Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4145
Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.
Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.
В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.
Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.
Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.
По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.
Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.
Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).
Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.
Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.
Материалът Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.