Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/editorial-17-22-october-2022/
Седмицата премина в парламентарен абсурдизъм и странна диалогичност на главния прокурор Иван Гешев на фона на непрестанните удари, които Русия нанася върху гражданската инфраструктура и цивилното население на Украйна. Преди изборите се чудехме дали новият парламент ще успее да излъчи правителство, но въображението ни е било бедно, както впрочем и на авторите на Конституцията на България. Народното събрание се спъна още в първата си задача – да избере свой председател, а такъв казус не е предвиден в основния ни закон. През това време пък Бойко Борисов, председател на партията, спечелила най-много гласове на изборите, риташе мачле.
Парламентарната демокрация, която, по думите на Ива Митева от ИТН, „като че се изхаби“, изглежда все по-абсурдистки. В този контекст фактът, че накрая за председател на парламента беше избран неадекватно ръководещият тридневното първо заседание Вежди Рашидов, носител на мутренския приз „главен мултак на републиката“, си изглежда намясто. По-намясто би било само да се избере бездомното куче пред парламента, прочуло се в деня на откриването на 48-мото Народно събрание. А и кучето буквално беше пред-седател, тоест седеше отпред.
Абсурдността обаче не е на самата демокрация, а на политическата ситуация у нас. Затова е добре да не забравяме сериозния принос на ИТН за настоящото положение. Тъкмо партията на Слави Трифонов направи всичко по силите си, тъй щото трите предишни парламента да имат толкова кратък живот, тъканта на политическото да се разпадне в максимална степен и демокрацията да изглежда „изхабена“.
Краят на парламента започна още с началото му, констатира Емилия Милчева в политическия си коментар, очаквано посветен на основната вътрешнополитическа тема тази седмица. В него се проследява първият работен ден на 48-мото Народно събрание и се анализират различните мнозинства в него, които правят работата му още по-трудна. Едни са лагерите „за“ и „против“ подкрепа на Украйна, други са по отношение на корупцията и безконтролната власт на главния прокурор. А последното обяснява необичайната диалогичност на Гешев, която според Емилия издава страх.
Статия, написана съвместно от двама бивши председатели на Съюза на съдиите в България, не се появява всеки ден. Мирослава Тодорова, наказателен съдия в Софийския градски съд, и Калин Калпакчиев, съдия в Софийския апелативен съд, приеха поканата да разяснят за читателите на „Тоест“ що е то възстановително правосъдие, какви са принципите му, защо го има и защо е необходимо да се прилага по-често в травматизирано общество като българското. То е преди всичко „способ да видиш другия като пълноценно човешко същество“. Защото и от двете страни на съдебния процес стоят хора.
В петия епизод на подкаста на Николета Атанасова „Украйна не е загубена: Кризи“ следим две истории. Първата е на украинката Алла – тя идва у нас заедно с дъщеря си, бягайки от бомбардировките в Киев, но четири месеца след началото на войната се завръща в Украйна, за да бъде до мъжа си. Втората история е на Юри, украинец от Мариупол, който изненадващо заминава от България за Москва, оставяйки приятелката си тук. Заплетената лична история на две почти деца, избягали в България от Русия, повдига много въпроси, които надхвърлят частното пространство на героите в нея.
Без важничене Стефан Русинов интервюира Йордан Д. Радичков, чийто последен сборник с разкази „Навалица! Или за 25 часа в град София“ беше отразен преди месец от Зорница Христова в рубриката „По буквите“. Под привидната фриволност на разговора между двамата се крият сериозни теми – за суетата, за това, че „хем сме сами, хем непрекъснато сме заедно“, за „сложнотията на ежедневието, което всеки ден ни удря по муцуните и настоява да се борим с него“. За това, че думите винаги са важни, дори да са просто „дрънкане“.
И отново Йордан Радичков, но не събеседникът на Стефан Русинов, а неговият дядо и автор на „Ние, врабчетата“. В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни припомня друга негова книга – „Малки жабешки истории“. Той препоръчва четенето на Радичков в пристъпи на сезонна тъга, а даже и на моментна радост. Както често се случва при детските книги, писателят е вдъхновен от внучката си. Ако има задълбочено академично изследване на флората и фауната в творчеството на Радичков, в него непременно трябва да присъства и глава за жабата, смята Стефан.
Личната ми препоръка този път е кратка, но ми се вижда нужна в настоящата турбулентна ситуация: без паника. И тъй като това беше цитат от Дъглас Адамс, да добавя и – когато тръгвате нанякъде, не си забравяйте хавлията.
