущава от отделни случаи, оставайки сляпо за други, а осъзнава системния проблем. И не се влияе от симпатии, антипатии, авторитети или популярност. В България не изглежда да е така. Докато Дебора спечели обществените симпатии, украинката Силвия и много жени в нейното положение нямаха този шанс.
Показателно е, че в България няма #metoo. Като имаме предвид, че между 1/4 и 1/3 от жените в България са преживели насилие от страна на настоящ или бивш партньор, е малко вероятно да няма популярни актриси, музикантки и други жени от шоубизнеса, които са били обект на насилие, нито популярни мъже, които да са извършвали такива действия. Ала темата продължава да е табу.
Досега единствено актрисата Диана Димитрова заяви, че колегата ѝ Юлиан Вергов я е бил. Въпреки че трийсетина души от снимачния екип на сериала „Откраднат живот“ могат да потвърдят какво се е случило, това прави само гримьорката, прикрила следите от побоя, за да продължат снимките. И по-късно – няколко представители на техническия персонал, които не са присъствали в съответния ден, но споделят какво се е говорило в екипа.
Представителите на актьорската гилдия обаче или застават на страната на Вергов, обвинявайки Димитрова във всевъзможни грехове (хем че лъже, хем че „си го е търсела“), или си мълчат. Тя получава подкрепа комай само от актрисите Весела Казакова и Елен Колева.
Днес Вергов е целият в бяло, а Димитрова напуска актьорската професия, може би и България, и ще учи анимация. След скандала тя се занимава все повече с рисуване и все по-малко с актьорство. Което е обяснимо – след като дори хората, с които работиш, не казват и една дума в твоя подкрепа, колко дълго можеш да продължиш да го правиш?
Нови политически сезони – старо безразличие
Докато не се знае дали изобщо ще има правителство, темата за домашното насилие ще е последният проблем на партиите и коалициите. Вероятно няма да е особено съществен проблем и след това, стига да няма пореден случай като този с Дебора, който да разпали обществените страсти. И да се стигне до поредни недообмислени промени на ЗЗДН, с който полицейските служители така и така не се съобразяват.
Насилието над жени и домашното насилие са от тези теми, на които почти никога не им е времето, защото има по-важни неща за решаване. С такива проблеми се занимават развитите демокрации. Но докато чакаме България „да се оправи“ и да стане като развитите демокрации, не само редовно биват пребивани и убивани жени. По-голямата беда дори от това е, че слагаме каруцата пред коня. Не може първо да си оправим държавата, после – проблемите с ценностите и нагласите. Напротив – когато изповядваме демократични ценности, част от които е неприемането на домашното насилие, и действаме спрямо тях, тогава може и да станем развита демокрация.
