Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/zhenskoto-zdrave-kato-pazarna-nisha-polzi-i-riskove/

Макар жените да продължават да са недостатъчно представени в клиничните и медицинските проучвания, познанието за женското здраве вече е достатъчно, за да генерира огромен пазар на специфични продукти и услуги. Той е толкова всеобхватен, че започва от чорапите, минава през коучинг, хранителни добавки и технологични приложения и завършва със сложни, радикални и скъпи естетични хирургични интервенции. 

На следващите редове ще разгледаме само тази малка част от него, която е насочена към репродуктивния апарат на жената, доколкото именно той се визира най-често с понятието „женско здраве“. Доколко е коректно да твърдим, че женското здраве се изчерпва със здравето на женската репродуктивна система, би било интересна дискусия, но ще я оставим за друг текст. 

„Менструацията е проблем на момичетата…“, отговаря в час девойка на около 12–13 години, заеквайки. Млада жена разказва как се е наложило да спре да ходи на училище, след като се е сдобила с редовен цикъл, защото това налагало да се преоблича непрекъснато, което няма как да се прави в училище.

Така започва филмът Period. End of sentence, който през 2019 г. взе „Оскар“ за късометражен филм. Историята е вдъхновена от работата на индийския социален предприемач Аруначалам Муруганантам, създал евтина машина за производство на дамски хигиенни продукти. Документалният разказ проследява как тази машина е инсталирана в село близо до Ню Делхи и как местните жени започват да произвеждат достъпни превръзки, да ги продават и така да изграждат собствен малък бизнес. Историята е прелюбопитна, защото за 25 минути успява да покаже как нещо толкова неизбежно като физиологията прави жените подвластни на дълбоки културни табута, образователни и социални неравенства и извънредни здравни рискове. 

Успехът на филма провокира глобален разговор за „менструалната бедност“, която далеч не включва само достъпа до дамски превръзки. Сред условията, от които момичетата и жените се нуждаят, за да бъде защитено фундаменталното им право на менструално здраве, са също достъпът до подходящи хигиенни помещения, до достатъчна, навременна и научно базирана информация и дори до адекватно обучени учители и ръководители на работното място. 

Розовият данък

Period. End of sentence разказва история от развиващия се свят, където дори достъпът до чиста вода не е гарантиран. Изследвания обаче показват, че жените по цял свят – дори в най-благоденстващите държави – си плащат за „удоволствието“ да кървят всеки месец. Някои буквално.

В САЩ например много щати класифицират продуктите за менструация като „луксозни стоки“ и това води до по-високо данъчно облагане, докато изделия като лекарството за еректилна дисфункция виагра често са освободени от данъци.

Отделно, множество други продукти за жени (лосиони, сапуни, дезодоранти, самобръсначки) са по-скъпи от мъжките им аналози. Феноменът е наречен „розовият данък“. 

През 2022 г. в света живеят около 2 млрд. души, които имат менструация.

Това са много пари за хигиенни продукти, но също и много дни, в които не можеш да отидеш на работа поради тежки менструални симптоми, прегледи и медикаменти при усложнения и др. През 2024 г. в свой анализ британската Национална здравна служба изчислява, че ако в Англия се инвестира допълнително по 1 паунд на всяка жена за акушеро-гинекологични услуги, потенциалната възвръщаемост за икономиката се равнява на над 10 паунда чрез увеличена производителност и работоспособност. 

А колко пъти ще родиш в живота си?

Но докато менструацията е събитие, с което жената се научава да се справя още в ранното тийнейджърство и ѝ се налага да го прави ежемесечно десетилетия наред, раждането се случва 1–2 пъти на повечето съвременни жени. 

Уникалността му и големият залог – животът и здравето както на жената, така и на бебето – са благодатна почва за мащабен бизнес, продаващ основно страх и влошено женско здраве. 

Коментарна статия в научния журнал npj Women’s Health на Springer Nature поставя на дневен ред доказано негативните ефекти от комерсиализацията на родилните грижи върху качеството им. Като очеваден лош пример е дадена здравната система на САЩ – от всички развити страни това е държавата с трайно най-висока майчина смъртност, която в близо 80% от случаите се смята за предотвратима.

Като илюстрация на уязвимостта на майките на съмнителни практики, мотивирани от комерсиални подбуди, в статията се посочват високите нива на планови цезарови сечения, обусловени от финансова полза за акушер-гинеколозите и доставчиците на услуги и промотирани като удобни за пациентките.

Авторите подчертават, че е съмнително доколко е етично подхранването на страхове относно рисковете от перинеална травма на майката или от мозъчно увреждане на бебето при вагинални раждания. 

Обратната страна на същата монета е влошаването на достъпността на качествена акушерска грижа за жените, които не могат да си я позволят. През 2019 г. Европейският парламент публикува изследване, посветено на достъпа до акушерска и гинекологична помощ на жените от уязвими групи. Без особена изненада в доклада се изнасят данни, че мигрантките и бежанките, ромските жени и жените с увреждания срещат най-големи затруднения в достъпа до акушерска грижа и това се отразява както върху тяхното здраве, така и върху здравето на децата им.

Сред разгледаните примери е проучване в Италия, включващо 37 000 жени, което показва, че ако една жена е с нисък социално-икономически статус, ниско образование, ако е имигрантка, твърде млада, самотна майка или безработна, това драстично повишава риска да не получи акушерски грижи в първите месеци от бременността си. 

Сравнително изследване на екип от Университета в Копенхаген дава обективен прочит 

къде е България в баланса между комерсиализацията и качеството на майчиното здравеопазване. 

Изследователите предоставят онлайн въпросник на жени от България, Румъния и Молдова, родили между 2015 и 2018 г. От България в изследването се включват 4951 жени, участващи в различни майчински групи в социалните мрежи. Може да се направи обосновано предположение, че именно най-уязвимите групи (без достъп до интернет, без принадлежност към онлайн групи, с ниско образование или в изолирани общности) са слабо представени. Като се има това предвид, от събраните отговори става ясно, че:

• 53% от запитаните са родили с цезарово сечение; 
• 79% са заплащали услуги от джоба си по официални тарифи; 
• 46% са направили неформални плащания; 
• 38% са използвали лични връзки за получаване на грижи. 

Адски е фенси да си в менопауза

Макар комерсиализирането на раждането да изглежда най-фрапиращо, всички аспекти на женскостта са подложени на безмилостен маркетинг и с излизането от фертилната възраст не се освобождаваме от него. Може би сте попадали на някоя от тези суперпозитивни реклами на конференции, уебинари и обучения, които ни открехват как да остареем красиво, да останем активни, да имаме своите най-хубави години след 50-те и прочее. 

Безспорно разчупването на табуто около перименопаузата и менопаузата е добра новина и носи потенциал за по-добро познаване на трудностите, с които жените се сблъскват в този период от живота си, както и с начините за преодоляването им.

Научни и клинични автори обаче настояват за разграничаване между реалните нужди и пазарните интереси. Представянето на менопаузата като неизбежна катастрофа всъщност е същото като разказите за раждането, при което „жената е с единия крак в гроба“. Това усилва тревожността и симптомите, насърчава свръхпотребление на различни средства за „подмладяване“ и отклонява вниманието от по-широки социални решения, каквито могат да бъдат по-добрите условия на труд, гъвкавото работно време и широкият достъп до коректна информация. 

В същото време икономически анализи показват, че менопаузата има реална цена за жените и за пазара на труда (например приблизително 10% среден спад на доходите според нови изследвания за Европа и САЩ), а различният достъп до средства за облекчаване на симптомите – включително до хормонозаместителна терапия – задълбочава социалните неравенства.

Паралелно с медицинския пазар уелнес индустрията развива собствена „менопаузална“ линия: добавки, витамини, храни, чайове, специално бельо, козметика, ароматерапия, коучинг програми, приложения и онлайн „менопауза клиники“ с абонаментни планове.

Журналистическо разследване в The Guardian описва „новия менопаузален пазар“ като място, където към жените се насочват продукти и услуги за стотици милиарди долари, често с неясни или недоказани ползи. Други анализи предупреждават, че много от тези продукти се промотират с изрази като „балансиране на хормоните“ или „детокс на естрогена“ без сериозна научна подкрепа и че жените се оказват обект на силно таргетиран маркетинг в момент на уязвимост.

FemTech – вашите данни са важни за нас

За всеки един от казусите, които обсъдихме по-горе, може да намерите десетки разработени приложения. Поддържайте „женски“ календар, въведете теглото си, ръста си, колко вода пиете на ден, колко калории приемате, колко крачки правите, кога имате студени/горещи вълни, колко е спало бебето днес…

Под FemTech обикновено се разбират дигитални и технологични решения за „женско здраве“ – приложения за следене на цикъла и фертилността, устройства за проследяване на бременността, платформи за асистирана репродукция, менопауза, сексуално здраве, телемедицина и др.

Според пазарни анализи глобалният FemTech пазар се оценява на около 39 млрд. долара през 2024 г. и се очаква да достигне близо 97 млрд. долара до 2030 г. със среден годишен ръст над 16%. Това експлозивно развитие е мотивирано от два на пръв поглед положителни аргумента: 1) „запълване на празнини“ в традиционното здравеопазване, което често игнорира женските нужди, и 2) идеята за „овластяване“ на жените чрез самопроследяване и достъп до интернет базирани грижи. Но изследвания показват, че понякога зад това стои силно комерсиализирана логика.

Анализ на Minderoo Centre към Университета в Кеймбридж показва, че менструалните и фертилитетни приложения събират огромни масиви чувствителна информация – цикъл, сексуален живот, планове за бременност, настроение, тегло, медикаменти – и ги използват в бизнес модели, базирани на продажба на данни и профилиране за реклама. Данните са описани като „златна мина“ за рекламодатели, а потребителките масово подценяват реалната им стойност.

Рисковете от свръхупотребата на технологични решения за здравето ни, за които анализатори алармират, са свързани не само със сигурността на данните, но и с нееднозначното им влияние върху решенията, вземани често от потребителките въз основа на здравни съвети, които не са клинично валидирани или които дори са основани не на наука, а на пазарни подбуди.

Комерсиализацията като форма на прогрес

Комерсиализацията на женското здраве безспорно крие рискове – от подмяна на реални нужди с маркетингови обещания до задълбочаване на неравенствата. Но тя създава и потенциал: фактът, че днес толкова индустрии се конкурират да печелят от менструация, раждане, менопауза или фертилитет дава реален шанс женското здраве да напусне периферията на медицинската наука.

Това означава повече изследвания за динамиката на женското тяло, по-висока чувствителност към нуждите на менструиращите жени, по-широк разговор за усложненията и спецификите, по-голямо уважение към естеството на раждането, повече публичност за менопаузата. Ако този интерес се насочи към устойчиви, научно базирани и по-широко достъпни решения, пазарната динамика може да бъде съюзник, а не заплаха. Самите жени също могат да допринесат за това, като бъдат по-взискателни в изборите, които правят. 

Ето няколко съвета, които заедно с Chat GPT формулирахме за вас в търсене на решения как технологичният и икономическият напредък да работят за нас, а не само ние за тях: 

1. Тялото е ваше, изборът също. Шумът по дадена тема понякога създава натиск да постъпите по точно определен начин, но всяка здравна интервенция трябва да започва с вашия комфорт, информираност и съгласие.
2. Проверявайте научната достоверност. Избирайте продукти и услуги, които се основават на публично достъпни научни данни, а не на сензационни формулировки.
3. Ако имате съмнения, че дадена препоръка се основава на финансов интерес, а не на медицинска целесъобразност, потърсете второ мнение и допълнителна информация. 
4. Информирайте се какви приложения ползвате – по-безопасни са тези, които имат прозрачна политика за данните и поемат ангажимент да не ги продават на трети страни.
5. Опознайте тялото си, не алгоритъма. Приложенията могат да бъдат полезен ориентир, но те рядко са в състояние да диагностицират или прогнозират с точност. Ако нещо ви тревожи, консултирайте се със специалист.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/zashto-zhenite-zhiveyat-po-dulgo-naukata-navitsite-i-estrogenut/

Мъжете умират първи. С тази си формулировка се беше загнездило в ума ми още като дете житейското знание, че мъжете имат по-малка средна продължителност на живота от жените. Някак знаех, дори не помнех кога са ми разказали за първи път, че единият ми дядо е получил първия си инфаркт още на 37 години. Имах приятели, на които им бяха останали само баби, но не помня да съм имала такива само с дядовци. С порастването закономерно изпратих първо собствените си дядовци и дойде ред на мъжете (уж в разцвета на силите си) на приятелки и познати жени. Макар модерната медицина в развитите държави да успява да намали разликите, те все още не са заличени никъде по света.

Заравяйки се в опитите на науката да обясни този феномен, човек преформулира представите си за „силен“ пол.

Смъртността при мъжете е по-висока, отколкото при жените, но жените се представят по-зле по отношение на физическа сила, увреждания и други здравни резултати. Учените наричат това „Парадокс на здравето и оцеляването при мъжете и жените“. Парадоксът вероятно се дължи на множество причини, които включват биологични, поведенчески и социални различия между половете. Въпреки десетилетията изследвания все още не може да се каже с точност каква е тежестта на тези фактори за половите различия в здравето и смъртността.

Status quo

Според данните, публикувани в рамките на проекта Our World in Data, през 2021 г. средната продължителност на живота в световен мащаб е била 73,8 години за жените и 68,4 години за мъжете, което представлява разлика от 5,4 години в полза на жените. Тази разлика обаче варира значително между различните държави. Например в Русия, Беларус и Украйна жените живеят с повече от 10 години по-дълго от мъжете, докато в Нигерия разликата е под 2 години. Драстичните разминавания са ясен знак, че не става дума само за биология. И все пак

„Винаги имаме едно наум“

… когато се ражда момче, сподели веднъж един анестезиолог. 

През 2018 г. малък екип антрополози от Дания и Германия търси исторически доказателства за биологичните корени на женското дълголетие. В статията, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, групата описва своето проучване, което включва анализ на данни за оцеляване от няколко периода в историята, когато групи от хора са били подложени на изключителен натиск. Изследователите се фокусирали върху период на търговия с роби в Тринидад; друг, през който роби, освободени в Америка, са се опитвали да оцелеят; епидемия от морбили в Исландия; и глад в Украйна, Швеция и Ирландия. Във всички тези случаи с изключение на Тринидад, съобщават изследователите, жените са живели по-дълго от мъжете. Тринидад е изключение вероятно защото търговците на роби са ценели мъжете повече и са полагали по-големи усилия, за да ги поддържат живи. 

Особено забележителни са данните за глада. Например в периода, познат като Ирландския картофен глад или Големия глад от средата на XIX в., мъжете са имали средна очаквана продължителност на живота само около 18 години, докато за жените тя е била около 22. Изследователите отбелязват също, че разликите в очакваната продължителност на живота се дължали най-вече на детската смъртност. Данните от други периоди на гладуване на големи популации са приблизително сходни, което според изследователите е косвено доказателство, че разликите в продължителността на живота имат биологични корени. Съмнително е, отбелязват те, че поведенческите разлики при кърмачетата биха могли да повлияят на смъртността, оставяйки биологичния източник като единствената разумна възможност.

Скорошно проучване, публикувано в престижното списание The Lancet, потвърждава, че половите различия в смъртността могат да разкрият важни биологични, генетични и социокултурни фактори, допринасящи за здравето и заболяванията и на двата пола. При децата под 5 години смъртността е по-висока при момчетата. При тях има по-голяма вероятност да се родят преждевременно, а тежестта на вродените малформации и респираторните заболявания е по-голяма. Например смъртността при кърмачета, засегнати от някои респираторни заболявания, в развитите държави е с близо 50% повече при момчетата, отколкото при момичетата. 

Някои от най-цитираните изследвания в сферата обясняват по-високата смъртност при бебетата момчета с биологичната им уязвимост още от ембрионалния етап. Мъжките ембриони се развиват по-бързо, но и по-рисково – те са по-податливи на усложнения при имплантация, хормонални дисбаланси и кислороден стрес. Освен това липсата на втора Х-хромозома (с каквато разполагат бебетата момичета) означава, че нямат „резервен“ генетичен механизъм в случай на увредени гени, което ги прави по-уязвими на вродени аномалии и имунни дефицити. Изследвания показват също, че момчетата са по-застрашени от белодробна незрялост при преждевременно раждане, по-често са недоносени и страдат от тежки форми на неонатален дистрес. В комбинация с повишената чувствителност към инфекции, тази генетично и физиологично предопределена „крехкост“ обяснява защо и сега в много държави още от първите дни на живота смъртността при момчетата е по-висока, отколкото при момичетата. 

В държавите с развита медицина и равнопоставен достъп до грижи за момичетата и момчетата обаче 

значимостта на биологичния фактор намалява

Доказателства по темата събира същият екип антрополози, изследвал устойчивостта на мъжете и жените при кризи. Авторите анализират подробни демографски данни и установяват, че причините за по-голямата продължителност на живота при жените се променят с времето. До средата на XX в. основният фактор за разликата е свързан с по-високата смъртност на новородени момчета. След това обаче и особено след 1950 г. ключова роля започват да играят разликите в смъртността сред хората на възраст над 60 години. Изследователите отбелязват, че макар в активна възраст – между 15 и 40 години – смъртността при мъжете в някои държави да надвишава тази при жените в пъти, все пак това влияе върху общата средна продължителност на живота с под 25%, на места дори с под 10%. Авторите подчертават, че именно смъртността сред възрастните хора над 60 години е основният двигател на сегашната разлика в продължителността на живота между половете. 

Точно в активна възраст обаче се проявяват 

разликите в начина на живот, които предопределят по-дългия живот на жените

В този период мъжете много по-често (2 до 4 пъти) загиват при инциденти (катастрофи, насилие) или самоубийства и формират начин на живот, предразполагащ към развитие на хронични заболявания в по-късен етап. Множество изследвания, проведени през последните две десетилетия в различни държави, потвърждават, че жените от своя страна по-често търсят медицинска помощ за състояния, засягащи и двата пола, което влияе значително върху продължителността на живота им. Нещо повече, оказва се, че жените са по-склонни да следват предписаното им лечение (когато то е финансово достъпно за тях).

За показателно може да се приеме изследване на склонността към използване на превантивни здравни услуги, публикувано през 2012 г. в американското списание Journal of Women’s Health. То установява, че жените в САЩ по-често ходят на профилактични прегледи, дори когато се вземат предвид фактори като възраст, доход, здравно осигуряване и самооценка на здравето. Анализът се позовава и на данни от ежегодното допитване относно здравето, проведено през 2009 г., в което 12% от жените и над два пъти повече – 25%, от мъжете, споделят, че не са посещавали лекар през последните 12 месеца. В анализа са включени измерване на кръвното налягане, изследване на холестерола, стоматологичен преглед, противогрипна ваксинация и колоноскопия. Жените по-често се възползват от всички прегледи с изключение на колоноскопията, където разликата не е статистически значима. Например около 92% от жените срещу 82% от мъжете измерват кръвното си налягане; 42% от жените посещават зъболекар срещу 38% от мъжете; противогрипна ваксина си слагат над 41% от жените спрямо под 35% от мъжете и т.н. Авторите посочват, че жените по-често влизат в контакт със здравната система поради гинекологични грижи, бременност и майчинство, както и поради по-високата честота на хронични заболявания и по-голямата загриженост за здравето на семейството.

Не на последно място учените отбелязват склонността на жените да се свързват, да създават общности, да търсят и дават подкрепа като фактори, които могат да влияят положително върху продължителността на живота им. През цялото това време ключов физиологичен фактор за женската устойчивост и податливост към по-жизнеутвърждаващо поведение е 

естрогенът

Според редица изследвания естрогенът играе съществена роля за по-голямата средна продължителност на живота при жените, като осигурява широка физиологична защита в няколко ключови системи на организма. Установено е например, че той има кардиопротективен ефект – повишава нивата на „добрия“ HDL холестерол, понижава „лошия“ LDL, подпомага разширението на кръвоносните съдове и потиска възпалителни процеси, с което намалява риска от сърдечносъдови заболявания преди менопаузата. Освен това естрогенът активира антиоксидантни гени и спомага за поддържането на клетъчната регенерация, като така ограничава уврежданията от свободни радикали – процес, свързан с общото стареене на организма.

Хормонът има и имуномодулиращ ефект – стимулира балансирана имунна реакция, която намалява възпаленията и подобрява устойчивостта на организма на хронични заболявания. Тези ефекти влияят върху повишената устойчивост в репродуктивна възраст на множество заболявания при мнозинството жени, при които женските хормони естроген и прогестерон са в норма и поддържат необходимия баланс. В същото време обаче и обуславят защо нарушаването на този баланс може да има сериозни последици за здравето – ефектите на естрогена са контекстно зависими: в някои случаи той има противовъзпалително действие (например в черния дроб), а в други има стимулативен ефект (примерно при автоимунни заболявания) и води до повишен риск от заболявания на развитието, психични болести и други, включително рак. Загубата на естроген с възрастта пък е съществен фактор за здравни рискове в процеса на стареене при жените.

Жените в България (и техните мъже)

Голяма част от процесите, описани дотук, се отнасят за всички жени по света, макар че балансът между биологични, социални и поведенчески фактори е различен при всяка жена. Според последния отчет на НСИ очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021–2023 г.) се увеличава с 2,1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3. Според НСИ тази разлика е значително по-голяма от европейските тенденции и говори за системни социални и поведенчески различия, които не се преодоляват дори когато общите условия за живот се подобряват. Разбивката с данни за Умирания по причини, по пол и възраст показва, че след навършване на 10 г. момчетата, а впоследствие мъжете в активна възраст (до 65 г.), умират до 6,5 пъти по-често от злополуки, катастрофи, насилие или други външни фактори. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/istoria-na-zhenskoto-zdraveopazvane-seksualnata-revolyutsia/

In 20th century a new kind of man was invented: a woman. Social scientists realized she could do any job a man could, but without the need to talk about it. She has even been given a right to vote so she could choose herself which man would tell them what to do.¹

В първия текст от поредицата „Анатомия на пола: Жена“ преминахме бързо през дългия път на отношението към женското здраве от древността до началото на XX в. И без особена изненада установихме, че макар в различните епохи и култури социалната роля на жената да се е различавала значимо – от полубогиня до полуробиня, фокусът винаги е бил нейните репродуктивни способности и органи. 

През XX в. икономическите и социалните промени в индустриализиращите се общества вдъхновяват нови посоки в развитието не само на женското здраве(опазване), а и в историята на жените въобще. Tова е столетието, в което ще се проведат първите съвременни научни изследвания, в които се сравнява например как дадена здравна технология повлиява върху жени и мъже, и ще бъдат направени проучвания защо телата нерядко реагират различно. Би било обаче твърде оптимистично да смятаме, че векът ще остане в историята с това, при положение че тогава избухва и сексуалната революция.

Раждайте повече, но само от правилната раса

Първата световна война разтърсва основите на европейските общества. Докато мъжете загиват в окопите, жените заемат работните им места в заводите, фермите, пощите, транспорта, болниците, навлизайки масово в професии, които дотогава са им били отказвани. Въпреки острата нужда от работата и уменията им обаче, мъжкият свят все още ги приема с несигурност. В среда на бурни промени се поставят основите на нов поглед към жената и съответно – към нейното здраве. До трансформацията на този нов поглед в реални подходи обаче предстои да бъде изминат дълъг и болезнен път. 

След края на Първата световна война вниманието на европейските държави се насочва към възстановяването на населението и инфраструктурата. В този контекст женското здравеопазване се превръща във водеща грижа, но отново с фокус жените да бъдат здрави, за да раждат повече здрави деца. Държавите започват да въвеждат програми за пренатални грижи, подкрепа за кърмене и профилактика на детски болести като част от усилията за подобряване на общественото здраве и демографските перспективи. Паралелно с това обаче се смразява съвсем крехкият към онзи момент разговор за контрол на раждаемостта и за контрацепцията като право на избор на жената.

Във Франция например следвоенната загуба на население води до разгръщане на зaродилите се в началото на века т.нар. pro-natalist policies, насочени към повишаване на раждаемостта, включващи както насърчителни мерки (медицински грижи за бъдещи майки, финансови стимули за многодетни семейства), така и ограничения (строги рестрикции на контрацепцията и абортите). 

Във Ваймарска Германия през 20-те години здравната система полага основите на обществените профилактични грижи, включително майчински и детски консултации. В този период обаче се заражда и движението за „расова хигиена“ (Rassenhygiene). Когато нацисткият режим идва на власт, се приема Законът за предотвратяване на потомство при наследствено болни (Gesetz zur Verhütung erbkranken Nachwuchses). Законът влиза в сила на 1 януари 1934 г. и определя категории лица, подлежащи на принудителна стерилизация, като наред с различни видове увреждания, под ударите на процедурата попадат и жени с „асоциално поведение“. Смята се, че до 1945 г. са стерилизирани поне 200 000 жени, като сред тях, освен изброените категории, са попаднали и хиляди роми и синти, подбрани по етнически признак. 

Докато между двете световни войни европейските правителства търсят пътища за демографско възстановяване, женските движения се опитват да поставят други въпроси. Колко деца иска да има една жена? Кога и при какви условия? И има ли тя правото да не иска изобщо? Периодът е белязан от икономически кризи и нарастващ национализъм, но жените продължават да се организират и да настояват за равенство, здравни реформи и социална справедливост.

Тези дебати често се водят встрани от официалния здравен дискурс и далеч не са еднозначни. В Нидерландия например Алета Якобс – първата жена лекар в страната и дългогодишна застъпничка за женски права – поддържа неотстъпчиво идеята, че здравето и правото на избор не са част от „медицински“ или „демографски“ дебат – а въпрос на човешко достойнство. Якобс е авторка на богато илюстрована книга за анатомията на женското тяло, която е уникална за своето време. Якобс обаче остава непопулярна и сравнително изолирана в разбиранията си. Паралелно в Британия се появява книгата Married Love на Мари Стопс, в която авторката изказва скандалното за времето си твърдение, че жената има право на сексуално удоволствие в брака. Идеите на Стопс обаче са крайно противоречиви, тъй като наред с правото на жената на избор тя поддържа и популяризира расова чистота и осигуряване на „качество“ на потомството чрез принудителна стерилизация на определени категории хора.

Макар в междувоенната епоха жените да не успяват да насочат разговора за женско здраве отвъд традиционното вглеждане в репродуктивните си способности, те създават основата, върху която след още няколко десетилетия ще разцъфти сексуалната революция.

Следвоенният „домашен идеал“ и първите пукнатини

След края на Втората световна война милиони жени в Европа и САЩ се оказват в парадоксално положение. По време на войната те са изучили нови професии, участвали са в помощни медицински мисии, изнасяли са на гърба си голяма част от икономиката. А мирът ги приканва да се върнат „там, където им е мястото“ – затворени у дома.

В САЩ активно се популяризира идеализираният образ на домакинята, чийто основен дълг е да бъде добра съпруга и майка. Женското здравеопазване се фокусира почти изключително върху бременността и раждането, а разговорът за сексуалност, удоволствие или контрол върху плодовитостта остава маргинализиран в малки общности и неформални канали. В Западна Европа следвоенните години също са период на демографски страхове – обществата са травмирани от загуби и насърчаването на раждаемостта остава централна политическа цел. Здравната система в страни като Франция, Италия и Западна Германия осигурява достъпни майчинско-детски грижи, но все с подчертан интерес единствено към подкрепа на репродуктивната роля на жената. Контрацепцията почти навсякъде е ограничена или незаконна, а темите за сексуалното образование, менструацията или аборта се разглеждат не в рамките на здравната култура, а като морални въпроси, често под силното влияние на Църквата.

Точно в тази среда започва един от най-важните проекти в историята на женското здраве – създаването на орално противозачатъчно средство, което да е надеждно, дискретно и в ръцете на самата жена.

Инициативата тръгва от Маргарет Сангър, дългогодишна активистка за контрол на раждаемостта, която получава подкрепа и средства от Катрин Маккормак – богата вдовица, мотивирана да инвестира в търсенето на превантивно средство срещу бременност. Ученият, превърнал идеите им в реалност, е д-р Грегъри Пинкус, специалист по хормонална биология, който започва клинични изпитвания върху нов синтетичен прогестин. След години опити, през 1960 г. в САЩ е одобрено първото орално противозачатъчно хапче. То дава на жените възможност самостоятелно, дългосрочно и ефективно да контролират тялото си, без да зависят от партньора си или от лекар.

Сексуалната революция – не нов разговор за секса, а нов език за тялото

През 60-те години в Европа започва да се разгръща нова културна вълна, която поставя под въпрос старите догми. Това, което днес наричаме сексуална революция, е не просто промяна в поведението, а трансформация на отношението към тялото – особено женското. Жените започват открито да говорят за менструация, аборт, удоволствие, сексуално насилие — теми, които до този момент са били или табу, или медицински опростени и сведени до репродукцията като най-малко общо кратно. 

Под натиска на обществените промени и новите разбирания за сексуалното здраве много европейски държави започват бавно и мъчително да либерализират законодателството си в посока разрешаване на контрацепцията и абортите. Паралелно се разгръща и нов тип здравно образование, включващо сексуално възпитание в училищата, създаване на клиники по семейно планиране и възможност за женското тяло да се говори като за нещо надхвърлящо репродуктивната функция.

Сексуалната революция не премахва стереотипите, но успява да промени перспективата. Жената вече не е просто майка или съпруга – тя започва да се утвърждава и като субект в грижите за своето тяло, което разтваря вратите за много по-широк и цялостен поглед върху медицината за жени.

Така се откроява нуждата от ново отношение към женското тяло – не като временен носител на нов живот, а като пълноценен биологичен, емоционален и социален организъм, който има свои ритми, уязвимости и нужди. Започва да се говори за менопауза, остеопороза, сърдечносъдови заболявания, злокачествени заболявания при жени, както и за това как се различават симптомите, лечението и реакцията на женското тяло в сравнение с мъжкото.

И все пак дори когато жените започват да бъдат разпознавани като пълноценни участници в грижите за собственото си здраве, медицинската наука дълго време продължава да говори за тях, но не и със тях – и най-често на базата на мъжкото тяло. Въпреки постигнатия напредък жените остават слабо представени в клинични проучвания, симптомите им често се игнорират или тълкуват погрешно, а болестите, засягащи предимно жени, получават по-малко внимание и финансиране. Така развитието на женското здраве(опазване) навлиза в нова фаза, в която науката трябва да се научи да бъде по-точна, по-представителна и по-справедлива. 

Ако бях цинична, бих отбелязала, че нещата тъкмо бяха тръгнали бавно в правилната посока, когато един възрастен, богат и влиятелен бял президент заповяда думата „жена“ да бъде изтрита от научните масиви на американското правителство, а хиляди хора по света се втурнаха да изтриват целия прогрес в отношението към жените. И добре че не съм такъв човек, та няма да го кажа.

Докъде стигна медицината в изследването на женското здраве и дали в момента този напредък е поставен на пауза – четете следващия месец в „Тоест“.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.