Tag Archives: медии

Власт и медии

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/vlast-i-medii/

В България медиите са свободни. Свободни да изберат в каква позиция да застанат спрямо властта. Свободни да предоставят ефирно време или място във вестниците и електронните си издания на управляващите за тяхната пропаганда или да представят политиката им през критичния поглед на журналисти, анализатори и експерти. Свободни да приемат заплащане под различна форма от държавата и бизнеса или да го откажат, ако получените средства ги поставят в зависимости – явни или прикрити. Свободни да изберат ролята на слугинаж или на коректив. Всичко е въпрос на избор и никакви компромиси за оцеляване в силно конкурентната среда не могат да бъдат оправдани.

Никъде по света властта не обича медиите. Но има една граница, която политиците внимават да не прекрачат, защото отвъд нея навлизат в територия на плаващи пясъци. Които могат да ги погълнат.

И в България управляващите недолюбват медиите. Но те дори не могат да ги приемат като неизбежното за тях зло, без което демокрацията няма как да съществува. Затова предпочитат медиите да са под контрола на приближените им бизнесмени. А в провинцията местната власт направо си купува комфорта и спокойствието с договори за „информационно обслужване“, потъва в самодоволство и реагира арогантно спрямо всеки критичен глас.

Държавата ни от години се срива в класацията на „Репортери без граници“ по медийна свобода, за да стигне до срамното 111-то място. Обаче премиерът не спира да твърди, че управляващите по никакъв начин не влияят върху редакционната политика на средствата за масова информация. А на критиките в миналогодишния мониторингов доклад на Европейската комисия, че влошената медийна среда е пречка за реформите в съдебната система и за борбата с корупцията в България, Борисов отговори, че у нас всеки подсъдим за часове може да си направи електронен сайт и да започне да се оплаква от липса на свобода на изразяването. „На кого какво е забранено? Олигарх, създал си медия, за да защитава това, което е откраднал, изведнъж ние не трябва да го пипаме този олигарх, който и да е той“, коментира очевидно изнервен от заключенията тогава премиерът, но не спомена имена.

По същия начин реагира Бойко Борисов и след опита Силвия Великова да бъде сменена като репортер при отразяването на протеста срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор и след свалянето ѝ от ефир, който замлъкна в цялата страна за пет часа.

Но вместо да разсее съмненията за вмешателство и натиск от страна на изпълнителната власт върху управленските решения в БНР, с изказванията и действията си премиерът ги затвърди.

За „пожара“ на „Драган Цанков“ 4 Борисов обвини „главанаците“ и нарече случая в Националното радио саботаж срещу правителството. Само с едно телефонно обаждане възстанови ресора на журналистката от „Хоризонт“ (с която „редовно си честители празниците по телефона“) и заплаши генералния директор, че ще му поиска оставката чрез парламентарната група на ГЕРБ, ако не оправи кашата, която е забъркал.

Сътвореният от Светослав Костов скандал в престараването му да угоди на #Който-го-е-назначил създаде напрежение в обществото и получи отглас и зад граница. Подсили го и арестът на фоторепортера на „Клуб Z“ Веселин Боришев, който прекара цяла нощ в Първо РУ на МВР в София само защото си позволи да снима струпването на полицейски сили преди началото на протеста срещу единствения кандидат за главен прокурор.

Последва безпардонната улична свада в предаването „Референдум“ по БНТ с главен герой Волен Сидеров – с език на омразата и намеса на жандармерия, която трябваше да усмири лидера на „Атака“ и да го изведе от студиото на проваления предизборен диспут. Телевизионното шоу имаше едничката цел да вдигне рейтинга на депутата пред неговите избиратели. А останалите участници в него предпочетоха да го наблюдават ехидно, вместо да осъдят веднага този тип поведение. Направиха го на следващия ден с половин уста министри от кабинета, защото към онзи момент и без да е „златен пръст“ в парламента, Сидеров поддържаше управляващото мнозинство и извън малката коалиция.

Началото на медийната война тръгна още в началото на септември, преди започването на същинската предизборна кампания, с публикации в Агенция ПИК срещу кандидата на „Демократична България“ за кмет на столицата архитект Борислав Игнатов. Жълто-кафявото електронно издание си позволи да атакува грубо и с непозволени и от закона, и от журналистическата етика средства един от опонентите на модела на управление в София и в страната.

След бурната обществена реакция, в която със свои позиции излязоха и партии, и съсловни журналистически организации, премиерът също се включи с коментар, че партията му се отказва от медията като възможна платформа за предизборна агитация: „Той е като скандала с всички други медии. Ние като партия сме дали от партийната субсидия по 10 000 лв. на всички медии на евроизборите. Сега ние не даваме на никой за политическа реклама – така съм разпоредил. ПИК няма да получи пари от нас за следващите избори, ако това питате. Но няма да дадем и на другите медии, защото считам, че много от тях прекаляват в много други сфери. Единственото, което можем да направим и си е наше право, е да не им отпускаме пари за политическа реклама. Точка.“

Какво е последвало от заричането на Борисов след точката – не знаем.

Както не знаем какви пари има в черните партийни каси, на кого и срещу какво се раздават. Пък и ако ГЕРБ не плати, поне легално, на издания като ПИК, има #КОЙ да подхранва машината за клевети и злостна пропаганда срещу опонентите на статуквото. При това с мълчаливата подкрепа на прокуратурата, която не се самосезира нито по този казус, нито по други скандални случаи на медийна война. Затова пък бързо арестува определени кандидати за кметове и общински съветници за купуване на гласове и поиска от ЦИК да свали имунитета на още други, за да им повдигне обвинения.

Атаката на жълто-кафявите медии сериозно обезпокои международната организация „Репортери без граница“. Затова на 17 октомври нейният генерален секретар се срещна в София с президента Румен Радев. Кристоф Делоар призова държавния глава да използва всички свои правомощия и да гарантира свободата на печата в България, попаднала в ситуация, близка до „медийна гражданска война“, която може да се задълбочи с избора на новия главен прокурор.

Две седмици по-късно последва среща, отново в столицата, между българския министър-председател и изпълнителния директор на „Свободна Европа“. След нея във Facebook страницата си Борисов написа: „С президента и изпълнителен директор на „Свободна Европа“ Джейми Флай обсъдихме актуалната политическа обстановка в страната. Разговаряхме за важността на професионалната и независима журналистика. Радвам се, че тази уважавана медия поднови дейността си в България. Нейното присъствие тук е още един знак за доброто сътрудничеството между България и САЩ във всички сфери.“

Зад думите на Борисов прозира балканско дебелоочие, което се прави, че не знае що за медия е Радио „Свободна Европа“, каква роля изигра за развитието и укрепването на демокрацията в посткомунистическите страни от бившия Съветски блок, както и защо 30 години след вътрешнопартийния преврат в БКП и прехода към пазарна икономика в България поднови работата си в страната ни под формата на дигитална платформа с мултимедийно съдържание.

Въпреки лицемерието в думите на премиера и опитите му да се представи за демократ по душа и убеждения, диктаторът в него често надделява и тогава той показва друго лице, „без маска и без грим“. Така в телевизионните си интервюта той реагира остро на всеки неудобен за него въпрос, а не са редки и случаите, когато „респектира“ с остри забележки водещите. Затова и депутати от неговата партия си позволиха същото поведение, за което после платиха политическа цена.

Но Борисов не плаща такава, нито данък обществено мнение.

А сега, когато една от двете големи частни телевизии стана собственост на бизнесмен от България, близък до властта и не без нейна помощ, а другата голяма телевизия предстои да премине в ръцете на един от най-богатите олигарси в Чехия, премиерът все повече се чувства властелин на ефира. Затова и смята за нормално да отговаря избирателно на журналистически въпроси. И да отказва на медии, на които е обиден, какъвто е последният случай с bTV, заради излъчени в деня на изборите репортажи от страната, които според ГЕРБ и ЦИК са нарушили закона.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) излезе със специална декларация, в която се казва, че „като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не“. Това поведение на министър-председателя не е прецедент, а по-скоро практика и всеки репортер от страната може да даде примери, в които той просто подминава медиите, които го очакват с въпросите си, или не им отговаря. Защото, по думите му, или не са по темата – например първа копка на магистрала, или не му харесват. Това ме принуди преди време като репортер на БНР да му припомня заявеното сега в позицията на АЕЖ, а именно че щом е приел да бъде премиер, е длъжен да отговаря на журналистически въпроси.

С поведението си Бойко Борисов дава тон и на своите депутати, министри и кметове, затова арогантността и високомерието стана стил на това управление. Поведение, което една немалка част от журналистите, уви, приемат покорно и дори се нахвърлят настървено срещу свои колеги, които дръзват да нарушат премиерския рахат.

Ако това, което се случва в държавата, наистина е медийна гражданска война, тогава и ние трябва да се държим като на война. Възможните изходи от нея не са много – или ще победи диктатурата на силните, или силата на справедливите каузи. Но за такава битка трябва много кураж, солидарност и подкрепата на гражданите.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на BiT от ноември 2017 г. Зададените от журналиста Стоян Тричков въпроси видимо не се нравят на премиера Борисов, който на „ти“ го пита от коя медия е, и заплашва да го съди.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

30 години след промените: Оръжие или щит е микрофонът за журналистите?

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/lyubcho-neshkov-nikoleta-atanasova-interview/

В контекста на предстоящото отбелязване на 10 ноември ви представяме поредица от интервюта, посветени на въпросите за пътя, който сме изминали през последните три десетилетия, за демоните от соца, които продължават да ни преследват и до днес, както и за хоризонта пред България като част от голямото европейско семейство. Разговорите са проведени в рамките на предишни епизоди на подкаста „Паралели и меридиани“ с водещ Александър Детев.

Демокрацията е немислима без свободни медии. Констатация, която на пръв поглед звучи неоспоримо. Която логично доведе до това преди 30 години свободата на словото и изразяването да бъде отвоювана с ентусиазъм и надежда. Но осъзнаваме ли все още нуждата от тези свободи? Отговорът на този въпрос се корени в основните функции и смисъла на журналистиката, които през 2019 г. в България сякаш ни е все по-трудно да дефинираме.

Оръжие или щит е микрофонът? Оръжие, с което да се нападат и заклеймяват инакомислещите и да се циментира статуквото? Или напротив – щит, пазещ журналистите от реваншизъм и цензура? Щит, зад който журналистите могат да зададат неудобните въпроси, които обществените фигури дължат на гражданите, но за които гражданите нямат възможността да потърсят сметка – липсват им трибуната и достъпът до голяма аудитория, нямат експертните познания в дадена сфера или не могат да разчитат на защита, че когато зададат неудобен въпрос, а после бъдат погнати и работата им заплашена, обществото ще ги подкрепи и ще застане зад тях. Само че този договор между обществото и медиите като техен говорител и куче пазач изглежда отдавна изтекъл… Вина за това, разбира се, носят и двете страни.

Но защо стигнахме дотам неудобните въпроси да се считат за проява на лошо възпитание, а препубликуването на пиар материали и задаването на предварително подадени въпроси да се превърне в новата норма? Кои са причините, които доведоха до това, има ли връщане назад, как трябва да изглежда новият договор между обществото и медиите, къде останаха отбранителните сили на журналистиката и със затихващи функции ли са те, обсъждаме с Любчо Нешков – журналист и създател на Информационна агенция БГНЕС, и Николета Атанасова – журналистка в Българското национално радио и водеща на медийното предаване „Мрежата“.


Разговор с Любчо Нешков

Навършват се 30 години от началото на Прехода. През тези три десетилетия как се промени начинът, по който интерпретираме, четем и разбираме новините?

Може да се каже, че съм дете на журналистиката по време на Прехода. Започнах като журналист в началото на 90-те години във вестник „Стандарт“. Денят ми започваше много рано сутринта и приключваше с печатницата, когато излизаха първите броеве на всекидневника. Минах през телевизията и след края на войните (в бивша Югославия; Любчо Нешков става известен с репортажите си, отразяващи кризата в Косово през 1998–1999 г. – б.р.) тръгнах по пътя на създаването на агенция БГНЕС.

Трагична е историята на българската журналистика след промените. И тя е огледало на всичко, което се случва в обществото. Хората вярват ли в съдебната система? Вярват ли в парламента и в законодателната власт? Вярват ли в изпълнителната власт? Отговорът е същият и за журналистиката. Носим ли вина? Гигантска! Кога започна упадъкът? Мисля, че упадъкът на българската журналистика започна някъде с идването на Тройната коалиция.

Репортери без граници са съгласни с Вас, да.

Не съм поглеждал дали моето мнение съвпада с тяхното, но превръщането на журналистиката в пиар на властта започна по времето на Станишев. Това го твърдя категорично. Тогава започна този модел на „информационно обслужване“. Дори не се притесняват и не крият, че има такива договори за „информационно обслужване“. Брутално, вулгарно, срамно. Докъде ще стигне това нещо? Тази система не може повече да функционира по този начин.

Огледайте се около нас какво се случва. Вижте начина, по който се внушава нашето отношението към някои от съседите, без да ги познаваме. Това нещо трябва да се изтрие, много сериозно да се приземят и четирите власти.

А къде е надеждата?

Надеждата в свободата и даването на възможност хората да разгръщат своя потенциал. Срещам хора, на които имам абсолютно доверие, с които подписвам по телефона и чак след няколко месеца на хартия. Не съм обграден от мошеници. Ние не сме народ само от измамници…

Но този негативизъм, това трябва да спре. Не може да тероризирате хората в 7:30 часа, когато се събуждат и още не са си отворили очите, със заклани и пребити. Представяте ли си, ако в Германия така трябва да се събуждат хората? Или в Австрия? Там има такива извращения, че сигурно един месец няма да им стигне за новинарска емисия. Но това не се показва. По този начин вие не образовате собствения си народ, собствените си деца.

Проблемите са цивилизационни и заради това, което се случва в областта на науката и на технологиите. Но само формата се променя. Посланията са едни и същи. Това, че има интернет, с нищо не променя хартията отпреди 200 години. Никога насилието, изнасилването, убийството не е било добро. И не интернет е виновен, а системата, която създава условията, за да се пропагандира това нещо. Никога обидата, омразата, измишльотината, таблоидът, жълтото не е било категория в журналистиката. Не може да ми твърдят, че интернет е опропастил журналистиката. Глупости! Напротив, интернет е невероятна възможност за хората да разберат във всеки един момент какво се случва.


Разговор с Николета Атанасова

На фона на медийната тишина, на липсата на въпроси и на празните микрофони, как БНР успя да запази своите отбранителни сили и на изчерпване ли са те?

Аз мисля, че всеки, който е работил някога в БНР, никога не се е съмнявал в отбранителните сили на радиото. Просто такъв е духът вътре. Има нещо, което те прави свободен; така се чувствам там. Навремето един мой учител по радио ми каза: „Няма по-силно нещо от това да говориш и да казваш истината, колкото и да е гадна или пък да те заплашва. Мълчанието и свиването не са рецепта за нищо.“

Колкото до втората част на въпроса – не, не мисля, че са на изчерпване. В радиото нищо не се е променило като дух. Политици, директори, всеки от тях идва със своя мандат, който рано или късно изтича, а журналистите остават там, където са, с името си.

В България през 2019 година в какво намира вдъхновение един журналист?

Установих, че за да водиш едно медийно предаване, което дискутира проблемите на българските и световните медии и начина, по който успяват или не успяват да се справят с работата си, трябва да намериш наистина интересен ъгъл. Търся вдъхновение в други науки. В „Мрежата“ разглеждаме проблемите на медиите и техните зависимости – политически, икономически – през погледа на културолози, политолози, социолози.

Най-големият проблем на журналистиката в момента според мен е, че ние не знаем на кого говорим. Има някакви социологически проучвания за това какъв е рейтингът на някоя телевизия или някое радио, за продажбите на един вестник или посещенията на един сайт, обаче ти не знаеш кой стои отсреща. На кого говориш и какво ще му бъде интересно, от какво ще бъде отегчен.

Като говорим за предпочитанията на аудиторията и това, което тя заявява, че я отегчава, се получава един дисонанс – ако попиташ публиката, тя е отегчена от злободневните политически новини; ако видиш обаче това, което генерира най-много интерес, това са точно тези теми. Същото е и с негативните новини. Негативното съдържание привлича повече внимание.

Това е феномен, за който май трябва да питаме психолозите. (Смее се.) Ако се доверяваме на тези, които се занимават с проучване на човешкото съзнание, то е така структурирано, че много повече би го привлякло нещо злободневно, нещо лошо и скандално. Аз лично обаче не мисля така. Защото залагайки на тази теза, че хората търсят непременно негативното и лошото, медиите представят сюжетите си по сходен начин. Има копи-пейст в медиите: Ние ще представим тази тема по критериите, по които я е направил предишният или по които са ни учили някъде. Ние ще поканим двама души, които да се скарат и да направят шоу. Това е единият начин. Другият е да направим копи-пейст отнякъде, където ни е харесало как е написано. Но те, хората, това вече са го видели. И се отегчават. Казват си „Ох, пак ли това?“ Затова ти казах и в началото: да търсим различен подход към една и съща тема, защото, ако тя е актуална и обществено значима, няма лошо да я изговорим. Важен е подходът към нея.

Знаеш какъв е големият проблем – едни и същи събеседници, едни и същи въпроси, липсата на въпроси. Тук възниква и един голям въпрос, който се дискутира от много време. Дали аудиторията има нужда от задълбочен анализ по една тема, или има нужда от бързото ѝ съобщаване – диагонално и атрактивно. В БНР като обществена медия сме длъжни да даваме всичко. Имам много приятели, които казват: „Кратките форми в радиото са окей, защото не отегчават, но в същото време, ако аз чуя едно добре структурирано предаване, в което се говори интересно по някаква тема, бих слушал и 15, и 20 минути.“

Ще се навършат 30 години от кулминацията на копнежа за една свобода, която включва в себе си и медийната. Какви са твоите наблюдения – за каква свобода копнеят журналистите днес, за каква копнееха през 90-те, за каква са копнели преди това? 

Ако говорим за преди промените, мога да ти отговоря какво мисля по това, което ми е разказано и съм прочела. Благодарение на един страхотен човек, професор Филип Панайотов, който преподаваше „История на българската журналистика“ във ФЖМК. Времената тогава не са били на противопоставяне на „искам свобода“ и „не искам свобода“, а „мога или не мога да кажа нещо; а ако го кажа, ще ме застраши ли, или не“. Според мен целият манталитет на създаването на информация тогава е бил различен. Той е бил поставен под страха и заплахата да не можеш да оцелееш, ако направиш нещо различно. Веднага някой тук ще каже: „Имаше „Всяка неделя“, която си позволяваше да разказва неща от света.“ Да, но има една теория за „Всяка неделя“, че е било за отпушване на клапана. Тоест че самите властимащи са имали нужда от предаване, което да симулира някаква демокрация, някакъв плурализъм.

След това дойде демокрацията. И аз ходих по площадите. Тогава човек имаше чувството, че може да каже всичко. Безнаказано. Това беше опияняващо. Като дързостта на малко дете, което е пораснало, и може да каже на родителите си всичко, от което е било недоволно години наред. След това всичко се пречупи. Появиха се политическите интереси, корпоративните взеха да доминират. Започнаха разцепленията, дори вътре в тези „сини“, на които хората толкова вярваха. И тогава човек губи почва под краката си и вижда, че порочният кръг от едно време никога не е бил разкъсан, като че ли сме имали само някаква илюзия. Това е много тъжна констатация.

Разбирането на свобода все още ли се доближава между различните журналисти. Могат ли те да намират обединение и ако да – къде?

За мен гилдия няма. Няма единство дори за гледните точки и схващанията. Бях на една конференция преди време в голям столичен хотел, посветена точно на свободата на словото. Там имаше представители на вестник „Монитор“, вестник „Стандарт“, както и от „Икономедиа“. Няма защо да крием: има две враждуващи медийни групи в България; за едните се твърди, че са собственост на един депутат, а другите са собственост на един предприемач, там е ясно и никой не се крие. Като погледнеш тези две везни, те къде могат да се изравняват?

Винаги съм се чудила, между другото, когато някой говори за свобода на словото, в какво вярва? За мен свобода на словото е не толкова да мога да кажа какво аз мисля, въпреки че имам позиция, а да мога да поканя хора, които по интересен, обективен – доколкото това също е еднозначно понятие, – но със сигурност аргументиран начин да защитят своите тези. И да оставим тези, които ни слушат, да преценят сами според начина, по който те възприемат света. Толкова е шарен и различен той. Да, има категорични неща. Има гравитация. Доказано е. Земята се върти около Слънцето и около оста си. Тук няма защо да спорим. Но други теми имат нюанси. Свободата на словото е да можеш да дадеш тези нюанси за темите, които са интересни на теб или на хората, които те слушат.

Знаеш ли, всички говорим как живеем в общество, в което имаме достъп до всякаква информация. Че можем да я търсим и получаваме светкавично. И в същото време подценяваме хората, че нямат преценка за ситуацията. И че трябва да подхождаме пропагандно към тях. Не, достатъчно е да казваме нещата такива, каквито са.

Последен въпрос. Кога ще можем да кажем, че Преходът е свършил?

А какво ще правим след това? (Смее се.)

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Още от поредицата разговори за Прехода:
📌 с Георги Тошев
📌 с Ивайло Нойзи Цветков
📌 с Камен Алипиев – Кедъра
📌 с Камен Воденичаров

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

БНР, Костов и мензурата за цензурата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bnr-kostov-i-menzurata-za-tsenzurata/

Управляващите се пазят да произнесат думата „цензура“, когато говорят за случая с БНР и неговия все-още-генерален-директор, така както потулваха „корупцията“ в „Апартаментгейт“ – купените евтино луксозни апартаменти на поставени високо персони. Сигурно защото Конституцията гарантира, че „печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. Но кой в България вярва на Конституцията, която гарантира и „безплатно ползване на медицинско обслужване“?!

Съветът за електронни медии (СЕМ) започна процедура по отстраняването на Светослав Костов, но не заради опита му да заглуши една журналистка, а само заради спирането на „Хоризонт“ за пет часа на 13 септември. Макар да е ноторно известно, че спирането – a.k.a. „техническа профилактика“ – e злощастно следствие от този опит.

По време на изслушването му от временната парламентарна комисия, създадена пак заради онемелия ефир на БНР, главният прокурор Сотир Цацаров използва думата „принуда“. Принуда, употребена по отношение на генералния директор Светослав Костов (четири лица, които му звънели, за да отстрани журналистката Силвия Великова от ефир и от ресор правосъдие – поне докато не бъде избран Иван Гешев за главен прокурор), принуда по отношение на журналисти (редколегията на „Хоризонт“ разказа за цензура в БНР на среща със СЕМ).

Принудени да принуждават

Всъщност главният прокурор правилно употребява „принуда“. В Наказателния кодекс не съществува престъплението „цензура“. Цензурата бе инкриминирана в проекта за нов НК, внесен преди няколко години в парламента и оспорен от много авторитетни юристи:

Чл. 192. (1) Който противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на средство за масово осведомяване, се наказва с глоба от две хиляди до пет хиляди лева. 

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е глоба от три хиляди до осем хиляди лева и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1. 

Но пък за принуда наказанието е по-сериозно според действащия НК: вместо глоба – затвор:

Чл. 143. (1) Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Само че едва ли Светослав Костов ще бъде подведен под наказателна отговорност за „принуда“, макар главният прокурор Сотир Цацаров да съобщи, че ще бъде образувано досъдебно производство за натиск над журналисти. Времената са предизборни, хем за местна власт, хем за нов главен прокурор, затова властта е като захарен памук – мека, сладка и вискозна. А с журналистите от БНР и с шума, който вдигнаха, шега не бива.

Прокуратурата е поискала разпечатки от разговорите на Костов, но съдържанието на разговорите няма да стане известно, само информация кой е звънял. И какво, ако някой от ДПС е звънял на генералния директор на БНР? Може да го е канил на обяд/вечеря в близкия до радиото ресторант „Марая“ например – или в някой друг.

Шибучицата, която се счупи, защото се мислеше за сопа

Няма хипотеза, при която Костов да бъде уличен като цензор. Иначе излиза, че премиерът Бойко Борисов лъже, като казва колко свободни са медиите – критикуват властта „от сутрин до вечер“, карикатурите на министър-председателя са ежедневие, докато в други държави са 2–3–5 пъти в годината. А за 111-тото място по медийна свобода журналистите сами са си виновни…

Няма хипотеза, при която да се докаже, че принудата върху Костов (резонирала в принуда върху журналисти от БНР) е дошла от средите на ДПС и от кръгове, подкрепящи кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор. Ще излезе, че ДПС кадрува (и) за шефовете на обществени медии, което би било още едно потвърждение за съюза му с ГЕРБ, но и някак унизително за първата политическа сила и Началника ѝ.

В действителност фигура като Светослав Костов няма как да е Цензорът, а само инструмент; шибучица, която се счупи, защото се мислеше за сопа.

Чл. 5, ал. 2 от Закона за радио и телевизия гласи: „Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма“, но в административно-наказателните му разпоредби няма предвидена санкция, ако се допусне.

Каква да е мензурата за цензурата

Най-големият законотворец по отношение на актовете, свързани с медиите, се оказа творчески колектив на Делян Пеевски & други депутати от ДПС, но регламентирането на цензурата и съответстващите ѝ санкции някак им е убягнало. А и на законотворците като цяло. Точно това ще се случи и сега, когато журналисти от БНР открито поставиха пред СЕМ въпроса за цензурата в тяхната работа.

В действителност цензурата като деяние е значително по-тежко от принудата заради обществената мисия на журналиста – да предоставя информация от публичен интерес. Именно поради тази мисия цензура има и в частните медии. Макар че някои са готови да спорят дали спестяването или неглижирането на неприятна за властта, но важна за обществото информация от „Нова телевизия“ например, която е собственост на едър български капитал, е цензура или редакционна политика.

Цензурата в медиите нанася непоправими вреди, тъй като осакатената по този начин информация формира убеждения, утвърждава позиции, често във вреда на публичното благо, и приучава аудиторията, подобно на „кучето на Павлов“, да търси предимно информация в този цензуриран вид.

Няма по-добър пример от пропагандата, осъществена от тоталитарните режими, особено в бившия социалистически блок и България в това число, когато търсенето на информация, която не бе филтрирана от агитпропа на режима, се наказваше. Ще цитирам някои основни правила от изследването на Ромео Попилиев „Цензурата по време на комунизма“: „1. Висок оптимистичен хоризонт. 2. Творецът да бъде „политик“ – т.е. да следва партийната политика и да бъде здраво обвързан с волята на партията.“ Нима преобладаващите новини в значителна част от българските медии не са макетирани по тези правила 30 години след 10 ноември?

В свое решение №7 от 4 юни 1996 г. Конституционният съд (КС) дава тълкуване на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, на правото да се търси, получава и разпространява информация; с цел определяне смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права. Искането за тълкуване е направено от президента Желю Желев. „[…] свободата на печата и на останалите средства за масова информация се схваща по-скоро като институционална. Акцентирано е върху забраната на цензурата“, казват конституционните съдии в тълкувателното си решение.

Като прокламира изрично – в отделна разпоредба (чл. 40, ал.1) – свободата на средствата за масова информация и въвежда забраната на цензурата, Конституцията прави това не с цел да удостои тези институции (или работещите в тях журналисти) с някаква специална привилегия, която ги отличава от останалите в противоречие с принципа на равенството (чл. 6), а защото смята, че те имат и изпълняват една необходима обществена функция да предоставят информация на обществото като цяло.

В своето тълкувателно решение КС подчертава превеса на печата над останалите медии, даден в Конституцията – факт, който в XXI век изглежда вече малко нелеп, но и подчертава задължението на държавата „да осигури по законодателен път и чрез поведението на своите органи институционална независимост на радиото и телевизията“.

То (задължението – б.а.) е предназначено да защити субективното право на плуралистична информация – както в посоката на огласяване на различни гледни точки, така и обратно: от гледна точка на правото на индивидите и на обществото да бъдат информирани. В този смисъл специален анализ изисква застъпеното в искането разбиране за съществуването на две измерения на свобода на средствата за масова информация: свобода от намеса от страна на държавата и свобода на журналистите от дадено средство за масова информация да изразяват свободно своето мнение в съответствие с характера, целите и политиката на съответната медия. 

Според следваната тук логика на тълкуването свободата от държавата се предоставя на медиите като такива, за да могат те да изпълняват своите важни функции и отговорности. Тази свобода, естествено, обхваща и свобода от редакторска намеса в посочения по-горе смисъл. Тя е гаранция на правото на личността и обществото да получават пълна, плуралистична, балансирана и точна информация. В този контекст трябва да се разглежда и възможността на журналистите да се ползват от положението си на работещи в публична информационна институция.

И ето ни на 111-то място по медийна свобода след тези чудесни препоръки. Нещо повече – също като в Унгария например, и българските власти започват да прилагат политики на задушаване на критични към властта медии, като насочват публични средства към приятелските и свързаните с определен издател. А по отношение на обществените медии натискът се осъществява чрез монтиране на подходящи и близки до управляващите хора в шефските кабинети.

На един такъв му предстои да си тръгне. След това СЕМ ще избере временно изпълняващ длъжността генерален директор, докато в срок от 3 месеца не избере нов – следователно и нов Управителен съвет. Но дали ще го направи отново по начина, по който избра и Костов? Трудно е за вярване, че човек, вкопчен в поста, въпреки че професионалната журналистическа общност в БНР се обяви срещу него, е избран заради някаква суперконцепция и убедително представяне.

Засега СЕМ следва практиката на премиера Борисов – няма човек, няма проблем. Проблем има. Нарича се цензура. Но и това няма да помогне на ГЕРБ.

Заглавно изображение: Tyler Menezes

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ако ДПС си търси говорител, Костов е насреща

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ako-dps-si-tursi-govoritel-kostov-e-nasreshta/

Ако ДПС си търси говорител, най-добре да вземе Светослав Костов, все-още-шеф-на-БНР. Той умее да мълчи. След броени седмици, иска – не иска, ще е бивш шеф на БНР и все така ще мълчи кой се е обаждал да му оказва натиск за отстраняване на журналистката Силвия Великова от ефира на „Хоризонт“ и ресор правосъдие.

Разбира се, „ейчарите“ на ДПС може да му се обадят, в случай че говорителката на парламентарната група на Движението Велислава Кръстева, оглавила листата за общински съветници в Плевен, влезе в Общинския съвет. И се откаже от депутатското място и поста на говорител.

Ще разберем след местните избори на 27 октомври дали слухът за тази договорка с ГЕРБ ще се окаже верен.

А дотогава Костов, както и подбраният от него Управителен съвет ще трябва да са напуснали БНР, освен ако гендиректорът не се барикадира в кабинета си. Съветът за електронни медии (СЕМ) му даде срок до края на следващата седмица да депозира оставката си – или ще започне процедура за предсрочно прекратяване на мандата му в периода 7–11 октомври. Решението бе взето от четирима от петимата членове на СЕМ, Бетина Жотева беше в отпуск. Основанията са публично известни – отстраняването на Великова и спирането на БНР на следващия ден за 5 часа под претекст за техническа профилактика. Костов даде отпор, определяйки като „тяхно мнение“ позицията на председателката на СЕМ София Владимирова, че „доверието в БНР може да се възстанови само с оставката на генералния му директор“. Но на следващо заседание за освобождаването му ще са необходими три гласа от петчленния медиен регулатор.

Само за една седмица СЕМ радикално промени мнението си за оставката на Костов – от „няма законово основание“ до „доверието на СЕМ в ръководството на БНР е изгубено“. А Владимирова звучеше като един по-мек вариант на премиера Бойко Борисов, нарекъл ръководството на радиото „главанаци“ заради избухналия скандал. За да се осмели да обяви искане за оставка, преди още да са известни резултатите от проверката на прокуратурата, разпоредена заради спирането на „Хоризонт“, СЕМ очевидно има разрешение „свише“.

Та нали едни и същи трима души от Съвета, в т.ч. Владимирова, избраха и Костов, и шефа на БНТ Емил Кошлуков преди близо 3 месеца?

Прокуратурата е получила становищата, които искаше от ДАНС, Комисията за регулиране на съобщенията и СЕМ, но продължава да мълчи – също като Костов. Да не би той да чака знак оттам?

Във Facebook доц. д-р Светлана Божилова, преподавателка по телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, написа: „Толкова много пропиляна професионална и човешка енергия заради действията на генералния директор на БНР. Има системна грешка при избора на генерални директори на обществените медии. На дневен ред е устройствен закон за обществените медии и промяна в законодателната рамка, свързана и с начина на конституиране на СЕМ (избиран на квотен принцип от политическите сили – б.а.). Време е за дебат – професионален и обществен.“

В типичния си стил обаче – с оставки, властта предпочита да замита под килима същинските проблеми и възможността за дебати и създаване на стандарти за работата на обществените медии. Дискусията означава и че трябва да се намери разрешение на проблемите,

а така управляващите просто свеждат всичко до една персона – тази на сгафилите гендиректори.

В действие влезе и отработеният механизъм с временните анкетни комисии, който напълно устройва парламентарно представените политически сили – той дава възможност на БСП да се прави на опозиция, на ГЕРБ да се покажат като отговорни(ци), а на всички заедно – да имитират дейност за пред публиката. Броени часове преди решението на СЕМ парламентът прие два акта, свързани с БНР – създаде временна анкетна комисия, която да проучи фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на БНР, и възложи на Сметната палата да извърши одит на радиото, което е с дефицит от 4 млн. лв.

Вероятно Костов ще бъде извикан на изслушване от комисията и вероятно някой от членовете ѝ ще го попита кой му се е обаждал, както е споделил с Великова.

Лесно е да познаем, че той все така ще мълчи. Неговото мълчание е застраховката му за оцеляване на някой друг пост.

Макар невинаги да е достатъчно. Невзрачният и запомнен единствено с тефтерчето си за „опраскване“ Филип Златанов, бивш шеф на Комисията за конфликт на интереси, замина нейде в странство след изтичането на условната му присъда. Костов (който впрочем има някаква визуална прилика със Златанов) ще бъде запомнен като най-краткотрайния шеф на БНР.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Протест в защита на свободата на словото, под мотото „Да дадем сигнал“, организиран от Асоциацията на българските журналисти на 26 септември. Работещо радио символично се прехвърля от ръка на ръка от сградата на БНР до телевизионната кула © Мария Милкова

Ако бъде направен какъвто и да е опит Светослав Костов да бъде закрепен на поста, протестите на журналистите ще продължат. Тази седмица в жива верига пред радиото се наредиха стари и млади колеги, обединени от една-единствена кауза – да спрат посегателствата върху медийните свободи. Протест имаше и в деня, в който бе спрян „Хоризонт“, още на следващия ден след опита да бъде извадена Силвия Великова от ефира и да ѝ се отнеме ресор правосъдие.

Липсата на стандарти за редакционна политика на обществените медии, които да са публично известни, са също част от проблема, ако не и половината от него. Тези на британската обществена медия Би Би Си са известни и достъпни за всеки желаещ да научи принципите и механизмите, по които работят медията и нейният екип. Без тях и без независим СЕМ ще разчитаме на някакви хора, попаднали в ръководства на обществени медии, да се упражняват на тема „плурализъм“. А неизвестни за обществото лица ще се обаждат и ще натискат персони като Костов, които дори нямат достойнството да си тръгнат, след като са се провалили.

Така де, ако ДПС си търси говорител, Костов да кандидатства с мълчанието си.

Заглавна снимка: Alex Blăjan

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Журналистите и баничарите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/zhurnalistite-i-banicharite/

Ако днес премиерът Бойко Борисов попита медиите натиска ли ги властта, ще чуе хорово „не“. Няма да е лъжа. Шефовете на част от тях, сред които и генералните директори на трите медии, които се издържат от данъкоплатците – БНТБНР и БТА,са така селектирани, че не е необходимо властта да ги натиска. Натискат се хора, които са изправени, а не сгънати като банички. На „баничките“ просто се свежда до знание, а те, от своя страна, упражняват пропорционално налягане върху журналистите в управляваните от тях медии.

На крак срещу „баничките“ и „баничарите“

И ако обществото не може да се намесва в мениджмънта на частни компании, то за медиите, които издържа с данъците си, не просто има думата, но и правото да се възпротиви срещу властта на „баничките“. В крайна сметка устойчивото доверие в медиите, особено тези, които искаме да наречем обществени, се основава и на интегритета – репутацията на почтеност, етично поведение и достоверност в дейността на хората, които ги управляват и работят в тях. В дигиталната ера, където рядко виждаме имената на журналистите зад потока новини, избълвани от хиляди сайтове, в БНТ и БНР виждаме, чуваме и разпознаваме хората, които създават медийната продукция.

За качеството на демокрацията е от съществено значение както интегритетът на държавните служители и политици, така и на журналистите, работeщи в обществените медии. На тях разчитаме за обективно информиране в полза на обществения интерес, а не в услуга на олигархични кръгове и конюнктурни политически интереси. В България медийната гилдия разпознава безпогрешно кой прави журналистика и кой меси баници, но проблемът е, че при оцапания медиен пейзаж и контрол върху големите медии аудиторията трудно ги различава.

Храстът казал на дървото: „Слез и ниско залегни…“

Това обяснява защо журналисти подкрепиха публично колежката си от БНР Силвия Великова, върху която генералният директор на радиото е оказал натиск, защото на него му оказали натиск. Случката разказа самата Великова пред Съвета за електронни медии (СЕМ), който изслуша редколегията на предаването с най-висок рейтинг в Програма „Хоризонт“. Разговорът между нея и Светослав Костов се състоял в Борисовата градина (която е срещу БНР, от другата страна на бул. „Драган Цанков“) по негово настояване – вероятно от страх да не бъде подслушван. Там ѝ казал как му се обадили четирима души („имена няма, звучеше доста като от 90-те години“) и го заплашили, че децата му ще останат гладни, няма да си намери работа, ако не махне Силвия като водеща и не отнеме ресора ѝ за съдебната власт.

Всеки уважаващ работата си журналист има истории на спрени материали, на иззети материали, на забрана да публикува или работи изобщо, или на друго давление. Всичко това само защото шефовете му предпочитат да угодничат на властта и да си партнират, обядват и вечерят с нея, поблазнени от илюзията за своята значимост, щом са на „ти“ със силните на деня – и от порцията, която получават срещу това.

Това е стар рефлекс от тоталитарната власт – нетърпимост към критика и опит не просто да я заглушиш, а да я смажеш. В годината, когато се навършват 30 години от 10 ноември 1989 г., медийните шефове се държат като през времената, когато единственото инакомислие беше позволеното от тях – с позволение на техните началници. Най-потърпевши от тези попълзновения върху медийните свободи са гражданите.

Нека си представим, че Великова бе свалена от ефир, а ресорът ѝ „правосъдие и съдебна система“ – даден на довереник на шеф Костов. Така се неутрализира обществената медия БНР в момент, в който се решава позицията главен прокурор – „един много мощен инструмент на властта“, по думите на авторитетния медиен експерт проф. Нели Огнянова.

И тъй като за БНТ, видно от емисиите ѝ, не е тема предстоящият на 24 октомври избор на единствения и предизвестен кандидат за този пост Иван Гешев, ще заглъхне БНР, където този избор не се подценява. Аудиторията най-вероятно ще бъде информирана предимно за писмата от различни трудови колективи и държавни ведомства в подкрепа на Гешев, отразявани от някоя страхувана „баничка“.

Подобни пропагандни методи от времената на (не)развития социализъм няма да поставят държавното обвинение по-високо в очите на обществото, нито ще го сдобият с престижа и респекта, дължими на работата му в едни нормални държави. Напротив – този опит за юмручен пиар, в гарнитура с неубедителния Светослав Костов, отблъсква още повече. Тайно или явно, хората симпатизират на смелите дори заради факта, че лично не притежават тази смелост.

Едни поддават, други не

И макар един престоял само ден на поста шеф на „Хоризонт“ – Николай Кръстев, да поддаде и да отстрани Великова, за чест на БНР там работят смели хора с характер, които се съпротивляват срещу натиска дори с риск да загубят работата си. Бившият шеф на програма „Хоризонт“ Ивайло Савов, принуден да излезе в пенсия заради отказ да свали Великова от ефир, определя генералния директор като „човек, изпаднал в паника“. Пред него Костов използвал същите похвати, като пред Силвия Великова – че „името на Радиото е заложено на карта“ и че „има персонални заплахи срещу генералния директор, срещу семейството му“. Запитан от „Офнюз“ защо, Савов отговаря: „Определено става дума за някаква зависимост, за поет ангажимент, за който е дошло времето да бъде изпълнен. И разбирах, че поръчителите втвърдяваха очакванията си.“ Заместник главният редактор на „Хоризонт“ в оставка, Даниела Късовска, също сподели за натиск и цензура и заяви пред СЕМ, че свободата на словото е поставена на карта.

Най-голямото доказателство за това, че радиото се управлява от зависим и страхлив човек, е спирането на „Хоризонт“ за пет часа на 13 септември – когато Великова е трябвало да води сутрешния блок, но бе свалена от ефир предния ден. Проверката, извършена от прокуратурата заради това безпрецедентно действие, оневини генералния директор и хвърли вината изцяло върху техническия директор Пламен Костов. С него си изми ръцете и генералният директор. От редколегията на „Хоризонт“ изразиха потрес от разминаването на версиите за спирането.

„Събраните от ДАНС доказателства (по случая – б.р.) също са предоставени на прокуратурата“, лаконичен бе шефът на контраразузнаването Димитър Георгиев пред журналисти в парламента, където отчиташе дейността на агенцията. На прокуратурата са предадени и материалите, събрани от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) при нейната проверка. КРС състави акт на БНР заради спирането на програмата, от който следват санкции между 10 000 и 100 000 лева.

Посичане или помилване за Светослав Костов и УС на БНР?

СЕМ бави окончателното решение до края на следващата седмица. Дали да поиска оставки на Костов и на Управителния съвет, или да им се размине с препоръки и по-грубичко нахокване. Нали те си го избраха… Все пак медийните надзорници решиха нещо от кумова срама – да глобят БНР с до 27 000 лева заради спирането и да сезират прокуратурата заради споделеното от журналистите от „Хоризонт“ за натиск и цензура. Опитаха се да действат като медиатори между директора на БНР и екипа на програмата, но не се получи, защото журналистите отказаха. Те вече ясно заявиха, че с Костов не могат да работят.

СЕМ поиска още една седмица, за да се запознае с всички документи по случая и да заседава в пълен състав. Най-прясно избраната му членка от ГЕРБ – Галина Георгиева, нашумяла с аграрната си диплома със средна оценка 3,89 от изнесен факултет във Враца – е в отпуска и ще се завърне дотогава. Едва ли с екпертността си Георгиева ще е от полза при разрешаването на казуса, освен като бройка при гласуването.

По БНР тази седмица проф. Нели Огнянова обясни, че в Закона за радио и телевизия (ЗPТ) има една-единствена възможност, в която СЕМ може да търси отговорност от физическо лице. „Тази разпоредба е релевантна към обстоятелствата в момента. […] ако генерален директор на обществена медия извърши или допусне други лица да извършат системни или груби нарушения на ЗРТ, мандатът му може да бъде предсрочно прекратен“, заяви тя.

Според нея има основания да се търси такава отговорност от назначения преди по-малко от три месеца Костов, а и „никой в държавата няма интерес обществена медия да бъде ръководена от човек в тежка зависимост“.

Докато СЕМ печели време, случаят с БНР стигна до Съвета на Европа благодарение на българския клон на международната Асоциация на европейските журналисти. Ще се наложи българските власти да дават обяснение.

„Истината ще ви освободи“

„Ще познаете истината, и истината ще ви освободи“, казал Исус, поучавайки вярващите в храма в Йерусалим. Само че Светослав Костов няма да назове „баничарите“. Стори ли го, вероятно няма да си намери работа и като шеф на радиоточка. А сега се радва на твърде добри доходи начело на БНР.

С поведението си обаче той се компрометира и делигитимира. Назначилите го са наясно, че е „осветен“ като изпълнител на мръсни поръчки. Оставането му на поста генерален директор на БНР, сякаш нищо не е било, ще повиши напрежението в Старата къща и ще избухне отново в някакъв момент.

Кой обаче е поръчителят? Според публикация във Facebook на анализатора и бивш посланик в Москва Илиян Василев депутатката и говорителка на ДПС Велислава Кръстева „предала гнева Доганов и Пеевски, че се допуска Силвия Великова да петни честното име на свещения кандидат Гешев“. Така предизвикала паниката на Костов и последвалия развой на събитията. Кръстева заяви в отговор, че е недопустимо да бъде замесвана в случая.

Eпилогът – eпитафия за Костов?

Краят на аферата вероятно ще е горчив за Светослав Костов. Не се справи с изпълнението на поръчка, паникьоса се и направи твърде много грешни стъпки. Толкова си може. Нищо чудно да се повтори сценката с бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. След дълго упорстване, маскирано като отпуск, той бе натирен от поста и от България, макар още да не е поел генералното консулство във Валенсия.

За Костов, който не е от такъв калибър, ще се търси не така престижно място, но все пак заслон. Освен това няма да е лесно да се намери бързо друг за поста в БНР. Затова се тупа топката.

За жалост обаче, нито едно от скандалните медийни назначения и уволнения не успява да повдигне така дългоочаквания дебат за обществените медии, за медиите въобще и за ролята и формирането на СЕМ. Властта бяга от това. Тя си иска „баничките“.

Заглавна снимка: Европейската комисия

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Знамената се скъсаха, дами и господа, езиците – не

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/znamenata-se-skusaha-dami-i-gospoda/

Езиците на журналистите са част от националната сигурност. Съмнявате се? Когато БНР безпрецедентно спря излъчване в цялата страна в петък, 13 септември, от 6 до 11 часа, поради внезапна „техническа профилактика“, прокуратурата влезе на проверка защо се е случило. От ДАНС ѝ пратили писмо, че така е застрашена националната сигурност, понеже БНР е стратегически обект.

Проверката, разпоредена и на ДАНС, СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията, се ръководи пряко от заместник главния прокурор Иван Гешев, единствения кандидат за главен прокурор. Същият, за когото на журналистка от БНР намекнали да спре да води предавания, докато не бъде избран на поста – тоест до 24 октомври, когато изслушването и изборът ще станат в един ден.

Истината ли търси г-н Гешев, или алиби за невиновност?

Да видим.

Радиото спря заради страх. Страхът на един новоизпечен генерален директор, който се стресна да не би журналисти от „Хоризонт“ да направят неконтролиран „взрив“ в ефир (от тях всичко може да се очаква!) и в 21:16 ч. на 12 септември обяви „профилактика“.

Уплахът му дойде заради реакцията във и извън БНР на новината за внезапното сваляне от ефир на журналистката Силвия Великова и отнемането на нейния ресор – правосъдие. Така тя щеше да стане един мълчалив старши редактор, който няма право да ходи на събирания на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на протести срещу кандидата за главен прокурор и да задава с изнервящо постоянство едни неудобни въпроси.

И този човек, наречен Светослав Костов, избран преди малко повече от 2 месеца за генерален директор, очевидно е решил, че ще гарантира своята кожа, кабинет и сигурността на статуквото, като спре БНР. Няма медия – няма проблем. Добре че не държи ядрено куфарче.

Ами ако през тези пет часа се бе случило бедствие, което да налага уведомяване на населението? Но страхът се оказа по-силен от статута на една обществена медия като стратегически обект, с който един генерален директор трябва да е наясно.

Значи ли това, че ако ВСС не избере Гешев, радиото ще спре за цял ден?

„Главанаци, главанаци е точната дума. Имам чувството, че го правят нарочно“, коментира премиерът Бойко Борисов в Русе относно казуса с Великова и обяви, че е разпоредил вчера да бъде спряно „това безобразие“ – иначе като партиен лидер, чрез парламентарната група на ГЕРБ, щял да поиска оставката на Костов. Така премиерът се показа хем дистанциран от скандала, хем спасител на свободата на словото – неговото обаждане върна обратно Силвия Великова в ефир, след като ѝ бе отнет от тези-които-искат-Гешев-за-главен-прокурор. Диагноза за държава, която е на 111-то място по свобода на словото.

А всъщност „главанаците“ са на Борисов и на ГЕРБ продукт. Всички регулатори в държавата възпроизвеждат властовия модел и на практика работят като застрахователни брокери за управленските интереси. За бившия спортен журналист Костов от СЕМ гласуваха Бетина Жотева (квота на президента Плевнелиев), Розита Еленова (квота на БДЦ на Христо Ковачки) и София Владимирова (председател на СЕМ, от квотата на ГЕРБ). Същата „тройка“ избра и Емил Кошлуков да оглави БНТ, въпреки неубедителната професионална биография и протести при влизането му в БНТ през 2017 г. В журналистическите среди е добре известно, че ако искаш да спечелиш такъв пост, предварително трябва да си „поканен“ от управляващите.

СЕМ и парламентът просто легализират поканите.

Протестът пред БНР в защита на свободата на словото, повод за който стана отстраняването на Великова, събра журналисти от много медии и показа, че въпреки „ибрикчиите на щат“ (по Мирела Веселинова, „Капитал“), има общност, ядро от хора, които са готови да защитят колегите си и достойнството и честта да си журналист. Това е добрата новина. За последните десетина дни подобно обединение зад кауза се случва за втори път. Първият бе декларацията, подписана от над 25 медии и десетки журналисти, с която призоваха политиците да спрат да легитимират издания като сайта ПИК – повод за нея бяха публикуваните интимни снимки на приятелката на един от кандидатите за кмет на София.

В своя декларация Асоциацията на европейските журналисти изразява тревогата си за „превратa, който се извършва в журналистическата професия в последните години“, както и че „един от стълбовете на демокрацията – институцията на правото да бъдеш информиран, е тежко увредена“. Случаят със Силвия Великова тества имунната система на българската журналистика – има ли защитни сили, или е тотално блокирана от некомпетентност, поръчки, страх, корупция и сервилност към властта, която и да е тя.

Все още имаме имунитет.

„Хората, които сме тук, защитаваме професията“, заяви Елена Енчева, дългогодишна журналистка, отразяваща съдебната система за сайта DeFacto.bg. За честта на професията пред радиото излязоха и колеги на Силвия, независимо от съгледвачите на шефа на БНР, които да му докладват.

Отнетият (макар и за няколко часа) глас и микрофон на журналистката коства стола на прясно назначения и.д. директор на програма „Хоризонт“ Николай Кръстев. Той подаде оставка, както е редно да постъпи и генералният директор на БНР.

Кръстев пое отговорността и на пресконференция, на която не се яви Светослав Костов, обясни, че не му е въздействано – ама никак – и това е негово лично решение. В своя позиция по-рано ръководството на БНР, тоест Управителният съвет, начело с генералния директор Светослав Костов и подбрания от него състав – юристите Галя Тренчева и Димитър Димитров и журналистите Мария Маркова и Стефан Ташев, споделят становището на Кръстев, че липсва безпристрастност в предаванията и Великова е представяла едностранна позиция. Затова ѝ назначават дубльор в ресора.

В името на плурализма.

Въпросът оттук нататък е чии репортажи ще звучат в ефир и кой – тя или дубльорът, ще отразяват работата на прокуратурата например.

Езиците на журналистите са част от националната сигурност. Несъмнено.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Разговор за медиите в България – без аплодисменти

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/razgovor-za-mediite-bez-aplodismenti/

През 2003 г. България беше поставена на 35-то място по свобода на словото в индекса на „Репортери без граници“. През 2014-та страната ни изпадна от топ 100 и така до днес, когато заемаме 111-та позиция.

Хоризонтът далеч не е светъл, както демонстрираха нагледно и панелите на конференцията „Медии и данни – кой избира програмата?“, организирана на 27 юли от Института за развитие на публичната среда. Медийни експерти, журналисти и граждански активисти коментираха състоянието на медийната свобода в България. Те обсъждаха влиянието на политическото, държавното и общинското финансиране на медиите с национално и регионално покритие, все по-големите предизвикателства пред разследващата журналистика и каква е възможността за реакция, за да се опази малкото останала медийна независимост в една среда, в която политиците и бизнесът все по-агресивно и категорично се опитват да подчинят и заглушат неудобните за тях гласове.

„Да се забавляваме до смърт“ (Нийл Постман)

Професор Нели Огнянова очерта основните тенденции в медиите в страната, сред тях и тенденцията за все по-малко публицистика и разследваща журналистика, все по-активно проправителствено отразяване на водещите събития в обществото, липса на перспектива за демонополизиране на разпространението и криза в регионалните медии.

„Информационно обслужване“

Конкретни примери за тежкото състояние на регионалната журналистика представи журналистът Спас Спасов. В своята презентация той обобщи резултатите от разследването си за купуването на медийно влияние от общините, направено за „Дневник“.

Като пример за модела, по който кметовете на областните градове подчиняват медиите и правят невъзможно – не само де факто, но и де юре – компрометираща или критична към управлението им информация да стане обществено достояние, той показа договор между Община Търговище и вестник „Труд“. В договора за информационно обслужване ясно е определено, че ежедневникът „се задължава, включително неговите работници и/или служители, да пази доброто име, търговския престиж и фирмените тайни“ на Общината, както и че редакцията на изданието „няма право да нанася текстове или други поправки“ в предоставените ѝ от Общината материали за публикуване.

Спасов каза, че това е само един от многото случаи, за които има доказателства как с публични средства местното самоуправление си гарантира ласкателни публикации и затъмнение за евентуални злоупотреби в изданията.

Финансирането на партиите и политическите субекти

Има тясна връзка между независимостта на медиите и партийните субсидии. Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда показа големите средства, които партиите дават на медиите – както от медийните пакети, така и от партийната си каса, финансирана до момента основно от субсидията.

Темата за финансирането на политическите субекти е особено актуална предвид приетото наскоро намаляване на партийната субсидия на 1 лв. и отварянето на неограничено финансиране от фирми и физически лица за партиите.

От Института за развитие на публичната среда обобщиха историята на партийното финансиране в България:

  • До 2001 г. дарения с неограничена стойност са могли да правят само физически лица.
  • От 2001 г. се въвежда таван от 30 000 лв. на дарение, но се разрешава и на юридически лица, и на анонимни дарители да финансират политически партии.
  • През 2005 г. се въвежда субсидия от 1,50 лв. на глас, а таванът за физически лица е фиксиран на 10 000 лв., за юридическите лица остава 30 000. Анонимни дарения вече не са разрешени. Три години по-късно се забраняват и даренията от фирми.
  • През 2006 г. партийната субсидия е вдигната на 3,60 лв. на глас, а през 2009-та – на 12 лв.
  • През 2013 г. субсидията е намалена на 11 лв. на получен глас.

В презентацията на Института за развитие на публичната среда беше илюстриран притеснителният пример на кампания, финансирана основно от дарения, каквито ще са и кампаниите оттук нататък след промените при финансирането на политическите партии. Става въпрос за изборите за Европейски парламент през 2014 г. и кампанията на „България без цензура“ на Николай Бареков, в която са събрани дарения за над 1 млн. лв. – факт, повдигащ редица въпроси относно легитимността на даренията.

Генка Шикерова добави още по темата, представяйки свое разследване относно осигуряването на необходимите средства за президентската кампания на Румен Радев през 2016 г. Тъй като Радев не беше издигнат от партия, а от инициативен комитет, той нямаше право да използва партийната субсидия на БСП за целта. За сметка на това получи съмнителни дарения от пенсионери и безработни.

По темата за финансирането на политическите партии беше представен и т.нар. „американски модел“. Той многократно беше цитиран по време на миналата без сериозен и аргументиран дебат кампания за въвеждане на нови правила за финансиране на политическите сили в България. Сара Брайнър, директорката на изследователския екип на Center for Responsive Politics (САЩ), обясни, че ограниченията за дарения в САЩ са много сериозни – на фирмите е забранено директно да даряват на политически кандидати и използват т.нар. Political Action Committees, които също имат своите рестрикции, а лимитът за физическите лица е 2700 долара на кампания. Има обаче други методи, чрез които фирмите оказват влияние върху политиците – чрез организации, наричащи се super-PACs. Те нямат право да даряват на политиците, но могат, условно казано, да водят паралелни кампании за или против различни политики, асоциирани с един или друг кандидат. По този начин фирмите могат директно да упражняват неограничено влияние върху кампаниите и да налагат теми в дискурса, финансирайки политически реклами.

„Репортери без граници“

Другият чуждестранен гост на събитието беше Полин Адес-Мевел – ръководителка на отдел „Европейски съюз и Балкани“ в „Репортери без граници“. Публикуваме няколко акцента от нейната презентация за състоянието на медийната свобода в България:

Липсва прогрес в борбата с корупцията и с обвързаността между медии, политици и олигарси, която е широко разпространена в България. […] Най-сериозно олицетворение на този проблем е олигархът Делян Пеевски. […] Продължава концентрацията на медийна собственост в ръцете на проправителствени олигарси, последната такава ситуация е с „Нова телевизия“. […] Държавата продължава да разпределя европейско финансиране към медии без каквато и да е прозрачност.

Когато публикувахме индекса за медийна свобода, се обърнахме към властите, за да им представим тези проблеми, и поискахме от тях да гарантират медийната независимост и плурализъм, като подсигурят европейското финансираме към медиите да бъде разпределено по прозрачен начин към всички медии – включително критичните медии, и да се борят срещу концентрацията на собственост и конфликт на интереси в медиите, да създадат законодателство, което да изиска всички издания да гарантират редакционната независимост в своите организации и да осигурят спазването на законите за медийната собственост и прозрачност. […] За да бъде гарантирана физическата сигурност на журналистите, поискахме да бъдат предприети мерки за защита на тези, които са били заплашвани във връзка с работата си.

Трябва да кажа, че не получихме никакъв отговор от офиса на премиера в последните години. Особено когато изискваме защита на журналистите, получаваме отговор във всяка държава, когато се обръщаме към властите. За нас е много притеснително, че нямаме изграден диалог с властите. Установихме диалог с президента, който ни покани след публикуването на последния индекс да се срещнем и да обсъдим въпроса, но продължаваме да се надяваме, че премиерът ще направи същото.

Преди европейските избори „Репортери без граници“ се обърна към бъдещите членове на Европейския парламент, за да насочи вниманието към въпроса за свободата на словото. Предложихме 10 мерки, една от които е да се създаде длъжност на комисар, който да отговаря за свободата на словото, така че журналистите да имат към кого да се обръщат и в случай на опасност или сериозен проблем въпросът да не се разводнява сред множество комисари и да бъде прехвърлян от един на друг. Когато новият състав на европейските институции стане ясен през есента, ще продължим да настояваме по темата.

Въпросите бяха много. Темите – сериозни. Аплодисменти нямаше.

През 2019 г. станахме свидетели на сериозен политически скандал, довел до разтърсване на управлението и оставки – т.нар. „Апартаментгейт“. Всъщност аферата е пример за това, че в България има професионалисти, които могат да провеждат качествена разследваща журналистика. Хора, които биха се заели с ролята на watchdogs, стига да им бъдат предоставени нужните ресурси, защита и трибуна.

Но как да бъдат осигурени тези ресурси, защита и трибуна? Най-тиражираните печатни издания отдавна са вплетени в една мрежа от зависимости, от която би ги изкарала само смяна на собствеността. Една такава смяна вероятно би довела до нови зависимости, тъй като на чисто пазарен принцип изданията няма как да оцелеят. Такива са условията: вестниците са евтини, а тиражите – ниски.

В големите телевизии разследващата журналистика се прокрадва трудно, отпорът срещу нея е голям, а повечето от телевизионните канали са собственост на близки до властта бизнесмени или директно на политически партии. Над останалите дебне константната опасност да бъдат изкупени от такива. Радиата отдавна абдикираха от публицистиката, с изключение на Българското национално радио. БНР обаче, както и БНТ, са структури, чийто бюджет бива отпускан от Народното събрание, а директорът им – избиран от членовете на СЕМ. Които, от своя страна, са политически назначения, често със съмнителен образователен и професионален ценз.

Онлайн медии има много и всякакви, но те не изкарват достатъчно пари. Само за справка, при популярните Google реклами заплащането е между 0,25 и 2,00 долара на хиляда импресии.

Нашият опит в „Тоест“ показва, че макар да има жажда за независима и качествена журналистика, свободна от рекламни зависимости, възпитаването на разбирането, че информацията струва пари, е дълъг и сложен процес, който понякога е отчайващо муден. Но все пак този процес трябва да продължи и докато той не бъде завършен, аплодисментите ще продължават да липсват.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Проф. Нели Огнянова: Обществените медии трябва да формират граждани, не само потребители

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/nelly-ognyanova-bnt-bnr/

    • Опасението е, че БНТ по-скоро ще играе пресцентър на правителството и на министър-председателя, отколкото да изпълнява обществената си мисия.
    • Никой не е принуждавал ръководството на БНТ да стига до фалит. Ръководството е имало възможности да вземе мерки за финансово стабилизиране, но не ги е предприело. Предполагам – защото знае от опит, че държавата намира начин да подкрепя проправителствените медии.
    • При Борисов се наложи един модел, свързващ бизнесмени, спортни клубове и медии, и не е ясно докрай защо това не представлява интерес за конкурентния регулатор.
    • Европейските средства, които отиват по комуникационни програми, не минават през конкурс. Това създава възможност правителството да разпределя средствата между медиите както си иска.

През последните две седмици Съветът за електронни медии избра нови генерални директори на БНР и БНТ. Начело на общественото радио застава Светослав Костов, а на телевизията – Емил Кошлуков. По този повод Венелина Попова разговаря с проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.


Венелина Попова: Тенденцията на отсъствие на интерес към тези конкурси в средите на професионалната гилдия е очевидна и все повече се засилва. Проф. Огнянова, как си обяснявате факта, че липсват достатъчно кандидати с ярки биографии и солиден авторитет? Все пак става дума за институции, които имат важни функции и са натоварени с големи обществени очаквания.

Нели Огнянова: Моето мнение е, че кандидати, които са реално независими, не се явяват на такъв конкурс, защото имат много потвърждения, че нито силното представяне на конкурса, нито силната концепция, нито реалното състезание по време на обсъждането ще доведе до успех. Независимите кандидати имат опит, който показва, че не е важно колко са силни те, а дали имат подкрепа от силните на деня.

ВП: А силните кандидати обичайно не търсят подкрепа от силните на деня…

НО: Независимите кандидати не търсят партийна подкрепа. Те се явяват на състезанието, разчитайки на собствените си възможности. И също така чета, че резултатите са неудовлетворителни, но регулаторът нямал избор. За разлика от парламентарните или от президентските избори, които непременно трябва да завършат с победител, тук процедурата може да приключи и без да има избран, може „да се преиграе“. И ако регулаторът наистина убеди хората в своята независимост, може би участниците в процедурата ще са повече и по-силни.

ВП: Същото твърди и вашият колега доц. Георги Лозанов – че СЕМ няма задължението да избере кандидат от първия конкурс. Същевременно изборът на генерален директор на БНТ изглеждаше предизвестен според мнозина анализатори, в това число и според Вас, и според Георги Лозанов, а този на БНР – силно изненадващ. Влизането на Емил Кошлуков отначало като програмен директор в телевизията напомня начина, по който преди години Поля Станчева влезе в радиото, преди да го оглави. По същия начин Валерий Тодоров, когото тя назначи като директор по радиоразпръскването и директор на „Радио Благоевград“, преди да я наследи на поста. Виждате ли в тази повторяемост някаква схема?

НО: Прилича на сценарий. Депозирането на документи за стаж в телевизия „Алфа“ беше изненадата на миналия конкурс за нас, които не бяхме чували, че Емил Кошлуков е работил като програмен директор в партийната телевизия. Тези документи за стаж позволиха на господин Кошлуков вход в кариерата на генерален директор на обществена телевизия. Сега вече изискуемият стаж за заемане на позицията е налице – и медиите отбелязаха, че трудовият стаж в телевизията на ПП „Атака“ е отпаднал от официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ.

ВП: А възможно ли е той да покаже друго лице сега, след като вече е назначен – едно друго ниво, друга политика, която да се окаже адекватна на поста, който е висок, важен и към който има много големи обществени очаквания?

НО: Човек запазва способност да се променя. Но нямам очаквания, че господин Кошлуков ще се промени значително. Той получи подкрепа, за да изпълни определени задачи.

ВП: А какви задачи подозирате, че трябва да изпълни?

НО: Очаквам новините и публицистиката да са в стила на воденото от Емил Кошлуков предаване „Още от деня“. То се отклоняваше от стандартите за обществена телевизия и дори за себе си не съм убедена, че господин Кошлуков ги познава. Опасението е, че БНТ по-скоро ще играе пресцентър на правителството и на министър-председателя, отколкото да изпълнява обществената си мисия. Но тази мисия е предмет на съвсем отделен разговор.

ВП: Целият разговор пред СЕМ по време на представянето на Емил Кошлуков мина под знака на финансовата криза, в която е изпаднала БНТ. Според Вас има ли основания да се говори, че вкарването на обществената телевизия в тежка задлъжнялост е част от политика за поставянето ѝ на колене, още повече в контекста на променената собственост на „Нова телевизия“ и на очаквания за сделка и за bTV. Защото на всички ни е ясно, че на практика няма как да бъде отнета лицензията на единствената обществена телевизия, дори и тя да се окаже във фактически фалит. Или законодателството казва друго?

НО: Законодателството изисква България да има обществена телевизия, така че лицензията на БНТ трудно може да бъде отнета. Освен ако, разбира се, държавата не последва примера на Гърция. Тя през 2013 г. се оказа за определен период без обществена телевизия, която впоследствие беше учредена отново. Но на въпроса: никой не е принуждавал ръководството на БНТ да стига до фалит; да взема решения за предавания като „Стани богат“, които сега се оказва, че телевизията не може да си позволи, или за поддържане на най-скъпия възможен формат – спортна програма. Ръководството е имало възможности да вземе мерки за финансово стабилизиране, но не ги е предприело. Предполагам, защото знае от опит, че държавата намира начин да подкрепя проправителствените медии. Доколко начинът съответства на режима на държавната помощ, подлежи на анализ.

ВП: Но аз си спомням добре, че когато Емил Кошлуков стана програмен директор на телевизията, влезе в конфликт с екипа на „Денят започва с култура“ с мотива, че в БНТ трябва да има повече развлекателни и рейтингови предавания. Това е странно, защото обществената телевизия има задължението да предлага новини, публицистика, култура – за останалите формати има комерсиални телевизии.

НО: Гледаемостта е ориентир, но не повече. Рейтингът на предаване в обществената телевизия не следва да е за сметка на ограничаване на плурализма. А намесата по въпроса кои да са участниците в едно предаване, си има име – цензура. По време на изслушването в СЕМ синдикатите зададоха интересни въпроси – и ако числата, изнесени от тях, са верни, за предаването „Пътеки“ се дават 4200 лв., а за предаването за хора с увреждания – 140 лв. При това „Пътеки“ на Деница Гергова или предаването за мистика и конспиративни теории „Новото познание“ на Стойчо Керев едва ли имат принос към реализирането на обществената мисия.

ВП: Емил Кошлуков заяви, че може да поиска или окончателно спиране на рекламите по БНТ и поемането изцяло на издръжката ѝ от държавата, или отпускане на повече рекламно време. Но имате ли обяснение защо обществената телевизия и сега не може да изпълни дори лимитирания си обем от реклами? Това може ли да се окаже също част от съзнателно провеждана политика за отклоняване на рекламите към частните телевизии?

НО: Времето за реклама, предоставено на БНТ, не се използва, което е странно на фона на големия дефицит. Обяснението, предложено от Кошлуков, беше, че телевизията няма достатъчно добър маркетинг, такъв, какъвто имат търговските телевизии. Но аз мога да предложа за обсъждане и друга теза – за връзката между рекламодателите и доверието към медията. Когато телевизията е пристрастна и политически ангажирана, това се отразява върху борбата за вниманието на аудиторията, както и върху интереса на рекламодателите. Когато има проблем с доверието, има проблем и с рекламите.

ВП: Но както виждаме, дори при определена линия на поведение към управляващите, някои телевизии (като „Нова телевизия“ например, дори след като стана собственост на господата Домусчиеви) имат достатъчно много реклами.

НО: Самите собственици на ред търговски медии са хора с друг основен бизнес. Ако говорим за „Нова телевизия“, Домусчиеви имат друг бизнес, освен това представлява интерес възелът „медийна собственост – реклама – спортни права – собственост върху клубовете“. При Борисов се наложи един модел, свързващ бизнесмени, спортни клубове и медии, и не е ясно докрай защо това не представлява интерес за конкурентния регулатор (Комисията за защита на конкуренцията – б.р.).

ВП: Говорим за БНТ и не сме казали нищо за ситуацията в БНР и за новия генерален директор Светослав Костов. Изборът му бе изненада за всички – може би защото го познаваме основно като спортен журналист в „Хоризонт“ и за малко като директор на Радио „София“.

НО: Няма да мога да коментирам избора на господин Костов, защото нямам достатъчно информация за работата му в националното радио. Озадачава първото му кадрово решение на новата позиция – назначението на журналистката, която зае неговото досегашно място. Разбира се, това е в правомощията на генералния директор, но ми се струва, че в обществените медии всеки ход трябва да може да бъде публично добре аргументиран. За да бъде убедителен.

ВП: Добре, ще изчакаме да видим поне какъв управленски екип ще състави Костов. Но можем ли да искаме адекватно финансиране на обществените медии – такова, което да им позволи независима редакционна политика, без преди това да бъде извършена реформа, за която всички говорят, но никой не иска да направи? И без контрол върху разходите на публични ресурси – не само такъв, който да оцени дали новите медийни продукти, които БНТ и БНР въвеждат, изпълняват обществената мисия, за който апелирате Вие в „Неделя 150“, но и такъв, който да предотвратява източване на средства чрез начини като модернизация или технологично обновление на медията.

НО: Адекватното финансиране не е пожелание, това е изискване на Европейския съюз. Въпросът не е можем ли да искаме адекватно финансиране. Въпросът е колко дълго ЕС ще търпи това състояние на финансиране на обществените медии в България, което не е обвързано с обществената мисия, и в този смисъл не знаем дали е адекватно. Така е удобно за всички. За държавата е удобно, защото тя може чрез финансирането политически да контролира обществените медии. За ръководствата е удобно още повече, защото те могат да не си правят труда да обосновават действията си.

Ако се въведе принципът на адекватното финансиране, тогава определянето на размера на средствата, които трябва да получат БНР и БНТ, върви заедно с контрола. Регулирането е много по-сериозно и контролът, както казахте, е не само последващ, но и предварителен. И всеки път, когато на някого му хрумне да въведе скъпо предаване, през което ще изтекат милиони, ще има задължение да го защити, да го обоснове от гледна точка на обществената мисия. Втори въпрос е, че защитата ще е пред медийния регулатор – което налага той да е истински безпристрастен и истински компетентен.

Тук трябва да се каже още, че европейските средства, които отиват по комуникационни програми, не минават през конкурс. Това е нещо, което трябва да се обсъжда, но то не е положение в българския закон, а е оставено така още в директивата. И създава възможност правителството да разпределя средствата между медиите както си иска.

ВП: Обсъжданото предложение в парламентарната Комисия по култура и медии за 5-годишен мандат на генералните директори БНТ и БНР би ли демократизирало управленския процес, или би усложнило отношенията в обществените медии? Защото три години са малко, а пет изглеждат много.

НО: БНР беше представило сравнителна таблица, която показва, че мандатите в обществените медии в ЕС и в рамките на Европейския съюз за радио и телевизия са по-дълги. Идеята е, че един генерален директор за три години няма хоризонта да проведе сериозна реформа или да приложи сериозни мерки. Това по принцип трябва да се подкрепи, но само ако даването на хоризонт пред генералните директори е свързано с граждански контрол. Защото от удължаването на срока не бива да произтича безконтролно време за ръководството на обществените медии. Те са обществени – следователно трябва да се търсят още инструменти за обществен контрол върху ръководството.

ВП: И сега на практика има обществени съвети към двете медии. Но те упражняват ли реален контрол за изпълнение на обществената мисия?

НО: Нямам впечатление, че обществените съвети упражняват ефективен граждански контрол. Смятам, че трябва да се мисли и за други мерки. Защото обществените медии трябва да формират граждани, не само потребители. Хората трябва да намират в съдържанието на обществените медии достатъчно безпристрастна информация, за да могат да правят големите си избори. Големите избори, свързани с демокрацията. Иначе виждаме какви са резултатите.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю на Нели Огнянова пред PolitkatNet

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Доц. Георги Лозанов: Медиите в момента не са реален бизнес, а все повече разменна монета в други игри

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/georgi-lozanov-interview/

Георги Лозанов е медиен експерт, бивш член и председател на Съвета за електронни медии, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, гост-преподавател в НБУ, НАТФИЗ, Пловдивския университет и Националната художествена академия, колумнист в централни вестници и водещ на авторско предаване в Bulgaria On Air.

Преди конкурса за избор на нови генерални директори на БНР и БНТ Венелина Попова разговаря с доцент Лозанов за ситуацията в обществените и частните медии в България.


Венелина Попова: Доцент Лозанов, виждате ли сред допуснатите до участие в конкурса за нови генерални директори на БНТ и БНР кандидати с достатъчно висок обществен имидж и професионална биография за тези тъй важни постове?

Георги Лозанов: Мина времето сякаш, когато се явяваха ключови фигури в обществото и професията за тези места. Сега ситуацията в медиите е доста спорна и трудна, а в някаква степен има и усещане за предрешеност в конкурсите. Ето защо не мога да кажа, че се явява каймакът на българската журналистика. Това далеч не са и някакви особено доходни постове, а са свързани с много отговорност, работа и решаване на трудни проблеми. И всичко това до голяма степен не е много благодарно. Не съм сигурен, че тези места са достатъчно примамливи.

ВП: Е, да, може и да не изглеждат примамливи, но които веднъж са били на тези постове, искат да повторят мандатите си или след време се явяват отново на конкурси, за да ги заемат. Ето, Александър Велев, който е за втори път генерален директор на БНР (1998–2001 и понастоящем), се явява отново на конкурс; както и Валерий Тодоров, изкарал два последователни мандата (2007–2013) на „Драган Цанков“ 4.

ГЛ: Да, обикновено се счита за почти задължително, ако си бил директор на обществената медия, да се явиш отново на конкурс. Защото ако те изберат повторно, това е атестация, че си бил добър директор.

ВП: Като председател на СЕМ Вие ръководихте конкурси за генерални директори на двете обществени медии. И както се казва, изпитахте на гърба си тежненията на властта да влияе върху крайните решения. Може ли да се каже, че сте правил компромиси в избора на генерални директори?

ГЛ: Не, категорично не е така. Като председател на СЕМ не съм се чувствал жертва на някакъв политически натиск. Понякога я имаше принудата на изключително стеснения списък от кандидати. Така в радиото, Бог да го прости, Радко Янкулов беше един компромис. Но аз бих Ви попитал – ако Вие бяхте в СЕМ, кого бихте избрали?

ВП: А изборът на Валерий Тодоров?

ГЛ: Аз не бих казал, че изборът на Валери Тодоров беше попътен на тогавашните управляващи. Но и при него ситуацията беше такава, че нямаше сериозна алтернатива. Най-големият натиск към мен в тези конкурси винаги е идвал от липсата на алтернатива.

По отношение на избора на генерален директор на БНТ – струва ми се, че той е до голяма степен предрешен. Това е един дълъг процес, който в крайна сметка има за цел Емил Кошлуков да заеме поста. Както помните, той трябваше да стане директор още миналия път, но имаше трудности, тъй като не отговаряше докрай на условията. Сега вече отговаря и общо взето, заради съзнанието в обществото, че този избор е за него, затова не се явяват и достатъчно авторитетни кандидати, които да застанат срещу Кошлуков. Така че накрая СЕМ да може да каже: „Ами кого друг да изберем?“ Тези ситуации дават алиби на избора.

ВП: Като експерт как оценявате кандидатурата на Кошлуков? Добра атестация ли е за него досегашната му работа като програмен директор?

ГЛ: Както и да е стоял на предишния конкурс, сега ситуацията е различна, защото още когато влезе в БНТ, той се оказа в своеобразен конфликт на интереси като програмен директор и водещ. През годините е имало и други такива случаи и винаги са се отчитали като конфликт на интереси. И се е търсело решение. Помня, навремето Светла Петрова беше в такава ситуация и тя се съобрази с това, че не могат да се изпълняват и двете роли. Така че сега тези две години са една лоша атестация за Кошлуков. Извън историята със средния пръст, която е по-скоро куриозна, още с влизането си в телевизията той събуди съпротива сред професионалистите вътре и извън БНТ, та даже се стигна до подписки и протести. А от наблюденията си искам да кажа, че когато някой е влязъл в конфликт с професионалната колегия, това никога не свършва добре, рано или късно.

ВП: Още повече че сега, като генерален директор, Кошлуков ще трябва да овладява критичното финансово състояние, в което е изпаднала обществената телевизия.

ГЛ: По отношение на БНТ, която е във фалит и за което и господин Кошлуков е настоял пред СЕМ по време на своя отчет, сега се лансира като много добра тема, за да може той изведнъж да излезе като спасител на телевизията. Тези финансови проблеми се задълбочават с всеки следващ управленски мандат и не може да се каже, че се дължат точно на един определен директор. Затова смятам, че при сегашния финансов дефицит е по-добре да бъде избран доказан мениджър с опит, който да може да управлява медията като предприятие.

ВП: А може би тази ситуация е добре дошла за управляващите, които ще платят дълговете на БНТ – срещу цена, която можем да определим като превиване на гръбнака на медията?

ГЛ: Сговарянето с управляващите по време на конкурс, отправянето на искания към тях да се намесят в телевизията и да решат финансовите ѝ проблеми точно в момента е доста спорно поведение на кандидат за позицията. В такава ситуация е нормално да се изчака да завърши конкурсът, пък тогава да се водят разговори с управляващите, ако това е пътят, който ще избере бъдещият генерален директор на БНТ.

ВП: Днес беше публикуван докладът на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет. Според него БНР и БНТ са с най-висок резултат по показателя „доверие в информацията“. Има ли пряка корелация между това кой ръководи обществените медии, и доверието в тях, или то се дължи повече на инерция и на работата на журналистите в тези медии?

ГЛ: Няма съмнение, че ако се дължи на някого персонално, то е на журналистите. По-скоро кризите се свързват с ръководството на една медия, а позитивите – с тези, които продължават да работят, независимо от конюнктурите, които се сменят. И затова е много важно поведението на самите колеги вътре. Вие знаете, че в общественото радио, а отчасти и в телевизията, журналистите имат по-голямо основание да оказват съпротива и да бъдат коректив на своите шефове. В частната медия се приема, че собственикът (законът в това отношение не защитава работниците) може да налага своята воля. Докато в обществените медии все пак това не може да стане така директно, макар те да са нереформирани и на директорите да се дава особена власт, и то без разделение на властите вътре в медията. Както е добре известно, сега административните и програмните решения в обществените медии трябва да се вземат от едно и също лице.

ВП: Като човек, който 30 години е работил в БНР, мога да кажа, че упражняването на цензура там е трудно, макар винаги да е имало такива тежнения. Но Вие поставяте важен въпрос за частните медии, където собствениците правят опити да бъде наложена цензура върху неудобните гласове и те да бъдат отстранени от ефир – какъвто пример имаме сега с „Нова телевизия“. Ето, ръководството на телевизията прекрати договорите с журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, а други способни продуценти и журналисти напускат. Тенденцията е очевидно обезпокоителна. Има ли начин според Вас да се реагира срещу такъв тип управленски произвол, какъвто демонстрират собствениците на една от двете големи частни телевизии в България?

ГЛ: Навремето заедно с професор Нели Огнянова успяхме да включим в закона един член, който да защитава работещите в БНР и БНТ, като им дава възможност публично да критикуват ръководството и това да не се смята за нелоялност към медията. И да не могат на това основание да те уволнят. Но това е валидно само за обществените медии и е свързано с много голяма енергия от страна на журналистите, за да могат да се съпротивяват срещу ръководствата, които ограничават професионалните им възможности или се опитват да налагат цензура. В частните медии това не се случва и в известен смисъл има нагласа на обществото, че който плаща, той поръчва музиката. Ето защо собствениците им в това отношение нямат реална пречка да правят каквото им се струва подходящо.

Традиционните медии все по-трудно се издържат сами. И когато влагаш капитал в тях, после искаш насреща някакъв реванш, който да е в сферата на твоя бизнес, в подкрепа на твоите корпоративни интереси и т.н., което, разбира се, деформира журналистическата картина. Това личи и от факта, че за десет години цената на „Нова телевизия“ падна тройно. Преди време тя беше продадена за 600 млн. евро, а сега – под 200 млн. Това показва, че в момента медиите не са реален бизнес. Медиите са все по-малко предприятия, които се издържат от потребителите на информация и съдържание, и все повече стават разменна монета в други игри.

ВП: Така е във фасадните демокрации…

ГЛ: Е, в реалните демокрации също в голяма степен медиите губят тази позиция, която са имали, включително и с независимостта си. Тенденцията е обща и неслучайно стигнахме до това „постистината“ да стане световен процес през 2016 г. Но би могло да има законови механизми за защита на журналистите от собствениците на медиите. И ако отнякъде може да дойде изход, той е в тази посока. Или пък това би могло да стане със силни синдикати, каквито в медиите отдавна няма. Така че практически журналистите в момента са оставени абсолютно на произвола на съдбата, или по-скоро на произвола на собственика.

ВП: Някак си липсва и вътрешна солидарност в гилдията ни, какъвто пример ни дадоха руските медии в подкрепа на арестувания журналист от сайта „Медуза“. Регионалните медии пък са напълно зависими от средствата, които получават от общинските бюджети и държавата. Това не е ли доста обезкуражаващо?

ГЛ: Първо, не бих искал да кажа, че всички медии в България са зависими по един и същи начин, дори разликите не са само между медиите, а между възможностите на отделни журналисти в една медия и на различни територии. В „Нова телевизия“ това беше чисто уволнение – да кажеш на едни разследващи журналисти, че ще бъдат фрийлансъри, защото естествено, че няма как да се прави разследваща журналистика, ако зад теб не стои медията и не те подкрепя. Но същевременно има журналисти и в тази телевизия, като водещите на сутрешния блок, които изпълняват достойно задълженията си.

Какво ще е бъдещето развитие – не ми се иска да правя прогнози, защото едва ли ще са много окуражаващи. Обаче пак казвам, че ситуацията е драматична в световен мащаб. В интернет в момента се разпространява безплатно същото съдържание, което традиционните медии трябва да продават, за да съществуват. Това е вече един невъзможен бизнес модел, а нов още не се е появил. Сега стоим в тази абсолютно разпаднала се ситуация и е много трудно да се намери точката, от която да се тръгне, за да се излезе от кризата.

Заглавна снимка: Bulgaria On Air

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Фактотумът Кошлуков

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/faktotumut-koshlukov/

Да не се бърка фактотум с фактор. Фактотум означава да си нечие доверено лице, също и момче за всичко. А сега – и изпълняващ длъжността шеф на БНТ.

Дали Емил Кошлуков няма да стане и постоянен генерален директор на обществената телевизия след конкурса през лятото? Имаше амбиции за това през 2017 г., но макар и да не оглави телевизията, по-късно го взеха за програмен директор на БНТ1. След като тази седмица генералният директор Константин Каменаров подаде оставка заради потвърдената условна присъда за шофиране в нетрезво състояние, Кошлуков временно зае неговото място до избора на нов титуляр. А под ръководството на и.д. шефа Българската национална телевизия ще отразява кампанията за европейските избори.

Безспорна публична личност ли е Кошлуков, притежава ли качествата да бъде начело на обществена медия – да е сред корифеите на гражданската журналистика с несъмнена почтеност, способност да не се огъва пред силните на деня, да отстоява принципите на журналистиката като занятие с нестопанска цел? Не. Но и предишните няколко души, които оглавяваха БНТ в този век, не притежаваха такива характеристики. А и къде са написани тези критерии, освен в настоящия материал – или ни се искат по подразбиране? Ето това е проблемът. Или поне един от тях. Защото дефинирането на определени цели и механизми на финансиране на една обществена медия определя и кой да я управлява.

Удобният на политическата каста и главно на управляващите (защото те си го избират) СЕМ избира удобни шефове на медиите, които би следвало да наричаме обществени. Председателката на СЕМ София Владимирова, която ще остане още година на поста, не е известна като журналист, работила е за разни забавни предавания, а изстрелването ѝ към СЕМ стана след провала на министърката на външните работи в първия кабинет „Борисов“ Румяна Желева и като кандидат за еврокомисар, и като дипломат. Владимирова отговаряше за връзките с обществеността на МВнР по онова време. Сега тя мотивира избора на Кошлуков за и.д. генерален директор с аргумента, че най-важно е спокойствието в БНТ:

„В деликатния момент, в който, за съжаление, се наложи – при тези форсмажорни обстоятелства, да взимаме такива решения, разбирам хората, с които говорих. Разбирам и тяхното желание да не се споменават имената им. Някои от мотивите бяха лични, други бяха, че телевизията наистина е в много тежък момент. Предстои само след два дни да започне предизборната кампания, предстои посещението на папата в България.“

Последното изречение е умилително. Странно наистина как визитата на папата на 5–7 май би затруднило медия, която съществува от 60 години и поне е изградила и отработила механизми за отразяване на подобни събития. Но да не забравяме, че Владимирова повярва на бележката от телевизия „Алфа“ на ПП „Атака“, че Кошлуков е работил там като програмен директор. В противен случай нямаше как да се яви на конкурса за шеф на БНТ през 2017 г.

Стълб на демокрацията или опорка на властта

Когато медийната свобода в една дефинитивно демократична държава е стабилно ниска, обществените медии трябва да са на висота – защото са един от стълбовете на демокрацията. Ако почти всички други медии се борят за рейтинг заради рекламодателите и да излязат на печалба заради интересите на собствениците си, тъй като са бизнес предприятия, за БНТ, БНР и БТА, медии с обществено предназначение, единствената цел трябва да е осигуряване на качествена информация, особено за хора с по-ниски доходи, които не могат да си позволят други източници на информация.

Те трябва да предоставят „новини за събития, политики и актуални въпроси, които са по-професионални и политически неутрални от тези на останалите медии, и да имат по-високи стандарти на журналистика“, пише Кен Нютън в студията си. Ако комерсиалните телевизионни канали могат да си позволят „меки новини от по-повърхностен характер за личности, политически фигури и стилове“, обществените трябва да имат повече новинарски емисии, публицистика и образователни предавания и да включват малцинствените общности и социално слаби групи.

БНР е добър пример, както и журналистите му, които доказаха през годините, че имат изправен гръбнак и не се страхуват да протестират при опити за цензура или орязване на бюджет. Прави ли това БНТ? Сами изберете отговора, ако гледате програмата на медията.

Безполезните „шапки“ на обществените медии

Общественото на обществените медии са обществените съвети от „значими“, както ни уведомява БНТ, личности. Що е то обществен съвет ли? „Независим консултативен орган, който подпомага изпълнението на обществените функции на БНТ“, а членовете му „наблюдават баланса на различните гледни точки и интереси в програмите на националната телевизия и съдействат за налагане на българската културна идентичност и език“. За тази си обществена дейност те получават и месечни възнаграждения.

Начело на обществения съвет на БНТ е проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, а заместник му е певицата Хилда Казасян. Членове са социалният антрополог Харалан Александров, бившият министър по европейските въпроси Гергана Паси, която обаче депозира оставката си тази седмица, писателката Теодора Димова, Мартин Захариев – бивш депутат от БСП и изпълнителен директор на Сдружение „Национален борд по туризъм“, олимпийската медалистка и състезателка по кану-каяк Ваня Гешева, публицистът Иван Стамболов – Сула, рекламистът Иван Киров – Тоби.

Сами по себе си това са публични фигури – къде повече, къде по-малко известни. Ако се съди по продукцията на БНТ обаче, не е ясно с какво допринасят за общественото в нея. Техният мандат е до края на мандата на генералния директор, тоест ще има нови при новия.

Журналистиката – занятие с нестопанска цел

В медийните анализи и проучвания съществува терминът nonprofit news, който няма български аналог, както и nonprofit journalism. В САЩ и в някои западноевропейски държави вече говорят за журналистика от този тип – гражданска и културна институция, която да е финансирана от донори филантропи, така както спонсорират културно събитие или болница. Целта е обществото да получава качествена и доколкото е възможно – неманипулирана информация.

В България още не можем да измъкнем обществените медии от хватката на политиците и да ги накараме да работят за гражданския интерес, вместо да са пудели на властта. А би трябвало, защото получават за 2019 г. общо 117,1997 лв. от парите на данъкоплатците – 67,73 млн. лв. за БНТ, 44,29 млн. лв. за БНР и 5,175 млн. лв. за БТА. (Освен това те имат право и на приходи от реклами.) Когато се гласуваха тези бюджети в края на миналата година, председателят на парламентарната Комисия за култура и медии Вежди Рашидов заяви, че е време да се помисли за обществените медии, тъй като отдавна в тях не са правени никакви реформи. Едва ли заради реформите в БНТ отново се завърна Уляна Пръмова, бивша генерална директорка на телевизията, като началник на дирекция „Информация“.

Впрочем в България работеше медия, която може да се каже, че беше на обществена издръжка, но служеше на частни интереси. Всички, които работеха в нея, получаваха щедри заплати, в т.ч. и Кошлуков, само защото една малка частна банка (КТБ, днес в несъстоятелност) беше предпочетена от държавната енергетика и държавните фирми в областта на транспорта. И над 230 млн. лв. от налетите в банката пари бяха излети в TV7, в която работеха и Емил Кошлуков, и Елена Йончева, и Николай Бареков, и Любен Дилов, и Иван Гарелов и др. И предвид факта, че телевизията не печелеше, а харчеше пари, може и да твърдят, че са правели nonprofit journalism.

Но да се върнем на Кошлуков. Проблемът не е, че отдавна не го помним като един от символите на изгряващата демокрация, а повече като приближен на Доган; нито като депутата, предложил криминализиране на еднократната доза наркотик за собствена употреба, заедно с тогавашните си съпартийци от „Новото време“ Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски, приравнявайки жертвите на дрогата с дилърите; нито и като телевизионния водещ, показал среден пръст в ефир. Проблемът е, че той е част от проблема да нямаме обществена БНТ.

Иначе има една добра новина от кадровите размествания – няма да води публицистичното предаване „Още от деня“. И даже са две – втората добра новина е, че ще води само Поли Златарева. Лошата е, че няма да е за повече от 3 месеца.

А през това време „Нова телевизия“ става БНТ на квадрат. Не само защото дългогодишната шефка на БНТ Вяра Анкова стана прокуристка на частната телевизия в навечерието на придобиването ѝ от братя Домусчиеви, а днес е изпълнителна директорка. Нито защото кадри на БНТ бързат по коридорите ѝ. А просто защото и тази медия жизнерадостно размахва опашка пред властта…

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю на Емил Кошлуков пред Иван Гарелов, 2012 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Избори по време на информационна криза

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/izbori-po-vreme-na-informatsionna-kriza/

От Йоанна Елми и Иглика Иванова

Политическият постулат на XXI в. гласи, че идат ли избори, значи иде и вълна от дезинформация. Или поне така ще бъде, докато не намерим начин да усмирим Левиатана на социалните мрежи, от който самите ние сме част. Преди дни журналистката на „Обзървър“ Керъл Кадуоладър, която разкри мащабната схема на „Кеймбридж Аналитика“, заяви, че надали ще имаме честни избори, докато не потърсим сметка на социалните мрежи и тяхната роля в опорочаването на демократичния процес чрез дезинформация.

Именно това се опитва да направи ЕС в навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в края на май. По данни на Евробарометър 83% от гражданите на континента смятат, че дезинформацията е заплаха за демокрацията, а 73% са притеснени от разпространението ѝ онлайн в периодите преди избори. Европейският съюз прави стъпки за борба с проблема от 2015 г. насам, а през 2018 г. онлайн платформите и рекламната индустрия се ангажираха с Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. В процес на изграждане е независима мрежа от проверители на факти, които трябва да улавят и опровергават дезинформацията. Полагат се усилия и в областта на повишаването на медийната грамотност.

Дезинформация, манипулация и профилиране, фалшиви новини

На първо място идва дезинформацията. Тя се състои в умишлено разпространяване на частично или изцяло невярна информация, чиято цел е да повлияе на публичното мнение и да скрие, заглуши или деформира истината.

След края на Студената война дезинформацията традиционно е част от арсенала на Русия. Информационната война, придобила съвсем различни измерения с интернет и социалните медии, е изрично посочена като инструмент във военната доктрина на Русия. В отговор през 2015 г. Европейският съюз създава Оперативна група  за стратегическа комуникация с Източното съседство, която публикува седмичен отчет на своя уебсайт EU vs Disinfo.

Манипулацията може да включва дезинформация, но и други похвати, включително микропрофилиране и таргетиране с цел създаване на персонализирани реклами, които целят да повлияят на мнението на избирателя на чисто емоционално ниво. Тази съвременна практика, която ползва предимно новите технологии, привлече вниманието на света с изобличаването на дейността на „Кеймбридж Аналитика“. Това е компанията, която използва незаконно събраните данни от милиони профили във Facebook за изготвянето на политически реклами по време на последните президентски избори в САЩ, както и на кампанията за Брекзит. Събраните данни дават достъп до определени личностни качества на потребителя, които са разпределени в категории като „невротизъм“, „политически пристрастия“, „религия“, „вяра в астрологията“, „отвореност“, „склонност към споделяне“. На базата на тези черти потребителите се таргетират с определен тип политически послания, например невротичните личности са податливи на страх от инвазия – тоест бежанците биха били подходяща тема.

Най-накрая се спираме за кратко и на фалшивите новини – понятие с широка дефиниция, което умишлено избягваме в този текст поради неговия пропаганден характер и употребата му от най-различни политически играчи. Конструкцията е любима още от Хитлеровата Lügenpresse, през рециклираните от Тръмп fake news, та чак до таблоидите на Делян Пеевски, които редовно използват подобен език в клеветнически и очернящи кампании.

Планът за противодействие на ЕС

В своето Съобщение от 26 април 2018 г., в което начертава европейския подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, ЕК извежда следната дефиниция за дезинформацията: „доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес“.

През есента на 2018 г. Комисията публикува мерки за гарантиране на свободни и честни европейски избори, съдържащи кодекс за реакция спрямо дезинформацията, който засяга онлайн гиганти като Google, Facebook, Twitter и Mozilla, и план за действие с дезинформацията.

Една от мерките, залегнали в плана, е създаването на национални звена за контакт като част от единна система за бързо предупреждение, която да изпраща сигнали за дезинформационни кампании в реално време. По този повод в България през март трябваше да заработи такова звено, или т.нар. контактна точка, в структурата на Министерския съвет. До момента информацията в това отношение е оскъдна.

Кодекс на платформите

Разпространяващите съдържание онлайн платформи – по-специално социалните медии, услугите за обмен на видеосъдържание и търсачките – са ключов фактор за разпространението на дезинформация онлайн. За това допринасят разнообразни фактори, заложени в дизайна на социалните медии: критериите, които алгоритмите използват, за да подредят по важност показваната информация, съвременният модел на реклама в цифрова среда, онлайн технологиите, като автоматизираните профили (т.нар. ботове), които изкуствено увеличават мащабите за разпространението на дезинформация. Ползвателите на социалните медии, разбира се, също имат своето участие – част от тях несъзнателно, други – в ролята на тролове.

С Брекзит и Тръмп в една година (2016-та), както и със случая „Кеймбридж Аналитика“, който бе сред доминиращите теми на 2018-та, правителствата смениха тона по адрес на платформите и се заговори за регулация и антитръстови мерки. Обявявайки предложението си за единен за ЕС Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Европейската комисия акцентира именно върху разкритията относно Facebook и „Кеймбридж Аналитика“, „показващи как точно може да бъде злоупотребявано с лични данни по време на избори“.

Конкретни резултати

На 23 април т.г. Европейската комисия излезе с изявление, с което приветства усилията на онлайн платформите да се борят с дезинформацията преди европейските избори.

„Facebook и Twitter осигуриха свободен достъп до галерия на политическите реклами, а Google тества подобен вариант в момента. […] Независимо от това са нужни още технически подобрения, както и споделяне на методологията и данните на фалшивите профили. Това е нужен инструмент, за да могат експерти, проверители на факти и учени да извършат независима оценка. Същевременно изразяваме съжалението си, че Google и Twitter не са ни съобщили за напредък, що се отнася до прозрачността на рекламите, които се концентрират над определени проблеми (issue-based advertising) – тоест проблеми, които са обект на важни дебати по време на изборите. […] Все още има много за вършене. Очакваме следващите доклади за месец април, които да демонстрират прогрес преди европейските избори.“

В изявлението се съобщава за основни мерки, предприети от три големи платформи – Google, Twitter и Facebook – в месеците преди изборите. Google въвежда нова политика за изборни реклами и съобщава за премахване на значителен брой канали в нарушение от YouTube. Facebook стартира споменатата по-горе галерия на политическите реклами, която включва и Instagram.

Twitter от своя страна също обновява политиката си за реклами с политическо съдържание, като осигурява на Комисията данни за предприети действия срещу спам и фалшиви профили. В доклада не се споменава дали тези мрежи за дезинформация са повлияли на потребители в ЕС.

Въпреки важните стъпки Марк Зукърбърг категорично заяви, че платформата му не може да гарантира, че няма да има външна намеса в евроизборите.

„Със сигурност постигнахме голям напредък… Но не, не смятам, че който и да е може да гарантира това в свят, в който националните държави се опитват да влияят на избори. Не съществува стратегия, която може да приложим и да кажем: окей, проблемът е решен“, каза основателят на Facebook в началото на април.

Зависи от нас

Медийната грамотност е най-добрата превенция срещу политическата манипулация и влияние. Като за начало, дезинформацията не е просто съдържание, което не съвпада с личното ни гледище, както и т.нар. трол не е потребител, който просто има различно мнение.

Дезинформацията често се възползва от алгоритмите в социалните мрежи, които ни предлагат съдържание, подобно на това, което вече сме харесали, споделили или с което сме съгласни – това е т.нар. „балон“. Тя се публикува на сайтове, които имат вид на надеждни медийни източници; има сензационен характер, целящ да привлече вниманието на потребителя и да провокира силна емоция – гняв, страх и възмущение. Етикетирането, семплият изказ и краткостта са характерни.

Веднъж „клъвнал стръвта“, потребителят иска да научи повече. В много случаи дезинформацията е примесена с реални факти и новини с цел автентичност. Тя може да се разпространява от ботове, които бълват съобщения, статуси и коментари с идентичен характер и съдържание. Те могат да бъдат стотици, дори хиляди, а тяхната задача е да създадат впечатление, че историята набира популярност и обществено внимание.

Именно на този етап реални личности, нерядко с влияние и множество последователи, легитимират дезинформацията, споделяйки я в мрежата си. За алгоритмите няма значение дали съдържанието се споделя с цел порицание, възмущение или съгласие – важното е, че тази информация се разпространява.

Какво можем да направим?

На първо място, можем да търсим информация за авторите, собствениците на медията, нейната позиция. Доказаните специалисти в дадена област заслужават вниманието ни и тяхната експертност е важна, за да можем да си изградим информирано мнение. Светлата страна на интернет е, че ни предоставя инструментите, от които се нуждаем, за да бъдем самите ние проверители на факти.

Трябва да се абстрахираме и от емоционалната реакция, която често е основната цел на подобен тип съдържание: в разследването на британската Channel 4 Майкъл Търнбул, мениджърът на консултантската фирма „Кеймбридж Аналитика“, открито заяви, че ако си политик, не е нужно да печелиш спора с аргументи и факти, а просто да контролираш емоциите на електората.

И най-накрая, разпространението на невярно или умишлено изкривено съдържание, дори с цел заклеймяване и възмущение, е в услуга на дезинформацията и спомага тя да стигне до още по-широк кръг от хора. Вместо това можем да отделим време да споделим вярно съдържание или опровержение, спомагайки то да достигне до по-широк кръг от потребители.

Информационната криза продължава и няма изгледи да свърши скоро. Справянето с нея започва на индивидуално ниво. Спасяването на демократичния процес – също.

Заглавна снимка: © Tumisu

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Pravda-та на Мъск

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/pravda/

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – който според Мъск би позволил на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.

PEW: Кои медии са основен източник на новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/22/news-2/

Изследване на PEW за основния източник на новини в няколко държави от ЕС  (дек.2017)

Вижда се както ролята на обществените медии, заемащи първите места, така и различната фрагментация в различните държави – нарастваща в посока от север към юг.

Швеция: „Ако настъпи криза или война“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2141

Ако има три неща, които да не могат да се кажат за шведите, те са: че са неорганизирани, че не се грижат за хората си, и най-вече че са глупави. Швеция е пословична с доста неща, и всяко от тях е несъвместимо с тези трите.

Затова се постреснах мъничко, когато до (почти) всяко домакинство в Швеция беше доставена една специална брошура, озаглавена „Ако настъпи криза или война“. През 1947 г. Швеция наистина беше изготвила подобна брошура, и мине се не мине десетилетие през Студената война, я доставяше на домакинствата си. За последен път това се случи през 1990 г. Почти трийсет години беше история. Но сега я доставиха пак – в осъвременен вариант.

Често си мисля, че съм мъничко параноик. (И мъничко оптимист – понякога предвиждам вероятност за лоши неща, понякога за добри…) Но се боя, че моята оценка за мира в света в средносрочно бъдеще също клони към песимистична. Вероятността да се стигне до война в Европа засега ми се струва малка – да кажем, 10%. Но като се има предвид какви ще са последствията, това не е за пренебрегване… Накратко казано – личната ми преценка е да си живея живота щастливо и без страх от война, и да планирам мирни старини, но за всеки случай да имам в някое ъгълче на мозъка си план за действия при подобно развитие.

А има и друго. Държавите имат много начини да се сдобиват с информация за ситуацията в света. Много от тези начини не са от най-чистите и обществено приемливи, и по тази причина (а и по много други) придобитата информация не се огласява. Ако обаче е обезпокоителна в някое отношение, разумните и загрижени за бъдещето си държави вземат мерки според нея. Понякога дори ако тези мерки не харесват особено на електората им.

Как мислите, Швеция разумна и загрижена за бъдещето и хората си държава ли е? Ако да, за каква не-публична нейна информация ви говорят тези мерки? Да, една брошура не е много. Но струва пари, които могат да бъдат дадени за удоволствия за електората, съответно по-добър имидж за управниците. А гледам, че и военният бюджет на Швеция за тази година е подскочил забележимо, след десетилетия без увеличение…

Възможно ли е шведското правителство също да са мъничко параноици? Естествено. Само че правителствата страдат от параноя доста по-рядко от отделните хора. Особено когато тази параноя ги кара да правят неща, които се разминават пряко с изгодата им… Затова съм склонен да приема, че не-публичната (но обоснована на разни информации) оценка на Швеция за ситуацията не е много далече от моята.

Прегледах листовката (ето тук има неин вариант на английски, като PDF). Доколкото мога да го преценя, информацията в нея е типично по шведски простичка, добре премислена и надеждна при употреба. Ако недай боже се случи война (или дори само терористичен акт – листовката разглежда и това), тази информация би била от отлична полза на шведите.

Част от нея, примерно сигналите на сирените, вероятно са различни за България. (За срам не знам българските.) Но много от нещата биха били от отлична полза и за българи. Естествено, у нас само кръгъл идиот ще разчита на правителството или общината да се погрижат за него с шведска добросъвестност. Или да организират съпротива срещу агресор, вместо да ни продадат на него срещу жълти стотинки, мисля си… Но много от съветите в брошурата касаят какви индивидуални действия следва да предприеме човек, за да подобри шансовете си за оцеляване.

За незнаещите английски си позволявам да преведа набързо някои от най-важните изречения и абзаци. (Тук-там с мои коментари.)

—-

Извънредните ситуации могат да попречат на обществото да функционира както сме свикнали. Промените в климата могат да направят наводненията и пожарите по-чести. Катастрофи в други части на света могат да доведат до недостиг на някои храни. Проблеми във важни ИТ системи могат да попречат на електроснабдяването. Много бързо ежедневният ви живот може да се сблъска с проблеми:

– Отоплението спира да работи
– Съхраняването на храни и готвенето може да стане трудно
– Храни и други стоки могат да изчезнат от магазините
– Водоснабдяването може да спре
– Може да няма гориво за колата ви
– Банковите карти и банкоматите може да спрат да работят
– Мобилните телефони и Интернет може да спрат да работят
– Общественият транспорт (а и други видове транспорт) може да спре
– Лекарствата и медицинските услуги може да станат трудно достъпни

Помислете как вие и хората около вас ще можете да се справяте в ситуация, в която нормалните услуги на обществото не работят както обикновено.

Не само „вие“, а „и хората около вас“. Полезно уточнение, от което доста българи имат нужда… а някои са неспособни да схванат изобщо.

В случай на обществени затруднения, помощ ще бъде предоставена (от държавата и общините – Григор) първо на най-нуждаещите се. Мнозинството се очаква да могат да се справят сами, поне отначало. Колкото по-добре сте подготвени, толкова повече ще можете да помогнете на тези, които по една или друга причина не са подготвени.

Най-важно е да имате вода, храна и топлина, и да можете да получавате информация от властите и да поддържате връзка с близките си.

Помислете за рисковете, които засягат конкретно вас и мястото, където живеете и работите. Податливо ли е то на наводнения или свлачища? Има ли наоколо някакво опасно производство или друго, което е добре да знаете?

Така ми се иска да бяхме такова общество. А си зависи само от нас – дори не от всички заедно, а от всеки поотделно… дано схващате намека.

Внимавайте за лъжлива информация

Държави и организации и в момента използват подвеждаща информация, за да се опитат да влияят върху нашите ценности и действия. Целта им може да бъде да подкопаят нашата решителност и желание да защитаваме себе си.

Най-добрата защита срещу лъжлива информация и враждебна пропаганда е критичната оценка на източника:

– Това факти ли са, или мнения?
– Каква е целта на тази информация?
– Кой я изнася?
– Източникът заслужава ли доверие?
– Достъпна ли е тази информация и другаде? Къде?
– Нова ли е или стара тази информация? Защо бива изнасяна точно в този момент?

Търсете и преценявайте сами информацията. Най-добрият начин да противодействате на пропагандата и лъжливата информация е да сте си написали домашното.

Не вярвайте на слухове – използвайте повече от един надежден източник, за да прецените дали дадена информация е вярна.

Не разпространявайте слухове – ако дадена информация не е достоверна, не я предавайте по-нататък.

Не че няма и още много начини за различаване на лъжите от истината – но и това само да прави човек, вече няма да е малко. А напоследък е пълно с лъжи, старателно инженерирани с цел разлагане на „вероятния противник“, да припомня един стандартен израз от едно минало, което всички толкова искаме да е минало завинаги…

Терористичните атаки могат да бъдат насочени срещу отделни хора или групи, срещу масовия гражданин или срещу важни обществени функции като например електроснабдяването или транспортната система. Има много различни начини за извършване на терористична атака, но някои съвети са приложими в почти всички ситуации:

– Отидете на безопасно място и избягвайте големите групи хора.
– Обадете се на полицията и ги информирайте, ако виждате нещо важно.
– Предупредете тези в опасност и помогнете тези, които имат нужда от помощ.
– Изключете звука на мобилния си телефон и не се обаждайте на никой, който може да е в застрашената зона. Позвъняването на телефона може да издаде някой, който се крие.
– Не се обаждайте по мобилен телефон, освен при абсолютна необходимост. Ако мрежата бъде претоварена, особено важни позвънявания може да се окажат невъзможни.
– Изпълнявайте исканията на полицията, пожарната, спасителните екипи и властите.
– Не разпространявайте непотвърдена информация онлайн или по други начини.

Дори аз не се бях замислял, че в подобна ситуация е добре да не звъниш на хора, които може да са в опасност – и изобщо, за да не задръстваш мрежата.

Домашна готовност

Храна:

Важно е да имате в къщи запас от храна, която дава достатъчно калории. Използвайте трайни храни, които се приготвят бързо и не изискват много вода, или могат да се ядат пряко:

– картофи, зеле, моркови, яйца
– траен хляб – тортили, черен хляб, крекери…
– бадемово, соено или сухо мляко
– олио и кашкавал
– спагети, ориз, зърнени храни, сухо картофено пюре
– консерви – боб, леща, зеленчуци, месо, риба, супи…
– доматено пюре, в което могат да се сварят спагетите
– плодови пюрета, сладка и мармалади в буркани
– плодови сокове или други напитки, които могат да се съхраняват при стайна температура
– кафе, чай, шоколад, мед, бадеми, ядки, орехи, енергийни блокчета

Вода:

Питейната вода е жизнено важна. Предвидете поне по три литра на човек на ден. Ако качеството ѝ е съмнително, трябва да намерите как да я преварите.

Ако няма вода за тоалетната, поставете здрав пластмасов чувал в тоалетната чиния. Добрата хигиена на ръцете е важна за избягване на инфекции.

– бутилки
– кофи с капаци
– пластмасови бутилки за замразяване на вода в тях (не ги пълнете догоре, ще се пръснат)
– минерална вода
– туби, в идеалния случай с кранче, в които да събирате вода. Някои можете да напълните с питейна вода за резерв. Тях ги дръжте на хладно и тъмно място.

Топлина:

Ако токът и парното спрат в студено време, домът ви бързо ще изстине. Съберете се в една стая, закачете одеала на прозорците, покрийте пода с килими, направете под маса леговище, което лесно се пази топло. Мислете за риска от пожар. Гасете свещите и печките преди да заспите. Проветрявайте редовно стаята, за да влезе кислород.

– вълнени дрехи
– топли дрехи за излизане навън в студено време
– шапки, ръкавици, шалове
– одеала
– дюшеци
– спални чували
– свещи
– кибрит или запалки
– горивно отопление – газови бутилки с котлон или горелка, парафинови отоплители…

Комуникации:

При сериозен инцидент трябва да имате как да получавате информация от властите. да следите медиите, да поддържате връзка с роднини и приятели, и да потърсите спешна помощ при нужда.

– радио на батерии, слънчеви батерии или ръчно динамо
– автомобилно радио
– списък важни телефонни номера (на хартия)
– допълнителни батерии или пауърбанк за мобилни телефони и подобни
– зареждащо устройство за мобилни телефони, което може да се зарежда в кола

Други:

– спиртен (сух спирт) котлон и гориво за него
– фенерче, евентуално за глава
– батерии
– пари в дребни банкноти
– запас от често употребявани лекарства
– мокри кърпички
– дезинфектант за ръце
– тоалетна хартия и средства за менструална хигиена
– хартиени копия на важни документи, вкл. застраховки, банкова информация, регистрации
– гориво за колата

Списъкът е колкото може да се хване на една страница в брошура. Но който се е сетил сам за всичко това, го поздравявам. Аз имах пропуски.

Трябва да сме способни да отразяваме атаки, насочени срещу страната ни. Дори сега се правят атаки срещу нашите ИТ системи и опити да ни повлияят чрез фалшива информация. Можем да бъдем засегнати и непряко от конфликти в нашия регион. Потенциалните атаки включват:

– Кибератаки, които да повредят важни ИТ системи
– Саботаж на инфраструктурата (напр. пътища, жп линии, мостове, летища, електропроводи, атомни електростанции)
– Терористични атаки, които засягат голям брой хора или важни организации
– Опити да бъдат контролирани овластени хора или жителите на Швеция
– Прекъсване на транспортни връзки, което води до недостиг на храни и други стоки
– Военни атаки – бомбардировки, ракетни атаки и други военни действия

Ако Швеция е атакувана от друга държава, ние никога няма да се предадем. Всяка информация, че съпротивата трябва да се прекрати, е лъжа.

В реални условия дори Швеция може да се наложи да се предаде – но им се възхищавам на духа. Лично аз бих се замислил сериозно, преди да ги нападна.

Намерете предварително какви укрития има близо до местата, където живеете и работите, за в случай че се наложи да ги използвате. При предупреждение за въздушна или друга военна атака, веднага отидете в укритие, или ако няма време за това, в импровизирано укритие като мазе, тунел или станция на метрото.

Дано не се стига до това – но ако ситуацията стане напечена, идеята човек да е предварително информиран е чудесна. Не че в България имаме укрития за други освен слугите на народа, но все пак.

Научете се да оказвате първа помощ. Вашите познания могат да спасят животи. Ако сте първите, които пристигат на мястото на сериозен инцидент, веднага се обадете на телефон 112. Можете да звъните на него дори ако сметката ви не е платена или даже нямате SIM карта в телефона.

Войните са рядкост, за щастие – но автомобилни катастрофи, пожари, падания и други инциденти се случват и в най-добрите времена. Подписвам се с две ръце под съвета за първата помощ. Че каквито „специалисти по първа помощ“ съм виждал – не ти трябва автомобилна катастрофа…

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Поредно изменение на Закона за радиото и телевизията относно обновяването на състава на СЕМ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/zid-zrt-4/

На 16 май 2018 г. Народното събрание е приело на първо и второ четене изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, за заличаване на разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

С промени, влезли в сила на 22.6. 2010 г., съставът на регулатора се намалява от 9 на 5 члена и двете квоти на регулатора се предвижда да се обновяват през различен период от време (2 години за квотата на НС, 3 години за президентската квота). Тогава не е заличено изискването актовете на Народното събрание и президента да влизат в сила едновременно – което е направено сега.

Изменението има връзка и с образуваното конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев, свързано със съответствието именно на заличената разпоредба с Конституцията.

КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.”

 

*

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Вносители: Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов, 3.5.2018 г.).

Индексът на настигането: публикуван е докладът за 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/16/catch_up_index/

Индексът на настигането на Институт “Отворено общество” – София измерва и сравнява развитието на тридесет и пет европейски страни по четири категории: “икономика”, “демокрация”, “качество на живот” и “управление”.

Според методологията на изследването, изходните данни по индикатори се стандартизират в точки по скала от 0 до 100 – от най-нисък до най-висок резултат. Страните също така се класират според резултатите си – от 1 (най-висока) до 35 (последна) позиция.

Според новоизлезлия доклад България е на 29-то място.

Самата категория “демокрация” се измерва с редица индикатори, сред които и такива за свобода на медиите.

Съвет на Европа: Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона (5-ти доклад)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/16/coe-2/

Публикуван е пореден 5-ти доклад Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона на генералния секретар на Съвета на Европа.

Както и при предишните доклади, петте глави са посветени на основни елементи на демокрацията: ефективни, безпристрастни и независими съдебни системи; свобода на изразяване; свобода на събранията и свобода на сдружаване; демократични институции; социално включване.

Оценките във втората глава потвърждават оценките в индексите за състоянието на медиите, публикувани  досега.

Тази тема с медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/12/borisov/

Ето какво казал премиерът за медиите.

 

 

 Надявам се в Парламента да се вдигне тази тема с медиите и да се приключи – ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата.

Защото и това е фалшива новина – кои медии изобщо можем ние да контролираме?

Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде.

Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват.

Сега всичко е във Фейсбук, в хиляди сайтове и да не говорим, че голяма част от тях пишат толкова фалшиви неща, че човек може да полудее. Добре, че не ги чета, но все ще се намери някой да ми каже: “Бе ти разбра ли?”

 

Каква томбола като за посещението при папата?

Държавни пари никакви за какво?

Как стигнаха работите до пощите – нали секторен анализ?

 

Саморегулиране на медиите за борба с онлайн дезинформацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/08/jti/

 

Journalism Trust Initiative (JTI) е  инициатива за саморегулиране на медиите, предназначена да насърчава качествената журналистика в новата информационна екосистема. Това е идея на Репортери без граници  съвместно с партньори като Агенция Франс Прес (АФП) и  Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

В рамките на инициативата ще бъдат създадени система от стандарти, след което ще може да се провежда сертифициране.

Очакваното значение на стандартите  – според първоначалните текстове, свързани с инициативата:

  • ново средство за борба с дезинформацията и  защита на надеждната и качествена информация;
  • ползи за доставчици на съдържание, които се присъединят към инициативата и прилагат стандартите;
  • повече прозрачност по отношение на доставчиците на съдържание;
  • по-добра видимост онлайн за качественото съдържание;
  • повече  рекламни приходи, тъй като рекламодателите ще могат да разпознават  качествени медии;
  • обществена подкрепа за  качествените медии;
  • основа за знак за качество и доверие.

Стандартите ще бъдат разработени за период 12-18 месеца със сътрудничество на френския орган по стандартизация AFNOR  и германския орган за стандартизация Deutsches Institut für Normung (DIN).

Компанията Google е информирала Репортери без граници, че е взела решение да участва в инициативата. 

До 18 май е открита регистрация за участие.

Повече   – на страницата на инициативата в интернет.