Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-se-sglobyavat-li-koy-e-na-hod/

ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС търсят път едни към други, въпросът е на каква цена, след като политиците се изчерпаха откъм оскърбления, а анализаторите – откъм метафори. И двете коалиции сигнализират, че са готови да продължат преговорите помежду си въпреки „счупеното доверие“, констатирано от премиера в оставка Николай Денков (ПП) в Брюксел, където е за Европейския съвет. 

От Брюксел дойде и публично насърчение към властите в София да продължат с усилията за съставяне на кабинет. За първи път България беше спомената в изявление, прието на срещата на върха на страните от еврозоната.

Приветстваме постигнатия напредък от България по пътя ѝ към приемането на еврото и я насърчаваме да продължи усилията си до изпълнението на всички критерии за конвергенция.

В „превод“ това означава, че редовен кабинет ще продължи тези усилия, така че от 1 януари 2025 г. България да приеме еврото. Предупреждението, че политическата нестабилност ще попречи, се чете между редовете.

В последната седмица отношенията между двете политически сили, управлявали 9 месеца чрез общ кабинет, рязко се изостриха. Въпреки договорената през май миналата година ротация, ПП–ДБ вече не приемат Габриел за премиер, след като тя еднолично внесе при президента изпълнен първи мандат със списък на несъгласувани с тях министри. ГЕРБ пък настоява за смяна на министъра на финансите Асен Василев, който обяви, че действайки през главата им, Габриел е провалила шанса за кабинет с първия мандат. И я нарече „най-новото и най-красивото лице на мафията в България“. (Без да уточнява кого определя като „мафия“.)

Кой ще мигне пръв

Ротацията на премиерския пост между Денков (ПП) и Мария Габриел (ГЕРБ) засече заради споровете за конкретни министерства, механизма за назначения в регулатори и контролни органи, сроковете за реформи на службите, промените в Закона за съдебната власт, отпадането на следствената тайна. И мястото на ДПС в цялата схема. Ако досега съвместното управление се основаваше на кратка декларация с шест основни приоритета и програма за 18 месеца, предизвикателствата вече са много по-големи и начертани в едно така и неподписано споразумение. Предстоят смени на повече от 110 високи позиции и амбиции за осъществяване на съдебната реформа. В случай че ПП–ДБ и ГЕРБ не се разберат за управленски съюз, доминацията на ГЕРБ и ДПС се запазва неизвестно докога. 

След задочните разговори тази седмица през телевизии и пресконференции, съпроводени с ултиматуми за крайни срокове и подкани за извинения, дойде ред и на декларациите. „Вие сте на ход – се обърнаха ПП–ДБ в декларация към партията на Бойко Борисов, – поемете отговорност за действията си и предложете конкретен план, адекватен на кризата, която създадохте.“

Ние оставаме отговорни към съдбата на страната и готови да споделим отговорността за общо управление. Това може да стане само при възстановяване на формулата на доверие и гарантиране на реалната реализация на реформите. Това може да стане само със споделен екип… 

„Вие сте на ход“, отвърнаха пак с декларация от ГЕРБ.

Поемете отговорност за действията на Асен Василев, разграничете се от него и нека заедно изработим план, адекватен на кризата, която умишлено създавате и към момента.

 „Що не се уууважа’ате?“ 

Откъм ПП–ДБ вече се чуват гласове, че първият мандат е пропилян, но преговорите ще продължат и правителство в 49-тия парламент отново ще има. Изглежда, смятат, че отново могат да реализират кабинет със своя втори мандат въпреки категоричната заявка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че няма да подкрепят такъв вариант. Съпредседателят на ПП Асен Василев обяви, че първият мандат е изчерпан и гледа към втория.

Президентът Румен Радев вече издаде указа, с който предлага на 49-тото Народно събрание да избере за премиер кандидата, излъчен от най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ–СДС, и предложеното от него правителство. Кога обаче тази точка ще влезе в дневния ред, зависи от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ). А той не бърза. Докато точката все още не е в дневния ред, кандидатът за министър-председател може да прави промени в състава на правителството, обявено при президента; може дори да го подмени цялото. Практически мандатът може да си стои внесен неограничено време, тъй като Конституцията не предвижда срок. 

Едва ли лидерът на ГЕРБ е вярвал, че ПП–ДБ безпрекословно ще се подчини и съгласи с едностранното (му) решение за състава на кабинета, представен от Габриел. Скандалът беше неизбежен, а значи и предопределен. Вероятно Борисов е пресметнал, че при една нова ескалация на напрежението ще постигне по-лесно целите си за конкретни назначения, жертвайки дори репутацията на европейското лице на партията си. Пестеливата информация, изпусната и от двете страни, показва, че са били близо до постигане на съгласие за много от назначенията. Например дори и да бъде свален министърът на енергетиката Румен Радев и мястото му да заеме Жечо Станков, Радев щял да оглави Българския енергиен холдинг (БЕХ). 

Сега мишена отново е Асен Василев, за когото ПП–ДБ няма да приемат да напусне Министерството на финансите. Следователно ГЕРБ и ДПС, присъединили се в атаката, могат да поискат друго в замяна. Няма свян в политиката, когато се разпределя власт. За да засилят натиска, ГЕРБ и ДПС обединиха всички политически сили в парламента (без ПП–ДБ, разбира се) срещу Василев, гласувайки до 31 март министърът на финансите в оставка да покрие 1 млрд. лв. дефицит в енергетиката. 

Точката беше вкарана като извънредна с гласовете на ГЕРБ и ДПС и така Асен Василев разполага с по-малко от десет дни, за да разреши ликвидните проблеми на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. (Фондът беше създаден през юли 2015 г., за да покрива разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на ток по преференциални цени.) Парламентарното решение е и предупредителен знак от мафията към Василев и ПП–ДБ – нещо като увита във вестник мъртва риба или куршум в плик.

Моралът – начин на употреба

Употребата на морала от българския политически елит е омерзителна. Бойко Борисов, който се е разделял с политически съратници при най-малкия признак за имиджова щета, унизи Мария Габриел. Няма съмнение, че тя не би се решила да представи папката с имената на министрите, ако не ѝ беше наредено. Сега същият Борисов иска извинение от Василев, задето е обидил Габриел, въпреки че публичното унижение, на което я подложи собствената ѝ партия, е много по-голямо. Асен Василев се извини на Мария Габриел в качеството ѝ на жена, което беше още една обида за нея поради явния сексизъм на посланието. Нима самият Василев не управлява със същата тази мафия, за която твърди, че е зад Габриел?

Дългото мълчание на ГЕРБ и ПП–ДБ след публикуваните декларации означава, че зад кулисите и извън обективите някаква комуникация тече и най-късно през уикенда решение ще бъде обявено. При едни нови предсрочни парламентарни избори кампанията няма да е лесна за ПП–ДБ – няма как да нахъсват избиратели с „изчегъртване“ на ГЕРБ, с изваждане на ДПС, след като няма на кого друг да разчитат за партньорство. За ГЕРБ ситуацията няма да е така усложнена.

Петъчният парламентарен ден мина без внесен отказ от позицията на кандидатката за премиер на ГЕРБ Мария Габриел. Министър-председателят в оставка Денков пък предупреди от Брюксел партньорите си в управлението да не внасят за гласуване само премиера без състав на правителството. Изглежда, че са го послушали. Съгласно Решение №20 на Конституционния съд от 1992 г. най-напред парламентът избира министър-председателя, а със следващо решение – и състава на правителството. Но какъвто и да е редът за гласуване, ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС трябва да са постигнали разбирателство за сглобяване 2.0. Коалиция едва ли ще се получи, а изразените в първоначалните документи намерения и от двете политически сили за пълен мандат също няма да се реализират. Най-вероятно ще се опитат да изкарат тази година, за да изберат перманентната власт. 

После – предсрочни избори и този път може и да се получи коалиция. Едва ли като тази в Германия и нейните над 800 страници коалиционно споразумение, публично известно, но не и сглобка по балкански.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zashto-gerb-iska-tochno-tezi-shest-ministerstva/

„… изглежда като коалиционно, но ние ще казваме, че е само Мария Габриел“, казва съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в записа от Националния съвет на партията в края на май миналата година. Партийният елит обсъжда бъдещия управленски формат между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Десет месеца по-късно двете политически сили преговарят за коалиционен кабинет – все едно как ще го нарекат – с първия мандат на ГЕРБ–СДС, начело на който по силата на договорената ротация е Мария Габриел.

На 25 март Габриел ще занесе в Президентството папка с имената на министрите и засега единствено сигурното е, че сред тях ще са Николай Денков (като вицепремиер), Асен Василев (на финансите), Калин Стоянов (на вътрешните работи) и Андрей Цеков (на регионалното развитие и благоустройството). Дотогава ПП–ДБ и ГЕРБ, преговарящи за състава на бъдещия кабинет, за механизма за назначения и за мястото на ДПС в разпределението на властта, ще са приключили разговорите. 

След първоначалното затишие в медиите започнаха да се появяват съобщения за кои министерски кресла претендира партията на Бойко Борисов. Общото кратно между публикациите на „24 часа“, „Клуб Z“ и „Капитал“ са шестте министерства – външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Почти всички те управляват европейски програми за милиарди – с изключение на МВнР, което се оказа въпрос на престиж и трамплин към позиция в международна институция за Габриел. 

Апетитите за енергетиката

Министерството на енергетиката (МЕ) и държавните предприятия и дружества под неговата опека са притегателни за всяка власт и в контекста на енергийната трансформация тези апетити нарастват в геометрична прогресия. А при разпределението и управлението на средствата в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) енергетиката няма равна. 

1,6 милиарда лева по ПВУ са за изграждане на инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с 6000 МВт/ч използваем енергиен капацитет – в близост до мощности за възобновяема енергия (ветрогенератори, фотоволтаици, ВЕЦ, геотермална енергия и др.). Над 343 млн. лв. са безвъзмездни средства за централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници; 179 млн. лв. – за енергийно ефективно улично осветление; 240 млн. лв. – за домакинства, които ще поставят слънчеви инсталации за битова гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кВп, включително системи за съхранение на електрическа енергия; 139,6 млн. лв. – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Под контрола на МЕ е и друг огромен ресурс – отговорността за териториалните планове на трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил за общо 1,1 млрд. евро (близо 2,2 млрд. лв.) и инвестиционните предложения за бизнеси. 

Наред с това, съгласно приета наскоро законова промяна, и министърът на енергетиката вече ще дава становище за промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка, когато върху нея ще се изграждат мощности за производство на възобновяема енергия. Това означава, че без министерски подпис нито един голям проект за зелена енергия няма да види бял свят. 

ГЕРБ бездруго контролира държавната енергетика – правителството на премиера в оставка Николай Денков възстанови на поста изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и назначи за шеф на АЕЦ „Козлодуй“ друг стар кадър на партията на Борисов – Валентин Николов. Друг енергиен шеф от времето на ГЕРБ – Петьо Иванов, оглави дружеството, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще има думата в земеделието?

Независимо как се казва министърът, ДПС винаги е имало контрол върху Министерството на земеделието и храните, в което също са съсредоточени значими ресурси. 

За периода 2023–2027 г. Европейският съюз осигурява почти 2,6 млрд. лв. чрез различни програми, а още 335 млн. лв. предоставя държавният бюджет. От тези около 3 млрд. лв. над 590 млн. се предоставят безвъзмездно за проекти в областта на земеделието и животновъдството. 

Името, спрягано за министър на земеделието, е на Георги Тахов, чиято кариера на попрището на държавните служби започва при кабинета „Орешарски“ – управлението на БСП и ДПС. Тогава той става началник на НАП – Пловдив, а служебният кабинет на президента го постави начело и на ДФ „Земеделие“.

Най-могъщият министър

Министерството на околната среда и водите управлява средствата по програма „Околна среда“ (2021–2027 г.), които надхвърлят 3,6 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Близо една трета от тези средства са предвидени за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, Софийска област, Търговище, Хасково и Добрич. Това означава обществени поръчки за харчене на около 1,4 млрд. лв. Без София, в останалите центрове кметовете са от ГЕРБ, в Добрич – от коалиционния партньор на Борисов СДС.

Проекти, свързани с околната среда, се финансират и от Програмата за развитие на селските райони, както и от ПУДООС. Министърът на околната среда и водите обаче е по-силен от премиера – законът му дава право да спре и пусне всяко производство. Така екоминистърът в кабинета на тройната коалиция Джевдет Чакъров, настоящ съпредседател на ДПС, не одобри доклада за ОВОС на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за разширение на добива им в златната мина „Челопеч“. Наред с това бавеше свикването на Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа доклада за ОВОС за находището „Ада тепе“ в Крумовград, и така блокираше инвестиционните планове на компанията.

Вече действа скрининг за чуждите инвестиции 

Министерството на иновациите и растежа управлява две европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027) с бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021–2027) с бюджет от 2,14 млрд. лв.

В мандата на бъдещия премиер Мария Габриел започва да действа скринингът на преките чуждестранни инвестиции в България – в съответствие с европейски регламент, за да не се допуска т.нар. корозивен капитал в стратегически сектори. През март влязоха в сила промените за скрининг на чуждестранните инвестиции, предложени от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция по Глобалния закон „Магнитски“. По силата на закона към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет с представители на осем министерства и на спецслужбите, който ще разглежда всяка чуждестранна инвестиция над 2 млн. евро и съответно ще я разрешава или ще я отказва.

ГЕРБ настояват да получат и министерството на отбраната (МО)

Критикуваният и от свои, и от чужди министър Тодор Тагарев обаче може и да запази поста си. Причината е до голяма степен имиджова – ако партията на Борисов получи и МО, символ на евроатлантизма, какво остава за ПП–ДБ? 

Но освен това военното министерство движи големи проекти за модернизация на армията. Приоритетните проекти до 2026 г. са десет, сред които придобиване на 8 Ф-16 Блок 70 за доизграждане на изтребителна авиационна ескадрила; придобиване на нови трикоординатни радари и др. Именно поръчката за радарите, за която са предвидени 400 млн. лв., повлия на искането за смяната му. Критиката към него е, че не е изискал подобрение на офертата на френската компания „Талес“, но настояваше правителството на Денков да одобри бързо сделката.

В периода 2026–2032 г. за българската армия са предвидени други три големи проекта – специални бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи, тактически комуникационно-информационни системи и ракетни катери за повишаване на способностите на военноморските сили. Необходимите за всичките 13 проекта средства са 6,6 млрд. лв.

Небалансирано

Ако тези промени в кабинета се осъществят, ПП–ДБ ще имат твърде малко позиции, макар че запазват Министерството на финансите. Ще се наложи да запазят проблемното Министерство на здравеопазването, което никой от партньорите не иска, бъдещото Министерство на европейското развитие, което ще бъде създадено за Николай Денков, за тях е и Министерството на правосъдието. 

Предвид разкритията, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е бил номинация на ГЕРБ, балансът на силите рязко се променя. Засега е ясно, че процедурите за избор на нов състав на регулатори и контролни органи няма да стартират веднага. Процедурите по номиниране и проверки за интегритет ще отнемат дълго време, а през май предстои и кампания за евроизборите. Разбира се, за ГЕРБ и ДПС подобно бавене е добре дошло – ще продължи да управлява тяхната гарнитура. Тяхната сглобка се оказа трайна, а на ПП–ДБ и ГЕРБ все така изглежда като коалиция.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/110-na-3-ili-kritichna-masa-hora/

Кой колко ще вкара – въпросът на въпросите за 2024 г. Фундаменталният въпрос, прозиращ зад документите, които ще обсъждат двете управляващи коалиции ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС (заедно с третия неназован партньор ДПС). А после определената преди 9 месеца за премиер за следващите 9 месеца Мария Габриел (ГЕРБ) и нейното правителство ще бъдат гласувани от парламента. Все едно как ще назоват тези документи – меморандум или споразумение, все едно как ще се нарекат помежду си – сглобка или коалиция, но всичко започва с избора на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт. Има вероятност и да приключи с него.

„Няма да има коалиция, докато не видим, че реформите са се случили“, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков. Независимо че от ПП–ДБ укоряват ГЕРБ как пришпорват коалирането с исканията си и заявяват, че ще продължат с усилията за реформи, такива няма, а управленската програма се изчерпва до края на 2024 г. Има начало на съдебната реформа с приетите промени в Конституцията, други начала̀ няма. Всички останали системи – здравеопазване, образование, енергетика – работят постарому, инхаус процедурите са в сила и даже ги индексират. Ситуацията в държавните ТЕЦ и в мините в комплекса „Марица-изток“ се усложнява и напрежението сред хората расте, тъй като не са наясно какво ги очаква в съвсем близко бъдеще – например дали ще получават заплати до края на годината. 

Висшият приоритет

В проекта си обаче ГЕРБ гръмко обявяват за свой „висш приоритет“ продължаване на съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт. Но проектът за такъв вече е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, ръководено от Атанас Славов от ПП–ДБ. Именно в него са разписани изискванията към изборните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет: юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят: депутатите; Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища; класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко 5 години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител. Какъв ще е резултатът, ще е ясно след няколко месеца; кой ще е главният прокурор – наесен. 

Дотогава управляващото мнозинство трябва да е приключило с изборите на 85-те души в регулаторите и в контролните органи, след като реши през март как ще го прави и колко да отпусне на ДПС. Защото това е неизбежно и двете страни го разбират: ПП–ДБ, които уж се опитват да изолират ДПС, а всъщност да ограничат влиянието им, и ГЕРБ, които смятат, че на ДПС им се полага по подразбиране – нали и те са евроатлантици. А и за първи път след тройната коалиция ДПС получи първата си значима позиция в институция именно при сглобката във вид на място на подуправител на БНБ наравно с ПП–ДБ.

Типично…

… по български, търсят се едни хора за едни места, вместо едно толкова значимо кадрово обновление да бъде предшествано от предварителна оценка на работата на съответните органи и отчитане на необходимостта от законодателни промени, за да бъдат по-ефективни. И едва тогава да се попълват вакантните позиции с новите кандидати. 

Съвкупността на тези кандидати би следвало да представлява онази критична маса, която да осъществи дълбока промяна на държавността – трансформация, която да започне на институционално ниво. Повратната точка, отвъд която няма връщане към „Батко и братко“, „Мишо Бирата“, „Двете каки“, „Ти си го избра“, „ДП“, SS club и прочие символи на безмерната алчност и пошлост на българската политическа битност с нейните мажоретки и джуджета.

Началото на процеса подсказва, че ще наблюдаваме състезание за вкарване на „бройки“ – опити за парцелиране на органите, основано на политически и бизнес интереси. Проектите, които управляващите коалиции предстои да обсъждат, са чисто и просто технология за назначения с нейните механизми за номинации и одобрение. Всяка страна се бори да си подсигури квота, която ще ѝ гарантира и политическо дълголетие, защото партия с представители в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или в Комисията за финансов надзор (КФН) например би била ухажвана от бизнеса. 

Парцелирането на назначенията на база партийни квоти, а не общи цели би било сред най-лошите последствия предвид обществения интерес. Когато се говори за негативна селекция в институциите, основана на партийна целесъобразност и зависимости, не трябва да се подценява неистовото желание на партиите да управляват системите. 

От началото на Прехода досега всяка партия, която идва на власт, започва поголовна подмяна, която стига и до директорите на училища, а в кметствата – и до чистачките. Непрекъснатите смени с повече или по-малко компетентни, но предимно верни на партията кадри (а често дори не и на партията, а на някой висш/а функционер/ка) са разрушителни за самата държава. 

„А когато става въпрос за главния прокурор, всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен пост“, казва адвокат Ина Лулчева в интервю за БНР. 

Партийните пешки 

От необходимите за подмяна 110 позиции 85 могат да се изберат с обикновено мнозинство, каквото сформират ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС със своите 132 народни представители. Партията на Бойко Борисов ги е изброила в предложеното споразумение: един конституционен съдия, омбудсман, четирима за Сметната палата, нов фискален съвет, Комисия за финансов надзор, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия по икономическа политика и иновации, Агенция за публичните предприятия и контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, НЗОК, НОИ, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, БТА, СЕМ и др.

Мнозина български граждани едва ли са наясно какво точно вършат част от тях. Например що за орган е Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори? Ами един от многото органи, които проспаха една от най-големите финансови афери в най-новата история на България – тази в Корпоративна търговска банка (КТБ). Комисията не е оказвала ефективен надзор на одиторите от KPMG – компанията, заверявала отчетите на КТБ в периода 2009–2013 г. 

Председател на тази комисия по това време е Ваня Донева (понастоящем е неин член), чийто опит, преди да заеме поста, е на общинска служителка в Балчик, общинска съветничка в Добрич и разбира се, депутатка от ГЕРБ, които я и избират. Начело на КЗК от юни 2016 г. насам е друг кадър на ГЕРБ, може да се определи и като бойкоборисовски – Юлия Ненкова. Решенията, които тези и много други комисии вземат, следва да се разглеждат като функция на интересите на Борисов, но също и на фаворити, по определението на „Капитал“, като Делян Пеевски и Христо Ковачки.

Тези два примера са кратка извадка за партийното овладяване на независими по закон регулатори, чиито решения движат или изхвърлят големи бизнеси. Засега няма убедителни доказателства, че партиите доброволно ще се лишат от тези инструменти заради общественото благо. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmi-mart-den-purvi/

Вредно за държавата е, ако на всеки 9 месеца политиката започва да клокочи за ново споразумяване между управляващите партии заради разпределение на властови позиции. В края на първия 9-месечен период едната от коалициите – ПП–ДБ, предложи да се надгради съюза, известен по занаятчийски като „сглобка“, до меморандум. Партньорът ѝ ГЕРБ-СДС предлага да се надгради до коалиционно споразумение. 

Несъмнено ще си стиснат ръцете накрая, тъй като и двете страни разглеждат съвместната си работа в хоризонта на пълен мандат, декларират, че не искат предсрочни избори, а няма да търсят и други коалиционни партньори. Наличните като БСП и „Възраждане“ са неприемливи за заявилите се  евроатлантици. Въпросите са кога и как ще бъде скрепен документално съюзът – ще бъдат ли заложени реформи на основни системи, или ще се ограничат до механизма за назначения, изобщо ще се стигне ли до кооперативно равновесие, от което (и) обществото да има известни ползи. 

Двете политически сили формират обикновено мнозинство от 132 депутати – ГЕРБ–СДС с 69, а ПП–ДБ – 63. С 36-те на Движението за права и свободи надхвърлят прага от 160 гласа за избор на членове на регулаторите, който записаха в Конституцията. Със същото това квалифицирано мнозинство приеха промените в основния закон.

Между два есемеса

В настоящата ситуация политиката се люшка между есемеси и телефонни разговори на политици, пресичани от арогантни изблици на други политици, чиято политическа сила е в конкубинат с управляващите две. Съпредседателят на ПП Кирил Петков писал есемес на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Борисов звънял на съпредседателя на ДБ Христо Иванов и така нататък…

Единственото сигурно е, че на 6 март премиерът Николай Денков ще подаде оставка. Но както се разбра от изявление на Борисов, не е ясно кога точката ще влезе в дневния ред на Народното събрание. Председател на 49-тия парламент все още е Росен Желязков (ГЕРБ), тъй като смяната му със съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов е част от ротацията.

Понеже те (ПП–ДБ, б.а.) са много голямо ръководство, нашият документ ще се мъчим да е съвършен и точен, но тогава ще го предоставим на колегите за обсъждане. Никой не ни е забил датата 6 март. Денков си дава оставката, но както каза Христо Иванов, до април имаме време. След това обсъждаме с ПП. Крайният срок за разбирателство е два месеца преди евроизборите.

За България като най-вероятна дата за евроизборите се очертава 9 юни – тоест 9 април е последната възможна дата за разбирателство. На 5 март ГЕРБ ще представи проекта на партията за коалиционно споразумение, на 6-ти ще го представи на коалиционните партньори, следва конгрес на Европейската народна партия. На 8-ми Денков и Габриел ще са привършили оценките на министрите и ако сме се разбрали, вървим напред, ако ли не – гласуваме оставката на Денков и кабинета и отиваме на избори, каза Бойко Борисов. 

ПП–ДБ пък не са готови да подпишат коалиционно споразумение, преди да са изминали 9-те месеца управление с премиер Мария Габриел, за да видят какво ще се случи, и едва тогава да продължат напред. Съпредседателят на ПП Кирил Петков не иска да коментира „никакви математики“, но иска да види възможно най-бързо предложението на ГЕРБ и да започнат разговори.  

Да видим какво предлагат в съдебната реформа, за регулаторите, за Пепи Еврото и Нотариуса. Ако тази държава се управляваше само от министри, щеше да е процъфтяла. Тази държава се управлява от нереформирани специални служби и регулатори. Управлява се от нереформиран ВСС, който, като му натиснеш enter, гласува с един глас. Нека не отвличаме темата с разпределянето на министрите.

И въпреки че управляват заедно от 9 месеца и са във „фактическо съжителство“, от ПП–ДБ още не искат да произнесат думата „коалиция“. Ако се стигне до коалиционно споразумение обаче, ГЕРБ–СДС ще настояват за разпределение съобразно електоралната тежест, както обясни Борисов.

Първо почваме с министрите – договаряме се с тях пропорционално според електоралната тежест, изразена през депутатите в парламента. Защото сега се оказа, че ДБ имат три министерства – правосъдие, здравеопазване и туризъм. Аз ще предложа на Кирил Петков, докато готвим всичко това, още сега да започнем с КЗК, защото това му вади очите, и регулаторите, които са със 121 гласа, и след това тези, които са със 160 гласа.

По-рано Кирил Петков обяви, че 50 на 50 назначения в регулаторите гарантират взаимен контрол с ГЕРБ (меморандумът предвижда, че номинациите на двете политически сили се обсъждат и одобряват заедно без плаващи мнозинства). Но неговата политическа сила не допуска преговори за позиции в изпълнителната власт, преди да започне и да приключи процесът по избор на членове на регулаторите, на ВСС, на службите и на антикорупционната комисия. От ГЕРБ и ДПС обаче не смятат, че службите трябва да се пипат – работели добре, ловели шпиони. Е, не като във Великобритания, но преди изобщо не се и случваше.

Кога и какво се подписва

Кога ще се подпише „брачното свидетелство“ е съществен за участниците в преговорите въпрос. ПП–ДБ настояват да се случи след най-важните избори – на ръководство на антикорупционната комисия, Висшия прокурорски съвет, ключови регулатори начело с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато ГЕРБ–СДС отрано искат да е бетонирано съгласието до края на мандата и бавят, както могат. Офертата им за коалиционно споразумение е твърде амбициозна – или е отрано написано, или е принципно съгласие за приоритети и назначения, без каквито и да било сериозни реформи. Според Борисов обаче в него ще бъде описано всичко – за регулаторите, за съдебната система и за министрите.

Целият този шум по технологиите на политическата смяна върви паралелно с разкритията за мръсните поръчки в българското правосъдие и изпълнението им от кръговете на Петьо Петров – Еврото, който е в неизвестност, и на Мартин Божанов – Нотариуса, който беше убит. Бившата районна прокурорка на София Невена Зартова не спира да говори, четиримата ѝ заместници – и те. Отново разказаха за рекета Ивайла Бакалова и мъжът ѝ Веселин Денков – този път не пред Антикорупционния фонд, а пред временната парламентарна комисия. Освен репресии като следене, подслушване, проверки на бизнеса им от страна на НАП, която се отчита на спецпрокуратурата какви ревизии прави, Бакалова каза онова, което трудно се изрича.

Прокуратурата е изключително обвързана политически и това го видяхме и при „Барселонагейт“. Всичко това вие го знаете много добре и аз не ви казвам нещо ново. Ако очаквате от мен да си мълча и да ви казвам, че Мартин Нотариуса е най-голямото зло в съдебната система и вече го няма, не мога да ви го кажа. Мартин Божанов беше един изпълнител, който хора от по-високите етажи ползваха за поръчки, и той си изкарваше парите покрай тези неща.

Разкритията за участия на висши прокурори, адвокати и някои съдии в порочни схеми зачестиха и гражданите едва ли ще запомнят имената и аферите. Затова пък затвърждават възприятието си, че съдебната система е нещо много, много мръсно, а мръсотията е потулвана благодарение на чадър от политици и институции, пълни с посочени от ГЕРБ и ДПС кадри. 

Но и настоящите усилия не стигат, за да се свали чадърът над Нотариуса. Депутатката от ПП–ДБ Антоанета Цонева поиска разсекретяване на информацията бил ли е Божанов секретен сътрудник на МВР, тъй като от МВР отказват да отговорят – била класифицирана. Но според колегата ѝ Ивайло Мирчев вече навсякъде се знае, че Божанов е бил сътрудник на Трето РПУ в София. 

„Ако не положите усилия, ще има още мартинбожановци в тази система“, каза Ивайла Бакалова при изслушването си от временната парламентарна комисия. Кого ще изслушват депутатите на следващото заседание, така и не стана ясно. Може да накарат МВР да се размърда или да поканят политици от собствените си редици, ако не са заети да пишат коалиционно споразумение.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/dzentulmenite-s-kusmet-rotatsiyata-produlzhava/

Мюретата са част от политическата игра. Когато общественото внимание и енергия упорито биват насочвани към конкретна тема, обикновено става въпрос за договаряне далеч от камерите – и за съвсем друго. Ето че технологията на ротацията на премиера на ПП–ДБ акад. Николай Денков с настоящата вицепремиерка Мария Габриел от ГЕРБ измести темата за смените на министри и далеч по-важната – за механизма за номинации за членове на регулаторите. 

След като е налице желанието на съдружниците в управлението то да продължи, значи ротацията ще се осъществи. Останалото е несъществено от гледна точка на обществения интерес.

Смяна през март ще има, правителството с премиер Мария Габриел ще е с мандата на ГЕРБ–СДС. Двама-трима министри ще бъдат сменени. Асен Василев остава министър на финансите, вероятно ще е и вицепремиер. Под въпрос е дали настоящият министър-председател акад. Николай Денков ще е вицепремиер – освен министър на образованието и науката. Наред с това ще се състои и смяната на председателя на 49-тото НС Росен Желязков от ГЕРБ с Никола Минчев от „Продължаваме промяната“.

Можеше да е другояче

Всичко можеше да е по-честно и обществено приемливо, ако беше подписано коалиционно споразумение, където фигурира и механизмът на ротация, както го направиха в Румъния Националнолибералната и Социалдемократическата партия, със срок до провеждането на следващите редовни парламентарни избори. (Третият партньор, подписал споразумението – Демократичният съюз на унгарците в Румъния, напусна коалицията.) Документът предвижда ротация на премиера и размяна на няколко министерства между двете партии. Но в България ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС заложиха на джентълменска дума, упорито избягвайки да подпишат документ, легитимиращ партньорството им. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов искаше коалиционно споразумение. От ПП–ДБ упорстваха за някакъв Механизъм за гарантиране на реформаторската програма на правителството, първа точка в който отново бяха назначенията в регулаторите. Нито едното бе възприето, нито другото, но след като управленският съюз укрепва, „коалиция“ звучи далеч по-добре от обидното „сглобка“ или ироничното „не-коалиция“. А и внася известна прозрачност. 

Бездруго вече няма защо да се крият. 

Но пък заради ДПС „узаконяването“ на връзката става някак… комплицирано – хем за управление са се разбрали две коалиции, хем управляващото мнозинство в действителност е на три крака.

Черно на бяло – ДПС го няма, но е във властта

Какво имаме дотук? Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС от май миналата година, в която са записани няколко принципа освен известните цели за Шенген и еврозоната. Ротация „за последователни периоди“ от по 9 месеца (с неуточнен брой). Излъчване на правителство с втория мандат. Задължението да бъдат подготвени и приети промени в Конституцията, включително в структурата на прокуратурата и ВСС. „Механизъм за предварително съгласуване между парламентарните групи на номинациите за регулаторните органи, избирани от парламента, с оглед гарантиране на най-добрия подбор на личности с високи професионални и морални качества.“ 

В края на първата и началото на новата „бременност“ с власт такъв механизъм още не е подготвен или поне не е обществено известен, и то в годината, в която предстои обновяването на регулаторите и на съдебните кадровици. 

Налице е и управленска програма на правителството „Денков–Габриел“ от 146 страници плюс законодателни приоритети. Стоп. Законодателните приоритети, обявени през септември миналата година, са договорени обаче не само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, но и с участието на ДПС. Конституционните промени бяха приети и с гласовете на Движението, което е вкарано и при назначенията в регулаторите. Но въпреки че ДПС са част от конституционното и евроатлантическото мнозинство, изобщо от мнозинството зад правителството, джентълменската дума е само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. 

Логично би било и едно (eвентуално) коалиционно споразумение да е между тях – но къде тогава остава ДПС! Партията на Доган отсъства от декларацията с принципи за управление, където фигурира механизмът за назначения. Допускайки я до квота, двете коалиции в действителност нарушават декларирани принципи, качвайки на автостоп третия партньор във властта. 

В ПП–ДБ не обичат думата „квота“, убеждавайки, че ще се излъчват безспорни професионалисти с обществена подкрепа и доверие. Някак трудно е за вярване при повече от десетилетие негативна селекция в съдебната система, констатирана от експерти и анализатори и целенасочено осъществявана от ГЕРБ и ДПС къде с помощта, къде с мълчаливото съгласие на БСП. Първо, че отнякъде ще се изнамерят такива кадри, второ – че ще бъдат допуснати в системата. 

Вторият кабинет – с мандата на първите

Този път се очаква правителството, което ще бъде гласувано през март, да е с мандата на ГЕРБ–СДС – политическата сила, първа на парламентарните избори на 2 април. И Борисов, и премиерът Николай Денков отбелязаха, че така ротацията на премиерите ще е най-лесна. Това е и компенсация за ГЕРБ, които отказаха първия мандат след вота, за да се сглоби кабинет с втория – на ПП–ДБ. Сега, в четвъртия триместър управление, получават и своето правителство. 

В крайна сметка няма значение кой е носителят на мандата, след като има зад гърба си същото мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС, и това мнозинство ще диктува какво да се приеме и какво да се отхвърли. 

Включването на ДПС помогна за приемане на конституционните промени. Но се оказа най-удобно за ГЕРБ. Двете политически сили често се обединяваха, проваляйки достатъчно смислени предложения, за да защитят свои бизнес интереси. Например изобщо отхвърлиха каквито и да било промени при търговете за онколекарства и така беше запазена досегашната практика НЗОК да плаща на различните болници лекарства с до 20 пъти разлика в цените. 

Отрязаха предложението и частните болници да обявяват обществени поръчки, защото настоящата ситуация води до същото – оскъпяване на едни и същи лекарства, тъй като повечето частни лечебни заведения имат свои дистрибуторски фирми, а НЗОК плаща и на едните, и на другите с обществен ресурс. А в самото начало при разпределянето на парламентарните комисии ГЕРБ отстъпиха част от своите председателски места на ДПС.

Тандемът ГЕРБ–ДПС има отработено стиковане и в тройното мнозинство представлява един друг политически сбор, на който допреди година се противопоставяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. 

Технологията не е тайна

Технологията за ротацията е като при оставка на правителството и преди дни конституционалисти обясниха как ще се случи. Премиерът подава оставка, което означава оставка и на правителството, и започва въртележката с мандатите. Президентът връчва мандата на лице, посочено от ГЕРБ–СДС, в случая Мария Габриел, и следват номинациите на министрите. До началото на март обаче трите политически сили – да, и ДПС също – ще трябва да се разберат кои министри да бъдат сменени и кои ще са новите персони за тези овакантени позиции. 

Но на първо време в дневния ред на парламента и управляващото мнозинство е изборът на двама конституционни съдии, забавен повече от две години. Според сайта Lex.bg най-спряганите имена са на проф. Екатерина Михайлова и на настоящия правосъден министър доц. Атанас Славов.

Така че коалицията ще продължи да управлява и през 2024 г. Само някакъв черен лебед би попречил на второто 9-месечие. Но понякога и черните лебеди са мюрета.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zlatnite-yabulki-partiite-stomasi-i-triugulnikut-na-vlastta/

Обидно за демокрацията, срамно за държавата, печелившо за управляващата коалиция, която си е съвсем истинска сглобка. Така изглежда политическата ситуация в България, вместена в малко думи. В дългия вариант за всяко от тези съждения има куп аргументи.

Пари и власт и тяхното разпределение между трите политически сили ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС – това са ябълките на раздора в последните седмици на 2023 г. За първи път, откакто ГЕРБ падна от власт през 2021 г., партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган (пак) се включват в разпределението на разходите в бюджета – като част от конституционноТО, евроатлантическоТО и изобщо управляващоТО мнозинство. А тези партии стомаси са известни с апетитите си – „хранят“ доста бизнеси. Значително по-обиграни са в политически план от ПП–ДБ, а разполагат и с друго тактическо предимство – „играли“ са заедно и преди, сглобката им е смазана от години. 

За ПП–ДБ правителството е безалтернативно и затова се налага да го подкрепят съвместно с ГЕРБ. Присъствието на ДПС също обясняват с крайна необходимост, но не и с партньорство – нужни са 160 гласа за конституционните промени. Какво тогава търсят ДПС и председателят на парламентарната му група Делян Пеевски при вземането на всички решения от управляващото мнозинство?!

Квоти за регулаторите

Освен за бюджетните разходи, неминуеми са кавгите за назначенията в регулаторите и кадровиците на съдебната система, които ще се състоят след конституционните промени, насрочени за гласуване през декември. Дотогава се очаква да е готов и регламент за назначенията, за какъвто се договориха ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС, но не пречи да има назначени и преди приемането му. Как ще се поделят позициите в регулаторите, изглежда най-парливият въпрос, след като всички вече приехме, че най-нормалното нещо на света е това да стане в рамките на новия триъгълник на властта. 

Допреди няколко месеца върли политически противници, днес „добрите“ и „лошите“ управляват заедно, заедно ще реформират съдебната система и най-големият проблем, изглежда, са квотите в регулаторите. Назначените в тях ще укрепят всяка политическа сила, тъй като са с мандати от по няколко години, които надхвърлят средната продължителност на живот на правителствата, и контролират пазари за милиарди, както и информационни масиви. 

Оказа се, че в тази категория са и шефовете на спецслужбите. Но без реформата им, заложена в приоритетите, върху които стъпи правителството на Денков–Габриел. За отсъствието ѝ мълчаливо се съгласиха и трите политически сили. 

Пред bTV тази седмица председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че членовете на регулаторите ще се назначават с мнозинство от 160 гласа – и ДПС ще участва в процеса, получавайки 1/3 тежест. От ПП–ДБ са уклончиви дали това е така, след като процесът още не е започнал. Но всъщност е – с избора на ръководство на БНБ, където ГЕРБ си запази гуверньора, избран още при управлението на Бойко Борисов, а ПП–ДБ и ДПС получиха по един подуправител. Публично потвърждение на думите на Атанасова обаче няма да донесе позитиви на ПП–ДБ, които бездруго понасят негативите от управлението.

Отговорът на най-съществения за общественото благо въпрос – как това кадруване ще повлияе на зле изградените и поради това неработещи демократични институции, ще дойде много по-късно. 

Блокадата за бюджета падна

Бюджетът за 2023 г. се прие в средата на годината и нямаше как да предизвика особени крамоли поради крайно належащата необходимост да го има. Предишният за 2022 г. също закъсня, макар и с по-малко. Гласуваха го в края на февруари и също не вдигна по-голям от обичайния шум, въпреки че правителството беше излъчено от широка коалиция между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. 

Освобождаването на директора на „Пирогов“ от здравния министър д-р Христо Хинков блокира за кратко обсъждането на проектобюджета за 2024 г. От ГЕРБ обявиха, че са имали уговорка да не се пипа д-р Валентин Димитров – шефът на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, „ако няма доклади, които да показват обратното“. 

Преди това обаче с гласовете не само на ГЕРБ и ДПС, но и на други политически сили (без ПП–ДБ), бяха окастрени всички предложения на ръководеното от Асен Василев Министерство на финансите. Отпадна идеята за бонус, ако бъде подаден сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, стига да бъдат събрани поне 100 000 лева. Отпадна и предложението ресторантьорите да плащат заплати по банков път, в това число и за работодатели с под 100 работници. Отпаднаха и данък „бакшиш“ и превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП. Депутатите обаче одобриха предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, макар да не беше подкрепено от бюджетната комисия. Става въпрос за данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми, с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.  

Но странното е, че Василев не се ядоса на тeзи промени, а на бавенето на бюджета, и заяви, че: 

Ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, най-правилно е да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата.

Де факто искането му за оставка на проф. Хинков беше подкрепено от лидера на ГЕРБ и разгневи ДБ – здравният министър е от тяхната квота (номинация на ДСБ). 

Но бюджетът все пак ще влезе в пленарна зала, след като парламентарната здравна комисия, чийто председател е Костадин Ангелов от ГЕРБ, предложи на министъра да оттегли протокола за отстраняването на шефа на „Пирогов“ до приключване на проверки от външни одити и останалите органи, които го проверяват. Остава въпросът дали Хинков ще се съобрази с тази… препоръка.

Напрежението около отстраняването на д-р Димитров извади наяве и вътрешни конфликти в коалицията ПП–ДБ, тъй като депутати от „Продължаваме промяната“ застанаха (не за първи път) срещу Хинков – било поради лични амбиции за постове или с други мотиви.

Конституционните промени – в галоп

Бързината, с която е програмирано да се приемат конституционните промени – на три четения през декември, изненада мнозина юристи. „Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията“, каза тази седмица по БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ и зам.-председател на 40-тото и 41-вото Народно събрание. Тя припомни и призива на правосъдния министър Атанас Славов: 

Депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове. 

Но вече стана ясно, че проектът ще претърпи доста промени, част от които свързани с правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Изглежда, че те няма да са така радикални, както беше обявено, а ще се търси възможност за колаборация между двете институции – президент и парламент, при подбора на фигурите в кабинета.

Други основни промени са свързани със съдебната реформа – най-съществената част от проекта, от която зависи дали Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегия, в която съдиите да имат мнозинство, и дали прокуратурата ще има по-голяма отчетност и по-малко правомощия. По третата промяна – отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани, просто се мълчи.

Тази седмица по bTV депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев каза:

Ако Конституцията не бъде приета под тази форма, ключовите министри подават оставка. До момента такива индикации по отношение на Конституцията няма. 

Значи няма да има оставки, но най-вероятно ще се чака произнасяне на Конституционния съд.

„Лукойл“ се изтегля от България

Игрите с премахване на дерогацията за „Лукойл“, което ГЕРБ и ДПС уж все се опитват да изтеглят за 1 януари 2024 г. вместо за март, както се договориха трите политически сили, показват, че развръзката е близо. Предстоящата продажба на бургаската рафинерия очевидно е навлязла в крайна фаза и изостря апетитите на местните (политически) играчи. След като ГЕРБ и ДПС сменяха позиции на 180 градуса буквално за часове, в крайна сметка се разбраха с ПП–ДБ, че дерогацията се прекратява на 1 март 2024 г. – тоест от тази дата рафинерията трябва да преработва само неруски петрол. Това е 7 месеца по-рано от крайния срок, отпуснат от Европейската комисия миналото лято. 

Няма потвърждение с кой инвеститор преговаря частната руска компания – с азерската държавна петролна и газова компания SOCAR, която вече осигурява 30% от газа за България, с инвеститор от Дубай или с американска компания. Появиха се слухове за полския енергиен концерн Orlen и дори за купувачи от Украйна. Едно е сигурно – български политици играят за интересите на някои от потенциалните купувачи. Само така може да бъде обяснена настойчивостта на ГЕРБ и ДПС да бъде отменено изключението за внос на руски суров петрол по море колкото се може по-бързо. Но не и с евроатлантизма на „Д2“, както бяха наречени Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски, които в продължение на дни размахваха пръст, че продажбите на „Лукойл“ финансират войната на Путин в Украйна.

Според енергийния експерт Мартин Владимиров към „Лукойл“ има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Пред „Фрогнюз“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че в съседна Турция SOCAR оперира най-голямата рафинерия, като внася основно руски, а не азерски петрол. „В замяна е получила огромен заем от „Литаско“, която е собственик на бургаската рафинерия“, казва Владимиров. Ако тази сделката с азерския купувач се състои, България ще намали зависимостта си от руския петрол само на хартия, прогнозира той.

След като премине през всички тези плитчини, сглобката ще се закали още повече и догодина може и да не е така паянтова, както я нарича Бойко Борисов. Но на политически трусове тези постройки са по-издръжливи от монолитните – защото са си безалтернативни.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sled-mestnite-izbori-nishto-ne-e-kakto-predi-no-vsichko-e-sushtoto/

Какво показва политическата реалност след изборите за местна власт? Котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива.

След пет месеца управление, в което правителството с мандат на втората политическа сила – ПП–ДБ, се подкрепя от първата – ГЕРБ, лидерът ѝ Бойко Борисов настойчиво иска смени на министри преди договорената ротация през март. Тогава настоящата вицепремиерка Мария Габриел ще оглави кабинета. Бабаитлъкът на Борисов е игра за пред избирателите на ГЕРБ, недоволни от подкрепата за т.нар. сглобка, която не се монетизира за тях. „Продължаваме промяната“ се възпротивяват категорично на каквито и да било промени – нито сега, нито непосредствено преди ротацията. 

И за двете страни това напрежение е удобно и имиджово – демонстрира борбеност и непримиримост и потвърждава публичните изявления на лидерите колко трудни са политическите компромиси. В ГЕРБ са наясно, че министърът на финансите Асен Василев няма да бъде оттеглен, защото това означава разпадане на правителството, в ПП–ДБ – че ще отстъпят по ключови предложения при гласуване на данъчните закони и бюджета, тъй като не могат да си осигурят мнозинство, ако ГЕРБ и ДПС откажат подкрепа. 

Приоритетите не се променят: Шенген, еврозоната, правосъдната реформа. Развръзката за Шенген ще е известна след близо четири седмици – на последното заседание на Европейския съвет за тази година. Вече има спекулации, че Румъния може да бъде разделена от България и да получи шанс за присъединяване. Обвързани с Шенген са и конституционните промени, с които са се заели ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС. Въпреки заявената цел – 1 януари 2025 г., еврозоната се отдалечава с попадането на България в т.нар. сив списък на държави, в които прането на пари е на високо ниво според оценката на специалната група за финансови действия (FATF). 

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви тази седмица, че сегашното управление няма алтернатива, макар и участието в него да носи негативи и за ГЕРБ, и за ПП–ДБ. Ще трябва да се научим да се договаряме, в добрия смисъл на думата, каза той, но не беше разговорлив ще има ли коалиционно споразумение. Няма алтернатива и предвид нуждата от политическа стабилност заради войната в Украйна – индулгенция за слабостите и грешките на властта.

На фона на тази безалтернативност ДПС се оказа без председател, тъй като Мустафа Карадайъ подаде предизвестена оставка. Почетният председател на ДПС Ахмед Доган съобщи, че лично се заема с управлението, след като досега дърпаше конците от Сараите и оранжерията си за биозеленчуци в парк „Росенец“. Близки до Движението коментатори тутакси обявиха, че партията поема курс към „модернизация“. Предвид известното – че ДПС, въпреки либералното семейство на АЛДЕ, в което членува, е като Китайската комунистическа партия – модернизация може да означава и повече авторитарност.

Никой от застрашилите или оспорили неограничената власт на Доган със свои решения не е останал в ДПС – като се почне от първите години и фигурата на Яшар Шабан, после Гюнер Тахир, Касим Дал, Корман Исмаилов, Мехмед Дикме, Лютви Местан, а сега и Карадайъ и свързаните с него. Модернизация на ДПС, която е контролирана от Доган и от санкционирания заради корупция по закона „Магнитски“ олигарх Делян Пеевски, е евфемизъм, но показва здравината на бизнес отношенията между двамата. 

Картината след местния вот

Не всичко, ненавсякъде и ненаведнъж – ГЕРБ вече не са толкова големи. „Възраждане“ не са така страшни – секна досегашният им възход. ДПС печелят повече съветници, но се свиват като подкрепа. ПП–ДБ за малко да изгубят София, което щеше да означава обратно броене за управляващата коалиция. След „кръвопреливането“, наречено Ваня Григорова, БСП показа признаци на живот. „Има такъв народ“ успя да се запише с кмет и по няколко съветници тук-там – същата ИТН, която преди две години се опитваше да направи свой кабинет. 

Общините ще се управляват от множество местни съюзи, сглобени от две-три-пет политически сили не поради геополитическа необходимост, а на база местни бизнес интереси. Разликата с предишни мандати е в броя на формациите, които ще търсят общото си кратно.

Изборите бяха оцапани от манипулации, някои от които се видяха чрез камерите в секциите – дописване, задраскване и нагло подправяне на вота на избирателите от членове на комисии, които не показаха угризения, нито срам. Кандидати за общински съветници присъстваха в изборни секции, а членове на комисии фалшифицираха протоколи в тяхна полза. Самите протоколи заприличаха на халваджийски тефтери с вересии, но пък нали затова квичаха партиите от „хартиената коалиция“, успели да изхвърлят машините от първия тур на изборите със скалъпения от ДАНС „Кодгейт“. Накратко, който гласувал – гласувал, други му „избират“. Дали активните борци от ДАНС и прокуратурата ще видят нарушения на политическите права на гражданите и избирателното право, иначе инкриминирани в Наказателния кодекс?

Ние сме си наши ’ора. Да помогнем на Мартин, примерно – има 1 и му е празно, да се попълни 102… Чичо Цено, кой номер си?

Ако числата бяха политика

Статистически погледнато, победители са ГЕРБ със своите 1499 общински съветници, но са загубили други триста (и осем областни центъра). Следва ДПС – единствена от старите партии, която увеличава броя на съветниците си с още 48 спрямо 2019 г., и те ще са 964. БСП също сваля от 1020 на 740 избраните общински съветници, макар лидерката Корнелия Нинова да оцени представянето на социалистите като „изключителен успех“. Четвърти се оказаха управляващите от ПП–ДБ, спечелили 396 места в общинските съвети. 

От 265 кметове 136 взеха ГЕРБ. Техни кандидати ще управляват в 14 области срещу четири на ПП–ДБ с трудни победи в София, Благоевград, Пазарджик и Варна. В последните два областни центъра гласуването беше „всички срещу ГЕРБ“, след като в Пазарджик партията на Борисов подкрепи управлявалия четири мандата кмет Тодор Попов, а във Варна не се отказа от съпартиеца си Иван Портних, номиниран за четвърти мандат. Срещу Портних бяха дори и варненски икономически групировки, и стартиралата от Варна русофилско-националистическа „Възраждане“, което обяснява и факта, че на втория тур конкурентът му от ПП–ДБ Благомир Коцев удвои резултата си от първия до 45 000 гласа.

Въпреки това ГЕРБ и ПП–ДБ имат по четирима съветници в Общинския съвет на Пазарджик, а са равни по брой и в местния варненски парламент, където имат по 8.

„Възраждане“ с негативен тренд

Резултатите от местните избори пресякоха амбициите на „Възраждане“ да стане втора политическа сила, въпреки че се сдоби с общински съветници на много места: във Варна например са седем, в София – осем. Избирателите на „Възраждане“ не подкрепиха Ваня Григорова в София – малка част от тях гласуваха за нея на втория тур, докато над 60% от електората на ГЕРБ избраха Григорова на балотажа. 

Всъщност най-големият губещ от Григорова не е Васил Терзиев, който успя да я задмине с по-малко от 5000 гласа, а Костадин Костадинов и формацията му. Двамата се конкурират за един и същи електорат, но Григорова има потенциал да привлече по-широк кръг избиратели. „Профайлърите“, уцелили с кандидатурата на Румен Радев за президент, са преценили добре качествата и възможностите на синдикалистката, зад която се наредиха същите проруски и националистически сили – освен БСП, и свързаната с бившия президент Георги Първанов АБВ, Мая Манолова и „Изправи се БГ“, „Атака“ на Волен Сидеров и „Нова зора“, както и русофилите на санкционирания по „Магнитски“ Николай Малинов. 

Жена – тоест уязвимост и нежност, без партийна принадлежност – също като Румен Радев, с обикновено потекло като на голяма част от българите – също като Радев, синдикалистка не от казионния КНСБ. Фигурата на боркинята за социална справедливост, тръгнала от низините, беше удачно активирана – никога досега неравенството в България не е било изваждано на преден план като актив за избори. Григорова бележи началото на края за Костадинов. А самата тя спечели, че не спечели – позицията на кмет в община, в която подкрепящите я политически нямат мнозинство в Столичния общинския съвет (СОС), щеше да я натовари с повече негативи. 

За Терзиев перспективата за политическа кариера не е така розова. Изборите показаха, че потенциалът му да печели гласове е ограничен, въпреки сериозните ресурси, вложени в кампанията. Пред камерите Васил Терзиев сподели нещо любопитно – че през 2019 г. е бил поканен от Христо Иванов за кмет на София, което означава, че няма как родословното му дърво да не е било известно на ДБ и ПП при подновената покана. В понеделник, 13 ноември, му предстои да положи клетва като кмет на София и да се изправи пред първото препятствие – избор на председател на СОС. Никоя политическа сила няма мнозинство в съвета, а ПП–ДБ е пред избора да се колаборира с ГЕРБ или с БСП, за да си осигури мнозинство от минимум 31 гласа за избора на Борис Бонев от „Спаси София“ за председател на СОС.

Пред клетвата на Васил Терзиев има и едно препятствие – загубилата балотажа Григорова обжалва в Административния съд на София-град резултатите от вота и иска спиране на предварителното изпълнение на решението за избора му. Жалбата означава, че едва ли ПП–ДБ ще търсят подкрепа за избор на председател на СОС от съветниците на БСП, сред които е и Григорова – остава партньорът от сглобката ГЕРБ.

Очевидно и този пост ще се договаря през уикенда, в който Бойко Борисов и активът на партията му ще решават дали да останат в същата тази сглобка. 

Или по-скоро – срещу какво.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiyata-potegli-zhegata-mina/

Ако наличието на бюджет, правителство и управленска програма са признаци за политическа нормалност, то значи България се нормализира. Летният политически сезон приключи с оптимизъм за бъдещето на ротацията между първите две политически сили – проводниците на нормалността. Първото съвместно изявление тази седмица на лидерите на управляващия съюз – Кирил Петков (ПП), Христо Иванов (ДБ) и Бойко Борисов (ГЕРБ), режисирано и напътствано от последния, даде заявка за общо бъдеще, по-силно от управленска програма.

Со кротце, со благо

Борисов посочи Иванов като „водач“ за съдебната реформа, когото ще следват, и „писмовния човек“, който ще подготви и предложи механизма за вземане на общите решения на двете коалиции. Макар този механизъм да беше обещан в пакет с управленската програма, така и не се появи. Пред bTV съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов съобщи, че протокол за вземане на решения ще бъде подписан в началото на идната седмица. Всичко е уточнено, каза той. Но и без него управляващите се справят нелошо с вземането на решения – бързо се разбраха за ръководството на БНБ, опъват си нервите за НЗОК и Сметната палата, но не задълго. И за да прилича коалицията на истинска коалиция, демонстрират несъгласия по някои теми.

Най-прясно манифестираното негодувание беше свързано с бюджета и промените по проекта на финансовия министър Асен Василев, но на финала съществената част от тези промени – повишенията на заплати, бяха запазени, а отпаднаха и текстовете, срещу които протестираше ресторантьорският бранш. Данъкоплатците ще трябва да осигурят над 400 млн. лв. за повишени заплати, с които депутатите обремениха разходите, над една трета от които са за МВР.

Ревизиран беше първоначалният вариант фирми с 50 и повече души персонал да плащат заплатите само по банков път – запази се за тези със 100 и над 100 наети. В България техният брой е твърде малък. По данни на НСИ от края на 2022 г. в страната функционират общо 412 878 предприятия, от които 383 592, или почти 93%, имат персонал до 9 души, в 4436 работят между 50 и 249 наети, а с повече от 250 са едва 754, сред които телекомите, големите търговски вериги и др., собственост на големи международни компании.

Отпадна предложението на Министерството на финансите ресторантьорите да плащат възнагражденията само по банков път, независимо от броя на работещите. Браншът запази и ниската си ставка по ДДС от 9%, въведена заради пандемията от COVID-19. Асен Василев я защити, че помага за изсветляването на бизнеса, но не представи данни за „аргумента“ си. Парламентът отхвърли т.нар. безплатен обяд – идеята на Василев клиент на заведение да откаже да плати сметката, ако не получи касов бон.

Запазват се енергийните компенсации за бизнеса, здравните заведения, училища и храмове, подпомогнати за м.г. с над 6 млрд. лв. за купуваната от тях електроенергия от свободния пазар. ГЕРБ склониха и 350 млн. евро от оперативни програми, които ще останат неизразходвани, да се прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а оттам – в Министерството на енергетиката, което ще ги внесе в бюджета.

Програма има, механизъм за решения – не

Наесен „не-коалицията“ ще е само ироничен прякор, „сглобката“ – забравен текст от SMS. Правителството публикува програма за управление, съгласувана с ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, и въпреки своите 146 страници документът не е особено амбициозен откъм реформи. Заявеното потвърждава известни от години цели, като еврозоната и Шенген, реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), овладяване на инфлацията и ефективно управление на общински проекти. За изпълнението до края на 2024 г. са вписани множество законопроекти, стратегии, концепции и наредби, част от които са свързани с наваксване заради срокове.

Датата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г., а мащабна разяснителна кампания ще стартира през септември. Законът за въвеждане на еврото е предвиден като последен от необходимите за еврозоната – за април догодина. Според кабинета присъединяването към Шенгенското пространство предстои до края на 2023 г.

В програмата не са предвидени реформи за железниците, нито пък в здравеопазването, където българските граждани продължават да доплащат все повече и повече, но качеството на здравните услуги не се подобрява. Не се предлага и решение за острия недостиг на медицински сестри. И това правителство като други преди него е записало законови промени – със срок до ноември т.г., които да забранят създаване на нови болници „до утвърждаване на нова национална здравна карта“. (Лечебните заведения в България са 341, бюджетът на НЗОК, откъдето се финансират, е близо 7,03 млрд. лв. и по традиция лъвският пай – близо 47%, е предназначен за болниците.) Трудно е за вярване дали ще се случи, тъй като и предишните ограничения са издържали колкото и забраните за строителство по морето. За Националната детска болница обаче е предвидено до февруари 2024 г. да бъде готова техническата спецификация за обществена поръчка за проектирането на комплекса.

Освен предложение за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй със срок декември 2024 г., други големи проекти не са разписани. Като най-амбициозни и детайлно разработени се отличават инициативите в енергетиката и образованието. Кабинетът „Денков–Габриел“ се надява да получи второто плащане по ПВУ през декември, година след първото. Декември е и заложеният срок, в който да представи в Европейската комисия преработения план, свързан с реформата в декарбонизацията на енергийния сектор.

До септември трябва да се проведат преговорите с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ – парламентът поиска да не е на цена, по-ниска от платената, т.е. под 660 млн. евро. Споменати са и ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, за които се говори повече от година и половина, ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-изток“ – за което до момента политическа воля не се намери.

В управленската програма са записани и вече приключили действия, като приемането на бюджета за 2023 г., също и включването на държавата в търсене на нефт и природен газ в Черно море. Идеята е БЕХ да придобие дял от 20% в консорциума на Total и OMV, които търсят въглеводороди в „Блок 1-21 Хан Аспарух“.

До октомври ще бъдат пуснати търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от ВЕИ.

В сферата на образованието се обещава най-сетне да бъде готов, макар и през ноември 2024 г., стандартът за качество в училищното образование. Замислени са и други радикални промени, например въвеждане на тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. А до февруари правителството се е задължило да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини. Срокът за новите учебни програми обаче е учебната 2025/2026 г.

Съдебната реформа – сбъдната мечта?

Пред телевизионните камери тази седмица Бойко Борисов обеща мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа, която не се е сбъднала преди десет години, да бъде сбъдната сега от „не-коалицията“. Преди десетилетие Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, а сглобка на ГЕРБ, ДПС и БСП опраска конституционните промени. Сега е един от лидерите на коалиция, която ги предлага отново в комбинация с други, а Борисов е партньор в управлението.

Основните акценти в проекта за изменение на Конституцията са промяна на датата на националния празник – 24 май; не повече от два мандата на кметовете на общини; разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, за да се осигури съдебната независимост; намаляване на мандата на главния прокурор и радикално ограничаване на правомощията му – идеята е да бъде само административен ръководител на Върховната касационна прокуратура; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; трансформация на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

ГЕРБ вече обяви, че не подкрепя ограничаването на кметските мандати и настоява за по-голям баланс в правомощията на служебните кабинети.

Засега проектът вдигна пушилка заради предложението, дошло от „Демократична България“ 24 май да стане националният празник на България, което означава, че ще замени 3 март. Целта според депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова е „да вдигнем на конституционно ниво принципите, които изграждат българската държавност“. Някои предложения събудиха недоумението на конституционалисти и известни юристи като адвокат Михаил Екимджиев, който в интервю пред „Сега“ ги определи като националистическа доктрина, идентична с тази на Александър Дугин и Путин.

Чл. 3 от законопроекта гласи:

(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.

Тези промени обаче тепърва ще се обсъждат, ще се оспорват в Конституционния съд и едва ли ще бъдат приети до края на годината, както беше съобщено. Конституционното мнозинство от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, което се е зарекло да внесе общ проект, едва ли ще бърза. Може и да чака ротацията на акад. Денков с кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел в началото на март. В управленската програма конституционният проект е вписан без срок за изпълнение.

В раздел „Правосъдие“ на управленската програма обаче се откриват други интересни предложения, например Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Срокът да види бял свят е ноември, а се подготвя съвместно с Базелския институт за добро управление. До момента всички опити за регулиране на лобизма са удряли на камък, а законодателните идеи в тази посока са идвали все от ДПС.

По отношение на приетия на първо четене и застопорен законопроект за противодействие на корупцията, който предвижда реформа на структурата на КПКОНПИ и създаване на нова антикорупционна комисия с разследващи функции, управляващите чакат препоръки от Брюксел. Иначе проектът няма да стигне до обсъждане за второ гласуване в Комисията по правни въпроси.

Наесен коалицията трябва да започне подготовката на бюджета за 2024 г. и на обещаните законопроекти, а политическите сили – кампаниите си за местни избори. Всичко върви в коловозите на тройно гарантирана нормалност.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ne-pulno-shtastie-a-redovno-pravitelstvo/

Щастието е силно надценено, смята приятел на авторката на настоящата статия. Вероятно не всички са съгласни, че този възглед важи за личния живот, но няма спор, че той е валиден за политиката. Повод за тези екзистенциални размисли е фактът, че България има редовно правителство – за първи път от близо година (кабинетът на Кирил Петков приключи краткото си съществуване през август 2022 г.). Това е второто редовно правителство за последните две години, като за този период служебните кабинети са общо четири.

Кой не е щастлив?

Трудно можем да се сетим за някой, който да е щастлив от новия кабинет на Николай Денков и Мария Габриел, но без затруднение можем да изброим мнозина, които не са. Не е щастлив президентът Румен Радев, защото България вече няма да е президентска република, в каквато де факто се беше превърнала, и той няма да може повече да прокарва интересите си безконтролно. Заедно с него не са щастливи и във „Възраждане“ и БСП, защото поредните избори се отлагат, а пред сближаването на България с Русия възникват сериозни препятствия.

Не са щастливи в ДПС, защото новото правителство разполага с мнозинство и без тях. И в ИТН, защото взривяването на парламентарната демокрация се отлага. Не е щастлив и независимият депутат Радостин Василев, защото след записа от закритото заседание на ПП, който той направи и изнесе, правителство все пак ще има, а на него все пак прокуратурата му повдигна обвинение (не за незаконния запис, а за изнудване на депутатка от ИТН).

Ала също така не са щастливи и политическите сили, които стоят зад новия кабинет. Няма как да са щастливи в ГЕРБ, защото те спечелиха изборите, а правителството става възможно с втория мандат. Мария Габриел ще трябва да стиска зъби и да чака девет месеца, докато ѝ дойде редът да оглави правителството, ако то изобщо оцелее дотогава. В ПП също не горят от щастие, защото в името на редовното правителство се съюзяват с доскорошния си най-голям враг. Да не говорим за ДБ, които играят доста второстепенна роля в сложната конструкция.

Избирателите на ГЕРБ и ПП–ДБ имат основания да се чувстват огорчени. Първите – защото партията, на която симпатизират, се съюзява с онези, които изгряха политически с амбицията да ѝ видят сметката и арестуваха председателя ѝ. Вторите – защото борбата с корупцията и за съдебна реформа досега е била срещу ГЕРБ и срещу определени личности, символизиращи завладяната държава – и то не толкова Гешев, колкото Борисов и Пеевски.

Политиката като променяне на света

Целта на огласяването на записа от закритото заседание на ПП беше да нанесе щети; и то действително нанесе. Не би и могло да е иначе – когато един разговор не е публичен, в него е естествено да има неща, които не са за пред публика. И такива, които не са изговорени с цел да се харесат на аудиторията. А когато определени фрази умишлено са извадени извън собствения си контекст и поставени в друг, щетите стават още по-големи.

В същото време обаче записът в своята цялост се оказа и полезен, защото от него става ясно как ръководството на ПП вижда смисъла от участието на партията в политическия живот на страната. На първо място, виждаме рядко срещана саморефлексивност. Съпредседателите на партията си дават сметка за реалната ѝ електорална тежест, както и за собствените неотдавнашни илюзии. „Ние се чувствахме, че сме някакви гении, а то цялата [държавна, б.а.] машина е работила за нас“, казва Кирил Петков по повод победата на ПП на изборите през ноември 2021 г.

Осъзнаването на реалната ситуация е свързано и с отчитане на рисковете за маргинализирането на ПП, ако състави правителство с ГЕРБ, без още да е успяла да изгради стабилни структури по места. Според Петков политическото дълголетие не бива да е самоцел, а трябва „нещо да направим с това дълголетие. Не виждам за себе си смисъл да стоим живи, без да имаме възможност да променяме света“.

Такова разбиране за политика е комай безпрецедентно в България. Досега сме свикнали целта на властта да е концентрация на още повече власт и лично обогатяване. Пък Петков дори не възприема като нещо фатално, ако в резултат на опитите си да постигне промяна, партията престане да съществува:

Аз […] наистина се кефя на позицията, че ние сме спасителите на България – сега и завинаги. Но истината е, че най-вероятно не е така. Истината е, че вълната сигурно ще дойде след 4–5 години. Аз лично мисля, че една от големите ни победи […] е, че показахме, че има и някакъв друг модел […]. Давам си сметка колко е важна и съдбовна нашата роля в момента, но не мисля, че след нас е само потоп. Мисля си, че има и други таланти. […] Ние си знаем кои сме, но не сме единствените.

За боба, лещата и пържолите в политиката

На записа от заседанието се чува и Христо Петров (Ицо Хазарта), който резюмира ситуацията, пред която е изправена ПП:

Вариантът, който обсъждаме в момента, […] при всички тия рискове има шансове да успее. […] Останалите варианти, които имаме, сме 100% сигурни, че няма да успеят. Тоест ние сме в положението […] на хората, които са в ресторанта, в който има боб и леща, и ние часове наред се молим и обсъждаме как да си поръчаме пържола. Няма да има пържола в ресторанта.

Разбира се, щеше да е по-добре ПП и ДБ да могат хем да останат принципни докрай, хем да управляват, радвайки се на комфортно мнозинство. Но вотът на българските избиратели прави този вариант невъзможен – резултатът от нашия избор е боб и леща, а не пържола. Отиването към нови избори допълнително би засилило позициите и на „Възраждане“, и на президента, а това би означавало още по-голямо отдалечаване от ЕС и още по-силно сближаване с Русия.

Според прогнозата на Асен Василев „проруските сили ще вземат превес в следващите 18 до 24 месеца, за първи път от 1996 г. Въпросът е дали те ще ги вземат, след като сме в еврозона и Шенген, тоест количеството щети, които могат да нанесат, са по-малки или повече.“ Влизането в еврозоната и в Шенгенското пространство е не само цел за ПП и ДБ, а и залог за това дали европейските партньори на ГЕРБ ще продължават да подкрепят партията на Борисов, залог е и за имиджа на доскорошната еврокомисарка Мария Габриел. Затова може да се очаква, че ГЕРБ ще играе проевропейски, въпреки че до неотдавна Борисов прокарваше интересите на Путин.

Вярно е, че преди три години протестите бяха против ГЕРБ и с подкрепата на президента, а днес ситуацията се е обърнала. Това обаче не означава безпринципност, а напротив – и в двата случая протестите са срещу безконтролната власт, чиято и да е тя. Може би затова и избирателите гласуват за „боб и леща“ вместо за „пържоли“. Да си припомним правителството на ОДС, което през 1997 г. спечели с внушително мнозинство и бързо се научи да злоупотребява с абсолютната си власт.

Че се задават сериозни и дълбоки промени, се вижда от процесите на разпад, които вървят в задкулисието. Висшият съдебен съвет изведнъж съзря нередности в действията на главния прокурор; разкол вътре в самата прокуратура; активират се дела, стоящи „на трупчета“ от години; хвърчат депутатски имунитети; представители на подземния свят свидетелстват едни срещу други и срещу ръководители на прокуратурата; смърт на две издирвани лица за две седмици; мейнстрийм медиите започват да отразяват теми, които доскоро са били практически табу (от 2020 г. до неотдавна например bTV споменава „Осемте джуджета“ в общо четири материала, а само от 28 май до 4 юни 2023 г. – в девет).

Ясно е, че ротационното правителство на ПП–ДБ и ГЕРБ е крехка конструкция, плод на тежки компромиси. Такъв беше и предишният редовен кабинет между ПП, ДБ, БСП и ИТН. За втори път ПП успяват да сформират в рамките на мандата си кабинет при почти невъзможна ситуация. От друга страна, има и нещо положително в обстоятелството, че партиите в ротационното правителство си нямат доверие – това е своеобразна мярка срещу ояждането във властта. Затова и не е толкова лошо, че избирателите не са щастливи от постигнатия компромис и са свръхкритични. Това се нарича граждански контрол.