Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B5/
Много грешно е схващането, че при влизането в монетарния съюз, лихвите по кредитите ще паднат. Реално е точно обратното!
ЛИХВИТЕ ПО КРЕДИТИТЕ ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАТ и това е 100% сигурно
Веднага обяснявам защо.
Как се образуват лихвите по кредитите в ЕС?
EURIBOR + фиксирана надбавка = Лихва по кредита
Понеже надбавката е фиксирана за целия период на кредита, то размера на лихвата е пряко свързана с промяната в EURIBOR. Как обаче се променя той и какво му влияе?
По дефиниция EURIBOR e лихвеният процент, по който банките търгуват една с друга свободните си парични средства. Той се публикува в 5 варианта – седмичен, месечен, тримесечен, шествесечен и годишен. До тук добре, всичко е пазарно. Обаче има още един индекс, който влияе доста директно на EURIBOR-a. И това е
ECB-refinancing-rate
До тук бяхме с пазарния показател!
За разлика от БНБ, Европейската централна банка има право да рефинансира европейските банки при ликвидни проблеми. Това рефинансиране се случва по този индекс ECB-refinancing-rate! А той вече не е пазарен. Той се решава на заседание на ЕЦБ и се обявява.
В този ред на мисли, банките могат да вземат пари или от междубанковия пазар, като по този начин влияят на EURIBOR-a, но могат да ги вземат и от ЕЦБ директно, което на практика принуждава EURIBOR-a да следва движението на ECB-refinancing-rate.
Затова няма да сгрешим ако кажем, че на практика ЕЦБ определя EURIBOR-a с решение на своя изпълнителен орган!
За срещa с мен моля използвайте посочената форма.
[contact-form-7]
Сега да видим как стои въпросът с Основния лихвен процент в България (ОЛП).
както казахме по-горе БНБ няма право да рефинансира българските банки директно, понеже сме във валутен борд. Реално затова беше въведен валутният борд. БНБ с онова си управление, просто не можеше да спре да рефинансира проблеми банки, а това ни докара хиперинфлацията.
Но да се върнем на ОЛП. В основата му е така наречения индекс LEONIA+. Той беше „изчистен” и „съгласуван” с ЕЦБ, за да може методиката за изчислението му да е абсолютно една и съща в целия ЕС. Предходния индекс беше просто LEONIA (без +), а още по-предходния SOFIBOR.
Та този индекс е истински пазарен и отразява междубанковата търговия на свободни парични средства. БНБ не може да му влияе и може би половината банки го използват за основен индекс при формирането на лихвите по левови кредити.
От поне 10 години депозитите в банките нарастват постоянно. Ще рече, че банките имат достатъчно пари под формата на депозити, за да търгуват помежду си. Затова и този индекс е нисък. В момента той дори е висок – 3.45%, като за определянето му са извършени 13 сделки между банки и са изтъргувани 447 000 000 лева.
EURIBO-a от друга страна се движи между 3,65% (месечен) и 4.06% (годишен).
Голямата разлика идва от това, че в ЕС банките вече имат нужда от пари и съответно проблем с депозитите. ЕЦБ затегна паричната политика и те трябва да търсят пари от ЕЦБ, да привличат депозити или да търгуват помежду си. Всички тези опции неизменно ще водят до увеличеие а лихвите.
У нас обаче банките са червиви с пари, защото просто спестяванията в левове няма в какво да бъдат инвестирани. Тоест банките ни са добре капитализирани, за да им се налага да търсят пари срещу лихва, което би повишило и ОЛП-то ( LEONIA+), респективно лихвите по кредитите.
В един хубав момент, когато затрием лева, вече няма да можем да „доказваме”, че в лева би била по-ниска лихвата по кредитите, просто защото няма да има такава валута.
Друг е въпросът за банките обаче. Ако влезем в монетарния съюз, те ще могат да се снабдяват с по-евтини кредити директно от ЕЦБ при нужда, EURIBOR + рискова надбавка, което при всички положения ще е повече от лихвата която банките плащат по привлечените депозити от граждани (клони към 0 в момента).
В тази връзка нещата с приемането на еврото се свеждат до евтин ресурс за българските банки и по-високи лихви по кредитите за физичските лица.
Естествено премахването на лева и въвеждането на еврото има още десетки аспекти, но ако говорим за лихвите по кредитите, то те ще бъдат по-високи, а не по ниски.
И ако сте стигнали до тук – знайте, че предоговарянето на кредита може да Ви спести пари или да Ви струва много скъпо.
Васил Кендов – финансов съветник
The post Въвеждането на Еврото и лихвите по кредитите appeared first on Kendov.com.