Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4018

48-мото Народно събрание беше разпуснато. Работата му продължи малко повече от 4 месеца, което не е достатъчно за реална законодателна дейност. Поради това Народното събрание прие само 46 закона, 14 от които са ратификации на споразумения, т.е. реално 32 закона за приети. От тях съществени (а не „козметични“, гасящи някой текущ пожар или просто транспониране на директиви) изменения има само в Изборния кодекс, Закона за горите, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за енергетиката, Закона за устройство на територията, закона, с който въвеждаме особен управител за дружества, опериращи с нефтопродукти (напр. Лукойл), Закона за българския жестов език и измененията, свързани със сините карти (за да бъде по-малко бюрократична процедурата по наемане на висококвалифицирани кадри от трети страни).

Личният ми отчет в рамките на тези 4 месеца включва следното (детайли има на сайта на НС). Законодателната ми дейност включваше:

• На първия работен ден на Народното събрание внесохме редица законопроекти, като изготвените с мое водещо участие бяха Закона за електронното управление, Закона за движението по пътищата (електронно връчване, отпадане на стикери и син талон и др.), Закона за обществените поръчки (за повече отворени данни за поръчките). По законопроекта за сините карти имах принос на по-ранен етап, но в парламента го движеше изцяло Надежда Йорданова. Нищо от това (с изключение на сините карти) не беше припознато като приоритет и не стигна до приемане в зала. Дневният ред го определят председателят и мнозинството. Ако бяха стигнали до зала, вероятно щяха да минат (в комисии някои от тези предложения минаха).
• Внесох изменения в Закона за електронната търговия, за да уредим идентифицирането на тролски ферми в социалните мрежи, както и възможността за оспорване на решенията на модератори пред трета страна.
• По Изборния кодекс и де факто премахването на машинното гласуване, внесохме наш законопроект за повече прозрачност на процеса, вкл. достъп до изходния код за по-дълъг период от време и по-широк кръг лица, както и предложения между четенията (за преброителни центрове), а в крайна сметка и предложения в зала (напр. срока, в който ЦИК да направи експеримент с новата хартия за машините, което предстои да разберем дали ще се окаже проблем). Участвах в дебата в пленарна зала, като опитах да оборя внушенията на „хартиената коалиция“, и да обясня защо машинното гласуване всъщност е сигурно. И че няма „кодове“. Знаем как свърши това, но предстои да видим на изборите дали твърденията за повишена избирателна активност ще са реалност и дали няма да има хаос в изборната нощ.
• По Закона за кадастъра и имотния регистър направих редица предложения, част от които бяха приети – за електронизация на процеса по вписване, отпадане на документа с печат за платена такса, отпадане на удостоверения и гарантиране на интегритета на данните. Измененията влизат в сила след доста време, за да може Агенция по вписванията да си надгради системите.
• Подготвих и изменения в Закона за пътищата, с които да се премахне олигопола на текущите посредници на винетки (само два на брой, през които минават всички други продавачи на винетки), както и за получаване на известния при изтичаща винетка и при съставен фиш. ГЕРБ и ДПС не подкрепиха либерализирането на продажбата на винетки, но по останалите предложения имаше внесени текстове от повечето други групи и обединения законопроект беше подкрепен от всички
• Предложих, заедно с Надежда Йорданова, изменения в антикорупционния закон, за пълна електронизация на декларациите за имущество и интереси, както и публикуване на всички данни в отворен формат. Предложихме и анализ на антикорупционния риск, като при установен висок риск, да се „включат“ новите разследващи функции. Напр. „висок риск“ е ако братовчед на министър печели обществена поръчка в подчинена на министъра агенция.
• Електронната трудова книжка, проект за която внесохме, мина само на първо четене в комисия, но изглежда има широка подкрепа, вкл. от бизнес асоциациите, и би трябвало в следващ парламент, който се задържи малко повече, да мине.
• Внесохме заедно с Васил Пандов от ПП изменения в Закона за здравето, с които да уредим няколко неща, като моето участие беше в достъпа до данни от други регистри на Националната здравноинформационна система, подпечатването на всички електронни документи с времеви печат (за да няма възможност за промени пост-фактум), удостоверяване на присъствие по електронен път, за да се избегне разпечатването и съхранението на хартия на електронни документи. Предложих и новата личната карта („с чип“) да може да се използва за потвърждаване на присъствие и съгласие за здравни и здравноосигурителни цели.
• В закона за лицата, подаващи сигнали (whistleblowers) във всичките му варианти внесох предложения за полу-анонимно подаване на сигнали, като личните данни на подателите се криптират с ключ на съда и могат да се де-анонимизират с решение на съда. Това не беше подкрепено, за съжаление поради неразбиране как би функционирало и нежелание на колегите да разберат (стигнехме до по-остър тон с председателя на правна комисия на заседанието, от което все още липсва стенограма)
• Електронните ваучери за храна не минаха на първо четене, защото ГЕРБ, ДПС и БСП бяха против. „Какво ѝ е на хартията“, както каза един колега. Електронните ваучери се предвиждаше да съществуват паралелно с хартиените за дълго време, за да свикнат хората. Имаме готов обновен законопроект за следващия път. И на въпроса „ама това ли е най-важното“ – отговорът е „не, не е“, но е постижимо сравнително лесно, както и синия талон, и е срамота да не се направи, тъй като ще намали разходите на участниците (търговци и работодатели) и ще улесни хората.

Малко електронни неща минаха, но направихме много заявки и те се сблъскаха с „искахме, ама нямахме желание“ от страна на мнозинството.

Зададох и доста въпроси на министри, като ето някои от тях:

• Въпрос до МВР за започналата по мое време оптимизация на регистрацията на автомобили в КАТ (отговорът – подготвени са изменения на наредба)
• Въпрос до МЕУ за прогрес по електронната идентификация и до МВР относно отказа им да предоставят данни от регистри на МВР за мобилното приложение. По тази важна според мен тема проведох и няколко срещи, като съм обобщил ситуацията в друга публикация.
• Въпрос до министъра на здравеопазването за липсващи отворени данни. В отговор министърът се ангажира да публикуват редица масиви от данни, които съм поискал във въпроса, като прави уточнение, че на портала за отворени данни не могат да се качват данни в момента (заради изтекла поддръжка)
• Няколко съвместни въпроса с Алекс Дунчев от ПП относно електронните търгове за дървесина с цел повече прозрачност и намаляване на корупцията в процеса
• Въпрос до МРРБ за комисионните от продажба на винетки, които отиват в националните доставчици на услуги – по около 20 милиона годишно. Използвах отговора за да мотивирам законодателното предложение за либерализиране на продажбата на винетки и за законово ограничаване на комисионните („такси за услуга по разпространение“).
• Въпроси до МРРБ за проверките на пътната маркировка, с незадоволителен отговор – за пътната маркировка съм писал преди много години и за съжаление няма особен прогрес.
• Въпрос до министъра на здравеопазването за нещо много техническо – програмни интерфейси, но имащо отражение в реалния живот – когато лекар или фармацевт търсят електронно направление или електронна рецепта, това да може да става само по идентификатор на пациента (и времеви период), а да не е нужно да се посочва конкретна дата на издаване, или пък идентификационен номер на документ. Това би улеснило много процеса и не би застрашило личните данни, тъй като тези справки се правят от вече идентифициран лекар/фармацевт.
• Въпрос до външния министъротносно дипломатическата реакция на обявяването на Христо Грозев за издирване в Русия. (Изпратих въпроса няколко часа след самата новина, но тъй като беше почивен ден, той беше получен във Външно на първия работен.)
• Въпрос до министъра на финансите за информационната страница за въвеждане на еврото и дали тя предвижда презентиране на прогреса – напр. дали неприетия от този парламент Кодекс за застраховането (заради частни интереси) ще блокира влизането в еврозоната
• Въпрос към МВР относно центъра за безопасен интернет, който подпомага дейността на МВР за борба и превенция на престъпления, свързани с експлоатация на деца, но не получава никакво финансиране от държавата. МВР казва „да, много ни е полезен, но нямаме пари“

Парламентарната активност не винаги води до резултат, но е задължителна, ако искаме по всички тези теми да има резултат в обозримо бъдеще. Смятам, че с тази активност, допринесох за работата на това Народно събрание.

Материалът Отчет на мандата ми като народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.