На Аристотел принадлежи определението, че „човекът е политическо животно по природа“, тъй като може да достигне своя най-висок потенциал, като се занимава с нещата, касаещи полиса – тоест с политика. Колко висок е потенциалът на българските политически животни, повели обществото към шести парламентарни избори за последните три години?
Тестът за шестата поправка на Конституцията три месеца след гласуването ѝ дава шанс на президента Румен Радев да покаже онова лице, което нацията обича да вижда – национално отговорно и загрижено, макар и в рамките на стеснените му правомощия при назначаване на служебен кабинет. Такъв отново стана належащ, след като и третата политическа сила, на която държавният глава връчи мандат – „Има такъв народ“, най-малката партия в 49-тото НС, върна празна папка.
Механиката на политическия процес
Медиите забълбукаха от въпроси има ли конституционна криза, кой може да е министър-председател измежду записаните в Конституцията десетина души и кого би избрал Румен Радев. Председателя на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ), който следва Бойко Борисов още от Столичната община? Гуверньора на БНБ Димитър Радев, издигнат още през 2015-та начело на централната банка от ГЕРБ? Или един от тримата подуправители – Андрей Гюров (ПП), Петър Чобанов (ДПС), Радослав Миленков, избран през 2019 г. от сглобката ГЕРБ–ДПС?
А може би председателя на Сметната палата Димитър Главчев (ГЕРБ), който беше депутат още от голямата победа на партията през лятото на 2009-та? Или някой от двамата му заместници – Горица Кожарева, издигната от „Патриотичния фронт“ за този пост през 2015 г., и Тошко Тодоров, също от ГЕРБ? Кожарева дори беше временен шеф на институцията с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“, след като през 2023 г. бързо бе отстранен Цветан Цветков от Реформаторския блок.
Като възможен кандидат отпадна омбудсманът Диана Ковачева, бивша правосъдна министърка в кабинет на ГЕРБ, отскоро съдийка в Европейския съд по правата на човека. А нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка тази седмица със следния мотив:
Заемането на политическа длъжност, каквато несъмнено е тази на министър-председател, е несъвместимо с упражняваните от мен функции като заместник-омбудсман.
Самоотстраниха се и централните банкери и Радев обясни защо:
Има етичен кодекс и правила на Европейската централна банка, които забраняват на управители и подуправители да заемат политически постове. Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на ЕЦБ, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес.
Изглежда, че бащите на промените в Конституцията не са били наясно с тези правила, вписвайки управителя на БНБ и подуправителите в селекцията за премиери. Така че кръгът изглежда широк само на пръв поглед, защото накъдето и да се обърне Румен Радев, взорът му попада на ГЕРБ. На когото и от този кръг да се спре, няма да избегне критиките за връзка с Борисов. Вследствие на продължилата повече от десетилетие доминация във властта на Бойко Борисов регулаторите и контролните органи са окупирани от кадри на ГЕРБ, а тук-там се мяркат и свързани с ДПС.
Изгледи за конституционна криза няма, каквито опити за внушения има, въпреки че след промяната на Конституцията не са променени и съответстващите закони, не е подготвен и Закон за служебното правителство. Срокът е бил през юни и е практически невъзможно да се реализира в близките дни.
Никой не е очаквал, че колегите от ГЕРБ ще свалят правителство и ще ни хвърлят на избори два месеца след приемането на промените в Конституцията,
каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов по bTV.
Проблемът е, че изброените в Конституцията лица не могат да откажат, но законите на институциите, в които работят, не им позволяват да заемат други длъжности, защото влизат в хипотеза на несъвместимост. По всяка вероятност изход ще бъде намерен – с вариант за неплатен отпуск, след което следва завръщане на предишната позиция.
Същността
Въпреки несъгласията си с конституционните промени, които атакува и в Конституционния съд, президентът обяви, че ще обсъди предварително с партиите намеренията си и кандидата за премиер. С така проявената добронамереност и разум сигурно очаква да му върнат жеста с предварително съгласуване на кандидатите за министри, за да няма скандал при подписване на указа за назначаването на правителството.
Тези служебни министри ще управляват заедно с 49-тия парламент, който ще работи до полагането на клетва от новите избраници, което означава до юни. Експериментът с още близо 3 месеца действащо Народно събрание може да бъде използван от политиците за полезна за обществото политическа работа. Например да приемат тези закони, чието негласуване бави отпускането на втория транш от 653 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, а предстоят и трети, и четвърти за общо над 1,2 млрд. евро.
Такива закони са приетият на първо четене миналата есен Закон за личния фалит, по който обаче не е работено впоследствие; пътната карта за енергетиката; законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От ПП–ДБ смятат да внесат в парламента подготвения от Министерството на правосъдието проект на Закон за съдебната власт. Но дали ще получи коридор за обсъждане законът, трасиращ пътя към избори на Висш прокурорски съвет, Висш съдебен съвет, Инспекторат на съдебната власт и главен прокурор, предстои да се разбере.
Също така все още не е известно дали управлявалото доскоро мнозинство ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС ще се заеме с избора поне на тези 85 членове на регулатори и контролни органи, за които е необходимо обикновено мнозинство. Идеята не е чужда на някои политици от ГЕРБ и ПП–ДБ. Със сигурност ще се наложи парламентът да избере омбудсман и негов заместник, при това без да губи време, тъй като през април Ковачева ще смени досегашния български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Продължават да са във висящо положение и управителят и подуправителят на НЗОК, които бяха първоначално избрани от парламента, а след скандал внесоха оставките си през декември 2023 г. Така Станимир Михайлов и Момчил Мавров тушираха възникналия тогава конфликт в сглобката, „помолила“ ги да подадат оставки.
Тези и други назначения обаче трябва да намерят разрешение независимо от публично изразеното нежелание от съпредседателя на ПП Кирил Петков да се назначават хора преди избори, „когато е мътна водата“. Предложението за това беше отправено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който смята, че е по-добре двете формации да работят заедно, вместо да се противопоставят. Мандатите на мнозина в тези държавни органи са изтекли от години, а неизвестността как ще са разпределени силите в 50-тия парламент след изборите през юни прави атрактивна офертата на лидера на ГЕРБ. Освен че налива основи за бъдеща коалиция. Със сглобките вече е приключено.
На 19 януари Народното събрание избра Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии, които да попълнят вакантните места от парламентарната квота в Конституционния съд (КС). Че Атанасова, предложена от ГЕРБ, не става за този пост, е ясно. Тя не е била съдия, 15 години е била в политиката и трудно ще си представим, че ще взема решения независимо, а не политически. За разлика от нея, Белазелков, чиято кандидатура е на ПП–ДБ, е с дългогодишен стаж като съдия. Работил е и във Върховния касационен съд, между 2014 и 2018 г. е бил председател на Съюза на съдиите в България. Затова е важно какви принципи отстоява той в професионалната си дейност.
Възгледите на Борислав Белазелков за брака
По време на изслушването на номинираните за съдии в КС в парламентарната Комисия по конституционни въпроси Белазелков отговаря на три питания във връзка с еднополовите бракове, Истанбулската конвенция (ИК) и третия пол.
На първия въпрос той отговаря така (цитирам, защото всяка дума е важна):
Бракът като тайнство – а това е бракът – няма как да бъде изживян от еднополова двойка. И неслучайно няма и нито една религия, нито едно изповедание, което да признава такъв брак. Вероятно има някакви сатанински ритуали, които се извършват там. Но нямам представа. Що се отнася до гражданския брак – гражданският брак е сделка. Законодателят да реши какво ще прави със сделките.
Следва въпрос на Златан Златанов от „Възраждане“ във връзка с чл. 13, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че традиционната религия в България е източното православие. Според Златанов тази алинея е свързана с „произтичащите от това вероизповедание консервативни ценности“. Отговорът на Белазелков гласи:
Аз самият съм православен християнин. Така че всички християнски догми ги изповядвам от сърце.
Явно и това не е достатъчно на присъстващите депутати от „Възраждане“, така че следва още едно питане от представител на парламентарната група на партията на Костадин Костадинов – Маргарита Махаева. Тя иска да знае дали според Белазелков трябва да се преразгледа решението на КС от 2018 г., с което ИК се обявява за противоконституционна, защо ВКС не излезе с обща позиция и дали той лично одобрява узаконяването на еднополовите бракове. Той конкретизира позицията си:
Това е личната ми позиция – бракът е тайнство. Другото не е брак – другото е сделка. […] Според Вас половете колко са? Два? Ако има трети пол, кажете ми го. Очаквате ли КС да каже, че половете са четири? Те са два. […] Ако някой каже, че са три, трети ще се появи ли?
Какво се казва в Конституцията
Тъй като най-важното за един конституционен съдия е да познава Конституцията и да се ръководи от принципите ѝ при вземането на решения, нека припомним какво всъщност пише в нея по гореспоменатите теми.
В прословутия член 46, ал. 1, където се дефинира бракът, освен че се споменава, че той е между мъж и жена, се казват още две много важни неща. Първото е, че бракът се определя като „доброволен съюз“. Второто – че е законен само гражданският брак. В Конституцията не се говори нито за „тайнство“, нито за „сделка“.
Борислав Белазелков не коментира внушението на Златан Златанов, че от факта, че Основният закон определя православието като традиционна религия, произтичат консервативни ценности. В Конституцията обаче източното православие неслучайно е определено като „традиционна“, а не като „официална“ религия.
Наличието на официална религия впрочем също не пречи на една държава да бъде светска. Във Великобритания например християнството е официална религия, а в Дания Лутеранската църква е държавна. Но и двете страни не само са светски, а и в тях от над десетилетие се сключват еднополови бракове.
В споменатия от Златанов член 13 се казва също, че религиозните институции са отделени от държавата, както и че религиозните общности и институции и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Това означава, че България е светска държава.
Що се отнася до консервативните ценности, сред ценностите, споменати в Основния закон, такива няма. В преамбюла се говори за общочовешки ценности – „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Член 23 определя науката, образованието и културата като национални ценности.
Какво означават думите на Борислав Белазелков?
Отговорите му породиха и интерпретации, че той е за легализирането на еднополовите бракове. Затова нека се опитаме внимателно да анализираме какво точно казва.
Бившият председател на Съюза на съдиите два пъти дефинира брака в религиозен смисъл – като тайнство, и също два пъти определя гражданския брак като сделка. Ала споменаванията на тези определения имат различна тежест. По отношение на тайнството Белазелков подчертава, че „това е бракът“, а за „сделката“ казва: „… другото не е брак“. Така той изтъква, че за него бракът в религиозния смисъл е по-висш от гражданския, който дори не е истински брак.
На Белазелков със сигурност му е известно, че както Конституцията, така и Семейният кодекс определят брака не като сделка, а като доброволен съюз. „Съюз“ означава доброволно обединение между лица (физически или юридически) или групи. Затова и се казва Европейски съюз, а не Европейска сделка. И Съюз на съдиите, а не Сделка на съдиите.
Обикновено за сделка се говори, когато става въпрос за взаимна изгода. Затова думата има и негативни конотации, например „ПП–ДБ сключиха сделка с ГЕРБ за Десислава Атанасова“. В правото „сделка“ може да се отнася до много неща, но не и до брака. Затова не става ясно в какъв точно смисъл номинираният от ПП–ДБ за конституционен съдия използва тази дума. Употребата ѝ обаче излъчва пренебрежение към гражданския брак, който е единственият законен според Конституцията.
В една светска държава, каквато е България според Основния закон, никой не забранява на един съдия, бил той и конституционен, да изповядва от сърце „всички християнски догми“. Само че в професионалната си дейност той не трябва да се ръководи от тях.
Отменя ли вярата фактите?
Сред християнските догми, които Борислав Белазелков твърди, че изповядва „от сърце“, е и да се говори истината. Да се върнем на твърдението му, че „няма нито една религия“, която да признава еднополовите бракове, и че само „сатанински ритуали“, каквито той не познава, са способни на подобно нещо. Това просто не е вярно.
Съществуват множество евангелски църкви, които не само признават еднополовите бракове, ами и бракосъчетават двойки от един и същи пол. И още повече – които благославят вече сключени такива бракове (това означава, че ги признават), граждански съюзи на еднополови двойки или самите еднополови двойки. Такива църкви има в повечето западноевропейски държави, в САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и в други страни, включително в ЮАР. В Германия например всички 20 църкви в рамките на федерацията на Евангелската църква благославят еднополови бракове.
Дали според Борислав Белазелков всички тези църкви извършват „сатанински ритуали“?
На всичкото отгоре в края на 2023 г. Католическата църква обяви, че свещениците ѝ вече ще имат право да благославят еднополови двойки. Да, това не е признание на еднополовите бракове, но е огромна крачка.
Статистическите данни също са факти. Според последното преброяване на населението през 2021 г. малко повече от половината хора в България определят себе си като религиозни – 51,4%. Близо една четвърт отговарят, че не са религиозни, а останалите не могат да преценят или не желаят да отговорят. Тоест близо половината от населението в страната не определя себе си като религиозно. Освен това бракът е тайнство според християнството, а 10,8% от хората в България са мюсюлмани.
Въпреки това в дискусия за същността на гражданския брак кандидат за конституционен съдия привежда религиозни аргументи, а и питащите, изглежда, очакват точно това от него.
Защо хората сключват брак?
Според съдия Белазелков еднополовите двойки не са способни да изживеят брака като тайнство. Дали обаче целта на брака е изживяването му като тайнство? Някои религиозни хора сключват църковен брак заради тайнството. Но гражданският брак, който, както стана дума по-горе, е единственият законен в България, има съвсем други функции. Той е форма на потвърждение на любовта между двама души (макар и не единствената възможна). В юридически смисъл обаче бракът поражда определени последици и дава достъп до определени права.
Бракът има значение за имуществените отношения, наследяването, родителските права, правото на пребиваване в чужда държава и в още много аспекти. Той може да е от решаващо значение при отпускане на жилищен кредит например, при допускане до свиждане в болницата или при вземане на решение за даряване на органите на човек, изпаднал в мозъчна смърт.
Във всички тези неща няма никакво тайнство, но те са толкова необходими на хомосексуалните двойки, колкото и на хетеросексуалните. Особено като се има предвид, че в българското законодателство няма алтернативна форма за правно признаване на партньорството. И така понякога двама души решават да се оженят, без да смятат брака за ценност, защото в противен случай за тях ще възникнат определени проблеми.
България не беше ли светска?
Този въпрос задава Татяна Ваксберг през 2017 г. в статия за „Дойче Веле“. Поводът е клетвата на Румен Радев при встъпването му като президент, положена в присъствието на патриарха. Журналистката припомня, че главата на Българската православна църква за първи път влиза в парламента по времето на Симеон Сакскобургготски и… с малки изключения там си и остава.
Ваксберг засяга същата тема – за присъствието на патриарха в парламента – и три години по-рано, през 2014 г. Тогава тя констатира:
Въпросът с нарушаването на светскостта отсъства изцяло в българската публичност.
Близо десет години по-късно липсата на светскостта в публичния живот се е превърнала в норма, макар и светската държава да не е официално отменена. С тази неформална норма се съобразяват дори най-висшите съдебни инстанции – Конституционният съд и Върховният касационен съд.
Религиозният патос се развява под път и над път. Например президентът свика 49-тото Народно събрание в Страстната седмица, което стана повод за набожни интерпретации както от негова страна, така и на редица политици. Без да пропускаме вече бившия главен прокурор Иван Гешев, който по-рано беше обявил себе си за „инструмент в ръцете на Господ“.
В началото на 2024 г. пък избухна скандал с призиви за оставка на министъра на отбраната заради… неизпратени покани за водосвет на Богоявление.
Ако България вече не е светска държава, не е ли редно този факт да се отрази в Конституцията и законите на страната? Или може би няма смисъл, защото божият закон е над човешкия? В такъв случай всъщност вече няма нужда от Конституционен съд, а и от Конституция. И изобщо – от право. Библията и православните канони са достатъчни. На когото не му изнася, да се прекръсти и да си ходи.
Два вота – парламентарен и местен, конституционни промени, премахването на Паметника на Съветската армия и премахването на главния прокурор Иван Гешев, убийството на бизнесмена и бивша барета Алексей Петров, изтегляне на „Лукойл“ (и) от България. Писателят Георги Господинов и преводачката му Анджела Родел спечелиха международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“. Филмът „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев вече се разпространява в САЩ – нещо неслучвало се от съкратената версия на „Хан Аспарух“ през миналия век.
Всички тези събития са вплетени в глобалната картина: войната в Украйна, която скоро ще навлезе в третата си година; ужасяващият нов конфликт в Газа между Израел и „Хамас“, който ще посее други; предстоящите президентски избори през ноември 2024 г. в САЩ и през идния март в Русия и Украйна. Изкуственият интелект, който променя настоящето и бъдещето на цивилизацията. Климатичните промени, които – наред с военните конфликти – ще увеличат мигрантския натиск към Европа. Изборите за Европейски парламент, за които крайнодесните, в това число и българската партия „Възраждане“, се борят не просто за представителство, а да бъдат трета политическа в ЕС.
Сглобката е коалиция, коалицията разпределя
Предсрочните парламентарни избории геополитическото напрежение„подариха“ на България сглобката между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, тутакси разширила се до конституционно = евроатлантическо мнозинство заради кооптирането на ДПС. Тази политическа конвергенция е управляваща коалиция и няма аргументи, които да го опровергаят. Законите за бюджет и данъци, милиардни проекти за модернизация на армията и подкрепа за Украйна, включително решенията за назначения в регулатори, (ще) се вземат с гласовете на две трети от народните представители – колкото съставляват трите политически сили. С техните гласове минаха и трите четения на конституционните промени.
Предстоящите догодина избори за попълване или обновление на различни регулатори и институции са истинският тест за бъдещето на тази коалиция. Тя отдавна не е механична сглобка от отделни елементи, а сплавена конструкция. Обещаният на 1 декември регламент за избор на членове на регулатори и за кадруването в съдебната система още не е готов. Засега няма индикации дали шефовете на службите ще са сред готвените смени.
Ако коалицията не се разпадне след избора на членове на Конституционния съд, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), самия ВСС, Висшия прокурорски съвет и на други над 17 регулатора, по сметките на депутата от „Продължаваме промяната“ Никола Минчев евроатлантиците ги чака още управление. Формално договореният срок между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС изтича в края на следващата година – 9 месеца след ротацията на 6 март.
Шестата поправка на Конституцията. Кой, той и те в съдебната и във всички останали системи
След като конституционните промени бяха приети, една от причините да го има триъгълника на властта ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС отпадна. Но ДПС остава в управляващото мнозинство, тъй като евроатлантизмът също е основание за съществуването му.
По-значима във вътрешнополитически план е закованата в Конституцията норма за ръководители на регулаторните органи да са гласували две трети от народните представители – и така е невъзможно ДПС да бъде извадено от управленското мнозинство. Мандатите на регулаторите в повечето случаи надхвърлят пълния 4-годишен управленски мандат и са бетонирани срещу предсрочни избори. Според приетите в Конституцията текстове при избора на ръководители на регулаторните органи трябва „да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост“. Тепърва тази декларативност ще се изпълва – или не – със смисъл.
От една страна, нормата може да се тълкува като законодателен израз на очертаващата се тенденция България да бъде управлявана от многопартийни парламенти. Така предвиденото съгласие от минимум 160 гласа би означавало професионална селекция. Практиката досега показва обратното – парцелиране на регулатори и институции. А и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви пред bTV, че ДПС ще участва в управлението на регулаторите и тежестта му ще е една трета. Макар съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов да отхвърли опцията за „парцелиране“.
Четирийсет и деветият парламент и конституционалистите му имат дълъг срок от 6 месеца, в който да приемат законите, свързани с измененията в Основния закон. И още 3 месеца срок след влизането в сила на тези изменения, за да проведат избори за членове на ВСС и Висшия прокурорски съвет. А после Висшият прокурорски съвет ще избере главен прокурор. 2024-та ще мине под знака на голямото кадрово обновление на системите начело със съдебната, и свои кадри в тях ще имат, освен ГЕРБ и ДПС, които доминираха досега, и ПП–ДБ. Върху тези новоизбрани магистрати ще падне тежестта да изпълнят целите, заложени от политиците. Христо Иванов ги определи така:
Истинска независимост на българския съд по европейски стандарт, отчетна, ефективна и модерна прокуратура, която служи на закона, и справедливо правосъдие.
По думите му, „българската политическа система трябва да използва постигнатия консенсус като платформа за бъдещи съгласия, за да продължи институционалното разграждане на корупционния модел в страната“. Невъзможно за вярване – създателите на корупционния модел в лицето на ГЕРБ и ДПС да участват в демонтажа му. Освен ако не действат по познатата схема – да изхвърлят ненужните им и употребени от тях „бухалки“, както се случи с бившия вече главен прокурор Иван Гешев, и да изберат нови.
Преди това обаче за промените ще се произнесе Конституционният съд.
„Лукойл“ си тръгва. Да живее „Лукойл“?
ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС си мереха евроатлантизма по санкциите срещу руския петрол и „Лукойл“. В различни периоди и ГЕРБ, и ДПС имаха повече от добро разбирателство с руската компания на местна почва, а с настойчивостта на ПП бе прокарано и изключението за България от европейското ембарго, за да продължи да внася руски суров петрол до края на 2024 г.
Но с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, трите политически сили наложиха от 1 януари 2024 г. отпадане на квотите за износ, а от 1 март и забрана за вноса на руски нефт. Това бързане съвпада с добилата публичност новина, че частната руска компания ще продаде рафинерията си в Бургас – и до голяма степен я обуславя. Кой ще купи рафинерията на „Лукойл“ – свързан с руските ѝ собственици инвеститор, скрит зад инвестиционни фондове, или стратегически инвеститор, – е от значение за пазара на едро на горива в България, където сега „Лукойл“ има господстващо положение.
В 12 без 5 обаче в закона се отвориха вратички, които дават възможност на „Лукойл“ да спечели близо 700 млн. лв. чрез „Нефтохим“. Причината е, че „Лукойл“ рязко е увеличил вноса на руски петрол, за да напълни складовете си. Разкритието направи експертът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в своя анализ на законодателните пробойни.
Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества, по данни, цитирани от Министерството на икономиката), „Лукойл“ вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България). […]
Допълнителните (натрупани като запаси) количества могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в закона възможност за износ. Това би осигурило на „Лукойл“ приходи на стойност над 360 млн. долара през 2024 г.
Погребението на митове. Новият разказ
2023-та приключва с демонтажа на Паметника на Съветската армия, по-известен като МОЧА – Монумент на окупаторската Червена армия. 2024-та е за новия наратив за мястото. Трябваше да е започнал.
Нов паметник, без паметник, скейт парк, място за тренировки по паркур, сцена, розариум, кафене? Освобождението на Княжеската градина от паметници означава разказ за бъдещето.
Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията.
1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол?
Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“.
С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване.
С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета.
2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние?
В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години) да се включи в политическия без бюрократични пречки и усложнения.
Изискването да нямаш двойно гражданство, за да си депутат/министър, не е пречка за чужди агенти на влияние да заемат позиции, както някои се надяват. Пример е Георги Димитров, който преди да се върне и да превърне България в съветска колония, се отказва от съветското си гражданство. Борбата с чуждото влияние е работа на службите, а не на формално конституционно ограничение.
Има няколко вида българско гражданство – по рождение (ако си се родил с българско гражданство или си дете на български гражданин), по произход (от историческите територии, на които е имало българско население) и по натурализация (ако сиsigna живял поне 5 години в България и отговаряш на допълнителни изисквания по закон). Няма хипотеза, в която някой чужденец получава българско гражданство без да е чувал за България, така че тези притеснения са неоснователни.
3. Защо с обикновено Народно събрание приемате изменения, за които се изисква Велико Народно Събрание, съгласно решение на Конституционния съд?
Решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд, по искане на тогавашния главен прокурор (който публично се е хвалел с влиянието си в Конституционния съд във връзка с това решение), определя как се тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Констиуцията, а именно, какво значи „формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тезата, че обикновено Народно събрание не може да разделя Висшия съдебен съвет на два съвета и да премахва правомощия на главния прокурор, се базира на това решение.
Има обаче и друго решение – номер 8 от 2005 г., което казва, че може да има повече от едно тълкувателно решение по една норма, и че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, [..] които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление“
И двете решения са тълкувателни – по искане на главния прокурор и по искане на ВКС. Те дават рамка, но както посочва Решение 8, трябва да се извърши преценка на конкретни изменения, за да се прецени нюанса и баланса. Иначе казано, не може да се твърди, че Решение 3 прави настоящите изменения противоконституционни.
Всички тези аргументи са изказвани в комисия и в пленарна зала. Аз лично смятам, че измененията в Конституцията са добри, водят до по-независим съд и по-отчетна прокуратура. Критиките към проекта бяха отчетени с измененията между първо и второ четене, като бяха обсъждани с професионалните общности в двата месеца между двете първи гласувания. Подхождаме към Конституцията с огромно внимание и с разбиране за отговорността, която носим. Ако някой е прочел някоя критична статия или е чул изказване на някой от опозицията или е извадил едно-две критични изречения от три страници становище на някоя институция, призовавам към по-задълбочен прочит. И на контекста, и на дебатите в комисия и в зала.
Кампанията срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, в България има последствия, отиващи далеч. Потърпевши са не само транс хората, а цялото общество. Този извод може да се направи от прочита на една книга, чиято премиера беше миналата седмица: „Юридическото признаване на пола в България. Настояще и перспективи“. Тя е издание на Фондация „Ресурсен център Билитис“, разпространява се безплатно, а в скоро време ще е налична и в електронен формат.
За книгата
Идеята за правен анализ на юридическата смяна на пола възниква поради разнопосочните практики на българските съдилища в това отношение (за тях ще стане дума по-долу). Тези практики допълнително се усложниха от решенията на Конституционния съд (КС) от 2018 г. и 2021 г. С първото решение Истанбулската конвенция беше обявена за противоконституционна, а с второто КС постанови, че полът е единствено биологичен.
Първоначалната идея е за доклад. Понеже темата се оказва твърде обширна, от един доклад стават четири. Когато те са почти готови, Върховният касационен съд (ВКС) излиза с решение, с което на практика отменя юридическата смяна на пола. Именно това събитие дава импулса докладите да се доразвият и да се обединят в книга. Резултатът е книжно тяло от 233 страници, дело на четирима юристи – правозащитника Радослав Стоянов (отговорен и за общата редакция), адвокатките Силвия Петкова и Галина Чеширова, както и доц. Велина Тодорова.
Това е първият мащабен юридически анализ по темата – както в национален план, така и в сравнение с опита на други страни и с практиките на международни съдилища и организации, от които България е част. Трябва да се признае обаче, че тя се чете трудно. Първо, защото е писана от юристи и второ, защото проблематиката, която разглежда, е много комплексна. Тази статия е опит за превод на книгата на „човешки език“ – с ясното съзнание, че при опростяването се жертват множество теми, контексти и нюанси.
Кой има нужда от юридическо признаване на пола?
Юридическо признаване на пола означава промяна на пола в личните документи. То е необходимо за две категории лица. Първата са транс хората – тоест онези, които не се идентифицират с „биологичния си пол“, както е популярно да се казва в България. „Биологичен пол“ обаче може да означава много неща – хормони, хромозоми, първични и вторични полови белези… В книгата се говори конкретно за „генитален пол“, тоест пола според външните полови органи.
При интерсекс хората пък някои от „биологичните“ измерения на пола – хормони, хромозоми и пр. – не съвпадат. Затова те чисто физически не могат да бъдат определени като мъже или като жени. Полът им по документи е определен спрямо това дали приличат (или могат да заприличат след хирургически процедури) повече на мъж или на жена. Но идентичността на някои от тях може да се разминава с тази преценка, затова те също имат нужда от промяна на пола в документите.
Според защитниците на т.нар. традиционни ценности транс- и интерсекс е някаква мода. Но свидетелства за хора, които не могат да се определят категорично като мъже или жени, има още от дълбока древност. Да не говорим, че такива се срещат и в различни митологии. Опитите за „поправяне“ на пола, тоест вкарването му в представите за мъжко или женско, датират някъде от XIII в. Съществуват свидетелства в българския печат от края на XIX в. за няколко случая на хора, чийто пол не отговаря на идентичността им.
Как е решен въпросът със смяната на юридическия пол в други страни?
Разбира се, има държави, в които транс хората се преследват от закона. В книгата обаче се обръща внимание на добрите практики и се дава пример с Малта, Исландия, Норвегия, Швейцария и Аржентина.
Може би сте срещали аргумента на противници на правата на транс хората, че деца си променят пола с хормони или операция и ако по-късно съжалят, вече няма връщане назад. Макар книгата да е посветена на юридическите измерения на темата, в главата за добрите международни практики се засяга и този въпрос. От нея може да се научи, че в тези практики изобщо не се препоръчва физическа промяна на пола на непълнолетни, дори напротив. Нито се препоръчват т.нар. блокери на пубертета (препарати, забавящи развитието на мъжките или женските полови белези).
Но на подрастващите не се забранява да изразяват себе си, нито пък са оставяни „на произвола на съдбата“. Добрата практика е транс децата да бъдат подкрепяни от родители и психолози, докато станат достатъчно зрели, за да могат да вземат толкова важни решения за тялото и живота си.
От друга страна, в тези държави липсата на физическа смяна на пола не е отказ за юридическа промяна на личните документи. Защото важното е зачитането на самоидентификацията на една личност, а не дали тя е привела тялото си в съответствие с типичните стандарти за мъж или жена. А освен това се смята, че държавата няма право да накара никого да се лиши от детеродните си органи.
Интересен детайл в тези добри практики е, че процедурата за смяна на юридическия пол е чисто административна, тоест няма нужда от съдилища и доказателства. Достатъчно е просто вписване в някоя служба или пред нотариус. В някои случаи е нужно съдебно дело, ако човек иска да върне първоначалния си пол.
Смяната на юридическия пол в България до неотдавна – възможна, но неуредена
Смяната на пола по документи в България е възможна в продължение на повече от 30 години – до 20 февруари 2023 г., когато ВКС постанови, че „такова животно няма“. Според Закона за гражданската регистрация и в Правилника за издаване на български лични документи към Закона за българските лични документи се допуска, че човек може да смени юридическия си пол, но нямаше ясни правила как да става това, което беше предпоставка за хаос. Според съдебната практика имаше две минимални условия, но не всички съдилища се съобразяват с тях:
Първият критерий беше наличието на транссексуалност. Това е медицински критерий, защото до неотдавна Световната здравна организация определяше транссексуалността като медицинско състояние. За доказването ѝ се изискваше съдебномедицинска експертиза от вещи лица – психолози, психиатри и сексолози.
Вторият критерий беше „сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля“, тоест желанието за оперативна промяна на пола. Тя се доказва с показания на човека, който иска да смени юридическия си пол, с показания на негови близки, с различни документи, както и отново с експертиза.
Три съдилища, три различни решения
В книгата се прави анализ на всички дела за смяна на пола в България, до които авторките на съответната глава са получили достъп (някои съдилища, включително в София, са отказали да им предоставят такъв). И са стигнали до извода, че има три основни типове решения по тези дела. Ще ги представим чрез три измислени персонажа, разказите за които обобщават много истински истории.
Вариант 1: „Имате грешка!“
Диян е транс мъж, който се е подложил на хормонална терапия и операция за смяна на пола. Преди решението на ВКС неговият вариант се случва статистически най-рядко, но това не му помага – той „изтегля късата клечка“. Съдът постановява, че полът в документите му може да бъде сменен само ако първоначално е бил вписан грешно в акта за раждане. Щом Диян е роден с женско тяло, няма никакво значение, че вече си е направил операция за смяна на пола – по документи трябва да бъде жена, защото полът е само биологичен. Точка по въпроса.
Диян обмисля емиграция в някоя държава, в която има ясни правила за смяна на юридическия пол. Още е млад, има шанс на пазара на труда и може да се адаптира.
Вариант 2: „Първо си направете операция за смяна на пола!“
Лора е транс жена, която въпреки професионалната си квалификация все е без работа, защото външният ѝ вид не съответства на личните ѝ документи и никой не иска да я наеме. Съдът настоява тя първо да премине през хормонална терапия и оперативна промяна на пола, за да бъде и според външните си полови белези жена. Лора обаче има здравословни проблеми, поради които тези процедури са опасни за живота ѝ, затова не иска да рискува. За нея решението също е „къса клечка“ – тя си остава с мъжко име в личната карта.
За разлика от Диян, за Лора емиграцията не е вариант. Тя трябва да се грижи за болните си родители, а докато го прави, годините минават и Лора става все по-неконкурентоспособна.
Вариант 3: „Няма проблем!“
Мариета е транс жена, която се подлага на хормонална терапия, но не си е направила операция за смяна на пола. Сгодена е за Мишо. Тя има късмета да попадне на варианта, който се случва най-често. След като се запознава със съдебнопсихиатричната ѝ експертиза и получава уверения от нея и близките ѝ, че е взела „сериозно и непоколебимо решение“ за биологична смяна на пола, съдът смята, че той самият би извършил престъпление, ако накара Мариета да промени пола си хирургически. Наказателният кодекс предвижда затвор от 3 до 10 години за причиняване на телесна повреда, водеща до безплодие. Затова ѝ разрешава юридическата промяна и без да си е направила операция.
С женско име в личната карта Мариета най-сетне може съвсем законно да се омъжи за Мишо в България. Двамата спретват голяма сватба и както се казва в приказките, три дни всички ядат, пият и се веселят.
Ролята на КС и ВКС
До неотдавна съдилищата, които издаваха решения от типа „Имате грешка!“, се срещаха най-рядко. Големият проблем обаче е, че тяхната позиция, че полът е само биологичен и по рождение, се споделя от най-важните съдебни инстанции в България – КС и ВКС. Решенията им в тази област връщат България десетилетия назад. Затова всички транс хора в страната, които до този момент не са успели да сменят документите си, „теглят късата клечка“.
КС нямаше отношение към темите, свързани с пола, до кампанията срещу Истанбулската конвенция (ИК). В резултат на тази кампания думата „джендър“ беше демонизирана и се надигна мощна трансфобска вълна, въпреки че транс хората изобщо не са централна тема в ИК.
Решението на КС от 2018 г.
През 2018 г. 75 депутати от всички парламентарни групи се обърнаха към КС с искане да направи анализ доколко Конвенцията съответства на Конституцията. В Решението си от 27 юли 2018 г. КС отсъди, че ИК противоречи на Конституцията, с което затвори пътя към ратификацията ѝ в България.
Какви бяха аргументите на КС за това решение? Според него понятието „джендър идентичност“ не съответства на бинарната представа за пол (според която половете са два) в Основния закон. Нищо че нито Конституцията, нито ИК дефинират какво е пол. Нещо повече – съдът свежда социалните роли на пола до биологичните с твърдението, че социалната роля на жената е да бъде майка, което впрочем се подкрепя от всички жени в КС. Използват се религиозни аргументи, въпреки че според Основния закон религията е отделена от държавата.
На всичко отгоре КС се отклонява от собствената си практика да тълкува международни документи, използвайки оригиналния вариант на официалните езици, на които са написани – английски и френски. Вместо това интерпретира единствено българския превод на ИК. А там разликата между „джендър“, преведен като „социален пол“, и „пол“ далеч не е толкова ясна, колкото на оригиналните езици.
Така съдът стига до извода, че с понятието „социален пол“ се въвежда „трети пол“, което няма нищо общо с оригиналния смисъл. И изобщо не го е грижа, че Конвенцията се отнася предимно към насилието над жени и домашното насилие.
Решението от 2021 г.
Решението на КС от 2018 г. променя практиката на ВКС, който е най-висшата инстанция за обжалване на дела. До този момент ВКС е допускал промяната на юридическия пол на транс хората, като се е позовавал на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). В чл. 8 на ЕКПЧ всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния живот, а според ЕСПЧ това включва и сексуалната ориентация и половата идентичност.
След решението на конституционните съдии ВКС започва да постановява и решения в обратния смисъл. Върховните съдии не могат да се разберат помежду си как е правилно да постъпват, и затова отправят няколко въпроса към КС, който да разясни как да се разбира понятието „пол“ и как това се отнася към правото на личен живот, защитено от Конституцията и европейското законодателство.
В решението си КС игнорира темата за правото на личен живот и отговаря само на въпроса „Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?“
Отговорът е в стила на предишното решение – че полът има само биологичен смисъл. В мотивите на КС не става дума за правата на гражданите, макар че те са защитени от Конституцията. Но пък много се говори за семейство, традиции, брак, религия и църква.
Решението на ВКС от 2023 г.
В решението си от февруари 2023 г. ВКС постановява, че българското материално право не допуска промяната на юридическия пол на транс лицата, макар това да е ставало десетилетия наред. Съдът впрочем е силно разделен по тази тема – решението се взема от 28 съдии, докато 21 гласуват против, защото според тях така се нарушава балансът между обществените и личните интереси.
В решението съдиите тълкуват твърде фриволно международното право, което България е ратифицирала, както и практиките на ЕСПЧ, и продължават да смесват темите за брака между лица от един и същи пол и правата на транс хората. А в действителност според ЕСПЧ отказът на една държава да промени юридическия пол на транс лицата е нарушение на ЕКПЧ.
ВКС допълнително усилва религиозните и традиционалистки аргументи в решенията на КС. Накрая се стига до абсурда, че самата същност на човека произтича от понятието за брака в Конституцията. Защото КС говори за „бинарно понятие за брака“ в Основния закон (тоест че бракът е само между мъж и жена), а ВКС – за „бинарно съществуване на човешкия вид“.
Размерът на последствията
С решенията си КС и ВКС са в противоречие с международното право, което България е ратифицирала, и с европейските съдилища. Най-малкото ще последват глоби за страната ни, които ще се извадят от джоба на данъкоплатците. Но анализът в книгата стига до далеч по-тревожно заключение – че тези решения предизвикват цели пет кризи.
Първата е в правовата държава и води до отдалечаване от ООН, ЕС и Съвета на Европа, защото решенията демонстрират нихилизъм в областта на правата на човека. Втората е в правораздаването, защото на съдилищата в България вече на практика е забранено да отсъждат по собствена преценка и в съответствие с международните съдилища. Третата е политическа, защото с тези решения България се отдалечава от демократичните страни. Четвъртата е социална, защото се засилват дискриминацията, стереотипите и цензурата. Петата е, че Конституционният съд вече не защитава правата на хората, които живеят в България.
Логично възниква въпросът дали висшите съдии, гласували за тези решения, са толкова глупави, че да не разбират какво са „надробили“. В книгата се защитава тезата, че разбират всичко. Както че има разлика между „пол“ и „джендър“, така и какво действително пише в Конституцията и какво са свободни интерпретации, както и как стоят нещата в международното право.
Тогава защо постъпват така?
На този въпрос книгата не дава пряк отговор, но изводът, който може да се направи от прочита ѝ, е: поддали са се на политически натиск, изпълнили са политическа поръчка.
Как да се излезе от цялата бъркотия?
Книгата „Юридическото признаване на пола в България. Настояще и перспективи“ е предназначена за хората, които могат да се опитат да направят промяна. Например адвокати, съдии, правозащитници, политици, експерти, работещи в държавната администрация, университетски преподаватели, студенти по право.
Промяна е необходима съвсем не само заради документите на транс хората. А най-вече – за да продължи България да бъде част от демократичните страни, за които правата на човека са ценност и които зачитат международното право. А не като диктатурите, в които отделният човек е нищо, а интересът на държавата е всичко.
Препоръките заемат едва една страница от книгата, защото възможните ходове не са много. Най-добре би било, ако КС реши да ревизира решенията си от 2018 г. и 2021 г. Но това е малко вероятно, ако той продължава да се формира по начин, компрометиращ независимостта на съдиите.
Според авторите е реалистично да се правят две неща. Първото е да се продължава със сезирането на ЕСПЧ, въпреки че КС не признава върховенството на решенията му. Второто е публичност – кампании, активизъм по отношение на институциите, ангажиране на медиите, за да се променят обществените нагласи.
И двете приличат на сизифовски труд, но докато не са забранени, има надежда.
Тази статия е публикувана с финансовата подкрепа на Фондация „Ресурсен център Билитис“.
Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната.
Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има).
А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор.
Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони.
Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.
Обидно за демокрацията, срамно за държавата, печелившо за управляващата коалиция, която си е съвсем истинска сглобка. Така изглежда политическата ситуация в България, вместена в малко думи. В дългия вариант за всяко от тези съждения има куп аргументи.
Пари и власт и тяхното разпределение между трите политически сили ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС – това са ябълките на раздора в последните седмици на 2023 г. За първи път, откакто ГЕРБ падна от власт през 2021 г., партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган (пак) се включват в разпределението на разходите в бюджета – като част от конституционноТО, евроатлантическоТО и изобщо управляващоТО мнозинство. А тези партии стомаси са известни с апетитите си – „хранят“ доста бизнеси. Значително по-обиграни са в политически план от ПП–ДБ, а разполагат и с друго тактическо предимство – „играли“ са заедно и преди, сглобката им е смазана от години.
За ПП–ДБ правителството е безалтернативно и затова се налага да го подкрепят съвместно с ГЕРБ. Присъствието на ДПС също обясняват с крайна необходимост, но не и с партньорство – нужни са 160 гласа за конституционните промени. Какво тогава търсят ДПС и председателят на парламентарната му група Делян Пеевски при вземането на всички решения от управляващото мнозинство?!
Квоти за регулаторите
Освен за бюджетните разходи, неминуеми са кавгите за назначенията в регулаторите и кадровиците на съдебната система, които ще се състоят след конституционните промени, насрочени за гласуване през декември. Дотогава се очаква да е готов и регламент за назначенията, за какъвто се договориха ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС, но не пречи да има назначени и преди приемането му. Как ще се поделят позициите в регулаторите, изглежда най-парливият въпрос, след като всички вече приехме, че най-нормалното нещо на света е това да стане в рамките на новия триъгълник на властта.
Допреди няколко месеца върли политически противници, днес „добрите“ и „лошите“ управляват заедно, заедно ще реформират съдебната система и най-големият проблем, изглежда, са квотите в регулаторите. Назначените в тях ще укрепят всяка политическа сила, тъй като са с мандати от по няколко години, които надхвърлят средната продължителност на живот на правителствата, и контролират пазари за милиарди, както и информационни масиви.
Оказа се, че в тази категория са и шефовете на спецслужбите. Но без реформата им, заложена в приоритетите, върху които стъпи правителството на Денков–Габриел. За отсъствието ѝ мълчаливо се съгласиха и трите политически сили.
Пред bTV тази седмица председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че членовете на регулаторите ще се назначават с мнозинство от 160 гласа – и ДПС ще участва в процеса, получавайки 1/3 тежест. От ПП–ДБ са уклончиви дали това е така, след като процесът още не е започнал. Но всъщност е – с избора на ръководство на БНБ, където ГЕРБ си запази гуверньора, избран още при управлението на Бойко Борисов, а ПП–ДБ и ДПС получиха по един подуправител. Публично потвърждение на думите на Атанасова обаче няма да донесе позитиви на ПП–ДБ, които бездруго понасят негативите от управлението.
Отговорът на най-съществения за общественото благо въпрос – как това кадруване ще повлияе на зле изградените и поради това неработещи демократични институции, ще дойде много по-късно.
Блокадата за бюджета падна
Бюджетът за 2023 г. се прие в средата на годината и нямаше как да предизвика особени крамоли поради крайно належащата необходимост да го има. Предишният за 2022 г. също закъсня, макар и с по-малко. Гласуваха го в края на февруари и също не вдигна по-голям от обичайния шум, въпреки че правителството беше излъчено от широка коалиция между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Освобождаването на директора на „Пирогов“ от здравния министър д-р Христо Хинков блокира за кратко обсъждането на проектобюджета за 2024 г. От ГЕРБ обявиха, че са имали уговорка да не се пипа д-р Валентин Димитров – шефът на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, „ако няма доклади, които да показват обратното“.
Преди това обаче с гласовете не само на ГЕРБ и ДПС, но и на други политически сили (без ПП–ДБ), бяха окастрени всички предложения на ръководеното от Асен Василев Министерство на финансите. Отпадна идеята за бонус, ако бъде подаден сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, стига да бъдат събрани поне 100 000 лева. Отпадна и предложението ресторантьорите да плащат заплати по банков път, в това число и за работодатели с под 100 работници. Отпаднаха и данък „бакшиш“ и превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП. Депутатите обаче одобриха предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, макар да не беше подкрепено от бюджетната комисия. Става въпрос за данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми, с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.
Но странното е, че Василев не се ядоса на тeзи промени, а на бавенето на бюджета, и заяви, че:
Ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, най-правилно е да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата.
Де факто искането му за оставка на проф. Хинков беше подкрепено от лидера на ГЕРБ и разгневи ДБ – здравният министър е от тяхната квота (номинация на ДСБ).
Но бюджетът все пак ще влезе в пленарна зала, след като парламентарната здравна комисия, чийто председател е Костадин Ангелов от ГЕРБ, предложи на министъра да оттегли протокола за отстраняването на шефа на „Пирогов“ до приключване на проверки от външни одити и останалите органи, които го проверяват. Остава въпросът дали Хинков ще се съобрази с тази… препоръка.
Напрежението около отстраняването на д-р Димитров извади наяве и вътрешни конфликти в коалицията ПП–ДБ, тъй като депутати от „Продължаваме промяната“ застанаха (не за първи път) срещу Хинков – било поради лични амбиции за постове или с други мотиви.
Конституционните промени – в галоп
Бързината, с която е програмирано да се приемат конституционните промени – на три четения през декември, изненада мнозина юристи. „Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията“, каза тази седмица по БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ и зам.-председател на 40-тото и 41-вото Народно събрание. Тя припомни и призива на правосъдния министър Атанас Славов:
Депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове.
Но вече стана ясно, че проектът ще претърпи доста промени, част от които свързани с правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Изглежда, че те няма да са така радикални, както беше обявено, а ще се търси възможност за колаборация между двете институции – президент и парламент, при подбора на фигурите в кабинета.
Други основни промени са свързани със съдебната реформа – най-съществената част от проекта, от която зависи дали Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегия, в която съдиите да имат мнозинство, и дали прокуратурата ще има по-голяма отчетност и по-малко правомощия. По третата промяна – отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани, просто се мълчи.
Тази седмица по bTV депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев каза:
Ако Конституцията не бъде приета под тази форма, ключовите министри подават оставка. До момента такива индикации по отношение на Конституцията няма.
Значи няма да има оставки, но най-вероятно ще се чака произнасяне на Конституционния съд.
„Лукойл“ се изтегля от България
Игрите с премахване на дерогацията за „Лукойл“, което ГЕРБ и ДПС уж все се опитват да изтеглят за 1 януари 2024 г. вместо за март, както се договориха трите политически сили, показват, че развръзката е близо. Предстоящата продажба на бургаската рафинерия очевидно е навлязла в крайна фаза и изостря апетитите на местните (политически) играчи. След като ГЕРБ и ДПС сменяха позиции на 180 градуса буквално за часове, в крайна сметка се разбраха с ПП–ДБ, че дерогацията се прекратява на 1 март 2024 г. – тоест от тази дата рафинерията трябва да преработва само неруски петрол. Това е 7 месеца по-рано от крайния срок, отпуснат от Европейската комисия миналото лято.
Няма потвърждение с кой инвеститор преговаря частната руска компания – с азерската държавна петролна и газова компания SOCAR, която вече осигурява 30% от газа за България, с инвеститор от Дубай или с американска компания. Появиха се слухове за полския енергиен концерн Orlen и дори за купувачи от Украйна. Едно е сигурно – български политици играят за интересите на някои от потенциалните купувачи. Само така може да бъде обяснена настойчивостта на ГЕРБ и ДПС да бъде отменено изключението за внос на руски суров петрол по море колкото се може по-бързо. Но не и с евроатлантизма на „Д2“, както бяха наречени Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски, които в продължение на дни размахваха пръст, че продажбите на „Лукойл“ финансират войната на Путин в Украйна.
Според енергийния експерт Мартин Владимиров към „Лукойл“ има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Пред „Фрогнюз“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че в съседна Турция SOCAR оперира най-голямата рафинерия, като внася основно руски, а не азерски петрол. „В замяна е получила огромен заем от „Литаско“, която е собственик на бургаската рафинерия“, казва Владимиров. Ако тази сделката с азерския купувач се състои, България ще намали зависимостта си от руския петрол само на хартия, прогнозира той.
След като премине през всички тези плитчини, сглобката ще се закали още повече и догодина може и да не е така паянтова, както я нарича Бойко Борисов. Но на политически трусове тези постройки са по-издръжливи от монолитните – защото са си безалтернативни.
Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации.
Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни.
В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др.
Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано.
Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което има тази точка в становището ѝ.
По критиката за общественото обсъждане – в правилника на НС общественото обсъждане се провежда по вече внесени текстове, при първото гласуване във водещата комисия. Преди внасяне на проекта няма такава формална процедура, но темите са били обсъждани многократно в различни формати (политически, експертни и медийни) и не може да се каже, че е нямало достатъчно обществен дебат. Той обаче не е бил структуриран около конкретните предложения.
Именно за да има такъв дебат, Конституцията предвижда един месец между внасяне и разглеждане на първо гласуване. И на база на множеството постъпили становища смятам, че обществено обсъждане е имало – всяка заинтересована страна е дала своето становище и писмено, и устно (и то влезе в доклада на конституционната комисия). И тези становища, заедно с това на Венецианската комисия, ще бъдат отчетени при предложенията между 1-во и 2-ро четене, защото те са именно по детайлите.
Можеше ли да има кръгли маси преди първо гласуване – можеше. Не са формално по процедура, но щеше да е добра добавка към процеса. Можем да подобрим правилника на НС, за да включим предварителна стъпка на обществено обсъждане. Смятам, че това има потенциал да подобри законодателния процес (не само по изменения в Конституцията).
Сега, преди второто първо гласуване през декември, имаме време да обясним още по-добре промените. Не детайлите, защото те са строго специфични, и аз, макар да участвам в процеса, нямам самочувствието да разбирам балансите в съдебната власт.
Но ще комуникираме духа и целите на промените, а именно – независимост на съда, отчетност на прокуратурата и премахване на свръховластеността на главния прокурор. Цели, които Венецианската комисия не само подкрепя, а е препоръчвала дълги години и сега отчита позитивно тяхното включване в проекта за изменения на Конституцията.
Ако наличието на бюджет, правителство и управленска програма са признаци за политическа нормалност, то значи България се нормализира. Летният политически сезон приключи с оптимизъм за бъдещето на ротацията между първите две политически сили – проводниците на нормалността. Първото съвместно изявление тази седмица на лидерите на управляващия съюз – Кирил Петков (ПП), Христо Иванов (ДБ) и Бойко Борисов (ГЕРБ), режисирано и напътствано от последния, даде заявка за общо бъдеще, по-силно от управленска програма.
Со кротце, со благо
Борисов посочи Иванов като „водач“ за съдебната реформа, когото ще следват, и „писмовния човек“, който ще подготви и предложи механизма за вземане на общите решения на двете коалиции. Макар този механизъм да беше обещан в пакет с управленската програма, така и не се появи. Пред bTV съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов съобщи, че протокол за вземане на решения ще бъде подписан в началото на идната седмица. Всичко е уточнено, каза той. Но и без него управляващите се справят нелошо с вземането на решения – бързо се разбраха за ръководството на БНБ, опъват си нервите за НЗОК и Сметната палата, но не задълго. И за да прилича коалицията на истинска коалиция, демонстрират несъгласия по някои теми.
Най-прясно манифестираното негодувание беше свързано с бюджета и промените по проекта на финансовия министър Асен Василев, но на финала съществената част от тези промени – повишенията на заплати, бяха запазени, а отпаднаха и текстовете, срещу които протестираше ресторантьорският бранш. Данъкоплатците ще трябва да осигурят над 400 млн. лв. за повишени заплати, с които депутатите обремениха разходите, над една трета от които са за МВР.
Ревизиран беше първоначалният вариант фирми с 50 и повече души персонал да плащат заплатите само по банков път – запази се за тези със 100 и над 100 наети. В България техният брой е твърде малък. По данни на НСИ от края на 2022 г. в страната функционират общо 412 878 предприятия, от които 383 592, или почти 93%, имат персонал до 9 души, в 4436 работят между 50 и 249 наети, а с повече от 250 са едва 754, сред които телекомите, големите търговски вериги и др., собственост на големи международни компании.
Отпадна предложението на Министерството на финансите ресторантьорите да плащат възнагражденията само по банков път, независимо от броя на работещите. Браншът запази и ниската си ставка по ДДС от 9%, въведена заради пандемията от COVID-19. Асен Василев я защити, че помага за изсветляването на бизнеса, но не представи данни за „аргумента“ си. Парламентът отхвърли т.нар. безплатен обяд – идеята на Василев клиент на заведение да откаже да плати сметката, ако не получи касов бон.
Запазват се енергийните компенсации за бизнеса, здравните заведения, училища и храмове, подпомогнати за м.г. с над 6 млрд. лв. за купуваната от тях електроенергия от свободния пазар. ГЕРБ склониха и 350 млн. евро от оперативни програми, които ще останат неизразходвани, да се прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а оттам – в Министерството на енергетиката, което ще ги внесе в бюджета.
Програма има, механизъм за решения – не
Наесен „не-коалицията“ ще е само ироничен прякор, „сглобката“ – забравен текст от SMS. Правителството публикува програма за управление, съгласувана с ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, и въпреки своите 146 страници документът не е особено амбициозен откъм реформи. Заявеното потвърждава известни от години цели, като еврозоната и Шенген, реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), овладяване на инфлацията и ефективно управление на общински проекти. За изпълнението до края на 2024 г. са вписани множество законопроекти, стратегии, концепции и наредби, част от които са свързани с наваксване заради срокове.
Датата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г., а мащабна разяснителна кампания ще стартира през септември. Законът за въвеждане на еврото е предвиден като последен от необходимите за еврозоната – за април догодина. Според кабинета присъединяването към Шенгенското пространство предстои до края на 2023 г.
В програмата не са предвидени реформи за железниците, нито пък в здравеопазването, където българските граждани продължават да доплащат все повече и повече, но качеството на здравните услуги не се подобрява. Не се предлага и решение за острия недостиг на медицински сестри. И това правителство като други преди него е записало законови промени – със срок до ноември т.г., които да забранят създаване на нови болници „до утвърждаване на нова национална здравна карта“. (Лечебните заведения в България са 341, бюджетът на НЗОК, откъдето се финансират, е близо 7,03 млрд. лв. и по традиция лъвският пай – близо 47%, е предназначен за болниците.) Трудно е за вярване дали ще се случи, тъй като и предишните ограничения са издържали колкото и забраните за строителство по морето. За Националната детска болница обаче е предвидено до февруари 2024 г. да бъде готова техническата спецификация за обществена поръчка за проектирането на комплекса.
Освен предложение за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй със срок декември 2024 г., други големи проекти не са разписани. Като най-амбициозни и детайлно разработени се отличават инициативите в енергетиката и образованието. Кабинетът „Денков–Габриел“ се надява да получи второто плащане по ПВУ през декември, година след първото. Декември е и заложеният срок, в който да представи в Европейската комисия преработения план, свързан с реформата в декарбонизацията на енергийния сектор.
До септември трябва да се проведат преговорите с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ – парламентът поиска да не е на цена, по-ниска от платената, т.е. под 660 млн. евро. Споменати са и ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, за които се говори повече от година и половина, ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-изток“ – за което до момента политическа воля не се намери.
В управленската програма са записани и вече приключили действия, като приемането на бюджета за 2023 г., също и включването на държавата в търсене на нефт и природен газ в Черно море. Идеята е БЕХ да придобие дял от 20% в консорциума на Total и OMV, които търсят въглеводороди в „Блок 1-21 Хан Аспарух“.
До октомври ще бъдат пуснати търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от ВЕИ.
В сферата на образованието се обещава най-сетне да бъде готов, макар и през ноември 2024 г., стандартът за качество в училищното образование. Замислени са и други радикални промени, например въвеждане на тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. А до февруари правителството се е задължило да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини. Срокът за новите учебни програми обаче е учебната 2025/2026 г.
Съдебната реформа – сбъдната мечта?
Пред телевизионните камери тази седмица Бойко Борисов обеща мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа, която не се е сбъднала преди десет години, да бъде сбъдната сега от „не-коалицията“. Преди десетилетие Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, а сглобка на ГЕРБ, ДПС и БСП опраска конституционните промени. Сега е един от лидерите на коалиция, която ги предлага отново в комбинация с други, а Борисов е партньор в управлението.
Основните акценти в проекта за изменение на Конституцията са промяна на датата на националния празник – 24 май; не повече от два мандата на кметовете на общини; разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, за да се осигури съдебната независимост; намаляване на мандата на главния прокурор и радикално ограничаване на правомощията му – идеята е да бъде само административен ръководител на Върховната касационна прокуратура; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; трансформация на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.
ГЕРБ вече обяви, че не подкрепя ограничаването на кметските мандати и настоява за по-голям баланс в правомощията на служебните кабинети.
Засега проектът вдигна пушилка заради предложението, дошло от „Демократична България“ 24 май да стане националният празник на България, което означава, че ще замени 3 март. Целта според депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова е „да вдигнем на конституционно ниво принципите, които изграждат българската държавност“. Някои предложения събудиха недоумението на конституционалисти и известни юристи като адвокат Михаил Екимджиев, който в интервю пред „Сега“ ги определи като националистическа доктрина, идентична с тази на Александър Дугин и Путин.
Чл. 3 от законопроекта гласи:
(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.
Тези промени обаче тепърва ще се обсъждат, ще се оспорват в Конституционния съд и едва ли ще бъдат приети до края на годината, както беше съобщено. Конституционното мнозинство от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, което се е зарекло да внесе общ проект, едва ли ще бърза. Може и да чака ротацията на акад. Денков с кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел в началото на март. В управленската програма конституционният проект е вписан без срок за изпълнение.
В раздел „Правосъдие“ на управленската програма обаче се откриват други интересни предложения, например Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Срокът да види бял свят е ноември, а се подготвя съвместно с Базелския институт за добро управление. До момента всички опити за регулиране на лобизма са удряли на камък, а законодателните идеи в тази посока са идвали все от ДПС.
По отношение на приетия на първо четене и застопорен законопроект за противодействие на корупцията, който предвижда реформа на структурата на КПКОНПИ и създаване на нова антикорупционна комисия с разследващи функции, управляващите чакат препоръки от Брюксел. Иначе проектът няма да стигне до обсъждане за второ гласуване в Комисията по правни въпроси.
Наесен коалицията трябва да започне подготовката на бюджета за 2024 г. и на обещаните законопроекти, а политическите сили – кампаниите си за местни избори. Всичко върви в коловозите на тройно гарантирана нормалност.
Преди три години юмрукът на президента събра, като пръчките на Кубрат, разединени по идеологически причини политици, активисти и обикновени протестиращи. Днес същите хора се обявяват срещу същия този юмрук. Преди три години протестиращи легитимираха президента като борец и символ на битка – срещу мафията, срещу модела ГЕРБ–ДПС. Каква по-подходяща роля за генерал от тази да е пълководец? Днес никой не назовава къде е мафията, макар всички да говорят за мафиотизирана държава, но няма съмнение, че Румен Радев вече е Борисов и половина с институционалните си владения.
Дори не се ръкуваха
Връчвайки втория мандат на ПП–ДБ и на кандидата на коалицията за премиер Николай Денков, Радев им показа нескрито омерзение и дори се опита да ги унижи с изявлението си, че мандатът е дискредитиран, но от немай-къде ще го връчи – защото Конституцията го задължава. Държавният глава отиде далеч извън правомощията си с думите, че не е целесъобразно да връчи мандата предвид изтеклите записи:
Заради торпилирането на българския суверенитет, наклеветяването и планираната чистка в службите и държавната администрация, заявката за вмешателство в изборите чрез овладяването на МВР и дискредитирането на лидери на европейските институции и името на България.
Балканските нрави проличаха – президент и политически лидери не размениха дори протоколните ръкостискания и побързаха да се разделят след връчването на папката. И това от президент, който в последните месеци при всеки удобен случай критикува партиите, че отказват да поемат отговорност и да съставят правителство.
Причината за напрежението – потвърденият като автентичен запис от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“. Той беше разпространен от доскорошния депутат от ПП–ДБ Радостин Василев, а президентът и неговите властови амбиции са важна сюжетна линия в тези над 4-часови дискусии. Лидерите на ПП ги обсъждат в две направления – специални служби и изобщо сектор сигурност и местна власт.
Описаната схема как президентът използва главния прокурор Иван Гешев и съветника си по вътрешна политика Николай Копринков като тоягата и моркова, за да „купува“ кметове на ГЕРБ, разкрива неподозирани от обществото амбиции на Радев.
В записа Асен Василев казва:
Румен Радев си е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка – Копринков. И с едната ръка ги подкупва, с другата ръка ги заплашва (кметовете, б.а.). Това нещо в момента се случва на абсолютно всички герберски кметове. Това, което ще се случи, е, че вместо да имаме ГЕРБ 25%, ще имаме ГЕРБ 15% и 10% прокремълска партия на Радев с местните кметове… Бойко (Бойко Борисов, б.а.) не иска Радев да прави местни избори.
„Властта е сладко коренче!“
За първи път България има държавен глава с толкова нескрити апетити за власт извън отредените му по конституция правомощия. Политическата нестабилност от последните две години и упадъкът на парламентарната република даде в ръцете му огромно влияние и възможност да формира както вътрешната политика, така и външнополитическия курс на България, измествайки я към този на Унгария и по-близо до Русия.
През последните три години Румен Радев се оказва все от рейтинговата страна. През 2020 г. спечели от включването си в протестите срещу ГЕРБ, като едновременно беше виктимизиран (заради изпратените на „Дондуков“ 2 прокурори) и удостоен с почести. През 2021 г. получи бонификация заради служебния кабинет и лансирането на енергичните Кирил Петков и Асен Василев, позиционирали се като антикорупционери, тъй като осветиха някои схеми на ГЕРБ. (Не е публично известно кой е препоръчал тандема на Румен Радев.)
През 2022 г. президентът извади дивиденти… от конституционните си правомощия, предвиждащи служебно управление, ако парламентът е нефелен да произведе редовно. Към това се прибавят и получаването на първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и пускането в експлоатация на газовата връзка с Гърция.
Армия и спецслужби – при президента
Главнокомандващ по конституция, президентът вече контролира службите, което означава, че целият сектор сигурност е плод на кадровата политика на един-единствен човек. Шефовете на разузнаването, контраразузнаването, Служба „Военна информация“, Национална служба „Охрана“, Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) – службата за проследяване и подслушване, бяха сменени от служебната власт на Радев. Някои от тях – директорите на ДАНС и ДАТО, вече са преназначени за следващите няколко години, съвпадащи с края на втория и последен мандат на Радев.
Съветници на президента се сдобиха със славата на първи кадровици – Пламен Узунов в МВР, а назованият в записите Копринков – за икономическите министерства.
В разпространения запис Петков и Василев коментират, че службите трябва да бъдат прочистени от „руски актив“, а имената на някои от бъдещите шефове са съгласувани с посолства (партньорските служби). Това отприщи яростта на президента, както и удари от подкрепящите руския актив.
ВМРО и „Възраждане“ внесоха сигнали в прокуратурата за „престъпления против Републиката“ от Асен Василев и Кирил Петков. Слави Трифонов – лидерът на „Има такъв народ“ – партията, организирала неуспешна подписка за референдум за президентска република, изригна, че двамата трябва да бъдат съдени за държавна измяна. БСП също се включи с карикатури, на които Василев и Петков са в краката на „Чичо Сам“, а българският лъв е изобразен като послушно куче. Всички тези действия до едно са в унисон с опорките на руската пропаганда, която внушава как България се „управлява отвън“, а политиците са „американски/брюкселски лакеи“.
От своя страна президентът налива вода в същата мелница с изявления, че службите не са на президента, реформирани са, награждавани, а сега „тези хора искат да обезглавят това ръководство (на ДАНС, б.а.), базирайки се на някакви посолства. Това са абсолютни глупости“.
На малка България и́ върви на президент и главен прокурор с амбиции на самодръжци. Ако над главния прокурор доскоро беше само Господ, но вече и механизъм за разследване, за президента и Конституцията не му е таван.
„Мутри вън!“ беше хубав лозунг. Не е ли време за „Радев вън!“?
Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си.
А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане.
Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние.
Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител.
Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.
Що за двусмислено заглавие? За страстите на Христос ли става дума, или за българската политика? Ако извънземно същество е кацнало на Земята в началото на миналата седмица и се е опитало да се информира за нравите на тази планета от българските медии, вероятно е останало с впечатлението, че Божият Син е възкръснал в името на българските институции. И особено – в името на президента, парламента, служебното правителство и прокуратурата.
Страстното откриване на 49-тото Народно събрание
Президентът Румен Радев свика новоизбрания парламент в т.нар. Страстна седмица, т.е. седмицата преди Великден. Председателят на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов определи Страстната седмица като неподходящо начало на работата на Народното събрание. В аргументацията си той постави религията над държавата: „На Разпети петък, каквото и да има, ние няма да ходим на работа. Няма да участваме в парламента, защото ние въведохме Разпети петък като неработен ден, за да могат всички християни да отидат, да минат под масата и да страдат така, както е страдал Господ.“
Не става ясно как минаването под масата може да причини такова страдание, каквото е изпитал Христос, докато е умирал на кръста. Но поне е успокоително, че Борисов не призовава да се самобичуваме, за да ни боли, както го е боляло Иисус.
Свиках 49-тото Народно събрание в Страстната седмица с очакванията на българския народ за различно начало на това Народно събрание, с надеждата за смирение, диалог и разум.
Радев обясни и в каква посока си представя смирението, диалога и разума, като се започне с приемането на бюджет. И понеже, въпреки призивите му за разум, религиозното смирение прави разсъжденията излишни, призивът му Народното събрание, „за разлика от предишните, да подкрепи европейския курс, зададен от служебното правителство“, остана без ответна реакция.
А всъщност при всичките си проблеми и недостатъци именно парламентът се опитваше да държи европейски курс, а президентът и неговото служебно правителство правеха всичко възможно да променят посоката на този курс към Русия. Справка – възраженията на Радев срещу решението на депутатите да се изпрати военна помощ на Украйна и нежеланието на кабинета му да изпълни това решение.
Страстната седмица не пропусна да спомене във встъпителната си реч и Вежди Рашидов, който в качеството си на най-възрастния народен представител откри парламента. Той каза:
Ние сме в Страстната седмица на предателството и опрощението, на разпятието и саможертвата, на надеждата и вярата във Възкресението. И се питам – не може ли двайсет века по-късно да изградим общия ни път, а не да стоим отстрани или тихо да чакаме някой да се жертва за нас с надеждата да оцелеем и да празнуваме Възкресение? Аз мисля, че можем.
Патетичното първо изречение от този цитат отвлича вниманието от следващите две. А те са важни, защото Вежди Рашидов, който впрочем е мюсюлманин (според исляма Христос е само пророк, а не Бог), казва, че това, което има значение, са действията ни на този свят, а не вярата в някой, който да се жертва за нас. Но Рашидов не е вчерашен в българския публичен живот и знае, че когато човек първо каже това, което се очаква от него, останалите му думи може да минат между капките.
В кулоарите на парламента и служебният премиер Гълъб Донев не пропусна да се позове на Велика сряда – деня от Страстната седмица, в който е свикано Народното събрание. Според него съвпадението е „знак не само за това, че народните представители трябва да работят като всички останали българи, но и израз на необходимостта от смирение, самооценка – етична – и готовност да се служи на народа“.
Кръстните мъки на Гешев и прокуратурата
На влизане в парламента и главният прокурор Иван Гешев беше обзет от религиозен патос. Той постави въпрос пред българските политици, като сам даде отговор още в процеса на задаването му:
Днес е Велика сряда. В този ден на Страстната седмица ние, православните християни, трябва да си зададем въпроса дали делата ни съответстват на повелите на Спасителя. Надявам се и българските политици да си зададат този въпрос. И да си зададат въпроса дали са важни личните интереси и дали трябва – а то трябва – да работят в интерес на народа, а не народът да работи за политиците.
На следващия ден пък на страницата на прокуратурата във Facebook беше публикувано изявление на Иван Гешев. От него стана ясно, че след Велика сряда главният прокурор смята за необходимо да отбележи и Велики четвъртък, на който „православните християни си спомнят за Тайната вечеря на Божия Син с апостолите и пророчеството му, че ще бъде предаден“. В изявлението си Гешев сравнява прокуратурата, чиято структура и работа е обект на множество критики, с предадения Христос:
Въпреки безпрецедентните опити за дестабилизация и дискредитация, за овладяване и политически контрол в нарушение на принципа за разделение на властите, въпреки заплахите и обидите прокурорите, следователите и служителите на ПРБ [прокуратурата на Република България] работят и ще продължат да работят за всеки един българин. Нито един от тях не предаде колегите си за тридесет сребърника.
Тук човек може да си зададе въпроса дали да защитаваш собствените интереси на прокуратурата е да работиш „за всеки един българин“ и дали безнаказаността на тази институция е сравнима с божествения статут на Христос. Но да не забравяме, че Гешев беше обявил сам себе си за „инструмент в ръцете на Господ“ в интервю за „Епицентър“. Там той заяви, че самият Бог действа чрез него:
Единственият, който въздава правосъдие, е Господ. Аз не въздавам правосъдие. Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни.
На Разпети петък Инструментът на Господ изненадващо не сведе божията воля до българските граждани. Мълча и на Велика събота. Възкръсна словесно точно на Великден със снимки, демонстриращи набожността му, и с призива: „Нека светлината и надеждата на Христовото Възкресение надмогнат разединението и омразата, за да дадат път на разума и обединението.“
Великден и Ден на Конституцията – религиозно-светски и соцносталгичен гювеч
Тази година Великден съвпадна с Деня на Конституцията и юриста, който се отбелязва на 16 април. Това стана повод Иван Гешев да излезе и с второ обръщение, в което да отбележи професионалния празник на юристите и да се обяви за отстояване на върховенството на закона. Макар че тъкмо в името на върховенството на правото са и неуспешните досега опити да се реформира прокуратурата.
В неделя два пъти се „разписа“ във Facebook и председателката на БСП Корнелия Нинова. Първо на страницата ѝ се появи в 20-секундно видео, в която тя стои пред маса с великденски яйца и козунак, държейки в ръце и галейки истинско малко зайче. На фона на тези умилителни кадри е трудно зрителят да се концентрира върху думите ѝ, но тя започва с „Христос воскресе“ и после пожелава все хубави неща, като в началото, разбира се, е мирът. Нинова призовава всички да вървим напред с вяра.
Във втората публикация Нинова, изобразена със сериозна снимка с костюм на фона на библиотека, честити Деня на Конституцията, напомняйки, че е юристка по образование. Този пост стана впрочем повод за подигравки в социалните мрежи, че докато други отбелязват Великден, тя акцентира само върху празника на юристите. Проблемът обаче не е само в това, че иронизиращите са пропуснали видеото със зайчето. Доколкото Нинова е председателка на социалистическа партия, е логично да поставя светската държава над религията. Проблемът е, че тя не прави това, а в борбата си срещу „джендъра“ все повече се съюзява с най-мракобесните религиозни кръгове.
Религиозният патос е необичаен за европейските социалисти, но е напълно в реда на нещата в руската пропаганда, в духа на която е и политиката, провеждана от Корнелия Нинова. Въпреки че по времето на социализма религията е преследвана, съвременната соцносталгия и религиозният фундаментализъм вървят ръка за ръка.
Ашладисването на соцносталгията с религията се прояви и във великденския концерт на БНТ, в който известният от времето на социализма дует на Кристина Димитрова и Орлин Горанов пееше на фона на балет от… пионерчета. Да оставим настрана, че въпросните пионерчета бяха с дължина на полите, напомняща по-скоро за филмите за възрастни, отколкото за социализма, по времето на който са се слагали печати на момичета и жени с къси поли.
Какво казва Конституцията за религията?
Но като стана дума за Деня на Конституцията, нека припомним какво казва Основният закон за религията. Най-важното по темата е събрано в чл. 13:
(1) Вероизповеданията са свободни. (2) Религиозните институции са отделени от държавата. (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. (4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Към това може да добавим и ал. 2 на чл. 58, която гласи: „Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.“
Свободата на вероизповеданията си има граница, която е определена в ал. 2 на чл. 37: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.“
Да не забравяме и че в чл. 11, ал. 4 се забраняват партиите на етническа и верска основа. Независимо каква е вярата.
Накратко, по конституция България е светска държава. Макар православието да е традиционно за страната вероизповедание, то не е официална държавна религия. Религиозните институции нямат правото да се намесват в държавните, а използването на религията за политически цели е недопустимо. Вероизповеданията са свободни, стига да не вредят и да не нарушават правата и свободите на останалите.
Светска държава ли е България на практика?
Независимо какво пише в Конституцията, ролята на религията в България бавно и постепенно се официализира. Това е процес, започнал още през 2001 г. с правителството на Симеон Сакскобургготски. То беше първото, което положи клетва не само пред Конституцията, но и пред Библията, и то в присъствието на патриарха. На следващата година Георги Първанов постъпи по същия начин при встъпването си като президент. След това започна да изглежда все по-естествено премиери и президенти да се кълнат пред Библията, а патриархът получи своеобразно „запазено място“ в Народното събрание.
Журналистката Татяна Ваксберг (днес главна редакторка на „Свободна Европа“) следи тази тенденция от години. Тя отбелязва, че неусетно въведената от Симеон Сакскобургготски практика е нарушена едва през 2021 г., при правителството на Кирил Петков. То се заклева само пред Конституцията и без присъствието на патриарха. Изключение са и двете служебни правителства на Румен Радев (който при собственото си встъпване като президент следва дотогавашната практика) от същата година, но поради не толкова официалния характер на церемониите те минаха „между капките“.
Въпреки моментното политическо разведряване обаче юридически България все повече губи светския си характер. За това особена роля играе кампанията срещу Истанбулската конвенция. Когато през 2018 г. Конституционният съд обявява Конвенцията за противоконституционна, в мотивите му не става дума за религия, а традициите се споменават 5 пъти. През 2021 г., когато КС постановява, че полът има единствено биологичен смисъл, в решението му за религия става дума цели 23 пъти, а за „традиционното“ се споменава 30 пъти. Въпреки че в самата Конституция религията се споменава едва 7 пъти, вероизповеданията – 5, а моралът – 2.
В решението на Върховния касационен съд, с което той отменя правото на трансджендър лицата да сменят гражданския си пол, за религия става дума едва 5 пъти, а за морал – 4. Но именно религията и моралът са основният аргумент, с който ВКС отнема граждански права на тази група хора.
Неусетното сваряване в религиозно-традиционния котел
Експлоатирането на религията за политически цели, включително под формата на стари и не толкова стари народни традиции, не буди обществено възмущение, нищо че противоречи на Конституцията. Позоваването на религията дори се ползва за имунизиране от критиката на политическите опоненти. Последните не си позволяват даже критика с други религиозни аргументи. Например на призивите към смирение да отговорят, че именно Христос е този, който е изгонил търговците от храма, и че именно това е смисълът на борбата с корупцията и за правосъдна реформа.
Ако в началото на всяко Народно събрание се търси дълбок религиозен и традиционен смисъл, може само да гадаем какво би могло да се случи, ако откриването на някой следващ парламент съвпада не със Страстната седмица, а примерно с Еньовден. Нека припомним как в „Оптимистична теория за нашия народ“ Иван Хаджийски описва ритуалите на този древен български празник, на който се отбелязва и раждането на св. Йоан Кръстител: „На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, завираха си лъжица отзад, нарамваха едно кросно, минаваха накръст нивата, обираха най-високите класове – „царете“, – изваждаха лъжицата, облизваха заврения ѝ край, за да не може да им се развали магията, и после, хвърляйки тези „царе“ в своята нива, пренасяха там плодородието на „измамената“ нива.“
Варианти на този ритуал биха могли да се използват за привличане на доскорошни политически противници за постигането на мнозинство в парламента, като нивите с хубаво жито символизират техните парламентарни групи.
Ако подобни перспективи са ни смешни, значи още не сме се „сварили“ напълно. Но ако светският характер на България бъде напълно потопен в религията и традициите, тогава вече ще е все едно дали ни е смешно, тъжно, или дори не забелязваме.
Представяте ли си как биха се изразили членовете на Венецианската комисия, ако не бяха достатъчно добре владеещи метафоричния изказ юристи? Да, за оня проект на Конституция, спасителната сламка, поредната партенка…
Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.
Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.
Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.
Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?
Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.
Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.
Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.
Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.
Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.
Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.
В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.
Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
