Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-17/

По Америка ще познаете света. 

Президентът Тръмп даде сигнал, че е готов да задълбочи войната в Иран. Само преди месец писахме, че примирието между двете държави е подписано – днес това примирие не означава нищо, а още утре този бюлетин може би няма да е актуален. Политическото говорене на едро, заплахите, цинизмът и безсмислието са се превърнали в ежедневие. Министърът на войната Пийт Хегсет поиска 70 млрд. долара спешно военно финансиране след първите пет месеца от войната.

По Америка ще познаете света. 

Хегсет обяви, че военните ще трябва да минават задължително изследване на нивата на тестостерон след 30-годишна възраст. Няма определени рамки какви нива на тестостерон ще се смятат за ниски, за да се изисква лечение – обичайно всяка лаборатория може да определя нива според методите си на изследване, което в допълнение се влияе и от препоръките на лекуващия лекар. 

Решението на Хегсет идва в разгара на „тестостеронова мания“ в САЩ: рецептите за заместителна терапия с хормона са достигнали 12 млн. през 2025 г., ръст от 154% от 2020 г. насам. Онлайн клиники и търговци продават тестостерон като утвърдено лечение за мъже. Експерти обаче предупреждават, че по-високите нива на тестостерон нямат нищо общо с определени качества, които могат да направят един мъж „по-мъжествен“. Ако нивата на тестостерон по различни здравословни причини спаднат много под обичайните норми, последствията могат да бъдат умора, ниско либидо или загуба на мускулна маса, но при здрави мъже нивата на хормона нямат нищо общо с физическата сила. 

Мъж с ниво на тестостерон около 700 нанограма на децилитър може да е точно толкова силен, колкото и мъж с 300 нанограма на децилитър. Нещо повече – нивата на тестостерон не са константа, а се променят в различните части на деня и според сезона, както и под влияние на други фактори. Терапията с тестостерон крие рискове: употребата на добавки може да понижи естествената способност на тялото да произвежда хормона, свивайки тестисите и намалявайки производството на сперматозоиди. Други ефекти са акне, оплешивяване и дори уголемяване на гърдите вследствие на преобразуването на част от приетия тестостерон в естроген.

Тестостеронът няма общо и с нивата на агресивност. Изследвания показват, че ако един мъж проявява агресия, причината обикновено е социална, а не хормонална. В проучване на 200 подрастващи момчета и родителите им екип, воден от Адам Станаланд, професор по психология в университета в Ричмънд, установява, че момчетата, реагиращи агресивно на стимули, които възприемат като „заплаха за мъжествеността“, са онези, които усещат силен социален натиск „да се държат като мъже“. Парадоксът е, че животът в армията – недостигът на сън, хроничният стрес, излагането на опасност и недоброто хранене, са изключително вредни за правилното функциониране на хормоните. 

Всички тези научни факти обаче нямат значение във време, в което говорим за „криза на мъжествеността“ – с нея често се „борим“ с прояви на насилие и омраза към жени и към онези, които са приемани като „други“; с подлагане на хирургични интервенции в името на „по-мъжествено излъчване“; или чрез сформирането на групи и банди от вандали, често покрай бойни спортове.

По Америка ще познаете света. 

Междувременно все повече жени в САЩ се тревожат какво ще се случи, ако имат дете, се посочва в статия в Women's Health. Жените посочват като основни притеснения здравния риск, следродилната депресия и пълното подчинение на майката на грижите за детето, както и финансовите трудности и състоянието на света като цяло.

В статията се казва още, че през неограничената информация в социалните мрежи хората често стигат до най-страшните истории за раждането, научават за възможно най-рисковите усложнения и чуват разкази на други родители, които изпитват съжаление, че имат деца, или се оплакват от липса на подкрепа от партньорите си. Експерти посочват, че повечето бременности в САЩ протичат без усложнения и че обществото трябва активно да работи в посока на подкрепа за майките.

Подкрепата за жените и майките не е сред трендовете в „мъжествените“ среди. Притесненията за демографията са.

По Америка ще познаете света. 

Жителите на много държави по света вече гледат на Китай по-положително, отколкото на САЩ. Спадът в положителните възприятия започва около 2024 г., като в началото на втория мандат на президента Тръмп през 2025 г. 48% от отговорилите имат по-скоро добро отношение към Америка, а 38% – към Китай. Тази година числата са почти обърнати – 46% виждат Китай в по-добра светлина, а 36% избират САЩ. 

На въпрос имат ли доверие, че държавата ще постъпи правилно по отношение на международната политика, положителното отношение към външнополитическото представяне на Китай е нараснало почти двойно от 2024 г. насам и е спаднало повече от двойно спрямо САЩ за същия период. Една от малкото сфери, в които САЩ все още държи висок рейтинг, е тази на свободните индивидуални права – повече хора отговарят, че САЩ уважават правата и свободите, което все още е обективна истина.

Фактът, че имам нужда да уточня „все още“, е показателен за състоянието на САЩ и на демократичния свят. 

От една страна, бихме могли да кажем, че обръщането на САЩ към собствените им интереси би могло да става за сметка на други държави и на света като цяло, откъдето да идва негативното отношение към тях – това е и аргументът на много от консервативните симпатизанти на президента. Не съм съгласна обаче, че исторически САЩ никога не са гледали собствения си интерес; напротив, Америка е добре известна с арогантното си поведение на световната сцена. 

В продължение на десетилетия обаче тя бе известна и с меката си дипломация, което направи от нея културен хегемон, а чрез културата рано или късно се печели всичко, както знаят добрите пропагандисти. Сега меката дипломация е заместена от друга пропаганда: на тестостерон, ритуален бой пред Белия дом и външна политика, характеризираща се с постоянството и деликатността на кисел попрезрял мъж (ако трябва да влезем в тона на (не)културния диалог).

Политиката на синтетичния тестостерон може да е много популярна сред определени сегменти от населението, но е абсурдна, смешна, глуповата и заради всичко това – дори ужасяваща за нормалните мислещи хора, които все още обитават средата между крайностите. 

По-добрата позиция на Китай в общественото мнение надали се дължи на това, че изведнъж авторитарният комунизъм с капиталистически краски е станал атрактивна алтернатива на настоящия световен ред; в крайна сметка преди седмица книжари бяха извлачвани насилствено от книжарници в Хонг Конг.

Китай по някакъв начин е алтернатива на вакуума, отворил се от разпадналата се американска култура, точно толкова, колкото животът в Русия е алтернатива за недоволния български русофил. Обратното – разочарованието и липсата на нормалност блъскат общественото мнение към символа на Си Дзинпин – световен лидер, който, въпреки че също е зодия Близнаци (както впрочем и Румен Радев), може да се задържи на едно мнение и решение от сутринта до вечерта. 

„Стабилността“ е онова, по което копнее средностатистическият човек, който не се интересува от сложните плетки на политиката, а просто иска да живее нормално. Който разбира копнежа по „стабилност“, разбира политиката. А ако това са само авторитарните лидери и режими, вината не е само тяхна.

Както и да е, по Америка ще познаете света. 

На 14 юли губернаторката на щата Ню Йорк подписа мораториум върху изграждането на центрове за данни, който ще е в сила една година. Целта е през това време да се изучават ефектите на вече построените центрове за данни, за да може да се помисли за определени регулации. Тревогите на опонентите на мораториума се въртят около икономическите последствия, тъй като се страхуват, че меморандумът ще отблъсне инвеститорите. Според критиците на меморандума хората трябва да бъдат оставени сами да преценят дали искат центрове за данни в общностите си, или не. 

По-умерените становища гласят, че политиките спрямо центровете за данни се третират само в контекста на развитието на изкуствения интелект и протестите срещу т.нар. интелектуален бълвоч (slop) – нискокачественото масово генерирано съдържание, което често цели бърза печалба или кликове. Инстинктивният и разумен аргумент е: защо трябва да хабим ценни ресурси, какъвто е водата, и да тормозим общностите с шум и замърсяване, за да подхранваме нещо, което не само ни затъпява, но и ни коства работни места? 

Повечето хора обаче разчитат на ресурсите, които такава технология предлага – тя е толкова добра или лоша, колкото е ползвателят ѝ. Дали мораториумът ще е ефективен, ще покаже само времето. Въпросът е, че за разлика от България, дори в САЩ в криза все още се прави политика на действието – вземат се мерки, ефектите от тях се анализират и все пак някъде нещо се движи. 

Дебатът за прогреса (най-вече технологичен) за сметка на толкова много други неща тепърва ще бъде актуален. През последните дни кабинетът на Тръмп активно премахва природозащитно законодателство, което ще позволи добив на петрол и други суровини от понастоящем защитени държавни земи.

Идеята за краткотрайна печалба и неспирен прогрес все още пречи да помислим как да живеем устойчиво в един все по-топъл и бедстващ свят, както виждаме и в България. Технологиите биха могли да помогнат и в тази посока – въпросът е кой и за какво ще ги използва.

По това, за което говори (и се кара) Америка, ще познаете онова, за което трябва да говори светът. Западна Европа току-що отчете най-горещия си юни някога. 

Има и други новини. Тексаски пожарникар спасява три деца, заклещени под лодка, навръх 4 юли – националния празник на САЩ. Биотех стартъп компания е разработила устойчиви на определени заболявания сортове американски кестен; дърводобивната индустрия е изключително важна за страната, но различни заболявания по дърветата през последните години са сред основните предизвикателства пред нея. Деформираният енот Джимъти от Сиатъл, за когото се грижат всякакви добри съседи, се превърна в интернет сензация. 

И накрая – тази седмица изгледах документалния филм на More Perfect Union, който засяга идеята за изземането на ролята на държавата от корпорациите, опитващи се да създадат свои общности с изцяло приватизирани обществени услуги. 

Предимствата на филма са, че показва какво се случва с либертариански, антидържавни и всякакви подобни идеи на практика – нещо, което видяхме в началото на мандата на Тръмп с DOGE, воден от Илън Мъск (този провал помните ли го?).

Когато съвсем естественото напрежение между държава и частен сектор се доведе до крайност, имаме смяна на парадигмата. Въпросът е как ще изглежда тя.

По Америка ще познаете света. 

Август е тих дори и в Щатите. В „Тоест“ със сигурност ще е такъв, а през септември се връщаме – наближават междинни избори. Шоуто никога не свършва.