Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-fevruari-4-mart/

Ето ни в седмицата, в която с изненада установихме, че небето над милата ни татковина не е непременно от коприна. Каза ни го Европейската прокуратура в контекста на мащабно разследване на сериозни измами с парникови квоти в тецове. Загубите са за милиони евро – и за ЕС, и за България. И в милиони фини прахови частици на сметката на нашите бели дробове.

Един от тецовете, за които се смята, че не са декларирали коректно емисиите на парниковите си газове, е „Брикел“, свързван от кого ли не с Христо Ковачки. В „Тоест“ вече ви разказахме за ТЕЦ „Брикел“, който трябваше да затвори още през 2010 г. Припомнете си двете части на материала, за да разберете как е възможно да се действа с такъв размах и наглост, като се подменя една реалност, в която всички виждаме, че тецът пуши, дими и замърсява, с друга, в която по документи той бълва от комините си едва ли не свежи пролетни цветя.

Докато ги чакаме да цъфнат не само от комините на Ковачки, по стара традиция някои се закичихме с мартеници, а други – със заповеди за уволнение заради „уронване престижа на директора“. Няма значение кой е директорът – важното е, че престижът му е уронен, а това, уважаеми читатели на „Тоест“, е абсолютно не-до-пус-ти-мо.

Разбира се, че става дума за особеното представление „КОЙ работи в Народния театър“, разиграващо се на сцената на общественото (не)внимание от края на октомври м.г. до днес. Е, вече нито Велислава Кръстева, нито Александър Морфов работят в Народния театър. На Кръстева ѝ е за първи път, на Морфов – далеч не. Той е свикнал да бъде „отлъчван“ и уволняван от първата ни сцена. Разказахме ви за това през 2018 г. в краткия филм на Владислав Севов. Вижте го тук, за да затвърдите знанието си, че няма нищо ново под слънцето. Или поне под това „слънце“, което нас ни пече.

Ново би било, ако започне да се действа активно в посока създаване на Закон за театъра (или за сценичните изкуства като цяло), в който да се уредят всички въпроси, засягащи труда на хората, работещи във, над, около, зад и за сцената (и трупата, и сценичните работници, и административния състав).

В този кратък бюлетин няма да оправим въпросите на културата, затова бодро минаваме към политиката, където нещата изглеждат все така комплицирано, да не кажа закучено. В тазседмичния си текст Емилия Милчева задава въпроса на въпросите: какво бъдеще ни предлагат тези, от чиито партийни листи ще избираме на 2 април? Отговорът не е съвсем ясен, а и изглежда, няма много желаещи да го дадат. Поне Емилия е ясна и безкомпромисна в анализа си, както обикновено.

Не е много ясно и какво иска да ни каже Върховният касационен съд с решението си да отмени възможността за юридическа смяна на пола. Това практически предопределя изхода от десетки дела, чакащи решение. Не че не можем да ги водим тези дела, просто никога няма да ги спечелим. „Оправяйте се“, казват от ВКС почти в транс. Какво още – четете в изключително подробния и аргументиран текст по темата на Светла Енчева.

За щастие, в полето на науката всичко е ясно. Или е ясно поне за онези, които разбират от нея. На наша страна си имаме Михаил Ангелов, който ни я превежда на човешки език и ни избира някои особено любопитни научни факти. Тази седмица той ни разказва за хидрогеловете, от които „поникват“ синтетични кожи, нови мозъчни клетки и даже органоиден интелект, който сяда и играе на компютърни игри. Това, последното, е изкуствен интелект, само че естествен – със съвсем реални живи клетки. Объркахте ли се? Вижте текста на Михаил, за да ви се изясни.

Ясно като бял ден в град с тец на Ковачки е положението на центровете в България, предлагащи услуги за зависими хора. Реално тези места са толкова малко, че е цяло чудо, че съществуват. За едно такова „чудо“ ни разказва Юлия Георгиева – председател на Управителния съвет на Фондация „Център за хуманни политики“. Фондацията е двигателят зад Розовата къща – единствения засега у нас нископрагов център за хора със зависимости. Как мечтата да има такова място се превръща в реалност, какво коства всичко това и какво правим после – Юлия разказва от първо лице в „Позитивно за Розовата къща“.

В опит да завърша позитивно, колкото и да ми е трудно в тази мъглива във всяко отношение седмица, ще ви препоръчам да минете едно второ четене със Севда Семер на книгата „Един ден в музея“ (изд. „Точица“ 2021). Това е гид за най-известните музеи в София под формата на комикс с текст от Зорница Христова и илюстрации от Сияна Захариева. Книгата е като карта със съкровища, която превръща музейното пространство в площадка за игра, като разчита на най-великото детско оръжие, пробиващо всеки мрак – любопитството.

Намерете си го това любопитство, в случай че сте го изгубили през годините, и си го ползвайте при нужда, защото може и да е вярно, че е убило котката, но също толкова вярно е, че без него сме едни органоидни интелекти, бързо приближаващи срока си на годност. И спирам да пиша, защото изречения като горното могат да ви откажат да четете. А не бива. „Тоест“ е за четене – приятно да ви е.

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-20-25-fevruari/

В своите „Марсиански хроники“ (1950) Рей Бредбъри описва следния възможен свят: между 1999 и 2026 г. Марс е колонизиран, а на Земята се разразява световна война, която завършва с ядрен апокалипсис.

Изминаващата седмица във вече достигналия гореспоменатата възраст свят, засега разминал се и с Марс, и с апокалипсиса, ни върна

няколко крачки назад.

По-близо до времето на Бредбъри, бих казала. Без това да ни отдалечава ни най-малко от възможността за апокалипсис.

До голяма степен очаквано, в двучасовата си реч, произнесена на 21 февруари, Владимир Путин се отметна от Договора със САЩ за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия и обясни, че възнамерява да осигури готовност за изпитания на ядрени оръжия.

У нас пък, недотам очаквано, но безобразно скандално, ВКС гласува (с 28:21) край на съществувалата десетилетия наред възможност за юридическа смяна на пола. С нелепи аргументи, според които нашият пол е единствено биологичен и нищичко не може да го поклати, докато смъртта ни раздели от него, амин.

Макар и без пряка връзка, двете събития влизат в особено мрачна синергия помежду си и навяват екстремни мисли. За Марс най-вече. (Преди такива като Путин и почитаемите 28 съдии да ни пратят вкупом „на Сатурн“).

Извън кондензацията на мрак, която двете събития сами по себе си извършват, те се случват в знакова седмица –

седмица, която отбелязва зловеща годишнина.

Съвсем логично настоящият брой на „Тоест“ отразява реалностите на войната, която Русия води срещу Украйна и срещу целия демократичен свят. Война, разгръщаща се не само на бойното поле, но и на идеологически миниран терен, където се сблъскват два противоположни цивилизационни избора, две несводими визии за съвременния човек и неговата ситуация.

Посветен на тази военна годишнина е разтърсващият шести епизод „Отложен живот“ от подкаста на Николета Атанасова „Украйна не е загубена“. През тембъра на пет преплитащи се гласа журналистката връща на забързан кадър последните 365 дни и ни потапя в три военновременни контекста – на Украйна, на Русия и на България.

Вторият текст в броя, свързан с годишнината – „Как Радев постави България на картата“ на Емилия Милчева – се занимава със срамните вътрешни и международни изяви на президента, който си играе на самодържец, продължава да подрива парламентарната демокрация и еднолично да представлява позицията на България по темата за войната в Украйна, формулирайки руските интереси като национални.

Съдбата на друг един самодържец, но не пишман като нашия, а доказал се с годините, също е тема в броя. За евентуалния провал на Ердоган на предстоящите президентски и парламентарни избори и за положителните последствия от него четете в (хипо)тезисния текст на Александър Нуцов – „Турция – външна политика по Рихтер“.

На пръв поглед далеч от високата политика и дипломация ни отвежда разказът по преживяно на Йовко Ламбрев „Съжители по неволя“. Как да реагираме, ако изведнъж се окажем „окупирани“ в собствения си дом от нежелани съквартиранти, които, макар и невидими, ни стоварват „мръсните си ризи“ и тежкия си биографичен и кредитен багаж. За разлика от окупацията на годината, от тази има лесен изход и Йовко Ламбрев го описва стъпка по стъпка.

В обзорната си рубрика „По буквите“ Зорница Христова този път се обръща изцяло към поезията и ни разказва за три книги. И трите поетически – „Възхвала на тъмнината“ на Борхес в превод на Рада Панчовска, „Зрящият е хляб“ на Биньо Иванов в съставителството на Яна Букова и „Въображаеми градини“ на Галина Николова.

Стихотворенията на Борхес са сравнени от Зорница с танго, при което се носим в ритъма на образите, за да се връщаме стъпка назад към онези от тях, врязали се в паметта ни. Антологията „Зрящият е хляб“ ни изправя пред „сблъсъците в езика“ (Я. Букова), характерни за късния Биньо Иванов, които Зорница асоциира с поезията на Дилън Томас и Къмингс. Третата стихосбирка – на Галина Николова – е представена като „терапевтична“ и „саморефлексивна“, книга, която ни учи да слушаме вътрешния си език и да разговаряме със себе си – безценни умения в днешната акустична среда на врява и безумство.

Завършваме тази седмица с

нова рубрика – „Стихотворение на месеца“.

Откриваме я с „Тихо ще вали“ на не особено известната у нас американска поетеса Сара Тисдейл в превод на Димитър Кенаров. Стихотворението е публикувано към края на Първата световна война и в началото на грипната пандемия от 1918 г. Добива голяма популярност, когато Рей Бредбъри го включва в едноименния си разказ „Ще паднат тихи дъждове“ (превод Никола Милев), всъщност предпоследния разказ в „Марсиански хроники“. На фона на една „умна къща“, полуоцеляла от ядрения апокалипсис през 2026 г., която зациклено продължава да пече филии, да бълва палачинки и да пълни вечерната вана, гласът на домашния „робот“ рецитира любимото стихотворение на вече несъществуващата стопанка на дома:

… и нито птиците, ни дърветата ще заплачат,
ако човекът напълно изчезне в здрача;
и самата Пролет, щом се събуди в зори,
едва ли и тя ще узнае, че някога сме били.

Една година след началото на войната в Украйна, когато думите ни вече не стигат да опишат ужаса на случващото се и цивилизационния срив, пред който сме изправени, публикуваме това стихотворение в нов превод. В знак на съпротива. И с убедеността, че независимо от смутните времена, в които живеем, доброто стихотворение винаги е добра новина за човека, за човешкото.

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-fevruari/

За да премине всичко гладко, трябва
внезапното отпращане на принца
да се представи като мярка.
Отчаяните болести церят се
с отчаяни лекарства. Или никак.

Из „Хамлет“ от Уилям Шекспир (прев. Валери Петров, 1985)

Според политическия ни сеизмограф седмицата премина под общия знаменател на вторичните трусове, предизвикани от новата порция санкционирани за мегакорупция български граждани. Този път шамарите, освен откъм САЩ по т.нар. закон „Магнитски“, дойдоха и от Великобритания.

С други думи казано, българската институционална корупция вече е глобален проблем. А това ще остави неприятни белези и последици. Преки за санкционираните, но и косвени за всички нас, които живеем, работим, правим някакъв бизнес тук или с партньори отвъд границите на страната ни. И това ще продължи, докато не започнем да гласуваме така, че институциите ни да бъдат принудени да се върнат към отредените им роли. Скоро ще имаме нова възможност – въпреки че голяма част от институциите правят всичко нужно безтегловността да продължи. Активирани са и всички скелети от миналото, за да разводняват дебатите и да разсейват гласоподавателите с каквото могат.

Добрата новина е, че въпреки всичко такива порции политически шамари провокират размествания. А в недрата на българския обществен живот отдавна са се натрупали геологически напрежения, които чакат своя момент да се срутят и да пренаредят пластовете. За разлика от действителните земетресения, в политически контекст това наистина ще е по-скоро добра новина – въпреки съпътстващите щети и рискове. Емилия Милчева разглежда детайлите по темата в анализа си „Невинни по Гешев, корумпирани по „Магнитски“. Чудесен текст, не го пропускайте!

И понеже предизборната кампания тепърва предстои, а ошамарените дружинки още са в ступор, тази седмица в „Тоест“ силно акцентираме върху науката с цели два много интересни материала. Единият е новият обзор в рубриката ни „Научни новини“. Михаил Ангелов разказва за открития нов рецептор, за който има надежди, че ще помогне в борбата с COVID-19, а заедно с това научаваме и актуална информация за разпространението на птичия грип. Другите любопитни теми в обзора са свързани със SpaceX и едно вълнуващо откритие за образуването на пръстените около планетите.

Дебют в „Тоест“ тази седмица прави и новата ни авторка Анастасия Орманджиева, която е молекулярен биолог и докторант по имунология. Първият ѝ текст при нас е посветен на темата за пълната регенерация на органи. И макар при бозайниците, каквито се явяваме и ние, това засега да изглежда далеч от реалността, съвременните технологични инструменти и научни наблюдения правят възможни някои нови терапии в регенеративната медицина при хората. Прочетете повече в статията „Регенерацията на органи – на една (регенерирана) ръка разстояние“.

Още с първият си текст в „Тоест“ Екатерина Петрова предизвика доста сериозен интерес и си спечели вярна публика. Тази седмица ви предлагаме нова нейна статия, в която ще научим що е то балаклава и защо има повече общо с рибата (или риболова), отколкото с баклавата. Както и много други взаимосвързани детайли, за които не сте и подозирали.

Нека завършим с хубава книга. В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов реши да ни припомни за „Светът от вчера“ – последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според нашия колега, въпреки заглавието си, книгата е значима именно с това, че съобщава важни неща за утре. Вместо ревю той прилага петнайсет аргумента защо е важно да я прочетем отново. Най-малко за да си спестим някой ден срама, за който пише Цвайг:

Против волята си станах свидетел на най-ужасното поражение на разума и на най-дивашкия за цялата писана история триумф на бруталността; никога – отбелязвам това съвсем не с гордост, a със срам – нито едно поколение не е претърпявало такова морално падение от такива духовни висоти както нашето.

Днешното поколение имаме тежък дълг и отговорност да предотвратим това.

Приятно четене!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-fevruari/

Тази седмица спокойно можеше и да не се състои. Започна с опустошителното земетресение в Турция и Сирия, отнело живота на хиляди хора, и завърши с новината, че още един българин е бил убит от съседа си, защото мига шумно. Предишният случай беше от ноември миналата година, когато Константин Дамов (62 г.) след многобройни междусъседски разпри застреля 41-годишния баща на три деца Иво Андреев. Поводът, твърди се, е някаква врата. Може и да е онази същата, зад която упорито крием обществените си угризения, че допускаме да се случва всичко това.

Паралелно с трагедията на местно ниво, където, изглежда, всички сме съучастници, вървят и световните процеси, в които също се включваме посвоему. Тази седмица Александър Нуцов се опитва да опише как би изглеждал мирът след края на войната в Украйна и какво ще е състоянието на международната система. В текста „Устойчив мир или нова желязна завеса“ той обръща внимание и на реалните отношения между ЕС, НАТО и Русия. Древните са казали: „Ако искаш мир, готви се за война“, но не е лошо да се има предвид и обратният вариант: „Ако искаш война, готви се за мир.“ Александър обяснява защо.

Оставяме международното положение леко встрани, правим един пирует и се приземяваме не чак толкова елегантно в блатото на българския политически живот, където редиците се стягат за нови избори. Емилия Милчева повдига въпроса как се избират от партиите онези, които ще избираме после ние – с други думи, каква е механиката, с която ще се запълват новите партийни листи. Във „Вот 2023. „Мат’рял“ за листи или хора за избиране“ отново можем да си припомним къде живеем (в случай че ни се е удала възможност да забравим), като обърнем внимание на следното: няма демократични регламенти и добри практики за номинации на кандидати и всичко изглежда като кастинг, а не като реален политически процес.

Като казах „политически процес“, ми се прииска да направя очевидната констатация, че политиката в България е населявана от всякакви „политически животни“ (да ме прощава Аристотел) и това може би има известна очарователност, особено когато ги „изследваме“ през балоните в социалните си мрежи. Но когато политиците нападат с безпочвени обвинения журналисти, защото журналистите се осмеляват да си вършат работата, изглежда, че нещата леко излизат от коловозите на основополагащите принципи на демократичните общества, сред които са свободата на словото и независимостта на медиите.

Буквално преди дни Емилия Милчева беше атакувана от политическа партия „Възраждане“ за свой репортаж в „Дойче Веле“, който разглежда какви са хората, подписващи се против еврото, и какви са техните съображения. Емилия пита, записва отговорите и без да знае, се оказва нарушител на обществения ред. После, разбира се, има пресконференция на „Възраждане“, на която представители на партията „разобличават“ Емилия Милчева като лице, минало през много „българоезични американски медии в България“, пратено да провокира. Истината е, че тук вече всяко по-настоятелно задаване на въпроси се смята за лошо възпитание, както казва журналистката Миролюба Бенатова в едно свое интервю. Така че каквото и да се каже по този въпрос, все ще е провокация. Затова спирам, понеже основната цел на „Тоест“ е да ни провокира да мислим, а не да правим пресконференции.

Българското участие във Венецианското архитектурно биенале е тема, по която със сигурност тепърва ще се мисли и говори. България не се е представяла на този форум от 15 години. Повечето кандидати, явили се на конкурса за избор на наш участник, са показали съвсем адекватни предложения, както пише в текста си „Венеция, България и изоставените сгради“ арх. Анета Василева. Този избор не минава и без скандал или поне без опит за такъв. В крайна сметка е излъчен проектът на POV Architects „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“, поставящ фокус върху изоставените сгради на стари училища в България. Какъв е контекстът, в който ще се представи нашето предложение, какво представлява то и какви са възможностите за неговото по-добро реализиране, разказва арх. Василева.

От тъмнината към светлината със сигурност ни придвижват и книгите. Особено когато осветляват истории „от архивите“. Тази седмица тръгваме по буквите със Зорница Христова, която ни представя „Кой е Сава Попов? Отключването на един архив“ от Антон Стайков и Свобода Цекова, „Оловна тишина. Историята на един разстрел“ от Ивайла Александрова и „Световна литература. Космополитизъм. Изгнание“ от Галин Тиханов.

Първата книга разказва за писателя и журналист Сава Попов. Неговата история остава някак неглижирана, но сега се появява като резултат от изключително задълбочено изследване на архивите на писателя „с обаянието на автентичния материал, но и с осезаемо разказваческо умение“, както пише Зорница.

„Оловна тишина“ е още един изследователски труд, целящ да разкаже истинската история, а не кратката ѝ версия за пред знамето. Ивайла Александрова се заема да разгледа документите по делото на Никола Вапцаров и да ги предостави като контрааргумент срещу всички клишета за него. Добре е да се отбележи, че „Оловна тишина“ не е съд над Вапцаров. Особено пък като поет“, както казва Зорница Христова.

Тази седмица „По буквите“ завършва с представяне на „Световната литература. Космополитизъм. Изгнание“ на Галин Тиханов, в която участва и Марин Бодаков. Историята на идеите е сърцевината на книгата на проф. Тиханов, литературовед, член на Британската академия. Какво всъщност е космополитизмът, ако си представим понятието като персонаж, и къде се крие политическият потенциал на тази книга – прочетете в текста на Зорница Христова.

Приятно четене!

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/

„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)

И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!

С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.

Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.

Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.

И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.

Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?

Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.

За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.

За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.

Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.

Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/

„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)

И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!

С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.

Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.

Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.

И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.

Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?

Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.

За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.

За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.

Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.

Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-5-godini/

На 1 февруари 2018 г. „група мечтатели“, както се нарекохме тогава, дадохме старт на „Тоест“. Пет години по-късно още много мечтатели се присъединиха към нашата група. Тази медия нямаше да съществува до днес без своите автори и редактори, дарители и поддръжници и най-вече без вас – нашата критична и вярна публика. „Тоест“ е общ на всички ни. Да ни е честит!

През тези години не сме изневерили на нито едно от обещанията си към вас: да не „гоним“ новините и да не се стремим да сме „винаги първи“ в съобщаването на това „какво е станало“, а да се опитваме задълбочено да обясним „какво следва от това, което е станало“; да подбираме внимателно темите, авторите и събеседниците си, да проверяваме фактите и да полагаме много грижи за редактирането на всеки материал; да публикуваме само авторско съдържание, а не препечатки на Facebook статуси, чужди статии и готови прессъобщения; да не разсейваме четенето ви с рекламни банери и изскачащи съобщения.

Така ще бъде и занапред.

Както обещахме преди паузата за основен ремонт, ще отбележим петата годишнина на „Тоест“ със свеж рестарт и много хубави изненади:

Нов сайт

Вероятно вече сте забелязали, че „Тоест“ се нанесе в нов дом. Много се надяваме той да ви харесва и да ви служи добре. Новият ни сайт е много по-бърз и по-гъвкав (особено за читателите в чужбина), дизайнът му е лек, съвременен и удобен за четене от всякакви устройства, а търсачката намира статии, автори и рубрики по зададените ключови думи в реално време. Има автоматична интеграция с платежната система Stripe и възможности за определяне на нива на финансова подкрепа от читателите и различни подаръци към тях (но за това ще ви разкажем малко по-късно). Отделно има допълнителни функционалности, които значително улесняват работата на редакторите и авторите.

Нови редактори, автори и теми

Много сме радостни, че към редакторския ни екип се присъединиха Боряна Телбис и Надежда Радулова. Боряна ще отговаря за политическите анализи и коментари, Надя – за културните статии и рубрики, а двете заедно ще си поделят всички останали обществени теми, които засягаме в „Тоест“ – граждански права и права на малцинствата, дезинформация и пропаганда, образование, здравеопазване, правосъдие, икономика и др.

Кръгът от автори на „Тоест“ също се разширява, а с това – и темите ни. Профилите на новите автори са разнообразни – сред тях имаме политолог, молекулярен биолог, художествен преводач, студенти по журналистика. Предстои да ви представим и две нови месечни рубрики.

Повече присъствие и комуникация с публиката

За тази дейност ще разчитаме на Йоанна Елми, която познавате добре като постоянна авторка на „Тоест“. През 2023 г. очаквайте в профилите ни в социалните мрежи повече визуално съдържание, сторита, кратки видеа, анкети и дискусии. А ако сте наши дарители, в най-скоро време ще бъдете поканени в специалния ни форум, където ще можете да комуникирате директно с авторите и редакторите на „Тоест“, да предлагате теми, да давате обратна връзка и да участвате пряко в процеса на подобряване на медията.

Нови форми на подкрепа

Постоянно търсим нови начини на финансиране. През идните месеци очакваме резултатите от първото ни кандидатстване по програма за подпомагане на медии. Заедно с това ще търсим подкрепа и от бизнеси, които имат ясното разбиране, че почтената и справедлива среда за предприемачество няма как да съществува в условия на корумпирана власт, неработещо правосъдие и зависими медии.

Преди всичко обаче ще продължаваме да разчитаме на подкрепата на всеки от вас. Изберете някой от дарителските пакети, които сме ви подготвили – в тях има и специални подаръци от нас и нашите партньори.

И за десерт – най-сладката новина

Ще има шоколад на „Тоест“ с марката на „Гайо“! Той ще бъде част от постоянния асортимент на семейната фабрика за занаятчийски шоколади, а 1 лв. от цената на всяко блокче ще подкрепя усилията на медията ни да създава качествена журналистика. Нямаме търпение в най-скоро време да споделим с вас как ще се казва, как ще изглежда и какъв ще е неговият вкус, специално създаден за „Тоест“.

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г. 

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание. 

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на [email protected].

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Източник

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г.

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание.

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на [email protected].

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-pauza/

Скъпи читатели, приятели и дарители,

„Тоест“ излиза в пауза до 1 февруари 2023 г.

Изминалите три години бяха трудни за всички ни. Здравна криза, икономическа несигурност, бомбардировки на един хвърлей от нашите граници, поредица от нестихващи вътрешнополитически кризи. Всичко това – в съчетание със засилена дезинформация и нарастващо обществено разделение. На този фон „Тоест“ не само оцеля, но и се е запътил към петата си годишнина. Време е за равносметка. И за по-съществени промени.

Нов сайт

От три години не сме променяли нищо в сайта на „Тоест“ – нито в дизайна му, нито по отношение на функционалността и сигурността му. Дошло е времето (ако разширим метафората от заглавието) не просто за основен ремонт, а за нова къща. И понеже я строим със собствени усилия и средства, се налага да ѝ отделим нужното време и внимание.

Реорганизация

Ще използваме тази пауза и за преструктуриране и разширяване на екипа. Заемането на няколко роли от един и същ човек е типично явление за малките организации с нисък бюджет, но е лоша практика и неминуемо води до некачествено изпълнение на някоя от ролите (оставяме настрана изтощението и демотивацията на самия човек). След паузата ще се радваме да ви представим двама нови редактори, както и специалист по маркетинг и комуникация, който ще ни помогне да подобрим общуването с нашата аудитория и да я разширим.

Привличане на нови автори и разширяване на темите

Осъзнаваме, че в последно време и особено през последната година доста свихме кръга от автори и теми, а с това – и количеството материали в „Тоест“. След внезапната загуба на ключова фигура в нашия екип – Марин Бодаков – зейна пропаст не само в сърцата ни. Много разчитахме на него в работния процес. Изникнеше ли тема, той или бързо я разработваше сам, или намираше кой да го направи. Заедно с това изтощението от последните три години на пандемия, война и разделение оставиха своя отпечатък у всички ни.

Това, разбира се, не бива да ни отказва. През 2023 г. планираме да разширим темите и форматите на съдържанието в „Тоест“ и да привлечем нови автори – не само настоящи и бъдещи журналисти, но и експерти от различни сфери, които да хвърлят светлина върху специфичните проблеми в областите си на компетентност и така да поставят началото на един смислен обществен дебат – цел на „Тоест“ от самото начало. Искрено вярваме, че задълбоченото разбиране на актуалните процеси в гражданското общество е път към укрепване на демократичния диалог и цялостно подобряване на средата. Ако и вие припознавате тези ценности и искате да се присъедините към нас като автори или да ни подскажете интересна тема, много ще се радваме да ни пишете на editors[@]toest.bg.

Смяна на модела на финансиране

След близо пет години финансиране изцяло от читателски дарения стигнахме до извода, че този модел е крайно недостатъчен за устойчивото съществуване на една медия, била тя и скромна. В случая не говорим за малък недостиг и за нужда от плавен растеж на приходите, а за значително (многократно) увеличение. Във футъра на нашия сайт има постоянен линк към месечните ни отчети – за целия период от създаването на медията до момента. Може да видите, че сме се издържали с 3000–4000 лв. на месец – колкото средно са пристигали по сметките ни. Каквото не е достигало, сме компенсирали с доброволен труд на основния екип, помощ от приятели и крайно пестеливо харчене за всичко извън създаването на съдържание.

Няма как да продължим по този начин. Ако искаме да работим професионално, структурирано и с хоризонт за развитие, се налага да потърсим и други форми на финансиране извън краудфъндинга.

*

Логично е, че всички изброени дотук цели и задачи са взаимносвързани и взаимнозависими, но първите крачки са направени. През 2023 г. очаквайте една подобрена версия на „Тоест“. Петата годишнина на медията на 1 февруари ще е чудесен повод за ново начало. Дотогава ни стискайте палци!

Искрено ваши,
Екипът на „Тоест“

Post Syndicated from Ан Фам original https://toest.bg/editorial-28-nov-3-dec-2022/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова. 

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Ан Фам original https://www.toest.bg/siedmitsata-28-noiemvri-3-diekiemvri/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Post Syndicated from Ан Фам original https://www.toest.bg/siedmitsata-28-noiemvri-3-diekiemvri/

Новината на седмицата е, че т.нар. хартиена коалиция на ДПС, ГЕРБ и БСП ампутира машинното гласуване. Формално машините остават, но в действителност полза от тях няма. Нещо повече – членовете на СИК ще броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките, които се разпечатват след всяко гласуване с машина. А колко от тях изобщо умеят да броят, е тъжен въпрос, на чийто отговор ще висят останките от българската демокрация.

Емилия Милчева разглежда темата с притеснителните детайли от контекста на случващото се – същата коалиция може чудесно да разиграва сценария с правителство на малцинството, докато ѝ е удобно. В пълен синхрон с президента Радев и подготвяйки се за наближаващите местни избори. А те, проведени по новия Изборен кодекс и особено ако бъдат комбинирани с предсрочни парламентарни избори, имат потенциала да се превърнат в абсолютно фиаско.

„Кривият портрет на украинския бежанец“ е заглавието на анализа на Петър Георгиев в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Лошата комуникация и рязката смяна на дискурса от страна на властта в първите месеци на войната в Украйна в съчетание с откровени лъжи на дезинформацията в медии и социални мрежи доведоха до обрисуването на един застрашителен образ на украинските бежанци. А оттам – и до прокарването на още по-дебела разделителна линия в българското общество.

Не може да не е направило впечатление на по-наблюдателните колко много домашни животни се опитваха да спасят украинците, напускайки домовете и градовете си заради войната. Дни след началото на руската инвазия Петя Петрова и нейни съмишленици тръгват за Украйна с бус, натоварен с хуманитарна помощ за дом за сираци в Лвов и клетки за 30 котки и 15 кучета. „Хората стояха в снега с котките си в ръце и просто плачеха. Ситуацията беше тъжна и страшна“, разказва Петя. По-късно тя се премества в украинската столица, за да помага на терен. Малко преди поредния ѝ полет за Киев Йоанна Елми успя да разговаря с нея в София.

И оставайки на темата за белезите от войната, нека продължим с интервю по повод една неотдавна издадена книга. Романът Clair de lune на Жюстин Томс разказва историята на Устине, която като малка преживява арменския геноцид, а по-късно – събитията около българската 1944 година. Художественото разръчкване на тези исторически травми – извършено с еднакво внимание към факта и фикцията, с интерес към сблъсъка между политическата жестокост и индивидуалната чувствителност – вдъхнови Стефан Русинов да потърси авторката, за да поговорят за литературния ѝ опит.

Тази седмица за рубриката „По буквите“ Зорница Христова е избрала три картинни книги на български автори. В „Първите пет“ Мила Янева-Табакова избира визуални метафори, за да разкаже за странната територия на майчинството като за нов материк, където правилата на реалността се оказват леко видоизменени. Детската поема „Мишките отиват на опера“ на поетесата Мария Донева, освен с безукорно изпипани стихове, точен ритъм, интересни рими и оригинална история, е и с великолепни илюстрации от Кирил Златков. „В Невидимия свят с Иван Милев“ пък е втората от поредицата детски книги за големи български художници на Кристина Тужарова.

И накрая ще се включа и аз с препоръка за една книга, която излезе за първи път у нас през 2015 г., но след изчерпването на тиража дълго време не се намираше по книжарниците. Вече има ново издание и сега българските читатели отново имат възможността да се сдобият с едно от най-вълнуващите и задълбочени изследвания на Тимъти Снайдър – „Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин“.

Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Източник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/21-26-nov-2022/

Два парламентарни дни от седмицата бяха похарчени за поправките в Изборния кодекс, внесени извънредно в пленарната зала от ГЕРБ с подкрепата на ДПС и БСП. Без реален резултат досега. При това темата ни най-малко не бе ключова за дневния ред на обществото ни в този момент. Не е така обаче за гореизброените партии, защото с тези поправки се надяват да си гарантират по-високи резултати на следващите избори. С механика, а не с политическа работа. Така правят неуверените в своето бъдеще – опитват се да дръпнат останалите назад към миналото.

И докато в България се обсъжда връщането на хартиените бюлетини и броенето им на ръка, по света изстрелват ракети за изследване на лунната повърхност, тестване на ефекта на космическата радиация върху живи организми, „шпиониране“ на близки до Земята астероиди и подготвяне на бъдещи мисии до Марс. Заедно с това в лабораториите вече се „отглежда“ месо чрез изолиране на животински клетки. Прочетете повече в новия текст на Михаил Ангелов в рубриката „Научни новини“.

На темата за държавната ни политика спрямо бежанците от Украйна се спира Светла Енчева в своя материал тази седмица. И на въпроса защо изглежда, че сякаш управляващите са по-склонни да подкрепят хотелиерския бизнес край морето извън сезона, отколкото да намерят трайно решение за хората, потърсили спасение в България от ужасите на войната в своята родина. Прочетете повече в статията „Интеграция на хотелски начала“.

„В тези времена на война думите са от значение“, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, мотивирайки решението за забрана на някои руски медии, посочени като източници на кремълска пропаганда. С този цитат започва и аналитичният материал на Зорница Латева, който е част от съвместната ни поредица с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. Анализът на разпространението на руската пропаганда у нас е основан върху подробното изследване от тази година на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

В тези времена на война започна и Световното първенство по футбол в Катар. За границите на политизиране на футбола и за използването му като средство за стимулиране на мирното съжителство, спортсменството и емпатията разказва Александър Нуцов в текста си „Футболът като символ“. „По своята природа футболът предполага физическо и психическо стълкновение, противопоставяне и конфликт. Тоест, за да се трансформира този антагонизъм в градивен процес, са необходими съзнателен подбор на целите и (само)рефлексия върху емоциите“, пише Александър.

В редовната ни рубрика „На второ четене“ за припомняне на вече издадени интересни книги тази седмица Стефан Иванов се спира на сборника с есета „Истинско нещо“ от Елиът Уайнбъргър. „Отдавна не ми се беше случвало толкова интересно и целенасочено скитане из безкрайния свят на колективната фантазия“, пише Стефан, като предполага, че „истинското нещо“ от заглавието е разговорът, щафетата, обменът на истории, римуваната симетрия на човешкото въображение. И добавя:

Щедра книга, която, щеш – не щеш, ще те обогати и ще те направи по-грижовен и разбран (а това май е повече от нужно днес)… Даже и с голям риск да не гледаш на света по същия начин.

Приятно четене!

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-7-12-nov-2022/

Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.

Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.

На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.

На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.

Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.

Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/editorial-7-12-nov-2022/

Измина още една седмица, в която сформирането на редовно правителство изглежда все така мираж в неопределеното бъдеще, а служебният кабинет взема решения, които може да имат дългосрочни последствия за България. Изневиделица се оказа, че Десислава Иванчева и Биляна Петрова са осъдени на последна инстанция и бяха вкарани моментално в затвора, без – по собствените им думи – дори да са успели да видят съдебното решение. По-голям скандал обаче се оказа фотосесия с певицата Рут Колева за модно списание, която разбуни патриотарски страсти, че поругала паметник в Перущица, който е построен по повод стогодишнината от Априлското въстание, но повече прославя тоталитарния режим. Въпреки че този паметник е запуснат от години, издраскан със слово на омразата и служи за тоалетна, в която се ползват и наркотици.

Междувременно Русия обяви, че се изтегля от Херсон (макар да продължава да го смята за своя територия след анексията в края на септември), и съответно Украйна навлезе в него. Става въпрос не само за самия град, а и за обширна област от западната част на Днепър, завладяна от руската армия. След изтеглянето ѝ цялата окупирана територия на Украйна ще бъде от източната част на реката, а снабдяването на Крим ще се затрудни допълнително.

---

На Русия е посветена и статията на Александър Нуцов „Войната – продължение на вътрешната политика с други средства“. В нея той представя хронология на единовластието на диктатора Владимир Путин от влизането му в политиката до наши дни, като използва израза на руския журналист и опозиционер Михаил Зигар за „колективния Путин“, който се съобразява с мнението и интересите на кръговете около президента. Идеята за „денацификация“ не е изобретение на самия Путин за оправдаване на войната срещу Украйна, а наричането на всичко прозападно „фашизъм“ и „нацизъм“ има далеч по-дълбоки корени в историята на Русия.

---

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство, казва Емилия Милчева в седмичния си политически коментар. Все повече погледи се насочват към третия мандат, фаворит за който е смятана партията на бившия служебен премиер Стефан Янев „Български възход“. Генерал Янев пък демонстрира готовност да се нагърби отново с поста на министър-председател, обратнопропорционална на последователността в политическите му възгледи. Той вече цитира не Путин, а Кенеди. Същевременно скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на правителството на Кирил Петков, са забележителни. А България върви към неформална президентска република.

---

На 6 октомври 82-годишната Ани Ерно стана лауреатка на Нобеловата награда за литература. Новата ни авторка Меглена Боденска ни представя портрет на френската писателка, която има повече от 20 романа, но на български език са преведени само два от тях. Отличаването ѝ става в контекста на движението #MeToo, което хвърля сянка и върху Шведската академия. Ерно приема наградата като отговорност да продължи борбата срещу несправедливостите, извършвани не само спрямо жените, а и спрямо „доминираните“, казано с думите на френския социолог Пиер Бурдийо.

---

Научните новини, които ни представя Михаил Ангелов тази седмица, са за биотехнологиите в медицината, които присъстват вече не само в научната фантастика, а и в клиничните лаборатории. За изучаването на болестта на Батен например вече се правят изследвания не само върху мишки, но и върху овце, защото измененията в техния мозък вследствие на заболяването повече приличат на тези в човешкия. Американска компания пък е започнала клинично изпитване на генна терапия за лечение на пациенти с ХИВ. Заедно с тези новини Михаил насочва нашия поглед и към звездите – последните снимки от телескопа „Джеймс Уеб“ ни дават по-ясна представа за процесите на възникване на нови космически тела, а изследването на повърхността на Марс ни разкрива нови тайни на пустинната планета.

---

В рубриката „На второ четене“ Севда Семер ни препоръчва романа на Колсън Уайтхед „Момчетата от Никел“. Това е книга, просмукана от дълбок мрак, която се базира на истинската история на поправително училище във Флорида, функционирало цели 111 години въпреки данните за ужасяващо насилие от страна на надзирателите върху децата, включително стотина убийства. Момчета, предимно чернокожи, са „осъдени“ от обществото да се озоват в този интернат, независимо от способностите и житейските си амбиции. Романът, в който има много болка, но и надежда, носи на автора си втора награда „Пулицър“.

Нали си знаете, че няма да ви оставя без лични препоръки? Този път те са по повод падането на тоталитарния режим, което на 10 ноември навърши Христова възраст. Нямам конкретна препоръка, по-скоро ми идват наум доста филми, които по един или друг начин критикуват периода преди 1989 г. Ако ви се гледат сериозни или трагични филми – „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“, „Да обичаш на инат“, „Една жена на 33“, „Понеделник сутрин“… Ако предпочитате комедии – „Преброяване на дивите зайци“ и „Кит“… Това е само малка част от многото филми, които разкриват фалша и двойните стандарти на онези времена.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-28-oct-5-nov-2022/

Гласуването с хартиени бюлетини се завърна. Поне на първо четене. Но изминалата седмица най-сетне ни зарадва и с една добра политическа новина – парламентът гласува с голямо мнозинство предоставяне на военна помощ за Украйна. В последния момент от „Български възход“ промениха позицията си и гласуваха „за“, така че против останаха само от „Възраждане“ и БСП. Този ход на партията на Стефан Янев е повече от интересен, като се има предвид, че председателят ѝ беше отстранен от поста министър на отбраната в редовното правителство на Кирил Петков, защото възпроизвеждаше опорките на кремълската пропаганда, отказвайки да нарече руската агресия в Украйна война. Но кой знае, може би желанието му да участва във властта, каквато и да е тя, е по-силно от привързаността му към Русия на Путин.

Служебният военен министър Димитър Стоянов от своя страна даде ясен знак, че ще се опита да попречи на предоставянето на реална военна помощ, заявявайки, че предложението на правителството по този въпрос ще бъде „крайно консервативно“. Като имаме предвид, че редовно правителство не се очертава скоро, нищо чудно парламентът и президентът Румен Радев (посредством назначените от него служебни кабинети) да си прехвърлят топката до края на войната.

На този фон служебният премиер Гълъб Донев демонстрира две положителни качества – чувство за хумор и способност за самоирония. Той повтори вица за себе си, разказан през лятото от Бойко Борисов: „Как Гълъб Донев прави бюджет? Перо по перо.“

„На терена на постполитиката президентът е цар“, твърди Емилия Милчева в тазседмичния си политически коментар. Признаци на постполитиката са деидеологизация, тоест отказване от идеите за ляво и дясно, популистки мерки, стихийно появяващи се и закърняващи политически формации. Във времената на постполитиката печели онзи, който е не-политик по закон – президентът, а безконтролната власт, опакована като „служба на Отечеството“, се услажда. Единственото, което в тази ситуация вгорчава битието на Радев, е, че парламентът изненадващо заработи.

Политиката в Израел може да ни изглежда далечна тема, но всъщност ни е изненадващо близка. На 1 ноември в страната се проведоха поредните „последни избори“ – петите от 2019 г. насам, а това доста напомня ситуацията у нас. Дни преди изборите в Израел в обзорната си статия Мирослав Зафиров открои и други паралели с България. Обща между двете страни е и надеждата, че най-сетне ще се сформира стабилно правителство, въпреки че изгледите това да стане в Израел са повече, отколкото в България.

Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, който управлява дневния център за хора със зависимости „Розовата къща“, е била герой на няколко публикации в „Тоест“. Радваме се, че тя вече е и наш автор с кратка справка от първа ръка за зависимостите в България. В нея Юлия споделя личен професионален опит и представя в исторически контекст употребата на психоактивни вещества в страната ни, борбата срещу нея, както и формите за подкрепа на хора със зависимости. Изводите за ролята на държавата в това отношение никак не са оптимистични.

Медиите като част от дезинформационния поток – това е темата на статията на Константина Василева в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“. В нея се описват едни от основните механизми за дезинформация. Такъв механизъм например е представянето на факти без контекст – нещо, което не е чуждо дори на БТА. Друг фактор е „медийната легитимност назаем“ – подправени скрийншотове на статии, които се представят като публикации на реномирани издания. Според авторката социалните мрежи са най-прекият път до дезинформацията, а подкопаването на доверието в медиите е основна тактика за неутрализиране на проверката на факти.

Минаваме на по-приятна вълна – културната. В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни препоръчва две стихосбирки и един роман. Стихотворенията в „Пристанището на часовника“ на Мария Липискова се обитават от жена, чиито белези на принадлежност към определена част на обществото са повехнали или изтръгнати. Във „Време за суинг“ от Зейди Смит (в превод на Невена Дишлиева-Кръстева) темите за принадлежността – раса, класа, пол – отекват ритмично, като тракане на обувки за степ. А в поетичната книга „Светът на думите“ от Роман Кисьов несъвпадението със себе си не е мъчителен парадокс, а състояние, което носи радост, усещане за богатство и свобода.

Тазгодишното осмо издание на „Пловдив Джаз Фест“ започна вчера, а закриването му е на 7 ноември. На тази дата в пловдивския Културен дом „Борис Христов“ концерт ще изнесе една от най-прочутите съвременни джаз певици – Гретчен Парлато. По молба на „Тоест“ българската ѝ колежка Мирослава Кацарова, която е и организатор на фестивала, направи блицинтервю с Парлато за силата на деликатния музикален изказ. Докато го четете, може да се насладите и на няколко музикални изпълнения на певицата.

Щом сме на музикална вълна, и този път няма да ви оставя без лична препоръка. Нина Хаген, известна като германската „кръстница на пънка“, има нов албум – 11 години след последния си. Той ще бъде пуснат в продажба на 9 декември, а междувременно се завъртя една песен от него – 16 Tons. Песента всъщност е кавър – оригиналът от 1946 г., посветен на тежкия живот на миньорите, е на Мърл Травис, но парчето става популярно едва след кавър версията на Тенеси Ърни Форд от 1955 г. и европейския вариант на Франки Лейн от следващата година.

В клипа към версията на Нина Хаген вместо нея участват други, гримирани в неин стил. Но гласът си е нейният, колкото и да не прилича на женски. Просто „кръстницата на пънка“ може не само да стига височини на оперно сопрано, а да пее и така:

Приятно четене и слушане!

Източник

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-17-22-october-2022/

Седмицата премина в парламентарен абсурдизъм и странна диалогичност на главния прокурор Иван Гешев на фона на непрестанните удари, които Русия нанася върху гражданската инфраструктура и цивилното население на Украйна. Преди изборите се чудехме дали новият парламент ще успее да излъчи правителство, но въображението ни е било бедно, както впрочем и на авторите на Конституцията на България. Народното събрание се спъна още в първата си задача – да избере свой председател, а такъв казус не е предвиден в основния ни закон. През това време пък Бойко Борисов, председател на партията, спечелила най-много гласове на изборите, риташе мачле.

Парламентарната демокрация, която, по думите на Ива Митева от ИТН, „като че се изхаби“, изглежда все по-абсурдистки. В този контекст фактът, че накрая за председател на парламента беше избран неадекватно ръководещият тридневното първо заседание Вежди Рашидов, носител на мутренския приз „главен мултак на републиката“, си изглежда намясто. По-намясто би било само да се избере бездомното куче пред парламента, прочуло се в деня на откриването на 48-мото Народно събрание. А и кучето буквално беше пред-седател, тоест седеше отпред.

Абсурдността обаче не е на самата демокрация, а на политическата ситуация у нас. Затова е добре да не забравяме сериозния принос на ИТН за настоящото положение. Тъкмо партията на Слави Трифонов направи всичко по силите си, тъй щото трите предишни парламента да имат толкова кратък живот, тъканта на политическото да се разпадне в максимална степен и демокрацията да изглежда „изхабена“.

Краят на парламента започна още с началото му, констатира Емилия Милчева в политическия си коментар, очаквано посветен на основната вътрешнополитическа тема тази седмица. В него се проследява първият работен ден на 48-мото Народно събрание и се анализират различните мнозинства в него, които правят работата му още по-трудна. Едни са лагерите „за“ и „против“ подкрепа на Украйна, други са по отношение на корупцията и безконтролната власт на главния прокурор. А последното обяснява необичайната диалогичност на Гешев, която според Емилия издава страх.

Статия, написана съвместно от двама бивши председатели на Съюза на съдиите в България, не се появява всеки ден. Мирослава Тодорова, наказателен съдия в Софийския градски съд, и Калин Калпакчиев, съдия в Софийския апелативен съд, приеха поканата да разяснят за читателите на „Тоест“ що е то възстановително правосъдие, какви са принципите му, защо го има и защо е необходимо да се прилага по-често в травматизирано общество като българското. То е преди всичко „способ да видиш другия като пълноценно човешко същество“. Защото и от двете страни на съдебния процес стоят хора.

В петия епизод на подкаста на Николета Атанасова „Украйна не е загубена: Кризи“ следим две истории. Първата е на украинката Алла – тя идва у нас заедно с дъщеря си, бягайки от бомбардировките в Киев, но четири месеца след началото на войната се завръща в Украйна, за да бъде до мъжа си. Втората история е на Юри, украинец от Мариупол, който изненадващо заминава от България за Москва, оставяйки приятелката си тук. Заплетената лична история на две почти деца, избягали в България от Русия, повдига много въпроси, които надхвърлят частното пространство на героите в нея.

Без важничене Стефан Русинов интервюира Йордан Д. Радичков, чийто последен сборник с разкази „Навалица! Или за 25 часа в град София“ беше отразен преди месец от Зорница Христова в рубриката „По буквите“. Под привидната фриволност на разговора между двамата се крият сериозни теми – за суетата, за това, че „хем сме сами, хем непрекъснато сме заедно“, за „сложнотията на ежедневието, което всеки ден ни удря по муцуните и настоява да се борим с него“. За това, че думите винаги са важни, дори да са просто „дрънкане“.

И отново Йордан Радичков, но не събеседникът на Стефан Русинов, а неговият дядо и автор на „Ние, врабчетата“. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня друга негова книга – „Малки жабешки истории“. Той препоръчва четенето на Радичков в пристъпи на сезонна тъга, а даже и на моментна радост. Както често се случва при детските книги, писателят е вдъхновен от внучката си. Ако има задълбочено академично изследване на флората и фауната в творчеството на Радичков, в него непременно трябва да присъства и глава за жабата, смята Стефан.

Личната ми препоръка този път е кратка, но ми се вижда нужна в настоящата турбулентна ситуация: без паника. И тъй като това беше цитат от Дъглас Адамс, да добавя и – когато тръгвате нанякъде, не си забравяйте хавлията.

Източник