Tag Archives: инвестиции

България в Европа и Европа срещу света – къде сме в технологичното състезание?

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/bulgaria-v-evropa-i-evropa-sreshtu-sveta-kude-sme-v-tehnologichnoto-sustezanie/

България в Европа и Европа срещу света – къде сме в технологичното състезание?

Американският писател и сатирик Кърт Вонегът има особено мнение за технологиите:

Смятам, че романите, които изключват технологиите, изобразяват живота толкова погрешно, колкото погрешно са го изобразявали викторианците, изключвайки секса. 

Както в романите, така и в политиката изключването на темата за иновациите и технологиите през 2025 г. изкривява действителността. Политиците ни трябва да разберат, че България не може да си позволи да се превърне в щрауса със заровена в пясъка глава. Защото когато малко по-късно я надигне, щраусът няма да познае света, който е оставил. И няма да може да живее в него. Такъв е темпът на технологиите.

С какво асоциирате думите „технология“ и „иновация“? Моят отговор е бъдеще. Или обещание за бъдеще. 

Перифразирайки един известен цитат на компютърния учен Алън Кей, бих казал, че има два начина да взаимодействаме с бъдещето. Реактивен – да го предвидим. И проактивен – да го създадем. Когато си политик, трябва да правиш и двете. Да предвидиш глобалните течения и да създадеш решения в синхрон с визията си за бъдещето. Политик, който изключва иновациите от програмата си, прилича на спринтьор в дълга маратонска надпревара – бяга бързо в началото, но накрая ще изгуби съревнованието. 

А колко пъти сме чули политиците ни да говорят за бъдещето с конкретност и как си представят света и България след 10, 20 или 30 години? Или какви решения предлагат сега, така че страната ни да благоденства тогава? Политическото късогледство, слабото лидерство и липсата на разговор и държавническа визия за съвместния ни път като общество създават проблеми в две направления. 

Прагматично направление. Гражданският сектор и бизнесът предлагат конкретни решения на конкретни проблеми, които нямат идеология и цвят. Това важи с пълна сила за икономиката, иновациите и технологиите. Докато другите европейски страни и глобални конкуренти действат, България губи ценно време, за да пречупи успоредните прави на растеж с другите страни в Европа и да ги догони по стандарт и качество на живот.

Културно/ценностно направление. Политическото безвремие се е загнездило в съзнанието ни и създава усещане за застой и невъзможност за положителна промяна. Това ражда опасен феномен – България има многовековна история, но по отношение на зрелостта си обществото прилича на първокласник, който чака родителите си да му помогнат за домашното. Налага се разбирането, че българите като общество и като отделни личности не могат да създават стойност и да предлагат решения и политики. Превръщаме се в зрители на една изкривена демокрация, чакайки „спасителя“ да ни покаже пътя. В една добре работеща демокрация обаче гражданите задават пътя на политиците. 

Състезанието

В технологичната надпревара участват много състезатели, но три са най-бързите коне – САЩ, Китай и Европейският съюз. Третият обаче изостава. Защо? 

За изоставането може да съдим по четири индикатора – пазар, регулации, капитал и кадри. 

Първият и вторият са пряко свързани. Очевидно САЩ, Китай и ЕС разполагат с огромни вътрешни пазари. Това е добре, ако планирате да създадете глобален бизнес. Защото от самия старт разполагате с нужния мащаб да разраснете бизнеса си с размах. Имате много възможности, сегменти, ниши, целеви аудитории, на които да пласирате продукта или услугата си, без значение дали продавате на индивидуални (B2C), или на корпоративни клиенти (B2B). Това важи с пълна сила, ако създадете технологична компания в САЩ или в Китай, защото пазарите, освен че са огромни, са и единни. 

За да разраснете своя бизнес в ЕС обаче, да отворите филиали и да стъпите на пазарите в 27 страни членки, ще трябва се запознаете с 27 различни законодателства, администрации, регулации, пазари и култури. На една технологична компания т.нар. скалиране (мащабиране) коства значително време за проучване и запознаване с механизмите за регистрация и опериране на бизнес, както и големи разходи за юристи и счетоводители, редица пазарни анализи, сблъскване с културни бариери и т.н. 

Същото важи и за инвеститорите – особено за фондовете за рисков капитал (VC) и алтернативните фондове, които инвестират в технологични компании с по-голям шанс за бърз и експоненциален растеж в глобален мащаб. По същите причини те рядко инвестират в компании и пазари извън страната, в която са регистрирани. Защото в нея имат задълбочени познания за пазара и вертикалите по индустрии, познават нормативната рамка, регулациите и инвестиционните процеси. Раздробеността на пазарите създава допълнително предизвикателство пред по-малките по население европейски държави, тъй като сами по себе си не привличат толкова сериозен интерес от големи западни инвеститори (фондове, институционални инвеститори и др.) поради обективно по-скромните размери на пазара. 

Друг особено важен проблем е, че институционалните инвеститори, каквито са например пенсионните фондове (втори и трети стълб) в ЕС, инвестират много по-малко и консервативно в технологичния сектор в сравнение със САЩ. 

Последният годишен доклад на Atomico за състоянието на иновациите и инвестиционния климат в европейския технологичен сектор показва, че сделките с рисков капитал в Европа (вкл. Великобритания) достигат около 45 млрд. долара през 2024 г. спрямо 47 млрд. долара през 2023-та.

През 2024 г. са сключени малко над 4000 сделки в ранната фаза на развитие на технологичните компании, т.нар. early-stage сделки, на стойност под 15 млн. долара. Това е най-ниското ниво от 2015 г. насам.

По данни от доклада, пенсионните фондове в Европа са удвоили инвестициите си в рисков капитал в периода 2015–2023 г. През 2023 г. те допринасят с 858 млн. долара. Въпреки това Европа изостава драматично от САЩ, където пенсионните фондове са инвестирали около 7,7 млрд. долара във VC фондове през 2023 г. Разликата е почти десетократна. 

И въпреки че ЕС разполага с много качествени специалисти и предприемачи, а нагласите на европейците за създаването на собствен бизнес са положителни, Съюзът изостава в надпреварата със САЩ, където условията са по-добри, и с Китай, където моделът стъпва и на сериозна държавна подкрепа.

Какви са последствията? От Европа изтичат успешни технологични компании, основатели и специалисти зад океана заради по-лесното отваряне на бизнес, огромния вътрешен пазар и улеснения достъп до капитал и инвеститори. А ЕС продължава да изостава икономически от своите големи глобални конкуренти. 

EС отвръща на удара

След няколко звучни шамара Европейската комисия се събуди от летаргията, в която беше изпаднала.

Първият дойде през април 2024 г., след публикуването на доклада на бившия италиански премиер Енрико Лета относно състоянието и мерките за подобряване на единния пазар за устойчива икономика и по-добър стандарт на живот за европейските граждани. Лета отправя предложения в няколко направления:

  • фокус върху научните изследвания, иновациите и образованието;
  • създаване на механизми за мобилизиране на частни и публични инвестиции; 
  • инструменти за подкрепа на компаниите във фаза на растеж; 
  • по-ефективна интеграция и разпределение на ресурсите; 
  • синхронизиране и подобряване на нормативната уредба.

Вторият шамар дойде няколко месеца по-късно, през септември 2024 г., с доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС. Той идентифицира три области на действие, една от които е пряко свързана с иновациите и технологиите – как да наваксаме изоставането от САЩ и Китай по отношение на иновациите. Драги предлага решения за развитие на стартъп екосистемите, уеднаквяване на законодателната рамка и регулациите, учредяването на ново европейско дружество, което улеснява създаването и скалирането на технологични компании, по-добра рамка за инвестиции, повече средства в научноизследователска и развойна дейност и много други.

Шамарите задействаха политически импулс, така че Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия дадоха да се разбере, че ще приоритизират развитието на иновациите и икономиката на ЕС.

Междувременно новата еврокомисарка с ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“ Екатерина Захариева създава съвет от успешни предприемачи и експерти, които ще разработват европейски решения за развитие на иновациите. 

Европейските държави също търсят решения

Великобритания се готви да мобилизира 80 млрд. паунда чрез реформа в пенсионната система и създаването на пенсионни мегафондове за инвестиции в технологичния сектор и икономически растеж.

Германската стартъп асоциация Startup Verband пък публикува своя доклад Innovation Agenda 2030. В него се очертават насоки и мерки пред германското управление за позициониране на страната като лидер в иновациите в Европа и на глобално равнище. Германия планира и т.нар. WIN инициатива с цел да мобилизира 12 млрд. евро от публични и частни източници, като Deutsche Bank, Allianz, Commerzbank, Deutsche Telekom, AXA Deutschland, и застрахователни компании, като HUK Coburg. Парите ще бъдат насочени към технологичната екосистемата в по-високите нива на инвестиционни рундове и в по-мащабни сделки. 

Нидерландия, Франция и други страни също обмислят стъпки, чрез които да развържат кесиите със застояли ресурси и така да дадат тласък на икономиките си.

Къде е България?

България има шанса да надбяга страните от Централна и Източна Европа, като създаде модерно законодателство за подпомагане на иновациите и стимулиране на индустриите с висока добавена стойност.

Улесняването на частни и институционални инвеститори, като пенсионните фондове, да инвестират и участват по-ефективно в икономиката ни, нужните промени в Закона за насърчаване на инвестициите за привличане на стратегически инвеститори, създаването на механизъм за стимулиране на т.нар. бизнес ангели (частни лица, които инвестират в технологичния сектор) и изработването на виза за дигитални номади са само част от инструментите, които ще ускорят растежа на икономиката ни дългосрочно. Как насърчаваме научноизследователската и развойната дейност (R&D) в иновациите, как насочваме частни и публични инвестиции в дълбоките технологии (deep tech) и модернизираме законодателството, така че научните разработки в университетите да се превръщат в технологични компании (university spin-offs) са други ключови за решаване въпроси. 

Решенията и съдържанието по тях ги има. Остава щраусът да не си зарови отново главата в пясъка. 

Капиталът (не по Маркс)

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/kapitalut-ne-po-marks/

Капиталът (не по Маркс)

В предишния текст от серията, посветена на предизвикателствата пред бизнеса в България, обърнахме внимание на тромавата администрация и закостенялата законодателна рамка. Говорихме и за спъващата реформите бездна между министрите и хората по веригата под тях в съответните дирекции и агенции. Освен това посочихме няколко положителни промени, които очертават правилната посока за развитие. 

Във втория материал ще разгледаме заключения потенциал на България по отношение на капиталовите ресурси, необходими за развитието на бизнес средата. Ще си поговорим за трудностите, които стартиращите компании срещат при набиране на инвестиции у нас, както и защо понякога им се налага да погледнат на Запад в търсене на средства за осъществяване на идеите си. Ще обсъдим и проблемите в законодателството на макрониво и вече закъснелите реформи, от които зависи бъдещето на българската икономика. 

Поглед от бизнеса

От разговорите ни с предприемачи научаваме за несъвършенствата на бизнес средата у нас. Разбираме най-вече и колко точно стартъп инфраструктурата в България изостава в сравнение с условията на Запад. Това изоставане се дължи и на тромавите административни процедури по одобряване и отпускане на инвестиции. Изискванията към компаниите кандидати за финансиране са твърде усложнени. Сложна е и оперативната структура на Фонда на фондовете и фондовете под неговата шапка, които боравят предимно с публичен ресурс и инвестират в по-ранна фаза. В допълнение, сроковете за отпускане на инвестицията са доста дълги. Това създава рискове за компаниите в критичен за тях в момент, когато имат нужда от свежи средства и повече време, което да инвестират в развитието си.

Предприемачите споделят за добрия си опит с бизнес ангелите в страната. Ангелските инвеститори са частни инвеститори, които осигуряват финансови средства, а често и менторство на компании в тяхната най-ранна и рискова фаза на развитие. Правят го срещу дял от компанията. Опасенията са, че засега бизнес ангелите тук са твърде малко, а средата усложнява възможностите им да инвестират поради липсата на стимули. 

Като положителен пример от чужбина може да посочим един добре работещ и прозрачен начин за набиране на капитал в САЩ – през т.нар. сейфове (от SAFE – Simple Agreement for Future Equity). Той дава възможност за влагане на средства, срещу които инвеститорът получава собственост (equity) от компанията в бъдещ момент – обикновено при следващия рунд за набиране на капитал. 

Западните инвеститори пък гледат с недоверие на компании в българската юрисдикция преди всичко заради асоциациите с корупция и заради липсващата дигитализация на национално ниво. Към това се добавят и още административни трудности – например усложненото откриване на банкова сметка от чуждестранен гражданин. 

Тези фактори принуждават част от българските предприемачи да потърсят финансиране в чужбина, регистрирайки дружества в САЩ или в Западна Европа. Същите фактори понякога правят българския капитал в пъти по-скъп, отколкото компаниите могат да понесат, и ограничават възможностите им за експанзия. 

Разковничето е в законите 

Какво трябва да стане на макрониво, за да се улесни и стимулира предприемачеството в България? На пръв поглед отговорът е прост – да се отключат повече капиталови ресурси и да се подобри инвестиционната среда. За това обаче са необходими дълбоки реформи, които закъсняват, а когато дойдат, едва ли ще минат лесно през Народното събрание, защото ще срещнат съпротива и опити за изкривяването им в полза на различни интереси. Нека обаче започнем с един добър пример в по-малък мащаб. 

BEAM

През 2018 г. Българската фондова борса получава разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН) да създаде т.нар. BEAM – Bulgarian Enterprise Accelerator Market. Основното му предназначение е да подпомогне растежа на малките и средните предприятия. BEAM съществува отвъд основния фондов пазар с идеята да улесни набирането на капитал. 

Най-важното облекчение при BEAM пазара е отпадналото изискване за проспект. Проспектът е правен документ, описващ основната дейност, финансирането и акционерната структура на дадено дружество. Потенциалните инвеститори го използват, за да решат дали да купят ценните книжа, които дружеството предлага. Преди всичко обаче той трябва да бъде одобрен от КФН. Изключително детайлен и тромав за изготвяне, проспектът често бива отхвърлен от КФН със или без адекватни аргументи. Това лишава много предприятия от възможността да се регистрират на фондовия пазар – проблем, който BEAM пазарът решава.

През годините прагът за набиране на капитал без нужда от такъв документ беше увеличен в две стъпки – от 1 на 3 млн., а впоследствие и на 8 млн. евро (максималния за Европейския съюз). Така BEAM служи и като мост за компаниите към основния фондов пазар.

Ангелски инвестиции

Бизнес ангелите са ключови играчи в предприемаческата екосистема, защото инвестират в най-ранен етап и при най-висок риск. Често това става още в идейната фаза от развитието на компаниите. Инвестираните суми за българските стандарти обикновено са от порядъка на няколко десетки хиляди лева. В сравнение със страните от ЕС бизнес ангелите в България са по-малко и по-слабо активни, а главната причина за това е липсата на подходящи стимули.

Какво е възможното решение? Например механизъм за директен кешбек от държавата към бизнес ангелите, в случай че бенефициерът фалира. Като се имат предвид иновативният характер на компаниите, търсещи такъв тип финансиране, и високият им потенциал за растеж, може обосновано да се предположи, че ползата за държавата от събраните данъци, високоплатените работни места и мултиплициращия ефект върху веригата ще надхвърли многократно разходите по бюджета за стимулиране на ангелите. 

Голямата картина 

Междувременно два изключително важни за българската икономика законопроекта са на път да влязат в дневния ред на парламента. За тях говорим с Добромир Иванов, изпълнителен директор в Българската предприемаческа асоциация (BESCO), която се застъпва за промените. 

Промени в Закона за насърчаване на инвестициите 

Добромир споделя резултатите от проучване на асоциацията, според което страната ни отсъства от европейската карта за привличане на големи инвеститори. 

Изтънените данъци, няколкото работещи индустриални зони и обещанията за изграждане на пътна и електрическа инфраструктура отдавна не са конкурентни предимства, които биха изкушили инвеститорите да изберат България.

Особено при липсата на квалифицирани кадри и адекватна държавна помощ, каквато предлагат например Унгария, Словакия, Румъния, та дори страни извън ЕС, като Сърбия и Северна Македония. 

Според Добромир държавната помощ в квазипазарна ситуация трябва да бъде „умна“ – тоест да се възвърне за период от около седем години и да подобри средата в слаборазвитите региони у нас. Фокусът на реформата е насочен именно към привличане на средно- и високотехнологични инвестиции извън София, идващи от компании, които да осигурят заплати от порядъка на поне 50% над средните за съответната община. 

С оглед на това Добромир изтъква голямата цел на промените – да се достигне европейският таван от 60% държавна помощ за инвестиции в слаборазвити региони, така че да няма българин без избор къде да работи. 

За да има истинска демокрация, хората трябва да са свободни да избират къде да работят. В момента има много феодални райони, където хората са лишени от този „лукс“. Така се създават зависимостите, от които страда демократичната ни система.

Идеята е да се привличат инвеститори, които създават иновативни продукти с висока добавена стойност, плащат високи възнаграждения и постоянно развиват уменията и потенциала на служителите си. Това според Добромир са ключовите моменти, които ще направят България по-богата държава. 

Пенсионни фондове

Знаете ли, че частните пенсионни фондове в България могат да инвестират до 1% от капитала си в алтернативни фондове (например фондове за рисков капитал)? Този праг е изключително нисък за европейските стандарти и затруднява пенсионните фондове, които страдат от липса на възвръщаемост. Едновременно с това се възпира и потенциалът за развитие на предприемаческата среда.

В общо писмо до парламента Асоциацията на пенсионните фондове, инвестиционният фонд на Endeavor, Асоциацията на индустриалния капитал в България и BESCO изразиха подкрепата си за нормативни промени, които увеличават прага на пенсионните фондове от втори и трети стълб за инвестиране в алтернативни фондове до 5%. Целта на мярката е да повиши възвръщаемостта им и да отключи капитал, който да бъде пренасочен към предприемачите, търсещи инвестиране от порядъка на над 5 млн. лв. (т.нар. Series B инвестиционни рундове).

Реформата също трябва да позволи на пенсионните фондове да „къмитват“ пари (committed capital). С други думи, да обещават определена сума на алтернативните фондове, която впоследствие да бъде използвана за инвестиране от самите фондове. Сумата не се осигурява незабавно, каквото е условието сега, а само се декларира на съответния инвестиционен фонд, който ще я потърси, когато реши да направи инвестиция. 

Поправките целят още да се премахнат ежедневните проверки на КФН на активите на пенсионните фондове. Освен че създава излишна бюрократична тежест, КФН не признава нематериални активи (например репутация, качество на управлението, продукти в развойна дейност, интелектуална собственост, търговски марки, патенти и т.н.), което ограничава инвестиционния потенциал на пенсионните фондове.

Според Добромир Иванов промените биха могли да отключат над 1 млрд. лв. в екосистемата, което ще удвои наличните ресурси. Това ще позволи на бизнесите да набират повече капитал, за да се разрастват и да остават по-дълго в България – с произтичащите от това икономически ползи за цялата страна.

Съвкупността от изброените промени трябва да подобри и модернизира инвестиционния климат у нас. България обаче няма време, а реформите вече закъсняват. Кога ще се приемат и как ще се прилагат, зависи най-вече от натиска на гражданското общество и предприемачите върху институциите, отговорни за тяхното реализиране.