Post Syndicated from original https://www.toest.bg/seksualnite-prestupleniya-sreshtu-detsa-institutsionalna-i-obshtestvena-slepota/
Сексуалните престъпления срещу деца не са нов феномен в българското общество, но едва в последните години започна да се говори повече за тях. Най-активни по темата за „защита на децата“ се оказаха от партия „Възраждане“, която през 2023 г. прокара в парламента инициативата за създаване на Национален регистър за случаите на педофилия, а година и половина по-късно беше прието и предложението на партията регистърът да стане публичен. С това се изчерпа ентусиазмът за „борбата с педофилията“. Регистърът все още е неоткриваем. А от представените в предишната статия по темата данни става ясно, че отговорните институции не събират детайлна информация за пострадалите, извършителите и обстоятелствата, при които са извършвани престъпленията.
Какви обаче са обществените реакции на публично известните случаи на сексуални престъпления срещу деца? Приемат ли се разказите на пострадалите сериозно? Каква според експертите би трябвало да е работещата превенция на злоупотребата с деца?
Обществена търпимост към педофилията
Макар голяма част от обществото да заклеймява посегателствата над деца, търпимостта към този вид престъпления се оказва доста висока. През септември 2025 г. журналистическо разследване разкри данни, повдигащи сериозни подозрения за сексуално насилие над 4-годишно момиче в детска градина в град Каблешково от страна на учителката му Мариета Герова. Но и директорката на детската градина, и кметът на община Поморие защитават учителката. Институциите са знаели в продължение на месеци за подадените от родителите сигнали, но не са предприели мерки да защитят момиченцето.
Пред БНТ ръководителката на Районната прокуратура в Бургас Мария Маркова казва, че е назначена съдебнопсихиатрична експертиза, която да установи „доколко детето има възможност за правилно възприемане на факти и обстоятелства, които са значими за разследването по делото“. От Националната мрежа за децата изразиха позиция, че подобно изказване е „притеснително“, тъй като поставя под съмнение думите на момичето, което не би могло да си измисли детайлите, за които разказва.
В друг медийно известен случай от 2025 г., свързан със сексуално престъпление срещу дете, извършителят отново е учител. Този път действието се развива в София, пострадалата е 13-годишна, а обвиняемият е на 31. Според защитата на учителя детето самò е виновно, защото не е имало принуда и защото „знаете как се развиват 13-годишните деца в момента – 2025 г.“. Адвокат Петър Чалъмов заяви също, че детето „не е дете. Значи, 13 години и половина…“
И в двата случая става въпрос за посегателство над дете под възрастта за съгласие – към онзи момент 14 години. Счита се, че под тази възраст детето не е достатъчно зряло, за да разбере за какво дава съгласие, и възрастен човек може да се възползва от това. Законите би следвало да пазят децата точно от възрастни като тези учители, но очевидно целта не е постигната, щом престъпленията не са предотвратени.
При друг известен случай – със сексуално насилие над деца от страна на пастора Даниел Хъл обаче – няма обвинения, че децата си измислят, но съдии масово си правят отводи по делото и то така и не може да приключи вече три години. Къде е обществената нетърпимост към педофилията в този случай?
Разказите на децата
Според Стела Билева, психоложка в Асоциация „Анимус“, обществото ни изпитва сериозни затруднения да повярва, че е възможно в семейството да има сексуална злоупотреба с малолетни или непълнолетни. При по-малки деца е практика да се заподозре, че детето може да лъже. При по-големите разследващите често търсят друг възможен мотив. Например евентуален конфликт с предполагаемия извършител или друга причина, която би могла да повлияе на твърденията на детето. При такива случаи често се стига до повторен разпит, за да се провери дали то няма да промени разказа си. Но в практиката на Билева досега не се е случвало дете да си измисля, че е пострадало от сексуално насилие. Едно дете на 5 години няма да излъже за насилието с цел да вземе нечий имот или с други користни подбуди, отбелязва тя.
Някои от знаците, че детето може да е пострадало от сексуално насилие, са психосоматични – гадене, болки в корема без здравословна причина, обяснява Стела Билева. Друг маркер е употребата на неприсъщи за възрастта думи със сексуализиран характер, придружени със съответни движения, знаци, поведение. При по-малките може да настъпи регрес в развитието, а при по-големите да се развие промискуитет, да се затворят в себе си, да се мият и търкат методично – като компулсия „да се пречистят“ от преживяното. Възможно е да се стигне до самоубийствени мисли и хранителни разстройства.
Билева обръща внимание и че при сексуална злоупотреба на възрастни жени с непълнолетно или малолетно момче общественият отзвук не е толкова сериозен. Според нея това се дължи в голяма степен на стереотипни нагласи за мъжествеността и фетишизирането на секса между ученик и учителка вследствие на порнографията. При момчетата, преживели сексуално насилие от мъж, се наблюдава и друг феномен, свързан с притеснения за сексуалната им ориентация („Това значи ли, че съм гей?“).
Хомофобията все още е част от законодателството
В Наказателния кодекс (НК) се предвижда по-тежко наказание за блудство с лице до 16 години, което не може да се отбранява, когато то е от същия пол, отколкото ако полът на детето, дори то да е изнасилено, е различен от този на извършителя. От данните, предоставени на „Тоест“ от МВР във връзка с предишната статия по темата, става ясно, че сред описаните в НК видове сексуална злоупотреба с малолетни и непълнолетни, за които Министерството събира данни, е и „насилствен хомосексуализъм (чл. 157 от НК)“.
Според съпредседателя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Радослав Стоянов текстовете в НК са стари и отразяват разбиранията от средата на миналия век, но към днешна дата няма рационална причина за диференциация между сексуални посегателства спрямо лица от различен пол и от един и същ пол.
Струва ми се, че грижата за децата – потенциални жертви на педофилия, идва най-вече когато се прави връзка между педофили и хомосексуалност. Извън тези случаи обществото ни няма силен рефлекс да се грижи за тези деца и за безнаказаността на извършителите. Това показва не истинска грижа, а хомофобия, маскирана като загриженост за безопасността на децата,
коментира Стоянов пред „Тоест“. Той предполага, че по-голямата част от пострадалите вероятно са от женски пол,
заради патриархалните стереотипи в обществото и по простата причина, че преобладаващата част от хората са хетеросексуални.
Това се потвърждава от данни на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), изпратени до „Тоест“. През 2024 г. от 122 обаждания на националната телефонна линия за деца, свързани със сексуално посегателство, 85 (или близо 70%) са били за пострадало момиче. За 2025 г. разговорите със или за момиче са били 75 от 109 (68,8%). През първите шест месеца на 2026 г. са проведени 47 разговора, свързани със сексуално насилие, от които 36 (76,6%) за били за пострадало момиче. От ДАЗД уточняват обаче, че при част от сигналите не се уточняват полът и броят на пострадалите деца.
| Година | Дял на сигналите за момичета |
|---|---|
| 2024 | 69,67% |
| 2025 | 68,81% |
| Януари–юни 2026 | 76,60% |
В началото на 2026 г., след убийството на шестима души до хижа „Петрохан“ и край връх Околчица, се разпространиха предположения за сексуални контакти между водача на групата и най-младия ѝ член – момче на 15 години. В резултат на тези спекулации темата за педофилията отново не само стана обект на общественото внимание, а влезе и в парламента. Именно този случай беше повод да се вдигне възрастта за съгласие от 14 на 16 години. В същото време, когато са налице данни за реално хомосексуално насилие над ромски деца, какъвто е вече споменатият случай с британския пастор Даниел Хъл, подобни обществени и политически реакции липсват.
Насилие от деца над деца
Съществува и сексуална злоупотреба от деца със деца. Такъв е случаят в интерната в село Варненци, за който сигнализира БХК. Според Билева, когато деца извършват сексуални актове с други, причината трябва да се търси в заобикалящата среда, защото е много вероятно детето да е видяло поведението другаде или дори лично да го е преживяло, преди да го възпроизведе.
Година след разкритията за трудова експлоатация, физическо, психическо и сексуално насилие над децата във Варненци, те все още са там. Радослав Стоянов сподели, че му е трудно да повярва персоналът да не е знаел за случващото се. А ако наистина не е знаел, значи децата се неглижират системно, смята той. Фактът, че се стига до тези разкрития, за него показва, че там няма специалист, който да води периодично разговори с децата и да отчете, че поведението им е нетипично и променено от момента на постъпването.
Просто означава, че там не се полага дължимата, необходима грижа. Което означава, че тая институция е безсмислена. Тя е вредна и трябва на минутата да се закрие,
категоричен е той.
Очевидно обаче липсва воля за сериозна психологическа подкрепа за настанените в интерната деца, чиито провинения са дребни, а повторението им би могло да се избегне с помощта на по-адекватни грижи и работа с психолог. Но вероятно една от причините да няма воля от страна на институциите е, че повечето деца в интерната във Варненци са от ромската махала в Сливен.
Има ли сексуалното насилие етнос?
Нерядко това сексуално насилие се извършва в малцинствените семейства, където борбата с него се възпрепятства от културните традиции на общността,
твърдят от „Възраждане“ в законопроекта от 2023 г., с приемането на който се създаде т.нар. регистър на педофилите.
Това твърдение е недоказуемо, защото институциите не събират информация за етническата принадлежност на извършителите. Стела Билева споделя, че в практиката си най-често се среща с деца, пострадали от педофили от български етнически произход. Ранните раждания в ромската общност според нея по-скоро се дължат на социокултурни предпоставки – често другият родител е връстник, липсват финансови възможности за аборт. Но и институциите са абдикирали от функцията си да защитят хората в тази общност, понеже подобни практики погрешно се възприемат като характерни за нея и се омаловажават с оправданието „те са си такива“.
„Тоест“ се обърна за коментар и към доц. Велина Тодорова. Тя е юристка, доктор по социология на правото, бивш заместник-министър на правосъдието, сред основателите на Агенцията за закрила на детето и два мандата член на Комитета на ООН по правата на детето. Според нея държавата е длъжна да защити всички свои деца, тъй като и тези от ромски произход са български граждани и имат същите права като връстниците си – етнически българи.
Превенция или популизъм
Така нареченият регистър на педофилите еволюира до публичен през февруари 2026 г. Информацията за осъдените за сексуални престъпления срещу деца, която би трябвало да е общодостъпна, включва трите имена на осъдения, дата на раждане, постоянен и настоящ адрес, вид престъпление и размер на наказанието.
Велина Тодорова определя публичния достъп като „проблематичен“, тъй като би било трудно да се осъществи социална реинтеграция на осъдения. Данните за извършителя ще засегнат и неговия близък семеен кръг, чиито членове ще бъдат допълнително стигматизирани. А в случаи на сексуални престъпления срещу деца в семейството се застрашава анонимността на пострадалия. Според Тодорова регистърът е част от „популистка вълна“, която цели да покаже на хората, че „законодателят е загрижен и прави нещо за децата“.
„Традиционното семейство“
По време на дебатите за промяна на достъпа до регистъра на публичен Хамид Хамид от ДПС – Ново начало заяви, че неправителствените организации са заплаха за традиционното българско семейство. В България обаче повечето хора са хетеросексуални, а понякога посегателства над деца в семейството остават скрити. Има случаи единият родител да знае за злоупотребата, но да не сигнализира. Стела Билева посочи някои причини за това – този родител получава материални облаги от насилника или не може да разпознае насилието, тъй като самият той е израснал в насилие, което затруднява разпознаването на различни поведения като опасни и неприемливи. Подобни фактори не оправдават бездействието, но могат да помогнат за разбирането на причините, поради които то се проявява, казва тя.
Българското общество обаче изпитва страх институциите да влязат в семейството, за да не се нарушат правата на родителите, коментира Велина Тодорова. Според нея правата на детето не са интегрирани в държавната политика и на децата се гледа не като на човешки същества с достойнство, а по-скоро като на демографска ценност.
Проблемите със законодателството могат да се видят още в наименованието на раздела в НК, който засяга този вид престъпления – „Разврат“. За Радослав Стоянов това е „моралистично понятие“, което показва „крайно първобитен архаизъм“. Според него развратът насочва към това какво искаме да поправим в извършителя, а не кого искаме да предпазим.
Семейството и училището могат да помогнат за превенция на педофилията чрез разговори за
сексуално образование.
Стела Билева е на мнение, че истинската превенция е в работата със семейството. Важно е да се разговаря с децата, да им се обясни, че има лоши хора. И че трябва всичко да споделят с родителите си или с друг възрастен, на когото имат доверие, тъй като повечето педофили използват манипулация и заплахи, за да накарат детето да мълчи. Полезно е за децата да знаят къде никой няма право да ги докосва, и да наричат половите си органи с истинските им имена. Защото ако например детето си мисли, че женският полов орган се нарича „бисквитка“, и каже на родителите си, че някой му е пипал „бисквитката“, опитът му да съобщи за преживяно насилие може да се окаже неразбран, а насилието ще остане скрито. Ключова за превенцията е и
работата с извършителите.
И Радослав Стоянов, и Стела Билева казват, че към настоящия момент педофилията не може да се излекува. Възможно е обаче рискът от извършване на сексуално насилие над деца да бъде намален чрез специализирана психосоциална подкрепа. Целта на подобни интервенции е човекът, който изпитва сексуално влечение към деца, да развие умения за контрол върху поведението си, за да избегне бъдеща злоупотреба.
Педофилията е термин от психиатрията, но наказателното право не наказва психически явления, а извършени действия, обръща внимание Стоянов. Той добавя, че много педофили се въздържат от посегателства над деца, следователно те не могат да бъдат съдени като такива, защото не са извършили престъпление. Случаите на консумация на детска порнография според него също е редно да се преследват, защото за производството ѝ е било извършено сексуално насилие над дете.
Психиатричната и законодателната дефиниция са несъвместими, защото педофилията е влечение към деца в предпубертетна възраст, но според българското законодателство, пояснява Радослав Стоянов,
се наказват сексуалните контакти с дете всякога, когато е под 16-годишна възраст, независимо от изразеното от детето съгласие. Това е така, защото децата не са достигнали емоционалната, интелектуална и телесна зрелост да дадат информирано, адекватно съгласие. Това, което в отделни случаи е възможно едно дете да е дало под формата на съгласие, не е истинско, валидно съгласие и не е извинително.
Превенция на педофилията може да се осъществи чрез основани на информация политики и бърза реакция на публичните институции, които понякога са единствените структури, способни да защитят дете в ситуация на насилие. Педофили се срещат и в българските традиционни семейства, но това е единицата, за чиято защита се правят шествия, вместо да се погледне вътре в нея и да се помогне на пострадалото дете. Велина Тодорова обобщи ситуацията най-добре:
Обществото е много силно да обвинява, да си намери жертва, но детето някак си се загуби […] Не трябва да губим фокуса от детето. […] Всички обичаме децата, обаче, когато трябва на практика да покажем, че ги обичаме, всеки се оттегля и казва: „Не е моя тема, не е моят въпрос, не е моят проблем. По-добре да си мълча.“
