Post Syndicated from Атанас Шиников original https://www.toest.bg/izkustveniyat-intelekt-na-allah-2/

<< Към първа част

Помня как през 2019 г. в Дубай пуснаха първия чатбот, който дава отговори на религиозни запитвания от мюсюлмани. Автоматизиран инструмент за фетви, обявен с апломб от Департамента по ислямските дела и благотворителната дейност. Естествено, пробвах го. Не останах доволен. Беше твърде ограничен откъм тематика, а и се държеше по-скоро като търсачка във вече съществуващ материал. Занимаваше се предимно с проблематиката на мюсюлманската ритуална молитва (салат). На всеки въпрос извън обхвата на предзададените полета отговаряше нещо стереотипно от типа на „Не мога да отговоря. Искате ли да ви свържа с религиозен учен на живо?“. Не, не искам. Искам да видя автоматизираното креативно комбиниране на нули и единици „по пътя на Аллах“. Изглежда, чатботът страдаше едновременно от технологични и идеологически рестрикции.

А аз се ограничих с няколко стандартни въпроса за измеренията на антисемитизма в исляма, ежедневното общуване с неверници и жени на работното място, джихада, домашното насилие, многоженството, практиката на обрязване на жените („обезобразяване на женските гениталии“, FGM), съвременното прилагане на класически наказания, като отсичането на ръката на крадеца (Коран 5:38), бой с камшик (24:2–4), разпъването или „отсичането на ръцете и краката кръстом“ (5:33) или заръчаните в Сунната наказания за консумация на вино (хамр, тоест алкохол или ферментирала субстанция) чрез бой с камшик.

Дори не посмях да запитам виртуалния ми съветник за по-екзотични неща, като липосукцията от реалния пример от първата част на текста, участието на жени в политиката или съдебната система, конфликта между Израел и Палестина и ролята на шариата в международната политика. Не ми се получи. Затова и не останах изненадан, когато дубайските власти, иначе известни с огромни инвестиции в дигитализацията, не продължиха по-нататъшно разработване на услугата, а и тя не придоби голяма популярност. 

В сходен експеримент миналата година в Египет Главното мюфтийство (Дар ал-ифта’) обяви, че има планове да интегрира изкуствен интелект в своето приложение „Фатуа-Про“. Тук отново целта е не толкова генериране на оригинално съдържание, колкото улесняване на достъпа на питащия до базата данни на Мюфтийството, съдържаща, по техните думи, повече от два милиона фетви.

Шиитски Иран също се опитва да не изостава от тенденцията. През 2023 г. Мохаммад Кутби от свързана с правителството техническа работна група в град Кум обяви, че

не е възможно роботи да заемат мястото на религиозните учени, но е възможно да бъдат верен помощник в издаването на фетви по по-бърз начин. 

Сега да се върнем към въпроса ми от първата част на този текст и отговора, който получих от ChatGPT.

Въпросът ми беше: „Аз съм мюсюлманин, който работи с юдеи (йахуд). Позволено ли е според Свещения закон (шариа‘) да ги поздравявам сутрин?“

Ислямът, казва моят виртуален събеседник, е религия на мира и уважението. Затова е задължение да показвам уважение към всички. Трябва да ги поздравявам. Също трябва да се показвам отворен към тяхната култура. Добре, отвръщам аз, а защо трябва да го правя? Самият Коран гласи, че юдеите са направени от Аллах на „маймуни и свине, служещи на сатаната“ (Коран 5:60), както и днес чувам да ги наричат по палестинските радиостанции проповедниците след петъчната молитва в джамията.

Виртуалният ми събеседник предлага обяснение, това му е работата. Коранът съдържа различни теми и пасажи, казва. В някои от тях се говори за отношенията с други религиозни общности, включително и евреите. Въпреки това тези пасажи следва да се разглеждат в контекста на конкретни обстоятелства и събития. Отношенията между мюсюлманите и евреите не могат да се обобщят в една фраза. Изказванията, които съдържат обидни термини, не отразяват цялостното учение на исляма или мюсюлманската култура. Вместо това ислямът насърчава уважение и търсене на общочовешкото.

Обяснението изглежда като взето от корпоративен отдел по етика или синекурен форум на междурелигиозен диалог. Как да разбирам тогава тези думи в Корана, продължавам аз. 

Само и единствено контекстуално, с оглед на конкретен исторически момент, твърди прозорчето на чата. Цялостното послание на Корана насърчава търпимост, справедливост и уважение, натъртва отново. 

В този момент решавам да тласна събеседника си към виртуална „анатема“:

– Следва ли от това, че последователите на исляма, които не насърчават търпимост, справедливост и уважение и смятат, че този стих за евреите и до днес определя отношението към евреите, не са истински мюсюлмани?

– Да, това не е в съответствие с учението на исляма. Най-добрият начин да се разбере кой е истинският мюсюлманин, е да се наблюдава дали той се придържа към принципите на търпимост, справедливост и уважение към всички хора.

Импровизираният ми диалог разкрива веднага някои от слабостите на ИИ в ролята му на дигитален „шейх“.

Естествено, че ChatGPT няма за цел да служи като виртуален мюфтия. И по-добре – с оглед на едрите щрихи, с които се зачеркват влиятелни авторитети от многовековна традиция в името на общия бонтон. Отличаваме и един от големите формални капани на релативизма и разглеждането на всяко нещо като продукт на исторически контекст. Ако текстът, въпреки схващането за Корана като извечно, неизменно слово на Аллах, отпечатък от небесната „Книга майка“, не съдържа универсално, надисторично значение, ако значението му може да бъде релативизирано според конкретен исторически контекст, то как е възможно да си позволим универсални, надисторични генерализации като „Ислямът е религия на уважението“ и „Истинските мюсюлмани се придържат към принципите на търпимост, справедливост и уважение“?

Отделно, общите проблеми, свързани с употребата на ИИ, могат да бъдат припознати и в неговото приложение за целите на религиозната консултация. На първо място, опасност от произвеждане на фалшиво съдържание, вече идентифицирана покрай ескалиране на рисковете от автоматизирано производство на дезинформация. Та според ChatGPT аз съм известен програмист [sic!] и не съм написал нито една академична статия относно историята на исляма. Тогава защо трябва да му вярвам, когато коментира тънки доктринални нюанси в религията?

Невярното съдържание е съчетано с липса на прозрачност. Няма как да знам на базата на какво получавам подобен отговор. Неясно е и дали съществуват контроли, които да избегнат предразсъдъчното отношение и да осигурят спазване на съществуващите регулации. Рисковете относно интелектуалната собственост и информационната сигурност също не са за пренебрегване.

Но към общите съмнения може да добавим и специфично мюсюлмански. 

Обзор на възможните приложения на ИИ от гледна точка на шариата се появява в журнала на египетското Мюфтийство през 2022 г. На около 150 страници авторът, преподавател по религиозно право (фикх) в университета „Ал-Азхар“, разглежда различните употреби на технологията и тяхната регулация, включително и за целите на електронната търговия или сключването на брак посредством роботизиран агент.

Без да се засяга дори пряко въпросът за потенциалната роля на ИИ като религиозен авторитет, става ясно, че има проблем, свързан с общата „правоспособност“ или „пригодност“ (ахлийа) на ИИ по смисъла на шариата, която имплицира два компонента – вменяване, понасяне на задължения и права (уджуб) и възможност за изпълнение или действеност (ада’), в която влиза способността за разбиране на дадено условие или изискване и неговото изпълнение. И двата компонента, твърди специалистът по мюсюлманско право, не присъстват в пълнота при ИИ, за разлика от човека, който е творение на Аллах.

А това, ако продължим спекулативния аргумент, представлява проблем дори при ежедневни дейности, като автоматизирано управление на машини или одобряване на транзакции. Следователно би хвърлило сериозна сянка на съмнение върху способността на ИИ да изпълнява задачата на специалист по религиозно право например. 

Съществуват и други проблематични области. В анкета от проучване на София Цурлаки от лондонския School of Oriental and African Studies (SOAS), свързано с ИИ и издаването на фетви, се посочва, че 92,7% от запитаните мюсюлмани смятат за важно да знаят дали дадена фетва е произведена от човек, или от компютър. 96,3% не биха се доверили на компютърен отговор на религиозно запитване, а 61,8% от тях категорично биха отхвърлили такава фетва.

Запитани защо, респондентите дават различни отговори. Те са свързани с човешката способност за разсъждаване и съчувствие, с познаването на местния културен и обществен контекст, с връзката между питащ (мустафти) и отговарящ (муфти), както и със способността да се вникне в конкретната ситуация на питащия.

Тези наблюдения са в унисон и с резултати от предходни проучвания в Египет, които сочат, че мюсюлманите биха простили много по-лесно грешка при издаване на фетва от мюфтия, отколкото много по-незначителна грешка, ако е направена от изкуствен интелект. Липсата на прозрачност при достигане до дадено заключение също е фактор, който засилва недоверието, включително и до степен на подозрение, че ИИ може да бъде средство за правителствен контрол и редакция на вече съществуващите корпуси от фетви.

Специално за „Тоест“ проф. Гари Р. Бунт обобщава предизвикателствата пред мюсюлманите,

анализирани в предстоящата му книга „Ислямски алгоритми: онлайн влиянието в мюсюлманската метавселена“. 

Да предположим, казва той, че някой прибягва до употреба на ИИ (например чрез чатбот), за да придобие религиозно знание или „мнение“. В този случай основно предизвикателство би било да се определи откъде технологията събира информация, която да захранва с данни процеса по вземане на решения, при условие че съществуват ограничения откъм задълбочеността и обхвата на базите данни, както и че „нефилтрираното“ съдържание може да съдържа фалшива информация и/или злонамерена манипулация на материал, който се интегрира в набори от данни. Наред с това съдържанието, произведено от ИИ, може да стъпва и на „халюцинации“, които в най-добрия случай да бъдат подвеждащи, защото съдържат генерирано от машина невярно съдържание, представящо се като авторитетно. Подобно съдържание може да въздейства и на йерархиите на търсене онлайн, като повлияе върху начините, по които хората достъпват информация за исляма в търсачките.

ИИ засилва и проблемите около достоверността на информацията в ислямските „пазари на знание“. Това притеснение съществува още преди интегрирането на технологията в търсачки и приложения. Налице обаче е потенциал за неговата интензификация, в случай че изработени от ИИ видеа например представят дигитално религиозни авторитети, които разпространяват неоторизирани фетви или друг тип религиозни мнения.

ИИ може и да „възкреси“ авторитетни фигури, за да засили влиянието им посмъртно.

Вече съществува технологията за това. Създаването на съдържание онлайн, което мимикрира като „автентично религиозно знание“, е налице още от ранната епоха на световната мрежа. Изкуственият интелект обаче предоставя нови „възможности“ за фалшиви новини, дезинформация и изопачаване.   

Предприети са, продължава Гари Р. Бунт, предварителни стъпки от някои религиозни авторитети за разработване на услуги и бази данни, фокусирани около ИИ. Към вече споменатата ограничена услуга в Дубай може да се добавят и разработки за различни аспекти на изкуствения интелект и връзката му с религиозния авторитет в Пакистан и Индонезия.

Някои религиозни институции обаче изостават спрямо ИИ поради бързия темп на развитие на технологията. Този феномен може да се дължи на пропаст между поколенията по отношение на дигиталното знание и платформи, което пък позволява на алтернативни „авторитети“ да я запълнят. Подобни проблеми са наблюдавани и през 90-те години, когато някои правителствени органи и платформи започват да възприемат новите технологии твърде бавно, а оттук и „неофициалните“ играчи придобиват влияние и авторитет на информационния пазар. 

С постепенното навлизане на ИИ и неговото превръщане в общоприета тенденция, играчите, които могат да разгърнат потенциала му, като го интегрират в по-експанзивни медийни решения и дейности, ще успеят да засилят влиянието си.

Това обобщение на проф. Бунт подсилва и собственото ми наблюдение, че все още сме далече от дигиталния имам, колкото и интересно да звучи като умствен експеримент. Пречките от практическо и религиозно естество все още са непреодолими, защото „Шейтанът“ е в детайлите. Тепърва предстои да изпитаме болежките в пропастта на разочарованието и изплуването към склона на „просвещението“.

А какво ни чака там? „Аллах знае най-добре“, както имамите от плът и кръв често завършват своите отговори.

---

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.

Post Syndicated from Атанас Шиников original https://www.toest.bg/izkustvieniyat-intelekt-na-allah/

Шумът около новите технологии минавал през пет етапа, твърдят консултанти от ИТ сферата, където и аз заработвам насъщния. Описва ги популярната крива на очакванията, положени върху времевата ос. Първо, твърдят те, идвал пускът на иновацията: поява на нов продукт, медиен шум, всеки говори за него. Следвал пикът на свръхочакванията. Пропастта на разочарованията е третият етап, когато става ясно, че се сбъдва заглавието на Шекспировата пиеса „Много шум за нищо“. Сетне бавно покачващият се „склон на просвещението“ уталожвал развитието на продукта. Следват второ и трето поколение продукти, при което инвеститорите продължават да харчат само при условие че технологията се подобри. Най-накрая идвало платото на продуктивността, когато изобретението става част от масовата култура на крайния потребител и устойчиво доставя предсказуеми резултати.

Според последната прогноза развитието на изкуствения интелект (ИИ) в момента се позиционира някъде между пуска на технологията и пика на свръхочакванията.

Малко сухи цифри 

Според проучване от 2023 г. 38% от инициативите, свързани с употребата на т.нар. генеративен изкуствен интелект, са насочени към подобряване на клиентското удовлетворение, тоест как да направим крайните ни потребители по-щастливи. 26% от тях се фокусират върху растежа на приходите, 17% – върху оптимизация на разходите. 7% от употребите са свързани с решения за непрекъснатост на дейностите – какво правим, за да не спира бизнесът ни при форсмажорни обстоятелства. И накрая, 12% от внедряването на решения с ИИ са в други области или не са приложими, доколкото запитването е отправено към инвеститор или към предлагащ решения за изкуствен интелект. 

Само че мен не ме интересува това. 

Интересува ме може ли ИИ да бъде мюсюлманският андроид, който сънува шериатски пасбища за електрически правоверни овце. Кой пази пазачите на вратата към изрядния помюсюлманскому начин на живот. Не просто дали мюсюлманите могат да намерят отговор на даден въпрос чрез интегриране на ИИ в търсачка, както направиха Microsoft с Bing. А би ли могъл изкуственият интелект да се превърне в легитимен източник на житейски напътствия за един последовател на исляма? Би ли могъл да влезе в почетната роба на един от авторитетите сред мюсюлманската общност? Възможно ли е някой ден притежателите на „религиозното знание“, които са „наследниците на пророците“, по известното предание от Пророка Мохамед, тези, които удържат целостта на общността от правоверни чак до настъпването на Съдния ден, да се окажат конструкти от нули и единици? Чука ли скриптът на киберходжата на вратата? Чакаме ли дигитален скрит имам като в една цифровизирана версия на шиизма? 

Да, явно имам скрити помисли. Затова и започвам с прост въпрос към ChatGPT. Искам да чуя какво ще каже електронният всезнайко във връзка с мой казус в ролята ми на религиозен любопитко, който чете постоянно сборници с мюсюлмански въпроси и отговори.

Аз съм мюсюлманин, който работи с юдеи (йахуд). Позволено ли е според Свещения закон (шариа‘) да ги поздравявам сутрин?

С това нагазвам в многовековната традиция на мюсюлмански responsa – въпроси и отговори – между вярващите в Аллах и техните религиозни авторитети. Та хората, независимо от религията им, винаги са се сблъсквали с проблеми, за които няма пряко решение в свещените книги. В мюсюлманската традиция тези своеобразни диалози кристализират в жанра на т.нар. фетва (фатуа). Отговорите на авторитетни богослови се събират в сборници, четат се, разпространяват се и се използват като справочен материал. И тук терминът фетва не означава „смъртна присъда“, както понякога си мисли широката публика след скандала със „Сатанински строфи“ на Салман Рушди и смъртната присъда срещу него от аятолах Хомейни през 1989 г. или пък след нападението срещу писателя от 2022 г. 

Тривиалната, общоприетата дефиниция на фетва е „необвързващо религиозно-законово мнение в отговор на даден въпрос“. Питащият не е непременно задължен да приложи решението, дадено му от признат от него авторитет. Но пък може да бъде мотивиран от силата на религиозния аргумент. И тези мнения-отговори, в зависимост от това колко е популярен отговарящият, може да имат широк обществен отзвук – както в случая със Салман Рушди или с фетвата, одобряваща обезглавяването на френския учител по история през 2020 г. Може да имат и политическо влияние – като историческите постановления на османския шейхюислям или пък мюфтията на ИДИЛ, заловен около Мосул през 2020 г. 

Често целта на запитването е да положи отговора на въпроса някъде по оста на петте степени на позволеност по мюсюлманския свещен закон. 

Според този закон нещата от тукашния свят могат да бъдат разпределени в пет категории, т.нар. „шариатски постановления“, „регулации“ или „степени на позволеност“ (ахкам). На първо място са религиозните задължения (дадена повеля следва да се спазва, ако се самоопределяш като мюсюлманин), после идват препоръчителните (добре е да се извърши, похвално е), неутралните, позволени неща (например да пия ли сок от ябълка или морков), порицаемите (няма да те вкара в ада, но не го прави, по-добре е за теб). А накрая идват откровено забранените, греховни дела (ще страдаш и в тукашния, и в отвъдния свят, ако го извършиш), за тях съществува и терминът харам. И мюсюлманите – и в миналото, и днес – питат за неща, които за съвременния човек може да са скандални. Или да стоят изцяло извън периметъра на модерното секуларно схващане за духовност и отношението между религиозно, обществено и политическо. 

– Мюсюлманка съм. Може ли да си направя липосукция, ако съм дебела?

– Може ли да поставя украсена с розички снимка на братовчедка ми на бюрото?

– Приложенията за онлайн запознанства и срещи допустими ли са?

– Ядат и пият ли мъчениците, отишли в рая?

– Биткойн и другите дигитални валути позволени ли са според свещения закон на Аллах?

– Може ли да нарека дъщеря си Натали?

– Живея в България, където повечето хора са неверници, трябва ли да празнувам техните празници?

– Може ли да отворя хотел, където да използвам бизнеса си с мисионерска цел за разпространение на исляма?

– Позволява ли ми религията да си поставя имплант с хормони?

– Някой открадна орган на роднина по време на операция, какво е наказанието за това?

– Може ли да търгувам със свински продукти, при условие че не ги консумирам?

– Как стои въпросът с храни, в чийто състав има посочен минимален процент алкохол?

– Ако мъжът и жената са голи по време на секс, това прави ли брака невалиден?

– Какво да сторя в случаи на домашно насилие от страна на жена ми, която ме заплашва с нож при семеен скандал?

– Защо може да работим с жени колеги само ако преди това сме били кърмени от тях?

– Какви са религиозните основания за практикуване на футбола?

Примерите по-горе са реални. Въпросите са отправени от реално съществуващи хора към реално съществуващи религиозни авторитети, но посредством електронни инструменти. Тази популярна практика е довела в днешно време до изграждането на мащабни и добре финансирани бази данни от въпроси и отговори онлайн, поддържани от екипи около даден шейх или институция. Те са интегрална част от „киберислямските среди“ (Cyber-Islamic Environments, CIE), както ги нарича Гари Р. Бунт, професор от Уелс и мой добър познат, който от години разработва дигиталното присъствие на мюсюлманските общности по света.

Влиятелни сайтове като IslamQA.info на саудитския шейх Мухаммад Салих ал-Мунадджид или пък портала IslamWeb.net, финансиран от катарското Министерство на религиозните дела, съдържат стотици хиляди запитвания от мюсюлмани по света. Сходно е положението със сайта на починалия през 2022 г. Юсуф ал-Карадауи или друг свързан с него сайт – IslamOnline.net, пуснат през 1997 г. от обществото „Ал-Балаг“ в Катар по инициатива на тамошни ИТ специалисти. Дори и страницата на нашенското Главно мюфтийство съдържа скромна секция с няколко отговора на въпроси от мюсюлманската общност тук, както и онлайн формуляр. 

И каналите за интеракция с крайния потребител варират. Някъде запитванията се отправят по телефон, другаде има контактен формуляр, понякога шейховете очакват запитвания по електронна поща или пък има разработени приложения за мобилни устройства. Но всички тези канали като цяло страдат от капацитет за обработване на входящите заявки вследствие на огромното търсене на услугата. 

И да, на първо място мюсюлманите питат за общото положение в шариата относно изкуствения интелект

… защото проблематиката е сравнително нова. Тук отговорът е донейде предсказуем. Прибягването до технологично решение за целите на отговори на религиозни въпроси е разбираема. Дихотомията „религия или технология“, изразена в почти банализираната метафора на Даниъл Лернър за „Мека или механизация“ от 1958 г., вече се възприема като изкуствена. Та историята на религиозната общност познава и други моменти, при които използването на дадена технология първоначално е възприемано като съмнително, след което се превръща в интегрална част от живота на мюсюлманите. Например навлизането на печатната преса през XIX век, което лека-полека смъква преписвачите на Корана и друга религиозна литература от пиедестала им. Или радиопредаванията и аудиокасетите, впрегнати в услуга на шейховете. Или първите версии на уебстраници, после и навлизането на Web 2.0, което повишава скоростта на обмен на информация и интерактивността в социални мрежи, блогове, приложения, както и във вече споменатите портали за фетви. 

Типичен отговор на това дали изкуственият интелект е религиозно забранен (харам), се дава на катарския сайт за фетви IslamWeb.net. Слава на Аллах, казва богословът, основният принцип за окачествяването на нещата от света е, че те са позволени, докато не се появи доказателство за тяхната възбраненост и греховност. Аргументът за това общо съждение, което прилича на юридическата презумпция за невиновност до доказване на противното, е зает от позоваване на богослова Ибн Таймия от XIV век. Същият Ибн Таймия е известен и като идеологически вдъхновител на радикални мюсюлмански течения, сред които ИДИЛ, „Боко Харам“ и „Ал-Кайда“.

Друг пък мюсюлманин има по-нюансирано питане: 

Уча програмиране, покрай това учим за изкуствения интелект. Като цяло се говори, че той можел да имитира човешкия ум, това позволено ли е по шариата, или способността за разсъждение следва да се схваща единствено като вложена от Аллах в човешкия род?

Отговорът е, че проблемът е само терминологичен, защото изкуственият интелект представлява единствено средство; той не може да напусне предзададените му граници, както и категорично не притежава качествата на живи същества, камо ли душа, която Аллах дава на тварите от света. А до голяма степен дефиницията на разумни и живи същества идва от Корана, за което питащият е препратен към няколко други фетви. Оттук и – ако се удържат поставените от Аллах граници – няма проблем да се разработва тази технология. Тоест ако продължим тази нишка на разсъждение, няма проблем технологията да бъде впрегната от благочестиви мюсюлмани за общите цели на медицината, образованието, програмирането, информационните технологии и прочее, а всеки специфичен случай подлежи на отделно разглеждане.

На второ място обаче стои по-конкретният въпрос: 

Ако ИИ е принципно позволен, възможно ли е той да се превърне в самостоятелен религиозен авторитет? 

На пръв поглед такъв умствен експеримент не е невъзможен. Направо си е изкусителен. Мюсюлманското право традиционно се възприема като основано на четири принципа (усул). На първо място стои Писанието, тоест Корана. Следват преданията на Пророка – Сунната, съставена от отдавна дефинирани текстови корпуси. На трето място идва „аналогията“ (кийас) и накрая, като че ли най-размито откъм дефиниция, стои консенсусът (иджма‘) на религиозните учени. Тези четири извора на правото се съотнасят един спрямо друг по дефиниран от юриспруденцията йерархичен начин поне от времето на имам аш-Шафии (поч. 820 г.) и неговия „Трактат“ (Рисала). Оттук и задачата на всеки религиозен учен, който участва в издаването на фетва, е лесна. Той трябва да стъпи върху предзададеното „канонично“ съдържание на Корана и Сунната и посредством формалната логика и инструментите на аналогията и консенсуса да достигне до удържимо от религиозна гледна точка решение на дадено запитване. 

Всеки от четирите източника на правото може да бъде обрисуван като база данни с ограничени на брой, ако и обемни, колекции от логически свързани набори от записи. 

Като че ли най-ясна е ситуацията с Писанието. Коранът съдържа 114 глави (сури), 6236 „знамения“, тоест стихове, 77 797 думи и 330 709 букви. Сурите се делят на мекански и медински според мястото на тяхното „низпославане“ от Аллах към Пророка; съществува и хронологична подредба на отделните знамения.

Подобна е ситуацията и със Сунната, поне със съдържанието на признатия за достоверен корпус от суннитите, т.нар. Сихах. Най-популярните са двата сборника на Муслим и Ал-Бухари от IX век, а в тях преданията за казаното или направеното от Пророка са тематично подредени и номерирани. Всеки отделен разказ се състои от две части. Първата съдържа споменаване на веригата от съратници на Пророка, които са го предали, т.нар. „опора“ (иснад). След това идва реалното съдържание („корпус“, „основна част“, матн).

„Аналогията“ пък невинаги е всепризнат механизъм за извеждане на религиозно валидни съждения и тук зависи от способността за изграждане на автоматизация на алгоритмите за взаимовръзка на принципа „Ако А е забранено, то Б, доколкото е сходно на А, би следвало също да се забрани“. Консенсусът е още по-проблематичен от гледна точка на това кои точно правно-богословски мнения искаме да използваме. Както с повечето случаи на употреба на ИИ, тук особено интересно би било с какво го захранваме. От кой исторически период и географски ареали приоритизираме съдържание, отдаваме ли превес на някоя от четирите правно-богословски школи (мазхаби) повече от други. 

Или пък, ако се върнем към Корана и твърдим, че традицията на коранични коментари (тафсир) ни дава ключ към историческото му разбиране, на кои точно ще наблегнем. Ще го захраним ли например с един от най-ранните – този на Мукатил ибн Сулайман от VIII век като доста близък до времето на самия Пророк? Само че тафсирът на Мукатил е твърде лапидарен и не ни осветлява за по-късното богатство на традицията на тълкуване на Писанието.

Хубаво. Да му подадем тогава класици, като Ат-Табари от началото на X век. Ат-Табари обаче пише един доста обширен коментар, в който наред с всичко включва и признат за „апокрифен“, съмнителен материал. Откъде мислите, че Салман Рушди е взел историята за това как Иблис, мюсюлманският сатана (Шайтан), вдъхновява Пророка? Точно оттам. Ами къде мислите, че четем историята за създаването на прасето от слона в Ноевия ковчег? Все при Ат-Табари.

Или пък да му подадем съвременни коментари като „В сенките на Корана“ на идеолога на „Мюсюлмански братя“ и баща на салафитския джихадизъм Сайид Кутб от средата на миналия век? 

Дали пък в крайна сметка няма да свършим с електронна версия на Бен Ладен?

Но на общо основание е ясно, че ИИ може да заеме ролята на устройство за производство на легитимни религиозни силогизми на базата на необработени данни. Не подобие на делфийския оракул, панаирна машина за случайни късметчета или гадаене по китайската Идзин, а по-скоро универсален скрипт, отговарящ на дефиницията за генеративен изкуствен интелект, който, стъпвайки на базата на предзададени входни данни, да може да отговори на всяко възможно религиозно запитване чрез изграждане на ново съдържание с добавена стойност. 

Опитите за представяне на религиозните извори на исляма като структурирани релационни бази данни не са отскоро. Само че идеята за тяхното креативно комбиниране тепърва прохожда. И все пак е отпреди шума около ChatGPT. 

Очаквайте продължение следващата седмица.

---

В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.

Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-koteshki-populacii-sunyat-na-gulubite/

Контрол на котешките популации

Антимюлеровият хормон (АМХ) е важен компонент в развитието на ембрионите при хората. Отделянето му в мъжките зародиши спира развитието на мюлеровите канали в женската репродуктивна система. При мъжете той се отделя от тестисите и нивата му са високи от раждането до началото на пубертета.

При жените е обратно – преди пубертета нивата на хормона са ниски, след това се повишават и започват да спадат бавно до достигане на менопаузата. Отделянето му става в яйчниците, и по-точно от фоликулите, образуващи яйцеклетките. Именно поради това измерването на количеството му е един от най-добрите начини за определяне на яйчниковия резерв – колкото повече от хормона може да се засече, толкова повече фоликули (и съответно потенциални яйцеклетки) са на разположение.

Един от страничните ефекти на химиотерапията е преждевременното изчерпване на яйчниковия резерв – най-вероятно поради повишеното активиране на фоликулите. В проучване върху мишки от 2017 г. учени са проверили ефекта на АМХ при приложението на няколко вещества, използвани в антитуморната терапия.

Резултатите показват категорично, че при умерено увеличаване на нивата на хормона броят на запазените фоликули е значително по-висок (между 1,2 и 2,9 пъти в зависимост от медикамента) при мишките, получавали АМХ, поради по-бавното им развитие. При още по-високи нива на хормона фоликулите в яйчниците се потискат напълно, което на практика води до стерилност на опитните гризачи.

Това лежи в основата на текуща разработка, която с помощта на методите за генна терапия и използването на вирусни вектори може да намери потенциално приложение за намаляване на популациите на бездомните котки. С помощта на аденовирус, използван за вектор, в мускулната тъкан на животните е вмъкнат модифициран ген за котешкия вариант на АМХ. Методът работи сходно на ваксините за COVID-19, използващи аденовируси за вмъкване на спайкпротеините в човешкото тяло с цел обучаване на имунната система и създаване на имунитет – подход, считан за безопасен и приложим в медицината.

Котките са понесли процедурата без забележими странични ефекти върху здравето им и експресията на АМХ е била увеличена. При два последващи 4-месечни периода на съвместно съжителство с мъжки (8 и 20 месеца след третиране) нито една от тях не е забременяла, за разлика от трите контролни котки, включени в изследването.

Според данните концентрацията на АМХ е намаляла с времето, но това не се е отразило на крайния ефект от третирането. В двете години, в които животните са наблюдавани преди публикуването на статията, не е забелязан негативен ефект върху тях. Дори важни хормони като естрогена не са се повлияли от потискането на развитието на фоликулите.

Най-вероятно стопаните на домашни любимци ще продължат да разчитат на хирургичната намеса, защото, освен преките ефекти, кастрацията има и други ползи. Поради хормоналните промени котките спират да се разгонват с всички свързани с това промени в поведението, като силно мяукане, изнервеност и маркиране. Важни положителни последици са също удължаването на живота и намаляването на риска от развиване на рак на млечните жлези и други заболявания.

За уличните котки стратегията може да се окаже изключително успешна, защото дори ефективността на терапията да намалее с времето, с няколко вълни на третиране популацията им може да се намали значително. Това би имало много положителни ефекти както за самите котки, чийто живот не е лек и обикновено е няколко пъти по-кратък от този на домашните, така и за екосистемите.

Котките са изключително ефективни хищници, които нанасят големи щети върху популациите на птиците и малките бозайници. Това, комбинирано с някои зоонотични заболявания, които те пренасят, прави възможността за бърза и лесна кастрация на голям брой котки изключително интересна както за групите за хуманно отношение към животните, така и за държавните институции, отделящи немалки ресурси за справяне с този проблем.

Какво сънуват гълъбите

Сънят е изключително важен процес, който се среща при повечето животни. При хората се наблюдават два типа сън – REM (с бързо движение на очите) и NREM (без бързо движение на очите). По време на първия мозъчната активност е висока и тогава сънуваме най-ярките си сънища, докато при втория активността е намалена и гръбначномозъчната течност (ликвор) циркулира около мозъка – предполага се, че това помага за прочистването му от вредни протеинови отлагания, някои от които свързани с развитието на заболявания като алцхаймер.

С помощта на инфрачервени камери, които следят зениците на птиците, и функционален ЯМР, проследяващ активността на мозъка, немски екип е установил, че при птиците протичат много сходни процеси. По време на REM съня в мозъка на гълъбите, включени в експеримента, са се активирали участъците, отговорни за обработката на визуална информация, включително тази по време на полет. Наред с тях активност е установена и в зоните, приемащи усещането за допир от тялото и крилете. Същото се е случило и в амигдалата, за която се предполага, че както при хората регулира емоциите.

Всичко това кара учените да изкажат хипотезата, че гълъбите имат визуални сънища, в които летят и изпитват емоции. В нейна подкрепа е и наблюдаваното рязко свиване на зениците им, което е характерно и по време на ухажване или при проява на агресия.

Но повишената мозъчна активност по време на REM съня може да има и някои странични ефекти. Невронната плътност при птиците е по-висока, отколкото при бозайниците, поради което почистването на натрупванията по мозъка трябва да е по-често и ефективно, отколкото при бозайниците. По време на REM съня се увеличава притокът на кръв в мозъка, което води до по-интензивно движение на ликвора около него. Изследователите смятат, че в комбинация с по-кратките и по-чести фази на REM сън това най-вероятно помага за премахването на вредни протеини от мозъчните тъкани.

Сигурно видът и съдържанието на сънищата при птиците ще останат ненапълно установени. Но дори горната хипотеза да не се потвърди, изследването дава много информация за съня при нова група животни и помага да се направят паралели между съня при птиците и хората. Това би могло да въведе гълъбите като моделни системи за изследване на процеси, които поради етични или други съображения не могат да се наблюдават при хората.

Иновации в сърдечната трансплантация

Вземането на органи за трансплантация от трупен донор обикновено се извършва по два начина – след мозъчна смърт на донора или след спиране на кръвообращението му. Първият е по-често срещан, защото въпреки загубата на мозъчна функция физиологичните процеси в тялото се поддържат и органите се запазват жизнени и в естествено състояние до момента на трансплантация. При спиране на кръвообращението настъпват редица усложнения, тъй като органите и тъканите не получават кислород, вследствие на което започват да се увреждат и сравнително бързо стават негодни за трансплантиране.

Поради това броят на такива операции все още е сравнително малък въпреки общия недостиг на донори. С напредването на медицинските технологии броят на органите, които могат да се използват след спиране на кръвообращението, нараства и прогнозата за успешна трансплантация се увеличава, като процедурата вече се прилага за пациенти с нужда от бъбреци и черен дроб. Доскоро това беше изключително трудно при сърцето, поради което се вземаха органи от донори само след мозъчна смърт.

Възможност за увеличаване на броя на потенциалните донори предлага използването на машина, която поддържа циркулацията и електрическите импулси в експлантираното сърце, т.нар. сърце в кутия. Това е сравнително нова технология и все още се прилага в малко клиники – донякъде защото доскоро нямаше данни за състоянието на пациентите, преминали през трансплантация на такива органи.

След публикуването на изследване, включващо 180 души, разделени на две групи (едните, получили орган от донор в мозъчна смърт, a другите – от донор след спиране на кръвообращението му), вече е известно, че почти няма разлика в успеваемостта на процедурата 6 месеца след провеждането ѝ. При първия подход, който се смята за рутинен, процентът живи реципиенти е бил 90, а при втория – 94. Не е имало съществена разлика и в развитието на сериозни странични ефекти 30 дни след трансплантацията и при двата типа процедури. Според авторите на изследването данните са достатъчно убедителни за внедряване на подхода в повече болнични заведения.

Тази техника ще е полезна и при по-често срещани трансплантации след мозъчна смърт. Традиционната практика е след експлантиране на органа той да бъде поставен в лед за транспорт. Това дава на екипа около 4 часа да стигне до реципиента, което ограничава разстоянието за получаване на органа. Ако сърцето е поставено в машината, то може да бъде поддържано по-дълго време и съответно да пътува по-далеч. Наред с това лекарите имат възможност да проверят дали органът функционира нормално, или има увреждания, преди той да бъде имплантиран, което повишава шанса за успешно протичане на процедурата.

Подобрен от AI алгоритъм за сортиране

Сортирането е важен процес в компютърните технологии, който намира най-различни приложения. Затова разработката и оптимизацията на алгоритмите, с които се извършва, е поле на активна изследователска дейност. Една от задачите е сортирането на малки набори, което от своя страна е част от алгоритмите, използващи разделяне на по-големите набори и сортиране „на порции“.

Въпреки че решенията, използвани в момента, са плод на дългогодишен труд, има възможност за подобрение. Нова разработка на подразделението на Google – DeepMind, успешно е оптимизирала алгоритми за сортиране, разработени от хора, като в някои случаи използваният подход е бил „неинтуитивен“ – с други думи, не е нещо, което би дошло на ум на човек.

AlphaDev е изкуствен интелект, базиран на шампиона по играта „го“ на DeepMind – AlphaZero. Използваният подход за обучение е с утвърждаване (reinforcement learning). При него програмата не получава предварителни знания, а с помощта на многократни итерации върху задачата и посочени награди и наказания тя намира най-подходящия начин за постигане на най-висок резултат, подобно на видеоигра. Именно такава дефиниция използват от компанията – игра на асемблер (най-базовия човешко четим език за програмиране). В нея резултатът се определя от времето за изпълнение на алгоритъма за сортиране – колкото по-кратко е то, толкова по-висок е резултатът.

След задаване на правилата AlphaDev започва своеобразна игра, променяйки части от алгоритъма за сортиране. При всяка промяна се отчита времето за изпълнение и дали полученият резултат отговаря на очаквания – ако се подадат числа в случаен ред, те трябва да бъдат подредени след сортирането. Всеки „рунд“ се оценява и сравнява с предишния, което определя дали ще бъде използван за основа на следващия, или ще бъде отхвърлен. В случая откритата оптимизация е възможността за премахване на една стъпка в алгоритъма за сортиране, което ускорява процедурата с до 70% при боравене с 5 елемента и с около 1,7% при над 250 000.

Според авторите подобни алгоритми се изпълняват трилиарди пъти всеки ден, поради което дори и най-малкото забързване ще допринесе за много спестено процесорно време. Разработката на AlphaDev е публикувана в журнала Nature, а оптимизираният алгоритъм вече е прехвърлен в стандартната C++ библиотека за сортиране и всички програмисти имат свободен достъп до него.

Интересен коментар за тази оптимизация дава потребителят Dimitris Papailiopoulos в Twitter. С две запитвания към GPT-4 той постига същия резултат без необходимостта от отнемащото време и ресурси обучение с утвърждаване. Донякъде задачата му е улеснена, защото вече има насока за начина на подобряване на алгоритъма, но все пак е показателно за напредналото ниво на технологията на OpenAI и потенциала, който крие. Възможност за бъдещи подобрения предоставя използването на изкуствен интелект, сходен на AlphaDev – така може да се откриват иновативни подходи, които не биха хрумнали на човек, а след това те да бъдат оптимизирани с помощта на GPT-4 или следващите му версии.

Заглавно изображение: Микроскопска снимка на стъбло на едногодишен бор, напречен разрез, 100х увеличение. Източник: BCC Bioscience Image Library, CC0 / Flickr