Tag Archives: бизнес

Дълбоките технологии и сигурността на Запада

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/dulbokite-tehnologii-i-sigurnostta-na-zapada/

Дълбоките технологии и сигурността на Запада

Войната в Украйна радикално промени представите за сигурността в международните отношения. Руската агресия разкри множество слабости на Запада и едновременно с това даде тласък на усилията на Европейския съюз и НАТО да покрият дефицитите си в сферата на отбраната. Едно от ключовите направления за страните от Алианса е по-тясното сътрудничество с частния сектор в борбата за технологично превъзходство с техните геополитически опоненти.

В този материал ще поговорим за значението на бизнеса и стартъпите в областта на сигурността и отбраната, за компаниите с двоен предмет на дейност и ролята на дълбоките технологии в глобалната технологична надпревара. И за това как тези модерни и сложни иновации, почиващи на научни принципи и открития, имат потенциала да трансформират из основи логиката и функционирането на цели индустрии. (Значенията на „двойна употреба“ и „дълбоки технологии“ ще разясним по-подробно малко по-долу.)

Нови стъпки

През 2022 г. НАТО основа първия по рода си многостранен фонд за рисков капитал в сферата на отбраната – NATO Innovation Fund (NIF). В него участват 23 страни членки като ограничени партньори, сред които и България. Фондът ще оперира с бюджет от 1 млрд. евро, с опция да се повиши след евентуалното присъединяване на Швеция към Алианса. Скандинавската държава изрази готовност да се включи в начинанието, но засега пътят ѝ към пълноправно членство в НАТО е блокиран от Унгария, която е поставена под все по-голям натиск да преосмисли позицията си. 

Фондът за иновации на НАТО ще инвестира в стартъпи от участващите страни и индиректно в други фондове за рисков капитал с фокус върху дълбоките технологии (deep tech). Инвестициите ще бъдат насочени към компании с двоен предмет на дейност и целят да осигурят технологичното предимство на Алианса в три стратегически направления:

  • намиране на най-съвременните технологични решения за решаване на предизвикателствата пред Алианса в областта на отбраната и сигурността;
  • укрепване и разгръщане на екосистемите за дълбоки технологии и иновации на територията на НАТО; 
  • подкрепа за пазарния успех на стартиращите предприятия от портфолиото на фонда.

Впечатление прави, че всички партньорски държави в NIF са европейски, което отразява моментното изоставане на ЕС в технологичната надпревара спрямо гигантите САЩ и Китай и нуждата от покриване на дефицитите в страните от Стария континент. 

На 30 януари тази година министърката на иновациите и растежа Милена Стойчева заедно с Бенджамин Балмфорт, който е част от инвестиционния екип на фонда, представиха NIF пред българска публика. Стойчева изтъкна, че присъединяването на България ще бъде ратифицирано от парламента през февруари, а на дневен ред стои и въпросът за включването на страната в натовския иновационен акселератор в отбраната – DIANA.

Двойна употреба и дълбоки технологии 

Двойната употреба засяга компаниите, които произвеждат стоки, услуги или технологии с приложение и в гражданския, и във военния сектор. Терминът отразява двойната природа на технологиите, които могат да служат както за комерсиални, така и за отбранителни цели. 

Компаниите с двоен предмет на дейност най-често оперират в областта на телекомуникациите, авиационното дело, информационните технологии, здравеопазването, енергетиката, транспорта, киберсигурността и др. Същевременно продуктите, услугите и експертността им могат да намерят приложение в националната сигурност и отбрана, разузнаването, разработването на военна техника и т.н.

Двойната употреба засяга различни етически казуси. Те са породени от крехкия баланс между бързото развитие на технологиите за комерсиални нужди и потенциалните рискове при използването им за военни цели. Неслучайно технологиите с двойно предназначение подлежат на сурови регулации в международното право. Добър пример тук е режимът на ЕС за контрол на износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба. Регулирайки изброените области, режимът цели да гарантира сигурната и целесъобразна употреба на технологиите с двойно приложение в унисон с международното право и да предотврати попадането им в ръцете на актьори, които застрашават мира и сигурността в международните отношения. Тук говорим и за такива изделия, които могат да бъдат използвани за разработване на химически и биологични оръжия или на оръжия за масово поразяване.

От своя страна дълбоките технологии представляват иновации в напреднал стадий на развитие, които стъпват на солидна научна основа и включват значими научни открития, които трансформират цели индустрии и оказват трайно въздействие върху икономиката и обществения живот. Характеризират се с висока технологическа сложност, обусловена от изследвания в различни области – физика, биология, химия, математика и информационни технологии. Често „разрушават“ съществуващи индустрии и създадат нови пазарни ниши (вж. disruptive technologies), като предоставят новаторски решения, процеси или продукти, които значително превъзхождат съществуващите в момента алтернативи. По този начин чертаят траекторията на индустриално развитие и технологичния напредък в обществата. 

Такива например са технологиите за изкуствен интелект, квантовите компютри, нанотехнологиите, сложната роботика, космическите технологии и др.

Затвореният цикъл на НАТО

Създадените през 2022 г. DIANA и NIF са двата най-нови инструмента на Алианса за привличане на предприемачи и иноватори от частния сектор за укрепване на сигурността и отбраната. Те се допълват и надграждат. DIANA предоставя ресурси и тестова база за иновативните стартъпи, свързва ги с учените и крайните потребители и осигурява финансиране на начална или идейна фаза от техния растеж.

NIF от своя страна ще осигури инвестиции за компании в по-напреднал етап на развитие, които вече предлагат готов продукт или услуга на пазара. Заложена е възможността част от компаниите, преминали през иновационния акселератор DIANA, да получат последващо финансиране от иновационния фонд NIF за своята експанзия на натовските пазари. Замисълът е да се създаде затворен цикъл за израстването на deep tech стартъпите от идейна фаза, през начално финансиране, създаване на (прототип на) продукт/услуга, тестване и валидиране, излизане на пазара и получаване на по-голямо финансиране за укрепване и растеж. 

Защо сега? 

През 2023 г. беше одобрена първата част от 44 deep tech стартъпа за участие в акселераторската програма на DIANA (сред тях и една българска). Скоро се очаква и подборът на първите компании, които ще получат финансиране от NIF. Моментът не е случаен. Две са ключовите причини за ускореното взаимодействие между държавите, международните организации и бизнеса.

Първата е усложнената геополитическа обстановка след руската инвазия в Украйна, гарнирана с напрежението между Китай и западните съюзници в Югоизточна Азия, непредвидимата политика на Северна Корея, а отскоро и ескалацията на израелско-палестинския конфликт и нестабилността в Близкия изток. Втората причина е свързана с водения от частния сектор и иновативните предприемачи бум на дълбоките технологии, създаващ съвсем нова динамика в глобалната технологична надпревара, в която Западът се нуждае от предимство. 

Какви са предизвикателствата пред Алианса?

Съюзниците в НАТО имат нужда от частния сектор, за да си осигурят технологичен превес в отбраната. Все още обаче компаниите, разработващи изделия с двойна употреба, срещат сериозни трудности пред развитието си. Главната причина е, че основният им клиент често е държавата. Това отблъсква голяма част от потенциалните инвеститори, включително фондовете за рисков капитал (Venture Capital Funds, VCs), които търсят реални резултати и бърза възвръщаемост на инвестицията си. Проблемът тук е двупосочен. 

Първо, взаимодействието на компаниите с държавата е в пъти по-бавно от това с клиентите и потребителите на свободния пазар. Множеството регулации на произвежданите продукти за целите на отбраната, времето за лицензиране и одобряване на сделките, както и моделът с обществени поръчки забавят изключително нормалния ритъм на покупко-продажба и генериране на печалба от компаниите. Време, което частните инвеститори и фондовете нямат. 

И второ, най-съществената част от развитието на deep tech стартъпите е научноизследователската и развойната дейност. Поради сложността на създаваната технология обаче тези дейности отнемат чувствително по-дълго време и сериозен ресурс без гаранция за успех и положителен резултат. Това също разколебава много инвеститори. 

Със създаването на иновационния си фонд NIF НАТО опитва да се справи с тези два проблема. Първо, като осигури нужното финансиране на deep tech стартъпите с двоен предмет на дейност. И второ, като разпредели инвестициите в дългосрочна перспектива (до 15 години според идеята на фонда). 

Голямото предизвикателство обаче остава. За да се изгради процъфтяваща екосистема от нови стартъпи с бизнес в отбранителните технологии и за да се мотивират съществуващите компании в гражданския сектор да развиват технологии с двойна употреба, е необходимо включването на частните инвеститори и фондове за рисков капитал в процесите на финансиране, покриване на нуждите за научна и развойна дейност и набиране на талантливи кадри. Ребус, чието решаване минава през намаляване на бюрокрацията и разкриване на възможности за по-бърза възвръщаемост на инвестициите при запазване на високите етически стандарти. 

Шанс за България?

Макар и малка, технологичната и deep tech екосистема в България е отворена, има добър потенциал за развитие и разполага с разнообразно портфолио от компании – например компании, които създават дронове за транспорт на стоки на далечни разстояния, космически технологии или дигитални системи за данни на големи корпорации и държавни институции. Други разработват решения в сферата на киберсигурността и изкуствения интелект, а трети – софтуер за термовизуална здравна диагностика. Доколко подобни компании ще имат стимул да развиват иновации за нуждите на сигурността и отбраната, зависи от дългосрочното взаимодействие между ключови организации като НАТО, държавите членки, инвеститорите и предприемачите от частния сектор.

Невидимата децентрализация в България

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/nevidimata-detsentralizatsiya-v-bulgaria/

Невидимата децентрализация в България

Кой движи света напред? Кой води войните? Къде е концентрирана властта? В индивида, държавата, наднационалните институции? В политическите науки и международните отношения това са философски въпроси, от чиито корени черпят своето начало различни научни течения и школи. Но едва ли има единствен, цялостен и правилен отговор на тях. Докато хората на власт изпълват управленските структури със своята идентичност, позиции и идеи, същите структури влияят на хората в тях и ги ограничават с установените си рамки, инструменти и норми на съществуване. 

Безспорно обаче най-голям властови ресурс – административен, финансов и военен – е съсредоточен в националната държава. Държавата съществува със своите структури, модели на поведение и „инстинкти“. Подобно на човека, първичното стремление на всяка власт е самосъхранението и възпроизвеждането. Държавите и техните структури също като нас се адаптират към променящата се среда и трансформират елементи от себе си, за да оцелеят. Така историческите събития ги подтикват да делегират част от правомощията си нагоре, към наднационални институции като ООН и Европейския съюз, и надолу – към местната власт, гражданите и частния сектор.

Вълни на децентрализация

Процеси по децентрализация текат навсякъде по света още от времето на Студената война. Първоначално те се състоят преди всичко в предаване на правомощия и функции от централната към местната власт и различни локални структури с идеята да предоставят по-качествени и ефективни услуги на своите граждани. Тук можем да включим и случаите на федерализация и засилване на федералните власти в страни с такова управление.

С падането на желязната завеса – особено в страните от бившия Източен блок – децентрализацията поема към по-значително включване на частния сектор в публичните дела и икономиката заради масовата приватизация. Отварянето на пазарите и стимулирането на частната инициатива се осъществява в по-широкия контекст на демократизация на обществата. 

Впоследствие „разпръскването“ на власт придобива все по-широк смисъл. Вече говорим за включване на все повече обществени кръгове във вземането на политически решения – граждани, неправителствени организации, бизнес. Тоест от тясното разбиране за делегиране на правомощия от централната към местната власт постепенно стигаме до по-широката тема за създаване на по-справедливо и ефективно държавно управление. Именно в този по-общ смисъл ще си поговорим за децентрализацията в България. 

Предпоставките на средата

За разлика от много други страни по света, в България липсва държавна стратегия или целенасочена държавна политика за децентрализация на властта. У нас тя се развива по-скоро по естествен път, в съзвучие със сложните социално-икономически, политически и исторически обстоятелства на средата.

Парадоксално, политическата нестабилност през последните години, незначителната избирателна активност и ниската легитимност на властта от белег за немощ на българската демокрация могат да се превърнат в първопричината за нейното надграждане.

Фрагментираният парламент без единствена доминираща партия доведе до няколко ключови последици. Първата е липсата на единен център, който да създава и променя законодателството. Това, от една страна, създава поле за битка на повече и различни гледни точки. От друга обаче, означава невъзможност за водене на единна и стабилна политика, тъй като твърде многото интереси и компромиси водят до забавяне на законодателния процес или до осакатяване на реформите. 

Вторият важен момент е, че немалка част от политическите фигури, като Бойко Борисов и Румен Радев, които дълго време концентрираха огромна власт в ръцете си, постепенно загубиха този свой прерогатив. И докато самият парламент се разпокъса отвътре, конфронтацията между парламента и Президентството доведе до конституционните промени, които орязват някои правомощия на президента.

При тази липса на единни самодостатъчни властови ядра законодателният процес и политиците се нуждаят от обединяващ фактор, който да надмогне кавгите и управленската разпокъсаност. И тук все по-съществена роля играят частният и гражданският сектор. Защото бизнесите и гражданските организации предлагат надпартийни решения отвъд институционалните борби, които нямат цвят, а решават проблеми на обществената среда. 

На този фон администрацията остава изключително ретроградна, а политиците често нямат време, експертност и воля да реформират закостенялото законодателство. Тези дефицити все повече се запълват от активната роля на бизнес асоциациите, неправителствените организации и гражданите с експертни познания в различни области. 

Освен това държавният апарат изостава драстично от технологичното развитие на глобално ниво, което забавя модернизацията на всички сектори от обществено значение – от образование и здравеопазване до електронно правителство и дигитализация на обществените услуги. Оттам идва и нарастващата зависимост на държавата от предприемачите, които създават, развиват и предоставят технологиите.

В условията на глобализация и ускорено технологично развитие частният и гражданският сектор придобиват все по-голяма тежест и лостове за влияние върху политиците.

Ефектът върху демокрацията

Нарастващата роля на бизнеса и гражданите трябва да се превърне в тенденция, така че те да участват все по-активно в политическите процеси и вземането на стратегически решения. Тук говорим за „разпръскване“ на власт от парламента и партиите, както и от правителството и министерствата надолу – към обществото.

По-силният глас на модерните бизнеси и гражданския сектор гарантира повече контрол върху дейността на политиците, повече и по-добри идеи за реформи от хора и организации с експертно знание и по-ефективни решения на конкретни проблеми на средата. А колкото по-силни и разпознаваеми сред обществото са добрите примери на хора и организации от неправителствения сектор, толкова по-голямо внимание получават те от медиите. И ако политиците откажат да се съобразяват с тях, именно медиите са тези, които могат да разобличат нередностите и да осъществяват натиск, което неизбежно води до загуба на доверие и електорат. 

Къде бизнесът покрива дефицити?

По отношение на дигитализацията бизнесът предоставя технологии и ноу-хау в най-различни сектори, част от които вече споменахме. През миналата година например България най-накрая създаде своя национален електронен идентификатор благодарение на разработената от Evrotrust Technologies дигитална схема Evrotrust eID. 

Най-големите пробойни на държавата бизнесът се опитва да попълни в образованието. За първи път 25 бизнес организации излязоха с обща позиция за нуждата от дълбока реформа в образованието. Все повече предприемачи споделят за развитието на собствени академии, стажове и семинари, с които да обучават собствени кадри поради липса на добра подготовка на кандидатите. Инвестициите в учебната инфраструктура, като например научни лаборатории, също говорят за големия принос на бизнеса. Социални предприемачи пък развиват собствени платформи за обучение и осигуряват финансов стимул за успелите ученици и студенти. 

В здравеопазването имаме все повече дигитални платформи, които улесняват достъпа до специалисти в най-различни области, осигуряват ценна информация, дигитализират работата на институциите, помагат при подбора на персонал и т.н. 

В земеделието български компании предоставят технологични решения за нуждите на земеделците. Например произвеждат високотехнологична роботика за най-различни дейности, като умно косене и плевене, разработват автоматизиране на капковото напояване, осъществяват контрол на климата в закрити и открити площи при отглеждането на култури, осигуряват софтуер и специалисти, които правят измервания и анализи и прилагат добри практики за устойчиво развитие на земеделието и оптимизиране на разходите. 

Сигурността и отбраната също все по-силно зависят от модерните предприемачи, най-вече при надпреварата в иновациите. НАТО има собствен иновационен акселератор – DIANA, който предоставя ресурси и тестова база за иновативните стартъпи и ги свързва с учените и крайните потребители при създаването на „дълбоки технологии“ (deep tech) с т.нар. двойна употреба за страните от Съюза. Един от ключовите партньори на DIANA в България като тестов център е институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) към СУ „Св. Климент Охридски“, който осъществява и връзката между българските компании и натовската акселераторска програма. 

Това са само няколко примера за нарастващата роля на бизнеса в традиционни за държавата сфери, което постепенно ще се превърне в тенденция в контекста на технологичното развитие.

Стабилна децентрализация в политическа нестабилност

На фона на политическата нестабилност и слабата държавност българските граждани и предприемачи ще придобиват все по-ключова позиция, която ще им позволи да държат политиците отговорни и да изсветляват управленските нередности и корупционни схеми. 

Децентрализацията обаче не е лек сама по себе си. Тя трябва да улесни процеса на реформиране на законодателството и модернизиране на средата, като подпомогне комуникацията между политиците и експертите/практиците от частния и гражданския сектор, така че всички да участват дейно в политическите и публичните дела. 

Необходимо е създаването на повече профилирани неправителствени и граждански организации, които обединяват широки обществени кръгове, застъпват се за каузи и черпят креативни идеи и решения от практиката. Те трябва да инициират и улесняват разговора между по-широк кръг лица от гражданския, частния и държавния сектор, за да се отговори на нуждите на обществото по най-смислен и ефективен начин. И най-важното – трябва да предоставят конкретни решения на конкретни проблеми, издигайки на пиедестал идеята всяка отделна сфера от живота ни да е по-добра за всички. 

Децентрализацията в България ще продължи да се реализира по-скоро по естествен път, движен от нестабилната политическа обстановка и ускореното технологично развитие. Това е шанс за създаване на по-устойчива, макар и несъвършена демокрация, с повече съвестни управленци в по-благоприятна среда за правене на политика.

Светът на финтех. Разговор с Георги Пенев – директор на Българската финтех асоциация

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/svetut-na-fintech-razgovor-s-georgi-penev/

Светът на финтех. Разговор с Георги Пенев – директор на Българската финтех асоциация

В четвъртата част от поредицата ни за бизнеса ще разгледаме една не съвсем позната, но все по-важна част от българската икономика – финтех. Какво значи финтех, какви проблеми решават финтех компаниите и с какви предизвикателства се сблъскват? Отговорите ще потърсим с директора на Българската финтех асоциация – Георги Пенев. 

Светът на финтех. Разговор с Георги Пенев – директор на Българската финтех асоциация
Георги Пенев започва работа в ИТ сектора преди 8 години, след което бързо преминава към водеща роля в бизнес развитието на печелеща награди българска финтех компания. Има бакалавърска степен по политически науки от УНСС и магистърска степен по публична политика и мениджмънт от Университета в Глазгоу.

Георги, може ли да обясните накратко какво стои зад понятието финтех

Терминът е съчетание от думите финанси и технологии. Финтех се отнася за компаниите, които прилагат технологии за улесняване, дигитализиране и автоматизиране на финансовите услуги. Може би най-известният пример за технологии във финансите е банкоматът. В най-общ смисъл обаче финтех обхваща иновациите във финансовия сектор, които конкурират традиционните финансови процеси и институции, като банките например.

Как се развива секторът у нас през годините?

Историята всъщност е много интересна. Ровейки се из различни източници, открих, че през 1968 г. Българската народна банка (БНБ) започва да използва компютър – колкото стая, за изчисляване на сметки. Затова може да приемем тази година за отправна точка. Финтех всъщност започва от банките. Първата финтех компания след падането на тоталитарния режим у нас е добре познатата на всички „Борика“, в която участие има и държавата. 

С технологичния бум обаче тежестта постепенно се измества към услуги, сходни на банковите и предлагани от малки и средни предприятия, но с по-високо качество от гледна точка на бързина, достъпност и цена. Днес финансите на всеки от нас са на само няколко клика разстояние през телефона. А разплащанията, кредитите и застраховките например са само част от широката гама от услуги и продукти, които обхваща финтех индустрията. 

Имате ли данни колко голяма всъщност е финтех индустрията в България и какъв дял представлява от икономиката ни?

В България оперират 156 финтех компании, без да броим банките, а заетите наброяват приблизително 12 000 души. По данни на годишните ни отчети приблизително 44% от служителите в сектора са жени. За сравнение, заетите във Великобритания жени в нашата сфера са едва 30%. Средната брутна заплата на работещите пък надхвърля 3000 лв. Редно е да отбележим, че извадката за данните е от 22 компании. Над 80% от финтех компаниите в България са малки и средни предприятия. И не са само български – на нашия пазар оперират около 60 чуждестранни компании с българските си дружества или с офиси у нас.

Бихте ли ни разказал как технологиите променят финансовия свят? 

С развитието на компютърните и информационните технологии финансовият свят става все по-достъпен за все повече хора. Процесът на financial inclusion, или включването на повече хора във финансовия свят, се ускори драстично през последните години. Необходимостта да посещаваме физически банкови офиси например става все по-малка. С едно обаждане можем да решаваме финансови въпроси, а с електронна идентификация през телефона можем да изпълним административни задачи бързо и лесно.

Всяка страна върви по този път, адаптирайки се към собствените си особености и развитие. Страните от Африка също търсят креативни решения и модернизация на финансовия сектор въпреки лошата си инфраструктура и условия. Хората в Кения например имат възможност за банкиране чрез SMS система, известна като M-PESA, която улеснява трансфера на средства, предоставяйки значителна сигурност на потребителите. 

С какво финтех е ценен за българската икономика? 

Компаниите в сектора са предимно малки и средни предприятия, които играят ключова роля във финансовия сектор, без да имат банков лиценз. Тоест те не оперират като банки, но предлагат сходни услуги и продукти по много по-лесен и удобен начин. В същото време финтех компаниите не подлежат на всички тежки финансови регулации като банките, което ги прави много по-гъвкави. 

Финтех практически съществува, защото финансовите иновации, технологии и дигитализацията изпреварват съществуващото законодателство, което трябва да ги регулира. А това води до няколко важни предимства за пазара.

Четири от пет компании в сектора са с реализиран висок експортен потенциал и са около четири пъти по-добре позиционирани на чуждестранните пазари от средното за българските фирми. 

Българската финтех асоциация работи за най-добро позициониране на страната ни на европейско и световно ниво. Добрият имидж и подготвените ИТ кадри у нас носят изключителна добавена стойност на страната ни, защото привличат ключови чуждестранни инвестиции и предприемачи. Немската Commerzbank например разкри отдела си за дигитална трансформация от около 300 души именно в България. 

Сама по себе си финтех индустрията произведе малко над 1,5 млрд. лв. приходи за 2021 г. И макар да е все още малка като дял от брутния вътрешен продукт, финтех нишата придобива все по-ключово значение за българската икономика заради високата конкурентоспособност на компаниите на европейските и глобалните пазари.

А с какви предизвикателства се сблъсква развитието на финтех средата?

Освен финтех компаниите, екосистемата обхваща множество други компании и хора с подпомагащи функции, например специалисти по киберсигурност, адвокати и кантори, специализирани в сферата, и др. За да продължи да се развива финтех екосистемата, е нужно засилено взаимодействие както с държавата, така и с академичните среди. 

Предизвикателствата пред сектора са свързани най-вече със създаването на устойчиви връзки между бизнеса и институциите. Преди всичко е нужно да се обясни важността на сектора както от икономическа, така и от чисто практическа перспектива за потребителите. БНБ като висш надзорен орган и Комисията за финансов надзор (КФН) като регулатор все още не третират финтех компаниите с нужното внимание. Липсата на надзор обаче крие рискове и създава условия за злоупотреби. 

Същевременно БНБ няма дългосрочна стратегия за развитието на финансовия сектор у нас, което води до липса на сигурност и предвидимост за компаниите. Затова е нужно спешно осъвременяване на работата на надзорните органи и регулаторите, за да посрещат изискванията на динамичната финансова среда.

Какви са конкретните стъпки за осъвременяването им?

Преди всичко трябва да се подобри комуникационната инфраструктура между институциите и бизнеса. Това може да стане чрез въвеждане на т.нар. иновационни фасилитатори. Те представляват единна централизирана точка за комуникация между БНБ, регулаторите и бизнеса. Може да звучи сложно, но всъщност става въпрос за създаване на обикновени канали за комуникация, като телефонна връзка и имейл, чрез които компаниите да имат постоянен достъп до експертност от БНБ, КФН и Комисията за защита на личните данни. 

Идеята е финтех компаниите и предприемачите в сектора да могат да предоставят своите идеи и план за развитие (pitch deck), да разберат дали са приложими спрямо местното законодателство, да научат на какви регулации трябва да отговарят, за да установят бизнеса си, трябва ли им определен лиценз и т.н. Въпреки че информацията, предоставена от органите, няма как да е законово обвързваща – тоест не можеш да се позоваваш на нея в съда например, – тя би била изключително ценна за компаниите, защото идва от най-висша инстанция. Такива иновационни фасилитатори действат успешно в прибалтийските държави. Само за миналата година в Естония са постъпили близо 300 запитвания към финансовия регулатор относно правенето на финтех бизнес в страната, 70% от които на английски език. Това свидетелства за огромния интерес към разгръщане на чужди бизнеси на територията на страната.

С какво могат да допринесат политиците? 

Липсата на адекватно законодателство към момента крие както рискове, така и възможности. Политиците могат да отключат солиден потенциал за развитие с правилните промени, от което да спечелим всички ние като граждани. Ето и един важен пример. Всеки от нас плаща данъци. Това става дигитално с карта или на установените физически локации. Законът досега не позволява транзакциите да се извършват през финтех платформи.

Проблемът тук е, че при всяко картово разплащане държавата плаща на съответната банка такса под формата на процент от сумата. Финтех компаниите могат да предоставят същата услуга, но на много по-ниска цена – таксите могат да бъдат намалени с поне 50%, което по наши изчисления би спестило на държавата и данъкоплатеца десетки милиони левове годишно. 

В по-глобален мащаб политиците ни трябва да издигнат развитието на финансовия сектор и иновациите като приоритет. Друга постсоциалистическа страна, като Литва, вече има над 200 финтех компании. Това в голяма степен е резултат от обявената през 2016 г. национална цел страната да се превърне в стартъп нация. Точно заради държавната подкрепа една от най-популярните финтех компании – Revolut, получи банков лиценз точно от Литва. Лиценз, който използва из целия Европейски съюз.

Ако погледнем към образованието, Финтех асоциацията е известна и с тясното си сътрудничество с академичните среди. Как си взаимодействате с учебните заведения? 

В колаборация със Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подкрепяме магистърската програма по финанси, инвестиции и финтех с преподаватели и практици от частния сектор. Заедно провеждаме ежегодно и финтех хакатонFrom Zero to Fintech, с идеята да дадем възможност на студентите да създадат собствена финтех компания. В рамките на семинарите и уъркшопите участниците имат възможност да развият бизнес модела си, да тестват продукта си и да предоставят решение на реален финтех казус.

Освен на ниво висше образование подкрепяме въвеждането на образователни програми за финансова грамотност сред учениците. Целта е да се запознаят с функционирането на финансовия свят и да придобият чисто практически знания за традиционните и алтернативните финансови услуги и продукти, за положителните им страни и рисковете, които крият. 

Няма хора – няма бизнес

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/nyama-hora-nyama-biznes/

Няма хора – няма бизнес

След като в предишните два текста от поредицата за предизвикателствата пред бизнеса в България разгледахме административните пречки и слабата дигитализация, както и проблемите с достъпа до капитал, днес ще говорим за недостига на кадри. И то на такива, които могат да вършат работата, за която са желани. 

С възходящото развитие на ИТ индустрията в България гладът за добре подготвени специалисти в сферата расте постоянно. Това важи и за много от модерните високотехнологични инженерни и научни области, в които все повече български предприемачи и компании развиват своята дейност. На този фон от разговорите ни с работодатели и HR компании разбираме, че в страната ни повсеместно се усеща недостиг на кадри и за нискоквалифициран труд. Тоест за такъв вид работа, която не изисква специални умения, опит или заложби. 

Тази картина създава съществени проблеми пред растежа на българската икономика – както на макро-, така и на микроравнище. Немалко работодатели в България са принудени да обучават „от нулата“ или да преквалифицират персонал, за да запълнят пробойните в собствената си компания. Това е свързано с ценен финансов, времеви и административен ресурс, който иначе може да се спести и вложи в растеж на компаниите. 

На макрониво големите български и чуждестранни инвеститори избягват страната ни заради липсата на висококвалифицирани специалисти – наред с други причини, като корупция, политически зависимости и липса на адекватна държавна помощ. 

Представете си например, че сте предприемач, който планира да направи многомилионна инвестиция в завод за части в областта на роботиката. За да произвежда обаче, заводът се нуждае от няколкостотин висококвалифицирани инженери, с които България не разполага. Съседните ни страни или държавите от Централна Европа, например Унгария, могат да осигурят подготвени специалисти. Дори при равни други условия (каквито те не са) ще изберете ли България за своята инвестиция? 

Войната и бизнесът

Проблемът с недостига на кадри не е нов, както и разбирането, че България не е способна сама да утоли глада на бизнеса. Затова дебатът се насочва все повече към възможностите да привличаме хора отвън. Тъй като разликата в стандарта на живот между България и останалите държави от Европейския съюз е твърде значителна, не можем да разчитаме на прилив на хора от тях. Логично, погледът ни е насочен основно към пазара на труда в трети страни. 

Съществува ли обаче целенасочена държавна политика в тази посока? Донякъде и отскоро. Донякъде, защото от 2011 г. и в България съществува механизъм за привличане на висококвалифицирани служители от страни извън ЕС, известен като синя карта

Отскоро, защото политиците приоритизираха сериозно темата едва през последните една-две години. Причината за това е проста – войната. Руската инвазия в Украйна създаде огромна несигурност сред предприемачите и работещите в региона. Това принуди както украинци, така и руснаци и беларуси да потърсят пристан и работа в други европейски държави. 

След разпалването на израелско-палестинския конфликт темата придобива все по-ключови измерения. По време на ноемврийския форум Powers Summit, който срещна представители на бизнеса с политиците, модераторът зададе въпрос на премиера Николай Денков относно възможностите на България да привлече и помогне на служители и предприемачи от горещите военни точки. И макар че Денков по-скоро заобиколи въпроса, важно е да отбележим, че страната ни разполага с такива инструменти – сините карти и т.нар. стартъп виза.

Сини карти

Тези удостоверения позволяват на висококвалифицирани специалисти от трети страни да работят и пребивават в държави от ЕС за определен период. Пътят за кандидатстване и одобрение стъпва на европейското законодателство, но механизмът за прилагането на сините карти е индивидуален за отделните страни членки. И понеже процедурата в България беше твърде тромава, под натиска на бизнеса през януари Народното събрание прие пакет от промени, целящи да улеснят издаването на сини карти. 

Най-важните подобрения са свързани със сериозното скъсяване на периода за вътрешноведомствени проверки между различните органи (включително МВР, ДАНС, Агенцията по заетостта, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и МВнР). Заради тях целият процес по издаване на синя карта отнемаше до осем месеца – време, което не съответства на бързо променящите се геополитически обстоятелства и нуждите на пазара на труда. Целта е цялата процедура по издаване на документа да се сведе до максимум два месеца. 

Срокът на давност на сините карти е удължен до пет години. Освен това на кандидатите вече се признават трудов стаж и професионален опит, а не само диплома, както преди. Те вече могат да работят и от разстояние, както и да сменят позицията и местоработата си на територията на страната, без да е необходимо преиздаване на самата пластика. С промените чуждестранните служители са здравноосигурени като българските си колеги, което пък спестява разходи на работодателите за допълнително здравно осигуряване. И още, целият процес трябва да се дигитализира, щом се изгради необходимата за това електронна инфраструктура. 

Тези промени обаче далеч не са достатъчни. От разговорите ни с бизнеса разбираме, че издаването на сини карти все още не е достатъчно бързо, гъвкаво и прозрачно. След като се подадат, документите се губят в институционалната бъркотия, а кандидатите често са в неведение докъде е стигнала процедурата. 

Това продължава да възпира голяма част от чуждестранните специалисти, поради което те се насочват към други европейски дестинации с много по-облекчени режими на кандидатстване. Предстои Народното събрание да разгледа втори пакет от мерки, чиято цел е да изгладят недостатъците, свързани с комуникацията и взаимодействието между институциите. В началото на ноември приключи общественото обсъждане на подготвените промени, а от мотивите разбираме, че подобряването на съвместната работа между компетентните органи е сред приоритетите.

По данни на Националния статистически институт издадените за 2022 г. сини карти възлизат на 1089, от които 922 са издадени за първи път, а 167 са подновени.

Стартъп виза

Войната в Украйна и конфликтът между Израел и Палестина изведоха на преден план въпроса за оцеляването на бизнесите в горещите зони. Принудени от обстоятелствата, много предприемачи търсят начин да преместят компаниите си в трети страни, за да продължат да съществуват. Резонен в случая е въпросът дали в България има механизъм, с който да се подаде ръка на тези предприемачи. 

Отскоро Министерството на иновациите и растежа издава т.нар. стартъп виза. Тя е чисто нов инструмент за привличане на предприемачи извън ЕС. Накратко, това е бърза писта за привличане на бизнеси от трети страни в България чрез издаване на разрешение за продължително пребиваване. Компаниите обаче трябва да отговарят на определени условия: преди всичко да са високотехнологични и да развиват иновативни продукти или услуги. Дали това е така, се определя по утвърдена точкова система от комисия, състояща се от представители на институциите и бизнеса. 

Тъкмо от тези представители научаваме, че одобрените компании към момента надвишават десет – сред тях има също от Украйна и Русия. Целта на стартъп визата е проста – да привлича в България бизнеси, развиващи иновации, които да плащат данъци тук и да осигуряват конкурентни заплати. Предстои процедурата да се усъвършенства в посока улесняване и обективизиране на критериите за одобрение. 

За бизнеса и хората

Докато образователната ни система, изглежда, се проваля в подготовката на ученици и студенти за съвременния пазар на труда, все повече компании и предприемачи основават собствени академии или помагат на училища и университети, като създават лаборатории и условия за качествено обучение. Обикновено го правят в сфери на икономиката с висока добавена стойност – инженерство, ИТ, модерно предприемачество и т.н. Ролята на държавата по отношение на образованието обаче трябва да се преосмисли из основи, особено на фона на очакваните лоши резултати от PISA – проучването за функционалната грамотност на учениците по света, което е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и се провежда веднъж на всеки три години.

Докато сините карти и стартъп визата са насочени към модернизация на икономиката, повече иновации и по-висока добавена стойност, в България назрява глад и за кадри в традиционни сфери, за които не са необходими специални умения и професионален опит. Работодатели и компании за подбор на персонал все по-настойчиво посочват нуждата от законодателни промени, които да улеснят достъпа до кадри от трети страни и в това направление. 

Едно е сигурно: на този етап България не може сама да задоволи нуждата от персонал на вътрешния си пазар. Затова е необходима целенасочена политика за привличане на работна ръка отвън и подобряване на модела и качеството на образованието отвътре. Това трябва да става във взаимодействие с бизнеса, който все по-явно компенсира несъвършенствата на образователната система, създавайки академии и обучителни центрове, отговарящи на съвременните пазарни изисквания.

Капиталът (не по Маркс)

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/kapitalut-ne-po-marks/

Капиталът (не по Маркс)

В предишния текст от серията, посветена на предизвикателствата пред бизнеса в България, обърнахме внимание на тромавата администрация и закостенялата законодателна рамка. Говорихме и за спъващата реформите бездна между министрите и хората по веригата под тях в съответните дирекции и агенции. Освен това посочихме няколко положителни промени, които очертават правилната посока за развитие. 

Във втория материал ще разгледаме заключения потенциал на България по отношение на капиталовите ресурси, необходими за развитието на бизнес средата. Ще си поговорим за трудностите, които стартиращите компании срещат при набиране на инвестиции у нас, както и защо понякога им се налага да погледнат на Запад в търсене на средства за осъществяване на идеите си. Ще обсъдим и проблемите в законодателството на макрониво и вече закъснелите реформи, от които зависи бъдещето на българската икономика. 

Поглед от бизнеса

От разговорите ни с предприемачи научаваме за несъвършенствата на бизнес средата у нас. Разбираме най-вече и колко точно стартъп инфраструктурата в България изостава в сравнение с условията на Запад. Това изоставане се дължи и на тромавите административни процедури по одобряване и отпускане на инвестиции. Изискванията към компаниите кандидати за финансиране са твърде усложнени. Сложна е и оперативната структура на Фонда на фондовете и фондовете под неговата шапка, които боравят предимно с публичен ресурс и инвестират в по-ранна фаза. В допълнение, сроковете за отпускане на инвестицията са доста дълги. Това създава рискове за компаниите в критичен за тях в момент, когато имат нужда от свежи средства и повече време, което да инвестират в развитието си.

Предприемачите споделят за добрия си опит с бизнес ангелите в страната. Ангелските инвеститори са частни инвеститори, които осигуряват финансови средства, а често и менторство на компании в тяхната най-ранна и рискова фаза на развитие. Правят го срещу дял от компанията. Опасенията са, че засега бизнес ангелите тук са твърде малко, а средата усложнява възможностите им да инвестират поради липсата на стимули. 

Като положителен пример от чужбина може да посочим един добре работещ и прозрачен начин за набиране на капитал в САЩ – през т.нар. сейфове (от SAFE – Simple Agreement for Future Equity). Той дава възможност за влагане на средства, срещу които инвеститорът получава собственост (equity) от компанията в бъдещ момент – обикновено при следващия рунд за набиране на капитал. 

Западните инвеститори пък гледат с недоверие на компании в българската юрисдикция преди всичко заради асоциациите с корупция и заради липсващата дигитализация на национално ниво. Към това се добавят и още административни трудности – например усложненото откриване на банкова сметка от чуждестранен гражданин. 

Тези фактори принуждават част от българските предприемачи да потърсят финансиране в чужбина, регистрирайки дружества в САЩ или в Западна Европа. Същите фактори понякога правят българския капитал в пъти по-скъп, отколкото компаниите могат да понесат, и ограничават възможностите им за експанзия. 

Разковничето е в законите 

Какво трябва да стане на макрониво, за да се улесни и стимулира предприемачеството в България? На пръв поглед отговорът е прост – да се отключат повече капиталови ресурси и да се подобри инвестиционната среда. За това обаче са необходими дълбоки реформи, които закъсняват, а когато дойдат, едва ли ще минат лесно през Народното събрание, защото ще срещнат съпротива и опити за изкривяването им в полза на различни интереси. Нека обаче започнем с един добър пример в по-малък мащаб. 

BEAM

През 2018 г. Българската фондова борса получава разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН) да създаде т.нар. BEAMBulgarian Enterprise Accelerator Market. Основното му предназначение е да подпомогне растежа на малките и средните предприятия. BEAM съществува отвъд основния фондов пазар с идеята да улесни набирането на капитал. 

Най-важното облекчение при BEAM пазара е отпадналото изискване за проспект. Проспектът е правен документ, описващ основната дейност, финансирането и акционерната структура на дадено дружество. Потенциалните инвеститори го използват, за да решат дали да купят ценните книжа, които дружеството предлага. Преди всичко обаче той трябва да бъде одобрен от КФН. Изключително детайлен и тромав за изготвяне, проспектът често бива отхвърлен от КФН със или без адекватни аргументи. Това лишава много предприятия от възможността да се регистрират на фондовия пазар – проблем, който BEAM пазарът решава.

През годините прагът за набиране на капитал без нужда от такъв документ беше увеличен в две стъпки – от 1 на 3 млн., а впоследствие и на 8 млн. евро (максималния за Европейския съюз). Така BEAM служи и като мост за компаниите към основния фондов пазар.

Ангелски инвестиции

Бизнес ангелите са ключови играчи в предприемаческата екосистема, защото инвестират в най-ранен етап и при най-висок риск. Често това става още в идейната фаза от развитието на компаниите. Инвестираните суми за българските стандарти обикновено са от порядъка на няколко десетки хиляди лева. В сравнение със страните от ЕС бизнес ангелите в България са по-малко и по-слабо активни, а главната причина за това е липсата на подходящи стимули.

Какво е възможното решение? Например механизъм за директен кешбек от държавата към бизнес ангелите, в случай че бенефициерът фалира. Като се имат предвид иновативният характер на компаниите, търсещи такъв тип финансиране, и високият им потенциал за растеж, може обосновано да се предположи, че ползата за държавата от събраните данъци, високоплатените работни места и мултиплициращия ефект върху веригата ще надхвърли многократно разходите по бюджета за стимулиране на ангелите. 

Голямата картина 

Междувременно два изключително важни за българската икономика законопроекта са на път да влязат в дневния ред на парламента. За тях говорим с Добромир Иванов, изпълнителен директор в Българската предприемаческа асоциация (BESCO), която се застъпва за промените. 

Промени в Закона за насърчаване на инвестициите 

Добромир споделя резултатите от проучване на асоциацията, според което страната ни отсъства от европейската карта за привличане на големи инвеститори. 

Изтънените данъци, няколкото работещи индустриални зони и обещанията за изграждане на пътна и електрическа инфраструктура отдавна не са конкурентни предимства, които биха изкушили инвеститорите да изберат България.

Особено при липсата на квалифицирани кадри и адекватна държавна помощ, каквато предлагат например Унгария, Словакия, Румъния, та дори страни извън ЕС, като Сърбия и Северна Македония. 

Според Добромир държавната помощ в квазипазарна ситуация трябва да бъде „умна“ – тоест да се възвърне за период от около седем години и да подобри средата в слаборазвитите региони у нас. Фокусът на реформата е насочен именно към привличане на средно- и високотехнологични инвестиции извън София, идващи от компании, които да осигурят заплати от порядъка на поне 50% над средните за съответната община. 

С оглед на това Добромир изтъква голямата цел на промените – да се достигне европейският таван от 60% държавна помощ за инвестиции в слаборазвити региони, така че да няма българин без избор къде да работи. 

За да има истинска демокрация, хората трябва да са свободни да избират къде да работят. В момента има много феодални райони, където хората са лишени от този „лукс“. Така се създават зависимостите, от които страда демократичната ни система.

Идеята е да се привличат инвеститори, които създават иновативни продукти с висока добавена стойност, плащат високи възнаграждения и постоянно развиват уменията и потенциала на служителите си. Това според Добромир са ключовите моменти, които ще направят България по-богата държава. 

Пенсионни фондове

Знаете ли, че частните пенсионни фондове в България могат да инвестират до 1% от капитала си в алтернативни фондове (например фондове за рисков капитал)? Този праг е изключително нисък за европейските стандарти и затруднява пенсионните фондове, които страдат от липса на възвръщаемост. Едновременно с това се възпира и потенциалът за развитие на предприемаческата среда.

В общо писмо до парламента Асоциацията на пенсионните фондове, инвестиционният фонд на Endeavor, Асоциацията на индустриалния капитал в България и BESCO изразиха подкрепата си за нормативни промени, които увеличават прага на пенсионните фондове от втори и трети стълб за инвестиране в алтернативни фондове до 5%. Целта на мярката е да повиши възвръщаемостта им и да отключи капитал, който да бъде пренасочен към предприемачите, търсещи инвестиране от порядъка на над 5 млн. лв. (т.нар. Series B инвестиционни рундове).

Реформата също трябва да позволи на пенсионните фондове да „къмитват“ пари (committed capital). С други думи, да обещават определена сума на алтернативните фондове, която впоследствие да бъде използвана за инвестиране от самите фондове. Сумата не се осигурява незабавно, каквото е условието сега, а само се декларира на съответния инвестиционен фонд, който ще я потърси, когато реши да направи инвестиция. 

Поправките целят още да се премахнат ежедневните проверки на КФН на активите на пенсионните фондове. Освен че създава излишна бюрократична тежест, КФН не признава нематериални активи (например репутация, качество на управлението, продукти в развойна дейност, интелектуална собственост, търговски марки, патенти и т.н.), което ограничава инвестиционния потенциал на пенсионните фондове.

Според Добромир Иванов промените биха могли да отключат над 1 млрд. лв. в екосистемата, което ще удвои наличните ресурси. Това ще позволи на бизнесите да набират повече капитал, за да се разрастват и да остават по-дълго в България – с произтичащите от това икономически ползи за цялата страна.

Съвкупността от изброените промени трябва да подобри и модернизира инвестиционния климат у нас. България обаче няма време, а реформите вече закъсняват. Кога ще се приемат и как ще се прилагат, зависи най-вече от натиска на гражданското общество и предприемачите върху институциите, отговорни за тяхното реализиране.

Може и да е по-лесно. Или как държавата да не пречи на бизнеса

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/mozhe-i-da-e-po-lesno-ili-kak-durzhavata-da-ne-prechi-na-biznesa/

Може и да е по-лесно. Или как държавата да не пречи на бизнеса

Всекидневно чуваме обещания от институции и политици, че ей сега ще решат проблемите на хората и в частност – на бизнеса. Но какво означава „бизнес“? Вероятно в съзнанието на много от нас и днес изплуват картини от 90-те – мастити бизнесмени с луксозни черни автомобили, нагло поведение, тесни връзки с властта, монополно положение и фактическа непреодолимост в „борбата“ за обществени поръчки. Днес, за щастие, няма да си говорим за тях, защото имаме смелостта да смятаме, че са в миналото. Но ни се иска да започнем да говорим малко повече за съвременния български бизнес – какво става с него и защо.

В серия от материали ще опитаме да очертаем предизвикателствата пред модерните бизнеси, които развиват иновативни продукти с висока добавена стойност, разчитайки на собствените си конкурентни предимства, интелект и усилия. Ще поговорим за трудностите, създавани от самата среда и свързани най-вече с архаичното законодателство, твърде консервативните регулации и завладените институции.

Материалите от поредицата ще разделим в три направления, които синтезират най-значителните въпроси за предприемачите: административните бариери и нуждата да се улесни правенето на бизнес, достъпа до капитал и достъпа до подготвени кадри.

Днес ще се опитаме да влезем малко по-дълбоко в дебрите на административния лабиринт, пред чийто вход застава всеки достатъчно смел да започне и да поддържа бизнес в България. За да разберем в дълбочина проблемите на модерните предприемачи, се допитахме до екипа на BESCO – Българската предприемаческа асоциация. Нейна основна мисия е да повиши стандарта на живот в България, като трансформира икономическия модел към индустрии и иновации с висока добавена стойност и подобри предприемаческата среда и условията за правене на бизнес.

Според Недялко Дервенков, изпълнителен директор на асоциацията, въпросът, предхождащ проблемите на бизнеса, е свързан с това как реално се правят промените в България. И по-важно – защо стават толкова бавно? През призмата на дългогодишния си опит той може да посочи някои от недостатъците на държавната администрация: служителите не са добре платени, използват се за контролиран вот, администрацията се раздува като брой, вместо да се повиши качеството ѝ, а вътрешноведомствените назначения на старши експерти и директори, пряко въвлечени в практическото разработване на реформи, често са от политически характер. Това означава, че тяхната роля, функции и дневен ред са предопределени, което ги прави слепи за нуждите на предприемачите.

Царят дава, пъдарят не дава

От практиката си Дервенков съди, че хората на високо политическо ниво (например министри и депутати) са склонни да реагират на сигналите от бизнеса и да се ангажират с прокарването на конкретни политики за развитието на предприемаческата среда. Усложненията според него идват от увереността на съответните министри, че под тях се разработват реформи, без обаче да имат реален надзор над процесите и над директорите на дирекции и експертите, които трябва да ги осъществяват. Той описва тази разкъсаност като „голямата бездна на всяка една инициатива в България“.

Всички знаем, че администрацията не може да бъде съвършена. Въпреки това Недялко Дервенков вижда промяната в България като двупосочен процес – отвън навътре, когато гражданското общество и съвестните предприемачи и бизнеси изискват институциите да вършат качествено работата си, и отвътре навън – чрез преструктуриране на административния апарат. Едно от възможните решения е по-високи заплати за по-малко хора и дигитализация на оперативните процеси в администрацията.

Напоследък започнаха да се виждат промени, които биха могли да задвижат малко повече предприемаческото колело, и то не защото ще му дадат начална скорост, а защото ще премахнат част от препятствията по пътя, които му пречат да се засили. С други думи, истински конкурентоспособният бизнес няма нужда да го „бута“ държавата, а да не му пречи с цялата си административна тежест. Промените, които предстои да видим в действие съвсем скоро, са плод на дългогодишните усилия на бизнеса да насочи погледа на държавния апарат в правилната посока.

Какво се промени?

Под една или друга форма всички сме се сблъсквали с тромавата държавна администрация. Преди да стигнат до нея обаче, бизнесите срещат ограничения при самото си зачеване. Главната причина е, че двете най-разпространени юридически форми на сдружаване – ООД и АД, не отговарят на съвременните нужди на стартиращите предприемачи и техните служители в една изключително динамична и конкурентна среда, където качеството на кадрите е ключова ценност, а работодателите изпитват трудности да предложат достатъчно привлекателни стимули да ги задържат дългосрочно.

Освен по оста работодател – служител, трудности има и при договарянето на условия между съдружниците/акционерите, както и в отношенията между тях и инвеститорите. Например акционерното дружество много често е неприложимо за стартъпите поради изискването за минимален капитал от 50 000 лв., макар и да е по-удобно при дяловото разпределение. Дружеството с ограничена отговорност пък не позволява търгуването на финансови инструменти за набиране на средства и опции за стимулиране на служителите чрез предоставяне на дялове.

В опит да се справи с тези недостатъци през юли 2023 г. Народното събрание прие на второ четене една от най-дръзките промени в Търговския закон за последните десетилетия – създаването на чисто нова форма на сдружаване, наречена „дружество с променлив капитал“ (ДПК). Идеята зад ДПК е да улесни бизнесите в тяхната ранна форма на развитие, като съчетае положителните страни на ООД и АД.

Дружеството може да се регистрира дигитално, за отрицателно време и с капитал от няколко стотинки, който не трябва да бъде вписан в Търговския регистър. Откриването на първоначална набирателна сметка също няма да бъде необходимо. Същевременно ДПК предоставя много голяма гъвкавост на управление и свобода на договаряне между съдружниците, подобно на ООД, и лесно прехвърляне на дялове и боравене с финансови инструменти, подобно на АД.

Новото дружество улеснява издаването на опции/дялове на служителите – (например чрез сключване на вестинг договори¹), което до този момент не беше изрично регулирано от закона. Това е от значение за по-лесното и прозрачно стимулиране на ключови служители чрез предоставяне на дялове от компанията, в която работят. Идеята е да се чувстват пряко ангажирани с развитието на организацията и да припознават за свои целите и каузите ѝ, като се мотивират от факта, че успехът зависи от тях самите, а това ще им гарантира финансови стимули в бъдеще под формата на дялове или акции. С други думи, разпределянето на дялове към служителите ги кара да се абстрахират от мисълта да работят единствено за месечното си възнаграждение, което би могло да бъде предпоставка за некачествена работа и ниска производителност на труда.

Собствениците на компании и потенциалните инвеститори също са по-защитени чрез възможностите за сключване на конвертируем заем (кешово инвестиране с опция за изплащане на заема под формата на акции/дялове в бъдеще), tag-along – drag-along² клаузи, които регулират отношенията между мажоритарните и миноритарните собственици при продажба на дялове и т.н. (Повече подробности за ДПК ще откриете тук и тук.) Дали промените в Търговския закон ще се окажат успешни, предстои да разберем. Топката е в Агенцията по вписванията, която носи отговорност за надграждането на електронната система на Търговския регистър, за да позволи регистрацията на ДПК, което се очаква да стане най-рано през следващата година.

ДДС – данък добавен стрес

Друг дългогодишен проблем за малките предприятия и търговците е ниският праг за регистрация по ДДС. Той беше решен частично след вдигането му от 50 000 лв. на 100 000 лв. от началото на 2023 г. Макар че дава глътка въздух на малките предприятия, тази граница остава твърде ниска и продължава да затруднява засегнатите бизнеси.

От една страна, ниският праг създава административна тежест, свързана с нуждата от счетоводни услуги, издаване и съхранение на фактури, зависимост от институционални срокове и т.н. От друга, разходите за счетоводство и загубата на средства от разликата между внесеното и полученото обратно ДДС (в комбинация с регулярните фирмени разходи за наем, заплати, осигуровки и т.н.) често изяждат такава част от средната годишна печалба на компаниите с оборот около установения праг, че съществуването им губи икономически смисъл. Това пък логично ги принуждава да останат поне частично в сивия сектор, за да избегнат регистрация по ДДС, което означава и по-ниски нива на внесен данък печалба. Добро решение в случая би било вдигане на прага до максимално разрешения от Европейската комисия – 166 000 лв.

Една дума: ди-ги-та-ли-за-ци-я

Важен за облекчаване на тромавата администрация е и цялостният процес на дигитализация, в който България изостава значително от останалите европейски държави. Стъпка в тази насока беше направена в края на септември, когато депутатите приеха на второ четене промените в Кодекса на труда, с които хартиената трудова книжка остава в историята и се дигитализира под формата на единен електронен трудов запис към регистъра на НАП.

Промените гарантират правата на служителите, които изпитват трудности при пенсиониране заради изгубена или унищожена трудова книжка, и редуцират щетите при липса на подписи и печати. Други ползи включват улеснената обработка на данни, свързани с трудовия и осигурителния стаж на служители и работодатели, гарантиране на прозрачност и предпазване от злоупотреби. Работодателите са задължени да оформят и върнат трудовите книжки на своите служители до 1 юни 2026 г. Следваща голяма стъпка напред в тази посока би била дигитализацията на счетоводните архиви – проблем, с който всеки бизнес се сблъсква.

През май тази година пък правителството призна разработената от Evrotrust Technologies дигитална схема Evrotrust eID за национален електронен идентификатор. Тя стана валидна след одобрение от Европейската комисия съгласно съответния регламент, който задължава всяка държава членка да развие и информира Комисията за създаването на такава схема.

Ползите са и за гражданите, и за бизнеса, тъй като физически и юридически лица вече имат осигурен дигитален достъп до всякакъв вид обществени услуги в ЕС. Освен това българските предприемачи ще имат по-добра възможност да развият бизнеса си в чужбина, защото могат да предоставят на чуждестранните си клиенти електронни услуги, покриващи целия спектър на бизнес процесите, вкл. проверка на самоличност, сключване на договори и др.

Въпреки всичко процесите по дигитализация изостават, а много пречки пред бизнеса остават нерешени. За тях ще продължим да си говорим и в следващите материали.

От ключово значение за икономиката през идните години ще бъде скоростта, с която се провеждат реформите за подобряване на предприемаческата среда. А това в най-голяма степен зависи от преструктурирането на държавната администрация, нейното дигитализиране и компресиране – така че да заработи правилно и в полза на всички.

1 Вестинг договори – инструмент, чрез който служителите могат да придобият дял от компанията при изпълнение на определени условия след определен период (например ако се задържат на работа пет години и/или постигнат определени резултати). Идеята е работодателят да задържи и стимулира дългосрочно ключови служители, които да се чувстват лично въвлечени в развитието и успехите на фирмата.

2 Tag-along – защитава миноритарните акционери. Когато мажоритарният акционер реши да продаде своите дялове, миноритарният има право да се присъедини към сделката, включвайки своите дялове при същите условия по сделката. Drag-along – защитава мажоритарния акционер. Когато мажоритарният акционер реши да продава компанията, миноритарният е задължен да се присъедини към сделката със своите дялове при договорените по сделката условия. Tag-along правата дават опция на миноритарния акционер да продаде дяловете си, докато drag-along клаузите го задължават да го направи.

От А1 с любов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/from-a1-with-love/

От А1 с любов

22 май 2023 г. Налагаше се да бъда в движение из града през почти целия ден, а в същото време трябваше да поддържам активна комуникация по телефона и в чата с колегите по различни теми и проекти. Всичко щеше да бъде наред, ако изведнъж в късния следобед телефоните им не замлъкнаха. Нямах телефонна връзка и с никого от мениджмънта на компанията. Намерихме се чрез служебния чат, където стана ясно, че мобилният оператор „А1 България“ едностранно и без да посочи конкретна причина, просто е спрял телефоните на всички, включени в групата на фирмата.

Над два месеца по-късно проблемът още няма решение, нито пък от А1 са дали рационално обяснение, в което да не прозира опит за натиск от позицията на силата. Разпитвайки наоколо, попаднах и на други подобни случаи, което предполага, че

всичко това може би не е случайно, а прилича на установена търговска практика.

Заех се да пиша този текст по няколко причини. Като служител на една от засегнатите компании имах възможност да наблюдавам развоя на казуса съвсем отблизо. Освен това, разравяйки фактите, попаднах на стряскащо идентични случаи с други дългогодишни клиенти на мобилния оператор. А съм наясно, че тъй като телекомите са едни от най-големите рекламодатели, примери за техни скандални практики трудно ще получат отразяване в по-големите медии.

Случаят с „Новарто“

„Новарто“ е българска ИТ компания, която от 15 години е клиент на „A1 България“. Досега двете дружества не са имали никакви юридически или други спорове.

Тази година ръководството на „Новарто“ решава да смени мобилния оператор, вместо да поднови договора си с А1. Фирмата подготвя заявлението за пренос на номерата, но изчаква да наближи крайният срок на договора, който изтича на 4 юни. Междувременно от „Новарто“ споделят с обслужващия търговец на А1, че разглеждат и други оферти.

На 22 май в 16:09 ч. управителят на „Новарто“ Борислав Минков получава имейл от Димитър С. Димитров, мениджър „Големи клиенти“ в „A1 България“. Той го уведомява, че считано от същия ден, договорът за мобилните услуги се прекратява едностранно от телекома на основание Раздел 9 от Общите условия на „А1 България“. Петдесет и девет минути по-късно, в 17:08 ч., всички SIM карти от фирмената група на „Новарто“ се превръщат в непотребни парченца пластмаса. А служителите заедно с мениджърите на компанията остават недостъпни по телефона за колегите, клиентите и бизнес партньорите си, както и за семействата и приятелите си.

Цитираният Раздел 9 от Общите условия на „А1 България“, разписан в над две страници, обхваща всички различни хипотези, при които договорът за мобилни услуги може да бъде прекратен от клиента или от оператора. Иначе казано, в позоваването на целия раздел няма полезна конкретика, която да изясни

защо едностранно и с едночасово предизвестие се прекратява договор, който фактически не е изтекъл.

При това развитие „Новарто“ изисква от новия си мобилен оператор да задейства веднага подготвеното заявление за пренос на номерата. За съжаление, това се оказва закъснял ход – наближава краят на работното време, а на следващия ден A1 отказва преноса, обосновавайки се с прекратения договор заради нарушени Общи условия.

Обичайната процедура за пренос на номера от един телеком към друг изисква клиентът да заяви това при новия си оператор, който служебно препраща заявката към стария. Той от своя страна следва да уведоми клиента си, че номерът или номерата му са заявени за пренос (прави се, за да се избегнат евентуални опити за злоупотреба) и че може да дължи някакви неустойки (за предсрочно прекратяване на договора, за невърнати устройства и др.). Обикновено преносът се осъществява в рамките на няколко дни.

В конкретния случай старият оператор („A1 България“) предсрочно прекратява договора, изпреварвайки заявлението за пренос.

Така, когато такова заявление постъпи, той вече може да твърди, че клиентът няма активен договор, и на това основание да откаже преноса. Негативният ефект е двоен – клиентът остава без комуникации за неопределен период, а същевременно не може да премести номерата си към друг оператор.

Представете си, че сте търговска фирма, която приема поръчки по телефона, и в един момент никой не може да се свърже с вас. А дори да вземете нови телефонни номера, имате стотици клиенти, които трябва да уведомите за това. Или както споделя Борислав Минков, телефонът или имейлът само на пръв поглед са някаква поредица от букви и цифри, а в действителност са жива връзка с бизнес партньорите ти. Когато някой ти отнеме тази връзка, той не просто възпрепятства бизнеса ти, а ограничава човешкото ти общуване – защото зад всеки телефонен номер всъщност стои човек.

Юридически доказването на вреди и пропуснати ползи е трудно упражнение, но Минков добавя и втори план за размисъл, защото, случайно или не,

както „A1 България“, така и „Новарто“ са партньори на немския софтуерен гигант SAP – и в този смисъл се явяват конкуренти.

Факт, за който Минков се надява, че ще заинтересува Комисията за защита на конкуренцията.

Жалба от страна на „Новарто“ е подадена също в Комисията за регулиране на съобщенията, изпратено е и писмо до оглавяващия отдела за вътрешен одит в Telekom Austria Group – компанията майка на „A1 България“.

От името на „Тоест“ се обърнах към г-жа Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“, със следните въпроси:

  1. Каква е причината за едностранното предсрочно прекратяване на услугите по упоменатия договор с „Новарто“ ООД?
  2. Счита ли „А1 България“ за добра търговска практика едностранното предсрочно прекратяване на услуги по действащ договор, без детайлно и аргументирано посочване на причина за това?
  3. Как ще коментирате страничния ефект на това едностранно предсрочно прекратяване, който води до невъзможност клиентът Ви да ползва услугите от Вас, нито да може да пренесе номерата си при друг мобилен оператор?

Г-жа Захариева не отговори на въпросите ми, но потвърди, че от „A1 България“ са запознати със случая, който тя определи като частен казус, и обясни, че поради тази причина не може да коментира детайли, без да сподели данни за сметките, задълженията и транзакциите на „Новарто“. Тя повтори, че договорът е прекратен едностранно, на основание нарушаване на Общите условия – отново без друга конкретика.

Официалната позиция по случая от страна на „A1 България“, получена над месец след жалбата на „Новарто“, повтаря за пореден път всичко известно дотук. Добавен е обаче един детайл. Операторът претендира, че компанията „Новарто“ поне три пъти е просрочила плащания на дължими фактури.

От А1 с любов

Борислав Минков не отрича, че е открил няколко фактури, на които „Новарто“ е просрочила плащанията, но е категоричен, че са били неволни забавяния с не повече от два-три дни, а не системно поведение. И това е за целия период от 15 години, през които двете компании са имали търговски взаимоотношения. Минков задава и следния очевиден въпрос:

Ако това е било системно нарушение от наша страна, защо A1 никога не са реагирали? Защо досега не са прекратили отношенията си с нас, а го правят едва когато научиха, че ще ги сменим?

Междувременно в конферентен разговор с въпросния мениджър „Големи клиенти“ Димитър С. Димитров и с регионалния мениджър Иван С. Иванов, проведен в първите дни след прекратяването на договора, Минков получава предложение „да преподпише с A1 и да забравят за случилото се“. Или „да компенсира A1 с друг двугодишен договор, който да им възстанови загубения оборот“. Той отказва.

В крайна сметка „Новарто“ подписва нов договор с друг оператор, прежалвайки старите си номера. Това, естествено, води до сътресения в бизнеса и комуникациите, докато всички контрагенти научат новите телефонни номера на служителите, които работят с тях. Процесът отнема време и не е лесен.

На 7 юли „Новарто“ получава отговор и на жалбата си до Комисията за регулиране на съобщенията, която заявява, че „A1 България“ е отказала преноса на номерата в съответствие с регулаторните изисквания (чл. 36, ал. 1, т. 1 от Функционалните спецификации), тъй като преди подаване на заявлението за преносимост номерата са били деактивирани, тоест несъществуващи.

От А1 с любов

КРС подчертава и че „няма правомощия да се намесва в разрешаване на договорни и имуществени спорове“, а в конкретния случай – „да се произнесе дали договорът е прекратен законосъобразно от A1, или не“.

От А1 с любов

Дали от „A1 България“ не разчитат именно на това?

Те формално изпълняват регулаторните изисквания, но си позволяват търговски практики, граничещи с изнудване, защото разчитат, че клиентите им ще се огънат, осъзнавайки колко трудно ще е да защитят правата си, освен по съдебен път. Въпреки че това е скъп и бавен процес, Борислав Минков е категоричен, че ще съди „A1 България“. И не е сам в това си намерение.

И още от същото

Месец след случая с „Новарто“ разговарям с Николай Александриев, управител на транспортната компания „Никми Транс“, и историята, която той споделя, е сякаш копирана под индиго. По думите му, неговата фирма е клиент на „A1 България“ от поне 15 години и никога през това време не са имали нагласата да сменят своя мобилен оператор. Александриев твърди, че месечните им сметки към A1 са били между 2500 и 3500 лв., което включва услуги за мобилна телефония, интернет, телевизия и GPS контрол на превозните им средства.

С годините обаче договорът им с А1 започва да изглежда все по-неизгоден, особено в сравнение с предложенията на други телекоми. „И въпреки това – споделя с мен Николай Александриев – аз им казах, че не искам да сменям оператора, а искам да ми предложат това, което бих получил другаде.“ Обещават му го, но връщат проектодоговор, в който това не личи. „Дадох го на мои служители да го прочетат, да не би аз нещо да пропускам“, отбелязва Александриев с неприкрита ирония.

Обажда им се, че предложението не е каквото е очаквал, провеждат среща в офиса му на 26 юни, около 16 ч., и получава уверения от своя акаунт мениджър, че ще говорят отново на следващия ден. На 27 юни обаче, в 9:02 ч., Александриев получава SMS, че всички договори и услуги се прекратяват едностранно от „А1 България“.

Камионите ми са по Европа и останах без комуникация с шофьорите. Добре че повечето имаха и лични телефони. Обадих се от друг телефон на акаунт мениджъра ни Стоян, който ми обясни, че причината за прекратяването е, защото не сме подписали договора. Майка ми, която е служителка във фирмата, също го намира по Viber и той ѝ казва същото: „Подпишете си договора и веднага ще ви бъдат пуснати услугите.“

„Договорът ви беше ли вече изтекъл?“, питам г-н Александриев. „Да, беше изтекъл, но имам клауза, според която той се превръща в безсрочен, а не се прекратява.“ Питам го и дали има официално становище все пак на какво основание операторът прави това. „Поради неплатени фактури – отговаря той, – но срокът ми за плащане е до 29 юни, а това се случва на 27-ми.“

Разговорът ни приключва с категорична декларация от негова страна, че ще води дело срещу „А1 България“.

Докато разнищвах двата случая, се запознах и с друг човек, вече пенсионер, оттеглил се от бизнеса, но преди две-три години преминал през много подобна ситуация. Неговият разказ потвърждава, че

тези практики на „А1 България“ не са нови.

Разговарях с Кирил Паскалев по телефона, а случаят е свързан с фирмата, която е представлявал – „Майнинг Конструкшън Къмпани“. Един ден услугите, които „A1 България“ предоставя на компанията, са спрени, а на Паскалев му е обяснено, че ще бъдат подновени само ако преподпише нов договор с нови условия. Те са по-неизгодни от тези, на които фирмата му е била досега. Паскалев подписва договора, за да спаси номерата си, и веднага след като услугите са възстановени, подава искане за пренос към друг оператор, след което плаща и неустойка на „A1 България“ за прекратения толкова скоро нов договор. Откупил се скъпо, но за фирмата било много важно да запази номерата, с които е известна на клиентите си.

Задънена улица

Успях да стигна до тези няколко случая без особени усилия. Имам и премълчани истории, които потърпевшите не желаят да споделят публично, защото все още са в някакви взаимоотношения с A1 и не искат допълнителни проблеми. Вероятно и други като тях са преглътнали и премълчали, защото се оказва, че един телеком е в състояние да спре комуникациите, а така – и бизнеса на свои клиенти, позовавайки се на изсмукани от пръстите причини. С едничката цел да запази месечните си обороти. И може да превърне тази лоша търговска практика в модел.

Потърпевшите компании не могат да разчитат на Комисията за защита на потребителите, защото договорите им с други контрагенти са търговски взаимоотношения. Комисията за регулиране на съобщенията се ограничава до контрола върху техническите и функционалните спецификации. А за да се сезира Комисията за защита на конкуренцията, е нужна специална ситуация, свързана с директен конкурент.

Така за фирмите остава да разчитат единствено на съда, където процедурата е бавна, развръзката ще отнеме месеци или години, а те през това време трябва да работят, тоест да разполагат със средства за комуникация с клиентите си и служителите си. Не могат и да претендират за хипотетични нанесени вреди, макар те да са очевидни – всички юристи, с които „Тоест“ се консултира, потвърдиха, че трудно се признават пропуснати ползи, защото съдът изисква реални измерими доказателства.

Всичко това е известно на телекомите.

Остава единствено моралният компас дали да се възползват от това „пазарно предимство“.

Цитираните в материала казуси са свързани с A1, защото първият случай ме провокира да потърся и други, но това съвсем не означава, че същите похвати не може да се използват и от други телекоми. Източник на „Тоест“, обвързан с A1, но пожелал анонимност, твърди, че тези и подобни практики са привнесени от друг оператор заедно с хора от висшия мениджмънт, които са преминали от единия отбор в другия.

„Съгласно действащата регулация – пише Слав Димов, мениджър „Жалби“ в A1 – в случая не е допустимо деактивираните номера да се пренесат към друг доставчик.“ Това е повече от признание, че в действащата регулация е намерена много удобна вратичка: едностранно, с един имейл или SMS, в рамките на час или дори незабавно прекратяваш договора с клиента (правомерно или не – после ще спорим в съда, ако изобщо стигнем дотам); той не може да си пренесе номерата към друг оператор, защото са деактивирани, тоест несъществуващи; така поставяш клиента пред дилемата да загуби номерата си, а оттам – и връзката с клиентите си, или да преподпише с теб при каквито условия определиш.

Наложително е тази вратичка спешно да бъде затворена. Ако ни пука за бизнеса на всички ни.

Инфлация и покупка на недвижим имот – спасяваме ли спестяванията си?

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82/

Сега ли е момента за апартамента?

Според статистиката на БНБ, през март 2022 жилищните кредити са нарастнали с 18.3% за една година.
Не е малък ръста. За съжаление БНБ го публикува единствено като сума на кредитите, но не и като бройка. Поради тази причина не може да се каже дали ръста в кредитирането е на база увеличено търсене или увеличение на цените.
БНБ – какво да се прави? Ще си правят каквото си искат шом законът им го позволява.

Според моята практика се наблюдава засилено търсене. Има разбира се и покачване на цените, но определено има и нарастнало търсене.

До преди година ръста в търсенето се мотивираше от покупката на имот като форма инвестиция. Затова и нарастнаха отдаваните под наем в AIRBNB имоти. В момента обаче двигателят на покупката на имоти е СТРАХЪТ ОТ ИНФЛАЦИЯТА.

В масовия случай хората имат спестени около 50-60 000 лева и мислят как да ги защитят.
За съжаление в Бълария няма много алтернативи за инвестиции. Много финансисти спорят с мен, че борсите са един добър вариант, но аз не мисля така. Как си представяте масовия човек в България да инвестира през борсите на запад?

И са си прави хората донякъде

 

Официалната инфлация в момента е 10.2%, но според мен е доста по-висока. Нека не забравяме, че само преди месец, бюджета беше сметнат при инфлация от 5.4%. Не е много професионално от страна на финансовото министерство да не може да педвиди месец напред как ще са цените, но както се казва – това имаме с това работим.

Моето субективно мнение е, че инфлацията гони 20% и това няма да е краят. Затова няма смисъл да държите пари в брой. Моя съвет е оставете си някакъв кеш като за покриване на 6-7 месечни разходи и останалото о вложете някъде. Ако няма друго и имота е вариант, СТИГА ДА НЕ СЕ „ИЗЦЕПИТЕ” С размера на КРЕДИТА!

В какъв размер да е той, вече е тема на друг разговор и е доста индивидуално понятие (според доходите и професията), но при всички положения, спестяванията е добре да бъдат в някакъв актив.

Инфлацията е по-висока от лихвата

Докато инфлацията е по-висока от лихвата по кредита, вие сте на „далавера”. В момента лихвите са под 3% по жилищите кредити. Има обаче дин проблем – Защитени ли са доходите ви?
Нека не забравяме, че при инфлация, някои фирми съкращават персонал, а потреблението се свива. И тук идва специфичната самопреценка – Вие ценан кадър ли сте и бизнесът в който работите вияе ли се от инфлацията?

Най-неприятно е когато работиш за чужда компания и тя реши да съкращава персонал. Това винаги се случва в най-малката и отдалечена икономика, каквато сме ние.
Естествено западните компании в момента са предпочитано място за работа, но не винаги е било така. Особено във времена на криза. Бил съм свидетел на закриване на бизнеси буквално за една нощ.

Частните бизнеси с кредити са най-затрашените

Когато имаш бизнес и теглиш фирмен кредит, банките винаги изискват собственика да стане поръчител на фирмата. Това определено е доста рисково и ако бизнесът закъса, нямате много време за реакция. Не сме много хората, коитио сме в състояние да помогнем в такъв момент.

Изобщо при лош кредит трябва да се действа много бързо, ако не искате да се окажете със запорирани сметки и възбранено имущество.

За срещи и консултации по банкови неволи, моля използвайте посочената форма.

[contact-form-7]

Но да се върнем на имота като опция по време на инфлация. Да, добър вариант е, но не трябва да се прекалява. Трябва да съобразите доста фактори – цена, размер на кредита, професия, доходи, % финансиране, риск който поемате… Оказва се за пореден път, че недвижимите имоти може и да спасят спестяванията на българина. Трябва да се внимава обаче!

Васил Кендов – финансов консултант

Ако решите, че тази статия Ви е била полезна, моля споделете я във Фейсбук и се абинирайте за канала в Youtube

The post Инфлация и покупка на недвижим имот – спасяваме ли спестяванията си? appeared first on Kendov.com.

Тиктакащата бомба на криптофашизма

Post Syndicated from Хамилтън Нолън original https://toest.bg/the-ticking-bomb-of-crypto-fascism/

Препубликуваме тази статия на американския журналист Хамилтън Нолън с изричното позволение на списание In These Times (© 2022). Оригиналният текст на английски е достъпен на inthe​se​times​.com. Преводът на български е на Йовко Ламбрев, а акцентите и препратките са добавени от редакцията на „Тоест“.


Неизбежният срив на пазара на криптовалутите ще тласне американската политика в още по-страшна посока.

Да се правят прогнози за предстоящи социални и политически катастрофи е хазартно начинание, защото повечето от вълнуващите неща в историята не са били предвидими. Но може да се опитаме да чертаем исторически паралели въз основа на общи икономически или културни тенденции. В САЩ през 2022 г. имаме ожесточена и разрастваща се културна война в комбинация с огромен ценови балон на активите, който от две години се подхранва с пари от държавни стимули – и всичко това е на гърба на невероятно слаба реална икономика, разгромена от пандемията. Ако смятате, че ядосаните бели мъже са били страшни през годините на управлението на Тръмп,

само изчакайте, докато се спука криптобалонът.

Да поразсъждаваме върху това. В основата на всичко, което се случва сега в САЩ, стои някаква къснокапиталистическа нихилистична политика, движена изцяло от културни войни – едно почти примитивно бягство от рационалността, резултат от половин век нарастващо неравенство и разпадаща се вяра в неефективните публични институции. Американската мечта е мъртва: децата вече не се справят по-добре от родителите си. Край и на мечтата за домакинство, което се издържа с дохода на един човек. На нейно място имаме гиг икономика, съкрушителни студентски кредити, смърт на синдикатите и всеобща несигурност. Богатите са невъобразимо по-богати, а всички останали въртят на място колелото.

Републиканците отговориха с културни войни, вместо реално да се заемат с преразпределяне на богатствата. И това, по ирония на съдбата, им се получи, защото институциите, които могат да възпрепятстват засилването на тази войнствена политика, са същите, които в момента линеят. Технологичните промени и разрояването на основните медии засилиха разделението ни на враждуващи политически лагери – идентичностно противопоставящи се племена, които още повече радикализират електоралната политика и на свой ред биват радикализирани от нея в един безкраен порочен кръг.

Такава е земята под краката ни в САЩ днес. И в тази почва през пролетта на 2020 г. покълна пандемията. Икономиката за кратко спря и настана паника, а след това правителството изсипа много пари за стимули, с което успешно предотврати нова Голяма депресия. Дотук добре. Ефектът от това обаче е, че в САЩ просто има много повече пари, отколкото преди. Тези пари се вляха във всякакъв вид активи – акции, недвижими имоти, какво ли не. И подхранват странни балони – от онези, които се раздуват, когато хората отчаяно търсят спасение.

Мийм акциите (като тези на GameStop, които хвръкнаха и после се сринаха) и техните графики нагоре и надолу се превърнаха в ярка илюстрация на факта, че схемите „напомпай и зарежи“ не могат да изпълняват ролята на функционираща система за обществено осигуряване. Още по-значителен е възходът на криптовалутите (и в по-малка степен на NFT – ефимерните онлайн произведения на изкуството, чиято стойност вече се доближава до тази на целия традиционен пазар на изкуство в САЩ). Криптото вече струва трилиони долари. Цялата тази стойност се основава не на някаква фундаментална полезност, а по-скоро на идеята, че винаги ще има някой друг, който ще дойде и ще плати повече, отколкото вие сте похарчили за вашето крипто. Това ще свърши зле.

Наричат ги ​​„криптовалути“, но те очевидно не са валути.

Стойността им се колебае твърде много, за да бъдат полезно средство за размяна. Какво са те тогава? Едни колекционерски, чисто спекулативни обекти с нулева себестойност. Ако купите акция, вие се сдобивате с частичка от даден бизнес; ако купите къща, дори цената ѝ да падне, ще продължавате да имате къща. Ако купите биткойн, вие получавате едно заглавие на парче компютърен код, което не може да ви бъде полезно с нищо, освен ако някой друг не бъде някак убеден да ви даде пари за него. В разгара на манията, в която се намираме сега, цената на тези въображаеми активи има тенденцията да расте, защото колективната обществена нагласа е, че цените ще растат. Когато тази нагласа се промени – дали поради страх, или някакво събитие, което ще провокира притежателите на криптовалути да ги обменят за кеш, – цената им ще се сгромоляса. Тази базисна динамика е демонстрирана милиони пъти във финансовата история, често чрез активи с много по-голяма реална стойност от криптовалутите.

Те, както и мийм акциите, са лош заместител на американската мечта. Една функционираща нация би прекратила умишленото манипулиране на границите на избирателните райони, би реформирала начина, по който се финансират предизборните кампании, би сложила край на филибъстъра (тактика, използвана в Сената на САЩ за забавяне на гласуване по дадена тема или задушаване на дебата по нея – б.пр.), би премахнала недемократичния Сенат на САЩ, би обложила свръхбогатството, би изградила система за обществено здравеопазване и социално осигуряване, за да гарантира, че никой в ​​нашата много богата страна няма да пропадне през финансовите пукнатини на живота и да бъде погубен. Но това не е американският начин. Американският начин е да аплодираме малкото свръхбогати късметлии, да ги героизираме и да търсим как да станем като тях, въпреки че подобно нещо е математически невъзможно. Вместо социализъм ние дадохме на хората криптовалута. И те – поне по-голямата част от тях – я купуват не заради някаква възвишена вяра в технофутуризма, а защото мислят, че това е начин да забогатеят бързо на достъпна цена.

Криптото е просто модерен лотариен билет.

Но докато за лотарийните билети плащате някаква малка сума еднократно, криптото ще се изстреля до луната, а после с трясък ще катастрофира в канавката. Може би най-горчивата ирония е, че докато обикновените хора се тълпят на опашка за криптовалути, смятайки, че това е утопичната земя на възможности за малкия човек да припечели пари, в действителност цялото нещо в голяма степен се контролира от малък картел богати инвеститори. Точно както всичко останало.

Крахът на криптовалутата неизбежно ще настъпи – по същата причина, поради която всички схеми на Понци в крайна сметка рухват: няма безкрайно количество нови хора, готови да плащат постоянно растящите цени на нещата, които притежавате в момента. По-интересният въпрос е не дали множество дребни инвеститори ще загубят много пари от своите криптоинвестиции, а какво ще стане след това.

Ето какво ще се случи, когато стотици хиляди инвеститори се разорят от криптосрива:

Те ще се радикализират. Това няма да се почувства като обикновен ценови спад, тъй като за най-ревностните си привърженици криптото е много повече от обикновена инвестиция – то е изход от американския капан. То е наличие на възможност, шанс за икономическа мобилност, утвърждаване на идеята, че виe, редовият трудов човек без връзки, можете да отскочите от дъното към върха благодарение единствено на собствените си рационални решения. Когато този мит бъде разбит, ще последва разочарование от американската система. За съжаление, предвид реалността в момента, тези новообезверени, радикализирани, гневни и разорени хора ще са много по-склонни да се обърнат към фашизма, отколкото към социализма.

Криптото – това портфолио от безполезни в същността си онлайн жетони – вече се крепи почти единствено на мит. Стойността за потребителя е толкова мъглява, че когато тя се стопи, почти всяка произволно съчинена история ще може да послужи за достоверно обяснение. Беше Федералният резерв! Правителството! Левите, които мразят предприемачеството! Бяха тъмните и коварни сили на сенчестата дълбока държава! Всичко ще свърши работа. И ще насъска още повече онези предшественици на повярвалите в криптото като добър заместител на американската мечта – тълпата читатели на спортни сайтове, технологични либертарианци и хора, които купуваха сребърни кюлчета от Алекс Джоунс, преди да се преориентират към биткойн.

Криптоевангелистите са силно увлечени по някакво нюейдж либертарианство и антиправителствено десничарство, но когато видят как финансовите им мечти се изпаряват, вероятно ще прицелят отмъщението си към всичко, което така или иначе вече презират. В по-широк смисъл това ще доведе до голям брой нови ядосани, огорчени, разочаровани и обезнадеждени хора, които са твърде затънали в културните войни, за да се обърнат към солидарността вместо към омразата.

Така че, ако напоследък се забавлявате с крайностите на времето, в което живеем, помислете

как точният момент на срив на криптовалутите може да постави под съмнение базисното съществуване на американската демокрация.

Ако катастрофата се случи, да речем, шест месеца преди президентските избори през 2024 г., това може да е достатъчно, за да върне Доналд Тръмп или някого от неговите послушници обратно в Белия дом и да отрови още повече обществените дебати с ярост и отмъстителност. Забавна тема за спекулиране.

Спецификата на тези промени, разбира се, е непредвидима. Но съм достатъчно уверен да кажа, че когато след време погледнем назад, ще видим криптото като гаргантюански балон, който – както капитализмът винаги прави – е заличил спестяванията на много обикновени хора, които не могат да си позволят такива загуби, а е оставил богатите предимно незасегнати. И всичко това, защото успя да убеди обикновените хора да повярват, че този път е различно. Заблудата, че спасение от капитализма може да се намери в нов, по-умен капитализъм, е невероятно съблазнителна и винаги погрешна. Да се надяваме, че ще се измъкнем, преди да е станало твърде късно.

In These Times е независимо прогресивно издание, поддържано финансово от своите читатели. Създадено е през 1976 г. от журналиста и историк Джеймс Уайнстийн с цел да насърчава демокрацията и икономическата справедливост, да разпространява идеи за по-хуманен свят и да предоставя трибуна за дебат относно политиките, които формират бъдещето.
Заглавна снимка:  Harrison Kugler @ Unsplash

Източник

Румен Гълъбинов: „Ако не преструктурираме икономиката си, технологичната вълна ще ни отмине“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/rumen-gulubinov-interview/

Румен Гълъбинов е икономист и финансист, първи председател на Агенцията по застрахователен контрол и заместникпредседател на Комисията по финансов надзор. Работи в сферата на частния бизнес. Член е на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Венелина Попова разговаря с него за възможностите, които се откриват пред България за икономическо възстановяване и развитие след края на пандемията.


Г-н Гълъбинов, успява ли правителството на управлява кризата, както твърди премиерът, или само я наблюдава и следва нейния ход?

Определено кризата се управлява в нейния здравен аспект. Ние имаме подобни мерки като в целия Европейски съюз, оттук нататък е важно как се подхожда към икономиката. Очевидно тя има нужда от още подкрепа. Мярката 60/40 се удължи, подпомогната от банковата ваканция, която също беше удължена с решение на Европейската централна банка.

Как изглежда икономически страната ни близо една година след началото на пандемията от COVID-19 и въвеждането на извънредното положение? Какво показват статистиката, фактите?

Статистиката все още не е излязла напълно, за да видим колко е спадът на брутния ни вътрешен продукт.

Спадът е 3,8% според последни данни на Националния статистически институт.

Значи под нивото на много други държави като Италия и Испания и под средния спад за ЕС, което е добре. Тоест България в значителна степен има възможност да започне възстановяването на икономиката си и то да върви с ускорена ваксинация. В основните документи и на Световната банка, и на Международния валутен фонд, и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ваксинацията е посочена като съществен фактор за подпомагане на възстановяването на икономиката.

Но досега ние сме ваксинирали едва 1% от населението ни.

Да, така е. До края на годината трябва да успеем да ваксинираме поне половината от населението, което има нужда от ваксинация.

Нали разбирате, че с тези темпове, с които досега върви този процес, това е неизпълнима цел…

Това, което трябва да продължим да правим, е да си осигурим доставки на ваксини, а такива възможности ще имаме все повече, тъй като се добавят нови производители в одобрения списък на ЕС.

Външният ни дълг вече надхвърля 60% от БВП. Има ли опасност, ако тази тенденция продължи, да влезем в дългова криза?

Да, но дългът към БВП, който е дълг на държавно управление, е под 30%. Това е една добра отправна точка за възстановяването. Когато здравната картина се влошава, както беше в края на миналата година, се влошават и макроикономическите показатели. Оттук можем да направим извода, че здравният проблем не може да бъде отделен от икономическия и е определящият за посоката, в която ще вървят нещата. Затова всичко, което можем да направим тази година, е свързано с овладяване на пандемията – ако може да се разминем без трети локдаун или да го отложим във времето. А от друга страна, да финансираме повече вътрешното търсене и потребление, докато се възстановят износът и инвестициите.

Съветът на Кристалина Георгиева е да харчим колкото може повече, за да подкрепим българската икономика. А икономистът и бивш вицепремиер Николай Василев смята, че единственото, което трябва да правят управляващите, е да държат здраво бюджета, да не изпадат в дългове и дефицити и да лекуват хората. Споделяте ли тези мнения?

Това, което ни казва и МВФ, и г-жа Кристалина Георгиева, е „харчете, харчете, но пазете квитанциите“. Тоест в тази ситуация, като започнем да харчим, трябва да държим сметка и да не допуснем дългът да се увеличи драстично, въпреки че в момента има изгодни условия за вземане на заеми заради глобално ниските лихви. И го видяхме в двете емисии, които емитирахме миналата година в евро за общо 5 млрд. лв. при изгодни условия. Въпросът е да държим нивото на дълга под контрол. Другото е да изразходваме ефективно средствата, още повече че ще имаме подкрепа от Плана за възстановяване на ЕК. Европейският съюз вече гласува 750 млрд. евро (по временния инструмент NextGenerationEU – б.р.). Важно е тези около 30 млрд., които се очаква да получи България, да бъдат усвоени с добри проекти, за да се почувства в икономиката ни подкрепата за възстановяване.

В българския план за възстановяване и развитие не е ясно как точно и за какво ще бъдат изразходвани тези милиарди. Но кое е по-важно – държавата да задлъжнява още и още, за да подпомага бизнеса с директни помощи, или да създава условия за развитие на предприемачеството? Защото страната ни е с най-ниска предприемаческа активност в ЕС.

Точно затова е много важен балансът на тези мерки. Не е препоръчително да задлъжняваме прекомерно, в същото време трябва да си подобрим бизнес средата за инвеститори, и то от високотехнологичния клас, инвеститори с висока пазарна капитализация, които имат възможност и да инвестират. Но ние трябва да се преборим да сме атрактивни за тях в региона и да привлечем големи инвестиции от ИТ компании и интернет гигантите; от такива, които развиват електромобилността; от компании, свързани с бъдещата „Зелена сделка“ на ЕС за енергийно обновяване на икономиките.

Всички прогнози за бъдещето залагат на устойчива зелена икономика, базирана на иновации, високотехнологични производства, дигитална, водородна и друга уникална научна инфраструктура. Обаче има ли шансове България да премине на тази по-висока предавка на развитие, при положение че още не сме изградили дори транспортната и социалната си инфраструктура, а гордостта на Борисов са магистрали, върху които се свличат скални маси?

България има всички шансове за такава трансформация – и дигитална, и по линия на зелените енергии. Имаме потенциал за това, защото сме вече 15 години член на ЕС и сме работили по два програмни периода. Големите държавни проекти, като пътната инфраструктура, също имат значение за възстановяването, защото чрез повече капиталови инвестиции в такива проекти се създава възможност за възстановяване и разкриване на работни места. Трябва да изградим и довършим тази инфраструктура, за да може да разпределим по-добре териториалното си развитие и да не делим страната на развит Юг и беден Северозапад например. Не трябва никоя част от България да попада всяка година сред трите най-слабо развити региони в ЕС.

За икономиката на бъдещето ще е необходима не толкова много, колкото висококвалифицирана работна сила. Как ще покрием този основен дефицит и ще има ли държавата ресурс в следващите десетилетия да издържа декласираните от този пазар на труда?

Това е много важен въпрос и е свързан с нещата, които се обсъждаха на Световния икономически форум, проведен тази година, макар и дистанционно. Там тези тенденции бяха очертани – че факторната производителност, която продължава да зависи основно от човешкия потенциал, започва все повече да се формира и повишава от навлизането на автоматизацията, цифровизацията, изкуствения интелект и роботизацията. И това поставя въпроса, че светът се движи технологично по-бързо, отколкото работната сила може да се адаптира към тези нови реалности. Този процес поражда безпокойствата, че при една икономика 4.0 и тези след нея бурното развитие на технологиите и съответно високотехнологичните производства ще изпреварят като скорост на развитие адаптацията и преквалификацията на хората, които ще са заети в тях.

А ние се държим, сякаш тези революционни технологични промени не предстоят. Имаме ли готовност да ги посрещнем?

Ние имаме възможност да работим по тези неща, включително и с европейските средства, които ще продължат да ни бъдат отпускани по програми като „Развитие на човешките ресурси“. Имаме възможност да вдигнем и нивото на образователната си система, а принудителното преминаване на онлайн обучение в училищата и университетите разви ускорено компютърните и дигиталните умения на нашите ученици и студенти. Този процес трябва да продължи с дигитализация на цялата ни образователна инфраструктура. Повишаването на тези умения после ще окаже влияние върху пазара на труда и ще създаде човешки ресурс за новите производства и инвеститори.

Икономическото развитие в България е силно зависимо от европейските средства. В следващите седем години страната ни трябва да получи около 30 млрд. евро от ЕС. Това са много пари и битката на тези избори е за тях. Очаквате ли тези милиарди да бъдат изразходвани разумно, или те отново ще бъдат усвоени от правилните хора и фирми през различни корупционни схеми?

Това е големият въпрос и аз мисля, че тук всички трябва да работим за това тези средства да бъдат усвоени ефективно. Защото е добре да използваме технологичната вълна, която върви в момента, ако искаме да си преструктурираме икономиката, а не да закъснеем и тази вълна да ни отмине. И от ЕК, и от МВФ ни казват, че трябва да направим структурни промени в икономиката и в други сфери, например да си подобрим здравеопазването – също с цифровизация и въвеждане на електронни методи. Това ще се отрази както на ваксинационните кампании, така и на целия процес на лечение. Защото до голяма степен при такива пандемии, каквито в бъдеще са възможни, ние трябва да сме адекватно и добре организирани дигитално, за да можем да насочваме бързо хората и да ги лекуваме успешно.

Извинявайте, но хората у нас умират не само от COVID-19. През 2020 г. са починали над 100 000 души, от тях едва 1/10 са жертви на пандемията. Истината е, че българите сме много болни, а здравеопазването ни – лошо.

Това е много важно – да не се стопяваме ускорено заради тези три фактора: висока смъртност, сравнително ниска раждаемост и отрицателната нетна миграция. Те намаляват количеството на работоспособното и квалифицирано население, което да посрещне нуждите на инвеститорите. Да, публичните проекти са важни, държавните, големите, инфраструктурните, които се изпълняват с европейските средства, безспорно. Но не по-малко важно е ние да привлечем капитал и по линия на публично-частното партньорство и изцяло на преки чуждестранни инвестиции и проекти, което ще ни донесе добавена стойност, ще повиши доходите и стандарта на живот.

Такъв оптимист ли сте и в икономическите прогнози и анализи, които правите за президента?

Аз мисля, че съм реалистично оптимистичен. Ние сме членове на ЕС, на Северноатлантическия пакт и България подготвя възможностите си за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – най-голямата световна икономическа организация. Наскоро получихме отзиви оттам с положителни констатации и с бележки.

Ако Ви слушат хората, които живеят под прага на бедността, как биха приели Вашия оптимизъм?

Ние все пак трябва да виждаме светлина в тунела и да правим усилия, за да променим нещата. Затова не споделям изцяло негативни и черногледи очаквания. Искам да намерим най-добрия баланс за нас, защото се очертава да има финансиране, тоест проблемът сега не е в парите.

Проблемът е кой и как ще разпределя парите, г-н Гълъбинов. И какво правителство би усвоило тези средства от ЕС по начина, за който Вие говорите.

Трябва да използваме възможностите, които ни предоставя помощта на ЕК по Плана за възстановяване и развитие след пандемията, както и средствата от следващия програмен период на ЕС. Каквото и правителство да имаме, то не бива да пропуска този шанс.

Но и трите кабинета на Бойко Борисов добре се възползваха от европейската солидарност. И какъв е резултатът – направиха богатите още по-богати, а бедните – още по-бедни. Такава пропаст между тези двете групи никъде другаде в ЕС няма, нали така?

За преодоляването на тези неравенства в доходите има значение и данъчната политика. Едно от нещата, които трябва да се направи, е да се въведе този необлагаем минимум в съществуващия подоходен данък. А дали да се въведе прогресивно подоходно облагане, каквато дискусия се повдигна, е един разговор за по-нататък, когато ще стъпим на територията на възстановяването. За въвеждането на базов доход мисля, че е рано да говорим, такъв могат да си позволят по-богатите страни.

Управляващите не искат да въведат дори едно диференцирано ДДС за храните и лекарствата…

Да, това също е мярка, която трябва да се приложи, защото храните и лекарствата са най-потребяваните стоки. Намалената ставка ще окаже влияние и на потреблението. И другото важно е прагът за регистрация на фирмите по ДДС. Европейската комисия ни дава възможност да го вдигнем до 100 хиляди евро. Но дори и да го направим 100 000 лв., това ще облекчи много малките и фамилните фирми, дори средните предприемачи. Те трябва да имат избор и ако искат да плащат патентен данък, който ще напълни бюджетите на общините и ще е в полза на децентрализация на приходите за местното самоуправление.

Заглавна снимка: Стопкадър от участие на Румен Гълъбинов в предаването „Студио Икономика“ по БСТВ

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.