Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3975

От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение):

1. ЗИД на Закона за електронното управление – този закон го писахме с екипа ми в Министерство на електронното управление. Той урежда мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, отпадането на удостоверенията (на които гражданите са куриери в момента) и на задължението за ползване на квалифициран електронен подпис. Въвежда пълна електронизация на регистрите, електронно връчване на актове и фишове, напомняне за изтичащи документи и др.
2. ЗИД на Закона за движението по пътищата. Първата цел на проекта е да направим стъпки към ограничаване на рецидивистите на пътя. С пълното разбиране, че е нужна пълна реформа на административното наказване, предлагаме две неща: от една страна, задължение за МВР да спира на пътя всички автомобили, чиито собственици имат пет или повече невръчени фиша, а от друга страна задължение за публикуване на индивидуални анонимизирани данни за всички нарушения (което бях поискал от МВР като министър). Така обществото ще следи дали МВР изпълнява задължението си. Втората цел е намаляване на административната тежест и улесняване на добросъвестните водачи. Премахване на всички стикери от предното стъкло, премахване на синия талон и въвеждане на възможност за електронно плащане на фишове, без да ходим до КАТ да ни ги връчат. Затрудняваме редовните нарушители и улесняваме мнозинството добросъвестни. И повишаваме прозрачността на работата на МВР.
3. ЗД на Закона за обществените поръчки – целта е да се постигне максимална прозрачност и с който да се прекратят схемите с т.нар. „инженеринг“. Въвежда се задължение за публикуване на отворени данни по международен стандарт (Open contracting data standard), публикуване на договорите, които са сключени без проведени процедури (защото са изключения по закон), публикуване на заявки по рамкови договори, както и разкриване на принадлежност към ДС на членове на органите на фирми, които печелят над половин милион от обществени поръчки.
4. ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане – въвеждане на електронни ваучери за храна. Нещо толкова просто (на пръв поглед), което се „точи“ като тема от 2015 г, най-накрая намира законодателно изражение
5. ЗД на Изборния кодекс – предвиждаме достъп до кода без ограничение във времето, публичен план за провеждане на изборите, извадкови проверки и задължително публикуване на криптографска информация. Така ще се елиминират опорките за ‘пипане’ на машини, а процесът ще е по-добре планиран, предвидим и вдъхващ повече доверие.
6. ЗИД на Гражданския процесуален кодекс – въвежда се електронно заповедно производство, като това е инструмент за облекчаване работата на свръхнатоварените съдилища, за сметка на ненатоварените.
7. ЗИД на Търговския закон – освен създаване на изцяло нов вид дружество с променлив капитал, подходящ за стартиращи компании, набиращи инвестиции, предвиждаме и отпадане на спесимена на подписа при регистрация на дружество за български граждани (вместо това той да се извлича от МВР).
8. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения – законопроектът предвижда цялостна уредба на защитата на лицата, подаващи сигнали (whistleblowers), но в конкретния случай на сигнали за корупция, предвиждаме полу-анонимни сигнали – предлагаме сигналите да се анонимизират в момента на подаване по електронен път, с криптографски средства, като антикорупционната комисия да не може да вижда кой е подател, но данните да могат да се деанонимизират от съда, ако е нужно завеждане на дело за вреди.
9. ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – предвижда нещо дребно, но улесняващо голям брой неправителствени организации – провеждане на заседания по електронен път на управителните им органи.
10. ЗД на Закона за електронната търговия – въвеждаме мерки, с които големите онлайн платформи (напр. Фейсбук) да ограничат ефектна на троловете (фалшивите акаунти, които се използват с пропагандна цел), да са по-прозрачни с това кой извършва модерацията и да позволят обжалване на некоректно блокиране на профили. Т.е. на практика увеличаваме защитата на свободата на словото с процес по извънсъдебно обжалване, като същевременно не позволяваме удавянето на свободното слово в море от пропаганда.

Има още много закони, които имат нужда от осъвременяване. Съвесем скоро ще внесем изменения в Кодекса на труда за въвеждане на електронна трудова книжка, например. Но смятам, че с тази законодателна програма, облекчаваме гражданите и бизнеса, модернизираме администрацията и правим разходването на публични средства по-прозрачно.

Материалът Десет електронни законопроекта е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.