Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-9/

„Американците искат умереност и баланс както в живота си, така и у лидерите, които водят държавата – не конфликти и поляризация. Ние не сме нация от фанатици, твърдо решени да превърнат „другите във врагове“. Ние сме общество, което всеки път, когато е било изправено пред криза, рано или късно е намирало общ път напред в името на споделеното ни наследство“, казва политологът Алън Улф, автор на книгата „В крайна сметка една нация. Какво всъщност мислят американците за Бог, държавата, семейството, расизма, помощите, имиграцията, хомосексуалността, работата, дясното, лявото и един за друг“ (One Nation, After All: What Americans Really Think About God, Country, Family, Racism, Welfare, Immigration, Homosexuality, Work, The Right, The Left and Each Other). 

През 2006 г. Улф е един от интелектуалците, които спорят по въпроса има ли, или няма културни войни. На пръв поглед абсурден почти 20 години по-късно, въпросът продължава да е все така актуален във време, в което очевидно неморалното или неправилното лесно се пречупват през призмата на определена културно-политическа идеология и стават основателни, искани, оправдани. Независимо дали говорим за дебати за бъдещето на платформата TikTok в САЩ, за подкрепата за улесняване на пътя на висококвалифицирани имигранти до американско гражданство, или за митата (които дори спечелиха на Тръмп акронима TACO – от Trump Always Chickens Out, или „Тръмп винаги го хваща шубето“), подкрепата или опозицията по даден въпрос обикновено сравнително бързо се разделят по идеологическа линия – докато партията/президентът не промени мнението си. 

Що е то „културна война“? 

Както всяка друга война, и културната цели власт. Словосъчетанието е буквална заемка от немски (Kulturkampf) и набира популярност през 70-те години на XIX в., когато губещата влияние и власт Католическа църква под водачеството на папа Пий IX се изправя срещу зараждащата се идеология на националната държава, в случая Кралство Прусия под властта на Ото фон Бисмарк. Ценностите на Просвещението – не само национализмът, но и секуларизмът, либерализмът и научният реализъм – са в директен конфликт с църковната власт, която от векове държи контрола над държавните работи, образованието и вярата, простичко казано – над обществения ред. 

Пренареждането на обществото от монархия, в която кралят е божи избраник, подкрепян от църквата, към национална държава настъпва не само през зараждането на нови идеологии, методи на мислене и навици, но и с възникването на нова, по-заможна търговска и гражданска класа на фона на обедняването на монархиите и църквата.

Процесът е хем съпоставим с настоящето, хем трудно разбираем от днешна гледна точка: живеем във време, в което държавата и националната принадлежност като обединител на обществото са поставени под въпрос, а корпорации и частни лица имат много по-голям капитал от БВП на множество държави, което им позволява да упражняват и много по-голяма власт, включително през медиите. В такива времена се зараждат нови идеологии и нови идеи как трябва да живеем заедно. Какво точно кристализира накрая, показва само времето. 

В опита си да опази влиянието си Католическата църква се опитва да наложи по-строг контрол над сфери като брака, семейството, образованието. Основават се асоциации, вестници, училища, групи и ордени, които насърчават определени религиозни практики. Католическата пропаганда – включително и за ежедневни събития – се разпространява чрез местни и национални органи из цяла Западна Европа. Папите издават енциклики (папски послания до всички католици), в които заклеймяват либерализма, свободата на пресата, свободата на религиите, разделението между църквата и държавата, гражданския брак, идеята, че народът може да бъде суверен и др. Църквата издава и дълги списъци със забранени книги. Ако ви звучи познато, има причина. От своя страна зараждащият се европейски либерализъм приема църковните догми като война срещу модерната държава, науката и духовната свобода. 

Културната война: на Западния фронт нищо ново

През 1991 г. излиза от печат книгата „Културните войни. Борбата за значението на Америка“ (Culture wars: the struggle to define America) от Джеймс Хънтър, професор във Вирджинския университет. Тезата му е, че е налице война между „традиционалисти“ и „прогресивисти“ – първите поддържат морални идеали, наследени от миналото, а вторите се стремят към промяна и гъвкавост. Тези различни гледни точки са в основата на все по-нажежени дискусии по теми като абортите, сексуалността, образованието и ролята на религиозните институции в обществото. Дебатите се водят от различни групи и проникват чак до нивото на институциите, поради което все по-често се поставя под въпрос какви всъщност са ценностите на САЩ и как трябва да бъде „подредено“ американското общество.

Няколко години по-късно излиза и книгата на Алън Улф, който изказва противоположна теза: ако изобщо има културна война, повечето американци (обикновените хора) изобщо не се вълнуват от нея:

Американците вярват както в традиционните религиозни ценности, така и в правото на лична свобода, така че невинаги е лесно да се каже кое от двете е по-важно за тях. 

Още през 80-те години на миналия век Хънтър забелязва сходни тактики при леви и десни активисти, които се занимават с редица ключови въпроси: аборти, гей права, пушене и протести срещу ядреното оръжие. Според него много от конфликтите се разиграват на местно ниво, без връзка помежду си, но разделителните линии са едни и същи, със силно сходство между използваните културни символи и реторика. 

Според Улф пък става въпрос за процес, който се движи отгоре надолу: политическите партии робуват на все по-екстремни идеологии, позволявайки на най-шумните активисти да задават тона. Въпреки че консервативната партия по онова време е силна, казва Улф, те се възприемат като по-слабата страна, тъй като политическите им победи не успяват да променят поведението и навиците на повечето хора.

Парадоксалното е, че Америка се движи все по-надясно политически, но все по-наляво в културно отношение. Огромна мотивация за консерваторите са гневът и разочарованието от моралния упадък на страната. Но те трябва да се обърнат навътре, интроспективно, и да разберат, че политиката, дори консервативната, няма да им помогне, ако бракът им е нещастен, децата им се бунтуват, а политическата им воля е слаба“, пише Улф. 

Във вакуума се раждат и чудовища 

За Съединените щати десетилетието след края на Студената война е период на спокойствие и успех, но и на затвърждаване и осъзнаване на дълбоките културни промени. Успешното брандиране и проектиране на образа на „свободния свят“ в света след Втората световна война води до желание у много американци мечтата да се превърне в реалност.

Отражение на това са достигналите апогея си през 60-те и 70-те години движения за правата на жените, на работниците, на гей хората и на чернокожите. Тези движения водят до много съществени законови промени (американките могат да отворят своя собствена банкова сметка едва през 1974 г. например). Именно в такъв контекст контракултурата на 60-те и 70-те създава знакова музика, литература и изобщо изкуство, което бързо превзема света (и така до днес).

Всяка реакция има контрареакция: в случая с историята това са избирането на Ричард Никсън и Роналд Рейгън, през чиито мандати се наблюдава връщане на махалото към „традициите“ според широкото им разбиране; но след като гражданските свободи вече са придобити, тяхното ограничаване се оказва трудно. Поне засега. 

Всеки герой се нуждае от антигерой. Към края на 90-те години Близкият изток и Китай стават възможни злодеи по различни, понякога обективни причини. Но още преди атаките на 11 септември американските консервативни движения започват да виждат достоен враг вътре в самата държава – собствените си съграждани с различни политически и културни възгледи, които консерваторите смятат за пагубни за обществената тъкан. 

За какво всъщност се воюва? 

Към разговора за културните войни се присъединява и политологът Морис Фиорина от Станфорд. Той изтъква, че американската политическа система е мажоритарна – мнозинството (победителите) определя политики, които малцинството (загубилите) понася, но за сметка на това пазарната икономика дава свобода и многообразие на културата. Музиката, книгите и филмите, които се харесват на обществото например, може да не отговарят на представите на управляващото мнозинство (в САЩ редовно продължават опитите за забрана и канселиране на книги и друго изкуство). Резултатът е, че предпочитанията, моралните възгледи и вярванията на обикновените хора може да не получават непременно изражение в политическия живот, но със сигурност могат да бъдат разчетени в популярната култура и изведени от нея. 

„Политическият елит съвсем естествено вярва в собствената си важност, но тя е преувеличена“, смята Фиорина. Културните войни между елита могат да доведат до обща поляризация, казва още той, но по-вероятният резултат е хората просто да се отвратят от политиката още повече и да престанат да се интересуват от нея.

Освен това политологът подчертава, че културните войни често пренебрегват значението на по-традиционни разделителни линии, например икономическите: неравенствата и бедността, както и разликата във финансовото положение на демократичните и консервативните избиратели продължават да нарастват и да са основен фактор в американската политика. 

Културата почти винаги води до политика, но не и обратното, казва Фиорина. Придвижването на политиката вдясно и на културата вляво означава, че културните консерватори губят в по-важната битка, защото търсят политически решения на дълбоко културни проблеми. Какво е политическото решение на липсата на морал? На порнографията и вулгарността? На липсата на обноски и на емпатия? Разбира се, че тези въпроси нямат отговор, те нямат политически решения и ако консерваторите продължат да преследват такива, рано или късно ще се провалят. Политологът подчертава и че самите консервативни гласоподаватели са далеч от „традицията“: те сменят религията си (вицепрезидентът Джей Ди Ванс стана католик през 2019 г.), населеното си място, развеждат се, женят се отново (президентът Тръмп има три брака и множество документирани изневери) и т.н. 

Надеждата умира последна 

Културните войни са сигурен симптом за остра социална криза: пренареждане на политическите и финансовите слоеве, дълбоки промени в ценностите и в мисленето на обществата, загуба на сигурни структури (религия, държава) и страх от несигурното бъдеще. Две десетилетия по-късно дебатът на Улф и Хънтър е основополагащ за разбирането на реалността, в която живее Америка – и като резултат светът, включително България, тъй като, подобно на всичко останало, културните войни също са предмет на износ и на експлоатация от източници на дезинформация. 

Въпрос е и доколко културните войни отразяват мисленето на американците извън конкретните казуси, около които се разиграват.

Редица проучвания показват, че американците всъщност изразяват съгласие по множество важни проблеми, като здравеопазването, неравенствата и престрелките в училищата например.

Несъгласията идват тогава, когато започне търсенето на решения, и често се експлоатират за политически ползи. Фактът, че републиканците в момента управляват и трите клона на изпълнителната и законодателната власт – Конгреса, Камарата на представителите и президентството, както и че Върховният съд има консервативно мнозинство, все още не е довел до „Великата Америка“, която бе обещана. Напротив, основните проблеми остават същите (както ще разискваме по-подробно в следващия брой). Въпреки пропагандата, въпреки насилието, въпреки невярната информация, реалността си остава същата – както винаги се случва. 

Накрая Улф и Хънтър постигат съгласие поне за едно: ако има разлики между американците, те са политически, не културни или религиозни. Американците ценят едни и същи основни ценности – толерантност, плурализъм и индивидуалност.

Надеждата е – казва Улф – да бъде постигнато надграждане върху този консенсус между обикновените хора като противоотрова за екстремизма, който характеризира толкова голяма част от управляващия елит. 

И двамата смятат за най-важно, че американците все още вярват в значимостта на демокрацията. Несъгласията са породени от същината ѝ – здравата демокрация по условие дава пространство за различия и несъгласия. Това, разбира се, са думи от отминало десетилетие. Работата по уронването на вярата в демократичната държава тече усилено. Дали основите ще устоят, е въпрос, който всички си задаваме поне веднъж седмично. 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-3/

Има нещо, което българите авторитетно можем да заявим на американците: когато властимащите изкарат знамената, бутафорните възстановки от стиропор и разпятията, значи държавата със сигурност отива на кино. 

Колкото разпятието на кръговото в Елин Пелин ще предотврати катастрофите при липсата на системно прилагане на законите и на адекватни мерки, толкова и двете чисто нови гигантски знамена около Белия дом успяха да спестят на президента Тръмп въпроси за намесата на САЩ в израелско-иранския конфликт, които ядосаха държавния глава не на шега, но пък поне поразбудиха присъстващите на церемонията. 

Президентът заяви, че двете знамена са личен подарък от него и той ще ги плати. От такива подаръци вероятно ще има нужда все повече, след като стана ясно, че проектобюджетът му ще добави 3,4 трилиона долара към дефицита на страната. 

Вече дори не съм сигурна как точно да опиша Републиканската партия, която от години твърди, че намаляването на раздутия бюджет е сред основните ѝ приоритети. Затова ще оставя числата да говорят: Тръмп води със 7,1 трилиона външен дълг, следван от Обама и Байдън със съответно 5,6 и 2,8 трилиона. След това са двамата президенти на републиканците – Буш и Рейгън. Всичко е точно. На когото не му харесва, може да си намери други числа, разбира се. Такива са времената. 

Илън Мъск и Доналд Тръмп си размениха остри реплики в социалните мрежи по този повод. Мъск имплицитно обвини Тръмп в педофилия през вектора на случая с Джефри Епстийн, а Тръмп като истински лидер го нарече „неблагодарник“ с оглед на всичко, което е получил дотук. Защото какво е държавата, ако не група хора, които си правят услуги и трябва да са благодарни на даващите (този урок също можем да го преподадем на американците, ала ББ). 

След като и двамата се успокоиха, Мъск дори се извини – оттогава никой не е чувал за него, освен почитателите му в X, където продължава да се заканва на изкуствения интелект Grok всеки път, когато последният се осмели да му говори с факти. В случая става въпрос за следния обмен на информация между потребител и изкуствен интелект: 

@GrokChecker: Grok, от 2016 г. насам насилието идва повече отляво или отдясно? 
Grok: Данни от 2016 г. насам показват, че идеологически дясното политическо насилие е по-често разпространено и по-смъртоносно, с инциденти като щурма на Капитолия на 6 януари и масовите престрелки (например в Ел Пасо през 2019 г.), които вземат сериозни жертви.
Мъск: Голям провал, това е абсолютно невярно. Grok цитира мейнстрийм медиите. Работим по въпроса. 

Както казах, приятели, на когото не му харесва истината, е добре дошъл да си създаде друга. 

Не такъв е случаят с Тъкър Карлсън, който внезапно отново стана известен, след като миналата година обикаляше руските супермаркети и се впечатляваше от московското метро (което, в интерес на истината, е в по-прилично състояние от хронично лишавания от финансиране щатски градски транспорт; в крайна сметка според настоящата администрация работата на държавата е да залага на крипто и да отнема на щатите правото да регулират изкуствения интелект, а не да субсидира градския транспорт). 

Потенциалното участие на САЩ в поредна война в Близкия изток разцепи MAGA вселената по-сериозно и от сблъсъка между Мъск и Тръмп, а Тъкър Карлсън доказа, че все още може да прави телевизионна журналистика – или че дори и спрелият часовник е верен поне два пъти дневно. Това се случи в интервю със сенатора Тед Крус, в което последният, меко казано, се изложи след поредица от елементарни въпроси и цитиране на Библията като аргумент защо САЩ трябва да подкрепят Израел и Нетаняху. 

Сред критиците на потенциалната намеса на САЩ в конфликта е и друга проруски настроена американска личност – Тълси Габард, понастоящем начело на разузнаването, макар може би не задълго. Дори крайнодясната депутатка от Камарата на представителите Марджъри Тейлър Грийн избухна срещу Тръмп. 

Независимо дали читателят е съгласен, или не с позициите на изредените, трябва да се признае, че поне проявяват повече характер и постоянство от мнозинството в редиците на републиканците, които агитират за оттегляне на финансирането за Украйна, но нямат нищо против да финансират „безкрайните войни“ в Близкия изток, срещу които говорят само когато опозицията е на власт. Не е лошо и да си припомним, че на 17 януари Русия и Иран подписаха споразумение за защита и сътрудничество. Това не е текст по сложната тема за Близкия изток. Но е текст, който напомня, че руските интереси имат своите гласове във вътрешната политика на САЩ. И Иран е добър пример за това. Совите не са това, което са. 

Разбира се, всичко изброено ни води до дежурния въпрос: къде е опозицията? Ами, оплетена в собствения си политически хаос и със сериозни проблеми с финансирането. Вътрешната борба за власт и отказът на демократите да се придвижат извън статуквото на рухващата система могат да им костват и междинните избори, смятат редица експерти. Сенаторът Бърни Сандърс, едно от най-популярните лица не само сред демократите, но и в страната като цяло, призова демократите да скъсат с корпоративните донори и продължава политическото си турне из страната, което привлича огромна публика. Сандърс обаче е на 83 години – част от застаряващия политически елит. Това е един от основните проблеми на Демократическата партия, чиито членове са с по-голяма средна възраст от републиканците. 

Междувременно на 14 юни се проведоха едни от най-мащабните протести в историята на страната – на повече от 2000 места във всички 50 щата, включително и в селища, които се държат от републиканците с добри мнозинства. Следващата дата е 17 юли. 

Протестите съвпаднаха с т.нар. военен парад на Тръмп, който не можа да се похвали с голяма публика и висок дух. Дори руснаците, обичайно подкрепящи Тръмп, си позволиха да му се подиграват в социалните мрежи. В същия ден в домовете си бяха застреляни двама политици от Минесота и партньорите им. Конгресменката Мелиса Хортман и съпругът и загинаха, след като мъж, преоблечен като полицай, влезе в дома им с оръжие. В списъка на 57-годишния Ванс Болтър, заловен след една от най-мащабните полицейски акции в историята на щата Минесота, са били още 45 души – всички от Демократическата партия. Болтър е бял, свръхрелигиозен и обявяващ се срещу правото на аборт. 

Убиецът е бил преоблечен като полицай, както вече споменах. Интересното е, че е нямал идентификация – както напоследък действат и имиграционните служби в страната. Местна тексаска медия например разказва, че мъж без криминални прояви е депортиран, след като на телефона му са открити снимки с друг мъж, който има татуировки [подозренията са, че е член на групировка – б.р.]. Подобни арести в необозначени автомобили и без право на процес са все по-често явление, особено в градовете, където хората гласуват предимно за демократите. 

Със сигурност не това е мотивацията на президента да нареди още по-сериозни акции в Чикаго, Ню Йорк, Лос Анджелис и Филаделфия, след като първо отмени, а после отново поиска арестите на хора, работещи в областта на услугите и земеделието. Това стана след оплаквания на работодатели, че бизнесът им ще пострада. Самият Тръмп продължава да наема чужденци за работа в собствените си обекти.  

Нищо не казва „свобода“, „величие“ и „свиване на държавата“ както произволните арести, следенето на социалните мрежи на чуждестранни студенти и натиска над университетите, разпродаването на държавни земи и природни паркове, признанията на Тъкър Карлсън, че най-гледаната в страната телевизия Fox е разпространител на пропаганда (нещо, което допреди това, естествено, не подозирахме), арестите на политици, управлението с укази и извънредни правомощия и най-накрая, но не на последно място – вкарването на хората начело на технологичните компании в армията и събирането на личните данни на всички американци в огромна система за следене. 

Разбира се, всичко това е в името на реда, законността и безопасността. Да не си помислихте нещо друго? Все пак Америка ще бъде велика отново. Не виждате ли как нещата вече се получават? 

Този път гласът на миналото е литературен:

цитат от Чък Паланюк, американски писател и журналист, автор на „Боен клуб“. Откъсът е от романа му „Приспивна песен“, публикуван на български език през 2004 г. в превод на Марин Загорчев. 

Старият Джордж Оруел не е разбрал нищо.
Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсредоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени.
Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти.
Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не се интересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха за властта.

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-2/

Едно време всички баби гледаха сериали. Сигурно още гледат. Но едва сега, като зрял човек, който цени разказването на истории и дори понякога се опитва да го прави, мога да оценя тънкото изкуство на сапунката. 

Половин час гледане на който и да е епизод на сериала стига, за да се запознае човек с всички герои, да отгатне кой каква връзка има с друг, да си избере любимец, да намрази злодеите и да провери в програмата кога е следващият епизод, за да не пропусне развитието. 

Но дори и да се изпусне повече от един епизод, упражнението просто се повтаря, защото такъв е гениалният дизайн на сапунката – верига от циклични микроразкази, които никога не омръзват. Така човек може да не е гледал повече от половината сериал, но да знае точно какво се случва. И дори да предскаже събитията с относителна точност. 

Е, нещо такова е и американската политика. 

Разрив в рая: Тръмп и Мъск 

Последната седмица донесе очакван обрат: двама от главните герои охладняха един към друг и дори си размениха остри реплики. В крайна сметка в никой класически сюжет няма място за двама главни герои, освен ако не са влюбени, разбира се. След като парализира или напълно премахна множество от държавните агенции, които разследваха бизнесите му, милиардерът Илън Мъск обяви, че напуска властта, за да се фокусира върху компаниите си. На разлъка разкритикува проектобюджета на президента Тръмп, наричайки го „гнусно недоразумение“. 

Големият красив законопроект 

Според независимата Бюджетна агенция на Конгреса „Големият красив законопроект“ на президента Тръмп ще увеличи националния дълг с 2,4 трлн. долара. Това може да се окаже проблем за републиканците, за които намаляването на дълга е основен приоритет от години. Естествено, ако допуснем, че е възможно да се мисли извън партийната линия, във факти и реалности, което също е проблем за републиканците. Вече тече активна кампания, според която експертите, позволяващи си волности, като критичност и обективни оценки, лъжат народа и са част от световната конспирация. Отново – предвидимо. На всички е ясно, че са прави само онези експерти, които са съгласни с нас.

Илън Мъск вече подстрекава избирателите да звънят на своите представители, за да стопират законопроекта. Няма как да не го кажа: въпреки че понякога е ужасно глупава, демокрацията все пак продължава да бъде красива. 

Подробна разбивка на спестяванията и разходите, ако законопроектът бъде приет в този вид, може да бъде видяна тук. За потребителите, които не си падат по аргументирани обяснения или „мейнстрийм медии“, ето какво казва изкуственият интелект „Грок“ на Мъск: 

По-малко пари за медицина, повече за крипто, плюс търговски сделки и яйца 

Сред другите постижения на администрацията от последните дни и седмици са над 2500 медицински изследвания с орязано или напълно спряно финансиране. „Хората трябва да знаят, че се спират проучвания, които вероятно биха подкрепили – казва пред „Ню Йорк Таймс“ д-р Идън Танър, химик от Университета в Мисисипи. – Бих искал да открия лечение за рака на мозъка. Не мисля, че в това има нещо кой знае колко скандално.“ 

Трябва да се пестят пари, особено държавни. От началото на президентството си семейство Тръмп е увеличило богатството си с милиарди. Но в крайна сметка не може само да се работи, човек трябва и да си угажда. Президентът до такава степен отговаря на американския идеал за себереализация и уповаване на частния капитал, че дори сам си подсигури самолет. Може обаче да се окаже, че администрацията е поискала самолета от Катар, а не е точно подарък, както съобщиха в началото. Някой може да сметне това за леко awkward или криндж, както казват младите, но всъщност е the art of the deal (от „Изкуството на сделката“ – книгата и слоганът, с който е известен настоящият президент). А президентът и бездруго каза, че този самолет му е прекалено голям. 

Междувременно през април администрацията на Тръмп се закани, че за 90 дни ще сключи 90 търговски сделки с 90 държави – нещо като 800-те дни на Сакскобургготски, но по американски. Дотук е сключена цифром и словом една сделка, но е само юни, а и винаги можем да отхвърлим реалността с аргумента, че мейнстрийм медиите лъжат, и да си измислим друга – докато не се наложи да напазаруваме в магазина, където тази седмица може да няма яйца или когато има, цените да са като за реплики на Фаберже. Но пък баба ви само яйца е яла в миналото, към което Америка трябва да се върне, за да бъде велика отново. Ако нещата стават все по-автентични, значи вървим към успех.* 

Сега сериозно: през април инфлацията се забавя съвсем леко, но непредвидимостта на администрацията не позволява стабилни икономически прогнози, казват експерти. Митата вече се отразяват в повишение на цените на някои стоки, а производителите започват да вдигат цените за крайния потребител. Сред ключовите стоки, които се следят като индикатор за добра икономика и покупателна способност, през май са се вдигнали цените на яйцата, пилешкото, мляното говеждо и портокаловия сок, цената на хляба е стабилна, а беконът леко е поевтинял – като няма яйца, да ядат бекон. 

Има ли последно мита, или няма? 

Заради митата над стоманата се очаква поскъпване на строителните материали и автомобилите. Някои мита остават в сила дори след като съдът се произнесе, че Тръмп може би е превишил правомощията си. Ако човек обаче иска да разбере кои мита точно, трябва да проверява ежедневно. Но ежедневната проверка вече се е превърнала в общ навик, тъй като президентът си мени мнението бързо – все пак е зодия Близнаци, а на 14 юни отбелязваме рождения му ден с първи по рода си военен парад. Освен ако дотогава не реши нещо друго. 

Наясно със ситуацията са само твърдите поддръжници на президента, които също променят мнението си със завидна гъвкавост спрямо актуалните сюжети. Но това може само да предизвика възхита, защото тази вяра издава таланта на Тръмп да прави политика. Или пропаганда. Или пък по малко и от двете. И при латиноамериканските сериали човек рядко помни какво точно е станало в предишния епизод, затова винаги му е интересно. Актуалните социологически проучвания показват около 50% неодобрение и между 46% и 49% одобрение. Кучетата си лаят, сериалът си върви. 

Ало, ало, говори опозицията?

Хубаво е, че американската политика може да разчита на силна, витална опозиция с ясно изграден план за (противо)действие. Това ни разкрива най-малкото заглавие в Newsweek, което гласи: „Колко представители на демократите са умрели от началото на политическия сезон?“ Отговорът е трима, а за позналите правилно има предвидено по едно яйце. Да знаете, че последното си го измислих, защото напоследък ни е трудно да различаваме реалност от нереалност, а и всички са станали ужасно обидчиви. 

Анкета показва, че избирателите на демократите предпочитат популистки послания, като например борба срещу монополите на корпорациите и концентрацията на богатство пред „плановете за изобилие“, вероятно защото не са разбрали какво точно означава последното, което, общо взето, резюмира политическите послания на Демократическата партия. Междувременно много корпорации не празнуват и не подкрепят Месеца на прайда тази година, а данни показват, че американците започват да се усещат, че поставянето на определено знаме върху корпоративното лого и използването на „правилните“ думи и местоимения поради страх от онлайн линч може би не успява да реши нито проблема с равноправието, нито този със свободата. 

А със стоте дни какво стана? 

За домашно от предишния път ни останаха данъчните реформи и цените, които вече засегнахме. В случай че още не сте разбрали за войните в Украйна и Израел, които президентът обеща да прекрати за отрицателно време, в истинския дух на бавните новини и на мисията на „Тоест“ ще ви съобщя, че и двете все още продължават. 

Президентът Тръмп обяви, че Путин му съобщил, че ще отмъсти на Украйна за атаките в края на май, които унищожиха значителна част от руските ядрени бомбардировачи и ще останат в историите като една от най-впечатляващите военни операции. Добре, Владимир, изглежда е казал президентът Тръмп, защото обществото не научи повече. Вероятно се разбират добре, защото Путин има Луна в Близнаци; в следващ бюлетин може да предложим и синастрия.

Не че американският президент се слави с пословично търпение – екипът му обмисля да му прави брифинги като риалити шоу, защото хич не обичал да чете – но агресивната кампания по изтребването на населението на Газа зад паравана на антитероризма явно вече е неудобна дори на САЩ, защото в последните седмици се наблюдава охладняване в отношенията с Израел и лека смяна на тона, което не попречи на САЩ да наложат ново вето в ООН. Разбира се, по-вероятната причина е промяна в политиката на страната спрямо Иран и цялостното преориентиране на ролята на Америка в Близкия изток, където Тръмп наскоро държа съвсем нелоша реч със заявки за промяна във външната политика в региона, което има потенциал да бъде част от конструктивно наследство. Такъв потенциал имаха и редица други политики на Тръмп, но както винаги, изпълнението е по-сложна работа.

А на образованието ще посветим следващия брой. 

* Гласът на миналото и обяснителна журналистика за едно яйце 

Споменаваме яйцата полуиронично, защото са политическа басня с поука и добра илюстрация за настоящия политически и медиен климат. 

Цената на яйцата се превърна в тема през последните месеци на президентската кампания, когато Джо Байдън все още беше на власт, въпреки че определянето на цените няма нищо общо с това кой е президент, а се влияе от много по-сложни фактори. 

Тръмп обеща 50% спад на цената на яйцата, но въпреки тези обещания тя достигна рекордни нива. В началото на май прорепубликанската Fox News публикува материал със заглавие „Цената на яйцата е спаднала с 61% от началото на управлението на Тръмп“. Отвъд заглавието обаче става ясно, че понижението на пазарните цени е в резултат на „слабото търсене и спад на случаите на птичи грип“, както и на внос от Турция, Бразилия и Южна Корея плюс уравновесяване между цените на едро и пазарните цени. Статията на Fox не казва каква конкретно е ролята на президента за промените в пазара, защото както Джо Байдън, така и Тръмп няма никаква власт над яйцата (което би било добра идея за герой на Marvel или DC). От другата страна пък демократите също опитаха да извлекат политически дивидент от яйцата, например с отворено писмо до Тръмп, а много медии използваха случая за провокативни заглавия, които да хвърлят по някое виртуално яйце към президента. 

И разбира се, поантата – от януари насам президентът Тръмп повтаря, че цените на яйцата падат. Заглавието на CNN резюмира финала на баснята (и политическата стратегия на Тръмп) най-добре: „Фикцията на Тръмп става реалност“. Бих добавила едно „в редки случаи“. Този път за доброто на потребителя. 

Останалото е просто зрелището на политиката, което трябва да понасяме спокойно, с критична мисъл, и както в този случай – с щипка хумор. 

Карикатурата изобразява схватка между огромен рицар на златен кон с надпис „Монопол“. Върху перото на шлема му пише „арогантност“, върху щита – „корумпирано законодателство“, а върху копието – „субсидирана преса“. Босият му опонент работник язди „бедността“ и държи в ръката чук с надпис „стачка“. Местата вляво са „запазени за капиталисти“, а между тях виждаме Уилям Вандербилт и Джон Роуч, магнати от т.нар. Позлатена епоха, период на висока концентрация на богатство и огромни неравенства от историята на САЩ. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-1/

Преди повече от половин век почти забравеният днес американски поет отшелник Робинсън Джефърс описва своята „изчезваща република“ като затворник в „калъпа на своята вулгарност, втвърдяваща се в империя“. Стиховете на Джефърс дават името на този бюлетин, защото Америка има повече от един глас; повече от едногласието на собствените си митове за американската мечта, на героичната победителка над нацизма, на добрата страна в Студената война. Но повече и от монофонията, която представя антизападната пропаганда в България. 

През изминалите три месеца от встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп Европа и светът се справят със смяната в тона и с новия глас, с който говори Америка. Дори вътре в държавата хората не могат да асимилират склонността на новата администрация да тества границите. Вярата на света и на самите американци в системата от проверки и баланси и способността им да озаптят всеки самозабравил се политик все още е силна. 

Дали? 

И ако да – докога?

Отсяване на същественото 

През 2018 г. Стивън Банън, един от стратезите (де факто вече бивш) на Доналд Тръмп, се похвали с тактиката на „наводняване на зоната“ – засипването с информация на демократите и на медиите, които републиканците възприемат като опозиционни. 

Джеси Уотърс, един от водещите на вечерното шоу на консервативния канал FOX News, каза през февруари тази година:

Ние водим модерна информационна война срещу лявото, а те използват тактики от 90-те. Те организират мънички пресконференции, мънички протести. Крещят в нищото по MSNBC [телевизия с продемократически уклон]. Това се нарича командване и контрол отгоре надолу, top-down. Имаш опорките от вестника, слагаш ги в новините и те изчезват. Това, виждаме вдясно, е асиметрично – органична партизанска война. Някой казва нещо в социалните мрежи, [Илън] Мъск го ретуитва, [Джо] Роган го вкарва в подкаста си, Fox го излъчва и така милиони го виждат. Това е свободата на парите, говорим за излъчване на информация. Те [демократите] потискат информация. Ако гледате CBS News, там дори не говорят за скандалите с парите. Трансджендъри от Шри Ланка получават електрически автомобили и това струва милиони? [Твърдението е проверено и се смята за преувеличено, с умишлено премълчан контекст.] Те няма да ви кажат за това. Ние ще ви кажем. Защото е необичайно, закачливо, интересно и бързо става популярно. В това е разликата.

В първите 100 дни от мандата си Тръмп подписа 143 президентски указа – повече от всеки друг президент в историята на САЩ. Заглавията, често шокиращи, се променяха на всеки час, а спекулациите с катастрофалните последици на някои от заповедите – както и реалните последици от други – наводниха информационното пространство. Паниката и немощта на опозицията доведоха до силно емоционални реакции в различни посоки. Бомбастичното съдържание на указите и информационната стратегия на Белия дом и на консервативната медийна екосистема пък видяха решения там, където всъщност се създадоха повече проблеми. 

Бавната, съсредоточена и критична журналистика остава сред най-добрите антидоти срещу силно поляризираната и емоционална страна на социалните мрежи и срещу информационната война, която се води онлайн и през различни медийни източници. Това е и целта на този бюлетин. А за встъпителния брой едва ли има по-подходяща тема от 

резултатите от първите 100 дни управление на президента Тръмп 

За този период той е предприел общо 247 еднолични инициативи, свързани с устройството на държавата. Associated Press анализира 196 от тях: 78 са частично или изцяло блокирани, 72 са на изчакване за съдебно решение и 46 са в сила. Целият свят следи в актуално време ефективността на американското правораздаване през танца между президента, който тества границите на правомощията си, и съдебната система, чиято цел е да го удържи. 

Доналд Тръмп изпълнява обещанията си от предизборната кампания: той заложи на позиция срещу имиграцията, на депортации, намаляване на харчовете на федералното правителство, връщане на производството в САЩ и налагане на мита, както и на прекратяването на войните в Газа и Украйна. Освен това Тръмп се зарече да реформира университетите, да свали цените, да се бори срещу инфлацията и да въведе данъчна реформа. 

Южната граница, имигрантите, депортациите 

Наблюдава се драстичен спад в потока от нелегални мигранти по южната граница на САЩ. Това вероятно е най-добре спазеното обещание на настоящата администрация. Не така стоят нещата с „масовите депортации“, обещани от Тръмп – броят на депортирани нелегални мигранти остава по-нисък от броя им по времето на администрацията на Джо Байдън. Белият дом твърди, че 75% от депортираните имат криминални прояви в страната, но журналистически разследвания показват, че с провинения са едва 25% от 238-те мигранти, изпратени в мегазатвора в Ел Салвадор. Целите на Тръмп да депортира 15–20 млн. нелегални мигранти изглеждат недостижими – не само защото съдилищата, включително Върховният съд, блокират много от механизмите, които Тръмп се опитва да използва, а и защото това би унищожило икономиката на страната. В допълнение, задържането и тормозът на легално влизащи в страната хора разбираемо разбунват духовете както в САЩ, така и по света. 

Продължава и казусът с връщането на Килмар Абрего Гарсия, изпратен по погрешка в затвор за терористи. Аргументът на администрацията на Тръмп е, че неговата депортация е в правомощията на президента да управлява външната политика. Експерти съдии и Върховният съд на САЩ обаче подчертават нуждата от справедлив процес, какъвто Гарсия и други депортирани не получават, и изтъкват възможни нарушения на закона от страна на администрацията на Тръмп. 

Намаляване на харчовете на федералното правителство 

Още в първите дни на мандата си Доналд Тръмп назначи милиардера Илън Мъск в Департамента за правителствена ефективност (DOGE) заедно с друг американски предприемач – Вивек Рамасвами, който напусна броени дни по-късно. Според собствените им заявки в последвалите седмици и месеци DOGE са орязали около 160 млрд. долара федерални разходи. 

Това число бе променено няколко пъти и остава далеч дори от ревизираните цели, които първоначално бяха много по-високи. Мъск обеща, че новият орган, чийто неясен статут също бе разискван от експерти и от съдебните органи, ще спести 2 трлн. долара, което бе свалено до 1 трлн., а накрая до 150 млрд. до края на следващата фискална година. Разследвания показаха, че от обявените спестени 160 млрд. едва 61,5 мрлд. са с разбивка по пера и само за 32,5 млрд. има подробни разписки, сметки и документи. Междувременно независим анализ показва, че DOGE всъщност струва 135 млрд. долара на данъкоплатците. 

В допълнение, департаментът получава достъп до личните данни на всички американци. Критици посочват, че това представлява не само етичен конфликт, но и конфликт на интереси с оглед на бизнесите на Илън Мъск, в които има търговия с данни и информация. В много случаи съкратените и уволнените правителствени служители (или поне част от тях) биват върнати на работа дни по-късно. Това повдига редица въпроси относно ефективността и метода на работа на Мъск и подчинените му, които нямат опит в държавното управление. Агенцията на Мъск не се радва на широка обществена подкрепа дори сред републиканците, а самият той заяви, че ще се отдръпне от държавна дейност, за да се фокусира върху бизнеса си. 

Митата 

Проследяването на митата, наложени от президента Тръмп, се оказва сложна задача. Още при встъпването си в длъжност на 20 януари той заяви, че ще наложи мита от 25% на вносни стоки от Канада и Мексико. На 26 януари Тръмп обяви в социалните мрежи, че ще наложи мита и на Колумбия, като след медиен сблъсък между държавните глави мерките бяха отменени. Митата за Канада и Мексико влязоха в сила на 1 февруари заедно с мито от 10% за стоки от Китай, а на 2 февруари Тръмп за пръв път използва аргумента за краткотрайните жертви, които американците ще трябва да направят в името на новия държавен ред (но добави, че може и да не трябва да правят жертви). На следващия ден Тръмп сложи митата на пауза. На 4 февруари влязоха в сила митата за Китай. Хронологията продължава в подобен ритъм до 9 април, когато Тръмп наложи мита от 104% на китайски стоки заедно с мита за други държави и де факто ескалира търговската война… След което в същия ден отмени митата за всички, освен за Китай. 

Тази част от текста бързо омръзва. Същината е, че мита в сила в момента има, но към 29 април Тръмп подписа два указа, които отменят някои от митата за автомобилните производители и променят системата на събиране на мита върху определени стоки, като алуминий и стомана. На 12 май Китай и САЩ обявиха, че отменят значителна част от реципрочните си мита. Ефектът от политиките през последните няколко месеца ще започне да се усеща в САЩ съвсем скоро, тъй като доставките по веригата отнемат около месец и половина път по море до големите пристанища на западния бряг и след това още две седмици до месец към източния. 

Според експертите митата ще генерират значителни приходи – към 5,2 трлн. долара за период от 10 години, като тези приходи биха могли да се използват за изплащане на държавния дълг и за насърчаване на частните инвестиции. Тъй като митата тежат на търговците и купувачите обаче, специалистите са единодушни, че „всички домакинства ще пострадат“. Разбира се, ако митата изобщо се задържат. 

Специалистите са единодушни и че това със сигурност ще попречи на осезаемото сваляне на цените и борбата с инфлацията, за което ще пишем в следващия текст заедно с темите за войните в Газа и Украйна, данъчните и университетските реформи. А дотогава ви оставям с част от историята на САЩ, с което ще завършвам всеки материал от поредицата – просто за да се успокояваме, че нищо никога не е начало или край, а просто безкрайно и понякога изтощително повторение. 

Гласът на миналото

Законът за митата от 1930 г., познат като Smoot–Hawley Tariff Act, е подписан от американския президент Хърбърт Хувър на 17 юни. Той налага мита на над 20 000 вида стоки в опит да защити американския пазар от вносните продукти малко след началото на Голямата депресия, която започва през октомври 1929 г. Хувър подписва закона въпреки съветите на множество старши икономисти и под партийно влияние. Вместо да подкрепят американската икономика, митата задълбочават депресията, защото търговските партньори на САЩ отговарят със собствени мита, което води до спад в износа на САЩ и в световната търговия. Днес законът се смята за учебникарски пример за протекционистка политика. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Можете директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика: