Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-17/

По Америка ще познаете света. 

Президентът Тръмп даде сигнал, че е готов да задълбочи войната в Иран. Само преди месец писахме, че примирието между двете държави е подписано – днес това примирие не означава нищо, а още утре този бюлетин може би няма да е актуален. Политическото говорене на едро, заплахите, цинизмът и безсмислието са се превърнали в ежедневие. Министърът на войната Пийт Хегсет поиска 70 млрд. долара спешно военно финансиране след първите пет месеца от войната.

По Америка ще познаете света. 

Хегсет обяви, че военните ще трябва да минават задължително изследване на нивата на тестостерон след 30-годишна възраст. Няма определени рамки какви нива на тестостерон ще се смятат за ниски, за да се изисква лечение – обичайно всяка лаборатория може да определя нива според методите си на изследване, което в допълнение се влияе и от препоръките на лекуващия лекар. 

Решението на Хегсет идва в разгара на „тестостеронова мания“ в САЩ: рецептите за заместителна терапия с хормона са достигнали 12 млн. през 2025 г., ръст от 154% от 2020 г. насам. Онлайн клиники и търговци продават тестостерон като утвърдено лечение за мъже. Експерти обаче предупреждават, че по-високите нива на тестостерон нямат нищо общо с определени качества, които могат да направят един мъж „по-мъжествен“. Ако нивата на тестостерон по различни здравословни причини спаднат много под обичайните норми, последствията могат да бъдат умора, ниско либидо или загуба на мускулна маса, но при здрави мъже нивата на хормона нямат нищо общо с физическата сила. 

Мъж с ниво на тестостерон около 700 нанограма на децилитър може да е точно толкова силен, колкото и мъж с 300 нанограма на децилитър. Нещо повече – нивата на тестостерон не са константа, а се променят в различните части на деня и според сезона, както и под влияние на други фактори. Терапията с тестостерон крие рискове: употребата на добавки може да понижи естествената способност на тялото да произвежда хормона, свивайки тестисите и намалявайки производството на сперматозоиди. Други ефекти са акне, оплешивяване и дори уголемяване на гърдите вследствие на преобразуването на част от приетия тестостерон в естроген.

Тестостеронът няма общо и с нивата на агресивност. Изследвания показват, че ако един мъж проявява агресия, причината обикновено е социална, а не хормонална. В проучване на 200 подрастващи момчета и родителите им екип, воден от Адам Станаланд, професор по психология в университета в Ричмънд, установява, че момчетата, реагиращи агресивно на стимули, които възприемат като „заплаха за мъжествеността“, са онези, които усещат силен социален натиск „да се държат като мъже“. Парадоксът е, че животът в армията – недостигът на сън, хроничният стрес, излагането на опасност и недоброто хранене, са изключително вредни за правилното функциониране на хормоните. 

Всички тези научни факти обаче нямат значение във време, в което говорим за „криза на мъжествеността“ – с нея често се „борим“ с прояви на насилие и омраза към жени и към онези, които са приемани като „други“; с подлагане на хирургични интервенции в името на „по-мъжествено излъчване“; или чрез сформирането на групи и банди от вандали, често покрай бойни спортове.

По Америка ще познаете света. 

Междувременно все повече жени в САЩ се тревожат какво ще се случи, ако имат дете, се посочва в статия в Women's Health. Жените посочват като основни притеснения здравния риск, следродилната депресия и пълното подчинение на майката на грижите за детето, както и финансовите трудности и състоянието на света като цяло.

В статията се казва още, че през неограничената информация в социалните мрежи хората често стигат до най-страшните истории за раждането, научават за възможно най-рисковите усложнения и чуват разкази на други родители, които изпитват съжаление, че имат деца, или се оплакват от липса на подкрепа от партньорите си. Експерти посочват, че повечето бременности в САЩ протичат без усложнения и че обществото трябва активно да работи в посока на подкрепа за майките.

Подкрепата за жените и майките не е сред трендовете в „мъжествените“ среди. Притесненията за демографията са.

По Америка ще познаете света. 

Жителите на много държави по света вече гледат на Китай по-положително, отколкото на САЩ. Спадът в положителните възприятия започва около 2024 г., като в началото на втория мандат на президента Тръмп през 2025 г. 48% от отговорилите имат по-скоро добро отношение към Америка, а 38% – към Китай. Тази година числата са почти обърнати – 46% виждат Китай в по-добра светлина, а 36% избират САЩ. 

На въпрос имат ли доверие, че държавата ще постъпи правилно по отношение на международната политика, положителното отношение към външнополитическото представяне на Китай е нараснало почти двойно от 2024 г. насам и е спаднало повече от двойно спрямо САЩ за същия период. Една от малкото сфери, в които САЩ все още държи висок рейтинг, е тази на свободните индивидуални права – повече хора отговарят, че САЩ уважават правата и свободите, което все още е обективна истина.

Фактът, че имам нужда да уточня „все още“, е показателен за състоянието на САЩ и на демократичния свят. 

От една страна, бихме могли да кажем, че обръщането на САЩ към собствените им интереси би могло да става за сметка на други държави и на света като цяло, откъдето да идва негативното отношение към тях – това е и аргументът на много от консервативните симпатизанти на президента. Не съм съгласна обаче, че исторически САЩ никога не са гледали собствения си интерес; напротив, Америка е добре известна с арогантното си поведение на световната сцена. 

В продължение на десетилетия обаче тя бе известна и с меката си дипломация, което направи от нея културен хегемон, а чрез културата рано или късно се печели всичко, както знаят добрите пропагандисти. Сега меката дипломация е заместена от друга пропаганда: на тестостерон, ритуален бой пред Белия дом и външна политика, характеризираща се с постоянството и деликатността на кисел попрезрял мъж (ако трябва да влезем в тона на (не)културния диалог).

Политиката на синтетичния тестостерон може да е много популярна сред определени сегменти от населението, но е абсурдна, смешна, глуповата и заради всичко това – дори ужасяваща за нормалните мислещи хора, които все още обитават средата между крайностите. 

По-добрата позиция на Китай в общественото мнение надали се дължи на това, че изведнъж авторитарният комунизъм с капиталистически краски е станал атрактивна алтернатива на настоящия световен ред; в крайна сметка преди седмица книжари бяха извлачвани насилствено от книжарници в Хонг Конг.

Китай по някакъв начин е алтернатива на вакуума, отворил се от разпадналата се американска култура, точно толкова, колкото животът в Русия е алтернатива за недоволния български русофил. Обратното – разочарованието и липсата на нормалност блъскат общественото мнение към символа на Си Дзинпин – световен лидер, който, въпреки че също е зодия Близнаци (както впрочем и Румен Радев), може да се задържи на едно мнение и решение от сутринта до вечерта. 

„Стабилността“ е онова, по което копнее средностатистическият човек, който не се интересува от сложните плетки на политиката, а просто иска да живее нормално. Който разбира копнежа по „стабилност“, разбира политиката. А ако това са само авторитарните лидери и режими, вината не е само тяхна.

Както и да е, по Америка ще познаете света. 

На 14 юли губернаторката на щата Ню Йорк подписа мораториум върху изграждането на центрове за данни, който ще е в сила една година. Целта е през това време да се изучават ефектите на вече построените центрове за данни, за да може да се помисли за определени регулации. Тревогите на опонентите на мораториума се въртят около икономическите последствия, тъй като се страхуват, че меморандумът ще отблъсне инвеститорите. Според критиците на меморандума хората трябва да бъдат оставени сами да преценят дали искат центрове за данни в общностите си, или не. 

По-умерените становища гласят, че политиките спрямо центровете за данни се третират само в контекста на развитието на изкуствения интелект и протестите срещу т.нар. интелектуален бълвоч (slop) – нискокачественото масово генерирано съдържание, което често цели бърза печалба или кликове. Инстинктивният и разумен аргумент е: защо трябва да хабим ценни ресурси, какъвто е водата, и да тормозим общностите с шум и замърсяване, за да подхранваме нещо, което не само ни затъпява, но и ни коства работни места? 

Повечето хора обаче разчитат на ресурсите, които такава технология предлага – тя е толкова добра или лоша, колкото е ползвателят ѝ. Дали мораториумът ще е ефективен, ще покаже само времето. Въпросът е, че за разлика от България, дори в САЩ в криза все още се прави политика на действието – вземат се мерки, ефектите от тях се анализират и все пак някъде нещо се движи. 

Дебатът за прогреса (най-вече технологичен) за сметка на толкова много други неща тепърва ще бъде актуален. През последните дни кабинетът на Тръмп активно премахва природозащитно законодателство, което ще позволи добив на петрол и други суровини от понастоящем защитени държавни земи.

Идеята за краткотрайна печалба и неспирен прогрес все още пречи да помислим как да живеем устойчиво в един все по-топъл и бедстващ свят, както виждаме и в България. Технологиите биха могли да помогнат и в тази посока – въпросът е кой и за какво ще ги използва.

По това, за което говори (и се кара) Америка, ще познаете онова, за което трябва да говори светът. Западна Европа току-що отчете най-горещия си юни някога. 

Има и други новини. Тексаски пожарникар спасява три деца, заклещени под лодка, навръх 4 юли – националния празник на САЩ. Биотех стартъп компания е разработила устойчиви на определени заболявания сортове американски кестен; дърводобивната индустрия е изключително важна за страната, но различни заболявания по дърветата през последните години са сред основните предизвикателства пред нея. Деформираният енот Джимъти от Сиатъл, за когото се грижат всякакви добри съседи, се превърна в интернет сензация. 

И накрая – тази седмица изгледах документалния филм на More Perfect Union, който засяга идеята за изземането на ролята на държавата от корпорациите, опитващи се да създадат свои общности с изцяло приватизирани обществени услуги. 

Предимствата на филма са, че показва какво се случва с либертариански, антидържавни и всякакви подобни идеи на практика – нещо, което видяхме в началото на мандата на Тръмп с DOGE, воден от Илън Мъск (този провал помните ли го?).

Когато съвсем естественото напрежение между държава и частен сектор се доведе до крайност, имаме смяна на парадигмата. Въпросът е как ще изглежда тя.

По Америка ще познаете света. 

Август е тих дори и в Щатите. В „Тоест“ със сигурност ще е такъв, а през септември се връщаме – наближават междинни избори. Шоуто никога не свършва.

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-14/

Както повечето страни от Западна Европа, САЩ празнуват Великден седмица по-рано от православния свят. Страстната седмица и празникът преминаха дотолкова християнски, колкото може да се очаква от един наистина вярващ президент и неговата администрация християни.

На Велики понеделник (30 март) президентът отправи заплахи към Иран, че САЩ са готови да унищожат енергийната инфраструктура на държавата, включително места, където се съхранява петрол и където се произвежда чиста питейна вода.

На Велика сряда (1 април) Тръмп държа първата си официална реч към нацията по повод войната в Иран. Президентът обяви, че основни стратегически цели, като унищожението на ракети и дронове, са почти изпълнени, но предупреди, че войната ще продължи още 2–3 седмици. 

Президентът на САЩ заяви, че ще изпрати Иран обратно в каменната епоха, ако исканията му не бъдат изпълнени. 

Ако копирате и поставите в текстов документ постовете му от социалните мрежи от последната седмица, няма да получите нищо по-различно от речта му към нацията, написа BBC. 

Президентът призова американците да гледат на войната като на инвестиция в бъдещето, но неяснотите остават – Израел все още атакува Иран, не се знае какво се е случило с плана за мир от 15 точки, който бе агресивно споменаван и също толкова бързо забравен. 

Идете до Ормузкия проток и просто си го вземете, защитете го, ползвайте го за себе си. Най-трудното е свършено, следва да ви е лесно да го направите, 

каза той в речта си. Духовната съветничка на президента – телевангелистката Пола Уайт-Кейн, сравни страданията на Тръмп с тези на Иисус Христос, което предизвика вълна от критики, включително в религиозните среди.

На Велики четвъртък САЩ бомбардираха най-големия мост в Иран. 

В неделя президентът обяви, че американските въоръжени сили са спасили пилотите на сваления над Иран самолет F-15. 

Спасиха сериозно ранения и много смел пилот от иранските планини, НЕВЕРОЯТНА демонстрация на смелост и талант от всички,

написа президентът в социалните мрежи. И още: 

Отворете шибаният проток [Ормузкия– б.а.], луди копелета, или ще живеете в ада – САМО ГЛЕДАЙТЕ!… Слава на Аллах! 

Вместо да участва в традиционните великденски ритуали, президентът прекара неделната сутрин в посещение на място, където ще му бъде издигнат паметник, след което отиде да поиграе голф в клуба си в Северна Вирджиния. 

Може би най-запомнящият се момент, който веднага се превърна в част от кошерния ум на света и роди стотици мемета, бе излизането на Тръмп заедно с великденския заек, с когото президентът отправи нова порция заплахи към Иран (за незапознатите читатели, които биха разбрали цялата ситуация погрешно и абсурдно – заекът не каза нищо за Иран, говореше само президентът, но близостта на самия заек все пак предполага определена заедност, така да го кажем).

Тази сряда, 8 април, бе обявено примирие между Иран и САЩ. Това стана след заплахите на президента, че цяла цивилизация ще бъде унищожена (все пак празниците минаха), което предизвика критика от страна на самия папа. 

Примирието включва отварянето на Ормузкия проток в замяна на спиране на бомбардировките за период от две седмици. Президентът заяви, че военните цели са изпълнени и преизпълнени. 

Все още не е съвсем ясно какви цели са изпълнени и преизпълнени, но сме сигурни, че някой ще ни обясни и каквото и да е обяснението, за привържениците на президента и за администрацията победата ще е безпрекословна. 

Ако и вие сте толкова уморени от света, колкото и всички останали, които са принудени да живеят в него (и упорито избягвате да признаете пред себе си, че сме леко виновни всичко да е точно такова, каквото е, от една страна, а от друга, сте също толкова ужасени колко много не зависи от нас, а от хора, които откриват истината за света, нещата и всичко останало от картинки в интернет и клипчета в социалните мрежи), останете с този бюлетин. В останалата му част ще си говорим за Великден – не защото в него няма политика, а тъкмо обратното. 

Великден в Съединените щати включва стандартните ритуали, познати ни от филмите: сутрешна църковна служба; деца, тичащи из двора в търсене на пластмасови или шоколадови яйца; печена свинска шунка (ham) на трапезата. Почти всяка „типично американска“ традиция обаче е всъщност привнесена от имигранти или вдъхновена от коренното население, живяло по тези земи преди европейското нашествие. 

Традицията за великденския заек – включително злощастния заек, оказал се до президента по време на речта му за Иран – идва от германските заселници в Пенсилвания, които пренасят от Европа легендата за Osterhase: заек, който носи цветни яйца за послушните деца. Така германски фолклорен символ се превръща в иконата на американския пролетен празник, която днес е глобализирана и позната навсякъде като универсален символ.

 Дълго преди европейците да акостират на бреговете на Америка, коренните американски народи празнуват пролетното равноденствие като време на обновление. За много племена в Югозапада, като хопите и зуните, пролетта е време за ритуални танци, с които се призовава дъжд и се благославят семената. Тези традиции ни напомнят, че идеята за прераждането на природата е вкоренена в Америка много преди появата на модерния християнски празник. 

На децата се подаряват и великденски кошници, пълни с лакомства, играчки и други празнични подаръци. Традицията може да бъде проследена до няколко места – евангелистите и лутераните, които правят великденски дарения за бедните, както и имигрантите от Източна Европа, в частност поляците, подготвящи кошници за благославяне, които и до днес се носят в църквата. Сега великденската кошница е до голяма степен комерсиална част от празника, като материалите за нея могат да бъдат набавени от повечето магазини, а самата кошница може да бъде ръчно приготвена, или направо купена. 

Ловът, или търсенето на яйца, част от детството на всяко американче, пък е наследник на предхристиянски ритуали за отбелязване на пролетта. Ранните християни избират яйцето за символ на Христовото възкресение и то става ключова част от християнските ритуали след IV век. Според някои исторически източници реформаторът Мартин Лутер е първият, организирал подобни игри за децата и жените през XVI век. 

Ритуалът става популярен в Европа, откъдето се пренася и в САЩ. Рекордът за най-голям лов на великденски яйца се държи от Уинтър Хейвън, Флорида, където на 1 април 2007 г. са разпръснати 501 000 яйца, търсени от почти 10 000 деца и техните родители. 

Все по-голяма популярност, особено в южните щати, набират и познатите в Мексико яйца (cascarón), издълбани и напълнени с конфети или с малки играчки. Тези яйца са много разпространени и по време на Фиестата в Сан Антонио, Тексас, отвъд пределите на великденските празници. 

Специфичният хляб (hot cross bun), сервиран на много великденски трапези, се консумира в повечето бивши британски колонии, не само в САЩ. Яде се и пасха – сладък обреден хляб, характерен за Русия, Словакия и Украйна; тези общности имат огромна диаспора в САЩ. Тъй като православният Великден се празнува по-късно, често съответните общности и техните наследници, например американците с гръцко потекло, организират свои празници, на които канят и неправославните. 

Агнешкото присъства на американската трапеза, особено в православните и еврейските общности. Агнецът е символ на жертвата на Божия Син и носи древно значение. Но днес шунката е далеч по-популярна. Това се дължи на няколко фактора: липсата на агнешко месо в началото на века, особено преди масовото ползване на хладилници, когато животните се колели наесен и се правела шунка. Освен това свинете се отглеждат много по-лесно и месото е по-евтино. 

В допълнение, дългите великденски служби, за които често отива половин ден, затрудняват домакините; шунката изисква много по-малко време за приготвяне, а може и да бъде готвена бавно, което позволява на семейството да се върне у дома при готов обяд. 

Накрая, но не на последно място, е маркетингът – към средата на XX в. великденската шунка е част от американската попкултура. Различните рекламни агенции ползват масово шунката като символ на осъществената американска мечта, която (шунката, не мечтата, макар че вероятно и двете) може да нахрани цялото семейство. 

В полските общности в Чикаго и Бъфало например семействата все още носят кошнички за благославяне (Święconka), в които задължително присъства агне, само че от масло – символ на мир и смирение. Италианските имигранти пък носят аромата на цитрусовия хляб Pane di Pasqua, в който се слагат и цели боядисани яйца. 

Тези традиции продължават и днес – във време, в което не е съвсем сигурно дали част от американците съзнават, че държавата им често върви именно срещу ценностите, за които твърди, че проповядва и защитава. Но все пак това далеч не е първият път, в който религията се използва като оправдание на неоправдаемото. 

От този великденско-американски бюлетин може да си вземем две неща: да се молим мирът да е траен и продължителен, докато светът е в ръцете на хора, които си играят с него като с великденско яйце; и да си припомняме, че всяка традиция е пъзел от множеството истории, които е събрала в себе си. И които е разказала отново, сиреч възродила. 

Честито Възкресение, възраждане, обновление. Нека светлината винаги се връща – в равноденствието, в душите, в държавите. Все пак дори и в такива времена човечеството успява да достигне звездите. Това трябва да значи нещо.

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-13/

Година и малко измина от избирането на президента Тръмп, който обеща край на войните, по-ниски цени на горивата, спад на цените и инфлацията, по-ниски лихвени проценти и енергийно независима Америка. Дори на симпатизантите му вече става трудно да поддържат тезите, че някои войни са оправдани, че временното затягане на коланите и стискането на зъби си заслужават в името на по-голямата дългосрочна цел за Велика Америка (нещо като „светлото бъдеще“ за уж-капиталисти, чиито възгледи са формирани от TikTok и YouTube), че цените всъщност наистина са се понижили от времето на президента Байдън (засега само яйцата са поевтинели, но малко ли е; като няма мир – яжте яйца) и така нататък. 

Гласовете на Америка – брой 2

Във втория брой от новия бюлетин на „Тоест“, воден от Йоанна Елми, продължава виртуалната разходка из паралелните реалности на 100-те дни от втория мандат на Тръмп. Нещата са такива, каквито са, освен когато не са. Важно е да има яйца.

ТоестЙоанна Елми

Величията стигат дотам, че консервативната и най-гледана в страната телевизия Fox News трябваше да се извини, че е пускала стари записи с президента, който се появи с новата си шапка – част от мърча, достъпен за продажба в личния му сайт, на церемонията в памет на убитите в Кувейт американци. Появата с подобен аксесоар обичайно се смята за неуважително отношение към паметта на загиналите. Следва да уточним, че на грешно излъчените записи президентът е без шапка. Както посочва и AFP, през 2021 г. Тръмп атакува бившия президент Джо Байдън, защото си е гледал часовника по време на подобна церемония за загинали в Афганистан. Пийт Хегсет, тогава ководещ на шоуто „Фокс и приятели“, понастоящем министър на войната на САЩ, също остро разкритикува президента Байдън.

Някой беше казал, че „войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“, но в свят, в който всички виждат какви ли не конспиративни дистопии, само не и истината, случваща се току пред очите им, няма смисъл да се чудим кой какво е казал, по-добре да си го измислим. Но не за Иран, не за културните войни, в които само другата страна е грешна, и дори не за самолетите на летище „Васил Левски“ в София ще говорим в този бюлетин. За първото препоръчвам да изслушате Руслан Трад, за второто – да си припомните броя ни за културните войни, а за третото ви поздравявам с това меме на Мишел от Съпротивата, защото, ако не се посмеем, вероятно ще откачим. 

А иначе, ще си говорим за пари. За много, много пари. 

Два журналистически материала от последната седмица диктуват избора на тема: разследването на консорциума ProPublica, който разкрива финансовите връзки между приближените на Тръмп, част от неговата администрация, и индустриите, които уж трябва да регулират; и анализът на New York Times, че през 2024 г. почти една пета от финансовите дарения за политика са били направени от милиардери. 

Разследването на ProPublica

Разследване на финансовите документи на над 1500 души, назначени от Тръмп, разкрива най-българската схема на света: подставени фирми и лица източват бюджета на страната през търгове, държавни поръчки и договори. 

Резултатът е мрежа от финансови взаимовръзки и зависимости между високопоставени държавни служители и индустриите, над които те имат власт. В допълнение, още миналата година президентът Тръмп отслаби етичните норми и регулации, чиято цел беше да предотвратят различни конфликти на интереси. 

Назначените от президента служители: 

• Вече няма нужда да се съобразяват с правилото, което им забраняваше в рамките на две години да работят по въпроси, свързани с предишни техни лобистки дейности или клиенти. 
• Няма нужда да се тревожат, че ще ги притесни някой от главните инспектори, които разследват измами, корупция и конфликти на интереси във всички клонове на федералното правителство. Президентът Тръмп ги уволни до един – всички 17. 
• Вече могат да бъдат спокойни, че Кабинетът по правителствена етика също няма да им се меси – президентът уволни директора му и в момента службата работи без ръководство. 

Благодарение на това: 

• Висши служители на изпълнителната власт, като главната прокурорка Пам Бонди, извършват сделки с ценни книжа, сключени в подходящ момент, и понякога продават акции непосредствено преди пазарите да се сринат, когато президентът Тръмп обявява нови мита. 
• Двама високопоставени учени от Агенцията за опазване на околната среда, които преди това са заемали ръководни постове във водеща група в химическата промишленост, съдействат за занижаване на оценката на ведомството относно рисковете за здравето от формалдехида. 
• Лица, притежаващи стотици милиони долари в инвестиции в криптовалута, в момента заемат позиции, чрез които контролират или влияят върху регулирането на криптоиндустрията. Един от тях е Тод Бланш – бивш адвокат на президента Тръмп и настоящ втори по ранг служител в американското Министерство на правосъдието. Неговите документи показват, че е притежавал най-малко 150 000 долара в активи, свързани с криптовалути, докато е прекратявал разследвания срещу криптокомпании, дилъри и борси. 

Както посочват и журналистите от ProPublica, конфликтите на интереси не са нищо ново в американската държавна машина. Една от най-логичните и най-широко подкрепяните от обществото мерки – законодателство, което да забрани на политиците да търгуват на стоковата борса, използвайки вътрешна информация, не е приета именно поради корупция и липса на политическа воля. Така се зараждат казуси като този на главната прокурорка Пам Бонди или на Нанси Пелоси – бившата говорителка на Камарата на представителите. Схемите на Пелоси на стоковата борса са толкова известни, че на нея е кръстена цяла инициатива, която позволява на обикновените граждани да следят инвестиционните ѝ сделки и евентуално да направят свой опит за печалба. 

Гласовете на Америка – брой 7

И либерали, и консерватори си мият ръцете със свободата на словото, замервайки се с вини и първопричини. Но какво означава убийството на неоконсервативния активист Чарли Кърк? Йоанна Елми е сигурна, че Америка не я чакат добри времена. Светът също не се е запътил към тях.

ТоестЙоанна Елми

„Установих, че на никого не му дреме и ми е позволено“, казва президентът пред New York Times в отговор на въпрос за облагодетелстването на семейството му и приближените му след встъпването му в длъжност. Говорителката на Белия дом Анна Кели пък каза, че

президентът Тръмп е начело на една от най-прозрачните администрации в историята. 

В университета имах чудесна преподавателка по конституционно право, която казваше, че „прозрачността“ е едно от най-умните изобретения на политическия елит: корупцията и нарушенията са прозрачни, налични в огромни, неразбираеми бази данни, а схемите не могат да бъдат разбрани от обикновения избирател, за когото е много по-лесно да повярва в далеч по-прости неща. На никого не му дреме, позволено е, прозрачно е – по-добре едва ли може да се каже.

Политическите дарения на милиардерите

300 милиардери и техни близки са дарили над 3 млрд. долара – 19% от всички дарения – за различни федерални избори през 2024 г. Преди само пет избирателни цикъла и преди решението на Върховния съд от 2010 г., което премахва повечето ограничения за политическите дарения, сумата, похарчена от милиардери за демокрация, е едва 0,3%. 

Дареното от един милиардер се равнява на дареното от 100 000 „обикновени“ донори. В този процент обаче не са включени парите, дарени от свръхбогатите по други канали, например на т.нар. dark money groups (букв. „тъмни пари“) – различни бизнес и неправителствени организации и асоциации, които не са задължени от закона да разкриват кой им е дал парите, за да направят те самите дарение. Анализът на New York Times не включва и медиите например, които създават идеологически и политически екосистеми. 

Ако надпреварата е особено оспорвана, парите имат огромно значение. Така е при много от изборите в демокрация, която е „втвърдена“, тоест в която обществото е толкова дълбоко разделено по партийна линия и по линия на идентичността, че изборните нагласи са почти неподвижни, а резултатите от изборите – предвидимо близки. Платената реклама по телевизията, таргетираната реклама в социалните мрежи, анкетирането и агитирането струват пари, а парите печелят избори. Влиянието на парите не се ограничава само до надпреварата пред урните – средствата текат и към кандидати за общински съветници, училищни настоятелства и съдилища. 

Подобна тенденция не е прецедент в историята на САЩ, като в миналото и двете партии са жънали ползи от нея. През 2024 г. обаче се наблюдава рязко покачване на даренията за републиканците. Голяма част от парите идват от технологичния сектор, който подкрепи заявките на президента Тръмп за ниски данъци и дерегулация. Над десет милиардери получиха постове в администрацията на президента. 

Гласовете на Америка – брой 9

Какво всъщност представляват културните войни, как изглеждат те в момента в САЩ и по какъв начин се изнасят извън американските граници? Надеждата за спасението на демокрацията е в разбирането на същността ѝ – здравата демокрация по условие дава пространство за различията. От Йоанна Елми.

ТоестЙоанна Елми

Пример за всичко изброено е Джеф Яс – съосновател на търговската фирма Susquehanna International Group, дарил над 100 млн. долара в различни изборни надпревари през 2024 г. и 55 млн. долара за федерални кампании през 2026 г. Влиянието му е очевидно в щата Пенсилвания, където надпреварата за главен прокурор през 2024 г. беше между републиканеца Дейв Съндей и демократа Юджийн Депаскуале. Яс подкрепи републиканския кандидат, осигурявайки близо 90% от 14-те млн. долара, отишли за кампанията му.

Съндей печели с 51% от гласовете и в момента е начело на службата, разследваща TikTok – социалната мрежа, в която Джеф Яс е основен инвеститор. И далеч не става въпрос за „ти на мене, аз на тебе“: щатските постове често са трамплин за губернаторско място, а Яс има амбиции за много по-всеобхватни политики, особено в сферата на финансирането на държавните училища. Идеята му е да има „избор“ и „парите да следват ученика“, което неизменно ще доведе до закриване на държавни училища. Политическите съветници на Яс казват пред New York Times, че играят дългосрочна игра. 

И последната свежа великоамериканска новина от последните дни: организацията Open the Books отчита исторически рекорд в разходите на САЩ за септември 2025 г., когато федералните агенции са похарчили безпрецедентните 93,4 млрд. долара за грантове и договори. Този септемврийски бум е традиционен и има за цел остатъкът от бюджета да се изразходва преди края на фискалната година, за да се избегнат съкращения през следващата.

Типичен пример са разходите за мебели, които в Министерството на отбраната скачат средно с 564% спрямо останалите месеци. През 2025 г. ведомството е платило 225,6 млн. долара за обзавеждане, включително за луксозни столове Herman Miller на стойност 1844 долара за брой и за декоративни поставки за плодове, струващи 12 000 долара.

Освен към офис оборудване, бюджетът за отбрана е бил насочен и към необичайни хранителни продукти и външни контрагенти. През септември Пентагонът е похарчил 2 млн. долара за кралски раци от Аляска – рекорд, достиган няколко пъти по време на мандатите на Доналд Тръмп, и безпрецедентните над 7,4 млн. долара за опашки от омари в рамките на годината. Паралелно с това покупките от чужди правителства и компании също достигат връх от 6,6 млрд. долара, като основни бенефициери са Обединеното кралство, Швейцария и Канада.

Основният призив на Open the Books е Конгресът да преразгледа произволно определения едногодишен срок за усвояване на бюджетите и да позволи прехвърлянето на средства към следващата година. Според организацията това е единственият начин да се сложи край на безразсъдното септемврийско прахосничество за луксозни стоки и да се предприемат реални стъпки за овладяване на огромния държавен дефицит. Разбира се, това следваше и да е сред основните цели на консерваторите.

Накрая обаче ще се окаже, че политиката и демокрацията отдавна не са идеали. В XXI век са просто добра инвестиция. В раци, омари и мебели. А за този, който няма, остават яйцата, както вече казахме.

Гласът на миналото 

Карикатурата Bosses of the Senate („Господарите на сената“), публикувана в списание Puck на 23 януари 1889 г., илюстрира огромното влияние на монополистите над Сената на САЩ по време на Позлатената епоха (Gilded Age). Изобразени са могъщи бизнесмени, които се извисяват над сенаторите – символ на корпоративното влияние в политиката. Придружаващият надпис гласи: „Това е Сенатът на монополистите, от монополистите и за монополистите“, подчертавайки корупцията и провала на правната система да държи богатите елити отговорни. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-9/

„Американците искат умереност и баланс както в живота си, така и у лидерите, които водят държавата – не конфликти и поляризация. Ние не сме нация от фанатици, твърдо решени да превърнат „другите във врагове“. Ние сме общество, което всеки път, когато е било изправено пред криза, рано или късно е намирало общ път напред в името на споделеното ни наследство“, казва политологът Алън Улф, автор на книгата „В крайна сметка една нация. Какво всъщност мислят американците за Бог, държавата, семейството, расизма, помощите, имиграцията, хомосексуалността, работата, дясното, лявото и един за друг“ (One Nation, After All: What Americans Really Think About God, Country, Family, Racism, Welfare, Immigration, Homosexuality, Work, The Right, The Left and Each Other). 

През 2006 г. Улф е един от интелектуалците, които спорят по въпроса има ли, или няма културни войни. На пръв поглед абсурден почти 20 години по-късно, въпросът продължава да е все така актуален във време, в което очевидно неморалното или неправилното лесно се пречупват през призмата на определена културно-политическа идеология и стават основателни, искани, оправдани. Независимо дали говорим за дебати за бъдещето на платформата TikTok в САЩ, за подкрепата за улесняване на пътя на висококвалифицирани имигранти до американско гражданство, или за митата (които дори спечелиха на Тръмп акронима TACO – от Trump Always Chickens Out, или „Тръмп винаги го хваща шубето“), подкрепата или опозицията по даден въпрос обикновено сравнително бързо се разделят по идеологическа линия – докато партията/президентът не промени мнението си. 

Що е то „културна война“? 

Както всяка друга война, и културната цели власт. Словосъчетанието е буквална заемка от немски (Kulturkampf) и набира популярност през 70-те години на XIX в., когато губещата влияние и власт Католическа църква под водачеството на папа Пий IX се изправя срещу зараждащата се идеология на националната държава, в случая Кралство Прусия под властта на Ото фон Бисмарк. Ценностите на Просвещението – не само национализмът, но и секуларизмът, либерализмът и научният реализъм – са в директен конфликт с църковната власт, която от векове държи контрола над държавните работи, образованието и вярата, простичко казано – над обществения ред. 

Пренареждането на обществото от монархия, в която кралят е божи избраник, подкрепян от църквата, към национална държава настъпва не само през зараждането на нови идеологии, методи на мислене и навици, но и с възникването на нова, по-заможна търговска и гражданска класа на фона на обедняването на монархиите и църквата.

Процесът е хем съпоставим с настоящето, хем трудно разбираем от днешна гледна точка: живеем във време, в което държавата и националната принадлежност като обединител на обществото са поставени под въпрос, а корпорации и частни лица имат много по-голям капитал от БВП на множество държави, което им позволява да упражняват и много по-голяма власт, включително през медиите. В такива времена се зараждат нови идеологии и нови идеи как трябва да живеем заедно. Какво точно кристализира накрая, показва само времето. 

В опита си да опази влиянието си Католическата църква се опитва да наложи по-строг контрол над сфери като брака, семейството, образованието. Основават се асоциации, вестници, училища, групи и ордени, които насърчават определени религиозни практики. Католическата пропаганда – включително и за ежедневни събития – се разпространява чрез местни и национални органи из цяла Западна Европа. Папите издават енциклики (папски послания до всички католици), в които заклеймяват либерализма, свободата на пресата, свободата на религиите, разделението между църквата и държавата, гражданския брак, идеята, че народът може да бъде суверен и др. Църквата издава и дълги списъци със забранени книги. Ако ви звучи познато, има причина. От своя страна зараждащият се европейски либерализъм приема църковните догми като война срещу модерната държава, науката и духовната свобода. 

Културната война: на Западния фронт нищо ново

През 1991 г. излиза от печат книгата „Културните войни. Борбата за значението на Америка“ (Culture wars: the struggle to define America) от Джеймс Хънтър, професор във Вирджинския университет. Тезата му е, че е налице война между „традиционалисти“ и „прогресивисти“ – първите поддържат морални идеали, наследени от миналото, а вторите се стремят към промяна и гъвкавост. Тези различни гледни точки са в основата на все по-нажежени дискусии по теми като абортите, сексуалността, образованието и ролята на религиозните институции в обществото. Дебатите се водят от различни групи и проникват чак до нивото на институциите, поради което все по-често се поставя под въпрос какви всъщност са ценностите на САЩ и как трябва да бъде „подредено“ американското общество.

Няколко години по-късно излиза и книгата на Алън Улф, който изказва противоположна теза: ако изобщо има културна война, повечето американци (обикновените хора) изобщо не се вълнуват от нея:

Американците вярват както в традиционните религиозни ценности, така и в правото на лична свобода, така че невинаги е лесно да се каже кое от двете е по-важно за тях. 

Още през 80-те години на миналия век Хънтър забелязва сходни тактики при леви и десни активисти, които се занимават с редица ключови въпроси: аборти, гей права, пушене и протести срещу ядреното оръжие. Според него много от конфликтите се разиграват на местно ниво, без връзка помежду си, но разделителните линии са едни и същи, със силно сходство между използваните културни символи и реторика. 

Според Улф пък става въпрос за процес, който се движи отгоре надолу: политическите партии робуват на все по-екстремни идеологии, позволявайки на най-шумните активисти да задават тона. Въпреки че консервативната партия по онова време е силна, казва Улф, те се възприемат като по-слабата страна, тъй като политическите им победи не успяват да променят поведението и навиците на повечето хора.

Парадоксалното е, че Америка се движи все по-надясно политически, но все по-наляво в културно отношение. Огромна мотивация за консерваторите са гневът и разочарованието от моралния упадък на страната. Но те трябва да се обърнат навътре, интроспективно, и да разберат, че политиката, дори консервативната, няма да им помогне, ако бракът им е нещастен, децата им се бунтуват, а политическата им воля е слаба“, пише Улф. 

Във вакуума се раждат и чудовища 

За Съединените щати десетилетието след края на Студената война е период на спокойствие и успех, но и на затвърждаване и осъзнаване на дълбоките културни промени. Успешното брандиране и проектиране на образа на „свободния свят“ в света след Втората световна война води до желание у много американци мечтата да се превърне в реалност.

Отражение на това са достигналите апогея си през 60-те и 70-те години движения за правата на жените, на работниците, на гей хората и на чернокожите. Тези движения водят до много съществени законови промени (американките могат да отворят своя собствена банкова сметка едва през 1974 г. например). Именно в такъв контекст контракултурата на 60-те и 70-те създава знакова музика, литература и изобщо изкуство, което бързо превзема света (и така до днес).

Всяка реакция има контрареакция: в случая с историята това са избирането на Ричард Никсън и Роналд Рейгън, през чиито мандати се наблюдава връщане на махалото към „традициите“ според широкото им разбиране; но след като гражданските свободи вече са придобити, тяхното ограничаване се оказва трудно. Поне засега. 

Всеки герой се нуждае от антигерой. Към края на 90-те години Близкият изток и Китай стават възможни злодеи по различни, понякога обективни причини. Но още преди атаките на 11 септември американските консервативни движения започват да виждат достоен враг вътре в самата държава – собствените си съграждани с различни политически и културни възгледи, които консерваторите смятат за пагубни за обществената тъкан. 

За какво всъщност се воюва? 

Към разговора за културните войни се присъединява и политологът Морис Фиорина от Станфорд. Той изтъква, че американската политическа система е мажоритарна – мнозинството (победителите) определя политики, които малцинството (загубилите) понася, но за сметка на това пазарната икономика дава свобода и многообразие на културата. Музиката, книгите и филмите, които се харесват на обществото например, може да не отговарят на представите на управляващото мнозинство (в САЩ редовно продължават опитите за забрана и канселиране на книги и друго изкуство). Резултатът е, че предпочитанията, моралните възгледи и вярванията на обикновените хора може да не получават непременно изражение в политическия живот, но със сигурност могат да бъдат разчетени в популярната култура и изведени от нея. 

„Политическият елит съвсем естествено вярва в собствената си важност, но тя е преувеличена“, смята Фиорина. Културните войни между елита могат да доведат до обща поляризация, казва още той, но по-вероятният резултат е хората просто да се отвратят от политиката още повече и да престанат да се интересуват от нея.

Освен това политологът подчертава, че културните войни често пренебрегват значението на по-традиционни разделителни линии, например икономическите: неравенствата и бедността, както и разликата във финансовото положение на демократичните и консервативните избиратели продължават да нарастват и да са основен фактор в американската политика. 

Културата почти винаги води до политика, но не и обратното, казва Фиорина. Придвижването на политиката вдясно и на културата вляво означава, че културните консерватори губят в по-важната битка, защото търсят политически решения на дълбоко културни проблеми. Какво е политическото решение на липсата на морал? На порнографията и вулгарността? На липсата на обноски и на емпатия? Разбира се, че тези въпроси нямат отговор, те нямат политически решения и ако консерваторите продължат да преследват такива, рано или късно ще се провалят. Политологът подчертава и че самите консервативни гласоподаватели са далеч от „традицията“: те сменят религията си (вицепрезидентът Джей Ди Ванс стана католик през 2019 г.), населеното си място, развеждат се, женят се отново (президентът Тръмп има три брака и множество документирани изневери) и т.н. 

Надеждата умира последна 

Културните войни са сигурен симптом за остра социална криза: пренареждане на политическите и финансовите слоеве, дълбоки промени в ценностите и в мисленето на обществата, загуба на сигурни структури (религия, държава) и страх от несигурното бъдеще. Две десетилетия по-късно дебатът на Улф и Хънтър е основополагащ за разбирането на реалността, в която живее Америка – и като резултат светът, включително България, тъй като, подобно на всичко останало, културните войни също са предмет на износ и на експлоатация от източници на дезинформация. 

Въпрос е и доколко културните войни отразяват мисленето на американците извън конкретните казуси, около които се разиграват.

Редица проучвания показват, че американците всъщност изразяват съгласие по множество важни проблеми, като здравеопазването, неравенствата и престрелките в училищата например.

Несъгласията идват тогава, когато започне търсенето на решения, и често се експлоатират за политически ползи. Фактът, че републиканците в момента управляват и трите клона на изпълнителната и законодателната власт – Конгреса, Камарата на представителите и президентството, както и че Върховният съд има консервативно мнозинство, все още не е довел до „Великата Америка“, която бе обещана. Напротив, основните проблеми остават същите (както ще разискваме по-подробно в следващия брой). Въпреки пропагандата, въпреки насилието, въпреки невярната информация, реалността си остава същата – както винаги се случва. 

Накрая Улф и Хънтър постигат съгласие поне за едно: ако има разлики между американците, те са политически, не културни или религиозни. Американците ценят едни и същи основни ценности – толерантност, плурализъм и индивидуалност.

Надеждата е – казва Улф – да бъде постигнато надграждане върху този консенсус между обикновените хора като противоотрова за екстремизма, който характеризира толкова голяма част от управляващия елит. 

И двамата смятат за най-важно, че американците все още вярват в значимостта на демокрацията. Несъгласията са породени от същината ѝ – здравата демокрация по условие дава пространство за различия и несъгласия. Това, разбира се, са думи от отминало десетилетие. Работата по уронването на вярата в демократичната държава тече усилено. Дали основите ще устоят, е въпрос, който всички си задаваме поне веднъж седмично. 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-3/

Има нещо, което българите авторитетно можем да заявим на американците: когато властимащите изкарат знамената, бутафорните възстановки от стиропор и разпятията, значи държавата със сигурност отива на кино. 

Колкото разпятието на кръговото в Елин Пелин ще предотврати катастрофите при липсата на системно прилагане на законите и на адекватни мерки, толкова и двете чисто нови гигантски знамена около Белия дом успяха да спестят на президента Тръмп въпроси за намесата на САЩ в израелско-иранския конфликт, които ядосаха държавния глава не на шега, но пък поне поразбудиха присъстващите на церемонията. 

Президентът заяви, че двете знамена са личен подарък от него и той ще ги плати. От такива подаръци вероятно ще има нужда все повече, след като стана ясно, че проектобюджетът му ще добави 3,4 трилиона долара към дефицита на страната. 

Вече дори не съм сигурна как точно да опиша Републиканската партия, която от години твърди, че намаляването на раздутия бюджет е сред основните ѝ приоритети. Затова ще оставя числата да говорят: Тръмп води със 7,1 трилиона външен дълг, следван от Обама и Байдън със съответно 5,6 и 2,8 трилиона. След това са двамата президенти на републиканците – Буш и Рейгън. Всичко е точно. На когото не му харесва, може да си намери други числа, разбира се. Такива са времената. 

Илън Мъск и Доналд Тръмп си размениха остри реплики в социалните мрежи по този повод. Мъск имплицитно обвини Тръмп в педофилия през вектора на случая с Джефри Епстийн, а Тръмп като истински лидер го нарече „неблагодарник“ с оглед на всичко, което е получил дотук. Защото какво е държавата, ако не група хора, които си правят услуги и трябва да са благодарни на даващите (този урок също можем да го преподадем на американците, ала ББ). 

След като и двамата се успокоиха, Мъск дори се извини – оттогава никой не е чувал за него, освен почитателите му в X, където продължава да се заканва на изкуствения интелект Grok всеки път, когато последният се осмели да му говори с факти. В случая става въпрос за следния обмен на информация между потребител и изкуствен интелект: 

@GrokChecker: Grok, от 2016 г. насам насилието идва повече отляво или отдясно? 
Grok: Данни от 2016 г. насам показват, че идеологически дясното политическо насилие е по-често разпространено и по-смъртоносно, с инциденти като щурма на Капитолия на 6 януари и масовите престрелки (например в Ел Пасо през 2019 г.), които вземат сериозни жертви.
Мъск: Голям провал, това е абсолютно невярно. Grok цитира мейнстрийм медиите. Работим по въпроса. 

Както казах, приятели, на когото не му харесва истината, е добре дошъл да си създаде друга. 

Не такъв е случаят с Тъкър Карлсън, който внезапно отново стана известен, след като миналата година обикаляше руските супермаркети и се впечатляваше от московското метро (което, в интерес на истината, е в по-прилично състояние от хронично лишавания от финансиране щатски градски транспорт; в крайна сметка според настоящата администрация работата на държавата е да залага на крипто и да отнема на щатите правото да регулират изкуствения интелект, а не да субсидира градския транспорт). 

Потенциалното участие на САЩ в поредна война в Близкия изток разцепи MAGA вселената по-сериозно и от сблъсъка между Мъск и Тръмп, а Тъкър Карлсън доказа, че все още може да прави телевизионна журналистика – или че дори и спрелият часовник е верен поне два пъти дневно. Това се случи в интервю със сенатора Тед Крус, в което последният, меко казано, се изложи след поредица от елементарни въпроси и цитиране на Библията като аргумент защо САЩ трябва да подкрепят Израел и Нетаняху. 

Сред критиците на потенциалната намеса на САЩ в конфликта е и друга проруски настроена американска личност – Тълси Габард, понастоящем начело на разузнаването, макар може би не задълго. Дори крайнодясната депутатка от Камарата на представителите Марджъри Тейлър Грийн избухна срещу Тръмп. 

Независимо дали читателят е съгласен, или не с позициите на изредените, трябва да се признае, че поне проявяват повече характер и постоянство от мнозинството в редиците на републиканците, които агитират за оттегляне на финансирането за Украйна, но нямат нищо против да финансират „безкрайните войни“ в Близкия изток, срещу които говорят само когато опозицията е на власт. Не е лошо и да си припомним, че на 17 януари Русия и Иран подписаха споразумение за защита и сътрудничество. Това не е текст по сложната тема за Близкия изток. Но е текст, който напомня, че руските интереси имат своите гласове във вътрешната политика на САЩ. И Иран е добър пример за това. Совите не са това, което са. 

Разбира се, всичко изброено ни води до дежурния въпрос: къде е опозицията? Ами, оплетена в собствения си политически хаос и със сериозни проблеми с финансирането. Вътрешната борба за власт и отказът на демократите да се придвижат извън статуквото на рухващата система могат да им костват и междинните избори, смятат редица експерти. Сенаторът Бърни Сандърс, едно от най-популярните лица не само сред демократите, но и в страната като цяло, призова демократите да скъсат с корпоративните донори и продължава политическото си турне из страната, което привлича огромна публика. Сандърс обаче е на 83 години – част от застаряващия политически елит. Това е един от основните проблеми на Демократическата партия, чиито членове са с по-голяма средна възраст от републиканците. 

Междувременно на 14 юни се проведоха едни от най-мащабните протести в историята на страната – на повече от 2000 места във всички 50 щата, включително и в селища, които се държат от републиканците с добри мнозинства. Следващата дата е 17 юли. 

Протестите съвпаднаха с т.нар. военен парад на Тръмп, който не можа да се похвали с голяма публика и висок дух. Дори руснаците, обичайно подкрепящи Тръмп, си позволиха да му се подиграват в социалните мрежи. В същия ден в домовете си бяха застреляни двама политици от Минесота и партньорите им. Конгресменката Мелиса Хортман и съпругът и загинаха, след като мъж, преоблечен като полицай, влезе в дома им с оръжие. В списъка на 57-годишния Ванс Болтър, заловен след една от най-мащабните полицейски акции в историята на щата Минесота, са били още 45 души – всички от Демократическата партия. Болтър е бял, свръхрелигиозен и обявяващ се срещу правото на аборт. 

Убиецът е бил преоблечен като полицай, както вече споменах. Интересното е, че е нямал идентификация – както напоследък действат и имиграционните служби в страната. Местна тексаска медия например разказва, че мъж без криминални прояви е депортиран, след като на телефона му са открити снимки с друг мъж, който има татуировки [подозренията са, че е член на групировка – б.р.]. Подобни арести в необозначени автомобили и без право на процес са все по-често явление, особено в градовете, където хората гласуват предимно за демократите. 

Със сигурност не това е мотивацията на президента да нареди още по-сериозни акции в Чикаго, Ню Йорк, Лос Анджелис и Филаделфия, след като първо отмени, а после отново поиска арестите на хора, работещи в областта на услугите и земеделието. Това стана след оплаквания на работодатели, че бизнесът им ще пострада. Самият Тръмп продължава да наема чужденци за работа в собствените си обекти.  

Нищо не казва „свобода“, „величие“ и „свиване на държавата“ както произволните арести, следенето на социалните мрежи на чуждестранни студенти и натиска над университетите, разпродаването на държавни земи и природни паркове, признанията на Тъкър Карлсън, че най-гледаната в страната телевизия Fox е разпространител на пропаганда (нещо, което допреди това, естествено, не подозирахме), арестите на политици, управлението с укази и извънредни правомощия и най-накрая, но не на последно място – вкарването на хората начело на технологичните компании в армията и събирането на личните данни на всички американци в огромна система за следене. 

Разбира се, всичко това е в името на реда, законността и безопасността. Да не си помислихте нещо друго? Все пак Америка ще бъде велика отново. Не виждате ли как нещата вече се получават? 

Този път гласът на миналото е литературен:

цитат от Чък Паланюк, американски писател и журналист, автор на „Боен клуб“. Откъсът е от романа му „Приспивна песен“, публикуван на български език през 2004 г. в превод на Марин Загорчев. 

Старият Джордж Оруел не е разбрал нищо.
Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсредоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени.
Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти.
Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не се интересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха за властта.

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-2/

Едно време всички баби гледаха сериали. Сигурно още гледат. Но едва сега, като зрял човек, който цени разказването на истории и дори понякога се опитва да го прави, мога да оценя тънкото изкуство на сапунката. 

Половин час гледане на който и да е епизод на сериала стига, за да се запознае човек с всички герои, да отгатне кой каква връзка има с друг, да си избере любимец, да намрази злодеите и да провери в програмата кога е следващият епизод, за да не пропусне развитието. 

Но дори и да се изпусне повече от един епизод, упражнението просто се повтаря, защото такъв е гениалният дизайн на сапунката – верига от циклични микроразкази, които никога не омръзват. Така човек може да не е гледал повече от половината сериал, но да знае точно какво се случва. И дори да предскаже събитията с относителна точност. 

Е, нещо такова е и американската политика. 

Разрив в рая: Тръмп и Мъск 

Последната седмица донесе очакван обрат: двама от главните герои охладняха един към друг и дори си размениха остри реплики. В крайна сметка в никой класически сюжет няма място за двама главни герои, освен ако не са влюбени, разбира се. След като парализира или напълно премахна множество от държавните агенции, които разследваха бизнесите му, милиардерът Илън Мъск обяви, че напуска властта, за да се фокусира върху компаниите си. На разлъка разкритикува проектобюджета на президента Тръмп, наричайки го „гнусно недоразумение“. 

Големият красив законопроект 

Според независимата Бюджетна агенция на Конгреса „Големият красив законопроект“ на президента Тръмп ще увеличи националния дълг с 2,4 трлн. долара. Това може да се окаже проблем за републиканците, за които намаляването на дълга е основен приоритет от години. Естествено, ако допуснем, че е възможно да се мисли извън партийната линия, във факти и реалности, което също е проблем за републиканците. Вече тече активна кампания, според която експертите, позволяващи си волности, като критичност и обективни оценки, лъжат народа и са част от световната конспирация. Отново – предвидимо. На всички е ясно, че са прави само онези експерти, които са съгласни с нас.

Илън Мъск вече подстрекава избирателите да звънят на своите представители, за да стопират законопроекта. Няма как да не го кажа: въпреки че понякога е ужасно глупава, демокрацията все пак продължава да бъде красива. 

Подробна разбивка на спестяванията и разходите, ако законопроектът бъде приет в този вид, може да бъде видяна тук. За потребителите, които не си падат по аргументирани обяснения или „мейнстрийм медии“, ето какво казва изкуственият интелект „Грок“ на Мъск: 

По-малко пари за медицина, повече за крипто, плюс търговски сделки и яйца 

Сред другите постижения на администрацията от последните дни и седмици са над 2500 медицински изследвания с орязано или напълно спряно финансиране. „Хората трябва да знаят, че се спират проучвания, които вероятно биха подкрепили – казва пред „Ню Йорк Таймс“ д-р Идън Танър, химик от Университета в Мисисипи. – Бих искал да открия лечение за рака на мозъка. Не мисля, че в това има нещо кой знае колко скандално.“ 

Трябва да се пестят пари, особено държавни. От началото на президентството си семейство Тръмп е увеличило богатството си с милиарди. Но в крайна сметка не може само да се работи, човек трябва и да си угажда. Президентът до такава степен отговаря на американския идеал за себереализация и уповаване на частния капитал, че дори сам си подсигури самолет. Може обаче да се окаже, че администрацията е поискала самолета от Катар, а не е точно подарък, както съобщиха в началото. Някой може да сметне това за леко awkward или криндж, както казват младите, но всъщност е the art of the deal (от „Изкуството на сделката“ – книгата и слоганът, с който е известен настоящият президент). А президентът и бездруго каза, че този самолет му е прекалено голям. 

Междувременно през април администрацията на Тръмп се закани, че за 90 дни ще сключи 90 търговски сделки с 90 държави – нещо като 800-те дни на Сакскобургготски, но по американски. Дотук е сключена цифром и словом една сделка, но е само юни, а и винаги можем да отхвърлим реалността с аргумента, че мейнстрийм медиите лъжат, и да си измислим друга – докато не се наложи да напазаруваме в магазина, където тази седмица може да няма яйца или когато има, цените да са като за реплики на Фаберже. Но пък баба ви само яйца е яла в миналото, към което Америка трябва да се върне, за да бъде велика отново. Ако нещата стават все по-автентични, значи вървим към успех.* 

Сега сериозно: през април инфлацията се забавя съвсем леко, но непредвидимостта на администрацията не позволява стабилни икономически прогнози, казват експерти. Митата вече се отразяват в повишение на цените на някои стоки, а производителите започват да вдигат цените за крайния потребител. Сред ключовите стоки, които се следят като индикатор за добра икономика и покупателна способност, през май са се вдигнали цените на яйцата, пилешкото, мляното говеждо и портокаловия сок, цената на хляба е стабилна, а беконът леко е поевтинял – като няма яйца, да ядат бекон. 

Има ли последно мита, или няма? 

Заради митата над стоманата се очаква поскъпване на строителните материали и автомобилите. Някои мита остават в сила дори след като съдът се произнесе, че Тръмп може би е превишил правомощията си. Ако човек обаче иска да разбере кои мита точно, трябва да проверява ежедневно. Но ежедневната проверка вече се е превърнала в общ навик, тъй като президентът си мени мнението бързо – все пак е зодия Близнаци, а на 14 юни отбелязваме рождения му ден с първи по рода си военен парад. Освен ако дотогава не реши нещо друго. 

Наясно със ситуацията са само твърдите поддръжници на президента, които също променят мнението си със завидна гъвкавост спрямо актуалните сюжети. Но това може само да предизвика възхита, защото тази вяра издава таланта на Тръмп да прави политика. Или пропаганда. Или пък по малко и от двете. И при латиноамериканските сериали човек рядко помни какво точно е станало в предишния епизод, затова винаги му е интересно. Актуалните социологически проучвания показват около 50% неодобрение и между 46% и 49% одобрение. Кучетата си лаят, сериалът си върви. 

Ало, ало, говори опозицията?

Хубаво е, че американската политика може да разчита на силна, витална опозиция с ясно изграден план за (противо)действие. Това ни разкрива най-малкото заглавие в Newsweek, което гласи: „Колко представители на демократите са умрели от началото на политическия сезон?“ Отговорът е трима, а за позналите правилно има предвидено по едно яйце. Да знаете, че последното си го измислих, защото напоследък ни е трудно да различаваме реалност от нереалност, а и всички са станали ужасно обидчиви. 

Анкета показва, че избирателите на демократите предпочитат популистки послания, като например борба срещу монополите на корпорациите и концентрацията на богатство пред „плановете за изобилие“, вероятно защото не са разбрали какво точно означава последното, което, общо взето, резюмира политическите послания на Демократическата партия. Междувременно много корпорации не празнуват и не подкрепят Месеца на прайда тази година, а данни показват, че американците започват да се усещат, че поставянето на определено знаме върху корпоративното лого и използването на „правилните“ думи и местоимения поради страх от онлайн линч може би не успява да реши нито проблема с равноправието, нито този със свободата. 

А със стоте дни какво стана? 

За домашно от предишния път ни останаха данъчните реформи и цените, които вече засегнахме. В случай че още не сте разбрали за войните в Украйна и Израел, които президентът обеща да прекрати за отрицателно време, в истинския дух на бавните новини и на мисията на „Тоест“ ще ви съобщя, че и двете все още продължават. 

Президентът Тръмп обяви, че Путин му съобщил, че ще отмъсти на Украйна за атаките в края на май, които унищожиха значителна част от руските ядрени бомбардировачи и ще останат в историите като една от най-впечатляващите военни операции. Добре, Владимир, изглежда е казал президентът Тръмп, защото обществото не научи повече. Вероятно се разбират добре, защото Путин има Луна в Близнаци; в следващ бюлетин може да предложим и синастрия.

Не че американският президент се слави с пословично търпение – екипът му обмисля да му прави брифинги като риалити шоу, защото хич не обичал да чете – но агресивната кампания по изтребването на населението на Газа зад паравана на антитероризма явно вече е неудобна дори на САЩ, защото в последните седмици се наблюдава охладняване в отношенията с Израел и лека смяна на тона, което не попречи на САЩ да наложат ново вето в ООН. Разбира се, по-вероятната причина е промяна в политиката на страната спрямо Иран и цялостното преориентиране на ролята на Америка в Близкия изток, където Тръмп наскоро държа съвсем нелоша реч със заявки за промяна във външната политика в региона, което има потенциал да бъде част от конструктивно наследство. Такъв потенциал имаха и редица други политики на Тръмп, но както винаги, изпълнението е по-сложна работа.

А на образованието ще посветим следващия брой. 

* Гласът на миналото и обяснителна журналистика за едно яйце 

Споменаваме яйцата полуиронично, защото са политическа басня с поука и добра илюстрация за настоящия политически и медиен климат. 

Цената на яйцата се превърна в тема през последните месеци на президентската кампания, когато Джо Байдън все още беше на власт, въпреки че определянето на цените няма нищо общо с това кой е президент, а се влияе от много по-сложни фактори. 

Тръмп обеща 50% спад на цената на яйцата, но въпреки тези обещания тя достигна рекордни нива. В началото на май прорепубликанската Fox News публикува материал със заглавие „Цената на яйцата е спаднала с 61% от началото на управлението на Тръмп“. Отвъд заглавието обаче става ясно, че понижението на пазарните цени е в резултат на „слабото търсене и спад на случаите на птичи грип“, както и на внос от Турция, Бразилия и Южна Корея плюс уравновесяване между цените на едро и пазарните цени. Статията на Fox не казва каква конкретно е ролята на президента за промените в пазара, защото както Джо Байдън, така и Тръмп няма никаква власт над яйцата (което би било добра идея за герой на Marvel или DC). От другата страна пък демократите също опитаха да извлекат политически дивидент от яйцата, например с отворено писмо до Тръмп, а много медии използваха случая за провокативни заглавия, които да хвърлят по някое виртуално яйце към президента. 

И разбира се, поантата – от януари насам президентът Тръмп повтаря, че цените на яйцата падат. Заглавието на CNN резюмира финала на баснята (и политическата стратегия на Тръмп) най-добре: „Фикцията на Тръмп става реалност“. Бих добавила едно „в редки случаи“. Този път за доброто на потребителя. 

Останалото е просто зрелището на политиката, което трябва да понасяме спокойно, с критична мисъл, и както в този случай – с щипка хумор. 

Карикатурата изобразява схватка между огромен рицар на златен кон с надпис „Монопол“. Върху перото на шлема му пише „арогантност“, върху щита – „корумпирано законодателство“, а върху копието – „субсидирана преса“. Босият му опонент работник язди „бедността“ и държи в ръката чук с надпис „стачка“. Местата вляво са „запазени за капиталисти“, а между тях виждаме Уилям Вандербилт и Джон Роуч, магнати от т.нар. Позлатена епоха, период на висока концентрация на богатство и огромни неравенства от историята на САЩ. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-1/

Преди повече от половин век почти забравеният днес американски поет отшелник Робинсън Джефърс описва своята „изчезваща република“ като затворник в „калъпа на своята вулгарност, втвърдяваща се в империя“. Стиховете на Джефърс дават името на този бюлетин, защото Америка има повече от един глас; повече от едногласието на собствените си митове за американската мечта, на героичната победителка над нацизма, на добрата страна в Студената война. Но повече и от монофонията, която представя антизападната пропаганда в България. 

През изминалите три месеца от встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп Европа и светът се справят със смяната в тона и с новия глас, с който говори Америка. Дори вътре в държавата хората не могат да асимилират склонността на новата администрация да тества границите. Вярата на света и на самите американци в системата от проверки и баланси и способността им да озаптят всеки самозабравил се политик все още е силна. 

Дали? 

И ако да – докога?

Отсяване на същественото 

През 2018 г. Стивън Банън, един от стратезите (де факто вече бивш) на Доналд Тръмп, се похвали с тактиката на „наводняване на зоната“ – засипването с информация на демократите и на медиите, които републиканците възприемат като опозиционни. 

Джеси Уотърс, един от водещите на вечерното шоу на консервативния канал FOX News, каза през февруари тази година:

Ние водим модерна информационна война срещу лявото, а те използват тактики от 90-те. Те организират мънички пресконференции, мънички протести. Крещят в нищото по MSNBC [телевизия с продемократически уклон]. Това се нарича командване и контрол отгоре надолу, top-down. Имаш опорките от вестника, слагаш ги в новините и те изчезват. Това, виждаме вдясно, е асиметрично – органична партизанска война. Някой казва нещо в социалните мрежи, [Илън] Мъск го ретуитва, [Джо] Роган го вкарва в подкаста си, Fox го излъчва и така милиони го виждат. Това е свободата на парите, говорим за излъчване на информация. Те [демократите] потискат информация. Ако гледате CBS News, там дори не говорят за скандалите с парите. Трансджендъри от Шри Ланка получават електрически автомобили и това струва милиони? [Твърдението е проверено и се смята за преувеличено, с умишлено премълчан контекст.] Те няма да ви кажат за това. Ние ще ви кажем. Защото е необичайно, закачливо, интересно и бързо става популярно. В това е разликата.

В първите 100 дни от мандата си Тръмп подписа 143 президентски указа – повече от всеки друг президент в историята на САЩ. Заглавията, често шокиращи, се променяха на всеки час, а спекулациите с катастрофалните последици на някои от заповедите – както и реалните последици от други – наводниха информационното пространство. Паниката и немощта на опозицията доведоха до силно емоционални реакции в различни посоки. Бомбастичното съдържание на указите и информационната стратегия на Белия дом и на консервативната медийна екосистема пък видяха решения там, където всъщност се създадоха повече проблеми. 

Бавната, съсредоточена и критична журналистика остава сред най-добрите антидоти срещу силно поляризираната и емоционална страна на социалните мрежи и срещу информационната война, която се води онлайн и през различни медийни източници. Това е и целта на този бюлетин. А за встъпителния брой едва ли има по-подходяща тема от 

резултатите от първите 100 дни управление на президента Тръмп 

За този период той е предприел общо 247 еднолични инициативи, свързани с устройството на държавата. Associated Press анализира 196 от тях: 78 са частично или изцяло блокирани, 72 са на изчакване за съдебно решение и 46 са в сила. Целият свят следи в актуално време ефективността на американското правораздаване през танца между президента, който тества границите на правомощията си, и съдебната система, чиято цел е да го удържи. 

Доналд Тръмп изпълнява обещанията си от предизборната кампания: той заложи на позиция срещу имиграцията, на депортации, намаляване на харчовете на федералното правителство, връщане на производството в САЩ и налагане на мита, както и на прекратяването на войните в Газа и Украйна. Освен това Тръмп се зарече да реформира университетите, да свали цените, да се бори срещу инфлацията и да въведе данъчна реформа. 

Южната граница, имигрантите, депортациите 

Наблюдава се драстичен спад в потока от нелегални мигранти по южната граница на САЩ. Това вероятно е най-добре спазеното обещание на настоящата администрация. Не така стоят нещата с „масовите депортации“, обещани от Тръмп – броят на депортирани нелегални мигранти остава по-нисък от броя им по времето на администрацията на Джо Байдън. Белият дом твърди, че 75% от депортираните имат криминални прояви в страната, но журналистически разследвания показват, че с провинения са едва 25% от 238-те мигранти, изпратени в мегазатвора в Ел Салвадор. Целите на Тръмп да депортира 15–20 млн. нелегални мигранти изглеждат недостижими – не само защото съдилищата, включително Върховният съд, блокират много от механизмите, които Тръмп се опитва да използва, а и защото това би унищожило икономиката на страната. В допълнение, задържането и тормозът на легално влизащи в страната хора разбираемо разбунват духовете както в САЩ, така и по света. 

Продължава и казусът с връщането на Килмар Абрего Гарсия, изпратен по погрешка в затвор за терористи. Аргументът на администрацията на Тръмп е, че неговата депортация е в правомощията на президента да управлява външната политика. Експерти съдии и Върховният съд на САЩ обаче подчертават нуждата от справедлив процес, какъвто Гарсия и други депортирани не получават, и изтъкват възможни нарушения на закона от страна на администрацията на Тръмп. 

Намаляване на харчовете на федералното правителство 

Още в първите дни на мандата си Доналд Тръмп назначи милиардера Илън Мъск в Департамента за правителствена ефективност (DOGE) заедно с друг американски предприемач – Вивек Рамасвами, който напусна броени дни по-късно. Според собствените им заявки в последвалите седмици и месеци DOGE са орязали около 160 млрд. долара федерални разходи. 

Това число бе променено няколко пъти и остава далеч дори от ревизираните цели, които първоначално бяха много по-високи. Мъск обеща, че новият орган, чийто неясен статут също бе разискван от експерти и от съдебните органи, ще спести 2 трлн. долара, което бе свалено до 1 трлн., а накрая до 150 млрд. до края на следващата фискална година. Разследвания показаха, че от обявените спестени 160 млрд. едва 61,5 мрлд. са с разбивка по пера и само за 32,5 млрд. има подробни разписки, сметки и документи. Междувременно независим анализ показва, че DOGE всъщност струва 135 млрд. долара на данъкоплатците. 

В допълнение, департаментът получава достъп до личните данни на всички американци. Критици посочват, че това представлява не само етичен конфликт, но и конфликт на интереси с оглед на бизнесите на Илън Мъск, в които има търговия с данни и информация. В много случаи съкратените и уволнените правителствени служители (или поне част от тях) биват върнати на работа дни по-късно. Това повдига редица въпроси относно ефективността и метода на работа на Мъск и подчинените му, които нямат опит в държавното управление. Агенцията на Мъск не се радва на широка обществена подкрепа дори сред републиканците, а самият той заяви, че ще се отдръпне от държавна дейност, за да се фокусира върху бизнеса си. 

Митата 

Проследяването на митата, наложени от президента Тръмп, се оказва сложна задача. Още при встъпването си в длъжност на 20 януари той заяви, че ще наложи мита от 25% на вносни стоки от Канада и Мексико. На 26 януари Тръмп обяви в социалните мрежи, че ще наложи мита и на Колумбия, като след медиен сблъсък между държавните глави мерките бяха отменени. Митата за Канада и Мексико влязоха в сила на 1 февруари заедно с мито от 10% за стоки от Китай, а на 2 февруари Тръмп за пръв път използва аргумента за краткотрайните жертви, които американците ще трябва да направят в името на новия държавен ред (но добави, че може и да не трябва да правят жертви). На следващия ден Тръмп сложи митата на пауза. На 4 февруари влязоха в сила митата за Китай. Хронологията продължава в подобен ритъм до 9 април, когато Тръмп наложи мита от 104% на китайски стоки заедно с мита за други държави и де факто ескалира търговската война… След което в същия ден отмени митата за всички, освен за Китай. 

Тази част от текста бързо омръзва. Същината е, че мита в сила в момента има, но към 29 април Тръмп подписа два указа, които отменят някои от митата за автомобилните производители и променят системата на събиране на мита върху определени стоки, като алуминий и стомана. На 12 май Китай и САЩ обявиха, че отменят значителна част от реципрочните си мита. Ефектът от политиките през последните няколко месеца ще започне да се усеща в САЩ съвсем скоро, тъй като доставките по веригата отнемат около месец и половина път по море до големите пристанища на западния бряг и след това още две седмици до месец към източния. 

Според експертите митата ще генерират значителни приходи – към 5,2 трлн. долара за период от 10 години, като тези приходи биха могли да се използват за изплащане на държавния дълг и за насърчаване на частните инвестиции. Тъй като митата тежат на търговците и купувачите обаче, специалистите са единодушни, че „всички домакинства ще пострадат“. Разбира се, ако митата изобщо се задържат. 

Специалистите са единодушни и че това със сигурност ще попречи на осезаемото сваляне на цените и борбата с инфлацията, за което ще пишем в следващия текст заедно с темите за войните в Газа и Украйна, данъчните и университетските реформи. А дотогава ви оставям с част от историята на САЩ, с което ще завършвам всеки материал от поредицата – просто за да се успокояваме, че нищо никога не е начало или край, а просто безкрайно и понякога изтощително повторение. 

Гласът на миналото

Законът за митата от 1930 г., познат като Smoot–Hawley Tariff Act, е подписан от американския президент Хърбърт Хувър на 17 юни. Той налага мита на над 20 000 вида стоки в опит да защити американския пазар от вносните продукти малко след началото на Голямата депресия, която започва през октомври 1929 г. Хувър подписва закона въпреки съветите на множество старши икономисти и под партийно влияние. Вместо да подкрепят американската икономика, митата задълбочават депресията, защото търговските партньори на САЩ отговарят със собствени мита, което води до спад в износа на САЩ и в световната търговия. Днес законът се смята за учебникарски пример за протекционистка политика. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Можете директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика: