Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nyakoy-chu-li-ivan-kostov/
Бившият премиер и реформатор Иван Костов каза нещо съществено по bTV, което политиците се направиха, че не са чули. Той смята, че може да се намери такъв кандидат за президент, който да бъде подкрепен и от ГЕРБ, и от ПП–ДБ, ако това ще предотврати „румънски сценарий“ в България.
Има кандидати, които според мен могат да бъдат подкрепени и от ГЕРБ, и от ПП, и от ДБ. Друг е въпросът дали може да се постигне съгласие. Но има такива хора. И не мисля, че това трябва да се изключва като възможност. Коалицията ПП–ДБ трябва да изчислява и този сценарий. Какво ще стане, ако ГЕРБ им предложи кандидатура? Какво ще направят? Защото рискът да се повтори румънският сценарий – всички да стоят на тръни и на нокти, да очакват изборите и да се провалят – е много по-голям в България, отколкото беше в Румъния. Защото България е по-силно поразена от хибридната агресия на Руската федерация.
Казаното от Костов поставя геополитическата ориентация и интереси над вътрешнопартийните вражди. Бившият премиер не призовава към „голяма коалиция“, а към минимален консенсус: ако в предстоящите президентски избори се яви кандидат, който носи риск за демократичния прозападен курс на страната, ГЕРБ и ПП–ДБ трябва да загърбят омразата и да подкрепят приемлива фигура. Не партийна, а именно общоприемлива, за да запазят посоката на България като евроатлантическа демокрация, в която президентът не работи срещу парламента, правителството и националните интереси.
Разбира се, тук има сериозни препятствия – цялата платформа на ПП–ДБ се гради върху антикорупционния наратив и превзетите институции, а Борисов и ГЕРБ са символ на този модел. А и вече зависимостите са ясно дефинирани по оста Борисов–Пеевски, от която лидерът на партията с най-голямо електорално влияние не може да се откъсне. Поне не и безболезнено. Корупцията продължава да е фокус за обществото. Изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че 49% от запитаните биха гласували за „нова партия, която е истински борец срещу корупцията“.
ПП–ДБ вече бяха в управленска конфигурация с Борисов и олигарха и лидер на ДПС – Ново начало Пеевски в името на конституционната реформа. Това им коства значителен брой избиратели. Ако решат да издигнат кандидат за президент, без да търсят подкрепа от ГЕРБ, той трябва да е достатъчно ярка фигура, която да събира широко обществено одобрение извън теснопартийния спектър и да стигне до балотаж.
В кампанията за първия си президентски мандат (2017–2022) Румен Радев беше критичен към управлението на ГЕРБ, за да покаже, че прокламираната стабилност е фалшива. Беше твърд, без да е агресивен, умело се позиционира между национално отговорен и антисистемен кандидат. И още преди да се е заклел, даде първите убедителни доказателства за лоялност към Москва. В интервю за френския канал France 24, озаглавено Radev: It Is Positive That Trump Is No Slave to Political Prejudices, се противопостави на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.
… Крим е украински; той е на картата на Украйна. Де факто обаче е руски; не можем да пренебрегнем реалността, че над Крим има руски флаг. Бъдещето на Крим трябва да бъде решено от хората. Те трябва да бъдат запитани дали искат да се върнат към Украйна.
От 2017 г. насам геополитическото напрежение се е повишило значително – войната на Русия в Украйна позиционира държавите в ясни лагери, а тече и усилено превъоръжаване „до зъби“, както го определиха някои анализатори. За каквито и да е избори догодина в България – били те президентски и/или предсрочни парламентарни, партиите ще трябва да отчитат и къде и как да се позиционират предвид въвеждането на еврото и ефектите от новата валута. Една по-висока инфлация ще бъде използвана като аргумент от националпопулистите и евроскептиците, не са изключени и организирани протести. Предвид съпротивата и недоверието в част от българското общество, която съвсем не е незначителна, това ще повлияе на резултатите от вота.
Бъдещият кандидат за президент на „демократичната общност“ ще води кампания в трудна среда.
С ГЕРБ или без ГЕРБ?
Хамлетовски, изглежда, е въпросът могат ли ПП–ДБ да включат ГЕРБ в „демократичната общност“, поставила си за цел да излъчи кандидат, за когото липсва единение дори между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Макар никой досега да не се е наел да дефинира ясно границите на тази общност – кой има място в нея и кой е неприемлив, – включването на ГЕРБ би означавало преместване на червени линии. Дори въпросът да стане актуален при балотаж, отговорът трябва да е обмислен отрано.
А този отговор ще е изпитание не само за стратегическата зрялост на ПП–ДБ, но и за способността им да балансират между моралната си легитимност и геополитическата необходимост. Още повече че вече го направиха при сглобката, като „прегрешиха“ с ГЕРБ и Пеевски.
Преди месец Бойко Борисов потвърди, че би преговарял с двете политически сили за общ кандидат:
Разбира се, че бих участвал.
Има поне двама политици в държавата, които ще направят всичко по силите си подобно обединение зад обща кандидатура да не се осъществи – Делян Пеевски и Румен Радев.
Първият иска ГЕРБ за себе си, вторият иска да остане главен фактор в българската политика и след края на мандата си – и защо да не го направи чрез структуриране на нова коалиционна ос около антисистемен вот (както спечели втория си мандат)? Президентът разполага с 14 месеца до края на втория си и последен мандат и кръговете зад него нямат интерес от държавен глава, който може да гарантира прозападна последователност – защото би бил коректив на наследството на Радев, а не негов продължител.
Пеевски отдавна не се крие и действа през натиск, зависимости и интриги. Първият удар през Комисията за противодействие на корупцията и през прокуратурата дойде седмица след старта на инициативата на ПП–ДБ за общ кандидат-президент и удари върху Столичната община и фигури, свързани с „Промяната“.
Радев използва антисистемен език и говори за „надпартийност“, за да си осигури подкрепа отвъд традиционния спектър, който обитава с образа си на консервативен евроскептик с проруски симпатии. Последните – вече умело прикрити, да не бият на очи на първи план.
Кого ще донесе вълната?
Призивът на Иван Костов следва да се разбира като предупреждение за стратегически риск пред България, който включването в еврозоната от 1 януари 2026 г. намалява, но не елиминира. „Румънски сценарий“ е напълно реална опция, при която от вълната от антиелитарни, конспиративни и проруски настроения може да изплува кандидат, който с подходяща емоционална реторика и подкрепа от радикализираните периферии да обедини протестния вот и да спечели.
Страховете и напрежението, нагнетявани от правителството с мерките му срещу повишаването на инфлацията, само помагат за изпълнението на такъв сценарий. Един безспорно исторически момент за България, какъвто е приемането на еврото, е зареден в аванс с негативизъм (срив на стандарта на живот и обедняване), който се превръща в идеална платформа за фалшив спасител.
В български условия това би бил кандидат с хибриден профил между Радостин Василев, Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов – популист, способен да канализира общественото недоволство в посока, опасна за евроатлантическата ориентация на страната. При това румънският сценарий в България изключва здрави институции, които да се намесят, както направи Конституционният съд в Румъния. Така че всъщност сценарият ще си е 100% български.
„Бухалките“ върху кмета на Варна Благомир Коцев съживиха обществената енергия, също и ПП–ДБ. Ето че коалицията води разговори за общ вот на недоверие с МЕЧ на Радостин Василев. МЕЧ предлага да е за провал на правителството в сферата на обществения ред и сигурност, а от ПП–ДБ – да се разшири със „завладените институции“. Аргументът, представен от съпредседателя на ДБ Божидар Божанов, е, че това правителство е смокинов лист на процесите по завладяване на държавата от Пеевски:
Вотът на недоверие трябва да е изключително сериозен и да удари в сърцето на управляващата коалиция на Пеевски, затова предложихме темата да бъде разширена до „завладените институции“.
Изглежда, че темата за кандидат-президента на демократичната общност е оставена за наесен или когато ѝ дойде времето.
И въпросът остава: някой чу ли Иван Костов?
Защото, ако „демократичната общност“ не може дори да се дефинира, камо ли да действа като политически субект със смелост и отговорност, тогава няма да е страна в предстоящата битка, а наблюдател. Кандидатът трябва да бъде издигнат навреме, за да поведе. Иначе ще е принуден да се бие на терена на популизма.
