Tag Archives: Съдебна реформа

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-se-strahuva-ot-trupa-na-notariusa/

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Шестнайсет дни след убийството на съдържателя на клуб за търговия с правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е ясно, че със съдействието на n броя прокурори, n броя съдии и n броя служители на ДАНС, МВР, НАП той е осъществявал „върховенството на правото“ по дела от голям материален, а също и обществен интерес. Най-вероятно са замесени и висши политици, тъй като никой не може да плете такива мрежи без покровителството на ония, които си избират главните прокурори по каталог, известен само на тях. 

Остава най-трудната работа – да се проведе независимо и ефективно разследване, за да бъдат събрани доказателства, годни за съд. 

Възможно ли е? Или ще бъде затвърдено правилото, че мафиотите ги отстрелват, а мрежите им остават за други „концесионери“. В България разплитането на афери от калибъра на клуба за поръчково правосъдие обикновено не стигат до върховете, където са покровителите и поръчителите. В интервю за БНР тази седмица еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви по повод убийството на Нотариуса, че е важно да има истинско разследване и за тази цел трябва да се променят много неща в България и да се приложи промененото законодателство. 

Важното е да се уверим, че има възможност действително да се проведе реално разследване от независими лица.

Този път на парламента се пада отговорността да е разобличителят на организираната престъпна група (или групи) в съдебната система – не просто на имотните измами, рекета, заплахите към магистрати и уреждането на дела. Това е и изпитание за управляващото мнозинство, с чиито гласове беше одобрена шестата поправка в Конституцията, доколко е искрено в прокламациите си за съдебна реформа. Също е и тест за ПП–ДБ и отколешната им битка със задкулисието. Убийството на Нотариуса им дава шанса да докажат, че онова „Има как България да поеме по пътя на изграждането на справедлива, европейска и модерна държава“ отпреди година не е било само предизборен кьорфишек. 

Показното убийство на Нотариуса, извършено след изчезването на друг дилър на правосъдие – Петьо Петров – Еврото, миналата година, може да даде старт на разплитането на престъпните мрежи в правосъдието. Единственото необходимо е политическа воля.

Същото това убийство осветява силно фигурата на внезапно преминалия в лагера на реформаторите на прокуратурата Борислав Сарафов. Изглежда ли приемлив за главен прокурор, или системата е в състояние да направи по-добра селекция?

Не и Сарафов

Едва ли за разследването може да се възлагат големи надежди на силно компрометираната прокуратура, затваряла си очите от десетилетия за търговията с влияние, извършвана от хора като Нотариуса, Еврото, Черничкия с помощници от службите и МВР. 

Не и докато изпълняващ функциите на главен прокурор е Борислав Сарафов. До средата на 2023 г. той беше дясна ръка на отстранения главен прокурор Иван Гешев и в качеството си на негов предан заместник беше и шеф на националното следствие. В разследването си в три части „Списък за бърз контрол“ Антикорупционният фонд (АКФ) разкри дейността на Нотариуса още през 2021 г., а прокуратурата игнорира изнесените данни. Пострадалите бяха бизнесменът Веселин Денков и жена му Ивайла Бакалова, от която поискаха минимум 100 000 евро, за да освободят мъжа ѝ от ареста. В по-ранно разследване на АКФ за аферата „Осемте джуджета“ (по името на ресторанта, държан от „колегата“ на Нотариуса, Петър Петров – Пепи Еврото) бяха изнесени данни за чести посещения на Сарафов в заведението, както и негови снимки с Еврото.

Сарафов ще е временно изпълняващ функциите (поне) до есента на 2024 г., когато трябва да се състои изборът за нов главен прокурор. Изглежда, че работата по аферите на Нотариуса ще се върши на принципа „кой ще опере пешкира“. Първите изгорели вече са известни – шефката на Софийската районна прокуратура (СРП) Невена Зартова (дъщеря на бившия шеф на Търговското отделение във Върховния съд Явор Зартов) и четиримата ѝ заместници, които обаче се разграничиха с декларация от нея и заявиха, че подкрепят усилията на и.ф. главен прокурор за реформа на прокуратурата. 

Зартова, избрана от Висшия съдебен съвет през 2019 г. без нито един глас против, бе посочена в интервюта на гръцки бизнесмени като магистрат от лагера на Нотариуса. След като подаде оставката си, тя направи медиен рейд, в който обясни, че познава Божанов „официално“ от 2005 г., не подозирала за влиянието му, заведените срещу него общо 19 дела и преписки в СРП са били прекратени. Пред bTV Зартова потвърди, че и тя е посещавала ресторанта „Осемте джуджета“, и съобщи, че миналото лято в СРП било повдигнато обвинение срещу Петьо Петров – Еврото, но Софийската градска прокуратура прекратила делото.

Оставката на Зартова и заместниците ѝ дойде след интервю пред „24 часа“, в което гръцкият бизнесмен Анастасиос Дикос, представител на инвеститор в София Ринг Мол и ИКЕА, разказа за системен рекет от група, свързвана с Мартин Божанов – Нотариуса. СРП незаконно повдигнала обвинение за измама в особено големи размери срещу него и двама негови колеги.

Бяхме заплашвани, искаха ни подкупи. Като в този тормоз постепенно бяха замесени и данъчни служители, прокурори, представители на КПКОНПИ, получавахме телефонни обаждания от служители на ДАНС. За кратко време заведоха срещу нас повече от десет съдебни дела и разследвания. И всичко започна заради наш инвестиционен проект за жилищно строителство.

В интервю за БНР и за „Сега“ адвокат Михаил Екимджиев, известен със спечелените си дела пред Европейския съд по правата на човека, призова за обществен и медиен натиск, за да не се спре само до аферите с Нотариуса и клуба му, каквито опити се правят. 

Елиминират се хора, които са станали неконтролируеми и опасни за политическите си ментори. Те се отстраняват, когато вече е ясно кой ще заеме местата им.

Но журналистът от АКФ Николай Стайков, един от авторите на разследванията за Нотариуса и Пепи Еврото, даде да се разбере в свои медийни изяви, че в неправителствената организация разполагат с данни и за други схеми за търговия в правосъдието. 

Според адвокат Екимджиев повече от основателни са съмненията, че органът, компетентен да разследва, в случая е ръководен от лице, замесено както в „Осемте джуджета“ – „там ще излезе решение на Европейския съд на 22–23 февруари“, така и в други схеми – Борислав Сарафов. 

Изслушването на и.ф. главен прокурор от съдийската колегия на ВСС тази седмица показа, че той не се чувства комфортно, отговаряйки в продължение на близо 5 часа на въпросите по аферата с клуб SS на Нотариуса. Част от тях той отклони с аргумента, че се повтарят, че няма информация, че не знае или че питащият няма правомощия да пита точно това. 

„Не е моментът сега да провеждаме лов на вещици, да гоним неудобните и да закриляме удобните“, заяви Сарафов предвид евентуалното огласяване на имената на магистратите с членски карти от клуба на Нотариуса. Причината – нямало проверена и достоверна информация. 

Циркулирането на разни списъци в публичното пространство е много опасно. Това не трябва да се превръща в повод за някаква институционална репресия и обществена реакция. Опасно е в подобни списъци да попаднат невинни хора. Аз бих изпратил към прокурорската колегия на ВСС и съдийската колегия на ВСС, ако има колегия, а не съвети, само проверени данни в рамките на проверките и ревизиите, които съм назначил. 

Тест за мнозинството в парламента

Сарафов не знаел нищо за списък с имена на магистрати от клуб SS на столичната улица „22 септември“. Но такъв списък е бил подхвърлен в пощенската кутия на депутата Атанас Атанасов (ПП–ДБ), който пък го предал на своя колега Никола Минчев, оглавил временната анкетна комисия на парламента за делата на застреляния Мартин Божанов. Тя ще работи три месеца и амбициите са да изслуша всички замесени, включително заплашваната от Нотариуса съдийка Владислава Цариградска. Временна комисия по случая реши да създаде и съдийската колегия на ВСС, но какво ще проверява – кадровиците тепърва ще решават.

Въпрос на време е имената от списъка да станат публично известни. Първите вече се появиха. Пред БНТ Никола Минчев спомена, че е видял няколко имена на магистрати, предимно от специализираното правосъдие, и уточни, че в този списък няма политици. Но макар Делян Пеевски да не е споменат изрично, също ще бъде поканен. Нотариуса е имал съдия, към когото се е обръщал с „Тони“, като се предполага, че става дума за съдия Андон Миталов, санкциониран за корупция от САЩ през 2020 г.

Важно да се изясни и какви дела са гледали тези магистрати, свързани ли са с Нотариуса по друг начин, освен като посетители на клуба, какво е имотното им състояние. Освен това, ако (изобщо) се докаже, че има дело, решено по точно определен начин заради членството в SS, възможна ли е отмяна на решението – и на какво основание? 

Първото заседание на временната парламентарна комисия обаче започна с разобличителите от АКФ, които от своя страна посъветваха членовете ѝ кого да поканят за изслушване. Списъкът се оказа дълъг. Начело са бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, настоящият и.ф. главен прокурор Сарафов, бившият председател на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев. Следва бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП–ДБ Бойко Рашков, също и Веселин Денков и Ивайла Бакалова. 

Бойко Рашков е наясно с фигурата на Нотариуса и обхвата на влиянието му:

Ние водихме разследване срещу този човек, когато бях министър. Той е свързан със среди и в прокуратурата, и в магистратурата, и в съда. Сега го отстраниха, защото се уплашиха, че ще разкрие факти за връзките му с такива среди. Съдия Владислава Цариградска е написала днес нещо, там има две имена, едното от които напоследък, след промените в Конституцията в частта за прокуратурата, започна да размахва пръст – от държавния глава докъдето прецени. 

Преди коментара на Рашков в парламента заплашваната от Нотариуса съдийка заяви по bTV: 

Освен това ми беше казано, за да бъда респектирана, че Марти е много близък с Иван Гешев и Пеевски, дали това е вярно – аз не зная.

Споменаването от съдия Цариградска на председателя на ПГ на ДПС и санкциониран за значима корупция по „Магнитски“ Делян Пеевски е сред аргументите да бъде поискано изслушването му от временната комисия. От „Има такъв народ“, настояха за това, а също и ГДБОП да предостави всички факти и документи по казуса „Нотариуса“ от 2021 г. насам. 

Депутатът от ИТН Гроздан Караджов предаде писмо, с което от партията предлагат към списъка с имена да се добавят един от стълбовете на евроатлантическото мнозинство – Пеевски, както и Невена Зартова и министър Калин Стоянов, но и министърът на финансите Асен Василев и шефът на НАП Спецов. Последните двама са споменати в интервюто на гръцкия бизнесмен в контекста на това, че инвеститорът сигнализирал на НАП и Василев за конфликт на интереси на високопоставена данъчна служителка. „Никога Асен Василев не ми се е обаждал, за да ми дава указания кого да проверявам“, каза по този повод Спецов пред Нова телевизия.

Поканата към Ушев пък е свързана с разрешените от него специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. За 4 години, до закриването на спецправосъдието, над 150 магистрати са били подслушвани със СРС, но няма образувано нито едно досъдебно производство.

Чадър от МВР

Имаше една шега от годините на Прехода, че МВР назначава престъпните босове. Е, вече ги пази и закриля заедно с прокуратурата. Временната парламентарна комисия би могла да изясни какъв „чадър“ е ползвал Нотариуса – докъде са се простирали мрежите му в ГДБОП, ДАНС и МВР. 

Николай Стайков от АКФ каза, че Мартин Божанов е имал кола със синя лампа и е ползвал служебния паркинг на Специализираната прокуратура за нуждите на частния си клуб, който е в близост. Записи от Google Street View показват, че въпросният паркинг бил охраняван от полицейски коли, които са пазели и клуба. Нотариуса ползвал за охрана полицаи от СДВР, а частният му клуб е работел дни преди убийството му на 31 януари. Заведението е било претърсено чак седмица след това. Но не само с SS клуба е било така. 

Пред ресторанта „Осемте джуджета“ в продължение на две години е имало патрулка, а бившият вътрешен министър на ГЕРБ Младен Маринов така и не отговори на АКФ какво е налагало това. Като правосъден министър Христо Иванов, днес съпредседател на „Демократична България“, на два пъти поиска от ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Петров – Еврото. Но Еврото беше спасен с намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи да се вземе предвид желанието на самия Петров да бъде освободен. А две години по-късно Еврото отвори „Осемте джуджета“. Връзката между групите на Еврото и Нотариуса също подлежи на разследване.

Странно е също така, че съпругата на Нотариуса започва работа в ГДБОП след вътрешен конкурс през май 2021 г. – точно когато за шеф на антимафиотите е назначен Калин Стоянов, настоящият министър на вътрешните работи. Стоянов прекратява договора ѝ след два месеца поради отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Но съдът я връща в МВР. 

Промяната на ЕГН-то на Мартин Божанов, както и на фамилията му (от Ангелов на Божанов), е извършена с решение на съдия през 2000 г. Името на магистрата още не е известно, макар процедурата по смяната да е започнала именно със съдебното решение. Не са известни и резултатите от обещаната от вътрешния министър проверка „на място в ГРАО, за да установим кой, как, по какъв начин и с какви мотиви и на какво основание е станало“. 

Разследващият журналист Николай Стайков обясни модела на Божанов – от подкупване на съдии за избор на определени оценители и вещи лица до предизвикване на несъстоятелност на фирми, придобиване на активите им и решаване на дела с голям материален интерес. Три от тях Стайков назова: делото по несъстоятелност на КТБ, делото за конфискацията на активите на Евелин Банев – Брендо и семейството му и делото на убития бизнесмен Борислав Манджуков срещу Инвестбанк. 

Този път всички – от политици до магистрати, си дават сметка, че скандалът не може да приключи с дисциплинарни наказания, както стана след лобисткия скандал с Красимир Георгиев, известен като Красьо Черничкия. Тогава петима бяха наказани заради накърняване на престижа на съдебната власт. Сега обаче става въпрос за подмяната ѝ с организирани престъпни групи. Някои от виновниците за това състояние са част от конституционното мнозинство, амбицирано да реформира съдебната система – където трупът на Нотариуса си мирише. 

Заглавно изображение: Д-р Теодор Цвингер III (1658–1724) – герб с негов портрет в цивилно и в работно облекло със защитен костюм и маска срещу чума. Въпросът е има ли кой да сложи маската и костюма и да се разрoви както трябва там, където никой не иска да влиза. Картината е част от Wellcome Collection.

Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4145

Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.

Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.

В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.

Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.

Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.

По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.

Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.

Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).

Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.

Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.

Материалът Коментар по становището на Венецианската комисия за измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Залезът на българските божества

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zalezut-na-bulgarskite-bozhestva/

Залезът на българските божества

Ако следваме Ницше, чукът ще провери божествата „като камертон“, защото при раняването духът нараства. Раните в политиката не са белезите на воина, там всеки пази не духа, а целофана си. Но ударите могат да бъдат разрушителни не с компромати от телефонни разговори, а с документите и фактите, които може да събере една прокуратура.

Без чадър, без целофан

Тъкмо едно от най-големите политически божества започна да се измества от активната политика към мемориала на знаковите политици – и все-още-главният-прокурор Иван Гешев реши да съживи „Барселонагейт“, като поиска имунитета му. Така изпращането на Бойко Борисов трудно ще бъде съпроводено с почести, още по-малко с добри резултати на местните избори.

Заради собствената си кожа Борисов жертва партията си, спечеленото от нея първо място на 2 април, възможното правителство – и това няма да се размине безнаказано. Принуди ГЕРБ да подкрепи не-коалицията с ПП–ДБ. Дори и да изглежда, че част от парламентарната група му е безрезервно вярна, обкръжението му се готви за ГЕРБ след Борисов – време, което приближава по-бързо, отколкото вероятно му се иска на самия лидер. (През 2019 г. „Тоест“ прогнозира, че третият мандат ще е последен.)

Ако доскоро на гърба на Борисов като същински Атлас тежеше партията, днес е новото мнозинство – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, което в замяна пази парламента от контакт с Иван Гешев и разказа му за доказателства, свързани с къщата в Барселона и златните кюлчета в нощното шкафче. Няколко тома по делото са в деловодството на Народното събрание и любознателни депутати от разни парламентарни групи четат събрания за близо три години доказателствен материал. От една страна, никой не вярва, че прокуратурата може да събере годни за присъда (за пране на пари) доказателства, от друга – може и да са събирали, но главният прокурор да си е мълчал и трупал за „черни дни“, когато проблемът с неговата безконтролност и безнаказаност ще бъде разрешен законодателно.

Български политически стандарт

Балансът в съюза между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ е крехък – правителството на Денков–Габриел зависи от гласовете на депутатите от ГЕРБ–СДС, за да набере мнозинство. Но ако групата на ПП–ДБ може да взаимодейства само с народните представители на Борисов. За тях обаче полигамията в политическите връзки е практика и я доказват общите гласувания с ДПС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ – например по промените в Закона за съдебната власт, които извадиха следствието в отделен от прокуратурата орган. Президентът Румен Радев наложи вето на закона и ще е интересно да се види как и дали и този път ще се образува плаващото мнозинство.

Странно е, че в не-коалицията ГЕРБ–СДС могат да възразят по кадрови решения на министри, като например избора за член на борда на Европейската инвестиционна банка на Виолета Лорер, чиято експертност на финансист е безспорна, но в парламента единодействие по законопроекти до момента няма. С изключение на механизма за разследване на главния прокурор, подкрепен от почти всички политически сили без „Възраждане“, и създаването на комисии – за конституционни промени и за имунитетите.

След възраженията от страна на ГЕРБ–СДС за несъгласуваност министърът на финансите Асен Василев съобщи, че Виолета Лорер, съпруга на политика от ПП Даниел Лорер, се е оттеглила от номинацията и вместо нея ще замине друг експерт с опит от Министерството на финансите – Гергана Беремска. Василев обаче беше категоричен, че реакцията срещу Виолета Лорер е била „непремерена“ и „човек, който е поел тежестта да управлява, трябва да има свободата да управлява“. Партньорът на ПП – „Демократична България“, обаче смята, че механизъм за взаимодействие при ключови назначения трябва да има. Макар да предстоят десетки назначения от парламента в ключови регулатори, такъв механизъм все още не е обсъден нито в коалицията ПП–ДБ, нито в не-коалицията им с ГЕРБ.

Напрежението между двете формации се проявява още в първите дни. В резултат Правната комисия на 49-тото НС отхвърли на първо четене законопроектите за реформа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), внесени от служебното правителство и от депутати от ПП–ДБ. Подкрепен обаче беше проектозаконът на ГЕРБ–СДС и отново пролича, че политическата сила на Борисов е в състояние да си осигури по-широка от официално договорената подкрепа.

За разлика от избирателите на ПП–ДБ, гласоподавателите на ГЕРБ не са притеснени особено от фигурата на олигарха Делян Пеевски. Знаковото му изтикване на преден план от ДПС като виден конституционалист обаче предизвиква разнопосочни коментари както сред електората на ПП–ДБ, така и в самите партии. А гласуването с „въздържал се“ на лидерите на ПП–ДБ по предложението Пеевски да влезе в Конституционната комисия остави чувството за нещо скрито в тесен формат, още повече след като избегнаха публични обяснения за вота си.

Депутатът от ДПС отдавна е политик без целофан, още от протестите през 2013–2014 г., които го осветиха. Но с приобщаването на ДПС към т.нар. конституционно мнозинство той вече е в друга координатна система и ако ползваме Толкин наратива на силите на Промяната – не е от силите на Мрака.

Кой идва след Иван Гешев?

Временно изпълняващият длъжността главен прокурор, който ще бъде избран на мястото на Иван Гешев, на практика може да изкара много дълго време. Може и да има друга гледна точка за имунитетите на Борисов и други депутати. Например че няма да иска снемането им. Но най-напред президентът трябва да подпише указа за освобождаването на Гешев – ако не реши да оспори мотивите за решението на Висшия съдебен съвет.

От ПП–ДБ изразяват публично мнение, че титулярят на поста трябва да бъде избран, след като се извършат промените, свързани със съдебната реформа. Ако тези заявки бъдат изпълнени, временно изпълняващият длъжността обвинител №1 може да се радва на дълголетието на служебната власт, та дори и повече.

Установено е, че институцията главен прокурор в България генерира в себе си много юридическа и фактическа власт. Толкова много, че тя корумпира и значително изкушава лицето, което заема този пост, да прекрачи извън закона установените граници на своето поведение. Това трябва да се реформира на конституционно ниво и чак след това да бъде избран главен прокурор,

заяви по bTV тази седмица депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова.

Какви са критериите за главния прокурор по закон?

  • Способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт.
  • Висока професионална компетентност – да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности.
  • Изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и принос за утвърждаването на правовата държава.
  • Да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колегите си, за търсене и носене на отговорност.

Също така кандидатът трябва да има най-малко 12 години стаж – зачита се работа като стажант-юрист в Министерството на правосъдието, също и като разследващ полицай с висше юридическо образование в МВР, Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“. За стаж се признава и опитът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на ЕС, ООН, ОССЕ, НАТО, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.

Докато политическите сили се разберат има или няма сегашният ВСС моралното право да избира новия главен прокурор, да се избира след или преди приключване на съдебната реформа и т.н., ще управлява именно този бъдещ, временно изпълняващ длъжността обвинител.

Да влезе новият добър „Гешев“. Все едно обаче – най-големият политически играч ще трябва да напусне сцената. Божеството се счупи.

Дръж Гешев, за да кротува Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/druzh-geshev-za-da-krotuva-borisov/

Дръж Гешев, за да кротува Борисов

In every life we have some trouble,
When you worry you make it double,
Don't worry, be happy.*

Главен прокурор да захапе ръката, която го е хранила? Ето че се случва. Политиката и прокуратурата са така оплетени, че ставащото предизвиква верижна реакция и в двете системи. Колкото по-дълго се задържи Иван Гешев на поста, толкова по-дълго ще кротува лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Падат трупчетата, крепили делата, поставени върху тях като инвестиция, застраховка до живот и шантаж едновременно. Гуша за гуша се хващат „братя по оръжие“ – главният прокурор Гешев и неговият заместник и шеф на Националната следствена служба Борислав Сарафов, главният прокурор и членове на Висшия съдебен съвет, бранили го с позиции, гласуване и мълчание. Разломът в прокуратурата не е реформа, а „кланово противопоставяне“, по думите на адвоката към Антикорупционния фонд и бивш прокурор Андрей Янкулов.

Единият клан, както виждаме, остава верен на „ръката“, другият – на главния прокурор, и започват взаимно да се нападат с проверки, компромати и искания за освобождаване.

В политиката се сключва не просто пакт за взаимопомощ между политически сили, които са си омразни, а се договаря правителство, в което едната (засега) има един-единствен министър, и то еврокомисар, напуснал поста си. Всичко това – за да „случи“ еврозоната и Шенген, както обясни бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, наричайки във видео Мария Габриел „ключ, за да бъде този модел конструиран“, а извън Facebook – „мост, който да съедини несъвместими формации“.

Договорката е Габриел да застъпи като министър-председател след девет месеца, през които ще управлява Николай Денков (ПП). Критиците наричат ротацията „предателство“, защитниците – „разум“ и „спасение“, но всички са предпазливи в очакванията си, изтощени от над две години безплодни опити за стабилно редовно правителство и загуба на доверие в политическото и парламентаризма.

Инструментът „Радостин Василев“

Онзи enter, с който плашеха главния прокурор обаче, бе натиснат, изглежда, за Радостин Василев, миналогодишния отцепник от „Има такъв народ“, който заедно с петима други от ИТН се опита да набави необходимите гласове, за да има парламентарно мнозинство кабинетът на Кирил Петков. Наскоро прокуратурата поиска имунитета му заради разследване, че тогава се е опитал да сплаши своя колежка от парламентарната група, за да я принуди да напусне Народното събрание.

Сега Василев, бивш министър на спорта и два пъти начело на листите на ПП, отново напуска – този път групата на ПП–ДБ. Пак е в ролята на непримирим боец срещу грабителите и мафията, на рицаря на неподправената с компромиси промяна. Ще прави гражданско сдружение и размахва уличаващи лидерите на ПП записи с миризма на партийна кухня. Кирил Петков свика медиите преди разкритията на Василев, за да заяви, че записите са монтаж, че това е дело на „дълбоката държава“, активно мероприятие, за да няма кабинет. Пред bTV и Даниел Митов от ГЕРБ–СДС коментира действията на Василев като „част от динамиката, която цели разклащането на политическата среда“.

Най-вероятно Борисов ще прости. Той прости собствения си арест (или поне така твърди), ще извини и непремерените приказки по негов, на Габриел и сие адрес. Което не значи, че ще ги забрави. Първият му коментар беше, че няма да му повлияят относно съставянето на правителство, а целта им е тъкмо такава – да го осуети. „Аз само знам, че това обслужва много, много различни интереси, които не искат България да се стабилизира“, заяви той в петък, 26 май. В същия ден Василев разпространи запис от заседание на Националния съвет на ПП, на което се чуват реплики как „това правителство ще съществува, докато Борисов се страхува от Гешев и президента“ (Асен Василев) и как „Борисов ще се изпере през Мария Габриел“ (Кирил Петков).

Но за компенсация може да се наложи „Продължаваме промяната“ да удовлетвори желанията на ГЕРБ за няколко министри в правителството на Денков и/или в предстоящото обновяване и попълване на близо 70 места в 17 регулаторни и контролни органа.

Падат имунитети

Борисов и Гешев се борят за едно и също – о-це-ля-ва-не и амнистия. За да опази кожата си, лидерът на ГЕРБ отстъпи дотам, че се отказа да състави правителство, макар партията да спечели изборите, и реши да подкрепи кабинет на ПП. Главният прокурор е избрал друга тактика – настъпва, вместо да отстъпва, и не спира да повтаря, че ще изкара мандата си.

Иван Гешев преглежда арсенала, който държи срещу политиците – делата на трупчета, и едно от тях, сложено там преди девет години, e пуснато в употреба за втори път. Поискан е имунитетът на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев заради разследването за умишлена безстопанственост по казуса с АЕЦ „Белене“, по което е обвиняем.

Обвинението срещу него е, че не е оказал достатъчен контрол върху работата на Българския енергиен холдинг като министър през 2012 г., така че да прекрати навреме всякакви дейности по втората АЕЦ. Основание да спрат са решенията на правителството и на парламента от март 2012 г. Те слагат край на проекта, но въпреки това са били платени над 4,5 млн. eвро на „Парсънс E&C Юръп Лимитед“ – архитект-инженер по програмата за строителство на „Белене“. ГЕРБ го раздават принципно, обявявайки, че нито Добрев, нито някой друг от ГЕРБ–СДС ще се отказва от депутатския си имунитет, ако му бъде поискан от Гешев.

Мнозина очакват същото да се случи и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, добре обрисуван в записа и пресконференцията на главния прокурор като Поръчителя на отстраняването му (от институцията). Депутати и симпатизанти на ГЕРБ отидоха да подкрепят Борисов на разпитите в двете прокуратури, където беше тази седмица. В Софийската градска прокуратура го разпитваха по делото, известно като „Барселонагейт“ – за нашумялата къща в каталунската столица, където живееше българката Борислава Йовчева и дъщеря ѝ, с които свързват Борисов.

А във Върховната касационна прокуратура разговорът е бил за писмото от неизвестен подател, пратено на Гешев. Онова, което започва с цитат от Мечо Пух, обрамчен в кавички, и метафори като „гола скала“, на която стои сам главният прокурор, а там духа вятър. Пълно с баналности като от треторазреден екшън, където, вместо да натиснат спусъците, мъжагите си говорят как е дошъл „краят на приказката“.

А, да, има и лукче – символ на непоискани услуги от главния прокурор, което е невъзможно за вярване. Но поне показва, че авторът на писмото е живял в соца, защото лукчетата бяха известни тогава. Пурата и уискито са слабости и на Борисов, и на Гешев. Срещу главния прокурор дори започна проверка от Столичната регионална здравна инспекция заради репортаж, в който той пали пура по време на дистанционно участие в заседание на ВСС. В Съдебната палата, където е кабинетът му, е забранено тютюнопушенето на закрито.

Дълга война

Войната между политиците и главния прокурор Иван Гешев едва ли ще приключи толкова бързо, колкото смятат в парламента, където депутатите не просто бързат, а галопират с промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. По утвърден парламентарен маниер един закон се променя чрез заключителни разпоредби в друг. Тази седмица те бяха приети от Правната комисия и на второ четене, което означава, че до 30 май парламентът може да гласува окончателно механизма за разследване на главния прокурор и да намали на 13 гласа мнозинството във ВСС, необходимо за смяната му (сега е 17).

С изненадващо предложение ГЕРБ прекрои промените, внесени от служебното правителство, което доведе до напрежение в Правната комисия. За скандални промени за съдебната власт предупреди най-напред бившият председател на ВКС Лозан Панов, също и съдия Красимир Мазгалов, който написа:

Зад маската на контрол и разследване на главния прокурор ГЕРБ и ДПС прокараха изменения, които ликвидират независимостта на съда – председателите на ВКС и ВАС да могат да се избират с просто мнозинство от 13 гласа в пленума, което означава 11 от прокурорската колегия и само двама от съдийската, които могат да бъдат и адвокати, избрани от парламента. Мечтата на българския политик – пълен контрол върху съда.

Следващата седмица, когато измененията бъдат внесени в пленарната зала, ще стане ясно дали предложението ще бъде прието и ще го преглътнат ли ПП–ДБ, за които съдебната реформа е част от партийния им бранд. Защото това съвсем не е съдебна реформа, а оформяне на ново статукво – старото не върши работа, понеже е компрометирано.

ГЕРБ отново се опитват силово да наложат договорени неизвестно къде и с кого предложения. А ВСС започна процедурата, която може да доведе до освобождаването на Иван Гешев от поста главен прокурор. Той е обвинен за сериозно уронване на престижа на съдебната власт. Приеме ли парламентът законовите промени идната седмица, обвинител №1 може да се окаже и разследван.

Но дали пък точно сега да не бъде запазен още известно време на поста? Иначе как ще изтече мръсната вода.

* Цитатът е от песента на Боби Макферин Don't Worry, Be Happy.

Хронология на нежеланието да бъде разследван главния прокурор

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4010

Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент.

1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост.

2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината.

3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред.

4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание.

5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство – иначе казано, ограничава „опъването на чадър“ от прокуратурата.

6. На първия ден на настоящото Народно събрание Демократична България внасяме законопроекта, след като вече Венецианската комисия е дала своето становище. След това и Възраждане внасят техния.

7. Законопроектът на Демократична България е разпределен на много комисии, но е гледан от водещата комисия два месеца по-късно – на 11.01. През това време е нямало желание да се разгледа законопроекта. Може би оправдание би било, че се чака законопроектът на Министерски съвет, който доразвива законопроекта, който министър Йорданова „оставя“ в МП. Само че ако имаше желание това да мине, можеше подобренията на МП да бъдат внесени между първо и второ четене. Желание нямаше, съответно това не беше направено.

8. От 11-ти нататък започна едно бавене – първото заседание на правна комисия по този законопроект беше прекратено, а следващото беше седмица по-късно. 6 часа четене на становища, които са изпратени на комисията и тя се е запознала с тях няма никаква полза, освен за бавене.

9. Същата седмица (след 11-ви), в петък предложихме включване на нашия законопроект в дневния ред на пленарното заседание без доклад от водещата комисия, тъй като срокът от два месеца след внасяне е изтекъл. Мнозинството (с участие на ГЕРБ, ДПС и БСП) го отхвърли, за да не наваксаме забавянето, което същото това мнозинство постигна.

10. Законопроектът беше включен в дневния ред за 26.01. Защо не за 25.01 – за да може да се забави, както ще видим в следващите изречения. На 26.01 сутринта залата размени двете точки – тази по законопроекта на Възраждане и другата, с проектите на ДБ и на Министерски съвет. Така на 26.01 до обяд минава проекта на Възраждане. След това започва четене на доклади. Докладът на водещата комисия се чете от няколко човека и отнема около час и половина (абсолютно излишно губене на време). Заради други изменения на НПК, има доклади от общо 8 комисии (като подкрепящите са с по-кратки доклади, но все пак над 2 часа се четат доклади, които всички трябва да са чели). Към 5:20 вземаме почивка, за да направим изслушване на Мета и Телус за модерацията. При обявяване на края на почивката, председателят на комисията Калина Константинова обявява край на заседанието на комисията. В зала ГЕРБ и ДПС правят проверка на кворума и не се регистрират, като по този начин прекратяват заседанието. Опитват да обвинят това липсващите депутати от ПП и ДБ, но дори всички да бяха в зала, кворум нямаше да има, защото когато 100+ депутати от ГЕРБ и ДПС не се регистрират, няма как да има кворум. Така ГЕРБ и ДПС генерират още един ден забавяне.

11. На следващия ден залата приема да продължи разглеждането на НПК и приема този на Министерски съвет (за разследване на главния прокурор, който надгражда проекта на ДБ). Има обаче един детайл – за да започнат да текат сроковете между първо и второ гласуване, когато повече от един законопроект за изменение на един и същи закон е приет на първо четене, трябва комисията да одобри обединен законопроект. От трибуната призоваваме Правна комисия да изготви обобщения законопроект в рамките на деня, но това не се случва. Не се случва и в понеделник. Заседанието на Правна комисия е свикано във вторник. Като контраст – когато се бърза по даден законопроект, такива заседания за одобряване на общи законопроекти се свикват в почивки, и са изцяло формални. Така стана по Изборния кодекс, например. Тук се загубиха още два дни.

12. Във вторник (31.01) има извънредно пленарно заседание. За да започнат да текат срокове по предложения, трябва обобщения законопроект да бъде съобщен в пленарна зала. Тогава могат да се предложат и съкратени срокове. Часове наред или председателят на Правна комисия не изпраща съобщението до председателя на НС, или съобщението се „мотае по коридорите“. Съобщението стига до председателстващия чак когато заседанието е станало закрито, за да приеме докладите на службите за сигурност (поради потенциалното наличие на класифицирана информация). Тогава Надежда Йорданова предлага тридневен срок за предложения. След почивката, поискана от ДБ, ДПС също иска почивка. Може би за да изчислят точно колко човека трябва да гласуват, за да изглежда, че е можело предложението да мине, ако е нямало отсъстващи депутати? (Някой ден бих проверил дали в такива ситуации се вземат данни от системата за достъп, за да е ясно от коя група колко човека има в сградата).

В крайна сметка в зала сме 17 души от ДБ и 40 от ПП (от ДБ има двама отсъстващи за целия ден, една от които е родилата предната вечер Илина Мутафчиева). Първото гласуване на минава, но от ГЕРБ поискват прегласуване. При прегласуването в ГЕРБ промяна няма, но последният човек от Възраждане успява да гласува, а един объркал се от Български възход си сменя гласа от „възъдржал се“ на „за“. Председателстващият пита „г-н Янев, успяхте ли да гласувате“, но справката показва, че Янев не е гласувал, макар да е бил в зала. Крайният резултат е, че ако целите групи на ПП и ДБ са били в зала, е щяло да мине (но разбира се, няма как Илина, която е родила снощи, да е в зала). Съвсем очаквано, веднага след това, Костадинов (Възраждане) обяснява пред журналисти как заради нас не е минал съкратения срок. Днес казва същото в декларация от трибуната. Тази опорка има за цел само едно – да замаскира отказа на мнозинството от ГЕРБ, ДПС и БСП да има реален механизъм за разследване на главния прокурор. Защо този път използват Костадинов за говорител – защото предния път (по 10) изглеждаше доста кухо да обвиниш другите, а ти да не си се регистрирал.

Седмица по седмица, ден по ден, процедурен трик след процедурен трик, ГЕРБ и ДПС, придружени от БСП, отлагат приемането на механизма за разследване на главния прокурор. И не само това – доста други промени, които ограничават безконтролната власт на главния прокурор. Толкова много усилие съсредоточено върху браненето на главния прокурор не е добро начало за предизборна кампания за колегите, но дано в следващия парламент не продължат да измислят нови начини да забавят неизбежното.

Материалът Хронология на нежеланието да бъде разследван главния прокурор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.