Tag Archives: БТА

Кирил Вълчев, или когато новинарят стане новината

Post Syndicated from Евгени Соколов original https://www.toest.bg/kiril-vulchev-ili-kogato-novinaryat-stane-novinata/

На редакционната поща пристигна имейл, към който бяха прикачени първоначален вариант на настоящата статия и файл в Excel. Взехме решение да публикуваме статията (след обичайната за нас редакция), защото представлява сериозен анализ на проверими факти. Файлът в Excel съдържаше заглавията на всички над 4000 дописки на сайта на БТА, които са предмет на анализа, с датите на публикуването им и разделени по категории. Основата на графиката по-долу също е от въпросния файл.

Евгени Соколов не е истинското име на автора. Уважаваме основанията му да запази своята анонимност и сме убедени, че анализът на фактите, който той представя, е по-важен от името му.

От редакцията


Кирил Вълчев, или когато новинарят стане новината

Когато преди няколко години започнах работа в Българската телеграфна агенция (БТА), забелязах, че едно име се появява в нейни статии отново и отново. Не на Бойко Борисов, нито на Румен Радев или Делян Пеевски – обичайните заподозрени, които сме свикнали да доминират в медийния поток. Говоря за името на главния директор на БТА Кирил Вълчев.

Този факт ме накара да се запитам: работата на журналиста не е ли да стои в сянка и да представя събитията, вместо да бъде част от тях? Кой друг журналист се среща толкова често в статии не като автор, а като действащо лице? Със сигурност не шефовете на световни новинарски агенции като Reuters, Associated Press и BBC.

Светият синод на БТА

Кой има нужда от един зле реформиран псевдомедиен мастодонт от времето на соца, се пита Дарина Сарелска. За БТА говорим, да не се обърка някой, че то едно ли е…

Като се замислих за скорошен пример за журналист, станал център на внимание, се сетих единствено за Джамал Хашоги. Причината той да се превърне в новина обаче беше бруталното покушение срещу него, вероятно наредено от лидера на Саудитска Арабия. През 1978 г. името на журналиста Георги Марков също се оказва сензация, когато той става жертва на прословутия „български чадър“.

Общото между Марков и Хашоги е, че и двамата ги сполита ненавременна смърт, след като с критиките си стават прекалено неудобни за определен тоталитарен режим. Това подсказва, че когато журналист се е превърнал в център на медийното внимание, значи статуквото е фундаментално сбъркано, защото властимащите възприемат отразяването на фактите като заплаха.

Но пък Кирил Вълчев е център на внимание не заради покушение. Може би тогава нямаме повод за притеснения?

Покрай скорошните избори и кандидатурата на Вълчев за вицепрезидент мнозина се запитаха с какво е заслужил доверието на Илияна Йотова, която го издигна за свой заместник. Поставен беше и въпросът не наблюдаваме ли фрапантен конфликт на интереси, когато един и същи човек е кандидат в изборите и шеф на националната новинарска агенция, която отразява неговата кампания и тази на опонентите му. Обяснението на Вълчев беше следното: 

Не е конфликт на интереси, понеже не е незаконно. И също така аз съм в отпуск по време на кампанията. 

Е, няма проблем, значи – всички знаем, че когато шефът излезе в отпуск, той моментално губи всички телефони на служителите си и влиянието му над тях рязко се занулява.

Бърза справка на официалния сайт на агенцията, управлявана от Вълчев, показва, че той е обиколил „всички 193 държави, които са членове на Организацията на обединените нации“. Този факт накара хора като бившия директор на Висшето училище по мениджмънт във Варна Николай Райчев да обвинят Вълчев в разточителство и безсмислен туризъм на гърба на българския данъкоплатец.

Този грандиозен проект на суетата изисква торби с пари и много свободно време. Хората, които колекционират държави като пощенски марки, го правят само за да могат на всеки коктейл да доминират разговора с репликата: „Ах, навремето, когато бях в Руанда…“

За мен подобни заключения понякога се оказват прибързани. Може пък бъдещият ни вицепрезидент да е един съвременен Алеко, който попива впечатления от всяко ново място и след това превръща натрупаното знание в стойностна литература?

За да тествам тази хипотеза, реших да прегледам (чрез вътрешната система на сайта, защото тя предоставя повече възможности за търсене и обработка на информацията) всички статии, публикувани в bta.bg с името Кирил Вълчев, било то в полето за автор или в самия текст. Статии от първия вид, изглежда, не съществуват, тоест Вълчев не е публикувал нито един текст на сайта на БТА под собственото си име. При статиите от втория вид положението е малко по-различно. 

Към 25.10.2026 г. официалният сайт на БТА съдържа 4359 публикации с името Кирил Вълчев в тях. За сравнение, името на Христос се появява в Новия завет малко над 1000 пъти.

В резултат на четенето и категоризирането на всички 4359 текста научих две неща:

  1. Когато в БТА се обнови статия, не се променя първоначално публикуваната, а се добавя нова статия със същото заглавие и нов час на публикуване. Затова понякога една и съща новина бива отразена с две или повече статии с едно и също заглавие.
  2. Някой в БТА (дали не самият директор?) изпитва болезнена нужда името на Вълчев да бъде вкарвано навсякъде. В някои статии неговото присъствие е абсолютно излишно, но въпреки това авторът е намерил повод да го спомене. Но нека не прибързваме.

Първото, което направих в опит да намаля обема на работа, беше да премахна от пълния списък със статии всички повтарящи се заглавия, които очевидно се отнасят за едно и също събитие. Изтрих и по една публикация от няколко двойки статии с почти идентични заглавия (например „Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се завръща утре в София“ и „Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се завръща днес в София“). Това намали общия им брой с 284 – от 4359 на 4075. Малка, но не незначителна разлика.

След това започнах да чета. И да създавам категории.

.bta-pie { position: relative; box-sizing: border-box; max-width: 760px; margin: 2rem auto; padding: 28px 24px 24px; background: #fff; border-radius: 24px; }
.bta-pie *, .bta-pie *::before, .bta-pie *::after { box-sizing: border-box; }
.bta-pie__head { text-align: center; margin: 0 0 4px; }
.bta-pie__hint { font-size: 15px; line-height: 1.4; opacity: .65; margin: 0; }
.bta-pie__stage { position: relative; width: 100%; max-width: 560px; margin: 0 auto; }
.bta-pie__svg { display: block; width: 100%; height: auto; overflow: visible; }
.bta-pie__slice { pointer-events: none; outline: none; transition: transform .25s ease, opacity .22s ease, filter .25s ease; }
.bta-pie__slice path { stroke: #fff; stroke-width: 2.5; stroke-linejoin: round; }
.bta-pie__slice text { font-weight: bold; font-size: 24px; pointer-events: none; text-anchor: middle; dominant-baseline: central; }
.bta-pie.is-active .bta-pie__slice:not(.is-on) { opacity: .6; }
.bta-pie__hit { fill: transparent; stroke: none; cursor: pointer; }
.bta-pie__slice.is-on { filter: drop-shadow(0 8px 12px rgba(58,59,64,.28)); }
.bta-pie__slice:focus-visible path { stroke: #3A3B40; stroke-width: 3; }

.bta-pie__legend { list-style: none; display: flex; flex-wrap: wrap; justify-content: center; gap: 4px 6px; margin: 18px 0 0; padding: 0; }
.bta-pie__legend button { display: inline-flex; align-items: center; gap: 7px; padding: 4px 9px; border: 0; border-radius: 999px; background: transparent; color: inherit; font: inherit; font-size: 16px; line-height: 1.25; cursor: pointer; transition: background .15s ease, opacity .15s ease; }
.bta-pie__legend button:hover, .bta-pie__legend button:focus-visible, .bta-pie__legend button.is-on { background: #F5F5F5; outline: none; }
.bta-pie__legend li { list-style: none; margin: 0; padding: 0; }
.bta-pie__legend li::before, .bta-pie__legend li::after { content: none !important; display: none !important; }
.bta-pie__legend i { flex: none; width: 10px; height: 10px; border-radius: 50%; }
.bta-pie__legend b { font-weight: bold; }
.bta-pie.is-active .bta-pie__legend button:not(.is-on) { opacity: .6; }
.bta-pie__note { font-size: 14px; line-height: 1.4; opacity: .65; text-align: center; margin: 14px 0 0; }

.bta-pie__tip { position: absolute; z-index: 5; left: 0; top: 0; width: 340px; max-width: calc(100% – 16px); padding: 16px 18px 18px; background: #fff; border: 1px solid #E3E3E6; border-radius: 14px; box-shadow: 0 10px 30px rgba(58,59,64,.18); pointer-events: none; opacity: 0; transform: translateY(4px); transition: opacity .16s ease, transform .16s ease; }
.bta-pie__tip.is-open { opacity: 1; transform: none; }
.bta-pie__tip-top { display: flex; align-items: flex-start; justify-content: space-between; gap: 12px; }
.bta-pie__tip-name { display: flex; align-items: flex-start; gap: 8px; min-width: 0; font-size: 18px; font-weight: bold; line-height: 1.25; padding-top: 3px; }
.bta-pie__tip-name i { flex: none; width: 12px; height: 12px; border-radius: 50%; margin-top: 3px; }
.bta-pie__tip-num { flex: none; margin: 0; font-size: 32px; font-weight: bold; line-height: 1.1; text-align: right; }
.bta-pie__tip-pct { margin: 2px 0 0; font-size: 14px; line-height: 1.3; opacity: .65; }
.bta-pie__tip-text { margin: 10px 0 0; font-size: 16px; line-height: 1.45; }
.bta-pie__tip-ex { margin: 10px 0 0; padding-left: 10px; border-left: 3px solid; font-size: 15px; line-height: 1.4; opacity: .85; }

.bta-pie__tip-x { display: none; }
@media (hover: none), (max-width: 520px) {
.bta-pie__tip-x { display: flex; align-items: center; justify-content: center; position: absolute; top: -12px; right: -8px; width: 32px; height: 32px; padding: 0; border: 1px solid #E3E3E6; border-radius: 50%; background: #fff; color: inherit; box-shadow: 0 4px 12px rgba(58,59,64,.2); font: inherit; font-size: 20px; line-height: 1; cursor: pointer; pointer-events: none; }
.bta-pie__tip.is-open .bta-pie__tip-x { pointer-events: auto; }
}
@media (max-width: 520px) {
.bta-pie { padding: 20px 12px 18px; border-radius: 18px; }
.bta-pie__slice text { font-size: 28px; }
.bta-pie__tip { width: 300px; }
.bta-pie__tip-name { font-size: 17px; }
.bta-pie__tip-num { font-size: 28px; }
.bta-pie__legend button { font-size: 15px; }
}
@media (prefers-reduced-motion: reduce) {
.bta-pie__slice, .bta-pie__tip, .bta-pie__legend button { transition: none; }
}
.bta-pie__hint-touch { display: none; }
@media (hover: none) {
.bta-pie__hint-mouse { display: none; }
.bta-pie__hint-touch { display: inline; }
}

Посочете сектор с мишката, за да видите какво означаваНатиснете сектор с пръст, за да видите какво означава

Данни към 25.10.2026 г., след премахване на повтарящите се заглавия (4075 статии)

(function () {
var root = document.getElementById(‘btaPie’);
if (!root || root.dataset.ready) return;
root.dataset.ready = ‘1’;

// Всички текстове (имена, числа, обяснения, примери) се четат от HTML-а в легендата.
var TXT = {
articles: root.getAttribute(‘data-txt-articles’) || ”,
all: root.getAttribute(‘data-txt-all’) || ”,
close: root.getAttribute(‘data-txt-close’) || ”
};
var DATA = [].map.call(root.querySelectorAll(‘.bta-pie__legend > li’), function (li) {
var info = li.querySelector(‘.bta-pie__info-text’), ex = li.querySelector(‘.bta-pie__info-ex’), dot = li.querySelector(‘i’);
return {
name: li.querySelector(‘.bta-pie__name’).textContent.trim(),
n: parseInt(li.querySelector(‘b’).textContent, 10),
color: dot.style.backgroundColor,
label: li.getAttribute(‘data-label’) || ‘#fff’,
text: info ? info.innerHTML : ”,
ex: ex ? ex.innerHTML : ”,
btn: li.querySelector(‘button’)
};
});

var NS = ‘http://www.w3.org/2000/svg’;
var CX = 300, CY = 300, R = 262, TAU = Math.PI * 2;
var svg = root.querySelector(‘.bta-pie__svg’);
var stage = root.querySelector(‘.bta-pie__stage’);
var tip = root.querySelector(‘.bta-pie__tip’);

var total = DATA.reduce(function (s, d) { return s + d.n; }, 0);
var acc = 0;
DATA.forEach(function (d, i) {
d.i = i;
d.pct = d.n / total * 100;
d.a0 = acc / total * TAU;
acc += d.n;
d.a1 = acc / total * TAU;
d.mid = (d.a0 + d.a1) / 2;
d.done = false;
});

function fmtPct(p) { return p.toFixed(1).replace(‘.’, ‘,’) + ‘%’; }
function pt(a, r) { return [CX + r * Math.sin(a), CY – r * Math.cos(a)]; }
function arc(a0, a1) {
if (a1 – a0 Math.PI ? 1 : 0) + ‘ 1 ‘ + p1[0].toFixed(2) + ‘ ‘ + p1[1].toFixed(2) + ‘Z’;
}
function el(name, attrs) {
var e = document.createElementNS(NS, name);
for (var k in attrs) e.setAttribute(k, attrs[k]);
return e;
}

// Build slices
DATA.forEach(function (d) {
var g = el(‘g’, { ‘class’: ‘bta-pie__slice’, tabindex: ‘0’, role: ‘img’,
‘aria-label’: d.name + ‘: ‘ + d.n + ‘ ‘ + TXT.articles + ‘, ‘ + fmtPct(d.pct) });
g.style.opacity = ‘0’;
var path = el(‘path’, { d: ”, fill: d.color });
if (d.pct = 5) {
var lp = pt(d.mid, R * 0.68);
var t = el(‘text’, { x: lp[0].toFixed(1), y: lp[1].toFixed(1), fill: d.label });
t.textContent = d.n;
t.style.opacity = ‘0’;
g.appendChild(t);
d.text_el = t;
}
svg.appendChild(g);
d.g = g; d.path = path;
});

// Static, invisible hit areas on top: they never move, so the pointer cannot flicker between two neighbouring slices
var hitLayer = el(‘g’, {});
svg.appendChild(hitLayer);
DATA.forEach(function (d) {
d.hit = el(‘path’, { d: ”, ‘class’: ‘bta-pie__hit’ });
hitLayer.appendChild(d.hit);
});

// Tooltip
var current = null;
function fill(d) {
tip.innerHTML =
‘‘ +
‘

‘ + d.name + ‘

‘ +
‘

‘ + d.n + ‘

‘ +
‘

‘ + fmtPct(d.pct) + ‘ ‘ + TXT.all + ‘

‘ +
‘

‘ + d.text + ‘

‘ +
(d.ex ? ‘

‘ + d.ex + ‘

‘ : ”);
}
function place(x, y) {
var sw = stage.clientWidth, sh = stage.clientHeight;
var w = tip.offsetWidth, h = tip.offsetHeight;
var left = x + 16, top = y + 16;
if (left + w > sw + 8) left = x – w – 16;
if (left sh) top = y – h – 16;
if (top < 0) top = Math.max(0, Math.min(sh – h, y – h / 2));
tip.style.left = left + 'px';
tip.style.top = top + 'px';
}
function centroid(d) {
var r = svg.getBoundingClientRect(), s = stage.getBoundingClientRect();
var p = pt(d.mid, R * 0.7), k = r.width / 600;
return [r.left – s.left + p[0] * k, r.top – s.top + p[1] * k];
}
function show(d, xy) {
if (current && current !== d) { current.g.classList.remove('is-on'); current.g.style.transform = ''; current.btn.classList.remove('is-on'); }
current = d;
root.classList.add('is-active');
d.g.classList.add('is-on');
d.btn.classList.add('is-on');
var o = pt(d.mid, 22); // push-out along the bisector (SVG units)
d.g.style.transform = 'translate(' + (o[0] – CX).toFixed(1) + 'px,' + (o[1] – CY).toFixed(1) + 'px)';
fill(d);
tip.setAttribute('aria-hidden', 'false');
tip.classList.add('is-open');
place(xy[0], xy[1]);
}
function hide() {
if (!current) return;
current.g.classList.remove('is-on');
current.g.style.transform = '';
current.btn.classList.remove('is-on');
current = null;
root.classList.remove('is-active');
tip.classList.remove('is-open');
tip.setAttribute('aria-hidden', 'true');
}
function local(e) {
var s = stage.getBoundingClientRect();
return [e.clientX – s.left, e.clientY – s.top];
}

DATA.forEach(function (d) {
d.hit.addEventListener('pointerenter', function (e) { if (e.pointerType === 'mouse') show(d, local(e)); });
d.hit.addEventListener('pointermove', function (e) { if (e.pointerType === 'mouse' && current === d) place.apply(null, local(e)); });
d.hit.addEventListener('pointerleave', function (e) { if (e.pointerType === 'mouse' && current === d) hide(); });
d.hit.addEventListener('click', function (e) {
e.stopPropagation();
if (current === d && e.pointerType !== 'mouse') hide(); else show(d, local(e));
});
d.g.addEventListener('focus', function () { show(d, centroid(d)); });
d.g.addEventListener('blur', function () { if (current === d) hide(); });
d.g.addEventListener('keydown', function (e) { if (e.key === 'Escape') hide(); });

d.btn.addEventListener('pointerenter', function (e) { if (e.pointerType === 'mouse' && d.done) show(d, centroid(d)); });
d.btn.addEventListener('pointerleave', function (e) { if (e.pointerType === 'mouse' && current === d) hide(); });
d.btn.addEventListener('click', function (e) {
e.stopPropagation();
if (!d.done) return;
if (current === d && e.pointerType !== 'mouse') hide(); else show(d, centroid(d));
});
d.btn.addEventListener('focus', function () { if (d.done) show(d, centroid(d)); });
d.btn.addEventListener('blur', function () { if (current === d) hide(); });
});
// any click/tap outside a slice or legend item closes the box (slices and legend buttons stop propagation)
document.addEventListener('click', hide);
document.addEventListener('keydown', function (e) { if (e.key === 'Escape') hide(); });

// Animation: slices are drawn one after another, each sweeping clockwise from its own start angle
var STEP = 170, DUR = 700;
function ease(t) { return 1 – Math.pow(1 – t, 3); }
function finish(d) {
d.path.setAttribute('d', arc(d.a0, d.a1));
d.g.style.opacity = '1';
d.hit.setAttribute('d', arc(d.a0, d.a1));
if (d.text_el) d.text_el.style.opacity = '1';
d.done = true;
}
function run() {
var reduce = window.matchMedia && window.matchMedia('(prefers-reduced-motion: reduce)').matches;
if (reduce) { DATA.forEach(finish); return; }
DATA.forEach(function (d) { if (d.text_el) d.text_el.style.transition = 'opacity .3s ease'; });
var t0 = null;
function frame(ts) {
if (t0 === null) t0 = ts;
var el_ = ts – t0, alive = false;
DATA.forEach(function (d) {
if (d.done) return;
var p = (el_ – d.i * STEP) / DUR;
if (p = 1) { finish(d); return; }
alive = true;
d.g.style.opacity = ‘1’;
d.path.setAttribute(‘d’, arc(d.a0, d.a0 + (d.a1 – d.a0) * ease(p)));
});
if (alive) requestAnimationFrame(frame);
}
requestAnimationFrame(frame);
}

var started = false;
function start() { if (started) return; started = true; run(); }
if (‘IntersectionObserver’ in window) {
var io = new IntersectionObserver(function (entries) {
if (entries.some(function (x) { return x.isIntersecting; })) { io.disconnect(); start(); }
}, { threshold: 0.35 });
io.observe(stage);
} else { start(); }
})();

Много бързо отделих първата категория – „Неважно“. В нея включих статиите от поредицата „Събитията днес“, които обобщават събития, станали преди година или повече или пък планирани за близкото бъдеще. В „Неважно“ влязоха 85 текста, или малко над 2% от всички.

Една от първите сериозни категории нарекох „За БТА“. 

Както подсказва името ѝ, в нея попадат новини, посветени на самата агенция и/или на нейния директор. За някои от тях е добре, че са обществено достояние, например „Парламентът прие на второ четене бюджетите на БНТ, БНР и БТА за 2025 г.“. Други сякаш не интересуват никого освен работещите в Агенцията („БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията“). Но при положение че източникът е БТА, да речем, че и безсмислените новини са приемливи, щом са публикувани единствено на сайта на Агенцията.

В категорията „За БТА“ попаднаха 1001 публикации, или близо 25% от общия брой. Огромна част от тях са посветени на пресклубовете на агенцията („БТА официално откри Национален пресклуб в Скопие“), на нейното списание („Списание ЛИК ще има предаване в Българското национално радио“) и на безкрайни поздравителни адреси по повод годишнината на институцията. Поздрави за преизбирането и за рождения ден на нейния директор („Поздравителен адрес от Мариан Бачев, министър на културата“) също влизат в тази категория. Тук човек би могъл да се запита израз на какво е да използваш поверената ти държавна институция, за да разпространяваш честитките за рождения си ден, но нека не се превръщаме в хейтъри.

Следващите две категории – „Организирано от/провеждано в БТА“ (819 статии, 20,1%) и „Договори“ (282 статии, 6,9%), може да се разглеждат и като подкатегории на „За БТА“. От названието на първата се разбира за какво са публикациите. Във втората вкличих всички статии, в които БТА се хвали, че е сключила договор за обмен на новини с друга институция или за отразяване на дадено лице, институция или събитие. Присъствието на Вълчев в тези категории може да се очаква, предвид че той е директорът на БТА.

Категория „Антарктида“ е интересен феномен. 

Статиите в нея (210 на брой, 5,2%) отразяват мисиите на кораба „Св. св. Кирил и Методий“, с който нашите антарктици ежегодно пресичат Атлантическия океан, за да стигнат до българската база на остров Ливингстън. На пръв поглед Вълчев не би трябвало да има много общо с тези новини, но списание ЛИК от юни 2023 г. разкрива друга картина. Още като водещ в Дарик радио през 2018 г. Вълчев е използвал трибуната си, за да убеждава политици, че България има нужда от собствен презокеански кораб за антарктическата си мисия.

Инвестирането в наука само по себе си е достойно за уважение. Нека България има собствен кораб. Да видим обаче и един цитат от Вълчев в споменатия брой на списание ЛИК: 

Господ беше на наша страна, защото заради Ковид-19 кризата се оказа, че на пазара има кораби, които се продаваха евтино.

Нашият бъдещ вицепрезидент де факто казва: „Слава богу, че светът беше поразен от смъртоносна пандемия, която изби милиони хора, че да може България да спести някой лев.“ Даже да разтълкуваме Вълчевите думи като екстремен национализъм (един вид, „Не ми пука колко хора ще умрат по света, стига България да намаже нещо“), България също беше поразена от вируса. От началото на пандемията до края на 2024 г. от COVID-19 в България са починали 38 855 души според данни от Националния център по заразни и паразитни болести.

Не ми се вярва обаче шефът на БТА да не е запознат с тази статистика. Все пак още на 1 октомври 2021 г. сайтът на поверената му агенция публикува статията „Министър Стойчо Кацаров награди генералния директор на БТА Кирил Вълчев с Почетен знак първа степен, за принос в кампанията за ваксиниране срещу COVID-19“. Единственото тълкуване, което остава, е, че Вълчев е склонен да търси келепир и от най-дълбоката човешка трагедия. Ако все още не сте убедени, препоръчвам ви статията „Големият въпрос, на който трябва да намерим отговор, е как България и региони като Пловдив могат да се възползват от проблема COVID-19, каза генералният директор на БТА“ от 15 декември 2021 г.

Преди да премина към трите ми любими категории, ще спомена останалите две набързо.

Категорията „Президент“ съдържа 129 новини, 3,2% от общия брой. Предвид това, че на 3 септември Йотова обяви Вълчев за свой кандидат-вицепрезидент, сами се досещате, че всички статии тук са публикувани от тази дата нататък. Няма да се спирам върху категорията, защото предизборната кампания зае достатъчен обем от медийното пространство и без моя принос.

„Друг Кирил“ е най-дребната категория – с едва пет материала, или 0,1% от всички статии. Тази мижава петица дава отговор на въпроса „Ти сигурен ли си, че във всички тези 4000+ статии се говори за един и същи Кирил Вълчев?“. Разумен въпрос – все пак не едно магаре се казва Марко. Петте статии са:

  1. „В страната са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, създадени извън естествения им ареал“. Кирил Вълчев от тази новина е главен експерт по биоразнообразие в природен парк „Шуменско плато“. Очевидно не е шефът на БТА. За същия човек става дума и в четвъртата и петата статия.
  2. „Няма образователна система, която да не възпитава добродетели, каза министър Красимир Вълчев“. Присъствието на Кирил Вълчев тук е грешка. Цялата статия се базира на думи на тогавашния министър на образованието Красимир Вълчев. Кирил Вълчев не е споменат в текста, но журналистът на БТА, качил публикацията онлайн, е оставил „Кирил Вълчев“ в ключовите думи.
  3. „Община Угърчин ще предостави народни носии на желаещите да участват в ритуала по хвърляне на кръста в река Каменица на Йордановден“. В статия се споменава, че кръста в Угърчин на Йордановден е хванал някой си Кирил Вълчев. Тук си признавам – не мога да докажа, че не става въпрос за шефа на БТА. Имам обаче очи на главата, а те ми показват, че физиката на бъдещия ни вицепрезидент не е на плувец шампион.
  4. „След включването на пещера Бисерна сред 100-те Национални туристически обекта на България се запазва сезонността на посещения там“ (вж. т. 1).
  5. „Дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“ започва изпълнение на проект за намаляване на загубата на биологично разнообразие“ (вж. т. 1).

И така стигаме до трите най-показателни категории, понеже те се въртят най-близо около личността на самия Вълчев.

„Name-drop“ 

е най-малката от трите, с едва 55 материала (1,4%), но пък е доста забавна. Глаголът name-drop на английски означава да споменеш уж случайно, че си авер с някоя важна клечка, за да се изфукаш. В тази категория са статиите, в които Вълчев се изказва по адрес на исторически личности („България има нужда от журналистика като Ботевата и от знание за общите ни ценности, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев“ от 31.05.2026 г.) и за български градове („Благоевград е пример в Европа за защита на свободата, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев“ от 12.02.2025 г.). И като споменахме Ботев, се вдъхнових да перифразирам този куплет:

Патриот е – пара дава
и пътува на изгода,
че не свойта пара харчи,
а парата на народа!

Благодаря ви, че сте моя муза, г-н Вълчев!

Категорията „Изказвания“

е подобна на „Name-drop“ и съдържа 211 статии (5,2%). Тук намираме всички публикации, посветени на изказвания на Вълчев. В „Изказвания“ има брилянтни умотворения, като:

За десерт остана най-голямата категория – „Защо“.

Тя съдържа 1278 статии, или 31,4%. Всяка от тях ме накара да се питам защо. Защо това събитие е било нужно? Защо някой си е направил труда да го отразява? Защо Кирил Вълчев е присъствал на събитието? И защо БТА е преценила, че неговото присъствие трябва да бъде отразено? Преди да дам конкретни примери, нека още веднъж си припомним, че БТА е държавна информационна агенция, която служи на българския народ – тя не е лична PR агенция, чиято цел е да обслужва интересите на конкретна персона. Или поне така се води на хартия.

Ето само няколко примера:

Да обобщим. 

От първия си ден на поста директор на БТА (27.01.2021 г.) до обявяването, че ще се включи в президентската кампания (03.09.2026 г.), Вълчев е бил начело на Агенцията в продължение на 2045 дни. През този период тя го е включила в 4209 публикации, или средно в по 2,2 публикации на ден. От януари 2021 г. досега българският читател всеки ден е ставал и си е лягал с името Кирил Вълчев.

Когато започнах да работя по този текст, все още имах надежда, че зад думите на Вълчев ще прозират моралът и родолюбието на Алеко. Алеко за жалост не намерих, но пък героят му Бай Ганьо се виждаше навсякъде: 

Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ц… ц… ц…

В заключение ще споделя заглавието на БТА от 09.07.2023 г. – „Нос и залив на Антарктида носят имената на изследователката Иглика Трифонова и на генералния директор на БТА Кирил Вълчев“. За мен е уместно част от някое море да носи името на Вълчев. Защото когато облèче този човек в политическа власт, България удари ново дъно.

Светият синод на БТА

Post Syndicated from Дарина Сарелска original https://www.toest.bg/svetiyat-sinod-na-bta/

Светият синод на БТА

Добре че бяха президентските избори, за да си спомним, че има нещо като медия, нещо като държавно предприятие, нещо като министерство на официалната информация, нещо като пропаганден амвон, нещо, което в 2026 година прилича повече на ТАСС¹, отколкото на Reuters или AFP. Българската телеграфна агенция –

невзривеният мавзолей на медийното ни минало. 

Реформирана отвън, сложила костюма на съвременната агенционна журналистика, кръстила се за пред чужденците Bulgarian News Agency (между другото, този текст в Закона за БТА сега сигурно ще трябва да се оправя, след като управляващите се заеха да пазят кирилицата от преводачите), все пак БТА си остава вярна на своя член 1, който я дефинира като информационен институт на бюджетна издръжка. 

За разлика от БНТ и БНР, които се преоблякоха в обществени медии и чиито генерални директори от кумова срама се избират от поне-на-теория-независим-орган (СЕМ), тук генералният директор се назначава за срок от 5 години пряко от парламента по предложение на политическите партии. Което го прави нещо като министър на държавната информация с удължен мандат, ако се съди само по процедурата. 

Това даже стига, за да направи връзката медии–власт проблематична, защото е пряка, близка и причинно-следствена. Но не е само то. 

Кирил Вълчев изкара цяла предизборна кампания и беше дори избран за вицепрезидент, бидейки все още в неплатен отпуск като генерален директор на БТА. Междувременно Агенцията продължи да отразява шефа си в неговата двойна роля, произвеждайки дописки като тази, достойни за антипримери в часовете по журналистическа етика. 

Светият синод на БТА
Заглавие на статия в БТА от 4 ноември 2026 г.
Светият синод на БТА
Началото на статия в БТА от 4 ноември 2026 г.

В предизборната кампания Кирил Вълчев се запомни основно с това, че се превърна в меме с ярката си защита на неясно от кого нападнатата кирилица и с прословутия призив „на следващите президентски избори да не си говорим с арабски цифри, а да си говорим с българските букви“. В изборната нощ бетеанци се шегуваха, че те именно са големият победител от изборите, защото след шест години най-накрая ще сменят Вълчев, избиран единодушно от всяка власт. 

Аз вече не съм сигурна, че това е необходимо. Щом един човек може цяла предизборна кампания да е едновременно директор на държавната информационна агенция и кандидат за „Дондуков“ 2, а накрая и избран за вицепрезидент, без никой да се смути, защо изобщо да търсим наследник? Нека го узаконим: една длъжност на „Дондуков“ 2, една на „Цариградско шосе“. 

Може даже да му добавим и светски патриарх по съвместителство, след като Вълчев се записа и с приумицата да вкара Евангелието в новините и да задължи кореспондентите да отразяват проповедите на БПЦ като факт. Истински официален пазител на българщината и буквите. С две думи, 

Кирил на републиката (без Методий)

Кирил Вълчев не е първият преминал през въртящата се врата между медии и политика. Но определено е от ярките примери, редом с настоящата директорка на БНТ Милена Милотинова, която също направи едно кръгче по върховете между медиите и властта (беше депутатка от НДСВ, 2001–2005). И понеже всичко от един масраф се плаща – нашия, а и ретрото очевидно отново е на мода, си струва да припомним, че и двете организации имат дългогодишно минало на пропагандни апарати на социалистическата държава. 

Признанието като самопризнание

Защо прескачането на журналисти в политиката е саморазобличително и за политиката, и за журналистиката? Как журналистическото доверие се превръща в политически капитал и какво остава след това от самата журналистика – от Дарина Сарелска.

БТА като централен информационен и пропаганден институт на комунистическия Министерски съвет, а Българската телевизия като държавен монопол, чието ръководство и съдържание са под контрола на БКП. И двете – с дълга история на високоговорители на властта вместо на нейни корективи. На ретранслатори на прессъобщения и официални държавни комюникета. 

Минали са много години оттогава, но изглежда, разбирането за ролята на журналистите като прессекретарки на властта си е останало там. Поне за „прогресивното“ мнозинство на Румен Радев, което показа, че очакванията му от медиите са в най-добрите авторитарни традиции: да слушат и да препредават. 

Достоверно и в пълнота

В края на октомври правителствената информационна служба разпространи официална позиция, в която се казва, че професионалните стандарти изисквали думите на премиера да се отразяват „достоверно и в пълнота“ дори когато журналистите не ги харесват. А медиите, които съкращават и подбират информацията си, бяха обвинени в създаването на „политически наративи“. БТА, разбира се, публикува това. Без контекст що е то новина и как именно професионалният подбор на база обществен интерес и новинарска ценност отделя новините от суровата информация, която се лее в партийните Facebook страници. 

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) реагира веднага, че това издава дълбоко непознаване на журналистическата работа. Медиите не се свеждат до платформи за публикуване на прессъобщения на властта, а журналистите не са просто „стойки за микрофони“, четем в официалната позиция на професионалната организация. БТА не публикува това. 

Прочетена през Закона за БТА обаче, грешката е вярна! 

Защото онова, което АЕЖ – България с основание определя като нежурналистика, е всъщност законовото основание за съществуването на националната информационна агенция на държавна издръжка. 

Член 5 задължава БТА да разпространява безвъзмездно официалните актове и съобщения на президента, премиера, парламента, главния прокурор и практически на целия държавен апарат. Нещо повече, член 9 освобождава Агенцията от всякаква редакционна отговорност, когато прави това, стига да цитира точно и в пълнота. 

Вътрешните правила, утвърдени от Кирил Вълчев, отиват и по-далеч: съобщенията се публикуват „в пълен обем, във вида, в който са получени“. 

Ето ви го златния стандарт. Описан и прошнурован. Не трябва да се учудваме, значи, че сега премиерът Радев викна „равнис“ за всички медии по този явно доказано работещ (за него) модел. 

Good night, and good luck, motherf*ckers

Историята на американското предаване „60 минути“ е разказ за механизмите, чрез които се опитомяват медиите. И тези механизми са удивително сходни, независимо от пазара или знамето пред сградата на телевизията. Един текст в стил „Думам ти, дъще, сещай се, журналистическа снахо“ от Дарина Сарелска.

Държавен високоговорител с журналистическа карта

То така си беше, ще кажете вие. И ще сте прави – и при Борисов беше същото. Просто този е военен и командите се викат ясно и на плаца. Онзи беше пожарникар и гасеше пожарите в медиите с други достъпни му средства (опразване на столчета, държавна реклама и „размазване“ през регулаторите).

Но да се върнем на журналистиката. За разлика от устава на БТА, в нормалната агенционна журналистика прессъобщението е само източник: проверява се, поставя се в контекст и най-често не става новина само̀ по себе си. Ако не е вярно, даже става обект на разследване.

Професионалните агенции нямат нито задължението, нито лиценза да съобщават безнаказано всичко – дори неистини, само защото ги е изрекъл някой важен. Напротив, много от тях разполагат с цели екипи, чиято работа е да опровергават лъжите на важните (справка: Reuters Fact Check, AFP Proveri). 

В БТА не просто няма такива екипи. Няма и стимул за подобно разбиране и практикуване на журналистиката. Законът на практика окуражава липсата на въпроси и безкритичното цитиране. Това е удобна защита за държавния куриер, но е и вграден рефлекс за автоцензура. 

Когато не питаш, не рискуваш нищо.

Когато препечатваш, не създаваш „наративи“. Защото когато питаш, сравняваш и поставяш в контекст, може да ядосаш точно този, който ти плаща. Законът е превърнал липсата на въпрос и папагалската нежурналистика в начин на оцеляване и в бизнес модел. А за някои, като бонус – очевидно и във възможност за кариерно издигане. 

„Няма места.“ Журналистиката след журналистите

Ако се чудите какво стана с медиите в България, този текст ви е напълно достатъчен, за да си дадете отговори на много въпроси. А иначе, вие въпроси може и да си задавате, но в много медии у нас вече няма кой да ги задава – гледайте какво нещо… Защо стана така – от Дарина Сарелска.

Агенция, която никой не купува, но всички плащаме

И тук няма как в наратива да не включим малко арабски цифри (с извинение към вицепрезидента – генерален директор). 

Защото именно числата рисуват БТА като любопитен икономически феномен: куха държавна фирма, от която никой не иска да купува, но явно ни е скъпа. Толкова скъпа, че са налага данъкоплатците да плащат двойно – и на входа, и на изхода. 

Веднъж осигуряват бюджетната издръжка на радиоточката, тоест явяват се неин собственик по неволя, и втори път – клиент по неволя, защото пак с публични средства се плаща сметката на държавните институции, които са нейни законово задължени абонати. Ето това е бизнес модел! 

Явно за това говори Кирил Вълчев, когато казва, че вижда БТА като институция на съгласие и национално приобщаване и обединение. Със сигурност сме обединени в плащането на сметката. 

От началото на управлението на Кирил Вълчев държавната субсидия на Агенцията се е увеличила повече от два пъти, от около 6 млн. лв. през 2020 г. до на над 15 млн. лв. за 2025 г., докато собствените приходи между 2020 и 2025 г. са намалели от 1,258 млн. до 981 000 лв., тоест с около 22%. И дори тези скромни постъпления не са от новините, които БТА произвежда, а основно от пресконференции, архивни материали, снимки, реклама и наеми. 

За сравнение, AFP също получава от френската държава 120 млн. евро субсидия, но това е около една трета от общите ѝ приходи. Останалото идва от реални клиенти. При БТА собствените приходи са едва 5%, всичко друго е държавна помощ. 

Качествената агенционна журналистика по правило не е евтина, камо ли безплатна. Бизнес моделът ѝ е споделяне на разходите: никоя редакция не може сама да си позволи кореспондент във всяка столица и екип за всяко събитие, затова десетки медии плащат по малко за общ агенционен екип, който работи за всички. Редакцията възлага тази част от работата си на Агенцията срещу абонамент. 

Финансовата криза на традиционните медии постави на изпитание модела и на много места се наложи предоговаряне на условията. Абонамент за AFP или Associated Press можеше да достигне до 500 000 евро през 2009-та, след оптимизации сега стига до 80–100 000 евро на година. На абонат. Но медиите, включително българските, намират пари и плащат, когато виждат стойност. 

Като обществени медии БНТ и БНР са обявили публично тези абонаменти, големите частни телевизии също ги ползват. Учудващо, но за периода ноември 2024 г. – април 2025 г. излиза, че общественото радио плаща повече за български агенции, отколкото за международни, въпреки разликите в качеството и обема информация. 

Но тъй като радиото остава на практика сред малкото реални медийни клиенти на БТА, се наложи проблемът да бъде решен генерално: вместо да се конкурира за клиентите, през 2022-ра БТА стана безплатна по закон и получи допълнителна държавна гаранция за издръжката си. Това идва след дълги години мижав интерес (поради липса на качество) към бюлетините на БТА, предназначени за другите български и чуждестранни медии. 

Краят на журналистиката

Журналистиката губи не само пари и трафик, а и необходимостта да я има. Алгоритми, нюзинфлуенсъри и политици, които вече говорят директно на публиката, променят правилата на играта. Въпросът вече e не дали медиите са в криза, а дали обществото изобщо още иска журналистика. От Дарина Сарелска.

Докато лобира за реформата, през 2021 г. самият Кирил Вълчев признава пред парламентарната Комисия по културата и медиите, че дори БНТ вече се е отказала от абонамента си. От 145 акредитирани посланици в България към онзи момент едва 37 плащат за англоезичния бюлетин Daily News, а другата английска емисия има само 7 абонати, повечето на бартер. Вълчев обяснява отлива на клиенти с финансовите затруднения на медиите. Но като видите водещата страница на БТА и я сравните с тези на Reuters или Associated Press, става ясно, че причините са други. 

Ето ви малко БТА заглавия с дата 7 ноември 2026 г. 

ОБНОВЕНА Бюджетът задава визията за развитие на държавата, а нашата цел е българите да живеят по-добре и по-сигурно, заяви премиерът Радев

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че за 2027 г. представя „бюджет на вразумяването“ и на реалните цифри

От 2017 г. не е имало увеличение на ученическите стипендии и се предвижда да бъдат повишени с 20 процента през 2027 г., каза министър Георги Вълчев

Ученически театър и срещи на кварталната общност ще се състоят в 104-о ОУ „Захари Стоянов“

Националният етнографски музей представя изложба за азербайджанската килимарска традиция

Пожарната служба в Петрич предупреждава за повишен риск от пожари през отоплителния сезон

Творчеството на Вежди Рашидов остава значима част от българската култура, написаха от НХА

В Самоков бе отслужена панихида в памет на героите, загинали във войнитe

Има и 1550 новини годишно само за български фолклорни състави в чужбина според отчетите на самия Вълчев. Стилът „Работническо дело“ не може да се сбърка – същият безпочвен оптимизъм, същият клиширан език, същото усещане, че няма значение какво се е случило, важното е как от държавния амвон се разказва за него. Само дето годината е 2026-та, има интернет и социални мрежи и това вече не работи. 

Но продължава да ни струва пари. 

За 2026 г. за издръжката на БТА-буквите и за публикуването на прессъобщения в пълнота бюджетът ще плати близо 10 млн. евро. Отделно са платените партньорства, които държавни институции подписват с БТА – нещо като задължителен втори стълб на издръжка. Общото е, че винаги е на принципа „от единия джоб в другия“. А платецът винаги сме всички ние, данъкоплатците. 

Кой има нужда от мавзолея на „Цариградско шосе“?

Големият победител наистина е БТА и нейните държавни ръководители. Предстои да видим как ще бъде избран наследникът на Вълчев. Ще го има ли традиционния консенсус на партийни предложения като през 2021 и 2025 г., когато Вълчев беше избран без нито един против? Предложен първоначално от ГЕРБ, преизбран с гласовете на ГЕРБ, „Има такъв народ“ и БСП, а сега вицепрезидент, издигнат от днешното мнозинство. За това „единство на нацията“ говорим. Или просто за доказателството, че партиите не са имали интерес да сменят един функционер, който не им създава проблеми. 

Затова не питайте колко струва БТА. Питайте какво ни казва фактът, че никой в парламента не иска да се замисли защо я издържаме на загуба. 

1 Руската държавна информационна агенция, създадена през 1925 г. като Телеграфна агенция на Съветския съюз. След разпадането на СССР през 1992 г. е преименувана на ИТАР-ТАСС (Информационна телеграфна агенция на Русия – ТАСС), като запазва и познатата съветска абревиатура. През 2014 г. връща старото си име ТАСС.

Превод от Balkan Free Media Initiative Българската телеграфна агенция функционира като бюро на ТАСС

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA.html

сряда 1 септември 2021


Николай Марченко от “Биволъ” анализира за Balkan Free Media Initiative (BFMI) чрез няколко нашумели факти от световната хроника, отразени от Българската национална информационна агенция БТА. Националната новинарска агенция на България…