Tag Archives: бизнес

Да разберем GDPR. Готова ли е компанията ви?

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/gdpr-event/

Вероятно сте чували, а може би още не сте, но Регламентът за защита на личните данни (GDPR) е вече факт. След 4 години на обсъждане, лобиране и събиране на примери и добри практики Европейският съюз създаде нормативен акт, който променя мисленето ни за личните данни. Разбирането на нуждата от GDPR минава през осъзнаването, че четвъртата индустриална революция се случва сега. Все по–често конкурентното предимство на новите бизнес модели спрямо утвърдените такива се състои в достъпа, анализа и управлението на данни.

Политически кампании се печелят и компании излизат на върха на класациите чрез дейности по профилиране, анализ на големи масиви от данни и персонализиран маркетинг.

Какво променя GDPR и готова ли е компанията ви за новите правила или по-точно – кога е трябвало да бъде готова? Какво реално ще трябва да промените – организация, техническа инфраструктура или нагласа на служителите и ръководството? Ще може ли френския държавен орган по защитата на данните да вземе отношение спрямо нарушение, извършено от компания в Пазарджик? Какво е доклад относно въздействието от защитата на данни? Можете ли да продадете бизнеса си или да сключите стратегически договор без такъв доклад?

На 30 август в Пловдив експерти от адвокатско дружество Точева и Мандажиева заедно с Trakia Tech ще се опитат да отговорят на тези въпроси. Обещаваме Ви да е интересно и полезно. Нетърпеливи сме да чуем Вашите въпроси, които ще ни накарат да мислим още по-задълбочено в тази насока. Събитието организираме съвместно с нашите партньори от Капитал и ETNHost.

Работният език е български, а събитието е в малък формат и местата са ограничени, затова регистрацията на адрес capital.bg/gdpr е задължителна.

Очакваме ви в Център за събития Limacon, чийто адрес е: Пловдив, бул. Марица 154A (до големия паркинг на Билла).

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.

Приложения на Blockchain в индустрията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/blockchain-in-manufacturing/

В последните няколко месеца, с различни хора, подготвяме няколко интересни проекта. Пред един от тях съвсем скоро ще дръпнем завесата и ще го представим публично. Свързан е с технологиите и приложението за промяна и развитие на две сфери на бизнеса – финансите и индустрията. Имаме страхотни партньори в това начинание и затова буквално нямаме търпение да започнем с няколко подгряващи събития.

Първото е директно в десятката на нашия фокус и ще бъде на тема Приложения на Blockchain в промишлеността. Организираме го съвместно с Капитал, а лектори ще бъдат Емилиян Енев и Емил Стоянов от Recheck, които ще споделят опит и практически примери за приложението на Blockchain в промишлените производства. Това нямаше да бъде възможно, без подкрепата и домакинството на speedflow.bg, в чието пространство за събития ще се случи всичко, а също и с подкрепата и брилянтния интернет осигурен от Cooolbox.

Събитието е в малък формат и местата са ограничени. Предназначено е за хора от промишлеността, с идеята да им покажем, че Blockchain не е само това, което стои зад популярната криптовалута, а може да има множество други и различни приложения, включително в сферата на индустриалното прозводство. Няма да залитаме към дълбоко-технологични детайли, а работният език ще бъде български.

Регистрацията е на адрес capital.bg/blockchain.

Ще ви очакваме на 13 юли от 10 часа на адрес Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков“ 1А, Бизнес център Lime Tree, в офиса на Speedflow.bg. Очакваме да приключим около 15 часа следобед.

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Кодифицираната медийна директива 2010/13/ЕС: ход на ревизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/04/28/avmsd-15/

На 25 април 2017 г. Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува за изменение на предложението на ЕК  COM(2016) 287 final за  ревизия на  кодифицираната Директива  2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.

Проектът за доклад на парламентарната комисия е изготвен от германски евродепутати и е публикуван през септември 2016 г. Четири парламентарни комисии (ЕNVI, IMCO, JURI, LIBE) също са  поканени за становища, а предложенията за изменения в текста на ЕК са над 1300. Според прессъобщението за гласуването на 25 април т.г.   в доклада се предлагат промени  с цел да засилят защитата на децата онлайн, да увеличат квотата на европейските произведения в нелинейните услуги и да направят по-гъвкави нормите за разполагане на рекламата.

Европейският парламент ще гледа доклада и ще гласува на сесията, която започва на 15 май 2017 г.

Европейският икономически и социален комитет даде становище на 19 октомври 2016 г.
Междувременно Работната група по аудиовизия в Съвета пристъпи към подробно разглеждане на текста на Комисията по време на Словашкото председателство. Информация за позициите на държавите към края на 2016 г. е публикувана на сайта на Съвета ST 13934 2016 REV 1.  По време на Малтийското председателство на Съвета (23 май 2017) се очаква постигане на общ подход по проекта  и даване на мандат за триалог (вж за общия подход и триалога тук).
Обсъждането продължава активно. Балансите между интересите на индустриите и на потребителите се намират трудно. След гласуването на Комисията по култура и образование в ЕП има реакции на организации и институции, които са индикативни –  така EBU, организацията на обществените медии в Европа, приветства стремежа към адекватни правила за единния цифров пазар,  но се обявява например за запазване на часовия лимит за рекламата в линейните услуги.
*

 Ревизията на ДАВМУ в детайли  може да се проследи на сайта на Европейския парламент.

Към хода на законодателния процес на наднационално равнище обикновено няма голям интерес от страна на гражданите, но бизнесите защитават интересите си, обикновено чрез професионалните си организации. Затова и балансите се получават такива – небалансирани – особено по някои въпроси.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: давму

За народните добродетели

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2050

Има вече близо сто години от лекциите на доктор Никола Кръстников, изнасяни през 1919-1920 година и публикувани през 1921 година. Прочетете ги – сякаш са писани вчера.

И може би най-актуалното в тях е описаното противоречие между обществената неангажираност и личната ангажираност на българина. Ние сме може би най-безхаберната към обществото и страната си нация. И в същото време може би най-ангажираната с личното си. Сякаш не е един и същи народ това… А е. Защо ли тъй?

Заселете човек в къща с един счупен прозорец, под за премитане, капеща чешма в кухнята и таван за пребоядисване. Какво ще направи той? Ще измете пода веднага. Ще смени стъклото на прозореца до ден-два. Чешмата ще стане и по-бързо, особено ако е сръчен. И вероятно до месец-два ще пребоядиса и тавана. Ще си направи дома за чудо и приказ.

Заселете го вместо това в къща, където всички прозорци и врати са счупени, боклукът е до коляно, мебелите са строшени, стените – за измазване, тръбите са запушени, ток има само в един контакт… Какво ще направи той? Ще си разчисти леглото и една пътечка до него, да има къде да спи, докато си намери друг дом. И ще е прав – това е по-разумното. А ако друг дом няма, ще се пропие – и това е по-постижимото, отколкото да оправи този.

И без теория на счупените прозорци е ясно – човек се бори, когато има надежда, че ще успее. Няма ли я, би било глупаво да пробва, нали? Където има един счупен прозорец, той е нещото, което не се връзва – и се оправя. Където всички прозорци са счупени, невръзващото се нещо е желанието да бъдат оправяни – то е, което трябва да си отиде.

От много столетия българинът живее в страна, където са счупени всички прозорци. Не само в държавата ни буквално няма нещо, което да е наред, но и дори просто в обществото ни. Каква е масовата реакция, когато някой реши да мете улицата просто за да е чиста? Или когато някой се опита да направи наистина антикорупционна политическа партия, или да протестира срещу политическото мутрафонство и политченгеджийство?… Хубава е природата ни, където не сме успели още да я унищожим. Каквото ние сме създали или успели да пипнем по-обстойно е… това, за което пиша.

(За момент погледнете нещата от обратната страна – на политическия престъпник, който иска всичко да е разградено, че да му е най-лесно да граби. И да са хората твърде отчаяни, за да се обединят и да го накажат… За него тук е страната на здравите прозорци. И ако има случайно някой прозорец счупен – тоест, нещо дето да е както трябва и да му пречи – той ще го „ремонтира“. Познайте какъв е резултатът, когато цялата власт и всички лостове са в ръцете на „успелите млади мъже“, или по-точно на кукловодите им. Познайте и защо ЕС толкова натиска да си оправим – което май вече клони към лустрираме – съдебната система.)

Какво остава при това положение на обикновения човек? Единственото, което е предимно под негов си контрол, е неговата собственост. Къщата, дворчето, евентуално нивицата. Там той излива цялата си грижа, стопанственост, работливост и умения. Затова и е толкова жертвоготовен и ангажиран, когато опира до личното му – за разлика от общественото, където всички прозорци са изпочупени, и той се чувства безсилен да ги оправи.

(Което идва да ни каже нещо важно – той е невероятно упорит. Политическите престъпници от всички времена са успели да ограничат дълбоко и пренасочат трайно грижовността му, но не са успели да я унищожат напълно.)

… Откога българинът живее така? Трудно е да се каже. Още през Второто българско царство по-високопоставените са си позволявали на практика всичко с тези под тях. Както болярите с обикновените хора, така и царят с болярите. (Затова много от българските боляри с радост са приемали, когато зараждащата се Османска империя им е предлагала васалитет. Свобода от царската „диктатура“ срещу помощ в битка срещу този цар – кой болярин не би бил щастлив?) По време на византийците подтисничеството отгоре и безправието на по-долните надали е било по-малко. За Първото българско царство не зная, то май е било мъничко по-различно, но също не особено търпимо към по-ниските в стълбицата. Като се има предвид, че е било през 8-10 век…

През повечето от времето на Османската империя също няма как да е било иначе. Все пак е била ислямска теокрация – християните са били защитавани от външни врагове, доколкото са били рая – стадо. Забогатели българи започват да се появяват по-осезаемо едва след Гюлханския хатишериф от 1839 година, когато е провъзгласено официално равенство на всички поданици на империята, без значение на религия и националност. Уви, доста от забогателите са чорбаджии в най-лошия смисъл на думата – израсли като роби, те искат да са не свободни, а робовладелци.

След Освобождението, когато тези чорбаджии и подобните им се оказват на власт, това си казва думата с пълна сила. Чудесно е показано във филма „Капитан Петко войвода“ – ако случайно сте го изпуснали, гледайте го, струва си! Думите на Антон Страшимиров за събитията около Септемврийското въстание „клаха народа си както турчин не го е клал“ с пълна сила важат за цялото време от Освобождението нататък. Нещата започват да се цивилизоват поне мъничко чак след 1934-35 г., когато реално се установява царска диктатура. Очевидно при всичките си недостатъци Борис III е бил просветен цар и патриот. Чак тогава безчовечността на чорбаджиите почва мъничко по мъничко да влиза в някакви рамки и граници.

Левичарско мислене ли е това? За обременени от идеология – може би. За такива, които имат представа от бизнес, то е нормалното. Кой бизнесмен иска съсипани, изцедени и мразещи работата си и него служители? Който си е получил парите в куфарче и не знае как се изкарват, и не му и трябва, понеже в куфарчето винаги ще има нови за пране. Защо в Германия производителността на труда е несравнимо по-висока от гръцката, при положение че в Гърция се работи повече часове и при по-голямо изцеждане? Контрастът с Китай е още по-голям – там производителността на труда е висока предимно в най-големите заводи, където е най-високата специализация. (А най-често и 12-14-16-часови работни смени при 1 почивен ден в месеца.) На истинския бизнесмен му трябват отпочинали, доволни и обичащи работата си служители. Те са, които произвеждат ефективно и с ниска себестойност, въпреки по-високите си заплати и бонусите.

(И е така не само със служителите в бизнеса. Доброто обикновено е по-силно от злото – но не защото е по-морално, а защото е по-ефективно и успява по-добре. Всъщност, ако не беше така, самите понятия за добро и морал нямаше изобщо да възникнат.)

След 1944 г. комунизмът лиши хората от почти всичката им собственост. Тя се оказа под контрол – тоест, де факто собственост – на хора предимно без понятие от управление на собственост. Пак роби, мечтаещи да станат робовладелци. Резултатът беше предсказуем… Но от това последва и нещо още по-лошо. Робовладелството – за объркване на умовете кръстено „народна република“ – стана част от държавната система. Прословутата Държавна сигурност беше създадена именно с целта да го опазва. Структурите ѝ бяха изградени да са подходящи за тази цел. Техният персонал беше подбран, обучен и възпитан да е подходящ за тази цел. Властническа каста, създадена да служи на робовладелците (ака Политбюро на ЦК), като опазва робовладелството като институция.

След 10 ноември 1989 г. парите на България попаднаха в ръцете именно на тази каста. А когато президент стана Георги Първанов, той я организира и вгради във властта, в услуга на Русия. (Която държи изцяло контрола върху нея, включително Първанов, чрез досиетата ѝ. Помните ли как Димитър Йончев ги изнесе спешно в СССР веднага след промените?) Тази каста знае само един начин да управлява – като държи в ръцете си всичко и контролира всекиго.

Преди няколко месеца проф. Гарабед Минасян направи прословутото си сравнение – между собствениците и управници на активни фирми в България и публично достъпният списък на кадрите на ДС. Оказа се, че 70% от първия списък са във втория. При положение, че най-влиятелните в ДС (които сега са и най-големите собственици) са били изпрани от списъка ѝ още при съставянето му. Че бизнесите на много от тях се водят на имената на децата им (които са твърде млади, за да са били в ДС). И че на много други от тях бизнесите се водят на името на подставени лица, или на прословутата „група физически лица“… Вероятно под 10% от фирмите в България (като бройка – вероятно като оборот под 1%, а като печалба под 0.1%) не са собственост на тази каста.

Това води до един интересен извод – има точно две възможности. Едната е, че в ДС са подбирали не по разузнавателни умения или вкус към доносничество, а по бизнес-качества, и са го правили толкова добре, че са подбрали поне 90% от бизнес-таланта на страната. (Включително този, който е влязъл в активна възраст след 1989 г., вероятно чрез машина на времето.) Другата е, че ДС продължава да е не по-малко организирана, отколкото преди 10 ноември, и старателно изтиква от бизнеса всеки, който не е неин член – вече не като държавна организация, а като мафия. Трети вариант просто няма.

Ако случайно вариантът е вторият, какъв е резултатът на ниво хора? За ДС-бизнесмените обществото като цяло не е тяхната социална група – тя е другите ДС-ари. То е стадо, което е едновременно тяхна собственост и техният враг. Като тяхна собственост, то трябва да бъде доено и стригано колкото се може повече. Като техен враг, в него трябва да не се инвестира абсолютно нищо, понеже то ще се опитва да използва инвестираните в него ресурси срещу тяхната каста.

Затова ДС-бизнесмените няма да се научат на отговорност пред обществото и грижа за него никога, независимо колко поколения ще продължи царуването им. Съответно подходът на българския бизнес (който ще се състои на практика само от тях) към служителите си никога няма да стане различен от мачкане и изцеждане. И подходът на тази мафия като цяло към страната никога няма да стане различен от поддържане на всички възможни прозорци счупени. (По критериите на не-мафиотите. По критериите на ДС това е поддържане на всички прозорци здрави. Те могат да оперират по нормалния за тях и обединяващ ги начин единствено в такива условия.)

Какъв ще е крайният резултат ли? Най-вероятно българинът като цяло ще успее да опази грижата си към своето, и дори ще я засили. Съществуването в такова общество е, което той е правил в течение на последните поне 30 поколения. В същото време обаче способността му да се грижи за обществото и за другите, да е отговорен и активен социално, може да бъде унищожена напълно и окончателно.

Поне тази на българите в България – тези в чужбина вероятно ще успеят да я опазят, а на много места вероятно дори ще я доразвият. Но дали ще искат повече да имат нещо общо с българите в България е под въпрос.

… Толкова по въпроса за народните добродетели.

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

Изборите и гласуването

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2042

Още преди няколко дни обещах в коментар тук да напиша за кого смятам да гласувам. Вече няма за кога да отлагам.

А отлагах, понеже просто нямах какво да напиша. От месеци вече, успея ли да надвия погнусата си и да реша, че ще гласувам за някоя партия, тя веднага успява да направи нещо, с което да ме откаже.

И все пак гласуването е възможността ми да повлияя това, което става у нас. На дребно, според силите си. Или може би по-скоро морално оправдание, че поне съм се опитал. А лошото е, че това оправдание обикновено е потребно само в един случай – когато се насочваш към Терминал 2 с еднопосочен билет… Така че, честно казано, вече дори не мога да кажа защо изобщо още се старая. Може би защото някакъв усет ми казва, че целта на „Лошите“ в случая е именно да се предам. Че докато не съм се предал и търся, те нямат как да пият шампанско и да спят спокойно по повод мен.

Затова и пиша сега мнението си за кандидатите на тези избори. За да го изясня не толкова за другите – всеки има право на свой избор – колкото може би най-вече за себе си.

ГЕРБ подкрепях неведнъж за изминалото десетилетие. Правих го с надеждата, че има шанс те да бъдат алтернатива на „пост“комунистическата мафия, вместо да се обединят с нея и влеят в нея. Уви, те избраха обединението с нея. Вместо да прати Пеевски и собствениците му където им е мястото, Бойко Борисов се прегърна с тях и им се поклони… Изчаках немалко, дадох им много възможности да се променят. Това не се случи. За мен кредитът на доверие към тях е изчерпан, без изгледи да бъде върнат. Така че те са задраскани от списъка ми.

Откакто правя разлика между ляво и дясно не съм особен поддръжник на лявото. Някои от идеите му ми се струват отчасти рационални, но единствено ако са приложени в като цяло дясна среда. Затова и БСП никога не са били моят избор. Другата причина да не ги харесвам е, че те реално са най-старата партия на Русия у нас. А Русия към момента ни смята за свой икономически и военен враг, и води срещу нас хибридна война. Поощряване на корупцията, протекция на едрата престъпност, унищожаване на доверието между хората, поставяне начело на некадърни послушковци – всичко, което съсипва една страна. Класиката на жанра е сегашният ни президент – уж издигнат, но всъщност спуснат. Не, благодаря.

За АБВ не ща дори да мисля. Дори само името на Георги Първанов ме кара да се огледам къде мога да повърна, ако не успея да се удържа. А да е само той… Може да са много модерни. Може да са много умерени. Може да са много всякакви. Само че гласът ми няма да отиде за тях. Може да е емоционално – жив човек съм, имам право на емоции. Към момента не мога да си представя те изобщо някога да спечелят доверието ми. Дано ме опровергаят, но засега е така.

Патриотизмът ми допада, но национализмът – не. А нашенските патриоти са всъщност не особено прикрити националисти. (И то от клиничния тип, който мисли с тъпи лозунги вместо с главите си, и така ни вреди колкото всички външни врагове заедно не могат.) Друга тяхна обща черта е, че се ползват с не особено прикритата подкрепа, организационна грижа, инструктаж и нерядко пряко финансиране от Москва. (Което обяснява защо действат така, че са най-голямата вреда за страната ни.) Патриоти, или поне националисти – да, но май на „матушката“ повече, отколкото на България… БСП вече ги задрасках по същата причина – нямам причина да погледна на патриотите иначе.

Лично Марешки ми е изключително неприятен като явление, и доста хора от партията му само подсилват този ефект. Ако дори само една десета от това, което съм чувал за бизнеса и съществуването му е истина, той трябва да е в затвора под строг режим… Но не зная със сигурност дали е истина. А в същото време той беше единственият в България, който направи нещо срещу пълзящата картелизация, която ни съсипва. Убеден съм, че го направи с единствено политически мотиви, но това не променя факта, че го направи. А е изключително важно да се научим да мислим с джоба си и да гледаме не приказките, а делата. Затова не го задрасквам окончателно от списъка си, въпреки че погнусата ми е трудно преодолима.

ДПС дори не желая да ги обсъждам. Да ги нарека „партията на корупцията“ няма да е дори начало на това, което са. Да ги нарека „московска агентура“ – също. Още десетки други също толкова ласкави етикети мога да им лепна, и всеки ще е верен, но има ли смисъл да продължавам след тези?… Всъщност, единственият етикет, който не мога да им лепна, е „етническа партия“ – защото етническото им е единствено проформа. Делян Пеевски не ми прилича нито на турчин, нито на мюсюлманин, но надали бих гласувал за него дори под смъртна заплаха. А за отрудения бай Ахмед от някое родопско или делиорманско селце сигурно бих гласувал с удоволствие, само че него го няма и няма да го има в списъците им. Така че без тях.

Същото важи и за ДОСТ на Лютви Местан. Не съм тежко предубеден срещу тях – ако ги проуча внимателно и не открия тежко присъствие на мизерабили, бих ги обмислил като възможност. Само че не очаквам да си дам този труд скоро, по точно определена причина. ДОСТ разчитат основно на външна подкрепа – тази на Турция. Само по себе си това не би било твърде страшен проблем, Турция поне не води хибридна война срещу България. Страшен проблем там обаче в момента има, и той се казва Ердоган – турският Доналд Тръмп. Клиничен мегаломаниак и социопат от нарцистичен тип със самомнение на Господ и амбиции да заеме мястото му. Така че ДОСТ за момента губят дори чисто теоретичния шанс да ги одобря за себе си.

В Реформаторския блок не остана крило, което последните години да не ме разочарова жестоко. Всяко по своя начин. Също съм ги подкрепял неведнъж, и за разлика от ГЕРБ, съм влагал в тях искрени надежди. Да, глупаво е било, но човек трябва да се надява заради самия себе си. За да не изгуби способността да го прави. И да вярва и да мечтае за нещо по-добро. Умре ли надеждата в човека, е умрял и човекът… Затова сега ми е болезнено да си припомням излаганията и провалите им. Като капак, кметът на общината ни – железният гръб на незаконния строеж върху градинката пред блока ни – е техен член. Дори само това вече би било достатъчно, за да не получат гласа ми никога повече. И да приканя горещо всички вас – не им го давайте и вие. Първо да се изчистят от корупционерите, после да търсят доверие… А „Глас народен“ щяха да бъдат моят избор в тази ситуация, ако не се бяха коалирали с тях. Съжалявам, Светльо, Венци и компания – грешен избор направихте.

В „Да, България“ членуват много хора, които познавам и уважавам извънредно много. За съжаление членуват и други, които също познавам и не уважавам ни най-малко. И забелязвам, че първите някак все се оказват в ролята на работните магарета, а вторите – на седналите около трапезата. Това вече ме кара да си правя определени изводи. Също, че тръгнаха с пари на Иво Прокопиев не ме смущава особено, но че излъгаха че парите са от някаква американска фондация вече ме тревожи. Лъжата от самото начало рядко е предвестник в българската политика на нещо честно и заслужаващо доверие… Няма да ги задраскам от списъка си единствено за да имам някаква алтернатива на партията на Марешки.

Останалите партийки не ми се коментират – не ми се струва, че заслужават да бъдат обмисляни сериозно. Надявам се да ме опровергаят в това, но засега мисля така.

Така че когато се изправя пред урната, вероятно ще избирам между Марешки и „Да, България“. Дано дотогава не успеят да ме отвратят и едните, и другите.

Обещанието спазено.

ЕСПЧ: право на справедлив процес при трансгранично тв излъчване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/6_echr/

Интересно решение, въпросът точно по този начин не е третиран още в съдебната практика на ЕСПЧ – Arlewin v. Sweden (application no. 22302/10).

Шведски бизнесмен е обсъждан като фигура от сенчестия бизнес в  телевизионно предаване изключително за аудиторията в Швеция,  на шведски и  с шведски водещ. Оказва се обаче, че редакционната отговорност (с езика на директивата, но за яснота)  е на доставчик на медийна услуга в Обединеното кралство.

Бизнесменът подава иск в Швеция, но от него се изисква да обжалва в съд  в Обединеното кралство.

Според ЕСПЧ, Швеция е имала задължението по член 6 от ЕКПЧ за осигуряване на   ефективен достъп до справедлив процес.  Не може да се каже, че насочването към съд в ОК е  била разумна  практическа алтернатива за лицето. По мнение на Съда, налице е ограничение на  правото на справедлив съдебен процес, нарушение на чл.6 ЕКПЧ.

Filed under: Media Law Tagged: еспч

„Тръмп, Путин и новата студена война“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2040

Това е статия във вестник „New Yorker“. Може да бъде прочетена тук.

И си струва да бъде прочетена. Американците често са ме изумявали с наивността си към света. Авторите на статията обаче май са много наясно с реалността, и в същото време са се опитали да бъдат максимално точни и реални.

Една от причините да си струва статията да бъде прочетена е именно това, което е описано в нея. Част от войната на такива като Путин срещу съвременния свят е сеенето в демократичните държави на недоверие към истината – и изобщо към идеята, че обективна истина съществува. Затова е много важно да знаем откъде идва философията, че не можеш да вярваш на никого, и че всеки има своя истина. Откъдето и философията, че добро няма и всеки има свое добро.

Истински умелите лъжи са полуистините – лъжите, скрити зад перде от внимателно подбрана истина. И с тази за доброто е така. Каквото е добро за сърната не е добро за вълка, и обратното. Каквото е добро за един бизнес не е добро за конкуренцията му, и обратното. Ако месторабота плаща повече на един, тя ще има по-малко пари за другите. Каквото е добро за един, е зло за другите. Нали?

Да, ама не. При конкуренцията наистина е така. Но светът е комбинация от конкуренция и кооперация – а при кооперацията доброто дори само за един е добро за всички. И кооперацията е много, много повече от конкуренцията. Колкото по-близки сме, толкова повече е кооперацията и по-малко конкуренцията.

Да, интересите на вълка и сърната често са противоположни. Но зад тази завеска са скрити Хималаи от общи интереси. И вълкът, и сърната имат нужда от гора – голяма, девствена, с намеса на човека само колкото да ги подхранва зиме. От чист въздух, вода, почва. От мек климат, липса на природни бедствия… Продължа ли този списък, ще стане километричен. И списъкът на противоположностите в интересите им ще се изгуби на фона му.

А хората сме много по-близки помежду си от вълка и сърната. Кооперацията, общото, ни е още повече – конкуренцията, противоположностите, са още по-малко. Където се делим или ни разделят, съотношението се измества към по-лошо, но пак общата изгода е смазващо повече от конкуренцията… И където имаме общо, доброто ни е общо – така че е несравнимо повече от това добро, което е различно за всеки и противоположно на това на другите.

(Отделно от това, конкуренцията не само ни разделя – тя и ни движи напред, и така ни носи огромно общо добро. Нека бъдем по-мъдри от съветника Кнут от Андерсеновата приказка за галошите на щастието и го разберем. Затова сме хора, а не сърни и вълци – за да знаем, че доброто е несравнимо повече и по-могъщо от злото.)

За истината това важи много повече, отколкото за доброто. Почти винаги, когато някой казва „Аз си имам своя истина“, той всъщност има предвид или че си има свое добро, или че си има свой собствен свят, различен от реалния. „Алтернативни истини“ няма – „алтернативни факти“, които съответстват на реалността, се наричат просто факти.

(Една подробност: в статията се споменава терминът „whataboutism“. Груб превод на български би бил „аувасбиятнегрите-изъм“. От стария виц какво отговорило радио Ереван, когато от Америка го попитали колко е заплатата на съветския инженер. Един от най-типичните подходи, с които се опитват да ни лъжат, или ние се опитваме да се лъжем сами, когато истинският отговор на някой въпрос не е приятен.)

2017-01-09 Учредително събрание на ДА България

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3337

Учредителното събрание на ДА България беше по-интересно, отколкото очаквах, и горе-долу толкова тежко, колкото очаквах.

Не е тривиална задача да се съберат на едно място 1500 човека (мисля, че на други места писаха за огромната опашка и препълнената зала, аз ако не бях от техническия екип не е ясно кога щях да успея да вляза). Още по-малко тривиална е с такова количество хора да се учреди политическа партия (законовият минимум за учредителното събрание е 500 човека, но въпреки това в оня ужасяващ студ хората се бяха вдигнали, явно от притеснение, че може да не съберем кворум).
А да се реализира гласуване с вдигане на ръка на целия устав точка по точка, разни хора и управителни органи и това да се събере в един ден си е постижение. Имам някакви спомени как едно време партии са се учредявали по цяла седмица с конгреси и изказвания, определено е имало причина (особено ако едно гласуване отнема половин час да се преброи). Щях да мрънкам на някой защо нямаме електронно гласуване, ама после се усетих, че ще е перфектното нещо да се заядат в съда и да не приемат регистрацията …

Официален запис ще има по-нататък (хората, които снимаха имат отделно материал от всички камери, а и вероятно ще искат да стабилизират някои моменти), но аз преди това съм изрязал от dump-а интересната за мен час – представянето на членовете на националния съвет, около 100 човека с 30 секунди за всеки (които никой не пресрочи). Правих една разбивка по професии (която не е съвсем точна, явно съм пропуснал няколко човека и трябва да намеря време да го гледам пак), изглежда по следния начин:
18 адвокат
10 ИТ
9 предприемач
7 преподавател
5 юрист
4 икономист
3 студент
3 музикант
3 мениджър
3 маркетинг
3 инженер
3 бизнесмен
2 психолог
2 политолог
2 писател
2 оператор
2 неясен
2 лекар
2 журналист
2 дизайнер
1 фотограф
1 фармацевт
1 социолог
1 реклама
1 математик
1 лесовъд
1 издател
1 еколог
1 директор планинска спасителна служба
1 блогър
1 бивш спортист
1 актьор

(описанието им е ужасно субективно и основно моя работа, не винаги пряко отговарящо на думите им, та ако някой иска нещо по-точно, да види като се появят официалните данни или да гледа сам).

Хората, които видях там отговарят на моя критерий – изглеждат да може да се върши работа с тях (с някои и съм работил). Има много адвокати и юристи (но не са мнозинство 🙂 ), и вероятно това е партията с най-много ИТ хора в неин орган. Не изглежда и да има заблудени хора, че ей-сега магически ще вземем властта и ще решим всичките проблеми на човечеството, т.е. ясно е че цялото нещо ще е мъчително, бавно и трудно (накратко, като прилична част от ежедневната ми работа:) ).

p.s. търсят се още хора, които имат желание да се включат, подробности има на сайта, който иска може и да ме пита директно.

Да, България

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/dabulgaria/

Не съм от хората, които считат, че партия е мръсна дума. Нито политиката за такава. Дали едно нещо е мръсно или не, зависи от хората, не от думите.

Но пък съм от онези, които почти винаги са някакво малцинство без политическо представителство – често ме „обвиняват“ в прекален оптимизъм или ме определят за идеалист, но с онзи особен поглед, зад който чета премълчаната диагноза „наивник“. Сигурно и този текст ще се получи по-романтичен, макар да го започвам с нагласата за прагматичност.

През по-голямата част от живота си не осъзнавах необходимостта за принадлежност към някаква организация. От промените насам винаги съм симпатизирал на т.нар. дясно, въпреки влакчето на ужасите, през което то прекара поддръжниците си. От една страна, защото винаги съм искал сам да изработя хляба си, със собствен бизнес – и защото основна ценност за мен е равенството на възможностите, а не равенството в доходите, ако мога да се прилепя за тази дефиниция (не е точна и не е моя!). От друга страна, обаче, аз имам и своите леви залитания и те никак не са малко.

Нямам конфликт с това. И преди съм споделял, че съвременният човек е твърде комплексен, за да може да влезе в някаква ужасно остаряла и опростена координантна система. А това което ме караше да гласувам и подкрепям т.нар. дясно бе не точно идеологията, а нещо съвсем друго – необходимостта от повече нормалност.

За известно време бях член на ДСБ. Записах се, когато те бяха в долна мъртва точка, още преди възникването на Реформаторския блок. И това беше отчаян жест – да се опитам да помогна, ако мога някак да се съхрани малкото разпознаваема нормалност, която сякаш изчезна от целия български политически спектър. Уви, напуснах през лятото на 2015-та, защото блокът с бързи стъпки се превърна в най-голямото ми разочарование, а поглеждайки на ДСБ отвътре, осъзнах че разбиранията ми са твърде либерални и широкоскроени за една дясно-консервативна формация. И отново се превърнах в част от малцинството без политическо представителство.

Когато преди месец и нещо написах предишния си текст не знаех, че само 2-3 седмици по-късно Христо Иванов ще обяви проект с толкова съвпадения с моите разсъждения по темата:

Едно по-широко обединение на прогресивните хора (и с по-леви, и с по-десни убеждения), което да поиска властта, защото – първо – е неотложно да извърши съдебната реформа – и второ – да ограничи корпоративните зависимости като вместо това премести акцента върху малкия и средния бизнес и образованието, за да може повече хора да намерят препитанието и мястото си в обществото, би имало нелоша база за отскок. Особено ако заявката е направена от хора с позиция и репутация, без зависимости с миналото.

Да, България още не съществува официално, но вече изглежда като това, което винаги е липсвало в българската политика – прагматична формация, която назовава ясно проблемите и търси и предлага решения за най-спешните от тях. Стъпила е не на шаблонна идеология, а на граждански потенциал с експертна компетентност и си поставя за цел най-нормалното желание за справедливост и по-добър живот.

И когато преди няколко дни получих обаждане от Христо Иванов с покана да се включа в Инициативния комитет, разбира се, че дадох съгласието си. Само няколко дни по-късно в Пловдив се събрахме шепа хора и решихме да организираме среща-разговор, която беше много вдъхновяващо преживяване. Съвсем скоро ще публикуваме видеозаписа. Разбира се, най-важно бе това, което чухме и си казахме, но надеждата в препълнената зала бе най-зашеметяващото невербално усещане.

Този пост обаче има друга цел – да станем повече. Казвам го открито. Не защото Да, България има нужда от това, а защото всички имаме нужда от завръщане на нормалността. Имаме потребност от онова усещане за базова справедливост, което е нужно за да започнем отново да вярваме на институциите, които са призвани да ни пазят, да установяват правила и ред, валидни за всички, а не изкривени от присвоилите държавно-корпоративния интерес. Имаме нужда от това, за да започнем да виждаме плодовете от труда си. Имаме нужда да върнем усещането си за общност, усещането че нещата зависят от нас, а не от треторазредни сценаристи. Нужен е отново онзи възрожденски дух, който е карал българите да жертват всичко не за нещо друго, а за образованието на децата си, за да могат със знанията си да върнат България в семейството на европейските държави.

Имаме шанс да съществува партия, отворена към гражданите, разчитаща на тяхната експертиза и подкрепа. Партия, която се финансира от лични дарения и се отчита публично как разходва средствата. Би било чудесно, ако можете да заделите сума според възможностите си, за коледно дарение и да подкрепите начинанието.

Сега е важно да се проведе Учредително събрание и да наберем членове – нужно е тази формация да има стабилна и жива база от съмишленици – активни хора с идеи. Тези които вече са почувствали, че Да, България е нещо, което припознават, могат да се регистрират за повече информация на сайта, ако още не са го направили. Тези пък, които искат да помогнат с някакви лични усилия, е добре да споделят с какво биха се ангажирали, тук има и отметка, дали бихте искали да се присъедините.

Обръщам се специално към тези, с които се познаваме и си вярваме, тези от вас, които искат да са членове (и евентуално учредители) на бъдещото движение – да ме потърсят лично или пък някой друг от 77-ната от Инициативния комитет, когото познават, за да подпишат декларация за членство. С мен можете да се срещнете в Пловдив.

Бързаме да наберем нужния по закон брой хора още преди Нова година, затова моля, не се колебайте дълго!

Не вярвам в едновременната поява на ново ляво и ново дясно, които да запълнят политическия вакуум. Преди това, битката е друга – бъдещето срещу миналото. И в нея трябва да сме повече и сдружени.

P.S. Снимката е от срещата-разговор на Христо Иванов с пловдивчани и е направена от Виктор Димчев.

Включих се в учредяването на „Да, България“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-bulgaria/

Това написах преди точно две седмици. Тогава Христо Иванов излезе и обяви създаването на нова партия – „Да, България“. За тези две седмици много вода изтече. Говорих с доста хора в и извън проекта. Запознах се с програмата. Преди седмица бях поканен от Иво Мирчев и Христо Иванов на съучредител на партията. Приех.

Както Божо вече описа подробно, не съм част от ръководството или структурата на партията. Подобно на него не се виждам като партиен деец. Не смятам, че съм подходящия човек да изгражда структури и да привлича нужните хора към тях. В същото време, ще стана член на партията и ще помагам както мога. Смятам да се включа в сферите на електронното управление, прозрачността, отворените данни и гражданското участие.

Защо приех?

В последните години усърдно странях от участието в каквито и да е организации. Канен съм в различни НПО-та, партии и комитети. Отказвах по различни причини, но най-основната беше нежеланието да се включвам в структура занимаваща се с политика под каквато и да е форма. Ненавистта към процеса мисля, че е разбираем за всички. Единственото изключение беше инициативният комитет в подкрепа на електронното гласуване, тъй като имаше точно определена цел и ограничено време на действие.

Това, което се промени в последно време е, че осъзнах нуждата да се заеме някаква активна позиция. Всичко проекти и мнения, които изказва, може да имат някакъв ефект, но те далеч не са достатъчни. Посланието на Таков и Иванов за политизирането на усилията съвпадна с това, което се въртеше в главата ми от доста време. Както писах през септември:

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня.

Затова подкрепих декларацията на новата партия и се включих в 77-те учредители. Не заради едно конкретно нещо, а заради това, което видях като цели, желание за промяна и хора, които имат потенциал да направят тези неща.

Съдебната система не се яде

В последните дни изчетох доста дискусии за новия проект. Имаше положителни, отрицателни, но повечето бяха зарадени с предпазлив оптимизъм. Основни приоритети, които аз разпознавам в този проект, са ефективни реформи на съдебната система и публичната администрация. Това включва някои непопулярни и трудно разбираеми мерки, несъмнено труден конфликт с гнездото с оси в прокуратурата и ВСС, електронно управление, съкращения, инвестиции. Няма една абсолютна и непроменима формула как да се оправят тези сектори. Всички са наясно къде са проблемите и какво трябва да се оправи – дори онези, които я предпочитат счупена, за да я експлоатират.

Въпросът е как да се стигне от сегашното до желаното състояние. От това, което видях в последните седмици и на база работата на ключовите фигури в проекта в миналото, мога да кажа, че са правилните хора за целта. В това число включвам компромисите, които са правили или са отказвали да правят, както писах преди две седмици. Няма декларация или програма, която може да опише всички нужни стъпки или промени. Реформите винаги навсякъде са се правили и ще се правят от правилните хора на правилното място с добър политически гръб.

Правилен е аргументът, че държавата не е само съд, полиция и администрация. На мнение съм обаче, че никоя мярка в който и да е друг сектор не може да успее без тези системи да работят поне сносно. Всяка реформа, регулация, либерализация, инвестиция, бизнес проект или каквото и да е може да бъде обърната с главата надолу от един зависим съд, оплетена в интереси прокуратура или неефективна публична администрация. Липсата на борба срещу корупцията е най-ярък пример за това.

„Магистралите не се ядат“ беше лозунгът на левицата срещу фиксацията на Борисов върху инфраструктурните проекти. Макар да са прави, че проблемите на държавата не се изчерпват с липсата на магистрали, по-добрите пътища определено подобриха възможностите за бизнес. Донесоха със себе си също така още корупция, разграбване на публични средства и скандали. Някой може да каже, че аналогично фиксацията на „Да, България“ ще е съдебната система. Дори това да е така, аз не бих имал нищо против, защото виждам това като основен приоритет. Христо Иванов вече подробно дискутира това, което пише в декларацията – че политиките във всички сфери ще се изготвят на база експертни мнения и анализ на данните за реалната ситуация. Законотворчеството на база доказателства, анализ на данните и ефекта им е нещо, за което отдавна се говори не само у нас. Тепърва ще видим как ще бъде приложено.

Ама ти не беше ли от…?

В този блог и из социалките съм подкрепял различни инициативи и кандидати. Последно подкрепих Трайчо Трайков на изборите. Забелязах, че ме свързват с ГЕРБ. Навярно, защото безвъзмездно и без връзка с институциите поддържам неофициални профили в Twitter на Министерски въвет, МЗ, НС, МВР заедно с останалите 5-6, които са в мрежата на @GovAlertEu. Най-вероятно обаче е защото подкрепях доста от мерките въведени от Бъчварова и най-вече тези за електронното управление, отворените данни и електронната идентификация. Да, тя е от ГЕРБ. Също от ГЕРБ е и Цветанов, който критикувам постоянно. Изказвал съм смесени мнения за действията на други фигури като Дончев. Критикувал съм доста други. Подкрепял съм мерки предложени от хора като Калфин и други от левицата. Това означава ли, че „съм от БСП/АБВ“? В различни материали така са ме писали като активист на ДПС, ВМРО, Big Pharma, еколозите, за и срещу протестите и прочие. Няма да е нито първият, нито последният път.

До сега винаги съм покрепял мерки и хора. Гласувал съм за кандидати от повечето големи партии. Сега за пръв път давам подкрепата си не само като глас на избори, но и като подпис подкрепящ учредяването на партия. Може да е грешка, но смятам вече за по-голяма грешка е да не заема активна позиция.

Какво мислите за…?

Вече ме питаха това. Какво мисли „Да, България“ за една или друга тема. Всъщност, първите, които публично ми зададоха този въпрос, бяха антиваксърите.

Не съм говорител на партията, няма да съм в управлението ѝ или активна част от структурите. Мога да изказвам само моето мнение, докато позициите на партията ще се изготвят след дебат и консултация с експерти. Не съм съгласен с всичко, което всеки от другите 76 учредители са правили или са казвали в миналото. Всъщност, на този етап не съм съгласен с не едно или две неща, които аз съм писал в този блог през последните 9 години. Нямам съмнение, че с някои от другите учредители имаме разминаване в позициите най-малкото по отделни аспекти от проблемите, които занимават страната.

Това не означава, че една такава група от хора не може да види общи точки и да работи заедно. Демократичния процес е точно това – дебат, компромиси, намиране на най-доброто решение, което максимално удволетворява всички или е най-подходящо предвид ситуацията и бъдещото. За съжаление, системата е такава, че без учредаването на политическа партия прокарването на тези мерки е почти невъзможно. Дали наистина имаше нужда от нова такава беше обсъждано доста. Според мен нужда имаше и интересът към „Да, България“ е илюстрация за това. Тепърва ще видим доколко ще се разрастне този интерес и дали ще се материализира в реална политическа подкрепа.

Значи вече си…?

Обсъждал съм това няколко пъти вече. Наскоро писах точно по тази тема – как предразсъдъците ни пречат да възприемаме информацията и да откриваме фалшиви новини. Нямам илюзиите, че не съм biased (с предразсъдъци, пристрастен). Това, което винаги съм се опитвал обаче, е да разчитам на данни, да търся проблеми в събирането и интерпретацията им, конфликтни точки с други анализи и наблюдения. Когато изказвам мнение тук, гледам да посочвам другите гледни точки и защо мисля, че не са верни. Когато анализирам данни, посочвам предположенията, които съм направил, ефекта им, дефектите в данните, визуализациите и за какво трябва да сме внимателни.

Не съм спестявал критиката на хора, които подкрепям – в политиката или в НПО сектора. Нямам намерение да променям това сега. Не вярвам, че има безрезервна подкрепа. Ще посочвам дефектите в структурата на новата партия и в действията на отделни нейни членове. Това, че споделям събитията и призовавам хората да се включват в инициативата не означава, че не разпознавам трудностите пред нея – вътрешни и външни. Има много подводни камъни, в които може да се спъне, но това не означава, че не трябва да тръгваме.

Разликата с всички други инициативи, които съм покрепял до сега, е че в този случай реших да застана зад тази. Като личност, като блогър, с експертна помощ и като гласоподавател. Дали ще има успех или не движението зависи най-вече от нас. Вероятността не е голяма предвид срещу какво сме се изправили заедно и поотделно, но това не е причина да не се опитваме.

Всичко това звучи като едно голямо клише. Няма да е първият път когато го чуваме, няма да е и последния. Това не значи обаче, че не е вярно и че не е единствения възможен начин да се промени нещо. Последното никой не го отрича, но предпазливостта, циничността и горчивият опит ни пречат да направим стъпката. Дали е правилна, зависи от следващите сто след нея и тепърва ще видим накъде отиват те.

15400441_1648429615449780_2616333222848157689_n

Не било post-truth, най ми било preconceived*

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/post-truth-preconceived/

post-truth
/ˌpəʊs(t)ˈtruːθ/
adjective

Relating to or denoting circumstances in which objective facts are less influential in shaping public opinion than appeals to emotion and personal belief
в превод: „пост-истина“ (според медиите)

preconceived
/priːkənˈsiːvd/
adjective

(of an idea or opinion) formed before having the evidence for its truth or usefulness.
synonyms: predetermined, prejudged; prejudiced, biased
в превод: предразсъдъци, предубеждения

Post-truth стана думата на 2016 на Oxford Dictionaries. Описва информационния хаос, в който привидно се намираме. В щатите се засилва ролята на т.н. fact checking. Имаше дори подобни опити в медиите ни покрай изборите в България. В Германия има призиви за криминализиране на фалшивите новини. Преди дни Facebook пусна механизъм, с които по техни думи ще се борят със същите.

В България терминът беше преведен като „пост-истина“. За да има „пост-“ обаче, не трябва ли да е имало „пре-истина“ или поне време на „истина“? Не мисля, че е имало момент в последните 27 години, когато е нямало фалшиви новини, медии „бухалки“ или очернящи кампании. Това, че сега имаме официален термин, не означава, че е нов феномен, нещо, с което тепърва се сблъскваме.

Истина? Каква истина?

Има все пак нещо различно. Няма спор, че днес социалните мрежи дават възможност тези фалшиви новини да се разпространяват несравнимо по-бързо. В интернет често стават популярни анонимни сайтове и групи. Те бълват подвеждащи, непълни или направо лъжливи новини. Споделят се масово, защото или звучат достоверно, или са достатъчно шокиращи, за да са интересни.

Готвят се доста механизми за борба с това. Проектът на Красимир е прекрасен пример, който определено подкрепям. Всички те обаче са технически решения, които целят избягването на портали или конкретни новини. Както каза Сноудън наскоро, това е ефективна цензура и няма да реши същността на проблема. Най-добрата защита срещи фалшива информация е критичното мислене. Острата му липса е този проблем да изври толкова бързо и да се прелее във всички сфери на обществения живот.

Предубежденията са тези, които най-вече ни пречат да прозрем, че една новина е фалшива. Има много видове предубеждения и всички влияят на това как възприемаме информация. Например, ако вярвате, че циганите масово не си плащат ток, всяко изказване на шефовете на електроразпределителните дружества, че всъщност циганските квартали са едни от най-редовните, ще ви се стори като фалшива новина. От друга страна, ако вярвате, че „в чужбина работят повече българи, отколкото в България“, значи лесно ще повярвате на някакъв обикалящ сутришните блокове да разправя, че „българите ще изчезнем до 2050-та“.

Съвсем нормално е да преценяваме всяка информация на база личния си опит и вярвания. Проблемът идва тогава, когато не приемаме, че опитът ни е анекдотен и вярванията ни може би са грешни. Тогава неизбежно отричаме всичко, което ни противоречи и приемаме само онова, което затвърждава убежденията ни. Виждаме го не само в политиката, но в ултра-религиозните, антивакс движенията, расизма и прочие.

Експериментът

Преди няколко дни търсех информация за заболеваемостта в България и ми хрумна да направя експеримент. Исках да тествам как може да се манипулират предубежденията, за да се получи конкретен резултат в едно допитване. За целта пуснах няколко анкети. В едните използвах за период „седмица“, а няколко дни по-късно – „година“ в друга.

Сами виждате разликата, когато се смени периода. Резултатите би трябвало да са идентични, тъй като отговорите са практически еднакви. Вижда се, че повече хора са отговорили за „4 и повече“ седмично, когато питаме на база година. Правилният отговор е „1 и по-малко“. Доста по-малко. 7 случая за първите 9 месеца на тази година. С други думи – 0.179 на седмица. За 2015-та намерих само смърт от „външни причини“ и са 48 деца за цялата година, което пак е по-малко от 1 на седмица. Това обаче включва доста падания и други видове удари. Така видимо 60% от отговорилите са завишили с десетки пъти преценката си.

Още нещо интересно се вижда, когато сравним запитването за смъртните случаи от пневмония. Манипулацията с периода от време е еднаква, така че това измерва единствено ефекта на медийното отразяване. Въртенето на сензационни новини за катастрофи насажда впечатлението за масовост докато тези за респираторните болести – не толкова. Ефектът е, че видимо значително повече хора смятат, че смъртните случаи на деца от катастрофи надвишават тези от пневмония. Реалността: през първите 9 месеца на тази година почти 5 пъти повече деца са починали от пневмония, отколкото от катастрофи. Ако включим всички болести на дихателната система, разликата скача до 6-7 пъти.

Аналогична е ситуацията с инфекциозните и паразитни болести. Дори повече хора тук са отговорили, че има по 2, 3, 4 и повече смъртни случая от това. Реалността е, че това е причината с най-малка смъртност – 2 пъти по-малко от „външни причини“ (падания, катастрофи) и 4 пъти по-малко, отколкото при болестите на дихателната система.

Всъщност, ако погледнем 2015-та и изключим всички фатални случаи заради вродени аномалии и състояния, възникващи през перинаталния период, получаваме, че 30% от смъртните случаи на деца то 10 годишна възраст се дължат на болести на дихателната система, 18% на „външни причини“ (от които 2/3 нямат общо с катастрофи) и 6.7% – на инфекциозни болести. Предполагам, че няма нужда да го казвам, но за последното може да благодарим на ваксините, модерните диагностични методи и антибиотиците.

Цяр

Лекът е критичното мислене. То не се учи. То се възпитава и тренира. Поставяйте под съмнение всяко нещо, което прочитате, но най-вече поставяйте под съмнение собствените си убеждения постоянно. Едното без другото води до цинизъм и недоверие във всичко и всички. Приемете, че няма такова нещо като абсолютна истина и всичко има своите нюанси и условности. Не може да очакваме всичко да е абсолютно точно и да отчита всички аспекти от темата, също както цитираната статистика до тук не го прави.

Това съмнение в никакъв случай не е несъвместимо с увереността при дискусии по въпросните теми. Когато сте наясно с ограниченията на данните, които съществуват, в контекста и интерпретацията им, в познанията си за конкретните аспекти и нюансите им, може доста ясно да видите проблемите с гръмките заглавия и смелите твърдения в социалките и новините.

Никое техническо средство не може да спре фалшивите новини. Няма значение дали е бутон, приложение или НПО, което проверява фактите. Цинизмът и недоверието в обществото заличават техния ефект. Не може да накарате останалите да спрат да вярват в глупости. Може да помогнете на себе си обаче. Това е особено вярно за онези, които предават информацията (журналисти, редактори) и онези, които взимат решения (политици, бизнесмени). В крайна сметка най-важна обаче е масата от хора. Общественото мнение е тяхното мнение и докато твърде малко се надигат да кажат „я, чакайте малко“, никой няма да ги чуе.

Предразсъдъците и имат ли те почва у нас

Може още доста да се изпише за предразсъдъците (не откривам по-добър превод на bias). Тези два клипа доста сбито и ясно разясняват някои от тях.

(Не, този клип не е за ваксините, а за когнитивните процеси за движението)

Проектът @GovAlertEu и въпросът “Това па от кога е така?”

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/govalerteu-statistika/

Задаваме си този въпрос когато багерите влязат в градинката пред блока, когато установим, че любимият ни плаж е застроен или личният ни лекар измърмори срещу някакви нови изисквания. Най-често така разбираме за промени в нормативната рамка или за решения на изпълнителната власт. Донякъде сме учудени, донякъде не толкова, протестираме, псуваме. Когато обаче нещо такова стигне до най-ниските нива на веригата – чиновникът или шофьорът на багер, значи вече е късно да се действа.

В началото на 2014-та пуснах един проект на име GovAlertEu. Най-общо казано, представлява алгоритъм, който следи сайтовете на различни институции и пуска новини и документи в няколко акаунта в Twitter. Днес той няма рожден ден или нещо друго. Една реклама на местна телевизия във Франкфурт ми напомни за него и реших да видя как върви. Оказа се, че не го пипал въобще от 8 месеца и върви относително добре. Ако използвате Twitter (а трябва) и сте забелязали tweet-ове от @GovBulgaria, @MIBulgaria, @MoHBulgaria или @NarodnoSabranie, значи са автоматично пуснати от този алгоритъм.

За тези две години и половина имах планове да добавя цялостен сайт и да включа повечето страници на правителството, общините и други институции. Сайтът не е стигнал до никъде. Добавих още 10-тина интересни комисии и агенции, но далеч не толкова колкото ми се искаше. Направих нов акаунт на НС – @LiveNABulgaria, където се следеше в реално време кой говори в пленарна зала и кога започват излъчванията на заседания на комисии. Миналата седмица обаче сайтът на НС се скапа нещо и създаде проблем с Tweet-овете.

Всъщност, това е един от основните проблеми с този проект – когато сайт на институция се развали или бъде обновен, трябва да се променя тази част наново. Направил съм го доста умно, така че да засича проблеми и да ми ги съобщава директно. Все пак си отнема работа от време на време. В последните 8 месеца обаче не ми се е налагало да гo пипам. Да, няколко от източниците спряха, но като цяло информацията върви. Ще се опитам в следващите няколко месеца да обновя всичко и да изчистя натрупаните проблеми. При ЦИК ще трябва да се променят няколко неща. Ще видя какъв е проблемът със сайта на НС и други подобни. Сега следи 185 различни източника в 41 сайта на институции.

Малко статистика

Въпреки, че проектът съществува само в Twitter, посещаемостта му далеч не е малка. Извадих малко статистика по седмици от годината. Изключил съм всички тракъри, за да останат реални посетители. Вижда се, че през 2016-та има спад на средната посещаемост (в синьо; лява скала) спрямо 2015-та. Това мисля, че е заради по-малкото новини от определени източници. Вижда се, че броят документи и съобщения са относително същите (в червено; дясна скала) въпреки повечето източници. Основният брой новини идва от МВР и ЦИК. Останалите пускат по няколко на ден и дори седмица. От края на 2015-та записвам и броят tweet-ове, които са пуснати (в жълто; дясна скала). Вижда се сериозно увеличение по този показател. Увеличението е най-вече сред новите акаунти, които все още имат само няколко стотин последователя. В зелено са RT – или между акаунти вътре в този проект (например GovBulgaria RT-ва съобщение в NarodnoSabranie за законопроект на МС), или от серията акаунти на политици, които се следят интересно за популярни tweet-ве.

chart1

Алгоритмите на проекта постоянно проверяват сайтовете за новини. Оптимизирал съм това следене да не натоварва нито моя сървър, нито техните. Това ми позволява да извадя доста точна статистика колко бързи са сайтовете на институциите ни, както и колко често излизат от строя. Тук съм показал средно стойности за най-интересните. Министерски съвет и Народното събрание са най-добре. Независимо от атаките, които видяхме на последните избори, те са най-надеждните от всички, които следя. ЦИК имаше най-големи проблеми и е най-натоварен на моменти, но както се вижда, се движи около средното за всички държавни сайтове.

Най-зле са ДАНС и МВР. Всъщност НСО е особено зле, но не го включих тук, защото почти не работи. Този на ДАНС беше значително подобрен преди година, но все още е над средното като бързина и скапване. Сайтовете на МВР по принцип са под всякаква критика – дават постоянно грешки, информацията е много трудна за намиране и всяка заявка за прозрачност е достатъчно добре завоалирана. Не само това, но и от гледна точка на бързина са най-бавни – средно 2.2 секунди за да започне дори да се отваря страницата.

chart2

Всичко описано до тук е за достъп в България, където е сървъра ми. Ако тръгна да следя държавните сайтове от чужбина, една трета няма да се отварят, а повечето от останалите ще бъдат болезнено бавни. Тук е момента да благодаря и на SuperHosting, където е хостинга ми. Те ми помогнаха в оптимизацията, за да не блокира този проект останалите ми сайтове.

Инструмент, който трябва да се използва

Рекламата на онази немска телевизия ми напомни за първоначалния замисъл на проекта – да може да следим какво прави както централната власт, така и местната. В България децентрализацията е само на думи и това, което виждаме пред входната ни врата се влияе толкова от общинския ни съвет, колкото и от незнайна комисия в абстрактна агенция. Работата е, че ние не следим нито едните, нито другите. Наистина, понякога дори да се опитваме активно да намерим промените на устройствения план на града ни или променените изисквания за екологична оценка или нова регулация към бизнеса, те са старателно скрити. Най-често обаче властите разчитат на това, че никой не гледа. Този проект един инструмент в тази насока и макар да не се доближи до желания обхват, все пак постига нещо.

Забелязвам, че акаунта @GovBulgaria се използва доста от политиците ни, включително министри. Във всички акаунти съм посочил изрично, че не са официални и съм добавил името си. Все пак не мисля, че някои от тях са забелязали или запомнили. Акаунтът на @lipsva все още пуска новини за безследно изчезнали обявени от Интерпол и МВР. След като го спрях преди година и половина, все още няма сигнали от МВР, че нещо ще се промени в комуникацията им с гражданите по този въпрос. В тази връзка, пресцентъра на МВР има достъп до акаунта на @MIBulgaria. Дори са пускали новини в него. Това беше част от втория опит да го направя официален. Интерес от тяхна страна имаше, но чисто легалната част се забави. Дали е било защото юристите не им се е занимавали или просто не е имало воля. Не очаквам това да се подобри със следващото ръководство. Много искам да направя и @GovBulgaria официален, но дори не съм го предлагал предвид кой беше прессекретар на кабинета до сега.

Битката е друга

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/different-battle/

Независимо от това каква е личната оценка на всеки българин за отминалите избори и за победилият, той е новият президент на България за следващите 5 години. Аз не гласувах за него, по същата причина, поради която не гласувах преди 5 години и за Росен Плевнелиев – не повярвах, че е в състояние да се откачи от партията, която го издига. Президентът Плевнелиев обаче ме изненада в огромна степен – такава, че да съжалявам, че няма да има втори негов мандат. Иначе тези, които не повярвахме на Радев, остава да следим всяка негова стъпка за да потвърдим или разсеем опасенията си.

По-интересен е въпросът с обичайното „А сега накъде?“ или по-скоро възможните отговори. От една страна звучният шамар за ГЕРБ е нещо много хубаво, защото самозабравянето и липсата на реформи ни върнаха там, където бяхме и с първия кабинет на Борисов (ако не и по-зле). От друга – пространството, което отваря ГЕРБ е възможно да бъде запълнено от всякакви други популисти и псевдопатриоти. Друга е темата, доколко това пространство изобщо е налично, докато не го потвърдят евентуални скорошни парламентарни избори.

Тревожно ми е, че за запълването му няма много смислени алтернативи. Реформаторският блок приключи безславно. Доверието, което получиха и непростимо пропиляха ще се върне като възмездие на следващи избори, оставяйки ги в хрониките като патерицата на ГЕРБ, която дори още днес вече е ненужна. От същестуващите проекти ДЕОС за мен са най-оптимистичната опция, макар да съзнавам скромното им влияние върху обществото. За някого другиго може би това ще са „Зелените“ или „Движение 21“, но те също имат скромна електорална тежест.

Носи се слух, че предстои нов десен проект. Но само предходното изречение съдържа вече един основен и един вторичен проблем с него. Основният е, че този проект все още е слух. От една страна, защото той вече закъснява, а от друга – че повтаря грешката първо да бъде дефиниран и едва после отворен към гражданите, вместо да бъде обратното. Същото беше и с РБ, на който някак му беше присаден граждански съвет, но той после беше изолиран в ъгъла. Ненаучените уроци са най-черната ни орисия…

Вторичния проблем е акцентът върху дясното. Опасявам се, че текущият ни политически пейзаж вече има драстична необходимост и от прогресивно ляво, и от прогресивно дясно, а и от прогресивен център. Общото между тях е прогресивното. Прогресивен означава напредничав, модерен, демократичен, свободолюбив, свободомислещ, развиващ се. Обратното на прогресивен е ретрограден, назадничав… А ние ретроградни ляво, дясно и център си имаме от зората на демокрацията – и те ни дърпат назад до ден днешен. Иначе казано не можем да продължаваме да търсим ключа за бъдещето ни единствено в дясно.

Едно по-широко обединение на прогресивните хора (и с по-леви, и с по-десни убеждения), което да поиска властта, защото – първо – е неотложно да извърши съдебната реформа – и второ – да ограничи корпоративните зависимости като вместо това премести акцента върху малкия и средния бизнес и образованието, за да може повече хора да намерят препитанието и мястото си в обществото, би имало не лоша база за отскок. Особено ако заявката е направена от хора с позиция и репутация, без зависимости с миналото.

Популисткият вот идва от хора, които не виждат перспективи пред себе си, не се чувстват част от обществото и затова са склонни да залитат ту към един, ту към друг „спасител“. Вместо да стоим и да гледаме как ще ги подхлъзнат към Трифонов, Марешки, Каракачанов и/или… Путин, тези хора трябва да бъдат увлечени в позитивна и прогресивна посока. Да се припознаят като част от нея за да я подкрепят.

Не е популизъм, нито социализъм да търсиш баланс в разпределянето на богатството в едно общество, просто защото крайното дисбалансиране води до революционни ситуации (а те пък и до комунизъм понякога) – класически уроци от историята.

Не вярвам в едновременната поява на ново ляво и ново дясно, които да запълнят политическия вакуум. Преди това битката е друга – бъдещето срещу миналото. И в нея трябва да сме повече и сдружени. Не е утопия, нито емоция. Зрялост е нужна. И разум.

„Писмо до дъщеря ми“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1990

Неведнъж съм писал преди за мигрантите и отношението, което срещат в България. И за ужаса си от това отношение.

Прадядовците ни вписаха в Търновската конституция: „Който роб стъпи на българска земя, свободен става“. И заради тези думи се гордеем с нея и днес… Ако можеха да се вдигнат от гроба и да ни видят как посрещаме подгонените от война и смърт хора, сигурно щяха да се отрекат от нас. Защото това, което казват повечето от нас – и вършат някои – е позор за паметта им.

Дядовците ни пък спасиха от смърт българските евреи. „Мръсните чифути, дето ни грабят и докарват до мизерия.“ Въпреки пропагандата на омраза срещу евреите и тези, които им помагат. И въпреки подигравките, сплашването и понякога и насилието от наши си, български про-нацистки организации… Мина време. Сега потърсим ли нещо, с което да се гордеем пред другите народи и да ни уважават, си спомняме именно за това. Както потомците на спасителите, така и потомците на членовете на про-нацистки организации… Ако се вдигнеха спасителите от гроба, да си видят децата как постъпват със заплашените от война и страдание, щяха да ни заплюят. Защото заради егоизма, страха и най-вече глупостта си затриваме достойнството, което те спечелиха със смелостта да се опънат на машината на Третия райх, премазала цели народи.

Ще се гордеят ли с нас внуците ни? Ще тръпнат ли от патриотизъм, като гледат видеота как връзваме и гоним обратно побягналите от смъртта – да не ни развалят рахатя? Ще казват ли гордо, когато отидат в чужбина: „Аз съм българин!“ Така, както аз имах допреди две-три години очи да го кажа по летищата във Франкфурт и Мюнхен, по улиците на Ню Йорк и Вашингтон? Как мислите, дали след Динко и тълпите морални динковци наоколо още имам очи да се гордея с произхода си? Вие, ако идете там, ще се гордеете ли и ще се тупате ли по гърдите – „Булгар, Булгаааар!“?… Образованите немци са гледали бай Ганьо в банята с недоумение и съжаление. Внуците ни, а и ние рискуваме да ни гледат вече в чужбина с погнуса и омерзение. Оправдани. Ха честито!…

… Преди две седмици случайно ми попадна в Нета писмо на една американка на име Сали Кон, до дъщеря ѝ. По повод Доналд Тръмп и неговата тактика да събира подкрепа чрез кълновете на злото в хората – страха, омразата, глупостта, егоизма… Припомних си как мнозинството българи реагират на темата мигранти – върза ми се чудесно с това писмо. И се замислих.

САЩ не са точно по-добра или по-лоша страна от България, поне не във всичко. За мен точното определение е, че са различна страна – много по-различна от България, отколкото повечето от нас предполагат. И тези, които знаят малко за нея, и още повече тези, които само си мислят, че знаят нещо за нея. Но все пак и там живеят хора, всеки със своите добри и лоши черти. И между тях има такива, от които си струва да се поучим.

Не споделям положителното мнение в писмото за Хилъри Клинтън. За мен тя е олицетворението на американския истаблишмънт – класата хора, която докара масовия американец дотам да е способен да подкрепи такъв като Тръмп. Мисля, че единственото ѝ предимство е, че противник ѝ е точно той – ако беше някой случаен среден американец, щеше да я победи като на шега, и според мен заслужено.

Много е лесно да се дават чудесни обещания, но е добре и да се преценява има ли шанс да бъдат изпълнени. Тръмп даде немалко обещания, които са чудесни. Но да ги изпълни би значело да си съсипе бизнеса. (Всъщност най-доброто олицетворение на това, с което той плаши американците, е самият той.) Нямам вяра да направи подобни саможертви човек, който смята, че може да говори и прави каквото си иска и е над извиненията… По-скоро го очаквам да направи глупостите измежду обещанията си. Да видим.

Но мисля, че от това писмо има какво да научим. Да, то е всъщност предизборно послание на демократите, и краят му не ми е по вкуса. Това обаче не намалява верността на много от мислите в него. (На мен например то даде мъничко повече уважение към американците, заради признанията вътре. Който има силата да си признае грозните неща, има как да върви към по-добро.) Затова и го преведох, набързо и несръчно. Оригиналът е тук.

Нарочно изчаках изборите да минат – смятам, че то ще тежи така повече, и при двата възможни изхода.

—-

Искам да ти се извиня от сърце, че светът, в който те доведох е такъв. Че в него Доналд Тръмп е не просто възможен, а би могъл да стане следващият президент на Съединените щати. Надявах се, че в тази точка на историята ще сме твърде добри, за да може това да се случи. Очевидно не сме.

Знаеш някои от нещата, които Доналд Тръмп е казал и направил по време на тази кампания. Чуваш ги по новините. Децата говорят за тях в училище. Преди ден каза, докато закусваше, „Мразя Доналд Тръмп“. Моля те, недей. Не мрази един тъжен човек с много власт и малко самоконтрол. И не мрази хората, които ентусиазирано го подкрепят. Доналд Тръмп води кампания на омразата. Омразата се побеждава не чрез омраза, а чрез съчувствие и разбиране.

Важно е да разбереш какво представлява Доналд Тръмп. Той е огледало, което отразява една мрачна и опасна част от нашата история – част която, без значение дали го харесваме или не, е във всички нас. Затова искам да разбереш ролята, която всички сме изиграли, без значение дали сме го искали или не, в надигането на Доналд Тръмп.

Нашата нация е родена от геноцид. Преди да е имало дори проблясък на нещо, наричано Америка, из цялата тази земя са живели милиони коренни американци. За да бъде направено място за белите ни предшественици обаче, коренните американци са били избивани. Още оттогава идеята кои сме „ние“ като бели американци винаги е била дефинирана чрез постоянното противопоставяне на някакви заплашителни „те“, които не принадлежат към нас. Това не е новост. То е част от нашето наследство.

Белите американци са рационализирали това избиване, като са мислели, че другите хора са по-низши – „диваци“, не в такава степен хора като колонистите. Същата „логика“ е била използвана, за да рационализира робството – че хората от Африка са някак по подразбиране по-низши от американците от европейски произход, и по тази причина е напълно нормално едните да подчиняват и подтискат другите. Дори след прекратяването на робството упоритата вяра в това, че черните американци са по-низши, е донесла десетилетия на насилствена сегрегация и подтискане чрез насилие. И продължава да води до несправедливост и днес.

Докато си припомняш тази ужасна история, е важно да разбереш, че робовладелците, поддръжниците на сегрегацията и тези, които защитават неравенството, не са мислели, че правят нещо нередно. Всъщност повечето от тях са смятали, че постъпват справедливо. Същото важи за тези, които подкрепят нетърпимостта и несправедливостта и днес. Масовата несправедливост не е дело на шепа злодеи – тя се ражда, когато мнозинството от хората съзнателно подкрепят несправедливостта.

В нашата история е имало време, когато сексуалното посегателство не е било дори термин, да не говорим за престъпление. Също така, линчуването на черни мъже и жени често е било игнорирано, или дори активно поощрявано от нашите лидери и техните закони. Несъмнено ние сме постигнали оттогава прогрес, но далеч не достатъчно. Отчаяно се опитвам да те опазя от общество, което тихичко но непрекъснато те учи, че като момиче ти не си равна на мъжете. Че си ценена заради тялото си повече, отколкото заради ума си, че не заслужаваш същите възможности, и определено не същото уважение по дефиниция. Истина е и че черните мъже и жени все още са третирани много различно спрямо нашите закони и в нашите общности. Докато растеш, ще ти е по-лесно да постъпиш в колеж и да си намериш работа и да си купиш дом, отколкото е за черните ти приятели. Това не е защото си заслужила повече или ти се полага повече, а понеже нашето общество има по-ниско мнение за тези, които не са бели. Също така ще е по-малко вероятно да ти създават проблеми в магазина, или да те спира полицията, и особено да те застрелят и убият единствено заради подозренията, които подсъзнателно прикачваме към тъмнокожите. Не бива да се чувстваш виновна за това. Но трябва да помогнеш то да се промени.

Дори като виждах тази не-перфектна история, живеех с илюзията, че сме прогресирали повече, отколкото се оказа, че сме. Дъгата на историята ни, макар и с колебания, извива към справедливостта. Повечето американци са израсли с отхвърлянето на сексизма, расизма и другите видове дискриминация, и поне се опитват да се борят с несъзнателните предубеждения, които продължават да се просмукват в живота ни.

Въпреки това обаче една значителна част от американците дори днес виждат равнопоставеното третиране на жените и цветнокожите като нещо лошо. Те вярват, че ако другите получат повече възможности, за тях ще останат по-малко. Тези американци възприемат себе си като исторически определените наследници на възможностите. Когато те казват, че искат „Да направим Америка отново велика“, те мислят за отминали „по-добри времена“ – наглед по-добри за белите в Америка, но времена на изпитания и мъчения за цветнокожите, и нерядко и за жените. Никога не се доверявай на тези, които ти обещават по-добро бъдеще чрез връщане към миналото. Бъдещето идва чрез прогрес.

Нашият прогрес като нация е нещо, с което можеш да се гордееш. Докато растеш, е важно да разбираш все повече от тъмните петна в историята на Америка, но също и от моментите на просветление, в които сме поемали напред. Някога в нашата нация черните хора са били собственост на белите и само белите мъже са можели да гласуват. Променили сме тези неща. Историята ни е прогресирала по не най-добрия начин, но не се съмнявай, че е прогресирала – и този простичък, но славен факт трябва винаги да ти дава надежда. Не позволявай на тези, които се борят срещу прогреса, да те убедят, че те са единствените, които обичат страната си. Борбата да направим нашата нация по-приемаща и по-справедлива е една от най-висшите форми на патриотизъм, които мога да си представя. Ако винаги се бориш за честност и справедливост, ще се гордея с теб, и страната ни ще се гордее с теб. Ще бъдеш ярка светлина във все още продължаващата ни история.

Всичко това може все още да ти е трудно за разбиране. Та ти си още само на осем години. Но зная, че разбираш разликата между правда и неправда. Зная, че знаеш, че нещата които Доналд Тръмп казва за мексиканците и военните ветерани и за мюсюлманите и за жените не са верни. И, което е по-важно, че това което той защитава е погрешно – тесногръда визия за Америка, която предлага възможности за някои чрез подтискането на останалите. Тази „логика“ е родила грешките на миналото ни. Всяка нощ се моля тя да не роди действията на бъдещето ни.

Казваш, че ако Доналд Тръмп победи, искаш да се преместиш в Индия. Боя се, че трябва да ти кажа – сегашният министър-председател на Индия не е много по-добър от Тръмп. По-важното обаче е, че какъвто и да е резултатът от тези избори, ние ще стоим и ще се борим за справедливост. Ако Тръмп спечели и направи нещата, които обещава, ние не само ще демонстрираме по улиците, но и ще спрем с телата си неговите отряди от нахлуването със сила в джамии или нахълтването в домовете на имигранти. А ако Тръмп не спечели, ще трябва да продължаваме да се борим – срещу нетолерантността и омразата, които продължават да витаят съзнателно и несъзнателно из умовете ни и из цялата ни нация. Ако Тръмп бъде победен, ще предстои още много работа, докато подсигурим да не се надигне друг Тръмп.

На 8 ноември ще те взема със себе си на гласуването. И ще гласуваме заедно, за да изберем Хилари Клинтът за първата жена президент в 227-годишната история на американското президентство. С този избор ще гласуваме и да подкрепим най-доброто от американските стойности. С всеки косъм от съществуването си ще гласуваме, ще говорим, ще пишем, ще демонстрираме и ще правим всичко което можем, за да подкрепим и подсилим справедливостта, приемането на другите, честността, добротата и равните възможности за всички.

Не мога да ти обещая, че тези ценности ще управляват всеки един момент от бъдещето на нацията ни, тъй като те нерядко са се проваляли в нашето минало. Но ти обещавам, че ще се боря за свят и страна, които в сърцето си са обичащи, щедри и красиви като теб. Ще се боря за свят, какъвто ти и всички други деца заслужавате. Избирането на Хилари Клинтън и побеждаването на Тръмп е просто една стъпка. Напред.

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/16/ecj2/

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar  – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че се на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Цветан Василев, медиите и инструментите за подчинение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/14/koi/

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

Смайващо обобщение от човек, който е бил в играта.

Говори Цветан Василев – в  обзорно интервю пред проекта  ktbfiles и Капитал. Това е поредно интервю на Цветан Василев по въпроси, които многократно са зясягани и в този блог. Само че – тъй като през годините нямаше яснота за отношенията между КТБ, Василев и Пеевски – винаги е съществувала трудност да се конкретизира субекта Василев – Пеевски.

Субектът Василев – Пеевски  се е разпаднал: чия е конкретната отговорност за конкретните решения? Цветан Василев дава своите отговори:

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Росен Карадимов означава в случая Сергей Станишев, той е действал от името на правителството на Станишев – все пак дължимо уточнение, защото ролята на Станишев за развитието на медийната среда никак не е маловажна. Веселин Божков си е на мястото, шеф на регулатор.  От 2007 насам,  назначение на Станишев.

Ето и частта за вестниците:

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. “24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

Кой беше в “Преса”?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на “благороднически инвеститори”, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Уикенд”?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола “Уикенд” да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и “Стандарт”. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Това е по въпроса за трошачниците на пари и тяхното финансиране, заедно с признанието за грешката Бареков.

Задкулисието? Цветан Василев смята, че има задкулисен център – и още:

Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Разбира се. Никой не казва, че лично Пеевски е факторът, държащ в страх и подчинение политици и магистрати. Но затова говорим за пленената държава.  Ако има държава, ако има правозащитни органи и независима съдебна власт – няма да е възможно съществуването на центъра на власт, за който говори Цветан Василев – и който прави политиците зависими и решенията им – понякога необясними по нормалната човешка логика.

В този контекст – впечатлението на  НП  Ксавие Лапер дьо Кабан и мнението му за причините –

Гражданинът не трябва да разбира какво се случва, трябва само да разбира, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност, мисъл дори, от тези, които са си присвоили държавната власт. Всеки трябва да знае, че бухалката на държавата може да се стовари навсякъде, без да може да се предвиди причината за това.

Неосъзнаването на режима, неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим – всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с по-малко скрупули да се отърват и някои от тях да заемат завидни властови позиции още сега.

Защо да вярваме на Цветан Василев? Не става въпрос за вяра, изнесените конкретни твърдения подлежат на проверка за истинност.

Filed under: BG Media

KTBFiles: Интервю с банкера Цветан Василев

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1978

Оригиналният текст е публикуван от KTBFiles под заглавието: „Банкерът Цветан Василев:
След 2009 г. в България има мафия на власт, която се опитва да печели от всичко“

Това интервю мина в почти пълно медийно мълчание. Доста показателно за свободата на медиите у нас.

Не помня къде точно, може би в „Дневник“ писаха – сигурно защото вътре няма новина. И добавиха, че всъщност новина наистина няма, и това е най-лошото.

Аз не съм съгласен. Най-лошото е, че никой не реагира на тази (липса на) новина. Където никой не реагира, и наличието на новини няма значение.

Истина ли е казаното в интервюто? Някои неща – да. Други – не. За трети не зная. И не, няма да кажа кои са истина и кои са лъжа. Не защото ме е страх – не ме е. А за да почнат поне отделни хора да се напъват да използват главите си. Докато мислим вместо с тях с телевизорите, мониторите и вестниците, никой не може да ни спаси.

—-

Благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Как живеете в Белград? Как Ви минава всекидневието?

В крайна сметка прецених, че мълчанието не е злато, въпреки че през последните две години не може да се каже, че мълча. Всекидневието ми в Белград се различава от това в София. Но във всички случаи не съм се алиенирал от обществото, продължавам да поддържам бизнес контактите си, включително и международните. Работя по моята защита и по многобройните дела, които съм завел срещу участниците в заговора срещу КТБ. Не мога да се оплача от сивота в ежедневието. Наред с това, имам много повече време за четене и по-специално на философия.

Какъв е актуалният статус на делата?

Дори ми е трудно да изредя всичките. По отношение на наказателното производство, предполагам ви е известно, че след две години родилни мъки измислиха, че организирана престъпна група под моето лидерство е източвала КТБ в продължение на пет години, за да отложат внасянето на делото в съда с елементарен трик. За тази цел преместиха делото в специализираната прокуратура, командироваха си същия велик екип от градската прокуратура и следствието само и само да продължат и да спечелят време. Очевидно това е делото на живота им. Не че за мен не е. Натрапва се мисълта, че делото ще бъде вкарано в удобния за тях специализиран съд. Аз съм съгласен, че има организирана престъпна група, но не е моята, а на тези, които организираха заговора срещу КТБ. Всички тях ще съдя, след като настъпят някои политически промени.

Ще се върна след малко на голямата картина. Преди това искам да ви питам нещо по актуалните събития. Наскоро излязоха резултатите от стрес тестовете на банките в България. Как ще ги коментирате?

Публична тайна е, че реално почти нито една банка не е минала стрес тестовете, при това те нямат нищо общо с теста, на който беше подложена КТБ преди две години. Активите на КТБ бяха оценени по най-консервативната методологията AQR, която никога не е прилагана в България и която категорично не е разработена, за да се прилага спрямо банка, оцеляла масови тегления.

Аз не съм противник на банките, независимо че съществена част от колегите направиха всичко възможно, за да помогнат на организаторите на пуча срещу КТБ. Убеден съм, че няма как да има здрава банкова система при нездрава икономика.

И старото, и новото ръководство на БНБ са част от престъпната група по затварянето на КТБ. При атаката срещу банката БНБ имаше абсолютно срамна позиция. От немай-къде Искров излезе с една декларация, когато организирано изтече информация за повдигането на обвинение срещу подуправителя Гунев. След това изиграха ключова роля в досъсипването на КТБ с неадекватната политика по време на квестурата и, разбира се, най-главното решение, което им беше наложено от организаторите на заговора – да ликвидират банката, като й отнемат лиценза на база на оценките по AQR, които никой още не е виждал. За това измислиха, че акционерите нямат правен интерес да протестират срещу отнемането на лиценза, за да не станат въпросните „оценки“ публични и за да не могат да се коментират. Това, между впрочем, е в рязко нарушение на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Сега, разбира се, изпълняват друга роля – да замитат следите и докажат тезата, че КТБ е била особена банка и тя била единственото изключение от системата, защото там имало един крадец Василев, който, видиш ли, пет години е ограбвал.

С изключение на много малко банки, без да цитирам имена, за да не ме обвинят в дестабилизиране, почти всички имат капиталов недостиг. Главната причина е неработещата икономическа среда. Другата е малоумно поставените според мен високи критерии за капиталова адекватност. За да се хареса на Трише и ЕЦБ, Искров натресе 12% капиталова адекватност на банките, докато всички други се бореха с 6-7%. Сега от 2014 г. въведоха още 1,5% допълнителен капиталов буфер и така предпоставиха одиторите и централната банка да си затварят очите при прегледа на активите на банките.

След близо година, сделката за „Виваком“ е обявена за финализирана. Това беше един от най-важните активи, финансиран от КТБ. Какъв е Вашият коментар по нея?

Това би трябвало да се разглежда като апотеоз на срама. Да позволиш водещ телеком да бъде продаден на цена малко над 4 пъти EBITDA (оперативна печалба-бел.ред.), си е чисто престъпление.

Когато през 2012 г. „Виваком“ беше придобита от „Бромак“ и ВТБ, компанията беше на много по-висока стойност от сега, независимо от голямата й задлъжнялост. Тя имаше три типа кредитори, които не можеха да се разберат помежду си, имаше претенция на държавата от над 120 млн. евро, имаше златна акция, с която държавата държеше в шах собствениците на компанията. Всичко това беше решено от моя екип и „Виваком“ стана комплексен телеком номер едно в България.

Това, което се случва сега, е класическа криминална кражба с участието на една руска държавна банка, толерирана от българската държава. Явно добре са обещали да защитят интересите на тези, от които зависи. Държавата, за да затрудни прехвърлянето на собствеността на „Виваком“, включи компанията в претенциите на КОНПИ (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – бел.ред.) с една-единствена задача – този, който иска да придобие „Виваком“, трябва да отиде и целуне ръка на силните на деня, за да освободят блокадите. Нека сега да видим позицията на държавата и подопечния на Борисов началник на КОНПИ. След като този полуграмотен, наведен чиновник търси от моето семейство 490 млн. евро за „незаконното“ ми придобиване на „Виваком“, дали ще се осмели да се противопостави на крадците, покровителствани от руската държавна банка. Между другото сделката тогава беше узаконена от дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия. За това сега е достатъчно от българска страна да се блокира сделката и да се поискат от новите собственици средствата, търсени от моето семейство, за да се освободят акциите. Дано, ама не вярвам. Защото обещаната плячка е голяма.

Под каква форма?

Ами тя формата е една – пари. И то много пари.

Тоест твърдите, че от бъдещата сделка ще има комисиона и за тези, от които зависи?

100%.

Кой ще е това?

Ами те са два клана – единият е Пеевски, който е навсякъде, другият е този на премиера.

Кажете по-конкретно

Аз съм чувал много неща, но има ли значение това. Аз казвам, че със сигурност стойността на този пакет от 77%, финансиран от КТБ, и това никога не съм го криел, към момента на атаката беше 500 млн. евро. Тук не включвам НУРТС.

И все пак кой колко трябва да получи, за да бъде „пусната“ сделката, както твърдите?

Чувам и за конкретни суми, и за конкретно участие в собствеността. Самото разпределение е следното: измислената компания на вечно готовия Спас Русев трябва да придобие „Виваком“, след което се дават put options на няколко групи от купувачи, които да разпределят баницата – разликата между 700 млн. евро и реалната Enterprise Value (стойност – бел.ред.) на компанията от над 1 млрд. евро. Да, телеком със 170 млн. евро годишна EBITDA е продаден на практика на цена от 700 млн. евро – това е съвкупната цена от цената на аукциона от 330 млн. евро и остатък по облигационна емисия на „Виваком“ от малко над 370 млн. евро. Става въпрос за преразпределяне на едни минимум 300 млн. евро в съотношение 20% в полза на ВТБ, около 20% е за вездесъщите измамници братя Велчеви и Красимир Катев като слугинаж на ВТБ, и от 43 до 46% за мюрето Спас Русев. Вероятно, обаче, фигурантът ще трябва да сподели голяма част от така наречената си печалба, в абсолютно измерение около 135 мил евро, със силните на деня. С онези, които и сега точат компанията и я направиха първи фен и спонсор на отбора на народа.

Тоест с Борисов и Пеевски?

Ами така се говори. А на мен Пеевски ми поиска 10% от компанията в прословутия си рекет от май 2014 г., защото, разбираш ли, те ми били помогнали. С какво са ми помогнали, след като сделката тогава я правих с инвестиционния клон на ВТБ – VTB Capital, и Royal Bank of Scotland? Но те така си ги мислят, така си ги представят нещата в България. Че ти не можеш да правиш голям бизнес, ако не се отчиташ. Затова казвам, че след 2009 г. в България няма просто корупция, в България има мафия на власт, която се опитва да контролира всичко и да печели от всичко.

Като говорим за сделки – как се случи сделката за „Булгартабак“ и как се оказа в крайна сметка, че Пеевски е собственик на компанията?

Ами той Пеевски не е собственик само за пред българската общественост. Ако някой е искал да разследва, досега да е стигнал до истината. При мен има документи, които показват, че Пеевски не, но Ирена Кръстева е собственик. Тя присъства и във файловете на правната компания Walch&Schurti. Беше договорено Ирена Кръстева да бъде единият от номиналните собственици на фондациите, които държаха LIVERO. Това беше компанията, която имаше особения договор с VTB Capital по отношение на BT Invest като приобретател на 80-процентния дял от капитала на „Булгартабак“. Няма тук голяма тайна. Пеевски или фамилията му са собственици на BT Invest, особено след откупуването на задълженията на LIVERO към EFV и Ventracor – в това няма никакво съмнение. (EFV и Ventracor са двете компании, които са осигурили финансирането при приватизацията на „Булгартабак“ през 2011 г. Към този момент EFV е под контрола на Василев и се финансира през КТБ. Зад Ventracor е скрит интересът на „Винпром Пещера“ – бел. ред.).

После първоначалните фондации-собственички на LIVERO са изместени и там се появяват нови фондации. Какво вече е разпределението след това, дори аз не знам детайли. Но това са игри в BT Invest и прехвърляне срещу задължения. Всъщност кредитът на едната компания-кредитор беше купен от TGI Middle East – компания от Дубай, която е част от веригата по контрабандния износ на цигари през Кюрдистан за Турция (компания, свързана с Пеевски-бел.ред.). Така че мога да се сетя какъв е произходът на парите, с които всичко това е рефинансирано.

Тоест за мен не стои въпросът дали Пеевски или майка му са, а с колко са собственици и как са преразпределени. Не изключвам Пеевски да е преотстъпил част от „Булгартабак“ срещу задълженията си към основния дилър в Близкия Изток – Салам (Салам Кадер Фарадж – бел. ред.). Това нещо могат да го кажат само тия, които държат регистъра на BT Invest, респективно файловете на фондациите.

Тоест подозирате, че Салам има участие в собствеността на „Булгартабак“?

Не го изключвам, за да си спаси Пеевски кожата. В края на 2013 г., когато тръгва на поход да овладява „Булгартабак“, той излъгва Салам. Салам е превел авансово значителна сума пари, за да може Пеевски да се разплати най-напред с EFV, а след това с Ventracor. По същия начин са рефинансирани вероятно и дълговете на „Булгартабак“ към КТБ през април-май 2014 г. чрез преводи през голяма чужда банка.

Какви суми знаете, че са превеждани от Салам?

Над 150 млн. долара. Това са пари, които по моя информация Пеевски не е издължил и до ден-днешен. А предвид финансовото състояние на „Булгартабак“ сега възможностите му са още по-малко.

Между другото продажбата на „Булгартабак“ е едно от добрите начинания на първото правителство на Борисов, защото ако компанията не беше приватизирана тогава, щеше да се окаже в окото на скандала за контрабанда, който избухна през 2014-2015 г. Тогава това би било всъщност една държавна компания. Аз съм убеден, че заради този скандал Пеевски стана персона нон грата в Турция. Така или иначе преди приватизацията бизнесът на „Булгартабак“ в основни линии беше зависим от този канал и от основния дистрибутор Салам. Сега докъде Пеевски е влязъл навътре, сигурно знаят много хора – и службите, и неговата марионетка Венцислав Чолаков, който представляваше всичките му перачници по веригата. Това са всички дружества, които са регистрирани в Дубай и които са използвани за трансфери на парични средства от контрабандната дейност на дружествата на Пеевски. Преди приватизацията тази роля на компания-посредник играеше „Каледон“, а след приватизацията Пеевски си регистрира и прехвърли всичко към компаниите си в Дубай. Тук става въпрос за нерегламентирани доходи в огромни мащаби на фамилията на Пеевски и на тези, които имаха допълнителен интерес в „Булгартабак“.

Кой има допълнителен интерес в „Булгартабак“?

Те излизаха толкова пъти, че какво да ги повтарям.

Никога не са излизали официално. Потвърждавате ли ги?

Ами потвърждавам ги, разбира се. Поне такива бяха договорките. Какво и как е вписано в компаниите в Лихтенщайн, може да питате Александър Ангелов.

За да затворим тази тема, каква беше в началото уговорката за участие в собствеността на „Булгартабак“?

Според Пеевски Борисов, Доган и Сталийски трябвало да получат бонуси (по 10% собственост от дяла, който беше приватизиран, според схема, публикувана в блога на Мирослав Иванов – бел.ред) затова, че разрешават сделката. Малко известен е фактът, че началната идея беше аз и моята група да участваме в приватизацията на „Булгартабак“ в консорциум с Korean Tоbacco. Недвусмислено ми беше подсказано, че така сделката няма да мине. Независимо, че аз имах консултантски договори с Rothschild в Париж. Тогава си платих консултантските договори и изоставих идеята, защото волята на Падишаха беше друга.

Съзнавате в момента какво казвате – че премиерът на една европейска държава има скрит интерес и собственост в „Булгартабак“.

Ами, бил му е обещан. Аз лично не съм говорил с него на тази тема. Това беше към онзи момент. А и появилите се диаграми в някои сайтове са рисувани от адвоката на Пеевски Александър Ангелов. За това имам автентични доказателства. Дали сега това стои, аз не мога да знам. Ако някой иска да разрови нещата, да ходи да ги рови. Две-три лихтенщайнски кантори държат цялата тайна.

Пеевски е една голяма тема. Как стана първоначалният Ви контакт? Каква беше ролята му в банката? Въобще за какво Ви беше нужен Пеевски?

Този въпрос ми е задаван много пъти. Запознахме се случайно, както винаги. Малко по малко той започна да навлиза в моя бизнес живот. На определени етапи той е бил полезен, помагал ми е на моменти…

С какво беше полезен?

Бил ми е полезен по много линии. Той е един доста енергичен и активен човек. През 2003-2004 г. по някакъв начин пристана на Доган, беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС. Това ми е давало комфорт в отношенията с ДПС, защото в крайна сметка е известна ролята на турската партия като корпорация.

Аз съм имал доста тежки моменти в развитието на банката. През 2004 г. тогавашният председател на Управителния съвет и държател на над 20% от акциите се опита да ме изнудва. Говорим за Янко Иванов, подкрепян от енергийното лоби около Богомил Манчев. Аз не се поддадох. Тогава Пеевски ми е помагал в отношенията с ДПС, за да ме подкрепят, за да не тръгнат на някаква по-сериозна атака срещу банката. Банката тогава беше много малка.

ДПС с какво помогна тогава?

С конкретни неща – не, но отношенията в бизнеса и намесата на политиците не винаги е с нещо конкретно. Предполагам, че в този момент просто някой е казал: добре, не пипайте там, защото може ДПС да има интерес. Аз не знам това как е представено. Банката често е представяна като банка на ДПС, а тя никога не е била свързана с ДПС нито при закупуването, нито впоследствие. Но съм бил зависим от ДПС дотолкова, доколкото едрият бизнес в България до някаква степен е зависим от някои по-агресивни политически субекти. Тогава винаги може да има една добра дума в плюс или в минус.

По подобен начин през 2008 г. имаше напрежение около опитите на Алексей Петров, по времето на Станишев като премиер, за превземане на банката. Поне по информация от Пеевски. През призмата на времето не съм сигурен кое е истината. До каква степен Алексей Петров е бил наистина заинтересован от банката не знам, но Алексей Петров тогава беше за ДАНС и прокуратурата това, което сега е Пеевски. Тогава Петко Сертов управляваше ДАНС, а летящата команда на Роман Василев колеше и бесеше.

Вие с Роман Василев нямахте ли добри отношения?

С Роман Василев съм се виждал, но какво отношение има това? Прословутата снимка от един коктейл на банката, която приятелите от „Капитал“ непрекъснато публикуват, за да ми внушат връзките с Роман Василев. Това е несериозно. Те тези отношения, когато трябва да бъдат прикривани, се прикриват. Аз, ако аз съм зависел с нещо от Роман Василев, не бих се показал на коктейл на банката.

Да продължим за Пеевски…

Така лека-полека човекът ми влезе под кожата, допуснах го прекалено близко. Затова казвам, че една от най-големите ми грешки, беше именно това. Пеевски на практика се е представял от мое име навсякъде. Той е представял всичките си щения като мои. Това са неща, които в крайна сметка доведоха до моето капсулиране, до номинирането ми за олигарх номер едно. Разбира се голяма роля изигра и групата около Прокопиев. Спомням си изявите на един американски посланик Уорлик през 2011 г., който говореше за неясен капитал в КТБ, защото имало някакво участие, което не се знаело. Прокопиев дори имаше наглостта през 2016 г., след като дадох интервюто за Диков, да се появи пред него и да говори, че виждаш ли, това не означавало, че Оманската държава била стояла зад участието в КТБ. Не знам защо тогава Оманският фонд и Оманската държава в момента съдят България в международния инвестиционен арбитражен съд във Вашингтон.

Така че лека-полека Пеевски се настани трайно край мене. И така до 2014 г.

Освен с политически протекции, с какво друго допринасяше Пеевски?

Той беше проактивен. Когато американският посланик направи това преднамерено изказване, Пеевски направи много за намаляване на напрежението около банката… По това време господата около Прокопиев ми бяха организирали проверка-разследване в Европейската комисия, което широко се раздухваше в България. Интересно е, между другото, че когато проверката приключи и установи, че няма никакви нарушения, „Капиталци“ забравиха темата и естествено не отразиха „развръзката“.

Винаги ме е притеснявало нещо да не предизвика вълна и паника сред клиентите. А всичко това, очевидно, добре е било експлоатирано от хора като Пеевски, съзнавайки моите страхове по отношение на банката. За да запазя КТБ, съм бил по-отстъпчив към всякакви техни малоумни намерения, за да имаме достатъчно комфорт както медиен, така и политически. Такива глупости бяха, разбира се, покупките и на „Уикенд“, след това на маса други издания.

Имахте ли директен контакт с Доган?

Аз се познавам с Ахмед Доган, но за тези 14 г. сме се виждали два или три пъти.

За какво?

В общи линии приказки от общ характер. Той се изживяваше като енергиен експерт. Един-два пъти сме си говорили за икономиката на България, къде са проблемите на енергетиката.

За да защитава банката, какво получаваше ДПС от нея?

Нищо друго, освен финансиране на различни идеи, които са идвали по линия на Пеевски. А Пеевски как се е отчитал нагоре, аз не знам.

Какви бяха отношенията Ви с другите политически партии в различните стадии от развитието на банката? Например каква беше ролята на Росен Карадимов по време на Тройната коалиция?

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков (председателят на КРС – бел.ред.). Оттам са и проблемите с дигитализацията. В Австрия има един мултиплекс с 12 канала, в България решиха, че трябва да има четири мултиплекса с 52 канала, за да имало свободен пазар. То няма толкова телевизии. Но както и да е. Смешно е да се говори, че едрият бизнес е дистанциран от политиците в България. Тук едрият бизнес винаги е бил със силните на деня, защото те налагат условията. И особено след 2009 г. – дотогава пазарът все пак растеше и имаше достатъчно бизнес, индуциран от самия пазар. След това бизнесът беше поставен в изключителна зависимост от държавата. Това, разбира се, увеличи апетита на тия, които представляваха и представляват държавата.

Преди 2009 г. с кои силни на деня Вие имахте отношения?

Аз познавам всички, но практически с държавата, с изключение на работата ми в един-два отрасъла, не съм имал някакви особени отношения. Ние работехме с енергетиката и това ми е налагало контакт и с министрите, и с премиерите, доколкото енергетиката е стратегически отрасъл. По същия начин покрай военно-промишления комплекс имахме отношения с МО или междуведомствените комисии. Но това е било по логистиката на бизнеса.

Какво искаха политиците от Вас, за да можете да развивате бизнеса си в този момент?

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

След 2009 г., когато Борисов дойде на власт, банката се радваше на най-бързото си развитие и на най-силния си период. Какви бяха отношенията Ви с Борисов?

Първото правителство на Борисов съвпадна с периода на кризата, която обхвана пазарите. Ние следвахме друга стратегия и вместо да ограничим нашата активност, я разширихме, следвайки древната китайска мъдрост „ Когато идва буря, строй вятърни мелници, а не зидове“. Това е основната причина за развитието на КТБ, а не прокламираната теза, че видиш ли правителството на Борисов било помпало банката с държавни пари. Това е абсолютна лъжа. Симеон Дянков е безогледен лъжец, твърдейки, че не искал да вади парите, тъй като КТБ щяла да фалира. Това въобще не е вярно. Банката е работила с разплащателните сметки на няколко компании от енергетиката и две-три транспортни фирми, които имаха депозити. Те не са били някакви особени средства и не са надвишавали 10-тина процента от общите привлечени средства. Цялата тази лъжлива теза беше дискредитирана, но за жалост след затварянето на КТБ.

Ами не крия, че съм имал добри отношения с Борисов, независимо, че са били много противоречиви. Имал съм разбиране, но съм срещал и маса неразбиране, и то главно от неговите министри.< През това време се появиха много възможности на пазара в резултат и на кризата, и на отдръпването на чуждите банки. Нашата философия винаги е била да правим merchant and investment financing – тоест да търсим проектно финансиране, да търсим предизвикателства, а в условия на криза – такива много. По този начин в кризата придобихме компании, които в противен случай нямаше да оцелеят. Това са и „Рубин“ Плевен, и заводът в Парачин, и русенската корабостроителница. „Петрол“ оцеля благодарение на нас. Имали сме и целеви придобивания като „Виваком“. Аз съм смятал, че това е добра сделка, която ще донесе печалба. Независимо, че медиите на Пеевски написаха, че видиш ли, Василев участвал в приватизацията на „Булгартабак“, за да спечели пари. Какъв срам! А сякаш не е срамно да участваш скрито, да не можеш да се покажеш като него и останалите бенефициенти. Ами аз съм го правел точно затова – да се спечелят пари. То се знае, практиката ми е била печалбата на така наречените бушони, създавани от слугата на Пеевски Бисер Лазов, да се връща в банката. Това е била моята цел. Така че не е чудно, че пораснахме толкова. С Борисов колко често имахте контакт и за какво си говорехте?

За жени… Ами, виждал съм се доста често. Той е лесно раним, особено сега, може и да отрече. Говорил съм си за различни неща, разбира се, включително и за проблеми – в енергетиката, в отбраната, в мултиплексите, защото първото правителство на Борисов имаше напълно неадекватна политика в тези направления. При него съм ходил и с инвеститори – и от Китай, и от Оман, и от Австрия. Не мога да кажа, че с Борисов съм имал лоши отношения, мен ме дразнеше поведението на част от неговите министри – неадекватно и открито враждебно. Дразнеше ме неговият нарцисизъм, защото и аз до голяма степен съм нарцис. Той буквално излъга, че през 2012 г. е осигурил пари за заплатите на ВМЗ, а всъщност това бяха пари на „Дунарит“ и той го знае много добре. Аз тогава избухнах, скарахме се по телефона.

По начина, по който премиерът има интерес в „Булгартабак“, има ли интерес и към други компании, свързани с Вас?

Тия хора нямат интерес към компаниите, те имат интерес към парите. Те са брокери – две групи брокери. Те са заинтересовани просто да прехвърлят на безценица на някой, който има интерес и ще им плати. Ами такъв е случаят с „Дунарит“. Пеевски няма интерес да бъде индустриалец в „Дунарит“. Там интересът е на Петър Манджуков, а Пеевски играе брокер, за да може да осигури „Дунарит“ на ниската цена, която Манджуков е предложил. Говори се за 20 или 25 млн. евро, от които обаче нищожна част да отиде в КТБ, а останалото при Пеевски. Гебрев (другият кандидат за „Дунарит“ е „Емко“, притежавано от Емилиян Гебрев – бел.ред.) предложи 30 млн. евро за погасяване на задълженията към КТБ. От една страна Пеевски сега атакува чрез вземанията на Миролио „Дунарит“ и то през фирма, която е офшорна, а от друга страна КТБ атакува цесията.

Но това става под погледа и на министъра – Владислав Горанов, и на Борисов. Въобще аз се чудя дали Борисов управлява държавата, или Пеевски. Или и двамата. Но Борисов с нищо не е показал, че се е разграничил. Напротив, той показва само зависимости.

Зависимост от какво? Дайте примери

Ами, очевидно ги има, не знам. Или толкова са се харесали, независимо че оня го наричаше „тиква“ в кампанията 2008-2009 г. Аз само се сещам как през 2013 г., както внезапно се засилиха да му разследват „Авиоотряд 28“ и „Ало, Ваньо“, така внезапно всичко заглъхна след това.

Каква е причината?

Договорка. Между Борисов и Пеевски. И почти нямам съмнение, че договорката е била моята глава. Това беше класическа рейдърска атака. Пеевски е главният организатор на атаката срещу мен и главният ползвател.

Някой може ли да ми каже как фирмата, придобила „София прес“, сега е гарантирала кредити на „Водстрой“ на Пеевски към ПИБ. Колко пари е платила тая фирма, за да придобие „София прес“. За „Техномаркет“ не искам да говоря. Публична тайна е как се източва масата на несъстоятелността на КТБ чрез договори за правни услуги и 75% се връщат обратно в джобовете на Пеевски и компания. Публична тайна е, че Александър Ангелов работи и по един срамен договор за Парачин тук.

Това, което за Пеевски се закучи, са основните му цели – „Виваком“, „Дунарит“ и „Петрол“. Това са най-апетитните парчета от баницата КТБ и той винаги е имал интерес към тях.

В периода 2012-2014 г. Вие още сте тандем с Пеевски. Тогава голяма част от обществените поръчки се печелят от фирми, близки до него. Как става това?

Ами, питайте Борисов! Как всички негови кметове са подписали договори с „Водстрой“? Какво е „Водстрой“? Това бяха два продънени самосвала. Това е една пощенска кутия за кражби.

Как функционира?

Елементарно. Елиминира се останалата конкуренция, подписва се договорът с „Водстрой“, която пък подписва договори с подизпълнители, взема си своите 10-15%, останалото го хвърля на другите фирми. Дори и това не им дава, защото са завлекли половин България, заплашват ги, ако някой си иска парите. Вижте също така какви договори са подписвани от ЖП инфраструктура с „Водстрой“ при министерстването на Ивайло Московски– рамкови договори, които са престъпление. Вижте и престъпните договори в „Държавен резерв“ – как е направен ремонтът на нефтените бази от „Водстрой“ и ИПС.

Какви са тези договори?

Оттам са откраднати минимум 100 млн. лв. по времето на Станишев и първото правителство на Борисов. Стойността на ремонтните дейности в петролните и зърнените бази на Държавен резерв е завишена в пъти. Не казвам конкретни числа, за да не ме обвини някой в неточност. От времето на Емел Етем до ден-днешен Пеевски винаги е контролирал държавния резерв. Друга грандиозна кражба – обмяната на нефтените продукти.

Борисов какво получава от това?

Не знам какво получава, но със сигурност знае. А и той не е от тия, които не си искат.

Как си иска?

Как си иска… Последните години обмяната на горивата на държавния резерв става с активното участие на „Лукойл“. „Лукойл“ е един от външните държатели на горивото за резерва. Тоест горивото въобще не се и мести. Само че то задължително се продава на ниски цени от държавния резерв и след това се купува обратно на високи. Като правило цените задължително порастват на международните пазари, когато държавният резерв трябва да купи новото гориво.

Каква част отива за комисиони?

А, не мога да кажа. Но там със сигурност Пеевски участва. Там до края на 2014 г. беше Емил Колев – човек, назначен от Пеевски още по времето на Емел Етем.

Двата клана казахте, че са Борисов и Пеевски. Има ли някакво разпределение по ресори?

Пак казвам, проверете разпределението на обществените поръчки и ще видите, че са едни и същи – „Главболгарстрой“, „Трейс“, „Агромах“, ПСТ, „Хидрострой“. И някои сателити около Пеевски като „Техноекспортстрой“, чиято приватизация финансирахме ние и той ощети банката с около 30 млн. лв.

В предварителния разговор казахте, че през 2014 г., след затварянето на банката, Борисов Ви е обещал да я спаси. След това се е отметнал. Защо?

Подозирам две неща. Първо, че ако КТБ беше спасена, те нямаше как да осребрят, а пък аз щях да получа реабилитация. Другото е една мръсотия, която е била сътворена през 2014 г., за която аз имам информация. В резултат на нея аз съм натопен от българските служби пред чуждите за престъпни схеми, в които уж съм имал участие, а в които всъщност е участвал Пеевски.

Каква информация имате?

Засега ще я запазя за себе си, защото от нея и глави ще падат. Но това са лъжливи твърдения, давани от българските служби на техни партньорски служби за моята роля в процеси, в които аз по никакъв начин никога не съм участвал. Нещо, което така или иначе през 2015-2016 г., става известно на съответните служби. Така то стигна и до мен.

Какви процеси?

Всичко, което е правил Пеевски.

Какво е правил?

Това, за което е обявен за персона нон грата в Турция.

Освен контрабанда?

Как мислите стигат контрабандни цигари в райони, държани от Ислямска държава?

Тоест това Ви е било приписано на Вас?

Да.

А какво е общото с Борисов? Борисов каква роля е имал?

Предполагам, че Борисов би могъл тогава да е бил информиран за това мое участие, което да го е направило резистентен. Аз не го обвинявам. Той просто направи грешка, която ще му коства много. Имам информация, че към оня момент е казал, че е избрал по-малкото зло, тоест Пеевски. Като е избрал по-малкото зло, да си го дундурка сега.

Тоест той е бил заблуден или е бил част от този сценарий?

Бих искал да е заблуден.

Казахте, че едното е сценарият с Вашето натопяване, а другото е, че нямаше да осребрят…

Пак казвам, целият този процес се управлява от Пеевски. Публична тайна е, че синдиците ходят на отчет при Александър Ангелов. Те дори не ходят при Пеевски. Той е над нещата. Всяко нещо се съгласува с Ангелов. Те не се и крият. И преди не са се крили. Ходеха си на крака, стояха по мазетата на „Берлин“ (хотел „Берлин“, собственост на Пеевски – бел.ред.), докато ги приеме босът. Включително и министри.

Кои министри?

Ами, аз кого ли не съм виждал.

Кого сте виждал?

Ами… Петър Чобанов, Драгомир Стойнев по времето на Орешарски.

А от сегашното правителство?

От сегашното правителство аз мисля, че Пеевски има повече министри, отколкото Борисов.

Например?

Например, готовият на всичко, за да защити интереса на Пеевски, свищовски кадър Горанов, Ивайло Московски, недоразумението Лукарски. Те са абсолютно подвластни. Пеевски не е за подценяване.

Кой е Александър Сталийски?

Кой е сега, не знам. Говори се, че сега бил развалил отношенията си с Борисов. Той беше най-довереното му лице и се занимаваше с всичко, свързано с Борисов, включително и като събирач на дължимите суми с неговите приятели – тройката от Перник.

Откъде ги събират?

От тези, които имат да дават.

От Вас събирали ли са?

Не са ми го икономисвали.

Под каква форма събираха?

Различна. Включително и чрез придобиване на участия – явни и скрити, в компании, за които не са платили и стотинка.

Къде може да се види интересът на Сталийски?

Освен по сметките му, част от които бяха в КТБ и които той осребри буквално след рекет, а после придоби и открадна „Рубин“ Плевен. Освен това предполагам, че по сметки на него или на Сечкова, или на фирми като „Кей Ти Ес“ и прочие, могат да се намерят доста пари.

Всичко ли остава за него, или се разпределя?

Какви са му били отношенията със Сталийски, Борисов си ги знае, но една от причините, поради които аз бях при него на 6 юни 2014 г., е да му покажа какво Сталийски и неговата група са взели в резултат на едно или друго.

Какво му показахте?

Той знае. Когато му дойде времето, ще го покажа и аз.

До 2013 г. бяхте едно цяло с Пеевски. Кога започна раздялата?

Тя е започнала още с идването на Орешарски. Вече казах, че, според мен, договорката между Борисов и Пеевски вероятно е целяла моята глава. Това е някъде лятото-септември 2013 г.

Оказа се, че Пеевски достойно замести десятниците и стотниците на Борисов и сам успя да погълне това, което другите като група не успяха. Беше се разпрострял навсякъде. По това време е и бумът на „Водстрой“ с държавните поръчки, които са вземани все с моето име напред: това е за Василев, онова е за Василев. Това си го признаха и Сергей, и Моника Станишеви при виждането ни през май-юни. Но Пеевски не беше се настанил само в обществените поръчки.

Той имаше достойно място по време на първия мандат на Борисов. Както се вижда, той има своето място и при втория мандат на Борисов. От немай-къде Борисов му спря поръчки за над 1 млрд. лв. Как така си спечелил поръчки за толкова пари? Но това не е престанало. И в момента, ако се погледне, интерконекторът с Турция, пак се строи от „Водстрой“ и „Главболгарстрой“.

Той беше сложил ръка на почти всичко. Накадрува се в съдебната система, в ДАНС, в прокуратурата. Аз с ужас разбрах, че съм „наредил“ всички съдии и прокурори, а един не познавам от тях. Нито съм виждал Сарафов, нито Цацаров, а се оказа, че аз съм ги наредил. Очевидно добре си е свършил работата, а аз явно съм проспал този момент.

След септември-октомври 2013 г. разбрах, че трябва да намеря начин да скъсам с този човек. Затова се съгласих да се махна без всякакви претенции от „Булгартабак“, за да нямам разправии с него. Исках да намерим решение. За голямо съжаление не оцених мащаба на заговора и участието на всички държавни институции в него на страната на Пеевски.

От Вас ли дойде инициативата?

В общи линии – да, но и той вече беше започнал да предприема някакви действия. Неговите стъпки основно са били в мръснишки аспект. С Александър Ангелов имаха информацията отвътре и са започнали да ми правят разработки през ДАНС, за да могат да ме ударят след това. Той си е подготвил добре нещата. Успял е да направи интриги между мен и основните политически фактори. На Доган, например, му е обяснил какви пари съм взел от банката. Говорел им е за 500 млн. до 1 млрд. евро, които аз съм изнесъл от КТБ. Това, разбира се, за вечно алчните хора като Доган е могло да бъде доста сериозен мотив да се настроят срещу мен. Предполагам, че по същия начин е направил интригата и с Борисов. С една дума, човекът ме е записвал и правил всичко възможно, за да ме изолира.

В един момент през април-май 2014 г. започнах да получавам сигнали от всички политически лидери, че са вдигнали ръце от мен, защото аз съм щял да ставам премиер, искал съм да свалям Орешарски.

Към този момент Пеевски колко пари дължеше на банката?

Пряко сигурно дължеше някъде около 150-200 млн. евро, заедно с лимита на гаранции, издадени в полза на контролираните от него дружества. Това са „Булгартабак“, „Лафка“, „Техноекспортстрой“, Промишлено строителство Холдинг, „Водстрой“, а и да не забравяме печатницата му, където той дължеше 80 млн. лв. Тая печатница я финансирахме, за да може той да разплати част от дълговете си, като условието беше фабрика „Юрий Гагарин“ да встъпи в дълга по лизинговия договор с печатницата. Това е нещо, което той така и не направи. Отделно той отказа да си поеме дела във финансирането на ТВ7, където трябваше да плати 50% от разходите. За тия години бяха отишли към 300 млн. лв., а той си я ползваше като собствена телевизия.

Показахте един списък с активи, които Пеевски Ви е поискал. Има ли предистория на този списък?

Има, да. Ние тръгнахме да преговаряме как да се разделим. В един момент Александър Ангелов дойде. Показа един списък и каза: „Това е“. Аз казах, че това няма как да стане и трябва да се срещнем с Пеевски. Той каза, че Пеевски не иска да се среща с мен, защото бил обиден. На моето предложение как да си разделим бизнеса, дори да му опростя задълженията в ТВ7, той отказа и после се случиха нещата, които знаете. Веднага, по криминален начин, беше заведено досъдебно производство и са били набелязани стъпките от целия сценарий.

Ако е така, защо им е трябвало да ликвидират банката?

Аз все си мисля, че е имало друг сценарий и те може би не са си представяли точно така нещата. Сценарий, близък до този, който се случи със Славчо Христов и „Сибанк“. Ако бих бил арестуван във връзка със смехотворното производство по така нареченото убийство на Пеевски, може би щеше да ми се наложи да прехвърля „Бромак“ и някои други компании.

Още не ми е ясно, с какво им станахте неудобен и трябваше да бъдете премахнат?

Явно съм им станал неудобен с нарастващото ми влияние, с резултата на Бареков, който, ясно е, до голяма степен беше моя заслуга.

Добре де, какъв беше смисълът на Бареков?

Бареков изглеждаше като необходимо зло. Аз бях разочарован от Борисов, а след това от БСП и ДПС, и си казах, че е по-добре да има нещо, което да подкрепя националния бизнес. Беше ми омръзнало от непрестанния рекет на политиците. В този краен етап – края на 2013-2014 г., съм направил най-големите си грешки. Включително и с Бареков. И не толкова, че съм го подпомогнал финансово, а заради ангажирането ми с него.

А защо точно Бареков?

Аз тогава привлякох една американска консултантска компания, която беше работила за Клинтън. Те правиха специални изследвания и не намериха по-добър от Бареков.

Очевидно и те грешат. Но пак казвам, в оня момент аз се оказах неподготвен за тази война.

Някъде в интервютата си казвате: „Пеевски е само средство, координатор в по-голям сценарий“. Какъв е този сценарий и кой седи зад него?

Това е големият въпрос. Кой стои зад Пеевски?

Две години по-късно би трябвало да имате отговор.

За мен отговорът е все така неясен, но очевидно корените и източникът са някъде в реформиралите се органи на държавна сигурност.

И по-конкретно?

Тези, които дълго време представляваха задкулисието Монтерей, и тези, които са били посочени за техни наследници. Пеевски очевидно е нещо като най-младият син на полка. Очевидно са го харесали и формирали в техния класически еничарски стил. Сега, до каква степен се е еманципирал от тях, не мога да разбера. Ако на този въпрос се даде отговор, ще се разбере всичко. Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Този център как стига до подобна информация?

Първо от периода на властването на Алексей Петров в ДАНС. Смятате ли, че всички масиви и файлове са останали скрити за него? А след това за Пеевски, да не говорим. Той е много по-изобретателен. Дори се чудя на тези, които говорят, че той, виждаш ли, бил допуснат за един ден до масивите на ДАНС. Та Писанчев му беше като куриер. Да не говоря още за хора, които и сега действат – Юлиян Колев, така нереченият Боби Гъза и прочие.

Кои са хората в този център?

Ами не ги знам. Ако това се разкрие, това ще е онази мечтана лустрация, за която ние говорим толкова често.

Членовете на Монтерей не са ли вече доста възрастни?

Да, предполагам, че повечето от тях вече са с памперси. Но има и по-млади колеги. Не искам да звуча като „Един човек каза“, но това е изводът, до който аз съм достигнал.

Този център явявал ли Ви се е на Вас лично?

Предполагам, че Пеевски е бил брокерът и е поемал ангажименти, без аз да знам. Всъщност Пеевски е бил политическият брокер на тези, които са се възползвали от това, което аз мога най-добре. Аз мога да бъда предприемач, да осмисля и дам живот на един инвестиционен проект.

Те ли контролират Доган?

Предполагам.

Те ли контролират Борисов?

Не изключвам. Те контролират през компромати.

Те ли контролират главния прокурор?

Предполагам, че и на главния прокурор са му намерили кройката, така че да е послушен. Не става само с пари. Не е минало и без пари, но не това е водещото.

От КТБ тръгнали ли са пари към прокуратурата?

Ако някой е давал пари към прокуратурата, със сигурност не съм аз. Там човекът, който се е разпореждал, винаги е бил Пеевски.

Кой ще е наследникът на Пеевски?

О, сигурно има много мераклии, но такъв комплексен наследник едва ли някога ще намерят. Все ще се намери кой да засища непрекъснатия глад за пари в ДПС. Но такъв, който да държи в ръцете си толкова командни пултове от управлението на държавата, едва ли ще намерят.

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на „Монитор“ и „Телеграф“, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. „24 часа“ и „Труд“?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и „Винпром Пещера“. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в „Стандарт“?

Пеевски, кой.

Кой беше в „Преса“?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на „благороднически инвеститори“, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

„Уикенд“?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола „Уикенд“ да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и „Стандарт“. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Добре, след всичко, което казахте за другите, къде е Вашата вина за това, което се случи с банката?

Основната ми вина е, че не можах да опазя банката. Аз не казвам, че не съм правил грешки или моите служители не са правили грешки. Но ние не сме престъпници. Пак казвам, ОПГ-то са тези, които организираха атаката: прокуратура, ДАНС, БНБ, тогавашни и сегашни министри и политици, НАП и прочие, и прочие. И разбира се Бисер Лазов и неговият антураж.

Грешки не прави този, който не взема решения. Очевидно съм допуснал непростимо приближаване на Пеевски до мен, очевидно не съм се противопоставил на малоумни негови идеи за определени финансирания, но под контрола на КТБ винаги е имало достатъчно по стойност, качество и ликвидност активи, които да покрият пасивите й. Разпадът и кражбата станаха след затварянето на КТБ. Преди това нито един актив не е бил откраднат или загубен.

Вие неведнъж сте казвал, че целта е била чрез специално създадени SPV-та да се инвестира в бизнеси, които след това да се продават. Само че от законова гледна точка стои проблемът, че по този начин се надвишава ограничението за свързано кредитиране. Според вас защо регулаторът в лицето на БНБ не се е сезирал през годините?

Те де юре не са били свързани.

А реално?

Реално единствената свързаност е бил общият контрол от страна на банката. И аз не съм сигурен дали това все по-често няма да се налага на банките по света. В България това е практика. Аз нямам съмнение, че почти всички от кредитите на определени банки са свързани с тях самите. Говоря основно за българските банки. Но пак казвам, че моделът на банкиране в условия на криза, трябва да го определи самият пазар. В никакъв случай не трябва да са определящи някакви правила, които някой е разработил в условията на друго време. Свидетели сме на много неадекватни решения по света в това отношение.

Управлението на риска е доста сложен процес и това, че имаш свързано кредитиране, не означава задължително, че рискът ти е по-голям. Защото ние не сме финансирали компании от един отрасъл или мои компании. Ние сме кредитирали компании, за които сме преценили, че могат да бъдат преструктурирани и след това да се намери друго решение за тях. За разлика от всички други български банки при нас имаше истински активи, за които сега всички се бият.

Това е големият въпрос, който винаги е стоял, дали ние нарушаваме някъде законите. За мен въпросът в момента е, дали е трябвало да бъде унищожена банката, а не дали ние сме вършили някакви нарушения. Плюс това тези нарушения не са предмет на проверки от прокуратурата. Ако БНБ са считали, че нещо застрашава банката, е трябвало да реагират. Проверката от прокуратурата е целяла само едно – да бъде фалирана банката. И тук е голямата разлика между политиката към банките в цивилизованите държави и в България. Вземете за пример от Европа Германия, Франция, Италия.

На какво разчитате оттук насетне?

На дълга и продължителна битка, главно в Страсбург. Имам вече две дела срещу България – за нарушаване на човешките ми права и за неправомерното отнемане на лиценза на КТБ. Предстои да заведа и други. Всичко това ще изисква търпение и здраве. Дано Господ ми даде здраве, на мен и на семейството ми.