All posts by Александър Малинов

Бомбоубежища за 1%

Post Syndicated from Александър Малинов original https://www.toest.bg/bomboubezhishta-za-1-procent/

Бомбоубежища за 1%

България не е във война, поне официално. Липсата на формално обявена война обаче не пречи на Русия вече почти пет години да убива цивилни и да разрушава градове и села в Украйна. От години насам България като важна част от обединена Европа и НАТО също е жертва на руска агресия под формата на информационна война, саботажи и политическа намеса. През октомври 2026 г. това се промени, след като Русия засили военния си натиск върху България. 

На 6, 13 и 28 октомври близо до българския бряг няколко търговски кораба бяха ударени от руски дронове, а над 20 души от екипажите им загинаха. България ще се сблъсква с все повече преки военни заплахи и инциденти, а междувременно инфраструктурата ни за гражданска защита остава критично неподготвена. В това отношение се вижда рязък контраст с други европейски държави, които активно подготвят населението си за действие по време на криза, включително и война.

Как е в Европа?

В отговор на ескалиращата руска агресия срещу Европа много държави предприеха спешни мерки – от обновяване на укритията до масово разпространение на ръководства за оцеляване за всяко домакинство.

В Полша подготовката на гражданското общество премина от формални административни прегледи към мащабна трансформация. Страната прие фундаментални законодателни промени, задължаващи строителния сектор и частните инвеститори да интегрират защитни съоръжения и подземни бункери в нови обществени и многофамилни сгради. Чрез националната програма за защита на населението и гражданска отбрана Варшава задели милиарди злоти за реновиране на съществуващи укрития и изграждане на нови пространства за сигурност, а финансовите параметри на тези проекти достигат мащаби от десетки милиарди евро за следващия петгодишен цикъл. 

Полските власти не просто инспектират мазета и подземни паркинги, а създават национална мрежа от самостоятелни убежища със системи за филтровентилация, водоснабдяване и електрозахранване и развиват система за ранно предупреждение при ракетен и дронов удар.

Подобни действия се наблюдават и в балтийските страни – Естония, Латвия и Литва, чиито правителства третират гражданската отбрана като пряко продължение на военната си доктрина. Латвия започна мащабни инициативи, подкрепени с милионни европейски и общински инвестиции, за трансформиране на хиляди сгради в защитни убежища (само в столицата Рига се разработват проекти за сигурност на десетки хиляди граждани). 

Литва и Естония от своя страна залагат на тотална децентрализация на информацията: стотици хиляди домакинства преди време получиха директно в домовете си специализирани ръководства за оцеляване в условия на криза, обсада или окупация, съдържащи детайлни инструкции за поведение при военен конфликт и съпротива. 

Брошурата, раздадена на населението на Литва, информира, че граждани, попаднали под чужда окупация, имат право да извършват саботажи срещу окупационните сили и че 

при настъпила окупация всяка информация за капитулиране на литовските сили би била фалшива. 

Швеция, Норвегия и Дания разпространиха обновени брошури за гражданите с ясни инструкции при военен конфликт. В шведското ръководство за оцеляване категорично се заявява: 

Ако Швеция бъде нападната, никога няма да се предадем.

По подобие на страните от Северна Европа, през миналата година Чехия раздаде над 5 млн. брошури, които стигнаха до всяко домакинство, и пусна специален уебсайт с инструкции за оцеляване през първите 72 часа на криза, включваща прекъсване на електричеството, интернет и останалите комуникации.

Породената от руската агресия срещу Украйна активна подготовка на населението за оцеляване в криза е приоритет не само за Източна Европа. В западната част на континента държавните власти също обновиха готовността си – както що се отнася до скривалища и бомбоубежища, така и по отношение на комуникацията с населението. 

Германия предприе спешна реформа в своята политика за сигурност, започвайки изпълнението на дългосрочен план на стойност милиарди евро за преоборудване и адаптация на съществуващата подземна инфраструктура. Берлин съсредоточава усилията си върху спешни ремонти на бункери от Студената война и трансформирането на метростанции, подземни тунели и паркинги, мазета в надеждни защитни пространства, които могат да служат за скривалища. В допълнение федералните власти активно модернизират националната мрежа за ранно предупреждение на гражданите.

Нидерландия, Франция и Белгия залагат на превантивната информираност и масовото ангажиране на самите граждани. В Нидерландия например правителството започна мащабна национална кампания чрез изпращане на специални ръководства на милиони домакинства, даващи ясни указания как всяко семейство да състави собствен план за действие и да подготви тридневни запаси от вода, консерви, медикаменти и алтернативни източници на светлина и топлина. Подобни инициативи бяха реализирани и от френските и белгийските власти през националните кризисни центрове с цел повишаване на устойчивостта срещу хибридни атаки, киберзаплахи и мащабни прекъсвания на комуникациите.


/* ———- ОБЩО за всички инфографики (.tst-ig) ———- */
.tst-ig,
.tst-ig * {
box-sizing: border-box;
margin: 0;
padding: 0;
border: 0;
text-transform: none;
letter-spacing: 0;
text-decoration: none;
text-indent: 0;
}
.tst-ig {
–tst-ink: #000;
–tst-white: #fff;
–tst-shape: #e8e8e8; /* сивото на картите и на „празните” кръгчета */
–tst-radius: 20px;
–tst-accent: #D92B36; /* акцентът на Тоест (цветът на точките и на запълнените кръгчета) */
display: block;
width: 100%;
margin: 24px 0;
padding: 8px 0;
color: var(–tst-ink);
font-weight: 700;
font-style: normal;
font-size: 15px;
line-height: 1.3;
text-align: left;
overflow: visible;
}
.tst-ig-title { display: block; text-align: center; margin-bottom: 24px; }

/* =====================================================================================
КАРТА НА ЕВРОПА (.tst-map) — кликаш държава → излиза балонче с текст
===================================================================================== */
.tst-map {
–tst-map-idle: #ee9aa0; /* кликаемите държави — по-бледо червено */
–tst-map-hover: #e56a73;
}
.tst-map-hint { margin: -12px 0 14px; text-align: center; font-weight: 500; font-size: 13px; }
.tst-map-texts { display: none; } /* текстовете се четат от скрипта и излизат в балончето */
.tst-map-stage { position: relative; max-width: 760px; margin: 0 auto; }
.tst-map-svg { display: block; width: 100%; height: auto; }
.tst-map-bg { fill: var(–tst-shape); stroke: #fff; stroke-width: 1; stroke-linejoin: round; fill-rule: evenodd; }
.tst-map-c path {
fill: var(–tst-map-idle);
stroke: #fff;
stroke-width: 1;
stroke-linejoin: round;
cursor: pointer;
transition: fill 0.2s;
}
@media (hover: hover) { .tst-map-c:hover path { fill: var(–tst-map-hover); } }
.tst-map-c.is-active path { fill: var(–tst-accent); }
.tst-map-c:focus { outline: none; }
.tst-map-c:focus-visible path { stroke: var(–tst-ink); stroke-width: 2; }

.tst-map-bubble {
position: absolute;
left: 0;
top: 0;
z-index: 2;
width: 290px;
max-width: calc(100% – 16px);
padding: 16px 18px 18px;
background: var(–tst-white);
border-radius: 18px;
box-shadow: 0 6px 24px rgba(0, 0, 0, 0.15);
pointer-events: none;
}
.tst-map-bubble[hidden] { display: none; }
.tst-map-name { font-size: 17px; line-height: 1.2; }
.tst-map-body { margin-top: 8px; font-weight: 500; font-size: 15px; line-height: 1.4; }
.tst-map-tail {
position: absolute;
bottom: -7px;
left: 20px;
width: 16px;
height: 16px;
background: var(–tst-white);
transform: rotate(45deg);
border-radius: 0 0 3px 0;
}
.tst-map-bubble.is-below .tst-map-tail { bottom: auto; top: -7px; border-radius: 3px 0 0 0; }

.tst-map.is-armed:not(.is-done) .tst-map-bg,
.tst-map.is-armed:not(.is-done) .tst-map-c { opacity: 0; }

/* =====================================================================================
ФИНЛАНДИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ (.tst-fin) — по 100 кръгчета (1 кръгче = 1% от населението)
===================================================================================== */
.tst-fin { –tst-fin-d: 20px; –tst-fin-gap: 6px; }
.tst-fin-parts { display: flex; flex-wrap: wrap; justify-content: center; gap: 40px 64px; }
.tst-fin-part { width: calc(var(–tst-fin-d) * 10 + var(–tst-fin-gap) * 9); max-width: 100%; }
.tst-fin-top { display: flex; align-items: baseline; justify-content: space-between; margin-bottom: 16px; }
.tst-fin-country { font-size: 18px; }
.tst-fin-num { font-size: 42px; line-height: 1; }
.tst-fin-grid {
display: grid;
grid-template-columns: repeat(10, var(–tst-fin-d));
gap: var(–tst-fin-gap);
}
.tst-fin-dot {
position: relative;
width: var(–tst-fin-d);
height: var(–tst-fin-d);
border-radius: 50%;
background: var(–tst-shape);
overflow: hidden;
}
.tst-fin-glow { /* цветната част; JS я добавя във всяко „пълно” кръгче */
position: absolute;
left: 0; top: 0; bottom: 0;
width: var(–tst-fin-p, 100%); /* при частично кръгче (напр. 0,5) е по-тясна */
background: var(–tst-accent);
}
.tst-fin-note { margin-top: 16px; font-weight: 500; font-size: 15px; line-height: 1.4; }
.tst-fin-legend { margin-top: 28px; text-align: center; font-weight: 500; font-size: 13px; }

.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-dot { opacity: 0; }
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-glow { clip-path: inset(0 100% 0 0); }
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-country,
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-num { clip-path: inset(0 100% 0 0); }
.tst-fin-part.is-armed:not(.is-done) .tst-fin-note { opacity: 0; }


<!– =====================================================================================
[B] КАРТА НА ЕВРОПА — как се подготвя Европа
Копирай от тук до „КРАЙ КАРТА".
РЕДАКТИРАШ САМО текстовете в блока „ТЕКСТОВЕ" (име и текст на всяка държава/група).
Блокът с картата () НЕ СЕ ПИПА. data-group в двата блока трябва да съвпада.
Групите се оцветяват заедно: Естония+Латвия+Литва, Швеция+Норвегия+Дания, Нидерландия+Франция+Белгия.
===================================================================================== –>

Как се подготвя Европа
Натисни върху държава

Полша
Нови обществени и многофамилни сгради задължително се строят с убежища. Милиарди злоти за обновяване и нови укрития.

Естония, Латвия, Литва
Ръководства за оцеляване в стотици хиляди домакинства. В Латвия хиляди сгради стават убежища.

Швеция, Норвегия, Дания
Обновени брошури за гражданите с ясни инструкции при военен конфликт

Чехия
Над 5 млн. брошури за всяко домакинство и сайт с инструкции за първите 72 часа на криза

Германия
План за милиарди евро: ремонт на бункери от Студената война, метростанции, тунели и паркинги като скривалища

Нидерландия, Франция, Белгия
Национални кампании: всяко семейство съставя план за действие и си осигурява тридневни запаси

Финландия
Над 50 000 убежища с капацитет 4,8 млн. души

България
247 напълно годни убежища с капацитет около 60 000 души


Що се отнася до покритие и достъп до бункери, абсолютният лидер е Финландия. 

Страната разполага с над 50 000 убежища за гражданска защита с капацитет от 4,8 млн. души – значителна част от населението ѝ, което наброява близо 5,7 милиона. Повечето от тях са частни стоманобетонни скривалища, разположени в отделни сгради. В съчетание със задължителните бомбоубежища в мазетата на жилищните кооперации капацитетът в столицата Хелзинки надхвърля 700 000 души, каквото е населението на града.

Как е в България?

В цялата страна официално регистрираните и напълно годни да изпълнят своето предназначение защитни скривалища са едва 247. Това става ясно от данни на отдел „Превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, представени пред БНР. Общият капацитет на тези съоръжения позволява едновременно да бъдат укрити максимум около 60 000 души, или по-малко от 1% от постоянно живеещите в страната.

Според същите данни при евентуална извънредна ситуация най-мащабно укриване на населението в градски условия би могло да се осъществи в станциите на метрото в София. 


Каква част от населението може да се скрие в убежище
Финландия
84%

Убежища за 4,8 млн. души при около 5,7 млн. население

България
<1%

247 годни убежища с капацитет около 60 000 души

1 кръгче = 1% от населението



(function () {
‘use strict’;

/* ===== ОБЩО ===== */
var reduceMotion = window.matchMedia && window.matchMedia(‘(prefers-reduced-motion: reduce)’).matches;
var canAnimate = typeof Element !== ‘undefined’ && typeof Element.prototype.animate === ‘function’;
function qs(root, sel) { return root.querySelector(sel); }
function qsa(root, sel) { return Array.prototype.slice.call(root.querySelectorAll(sel)); }
function noop() {}
var WIPE_FROM = ‘inset(0 100% 0 0)’;
var WIPE_TO = ‘inset(0 0 0 0)’;

function onceInView(el, threshold, cb) {
if (!(‘IntersectionObserver’ in window)) { cb(el); return; }
var io = new IntersectionObserver(function (entries) {
entries.forEach(function (e) {
if (e.isIntersecting) { io.unobserve(e.target); cb(e.target); }
});
}, { threshold: threshold });
io.observe(el);
}

/* пуска елементите един след друг: всеки чака да е в екрана И предишният да е стигнал до „реда” си.
play(el) връща след колко ms да тръгне следващият. */
function sequence(items, threshold, play) {
var prev = Promise.resolve();
items.forEach(function (it) {
var seen = new Promise(function (res) { onceInView(it, threshold, res); });
prev = Promise.all([prev, seen]).then(function () {
var wait = play(it) || 0;
return new Promise(function (res) { setTimeout(res, wait); });
});
});
}

/* събира анимациите и при край маха началното състояние (is-armed) */
function makeRunner(root, defaultEase) {
var anims = [];
function run(el, keyframes, delay, duration, easing) {
var a = el.animate(keyframes, { delay: delay, duration: duration, easing: easing || defaultEase, fill: ‘both’ });
anims.push(a);
return a;
}
function finish() {
Promise.all(anims.map(function (a) { return a.finished; })).then(function () {
root.classList.add(‘is-done’);
anims.forEach(function (a) { try { a.cancel(); } catch (e) { noop(); } });
}).catch(noop);
}
return { run: run, finish: finish };
}

var EASE_OUT = ‘cubic-bezier(0.22, 0.8, 0.26, 1)’;
var EASE_POP = ‘cubic-bezier(0.34, 1.56, 0.64, 1)’;

/* =====================================================================================
КАРТА НА ЕВРОПА (.tst-map) — влизане на картата + клик върху държава → балонче
===================================================================================== */
var MAP = {
threshold: 0.3,
bgMs: 600,
groupDelay: 300, // кога тръгват държавите
groupStep: 110, // пауза между групите
groupMs: 500,
bubbleMs: 260
};

function mapSetup(root) {
var stage = qs(root, ‘.tst-map-stage’);
var svg = qs(root, ‘.tst-map-svg’);
var bubble = qs(root, ‘.tst-map-bubble’);
var bName = qs(bubble, ‘.tst-map-name’);
var bBody = qs(bubble, ‘.tst-map-body’);
var groups = qsa(root, ‘.tst-map-c’);
var texts = {};
qsa(root, ‘.tst-map-text’).forEach(function (t) {
texts[t.getAttribute(‘data-group’)] = {
name: (qs(t, ‘.tst-map-name’) || {}).textContent || ”,
body: (qs(t, ‘.tst-map-body’) || {}).textContent || ”
};
});
var active = null;
var FULL_VIEW = svg.getAttribute(‘viewBox’);
/* компютър с мишка: балончето излиза при посочване; телефон/таблет: при докосване */
var canHover = !!(window.matchMedia && window.matchMedia(‘(hover: hover) and (pointer: fine)’).matches);

/* на тесен екран (телефон/приложение) приближаваме към Европа, за да са държавите по-големи */
function applyView() {
var narrow = stage.clientWidth < 560;
svg.setAttribute('viewBox', narrow ? '130 90 520 540' : FULL_VIEW);
}
applyView();

/* намира държавата под пръста; ако докосването е „до" държава (малките са тесни), взема най-близката */
function groupAt(x, y) {
var offs = [[0, 0], [10, 0], [-10, 0], [0, 10], [0, -10], [14, 14], [-14, 14], [14, -14], [-14, -14], [20, 0], [-20, 0], [0, 20], [0, -20]];
for (var i = 0; i < offs.length; i++) {
var el = document.elementFromPoint(x + offs[i][0], y + offs[i][1]);
var g = el && el.closest ? el.closest('.tst-map-c') : null;
if (g && root.contains(g)) { return g; }
}
return null;
}

function place() {
if (!active) { return; }
var vb = svg.viewBox.baseVal;
var sw = stage.clientWidth, sh = stage.clientHeight;
var kx = sw / vb.width, ky = svg.getBoundingClientRect().height / vb.height;
var bb = active.getBBox();
var cx = (bb.x – vb.x + bb.width / 2) * kx;
var top = (bb.y – vb.y) * ky, bottom = (bb.y – vb.y + bb.height) * ky;
var w = bubble.offsetWidth, h = bubble.offsetHeight;
var left = Math.max(8, Math.min(cx – w / 2, sw – w – 8));
var below = top – h – 14 < 0;
var y = below ? bottom + 14 : top – h – 14;
y = Math.max(0, Math.min(y, sh – h));
bubble.style.left = left + 'px';
bubble.style.top = y + 'px';
bubble.classList.toggle('is-below', below);
var tx = Math.max(24, Math.min(cx – left, w – 24));
bubble.querySelector('.tst-map-tail').style.left = (tx – 8) + 'px';
bubble.style.transformOrigin = tx + 'px ' + (below ? '0' : '100%');
}

function close() {
if (active) { active.classList.remove('is-active'); }
active = null;
bubble.hidden = true;
}

function select(g) {
var t = texts[g.getAttribute('data-group')];
if (!t) { return; }
if (active) { active.classList.remove('is-active'); }
active = g;
g.classList.add('is-active');
bName.textContent = t.name;
bBody.textContent = t.body;
bubble.style.visibility = 'hidden';
bubble.hidden = false;
place();
bubble.style.visibility = '';
if (canAnimate && !reduceMotion) {
bubble.animate([{ opacity: 0, transform: 'scale(0.92)' }, { opacity: 1, transform: 'scale(1)' }],
{ duration: MAP.bubbleMs, easing: EASE_POP });
}
}

groups.forEach(function (g) {
g.setAttribute('tabindex', '0');
g.setAttribute('role', 'button');
var t = texts[g.getAttribute('data-group')];
if (t) { g.setAttribute('aria-label', t.name); }
g.addEventListener('click', function (e) { e.stopPropagation(); if (active !== g) { select(g); } });
if (canHover) {
g.addEventListener('mouseenter', function () { if (active !== g) { select(g); } });
g.addEventListener('mouseleave', function () { if (active === g) { close(); } });
}
g.addEventListener('keydown', function (e) {
if (e.key === 'Enter' || e.key === ' ') { e.preventDefault(); select(g); }
if (e.key === 'Escape') { close(); }
});
});
stage.addEventListener('click', function (e) { // клик до държава → избира я; клик другаде → балончето се скрива
var g = groupAt(e.clientX, e.clientY);
if (g) { select(g); } else { close(); }
});
window.addEventListener('resize', function () { applyView(); place(); });

if (reduceMotion || !canAnimate) { return; }
root.classList.add('is-armed');
onceInView(root, MAP.threshold, function () {
var R = makeRunner(root, EASE_OUT);
R.run(qs(root, '.tst-map-bg'), [{ opacity: 0 }, { opacity: 1 }], 0, MAP.bgMs);
groups.forEach(function (g, i) {
R.run(g, [{ opacity: 0 }, { opacity: 1 }], MAP.groupDelay + i * MAP.groupStep, MAP.groupMs);
});
R.finish();
});
}

/* =====================================================================================
ФИНЛАНДИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ (.tst-fin) — първо кръгчетата едно след друго (сиви),
после цветът се „пали" в цветните, докато излиза числото. После втората част.
===================================================================================== */
var FIN = {
threshold: 0.5,
dotStep: 9, // пауза между кръгчетата
dotMs: 350,
glowLead: 200, // цветът тръгва толкова след последното кръгче
glowStep: 10, // пауза между цветните кръгчета
glowMs: 450,
wordMs: 500,
noteDelay: 350,
next: 500 // след колко ms от старта на цвета тръгва следващата част
};

/* създава кръгчетата от data-total / data-on (работи и без анимация) */
function finBuild(grid) {
if (grid.getAttribute('data-built') === '1') { return; }
var total = parseInt(grid.getAttribute('data-total'), 10);
var on = parseFloat(grid.getAttribute('data-on'));
if (!isFinite(total) || total < 1) { total = 100; }
if (!isFinite(on)) { on = 0; }
for (var i = 0; i < total; i++) {
var dot = document.createElement('div');
dot.className = 'tst-fin-dot';
if (i < on) {
var g = document.createElement('span');
g.className = 'tst-fin-glow';
var p = Math.min(1, on – i);
if (p < 1) { g.style.setProperty('–tst-fin-p', (p * 100) + '%'); }
dot.appendChild(g);
}
grid.appendChild(dot);
}
grid.setAttribute('data-built', '1');
}

function finPlay(part) {
part.classList.remove('is-done');
part.classList.add('is-armed');
var R = makeRunner(part, EASE_OUT), run = R.run;
var dots = qsa(part, '.tst-fin-dot');
var glows = qsa(part, '.tst-fin-glow');
var country = qs(part, '.tst-fin-country'), num = qs(part, '.tst-fin-num'), note = qs(part, '.tst-fin-note');

if (country) { run(country, [{ clipPath: WIPE_FROM }, { clipPath: WIPE_TO }], 0, FIN.wordMs); }
dots.forEach(function (d, i) {
run(d, [{ opacity: 0, transform: 'scale(0.3)' }, { opacity: 1, transform: 'scale(1)' }], i * FIN.dotStep, FIN.dotMs, EASE_POP);
});
var tG = Math.max(0, (dots.length – 1) * FIN.dotStep) + FIN.glowLead;
glows.forEach(function (g, k) {
run(g, [{ clipPath: WIPE_FROM }, { clipPath: WIPE_TO }], tG + k * FIN.glowStep, FIN.glowMs);
});
if (num) { run(num, [{ clipPath: WIPE_FROM }, { clipPath: WIPE_TO }], tG, FIN.wordMs); }
if (note) { run(note, [{ opacity: 0, transform: 'translateY(6px)' }, { opacity: 1, transform: 'translateY(0)' }], tG + FIN.noteDelay, 600); }
R.finish();
return tG + FIN.next;
}

function finSetup(root) {
qsa(root, '.tst-fin-grid').forEach(finBuild);
if (reduceMotion || !canAnimate) { return; }
var parts = qsa(root, '.tst-fin-part');
parts.forEach(function (p) { p.classList.add('is-armed'); });
sequence(parts, FIN.threshold, finPlay);
}

/* ===== старт ===== */
function init() {
qsa(document, '.tst-map').forEach(mapSetup);
qsa(document, '.tst-fin').forEach(finSetup);
}
if (document.readyState === 'loading') { document.addEventListener('DOMContentLoaded', init); } else { init(); }
})();

МВР обаче не потвърждава дали метростанциите отговарят на нужните изисквания. 

На този фон капацитетът на отделните специализирани подземни скривалища остава ограничен, като най-големият обект може да побере само около 300 души. Въпреки поредицата от атаки с дронове край българското крайбрежие и продължаващата война на Русия в Украйна темата за сигурността на цивилното население шокиращо остава извън дневния ред на българските политици – както в проруските среди на Радев и Костадинов, така и сред проевропейските сили. Следва незабавно да се поставят на фокус въпросите около състоянието, поддръжката и капацитета на защитната инфраструктура в страната и готовността на държавата и населението за реакция при кризисни ситуации. 

Три са насоките, които изискват спешно внимание:

Увеличаване на капацитета – спешна проверка на всички бомбоубежища от времето на Студената война в цялата страна и превръщането им в годни скривалища по примера на Германия и Полша. Одит на гражданска инфраструктура, която би могла да се ползва по време на кризи – това са метростанции, тунели и подземни гаражи. 

Институционална, политическа и обществена ангажираност – обществото не получава ясни насоки от управляващите, актуални карти на укритията или практични обучения за реакция при криза. Липсва мащабна национална кампания за подготовка на домакинствата, подобна на тези в Европа.

Разминаване с реалността – заради дребни политически интереси и нежелание на политическите сили да всяват „паника“ защитата на населението е хвърлена в кофата; не само че липсва инфраструктура и кампания за подготовка, липсват дори идеи и насоки такива да бъдат създадени.

Според премиера Радев няма място за „истерия“, когато Русия убива моряци в близост до българския бряг. Вероятно по същата причина къпещото се в похвали от Москва правителство пази гробно мълчание по темата с липсата на бомбоубежища в България и не предприема кампания за кризисна готовност на населението. Но да се подготвиш за бедствие, когато е очевидно, че то се насочва към теб, не е истерия, а елементарно чувство за самосъхранение. Ако съседската къща гори, да знаеш къде има пожарогасител или да се измъкнеш навреме е начин да останеш жив. 

Докато Европа готви своите граждани за природни бедствия, кибератаки и военен конфликт, в България институциите са безмълвни по темата, а за политическите лидери явно безопасността на хората в страната не е на дневен ред. Кой обаче ще поеме отговорност, когато ни връхлети кризата?

Сърбия – първият китайски плацдарм в Европа

Post Syndicated from Александър Малинов original https://www.toest.bg/surbiya-purviyat-kitayski-platsdarm-v-evropa/

Сърбия – първият китайски плацдарм в Европа

Геополитическите сътресения след началото на руската агресия срещу Украйна са многобройни. От практическото разделяне на НАТО – основния западен съюз между Америка и Европа, по темата за нуждата от оръжейна помощ за Киев до енергийната криза, обхванала Централна Азия след украинската кампания срещу руските рафинерии. Балканите също са основно място, където отражението на войната се забелязва като геополитически промени.

Една от страните, в които това е най-видно, е Сърбия. Заради отслабването на НАТО, породено от отдръпването на САЩ, и заради невъзможността на Русия да поддържа нивото на влияние в Белград отпреди 2022 г. в Сърбия се отвори вакуум за външно въздействие, който вече се запълва от Китай. Пекин рязко увеличи влиянието си над балканската страна през последните четири години. То мина отвъд инвестициите и големите инфраструктурни проекти и стигна до въоръжаването на сръбската армия с част от най-модерните технологии, с които разполага Китай. 

#PočeloJe: „Има нещо гнило в Сърбия“

В началото на февруари 2019 година Сърбия отбелязва 10-та седмица на протести срещу управляващата коалиция и политиката на президента Вучич.

Макар Александър Вучич да продължава да декларира военен неутралитет и да поддържа стремежа към членство в Европейския съюз, разрастващото се партньорство в сферата на отбраната с Пекин подсилва очертанията на сложната геополитическа обстановка и изпраща тревожни сигнали към съседите на Сърбия. Тази динамика представлява пореден риск за стабилността и сигурността на целия Балкански полуостров и е пример за продължаващото засилване на влиянието на външни сили върху Югоизточна Европа. 

Китайско оръжие на европейска земя

Основната причина за отдалечаването на Сърбия от Москва е натискът от страна на Запада – и по-специално на ЕС и САЩ. Налице са директните западни санкции срещу руската икономика и натискът за дипломатическо изолиране на Путин. Но Белград също така от години е съветван от Брюксел и Вашингтон да съгласува външната си политика с тяхната и да осъди руското нахлуване в Украйна. В резултат на това Сърбия се присъедини към резолюцията на ООН, осъждаща нападенията на Москва, и гласува „за“ изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека. Сърбия също така отказа да признае подкрепяните от Русия фиктивни референдуми за анексиране, проведени през септември 2022 г. в окупираните от Русия украински територии. Сръбските власти осъждат всякакви опити за сепаратизъм, за да останат последователни в позицията си относно статуса на Косово. 

На фона на ограничения капацитет на Русия да поддържа предишното си военно и икономическо присъствие в Сърбия Белград задълбочи военните си връзки с Пекин. Близо 60% от вноса на оръжия в Сърбия за периода 2020–2024 г. е бил от китайски произход, показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), цитирани от Радио „Свободна Европа“. В рамките на това военно сближаване Белград реализира мащабни доставки на съвременни китайски оръжейни системи, превръщайки се в първия им оператор на европейска земя. Сред придобитите технологии се открояват далекобойните зенитно-ракетни комплекси FK-3, разузнавателно-ударните бойни дронове CH-92A и CH-95, както и свръхзвуковите балистични ракети въздух–земя CM-400AKG, които се интегрират към изтребителите МиГ-29. 

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?

На 1 ноември се навършва една година от трагедията в Нови Сад, която провокира някои от най-големите протести в Сърбия, а и в региона ни. Италианката Джорджа Спадони, която обича и познава Балканите, ни разказва в няколко поредни материала как изглеждат Белград и цялата страна година по-късно.

Сърбия и Китай вече имат и директен опит във взаимната интеграция не само на части от армиите си, но и на полицейските си сили. През 2019 г. за първи път китайски и сръбски полицаи патрулираха заедно в Белград, а през същата година специални части на двете страни проведоха съвместни антитерористични учения близо до сръбската столица. През 2025 г. части от въоръжените сили на двете държави имаха учение в китайската провинция Хъбей, а през септември 2026 г. сръбски полицаи участваха в общи патрули с китайската полиция в провинция Хайнан.

Засиленото китайско военно присъствие на Балканите и мащабното въоръжаване на Белград с китайски военни системи предизвикаха остро безпокойство сред съседни на Сърбия държави. През 2022 г. от страна на Косово официално бяха отправени предупреждения, че бързата сръбска милитаризация и придобиването на напреднали отбранителни и ракетни технологии от Китай застрашават регионалния мир и стабилност. Подобни тревоги бяха изразени и от Хърватия, чийто президент Миланович критикува купуването на нови нападателни оръжия, призовавайки по този начин западните съюзници в ЕС и НАТО да следят внимателно геополитическите рискове от нарастващото военно влияние на Китай на Балканите.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

Джорджа Спадони е на обиколка из Белград с нова група туристи, на които разказва за музиката и архитектурата на града, а през този разказ – и на нас за случващото се в Сърбия. Това е втора част от поредицата, посветена на годишнината от трагедията в Нови Сад и на протестите за промяна.

„Желязното приятелство“ има цена

Сътрудничеството между Пекин и Белград в сферата на сигурността се базира на големият възход в политическите и икономическите отношения между двете държави в последното десетилетие, а Сърбия често определя връзката като стратегическо „желязно приятелство“. През последните години Пекин се утвърди като най-важния външен партньор за Сърбия на Вучич, осигурявайки не само мащабни финансови инвестиции, но и безрезервна дипломатическа подкрепа по чувствителни теми като Косово – Китай не признава независимостта на Косово и не поддържа дипломатически отношения с Прищина. Китайският интерес да подкрепи Сърбия в усилията ѝ да оспори независимостта на Косово следва политиката на Пекин за „единен Китай“ и поставя паралели по отношение на спора за статуса на Тайван. 

Този модел на сътрудничество се материализира чрез знакови китайски проекти в сръбската тежка промишленост и инфраструктура – като приватизацията на стоманодобивния завод в Смедерево и на медодобивния комбинат в град Бор (на 40 км от българската граница), както и изграждането на ключови транспортни артерии и магистрали. Макар тези инвестиции да стимулират икономическия растеж и да носят краткосрочни ползи за Белград, анализаторите сочат и сериозните рискове, свързани с корупция, нарастващ финансов дълг към Пекин и нарушаване на екологичните стандарти.

Централната роля на Сърбия в плановете на Китай за засилено влияние в Европа представлява сполучливо съчетание между стремежа на Белград да се възползва от географското си положение и от многовекторната си външна политика, от една страна, и настъплението на Пекин към европейската периферия като част от стратегия за по-широка глобална експанзия, от друга. Историческите предпоставки за това съществуват още от времето на югославската политика на необвързаност от времето на Тито, когато страната балансираше между Изтока и Запада като лидер на Движението на необвързаните страни, и се задълбочиха след бомбардировките на НАТО през 1999 г. 

Какво става в Сърбия? Непредвидимото бъдеще

Последният текст от поредицата на Джорджа Спадони за Сърбия ни завърта през историята на страната от 90-те до днес, за да ни покаже, че сякаш нищо не се е променило, и да ни напомни да погледнем и в своята градина, все още обрасла с политически плевели от миналото, с корени дълбоко под земята.

Геополитическата безизходица в периода след разпадането на Югославия и последвалите войни създадоха благоприятни условия за задълбочаване на сръбските отношения с неевропейски глобални играчи с ​цел да се използват достъпът до пазари, политическата подкрепа и ресурсите на Русия, Китай или Турция. Макар и първоначално с тактически характер, този подход се утвърди като водеща концепция във външната политика на Александър Вучич. Десетилетията на колебание относно разширяването на ЕС даде допълнителен аргумент на Белград да превърне застоя в процеса на европеизация в лост за влияние. 

Скорошната оставка на Александър Вучич от президентския пост едва ли означава край на тази политика. Той напуска седем месеца преди края на мандата си, за да се включи в предсрочните парламентарни избори на 25 октомври и да се бори за премиерския пост – позиция, от която би могъл да продължи същото балансиране между ЕС, Китай и Русия.

Най-новата вълна на китайско ангажиране в Сърбия е от началото на второто десетилетие на XXI век, като ключов момент е изграждането на Пупиновия мост в Белград през 2014 г. Това събитие бележи мащабно рестартиране на двустранните отношения и проправя пътя за нови проекти и инвестиции в няколко посоки. Оттогава инфраструктурните инициативи обхванаха строителството и модернизацията на железопътни линии, както и експресното (в сравнение с България) изграждане на нови участъци от автомагистралната мрежа. Макар модернизацията на железопътната връзка Белград–Будапеща да е обект на правни проверки и политически дебати в западните политически среди, Пекин се надява да я превърне в убедителен пример за успешно сътрудничество. 

Наред с милитаризацията, стратегическото настъпление на Пекин на Балканите намира своето изражение и в мащабното внедряване на високотехнологични системи за видеонаблюдение и лицево разпознаване. Разследване на „Свободна Европа“ разкрива как китайски гиганти като Huawei, Hikvision и Dahua завладяват общественото пространство на Балканите чрез проекти, обвързани с „Безопасен град“ – китайския модел за управление на градската среда чрез събиране и обединяване на огромни количества данни. 

В Белград са инсталирани над 1000 камери на Huawei с възможности за лицево разпознаване, а китайски системи за видеонаблюдение навлизат и в десетки по-малки сръбски общини. Разследване на Радио „Свободна Европа“ установява оборудване с възможности за лицево разпознаване в поне 10 от 42 проверени общини и градове, което поражда опасения сред гражданското общество и правозащитните организации относно личните свободи и потенциала за политически контрол.

Накъде след „Мюнхен 2026“? Отворените въпроси пред Европа и България

Мюнхенската конференция по сигурността затвърди усещането (де да беше само такова), че старият трансатлантически баланс се разпада. Вече всички сме на една вълна по този въпрос. Но докато Европа търси автономия, България рискува да остане между линиите на разделението. От Александър Малинов.

Подобни тенденции предизвикват тревога и в държавите членки на Европейския съюз, включително в България, където китайска техника навлиза в обществено значими сектори, като градския транспорт и публичната инфраструктура на София. Въпреки че тези мрежи често се оправдават с аргументи за сигурност и контрол на трафика, експертите по киберсигурност предупреждават за сериозни софтуерни уязвимости и рискове от нерегламентиран достъп до данни. В контекста на строгите ограничения в САЩ и в редица западни държави срещу тези китайски производители, разрастващата се мрежа от камери с китайски произход в Югоизточна Европа се превръща в ефективен инструмент за геополитическо и технологично влияние.

От тази страна на границата

За властите в София засилването на военното влияние на Китай в съседна страна би следвало да е въпрос от първостепенна важност, но досега липсват каквито и да е официални коментари или косвени реакции относно действията на Белград. Правителството на Румен Радев всъщност увеличава рисковете, свързани с националната сигурност и регионалната стабилност. Резкият завой във външната ни политика превърна България в страна, която, изглежда, следва насоки от Москва дори когато това е в противовес на собствения ѝ национален интерес.

Последният пример за тази предателска политика е отказът на правителството да участва в новата инициатива на НАТО за защита от дронове. Програмата предвижда през следващите пет години да бъдат инвестирани над 40 млрд. долара в способности за противодействие на дронове и обучение на пет пъти повече оператори на дронове до края на 2027 г. Повишаването на капацитета за бързо откриване, идентифициране и неутрализиране на безпилотни летателни апарати вече е от първостепенна важност за отбранителните способности на всяка страна. На този фон отказът на България да се включи в инициативата оставя страната извън новия общ проект на НАТО именно в момент, когато съседна Сърбия ускорява превъоръжаването си, включително с китайски технологии.

Китайското присъствие в Сърбия показва колко лесно едно геополитическо „приятелство“ може да прерасне в зависимост, застрашаваща целия регион. А за нас като държава остава въпросът дали виждаме какво става непосредствено отвъд западната ни граница, или поне малко по-далече от носа ни.

Сърбия – първият китайски плацдарм в Европа

Post Syndicated from Александър Малинов original https://www.toest.bg/surbiya-purviyat-kitayski-platsdarm-v-evropa/

Сърбия – първият китайски плацдарм в Европа

Геополитическите сътресения след началото на руската агресия срещу Украйна са многобройни. От практическото разделяне на НАТО – основния западен съюз между Америка и Европа, по темата за нуждата от оръжейна помощ за Киев до енергийната криза, обхванала Централна Азия след украинската кампания срещу руските рафинерии. Балканите също са основно място, където отражението на войната се забелязва като геополитически промени.

Една от страните, в които това е най-видно, е Сърбия. Заради отслабването на НАТО, породено от отдръпването на САЩ, и заради невъзможността на Русия да поддържа нивото на влияние в Белград отпреди 2022 г. в Сърбия се отвори вакуум за външно въздействие, който вече се запълва от Китай. Пекин рязко увеличи влиянието си над балканската страна през последните четири години. То мина отвъд инвестициите и големите инфраструктурни проекти и стигна до въоръжаването на сръбската армия с част от най-модерните технологии, с които разполага Китай. 

#PočeloJe: „Има нещо гнило в Сърбия“

В началото на февруари 2019 година Сърбия отбелязва 10-та седмица на протести срещу управляващата коалиция и политиката на президента Вучич.

Макар Александър Вучич да продължава да декларира военен неутралитет и да поддържа стремежа към членство в Европейския съюз, разрастващото се партньорство в сферата на отбраната с Пекин подсилва очертанията на сложната геополитическа обстановка и изпраща тревожни сигнали към съседите на Сърбия. Тази динамика представлява пореден риск за стабилността и сигурността на целия Балкански полуостров и е пример за продължаващото засилване на влиянието на външни сили върху Югоизточна Европа. 

Китайско оръжие на европейска земя

Основната причина за отдалечаването на Сърбия от Москва е натискът от страна на Запада – и по-специално на ЕС и САЩ. Налице са директните западни санкции срещу руската икономика и натискът за дипломатическо изолиране на Путин. Но Белград също така от години е съветван от Брюксел и Вашингтон да съгласува външната си политика с тяхната и да осъди руското нахлуване в Украйна. В резултат на това Сърбия се присъедини към резолюцията на ООН, осъждаща нападенията на Москва, и гласува за изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека. Сърбия също така отказа да признае подкрепяните от Москва фиктивни референдуми за анексиране, проведени през септември 2022 г. в окупираните украински територии. Сръбските власти осъждат всякакви опити за сепаратизъм, за да останат последователни в позицията си относно статуса на Косово. 

На фона на ограничения капацитет на Русия да поддържа предишното си военно и икономическо присъствие в Сърбия Белград задълбочи военните си връзки с Пекин. Близо 60% от вноса на оръжия в Сърбия за периода 2020–2024 г. е бил от китайски произход, показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), цитирани от Радио „Свободна Европа“. В рамките на това военно сближаване Белград реализира мащабни доставки на съвременни китайски оръжейни системи, превръщайки се в първия им оператор на европейска земя. Сред придобитите технологии се открояват далекобойните зенитно-ракетни комплекси FK-3, разузнавателно-ударните бойни дронове CH-92A и CH-95, както и свръхзвуковите балистични ракети въздух–земя CM-400AKG, които се интегрират към изтребителите МиГ-29. 

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?

На 1 ноември се навършва една година от трагедията в Нови Сад, която провокира някои от най-големите протести в Сърбия, а и в региона ни. Италианката Джорджа Спадони, която обича и познава Балканите, ни разказва в няколко поредни материала как изглеждат Белград и цялата страна година по-късно.

Сърбия и Китай вече имат и директен опит във взаимната интеграция не само на части от армиите си, но и на полицейските си сили. През 2019 г. за първи път китайски и сръбски полицаи патрулираха заедно в Белград, а през същата година специални части на двете страни проведоха съвместни антитерористични учения близо до сръбската столица. През 2025 г. части от въоръжените сили на двете държави имаха учение в китайската провинция Хъбей, а през септември 2026 г. сръбски полицаи участваха в общи патрули с китайската полиция в провинция Хайнан.

Засиленото китайско военно присъствие на Балканите и мащабното въоръжаване на Белград с китайски военни системи предизвикаха остро безпокойство сред съседни на Сърбия държави. През 2022 г. от страна на Косово официално бяха отправени предупреждения, че бързата сръбска милитаризация и придобиването на напреднали отбранителни и ракетни технологии от Китай застрашават регионалния мир и стабилност. Подобни тревоги бяха изразени и от Хърватия, чийто президент Миланович критикува купуването на нови нападателни оръжия, призовавайки по този начин западните съюзници в ЕС и НАТО да следят внимателно геополитическите рискове от нарастващото военно влияние на Китай на Балканите.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

Джорджа Спадони е на обиколка из Белград с нова група туристи, на които разказва за музиката и архитектурата на града, а през този разказ – и на нас за случващото се в Сърбия. Това е втора част от поредицата, посветена на годишнината от трагедията в Нови Сад и на протестите за промяна.

„Желязното приятелство“ има цена

Сътрудничеството между Пекин и Белград в сферата на сигурността се базира на големият възход в политическите и икономическите отношения между двете държави в последното десетилетие, а Сърбия често определя връзката като стратегическо „желязно приятелство“. През последните години Пекин се утвърди като най-важния външен партньор за Сърбия на Вучич, осигурявайки не само мащабни финансови инвестиции, но и безрезервна дипломатическа подкрепа по чувствителни теми като Косово – Китай не признава независимостта на Косово и не поддържа дипломатически отношения с Прищина. Китайският интерес да подкрепи Сърбия в усилията ѝ да оспори независимостта на Косово следва политиката на Пекин за „единен Китай“ и поставя паралели по отношение на спора за статуса на Тайван. 

Този модел на сътрудничество се материализира чрез знакови китайски проекти в сръбската тежка промишленост и инфраструктура – като приватизацията на стоманодобивния завод в Смедерево и на медодобивния комбинат в град Бор (на 40 км от българската граница), както и изграждането на ключови транспортни артерии и магистрали. Макар тези инвестиции да стимулират икономическия растеж и да носят краткосрочни ползи за Белград, анализаторите сочат и сериозните рискове, свързани с корупция, нарастващ финансов дълг към Пекин и нарушаване на екологичните стандарти.

Централната роля на Сърбия в плановете на Китай за засилено влияние в Европа представлява сполучливо съчетание между стремежа на Белград да се възползва от географското си положение и от многовекторната си външна политика, от една страна, и настъплението на Пекин към европейската периферия като част от стратегия за по-широка глобална експанзия, от друга. Историческите предпоставки за това съществуват още от времето на югославската политика на необвързаност от времето на Тито, когато страната балансираше между Изтока и Запада като лидер на Движението на необвързаните страни, и се задълбочиха след бомбардировките на НАТО през 1999 г. 

Какво става в Сърбия? Непредвидимото бъдеще

Последният текст от поредицата на Джорджа Спадони за Сърбия ни завърта през историята на страната от 90-те до днес, за да ни покаже, че сякаш нищо не се е променило, и да ни напомни да погледнем и в своята градина, все още обрасла с политически плевели от миналото, с корени дълбоко под земята.

Геополитическата безизходица в периода след разпадането на Югославия и последвалите войни създадоха благоприятни условия за задълбочаване на сръбските отношения с неевропейски глобални играчи с ​цел да се използват достъпът до пазари, политическата подкрепа и ресурсите на Русия, Китай или Турция. Макар и първоначално с тактически характер, този подход се утвърди като водеща концепция във външната политика на Александър Вучич. Десетилетията на колебание относно разширяването на ЕС даде допълнителен аргумент на Белград да превърне застоя в процеса на европеизация в лост за влияние. 

Скорошната оставка на Александър Вучич от президентския пост едва ли означава край на тази политика. Той напуска седем месеца преди края на мандата си, за да се включи в предсрочните парламентарни избори на 25 октомври и да се бори за премиерския пост – позиция, от която би могъл да продължи същото балансиране между ЕС, Китай и Русия.

Най-новата вълна на китайско ангажиране в Сърбия е от началото на второто десетилетие на XXI век, като ключов момент е изграждането на Пупиновия мост в Белград през 2014 г. Това събитие бележи мащабно рестартиране на двустранните отношения и проправя пътя за нови проекти и инвестиции в няколко посоки. Оттогава инфраструктурните инициативи обхванаха строителството и модернизацията на железопътни линии, както и експресното (в сравнение с България) изграждане на нови участъци от автомагистралната мрежа. Макар модернизацията на железопътната връзка Белград–Будапеща да е обект на правни проверки и политически дебати в западните политически среди, Пекин се надява да я превърне в убедителен пример за успешно сътрудничество. 

Наред с милитаризацията, стратегическото настъпление на Пекин на Балканите намира своето изражение и в мащабното внедряване на високотехнологични системи за видеонаблюдение и лицево разпознаване. Разследване на „Свободна Европа“ разкрива как китайски гиганти като Huawei, Hikvision и Dahua завладяват общественото пространство на Балканите чрез проекти, обвързани с „Безопасен град“ – китайския модел за управление на градската среда чрез събиране и обединяване на огромни количества данни. 

В Белград са инсталирани над 1000 камери на Huawei с възможности за лицево разпознаване, а китайски системи за видеонаблюдение навлизат и в десетки по-малки сръбски общини. Разследване на Радио „Свободна Европа“ установява оборудване с възможности за лицево разпознаване в поне 10 от 42 проверени общини и градове, което поражда опасения сред гражданското общество и правозащитните организации относно личните свободи и потенциала за политически контрол.

Накъде след „Мюнхен 2026“? Отворените въпроси пред Европа и България

Мюнхенската конференция по сигурността затвърди усещането (де да беше само такова), че старият трансатлантически баланс се разпада. Вече всички сме на една вълна по този въпрос. Но докато Европа търси автономия, България рискува да остане между линиите на разделението. От Александър Малинов.

Подобни тенденции предизвикват тревога и в държавите членки на Европейския съюз, включително в България, където китайска техника навлиза в обществено значими сектори, като градския транспорт и публичната инфраструктура на София. Въпреки че тези мрежи често се оправдават с аргументи за сигурност и контрол на трафика, експертите по киберсигурност предупреждават за сериозни софтуерни уязвимости и рискове от нерегламентиран достъп до данни. В контекста на строгите ограничения в САЩ и в редица западни държави срещу тези китайски производители, разрастващата се мрежа от камери с китайски произход в Югоизточна Европа се превръща в ефективен инструмент за геополитическо и технологично влияние.

От тази страна на границата

За властите в София засилването на военното влияние на Китай в съседна страна би следвало да е въпрос от първостепенна важност, но досега липсват каквито и да е официални коментари или косвени реакции относно действията на Белград. Правителството на Румен Радев всъщност увеличава рисковете, свързани с националната сигурност и регионалната стабилност. Резкият завой във външната ни политика превърна България в страна, която, изглежда, следва насоки от Москва дори когато това е в противовес на собствения ѝ национален интерес.

Последният пример за тази предателска политика е отказът на правителството да участва в новата инициатива на НАТО за защита от дронове. Програмата предвижда през следващите пет години да бъдат инвестирани над 40 млрд. долара в способности за противодействие на дронове и обучение на пет пъти повече оператори на дронове до края на 2027 г. Повишаването на капацитета за бързо откриване, идентифициране и неутрализиране на безпилотни летателни апарати вече е от първостепенна важност за отбранителните способности на всяка страна. На този фон отказът на България да се включи в инициативата оставя страната извън новия общ проект на НАТО именно в момент, когато съседна Сърбия ускорява превъоръжаването си, включително с китайски технологии.

Китайското присъствие в Сърбия показва колко лесно едно геополитическо „приятелство“ може да прерасне в зависимост, застрашаваща целия регион. А за нас като държава остава въпросът дали виждаме какво става непосредствено отвъд западната ни граница, или поне малко по-далече от носа ни.