Post Syndicated from original https://www.toest.bg/kakvo-ne-znaem-za-seksualnite-zloupotrebi-s-detsa/

През лятото на 2023 г. бяха приети изменения в Закона за закрила на детето (ЗЗД), според които се създават Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия. В началото на 2026 г. се прие поправка, с която достъпът до регистъра става публичен. До този момент обаче не може да се намери такъв регистър, нито информация как да се стигне до него. 

Според вносителите на двете предложения в България съществува проблем с повишаващия се брой сексуални посегателства над деца, а вписването на извършителите в единна информационна система е най-добрият вариант за превенция. Целта е гражданите да могат да се информират дали в обкръжението им има потенциално опасни хора. Всичко се прави „за доброто на българските деца“. 

Какво обаче са сексуалните посегателства над деца от гледна точка на закона? С каква информация разполага държавата за тях? И ще се реши ли проблемът с един публичен регистър?

Педофилията според българското законодателство

За вносителите от „Възраждане“ „педофилия“ е всяко престъпление по раздел VIII (озаглавен „Разврат“) в глава II от Наказателния кодекс (НК). Адвокат Силвия Петкова обаче, с която „Тоест“ разговаря, е на друго мнение. Тя обръща внимание, че понятието е не правен, а медицински термин и че за него не е посочена ясна дефиниция в НК, в който се описва само какви могат да бъдат пострадалите малолетни и непълнолетни. 

Кои са педофилите?

Макар в НК да не става дума за това, по логиката на „Възраждане“ педофили би следвало да са осъдените по раздел VIII за престъпления срещу малолетни и непълнолетни. С тази подробност, че както пострадалите, така и извършителите могат да са малолетни или непълнолетни. Според разпоредбите в ЗЗД, където са описани функциите на т.нар. регистър, в него се вписват „актовете на сексуално посегателство срещу малолетни и непълнолетни, по които има постановени присъди“. По тази логика, ако 17-годишен ученик изнасили своя 15-годишна съученичка и има влязла в сила присъда, той ще бъде вписан в регистъра на педофилите, тъй като е извършил престъпление спрямо непълнолетно лице. 

Следва обаче да се прави разлика между изнасилване и престъпно съвкупление, обръща внимание адв. Петкова. При първото е приложена сила, а пострадалият или е в безпомощно състояние, или е приведен в такова. Престъпното съвкупление се извършва спрямо лице ненавършило 16 години, без да са налице горните обстоятелства. Но то отново ще се води престъпление, тъй като според закона лицата под тази възраст не могат да дадат съгласие за секс. Следователно, в случай че 14-годишен се съвкупи с 15-годишна по взаимно съгласие, може да се започне наказателна процедура срещу него, ако се прецени, че е бил наясно какво върши. И ако съдът го признае за виновен, ще бъде вписан в регистъра. По същата логика впрочем на съд може да бъде дадено и момичето.

Този абсурд може да се избегне с въвеждане на долна граница за възрастовата разлика между партньорите – например партньорите на тийнейджъри на 14–15 години да не може да са с повече от 5 години по-възрастни от тях или пък да са навършили пълнолетие. Въпреки липсата на разлика в годините за българското законодателство адв. Петкова посочва, че може да се прецени за всеки отделен случай индивидуално наличието или липсата на обществена опасност.

С новите промени в НК възрастта за съгласие се вдигна до 16 години вместо досегашните 14. Ограничението на възрастта има за цел да предпази децата от сексуална злоупотреба от страна на по-възрастни хора, смята Силвия Петкова, като в същото време го определя като „законодателна недомислица“. Според нея е от огромно значение дали извършителят е пълнолетен, или не. При пълнолетните лица има неравнопоставеност в опита, интелектуалното и емоционалното развитие спрямо подрастващите и те може да се възползват от незрелостта им. При непълнолетните тази асиметрия липсва. 

Ако законът третира като тежки престъпници абсолютно всички тийнейджъри, които изследват своята сексуалност помежду си по взаимно съгласие, това би означавало да се криминализира естествено човешко поведение. Вместо да защити младежите, държавата би съсипала живота им с присъди и съдебни досиета в най-ранна възраст, 

казва Петкова и добавя, че в много държави съществуват т.нар. Romeo and Juliet закони, според които, ако и двамата партньори са под възрастта на съгласие, деянието не се криминализира. 

Педофилия и домашно насилие

Първоначално предложението за регистър на педофилите (впоследствие оттеглено от вносителите от „Възраждане“) е предвидено да влезе в Закона за защита от домашното насилие. В мотивите вносителите отбелязват:

Има случаи, в които насилието срещу детето е предизвикано и съпроводено от насилие срещу майката. […] Именно затова е тясна и неразривна връзката между педофилията, в частност инцестът [сексуална връзка между роднини – б.а.] от една страна и домашното насилие, от друга.

Посочва се и че един от факторите за нарастващия брой сексуални престъпления срещу деца са „дисфункционални семейства“. 

Често извършителите са членове на семейството и в по-голяма степен са мъже – баща, пастрок, дядо, чичо, разказа пред „Тоест“ Стела Билева, психоложка към Асоциация „Анимус“. Наблюдава се и разлика в подходите на насилниците спрямо възрастта на детето. Когато пострадалият е между 11–14-годишна възраст, подходът е по-фин и манипулативен, а извършителите рядко прибягват до директна принуда. Децата в тази възраст могат ясно да разказват за преживяванията си, затова извършителите

се представят за подкрепящ детето възрастен, някой, с когото те могат да споделят, някой, който много се интересува от това дете. И лека-полека почват да тестват границите, докато извършат най-рязката злоупотреба, 

казва Билева и добавя, че този тип извършители се представят за „много мили, много хрисими, много добри хора“. Така, ако някога детето проговори, е много вероятно да не му повярват заради положителната обществена репутация на извършителя. В тази връзка Билева припомня класическия стереотип „Но той беше много добър съсед, винаги поздравяваше“.

Агресивно поведение от страна на насилника според психоложката се среща в семейства, в които сексуалната злоупотреба е извършена спрямо дете под 10-годишна възраст, 

особено когато злоупотребата се случва в рамките на семейството. При по-малките деца извършителите са по-склонни да използват пряка принуда, тъй като разчитат на възрастовите особености на детето и ограничената му способност да разбере и разкаже за преживяното.

Разследване и присъди

По данни на Висшия съдебен съвет (ВСС), които „Тоест“ получи по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), 106 души са съдени за блудство с малолетни и непълнолетни в районните съдилища през 2024 г. От тях с осъдителна присъда са 85, 9 от които са непълнолетни. Лишаване от свобода до 3 години са получили 76 души, вкл. 40 условно. Четирима са получили между 3 и 15 години лишаване от свобода, а петима – пробация. 

Данните на районните съдилища за 2025 г. включват 56 осъдени за блудство с малолетно лице, сред които трима непълнолетни. На лишаване от свобода до 3 години са осъдени 51 души, 38 от тях – условно. Двама получават присъда от 3 до 15 години, трима са с пробация и двама – със споразумение. За блудство с непълнолетно лице са осъдени 35 души, като двама са непълнолетни. От тях 31 са с присъда до 3 години, 20 от тях – условни. Трима са лишени от свобода до 15 години, а един е наказан с глоба. 

От тези данни следва, че ако регистърът на случаите на педофилия се прилага, само за 2024 и 2025 г. 14 от включените „педофили“ в него биха били все още деца.

Окръжните съдилища са осъдили 9 души за блудство с малолетно лице през 2025 г., като от тях трима са лишени от свобода до 3 години, но две от присъдите са условни. Четирима получават до 10 години, а двама – до 30 години лишаване от свобода. През 2024 г. са осъдени 11 души: трима – до 3 години, един от тях – условно. Лишените от свобода до 10 години са 7, а един е осъден на между 10 и 30 години.

Продължителността на наказателното производство се смята за смекчаващо отговорността обстоятелство, смята Силвия Петкова. Тоест някои присъди са по-ниски, защото наказателното производство срещу тях е продължило твърде дълго. С други думи, тези присъди са

форма на компенсация в полза на извършителя за нарушаването на правото му наказателното дело да завърши в „разумен срок“ – основно човешко право съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека.

Ниските присъди обаче не се отразяват добре на пострадалите, които имат нужда да знаят, че са получили някаква справедливост, смята Стела Билева. Според нея те забавят възстановяването след преживяното и могат да се превърнат в спирачка за сигнализиране на престъпления в бъдеще. Разпитите в т.нар. сини стаи може допълнително да травматизират децата, въпреки че идеята на сините стаи е да предоставят щадяща среда. Експертите препоръчват тези разпити да са сведени до минимум, а в идеалния случай разпитът да е само един. В България обаче се правят често между два и три: един, когато се разбере за престъплението – т.нар. беседа в полицията, още един в досъдебното производство и е възможно да има трети по време на делото, ако съдията прецени, казаха и Билева, и Петкова.

Какво знаят институциите?

Освен от ВСС, „Тоест“ изиска по ЗДОИ информация, свързана със сексуалните престъпления срещу деца, и от МВР, Агенцията за социално подпомагане (АСП), Министерството на здравеопазването (МЗ) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). 

По данни на МВР през 2024 и 2025 г. общият брой малолетни, за които е подаван сигнал, е 530. По-малко са сигналите за непълнолетни – 310. През първите 5 месеца на 2026 г. са подадени сигнали за 146 малолетни и 87 непълнолетни. 

Данните на МВР се отнасят само до случаи, в които е подаден сигнал за пострадало дете. Не се знае колко са недокладваните сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Концепциите за „разврат“, „блудствени действия“ и „насилствен хомосексуализъм“ не са осъвременени в НК и затова днес звучат неестествено и неразбираемо. 

АСП е регистрирала 1079 пострадали от домашно насилие през 2024 г. От тях 757 са били деца, което е малко над 70%. През 2025 г. са идентифицирани 1051 пострадали от домашно насилие, като 679 (близо 65%) са били деца. За първите три месеца на 2026 г. са установени 254 случая на домашно насилие и 200 пострадали деца (почти 79% от случаите). 

Интересно е с какви данни институциите не разполагат. 

МВР не успя да отговори – защото не събира такава информация – на въпросите: в колко от случаите извършител е бил роднина или член на семейството, дали сигналът за насилие над дете е бил предхождан от сигнали за домашно насилие в дома и колко от осъдените са включени в Националния регистър на случаите на педофилия. 

Нито АСП, нито МВР водят статистика за пола на пострадалото дете. Следователно не е ясно какъв е профилът на извършителя, нито този на пострадалия, не се знае в какво домакинство са живели и каква е връзката между тях. Вносителите на законопроекта за педофилия твърдят, че тези случаи се наблюдават в условия на домашно насилие, но МВР не може да подкрепи това твърдение с данни, а е видно, че най-често пострадали от домашно насилие са децата. Не е задължително обаче, както отбелязва и Стела Билева, пострадалото дете да живее в условия на домашно насилие. 

Как институциите (не) идентифицират сексуалната злоупотреба с деца?

МЗ разполага с данни за общо 10 007 раждания на момичета, ненавършили пълнолетие, в периода от 2022 г. до началото на юни 2026 г. От тях 861 са на малолетни родилки, като най-младите майки са на 11 години – и петте раждания на тези момичета са в периода 2022–2023 г. Сексуалните контакти с лице под 14-годишна възраст са забранени от НК, следователно всички тези 861 раждания са знак за извършено престъпление. Ражданията от 15-годишни майки са 1580. Следователно след промените в НК, според които сексуалните контакти с лица под 16 години са незаконни, тези раждания също са доказателство за нарушаване на закона. 

В действащото законодателство не е предвидена правна норма, която да въвежда задължение на медицинските специалисти да сигнализират органите на Министерството на вътрешните работи при постъпване на родилка под 16 години и под 14 години в лечебно заведение,

подчертаха от МЗ. И добавиха, че в задълженията им влиза информиране на Дирекция „Социално подпомагане“ за всяко дете, родено в лечебно заведение, за което съществува риск от изоставяне. Това включва случаи с майки без документ за самоличност, самотни, многодетни и майки с увреждания или множество заболявания. Здравните специалисти са длъжни и да уведомят за дете, пострадало от насилие, и за такова, за което преценят, че се нуждае от закрила. 

ДАЗД поддържа Националната телефонна линия за деца – 116 111. Разговорите, свързани със сексуално посегателство спрямо дете, са 122 за 2024 г., 109 за 2025 г. и 47 за първите 6 месеца на 2026 г. И тази институция, също като МВР и АСП, не събира и не обработва информация за връзката между извършител и пострадал. 

При постъпване на информация за сексуално посегателство над дете се образува сигнал, който се изпраща до МВР, отдел „Закрила на детето“ и Дирекция „Социално подпомагане“. За периода 2024–2025 г. са извършени 14 проверки по сигнали за нарушени права, подадени на телефонната линия. За първите три месеца на 2026 г. проверките са две. Това означава, че за огромната част от сигналите за 2024 и 2025 г. – общо 262, или близо 94% – не е извършена проверка.

„Зона ЗаКрила“ предлага психологическа подкрепа, юридическа помощ и застъпничество на деца, преживели насилие, и техните родители. Услугата е държавно делегирана, безплатна и се предоставя от Асоциация „Анимус“. До тях може да се стигне чрез молба в отдел „Закрила на детето“ за издаване на насочващ документ. При телефонен разговор с рецепцията, кризисния център или Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие случаят се насочва към отдел „Закрила на детето“ за документ и се разпределя, за да започне работа по случая в „Зона ЗаКрила“.

Не може да се осъществи превенция на проблем, който не познаваме. 

Борбата с педофилията е приела истерична форма, при която държавата дори не се опитва трезво да проучи проблема и да предложи информирана политика за превенция. Единственият източник на „Тоест“ например, който потвърди връзката между домашно насилие и сексуални злоупотреби с деца, работи в неправителствения сектор. Вместо това институционалните усилия за спиране на сексуалната злоупотреба с деца се изчерпват с публичен регистър на осъдените, който всъщност не е публичен. И може да включва малолетни и непълнолетни, каквито уж защитава. Наказанията за извършителите са ниски, докато на пострадалите се налага да изживяват травмата неколкократно – по време на делото и след това.

Не съществува и механизъм за защита на малолетни родилки, които също са деца в риск и може да са пострадали от сексуални злоупотреби. Подаването на сигнал до компетентните институции невинаги води до проверки в семейството, което се оказва най-сериозната заплаха за детето.

Какво коментират експерти по отношение на превенцията на сексуалните престъпления срещу деца, какви са знаците, че едно дете може да се намира в ситуация на насилие, и какви са обществените и институционалните реакции на подобни случаи, ще разгледаме в следващата статия по темата.