Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mashallah-bulgari/
„Машаллах, българи!“, ще каже турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който бил склонен на тактически отстъпки по споразумението с „Боташ“. И ще е прав, защото ще прибере стратегическата печалба благодарение на български политици.
За целта на официално посещение в България беше министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан – един от най-близките хора на президента Ердоган. В продължение на 13 години Фидан оглавяваше турската разузнавателна служба (MİT), превръщайки я според анализатори „в своеобразно „острие“ на турската външна политика“ и изпълнявайки специални задачи, възлагани му лично от Ердоган.
Преди посещението той даде интервю пред кореспондентката на БТА в Турция Айше Сали, от което стана ясно, че Анкара ще използва неизгодното за България споразумение с „Боташ“ като разменна монета за свои геополитически цели. Срещу облекчаване на условията Анкара поставя на масата магистрали, гранични пунктове, енергийни връзки и една много по-голяма цел – да затвърди ролята си на незаменим посредник между Азия и Европа.
Мирослав Зафиров
Въпреки че България обича да се (само)нарича врата към Европа/Изтока (в зависимост от коя страна се отваря), Турция иска да държи ключовете. Географията е дала на България мястото. Политиката решава кой ще се възползва от него.
А всичко започва на 3 януари 2023 г., когато „разменната монета“ вече е факт.
В действителност – по-рано.
Буквално три седмици след като президентите на двете страни Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган договориха мащабно сътрудничество между нашите две държави, ние успяхме да превърнем тяхната инициатива в практическо решение, което дава възможност за взаимноизгодно развитие в сферата на енергетиката.
Росен Христов, министър на енергетиката в служебния кабинет на Гълъб Донев, понастоящем прясно назначен в Държавната консолидационна компания
Аферата „Боташ“
Сключеното от един от служебните кабинети на президента Радев споразумение между турската държавна газова компания „Боташ“ и българската „Булгаргаз“ осигурява достъп на България до турските терминали за втечнен природен газ и до турската газопреносна мрежа. Независимо дали използва капацитета за пренос на до 1,5 млрд. куб.м газ годишно България е задължена да плаща на Турция по 537 000 евро (1,050 млн. лв.) на ден. Служебното правителство, което управляваше няколко месеца, сключи 13-годишния контракт (който не определя като договор, а като споразумение, защото иначе щеше да се изисква ратификация от парламента).
Газовото съглашение е критикувано заради високите фиксирани такси и след сключването му се правеха плахи опити за неговото предоговаряне. „Булгаргаз“ настоява за намаляване на количествата и срока на споразумението и за промени на тарифите. ГЕРБ, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и олигархът Делян Пеевски нееднократно атакуваха президента Радев заради аферата „Боташ“. Временна парламентарна комисия проверяваше споразумението, а докладът и документацията бяха изпратени в прокуратурата.
Емилия Милчева
След изборната победа на „Прогресивна България“ и Румен Радев, осигурила му абсолютно управленско мнозинство, критиките заглъхнаха. Проблемът обаче не изчезна – превърна се в предмет на преговори и е използван като инструмент за натиск.
Аферата „Боташ“ вече е в нова опаковка – предмостие към по-здрава енергийна свързаност. След срещата си с първия турски дипломат премиерът Румен Радев публично не спомена споразумението, той говори за Турция като за „ключов партньор“ и постави фокус върху „енергийната и транспортна свързаност“ по време на разговорите. Външната министърка Велислава Петрова-Чамова, която също се срещна с Фидан, представи подобна версия:
По отношение на енергетиката, която остава ключова област, разгледахме доставките на природен газ, междусистемната свързаност и диверсификацията на енергийните ресурси.
Eдна протоколна снимка от срещата между двамата дипломати, на която Петрова е с открити рамо и коляно, предизвика язвителни коментари в социалните мрежи. България щяла да предоговаря „Боташ“ с голо рамо, шегуваха се потребители. По-късно снимката беше премахната от сайта на МВнР, но остана в публикациите на турското Външно министерство. Лошото е, че докато обществото се смееше на снимката, турската страна всъщност демонстрираше далеч по-сериозна преговорна стратегия от българската.
Нито Радев, нито Петрова-Чамова излязоха извън клишетата и общите фрази за конкретните искания на Анкара. Добре че го беше направил външният министър на Турция с интервюто си пред БТА дни преди гостуването си.
А след срещата във Външно Фидан даде да се разбере, че има правомощия от най-високо ниво да разреши проблема с „Боташ“.
От времето, когато господин Радев беше президент, следим отблизо тази тема. Проведохме няколко обсъждания и бяха дадени инструкции за разрешаването на този въпрос.
След „Боташ“ още от същото, или турският пробив 2
Турция обвързва своята готовност да обсъди промени по договора с „Боташ“ срещу пакет от проекти: увеличаване на газовия и електропреносния капацитет към Европа, магистрала „Черно море“, разширяване на ГКПП „Капитан Андреево“ и нови гранични пунктове. Всички те обслужват голямата турска амбиция да се утвърди като основен енергиен и транспортен коридор между Азия и Европа. Така че решението на проблема „Боташ“ за България, което е и добре изигран ход от Турция, всъщност представлява още повече предимства за югоизточната ни съседка.
Цената е България да подкрепи инфраструктурни проекти, които дават на Турция по-голям контрол върху потоците от стоки и енергия между Азия и Европа. Фидан говори не за предоговаряне на условията по „Боташ“, а за тяхното надграждане. Турция предлага всеобхватно енергийно споразумение, включващо увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между двете страни. Казано по-просто, вместо разговорът да се води как България да плаща по-малко за достъпа до турската инфраструктура, Анкара го пренасочва към въпроса как през същата тази инфраструктура да преминават още по-големи количества газ към Европа.
Освен двустранно сътрудничество, договорът между „Боташ“ и „Булгаргаз“ включва инфраструктура, която ще допринесе и за енергийната сигурност на Европа.
Нашата цел е, подписвайки всеобхватно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката, което ще включва увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между Турция и България, да развием още повече отношенията си.
Хакан Фидан
Разширяването на ГКПП „Капитан Андреево“ също не е случайно. Това е най-натовареният сухопътен граничен пункт между Турция и Европейския съюз и едно от най-важните трасета за товарния трафик между Азия и Европа. Всяко намаляване на задръстванията и увеличаване на пропускателната способност означава по-бързо и по-евтино придвижване на турски и азиатски стоки към европейските пазари. Същата логика стои и зад идеята за нови гранични пунктове.
Магистрала „Черно море“ далеч не е български инфраструктурен проект. За Турция тя е част от много по-голяма транспортна схема. В началото на годината стана известно, че турски строителни компании искат да изградят на концесия магистрала „Черно море“ от границата с Турция при Малко Търново чак до Дуранкулак при Румъния. Заедно с коридорите от Централна Азия, Кавказ и Ирак към турска територия това би улеснило движението на товари от Азия към европейските пазари. От турска страна дори предлагали към стоте километра магистрала и два скоростни пътя – от Малко Търново до Бургас и от Варна до Дуранкулак.
Защо „Черно море“ е толкова важна за Турция? Тя ще свърже Истанбул с Варна, Румъния, Молдова и Украйна. Така турските товари ще се придвижват много по-бързо до пристанищата в Констанца и Одеса. Турската страна обвързва изграждането ѝ с разширяването на ГКПП „Малко Търново – Дерекьой“.
Емилия Милчева
Общото между всички тези проекти е, че увеличават капацитета на коридора Турция–България–Европа. Затова Анкара ги поставя редом до въпроса за „Боташ“: като част от една по-голяма стратегия, а не като отделни инфраструктурни инициативи.
По време на срещата си с президентката Илияна Йотова Хакан Фидан е обсъдил железопътната инфраструктура и фериботна линия между Бургас и Истанбул. Според официалното съобщение двамата са отбелязали, че затрудненото движение през Ормузкия проток създава необходимост от алтернативни маршрути, което увеличава стратегическото значение на Югоизточна Европа.
Географията е съдба, но политиците са избор
Любопитна подробност от посещението на Хакан Фидан е, че освен с премиера, президентката и външната министърка, Хакан Фидан се срещна и с лидера на ДПС – олигарха и санкциониран по „Магнитски“ Делян Пеевски. Същият Пеевски, който определяше споразумението с „Боташ“ като един от примерите за лошо управление и настояваше за политическа отговорност за сключването на договорката.
Румен Радев също смяташе да разгражда олигархичен модел, чието назоваване му беше трудно, а след изборите на 19 април изобщо спря – и да назовава, и да говори за демонтаж на модела. Самият Пеевски и парламентарната му група се оказаха и поддръжници на инициативите на управляващото мнозинство.
Всичко върви към вдигането на завесите на политическия театър.
Срещата на Хакан Фидан с Пеевски е съзнателен политически сигнал. Тя показва, че когато Турция обсъжда стратегически теми като енергетика и транспортни коридори, Анкара разговаря и с фигура, която има място в стратегическите отношения между България и Турция. Това е неудобен, но показателен знак как декларациите отстъпват пред политическата реалност.
Преди година и половина сделката с „Боташ“ беше представяна като едно от най-тежките наследства на служебната власт. Днес същото споразумение се използва като отправна точка за нов пакет от енергийни и инфраструктурни проекти между България и Турция.
Машаллах, българи…
