Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/zhenskoto-zdrave-kato-pazarna-nisha-polzi-i-riskove/

Макар жените да продължават да са недостатъчно представени в клиничните и медицинските проучвания, познанието за женското здраве вече е достатъчно, за да генерира огромен пазар на специфични продукти и услуги. Той е толкова всеобхватен, че започва от чорапите, минава през коучинг, хранителни добавки и технологични приложения и завършва със сложни, радикални и скъпи естетични хирургични интервенции. 

На следващите редове ще разгледаме само тази малка част от него, която е насочена към репродуктивния апарат на жената, доколкото именно той се визира най-често с понятието „женско здраве“. Доколко е коректно да твърдим, че женското здраве се изчерпва със здравето на женската репродуктивна система, би било интересна дискусия, но ще я оставим за друг текст. 

„Менструацията е проблем на момичетата…“, отговаря в час девойка на около 12–13 години, заеквайки. Млада жена разказва как се е наложило да спре да ходи на училище, след като се е сдобила с редовен цикъл, защото това налагало да се преоблича непрекъснато, което няма как да се прави в училище.

Така започва филмът Period. End of sentence, който през 2019 г. взе „Оскар“ за късометражен филм. Историята е вдъхновена от работата на индийския социален предприемач Аруначалам Муруганантам, създал евтина машина за производство на дамски хигиенни продукти. Документалният разказ проследява как тази машина е инсталирана в село близо до Ню Делхи и как местните жени започват да произвеждат достъпни превръзки, да ги продават и така да изграждат собствен малък бизнес. Историята е прелюбопитна, защото за 25 минути успява да покаже как нещо толкова неизбежно като физиологията прави жените подвластни на дълбоки културни табута, образователни и социални неравенства и извънредни здравни рискове. 

Успехът на филма провокира глобален разговор за „менструалната бедност“, която далеч не включва само достъпа до дамски превръзки. Сред условията, от които момичетата и жените се нуждаят, за да бъде защитено фундаменталното им право на менструално здраве, са също достъпът до подходящи хигиенни помещения, до достатъчна, навременна и научно базирана информация и дори до адекватно обучени учители и ръководители на работното място. 

Розовият данък

Period. End of sentence разказва история от развиващия се свят, където дори достъпът до чиста вода не е гарантиран. Изследвания обаче показват, че жените по цял свят – дори в най-благоденстващите държави – си плащат за „удоволствието“ да кървят всеки месец. Някои буквално.

В САЩ например много щати класифицират продуктите за менструация като „луксозни стоки“ и това води до по-високо данъчно облагане, докато изделия като лекарството за еректилна дисфункция виагра често са освободени от данъци.

Отделно, множество други продукти за жени (лосиони, сапуни, дезодоранти, самобръсначки) са по-скъпи от мъжките им аналози. Феноменът е наречен „розовият данък“. 

През 2022 г. в света живеят около 2 млрд. души, които имат менструация.

Това са много пари за хигиенни продукти, но също и много дни, в които не можеш да отидеш на работа поради тежки менструални симптоми, прегледи и медикаменти при усложнения и др. През 2024 г. в свой анализ британската Национална здравна служба изчислява, че ако в Англия се инвестира допълнително по 1 паунд на всяка жена за акушеро-гинекологични услуги, потенциалната възвръщаемост за икономиката се равнява на над 10 паунда чрез увеличена производителност и работоспособност. 

А колко пъти ще родиш в живота си?

Но докато менструацията е събитие, с което жената се научава да се справя още в ранното тийнейджърство и ѝ се налага да го прави ежемесечно десетилетия наред, раждането се случва 1–2 пъти на повечето съвременни жени. 

Уникалността му и големият залог – животът и здравето както на жената, така и на бебето – са благодатна почва за мащабен бизнес, продаващ основно страх и влошено женско здраве. 

Коментарна статия в научния журнал npj Women’s Health на Springer Nature поставя на дневен ред доказано негативните ефекти от комерсиализацията на родилните грижи върху качеството им. Като очеваден лош пример е дадена здравната система на САЩ – от всички развити страни това е държавата с трайно най-висока майчина смъртност, която в близо 80% от случаите се смята за предотвратима.

Като илюстрация на уязвимостта на майките на съмнителни практики, мотивирани от комерсиални подбуди, в статията се посочват високите нива на планови цезарови сечения, обусловени от финансова полза за акушер-гинеколозите и доставчиците на услуги и промотирани като удобни за пациентките.

Авторите подчертават, че е съмнително доколко е етично подхранването на страхове относно рисковете от перинеална травма на майката или от мозъчно увреждане на бебето при вагинални раждания. 

Обратната страна на същата монета е влошаването на достъпността на качествена акушерска грижа за жените, които не могат да си я позволят. През 2019 г. Европейският парламент публикува изследване, посветено на достъпа до акушерска и гинекологична помощ на жените от уязвими групи. Без особена изненада в доклада се изнасят данни, че мигрантките и бежанките, ромските жени и жените с увреждания срещат най-големи затруднения в достъпа до акушерска грижа и това се отразява както върху тяхното здраве, така и върху здравето на децата им.

Сред разгледаните примери е проучване в Италия, включващо 37 000 жени, което показва, че ако една жена е с нисък социално-икономически статус, ниско образование, ако е имигрантка, твърде млада, самотна майка или безработна, това драстично повишава риска да не получи акушерски грижи в първите месеци от бременността си. 

Сравнително изследване на екип от Университета в Копенхаген дава обективен прочит 

къде е България в баланса между комерсиализацията и качеството на майчиното здравеопазване. 

Изследователите предоставят онлайн въпросник на жени от България, Румъния и Молдова, родили между 2015 и 2018 г. От България в изследването се включват 4951 жени, участващи в различни майчински групи в социалните мрежи. Може да се направи обосновано предположение, че именно най-уязвимите групи (без достъп до интернет, без принадлежност към онлайн групи, с ниско образование или в изолирани общности) са слабо представени. Като се има това предвид, от събраните отговори става ясно, че:

• 53% от запитаните са родили с цезарово сечение; 
• 79% са заплащали услуги от джоба си по официални тарифи; 
• 46% са направили неформални плащания; 
• 38% са използвали лични връзки за получаване на грижи. 

Адски е фенси да си в менопауза

Макар комерсиализирането на раждането да изглежда най-фрапиращо, всички аспекти на женскостта са подложени на безмилостен маркетинг и с излизането от фертилната възраст не се освобождаваме от него. Може би сте попадали на някоя от тези суперпозитивни реклами на конференции, уебинари и обучения, които ни открехват как да остареем красиво, да останем активни, да имаме своите най-хубави години след 50-те и прочее. 

Безспорно разчупването на табуто около перименопаузата и менопаузата е добра новина и носи потенциал за по-добро познаване на трудностите, с които жените се сблъскват в този период от живота си, както и с начините за преодоляването им.

Научни и клинични автори обаче настояват за разграничаване между реалните нужди и пазарните интереси. Представянето на менопаузата като неизбежна катастрофа всъщност е същото като разказите за раждането, при което „жената е с единия крак в гроба“. Това усилва тревожността и симптомите, насърчава свръхпотребление на различни средства за „подмладяване“ и отклонява вниманието от по-широки социални решения, каквито могат да бъдат по-добрите условия на труд, гъвкавото работно време и широкият достъп до коректна информация. 

В същото време икономически анализи показват, че менопаузата има реална цена за жените и за пазара на труда (например приблизително 10% среден спад на доходите според нови изследвания за Европа и САЩ), а различният достъп до средства за облекчаване на симптомите – включително до хормонозаместителна терапия – задълбочава социалните неравенства.

Паралелно с медицинския пазар уелнес индустрията развива собствена „менопаузална“ линия: добавки, витамини, храни, чайове, специално бельо, козметика, ароматерапия, коучинг програми, приложения и онлайн „менопауза клиники“ с абонаментни планове.

Журналистическо разследване в The Guardian описва „новия менопаузален пазар“ като място, където към жените се насочват продукти и услуги за стотици милиарди долари, често с неясни или недоказани ползи. Други анализи предупреждават, че много от тези продукти се промотират с изрази като „балансиране на хормоните“ или „детокс на естрогена“ без сериозна научна подкрепа и че жените се оказват обект на силно таргетиран маркетинг в момент на уязвимост.

FemTech – вашите данни са важни за нас

За всеки един от казусите, които обсъдихме по-горе, може да намерите десетки разработени приложения. Поддържайте „женски“ календар, въведете теглото си, ръста си, колко вода пиете на ден, колко калории приемате, колко крачки правите, кога имате студени/горещи вълни, колко е спало бебето днес…

Под FemTech обикновено се разбират дигитални и технологични решения за „женско здраве“ – приложения за следене на цикъла и фертилността, устройства за проследяване на бременността, платформи за асистирана репродукция, менопауза, сексуално здраве, телемедицина и др.

Според пазарни анализи глобалният FemTech пазар се оценява на около 39 млрд. долара през 2024 г. и се очаква да достигне близо 97 млрд. долара до 2030 г. със среден годишен ръст над 16%. Това експлозивно развитие е мотивирано от два на пръв поглед положителни аргумента: 1) „запълване на празнини“ в традиционното здравеопазване, което често игнорира женските нужди, и 2) идеята за „овластяване“ на жените чрез самопроследяване и достъп до интернет базирани грижи. Но изследвания показват, че понякога зад това стои силно комерсиализирана логика.

Анализ на Minderoo Centre към Университета в Кеймбридж показва, че менструалните и фертилитетни приложения събират огромни масиви чувствителна информация – цикъл, сексуален живот, планове за бременност, настроение, тегло, медикаменти – и ги използват в бизнес модели, базирани на продажба на данни и профилиране за реклама. Данните са описани като „златна мина“ за рекламодатели, а потребителките масово подценяват реалната им стойност.

Рисковете от свръхупотребата на технологични решения за здравето ни, за които анализатори алармират, са свързани не само със сигурността на данните, но и с нееднозначното им влияние върху решенията, вземани често от потребителките въз основа на здравни съвети, които не са клинично валидирани или които дори са основани не на наука, а на пазарни подбуди.

Комерсиализацията като форма на прогрес

Комерсиализацията на женското здраве безспорно крие рискове – от подмяна на реални нужди с маркетингови обещания до задълбочаване на неравенствата. Но тя създава и потенциал: фактът, че днес толкова индустрии се конкурират да печелят от менструация, раждане, менопауза или фертилитет дава реален шанс женското здраве да напусне периферията на медицинската наука.

Това означава повече изследвания за динамиката на женското тяло, по-висока чувствителност към нуждите на менструиращите жени, по-широк разговор за усложненията и спецификите, по-голямо уважение към естеството на раждането, повече публичност за менопаузата. Ако този интерес се насочи към устойчиви, научно базирани и по-широко достъпни решения, пазарната динамика може да бъде съюзник, а не заплаха. Самите жени също могат да допринесат за това, като бъдат по-взискателни в изборите, които правят. 

Ето няколко съвета, които заедно с Chat GPT формулирахме за вас в търсене на решения как технологичният и икономическият напредък да работят за нас, а не само ние за тях: 

1. Тялото е ваше, изборът също. Шумът по дадена тема понякога създава натиск да постъпите по точно определен начин, но всяка здравна интервенция трябва да започва с вашия комфорт, информираност и съгласие.
2. Проверявайте научната достоверност. Избирайте продукти и услуги, които се основават на публично достъпни научни данни, а не на сензационни формулировки.
3. Ако имате съмнения, че дадена препоръка се основава на финансов интерес, а не на медицинска целесъобразност, потърсете второ мнение и допълнителна информация. 
4. Информирайте се какви приложения ползвате – по-безопасни са тези, които имат прозрачна политика за данните и поемат ангажимент да не ги продават на трети страни.
5. Опознайте тялото си, не алгоритъма. Приложенията могат да бъдат полезен ориентир, но те рядко са в състояние да диагностицират или прогнозират с точност. Ако нещо ви тревожи, консултирайте се със специалист.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/anatomiya-v-ogledaloto-estetichnata-meditsina/

Като тийнейджърка се смущавах, че бюстът ми е малък, а носът ми е голям. Живях някак (всъщност доста добре) с „невероятните“ си дефицити и след повече от две десетилетия, тъкмо когато започнах да съществувам в хармония с тия си неравности, четирийсетте ми донесоха нови тревоги – бръчки, отпускане на кожата, пигментни петна. 

Всяка сутрин, докато се мажа с крем пред огледалото, се питам искам ли да изглеждам на 25. Няма да ви занимавам с отговора, защото би издал личните ми пристрастия. 

Най-близкото обкръжение на американския президент – и мъже, и жени – има сходни лицеви белези: високи, твърди и препълнени скули, опъната кожа, повдигната линия на косата, пълни устни, добре оформени вежди, широки бадемовидни очи, силна челюст, тесен нос и много бели зъби.

Не ги е избирал по хубост. 

Няколко месеца след встъпването на Тръмп в длъжност американските медии започнаха да забелязват (и да разказват), че ключовите членове на администрацията му – както и самият Тръмп – си приличат твърде много. Това не е случайно, а причината не е тайна – всички си правят естетични корекции с идентично задание. 

Лицето „Мар-а-Лаго“

Лице „Мар-а-Лаго“, наречено на имението на Тръмп в Палм Бийч, „се отнася до разпознаваемо съчетание от черти на лицето и пластични корекции, често моделирани по характерния външен вид на Иванка Тръмп“, казва пластичният хирург Матю Дж. Никиел пред изданието HuffPost. 

Постигането на този вид обикновено включва комбинация от хирургични процедури и инжекционни манипулации – фасети, ботокс, лифтинг, операция на клепачите, лазерни процедури и поставяне на филъри. Първоначалното им прилагане струва десетки, понякога дори стотици хиляди долари, а след това е необходима и скъпа поддръжка. Въпреки високата цена моделът се разпространява светкавично и сред поддръжниците на движението MAGA. Лицето „Мар-а-Лаго“ може да се разглежда като част от „по-широки усилия“ за „налагане на строги полови норми“ върху последователите на американския президент с „естетика, която – подобно на политиката на Тръмп – е нелепо директна“, пише лявото издание Mother Jones. 

Тази история ми попадна преди време и признавам, шокирах се, че човек може по политически причини да се подложи на серия инвазивни и потенциално рискови процедури, които поставят под въпрос нещо толкова лично, като идентичността му.

Огледалце, огледалце от стената…

Причините, каращи човек да се стреми да изглежда по определен начин, обаче са неизброими.

През последните години в развития свят модата на фрапантните естетични намеси е подложена на преосмисляне в средите на артистичните елити, които преди десетилетия изглеждаха „привилегировани“ в достъпа си до естетични корекции. Иконата на силиконовия бюст Памела Андерсън например не само махна силикона преди две десетилетия, а в момента преживява своето творческо прераждане именно във фокуса на новия си имидж „без грим“ (makeup-free). Темата за правото на жените (и на мъжете, но тази рубрика не се занимава с тях) да остареят достойно става все по-ключова за Холивуд. 

В същото време обаче естетичната медицина става все по-достъпна и по-масова. Последният доклад на Международната общност на естетичните пластични хирурзи сочи общ ръст от 40% между 2020 и 2024 г. на хирургичните и нехирургичните процедури. Операцията на клепачите за първи път е най-често срещаната хирургична процедура през 2024 г. (благодарение на ръста си при мъжете), замествайки липосукцията, която остава втора, уголемяването на гърдите, корекцията на белези и ринопластиката. Най-популярните нехирургични процедури са слагане на ботулинов токсин (и при жените, и при мъжете), поставяне на хиалуронова киселина (филър), обезкосмяване, нехирургично стягане на кожата и химически пилинг. Държавите шампионки по брой процедури в света са САЩ, Япония и Бразилия, а в Европа водят Германия и Турция, като Турция е сред световните лидери по брой на чуждестранните пациенти. 

В България не се поддържа официална статистика за пазара на естетични услуги. По улиците на българските градове, в българските риалити формати и понякога дори на представителни постове в българските институции обаче достатъчно често се срещат жени, а и мъже с драстични естетични намеси, така че можем да сме уверени в принадлежността си към тези световни тенденции. Изследване на екип на Медицинския университет в София, фокусирано върху клиентите на един център за естетична медицина в София, показва, че възрастовото разпределение в този център не се разминава драстично със световните данни за ползвателите на такива процедури. Клиентите под 18 г. са под 2%, още 14% са до 25-годишна възраст. Преди да повдигнете вежди многозначително, нека отбележим, че сред отчитаните процедури е и лазерното обезкосмяване, и можем да спекулираме, че то добавя клиенти в най-младия сегмент.

„Коя е най-красива на Земята?“

„Младите хора в България днес нямат добри модели, върху които да изградят идентичност“, казва психоложката Александра Петрова за англоезичното издание 3seaseurope.com в статия, посветена на причините за масовото разпространение на естетичните процедури у нас. Според нея, ако прекалено уголемените устни или други части на тялото на човек са успешно позиционирани в социалните мрежи и будят интерес, тогава много бързо се губят балансът и границите и е лесно човек да поиска подобни устни например. Психоложката смята, че младите хора често виждат приказката за Пепеляшка във фантазиите си, свързани с промяната на външния вид – ако отговарям на определени критерии за красота, принцът ще ме забележи, ще танцуваме цяла нощ и след това ще сме щастливи до края на дните си. 

Образно казано, но схващате идеята.

Разбира се, в истинския живот рядко става точно така, а и както видяхме от статистиката, младите всъщност са един сравнително малък дял от ползвателите на естетичната медицина. 

Мотивите на хората за промяна на външния им вид се изследват от десетилетия, а бумът на естетичните процедури в последните години повишава интереса и към тези изследвания. Някои от тях потвърждават интуитивни хипотези – проучване на екип от University College London през 2012 г. например установява, че по-вероятно е на козметична операция да се подложи човек с ниска самооценка, ниска удовлетвореност от живота, ниско самооценена физическа привлекателност, висока консумация на медии и слаби религиозни убеждения. Или казано по-просто, хората, които не се чувстват добре в кожата си и са недоволни от живота си, са по-склонни да обмислят хирургична промяна на външния си вид, особено ако това често присъства в медийните послания и ако не са религиозни.

В ново проучване от юни тази година международен екип се допитва до над 800 жени от Бразилия, като основните групи са разделени на подкрепящи и на отхвърлящи естетичните процедури. За жените с по-високо ниво на образование, разведени, с по-високи доходи и по-сериозни страхове от остаряването има по-голяма вероятност да се подложат на естетични процедури за лице.

Зад тази социологическа находка стоят психологически явления, стари колкото човечеството – хората се страхуват от остаряването и смъртта, искат да бъдат харесвани и приемани и да принадлежат към общност (за предпочитане – успешна). През последните години обаче към тези стари страхове и към проявленията им в различните епохи се присъединяват технологичният бум и възможността да модифицираме собствения си образ през филтрите за изображения в различни приложения и социални мрежи. Това явление добавя към традиционното влияние на ролевите модели нов недостижим стремеж – да приличаме на едно дигитално модифицирано и частично анимирано аз.

Британското издание The Guardian посвещава редица статии в последните години на този феномен и на все по-често свързваното с него телесно дисморфично разстройство (body dysmorphic disorder) – натрапчиво усещане, че реалното тяло е дефектно. Основната идея, която се налага, е, че филтрираният ни дигитален образ ни създава изкривени очаквания как трябва да изглеждаме, за да се възприемаме положително.

Филтрите за красота в социалните мрежи постепенно променят не само как изглеждаме онлайн, а как възприемаме собственото си лице, обяснява Ракел Джонс в статията „Това аз ли съм? Грозната истина за разкрасителните филтри“ (Is that really me? The ugly truth about beauty filters). Джонс описва как невинните на пръв поглед функции за изглаждане на кожата или за уголемяване на очите създават нов визуален стандарт, с който все повече хора започват да се сравняват в реалния живот. Психоложката Джесика Фардоули предупреждава, че колкото по-недостижим е този стандарт, толкова по-дълбоко се подкопава самочувствието, и няма достатъчно изследвания какви могат да бъдат дългосрочните последици. 

Като превенция на психичното ни здраве и риска да се опитаме с естетични корекции да поправим в тялото си проблеми, възникнали в психиката, от Австралийското психологическо дружество препоръчват психосоциална оценка на хората, желаещи да се подложат на козметична процедура. Целта е да се идентифицират пациентите, които са неподходящи за такава интервенция по причини отвъд физическото им състояние, например нестабилно емоционално състояние, телесно дисморфично разстройство или други психиатрични проблеми. 

Как започва всичко?

Естетичната хирургия възниква през XIX в. в контекста на възможностите на тогавашната медицина за възстановяване на лица и крайници след травми, изгаряния, инфекции или вродени дефекти. Тази ѝ функция, макар по-малко фамозна, остава ключова и до днес. Когато говорим за жени, най-честата асоциация (и нужда по линия на пластичната хирургия) е реконструкцията на гърда след операция при рак на млечната жлеза.

В България не е ясно точно колко от пациентките, претърпели мастектомия (частично или цялостно отстраняване на млечната жлеза), се подлагат на реконструктивна операция. Както и по много други въпроси, и по този официална статистика липсва. В САЩ например над 40% от жените, които преминават през лечение на карцином на млечната жлеза, включват и реконструктивна хирургия във възстановяването си. Международно проучване сред над 800 хирурзи от 79 държави обаче установява, че различията в практиките в отделните страни са много големи – изводите им сочат, че над 1/3 от хирурзите извършват до 10 реконструктивни операции на година, а други 20% извършват над 50. 

Национални особености

Макар склонността ни да драматизираме националното си положение чрез споделяне на клипчета от „Ергенът“ (който иначе „никой“ не гледа) да се е превърнала в част от изконните ни ценности, всъщност бумът на интереса към естетичните процедури и проблемите, които го пораждат (и които предизвиква впоследствие), очевидно не са уникални за страната ни. Все пак е добре да знаем къде се намираме, когато правим избора си дали и какви разкрасителни процедури да предприемем. 

Адвокат Вили Костадинова обръща внимание, че пропуски в регулацията на естетичните процедури в България създават допълнителни рискове и нужда от проверка. „На първо място, масово хората не знаят, че всяка процедура, при която се прониква в тялото, е инвазивна, което означава, че може да се извършва само от лекар“, обяснява тя за „Тоест“.

Това включва поставянето на филъри и на нерезорбируеми конци, инжектирането на ботулинов токсин и други процедури, които в момента безконтролно се извършват от хора с квалификация за козметици или фризьори. „Тези процедури са скъпи за клиента и бързи за извършване, което привлича професионалисти от много широк спектър да желаят да ги предлагат“, обяснява адв. Костадинова. По думите ѝ обаче, квалификация за подобна дейност имат не просто лекарите, а лекарите с точно определени специалности.

Това са само дерматолозите и пластичните хирурзи, както и специалистите, чиято специалност е свързана с локацията, на която се прилага дадената процедура. Например акушер-гинеколозите имат квалификация да поставят филъри в интимната област.

Особено внимание трябва да се обръща на прилагането на ботулинов токсин, което според международните изследвания е сред най-популярните процедури. „В България все още човек може сам да си закупи отнякъде ботулинов токсин и да отиде да му го приложат в някой салон за красота. А това е медицинско изделие – както личи и от самото му име „токсин“, – което изисква квалификация и наблюдение“, подчертава адв. Костадинова. 

С други думи, макар в набора си от народни мъдрости да имаме и тази, че „красотата иска жертви“, то добре е към жертвите да се пристъпва след внимателно обмисляне, събиране на информация и консултиране с различни специалисти. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/stegni-se-osobenosti-na-zhenskoto-psihichno-zdrave/

Пандемия. Война. Политическа криза. Институционална криза. Икономическа нестабилност. 

В последните години външните предизвикателства към спокойствието и устойчивостта ни нарастват и се натрупват към личните трудности и тревоги, които засягат всеки от нас в различна степен. 

Психичното здраве е дълбоко подценяван аспект на здравето ни. Можем ли да бъдем здрави, ако умът и душата ни страдат? Въпросът е риторичен и всички знаем отговора. 

Историческата стигма и съвременните предразсъдъци относно женското психично здраве водят до съзнателните ни (а и несъзнателни) убеждения, че за жените е по-присъщо „да не са добре“. Макар все по-често учените да споделят съмнението си, че всъщност става дума за стереотип, данните все още не са оборили стереотипа. Ползата от това е, че ни дава възможност да погледнем женското психично здраве по-детайлно и да търсим решения.

600 000 000 жени

В началото на септември Световната здравна организация (СЗО) публикува доклад с последни обобщени данни за състоянието на психичното здраве на хората навсякъде по света.

Повече от 1 милиард души живеят с психични разстройства. Около 600 млн. от тях са жени.

Разстройствата на настроението от типа на тревожност и депресия са широко разпространени във всички страни и общности, като засягат хора от всички възрасти и нива на доходи. 

За нетренираните ни балкански възприятия „разстройство на настроението“ звучи като състояние, което се лекува с чаша вино след работа или в краен случай с уикенд извън града без децата. В действителност, ако имаш депресия, това може да наруши нормалния ти живот колкото и ако ти ампутират крак. Тази група разстройства увеличава разходите за здраве на засегнатите хора и семейства, като същевременно причинява значителни икономически загуби в световен мащаб.

Новите данни са извлечени от два доклада – „Психичното здраве в света днес“ и „Атлас на психичното здраве 2024“. Първият показва, че макар различните психични разстройства да засягат в различна степен мъжете и жените, жените изглеждат по-силно засегнати като цяло. Тревожността и депресивните разстройства са най-често срещаните психични разстройства както сред мъжете, така и сред жените. 

В зависимост от начина, по който се проявяват, симптомите на психичните заболявания могат да се разделят на интернализирани или екстернализирани разстройства. Интернализираните се характеризират с мисли и емоции в самия човек, а екстернализацията означава предимно действия във външния свят. 

По данни на Европейския институт за равенство между половете жените в Европейския съюз имат трайно по-високи нива на интернализирани разстройства спрямо мъжете – например депресия, тревожност, фобии, суицидни мисли и опити за самоубийство и самонараняване. Мъжете, от друга страна, съобщават за два пъти по-високи нива на екстернализирани разстройства, като злоупотреба с алкохол, ADHD и поведенчески разстройства, както и разстройства, свързани с употребата на наркотици. 

Някои от тези констатации обаче в последното десетилетие са поставени под въпрос. Съвременни изследвания установяват, че разстройства, за които се е смятало, че се характеризират с екстернализирани прояви и са дълбоко присъщи на мъжете, всъщност изглеждат по много различен начин при жените и поради това са оставали неразпознати. Такива са например разстройството с дефицит на вниманието (ADHD) и разстройствата от аутистичния спектър (ASD).

Докато момчетата с ADHD обикновено проявяват по-видима хиперактивност и импулсивност, при момичетата по-чести са невниманието, разсеяността и тревожността. При аутизма пък момичетата често проявяват по-добри социални умения, развити чрез имитация и т.нар. masking – съзнателно или несъзнателно прикриване на трудностите чрез имитиране на поведение на връстници. В резултат диагнозата при тях се поставя значително по-късно или изобщо не се поставя, което повишава риска от съпътстващи състояния, като тревожност, депресия и хранителни разстройства.

В различните държави между 12 и 20% от жените някога в живота си са преживявали психично разстройство, като делът на засегнатите е по-висок в страните от Западна Европа в сравнение с Източна. 

Причините за тези разлики са комплексни. Все по-често обаче се споменава, че е възможно в някаква степен да се дължат на по-високата склонност на жените в западноевропейските държави да търсят помощ и подкрепа за психичното си здраве в сравнение с мъжете въобще и с жените в останалата част на Европа. Стигмата, културните особености и не на последно място достъпът до квалифицирана помощ вероятно влияят на оценката на дела на засегнатите.

Проучването на глобалната тежест на болестите от 2019 г. сочи, че депресивните разстройства засягат жените в ЕС 1,7 пъти по-често, отколкото мъжете, а тревожността – 2,1 пъти по-често. Най-голяма е разликата обаче при хранителните разстройства – засегнатите жени са три пъти повече. В абсолютен брой това са над 300 000 души. Според други изследвания жените съставляват близо 90% от всички засегнати от хранителни разстройства. 

Тревожна е статистиката за посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Изследване, публикувано през 2017 г. в European Journal of Psychotraumatology, показва, че жените изпитват ПТСР два до три пъти по-често от мъжете.

Жените, които в някакъв период от живота си до момента на изследването са имали епизод на ПТСР, са 10 до 12%, в сравнение с 5 до 6% при мъжете.

Тази разлика според проучването се дължи отчасти на факта, че жените и мъжете преживяват различни травми, и то в различни моменти от живота си. Жените например обикновено са изложени на повече междуличностни и силно въздействащи травми, като домашно или сексуално насилие, и то в по-ранна възраст от мъжете. Една на всеки три жени преживява сексуално насилие в живота си.

„Женските“ психични страдания и причините за тях

Психичното здраве има общи измерения за всички хора, но при жените се открояват и някои специфични уязвимости, които науката описва. Част от тях са пряко свързани с биологията – хормоналните цикли, бременността, раждането и менопаузата. Други са резултат от социалната роля на жените, възложена им от обществото и културните традиции. Част от нея са и грижата за другите, икономическата зависимост, насилието и дискриминацията. Тези два пласта – биологичен и социален – често се преплитат.

Сред психичните разстройства, които са характерни почти само за жени, е следродилната депресия – тя засяга 10–20% от майките през първата година след раждането. Състоянието е резултат от резките хормонални промени, но често за отключването ѝ съществено допринасят социалната изолация и липсата на нужната подкрепа.

Подобно на следродилната депресия, предменструалното дисфорично разстройство (premenstrual dysphoric disorder – PMDD) – тежка форма на предменструален синдром – се среща при около 3% от жените в репродуктивна възраст. При някои то е толкова силно, че води до депресивни епизоди и дори до суицидни мисли. Симптоми на по-леко предменструално обостряне имат до 50% от жените. 

Биологичните детерминанти обаче не изчерпват факторите, които стават причина за психични страдания при жените. Именно психосоциалните фактори обясняват значителна част от по-високата честота на депресия при жените. Изследвания показват, че жените по-често развиват ниско самочувствие и негативна представа за тялото си, особено в юношеска и ранна зряла възраст – период, когато обичайно се увеличава проявата на депресивни епизоди. 

Всички тези фактори показват как социалните роли, културните норми и ежедневният натиск върху жените се превръщат в невидим, но постоянен източник на уязвимост. В същото време обаче жените са по-склонни да създават общности и да се свързват помежду си, както и да търсят помощ – два фактора, които са благоприятни за психичното здраве и са по-рядко срещани при мъжете. 

Самоубийства

Самоубийството е една от най-тежките последици от влошеното психично здраве. Според анализ на СЗО само през 2021 г. приблизително 727 000 души сами са отнели живота си. Самоубийството е сред водещите причини за смърт сред младите хора (15–29 г.) във всички страни и във всеки социално-икономически контекст. 

Междуполовите разлики обаче са повече от забележими. Данните сочат, че макар в световен мащаб нивото на смъртност от самоубийства сред жените на възраст 15–29 години да е около два пъти по-ниско, отколкото при мъжете, все пак именно те са втората поред причина за смърт в тази възрастова група след състояния, свързани с усложнения при бременност и раждане. Разделението по ниво на доходите показва, че обичайно жените в държави с ниски доходи по-често посягат на живота си, отколкото жените в страни с високи доходи, докато при мъжете е точно обратното. Обяснението на този феномен е свързано както с психичноздравни, така и със социокултурни фактори. В България броят на жените, които сами отнемат живота си, сравнително устойчиво намалява през годините, като през 2023 г. самоубийствата на жени са били 108.

И какво от това?

Логичният въпрос, който можем да си зададем в отговор на всички тези данни, е: какво от това? Какво правят правителствата и обществата, за да подкрепят момичетата, жените, своите дъщери, съпруги и майки? Какво прави всяка една от нас, за да се предпази, и как (и дали) търсим помощ, когато проблемът възникне? 

Най-краткият отговор на въпроса „какво от това“, ако задаващият е жена в България, е „Е, нищо“.

По данни от 2022 г. 70% от хората с психични проблеми у нас не получават никаква грижа, а делът на тези, които имат достъп до продължителна подкрепа в общността (модерно позната като „терапия“), е още по-малък. Повечето психиатрични услуги извън 12-те държавни психиатрии се заплащат от джоба на нуждаещите се и са концентрирани в по-големите населени места. 

Това, което всеки от нас може да направи, е да отдели внимание на собственото си психично здраве и да бъде подкрепата, от която някой от близките му може да се нуждае. 

Когато близките забележат, че една жена се бори с продължителна тъга, тревожност, че се самоизолира, или видят притеснителни промени в личността ѝ, е важно да подхождат с търпение и емпатия, без да омаловажават преживяванията ѝ. Вместо назидания и характерния за нашата култура призив „стегни се“, по-полезно е насърчението да се ползва професионална помощ, да се предложи подкрепа във всекидневието или в дейности, които в момента представляват свръхтежест. Ако се появят признаци на риск от самоубийство, незабавно трябва да се потърси специалист, а жената в риск да не бъде оставяна сама. 

Вместо мъдро заключение ето няколко от най-популярните съвети за укрепване на собственото психично здраве: 

1. Движение като лекарство

Редовната физическа активност доказано намалява симптомите на депресия и тревожност. Дори 20 минути на ден могат да повишат нивата на „хормоните на щастието“.

2. Връзка с другите

Социалната подкрепа е защѝтен фактор. Разговор с приятелка или общност, в която се чувствате приети, може да има терапевтичен ефект.

3. Здравословен сън и рутина

Опитайте се да заспивате и да ставате по едно и също време. Липсата на сън повишава риска от депресия и тревожност, а регулярният ритъм укрепва психиката.

4. Ограничаване на екранното време

Макар влиянието на преживяванията ни в онлайн среда тепърва да се изследва, вече е установено, че интернет е най-лесното място, където да „се скрием“ от проблемите си, но същевременно и да станем жертва на самоизолация, на онлайн тормоз, на засилено излагане на съдържание, което подсилва мрачните ни мисли. Въведете дигитални паузи, за да се предпазите от негативното влияние.

5. Време за себе си без вина

Дори кратка пауза – чаша чай, медитация или просто тишина – е важна. Жените често се чувстват виновни, когато поставят себе си на първо място, но това е ключово за психичното здраве.

6. Потърсете (или си създайте) група за взаимопомощ

Подкрепата от други жени със сходни преживявания създава усещане за общност и разбиране. Това може да са жени, които като вас са се сблъскали със следродилна депресия или с хранителни разстройства, а може и да са просто най-близките ви приятелки.

7. Малки дози природа

Гледайте „зелено“ и „синьо“. Времето на открито има доказан ефект върху понижаването на стреса и подобряването на настроението.

8. Не пренебрегвайте медицинската помощ и професионалната психологическа подкрепа

Женските психични страдания често са свързани с хормонални промени и фактори на средата, които могат да бъдат променени. Не се срамувайте да потърсите помощ. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/istinskiyat-zhivot-na-zhenskoto-libido/

Когато бях на 15, бях убедена, че секс правят само младите и красивите. Не искате да ви разказвам какво си представях под „млади и красиви“, или може би по-точно е да кажа, че аз не искам да ви разказвам. Но за ориентир ще дам, че майка ми тогава беше на 35 и естествено, това беше възрастта, на която в очите ми хората вече бяха „възрастни“. 

От настоящата си гледна точка на „възрастна“ виждам, че някои жени живеят с това убеждение цял живот – че женствеността, „женскостта“, сексапилът са някакви категории със строги и доста ограничаващи параметри и за да бъдеш жена, трябва да се вместваш в изискванията. 

За всеобщ късмет това просто не е вярно. 

Be a lady, they said

„Аз не правя секс с мъжа си и с мъже изобщо“, „Правих най-много и най-хубав секс след 40 г.“, „Сексът за мен е мозъчна дейност“, „Истински спад в желанието ми имаше около раждането на децата ми“, „Правя секс само на тъмно“, „Научих много за себе си точно заради секса“… 

Попитах група жени какво е да сме „секси“ в собствените си очи, как живеем с телата си, променящи се и несъвършени, свикнали ли сме да имаме сексуални потребности и предпочитания, къде се намира сексът в жизненото пространство на жените и нужна ли им е оценката на партньор(ка), за да преживеят себе си? 

Oтговорите в голяма степен потвърдиха представите ми. Сексуалността на жените не е статична и се променя с възрастта, опита и личните обстоятелства, което прави темата многопластова и индивидуална. Да си „женствена“ или „секси“ също не е едно нещо – не е свързано с размерите на тялото, вида му или дори с възрастта. Няма „женска енергия“, или поне няма граници, които да затварят значението на това понятие. 

И все пак в дискусията ясно изплува изводът, че спокойствието да си такава, каквато си – с големи или малки гърди, руса или брюнетка, слаба или пухкава, стеснителна или с голям сексуален апетит – е ключов елемент в способността ни да водим здрав и удовлетворяващ сексуален живот. 

Цял живот.

Хормони и други обстоятелства

Сексуалността на жените е резултат от сложна взаимовръзка между физиологични процеси, които се променят през различните етапи на живота. Разбирането на тези фактори е ключово за осигуряване на здравословен и удовлетворяващ сексуален живот, но липсата на системно здравно образование и културните табута често водят до точно обратното. „Твърде консервативното ми възпитание създаде у мен усещане, че е нещо нередно да искам секс или пък да го правя“, разказва 47-годишна жена. Друга споделя: „Интересът към всичко, свързано със секс и опознаване на собственото тяло и какво му харесва, започна много рано. Всичко това – забулено в табу, притеснение, срам и чувство за нередност и нужда от криене, защото у нас не се говореше за такива работи.“

Всъщност сексът е нещо напълно естествено и при добро познаване на тялото и грижа за себе си той може да остане част от живота ни до много по-късна възраст, отколкото сме склонни да си представяме в младежките си години. 

Хормоните играят ключова роля в модулирането на сексуалното желание и възбудата. Най-влиятелните хормони в този контекст са естроген, тестостерон и прогестерон. Естрогенът е основно отговорен за развитието на женските полови характеристики и влияе върху гениталните тъкани, увеличавайки притока на кръв към гениталната област, което може да подобри чувствителността и овлажняването. Нивата на естроген са различни през менструалния цикъл, достигайки пик по време на овулация, което често води до повишено сексуално желание. Тестостеронът, макар че често се свързва с мъжкото сексуално желание, играе важна роля и в женската сексуална възбуда. Въпреки че жените имат по-ниски нива на тестостерон, той влияе върху либидото, възбудата и оргазмения капацитет. По-високите нива на тестостерон са свързани с повишено сексуално желание и при жените. Прогестеронът, от друга страна, би могъл да потиска сексуалното желание и възбудата при много жени, което води до намаляване на либидото. 

Сексуалното желание при жените се регулира и от определени невротрансмитери, които влияят на центровете на мозъка, отговарящи за сексуалността. Повишената допаминова активност е нужна среда за високо сексуално желание и мотивация. В същото време този невротрансмитер се активира от сексуални мисли и стимули, засилвайки чувството на вълнение и удоволствие. 

Друг важен фактор е серотонинът: въпреки че се свързва с регулирането на настроението, неговият ефект върху сексуалното желание може да бъде сложен. Високите нива на серотонин могат да потиснат сексуалното желание и възбуда, докато по-ниските нива са свързани с повишен сексуален интерес. Третият важен невротрансмитер е окситоцинът. Той е причината да изпитваме удоволствие при докосване, а при достигане на оргазъм тялото ни буквално се къпе в окситоцин. 

Отвъд биохимията в женското тяло протичат и други физиологични процеси, които ни помагат или ни пречат да правим секс.

Сексуална дисфункция

Световната здравна организация определя сексуалното здраве като състояние на физическо, емоционално, психическо и социално благополучие във връзка със сексуалността, а не просто липса на болест, дисфункция или физическа аномалия.

Сексуалната дисфункция при жените обхваща редица състояния, например ниско сексуално желание, затруднено постигане на оргазъм, проблеми с възбудата и болка при проникване. Разпространението на тези проблеми варира в зависимост от фактори като възраст, общо здравословно състояние и психологическа нагласа. Макар в повечето случаи да става дума за решими проблеми, все още има жени, за които те са неотменна част от живота: 

Либидото ми е било ниско през по-голямата част от живота ми, вероятно причините са физиологични, тъй като е имало промени при сериозни хормонални сътресения (например през бременността правех много секс). След травматично раждане постепенно приключих напълно.

Сериозен фактор за смущения в сексуалния живот играе стресът, който може да е свързан с разнообразна палитра от житейски обстоятелства. Понякога съпровожда дори планирани и щастливи събития, каквото е раждането на дете: 

Разпадът в сексуалния ни живот продължи година и четири месеца след раждането на първото бебе, истинското помиряване и прощаване на взаимни грешки отне доста повече време, но се случи. Оттогава сексът става все по-добър,

споделя майка на две вече пораснали деца.

Хроничният стрес и високите нива на хормона на стреса кортизол потискат сексуалното желание. Когато тялото е под стрес, се активира реакцията „бий се или бягай“ и това може да потисне сексуалната възбуда. Повишените нива на кортизол могат да намалят производството на полови хормони, като естроген и тестостерон, което води до по-ниско либидо. 

Но не само. „В тази жега не ми е тема. Не искам никой да ме докосва“, категорична е друга събеседничка. 

Голяма част от тези проблеми възникват с напредването на възрастта, в периодите на перименопаузата и менопаузата, но невинаги предизвикват усещане за дисфункционалност. Една от жените в цитираната възрастова група разказва: 

С времето моето либидо намалява, но осъзнах, че изцяло зависи от месечния цикъл и нищо не може да предизвика у мен интерес в дните преди цикъл. Това е окей, концентрирам възможно най-много секс в първата му половина.

Изследвания сочат, че около 43–44% от жените преживяват някаква форма на сексуална дисфункция в живота си. Макар това да е много висок дял, позитивният му прочит би звучал така: 

Повечето жени могат да имат удовлетворителен секс през целия си активен живот 

Както науката, така и личният опит на жените показва, че възрастта носи своите особености, без да играе ключова роля в женското сексуално здраве.

В периода на съзряването сексуалното желание става по-силно изразено, естрогенът играе доминираща роля, насърчавайки сексуалната възбуда и отзивчивост, докато нивата на тестостерон, макар и по-ниски, отколкото при момчетата, започват да допринасят за либидото. През този период момичетата започват да изпитват сексуално привличане и желание да изследват своята сексуалност. 

Развитието на мозъка също играе роля, като системата за възнаграждение на мозъка става по-чувствителна към сексуални стимули. Тази повишена чувствителност може да доведе до по-силни сексуални импулси и чувства на романтично привличане. Психологическите фактори, включително емоционалната връзка, започват да оформят начина, по който се преживяват тези импулси. 

„Започнах на 15, но до 19 не знаех какво е оргазъм“, но също и „Официален старт на 16 години – нямах търпение да ми дойде менструацията, за да започна. Първите години, докъм 20, имах много силно либидо и готовност да правя секс къде ли не, например в кола, тоалетна на дискотека, зад блока и пр.“, разказват събеседничките ми. „Бях безгрижна и имах по-силно либидо като по-млада, което водеше до какви ли не сексуални приключения“, споделя една от тях, докато друга отсича: „Моногамност – от тийн.“ 

Разбира се, с годините и натрупания опит разбирането на всяка жена за здрав (в смисъл – благосъстоятелен, удовлетворяващ и без патологии) секс се променя. В ранната зряла възраст, обикновено между 20 и 30 години, жените често изпитват най-високите си нива на сексуално желание. Хормоналните нива на естроген и тестостерон достигат пик, а репродуктивната система е напълно зряла. Жените често са в разцвета на плодовитостта си и естественото влечение на тялото към сексуална активност е силно. Желанието за интимност и връзка, водено както от хормонални фактори, така и от емоции, достига своя връх през този период. Сексуалното удовлетворение обикновено е високо, като много жени изследват и научават за своите сексуални предпочитания и желания във връзките си. 

Този теоретичен модел напълно се потвърждава от историите на жените, които споделят: 

Много интересно за мен беше, че след първото вагинално раждане (30 г.) изведнъж бях способна да си заявя нуждите за предварителна стимулация и съответно нивото на задоволеност за мен се вдигна чувствително. Също така и да кажа, че не съм достигнала до оргазъм и имам нужда от още.

Интересно наблюдение е, че мъжът ми съвсем се е променил – когато първоначално ме е привличал, е имал тяло на тийнейджър, гладки бузи и коса. Абсолютно нищо не е същото, все едно различна обвивка, сега е по-секси, вероятно защото го познавам повече – обичам да го гледам гол и как върши неща, също и как говори по работа…

С годините бях по-готова да експериментирам, защото се появи партньор, комуто да се доверя, и защото по-малко ми пукаше за това как изглеждам (което беше основният ми бъг във всички години, в които всъщност съм изглеждала добре). 

Последното признание е на конкретна 50-годишна жена, но обобщава добре множество истории на жени в зряла възраст. „На 45 вече се харесвам и приемам. Колкото повече се харесвам, толкова повече либидото ми изкачва върхове“, споделя друга, а в отговор трета допълва: „Имаше един момент, аз бях на 40, още приспивах дете всяка вечер, беше ковид, не ми се правеше секс и заявих на мъжа ми, че ако си мисли, че цял живот ще правим секс, да си помисли пак. Сега ми се струва абсурдно това. Мисля, че още много секс ни чака.“

И това вероятно е така, ако съдим по историята на друга жена в нашата възрастова група, която дава надежда и за бъдещето:

За мое учудване и радост майка ми на 73 години все още прави секс с приятеля си на 78 години, което ме кара да смятам, че дори и да не става все по-хубав и по-хубав, то очевидно човек може да съхрани удоволствието от секса дори и след определена възраст. 

След менопаузата, обикновено около 50-годишна възраст, яйчниците спират да произвеждат яйцеклетки и нивата на естроген спадат значително. Това намаляване на естрогена води до промени в сексуалната функция, включително вагинална сухота и намалено овлажняване, което може да направи секса неприятен за някои жени. Въпреки тези предизвикателства много жени в постменопауза съобщават, че изпитват възраждане на сексуалното удовлетворение поради по-малко страх от забременяване, по-голям фокус върху емоционалната интимност и подобрена комуникация с партньорите си: 

Винаги ми е било приятно да правя секс, но най-хубавия секс имах след 40, когато като че ли се отпуснах повече и да експериментирам. Имах едни 7–8 години с ужасно много секс в този период.

Какво искат жените

В същото време според изследване мотивацията на жените за секс не се променя драстично с възрастта. Тя е повлияна от предишните им сексуални преживявания, вида връзка, в която участват, и множество фактори, свързани с начина им на живот. Според изследването жените на възраст 31–45 години имат повече мотиви за секс, отколкото жените на възраст 18–30-годишните. 

Основните причини за секс обаче не се различават в целия възрастов диапазон – жените правят секс предимно за да изпитат удоволствие, любов и усещане за свързаност. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/zashto-zhenite-zhiveyat-po-dulgo-naukata-navitsite-i-estrogenut/

Мъжете умират първи. С тази си формулировка се беше загнездило в ума ми още като дете житейското знание, че мъжете имат по-малка средна продължителност на живота от жените. Някак знаех, дори не помнех кога са ми разказали за първи път, че единият ми дядо е получил първия си инфаркт още на 37 години. Имах приятели, на които им бяха останали само баби, но не помня да съм имала такива само с дядовци. С порастването закономерно изпратих първо собствените си дядовци и дойде ред на мъжете (уж в разцвета на силите си) на приятелки и познати жени. Макар модерната медицина в развитите държави да успява да намали разликите, те все още не са заличени никъде по света.

Заравяйки се в опитите на науката да обясни този феномен, човек преформулира представите си за „силен“ пол.

Смъртността при мъжете е по-висока, отколкото при жените, но жените се представят по-зле по отношение на физическа сила, увреждания и други здравни резултати. Учените наричат това „Парадокс на здравето и оцеляването при мъжете и жените“. Парадоксът вероятно се дължи на множество причини, които включват биологични, поведенчески и социални различия между половете. Въпреки десетилетията изследвания все още не може да се каже с точност каква е тежестта на тези фактори за половите различия в здравето и смъртността.

Status quo

Според данните, публикувани в рамките на проекта Our World in Data, през 2021 г. средната продължителност на живота в световен мащаб е била 73,8 години за жените и 68,4 години за мъжете, което представлява разлика от 5,4 години в полза на жените. Тази разлика обаче варира значително между различните държави. Например в Русия, Беларус и Украйна жените живеят с повече от 10 години по-дълго от мъжете, докато в Нигерия разликата е под 2 години. Драстичните разминавания са ясен знак, че не става дума само за биология. И все пак

„Винаги имаме едно наум“

… когато се ражда момче, сподели веднъж един анестезиолог. 

През 2018 г. малък екип антрополози от Дания и Германия търси исторически доказателства за биологичните корени на женското дълголетие. В статията, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, групата описва своето проучване, което включва анализ на данни за оцеляване от няколко периода в историята, когато групи от хора са били подложени на изключителен натиск. Изследователите се фокусирали върху период на търговия с роби в Тринидад; друг, през който роби, освободени в Америка, са се опитвали да оцелеят; епидемия от морбили в Исландия; и глад в Украйна, Швеция и Ирландия. Във всички тези случаи с изключение на Тринидад, съобщават изследователите, жените са живели по-дълго от мъжете. Тринидад е изключение вероятно защото търговците на роби са ценели мъжете повече и са полагали по-големи усилия, за да ги поддържат живи. 

Особено забележителни са данните за глада. Например в периода, познат като Ирландския картофен глад или Големия глад от средата на XIX в., мъжете са имали средна очаквана продължителност на живота само около 18 години, докато за жените тя е била около 22. Изследователите отбелязват също, че разликите в очакваната продължителност на живота се дължали най-вече на детската смъртност. Данните от други периоди на гладуване на големи популации са приблизително сходни, което според изследователите е косвено доказателство, че разликите в продължителността на живота имат биологични корени. Съмнително е, отбелязват те, че поведенческите разлики при кърмачетата биха могли да повлияят на смъртността, оставяйки биологичния източник като единствената разумна възможност.

Скорошно проучване, публикувано в престижното списание The Lancet, потвърждава, че половите различия в смъртността могат да разкрият важни биологични, генетични и социокултурни фактори, допринасящи за здравето и заболяванията и на двата пола. При децата под 5 години смъртността е по-висока при момчетата. При тях има по-голяма вероятност да се родят преждевременно, а тежестта на вродените малформации и респираторните заболявания е по-голяма. Например смъртността при кърмачета, засегнати от някои респираторни заболявания, в развитите държави е с близо 50% повече при момчетата, отколкото при момичетата. 

Някои от най-цитираните изследвания в сферата обясняват по-високата смъртност при бебетата момчета с биологичната им уязвимост още от ембрионалния етап. Мъжките ембриони се развиват по-бързо, но и по-рисково – те са по-податливи на усложнения при имплантация, хормонални дисбаланси и кислороден стрес. Освен това липсата на втора Х-хромозома (с каквато разполагат бебетата момичета) означава, че нямат „резервен“ генетичен механизъм в случай на увредени гени, което ги прави по-уязвими на вродени аномалии и имунни дефицити. Изследвания показват също, че момчетата са по-застрашени от белодробна незрялост при преждевременно раждане, по-често са недоносени и страдат от тежки форми на неонатален дистрес. В комбинация с повишената чувствителност към инфекции, тази генетично и физиологично предопределена „крехкост“ обяснява защо и сега в много държави още от първите дни на живота смъртността при момчетата е по-висока, отколкото при момичетата. 

В държавите с развита медицина и равнопоставен достъп до грижи за момичетата и момчетата обаче 

значимостта на биологичния фактор намалява

Доказателства по темата събира същият екип антрополози, изследвал устойчивостта на мъжете и жените при кризи. Авторите анализират подробни демографски данни и установяват, че причините за по-голямата продължителност на живота при жените се променят с времето. До средата на XX в. основният фактор за разликата е свързан с по-високата смъртност на новородени момчета. След това обаче и особено след 1950 г. ключова роля започват да играят разликите в смъртността сред хората на възраст над 60 години. Изследователите отбелязват, че макар в активна възраст – между 15 и 40 години – смъртността при мъжете в някои държави да надвишава тази при жените в пъти, все пак това влияе върху общата средна продължителност на живота с под 25%, на места дори с под 10%. Авторите подчертават, че именно смъртността сред възрастните хора над 60 години е основният двигател на сегашната разлика в продължителността на живота между половете. 

Точно в активна възраст обаче се проявяват 

разликите в начина на живот, които предопределят по-дългия живот на жените

В този период мъжете много по-често (2 до 4 пъти) загиват при инциденти (катастрофи, насилие) или самоубийства и формират начин на живот, предразполагащ към развитие на хронични заболявания в по-късен етап. Множество изследвания, проведени през последните две десетилетия в различни държави, потвърждават, че жените от своя страна по-често търсят медицинска помощ за състояния, засягащи и двата пола, което влияе значително върху продължителността на живота им. Нещо повече, оказва се, че жените са по-склонни да следват предписаното им лечение (когато то е финансово достъпно за тях).

За показателно може да се приеме изследване на склонността към използване на превантивни здравни услуги, публикувано през 2012 г. в американското списание Journal of Women’s Health. То установява, че жените в САЩ по-често ходят на профилактични прегледи, дори когато се вземат предвид фактори като възраст, доход, здравно осигуряване и самооценка на здравето. Анализът се позовава и на данни от ежегодното допитване относно здравето, проведено през 2009 г., в което 12% от жените и над два пъти повече – 25%, от мъжете, споделят, че не са посещавали лекар през последните 12 месеца. В анализа са включени измерване на кръвното налягане, изследване на холестерола, стоматологичен преглед, противогрипна ваксинация и колоноскопия. Жените по-често се възползват от всички прегледи с изключение на колоноскопията, където разликата не е статистически значима. Например около 92% от жените срещу 82% от мъжете измерват кръвното си налягане; 42% от жените посещават зъболекар срещу 38% от мъжете; противогрипна ваксина си слагат над 41% от жените спрямо под 35% от мъжете и т.н. Авторите посочват, че жените по-често влизат в контакт със здравната система поради гинекологични грижи, бременност и майчинство, както и поради по-високата честота на хронични заболявания и по-голямата загриженост за здравето на семейството.

Не на последно място учените отбелязват склонността на жените да се свързват, да създават общности, да търсят и дават подкрепа като фактори, които могат да влияят положително върху продължителността на живота им. През цялото това време ключов физиологичен фактор за женската устойчивост и податливост към по-жизнеутвърждаващо поведение е 

естрогенът

Според редица изследвания естрогенът играе съществена роля за по-голямата средна продължителност на живота при жените, като осигурява широка физиологична защита в няколко ключови системи на организма. Установено е например, че той има кардиопротективен ефект – повишава нивата на „добрия“ HDL холестерол, понижава „лошия“ LDL, подпомага разширението на кръвоносните съдове и потиска възпалителни процеси, с което намалява риска от сърдечносъдови заболявания преди менопаузата. Освен това естрогенът активира антиоксидантни гени и спомага за поддържането на клетъчната регенерация, като така ограничава уврежданията от свободни радикали – процес, свързан с общото стареене на организма.

Хормонът има и имуномодулиращ ефект – стимулира балансирана имунна реакция, която намалява възпаленията и подобрява устойчивостта на организма на хронични заболявания. Тези ефекти влияят върху повишената устойчивост в репродуктивна възраст на множество заболявания при мнозинството жени, при които женските хормони естроген и прогестерон са в норма и поддържат необходимия баланс. В същото време обаче и обуславят защо нарушаването на този баланс може да има сериозни последици за здравето – ефектите на естрогена са контекстно зависими: в някои случаи той има противовъзпалително действие (например в черния дроб), а в други има стимулативен ефект (примерно при автоимунни заболявания) и води до повишен риск от заболявания на развитието, психични болести и други, включително рак. Загубата на естроген с възрастта пък е съществен фактор за здравни рискове в процеса на стареене при жените.

Жените в България (и техните мъже)

Голяма част от процесите, описани дотук, се отнасят за всички жени по света, макар че балансът между биологични, социални и поведенчески фактори е различен при всяка жена. Според последния отчет на НСИ очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021–2023 г.) се увеличава с 2,1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3. Според НСИ тази разлика е значително по-голяма от европейските тенденции и говори за системни социални и поведенчески различия, които не се преодоляват дори когато общите условия за живот се подобряват. Разбивката с данни за Умирания по причини, по пол и възраст показва, че след навършване на 10 г. момчетата, а впоследствие мъжете в активна възраст (до 65 г.), умират до 6,5 пъти по-често от злополуки, катастрофи, насилие или други външни фактори. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/istoria-na-zhenskoto-zdraveopazvane-seksualnata-revolyutsia/

In 20th century a new kind of man was invented: a woman. Social scientists realized she could do any job a man could, but without the need to talk about it. She has even been given a right to vote so she could choose herself which man would tell them what to do.¹

В първия текст от поредицата „Анатомия на пола: Жена“ преминахме бързо през дългия път на отношението към женското здраве от древността до началото на XX в. И без особена изненада установихме, че макар в различните епохи и култури социалната роля на жената да се е различавала значимо – от полубогиня до полуробиня, фокусът винаги е бил нейните репродуктивни способности и органи. 

През XX в. икономическите и социалните промени в индустриализиращите се общества вдъхновяват нови посоки в развитието не само на женското здраве(опазване), а и в историята на жените въобще. Tова е столетието, в което ще се проведат първите съвременни научни изследвания, в които се сравнява например как дадена здравна технология повлиява върху жени и мъже, и ще бъдат направени проучвания защо телата нерядко реагират различно. Би било обаче твърде оптимистично да смятаме, че векът ще остане в историята с това, при положение че тогава избухва и сексуалната революция.

Раждайте повече, но само от правилната раса

Първата световна война разтърсва основите на европейските общества. Докато мъжете загиват в окопите, жените заемат работните им места в заводите, фермите, пощите, транспорта, болниците, навлизайки масово в професии, които дотогава са им били отказвани. Въпреки острата нужда от работата и уменията им обаче, мъжкият свят все още ги приема с несигурност. В среда на бурни промени се поставят основите на нов поглед към жената и съответно – към нейното здраве. До трансформацията на този нов поглед в реални подходи обаче предстои да бъде изминат дълъг и болезнен път. 

След края на Първата световна война вниманието на европейските държави се насочва към възстановяването на населението и инфраструктурата. В този контекст женското здравеопазване се превръща във водеща грижа, но отново с фокус жените да бъдат здрави, за да раждат повече здрави деца. Държавите започват да въвеждат програми за пренатални грижи, подкрепа за кърмене и профилактика на детски болести като част от усилията за подобряване на общественото здраве и демографските перспективи. Паралелно с това обаче се смразява съвсем крехкият към онзи момент разговор за контрол на раждаемостта и за контрацепцията като право на избор на жената.

Във Франция например следвоенната загуба на население води до разгръщане на зaродилите се в началото на века т.нар. pro-natalist policies, насочени към повишаване на раждаемостта, включващи както насърчителни мерки (медицински грижи за бъдещи майки, финансови стимули за многодетни семейства), така и ограничения (строги рестрикции на контрацепцията и абортите). 

Във Ваймарска Германия през 20-те години здравната система полага основите на обществените профилактични грижи, включително майчински и детски консултации. В този период обаче се заражда и движението за „расова хигиена“ (Rassenhygiene). Когато нацисткият режим идва на власт, се приема Законът за предотвратяване на потомство при наследствено болни (Gesetz zur Verhütung erbkranken Nachwuchses). Законът влиза в сила на 1 януари 1934 г. и определя категории лица, подлежащи на принудителна стерилизация, като наред с различни видове увреждания, под ударите на процедурата попадат и жени с „асоциално поведение“. Смята се, че до 1945 г. са стерилизирани поне 200 000 жени, като сред тях, освен изброените категории, са попаднали и хиляди роми и синти, подбрани по етнически признак. 

Докато между двете световни войни европейските правителства търсят пътища за демографско възстановяване, женските движения се опитват да поставят други въпроси. Колко деца иска да има една жена? Кога и при какви условия? И има ли тя правото да не иска изобщо? Периодът е белязан от икономически кризи и нарастващ национализъм, но жените продължават да се организират и да настояват за равенство, здравни реформи и социална справедливост.

Тези дебати често се водят встрани от официалния здравен дискурс и далеч не са еднозначни. В Нидерландия например Алета Якобс – първата жена лекар в страната и дългогодишна застъпничка за женски права – поддържа неотстъпчиво идеята, че здравето и правото на избор не са част от „медицински“ или „демографски“ дебат – а въпрос на човешко достойнство. Якобс е авторка на богато илюстрована книга за анатомията на женското тяло, която е уникална за своето време. Якобс обаче остава непопулярна и сравнително изолирана в разбиранията си. Паралелно в Британия се появява книгата Married Love на Мари Стопс, в която авторката изказва скандалното за времето си твърдение, че жената има право на сексуално удоволствие в брака. Идеите на Стопс обаче са крайно противоречиви, тъй като наред с правото на жената на избор тя поддържа и популяризира расова чистота и осигуряване на „качество“ на потомството чрез принудителна стерилизация на определени категории хора.

Макар в междувоенната епоха жените да не успяват да насочат разговора за женско здраве отвъд традиционното вглеждане в репродуктивните си способности, те създават основата, върху която след още няколко десетилетия ще разцъфти сексуалната революция.

Следвоенният „домашен идеал“ и първите пукнатини

След края на Втората световна война милиони жени в Европа и САЩ се оказват в парадоксално положение. По време на войната те са изучили нови професии, участвали са в помощни медицински мисии, изнасяли са на гърба си голяма част от икономиката. А мирът ги приканва да се върнат „там, където им е мястото“ – затворени у дома.

В САЩ активно се популяризира идеализираният образ на домакинята, чийто основен дълг е да бъде добра съпруга и майка. Женското здравеопазване се фокусира почти изключително върху бременността и раждането, а разговорът за сексуалност, удоволствие или контрол върху плодовитостта остава маргинализиран в малки общности и неформални канали. В Западна Европа следвоенните години също са период на демографски страхове – обществата са травмирани от загуби и насърчаването на раждаемостта остава централна политическа цел. Здравната система в страни като Франция, Италия и Западна Германия осигурява достъпни майчинско-детски грижи, но все с подчертан интерес единствено към подкрепа на репродуктивната роля на жената. Контрацепцията почти навсякъде е ограничена или незаконна, а темите за сексуалното образование, менструацията или аборта се разглеждат не в рамките на здравната култура, а като морални въпроси, често под силното влияние на Църквата.

Точно в тази среда започва един от най-важните проекти в историята на женското здраве – създаването на орално противозачатъчно средство, което да е надеждно, дискретно и в ръцете на самата жена.

Инициативата тръгва от Маргарет Сангър, дългогодишна активистка за контрол на раждаемостта, която получава подкрепа и средства от Катрин Маккормак – богата вдовица, мотивирана да инвестира в търсенето на превантивно средство срещу бременност. Ученият, превърнал идеите им в реалност, е д-р Грегъри Пинкус, специалист по хормонална биология, който започва клинични изпитвания върху нов синтетичен прогестин. След години опити, през 1960 г. в САЩ е одобрено първото орално противозачатъчно хапче. То дава на жените възможност самостоятелно, дългосрочно и ефективно да контролират тялото си, без да зависят от партньора си или от лекар.

Сексуалната революция – не нов разговор за секса, а нов език за тялото

През 60-те години в Европа започва да се разгръща нова културна вълна, която поставя под въпрос старите догми. Това, което днес наричаме сексуална революция, е не просто промяна в поведението, а трансформация на отношението към тялото – особено женското. Жените започват открито да говорят за менструация, аборт, удоволствие, сексуално насилие — теми, които до този момент са били или табу, или медицински опростени и сведени до репродукцията като най-малко общо кратно. 

Под натиска на обществените промени и новите разбирания за сексуалното здраве много европейски държави започват бавно и мъчително да либерализират законодателството си в посока разрешаване на контрацепцията и абортите. Паралелно се разгръща и нов тип здравно образование, включващо сексуално възпитание в училищата, създаване на клиники по семейно планиране и възможност за женското тяло да се говори като за нещо надхвърлящо репродуктивната функция.

Сексуалната революция не премахва стереотипите, но успява да промени перспективата. Жената вече не е просто майка или съпруга – тя започва да се утвърждава и като субект в грижите за своето тяло, което разтваря вратите за много по-широк и цялостен поглед върху медицината за жени.

Така се откроява нуждата от ново отношение към женското тяло – не като временен носител на нов живот, а като пълноценен биологичен, емоционален и социален организъм, който има свои ритми, уязвимости и нужди. Започва да се говори за менопауза, остеопороза, сърдечносъдови заболявания, злокачествени заболявания при жени, както и за това как се различават симптомите, лечението и реакцията на женското тяло в сравнение с мъжкото.

И все пак дори когато жените започват да бъдат разпознавани като пълноценни участници в грижите за собственото си здраве, медицинската наука дълго време продължава да говори за тях, но не и със тях – и най-често на базата на мъжкото тяло. Въпреки постигнатия напредък жените остават слабо представени в клинични проучвания, симптомите им често се игнорират или тълкуват погрешно, а болестите, засягащи предимно жени, получават по-малко внимание и финансиране. Така развитието на женското здраве(опазване) навлиза в нова фаза, в която науката трябва да се научи да бъде по-точна, по-представителна и по-справедлива. 

Ако бях цинична, бих отбелязала, че нещата тъкмо бяха тръгнали бавно в правилната посока, когато един възрастен, богат и влиятелен бял президент заповяда думата „жена“ да бъде изтрита от научните масиви на американското правителство, а хиляди хора по света се втурнаха да изтриват целия прогрес в отношението към жените. И добре че не съм такъв човек, та няма да го кажа.

Докъде стигна медицината в изследването на женското здраве и дали в момента този напредък е поставен на пауза – четете следващия месец в „Тоест“.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.