Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-23-28-oktomvri/

Обзалагам се, че тази седмица сте на предизборна вълна. Защото знам, че читателите на „Тоест“ са граждански активни и вярват, че да живеят в една по-добра среда зависи в голяма степен и от тях. Ако сте очаквали обаче тази седмица статии предимно на предизборна тема в „Тоест“, може би сте останали изненадани. Но ни познавате – ние харесваме бавната журналистика. Няма да ви затрупаме с „анализи“ по актуалната тема, за която прогнози почти липсват, а наличните са противоречиви.

Междувременно бяхме вкарани в поредното предизборно ченгеджийско активно мероприятие. Този път службите (в случая ДАНС) дори не крият, че подобни неща стават с тяхно участие. В известен смисъл последствията са дори по-сериозни, отколкото от т.нар. афера „Костинброд“ отпреди десет години, защото се стигна до отмяна на машинното гласуване. Друг въпрос е доколко скандалът ще повлияе на изборните резултати. Но едно е сигурно: без машини тежестта на купения вот ще се увеличи. Очаквайте анализ на Емилия Милчева по темата в началото на следващата седмица.

Но животът продължава и извън нашите тукашни „балони“. Освен живот има и много смърт. Израел, Палестина, Украйна и останалите места по света, в които нашенските предизборни драми изглеждат недостижим лукс за хората.

Затова седмицата започва с четвъртата публикация от поредицата репортажи на Николета Атанасова – „Откъси от Украйна: Всички заедно“. Във фокуса на вниманието ѝ този път са доброволците и неправителствените организации, които помагат на фронта. Рискувайки живота си, те осигуряват хуманитарна и психологическа помощ, лекарства, военно оборудване, дрехи, оръжия, автомобили. Разговорите на Николета с някои от тях (между които 70-годишна доброволка и българин) ни пренасят в тамошната атмосфера. И ни карат да потръпнем.

Връщаме се към новата война. Какво става в Израел? На тази тема е разговорът на Боряна Телбис с експерта по противодействие на тероризма и международна сигурност доц. Искрен Иванов от Софийския университет. Според него международната общност е проспала тенденцията, че светът става двуполюсен. От едната страна са ЕС и САЩ, от другата – Русия и Китай. Същевременно има държави, които се опитват да балансират между двата лагера. Ала докато първият лагер се е опитвал най-вече да сдържа Русия в Украйна, терористичните мрежи са се възползвали от ситуацията, от което пък може да спечели Русия. Трета световна война обаче не бива да има и поради тази причина трябва да се намери трайна формула за консенсус между двата полюса.

Продължаваме арабската тема, но от съвсем друг ракурс, с втората част от статията на Атанас Шиников „Машаллах и „Банкси не се е появил в арабския свят“: Непознатите графити“. Второто графити преживяване – този път във Фес и Йерусалим – е напълно различно от първото. Там вече няма големи комерсиални изображения, каквито привличат туристите, а можем да усетим нетуристическата „тънка кожа на града“. С калиграфия, много „Аллах“, малко християнство, но и с някои бунтарски светски послания.

Трябва да призная: много се радвам, че Надежда Цекулова отново пише за „Тоест“. Тази седмица тя ни среща с психоложката в областта на невронауките Женя Лазарова в интервю, озаглавено „Човешката роля на учителя ще е незаменима в бъдещето“. Специалистката обръща внимание, че мозъкът учи най-добре чрез преживяване, предимно в детска възраст. Затова абстрактните дефиниции и сухата фактология, особено без контекст, се забравят лесно. За съжаление, за разлика от други сфери, образованието още не може да преодолее наследството на килийните училища, в които най-важно е да си дисциплиниран и да зубриш. Потребностите на съвременните деца обаче са коренно различни. Затова е необходимо образование, подкрепящо цялостното развитие и съобразено с възрастта, а също така да се цени обратната връзка от учениците.

„Всички гледат към местните избори“, казва Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ. И така си е, би потвърдил Мечо Пух. Резултатите от изборите са важни, обяснява Емилия, защото ще променят баланса на силите в управляващия съюз, а оттам – и дизайна на правителството при ротацията през март. Да не забравяме, че предстоят и избори за Европейски парламент, за които „Възраждане“ вече загрява, за да използва резултатите от местния вот като трамплин. С поглед от дрон изглежда, че ПП–ДБ се концентрира в София, а ГЕРБ засилва позициите си в страната. Ваня Григорова пък увлича повече гласоподаватели, отколкото успява БСП, с микс от соцносталгия и синдикално бодрячество. А ДПС печели позиции в Северозапада.

След политиката рязко минаваме на научна вълна. „Създадоха синтетичен човешки ембрион. Сега какво?“, пита Анастасия Орманджиева. Учили сме, че ембрионалното развитие на човека започва с оплождането, за което са нужни яйцеклетка и сперматозоид. Стволовите клетки обаче са уникални със свойството си да се превръщат в различни видове специализирани клетки, а всички клетки в тялото ни водят началото си от ембрионалните стволови клетки. Именно от тях е създаден първият човешки синтетичен ембрион. Без яйцеклетки и сперматозоиди. Научните изследвания с такива ембриони обаче пораждат куп етични въпроси, затова учените тепърва разработват правила как да се действа в тази област.

След науката се потапяме в поезията със стихотворението на месеца „Какво посяхме в дланите си, цвете да поникне“ от Никола Петров. Поезията не подлежи на резюмиране, затова и не бих се наела да ви преразкажа това прекрасно произведение.

Накрая и препоръка от мен. Социологията не е проценти, а е в онова, което се крие зад тях. Защо преди тези избори почти нямаше социологически проучвания? Отговорността за това само на агенциите ли е, или и на партиите, медиите и цялото общество? Защо прогнозните проценти не са сигурни и кои са тенденциите, които са по-важни от тях? Защо има нужда от промяна в начина, по който се правят социологически изследвания? По тези и други интересни теми говори създателката и управляваща партньорка на „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова във видеоинтервю за „Дневник“.

Не ви препоръчвам да гласувате, защото знам, че и вие сте убедени колко важно е да го направите, и нямате нужда от подканяне да идете до урните, ако сте в България.

Приятно четене, гледане и гласуване!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-16-21-oktomvri/

Като човек, който съзнателно отсъства от Facebook, но иначе се опитва да следи отблизо температурата на обществената треска, кампанията за местните избори (с много малки изключения) изглежда вяла, посърнала и банална. Не предизвиква нужната гравитация и не увлича хората. Случва се сякаш някак между другото.

Остава едва седмица до края ѝ, а посланията са все така общи и клиширани, повърхностно засягат избрани проблеми, но рядко се чуват смислени решения с обмислени въздействия, които изглеждат като част от подреден, системен подход. А някои от кандидатите на политическите структури (включително от парламентарно представените) са толкова анонимни, че е трудно до невъзможно да се открият дори два абзаца информация що за хора са и с какво са се занимавали досега. Тъжна е тази инерция и подценяване на едни от най-важните избори в държавата.

Затова нека продължа с добра литература вместо с безцветна политика. Ще се възползвам от великолепното припомняне от Стефан Иванов на едно заглавие, което излезе преди около две години на български език – „Идва събота“. Сборникът с разкази е на Лусия Бърлин, чийто талант приживе остава незабелязан, освен за шепа ценители и близки нейни приятели. Стефан сякаш е знаел, че ще започна с критика на безгръбначната кампания и уж е писал за книгата, но всъщност и за контекста у нас:

Просто, колкото и да не е за вярване, все още има и истина, и реалност. И в нея има красота, за която често сме склонни да си затваряме очите. Има и смелост. Тя е нужна във времена на реклама и борба за внимание и харесване в социалните мрежи. Във времена на лесни суперлативи и копнеж по вписване, по приемливост и загладеност без остри ръбове или риск.

И говорейки за риск… през седмицата стана известно, че носител на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2023 г. е иранското протестно движение „Жени, живот, свобода“. А с графит със същия текст от столичния Женски пазар ще ни срещне пък Атанас Шиников. Неговата разходка ще ни върне чак до арабския IХ век в търсене на паралели с провокацията и бунтарството на „графитаджиите“ в историята и културата на Близкия изток – от миналото та до днес.

Настоящият контекст в Близкия изток, уви, не предвещава излишък от оптимизъм за бързо и позитивно развитие. Затова и репортажите на Николета Атанасова от Украйна и разговорите ѝ очи в очи с хората от бойните полета са още по-необходими и важни. Заради болезнената диагноза на последствията от това, което всяка война причинява – освен човешките жертви, и загуба на смисъл, човечност и ценности, около които строим съдбите и общностите си. Разрухата съвсем не е само външна. Не пропускайте новия разказ на Николета от поредицата „Откъси от Украйна: Тогава тихичко се появи страхът…“.

Междувременно разследващият сайт „Белингкат“ и изданието The Insider публикуваха нови подробности и конкретни имена, свързани с експлозиите през 2011 г. в склада за боеприпаси в севлиевското село Ловнидол, с последващите покушения срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев, руския двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря, както и с други саботажи в страни от Европа, довели до експулсирането на руски дипломати. Ключовата фигура зад всяка от тези „черни операции“ е ген. Андрей Аверянов, командир на поделение 29155 на ГРУ и наследник на значителна част от империята на бившия командир на „Вагнер“ Евгений Пригожин, чийто частен самолет беше взривен през август т.г., след неуспешния му преврат в Русия. Разследването наистина заслужава внимателен прочит.

Но да се върнем все пак към българския политически живот с помощта на Емилия Милчева, която прицели тазседмичния си анализ в изпирането на имиджа на Бойко Борисов, когото всички дружно бяхме отписали като фактор в бъдещето на родната политика. За жалост, той напоследък не само заглади гребена, но и бодро кукурига предимно по уж партньорите си в т.нар. сглобка. И ако това не е напълно неочаквано, то тишината, която следва след повечето му атаки, е не само необяснима, но и силно притеснителна. 

Надежда Цекулова и преди е била автор в „Тоест“ (в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“), но сега се завръща с две месечни рубрики – за здравеопазването и за образованието. В първото интервю от поредицата „Разговори за здравеопазването“ тя ни запознава с анестезиоложката д-р Десислава Иванова, за която професионализмът, лекарската етика и чистата съвест са възможни независимо от здравната система.

Време е и за нов текст от друга наша поредица – „От дума на дума“, която с времето се сдоби с верен кръг почитатели, нетърпеливо очакващи всяка нова разходка из историята и развитието на значението на думите. Нашата екскурзоводка Екатерина Петрова този път ни повежда към дебрите на превода и успява да ни преведе далеч, превеждайки и непреводимото. Не вярвате ли? Прочетете „Намерени в превода“.

Светла Енчева ни провокира с текст, чийто смисъл е прикрит в побутването към повече самокритичност по отношение на клишетата, с които боравим при оценките на политически оцветените събития и организации около нас. И обръща внимание върху важността на нюансите в политическия спектър. Вижте повече в статията ѝ „Сляпото петно за фашизма вляво“.

И накрая… нека си спомним за един скъп човек, който ни напусна, докато „Тоест“ беше в принудителна пауза. Малина Петрова, освен всичко, с което ще бъде запомнена, беше и наша голяма приятелка, сред първите ни автори и щедра дарителка. В понеделник ще се навършат 40 дни от смъртта ѝ.

В последните седмици често премислям дали можем изобщо да оценим какво ѝ дължим като българи и като общество. Тя беше крайъгълен камък в раждането, развитието и устоите на българската демокрация. И ще липсва ужасно!

Сбогом, Малина!

… неразбраното, неосъзнатото минало винаги се връща като бумеранг, понякога като карикатура. Защо ли? Защото не сме имали смелост да научим истината за миналото и мястото си в него.

Но как да открием истината в хора на надвикващи се истини? На кого да повярваме? Лъжата е гръмогласна, самонадеяна и безпардонна. Истината говори тихо, изисква се усилие, за да я чуеш, не се натрапва и търпеливо изчаква да я забележите и откриете, сами да стигнете до нея. Тя е като любовта.

Малина Петрова, „Изгубени във властта“

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-2-7-oktomvri/

България не е място за хора без въображение. Ето например ние в „Тоест“ по едно време си мислехме, че няма да ни бъде, но в държавата на вечния обрат и това се оказа „предпоследно“. Нямаше време да ни стане мъчно, защото ни засипахте с такава любов и подкрепа, че сълзите се оказаха от щастие. Достигнахме необходимия реален бюджет за издръжката на „Тоест“, и то изцяло с регистрирани месечни дарения от нашите читатели. Оттук нататък нашата благодарност ще продължи да се изразява по единствения възможен начин – с журналистическа работа, която да отвърне достойно на вашето доверие и очаквания.

Започваме „новия сезон“ на „Тоест“ с някои нови рубрики и автори. Още тази седмица може да прочетете първия репортаж от поредицата на Николета Атанасова „Откъси от Украйна“. „Чухте ли сирените?“ разказва за живота на една страна във война. Макар че войната продължава, животът не спира. И това е единственият начин за оцеляване на нормалността.

С нова серия текстове влиза и Александър Нуцов, който се впуска по следите на необходимите промени, за да имаме честен и конкурентоспособен бизнес. Излишно е да обясняваме, че от адекватните условия за развитие на предприемаческата среда зависи реалният прогрес на цялата държава.

Нов глас в редиците на „Тоест“: Антония Апостолова влиза в рубриката ни „На второ четене“, която ще води заедно със Стефан Иванов. Тази седмица представя сборника с разкази на Юли Шумарев „Макгахански блусове и балади“ по такъв начин, че някои хора в тази редакция се просълзиха от носталгия по детството, но няма да казваме кои, че си градят имидж на много корави.

Предстои ни да четем и интервюта от Надежда Цекулова с различни събеседници по темите образование и здравеопазване, както и да следим месечна рубрика за образование на още един нов автор в „Тоест“ – Донка Дойчева-Попова.

Всички нови неща се добавят към редовните ни рубрики и се надяваме да ви донесат много приятни моменти.

Какво още в първата седмица на „Тоест“ след паузата

Страхотен текст в архитектурната рубрика на Анета Василева. Освен че е безкрайно интересен, той е и по изключително актуална тема, за която, за съжаление, ще говорим все по-често – климатичните изменения. Как се отнася архитектурата към проблема и как би могла да се промени градската среда, четем в материала на Анета.

Александър Малинов също е тук, този път с интервю с Валентина Маринова, създателка на Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София“, в което двамата разговарят за демонтажа на ПСА (или МОЧА) като цивилизационен избор.

„Несигурното битие на независимите медии като проблем на демокрацията“ е текстът на Светла Енчева, с който неслучайно започнахме седмицата. Защо голяма част от независимите медии и медийни продукти престават да съществуват или са на ръба на оцеляването си и как това говори много повече за нивото на демокрацията в една страна, отколкото всички други показатели – Светла обяснява.

Емилия Милчева ни поднася прецизен разрез на политическата действителност в статията си „Българският Левиатан в сглобка“. Всичко, което виждаме на политическата сцена напоследък, е абсолютното доказателство на първото изречение в този бюлетин: България не е място за хора без въображение.

Позволявам си и една бърза препоръка в края на този поувлякъл се откъм обем бюлетин. Припомнете си текста на любимия ни Марин Бодаков, в който става дума и за Юн Фосе – носителя на тазгодишната Нобелова награда за литература, не само защото Фосе тъкмо се качи на върха на света, а и защото е толкова хубаво да се чете Марин. Към препоръката пускам и едно напомняне: активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на редица български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Сред издателствата е и „Лист“, в чийто каталог присъства Фосе.

Стана много дълго и няма да ви занимавам повече. Единственото, което ще добавя за финал, е благодарност от целия ни екип за възможността отново да сме заедно. Есента никога не е изглеждала по-обнадеждаващо.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/dobra-novina-napredvame/

Еха, не знаем откъде да започнем…

Скъпи читатели и дарители на „Тоест“,

За под 72 часа от публикуването на редакционния ни материал, в който ви обяснихме какво е финансовото положение на медията в момента и призовахме за помощ,

не само достигнахме първата критична сума от 5500 лева месечно, но успяхме и да я надхвърлим!

И дори с напълно реалистична надежда да се устремим към следващата ключова цел – 10 000 лева, нужни за пълната издръжка на медията.

Този невероятен резултат за толкова кратък срок ни осигурява спокойствието да подновим дейността си на 1 октомври, но най-вече (най-вече!) ни дава увереност, че усилията, които влагаме, и качеството, което постигаме, се ценят от нашите читатели. Че има(те) нужда от „Тоест“. Че има смисъл този проект да съществува.

Благодарим ви!

Благодарим на всичките 138 нови дарители, които регистрираха месечни плащания; на онези 41 души, които направиха еднократно дарение; на досегашните дарители, които увеличиха месечната си подкрепа; на всички, които споделиха редакционния ни текст и със свои думи призоваха за подкрепа на „Тоест“, които оставиха коментари, изпратиха съобщения и имейли и се обадиха по телефона, за да ни окуражат да продължим.

Благодарим от сърце и на всички медии, журналисти и граждански организации, които отразиха нашия призив. Толкова сте много, че рискуваме да изпуснем някого в опит да ви изредим.

Думите не стигат, за да изразим колко сме признателни за тази огромна вълна от подкрепа.

Общата стойност на регистрираните месечни дарения към „Тоест“ в момента е 7347 лева. Това е 133% ръст за няма и три дни!

Още малко остава до нужните 10 000 лева месечно,

за да покрием реалните разходи на медията и да плащаме справедливи възнаграждения на всички в екипа.

А след това – да растем и да се развиваме.

Да привлечем още талантливи и способни автори; да развием още по-задълбочено важни обществени теми – като здравеопазване, образование, правосъдие; да разширим форматите и да включим повече видео- и аудиосъдържание; да наемем консултанти и специалисти по маркетинг, комуникация, бизнес стратегии (до момента поради липса на ресурси сме съвместявали тези роли и сме разчитали само на бавен и изцяло органичен растеж); да си осигурим нужните на всяка медия юридическо обслужване и защита…

Не спирайте да ни подкрепяте, да ни четете, да ни пишете. „Тоест“ има нужда от своите будни, активни, критични и верни читатели.

„Тоест“ е и ваш!

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/zavavyane-na-restarta-apel-za-pomosht/

През тези 5 години и половина „Тоест“ винаги е съществувал с крайно икономичен бюджет и къс хоризонт. Този хоризонт сега се сви до месец. Подновяваме дейност на 1 октомври – с неясно бъдеще и спешна нужда от подкрепа.

Какво стана?

Финансовото положение на „Тоест“ никога не е било розово и през годините сме оцелявали на инат. Безкрайно признателни сме за всеки лев подкрепа от читателите, но доходите от краудфъндинг, освен крайно недостатъчни, са и несигурни – във всеки момент нашите дарители могат да спират и подновяват месечните си микродарения. Затова през тези години спестявахме каквото можехме и успяхме да съберем малък резерв „за черни дни“ (разделен на петте години, този резерв се равняваше на около 170 лв. месечно).

Същевременно обаче съвместяването на няколко роли от един и същ човек и огромното количество доброволен труд водеха до изтощение и демотивация, а авторските хонорари, поначало скромни, стояха на едно и също ниво през всичките тези пет години.

Беше наложително да направим генерална промяна.

В началото на 2023 г. преструктурирахме дейността и разпределихме по-добре ролите, за да бъдем по-ефективни. Привлякохме двама отговорни редактори, които да се грижат за съдържанието. Междувременно коригирахме хонорарите, така че да достигнат поне 50% от нивата при другите медии. Използвахме спестения резерв, за да си спечелим време и да се опитаме да отскочим.

Посрещнахме петия си рожден ден с изцяло нов сайт, разширен екип от редактори и автори, както и с нови рубрики, които бързо намериха верни читатели. Създадохме дарителски пакети със специални подаръци и бонуси за читателите, а малко преди началото на лятото представихме шоколада с кауза „Гайо & Тоест“. Междувременно кандидатствахме (самостоятелно и в партньорство с други организации) по шест програми за финансиране на културни и медийни проекти. С други думи,

не спираме да търсим всякакви допълнителни източници на финансиране.

За съжаление, и по шестте програми за финансиране не постигнахме успех. Не сме се отказали и от по-нататъшни кандидатствания, но е важно да отбележим, че повечето от програмите финансират целево конкретно разписан проект (за тема, рубрика, поредица от материали). А смисълът и ползата от една независима медия е да обхваща по-широк спектър от важните за обществото проблеми, не да се фокусира върху конкретната тема, за която е получила финансиране.

Затова преди всичко трябва да подсигурим цялостното съществуване на медията.

Какво следва?

За поддържането на обичайното качество и количество на материалите в „Тоест“ при настоящите хонорари са нужни 5500 лева на месец. Месечните абонаментни дарения от читатели в момента са около 3000 лева.

На първо време трябва да запълним тази дупка от 2500 лева на месец, за да запазим екипа и да продължим с досегашния ритъм и качество. И тук много ще разчитаме на вас, скъпи читатели и настоящи дарители на „Тоест“. Разкажете на още някого за нас – защо ни харесвате и защо за вас е важно да продължим. Със свои думи и аргументи. Споделете, че ни подкрепяте, и го помолете да направи същото – чрез някой от нашите дарителски пакети, в които сме включили много сладки (и в буквалния смисъл) подаръци.

Ако всеки от вас убеди по само още един човек да ни подкрепи, ще достигнем първата критична сума.

Междувременно ние продължаваме да търсим и други източници на финансиране. Следващата стъпка е да се обърнем към бизнеса за подкрепа.

Знаем, че съществуват много успешни български бизнеси, които работят на световно ниво и са конкурентни, дори водещи в областта си на световния пазар. Които са независими от обществените поръчки и благоразположението на властта. Които ясно осъзнават, че добрата среда за предприемачество е пряко свързана с добрата обществена среда, а за изграждането ѝ е критично важно да има свободни медии. И не на последно място: бизнеси, които биха подкрепили качествената журналистика не срещу стандартното „медийно отразяване“ – с публикуване на готови прессъобщения и спонсорирани статии.

В „Тоест“ можем да ви предложим много повече от това.

Ние ще подходим индивидуално и с професионализъм към вашата история, спазвайки всички журналистически стандарти, така че разказът за успехите ви и за продуктите, които създавате, да е полезен и интересен както на нашите читатели, така и на потенциалните ви клиенти и служители.

Медиите няма как да бъдат бизнес начинание, което да носи печалба. Те по замисъл имат други цели – да информират, да задават трудните въпроси, да се ангажират с важните за обществото проблеми, да бъдат критични към властта.

Не само в България медиите изпитват финансови затруднения. В статията на „Гардиън“ от 16 май т.г. може да прочетете за фалита на Vice; за гибелта на BuzzFeed и съкращенията в големи световни медии; за бизнес моделите, базирани на реклама, които вече не работят, защото твърде нищожна част остава за самите медии; за принудата медийните проекти да се занимават с какво ли не извън журналистиката, само и само да оцелеят.

Съществуването на независими медии е от огромна важност за прогреса на едно общество и е пряко свързано с икономическото развитие на страната. Потребяването на качествено журналистическо съдържание (важни теми, проверени източници, задълбочена разработка, хубав език, грамотно писане) формира критично мислене и създава проактивни и социално ангажирани хора.

Това са хората, които искаме да наемем на работа, с които искаме да правим бизнес, с които предпочитаме да се разминаваме като водачи на пътното платно. С които можем да строим някакво общо бъдеще.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-17-22-yuli/

Измина още една седмица, изпълнена с жега – и метеорологична, и политическа. Президентът и „Възраждане“ упорито се опитват да стигнат до границите на политическата система и на обществената поносимост. Първият – посредством свръхактивност, надхвърляща правомощията му, и все повече обиди към несъгласните с позициите на Русия. Вторите – чрез все повече омраза и заплахи, като актуалната форма на омраза за „възрожденци“ е антисемитизмът.

Продължаваме не с политика, а с наука. Ако в жегата имате чувството, че мозъкът ви ни приема, ни предава, от новата статия на Анастасия Орманджиева „Как си комуникират мозъкът и имунната система“ ще научите, че той поне си общува с имунната ви система, както и тя – с него. Това на пръв поглед може да изглежда успокоително, но е свързано с нещо не толкова приятно – автоимунните заболявания. И понеже стресът може да ни докара някоя от онези в общия случай нелечими (макар и обикновено не смъртоносни) автоимунни болести, да си припомним съвета от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс – не този за хавлията, а „Без паника“.

Направихме плавен преход от науката към литературата. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага „Летният брат“ от нидерландския автор Яп Робен в превод на Мария Енчева. Колкото и невероятно да звучи, Стефан е на мнение, че това е една от най-подходящите книги за четене през ваканцията и на плажа или пък в планината, изобщо – където и да си почиваме. В книгата се разказва – брутално нежно, без да е елементарно сантиментално или манипулативно – как двама братя, единият от които с увреждане, прекарват лятото заедно с баща си.

След като сме получили здравословна и освежаваща литературна храна за мозъка си, може да се върнем към политиката. И по-конкретно – към местните избори в столицата. „Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?“, пита Емилия Милчева в тазседмичния си коментар. Този път може и да има битка за София, но тя ще изглежда по странен начин, защото главните опоненти са в не-коалиция, а между тях гори не-любов. Докато ГЕРБ неавтентично се изказва от името на „автентичното дясно“, неофициално се говори, че настоящият председател на парламента Росен Желязков загрява за кметската битка. Ако това е вярно, според Емилия битката ще е истинска.

Продължавам с тема, която следя от години (извинявайте, че ви занимавам със себе си, но какво да се прави, като съм дежурна по бюлетин). Става дума за (не)забелязването на хомофобията от страна на политическите субекти в България. Във връзка с това се случи нещо важно: ПП и ДБ казаха думата „хомофобия“ в заглавието на своя официална позиция. Дано обаче не си останат с едното казване, а и направят каквото зависи от тях за ограничаването на хомофобията.

Но да се върнем на лятото. Едно от спасенията в жегата са доматите. А в статията си You say tomatl, I say домат Екатерина Петрова ни разказва откъде идват различните названия на домата. Златни, райски, любовни, обожаеми – това са все определения, присъстващи в различните имена на доматите. Дали пък няма да се окаже, че забраненият плод в райската градина всъщност е домат, пита се Екатерина Петрова.

Време е за обичайните ми препоръки. Започвам с доматите. И с динята, таратора, водата (за мен – с парче лимон, ако може) – изобщо всичко, което ви разхлажда в летните жеги.

Пък ако не сте отписали напълно Българското Черноморие и Бургас ви е на път, защо не посетите изложба на открито, част от фотографския фестивал „ФотоФабрика“ по случай 10-тата му годишнината? Тя може да се види до 20 август на кейовата стена на Морската гара, срещу входа на бургаския филиал на Националната художествена академия (НХА). Ето начин да захраните мозъка си с прекрасни снимки на световни и български фотографи. За да не е толкова зает с имунната ви система.

Приятно четене, разхлаждане и естетически удоволствия!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-10-15-yuli/

След емоциите и реакциите, свързани с посещението на президента на Украйна у нас, тази седмица направо изглежда скучна и в някаква степен твърде прагматична. Дотолкова, че почти четири месеца след началото на 49-тото Народно събрание и съвсем малко преди лятната ваканция постоянните парламентарни комисии най-накрая се сдобиха с председатели, а изглежда, че водещите партии са близо до разбирателство и за назначенията в т.нар. втори ешелон – заместник-министри, областни управители и ръководители на регулатори и държавни агенции. Емилия Милчева обобщава най-важното в този контекст с крайно необходимия критичен поглед в коментара си „Вече няма нито „добри“, нито „лоши“.

Правителството също вече навърши първия си месец, откакто пое кормилото на държавата, а през седмицата станаха известни резултатите от няколко социологически изследвания на обществените нагласи и оценки за него. Във връзка с това ви предлагаме анализа на Светла Енчева, озаглавен „Новото правителство: Падащи рейтинги и важни решения“.

Междувременно Европейският парламент, и то с огромно мнозинство, призова за пореден път България и Румъния да бъдат приети в Шенгенското пространство. Настоява се това да стане преди края на 2023 г., с аргументи за пропуснати финансови ползи, и се припомня, че сегашното положение нарушава Хартата на основните права на ЕС. Проблем пред уж пооткрехнатата врата към Шенген обаче може да се окаже отново Нидерландия, чието правителство подаде оставка преди броени дни.

Иначе в понеделник Румен Радев изплака, че срещата с президента Зеленски му е дошла изневиделица и не бил подготвен за нея. Използва повода да атакува помощта за Украйна и евентуалната сделка за реакторите на АЕЦ „Белене“ и разбира се, да налее масло в огъня от колебания относно готовността на България за еврозоната. Едновременно неприятно, но и полезно е, че става все по-трудно да се открият съществени разлики между това, което имаме за президент, и един друг гръмогласен политик, свързван с дребни руски монети и други дребни… неща. Но е повече от очевидно, че занапред Радев възнамерява да търси и използва всеки момент на медийно внимание за преповтаряне на познатите си тези за атака срещу кабинета „Денков“. И все повече да преминава граници, ако съдим по изявите му от Роженския събор през последните два дни. Стратегията на аргументирана контраатака, която премиерът Денков приложи, засега изглежда най-добрата възможна отбрана.

Но стига толкова вътрешнополитически теми. И бездруго жегата е достатъчно тегава. Независимо дали сте убедени, че човешките действия и бездействия са важен фактор за глобалното затопляне, планетата ни става все по-гореща, а тази година може да се окаже рекордна (поне откакто се водят изследвания). Михаил Ангелов обяснява причините за това в последните си „Научни новини“ и ни разказва за новите геномни техники за въвеждане на нови сортове, които биха били ключови за изхранването на човечеството на фона на настъпващите климатични промени.

Георги Велев пък неотдавна се завърна от пътуване в Андалусия и вглеждайки се в добрите градоустройствени практики, приложени там, неминуемо прави паралели с любимия си роден Пловдив. Макар вторият град в България да потъна в тежък застой по време на сегашното управление на кмета Здравко Димитров, според Георги са необходими няколко малки стъпки и немного средства, за да стане Пловдив повече „град за хората“. Както и разбира се, единомислие с бъдещите управници, които ще бъдат избрани наесен.

Таня Иванова е нова авторка в „Тоест“, но е сред знаковите гласове на радио Jazz FM, където води предаването „Следобедни импровизации“. Тя дебютира при нас с един вълнуващ текст, в който търси отговора на много важен въпрос: как да живеем, когато изведнъж хоризонтът ни рязко се скъси? Историята на Сулейка Джауад показва, че парадоксално, и най-тежката болест може да заздрави разкъсаната социална тъкан и да се превърне в ценност, не по-малка от здравето. В урок по живот.

И накрая, ако не сте успели да стигнете до 111-метровия пилон на връх Рожен, един клик ви дели от 112-метровия цифров пилон. Той е създаден с основна цел „да покаже, че българската дигитална мисъл няма граница, защото пилонът без проблем може да расте и да се смалява“, съобщават от PZdnes.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-july/

Изминалата седмица ще се помни заради първото посещение на украинския президент Володимир Зеленски в България. То беше съпроводено с важни решения на парламента, свързани с различни форми на истинска, а не декларативна подкрепа за Украйна. Ето че се случват и събития в настоящето ни, от които да бъдем горди. В една съвременна демократична страна повод за гордост би следвало да са нещата, които правим, а не идеализираната история или високи колци със знаме на върха – като този на Рожен, чийто строеж междувременно тече с пълна пара.

За измиването на срама от челото трябва да благодарим на крепящото се с цената на нелеки компромиси ротационно правителство на Николай Денков и Мария Габриел. Що се отнася до президента Румен Радев, в разговора си със Зеленски той показа по-ясно от всякога, че не изпълнява основната си конституционна функция – да олицетворява единството на нацията.

В „Тоест“ също имаме не един, а два повода за радост. Единият е, че можем да представим и втория продукт от съвместното ни начинание с шоколадовата фабрика „Гайо“, при което един лев от всеки шоколад отива за „Тоест“. Извадих късмет, че тази седмица съм дежурна по бюлетин, така че на мен се падна честта да представя шоколада, който е черен (70% какао от Венецуела), с пеканови ядки, карамелизирани в кленов сироп. Пък аз тъкмо черен шоколад обичам. Кутия с шест шоколада на цена без търговска надценка можете да поръчате директно от производителя. Имате избор от кутии само с черни шоколади, само с млечни или наполовина и от двата вида. Ако искате единични бройки, засега вариантът е да ги купите от Laika.bg. Надяваме се много скоро да ги има и на други места.

Вторият повод за радост е, че към Читателския клуб на „Тоест“ се присъединиха още две издателства – „Кръг“ и „Рижко“. За активните ни дарители това означава, че ще могат да купуват книги от тези и още 14 български издателства с 20% отстъпка от коричната цена.

И тъй като сме на вълна радостни събития, ще започна прегледа на публикациите в „Тоест“ от последната седмица с дебюта на Габриела Манова при нас. Тя разговаря с Анджела Родел, преводачката на английски език на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. На 23 май вечерта романът спечели престижната награда Booker International, като тя беше поделена между Господинов и Родел. В интервюто тя разказва за живота си на американка, дошла в България в много труден за страната ни период, и споделя възгледите си за преводаческата работа.

Връщаме се на политическа вълна. Статията на Емилия Милчева „Гешев вдига дървен меч“ е по повод новото НПО „Справедливост за България“ на доскорошния главен прокурор Иван Гешев, което има амбицията да се превърне в политически проект. Има ли обаче кой да му повярва на Гешев, че се бори за справедливост, след като беше три години на позицията с най-много власт да я въздава, пък справедливост не видяхме? Емилия обръща внимание и върху логото на организацията на Гешев, в което има меч, силно напомнящ на меча на логото на ДС, правен по образец на това на КГБ, както и на меча от логото на фирмата на Слави Трифонов – „Седем-осми“.

Като стана дума за ДС – през последните седмици най-големият проблем се оказаха не бившите агенти и служители на социалистическия репресивен апарат, които продължават да са активни в социално-политическия живот в България и да са редовни гости в телевизионните студиа, а кандидатът за кмет на София Васил Терзиев, издигнат с подкрепата на ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Защо? Защото дядо му, баща му и чичо му били служители на ДС. За тези двойни стандарти разсъждавам в статията си „Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало“.

Оставаме на вълна ДС и с интервюто на Боряна Телбис с разследващата журналистка Миролюба Бенатова „Истинският разговор за ролята на ДС в Прехода никога не е започвал“. Според Бенатова, която изследва темата не от вчера, имената на хората с прякори и техните връзки с властта не бива да се забравят, защото са анамнеза на Прехода. И на политическия, и на икономическия преход. Затова границите между държава, организирана престъпност и контрабанда са доста условни. А службите, неизчистени от кадри от времето на тоталитарния режим, продължават да си работят и след 1989 г. – достатъчно е да си спомним агентурния псевдоним на Бойко Борисов „Буда“. Бенатова засяга и темата за агентурното потекло на Васил Терзиев и привилегиите, с които той е отраснал.

Крайно време е да погледнем и извън България. Знаете ли коя е най-голямата етническа група в света, която си няма държава? Не, не са ромите, а кюрдите, казва Александър Нуцов в статията си „Кюрдският въпрос и „бездомността“ на 30 милиона души“. Той разказва как е станало така, че население, няколко пъти по-голямо от българското, е разпръснато между границите на Турция, Ирак, Иран и Сирия, и каква е връзката на управлението на Кемал Ататюрк с това.

Дойде време и за личната ми препоръка. Този път обаче тя не е песен или филм, а покана за размисъл. Идеята ми дойде преди да съм прочела интервюто на Боряна с Миролюба Бенатова и затова няма връзка с него.

Предложението ми е да помислим за привилегиите. В България сме свикнали да се възприемаме като лишени от привилегии, които други притежават. Затова рядко се замисляме за собствените си привилегии.

Ние, авторите и читателите на „Тоест“, със сигурност сме грамотни. Имаме достъп до електричество, вода и интернет, които спират само по изключение, и тогава вдигаме шум до небето. Ако живеем в България, а не в някоя по-добра за живеене от България страна, и разчитаме на някоя от топлофикациите да ни снабдява с топла вода, годишната профилактика е винаги голяма драма. Имаме покрив над главата си, върху който не очакваме всеки момент да падне бомба. Нито сме в постоянен страх домовете ни да бъдат съборени като „незаконни постройки“.

За по-голямата част от хората по света комбинацията от всички тези неща, които приемаме като саморазбиращи се, изобщо не е даденост. Включително и в България има социални групи, достъпът на членовете на които до образование, ток, вода и дом не е гарантиран.

Преди няколко месеца се запознах с германка, която от 30 години живее в Ямайка. Там обитава къща, която с мъжа ѝ така и не са достроили. Седем години са нямали ток. После са проимали, защото са се научили да го крадат. Топла вода пък нямат изобщо – къпят се със студена. Нямат и водопровод – разчитат на дъждовна вода. Здравни осигуровки не могат да си позволят. Като тях живее голяма част от населението на Ямайка и региона. Жената каза, че човек всъщност има нужда от много малко, а аз се засрамих заради всичко, което имам, без да го оценявам.

България може да е най-бедната страна в ЕС, но пък ЕС е едно от най-добрите места за живеене в света. Ние нямаме заслуга, че сме се родили на привилегировано място. А онези, които от наша гледна точка пък имат всичко, са загубили привилегията да имат нормален частен живот.

Така че – трудна е темата за привилегиите…

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-26-yuni-1-yuli/

Започвам този бюлетин с непривична за персоната ми ведрост, дължаща се на факта, че „Тоест“ си има собствена серия шоколади съвместно с „Гайо“. Даже ще сложа удивителна! Удивителното е, че след месеци подбиране на съставки и комбиниране на вкусове най-сетне можем да се похвалим с първия продукт на съвместното ни начинание – млечен шоколад с лешници и поръска от сушени малини.

И за да не решите, че насочеността на медията е поела далеч на юг и е акостирала в пространството на кулинарните блогове, ще ви успокоя, че шоколадът е част от начините, с които ви предлагаме да подкрепите съществуването на „Тоест“. Защото медията ни се издържа изцяло от дарения, а напоследък – и от шоколади. Това може и да е шега, може и да не е – ще видим накъде ще поеме тази инициатива. Затова поръчайте тук и се насладете на разкошния занаятчийски шоколад и на приятния послевкус от доброто дело, тъй като един лев от всеки продаден шоколад отива като дарение за „Тоест“. Издавам, че скоро ще пуснем и втори вид – натурален, с ядки пекан, карамелизирани в кленов сироп. Така че гответе се – шоколадите идват.

Идват и местни избори и ведростта ми си отива. Те нямат нищо общо със сладостта на шоколада, макар в някои предизборни кампании да има леко захаросан елемент. Със сигурност изборите наесен ще са темата на лятото. На тях е посветен и текстът на Емилия Милчева. В него тя прави преглед на позициите, от които стартират политическите партии в тази кампания, и задава важния въпрос кой ще превземе доскорошните крепости на ГЕРБ.

Като стана дума за превземане на крепости, в края на миналата седмица се направи някакъв опит за „превземане“ на Москва от „Вагнер“ – армията на Пригожин. Те не че искаха да я превземат, а само поеха на „поход за справедливост“, и то не че имаше опасност, но просто самолетът на Путин излетя почти веднага, щом се разбра, че бойците от „Вагнер“ са се настанили без бой в Ростов. И накрая се оказа, че не било бунт, а просто недоволство. И нямало да превземат Москва, а само са се разходили, после първата пряка вдясно – и към Беларус. И не били компютри, ами били компоти и т.н. В статията „Някои бележки по бунта на „Вагнер“ Александър Малинов прави кратко обобщение на изводите, които може да направим от така стеклите се (или по-скоро нестеклите се) събития.

Русия, войната и особеностите на руското общество са в основата и на интервюто на Галина Д. Георгиева с един от най-популярните съвременни европейски драматурзи – Иван Вирипаев. За имперския код у Пушкин, защо ако днес беше жив, Достоевски щеше да е на страната на Путин и какво се случва, ако затворим един народ зад стена – това са част от съжденията на Вирипаев в разговора. Но от специалното интервю за „Тоест“ може да научите и за изключително хуманистичния му проект „Тюркоазената къща“, за промяната в общуването между хората като някакъв вододел между епохи, както и за начина, по който Вирипаев възприема изкуството.

Също с прехода между епохи, само че геоложки, започват и тазседмичните научни новини на Михаил Ангелов. Част от тях е посветена на динозавъра Iani smithi и на някои интересни палеонтологични открития, свързани с неговата така симпатична особа (даже илюстрация сме сложили в материала, за се убедите сами колко е „фотогеничен“). В новостите от научния свят тази седмица има и много интересни неща за едни още по-интересни риби, приспособили се да живеят в екстремни условия с температура на водата до -2°C. Има и информация за последните изследвания на вирусните частици на SARS-CoV-2. Това ще ни даде по-голяма яснота за COVID-19 и за последствията от него.

Завършвам тазседмичния бюлетин със страхотния текст на Екатерина Петрова „В името на „баштата“, в който тя търси произхода на думата „баща“ през далечни и по-близки пътувания в езиците и в спомените си за своя баща и неговата леха с рози. Историята на тази толкова лична и в същото време прозаична дума е криволичеща и заплетена и стига право до сърцето. Прочетете я и звъннете на баща си да го чуете какво прави. А ако по някаква причина това не е възможно, извикайте в главата си най-хубавия спомен за него или за друга важна бащинска фигура в живота ви. Прожектирайте си го тоя спомен в летен следобед по ваш избор, в който все още мирише безобразно на липи. Няма да съжалявате.

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-19-24-yuni/

Не знам дали в седмицата на лятното равноденствие сънищата изглеждат като приказна реалност, но със сигурност реалността добива размерите на трескав кошмар. Кошмар, от който ни Оберон, ни Пък, нито здраво, скептично нашенско ощипване може да ни събуди.

Да не говорим че само при мисълта за 111-метров байрак (турско производство, оказва се), забит и развят от наречените от Георги Господинов „Гинес патриоти“, тръпки ме побиват и ледена пот ме облива. И се сещам за ониричния епиграф от „Политическа зима“ на Ботев: „Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?“

Но с това сънят реалност не свършва и не свършва.

Председателката на СЕМ, журналистка и писателка Соня Момчилова по време на заседание на Съвета защити предаването на Петър Волгин „Политически некоректно“, защото, видите ли, според нея лъжата също имала право на живот…  В разговора си с Асен Генов в „Контракоментар“ (апропо – Chapeau! за неговата сдържана настоятелност, но и гъвкавост в доста неловката комуникационна ситуация) същата г-жа Момчилова навъртя километри, за да заобикаля поставените ѝ въпроси. През цялото време журналистката заинатено наричаше лъжите „друга гледна точка“, призоваваше за плурализъм и безпристрастност. Но при все това тя не успя да се задържи във въжделената от нея неутрална позиция и определи като пропаганда както слуховете за здравословното състояние на Путин и неговите двойници, така и клането в Буча. Ей така, в един ред на мисли.

Тази „издънка“, струва ми се, не беше съвсем невинно изпускане и целеше провокация. Е, постигна целта си. Реакциите не закъсняха и Украинското посолство разпространи официално изявление, в което обвини председателката на СЕМ в пропагандна манипулация.

Въпреки виртуозното отбиване на топки, мачът Генов–Момчилова завърши зле за блюстителката на независимата журналистика. И намекът ѝ за Буча, и последвалото ѝ оплитане в кълчищата на, меко казано, безвкусната ѝ Facebook „закачка“ за 30-те пола само усилиха конфуза (или кринджа, ако повече ви харесва)… И оголиха медийните срамотии в лицето на оглавяващата регулаторния им орган.

О, да беше сън този резил… Но не би.

Право в друг кошмар от изминалите няколко седмици дълбае анализът на Светла Енчева – „Бавното демократично проглеждане“. Този път авторката се фокусира върху въпроса защо евроатлантическата интеграция не е възможна без ясно, категорично и умно противопоставяне на неонацистките тенденции, на които ставаме свидетели в последно време.

Емилия Милчева пък отново подхваща темата за Гешев и неговия възможен „достоен exit“, който човекът с пура и каскет сам си поиска. Как би изглеждала една нова партия-на-достойния-изход, оглавена от бившия главен прокурор? Щипка патриотизъм, щипка прозападна реторика, родно брашънце с неонабухвател, яйчица от кокошки зад решетки и… всичко е точно. Дали ще е точно обаче, не е ясно, твърди Емилия, тъй като партийният терен е доста разкалян, а Гешев вече си няма институция да го брани от ветровете по върховете. А по върховете, да цитирам пак култовата Момчилова, и кислородът е кът. Клети Гешев, сал един каскет ти остана!

Но „Да погледнем към Гърция“ ни призовава Александър Нуцов. Само че не в посока плажовете на Халкидики, а към предстоящите парламентарни избори на 25 юни. Приликите между България и Гърция по отношение на ожесточените политически битки и избухващите един след друг скандали са не една и две. Има обаче една основна и основополагаща разлика – избирателната активност в Гърция надхвърля нашата с над 20 процентни пункта. Другата съществена разлика е далеч по-богатата политическа и гражданска култура на гръцките политици и избиратели, което естествено води не само до по-добре разгърнат и представителен политически спектър, но и до по-устойчиви и дълготрайни парламентарни мнозинства и правителства. При всички положения България има полза от стабилна Гърция до себе си, най-малкото заради сферите на взаимен интерес – туризъм, търговия и най-вече енергетика.

Тази седмица научният фокус на „Тоест“ е свързан с историята, настоящето и бъдещето на животоспасяващи операции, в които донори са животните. За това колко близки и далечни сме с шимпанзетата, павианите и прасетата, четете в статията на Анастасия Орманджиева „Ще разчитаме ли на генномодифицирани органи от животни за трансплантации при хора“. Този въпрос, разбира се, повдига ред етични проблеми, все по-актуални днес, когато антропоцентричната ни визия за света търпи критики от различни страни. Сещам се за поне двама писатели, Нобелови лауреати и защитници на животните, които биха имали какво да кажат по този въпрос – Дж. М. Кутси и Олга Токарчук. Може би наивната ми вяра (отломка от вероятно остарялото ми „просвещенско“ образование) е, че тъкмо в пресичането на полетата и дисциплините биха се преодолели дефектите на тясната експертност.

Но все пак да вдигнем очи от екрана и да погледнем през прозореца. И наяве, и насън, лято е и нека да е лято още известно време! За да го задържим по-дълго, изпращаме юни със стихотворението на месеца „Бавно“ от португалската поетеса Мария до Розарио Педрейра, преведено от Мария Георгиева и проф. Цочо Бояджиев. И ви пожелаваме и вие блажено да забавите ход. Но и да не забравяте, че всички тези сцени от средлятната седмица не са „само сънна бъркотия / в мозъчната ви кутия“. И че ако не днес и утре, то все някой недалечен ден „политическата зима“ ще се завърне.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-12-17-june/

Според теорията на преговорите една от най-устойчивите сделки е тази, при която всички са малко недоволни. Парадокс на нашата действителност е, че най-често недоволството е в повече. Навсякъде.

Та с много изначално недоволство и последвали престъргвания и поскърцвания новото българско правителство избута първата си седмица. И повече от очевидно е, че никой не възнамерява да му остави 100 дни комфорт. Бесовете и сенките в българската политика не са се укротили, даже напротив. Особено озверяха след този ход, който очевидно обърка доста планове. Едно със сигурност е ясно – разместването на пластовете ще е придружено с още трусове. И жертви… В този ред на размисли първата седмица на кабинета „Денков“ се оказа последната на Иван Гешев като главен прокурор.

За тези и други важни теми от изминалата седмица прочетете в анализа на Емилия Милчева, озаглавен „Залезът на българските божества“.

Но докато сме на темата с бесовете, да не пропуснем нещо важно. В българския обществен живот винаги е имало субекти, които тровят ежедневието и се захранват с внимание, създавайки скандали. Напоследък в тази токсична роля е „Възраждане“, чиито активисти през седмицата се опитаха да спретнат шумно „аутодафе“ на филм в София и Пловдив. С хомофобски аргументи. И с фашистки подход.

С риск да захраним тази формация с още малко внимание, повече от наложителни са институционални мерки срещу нея. Отговорност на медиите, особено националните, е да поспестят безкритично отворените микрофони, които така щедро ѝ предоставят. Различната гледна точка невинаги заслужава внимание. И сме длъжни да я заглушим и да ѝ се противопоставим фронтално, ако пропагандира омраза. Нека не се заблуждаваме, че късопишещите ще водят някакви площадни битки в София – тяхната борба е за съзнанията на хората в периферията.

Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора.

Хайнрих Хайне

На темата с разцвета и институционализирането на хомофобията, а и на антиевропейската пропаганда в най-общ план в България е посветен и материалът на Светла Енчева „Еврото ли ще е следващият „джендър“?

И като заговорихме за отговорността на националните медии, ето какво е написал във Facebook профила си дългогодишният водещ по БНР Петър Волгин на 1 февруари т.г., в Деня за почит към жертвите на комунизма: „Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд.“

По повод тези думи 102-годишна жена е завела гражданско дело срещу журналиста за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в „душевни болки и страдания“, съобщава Клуб Z. Столетницата е загубила съпруга си по време на т.нар. Народен съд през 1944 г., когато той и всички първенци от селото им „са били убити и хвърлени в масов гроб без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията“. Две години по-късно той е обявен за „безследно изчезнал“. Тя остава сама с двегодишния им син. Животът на двамата по време на комунистическия режим е тежък, на сина ѝ не е позволено да учи в университет, семейството е считано за „врагове на народа“ и е следено от Държавна сигурност.

Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма. И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко. За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват.

„Във времена, в които бъдещето на демокрацията в България изглежда объркано и все по-обвързано със съдебната система, има едно място, където правораздаването се пресича с архитектурата, при това буквално“, пише Анета Василева в новата си статия за „Тоест“, която е посветена на състоянието на затворите и условията, в които живеят лишените от свобода. Един прелюбопитен материал за властта на пространството и как пространствата всъщност формират хората. Не го пропускайте!

Сред любимите ми рубрики в „Тоест“ е „Научни новини“, водена от Михаил Ангелов. А тазседмичната му статия е една от най-интересните в поредицата. В нея ще прочетете как с помощта на вирус и генна модификация може да се постигне контрол над популацията на бездомните котки, какво сънуват гълъбите, как с нови технологии се осигурява възможност за успешна сърдечна трансплантация дори от донор, чието кръвообращение е спряло, и как т.нар. изкуствен интелект помага за усъвършенстване на някои от базовите изчислителни задачи.

Завършваме седмицата с хубава книга. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова реши да ни изненада с българския превод на стихосбирката на Ю Дзиен „Давам име на една врана“. Да оставим настрани факта, че рядко до четящите българи достига китайска литература, а още по-малко поезия. Още по-ценното е, че имаме възможност да прочетем един съвременен китайски поет, пишещ по актуалните теми от ежедневието, извън географските дистанции. Както казва Зорница,

не бива да гледаме на поезията на Ю Дзиен като на реалистична поезия, тоест като описваща реалността. Тя е по-скоро хипнотизирана от пълнокръвието на света, от изобилието на случващото се в него и описва именно този свой захлас.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-5-10-yuni/

В България сме свикнали да не гледаме по-далече от носа си. Международните новини обикновено са забутани в края на новинарските емисии, освен ако не става дума за британското кралско семейство например. В последно време нашият „нос“ е станал толкова интересен, че съвсем не можем да откъснем поглед от него. Ново правителство, сериозни трусове в досегашните властови центрове, трусове и в подземния свят – понякога с летален изход…

Едно международно събитие от изминалата седмица обаче ще има огромни последствия, които ще засегнат и страната ни. Става дума за унищожаването на язовира „Нова Каховка“ край украинския град Херсон. Досега няма категорични доказателства дали съоръжението, което се намира под контрола на руските окупационни сили, е умишлено взривено от окупаторите, или стената му се е саморазрушила точно в началото на украинската контраофанзива. Язовирната стена обаче нямаше да се срути, ако я нямаше войната на Русия срещу Украйна.

Все още е трудно да си представим мащабите на бедствието, предизвикано от унищожаването на „Нова Каховка“. Украинският президент Володимир Зеленски го нарича „екоцид“. Не е лесно да се сетим за други катастрофични събития, причинени от човешка дейност, които водят до промяна на физическата карта на една държава. Южна Украйна вече няма да изглежда както преди. Не само десетки населени места са унищожени, а региони с плодородна земя ще се превърнат в пустини и в част от водни басейни. Вливането на Днепър в Черно море вече ще има различна форма.

Като стана дума за Черно море, последствията от тази катастрофа ще стигнат и до България. Защото в морето ще се излеят всички отрови и зарази, които Днепър отнесе по пътя си. Заедно с множество противопехотни мини, които ще се превърнат в опасност за плавателните съдове, за местното население и за туристите.

В тазседмичните си статии двете с Емилия Милчева се фокусираме върху „носа“ си, тоест България. Емилия разказва как Иван Гешев е сам на бала на чудовищата. Главният прокурор е изоставен от доскорошните си най-верни съюзници, които го поставиха на поста, за да могат да го използват като щит, бухалка и чадър. Съюзниците, както и парите, не миришат, нали? Злоупотребявайки с безконтролната си власт, Гешев се превърна в бреме и за онзи, който „си го избра“. Той отчаяно се бори да запази властта си, демонстрирайки по този начин още повече нейната безконтролност и избирателната ѝ употреба. Развръзката, смята Емилия, ще зависи от политическото благоразумие в името на целостта на новия кабинет.

Новият кабинет пък е тема на статията ми „Не пълно щастие, а редовно правителство“. От новото правителство като че ли никой не е щастлив, включително и личностите и политическите сили, които участват в него. Но политиката не е филм с щастлив край, а изкуство на възможното. Както казва Ицо Хазарта, ако в ресторанта има само боб и леща, колкото и да искаме пържола, няма да ни дадат. Добрата новина от изтичането на записа от закритото заседание на „Продължаваме промяната“ обаче е, че ръководството на партията действително си представя политиката като опит за промяна на света. От ПП си дават сметка, че участието в правителство с ГЕРБ може да означава политическата им смърт, но вярват, че има и други, които да продължат започнатото.

Александър Нуцов поставя българската политика в глобален контекст, разсъждавайки за протеста като любов към демокрацията. Според него протестите като форма на гражданска съпротива са лекарство срещу зловредни влияния в обществото. Той ни припомня личности, вдъхновили големи ненасилствени протестни движения. Първоначално се сещаме за Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. Но преди да ни върне към България, Александър ни обръща внимание върху личности като камбоджанския будистки лидер Маха Госананда, Дезмънд Туту, който се бори срещу апартейда в ЮАР, Ригоберта Менчу, посветила се на човешките права в Гватемала, и Лейма Гбоуи, която отстоява правата на жените в Либерия.

Продължаваме на международна тема с втората част от статията на Атанас Шиников „Кориандър, лой, шамфъстък: как се хранят средновековните араби“. Ако не сте си похапнали добре, преди да я прочетете, отговорността си е ваша. Но ви предупреждавам, че ако не сте вегани или вегетарианци (понеже в Средновековието имотната част от населението доста набляга на животинските протеини), е силна вероятността да огладнеете. Въпреки че описаните рецепти не приличат на съвременна готварска книга, а са много по-фриволни и емоционални.

Вглеждайки се и в тукашните проблеми обаче, можем да виждаме по-далече от носа си. Връщаме се към България със статията на новата ни авторка Мирела Петкова „Невежеството не е блаженство, или различните лица на липсващото здравно и сексуално образование в България“. В България ранната бременност е нещо обичайно, но темата е маргинализирана, а дебатът – поляризиращ. Също така сме на първо място по аборти в Европа. Според авторката решението и на двата проблема се състои в адекватното сексуално образование, каквото обаче липсва в учебните планове. Тя разговаря с различни специалисти, които знаят как могат да се подобрят нещата. Ала за съжаление, учениците се оказват заложници на мащабни кампании, табуизиращи сексуалното образование.

Накрая – обичайните препоръки мен.

„София прайд“ е точно след една седмица – на 17 юни. Ако ще ходите, моля ви да не пренебрегвате правилата за безопасност. Защото, независимо какви са сексуалната ви ориентация, половата ви идентичност или външният ви вид, лица, които все питат реторично кой им пречи на ЛГБТИ хората, може да решат отново да „прочистват“ София от хора, приличащи им на различни.

Този път не ви поздравявам с някое весело пънкарско парче, защото разрушаването на язовира „Нова Каховка“ не ми излиза от главата. Припомням си любими песни на тема потоп. В тази връзка реших да споделя с вас едно концертно изпълнение на песента на Питър Гейбриъл от 1977 г. Here Comes the Flood. То е съкратена версия на оригинала, но изразява тази емоция, която ми се искаше да предам.

Надявам се да ви хареса. И приятно четене!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-29-may-3-yuni/

Измина седмица, в която станаха толкова много неща и в същото време не се случи нищо ново. Изумително е как в България успяваме всекидневно и с лекота да докажем това, което учените се опитват да докажат с години – че времето е произволна човешка конструкция и въобще не е задължително да се движи така, както ние си го представяме. Наскоро дори излезе информация за проучване, според което в един момент времето буквално ще спре.

Е, тук то е спряло отдавна. Или е останало едно късче от него, в което сме принудени да се въртим като добитък в егрек и да преживяваме едно и също отново и отново. Избори, неадекватни главни прокурори, безкрайни служебни правителства, президенти с голям глад за власт и желание за партийни проекти, руско влияние, русофилски партии, протести, опити да се влезе в Шенген и еврозоната, показни убийства на знакови имена от подземния свят, записи, снимки – на пачки, на къщи, на любовници, бой в парламента…

Да, дори боят в парламента се повтаря всяка година по същото време. И тази година на 1 юни депутатите се плюха и се блъскаха, и миналата година на 1 юни пак беше същото. Тогава дори имаше деца в пленарната зала, на които тържествено им честитиха празника, преди да им покажат как възрастни мъже са успели да запазят „детското“ в себе си.

В една от новинарските емисии на 1 юни (вече не си спомням коя, защото, както казах, всичко ми се слива) развълнуваната репортерка определи случващото се в парламента като „безпрецедентно“. Но всъщност няма нищо „небивало“ в това, което става в нашето Народно събрание. То си е така по фабрични настройки още от 90-те години, когато като дете обожавах да гледам по телевизията и „Парламентарен контрол“, защото се биеха и раздърпваха от време на време и беше много вълнуващо, и „Милион и едно желания“, защото даваха детското „Мариан Първата“, в което също се биеха, стреляха и преследваха, само че в контекста на Френската революция, а не на посткомунистически преход (ех, какви филмчета имаше едно време!).

Единственото ново, което видях и прочетох тази седмица, беше броят на „Тоест“. Той започна с анализа на Емилия Милчева (вместо традиционно да завърши с него). „Този юмрук на Радев харесваме ли го?“ се появи в резултат на безпрецедентното (ето тук думата си е намясто) връчване на мандата на ПП–ДБ, когато президентът дори не се ръкува с представителите на коалицията и им съобщи на всеослушание с каква неохота им дава тази папка. Със същия успех можеше просто да им я метне на масата и да излезе от залата.

„Тоест“ продължи с текста на Светла Енчева „Моето „Времеубежище“, в който тя споделя своя личен прочит на романа на Георги Господинов и обяснява защо тази книга се намира на „най-горния рафт“ в библиотеката на душата ѝ. Покрай „Времеубежище“ се случи още нещо „безпрецедентно“ – имаше огромна опашка на Панаира на книгата за среща с автора и автограф от него.

Новото в „Тоест“ е и поредицата за важни и все още непреведени на български език книги от различни национални литератури. В първата и втората ѝ част се говореше за нидерландски и норвежки книги, а в третата Йоанна Елми ни води към Украйна с трима съвременни украински автори, докато следим пътя по картата на общата ни културна и историческа памет.

Още едно приятно пътуване гарантира тазседмичният „Тоест“. Правим го с безкрайно вкусния текст на Атанас Шиников за кухнята на средновековните араби, в която се прескачат вкусове, аромати и цветове, но се говори и за местата за хранене като жест на културен избор и социален статус. Не е препоръчително да четете този текст гладни, защото има опасност на по-чувствителните да им се изостри апетитът и да няма откъде да си набавят агнешка главичка или свинска шунка с ароматни треви (да, свинска шунка и в арабския свят!). Затова подложете нещо и четете текста за вдъхновение.

Нови всеки път са и малките парчета наука, които подбира Михаил Ангелов. Тази седмица той обяснява защо се трансплантират митохондрии, за какво ще ни помогнат генетичните редакции в селското стопанство и как така може да се улавя ДНК от въздуха.

Завършвам бюлетина не със състава на новото правителство, защото вероятно вече всички са наясно с него, а с един кратък епизод от сутрешния блок на bTV в петък. След прекъсване на програмата за включване на Николай Денков от парламента водещият казва: „Сега се връщаме на Централните софийски гробища, за да видим променила ли се е там ситуацията.“ Сега, на вас може и да не ви се струва, че ситуацията на едни гробища може да е особено динамична, но – хей – нека не прибързваме с изводите. Оказва се, че точно преди Черешова задушница се започват ремонтни дейности, за да не е гробищният парк в кал и локви. Той не че е в кал и локви от вчера, просто наесен има местни избори и всички избиратели са ни важни. И ако сме буквалисти, особено важни са ни „мъртвите души“ и тежко неактуализираните избирателни списъци.

Но в един по-философски прочит на това „връщане“ към гробищата щяхме да си дадем сметка, че всички рано или късно свършваме там. И няма да е лошо да си го припомняме всекидневно, както и да назначим по един специален придружител към президенти, премиери и министри, който да им шепне Memento mori. Последното не е ново. Ново ще е, ако паралелно с това сменим надписа на Народното събрание, защото „Съединението прави силата“ изглежда като твърде голяма хапка за нашата уста. Моето предложение е епитафията на гроба на Казандзакис: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм.“ Може би децата ни ще го сложат този надпис. Ако изобщо дотогава намират смисъл да им се занимава. Впрочем наша работа е да им осигурим смисъла. Само казвам, не се заяждам.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-mai-2023/

Ех, че седмица…

В политически (и международен) контекст тя започна още в неделя с предварителните данни от изборите в съседна Турция. Опозицията на Ердоган не успя да го свали от управлението на страната, което е в ръцете му вече две десетилетия. Новият президент ще бъде определен след балотаж на 28 май, но преднината на Ердоган изглежда сериозна, а коалицията Народен алианс, съставена от неговата Партия на справедливостта и развитието с неколцина партньори, запази мнозинство в турския парламент.

Важен за отбелязване факт е, че на тези избори 121 от новите 600 депутати са жени, което е исторически рекорд.

Междувременно неотдавна Европейският парламент ратифицира Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. У нас е известна повече като Истанбулска конвенция и със съпротивата срещу нейното приемане, след като общественият дебат беше отровен и превзет от неадекватен наратив. Светла Енчева разказва какво променя фактът, че Конвенцията вече е в сила на ниво Европейски съюз.

Ако от Турция отместим поглед още малко на югоизток, към Сирия, ще забележим, че в петък на срещата на лидерите на страните от Арабската лига за първи път от началото на войната в Сирия бе поканен отново и Башар Асад. Тече ли процес по реабилитиране на сирийския режим? На този въпрос отговаря Александър Нуцов в своя материал „Втори дубъл: Асад отново излиза на международната сцена“.

Много рядко публикуваме текстове, които не са създадени специално за „Тоест“, но през седмицата ви предложихме едно интервю, което смятаме за важно да излезе на български език. Благодарим на Здравка Петрова за спешния превод от руски и за позволението на „Свободна Европа“ (RFE/RL) да го публикуваме. Няма да крия, че докато четях, почувствах нотка претенция и дистанция, която ме подразни, но въпреки това руската поетеса Мария Степанова е сред онези гласове на разума, които трябва да бъдат чувани и четени в това време, което преживяваме заедно. Не пропускайте интервюто, озаглавено „Влакът на историята отново навлиза в тъмен тунел“. И си отделете достатъчно време за размисъл.

Но да се върнем в България, където от предходната седмица беше ясно, че има нещо да се случва, след всички симптоми, че омертата между прокуратурата и политическия ѝ гръб е пропукана, когато кандидат-премиерката Мария Габриел посочи за свой приоритет отстраняването на главния прокурор. Това, което последва, разбира се, бе шумно и театрално, но най-любопитно от всичко е, че самите участници във водевила директно потвърдиха зависимостите си и опитвайки се да се спасяват поединично, всъщност само доказаха нагледно необходимостта от спешни реформи в прокуратурата. Нещо, което реформаторските сили в обществото и политиката повтарят от години. Във връзка с това не пропускайте едно различно интервю на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов пред „Дневник“, което съдържа прагматични политически рационализации за развръзка на кризата. Трудни до невъзможност. Особено в този парламент.

Иначе и Емилия Милчева се опитва да направи невъзможното, а именно да обобщи най-важното от тази седмица в един политически обзор. Прочетете „Борисов vs. Гешев. Cui bono?“. А тя, развръзката… тепърва предстои. Дано сте си приготвили достатъчно пуканки за „шоуто“.

Макар да не е ясно дали ще се намери подкрепа за редовен кабинет, или ни очакват нови извънредни парламентарни избори, при всички случаи тази есен предстоят редовни избори за местна власт. Според Анета Василева именно те може да са ключът за трайно решение на политическата криза. Ако партиите ангажират гражданите без популизъм и кухи лозунги и започнат да адресират реалните проблеми на ежедневието. И ако гражданите се осъзнаят като съучастници в решенията, а не като апатични потребители. Защото проблемите на градската среда са проблеми на всички ни. И решенията им ни засягат пряко.

Вероятно ще забележите, че все по-често обръщаме внимание на микропластмасата, защото тя става част от живота ни по особено буквален начин – прониквайки в телата ни чрез дрехите, храната и козметиката. Молекулярната биоложка Анастасия Орманджиева разказва откъде се взе микропластмасата и защо спешно трябва да се отървем от нея, в новия си материал за „Тоест“, озаглавен „Пластмасов живот. Микропластмасата в нашите тела“.

Дойде време и за поредния текст в етимологичната ни рубрика „От дума на дума“. Този път в най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова преследва корените на думата „книга“. И макар да не успява да стигне до категорични отговори, по пътя на търсенето ще научите много други интересни неща, обещаваме ви. Не пропускайте да прочетете „Между редовете, между листата в Лайпциг“!

Думите са виртуозният инструмент и на Зорница Христова, която отново сладкодумно разказва за три нови книги в редовната ни рубрика „По буквите“. Едната е „Крадецът на самота“ от Раймондо Варсано, чийто език Зорница определя като плашещ със силата на думите си. Втората е „Едно възможно начало“ от Тодора Радева, чийто стил пък е фин и внимателен, както е редно да се докосват… рани. А третата книга е новото издание на популярните истории на „Макс и Мориц“ в съвременен вариант на големия преводач на немска литература Любомир Илиев.

И накрая – нещо важно. Новината, че в тазгодишната класация на „Репортери без граници“ за медийна свобода България се изкачва с 21 места, изглежда добра… докато не прочетем уговорката, че методологията, по която се съставя класацията, е нова и сравненията с предходни години не са релевантни. Състоянието на свободата на медиите у нас е оценено като проблематично. А в доклада пише:

Няколко предприемачи притежават голяма част от медиите в България и определят редакционната линия в тясно сътрудничество с водещи политици. В много случаи посреднически дружества не позволяват да се изясни собствеността. Правителството купува лоялни репортажи чрез държавни субсидии, финансирани основно от фондовете на ЕС. Поради това разследванията по чувствителни въпроси като корупцията са рядкост. Независимите медии са подложени на съдебен тормоз, като например данъчни производства, искове за клевета или ужасяващи глоби; критично настроените служители в медиите са подложени на тормоз чрез клеветнически кампании и насилие. Журналистите, които пишат за медиите, живеят в особена опасност.

В същото време британският вестник „Гардиън“ разказва за фалита на Vice, за гибелта на BuzzFeed и съкращенията в големи световни медии; за бизнес моделите, базирани на реклама, които вече не работят, защото твърде нищожна част остава за самите медии; за принудата медийните проекти да се занимават с какво ли не извън журналистиката, за да оцелеят и да правят журналистика.

Цари глобално неразбиране защо една медия (дори голяма) не успява да живее от реклама. Всъщност е просто – рекламата (особено онлайн) е ужасно евтина, а са нужни сериозни разходи и усилия, за да се продава и управлява адекватно. Тези разходи изяждат съществен дял от приходите. За малка медия това е до степен да обезсмисли цялото упражнение.

„Тоест“ не публикува реклами не заради някакъв инат, а просто защото няма смисъл и полза от това. Затова разчитаме на подкрепата на читателите си. Оказва се, че и големите медии вече не могат без това. Ако искаме жизнена демокрация (а свободната преса е необходимо условие, за да имаме каквато и да е демокрация), ще се наложи да приемем, че се налага да подпомагаме финансово медиите, за да бъдем качествено информирани.

Благодарим на всичките си дарители за подкрепата! Без вас „Тоест“ нямаше да го има. Но бихме искали да призовем за още едно малко усилие. Вярваме, че най-новият облик и формат на toest.bg ви харесва – с разнообразието си от теми, с различните автори, с балансирания си стил и премерен изказ, с езиковата си стилистика.

Разкажете на още някого за нас – защо ни харесвате и защо за вас е важно да продължим.

Със свои думи и аргументи. Споделете, че ни подкрепяте, и го помолете да направи същото – чрез някой от нашите дарителски пакети, в които сме включили много сладки (и в буквалния смисъл) подаръци.

Ако всеки от вас, нашите настоящи дарители, убеди по още двама да ни подкрепят, бъдещето пред „Тоест“ ще бъде доста по-обнадеждаващо. Междувременно ние не спираме да търсим и други източници на финансиране – по програми на български и международни организации, чрез партньорства с бизнеса, чрез продажби на шоколад (за който допълнително ще пишем съвсем скоро). Защото, както се казва в цитираната статия на „Гардиън“:

Истината е, че няма едно-единствено решение – и това изобщо не е изненадващо в този ранен етап на дигиталната революция. „Разнообразни приходи“ е най-добрият отговор за един устойчив бизнес модел за бъдещето на журналистиката.

Благодарим ви! И приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-8-13-mai/

Седмицата започна с почивен ден, защото в неделя се падна Денят на храбростта и на Българската армия. Замисляли ли сте се защо в България е официален празник 6 май, но не и Денят на Европа, който се отбелязва два дни по-късно? В настоящия контекст този въпрос е особено актуален. Уж храброст, а президентът и главнокомандващ на армията Румен Радев упорито демонстрира заучена безпомощност, твърдейки, че изпращането на оръжие за Украйна е равносилно на въвличане във война. Уж армията ни е част от НАТО, а България – от ЕС, а страната ни все заема такива позиции, които са от полза по-скоро на Русия. От скорошните опити на България да блокира вноса на селскостопанска продукция от Украйна, та до Истанбулската конвенция (която впрочем тази седмица беше ратифицирана от Европейския парламент).

„Войната по пътищата“ е клише, прикриващо институционалното и общественото безхаберие. Седмицата отмина под знака на поредната нелепа трагедия – двойка влюбени младежи загубиха живота си, пометени от кола, карана от едва-що взело книжка 18-годишно момче. В петък пък 84-годишен мъж беше блъснат от превозно средство на спирка, докато се е опитвал да се качи в автобуса. Преди да се въвеждат по-строги наказания за шофьорите и да се назначават повече пътни полицаи, ще е добре съществуващите санкции да не остават само на хартия и униформените на пътя да престанат да се правят на ударени, освен когато провеждат показни акции. А улиците да се правят с мисъл, че градовете са за хората.

Като стана дума за акции, пловдивската полиция накара около 400 посетители на нощен клуб да се съблекат голи и ги държа затворени в него с часове, защото… можело някой посетител да има наркотици. Според органите на реда всичко е точно. Според правозащитници унижаващото отношение и произволното отнемане на свободата са нарушение на конституционни права, а полицаите са превишили правомощията си.

Като стана дума за превишени правомощия, за кого се сещате? Разбира се, за главния прокурор. Изглежда, че „Инструментът на Господ“, както Иван Гешев сам се нарича, като един Христос е предаден от своите. На тази тема е и седмичният коментар на Емилия Милчева „Добрите“, „лошите“ и главният прокурор“. Тя задава въпроса дали става дума за отстрел на обвинител №1, или за алиби на ГЕРБ и ДПС, чрез което да мотивират пред обществото едно съвместно управление. Независимо дали шапката на Гешев вече е скроена, ако няма читав механизъм за контрол над институцията главен прокурор, просто една удобна на ГЕРБ и ДПС личност ще бъде сменена с друга.

От големите политически теми прескачаме на микроравнище. Дебютната статия на новата ни авторка Мария П. Василева е за микродозирането и някои макротеми, свързани с него. Станалото модерно на Запад микродозиране е нова пресечна точка между наркопазара и лъскавия свят на уелнес индустрията. Става дума за използване на халюциногенни вещества, но в малки количества, от които човек не може съвсем да се надруса, но му става хубаво и поне малко се отдалечава от твърдата почва на реалността. Акцентира се върху терапевтичния потенциал на микродозирането за лечението на депресия, тревожност, посттравматичен стрес, зависимости и пр., както и върху връзката му с креативността. Клиничните изследвания обаче не са еднозначни, макар и известните рискове да не са много. Засега микродозирането е на ръба на закона.

Оставаме на микровълни и с новата порция научни новини, сведени до знанието ни от Михаил Ангелов. Знаете ли, че според едно изследване всяка седмица изяждаме пластмаса с обема на една банкова карта? Това е така, защото пластмасата, която изхвърляме, се усвоява от организмите, които пък после ние консумираме. Вирусите също са микроскопични, а повече от 100 години учените не могат да решат дали да ги класифицират като живи организми. И все пак те са ключов фактор в еволюцията и развитието на биосистемите, както и в бъдещето на екологичните процеси, протичащи на фона на глобалните климатични промени.

Излизаме от микровълните, но оставаме на вълната на природата. Севда Семер задава пет въпроса по повод първата ферма за октоподи, която предстои да бъде открита в Испания. Досега тези морски животни, известни с развития си интелект, са улавяни само в дивата природа, но скоро много от тях ще бъдат отглеждани само за да бъдат убивани и изяждани от хората. Севда цитира Светлана Алексиевич, според която е човешко право да се учиш да не убиваш, и предлага да преосмислим отношението си към консумирането на животни – над 80 милиарда от тях годишно умират, защото ние така сме решили.

В рубриката „На второ четене“ пък Севда ни обръща внимание върху книгата „Барнабо от планината“ от Дино Будзати, преведена от италиански от Нева Мичева. (И вие като мен ли смятате, че е крайно време Нева да отговори на още някое читателско писмо в авторската си рубрика?) Романът е разположен в миналото, но е написан в сегашно време, защото в планината е винаги сега. Всичко се случва пред очите ни, но вече е било. Още първите страници на книгата носят поезия, но не в смисъла на нещо отнесено, а като чувствително и съсредоточено наблюдение на случващото се. Авторът впрочем разбира от планини, защото е бил и алпинист.

Както винаги използвам случая, че съм дежурна по бюлетин, за да споделя някои лични препоръки. Първата е: моля ви, внимавайте, като пресичате. Както и когато управлявате автомобил. Дори да спазвате всички правила, това не бива да ви успокоява, защото на пътя все има някой, който не ги спазва и не му пука.

Краткият и не съвсем успешен полет на ракетата Starship на компанията на Илон Мъск SpaceX беше преди няколко седмици – на 20 април. Но понеже оттогава не съм писала бюлетин, не мога да се стърпя да не споделя с вас каква асоциация предизвика у мен събитието. Сетих се за клипа на песента Space Song на Dubioza Kolektiv. SpaceX е сериозна компания – не като пародийната Босненска космическа агенция, която превръща стара лада в ракета и я зарежда с ябълкова ракия. Резултатът обаче е същият.

Приятно четене, гледане и слушане!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-1-6-mai/

В I Don’t Like Mondays Боб Гелдоф от The Boomtown Rats пее:

The silicon chip inside her head
Gets switched to overload
And nobody's gonna go to school today
She's gonna make them stay at home

Според мълвата Гелдоф се вдъхновява за написването на това парче от масовата стрелба в едно училище в Сан Диего. Тогава 16-годишната Бренда Спенсър убива с пушката на баща си директора и един пазач в училището, ранява 8 деца и един полицай. Когато я попитали защо го е направила, Бренда вдигнала кротко рамене и казала: „Не обичам понеделниците.“ 29 януари 1979 г., когато става стрелбата, е понеделник.

3 май 2023 г., когато един седмокласник уби 8 ученици и един охранител в Белград, не беше понеделник. Беше сряда. Денят е различен, годината е друга, но резултатът е един и същ – чипът в главата на 13-годишното момче се е претоварил и системата е дала накъсо. Твърди се, че това е вследствие на системен тормоз и подигравки в училище. Ден по-късно, пак в Сърбия, още 8 души загиват, а 13 са ранени от изстрелите на 21-годишен мъж. До редакционното приключване на този текст не е ясно какви са причините за масовата стрелба. Знае се само, че бащата на мъжа е военен и в дома му е открит цял оръжеен арсенал. Президентът Вучич призова за тотално разоръжаване на страната и сериозно затягане на правилата за притежание на оръжие.

Не мога да се отърся от предчувствието, че това полека-лека лази насам. Усеща се с косъмчетата на тила. Невидима опасност, която ще се материализира внезапно и от пострадали при битов инцидент (да се чете „застреляни от съседа си“) ще прерасне в масова стрелба в училище. Пак ще се чудим откъде ни е дошло и защо на нас. Нищо че неправителствените организации алармират, че всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до навършването на 18 години, а всяко трето е тормозено в училище (по информация на УНИЦЕФ). И сякаш като доказателство за това идва поредната новина за тийнейджъри, пребили друг тийнейджър в Западния парк в София, защото говорел „с глас на обратен“.

На този фон политиците направо живот си живеят. Докато се разберат ще има ли правителство, или няма да има, с чий мандат ще е и кои ще са лицата в този кабинет, ние бавно и методично ще се избием, за да не им създаваме проблеми. И без това повечето политици дават всичко от себе си да се мразим един друг възможно най-непреодолимо, за да държат здрави електоралните си ядра.

(Между другото, имам чувството, че никъде другаде в Европа не е толкова важно точно КОЙ ще е министър на еди-си-какво-си. Това е просто пост в услуга на народа. Да не забравяме – ако изобщо сме го знаели, разбира се, – че „министър“ идва от латински, където означава няколко неща, предимно въртящи се около „слуга“.) Емилия Милчева проследява сагата с преговорите за кабинет в статията си „Бездната се взира в политиците. ГЕРБ & Ко.“.

Забавленията в парламента пък проследява Светла Енчева в текста си „Манол Пейков и карнавалното въображение“, в който представя вълната от мемета, шеги и колажи, отключена след няколко разменени реплики между Манол Пейков (ПП–ДБ) и Костадин Костадинов („Възраждане“) от трибуната на Народното събрание. Не че не сме виждали Facebook да избухва и друг път в осмиване на политици (спомнете си „кампанията“ с Каракачанов и торбичките Billa), но за първи път видяхме Костадинов да излиза извън кожата си. С други думи, една „къса“ реплика (’щото сърце не ми дава да кажа „кратка“) го изкара извън равновесие. Къс му е фитилът явно…

По отношение на фитилите и конфликтите положението в Африка, и по-специално в Судан, изобщо не е подходящо за шеги. Страната е на ръба на гражданска война, няма електричество и вода, няма хранителни продукти и медицински материали. Има едни поне 800 000 души, които по всяка вероятност скоро ще се опитат да избягат оттам. Как се стигна дотук, обяснява Александър Нуцов в статията си „Статукво на ръба“.

Тази седмица в „Тоест“ продължаваме да гледаме извън България, но с интервюто на Мирослав Зафиров се пренасяме в съседна Турция, за да разберем задава ли се краят на епохата „Ердоган“ и какви са различните варианти за управление на страната след предстоящите избори. За всичко това Мирослав разговаря с Емре Чалъшкан, специалист по международни отношения, журналист и анализатор. Изключително съдържателно интервю, от което става ясно и какви са перспективите за България при евентуален нов курс на Турция.

При публикуването на този текст стана ясно и друго: че дори фамилията ти да е Телбис и никога никой да не я улучва от първия път („Делвис“, „Пелвис“, „Мелвис“, „Елвис“?!), не си застрахован от това ти да сгрешиш нечия друга фамилия така, както постоянно бъркат твоята. При пускането на текста фамилията на Емре беше написана „Калискан“ вместо „Чалъшкан“, което е изцяло редакторска грешка и много се извиняваме за нея (специално аз). Но както каза главната редакторка на „Тоест“ Ан Фам, сигурно човекът е свикнал и не иска да затормозява останалите с редакции по собственото си име. Тя знае от личен опит.

Личният опит е особено важен за споделяне, когато сме правили нещо, но и когато не сме го направили. Ето, например много от нас като български читатели могат да се „похвалят“ с това, че не са чели достатъчно скандинавска литература, която да не е в така нашумелия жанр nordic noir. Стела Джелепова е тук, за да ни каже какво пропускаме, и горещо да препоръча три творби от Норвегия, които би било страхотно да видим преведени на български.

А иначе днес е 6 май – Денят на храбростта. Ако сте в София, минете да видите гениалния графит на Bozko на ул. „Триадица“ 6. Той изобразява свети Георги, гледащ към змея. Героят е възрастен, стар и прегърбен. Злото е могъщо, красиво и пълно със сили. Битката между доброто и злото се води всеки ден. Затова свети Георги е старец, както казва самият Bozko. Героят няма нужда да е красив, няма нужда от кон, няма нужда от копие, щит, меч. Героят има нужда да е смел. Но не смел в смисъла на „ще хвана пушката на татко и ще застрелям целия клас“, а тъкмо в обратния – „няма да я хвана тази пушка и няма да ви мразя, и няма да ме е страх“.

Само смелостта краси човека. За съжаление, повечето хора са грозни.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-24-29-april/

След изборните драми, Пасха, Страстната седмица, Светлата седмица и Рамазан се приземяваме рязко в обичайното ежедневие само за да осъзнаем още по-ясно как изобщо не сме го напускали.

Двете най-големи политически формирования в най-новия парламент продължиха да водят особен диалог, някаква част от който съвсем нарочно е публичен, а на моменти дори театрален. По-интересни, разбира се, остават нюансите, които едва прозират под повърхността. Политическият танц е сложен и както в онази приказка за русалката, всяка стъпка се усеща като ходене върху кинжали. Според Емилия Милчева редовното правителство, което евентуално се задава, прилича на котката на Шрьодингер – едновременно възможно и невъзможно. За българските парадокси и декодирането на бъдещето четете в седмичния ѝ политически обзор.

На фона на гъстата политическа мъгла служебното правителство хвърли още една сериозна димка, като предложи бюджет с 6,4% дефицит. Много по-голям от допустимия, за да е изобщо възможно да таим някакви мечти за еврозоната. Казано по друг начин, със служебните министри на Радев даже не е особено нужно „Възраждане“ да се напъва с референдуми срещу еврото. Но за песимистичния бюджет има и реални причини, свързани с политическата криза и забавянето в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки тях обаче консервативен бюджет с до 3% дефицит продължава да е възможна опция.

БНБ също реши, че е време да позатегне примката около кредитната активност на търговските банки у нас, изтегляйки от обращение около 3 млрд. лв. от ликвидните им пари. Очакванията са, че това ще позабави кредитирането и вероятно ще повиши лихвите по заемите. Но дори и след тази мярка свръхликвидността в банковата система, изглежда, ще продължи да е внушителна.

Знаете ли, че решението за организиране на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив, което да даде възможност на прохождащата индустрия и на селското стопанство да се сдобият с повече клиенти и партньори от Европа, е взето от правителството на Стефан Стамболов през 1891 г.? През следващата 1892-ра първото българско изложение е открито с военен парад и в присъствието на княза. През 30-те години на ХХ век Пловдивският панаир става постоянен и е обявен за международен. И до днес, макар и далеч от предишната си слава и осезаемо западнал покрай управлението на своите собственици и техните протежета, Панаирът е един от символите на град Пловдив и кореняците пловдивчани го носят в сърцата си. Тази 130-годишна история е на път да приключи след поредица от събития през последните две десетилетия, с които държавата бавно, но последователно се отказа от собствеността си и буквално натика Панаира в ръцете на Георги Гергов.

Всичко започна през 2006 г. от правителството на Тройната коалиция, което подари без търг първите 49% на смесено дружество между Община Пловдив и Гергов. И завърши тази седмица, когато последният доби пълен контрол върху Панаира. С любезното бездействие на кмета Здравко Димитров и администрацията му в Община Пловдив, както и с това на общинските съветници от ГЕРБ и БСП. Сега 350 декара на брега на река Марица са в ръцете на един бизнесмен, който може да прави с тях каквото реши. Мрачните прогнози са, че скоро в центъра на града ще се появи ж.к. „Панаира“. И те не са без основания, защото градът помни подобни развръзки с други от своите символи. Едно от тепетата отдавна го няма, а името му от няколко години се носи от… мол.

Тази седмица Светла Енчева обръща внимание на тема, която е встрани и от следизборния шум, и от дневния ред на политиците, но е изцяло свързана с редица политики, които следва да имаме на национално ниво – екологични и социални. Без тях новината за появата на автомати за връщане на пластмасови бутилки и кенове продължава да е стъпка в правилната посока, но липсата на национална депозитна система свежда полезността на машините до чисто символична.

В новата си статия Анастасия Орманджиева този път обяснява сложната система от човешки левкоцитни антигени и каква е ролята ѝ както за предпазване от инфекции, така и за успеха на трансплантациите и разгадаването на автоимунните заболявания. А как във всичко това може да се намеси котаракът от „Том и Джери“, който опитва да открадне пай, оставен на прозореца, може да разберете само ако прочетете „Прозорецът към вътрешния свят на клетката“.

В рубриката ни „По буквите“ Зорница Христова е подбрала толкова интересни заглавия, че едва се сдържах да не си ги поръчам, преди да дочета докрай препоръките ѝ. Новите книги, за които може да прочетете в колонката ѝ, са романът „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.

Тази седмица може да завършим само по един начин. В петък нашият непрежалим Марин Бодаков трябваше да навърши 52 години. По този повод нека си спомним за него и за поезията му чрез словото на Яна Букова, произнесено по време на представянето на сборника „Галерията на сърцето“ в театър „Сфумато“ на 24 септември 2022 г.

Негово е и стихотворението на месеца, което избрахме за вас.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-april/

В „Тоест“ харесваме статии, които остаряват красиво. Ще ни се написаното в тях да бъде валидно и след години. Същевременно се стараем и да бъдем актуални. Трудно е да коментираме и анализираме последните парламентарни избори от 2 април обаче, без думите ни да остареят бързо, безславно и неестетично. Защото след петите избори за последните две години отново нищо не е ясно – нито дали ще има редовно правителство, а още по-малко, ако такова се сформира, какво ще бъде то и кой ще участва в него.

Първата статия в „Тоест“ след изборите по график се падна на мен, а спонтанната ми реакция на резултатите от тях беше „Пак ли, бе?“. Не мисля, че тази публикация ще остарее изящно, макар в нея да се опитах да откроя и някои трайни проблеми, например неспособността на демократичните и реформистките партии да отправят послания към избирателите, които са извън твърдия им електорат. А за да имаш послание, трябва да познаваш и разбираш тези хора.

За да бъде максимално актуална, Емилия Милчева изчака пресконференцията на коалицията ПП–ДБ на 7 април. „Заровете за правителство още се търкалят“, казва тя, но предполага, че по-голяма е вероятността да се стигне до шести поредни парламентарни избори. Защото Бойко Борисов иска първо да се прави коалиция, а после да се говори за политики, пък от ПП–ДБ настояват на обратното – политиките са важни, ако за тях има консенсус, правителство може да има и без коалиция.

Ако след вота нещо се очертава като устойчива тенденция, това е ръстът в подкрепата за „Възраждане“. Една от предпоставките за него е безкритичното отношение на мейнстрийм медиите както към крайнодясната идеология на партията на Костадин Костадинов, към системно тиражираните фалшиви новини и език на омразата, така и към агресията спрямо журналисти. Само в рамките на предизборната кампания от „Възраждане“ проявиха подобна агресия поне два пъти.

Активисти на партията не позволиха на Емилия Милчева да снима за свой материал в „Дойче Веле“ публично събитие – събиране на подписи за референдума против еврото. В последния ден от кампанията пък журналистката от БНТ Цвета (Флора) Стратиева беше изгонена с обиди и заплахи от пресконференция на партията. БНТ коментира случая едва след изборите.

„Възраждане“ увеличава популярността си и сред българите в чужбина. В статията си „Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“ Марина Лякова отговаря на какво се дължи тази популярност. Тя описва типажите, които харесват партията на Костадинов, техните проблеми и мотиви, трудностите им да се впишат в приемащите общества. Според нея в подкрепата за „Възраждане“ всъщност няма нищо енигматично. Ала българите в чужбина, които гласуват за националистическа и антиевропейска партия, все едно режат клона, на който седят, вярвайки, че ще полетят в облаците.

Както в политиката, така и в частния живот неспособността да се води спокоен разговор е причина за много проблеми. Но ако в българската политика нямаме независим медиатор, на когото да се доверим, при определени частни спорове и конфликти имаме тази възможност. Във втората си статия по темата, озаглавена „Медиацията на практика“, съдия Владимир Вълков ни разказва как всъщност се постига извънсъдебно споразумение посредством медиация. Тази процедура е доброволна, а целта е да се стигне до решение, приемливо и за двете страни.

Продължаваме с друга статия на съдия – на Калин Калпакчиев, която може да се разглежда като логично свързана с темата за медиацията – „Как възстановителният подход може да се съчетае с традиционното правосъдие“. Защото възстановителното правосъдие не е възможно, ако двете страни не са постигнали съгласие помежду си и не са намерили приемливо за тях решение. Съдия Калпакчиев ни разказва истинска история за двама изпаднали младежи, които пребили и ограбили възрастен мъж, но благодарение на възстановителното правосъдие получили възможност да поправят стореното, да допринесат за живота в селото си и изобщо – получили шанс за нов живот.

При религиозния фундаментализъм обаче спокойният разговор е невъзможен, особено когато религията се използва за политически цели. В продължението на статията си „Изображенията на Пророка Мохамед: Случаят в „Хамлин“ Атанас Шиников разсъждава какво се случва, когато изображение на Пророка Мохамед (когото, знаем, ислямът забранява да бъде изобразяван) се появи не като умишлена провокация, какъвто беше случаят с „Шарли Ебдо“, а присъства като артефакт в самата ислямска традиция. Всъщност ислямът е много по-шарен, отколкото изглежда както на мюсюлманските фундаменталисти, така и на ислямофобите.

За разлика от добрите статии, които остаряват красиво, добрата литература изобщо не остарява. В България ковчежето на нидерландската литература е неоткрехнато, твърди преводачката Мария Енчева. Тя ни показва три съкровища от това ковчеже, които се надява някога да преведе. Първото е романът „Никога вече сън“ от Вилем Фредерик Херманс, който е едно от най-превежданите произведения в нидерландската литература, а само в родната си страна има 39 издания. Вторият роман е озаглавен „Всичко отдавна отминало“ и е на младата хомосексуална авторка Хана Берфутс. Третото съкровище не е книга, а автор – Ремко Кемперт. Той пише поезия, романи и новели. Няколко месеца преди смъртта му през 2022 г. „Тоест“ помести на стената си във Facebook откъс от стихотворението му „Съпротива“.

Знаете си, че няма да ви оставя без лична препоръка, нали? Започнах с изборите, но ще завърша със… секс.

Като говорим за красиво остаряване – британската актриса Ема Томпсън определено остарява красиво. Може да се уверим в това, ако видим ролята ѝ във филма „Успех, Лио Гранд“ (Good Luck to You, Leo Grande, 2022 г.). Ако го гледате, при последната сцена ще си спомните за красивото остаряване. Томпсън влиза в ролята на пенсионирана учителка по религия, която след смъртта на мъжа си решава да се опита да разбере какво толкова намират хората в секса. За тази цел наема млад секс работник (очарователно изигран от ирландския актьор Дарил Маккормак). За да постигне сексуално удоволствие обаче, тя трябва да се пребори със собствените си бариери, да се научи да приема и желанията си, и тялото си.

Филмът е с брилянтни диалози, смешно-сериозен и… много секси. Той повдига една пренебрегвана тема – когато една жена мине 60-годишна възраст, това не означава, че сексуалните ѝ потребности изчезват. Ала докато комбинацията между възрастен мъж и млада жена е класика, тази между възрастна жена и млад мъж се смята за неприемлива (спомнете си какво се изговори за Брижит Макрон, съпругата на френския президент Еманюел Макрон).

А танцът на Томпсън и Маккормак се нарежда сред любимите ми филмови танци, наред с този на Кристина Ричи под звуците на King Crimson в „Бъфало 66“ (но в „Бъфало 66“, трябва да призная, ролята на жената е… проблематична):

https://www.youtube.com/watch?v=Piws-ROqJF0

Да, „Успех, Лио Гранд“ среща справедливи критики, че не представя толкова позицията на секс работника, колкото на клиентката му. Човек, за когото най-голямото щастие е да доставя удоволствие на другите, е идеалният секс работник, нали? Реалните обаче имат и други приоритети (и проблеми), освен да задоволяват клиентите си. Но – без да пренебрегваме секс работниците – темата във филма е потребността на жените над 60 от сексуално удоволствие. Нека поне веднъж сексуалността на възрастните жени да е на първо място, а?

Тази седмица се събра доста за четене, но пък следващата „Тоест“ излиза в кратка ваканция. Очаквайте нови статии след Великден. Приятно четене и (ако съм събудила интереса ви) гледане! И весели празници!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-mart-1-april/

Има нещо особено във факта, че денят за размисъл и Денят на шегата съвпадат. „Особено“ е, защото не е много сигурно дали е смешно, или трагично. Не е сигурно дали има кой да се засмее на тази „шега“ вече. Не е сигурно и дали има кой да се разплаче. Общо взето, положението е като нивото на река Дунав в сантиметри – соншонжмон. След четири поредни избори и на прага на пети на хората им е „без изменение“, с други думи – все тая.

Емилия Милчева обаче смята, че е крайно време да се разгневим, защото политиците имат нужда от много сериозно отрезвяване. А то обикновено преминава през един здравословен, демократичен, публично изразен гняв, какъвто в момента се вижда във Франция например, какъвто видяхме в Грузия наскоро, какъвто сме гледали и тук, но май за последно през 1997 г. Всъщност текстът на Емилия призовава не толкова към гняв, а по-скоро към размисъл какъв е стратегическият избор, който трябва да направи всеки един от нас.

Гняв със сигурност предизвика и скорошното разследване на Валя Ахчиева „Търговия със смърт?“. В него журналистката тръгва по следите на лекарства за онкоболни хора, с които уж те са лекувани, но се оказва, че един и същи флакон е поставян на различни хора, а накрая се озовава в Нидерландия например – цял и непокътнат. Да, изглежда, някой е успял да измисли как да влива на онкоболни хора захар и вода, докато продава на черно истинските им лекарства. Човек би възкликнал: „Къде живеем, по дяволите?!“, ако не му беше „соншонжмон“.

На 1500 км оттук в източна посока също се е натрупал гняв, само че той шества по улиците вече седмици наред. Израел е в разгара на мащабна вътрешнополитическа криза, която е задвижена от спорна съдебна реформа, предложена от правителството на Нетаняху. Стачките и протестите не спират дори след заявка за отлагане на приемането на законопроекта. На този фон процесът за мир между Израел и палестинците е в най-ниската си точка, без особени перспективи за намиране на компромис. Трийсет години след Споразуменията от Осло сме свидетели на „пълзяща интифада“, както казват експертите. Какво става на Западния бряг на река Йордан и колко дълбока е кризата в близкоизточния мирен процес – разказва Мирослав Зафиров.

„Тоест“ остава на територията на древните близкоизточни земи и с текста на Атанас Шиников „Изображенията на Пророка Мохамед: Случаят в „Хамлин“. Това е първата публикация от новата рубрика „Ориент кафе“, в която ще четем за историята и културата на Близкия изток. Този път Атанас Шиников разказва за един прелюбопитен случай в американски университет: преподавателка е уволнена, защото по време на онлайн лекция за ислямското изкуство е показала няколко исторически изображения на Пророка Мохамед. Кой е обиден, защо е обиден и какво следва от всичко това – в текста на Атанас.

По принцип всеки може да се чувства обиден от каквото си поиска. Това важи с пълна сила, откакто има социални мрежи. Там постоянно някой е дълбоко обиден и възмутен. Често по няколко пъти на ден за различни неща. Но ако излезем от хулиганската култура на социалните мрежи, която ни научи да запрятаме онлайн ръкави и да се саморазправяме с останалите посредством гръмки коментари и подигравателни гифове, повечето от нас ще се окажат тотално емоционално неподготвени за разрешаване на реални конфликти. Обикновено се съдим за щяло и нещяло, оплаквайки се колко скъпо, бавно и трудно е да си търсиш правата по съдебен път. Има алтернатива и тя се нарича медиация. Каква е силата на медиацията и кога би ни свършила страхотна работа – разказва съдия Владимир Вълков.

С облекчение се вдигаме високо, високо над обидите и обидените, яхваме телескопа „Джеймс Уеб“ и тръгваме накъдето ни видят очите – или по-точно неговите. А те гледат в дълбокия Космос и в минало и настояще едновременно. Адски е объркващо и също толкова впечатляващо как е възможно да гледаш снимки на нещо, случило се преди 13 млн. години в реално време. Тази седмица Михаил Ангелов е включил в подбора на научните новини няколко интересни факта за космически свръхгиганти, за астероиди и звезден прах и за звездата WR 124, която е 30 пъти по-масивна от Слънцето и е изключително фотогенична. Освен в Космоса Михаил ни праща и на полето, за да видим заедно как се отглеждат земеделски култури под фотоволтаици. Накрая ни отваря вратата към сериозни философски и етически размисли с новината, че е „картографиран“ мозъкът на ларвата на плодовата мушица и той удивително напомня на човешкия: две полукълба, структура, наподобяваща мозъчния ствол, и издатък, аналогичен на гръбначния мозък, който контролира мускулите на насекомото.

С възхита от природата и от всичко, намиращо се далече от града (досущ като нас на моменти), е и главният герой в книгата, за която пише тази седмица Севда Семер в рубриката „На второ четене“. „Марковалдо, или сезоните на града“ от Итало Калвино разказва историята на един особен човек, общ работник в голяма фирма, който не разбира хората, но разбира кога едно дръвче има нужда да бъде дръпнато от ъгъла, за да тръгне животът му по-добре.

За финал ви пожелавам винаги да можете да се дръпнете на слънце, за да върви животът ви по-добре. Както щете ме разбирайте. Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-mart/

Миналият уикенд беше необичайно натоварен с очаквания какво ще последва след новината за изпадналата в несъстоятелност Silicon Valley Bank. Събитието дръпна надолу акциите на много компании не само от финансовия сектор. И то не само в САЩ. Въпреки спешните публични декларации за устойчивостта на банковата система, редица ключови индекси потънаха. Седмица по-късно бурята сякаш е овладяна, но изглежда, че ще повлияе на стратегията за повишаване на основните лихви като инструмент за борба с инфлацията. Със сигурност дава и поводи за затягане на регулациите за банков контрол в САЩ.

Тревогата на пазарите не подмина и Европа, още повече след като в сряда трябваше да се търси спешна подкрепа и за швейцарската Credit Suisse, която преминава през поредица от трудни периоди и обвинения за пране на пари. Въпреки това Европейската централна банка не се отказа от предварителните си намерения да повиши основната депозитна лихва, която в четвъртък стана 3% – най-високото ниво от 2008 г. насам. Важен нюанс е, че заедно с това нямаше декларации за следващи увеличения.

И на целия този фон, в разгара на предизборната кампания, от българското Министерство на финансите изтече вътрешен документ, който разглежда хипотеза за сериозен дефицит в бюджета за тази година (което от своя страна възпрепятства приемането на еврото за неопределено време), промяна на валутния борд и дори заем от Международния валутен фонд. Едни определени медии веднага поеха топката и излязоха с бомбастични заглавия за финансов апокалипсис, а последвалата извънредна пресконференция на служебната финансова министърка Росица Велкова само наля масло в огъня.

Дали това прилича на случайна некадърност? Определено не. Нищо че дори БНБ определи твърденията за промяна на курса на лева спрямо еврото като „некомпетентни и безотговорни“. Колеги на Велкова споделят, че съвсем не е некомпетентна. А и ден по-късно тя заяви:

Държавата не е фалирала и няма риск. Няма риск и за валутния борд.

„Няма опасност от птеродактили!!! Е, то няма и птеродактили, но вече се говори за опасност. Елементарен инструмент. Отрича се нещо, което така или иначе не съществува, но самото непрекъснато говорене по темата натяга напрежението и вкарва „застрашаващи“ думи в обращение“, коментира в личния си Facebook профил комуникационният експерт Любомир Аламанов.

„Положителното от цялата работа е, че много хора ще разберат, че левът е вързан към еврото. Във валутния резерв на БНБ има евро. Валутният борд е стабилен и дори финансовият министър не може със своите приказки да го помръдне“, коментира пък икономистът Георги Ангелов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“.

Няма отговор обаче къде блее прокуратурата и защо Росица Велкова още е министър…

Това за прокуратурата е реторичен въпрос, разбира се. Понеже очевидно и тя бе заета да се включи в предизборната кампания със собствено шоу. В четвъртък пред медиите беше сервиран един екстатичен пърформанс с разхвърлени флашки, пачки, твърдения за планирани убийства и купчина имена и прякори без рационализирани връзки между тях. Толкова не се получи, че на придворните медии им отне половин ден, преди да успеят да съчинят някакъв преразказ на този злополучен самодеен театър. В петък министърът на вътрешните работи нарече мероприятието „мелодрама“ и се дистанцира от „сериала на Гешев“.

Помните, че миналата седмица „Лев Инс“ заведе иск срещу Mediapool за 1 млн. лв. заради цитат от стенограма на заседание на Министерския съвет, в който се споменава името на компанията. Тази седмица Асоциацията на европейските журналисти в България обяви кампания за набиране на средства, за да може медията да покрие разноските по съдебния процес. Добрата новина е, че нужната сума беше събрана за три дни. Поводът обаче доказва необходимостта и занапред да има фонд за юридическа защита на журналисти и малки медии от подобни „дела шамари“. Още повече че буквално по същото време имаше нов случай на натиск срещу колега журналист. Този път от МВР.

Извън злободневието на обществения дневен ред, в новия си материал за „Тоест“ Анастасия Орманджиева реши да разкаже за научните усилия около разчитането на човешкия геном. От популярните научни статии знаем, че това е станало още в началото на века, но всъщност последните 8% бяха дешифрирани едва преди година. Какво означава това и какви врати отваря пред науката занапред – разберете от статията „Да прочетеш непрочетимото – как разчетоха човешкия геном“.

Междувременно Зорница Христова се завърна от Международния панаир на детската книга в Болоня. В своя материал тя съпоставя сегашните си впечатления и препоръки с гледната си точка отпреди 8 години, когато също е писала статия за това събитие. Ролята ѝ на действащ издател, специализиран в детските книги, добавя важната тежест на опита извън страничния поглед на любопитен посетител.

В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов е решил да ни припомни книгата „Да бъдеш мъж и баща“ на датския семеен терапевт Йеспер Юл. Според Стефан прочитът на това заглавие е особено належащ днес и тук – заради прекомерното втвърдяване на традиционни и консервативни ценности, които системно ескалират до катастрофа. А родителството, за да е здравословно, трябва да почива на диалог и взаимодействие.

Седмицата донесе и една огромна новина за родната съвременна литература. Георги Господинов стана първият български писател, номиниран за престижната литературна награда „Букър“ с романа си „Времеубежище“. Ден по-късно книгата беше номинирана и в литературния конкурс на Европейската банка за внедряване и развитие.

Във връзка с това да не пропуснем и Оскарите. Както винаги, когато има замесено българско име, обществените реакции изпълват целия емоционален спектър. Дали разпъват няма да е даже по-подходящият глагол? Но докато сме на филмова вълна, така се случи, че гледах филма „Жена“ на Ян Артюс-Бертран и Анастасия Микова в същия ден, в който прочетох тазседмичната статия на Светла Енчева „Женска приказка за стълбата към стъкления таван“. Силно препоръчвам да направите и двете, дори да не е в един и същи ден.

Нека завършим с текст, вдъхновен от друго филмово заглавие – „Баншите от Инишерин“ (което, ако не сте гледали, е наистина огромен пропуск). В рубриката ни „От дума на дума“ Екатерина Петрова се впуска в любопитно изследване на етимологията на думата „банши“ и нямате дори идея докъде успява да стигне тя.

Приятно четене и гледане! И хубав уикенд!