Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-22-27-yanuari/

Нов разказ за бъдещето е все по-болезнено нужен както на ЕС, така и на България, особено на тази част от нея, която иска да гледа напред, а не назад. Този разказ е все по-спешен на фона на преизпълнената с избори година – и отвъд, и отсам океана. Според Емилия Милчева е важно проевропейските сили у нас да положат сериозни усилия за нов достоверен комплект от мечти за бъдещето преди изборите за Европейски парламент през лятото на тази година. Аргументите ѝ може да прочетете в нейния анализ, озаглавен „Българският казан и ЕС“.

Иначе – в рамките на едва няколко дни – на два пъти твърде грубо пролича как бели петна в опита и професионалната репутация може да се компенсират с политически гръб и лоби. Най-напред спорната кандидатура на Десислава Атанасова за конституционен съдия все пак беше одобрена от Народното събрание, а в сряда вечерта стана известно и че омбудсманът Диана Ковачева ще бъде новият български съдия в Страсбург. Последното предполага активности отвъд политическите дувари на родината. Ако не сте следили детайлите по тези теми, прегледайте двата последни линка – струва си да им отделите нужното време, наистина!

Но да поогледаме още малко детайли от темата за новите лица в Конституционния съд. Този път ще се вторачим повече в уж по-безкомпромисната кандидатура – на съдия Борислав Белазелков. Светла Енчева обръща внимание на някои от възгледите му, споделени по време на изслушванията, които заслужава да отбележим с едно наум. Прочетете повече в статията ѝ „Бракът – тайнство, сделка или съюз? България – светска или не?“.

За жалост, напоследък привикнахме да четем и следим военните хроники. Но това, че свикнахме, не означава, че е лесно, нито пък че не нараняват съзнанието и отношенията ни, дори отдалече. По тази тема е и статията „Снимките от войните и пораженията върху въображението“ – една много ценна дискусия за използването на образите като оръжия. Еми Барух разговаря с поета, есеист и културолог Кирил Василев и с философа, писател и преподавател Тодор П. Тодоров. Интервюто е важно и излиза далеч извън рамката на заглавието си.

Темата за войните около нас продължава и Зорница Христова с избора си да представи дистопичния роман на Линор Горалик „Всички, способни да си поемат дъх“ в редовната си рубрика за нови книги „По буквите“. Предвид че писателката е родена в Украйна, а живее в Израел, е лесно да допуснем, че книгата е провокирана от събитията там, но романът е фантастичен и всъщност е написан, преди актуалните днес военни действия да са започнали. Той показва колко обречена е идеята за „изолирания конфликт“ в глобалния свят, пише Зорница.

„Грехът на цветовете“ пък е заглавието на стихотворението, което нашият екип избра за вас този месец. То е на португалския поет и преподавател от Университета на Порто Жоао Луиш Барето Гимарайш. Негова стихосбирка очакваме скоро и в превод на български, направен от Сони Бохосян.

Вероятно вече знаете, че изкуствен интелект, сглобка и времеубежище са думите на 2023 година за България. А няма как да не знаете, че Павлина Върбанова от „Как се пише?“ е езиков редактор и коректор на „Тоест“ от самото начало на нашия проект – вече почти шест години. Всеки материал, който някога сме публикували, задължително е минавал финално и през нея. Но тя никога не е писала за „Тоест“. Е, от тази седмица това вече не е така. Може да прочетете личния ѝ анализ на тазгодишната кампания „Думи на годината“. И това не е всичко. Текстът поставя началото на нейна редовна рубрика в „Тоест“, която се казва „Порция език“.

Дошло е време е и за нова порция „Научни новини“ от Михаил Ангелов. Този път той ни разказва за циклични явления, които имат потенциала да увеличават мащаба и въздействието си, и обяснява как застудяване може да бъде причинено от затопляне. Ако пък ви е интересно как насекомите са се сдобили с криле и имат ли нещо общо с хрилете, ще научите някои любопитни нови изследвания по темата в новия му материал.

И накрая: през седмицата Google анонсира старта на своя новинарски продукт News Showcase за България. Така ползвателите на смартфони с Android (а и на iOS, ако си инсталират допълнително приложението Google News), могат да четат курирано новинарско съдържание от предпочитани източници. Още по-добрата опция е, че всеки може да си настрои и забранителен списък с медии, които не би искал да чете, което със сигурност поне засега позиционира Google News като по-удачен инструмент за консумиране на новини вместо социалните мрежи. И разбира се, може да откриете и съдържанието на „Тоест“ там и да ни добавите в списъка на предпочитаните си медии.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-8-13-yanuari/

За много години! Това е втората седмица за годината, но през първата „Тоест“ беше в заслужена почивка. Така че сега е времето да пожелаем на прекрасните си, критични и ангажирани читатели новата година да е по-добра от старата. Макар в политически план номинацията на Десислава Атанасова от ГЕРБ за конституционен съдия да пречупва в зародиш надеждата, че лелеяната правосъдна реформа, заради която ПП и ДБ „ручат жабетата“, ще има някакъв смислен ефект. Защото ако в най-висшето съдилище се назначи лице с дълъг стаж в политиката и с професионален опит, включващ основно работа като юрисконсулт в психодиспансер и в русенската болница, не може да се очаква, че на новия си пост това лице ще върши друго, освен да изпълнява политически поръчки.

Добрата новина е, че понякога съдебната ни система все пак проявява някакви признаци на живот. На първа инстанция „Лев Инс“ загуби знаковото SLAPP дело срещу Mediapool за 1 млн. лв. То е заради статията на Цветелина Соколова от 2022 г. „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“. SLAPP делата, или т.нар. дела шамари, са срещу журналисти и граждани заради това, че са осветлили една или друга нередност. Последното такова дело е на АЕЦ „Козлодуй“, която съди за 500 000 лв. медицинска сестра и майка ѝ, изисквали информация за незаконна поликлиника в атомната централа.

Затова пък ротацията на правителството ще се състои, освен ако някой черен лебед не ѝ попречи, убедена е Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ „Джентълмените с късмет. Ротацията продължава“. Ала черните лебеди като че ли са само за отвличане на вниманието от задкулисните договорки за нови членове на регулаторите. Налага се да преглъщаме и ДПС, което уж не е във властта, но в лицето на Пеевски се държи, сякаш е. А всичко можеше да е по-честно и приемливо за обществото, ако имаше коалиционно споразумение, както му е редът, в което да фигурира механизмът на ротацията.

Междувременно Румен Радев използва дори Нова година, за да провежда собствена политика в противоречие с тази на правителството и парламента. В статията си „Румен Радев и неговите семейства“ разсъждавам върху новогодишното изявление в защита на семейството, подписано от президентите на Унгария, България и Сърбия. Заставайки отново на страната на пропутинските диктатури и не зачитайки семейните специфики на българското население, Радев за пореден път не олицетворява единството на нацията. Но какво ли се учудваме – с лицемерната си позиция той не олицетворява дори себе си.

Александър Нуцов обръща поглед от върховете на държавата към невидимата децентрализация в България. Най-голям властови ресурс е съсредоточен в националната държава, но процеси на децентрализация текат навсякъде по света още от времето на Студената война. С падането на желязната завеса децентрализацията включва все повече и частния сектор в публичните дела. Впоследствие роля във вземането на политически решения започват да играят гражданите и техните организации. За разлика от други страни обаче, в България все още липсват стратегия и целенасочена държавна политика за децентрализация на властта.

Новата тема на Атанас Шиников в неговото „Ориент кафе“ звучи на пръв поглед чудато – „Изкуственият интелект на Аллах“. Авторът се интересува от въпроса дали изкуственият интелект може да бъде мюсюлманският андроид, който сънува шериатски пасбища за електрически правоверни овце. С други думи, може ли ислямът да се предаде с нули и единици? Затова Шиников влиза в ролята на любопитен мюсюлманин и задава въпрос на ChatGPT, постъпвайки като много други мюсюлмани, които задават въпроси в интернет дали едно или друго действие е съвместимо с шериата.

Докато още сме на тази вълна, статията на Анастасия Орманджиева отново е посветена на ролята на изкуствения интелект, но този път – в медицината. Той може да се учи и да стига до определени изводи, които са от полза на лекарите при вземане на решения. В момента изкуственият интелект намира приложение в медицинските среди основно за анализ на изображения от изследвания. Но той може да се използва и за наблюдение на жизнените показатели на пациенти, за откриване на симптоми на заболявания като рак или за намаляване на разходите при синтезирането на нови лекарства. Стандартите за употребата му в медицината тепърва се изработват, защото са налице куп етични въпроси.

Връщаме се към естествения интелект, по точно – към отказа от употребата му. Като всичко, което Анета Василева пише, статията ѝ „Каузата на кучето. Архитектурната критика днес“ не е просто за архитектура. Защото дефицит на качествена критика има в много други области. И не само в България – кризата на архитектурната критика е глобална. Причините са много: променена медийна среда, комерсиални пресгрупи, финансови проблеми, опасения за професионалното бъдеще на ресорните автори, привикването към бързата информация в интернет… Безкритичността обаче води до упадък в самата архитектура. Като се замислим, всъщност всяка безкритичност води до упадък.

Знаете си, че няма да ви оставя без лични препоръки. На 18 януари на основната сцена на театър „Сфумато“ ще се състои представянето на едно ново издателство – „Кота 0“. Зад издателството стоят петима автори: Иван Димитров, Светослав Тодоров, Стефан Иванов, Стефан Икога и Захари Захариев. Те ще разкажат повече за идеята на начинанието си, ще прочетат свои неща, а модератор ще бъде не кой да е, а Николай Колев.

На 18 юни пък вокалистът на Radiohead Том Йорк ще пее в София със супергрупата The Smile. Направо не е за вярване, но е истина. Може отсега да започнете да подгрявате с The Smile. Аз обаче не мога да се въздържа да не ви поздравя с едно рейдиохедско парче. По-точно, с онзи на пръв поглед безумен, но всъщност гениален танц на Том Йорк от клипа на Lotus Flower, който съм гледала може би стотици пъти:

Приятно четене, слушане и гледане!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-11-16-dekemvri/

В края на работната седмица дойде новината, че Нидерландия се е съгласила България да стане част от Шенгенското пространство. Преговорите с Австрия продължават. Преди няколко дни тя предложи „въздушен Шенген“ за страната ни, тоест да се премахне паспортната проверка само за самолетните полети.

Другата важна новина е, че започна демонтажът на Паметника на Съветската армия (ПСА), или Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА) – говорим за един и същи висок обект в Княжеската градина. Това е едно от важните събития не само на седмицата, а и за последните 34 години. Крилатата фраза „Винаги някой някъде реже нещо с флекс“ се сдоби с нов смисъл. Соцносталгиците страдат и протестират, антикомунистите са щастливи. И двете страни обаче не обръщат внимание на един важен детайл – паметникът не се унищожава, а скулптурните му композиции внимателно се демонтират, за да могат да бъдат реставрирани. И да отидат там, където е мястото на символите на тоталитарните режими – в някой музей.

Около тази тема се завърта и седмичният анализ на Емилия Милчева „Евроизборите – равнис по шпагина“. Според Емилия с отрязаната ръка с известния шпагин на върха на паметника на практика започна и кампанията за европейските избори догодина. Тя очертава основните разделителни линии в кампанията – за и против ЕС, традиционни срещу либерални ценности, Русия срещу Украйна. След като и ДБ реши да се позиционира вдясно, и дясната, и лявата част от политическия спектър са доста пълни. За място в европейското либерално пространство ще се борят ДПС и ПП.

Преди месец медии алармираха за липсата на топла вода в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ. Надежда Цекулова задава въпроса каква грижа заслужават децата със смели сърца, тоест онкоболните деца. Тя разговаря с родителите на малката Марина, починала от левкемия преди 7 години. Детето им е било лекувано както в София, така и във Франкфурт. Родителите разказват, че в София децата се лекуват на място без елементарни битови условия, докато във Франкфурт е помислено и за най-дребните детайли, а освен това се осигурява не само адекватна психологическа помощ, но и всякаква немедицинска подкрепа за комуникация и социализация.

Според Екатерина Петрова 2023-та е годината на изкуственото мислене. Българските думи на годината предстои да бъдат избрани през януари, но няколко популярни англоезични речника вече обявиха думите на английски език, символизиращи отминаващата година. Много от тях са свързани – по един или друг начин – с възхода на изкуствения интелект. А думата „автентичен“ се връща на мода тъкмо поради кризата на автентичността.

В „Тоест“ може да се прочетат, чуят или видят най-разнообразни материали. Включително и задушевен пътепис, дело на авторитетен журналист. След четири години пауза Александър Детев се завръща при нас, за да видим откъде изгрява това слънце, тоест за да ни разкаже за посещението си в Япония. През неговите очи Страната на изгряващото слънце се оказва, противно на очакванията му, мистично и романтично място. Пътеписът е структуриран по дни (общо 13). Александър споделя с читателите на „Тоест“ вдъхновяващи снимки.

В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага да (пре)прочетем „Дневник на чумата“ от Гонсало М. Тавареш. Защо е необходимо това връщане назад във времето, след като в днешния свят има достатъчно „чуми“ – войни и какви ли не кризи? Всъщност тъкмо поради това. За португалския автор неговият дневник е не само насъщен навик, а и „абсолютна необходимост“ – „другар в тежките дни“. Стефан прави асоциация с друга книга – „Разкази от пандемията, или как се запознах с един комар“ на Иван Димитров. Защото единственият начин да се освободим от травмата е да я изговорим.

От културата преминаваме към науката. Последните научни новини, сведени до знанието ни от Михаил Ангелов, са за молекулярни терапии, CRISPR и… една златна къртица. От статията му можем да научим, че освен молекулярна терапия имало и молекулярни заболявания. Такава болест например е сърповидноклетъчната анемия. Как се лекува едно молекулярно заболяване? Правилно предположихте – молекулярно. За CRISPR и златната къртица няма да ви разкажа, за да полюбопитствате и да прочетете сами.

Знаете си, че няма да ви оставя без лични препоръки. Този път имам две. Ще започна със социално-политическата, за да оставя за десерт тази за душата.

Защо вече на практика няма телевизионна журналистика? Какви са методите за политически натиск върху телевизиите, довели до „обезглавяването“ на цяло поколение? За да разберем отговорите на тези въпроси, разговорът на Генка Шикерова с бившите директори на новините на bTV и Нова телевизия в студиото на „Свободна Европа“ е задължителен.

Дойде време за обещания десерт. Излезе първият том от „Ходене по буквите“ – сборник със статии от едноименната рубрика за литературна критика на Марин Бодаков в „Култура“ (и вестник „К“) за период от шест години. Изданието е на „Точица“, а премиерата му ще бъде в четвъртък, 21 декември, от 18:30 ч. в Театралната зала на Културния център на СУ. Вторият том, който се надяваме да излезе скоро, ще включва и публикациите на Марин от продължението на тази рубрика в „Тоест“ – „По буквите“.

Приятно четене, гледане и слушане!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-4-9-dekemvri/

Най-важната и тъжна новина от отминаващата седмица е, че според последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) вече над 50% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни в областите математика и четене. Иначе казано, повече от половината от българските ученици нямат аналитично и критично мислене, не могат да четат с разбиране и да правят логически взаимовръзки, срещат трудности при осмислянето на събития и при решаването на ежедневни проблеми.

Изследването е направено през 2022 г., тоест

след още две години тези ученици ще имат право да гласуват.

Негативната тенденцията е факт от години насам, но последните резултати са най-лошите досега. Контрамерките отдавна са спешни и неотложни, ако не искаме съвсем да задълбаем в дъното.

Във връзка с тази тема навреме идва новият текст на Донка Дойчева-Попова в рубриката ни „Възможното образование“. Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание. Прочетете статията ѝ „Уча се да уча“.

Понеже започнахме с темата „образование и четене“, нека продължим с две книжни събития от столицата. От 5 до 10 декември в НДК се провежда 50-тото юбилейно издание на Софийския международен панаир на книгата, а паралелно с него и 11-тият Софийски международен литературен фестивал. По този повод Антония Апостолова разговаря с проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала. Едно чудесно интервю, което излиза далеч извън рамките на заглавието си „За фестивалите, скандалите и шаблоните в литературата“.

Като стана дума за Коледния панаир на книгата в НДК и съпътстващия го литературен фестивал, да споменем, че кутиите с шоколади в подкрепа на „Тоест“ от специалната ни съвместна серия с „Гайо“ могат да бъдат открити на щанд №432 на FOX book café, а също и на постоянния адрес на тази уютна кафе-книжарница на ул. „Уилям Гладстон“ 32 в София. Отделно може да си купите кутия с шоколади и от чудесното пространство за събития Launchee на партера на ЦУМ, както и директно от онлайн магазина и в рамките на няколко дни тя ще ви бъде доставена до всяка точка на България. Припомняме, че 20 лв. от цената на всяка кутия директно подпомага усилията на „Тоест“ да създава качествена и независима журналистика.

Но да се върнем към статиите в „Тоест“ от тази седмица.

В четвъртата част от поредицата ни за бизнеса ще разгледаме една не съвсем позната, но все по-важна част от българската икономика – финтех. Какво значи финтех, какви проблеми решават финтех компаниите и с какви предизвикателства се сблъскват? Търсим отговорите на тези въпроси заедно с директора на Българската финтех асоциация – Георги Пенев, с когото разговаря Александър Нуцов.

Николета Атанасова се завърна от Украйна преди два месеца, но спомените от преживяното и видяното продължават да вълнуват мислите ѝ. Макар и вече отново в България, тя не спира разговорите си с тамошните си украински познати, не спира и да споделя с читателите на „Тоест“ тревогите им за все по-неясното бъдеще. Не пропускайте чудесния ѝ нов текст от поредицата „Откъси от Украйна“, за да разберете кое е „по-страшно от ракетите“.

И новият материал на Светла Енчева, макар и косвено, е свързан със същата война. В това интервю две бежанки от Русия – ЛГБТ двойка с артистични професии и силна политическа ангажираност – разказват за добрите и лошите последствия от решението си да се установят в България, опитвайки се да се спасят от преследване в своята родина. Държавната агенция за бежанците обаче двукратно отхвърля молбите им за убежище. Въпреки това двете жени вярват, че именно тук, в България, те могат да бъдат свободни.

Искаме или не, няма как да заобиколим и ежедневната българска политика.

Почти седем години след основаването си „Да, България!“, една от партиите в „Демократична България“, реши да изостави рефрена „няма ляво, няма дясно“ и най-накрая да се определи – като дясноцентристка. А в европейски план поглежда към ЕНП.

Темата е важна по две причини. Едната е, че партията прави впечатление на определяща посоката на коалицията и това нейно решение скъсява идеологическите отстояния както от единия ѝ коалиционен партньор ДСБ, така и от ЕНП и ГЕРБ. Що се отнася до третата партия в „Демократична България“ – „Зелено движение“, предвид последните промени в лидерството ѝ не е ясно дали тя ще продължава да открива достатъчно допирни точки със своите партньори.

Втората причина е интересна стратегически – обикновено идеологическата оцветка се определя ясно преди формирането на нов политически субект, защото това е основен ориентир за привличане на членска маса. Рискът сега е част от привлечените от 2017 г. насам хора да не припознаят „новата“ посока вдясно. В по-лошия сценарий – дори да се почувстват подведени. Макар в по-голямата си част тези хора вече да са наясно с тенденциите. Но предстои да видим какви вреди и ползи носи това закъсняло самоопределяне.

За по-либерално настроения електорат отдавна е ясно, че в българската политическа палитра няма субект, който истински да се позиционира в този сегмент. Движението за права и свободи само злоупотребява със заглавието си, а на „Продължаваме промяната“ още им е трудно да не изглеждат като случайни политически опортюнисти, особено на фона на недостатъчните усилия за дълготрайно и устойчиво развитие на структури и влияние извън столицата и на национално ниво. Сега и колебливата в либерално отношение „Да, България!“ вече официално изоставя този терен.

Решението може би е прицелено дългосрочно, с поглед в бъдещето, когато лидер на ГЕРБ няма да бъде Бойко Борисов. Иначе, в българската политическа палитра остават белите петна както в либералния център, така и малко вляво от него.

Корабът на властта в новия си троен не-коалиционен вариант минава през някои политически плитчини. И ако не заседне в тях, цялата сглобка ще се закали още повече. Въпросът е в чия полза. По тази тема размишлява Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ, озаглавен „Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта“.

И накрая – една забавна новина, която ще оставим без коментар.

Само ще цитираме заглавието на колегите от „Дневник“ и ще ви оставим да прочетете цялата статия: „Едно наум: Илияна Йотова бе провъзгласена за „Рицар на годината“ от организация, подражаваща на тамплиерите“.

Приятно четене (и услаждане с шоколади „Гайо & Тоест“, разбира се)!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-noemvri-2-dekemvri/

Ето ни в седмицата, в която Делян Пеевски се самопредложи за премиер, защото смята, че ще е по-добър от Денков, Хенри Кисинджър почина на 100 години, а Илон Мъск покани рекламодателите, изтеглили се от Х, да вървят на майната си. 

Ако Пеевски поеме управлението, може би най-накрая няма да има за какво да се тревожим, защото всичко ще фалира като едно целокупно КТБ и можем да се разотиваме спокойно. Смъртта на Кисинджър стана още един повод да си припомним защо Америка никога не се извинява за външнополитическите си постъпки и какво следва от това. А изказването на Мъск разнообрази заглавията с поредния епизод от сагата „Илон Мъск срещу всичко“ и остави света в чудене какво ще прави Х без рекламодатели.

Ние в „Тоест“ нямаме такива притеснения, защото нямаме и рекламодатели. Медията ни се издържа изцяло от месечните дарения от вас, нашите най-верни и будни читатели. Има още един начин много сладък начин да ни помогнете да поддържаме съдържанието, което харесвате, и да търсим нови посоки за развитие – като купите кутия с 6 занаятчийски шоколада от серията „Гайо & Тоест“, а 20 лв. от цената на всяка кутия ще постъпят в бюджета на „Тоест“. Кампанията ще продължи до Коледа или до изчерпване на количествата.

Да се върнем към седмицата… По отношение на Кисинджър и Мъск нямаме кой знае какво да кажем. Но за Делян Пеевски и политическата ситуация в страната със сигурност имаме. Прави го Емилия Милчева в текста си „ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно“, в който разглежда възможностите за съществуването на лидерските партии без лидерите им. Ще пенсионират ли Борисов? Ще се опълчат ли срещу Доган недоволните в ДПС? Ще видим ли чисто нови хора начело на двете формации и по какъв начин това ще се отрази на цялата страна? Само бъдещето ще покаже.

Пак на него разчитаме да ни посочи как ще управлява София Васил Терзиев. И по-точно каква София иска да управлява новият кмет. В текста си „Вандализъм ли са графитите и как Васил Терзиев ще се бори с тях“ Светла Енчева разглежда бъдещото управление на града през отношението на неговия кмет към едно от нещата, които правят всеки град автентичен – графитите. Защото не всичко, което е вандализъм, е графити, и не всичко, което е графити, е вандализъм. Градското изкуство разказва истории и някак ни пази от студеното удобство на стерилната среда.

С разказването и пазенето на миналото са се заели и няколко млади жени, обединени в проекта „Пазителки на истории“. Идеята е на Кристина Сантана, Полин Донахю, Диляна Симеонова и Катерина Василева, които искат да запазят непознатите истории на възрастни жени в България. Със създателките на проекта разговаря Йоанна Елми.

В този брой на „Тоест“ Йоанна има още един материал, с който всъщност започнахме седмицата. „Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда“ е много важен текст, който се радваме, че имахме възможността да публикуваме благодарение на подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+. В него Йоанна подробно разказва как една информация може да е достоверна и пак да се използва за поднасяне на манипулативно съдържание. 

С достоверността на информацията и с начините за поднасяне на миналото по някакъв начин е свързан и текстът на Анета Василева, в който се представят архитектурните тенденции в съвременните музеи. Анета обръща внимание, че на българските музеи им липсват самочувствие, разнообразие и добър дизайн и че сякаш сме несигурни как да разкажем най-новата си история, затова тя просто липсва сред музейните експонати.

В книгата, представена тази седмица от Антония Апостолова в рубриката „На второ четене“, няма съмнение как да бъде разказана историята, защото това се прави от един от най-големите израелски писатели Давид Гросман. 

„Необичайно е, когато един евреин разказва толкова съкрушителна история за другите лагери – не за нацистките, а за комунистическите, не в Европа на Хитлер, а в Югославия на Тито“, пише Антония и вещо ни въвлича в сюжета на романа „Повече, отколкото обичам живота си“, базиран на истинската история на Ева Панич-Нахир.

Такъв беше „Тоест“ тази седмица. Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-noemvri/

Не лесно да бъдат изброени темите на седмицата, които ангажираха обществената енергия във вътрешнополитически план. Отзвукът от местните избори още не е отшумял и ще продължи да определя контекста и посоката на много от събитията и през идните няколко седмици.

Може би само драмата с властта в БФС няма връзка с изборите, защото продължава отдавна и беше очаквано да ескалира. Иначе, сблъсъците в София между полицията и футболните фенове показаха за пореден път, че МВР отдавна има нужда от сериозна реформа и някак естествено му идва да залита към полицейски произвол. Разбира се, от окървавените кадри не пропуснаха да се възползват политиците.

В крайна сметка сякаш най-важното от седмицата за България в политическата плоскост е напрежението в т.нар. сглобка, породено от разместванията на пластовете след изборите и наближаващата ротация на премиерите и силите. Емилия Милчева подробно обследва по-важните детайли по темата в анализа си „Игрите с дерогацията и „Лукойл“.

„Счупеното правосъдие и прекършената хуманност“ пък е заглавието на материала на Светла Енчева, която чрез няколко нашумели случая доказва общото впечатление, че правосъдната система е майка за едни, но мащеха за други. И ни връща към темата за възстановителното правосъдие, което, уви, е почти невъзможен инструмент в среда с все по-голям дефицит на хуманност.

В новия си разговор за здравеопазването Надежда Цекулова ни запознава както с д-р Антоанета Тончева, така и с проблемите с достъпа до медицински храни в България. В интервюто се разказва за дългогодишните усилия на лекари, пациенти, семействата им и няколко граждански организации, които успяват да обърнат ситуацията у нас от „тук няма нищо“ до това НЗОК да включи по-тежките форми на малнутриция в списъка със заболявания, за които се заплащат терапии.

Преходът от здравеопазване към научни новини би трябвало да е някак естествен. Още повече че Михаил Ангелов тази седмица е подготвил много интересен материал, пълен с прелюбопитни теми. Дали наистина знаете какво гледат слънчогледите, следвайки слънцето? Понеже се оказва, че това не е толкова очевидно, както и някои детайли около изчезването на динозаврите. А знаете ли за кризата на възпроизводимостта в науката или как ще се борим със застрашаващи ни астероиди? Всичко това ще научите в най-новия текст в рубриката ни „Научни новини“.

Тазседмичната ни препоръка в „На второ четене“ е някак едновременно в политиката и литературата, по същия начин, по който самата книга е едновременно литература и журналистика. Стефан Иванов ни връща към пътешествието на полския репортер Яцек Хуго-Бадер от Варшава до Владивосток, описано в солидното му изследване „Алкохолен делир“ с подзаглавие „Литературни репортажи за Русия от XXI век“. Текстът на Стефан е много интересен и затова не бих искал да издавам нищо повече за него. Но споделям напълно оценката, че адски много липсват такива книги и такива репортажи за България.

И разбира се, накрая една голяма изненада. Нева Мичева се завръща на (уеб)страниците на „Тоест“ със страхотен материал за нов музей в Барселона, който показва над 200 цензурирани и заклеймени творби. А Нева ни разхожда задочно сред експозицията, споделяйки толкова много детайли, че проследяването им ще ви разкаже със сигурност неща, които не сте знаели. Не пропускайте препратките в нейните текстове. Никога!

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-noemvri/

Местните избори отминаха и населените места в България се сдобиха с нова власт (или си преизбраха старата). С изключение на няколко, където ще се наложи прегласуване. Загубихме обаче проф. Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в Софийския университет, известен с ярките си либерални публични позиции. Затова по изключение започвам с една от препоръките си за тази седмица – (пре)прочитането на редовните коментари и анализи на Ивайло Дичев на сайта на „Дойче Веле“ е един от начините да продължим духовното си общуване с него. А в негова чест ми се ще да започна обзора на тазседмичните статии не с политиката, а с културата и образованието.

В „Тоест“ дебютира Донка Дойчева-Попова, а нейната първа статия „Традиции в образованието, или урок в минало време“ поставя началото и на нова рубрика – „Възможното образование“. Образователната ни система е останала в далечното минало и прави плахи опити за преминаване към модерност. Но те са по-скоро по задължение, а тя продължава да не обръща внимание на единствения си продукт. Кой е той? Учениците, разбира се. Те са третирани като послушници, както по времето на килийното образование. Вкопчването на образователната система в миналото и традициите обаче не създава хора, способни да се справят в съвременния живот.

Чрез темата за урбанизма Анета Василева ни връща към местните избори, като ни предлага три урока по архитектура и градски политики от Америка. Първият е, че климатичните промени не са конспиративна теория. Отказът на много от републиканските щати да признаят проблема и да вземат мерки, за да го ограничат, има пагубни последствия. Вторият – че са нужни повече достъпни жилища, ако не искаме градовете да се напълнят с бездомници. Третият урок е, че концентрирането на живота в предградия и луксозни затворени комплекси води до смърт на градските центрове, които се превръщат в призрачни места. Добрата новина е, че на по-младите поколения американци вече не им се живее в предградията.

Юлия Георгиева ни разказва за Славчо – първият от героите на историите ѝ за Розовата къща, когото назовава с истинското му име. Славчо е „изплют“ от образователната система още във втори клас и е изпратен в интернат. А на такива места е малко вероятно децата да не се сблъскат с наркотиците, както се случва и със Славчо. Следва спиралата от зависимост, престъпност, затвор, бездомност… В Розовата къща Славчо намира не само място, където да изпере дрехите си, а с времето успява да спре наркотиците и дори да стане част от екипа ѝ, да получава заплата и най-сетне да има собствен дом. Мисля си, че ако Ваня Григорова беше станала кмет и беше успяла да реализира обещанието си НПО-та да не извършват социални услуги, нямаше да има шанс за хора като Славчо.

И понеже все се въртим около местните избори, да си дойдем на думата. Според Емилия Милчева след тях нищо не е както преди, но всичко е същото. Политическата реалност след местните избори показва котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива. Напрежението между ПП–ДБ и ГЕРБ е удобно и имиджово и за двете страни, а приоритетите като Шенген, еврозоната и правосъдната реформа не се променят. Само дето ДПС остана без председател. Възходът на „Възраждане“ секна, БСП тръгна нагоре, а Ваня Григорова оспорва резултатите от изборите.

Пък аз успях да напиша статия как Ваня Григорова за малко не стана кмет на София, без нито веднъж да употребя думата „лайномет“, което, повярвайте, не беше лесна задача. Смятам обаче, че на резултата ѝ трябва да се гледа сериозно. Според анализ на „Капитал“ този резултат нагледно показва, че всъщност има две Софии. Кампанията на Васил Терзиев беше неадекватна и посланията му не се припознаха от „втората София“. Екипът му тепърва ще трябва да се опита да намери път към нея, но преди това трябва да се научи да я разбира.

След лявата Григорова правим скок директно към капитала (не по Маркс). Александър Нуцов продължава поредицата си за предизвикателствата пред бизнеса у нас. Той разглежда заключения потенциал на България по отношение на капиталовите ресурси, необходими за развитието на бизнес средата. В статията се разказва за трудностите на стартиращите компании при набиране на инвестиции и защо понякога им е по-лесно да намерят средства на Запад, а не в България. Анализира и проблемите в законодателството, особено реформите, които все закъсняват, а от тях зависи бъдещето на икономиката ни.

Започнах с препоръка, но ще завърша с още няколко.

Чухте ли вече последната песен на „Бийтълс“, която видя бял свят преди малко повече от седмица? С гости от отвъдното – гласа и пианото на Джон Ленън и китарата на Джордж Харисън, както и с Пол Макартни, Ринго Стар и… щипка изкуствен интелект. В 12-минутен документален филм (на английски език) се разказва за опитите още от 90-те години да се запише още една песен на легендарната ливърпулска четворка на основата на демозапис на Ленън на касетка от края на 70-те. Ако още не сте чули песента Now and Then, сега е моментът:

Също и сега ви е паднало да наваксате, ако по някаква случайност сте пропуснали есето на Иван Ланджев „Българско селфи“ от новата му книга „За неизбежната случайност“ в изпълнение на Захари Бахаров.

В главата ми спонтанно се появи паралелът между есето на Ланджев и песента на Стефан Вълдобрев „Обичам“, изпята от „Уикеда“. Замислих се как са се променили (и не са се променили) националните клишета от 90-те до наши дни. Въображението ми започна да си представя анализ на Георги Господинов по темата. Но млъкни, сърце.

Приятно четене, слушане и гледане!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-oktomvri-4-noemvri/

Човекът е най-безпомощният бозайник. При раждането си човешкото бебе не вижда добре, не се движи кой знае колко успешно, дори главата си не може да държи изправена. Прохожда и проговаря около и след първата година – на тази възраст повечето други бозайници вече се придвижват и се хранят сами. Накратко, за да оцелее, човекът е тежко зависим от други хора. 

Пак да го кажа: за да го има на този свят, човекът зависи от човека. 

Тогава защо е този глобален зор да се мразим и избиваме по най-различни начини? И тук въобще не искам да влизам в някакъв неохипарски дискурс, в който всички сме цветя, живеем в мир и светлина и сме добри, та добри. Съвсем практично е: колкото по-малко се тормозим едни други, толкова по-добре за децата ни; толкова повече от тях ще оцелеят. Защото мен лично в момента ме е срам пред децата ми – че възрастните в този свят го добутаха до това положение. И ме е страх по същата причина. Колко от вас изпитват вина, когато прегърнат детето си, защото са го довели в свят, който с всеки изминал ден става все по-зле? Толкова зле, че тази седмица Иван Костов си позволи да го сравни с времената непосредствено преди Първата световна война. 

За добро или за лошо, всичко зависи от нас и от изборите, които правим. 

И седмицата в „Тоест“ започна с избори. Яна Хашъмова обърна погледа ни към гласуването в САЩ и Полша, което привидно няма нищо общо с нашето, но всъщност се оказва, че някои неща са едни и същи навсякъде по света. Емилия Милчева прави сравнение между двамата кандидати, които утре ще бъдат на балотаж за кмет на столицата. Двама души, родени в София през 1978 г., с различен старт, социален бекграунд и умения. Два свята, които в идеалния вариант може би се срещат някъде. Но идеален вариант няма, така че изборът на 5 ноември е неизбежен, пише Емилия.

За кризата, в която се намира светът, говори и Галин Стоев пред Стефан Иванов в интервю, което „Тоест“ публикува съвсем тематично в Деня на народните будители.

Ние сме на прага на огромни промени и въпросът е дали в колективния облак и в колективното съзнание желанието за катастрофа е по-голямо от желанието за мир. В момента имам чувството, че желанието за катастрофа е по-голямо, а ако това е така, то катастрофа ще има. Не мога да предвидя под каква форма, но единствената надежда в случая е, че катастрофата е нещо, през което трябва да се премине. 

„Времената на криза не търпят вакуум. Думи винаги трябват. Въпросът е кой говори“, пише Йоанна Елми в текста си „Има ли право Палестина на литература?“. В него тя разглежда въпроса с отмененото награждаване на палестинската писателка Адания Шибли и с все по-утежняващата обстоятелствата склонност на обществата да се разделят на „за“ и „против“ около някаква виртуална арена, върху която умират истински хора.

За начините, по които ни манипулират и разделят, разсъждава тази седмица Светла Енчева в материала си „За джендъра на машините, или за активните мероприятия“. Звучната фраза „активно мероприятие“ брандира целия първи тур на местните избори и ни остави с усещането за безпомощност – че пак някой друг е решил вместо нас. Всъщност, смята Светла, въобще не сме толкова безпомощни, колкото и изкусно да е активното мероприятие.

Липсата на информираност и образование, която може да те доведе до безпомощност и истинска безизходица, е темата в текста на Мирела Петкова. С „Всеки има право на образование“ продължаваме поредицата за ранната бременност и ефектите от нея върху твърде много съдби – повече, отколкото маргиналността на проблема предполага на първо четене.

„На второ четене“ пък е традиционна рубрика в „Тоест“. Тази седмица в нея Антония Апостолова разказва за „Неясните очертания на света“ на Ирис Волф. Според Антония този роман е доказателство, че „животът е направен от подробностите“. И с това твърдение няма как да не се съглася. Всички хора, бягащи от война или природни бедствия, го потвърждават, като казват, че нещата, които им липсват от предишния живот, са именно подробностите – да риташ футбол с приятели, да изпиеш едно кафе с майка си, да завиеш спящото си дете, преди да си легнеш и ти. Това са малките детайли от деня, тях ги няма в новините, никой не ги съобщава, защото те са тъканта на живота и няма нужда да ги обговаряме в извънредни емисии и ексклузивни интервюта. Сещаме се, че ни липсват, когато тази тъкан я разкъсат бомби, загуби, катаклизми. За тях със сигурност ще чуем по новините.

Антония Апостолова има още един текст в тазседмичния „Тоест“ и в него също по някакъв начин става дума за „подробностите“. Тя разговаря с поета Георги Гаврилов за новата му книга и за всичко случващо се в света. Прочетете това интервю, както и всичко в „Тоест“ от тази седмица. Оставям ви на собствените ви избори и житейски подробности с кратък откъс от разговора на Антония и Георги:

3 сутринта е часът, който се споменава непрекъснато в книгата. Какво ще се случи тогава?

3 сутринта е символ на времето, когато не би трябвало нищо да се променя. Лично аз винаги съм го възприемал като момент, в който светът спи, хората спят – добри, лоши, всякакви, – просто спят, денят е свършил, новините са се изчерпали и няма нищо повече. Ето това изгубено спокойствие на 3 сутринта ми липсва от известно време насам. Вече нямаме „час на нищото“ и това е изнервящо.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-23-28-oktomvri/

Обзалагам се, че тази седмица сте на предизборна вълна. Защото знам, че читателите на „Тоест“ са граждански активни и вярват, че да живеят в една по-добра среда зависи в голяма степен и от тях. Ако сте очаквали обаче тази седмица статии предимно на предизборна тема в „Тоест“, може би сте останали изненадани. Но ни познавате – ние харесваме бавната журналистика. Няма да ви затрупаме с „анализи“ по актуалната тема, за която прогнози почти липсват, а наличните са противоречиви.

Междувременно бяхме вкарани в поредното предизборно ченгеджийско активно мероприятие. Този път службите (в случая ДАНС) дори не крият, че подобни неща стават с тяхно участие. В известен смисъл последствията са дори по-сериозни, отколкото от т.нар. афера „Костинброд“ отпреди десет години, защото се стигна до отмяна на машинното гласуване. Друг въпрос е доколко скандалът ще повлияе на изборните резултати. Но едно е сигурно: без машини тежестта на купения вот ще се увеличи. Очаквайте анализ на Емилия Милчева по темата в началото на следващата седмица.

Но животът продължава и извън нашите тукашни „балони“. Освен живот има и много смърт. Израел, Палестина, Украйна и останалите места по света, в които нашенските предизборни драми изглеждат недостижим лукс за хората.

Затова седмицата започва с четвъртата публикация от поредицата репортажи на Николета Атанасова – „Откъси от Украйна: Всички заедно“. Във фокуса на вниманието ѝ този път са доброволците и неправителствените организации, които помагат на фронта. Рискувайки живота си, те осигуряват хуманитарна и психологическа помощ, лекарства, военно оборудване, дрехи, оръжия, автомобили. Разговорите на Николета с някои от тях (между които 70-годишна доброволка и българин) ни пренасят в тамошната атмосфера. И ни карат да потръпнем.

Връщаме се към новата война. Какво става в Израел? На тази тема е разговорът на Боряна Телбис с експерта по противодействие на тероризма и международна сигурност доц. Искрен Иванов от Софийския университет. Според него международната общност е проспала тенденцията, че светът става двуполюсен. От едната страна са ЕС и САЩ, от другата – Русия и Китай. Същевременно има държави, които се опитват да балансират между двата лагера. Ала докато първият лагер се е опитвал най-вече да сдържа Русия в Украйна, терористичните мрежи са се възползвали от ситуацията, от което пък може да спечели Русия. Трета световна война обаче не бива да има и поради тази причина трябва да се намери трайна формула за консенсус между двата полюса.

Продължаваме арабската тема, но от съвсем друг ракурс, с втората част от статията на Атанас Шиников „Машаллах и „Банкси не се е появил в арабския свят“: Непознатите графити“. Второто графити преживяване – този път във Фес и Йерусалим – е напълно различно от първото. Там вече няма големи комерсиални изображения, каквито привличат туристите, а можем да усетим нетуристическата „тънка кожа на града“. С калиграфия, много „Аллах“, малко християнство, но и с някои бунтарски светски послания.

Трябва да призная: много се радвам, че Надежда Цекулова отново пише за „Тоест“. Тази седмица тя ни среща с психоложката в областта на невронауките Женя Лазарова в интервю, озаглавено „Човешката роля на учителя ще е незаменима в бъдещето“. Специалистката обръща внимание, че мозъкът учи най-добре чрез преживяване, предимно в детска възраст. Затова абстрактните дефиниции и сухата фактология, особено без контекст, се забравят лесно. За съжаление, за разлика от други сфери, образованието още не може да преодолее наследството на килийните училища, в които най-важно е да си дисциплиниран и да зубриш. Потребностите на съвременните деца обаче са коренно различни. Затова е необходимо образование, подкрепящо цялостното развитие и съобразено с възрастта, а също така да се цени обратната връзка от учениците.

„Всички гледат към местните избори“, казва Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ. И така си е, би потвърдил Мечо Пух. Резултатите от изборите са важни, обяснява Емилия, защото ще променят баланса на силите в управляващия съюз, а оттам – и дизайна на правителството при ротацията през март. Да не забравяме, че предстоят и избори за Европейски парламент, за които „Възраждане“ вече загрява, за да използва резултатите от местния вот като трамплин. С поглед от дрон изглежда, че ПП–ДБ се концентрира в София, а ГЕРБ засилва позициите си в страната. Ваня Григорова пък увлича повече гласоподаватели, отколкото успява БСП, с микс от соцносталгия и синдикално бодрячество. А ДПС печели позиции в Северозапада.

След политиката рязко минаваме на научна вълна. „Създадоха синтетичен човешки ембрион. Сега какво?“, пита Анастасия Орманджиева. Учили сме, че ембрионалното развитие на човека започва с оплождането, за което са нужни яйцеклетка и сперматозоид. Стволовите клетки обаче са уникални със свойството си да се превръщат в различни видове специализирани клетки, а всички клетки в тялото ни водят началото си от ембрионалните стволови клетки. Именно от тях е създаден първият човешки синтетичен ембрион. Без яйцеклетки и сперматозоиди. Научните изследвания с такива ембриони обаче пораждат куп етични въпроси, затова учените тепърва разработват правила как да се действа в тази област.

След науката се потапяме в поезията със стихотворението на месеца „Какво посяхме в дланите си, цвете да поникне“ от Никола Петров. Поезията не подлежи на резюмиране, затова и не бих се наела да ви преразкажа това прекрасно произведение.

Накрая и препоръка от мен. Социологията не е проценти, а е в онова, което се крие зад тях. Защо преди тези избори почти нямаше социологически проучвания? Отговорността за това само на агенциите ли е, или и на партиите, медиите и цялото общество? Защо прогнозните проценти не са сигурни и кои са тенденциите, които са по-важни от тях? Защо има нужда от промяна в начина, по който се правят социологически изследвания? По тези и други интересни теми говори създателката и управляваща партньорка на „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова във видеоинтервю за „Дневник“.

Не ви препоръчвам да гласувате, защото знам, че и вие сте убедени колко важно е да го направите, и нямате нужда от подканяне да идете до урните, ако сте в България.

Приятно четене, гледане и гласуване!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-16-21-oktomvri/

Като човек, който съзнателно отсъства от Facebook, но иначе се опитва да следи отблизо температурата на обществената треска, кампанията за местните избори (с много малки изключения) изглежда вяла, посърнала и банална. Не предизвиква нужната гравитация и не увлича хората. Случва се сякаш някак между другото.

Остава едва седмица до края ѝ, а посланията са все така общи и клиширани, повърхностно засягат избрани проблеми, но рядко се чуват смислени решения с обмислени въздействия, които изглеждат като част от подреден, системен подход. А някои от кандидатите на политическите структури (включително от парламентарно представените) са толкова анонимни, че е трудно до невъзможно да се открият дори два абзаца информация що за хора са и с какво са се занимавали досега. Тъжна е тази инерция и подценяване на едни от най-важните избори в държавата.

Затова нека продължа с добра литература вместо с безцветна политика. Ще се възползвам от великолепното припомняне от Стефан Иванов на едно заглавие, което излезе преди около две години на български език – „Идва събота“. Сборникът с разкази е на Лусия Бърлин, чийто талант приживе остава незабелязан, освен за шепа ценители и близки нейни приятели. Стефан сякаш е знаел, че ще започна с критика на безгръбначната кампания и уж е писал за книгата, но всъщност и за контекста у нас:

Просто, колкото и да не е за вярване, все още има и истина, и реалност. И в нея има красота, за която често сме склонни да си затваряме очите. Има и смелост. Тя е нужна във времена на реклама и борба за внимание и харесване в социалните мрежи. Във времена на лесни суперлативи и копнеж по вписване, по приемливост и загладеност без остри ръбове или риск.

И говорейки за риск… през седмицата стана известно, че носител на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2023 г. е иранското протестно движение „Жени, живот, свобода“. А с графит със същия текст от столичния Женски пазар ще ни срещне пък Атанас Шиников. Неговата разходка ще ни върне чак до арабския IХ век в търсене на паралели с провокацията и бунтарството на „графитаджиите“ в историята и културата на Близкия изток – от миналото та до днес.

Настоящият контекст в Близкия изток, уви, не предвещава излишък от оптимизъм за бързо и позитивно развитие. Затова и репортажите на Николета Атанасова от Украйна и разговорите ѝ очи в очи с хората от бойните полета са още по-необходими и важни. Заради болезнената диагноза на последствията от това, което всяка война причинява – освен човешките жертви, и загуба на смисъл, човечност и ценности, около които строим съдбите и общностите си. Разрухата съвсем не е само външна. Не пропускайте новия разказ на Николета от поредицата „Откъси от Украйна: Тогава тихичко се появи страхът…“.

Междувременно разследващият сайт „Белингкат“ и изданието The Insider публикуваха нови подробности и конкретни имена, свързани с експлозиите през 2011 г. в склада за боеприпаси в севлиевското село Ловнидол, с последващите покушения срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев, руския двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря, както и с други саботажи в страни от Европа, довели до експулсирането на руски дипломати. Ключовата фигура зад всяка от тези „черни операции“ е ген. Андрей Аверянов, командир на поделение 29155 на ГРУ и наследник на значителна част от империята на бившия командир на „Вагнер“ Евгений Пригожин, чийто частен самолет беше взривен през август т.г., след неуспешния му преврат в Русия. Разследването наистина заслужава внимателен прочит.

Но да се върнем все пак към българския политически живот с помощта на Емилия Милчева, която прицели тазседмичния си анализ в изпирането на имиджа на Бойко Борисов, когото всички дружно бяхме отписали като фактор в бъдещето на родната политика. За жалост, той напоследък не само заглади гребена, но и бодро кукурига предимно по уж партньорите си в т.нар. сглобка. И ако това не е напълно неочаквано, то тишината, която следва след повечето му атаки, е не само необяснима, но и силно притеснителна. 

Надежда Цекулова и преди е била автор в „Тоест“ (в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“), но сега се завръща с две месечни рубрики – за здравеопазването и за образованието. В първото интервю от поредицата „Разговори за здравеопазването“ тя ни запознава с анестезиоложката д-р Десислава Иванова, за която професионализмът, лекарската етика и чистата съвест са възможни независимо от здравната система.

Време е и за нов текст от друга наша поредица – „От дума на дума“, която с времето се сдоби с верен кръг почитатели, нетърпеливо очакващи всяка нова разходка из историята и развитието на значението на думите. Нашата екскурзоводка Екатерина Петрова този път ни повежда към дебрите на превода и успява да ни преведе далеч, превеждайки и непреводимото. Не вярвате ли? Прочетете „Намерени в превода“.

Светла Енчева ни провокира с текст, чийто смисъл е прикрит в побутването към повече самокритичност по отношение на клишетата, с които боравим при оценките на политически оцветените събития и организации около нас. И обръща внимание върху важността на нюансите в политическия спектър. Вижте повече в статията ѝ „Сляпото петно за фашизма вляво“.

И накрая… нека си спомним за един скъп човек, който ни напусна, докато „Тоест“ беше в принудителна пауза. Малина Петрова, освен всичко, с което ще бъде запомнена, беше и наша голяма приятелка, сред първите ни автори и щедра дарителка. В понеделник ще се навършат 40 дни от смъртта ѝ.

В последните седмици често премислям дали можем изобщо да оценим какво ѝ дължим като българи и като общество. Тя беше крайъгълен камък в раждането, развитието и устоите на българската демокрация. И ще липсва ужасно!

Сбогом, Малина!

… неразбраното, неосъзнатото минало винаги се връща като бумеранг, понякога като карикатура. Защо ли? Защото не сме имали смелост да научим истината за миналото и мястото си в него.

Но как да открием истината в хора на надвикващи се истини? На кого да повярваме? Лъжата е гръмогласна, самонадеяна и безпардонна. Истината говори тихо, изисква се усилие, за да я чуеш, не се натрапва и търпеливо изчаква да я забележите и откриете, сами да стигнете до нея. Тя е като любовта.

Малина Петрова, „Изгубени във властта“

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-2-7-oktomvri/

България не е място за хора без въображение. Ето например ние в „Тоест“ по едно време си мислехме, че няма да ни бъде, но в държавата на вечния обрат и това се оказа „предпоследно“. Нямаше време да ни стане мъчно, защото ни засипахте с такава любов и подкрепа, че сълзите се оказаха от щастие. Достигнахме необходимия реален бюджет за издръжката на „Тоест“, и то изцяло с регистрирани месечни дарения от нашите читатели. Оттук нататък нашата благодарност ще продължи да се изразява по единствения възможен начин – с журналистическа работа, която да отвърне достойно на вашето доверие и очаквания.

Започваме „новия сезон“ на „Тоест“ с някои нови рубрики и автори. Още тази седмица може да прочетете първия репортаж от поредицата на Николета Атанасова „Откъси от Украйна“. „Чухте ли сирените?“ разказва за живота на една страна във война. Макар че войната продължава, животът не спира. И това е единственият начин за оцеляване на нормалността.

С нова серия текстове влиза и Александър Нуцов, който се впуска по следите на необходимите промени, за да имаме честен и конкурентоспособен бизнес. Излишно е да обясняваме, че от адекватните условия за развитие на предприемаческата среда зависи реалният прогрес на цялата държава.

Нов глас в редиците на „Тоест“: Антония Апостолова влиза в рубриката ни „На второ четене“, която ще води заедно със Стефан Иванов. Тази седмица представя сборника с разкази на Юли Шумарев „Макгахански блусове и балади“ по такъв начин, че някои хора в тази редакция се просълзиха от носталгия по детството, но няма да казваме кои, че си градят имидж на много корави.

Предстои ни да четем и интервюта от Надежда Цекулова с различни събеседници по темите образование и здравеопазване, както и да следим месечна рубрика за образование на още един нов автор в „Тоест“ – Донка Дойчева-Попова.

Всички нови неща се добавят към редовните ни рубрики и се надяваме да ви донесат много приятни моменти.

Какво още в първата седмица на „Тоест“ след паузата

Страхотен текст в архитектурната рубрика на Анета Василева. Освен че е безкрайно интересен, той е и по изключително актуална тема, за която, за съжаление, ще говорим все по-често – климатичните изменения. Как се отнася архитектурата към проблема и как би могла да се промени градската среда, четем в материала на Анета.

Александър Малинов също е тук, този път с интервю с Валентина Маринова, създателка на Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София“, в което двамата разговарят за демонтажа на ПСА (или МОЧА) като цивилизационен избор.

„Несигурното битие на независимите медии като проблем на демокрацията“ е текстът на Светла Енчева, с който неслучайно започнахме седмицата. Защо голяма част от независимите медии и медийни продукти престават да съществуват или са на ръба на оцеляването си и как това говори много повече за нивото на демокрацията в една страна, отколкото всички други показатели – Светла обяснява.

Емилия Милчева ни поднася прецизен разрез на политическата действителност в статията си „Българският Левиатан в сглобка“. Всичко, което виждаме на политическата сцена напоследък, е абсолютното доказателство на първото изречение в този бюлетин: България не е място за хора без въображение.

Позволявам си и една бърза препоръка в края на този поувлякъл се откъм обем бюлетин. Припомнете си текста на любимия ни Марин Бодаков, в който става дума и за Юн Фосе – носителя на тазгодишната Нобелова награда за литература, не само защото Фосе тъкмо се качи на върха на света, а и защото е толкова хубаво да се чете Марин. Към препоръката пускам и едно напомняне: активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на редица български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Сред издателствата е и „Лист“, в чийто каталог присъства Фосе.

Стана много дълго и няма да ви занимавам повече. Единственото, което ще добавя за финал, е благодарност от целия ни екип за възможността отново да сме заедно. Есента никога не е изглеждала по-обнадеждаващо.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/dobra-novina-napredvame/

Еха, не знаем откъде да започнем…

Скъпи читатели и дарители на „Тоест“,

За под 72 часа от публикуването на редакционния ни материал, в който ви обяснихме какво е финансовото положение на медията в момента и призовахме за помощ,

не само достигнахме първата критична сума от 5500 лева месечно, но успяхме и да я надхвърлим!

И дори с напълно реалистична надежда да се устремим към следващата ключова цел – 10 000 лева, нужни за пълната издръжка на медията.

Този невероятен резултат за толкова кратък срок ни осигурява спокойствието да подновим дейността си на 1 октомври, но най-вече (най-вече!) ни дава увереност, че усилията, които влагаме, и качеството, което постигаме, се ценят от нашите читатели. Че има(те) нужда от „Тоест“. Че има смисъл този проект да съществува.

Благодарим ви!

Благодарим на всичките 138 нови дарители, които регистрираха месечни плащания; на онези 41 души, които направиха еднократно дарение; на досегашните дарители, които увеличиха месечната си подкрепа; на всички, които споделиха редакционния ни текст и със свои думи призоваха за подкрепа на „Тоест“, които оставиха коментари, изпратиха съобщения и имейли и се обадиха по телефона, за да ни окуражат да продължим.

Благодарим от сърце и на всички медии, журналисти и граждански организации, които отразиха нашия призив. Толкова сте много, че рискуваме да изпуснем някого в опит да ви изредим.

Думите не стигат, за да изразим колко сме признателни за тази огромна вълна от подкрепа.

Общата стойност на регистрираните месечни дарения към „Тоест“ в момента е 7347 лева. Това е 133% ръст за няма и три дни!

Още малко остава до нужните 10 000 лева месечно,

за да покрием реалните разходи на медията и да плащаме справедливи възнаграждения на всички в екипа.

А след това – да растем и да се развиваме.

Да привлечем още талантливи и способни автори; да развием още по-задълбочено важни обществени теми – като здравеопазване, образование, правосъдие; да разширим форматите и да включим повече видео- и аудиосъдържание; да наемем консултанти и специалисти по маркетинг, комуникация, бизнес стратегии (до момента поради липса на ресурси сме съвместявали тези роли и сме разчитали само на бавен и изцяло органичен растеж); да си осигурим нужните на всяка медия юридическо обслужване и защита…

Не спирайте да ни подкрепяте, да ни четете, да ни пишете. „Тоест“ има нужда от своите будни, активни, критични и верни читатели.

„Тоест“ е и ваш!

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/zavavyane-na-restarta-apel-za-pomosht/

През тези 5 години и половина „Тоест“ винаги е съществувал с крайно икономичен бюджет и къс хоризонт. Този хоризонт сега се сви до месец. Подновяваме дейност на 1 октомври – с неясно бъдеще и спешна нужда от подкрепа.

Какво стана?

Финансовото положение на „Тоест“ никога не е било розово и през годините сме оцелявали на инат. Безкрайно признателни сме за всеки лев подкрепа от читателите, но доходите от краудфъндинг, освен крайно недостатъчни, са и несигурни – във всеки момент нашите дарители могат да спират и подновяват месечните си микродарения. Затова през тези години спестявахме каквото можехме и успяхме да съберем малък резерв „за черни дни“ (разделен на петте години, този резерв се равняваше на около 170 лв. месечно).

Същевременно обаче съвместяването на няколко роли от един и същ човек и огромното количество доброволен труд водеха до изтощение и демотивация, а авторските хонорари, поначало скромни, стояха на едно и също ниво през всичките тези пет години.

Беше наложително да направим генерална промяна.

В началото на 2023 г. преструктурирахме дейността и разпределихме по-добре ролите, за да бъдем по-ефективни. Привлякохме двама отговорни редактори, които да се грижат за съдържанието. Междувременно коригирахме хонорарите, така че да достигнат поне 50% от нивата при другите медии. Използвахме спестения резерв, за да си спечелим време и да се опитаме да отскочим.

Посрещнахме петия си рожден ден с изцяло нов сайт, разширен екип от редактори и автори, както и с нови рубрики, които бързо намериха верни читатели. Създадохме дарителски пакети със специални подаръци и бонуси за читателите, а малко преди началото на лятото представихме шоколада с кауза „Гайо & Тоест“. Междувременно кандидатствахме (самостоятелно и в партньорство с други организации) по шест програми за финансиране на културни и медийни проекти. С други думи,

не спираме да търсим всякакви допълнителни източници на финансиране.

За съжаление, и по шестте програми за финансиране не постигнахме успех. Не сме се отказали и от по-нататъшни кандидатствания, но е важно да отбележим, че повечето от програмите финансират целево конкретно разписан проект (за тема, рубрика, поредица от материали). А смисълът и ползата от една независима медия е да обхваща по-широк спектър от важните за обществото проблеми, не да се фокусира върху конкретната тема, за която е получила финансиране.

Затова преди всичко трябва да подсигурим цялостното съществуване на медията.

Какво следва?

За поддържането на обичайното качество и количество на материалите в „Тоест“ при настоящите хонорари са нужни 5500 лева на месец. Месечните абонаментни дарения от читатели в момента са около 3000 лева.

На първо време трябва да запълним тази дупка от 2500 лева на месец, за да запазим екипа и да продължим с досегашния ритъм и качество. И тук много ще разчитаме на вас, скъпи читатели и настоящи дарители на „Тоест“. Разкажете на още някого за нас – защо ни харесвате и защо за вас е важно да продължим. Със свои думи и аргументи. Споделете, че ни подкрепяте, и го помолете да направи същото – чрез някой от нашите дарителски пакети, в които сме включили много сладки (и в буквалния смисъл) подаръци.

Ако всеки от вас убеди по само още един човек да ни подкрепи, ще достигнем първата критична сума.

Междувременно ние продължаваме да търсим и други източници на финансиране. Следващата стъпка е да се обърнем към бизнеса за подкрепа.

Знаем, че съществуват много успешни български бизнеси, които работят на световно ниво и са конкурентни, дори водещи в областта си на световния пазар. Които са независими от обществените поръчки и благоразположението на властта. Които ясно осъзнават, че добрата среда за предприемачество е пряко свързана с добрата обществена среда, а за изграждането ѝ е критично важно да има свободни медии. И не на последно място: бизнеси, които биха подкрепили качествената журналистика не срещу стандартното „медийно отразяване“ – с публикуване на готови прессъобщения и спонсорирани статии.

В „Тоест“ можем да ви предложим много повече от това.

Ние ще подходим индивидуално и с професионализъм към вашата история, спазвайки всички журналистически стандарти, така че разказът за успехите ви и за продуктите, които създавате, да е полезен и интересен както на нашите читатели, така и на потенциалните ви клиенти и служители.

Медиите няма как да бъдат бизнес начинание, което да носи печалба. Те по замисъл имат други цели – да информират, да задават трудните въпроси, да се ангажират с важните за обществото проблеми, да бъдат критични към властта.

Не само в България медиите изпитват финансови затруднения. В статията на „Гардиън“ от 16 май т.г. може да прочетете за фалита на Vice; за гибелта на BuzzFeed и съкращенията в големи световни медии; за бизнес моделите, базирани на реклама, които вече не работят, защото твърде нищожна част остава за самите медии; за принудата медийните проекти да се занимават с какво ли не извън журналистиката, само и само да оцелеят.

Съществуването на независими медии е от огромна важност за прогреса на едно общество и е пряко свързано с икономическото развитие на страната. Потребяването на качествено журналистическо съдържание (важни теми, проверени източници, задълбочена разработка, хубав език, грамотно писане) формира критично мислене и създава проактивни и социално ангажирани хора.

Това са хората, които искаме да наемем на работа, с които искаме да правим бизнес, с които предпочитаме да се разминаваме като водачи на пътното платно. С които можем да строим някакво общо бъдеще.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-17-22-yuli/

Измина още една седмица, изпълнена с жега – и метеорологична, и политическа. Президентът и „Възраждане“ упорито се опитват да стигнат до границите на политическата система и на обществената поносимост. Първият – посредством свръхактивност, надхвърляща правомощията му, и все повече обиди към несъгласните с позициите на Русия. Вторите – чрез все повече омраза и заплахи, като актуалната форма на омраза за „възрожденци“ е антисемитизмът.

Продължаваме не с политика, а с наука. Ако в жегата имате чувството, че мозъкът ви ни приема, ни предава, от новата статия на Анастасия Орманджиева „Как си комуникират мозъкът и имунната система“ ще научите, че той поне си общува с имунната ви система, както и тя – с него. Това на пръв поглед може да изглежда успокоително, но е свързано с нещо не толкова приятно – автоимунните заболявания. И понеже стресът може да ни докара някоя от онези в общия случай нелечими (макар и обикновено не смъртоносни) автоимунни болести, да си припомним съвета от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс – не този за хавлията, а „Без паника“.

Направихме плавен преход от науката към литературата. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага „Летният брат“ от нидерландския автор Яп Робен в превод на Мария Енчева. Колкото и невероятно да звучи, Стефан е на мнение, че това е една от най-подходящите книги за четене през ваканцията и на плажа или пък в планината, изобщо – където и да си почиваме. В книгата се разказва – брутално нежно, без да е елементарно сантиментално или манипулативно – как двама братя, единият от които с увреждане, прекарват лятото заедно с баща си.

След като сме получили здравословна и освежаваща литературна храна за мозъка си, може да се върнем към политиката. И по-конкретно – към местните избори в столицата. „Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?“, пита Емилия Милчева в тазседмичния си коментар. Този път може и да има битка за София, но тя ще изглежда по странен начин, защото главните опоненти са в не-коалиция, а между тях гори не-любов. Докато ГЕРБ неавтентично се изказва от името на „автентичното дясно“, неофициално се говори, че настоящият председател на парламента Росен Желязков загрява за кметската битка. Ако това е вярно, според Емилия битката ще е истинска.

Продължавам с тема, която следя от години (извинявайте, че ви занимавам със себе си, но какво да се прави, като съм дежурна по бюлетин). Става дума за (не)забелязването на хомофобията от страна на политическите субекти в България. Във връзка с това се случи нещо важно: ПП и ДБ казаха думата „хомофобия“ в заглавието на своя официална позиция. Дано обаче не си останат с едното казване, а и направят каквото зависи от тях за ограничаването на хомофобията.

Но да се върнем на лятото. Едно от спасенията в жегата са доматите. А в статията си You say tomatl, I say домат Екатерина Петрова ни разказва откъде идват различните названия на домата. Златни, райски, любовни, обожаеми – това са все определения, присъстващи в различните имена на доматите. Дали пък няма да се окаже, че забраненият плод в райската градина всъщност е домат, пита се Екатерина Петрова.

Време е за обичайните ми препоръки. Започвам с доматите. И с динята, таратора, водата (за мен – с парче лимон, ако може) – изобщо всичко, което ви разхлажда в летните жеги.

Пък ако не сте отписали напълно Българското Черноморие и Бургас ви е на път, защо не посетите изложба на открито, част от фотографския фестивал „ФотоФабрика“ по случай 10-тата му годишнината? Тя може да се види до 20 август на кейовата стена на Морската гара, срещу входа на бургаския филиал на Националната художествена академия (НХА). Ето начин да захраните мозъка си с прекрасни снимки на световни и български фотографи. За да не е толкова зает с имунната ви система.

Приятно четене, разхлаждане и естетически удоволствия!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-10-15-yuli/

След емоциите и реакциите, свързани с посещението на президента на Украйна у нас, тази седмица направо изглежда скучна и в някаква степен твърде прагматична. Дотолкова, че почти четири месеца след началото на 49-тото Народно събрание и съвсем малко преди лятната ваканция постоянните парламентарни комисии най-накрая се сдобиха с председатели, а изглежда, че водещите партии са близо до разбирателство и за назначенията в т.нар. втори ешелон – заместник-министри, областни управители и ръководители на регулатори и държавни агенции. Емилия Милчева обобщава най-важното в този контекст с крайно необходимия критичен поглед в коментара си „Вече няма нито „добри“, нито „лоши“.

Правителството също вече навърши първия си месец, откакто пое кормилото на държавата, а през седмицата станаха известни резултатите от няколко социологически изследвания на обществените нагласи и оценки за него. Във връзка с това ви предлагаме анализа на Светла Енчева, озаглавен „Новото правителство: Падащи рейтинги и важни решения“.

Междувременно Европейският парламент, и то с огромно мнозинство, призова за пореден път България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство. Настоява се това да стане преди края на 2023 г., с аргументи за пропуснати финансови ползи, и се припомня, че сегашното положение нарушава Хартата на основните права на ЕС. Проблем пред уж пооткрехнатата врата към Шенген обаче може да се окаже отново Нидерландия, чието правителство подаде оставка преди броени дни.

Иначе в понеделник Румен Радев изплака, че срещата с президента Зеленски му е дошла изневиделица и не бил подготвен за нея. Използва повода да атакува помощта за Украйна и евентуалната сделка за реакторите на АЕЦ „Белене“ и разбира се, да налее масло в огъня от колебания относно готовността на България за еврозоната. Едновременно неприятно, но и полезно е, че става все по-трудно да се открият съществени разлики между това, което имаме за президент, и един друг гръмогласен политик, свързван с дребни руски монети и други дребни… неща. Но е повече от очевидно, че занапред Радев възнамерява да търси и използва всеки момент на медийно внимание за преповтаряне на познатите си тези за атака срещу кабинета „Денков“. И все повече да преминава граници, ако съдим по изявите му от Роженския събор през последните два дни. Стратегията на аргументирана контраатака, която премиерът Денков приложи, засега изглежда най-добрата възможна отбрана.

Но стига толкова вътрешнополитически теми. И бездруго жегата е достатъчно тегава. Независимо дали сте убедени, че човешките действия и бездействия са важен фактор за глобалното затопляне, планетата ни става все по-гореща, а тази година може да се окаже рекордна (поне откакто се водят изследвания). Михаил Ангелов обяснява причините за това в последните си „Научни новини“ и ни разказва за новите геномни техники за въвеждане на нови сортове, които биха били ключови за изхранването на човечеството на фона на настъпващите климатични промени.

Георги Велев пък неотдавна се завърна от пътуване в Андалусия и вглеждайки се в добрите градоустройствени практики, приложени там, неминуемо прави паралели с любимия си роден Пловдив. Макар вторият град в България да потъна в тежък застой по време на сегашното управление на кмета Здравко Димитров, според Георги са необходими няколко малки стъпки и немного средства, за да стане Пловдив повече „град за хората“. Както и разбира се, единомислие с бъдещите управници, които ще бъдат избрани наесен.

Таня Иванова е нова авторка в „Тоест“, но е сред знаковите гласове на радио Jazz FM, където води предаването „Следобедни импровизации“. Тя дебютира при нас с един вълнуващ текст, в който търси отговора на много важен въпрос: как да живеем, когато изведнъж хоризонтът ни рязко се скъси? Историята на Сулейка Джауад показва, че парадоксално, и най-тежката болест може да заздрави разкъсаната социална тъкан и да се превърне в ценност, не по-малка от здравето. В урок по живот.

И накрая, ако не сте успели да стигнете до 111-метровия пилон на връх Рожен, един клик ви дели от 112-метровия цифров пилон. Той е създаден с основна цел „да покаже, че българската дигитална мисъл няма граница, защото пилонът без проблем може да расте и да се смалява“, съобщават от PZdnes.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-july/

Изминалата седмица ще се помни заради първото посещение на украинския президент Володимир Зеленски в България. То беше съпроводено с важни решения на парламента, свързани с различни форми на истинска, а не декларативна подкрепа за Украйна. Ето че се случват и събития в настоящето ни, от които да бъдем горди. В една съвременна демократична страна повод за гордост би следвало да са нещата, които правим, а не идеализираната история или високи колци със знаме на върха – като този на Рожен, чийто строеж междувременно тече с пълна пара.

За измиването на срама от челото трябва да благодарим на крепящото се с цената на нелеки компромиси ротационно правителство на Николай Денков и Мария Габриел. Що се отнася до президента Румен Радев, в разговора си със Зеленски той показа по-ясно от всякога, че не изпълнява основната си конституционна функция – да олицетворява единството на нацията.

В „Тоест“ също имаме не един, а два повода за радост. Единият е, че можем да представим и втория продукт от съвместното ни начинание с шоколадовата фабрика „Гайо“, при което един лев от всеки шоколад отива за „Тоест“. Извадих късмет, че тази седмица съм дежурна по бюлетин, така че на мен се падна честта да представя шоколада, който е черен (70% какао от Венецуела), с пеканови ядки, карамелизирани в кленов сироп. Пък аз тъкмо черен шоколад обичам. Кутия с шест шоколада на цена без търговска надценка можете да поръчате директно от производителя. Имате избор от кутии само с черни шоколади, само с млечни или наполовина и от двата вида. Ако искате единични бройки, засега вариантът е да ги купите от Laika.bg. Надяваме се много скоро да ги има и на други места.

Вторият повод за радост е, че към Читателския клуб на „Тоест“ се присъединиха още две издателства – „Кръг“ и „Рижко“. За активните ни дарители това означава, че ще могат да купуват книги от тези и още 14 български издателства с 20% отстъпка от коричната цена.

И тъй като сме на вълна радостни събития, ще започна прегледа на публикациите в „Тоест“ от последната седмица с дебюта на Габриела Манова при нас. Тя разговаря с Анджела Родел, преводачката на английски език на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. На 23 май вечерта романът спечели престижната награда Booker International, като тя беше поделена между Господинов и Родел. В интервюто тя разказва за живота си на американка, дошла в България в много труден за страната ни период, и споделя възгледите си за преводаческата работа.

Връщаме се на политическа вълна. Статията на Емилия Милчева „Гешев вдига дървен меч“ е по повод новото НПО „Справедливост за България“ на доскорошния главен прокурор Иван Гешев, което има амбицията да се превърне в политически проект. Има ли обаче кой да му повярва на Гешев, че се бори за справедливост, след като беше три години на позицията с най-много власт да я въздава, пък справедливост не видяхме? Емилия обръща внимание и върху логото на организацията на Гешев, в което има меч, силно напомнящ на меча на логото на ДС, правен по образец на това на КГБ, както и на меча от логото на фирмата на Слави Трифонов – „Седем-осми“.

Като стана дума за ДС – през последните седмици най-големият проблем се оказаха не бившите агенти и служители на социалистическия репресивен апарат, които продължават да са активни в социално-политическия живот в България и да са редовни гости в телевизионните студиа, а кандидатът за кмет на София Васил Терзиев, издигнат с подкрепата на ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Защо? Защото дядо му, баща му и чичо му били служители на ДС. За тези двойни стандарти разсъждавам в статията си „Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало“.

Оставаме на вълна ДС и с интервюто на Боряна Телбис с разследващата журналистка Миролюба Бенатова „Истинският разговор за ролята на ДС в Прехода никога не е започвал“. Според Бенатова, която изследва темата не от вчера, имената на хората с прякори и техните връзки с властта не бива да се забравят, защото са анамнеза на Прехода. И на политическия, и на икономическия преход. Затова границите между държава, организирана престъпност и контрабанда са доста условни. А службите, неизчистени от кадри от времето на тоталитарния режим, продължават да си работят и след 1989 г. – достатъчно е да си спомним агентурния псевдоним на Бойко Борисов „Буда“. Бенатова засяга и темата за агентурното потекло на Васил Терзиев и привилегиите, с които той е отраснал.

Крайно време е да погледнем и извън България. Знаете ли коя е най-голямата етническа група в света, която си няма държава? Не, не са ромите, а кюрдите, казва Александър Нуцов в статията си „Кюрдският въпрос и „бездомността“ на 30 милиона души“. Той разказва как е станало така, че население, няколко пъти по-голямо от българското, е разпръснато между границите на Турция, Ирак, Иран и Сирия, и каква е връзката на управлението на Кемал Ататюрк с това.

Дойде време и за личната ми препоръка. Този път обаче тя не е песен или филм, а покана за размисъл. Идеята ми дойде преди да съм прочела интервюто на Боряна с Миролюба Бенатова и затова няма връзка с него.

Предложението ми е да помислим за привилегиите. В България сме свикнали да се възприемаме като лишени от привилегии, които други притежават. Затова рядко се замисляме за собствените си привилегии.

Ние, авторите и читателите на „Тоест“, със сигурност сме грамотни. Имаме достъп до електричество, вода и интернет, които спират само по изключение, и тогава вдигаме шум до небето. Ако живеем в България, а не в някоя по-добра за живеене от България страна, и разчитаме на някоя от топлофикациите да ни снабдява с топла вода, годишната профилактика е винаги голяма драма. Имаме покрив над главата си, върху който не очакваме всеки момент да падне бомба. Нито сме в постоянен страх домовете ни да бъдат съборени като „незаконни постройки“.

За по-голямата част от хората по света комбинацията от всички тези неща, които приемаме като саморазбиращи се, изобщо не е даденост. Включително и в България има социални групи, достъпът на членовете на които до образование, ток, вода и дом не е гарантиран.

Преди няколко месеца се запознах с германка, която от 30 години живее в Ямайка. Там обитава къща, която с мъжа ѝ така и не са достроили. Седем години са нямали ток. После са проимали, защото са се научили да го крадат. Топла вода пък нямат изобщо – къпят се със студена. Нямат и водопровод – разчитат на дъждовна вода. Здравни осигуровки не могат да си позволят. Като тях живее голяма част от населението на Ямайка и региона. Жената каза, че човек всъщност има нужда от много малко, а аз се засрамих заради всичко, което имам, без да го оценявам.

България може да е най-бедната страна в ЕС, но пък ЕС е едно от най-добрите места за живеене в света. Ние нямаме заслуга, че сме се родили на привилегировано място. А онези, които от наша гледна точка пък имат всичко, са загубили привилегията да имат нормален частен живот.

Така че – трудна е темата за привилегиите…

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-26-yuni-1-yuli/

Започвам този бюлетин с непривична за персоната ми ведрост, дължаща се на факта, че „Тоест“ си има собствена серия шоколади съвместно с „Гайо“. Даже ще сложа удивителна! Удивителното е, че след месеци подбиране на съставки и комбиниране на вкусове най-сетне можем да се похвалим с първия продукт на съвместното ни начинание – млечен шоколад с лешници и поръска от сушени малини.

И за да не решите, че насочеността на медията е поела далеч на юг и е акостирала в пространството на кулинарните блогове, ще ви успокоя, че шоколадът е част от начините, с които ви предлагаме да подкрепите съществуването на „Тоест“. Защото медията ни се издържа изцяло от дарения, а напоследък – и от шоколади. Това може и да е шега, може и да не е – ще видим накъде ще поеме тази инициатива. Затова поръчайте тук и се насладете на разкошния занаятчийски шоколад и на приятния послевкус от доброто дело, тъй като един лев от всеки продаден шоколад отива като дарение за „Тоест“. Издавам, че скоро ще пуснем и втори вид – натурален, с ядки пекан, карамелизирани в кленов сироп. Така че гответе се – шоколадите идват.

Идват и местни избори и ведростта ми си отива. Те нямат нищо общо със сладостта на шоколада, макар в някои предизборни кампании да има леко захаросан елемент. Със сигурност изборите наесен ще са темата на лятото. На тях е посветен и текстът на Емилия Милчева. В него тя прави преглед на позициите, от които стартират политическите партии в тази кампания, и задава важния въпрос кой ще превземе доскорошните крепости на ГЕРБ.

Като стана дума за превземане на крепости, в края на миналата седмица се направи някакъв опит за „превземане“ на Москва от „Вагнер“ – армията на Пригожин. Те не че искаха да я превземат, а само поеха на „поход за справедливост“, и то не че имаше опасност, но просто самолетът на Путин излетя почти веднага, щом се разбра, че бойците от „Вагнер“ са се настанили без бой в Ростов. И накрая се оказа, че не било бунт, а просто недоволство. И нямало да превземат Москва, а само са се разходили, после първата пряка вдясно – и към Беларус. И не били компютри, ами били компоти и т.н. В статията „Някои бележки по бунта на „Вагнер“ Александър Малинов прави кратко обобщение на изводите, които може да направим от така стеклите се (или по-скоро нестеклите се) събития.

Русия, войната и особеностите на руското общество са в основата и на интервюто на Галина Д. Георгиева с един от най-популярните съвременни европейски драматурзи – Иван Вирипаев. За имперския код у Пушкин, защо ако днес беше жив, Достоевски щеше да е на страната на Путин и какво се случва, ако затворим един народ зад стена – това са част от съжденията на Вирипаев в разговора. Но от специалното интервю за „Тоест“ може да научите и за изключително хуманистичния му проект „Тюркоазената къща“, за промяната в общуването между хората като някакъв вододел между епохи, както и за начина, по който Вирипаев възприема изкуството.

Също с прехода между епохи, само че геоложки, започват и тазседмичните научни новини на Михаил Ангелов. Част от тях е посветена на динозавъра Iani smithi и на някои интересни палеонтологични открития, свързани с неговата така симпатична особа (даже илюстрация сме сложили в материала, за се убедите сами колко е „фотогеничен“). В новостите от научния свят тази седмица има и много интересни неща за едни още по-интересни риби, приспособили се да живеят в екстремни условия с температура на водата до -2°C. Има и информация за последните изследвания на вирусните частици на SARS-CoV-2. Това ще ни даде по-голяма яснота за COVID-19 и за последствията от него.

Завършвам тазседмичния бюлетин със страхотния текст на Екатерина Петрова „В името на „баштата“, в който тя търси произхода на думата „баща“ през далечни и по-близки пътувания в езиците и в спомените си за своя баща и неговата леха с рози. Историята на тази толкова лична и в същото време прозаична дума е криволичеща и заплетена и стига право до сърцето. Прочетете я и звъннете на баща си да го чуете какво прави. А ако по някаква причина това не е възможно, извикайте в главата си най-хубавия спомен за него или за друга важна бащинска фигура в живота ви. Прожектирайте си го тоя спомен в летен следобед по ваш избор, в който все още мирише безобразно на липи. Няма да съжалявате.

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-19-24-yuni/

Не знам дали в седмицата на лятното равноденствие сънищата изглеждат като приказна реалност, но със сигурност реалността добива размерите на трескав кошмар. Кошмар, от който ни Оберон, ни Пък, нито здраво, скептично нашенско ощипване може да ни събуди.

Да не говорим че само при мисълта за 111-метров байрак (турско производство, оказва се), забит и развят от наречените от Георги Господинов „Гинес патриоти“, тръпки ме побиват и ледена пот ме облива. И се сещам за ониричния епиграф от „Политическа зима“ на Ботев: „Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“

Но с това сънят реалност не свършва и не свършва.

Председателката на СЕМ, журналистка и писателка Соня Момчилова по време на заседание на Съвета защити предаването на Петър Волгин „Политически некоректно“, защото, видите ли, според нея лъжата също имала право на живот…  В разговора си с Асен Генов в „Контракоментар“ (апропо – Chapeau! за неговата сдържана настоятелност, но и гъвкавост в доста неловката комуникационна ситуация) същата г-жа Момчилова навъртя километри, за да заобикаля поставените ѝ въпроси. През цялото време журналистката заинатено наричаше лъжите „друга гледна точка“, призоваваше за плурализъм и безпристрастност. Но при все това тя не успя да се задържи във въжделената от нея неутрална позиция и определи като пропаганда както слуховете за здравословното състояние на Путин и неговите двойници, така и клането в Буча. Ей така, в един ред на мисли.

Тази „издънка“, струва ми се, не беше съвсем невинно изпускане и целеше провокация. Е, постигна целта си. Реакциите не закъсняха и Украинското посолство разпространи официално изявление, в което обвини председателката на СЕМ в пропагандна манипулация.

Въпреки виртуозното отбиване на топки, мачът Генов–Момчилова завърши зле за блюстителката на независимата журналистика. И намекът ѝ за Буча, и последвалото ѝ оплитане в кълчищата на, меко казано, безвкусната ѝ Facebook „закачка“ за 30-те пола само усилиха конфуза (или кринджа, ако повече ви харесва)… И оголиха медийните срамотии в лицето на оглавяващата регулаторния им орган.

О, да беше сън този резил… Но не би.

Право в друг кошмар от изминалите няколко седмици дълбае анализът на Светла Енчева – „Бавното демократично проглеждане“. Този път авторката се фокусира върху въпроса защо евроатлантическата интеграция не е възможна без ясно, категорично и умно противопоставяне на неонацистките тенденции, на които ставаме свидетели в последно време.

Емилия Милчева пък отново подхваща темата за Гешев и неговия възможен „достоен exit“, който човекът с пура и каскет сам си поиска. Как би изглеждала една нова партия-на-достойния-изход, оглавена от бившия главен прокурор? Щипка патриотизъм, щипка прозападна реторика, родно брашънце с неонабухвател, яйчица от кокошки зад решетки и… всичко е точно. Дали ще е точно обаче, не е ясно, твърди Емилия, тъй като партийният терен е доста разкалян, а Гешев вече си няма институция да го брани от ветровете по върховете. А по върховете, да цитирам пак култовата Момчилова, и кислородът е кът. Клети Гешев, сал един каскет ти остана!

Но „Да погледнем към Гърция“ ни призовава Александър Нуцов. Само че не в посока плажовете на Халкидики, а към предстоящите парламентарни избори на 25 юни. Приликите между България и Гърция по отношение на ожесточените политически битки и избухващите един след друг скандали са не една и две. Има обаче една основна и основополагаща разлика – избирателната активност в Гърция надхвърля нашата с над 20 процентни пункта. Другата съществена разлика е далеч по-богатата политическа и гражданска култура на гръцките политици и избиратели, което естествено води не само до по-добре разгърнат и представителен политически спектър, но и до по-устойчиви и дълготрайни парламентарни мнозинства и правителства. При всички положения България има полза от стабилна Гърция до себе си, най-малкото заради сферите на взаимен интерес – туризъм, търговия и най-вече енергетика.

Тази седмица научният фокус на „Тоест“ е свързан с историята, настоящето и бъдещето на животоспасяващи операции, в които донори са животните. За това колко близки и далечни сме с шимпанзетата, павианите и прасетата, четете в статията на Анастасия Орманджиева „Ще разчитаме ли на генномодифицирани органи от животни за трансплантации при хора“. Този въпрос, разбира се, повдига ред етични проблеми, все по-актуални днес, когато антропоцентричната ни визия за света търпи критики от различни страни. Сещам се за поне двама писатели, Нобелови лауреати и защитници на животните, които биха имали какво да кажат по този въпрос – Дж. М. Кутси и Олга Токарчук. Може би наивната ми вяра (отломка от вероятно остарялото ми „просвещенско“ образование) е, че тъкмо в пресичането на полетата и дисциплините биха се преодолели дефектите на тясната експертност.

Но все пак да вдигнем очи от екрана и да погледнем през прозореца. И наяве, и насън, лято е и нека да е лято още известно време! За да го задържим по-дълго, изпращаме юни със стихотворението на месеца „Бавно“ от португалската поетеса Мария до Розарио Педрейра, преведено от Мария Георгиева и проф. Цочо Бояджиев. И ви пожелаваме и вие блажено да забавите ход. Но и да не забравяте, че всички тези сцени от средлятната седмица не са „само сънна бъркотия / в мозъчната ви кутия“. И че ако не днес и утре, то все някой недалечен ден „политическата зима“ ще се завърне.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-12-17-june/

Според теорията на преговорите една от най-устойчивите сделки е тази, при която всички са малко недоволни. Парадокс на нашата действителност е, че най-често недоволството е в повече. Навсякъде.

Та с много изначално недоволство и последвали престъргвания и поскърцвания новото българско правителство избута първата си седмица. И повече от очевидно е, че никой не възнамерява да му остави 100 дни комфорт. Бесовете и сенките в българската политика не са се укротили, даже напротив. Особено озверяха след този ход, който очевидно обърка доста планове. Едно със сигурност е ясно – разместването на пластовете ще е придружено с още трусове. И жертви… В този ред на размисли първата седмица на кабинета „Денков“ се оказа последната на Иван Гешев като главен прокурор.

За тези и други важни теми от изминалата седмица прочетете в анализа на Емилия Милчева, озаглавен „Залезът на българските божества“.

Но докато сме на темата с бесовете, да не пропуснем нещо важно. В българския обществен живот винаги е имало субекти, които тровят ежедневието и се захранват с внимание, създавайки скандали. Напоследък в тази токсична роля е „Възраждане“, чиито активисти през седмицата се опитаха да спретнат шумно „аутодафе“ на филм в София и Пловдив. С хомофобски аргументи. И с фашистки подход.

С риск да захраним тази формация с още малко внимание, повече от наложителни са институционални мерки срещу нея. Отговорност на медиите, особено националните, е да поспестят безкритично отворените микрофони, които така щедро ѝ предоставят. Различната гледна точка невинаги заслужава внимание. И сме длъжни да я заглушим и да ѝ се противопоставим фронтално, ако пропагандира омраза. Нека не се заблуждаваме, че късопишещите ще водят някакви площадни битки в София – тяхната борба е за съзнанията на хората в периферията.

Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора.

Хайнрих Хайне

На темата с разцвета и институционализирането на хомофобията, а и на антиевропейската пропаганда в най-общ план в България е посветен и материалът на Светла Енчева „Еврото ли ще е следващият „джендър“?

И като заговорихме за отговорността на националните медии, ето какво е написал във Facebook профила си дългогодишният водещ по БНР Петър Волгин на 1 февруари т.г., в Деня за почит към жертвите на комунизма: „Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд.“

По повод тези думи 102-годишна жена е завела гражданско дело срещу журналиста за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в „душевни болки и страдания“, съобщава Клуб Z. Столетницата е загубила съпруга си по време на т.нар. Народен съд през 1944 г., когато той и всички първенци от селото им „са били убити и хвърлени в масов гроб без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията“. Две години по-късно той е обявен за „безследно изчезнал“. Тя остава сама с двегодишния им син. Животът на двамата по време на комунистическия режим е тежък, на сина ѝ не е позволено да учи в университет, семейството е считано за „врагове на народа“ и е следено от Държавна сигурност.

Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма. И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко. За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват.

„Във времена, в които бъдещето на демокрацията в България изглежда объркано и все по-обвързано със съдебната система, има едно място, където правораздаването се пресича с архитектурата, при това буквално“, пише Анета Василева в новата си статия за „Тоест“, която е посветена на състоянието на затворите и условията, в които живеят лишените от свобода. Един прелюбопитен материал за властта на пространството и как пространствата всъщност формират хората. Не го пропускайте!

Сред любимите ми рубрики в „Тоест“ е „Научни новини“, водена от Михаил Ангелов. А тазседмичната му статия е една от най-интересните в поредицата. В нея ще прочетете как с помощта на вирус и генна модификация може да се постигне контрол над популацията на бездомните котки, какво сънуват гълъбите, как с нови технологии се осигурява възможност за успешна сърдечна трансплантация дори от донор, чието кръвообращение е спряло, и как т.нар. изкуствен интелект помага за усъвършенстване на някои от базовите изчислителни задачи.

Завършваме седмицата с хубава книга. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова реши да ни изненада с българския превод на стихосбирката на Ю Дзиен „Давам име на една врана“. Да оставим настрани факта, че рядко до четящите българи достига китайска литература, а още по-малко поезия. Още по-ценното е, че имаме възможност да прочетем един съвременен китайски поет, пишещ по актуалните теми от ежедневието, извън географските дистанции. Както казва Зорница,

не бива да гледаме на поезията на Ю Дзиен като на реалистична поезия, тоест като описваща реалността. Тя е по-скоро хипнотизирана от пълнокръвието на света, от изобилието на случващото се в него и описва именно този свой захлас.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-5-10-yuni/

В България сме свикнали да не гледаме по-далече от носа си. Международните новини обикновено са забутани в края на новинарските емисии, освен ако не става дума за британското кралско семейство например. В последно време нашият „нос“ е станал толкова интересен, че съвсем не можем да откъснем поглед от него. Ново правителство, сериозни трусове в досегашните властови центрове, трусове и в подземния свят – понякога с летален изход…

Едно международно събитие от изминалата седмица обаче ще има огромни последствия, които ще засегнат и страната ни. Става дума за унищожаването на язовира „Нова Каховка“ край украинския град Херсон. Досега няма категорични доказателства дали съоръжението, което се намира под контрола на руските окупационни сили, е умишлено взривено от окупаторите, или стената му се е саморазрушила точно в началото на украинската контраофанзива. Язовирната стена обаче нямаше да се срути, ако я нямаше войната на Русия срещу Украйна.

Все още е трудно да си представим мащабите на бедствието, предизвикано от унищожаването на „Нова Каховка“. Украинският президент Володимир Зеленски го нарича „екоцид“. Не е лесно да се сетим за други катастрофични събития, причинени от човешка дейност, които водят до промяна на физическата карта на една държава. Южна Украйна вече няма да изглежда както преди. Не само десетки населени места са унищожени, а региони с плодородна земя ще се превърнат в пустини и в част от водни басейни. Вливането на Днепър в Черно море вече ще има различна форма.

Като стана дума за Черно море, последствията от тази катастрофа ще стигнат и до България. Защото в морето ще се излеят всички отрови и зарази, които Днепър отнесе по пътя си. Заедно с множество противопехотни мини, които ще се превърнат в опасност за плавателните съдове, за местното население и за туристите.

В тазседмичните си статии двете с Емилия Милчева се фокусираме върху „носа“ си, тоест България. Емилия разказва как Иван Гешев е сам на бала на чудовищата. Главният прокурор е изоставен от доскорошните си най-верни съюзници, които го поставиха на поста, за да могат да го използват като щит, бухалка и чадър. Съюзниците, както и парите, не миришат, нали? Злоупотребявайки с безконтролната си власт, Гешев се превърна в бреме и за онзи, който „си го избра“. Той отчаяно се бори да запази властта си, демонстрирайки по този начин още повече нейната безконтролност и избирателната ѝ употреба. Развръзката, смята Емилия, ще зависи от политическото благоразумие в името на целостта на новия кабинет.

Новият кабинет пък е тема на статията ми „Не пълно щастие, а редовно правителство“. От новото правителство като че ли никой не е щастлив, включително и личностите и политическите сили, които участват в него. Но политиката не е филм с щастлив край, а изкуство на възможното. Както казва Ицо Хазарта, ако в ресторанта има само боб и леща, колкото и да искаме пържола, няма да ни дадат. Добрата новина от изтичането на записа от закритото заседание на „Продължаваме промяната“ обаче е, че ръководството на партията действително си представя политиката като опит за промяна на света. От ПП си дават сметка, че участието в правителство с ГЕРБ може да означава политическата им смърт, но вярват, че има и други, които да продължат започнатото.

Александър Нуцов поставя българската политика в глобален контекст, разсъждавайки за протеста като любов към демокрацията. Според него протестите като форма на гражданска съпротива са лекарство срещу зловредни влияния в обществото. Той ни припомня личности, вдъхновили големи ненасилствени протестни движения. Първоначално се сещаме за Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Но преди да ни върне към България, Александър ни обръща внимание върху личности като камбоджанския будистки лидер Маха Госананда, Дезмънд Туту, който се бори срещу апартейда в ЮАР, Ригоберта Менчу, посветила се на човешките права в Гватемала, и Лейма Гбоуи, която отстоява правата на жените в Либерия.

Продължаваме на международна тема с втората част от статията на Атанас Шиников „Кориандър, лой, шамфъстък: как се хранят средновековните араби“. Ако не сте си похапнали добре, преди да я прочетете, отговорността си е ваша. Но ви предупреждавам, че ако не сте вегани или вегетарианци (понеже в Средновековието имотната част от населението доста набляга на животинските протеини), е силна вероятността да огладнеете. Въпреки че описаните рецепти не приличат на съвременна готварска книга, а са много по-фриволни и емоционални.

Вглеждайки се и в тукашните проблеми обаче, можем да виждаме по-далече от носа си. Връщаме се към България със статията на новата ни авторка Мирела Петкова „Невежеството не е блаженство, или различните лица на липсващото здравно и сексуално образование в България“. В България ранната бременност е нещо обичайно, но темата е маргинализирана, а дебатът – поляризиращ. Също така сме на първо място по аборти в Европа. Според авторката решението и на двата проблема се състои в адекватното сексуално образование, каквото обаче липсва в учебните планове. Тя разговаря с различни специалисти, които знаят как могат да се подобрят нещата. Ала за съжаление, учениците се оказват заложници на мащабни кампании, табуизиращи сексуалното образование.

Накрая – обичайните препоръки мен.

„София прайд“ е точно след една седмица – на 17 юни. Ако ще ходите, моля ви да не пренебрегвате правилата за безопасност. Защото, независимо какви са сексуалната ви ориентация, половата ви идентичност или външният ви вид, лица, които все питат реторично кой им пречи на ЛГБТИ хората, може да решат отново да „прочистват“ София от хора, приличащи им на различни.

Този път не ви поздравявам с някое весело пънкарско парче, защото разрушаването на язовира „Нова Каховка“ не ми излиза от главата. Припомням си любими песни на тема потоп. В тази връзка реших да споделя с вас едно концертно изпълнение на песента на Питър Гейбриъл от 1977 г. Here Comes the Flood. То е съкратена версия на оригинала, но изразява тази емоция, която ми се искаше да предам.

Надявам се да ви хареса. И приятно четене!