Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3704

На 4-ти април са може би най-важните парламентарни избори в последните 20 години. По много причини, които няма да анализирам в детайли, но както писах през лятото, акцията на Христо Иванов в Росенец и последващото освобождаване на плажа, осветиха много скрити зависимости и поставиха мрежата от хора, които за кратко често наричаме „задкулисие“, в положение да трябва да се прегрупират. На тези избори ще стане ясно дали са успели и съответно дали ни предстои нова серия управления, които не произтичат от гласа на хората, а от това за кого главният прокурор има папки в чекмеджето и кой контролира главния прокурор.

Не е тайна, че съм част от Да, България от самото начало – от инициативния комитет и учредяването на партията, до ден днешен. До момента, обаче, не съм бил кандидат – нито на парламентарните избори 2017г, нито на европейските, нито на местните. Заради бизнес, семейство, предпазливост. На тези парламентарни избори, обаче, не мога да си позволя да стоя отстрани. И не че през цялото това време не съм помагал експертно и комуникационно, но сега е различно.

Сега е нужно да изляза и да застана с името и с идеите си пред гражданите. Не просто в социалните мрежи, в блога и в някое интервю, а в листата. За да няма съмнение, че нещата са много сериозни и много важни.

Аз съм експерт. Но както разбрах от опит – с експертиза промените, които искам, могат да стигнат само донякъде, но не и да бъдат завършени, не и да бъдат устойчиви. Да, участвах в промяната на редица закони, подготвих две изцяло нови наредби, писах стратегически документи, проектни предложения, отварях ключови масиви данни (като обществени поръчки и Търговски регистър). Но това не беше достатъчно. Защото в Народното събрание нямаше никой, на който да му дреме за това. Смятам, че експертиза като моята е безкрайно нужна, за да се случи електронното управление и произтичащите от него ползи във всички сектори, включително за борбата с корупцията, но тя е безполезна без политическа „ракета-носител“.

А електронното управление не е самоцел. То е инструмент – за по-ефективна и прозрачна държава, по-малко корупция и в крайна сметка – по-добро качество на живот. И е част от каузата, която са Да, България и Демократична България.

Баба ми (Бог да я прости) казваше „с всичко, което искаш се занимавай, само не с политика – тя е много мръсна работа“. И баба ми беше права – мръсна работа е. Но политиката е мръсна работа отчасти защото с нея се занимават „мръсни“ хора. И ще продължи да бъде такава, ако останалите стоим отстрани. С риск да прозвучи нескромно, иска ми се да бъда позитивен пример. И се радвам, че съм заобиколен в листите от други такива позитивни примери.

На осмо място съм в листата на Демократична България в 23-ти МИР (София). Предвид, че това място по подразбиране не е избираемо, може отстрани да изглежда, че съм „използван“ или че съм „пълнеж“. Не се чувствам така и влизането в тази листа на това място е мое, осъзнато решение. Да, при настоящите социологически данни не изглежда, че Демократична България ще събере достатъчно гласове, за да вкара 8 души от този район.

Но с участието си в листата искам да дам ясен сигнал, че парламентарната група ще може да разчита на мен и че електронното управление ще ѝ бъде приоритет. Затова са листите – те не са просто хората, които ще влязат, а и хората, които публично са се ангажирали с дадена политика. Пред мен в листата от Да, България са Антоанета Цонева и Надежда Йорданова – именно хората, с които в последните четири години съм работил по всеки законопроект и всяка позиция на тема е-управление. Така че нямам съмнение, че те ще са проводници на тези политики, с пълната ми подкрепа.

Програмата на Демократична България за Електронно управление и модернизация на администрацията вече е публикувана. Участвал съм активно в нейното писане, смятам я за реалистична, а много от нещата могат да бъдат придвижени напред както в управление, така и в опозиция.

Осъзнавам и рисковете – макар и осми, кафявите медии ще търсят всяка възможност да изсипят кал върху мен (и върху останалите в листата). Знам, че в следващия месец ще спя по-малко. Осъзнавам и че макар бизнесът ми да е насочен основно към чужбина, публичното обвързване с политическа партия може да доведе до повдигане на вежди у някой партньор или клиент. Но безрискови решения в тоя живот няма, важното е рисковете да са осъзнати.

Искам да благодаря предварително на всички за подкрепата и доверието, за търпението и разбирането. Знаете, че чрез мен ще имате де факто човек в парламента. Но по-важното – че давате гласа си за листа, чрез която България да стане по-добро място. Чрез силен политически натиск за съдебна реформа и модернизация ще можем да реализираме потенциала си като държава. Избрал съм да живея тук с този аргумент и именно затова толкова ми допада предизборния ни слоган – България може много повече!

Материалът Защо съм кандидат за народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.