Post Syndicated from Павлина Върбанова original https://www.toest.bg/rusizmi-pod-prikritie/

Този път ще започнем нестандартно – с една съвсем кратка анкета.

Анкетата ще бъде активна до 21 октомври.

Темата за русизмите в българския език отдавна е в полезрението и на езиковеди, и на неспециалисти. За съжаление, когато тя се обсъжда от неспециалисти, емоциите са в повече, а научната информация, ако изобщо се взема предвид, е на втори план. Като цяло отношението на обществеността към русизмите е негативно и това е напълно разбираемо.

Опитвайки се по всякакъв начин да се разграничим от Русия, искаме да зачеркнем и руските следи в нашия език.

Нищо ново под слънцето всъщност – подобна реакция е имало през Възраждането срещу турските думи.

В тази и в следващата статия ще се опитам да хвърля повече историческа светлина по темата, без претенцията, разбира се, да я разгледам от всички страни.

В списъка на незаподозрените

В началото е редно да направим теоретичното уточнение, че русизмът не е дума, която ясно се осъзнава като руска и обикновено се сочи с пръст (например считам, касае се, удачен), а изобщо „дума, израз или синтактична конструкция, заимствана от руския език в друг език“¹.

Не бях замислила да ви потопя направо в дълбокото, но каква по-добра илюстрация бих намерила от това, което написах преди малко: „В началото е редно да направим теоретичното уточнение“. Само тук има два ясни русизма, които надали бихте заподозрели – начало и уточнение. Звуковите маркери – наследниците на определени звукове и съчетания на звукове в праславянския език – ни помагат да ги идентифицираме.

Един от тези маркери е застъпникът на малката носова гласна (означавана с ѧ в старобългарски) – в съвременния български книжовен език това е е, а в руския – я или а след мека съгласна². Съответствието на първата дума в старобългарския език е начѧло³ и ако бяхме я наследили направо, без език посредник, тя щеше да бъде начело и да е омоним на наречието начело. Днес обаче употребяваме начало, също и производните началник, начален, в които има несъмнени руски следи.

В думата уточнение виждаме типичната за руския език замяна на гласната ъ с о в корена. Старобългарският корен е -тък- и днес го срещаме в наречието тъкмо и в глаголи като тъкмя, изтъквам, стъквам, стъкмявам. Доста по-често обаче употребяваме точен, точно, точност, даже и точка, ако щете – пак с несъмнени руски следи. След като уточним, че промяната на к в ч не е специфична за руския език (дължи се на това, че някога е имало ь след тази съгласна), можем да направим едно упражнение: в случай че бяхме наследили тези думи направо от старобългарския език, те щяха да звучат и да се пишат така: тъчен, тъчно, тъчност, тъчка.

Други маркери и нови руски находки

Тази статия би разширила обема си поне до курсова работа, ако разгледаме подробно всички звукови маркери и приведем съответните примери, затова ще се ограничим. Един от най-сигурните маркери е голямата носова гласна (ѫ) и нейните наследници: ъ в българския език, у в руския. Вече няколко пъти използвах термина звук – стопроцентов русизъм, тъй като в старобългарския език тази дума е била с облика звѫкъ.

За мен лично е интересно, че руският език е сложил своя отпечатък и върху думата художник (хѫдожьникъ), а трусовете на земята и конският тръс всъщност имат един и същи праобраз – трѫсъ⁴. Във възмущението (възмѫщениѥ – от възмѫтити сѧ) и ругаенето (от рѫгати сѧ) също има доза руска фонетика, както и в блудството (блѫдъ ‘блудство, разврат’, блѫдъныи сынъ ‘блудният син’).

Тук трябва да отбележим, че значението на старобългарските думи в доста случаи се различава от значението, което влагаме в тях днес, например съществителното възмѫщениѥ се е употребявало за морско вълнение или за вода, която се движи, а рѫгати сѧ – за подиграване, присмиване. Все пак ни дели повече от хилядолетие – време, през което тези думи са пребивавали в различна езикова среда и са развили нови значения, а някои от старите са отпаднали. Смисловата връзка с водата обаче се пази в глаголите мътя, размътвам, в съществителното мътилка, където срещаме българския наследник ъ на звука ѫ.

Думата лев също е с променено значение (название на доскорошната ни парична единица) и в нея също има руска следа – е на мястото на някогашната малка ерова гласна (львъ)⁵. Със сигурност знаете, че през Възраждането, а и след това със съществителното лев е назоваван царят на животните. То стои и в основата на прозвището Левски. Други думи с този маркер са ревност (рьвьность ‘усърдие, старание’; ‘завист, омраза’) и възмездие (от мьзда ‘награда’).

Последният маркер, който ще посоча, е застъпникът на праславянското съчетание *dj: в българския език това е съчетанието жд, а в руския – само ж. Избрах този маркер, защото днес редовно употребяваме думата госпожа в официалното общуване. Тя произхожда от старобългарската госпожда и е означавала „господарка“, както господинъ е означавала „господар“. Впрочем предполагам, че и преди да прочетете това, сте знаели откъде произлизат думите, понеже не сте невежи (невѣжда ‘невеж човек’) – още един русизъм.

Странстванията на думите и книгите

За да си починем малко от тази сравнително сложна материя, ще очертаем в най-едри щрихи пътя на думите във времето, за да обясним как и защо са настъпили посочените по-горе промени в тях. Тръгваме от т.нар. класически старобългарски паметници (основно ръкописи и епиграфски паметници), от които е извлечено лексикалното богатство и са съставени речниците на старобългарския език. За жалост, до днес няма нито един открит оригинал на първоначалните Кирило-Методиеви преводи на светите книги. Най-старите ръкописи – споменатите класически старобългарски паметници – са от края на Х и от ХI век.

Нищо не е оцеляло и от някогашната Преславска библиотека. За нейното съществуване има само косвени сведения, които обаче са достатъчни, за да се предполага, че е била богата за времето си и преводаческата и преписваческата дейност в столицата е била покровителствана лично от владетеля (княз Борис, цар Симеон, а по-късно и цар Петър)⁶.

Съществуват различни хипотези как преславските книги са стигнали до Киевска Рус в края на Х век, когато държавата е покръстена. Общоприето обаче е мнението, че всички старобългарски книги, пренесени там, са погинали⁷. Чрез тях се осъществява т.нар. първо южнославянско влияние, което по същество е българско. Преславските преводни произведения и авторски творби познаваме по по-късни преписи, направени на местна почва, в които започват да проникват руски езикови черти, като споменатите по-горе звукови промени. Постепенно се формира руската редакция на старобългарския език – и това е нещо, което почти не се знае от нас, българите:

в началото на руския книжовен език стои старобългарският книжовен език. Дали сме на руснаците не само кирилската азбука, но и основата на тяхната книжнина и на книжовния им език.

По време на Второто българско царство нашата литература преживява нов възход. Търновската книжовна школа и езикът на паметниците от търновски тип упражняват влияние върху руската редакция. То е известно като второ южнославянско влияние. По-късно руската редакция „постепенно се затваря в рамките на каноничната литература и се превръща в т.нар. църковнославянски език“⁸.

Влиянието променя своята посока през Възраждането, когато формиращият се новобългарски книжовен език започва енергично да черпи от църковнославянския и впоследствие от руския език, включително и коментираните по-горе думи.

Този интензивен процес, а и други процеси, по-близки до нашето време, ще проследим в следващата статия, но все пак в края на тази ще актуализирам първия въпрос от анкетата: употребявате ли русизми? ;)

Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.