Post Syndicated from Александър Малинов original https://www.toest.bg/surbiya-purviyat-kitayski-platsdarm-v-evropa/

Геополитическите сътресения след началото на руската агресия срещу Украйна са многобройни. От практическото разделяне на НАТО – основния западен съюз между Америка и Европа, по темата за нуждата от оръжейна помощ за Киев до енергийната криза, обхванала Централна Азия след украинската кампания срещу руските рафинерии. Балканите също са основно място, където отражението на войната се забелязва като геополитически промени.

Една от страните, в които това е най-видно, е Сърбия. Заради отслабването на НАТО, породено от отдръпването на САЩ, и заради невъзможността на Русия да поддържа нивото на влияние в Белград отпреди 2022 г. в Сърбия се отвори вакуум за външно въздействие, който вече се запълва от Китай. Пекин рязко увеличи влиянието си над балканската страна през последните четири години. То мина отвъд инвестициите и големите инфраструктурни проекти и стигна до въоръжаването на сръбската армия с част от най-модерните технологии, с които разполага Китай. 

Макар Александър Вучич да продължава да декларира военен неутралитет и да поддържа стремежа към членство в Европейския съюз, разрастващото се партньорство в сферата на отбраната с Пекин подсилва очертанията на сложната геополитическа обстановка и изпраща тревожни сигнали към съседите на Сърбия. Тази динамика представлява пореден риск за стабилността и сигурността на целия Балкански полуостров и е пример за продължаващото засилване на влиянието на външни сили върху Югоизточна Европа. 

Китайско оръжие на европейска земя

Основната причина за отдалечаването на Сърбия от Москва е натискът от страна на Запада – и по-специално на ЕС и САЩ. Налице са директните западни санкции срещу руската икономика и натискът за дипломатическо изолиране на Путин. Но Белград също така от години е съветван от Брюксел и Вашингтон да съгласува външната си политика с тяхната и да осъди руското нахлуване в Украйна. В резултат на това Сърбия се присъедини към резолюцията на ООН, осъждаща нападенията на Москва, и гласува „за“ изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека. Сърбия също така отказа да признае подкрепяните от Русия фиктивни референдуми за анексиране, проведени през септември 2022 г. в окупираните от Русия украински територии. Сръбските власти осъждат всякакви опити за сепаратизъм, за да останат последователни в позицията си относно статуса на Косово. 

На фона на ограничения капацитет на Русия да поддържа предишното си военно и икономическо присъствие в Сърбия Белград задълбочи военните си връзки с Пекин. Близо 60% от вноса на оръжия в Сърбия за периода 2020–2024 г. е бил от китайски произход, показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), цитирани от Радио „Свободна Европа“. В рамките на това военно сближаване Белград реализира мащабни доставки на съвременни китайски оръжейни системи, превръщайки се в първия им оператор на европейска земя. Сред придобитите технологии се открояват далекобойните зенитно-ракетни комплекси FK-3, разузнавателно-ударните бойни дронове CH-92A и CH-95, както и свръхзвуковите балистични ракети въздух–земя CM-400AKG, които се интегрират към изтребителите МиГ-29. 

Сърбия и Китай вече имат и директен опит във взаимната интеграция не само на части от армиите си, но и на полицейските си сили. През 2019 г. за първи път китайски и сръбски полицаи патрулираха заедно в Белград, а през същата година специални части на двете страни проведоха съвместни антитерористични учения близо до сръбската столица. През 2025 г. части от въоръжените сили на двете държави имаха учение в китайската провинция Хъбей, а през септември 2026 г. сръбски полицаи участваха в общи патрули с китайската полиция в провинция Хайнан.

Засиленото китайско военно присъствие на Балканите и мащабното въоръжаване на Белград с китайски военни системи предизвикаха остро безпокойство сред съседни на Сърбия държави. През 2022 г. от страна на Косово официално бяха отправени предупреждения, че бързата сръбска милитаризация и придобиването на напреднали отбранителни и ракетни технологии от Китай застрашават регионалния мир и стабилност. Подобни тревоги бяха изразени и от Хърватия, чийто президент Миланович критикува купуването на нови нападателни оръжия, призовавайки по този начин западните съюзници в ЕС и НАТО да следят внимателно геополитическите рискове от нарастващото военно влияние на Китай на Балканите.

„Желязното приятелство“ има цена

Сътрудничеството между Пекин и Белград в сферата на сигурността се базира на големият възход в политическите и икономическите отношения между двете държави в последното десетилетие, а Сърбия често определя връзката като стратегическо „желязно приятелство“. През последните години Пекин се утвърди като най-важния външен партньор за Сърбия на Вучич, осигурявайки не само мащабни финансови инвестиции, но и безрезервна дипломатическа подкрепа по чувствителни теми като Косово – Китай не признава независимостта на Косово и не поддържа дипломатически отношения с Прищина. Китайският интерес да подкрепи Сърбия в усилията ѝ да оспори независимостта на Косово следва политиката на Пекин за „единен Китай“ и поставя паралели по отношение на спора за статуса на Тайван. 

Този модел на сътрудничество се материализира чрез знакови китайски проекти в сръбската тежка промишленост и инфраструктура – като приватизацията на стоманодобивния завод в Смедерево и на медодобивния комбинат в град Бор (на 40 км от българската граница), както и изграждането на ключови транспортни артерии и магистрали. Макар тези инвестиции да стимулират икономическия растеж и да носят краткосрочни ползи за Белград, анализаторите сочат и сериозните рискове, свързани с корупция, нарастващ финансов дълг към Пекин и нарушаване на екологичните стандарти.

Централната роля на Сърбия в плановете на Китай за засилено влияние в Европа представлява сполучливо съчетание между стремежа на Белград да се възползва от географското си положение и от многовекторната си външна политика, от една страна, и настъплението на Пекин към европейската периферия като част от стратегия за по-широка глобална експанзия, от друга. Историческите предпоставки за това съществуват още от времето на югославската политика на необвързаност от времето на Тито, когато страната балансираше между Изтока и Запада като лидер на Движението на необвързаните страни, и се задълбочиха след бомбардировките на НАТО през 1999 г. 

Геополитическата безизходица в периода след разпадането на Югославия и последвалите войни създадоха благоприятни условия за задълбочаване на сръбските отношения с неевропейски глобални играчи с ​цел да се използват достъпът до пазари, политическата подкрепа и ресурсите на Русия, Китай или Турция. Макар и първоначално с тактически характер, този подход се утвърди като водеща концепция във външната политика на Александър Вучич. Десетилетията на колебание относно разширяването на ЕС даде допълнителен аргумент на Белград да превърне застоя в процеса на европеизация в лост за влияние. 

Скорошната оставка на Александър Вучич от президентския пост едва ли означава край на тази политика. Той напуска седем месеца преди края на мандата си, за да се включи в предсрочните парламентарни избори на 25 октомври и да се бори за премиерския пост – позиция, от която би могъл да продължи същото балансиране между ЕС, Китай и Русия.

Най-новата вълна на китайско ангажиране в Сърбия е от началото на второто десетилетие на XXI век, като ключов момент е изграждането на Пупиновия мост в Белград през 2014 г. Това събитие бележи мащабно рестартиране на двустранните отношения и проправя пътя за нови проекти и инвестиции в няколко посоки. Оттогава инфраструктурните инициативи обхванаха строителството и модернизацията на железопътни линии, както и експресното (в сравнение с България) изграждане на нови участъци от автомагистралната мрежа. Макар модернизацията на железопътната връзка Белград–Будапеща да е обект на правни проверки и политически дебати в западните политически среди, Пекин се надява да я превърне в убедителен пример за успешно сътрудничество. 

Наред с милитаризацията, стратегическото настъпление на Пекин на Балканите намира своето изражение и в мащабното внедряване на високотехнологични системи за видеонаблюдение и лицево разпознаване. Разследване на „Свободна Европа“ разкрива как китайски гиганти като Huawei, Hikvision и Dahua завладяват общественото пространство на Балканите чрез проекти, обвързани с „Безопасен град“ – китайския модел за управление на градската среда чрез събиране и обединяване на огромни количества данни. 

В Белград са инсталирани над 1000 камери на Huawei с възможности за лицево разпознаване, а китайски системи за видеонаблюдение навлизат и в десетки по-малки сръбски общини. Разследване на Радио „Свободна Европа“ установява оборудване с възможности за лицево разпознаване в поне 10 от 42 проверени общини и градове, което поражда опасения сред гражданското общество и правозащитните организации относно личните свободи и потенциала за политически контрол.

Подобни тенденции предизвикват тревога и в държавите членки на Европейския съюз, включително в България, където китайска техника навлиза в обществено значими сектори, като градския транспорт и публичната инфраструктура на София. Въпреки че тези мрежи често се оправдават с аргументи за сигурност и контрол на трафика, експертите по киберсигурност предупреждават за сериозни софтуерни уязвимости и рискове от нерегламентиран достъп до данни. В контекста на строгите ограничения в САЩ и в редица западни държави срещу тези китайски производители, разрастващата се мрежа от камери с китайски произход в Югоизточна Европа се превръща в ефективен инструмент за геополитическо и технологично влияние.

От тази страна на границата

За властите в София засилването на военното влияние на Китай в съседна страна би следвало да е въпрос от първостепенна важност, но досега липсват каквито и да е официални коментари или косвени реакции относно действията на Белград. Правителството на Румен Радев всъщност увеличава рисковете, свързани с националната сигурност и регионалната стабилност. Резкият завой във външната ни политика превърна България в страна, която, изглежда, следва насоки от Москва дори когато това е в противовес на собствения ѝ национален интерес.

Последният пример за тази предателска политика е отказът на правителството да участва в новата инициатива на НАТО за защита от дронове. Програмата предвижда през следващите пет години да бъдат инвестирани над 40 млрд. долара в способности за противодействие на дронове и обучение на пет пъти повече оператори на дронове до края на 2027 г. Повишаването на капацитета за бързо откриване, идентифициране и неутрализиране на безпилотни летателни апарати вече е от първостепенна важност за отбранителните способности на всяка страна. На този фон отказът на България да се включи в инициативата оставя страната извън новия общ проект на НАТО именно в момент, когато съседна Сърбия ускорява превъоръжаването си, включително с китайски технологии.

Китайското присъствие в Сърбия показва колко лесно едно геополитическо „приятелство“ може да прерасне в зависимост, застрашаваща целия регион. А за нас като държава остава въпросът дали виждаме какво става непосредствено отвъд западната ни граница, или поне малко по-далече от носа ни.